3.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 144/17

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Словакия за периода 2009—2012 г.

(2)

Със среден растеж на реалния БВП от над 7 % за периода 2003—2008 г. Словакия беше една от най-добре представящите се държави от ЕС по време на възходящата фаза. Благодарение на разумната макроикономическа политика през периода не бяха допуснати големи макроикономически дисбаланси, което даде възможност на Словакия да приеме еврото през януари 2009 г. Но поради факта, че словашката икономика е много отворена по отношение на търговията, тя беше силно засегната от кризата. Според предварителните данни за 2009 г. реалният БВП е намалял с 4,7 %, а обезценяването на паричните единици на съседните държави е довело до допълнително повишаване на реалния ефективен обменен курс на Словакия.

За да ограничат въздействието на кризата, словашките власти оставиха автоматичните стабилизатори да действат свободно и в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване приеха антикризисни мерки през ноември 2008 г. и февруари 2009 г. (възлизащи на 0,5 % от БВП за 2009 г. и за 2010 г). Тъй като дефицитът по държавния бюджет се очаква да възлезе на около 6 % от БВП през 2009 г., на 2 декември 2009 г. Съветът постанови, че Словакия има прекомерен бюджетен дефицит и препоръча той да бъде коригиран до 2013 г. Като се имат предвид понижението на външната конкурентоспособност на Словакия поради временното обезценяване на паричните единици на съседните държави и нарастването на фискалните дисбаланси по време на кризата, през следващите години основен елемент на стратегията на властите следва да бъде надеждното и устойчиво намаляване на бюджетния дефицит.

(3)

Въпреки че спадът на фактическия БВП в условията на криза е до голяма степен с цикличен характер, равнището на потенциалния БВП също е засегнато отрицателно. Освен това кризата може да засегне потенциалния растеж и в средносрочен план чрез по-ниските инвестиции, ограниченията на кредитирането и увеличението на структурната безработица. Нещо повече, влиянието на икономическата криза подсилва отрицателните последици на застаряването на населението върху потенциалния БВП и устойчивостта на публичните финанси. При тези условия от основно значение ще бъде ускоряването на структурните реформи, за да се поддържа потенциалният растеж. По-конкретно, за Словакия е важно да предприеме реформи за намаление на регулаторната и административната тежест за предприятията, да подобри функционирането на пазара на труда и да подобри ценовата си конкурентоспособност спрямо търговските си партньори, включително чрез ограничаване на заплатите.

(4)

Според макроикономическия сценарий, въз основа на който е разработена програмата, растежът на реалния БВП ще бъде 1,9 % през 2010 г., 4,1 % през 2011 г. и 5,4 % през 2012 г. Предвид наличната към момента информация (2) този сценарий изглежда основан на реалистични допускания за растежа през 2010 г. и на оптимистични допускания за 2011 г. и 2012 г.

Предвижданията за последните години от програмата може би не отразяват степента на предпазливост, с която би трябвало да се отличават стратегиите за фискална консолидация, особено предвид необичайно голямата несигурност в сегашните следкризисни условия. В съответствие с допускането за възстановяване предвижданата в програмата инфлация за 2011 г. е с 1 процентен пункт по-висока спрямо прогнозата на службите на Комисията от есента на 2009 г., а процентът на безработицата се очаква да намалее по-бързо.

(5)

Бюджетният дефицит за 2009 г. възлиза по предварителни данни на 6,3 % от БВП според програмата, докато за 2008 г. е бил 2,3 % от БВП. Свободното действие на автоматичните стабилизатори през 2009 г. доведе до изразен спад на приходите и до значително нарастване на социалните разходи. Мерките за стимулиране, приети от правителството в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ), не се отразиха върху дефицита, защото бяха финансирани чрез преразпределение на разходите в рамките на бюджета. Някои от антикризисните мерки ще останат в сила и през 2010 г. Все пак съгласно стратегията за оттегляне на мерките във фискалната област, препоръчана от Съвета, и с цел коригиране на прекомерния дефицит и постигане на по-устойчиво състояние на бюджета, правителството планира консолидацията на публичните финанси през периода на програмата да бъде съсредоточена през първите години, като започне от 2010 г.

(6)

За 2010 г. в програмата се предвижда дефицит по консолидирания държавен бюджет от 5,5 % от БВП. Очаква се съотношението на разходите към БВП да намалее с 1,1 процентни пункта от БВП в резултат на икономии на разходи за стоки и услуги, умерено нарастване на заплатите в публичния сектор и намаление на публичните инвестиции. Предвижда се съотношението на приходите към БВП да намалее с 0,3 процентни пункта от БВП поради временното увеличение на данъчните облекчения и социалните помощи за работещите, както и поради намалението на дивидентите от публичните дружества. Очаква се планираните мерки да доведат до намаление на дефицита по консолидирания държавен бюджет с около 1 процентен пункт от БВП. Бюджетната цел за 2010 г. предполага голямо подобрение на структурното салдо (т.е. салдото, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, минус еднократните и другите временни мерки) с около 1,25 процентни пункта от БВП, което съответства на препоръката на Съвета по процедурата при прекомерен дефицит.

(7)

Главната цел на бюджетната стратегия в програмата е дефицитът по консолидирания държавен бюджет да бъде намален до 3 % от БВП през 2012 г., т.е. една година по-рано в сравнение с препоръчаното от Съвета по процедурата при прекомерен дефицит. Номиналният дефицит се очаква да намалее от 5,5 % от БВП през 2010 г. до 4,2 % и 3,0 % от БВП съответно през 2011 г. и 2012 г. Две трети от намалението на дефицита между 2010 г. и 2012 г. биха се дължали на изнесеното по-напред във времето структурно подобрение (изчислено по общоприетата приложена към данните в програмата методика), а останалата една трета — на благоприятни циклични изменения. Главните фактори за структурното подобрение са планираните големи съкращения на потреблението и капиталовите разходи на държавата. Според програмата средногодишната фискална консолидация през 2010—2012 г., преизчислена според общоприетия метод, би била около 1 % от БВП, което съответства на препоръката на Съвета по процедурата при прекомерен дефицит. Планира се консолидацията да продължи и след 2012 г., за да се приближи до средносрочната бюджетна цел (СБЦ) — балансиран бюджет в структурно изражение. Предвид най-актуалните предвиждания и равнището на дълга СБЦ отразява повече от адекватно целите на пакта. В програмата обаче не се предвижда изпълнение на целта в рамките на програмния период.

(8)

Бюджетните резултати през 2010 г. биха могли да се окажат малко по-лоши от предвиденото в програмата. По-конкретно, несигурност има по отношение на разходите, защото някои мерки може да не доведат до очакваните икономии (например намалението на разходите за стоки и услуги). Освен това предвижданията за бюджетите на органите на местното управление изглеждат оптимистични с оглед на очакваното въздействие на кризата върху приходите им през 2010 г. Несигурността по отношение на изпълнението на фискалните цели е по-голяма за последните години от периода на програмата. По-конкретно, програмата се основава на оптимистични макроикономически допускания за 2011 г. и 2012 г., поради което е възможно по отношение на приходите да има неприятни изненади. Необходимо е също така да се конкретизират предвижданите мерки по отношение на разходите, особено мерките за намаляване на държавното потребление, за да се повиши надеждността на плана за консолидация.

(9)

Според програмата за стабилност брутният държавен дълг е нараснал от 27,7 % от БВП през 2008 г. до 37,1 % от БВП през 2009 г. Нарастването отразява високия дефицит и значителното свиване на реалния БВП през 2009 г. Макар че остава много под референтната стойност по Договора, съотношението на дълга се предвижда да нараства още през 2010 г. и 2011 г., когато ще достигне 42,5 % от БВП, и слабо да намалее през 2012 г. до 42,2 % от БВП. Изменението на съотношението на дълга вероятно ще бъде по-малко благоприятно от предвиденото в програмата, особено след 2010 г., предвид рисковете пред бюджетната консолидация, съчетани с риска растежът на реалния БВП да бъде по-нисък от очакваното съгласно програмата.

(10)

Средносрочните предвиждания за дълга, при които се допуска растежът на БВП да се възстанови постепенно до прогнозираните преди кризата стойности, а съотношението на данъчните приходи към БВП да достигне равнището отпреди кризата и да включва прогнозираното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, показват, че предвидената в програмата бюджетна стратегия във вида, в който е представена и без допълнителна промяна в политиката, не би била достатъчна за стабилизиране на съотношението дълг—БВП до 2020 г.

(11)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е малко по-голямо от средното за ЕС поради относително голямото увеличение на разходите за пенсии през следващите десетилетия. Освен това състоянието на бюджета през 2009 г. утежнява бюджетното въздействие на застаряването на населението върху устойчивостта на публичните финанси. Постигането на по-големи първични излишъци в средносрочен план, съчетано със структурните реформи, както е предвидено в програмата, и реформирането на пенсионната система биха допринесли за намаляване на рисковете пред устойчивостта на публичните финанси, които в доклада на Комисията от 2009 г. относно устойчивостта (3) са оценени като високи.

(12)

Фискалната политика на Словакия се основава на ясно определена и подробна тригодишна фискална рамка. Въпреки това средносрочните цели за разходите са до голяма степен условни и обикновено биват значително променяни, което с времето ги прави не особено надеждни. В актуализираната през 2010 г. програма за стабилност се предлага рамката да бъде подсилена чрез въвеждане на многогодишни горни граници за разходите, които ще обхванат голяма част от държавните финанси. Ще има и разпоредби, даващи възможност тези граници да не бъдат спазвани при икономически срив. В програмата се предлага и въвеждане на горна граница за държавния дълг в конституционен закон и оптимизиране на наблюдението върху изпълнението на бюджета в течение на годината. Тези усилия за засилване на институционалната рамка на публичните финанси се приветстват и следва да бъдат насърчавани. Тъй като предложенията обаче са все още на съвсем начален етап, те би трябвало да бъдат разглеждани по-скоро като допълнителни усилия за изпълнението на стратегията за фискална консолидация, а не като нейни движещи сили.

(13)

Структурата на държавните разходи на Словакия би могла да бъде подобрена. Делът на държавните инвестиции в общите държавни разходи е нисък в сравнение със съседните държави (2 % от БВП). Разходите за научноизследователска и развойна дейност, образование и опазване на околната среда също са ниски по стандартите на ЕС и в сравнение с държавите от региона. В този контекст предвижданото намаление на разходите за образуване на капитал през периода на програмата буди безпокойство. Това не води до устойчиво развитие и не би било желателно за икономика като словашката, която трябва да настига другите. В програмата се предвиждат редица мерки за повишаване на ефикасността на държавното управление, включващи реорганизация на централната администрация чрез сливане на министерства, централизация на обществените поръчки и управлението на държавната собственост и по-ефективно използване на информационните технологии в публичните служби. Макар и на начален етап, тези мерки са в правилната посока.

(14)

Представената в програмата бюджетна стратегия за 2010 г. като цяло съответства на препоръките на Съвета по член 126, параграф 7. За периода от 2011 г. нататък има рискове описаният в програмата амбициозен план за консолидация да не бъде изпълнен и може да се окаже, че бюджетната стратегия не съответства напълно на препоръките на Съвета по член 126, параграф 7.

В програмата е представен амбициозен план за намаляване на дефицита по държавния бюджет от 6,3 % от БВП през 2009 г. до 3,0 % от БВП през 2012 г. — една година преди крайния срок 2013 г., определен от Съвета. Постигането на бюджетната цел за 2010 г. би предполагало подобряване на структурното салдо с около 1,25 процентни пункта от БВП. Предвижданото средногодишно подобрение на структурното салдо с около 1 % от БВП през периода 2010—2012 г. съответства на препоръката на Съвета по процедурата при прекомерен дефицит. Но изпълнението на целите както за приходите, така и за разходите е изложено на рискове, особено през 2011 г. и 2012 г., защото макроикономическите допускания за този период изглеждат оптимистични. Освен това предвидените в програмата мерки ще трябва да се конкретизират, за да се повиши надеждността на плана за консолидация.

(15)

Що се отнася до посочените в етичния кодекс за програмите за стабилност и програмите за конвергенция изисквания за представянето на данни, в програмата има някои пропуски при задължителните и незадължителните данни (4). В своите препоръки съгласно член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. за преодоляване на прекомерния дефицит по държавния бюджет Съветът призова Словакия също така да докладва за напредъка в прилагането на тези препоръки в отделна глава от актуализираните програми за стабилност. Програмата съответства на тази препоръка.

i)

да изпълни мерките за намаление на дефицита през 2010 г. съгласно бюджета и да обезпечи плана за консолидация през следващите години с конкретни мерки, за да осигури корекцията на прекомерния дефицит, ако е възможно до 2012 г. и най-късно до 2013 г.;

ii)

да продължи реформите в пенсионната система, за да гарантира устойчивостта на държавните финанси;

iii)

да изпълни предвидените мерки за по-нататъшно укрепване на фискалната рамка, по-специално да въведе задължителни многогодишни горни граници за разходите.