20.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 45/10

(1)

С писмо, регистрирано в генералния секретариат на Комисията на 9 септември 2009 г., Литва поиска разрешение да продължи да прилага мярка за дерогация от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, уреждащи лицето — платец на данък върху добавената стойност (ДДС) на данъчните органи.

(2)

В съответствие с член 395, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО с писмо от 27 октомври 2009 г. Комисията информира останалите държави-членки за искането, отправено от Литва. С писмо от 29 октомври 2009 г. Комисията съобщи на Литва, че разполага с пълната информация, която тя счита за необходима, за да разгледа искането.

(3)

Целта на мярката е получателят да продължи да е лицето — платец на ДДС, дължим за доставката на стоки и услуги в случай на производство по несъстоятелност или процедура по оздравяване, подлежаща на съдебен надзор, както и за сделки с дървен материал.

(4)

Данъчнозадължените лица, които са в производство по несъстоятелност или в процедура по оздравяване, подлежаща на съдебен надзор, често поради финансови затруднения са препятствани да заплащат на данъчните органи ДДС, фактуриран по техните доставки на стоки и услуги. Получателят, доколкото е данъчнозадължено лице с право на приспадане, може все пак да приспадне ДДС, въпреки че той не е бил платен на данъчните органи от доставчика.

(5)

Поради естеството на пазара и на действащите на него предприятия, Литва е изправена пред проблеми на пазара на дървен материал, доминиран от малки дружества, често прекупвачи и посредници, които трудно могат да бъдат контролирани от данъчните органи. Най-често срещаната форма на избягване на данъчно облагане представлява фактурирането на доставки, последвано от изчезването на търговеца, без да е заплатил данък, като оставя на потребителя валидна фактура, която му дава право на приспадане.

(6)

С определянето на получателя, доколкото той е данъчнозадължено лице, за лице — платец на ДДС в горепосочените случаи, дерогацията премахва трудностите пред събирането на ДДС, без да оказва влияние върху дължимите данъчни суми. Това, от една страна, опростява работата на данъчните органи по събирането на данъка, и от друга страна, по предотвратяването на някои видове избягване на данъчно облагане или укриване на данъци. В този смисъл мярката представлява дерогация от член 193 от Директива 2006/112/ЕО, по силата на който лице — платец на данъка по принцип е данъчнозадълженото лице, извършващо доставки на стоки или услуги.

(7)

Мярката преди беше разрешена с Решение 2006/388/ЕО на Съвета (2) съгласно приложимата тогава Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система за данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (3).

(8)

Правната и фактическата ситуация, която обосновава прилагането понастоящем на въпросната мярка за дерогация, не се е променила и продължава да съществува. Следователно на Литва следва да се предостави разрешение да прилага мярката за допълнителен ограничен период от време.

(9)

Дерогацията няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС,

а)

доставки на стоки и услуги от данъчнозадължено лице в производство по несъстоятелност или в процедура по оздравяване, подлежаща на съдебен надзор;

б)

доставки на дървен материал.