27.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 23/62

(1)

Член 48 от Регламент (ЕО) № 767/2008 предвижда дейностите на ВИС да започнат постепенно. Следователно е необходимо да се определят първите региони, в които информацията, която ще бъде обработвана във ВИС, включително снимки и пръстови отпечатъци, ще бъдe събирана и предавана на ВИС относно всички заявления за виза в съответния регион през първите етапи на постепенното въвеждане.

(2)

Съгласно член 48, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 767/2008 тези региони се определят въз основа на следните критерии: рискът от нелегална имиграция, заплахите за вътрешната сигурност на държавите-членки и реалната възможност за събирането на биометрични данни от всички места в региона.

(3)

Както посочиха през 2005 г. експерти от държавите-членки, Комисията направи оценка на различните региони във връзка с постепенното въвеждане на ВИС, като за първия критерий взе под внимание елементи като средния процент на отказите за издаване на виза и за влизане за всеки от съответните региони, а за третия критерий — факта, че консулското присъствие или представителство следва да бъде засилено в някои региони с цел ефикасното въвеждане на ВИС в тях.

(4)

Според тази оценка първият регион, в който трябва да започне събирането на визова информация относно всички заявления за виза и предаването ѝ на ВИС, следва да бъде Северна Африка.

(5)

Вторият регион, в който трябва да започне събирането на визова информация относно всички заявления за виза и предаването ѝ на ВИС, следва да бъде Близкият изток с изключение на окупираните палестински територии поради големите технически трудности, които могат да възникнат при оборудването на съответните консулски служби. На по-късен етап следва да бъде взето решение за започване на дейностите на ВИС и на тази територия.

(6)

Третият регион, в който трябва да започне събирането на визова информация относно всички заявления за виза и предаването ѝ на ВИС, следва да бъде Персийският залив.

(7)

За да не се допусне пропуск в борбата с незаконната имиграция и защитата на вътрешната сигурност, шенгенските гранично-пропускателни пунктове следва да бъдат обозначени като отделен регион за въвеждането на ВИС, за да се обхванат заявленията за виза, подадени на външните граници. Държавите-членки следва да положат всички усилия, за да започнат възможно най-скоро да събират информацията на гранично-пропускателните пунктове на външните граници и да я предават на ВИС, за да не се допусне въвеждането на ВИС в регионите да бъде осуетено от граждани на трети държави, които подават заявления на външните граници.

(8)

Комисията ще определи датата на започване на дейностите във всеки един от тези региони съгласно член 48, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 767/2008.

(9)

За определяне на останалите региони следва да се вземат решения на по-късен етап въз основа на допълнителна и актуализирана оценка на тези региони в съответствие с критериите и опита, натрупан по отношение на регионите, определени с настоящото решение.

(10)

В съответствие с член 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на Регламент (ЕО) № 767/2008 и той не я обвързва, нито се прилага спрямо нея. Въпреки това, като се има предвид, че Регламент (ЕО) № 767/2008 развива достиженията на правото от Шенген съгласно разпоредбите на дял IV на част трета от Договора за създаване на Европейската общност, Дания, в съответствие с член 5 от протокола, уведоми с писмо от 13 октомври 2008 г. за транспонирането на това достижение на правото в своето национално законодателство. Следователно по силата на международното право Дания е длъжна да прилага настоящото решение.

(11)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Обединеното кралство не взема участие, в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (2). Следователно Обединеното кралство не е обвързано от него, нито пък е предмет на прилагането му. Ето защо Обединеното кралство не следва да бъде адресат на настоящото решение.

(12)

Настоящото решение доразвива разпоредбите от достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (3). Следователно Ирландия не е обвързана от него, нито пък е предмет на прилагането му. Ето защо Ирландия не следва да бъде адресат на настоящото решение.

(13)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява доразвиване на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (4), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на въпросното споразумение (5).

(14)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява доразвиване на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (6), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от решения 2008/146/ЕО (7) и 2008/149/ПВР (8) на Съвета.

(15)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява доразвиване на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, подписано между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн за присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от решения 2008/261/ЕО (9) и 2008/262/ЕО (10) на Съвета.

(16)

По отношение на Кипър настоящото решение съдържа разпоредби, които се основават на достиженията на правото от Шенген или са свързани по друг начин с тях по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.

(17)

По отношение на България и Румъния настоящото решение съдържа разпоредби, които се основават на достиженията на правото от Шенген или са свързани по друг начин с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г.

(18)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден по силата на член 51, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (11),

—

Първи регион:

—

Втори регион:

—

Трети регион: