(1)

С писмо от 21 февруари 2000 г. в Комисията постъпи жалба във връзка с мерки на Ветеринарната служба на Бавария (Tiergesundheitsdienst Bayern, наричана по-долу „TGD“). Същият жалбоподател изпрати допълнителни писма във връзка с тази жалба. Делото за държавна помощ е заведено под номер NN 75/2000.

(2)

Във връзка с тази жалба Комисията изпрати няколко писма на Германия. В отговор на тези писма Германия предостави информация с писма от 4 юли 2000 г., 22 декември 2000 г., 22 ноември 2002 г., 10 април 2003 г., 1 декември 2003 г. и 27 юни 2005 г. На 17 юли 2003 г. се проведе среща с представители на Германия.

(3)

Мярката е предприета от 1974 г. Въпреки отправеното запитване не беше установено уведомление за мярката. Поради това помощта беше вписана в регистъра на помощите, за които не е постъпило уведомление.

(4)

С писмо от 7 юли 2006 г. Комисията уведоми Германия за решението си в отговор на предоставената помощ да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС (наричан по-долу „ДФЕС“) (1).

(5)

Решението на Комисията за откриване на процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2). Комисията призова заинтересованите страни да представят мненията си.

(6)

Комисията получи мнения от заинтересовани страни с писма от 30 октомври 2006 г., 2 ноември 2006 г. и 7 ноември 2006 г.

(7)

Германия представи мнението си с писма от 6 ноември 2006 г., 22 януари 2007 г., 25 юли 2008 г. и 9 февруари 2009 г.

(8)

Мярката е в съответствие с член 14, параграф 1 от Закона за насърчаване на селското стопанство в Бавария (Gesetz zur Förderung der bayerischen Landwirtschaft, „LwFöG“).

(9)

Целта на мярката е да се осигури и подобри хигиената на хранителните продукти от животински произход.

(10)

Получатели на помощта са селскостопански производители и рибари (по-долу двете групи се обозначават с общото наименование „селскостопански производители“).

(11)

Получател на помощта също така е Ветеринарната служба на Бавария („TGD“).

(12)

Мярката се финансира със средства на провинция Бавария и на Баварския фонд за заразни болести по животните (Bayerische Tierseuchenkasse, „BTSK“).

(13)

Въпреки че мерките в полза на селскостопанските производители се посочват като „общи мерки“, те всъщност представляват мерки, от които се възползват единствено селскостопанските производители в Бавария. Освен това според информация на Германия се касае за много специфични мерки с изключително профилактичен характер в полза на млеко- и месопроизводителите, на свиневъдството, птицевъдството и овцевъдството, както и на рибовъдството. Животните се проверяват съгласно определена програма, която отчита специфичните рискове от болести по животните или критериите за предотвратяване и борба с болестите по животните. Освен това Германия посочи, че помощта се предоставя единствено за общи мерки от обществен интерес, които излизат извън обичайните правни изисквания към отделните животновъди (писмо от 6 ноември 2006 г., стр. 4).

(14)

В стопанствата се предприемат следните видове мерки: постоянно наблюдение посредством тестове или профилактични прегледи, проучвания и (лабораторни/серийни) изследвания, ветеринарни консултации, изготвяне на планове за профилактика или планове за саниране и изготвяне на програми за ваксинация.

(15)

Според информацията на Германия посочените в съображение 14 дейности съставляват основата за консултирането на селскостопанските производители по отношение на подходящите профилактични и лечебни мерки. По информация на Германия обаче услугите, които обикновено се предлагат от практикуващите ветеринарни лекари (напр. лечение с лекарства или имунизации), не са част от тези „общи мерки“.

(16)

„Общите мерки“ са безплатни за селскостопанските производители. Те обаче не могат да подават заявление за тези мерки, а натоварената с тях TGD ги предприема по собствена инициатива.

(17)

Разходите, възникнали за TGD вследствие на тези мерки, се възстановяват от провинция Бавария. Съгласно член 14, параграф 1, алинея 2 от LwFöG се „предоставят плащания от страна на държавата в размер на 50 % от необходимите разходи“.

(18)

Друга част от персоналните и материалните разходи на TGD се възстановява с други държавни средства, а именно от BTSK (вж. дела за държавна помощ NN 23/07, N 426/03 и N 81/04). Всичко това възлиза на възстановяване до 100 % на разходите.

(19)

В полза на TGD се предоставят следните плащания.

(20)

Според текста на LwFöG само половината от „необходимите разходи“ на TGD се възстановява с държавни средства. Според информация на Германия обаче в действителност може да се достигне до възстановяване в размер до 100 %.

(21)

Помощта се предоставя на TGD от 1974 г. насам. Съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (3), правомощията на Комисията във връзка с искания за връщане на предоставена помощ са с давностен срок от десет години. Процедурата по разследване от страна на Комисията беше открита през 2000 г. Следователно предвиденият в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 давностен срок от десет години се простира назад във времето до 1990 г. Поради това изплатените преди този период помощи няма да бъдат разгледани допълнително.

(22)

Предоставените от Германия и посочени в приложението бюджетни данни се отнасят съответно до плащания към TGD за изпълнението на задължения за предоставяне на обществена услуга през периода 1990—2008 г.

(23)

След първоначалната проверка не стана ясно дали плащанията с бюджетни средства и плащанията на BTSK са предоставили конкурентно предимство на TGD.

(24)

Освен това жалбоподателят твърди, че някои клинично-диагностични и терапевтични (лечебни) услуги, предоставяни от назначените ветеринарни лекари на TGD, са предлагани до 90 % по-евтино от тяхната себестойност. Това е областта, в която TGD щяла да развива дейност от търговска гледна точка.

(25)

Според жалбоподателя това било възможно само защото TGD получавала субсидии за „общите мерки“ и така ѝ била дадена възможността да предлага клинично-диагностични и терапевтични услуги на значително по-ниски цени, отколкото това било възможно за свободно практикуващите ветеринарни лекари, които трябвало да се справят без субсидии. В допълнение той подчерта изгодната възможност за сключване на договори и отпадащите пътни разноски за вече работещите на място ветеринарни лекари от TGD.

(26)

В съответствие с Известието на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на незаконосъобразната държавна помощ (4), Комисията винаги извършва оценката за съвместимост на незаконосъобразно предоставената държавна помощ с вътрешния пазар въз основа на критериите, които са определени в разпоредбите, действащи към момента на предоставяне на помощта. При откриването на процедурата Комисията не разполагаше с достатъчно информация, за да се увери, че помощите в полза на селскостопанските производители отговарят на съответните разпоредби на Европейския съюз, т.е. на Насоките на Общността за държавната помощ в селскостопанския сектор и Насоките за преглед на държавната помощ за рибарство и аквакултура. Поради това Комисията прикани Германия да предостави необходимата информация.

(27)

С писмо от 12 декември 2008 г. Комисията поиска от Германия да потвърди дали помощите, които трябва да бъдат разследвани, са били предоставяни и след 1 януари 2008 г. и ако това е така, да предостави необходимите документи за разследване на съвместимостта на помощите с Насоките на Общността относно държавните помощи в сектора на селското и горското стопанство за 2007—2013 г. (5) (наричани по-долу „Насоките за 2007—2013 г.“), с които считано от 1 януари 2007 г. бяха заменени Насоките на Общността от 1 февруари 2000 г. относно държавните помощи в селскостопанския сектор (6) (наричани по-долу „Насоките на Общността от 2000 г.“), и с Насоките за преглед на държавната помощ за рибарство и аквакултура (7) (наричани по-долу „Насоките от 2008 г.“). С писмо от 9 февруари 2009 г. Германия уведоми, че помощите в селскостопанския сектор се предоставят и след 2008 г. и предостави изисканата информация.

(28)

Германия изтъкна, че плащанията, предоставяни от провинция Бавария и BTSK за изпълнението на общите мерки, представляват компенсационни плащания за предоставянето на обществени услуги от общ интерес. Германия се позова на установената съдебна практика, според която при определени условия компенсациите от страна на държавата за изпълнение на задължения за предоставяне на обществена услуга не представляват държавни помощи. Поради това според Германия мерките не трябва да се считат за държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(29)

Германия счита, че общите мерки служат за здравеопазването и хуманното отношение към животните, както и за защита на потребителите и животните. Следователно изпълнението на общите мерки е преди всичко от обществен интерес.

(30)

Според Германия в рамките на изпълнението на общите мерки се придобиват обширни знания, които впоследствие се предоставят на разположение в множество специализирани публикации и научни презентации както на национално, така и на международно ниво. По този начин значителна част от придобитите чрез общите мерки знания са достъпни за научната общност в Европейския съюз.

(31)

Според твърденията на Германия в рамките на програмата за общи мерки не са предоставяни лечебни услуги, т.е. услуги, които обикновено се предоставят от практикуващите ветеринарни лекари (напр. лечение с лекарства или имунизации). Извън тази подпомагана програма TGD упражнявала и някои стопански дейности (лечебни услуги). Те обаче представлявали по-малко от 5 % от всички ветеринарни услуги. Стопанските дейности на TGD годишно са съставлявали 2,6—2,85 % от общия оборот на службата.

(32)

Посредством ясно и прозрачно разграничаване на областите на дейност на „общите мерки“ и „стопанските дейности“ може да се изключи кръстосано субсидиране. Това е осигурено посредством много трудоемък и подробен метод за изчисление, както и чрез множество проверки.

(33)

Заинтересованите страни повториха твърдението си, че посредством назначените ветеринарни лекари TGD не предприема само профилактични мерки, но също така предоставя и лечебни услуги.

(34)

Заинтересованите страни не твърдяха, че за тези лечебни услуги се предоставя пряко финансово подпомагане, но подчертаха, че TGD може да предлага подобни услуги при значително по-изгодни условия, отколкото това е възможно за свободно практикуващите ветеринарни лекари.

(35)

Не беше подкрепено твърдението, че помощите в полза на селскостопанските производители са в противоречие с Насоките на Общността за държавните помощи в селскостопанския сектор или с приложимите законодателни разпоредби. Предоставянето на финансовите средства също не беше критикувано.

(36)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(37)

Съдът на ЕО е приел, че когато се разглежда дали дадена мярка от страна на държавата представлява помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС, следва да се определи дали предприятието получател придобива икономическо предимство, което не би получило при нормални пазарни условия (8), или по този начин предприятието се разтоварва от разходи, които обикновено би трябвало да покрие със собствени средства (9).

(38)

На пръв поглед тези условия изглежда са изпълнени.

(39)

Мярката се финансира с държавни средства. Тя е в полза на определени предприятия, а именно на баварски селскостопански производители, които получават субсидираните услуги безплатно. Тъй като тези предприятия действат на един пазар, който се характеризира със силен международен конкурентен натиск, мярката нарушава или заплашва да наруши конкуренцията (10), а освен това засяга търговията между държавите-членки (11).

(40)

Поради това мярката представлява помощ и член 107, параграф 1 от ДФЕС е приложим. Следователно е необходимо да се оцени дали чрез дерогация от член 107, параграф 1 от ДФЕС може да се допусне изключение от общия принцип за несъвместимост на държавните помощи с вътрешния пазар.

(41)

„Общите мерки“ за селскостопанските производители (след 1990 г.) и компенсационните плащания към TGD за изпълнение на „общите мерки“ през периода 1990—2004 г. са предоставени, без за тях да е било изпратено уведомление до Комисията. Те са незаконосъобразни, тъй като предоставянето им е в противоречие с разпоредбите на член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(42)

Забраната за предоставяне на държавни помощи съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС не важи обаче без изключения. Комисията провери дали е приложимо някое от изключенията или освобождаванията от принципната забрана за помощи съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(43)

В дадения случай няма основание за изключенията, предвидени съгласно член 107, параграф 2 от ДФЕС по отношение на помощи със социален характер за отделни потребители, помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития, и помощи за икономиката на определени региони на Федерална република Германия.

(44)

Комисията счита, че освобождаванията съгласно член 107, параграф 3, буква a) от ДФЕС по отношение на икономическото развитие на определени региони са неприложими към разглежданата схема, тъй като тя не включва помощи, предназначени за насърчаване на икономическото развитие на региони, в които жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост.

(45)

Що се отнася до изключението, предвидено в член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС, е достатъчно да се отбележи, че въпросната помощ нито представлява важен проект от общоевропейски интерес, нито цели преодоляването на сериозни затруднения в икономическия живот на Германия. Освен това не се касае за насърчаване на културата и опазване на културното наследство по смисъла на член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС.

(46)

В хода на процедурата по разследване нито Германия, нито другите заинтересовани страни се позоваха на посочените изключения или освобождавания.

(47)

Следователно единственото изключение, което би могло да се вземе под внимание, е предвиденото в член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, според което помощ може да се разглежда като съвместима с общия пазар, когато е предназначена за подпомагане на развитието на някои икономически отрасли или райони, доколкото тя не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

(48)

Тъй като става въпрос за помощ в полза на селскостопански производители, се прилагат Насоките на Общността относно държавните помощи в сектора на селското и горското стопанство и Насоките за преглед на държавната помощ за рибарство и аквакултура. Както беше пояснено в съображение 26, предвид факта, че тези мерки представляват незаконосъобразно предоставена държавна помощ, Комисията проверява тяхната съвместимост с вътрешния пазар въз основа на критериите, определени в разпоредбите, действащи към момента на предоставянето на помощта.

(49)

Съгласно Известието на Комисията относно определянето на приложимите правила при оценка на незаконосъобразно предоставена държавна помощ за въпросните мерки се прилагат Насоките на Общността от 2000 г., докато помощите, предоставени преди влизането в сила на Насоките на Общността от 2000 г. (т.е. преди 1 януари 2000 г.), следва да се оценяват въз основа на Работния документ на Комисията от 10 ноември 1986 г. (12).

(50)

Точка 11.4.1 от Насоките на Общността от 2000 г. гласи: „Ако селскостопански производител претърпи загуби, причинени от болест по животните, или ако растенията му са нападнати от болест, обикновено това не представлява природно бедствие или извънредно събитие по смисъла на Договора за ЕО.“

(51)

В такива случаи Комисията може да одобри помощи под формата на компенсация за претърпени загуби и помощи за предотвратяване на бъдещи загуби само въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, съгласно който за съвместими с вътрешния пазар могат да се считат помощите, когато са предназначени за подпомагане на развитието на някои икономически отрасли или райони, доколкото те не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

(52)

За разглежданата помощ в полза на селскостопанските производители важи точка 11 от Насоките на Общността от 2000 г., тъй като мерките са предназначени за предотвратяване и борба с болестите по животните. В своята оценка на помощите за предотвратяване и борба с болестите по животните Комисията се опира на точка 11.4 от Насоките на Общността от 2000 г. Такива помощи се разглеждат като съвместими с разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, ако са изпълнени следните условия.

(53)

Мярката трябва да е част от програма за предотвратяване, борба или ликвидиране на болести, провеждана на равнището на ЕС или на национално или регионално равнище (точка 11.4.2 от Насоките на Общността от 2000 г.). Съгласно точка 11.4.2 от Насоките на Общността от 2000 г. трябва да се изгради предупредителна система, евентуално свързана с помощи, за да се насърчат отделните въпросни лица да участват доброволно в профилактични мерки. В съответствие с това предмет на мерките за помощ могат да бъдат само болестите или епидемиите, борбата с които е в интерес на властите, а не мерките, за които по всеобща преценка селскостопанските производители сами трябва да поемат отговорността.

(54)

Мерките за държавни помощи следва да са предназначени или за профилактика, или с тях да се цели компенсация, или пък да комбинират тези две цели (точка 11.4.3 от Насоките на Общността от 2000 г.).

(55)

Помощите трябва да са съвместими със специфичните разпоредби на ветеринарното и фитосанитарното законодателство на ЕС (точка 11.4.4 от Насоките на Общността от 2000 г.).

(56)

Максималната стойност на предоставените помощи може да бъде в размер на 100 % от разходите (точка 11.4.5 от Насоките на Общността от 2000 г.). Не могат да се предоставят помощи, ако в законодателството на ЕС се предвижда разходите във връзка с мерките да се поемат от самите селскостопански производители.

(57)

Тези условия са изпълнени, както следва.

(58)

Мерките са част от програма, която се провежда на регионално равнище (Бавария). Тяхната цел е предотвратяването и борбата с болести по животните. Тя произтича от изрично определената в LwFöG цел („осигуряване и подобряване на хигиената на хранителните продукти от животински произход“) и изпълнените „общи мерки“. Разглежданите мерки са предназначени за борба със заразни болести по животните, включително факторни заболявания и зоонози. Освен това чрез тези мерки трябва да се оптимизира и намали употребата на лекарства. Основните заболявания по определени групи животни са: при говедата и овцете: зоонози, ку-треска, паратуберкулоза, трансмисивна спонгиформна енцефалопатия и мастит; при свинете и птиците: зоонози, салмонели, ешерихия коли и ентерит. Освен това се разработват и изпробват методи и способи за разпознаване и диагноза на вирусни инфекции.

(59)

Общите мерки допринасят за целта на ЕС здравето на животните да бъде осигурено във висока степен. Освен това Комисията не намери доказателства, че мерките могат да са в противоречие със съответното ветеринарно законодателство на Европейския съюз.

(60)

В програмата се предвижда интензитет на помощите от максимум 100 %. В нея не се предвиждат помощи в случаите, в които съгласно законодателството на Съюза разходите трябва да се поемат от самите селскостопански производители.

(61)

50 % от разходите във връзка с общите мерки в селскостопанския и риболовния сектор се поемат от провинция Бавария. В своето мнение след откриване на процедурата Германия осведоми Комисията, че друга част от разходите се поемат от BTSK. BTSK представлява обществена организация, финансирана посредством парафискални такси. Съвместното финансиране на помощта със средства на провинция Бавария и BTSK е ограничено до 100 % и на практика дори е под тази стойност. В миналото Комисията многократно е одобрявала финансирането на BTSK посредством парафискални такси (13). Поради това Комисията счете, че не е необходимо отново да подлага тези парафискални такси на подробна проверка. Нито жалбоподателят, нито другите заинтересовани страни критикуваха модела за финансиране на BTSK (т.е. тази част от финансирането на помощта).

(62)

Насоките на Общността от 2000 г. се основават на същите принципи като тези от Работния документ на Комисията от 10 ноември 1986 г. Следователно същата оценка важи и за предоставените от 1990 до 1999 г. в полза на селскостопанските производители помощи, които също трябва да се разглеждат като съвместими с тези принципи. Следователно държавните помощи могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар.

(63)

По отношение на ситуацията след 2007 г. в точка 133 от Насоките за 2007—2013 г. се предвижда Комисията да обявява помощите за борба с болестите по животните и растенията за съвместими с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, ако са изпълнени условията от член 10 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти, и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 (14). В тази връзка трябва да се вземат под внимание само мерките за профилактика на болестите, тъй като не се предоставят помощи за лечебни мерки или компенсационни плащания за понесени загуби.

(64)

Доколкото помощта в полза на селскостопанските производители съдържа разходи за консултантски услуги, то те представляват предоставяне на техническа помощ по смисъла на точка 103 от Насоките за 2007—2013 г. В съответствие с това Комисията обявява държавните помощи за предоставяне на техническа помощ за съвместими с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, ако са изпълнени условията от член 15 от Регламент (ЕО) № 1857/2006.

(65)

Съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 помощи са допустими в следните случаи.

(66)

Помощи за компенсиране на селскостопански производители за разходите им за предотвратяване и ликвидиране на болести по животните или по растенията или нашествие от вредители, т.е. разходите във връзка с медицински прегледи, изследвания и други мерки за ранно откриване, закупуване и прилагане на ваксини, лекарства и продукти за растителна защита, за клане и унищожаване на животни и унищожаването на посевите, са съвместими с вътрешния пазар. Помощта трябва да се предоставя посредством субсидирани до 100 % услуги и не може да включва преки парични плащания към производителите (член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1857/2006).

(67)

От допустимите разходи и загуби следва да бъдат приспаднати всички суми, получени по застрахователни схеми, и разходите, които не са възникнали вследствие на болестта (член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1857/2006).

(68)

Плащанията следва да се извършват във връзка с болести по животните, растенията или нашествия на вредители, за които съществуват общностни или национални разпоредби, независимо дали са установени със закон, подзаконов или административен акт. В този смисъл плащанията трябва да бъдат извършвани като част от публична програма на общностно, национално или регионално равнище за предотвратяване, борба или ликвидиране на съответната болест или съответния вредител. Болестите или нашествието от вредители следва да бъдат ясно идентифицирани в програмата, която трябва да съдържа и описание на съответните мерки (член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006).

(69)

Помощта не трябва да е свързана с болест, за която в законодателство на Общността са предвидени специални такси за контролни мерки или за които в законодателство на Съюза е предвидено, че разходите по тези мерки са за сметка на стопанството, освен ако разходите по мерките за помощ изцяло се покриват от задължителни такси, наложени на производителите (член 10, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 1857/2006).

(70)

Доколкото се отнася до болести по животните, помощта трябва да е предоставена за болести, посочени в списъка на болестите по животните, съставен от Световната организация за здравето на животните и/или в приложението към Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (15) (член 10, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1857/2006).

(71)

Схемите за помощ трябва да бъдат въведени до три години след възникване на разхода или загубата. Помощта трябва да бъде изплатена до четири години след възникването (член 10, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1857/2006).

(72)

Тези условия са изпълнени, както следва:

(73)

Както беше посочено в съображение 14, помощта обхваща различни мерки (постоянно наблюдение, проучвания и (лабораторни/серийни) изследвания, ветеринарни консултации, изготвяне на планове за профилактика или планове за саниране и изготвяне на програми за имунизации), чиято непосредствена цел е профилактиката на болестите. С писмо от 9 февруари 2009 г. Германия потвърди, че помощта се предоставя посредством субсидирани услуги. Следователно помощите за подобни разходи са допустими съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1857/2006.

(74)

С писмо от 9 февруари 2009 г. Германия потвърди, че при проекти във връзка с болести по животните съответните болести са посочени в списъка на Световната организация за здравето на животните и/или в приложението към Решение 90/424/ЕИО.

(75)

Член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 не е приложим, тъй като се предоставят само помощи за профилактични мерки.

(76)

В случаите, свързани с плащания във връзка с определени болести, помощите са част от регионална програма, в която съответната болест и съответните мерки са ясно идентифицирани. Следователно условията от член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 са изпълнени.

(77)

Разходите, които съгласно законодателството на Съюза трябва да се поемат от самите производители, не се субсидират. Следователно условията от член 10, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 са изпълнени.

(78)

Разходите, възникнали преди предоставянето на услугата, са недопустими. Следователно условията от член 10, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 са изпълнени.

(79)

Германия не изключи възможността, че посочените в съображение 14 мерки може да са свързани и с други аспекти на здравето на животните, а не само със специални и ясно идентифицирани болести или нашествия на вредители (напр. с хигиената на производството). Следователно тези мерки представляват консултантски услуги, в рамките на които препоръки и планове се адаптират към положението на определени селскостопански производители или групи от производители.

(80)

Съгласно член 15, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 1857/2006 помощите за покриване на възнаграждението за консултантски услуги, предоставени от трети лица, са допустими, ако тези консултантски услуги не представляват непрекъснати или периодични дейности и не са свързани с нормалните оперативни разходи на предприятието, като рутинни данъчни консултации, редовни правни услуги или рекламни дейности. В член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 се предвижда, че помощта може да покрива тези разходи до 100 % и трябва да бъде предоставена посредством субсидирани услуги.

(81)

Тези условия са изпълнени, както следва:

(82)

От предоставените от Германия документи (вж. съображение 14) следва, че субсидираните консултантски услуги са предоставени под формата на проекти във връзка със специфични и ясно посочени въпроси на здравето на животните от общ интерес. Въпреки че за определени мерки може да са необходими постоянно наблюдение или редовни изследвания, те изглежда са свързани със съответния проект и не представляват обикновен текущ ветеринарен или качествен контрол на състоянието на животните. Също така разходите във връзка с такива мерки не могат да бъдат разглеждани като обичайни оперативни разходи по смисъла на член 15, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 1857/2006, тъй като разходите във връзка с рутинни посещения на ветеринарните лекари с цел профилактика и лечение не са допустими. Цялата помощ се предоставя посредством субсидирани услуги и може да възлиза на максимално 100 % от допустимите разходи. Поради това държавните помощи могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар.

(83)

Мерките бяха изпълнени и в рибовъдния сектор. В Насоките за преглед на държавната помощ за рибарство и аквакултура от 1988, 1992, 1994, 1997 и 2001 г., които отговарят на Насоките за 2007—2013 г., са заложени следните критерии за съвместимост на държавните помощи с вътрешния пазар в областта на ветеринарната медицина и здравеопазването (16): публичните власти трябва да предприемат мерки срещу дадена болест, за да се гарантира, че не се действа в един специфичен, а в общ интерес. Мерките за помощ трябва да са предназначени или за профилактика, или да имат за цел компенсация, или да комбинират профилактиката, и компенсацията. TGD е натоварена от провинция Бавария с изпълнението на мерките и, както вече беше посочено по друг повод в съображение 16, ги провежда самостоятелно. Тези мерки са предназначени за профилактика. Поради това държавните помощи могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар.

(84)

Предоставените между 1 ноември 2004 г. и 31 март 2008 г. държавни помощи се оценяват за всеки отделен случай съгласно точка 3.10 от Насоките за преглед на държавната помощ за рибарство и аквакултура (17) (наричани по-долу „Насоки от 2004 г.“), които препращат към член 4 от Регламент (ЕО) № 1595/2004 на Комисията (18), който от своя страна препраща към член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2792/1999 на Съвета от 17 декември 1999 г. за установяване на подробни правила и условия относно структурната помощ на Общността за сектор рибарство (19). Съгласно точка 3.1, параграф 2 от Насоките от 2004 г. тези държавни помощи са съвместими с вътрешния пазар и са в съответствие с целите на общата политика на конкуренция и на общата политика в областта на рибарството по смисъла на регламенти (ЕО) № 2371/2002 (20) и (ЕО) № 2792/1999: съгласно член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2792/1999 могат да бъдат подпомагани мерки от общ интерес, които излизат извън обичайните граници на частните предприятия. Примери за такива мерки са посочени в член 15, параграф 3, букви д) и л). Първо, Комисията установи, че целта на „общите мерки“ съвпада с целите от тези примери. На второ място, TGD извършва тези дейности по собствена инициатива, а не по искане на селскостопанските производители. Освен това — вж. в тази връзка точка 3.4 от Насоките от 2004 г. — мерките не биха се реализирали на всяка цена от селскостопанските производители при пазарни условия. И накрая, тези мерки водят също и до трайно подобрение за сектора по смисъла на точка 3.5 от Насоките от 2004 г.

(85)

С писмо от 9 февруари 2009 г. Германия потвърди, че помощите в селскостопанския сектор продължават да бъдат предоставяни, и посочи примери за типични проекти. Тези примери не включват проекти от сектора на рибарството. Тъй като обаче не е изключено и след 1 април 2008 г. да се предоставят помощи в полза на сектора на рибарството, необходимо е да се провери дали подобни помощи биха били съвместими с действащите след тази дата разпоредби в селскостопанския сектор и сектора на рибарството. По отношение на помощите, попадащи в обхвата на други разпоредби, точка 4.2 от Насоките от 2008 г. препраща към условията от тези разпоредби, в дадения случай към условията от Регламент (ЕО) № 736/2008 на Комисията от 22 юли 2008 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавната помощ за малки и средни предприятия, които произвеждат, преработват и търгуват с рибни продукти (21). За помощите за ветеринарни мерки е приложим член 14 от Регламент (ЕО) № 736/2008. Съгласно разпоредбите на този член помощите за ветеринарни мерки са съвместими с вътрешния пазар, при условие че изпълняват условията от членове 28 и 32 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета (22), както и на член 12 от Регламент (ЕО) № 498/2007 на Комисията (23). По отношение на разглежданите помощи условията от тези регламенти и общите принципи от точка 3 от Насоките от 2008 г. са същите по съдържание като разпоредбите, които са били в сила за помощите, предоставени преди 1 април 2008 г. Поради това оценката, извършена на тези помощи, може да се приложи и за помощите, предоставени след 1 април 2008 г. Тъй като помощите, предоставени преди 1 април 2008 г., са съвместими с действащите разпоредби и тъй като помощите и начинът, по който са били предоставени, са останали непроменени след 1 април 2008 г., Комисията заключи, че помощите изпълняват условията на действащите разпоредби в сектора рибарство и аквакултура.

(86)

Следователно, съгласно всичко изложено дотук, държавните помощи, предоставени на селскостопанските производители в рамките на разследваната мярка, изпълняват условията, заложени в приложимите правила на Съюза в селскостопанския сектор и сектора на рибарството. В този контекст Комисията отбелязва, че нито жалбоподателите, нито другите заинтересовани страни са доказали нарушение на съответните правила на Съюза. Поради това държавните помощи могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар.

(87)

За да е изпълнено условието за наличие на държавна помощ, мярката трябва да предоставя предимство на нейния получател.

(88)

От установената съдебна практика на Съда произтича, че компенсацията за предоставяне на обществени услуги не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, ако са изпълнени определени условия (24). Ако тези условия не бъдат спазени, но общите критерии за приложимостта на член 107, параграф 1 от ДФЕС са изпълнени, такава компенсация представлява държавна помощ.

(89)

В решението по делото Altmark Съдът е изложил при какви условия компенсацията за предоставянето на обществени услуги не представлява държавна помощ (точка 3 от резюмето):

(90)

Ако тези четири условия са изпълнени, компенсацията за предоставянето на обществени услуги не представлява държавна помощ, поради което член 107, параграф 1 и член 108 от ДФЕС не се прилагат. Ако държавите-членки не спазят тези условия и ако общите критерии за приложимостта на член 107, параграф 1 от ДФЕС са изпълнени, компенсацията за предоставянето на обществени услуги представлява държавна помощ, за която съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС трябва да бъде изпратено уведомление до Комисията.

(91)

При откриването на процедурата съществуваха съмнения, по-специално дали са изпълнени условията от букви в) и г).

(92)

По отношение на условието от буква а) Комисията изтъкна, че в член 14, параграф 1 от LwFöG се предвижда задължение за обществени услуги, като се поставя ясна цел (здравословно хранене) и се посочват възможности (висококачествени продукти от селското и горското стопанство) тази цел да бъде постигната с помощта на редица мерки (вж. съображение 14). Съгласно устава си TGD има за цел насърчаването и гарантирането на здравето на животните, по-специално в интерес на производството на здравословни храни от животински произход и защитата на потребителите и животните. За изпълнението на тази цел сдружението използва собствен персонал и собствено оборудване. Провежданите от TGD мерки са уредени в Споразумение № R1-4010/1393 от 1974 г. и в Рамково споразумение № T-7482-100 от 13 юли 1993 г., сключени между провинция Бавария и TGD. Подробностите се определят всяка година посредством годишни споразумения и административни решения.

(93)

По отношение на условието от буква б) трябва да се отбележи, че всяка отделна дейност е била определена предварително и финансовата компенсация е била изчислена посредством точкова система въз основа на предвиденото време и очакваните разходи. През следващите години аналогичен подход се е прилагал и по отношение на новите услуги. В тази връзка трябва да се отбележи, че дейността на TGD е била проверена и одобрена от Върховната сметна палата на Бавария (Bayerischer Oberster Rechnungshof). Освен това за периода, обхванат от настоящото решение, са били извършени одити от независими одиторски фирми.

(94)

По отношение на условието от буква в) Германия предостави информация, от която следва, че компенсацията не е надвишавала разходите по изпълнението на задължението за предоставяне на обществена услуга (вж. приложението). В действителност числовите данни показват, че за периода 1990—2004 г. TGD не е реализирала печалби. Разходите по общите мерки се изчисляват въз основа на точкова система, като една точка съответства на определена стойност в евро. Тази система е разработена по инициатива на Сметната палата на Бавария (Bayerischer Rechnungshof). Системата е сравнима с метода за финансово отчитане на услуги в областта на хуманната медицина. Германия уведоми, че използваният от 2002 г. метод за изчисление изпълнява изискванията на Директива 2005/52/ЕО на Комисията (25).

(95)

Що се отнася до условието от буква г), въз основа на публична процедура по възлагане на обществена поръчка към 1 януари 2005 г. Бавария е възложила на TGD изпълнението на задължението за предоставяне на обществените услуги. След обсъждане с Комисията провинция Бавария откри процедурата по възлагане през юни 2004 г. посредством конкурс в рамките на Европейския съюз за споразумение за предоставяне на услуги относно „Планирани мерки в областта на здравето на животните, отглеждани за селскостопански цели в Бавария“ (Projektierte Maßnahmen im Bereich der Tiergesundheit landwirtschaftlicher Nutztiere in Bayern). Разходите по общите мерки за период от пет години бяха изчислени на 8 млн. евро годишно. Обявяването на конкурса е публикувано в приложението към Официален вестник на Европейския съюз (серия S) (26) и в Баварския държавен вестник (Bayerisches Gesetz- und Verordnungsblatt). В конкурса взеха участие трима евентуални изпълнители. Петгодишният договор беше сключен с TGD, тъй като TGD можеше да изпълни изискваните услуги при най-изгодни цени. През 2009 г. ще бъде открита нова процедура за възлагане на обществена поръчка.

(96)

По отношение на втората алтернатива на условието от буква г) Германия призна, че за периода до 31 декември 2004 г. не може да бъде посочено обичайно предприятие, което да е напълно сравнимо с TGD.

(97)

Следователно Германия не е доказала, че платената на TGD компенсация за периода 1990—2004 г. е определена въз основа на анализ на разходите, които биха възникнали за едно средно, добре управлявано предприятие при изпълнение на съответните задължения. Поради това може да се предположи, че до 31 декември 2004 г. разглежданата мярка е предоставяла икономическо предимство на TGD по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(98)

Следователно компенсацията, предоставяна всяка година на TGD през периода 1990—2004 г., представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, докато годишната компенсация след 1 януари 2005 г., която се предоставя въз основа на процедура по възлагане на обществена поръчка, отговаря на всички условия, посочени в решението по делото Altmark, и поради това не представлява държавна помощ в полза на TGD. В този смисъл Комисията отбелязва, че от представените от Германия документи е видно, че плащанията към TGD от 1 януари 2005 г. до края на 2008 г. не са покрили всички разходи за общите мерки.

(99)

По отношение на изпълнението на условията, посочени в решението по делото Altmark, не са подадени нито специална жалба, нито мнения от другите заинтересовани страни.

(100)

За оценка на съвместимостта с ДФЕС на компенсацията, предоставена на TGD за изпълнение на задължението за предоставяне на обществени услуги, е необходимо да се използват приложимите разпоредби към момента на предоставяне на помощта.

(101)

Съгласно Съобщението на Комисията относно услугите от общ интерес в Европа (27) (наричано по-долу „Съобщението“), което е приложимо за помощи, за които не е изпратено уведомление, съгласно точка 26, буква б) от Рамката на Общността за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (28), въпросът за плащането на компенсации от страна на държавата следва да бъде оценен в светлината на следните три принципа:

(102)

С първия принцип — за неутралността, се има предвид, че Комисията не дава предписания дали услугите от общ интерес трябва да се предоставят от публични или частни предприятия. В дадения случай спазването на този принцип не се подлага на съмнение.

(103)

Свободата на държавите-членки означава, че при определянето на това какво трябва да се счита за услуга от общ икономически интерес, като се изхожда от специфичните характеристики на дадена дейност, компетентни преди всичко са държавите-членки. По отношение на това определение Комисията се намесва единствено при незаконосъобразно използване или очевидни грешки. Изключенията, посочени в член 106, параграф 2 от ДФЕС, могат обаче да се прилагат за всеки отделен случай единствено тогава, когато задълженията за предоставяне на обществената услуга са ясно определени и са изрично възложени с официално решение (включително с договори). Това се налага с оглед на правната сигурност и прозрачността по отношение на обществото и освен това е необходимо, за да може Комисията да оцени пропорционалността на мярката.

(104)

Възложените на TGD общи мерки могат да бъдат класифицирани като услуга от общ икономически интерес и, както беше посочено в съображение 92, са били ясно определени и възложени на TGD.

(105)

В контекста на принципа за пропорционалност член 106, параграф 2 от ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че използваните средства за изпълнение на задължението от общ интерес не трябва да причиняват ненужно изкривяване на търговията и не трябва да надвишават необходимото за действителното изпълнение на задължението. Съгласно точка 26 от Съобщението и установената съдебна практика на Съда към този момент компенсацията не може да надвишава допълнителните нетни разходи, свързани с възложената задача. Предоставянето на услугите от общ интерес трябва да бъде гарантирано и натоварените с това предприятия трябва да са в състояние да поемат допълнителните разходи, свързани с изпълнението на задачата.

(106)

Следователно в настоящия случай е необходимо първо да се изчислят въз основа на двете споразумения допълнителните нетни разходи за TGD, свързани с предоставянето на обществените услуги (общите мерки), и след това резултатът да се сравни с държавните помощи. Ако предоставената на TGD компенсация не превишава допълнителните разходи, произтичащи от изпълнението на задачата от общ интерес, принципът за пропорционалност може да се счита за изпълнен.

(107)

Както става ясно от приложението към настоящото решение, в рамките на периода 1990—2004 г., който се разглежда за настоящото решение, допълнителните разходи, свързани с общите мерки, надхвърлят размера на помощта, предоставена на TGD.

(108)

В резултат на това от плащанията, които TGD е получила за общите мерки, предмет на настоящото решение, не е последвала свръхкомпенсация за допълнителните разходи, понесени от TGD вследствие на предоставянето на услугата.

(109)

В съответствие с гореизложеното компенсацията за изпълнение на обществени услуги, предоставена на TGD за периода 1990—2004 г., представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1, която е съвместима с член 106, параграф 2 от ДФЕС.

(110)

В тази връзка Комисията отбеляза, че не е ясно как компенсацията от страна на държавата, която дори не покрива общите допълнителни разходи за задължението за предоставяне на обществена услуга, би могла да бъде използвана за субсидиране на стопанската дейност на TGD, както беше изтъкнато от жалбоподателя. Освен това твърдението на жалбоподателя, че назначените в TGD ветеринарни лекари са предоставяли определени клинични, диагностични и терапевтични услуги до 90 % по-евтино от себестойността им, не беше доказано нито от жалбоподателя, нито от другите заинтересовани страни.

(111)

По повод на това твърдение Германия извърши специална проверка на TGD. При нея не бяха установени доказателства в подкрепа на това твърдение. Германия поиска да бъде информирана, в случай че в тази връзка се появи конкретна информация, за да може да провери отделния случай.

(112)

Освен това Комисията отбеляза, че Камарата на ветеринарните лекари в Бавария (Bayerische Landestierärztekammer) и Федералният съюз на практикуващите ветеринарни лекари и неговият клон в провинция Бавария (Bundesverband praktizierender Tierärzte — Landesverband Bayern) подкрепят работата на TGD, включително и нейната стопанска дейност.

(113)

Комисията установи, че Германия е предоставила въпросната помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(114)

Въз основа на оценката Комисията заключи обаче, че посочената в съображения 13 и 14 държавна помощ под формата на „общи мерки“ в полза на селскостопанските производители (след 1990 г.) и посочената в съображения 17 и 18 компенсация от страна на държавата в полза на TGD за предоставянето на обществени услуги за периода 1990—2004 г. са съвместими с ДФЕС. В действителност, както вече беше отбелязано, отчасти тези мерки изобщо не представляват държавни помощи. Посочената в съображения 17 и 18 годишна компенсация след 1 януари 2005 г. в полза на TGD за предоставянето на обществени услуги отговаря на всички условия, посочени в решението по делото Altmark, и следователно не представлява държавна помощ,