|
29.10.2009 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 282/7 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1020/2009 НА КОМИСИЯТА
от 28 октомври 2009 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно торовете с цел привеждане на приложения I, III, IV и V към него в съответствие с техническия прогрес
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. относно торовете (1), и по-специално член 31, параграфи 1 и 3 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
Член 3 от Регламент (ЕО) № 2003/2003 предвижда, че тор, който принадлежи към видовете торове, изброени в приложение I към него, и отговаря на условията, установени в посочения регламент, може да бъде обозначен като „ЕО тор“. |
|
(2) |
Частично разтворимият фосфорит спада към торовете с основни хранителни елементи, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 2003/2003. Член 16 от посочения регламент позволява добавянето на второстепенни хранителни елементи към всички торове с основни хранителни елементи. Минималното съдържание на фосфорен пентаоксид, установено за съществуващия вид тор частично разтворим фосфорит, обаче е прекалено високо, за да позволи добавянето на второстепенни хранителни елементи. Поради това следва да се въведе нов вид тор, който да позволи смесите от частично разтворим фосфорит и магнезиеви второстепенни хранителни елементи да бъдат обозначавани като „ЕО тор“. |
|
(3) |
Магнезиевият сулфат или магнезиевият оксид се добавя към смления фосфорит, за да се преодолее недостигът на фосфат и магнезий в някои селскостопански почви. Частичната разтворимост прави фосфата и магнезия бързо достъпни за културите за кратък период от време, докато неразтворимите съставки осигуряват по-бавно, но по-трайно снабдяване с фосфат и магнезий. За да бъдат от полза за земеделските производители, фосфатните и магнезиевите хранителни елементи следва да се съдържат в рамките на един и същ вид тор. |
|
(4) |
Магнезиевият сулфат спада към торовете с второстепенни хранителни елементи, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 2003/2003. Член 20 от посочения регламент позволява добавянето на хранителни микроелементи към всички торове с второстепенни хранителни елементи. Минималното съдържание на серен триоксид и магнезиев оксид, установено за съществуващия вид тор магнезиев сулфат, е прекалено високо, за да позволи добавянето на хранителни микроелементи. Поради растящия интерес към балансираното хранене на растенията нарасна употребата на хранителни микроелементи. Смесването на магнезиев сулфат с хранителни микроелементи ще направи по-лесно за земеделските производители използването на тези хранителни микроелементи. Поради това следва да се преразгледа съставът на вида тор магнезиев сулфат, така че той да позволи сместите от магнезиев сулфат с хранителни микроелементи да бъдат обозначени като „ЕО тор“. |
|
(5) |
Приложение III към Регламент (ЕО) № 2003/2003 съдържа технически разпоредби за контрол на амониево-нитратни торове с високо съдържание на азот. Следва да се поясни, че методите за анализ могат да се използват за различни форми на амониево-нитратни торове (перли или гранули). Освен това при тези описания на методи за анализ се използват остарели единици за налягане, а не сега използваните единици по системата SI. |
|
(6) |
Член 29, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2003/2003 изисква контролът на ЕО торове от видовете, изброени в приложение I към посочения регламент, да се извършва в съответствие с подробно описаните в приложения III и IV към същия регламент методи за анализ. Тъй като тези методи не са международно признати, на Европейския комитет по стандартизация (CEN) бе възложено да разработи равностойни ЕN стандарти, които да заменят съществуващите методи. |
|
(7) |
Като частичен резултат от възложения на CEN мандат M/335 за модернизация на аналитичните методи за торове и материали за варуване, са разработени 20 EN стандарта, които следва да бъдат включени в приложение IV към Регламент (ЕО) № 2003/2003. Някои от тези стандарти следва да заменят съществуващите методи за анализ, докато други са нови. |
|
(8) |
Утвърдените методи, публикувани като EN стандарти, обикновено включват ринг-тест (междулабораторен тест) за проверка на възпроизводимостта на аналитичните методи между различните лаборатории. Предварителната оценка на методите, които се предвижда да бъдат въведени в мандата, обаче показа, че някои от тях са малко използвани. В този случай бе счетено, че е достатъчен редакционен преглед, без да е необходим ринг-тест. Поради това следва да се прави разграничение между утвърдени EN стандарти и неутвърдени методи, което би спомогнало за идентифициране на EN стандартите, които са преминали междулабораторен тест, за да се информират правилно контролните органи за статистическата надеждност на EN стандартите. |
|
(9) |
С оглед опростяване на законодателството и за да се улесни бъдещото преразглеждане, е целесъобразно да се замени пълният текст на стандартите в приложение IV към Регламент (ЕО) № 2003/2003 с препратки към EN стандартите, които предстои да бъдат публикувани от CEN. |
|
(10) |
Член 30 от Регламент (ЕО) № 2003/2003 изисква лабораториите да бъдат компетентни и одобрени от държава-членка, когато извършват анализ на проби от торове за целите на официалния контрол. Такива одобрени лаборатории трябва да отговарят на стандартите за акредитация, посочени в приложение V, раздел Б. Тъй като практиката показва, че акредитацията отнема повече време от първоначално предвиденото, приложение V трябва да бъде изменено, за да се гарантират ефективни контролни действия, като се даде възможност на държавите-членки да оторизират лаборатории, които са компетентни по отношение на официалния контрол, но все още не са акредитирани. |
|
(11) |
Поради това Регламент (ЕО) № 2003/2003 следва да бъде съответно изменен. |
|
(12) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 32 от Регламент (ЕО) № 2003/2003, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕО) № 2003/2003 се изменя, както следва:
|
1. |
Приложение I се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент. |
|
2. |
Приложение III се изменя в съответствие с приложение II към настоящия регламент. |
|
3. |
Приложение IV се изменя в съответствие с приложение III към настоящия регламент. |
|
4. |
Приложение V се изменя в съответствие с приложение IV към настоящия регламент. |
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 28 октомври 2009 година.
За Комисията
Günter VERHEUGEN
Заместник-председател
(1) ОВ L 304, 21.11.2003 г., стр. 1.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Приложение I към Регламент (ЕО) № 2003/2003 се изменя, както следва:
|
1. |
В таблица А.2 се добавя следната позиция 3а):
|
|
2. |
В таблица Г позиция 5 се заменя със следния текст:
|
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Раздел 3 от приложение III към Регламент (ЕО) № 2003/2003 се изменя, както следва:
|
1. |
В метод 2 точка 6.2 се заменя със следния текст: 6.2. Отстраняват се частиците, по-малки от 0,5 mm, като се използва ситото (5.4). Претеглят се с точност до 0,01 g приблизително 50 g от пробата в бехеровата чаша (5.2). Добавя се достатъчно газьол (раздел 4), за да покрие напълно парчетата или гранулите, и се разбърква внимателно, за да се осигури пълно омокряне на повърхностите на всички частици или гранули. Бехеровата чаша се покрива с часовниково стъкло и се оставя да престои един час при 25 (± 2) °С.“ |
|
2. |
В метод 3 точка 4.3.5 се заменя със следния текст: 4.3.5. Бутилка на Дрексел (D), действаща като уловител за излишъка киселина, който би се отдестилирал.“ |
|
3. |
В метод 3 първата алинея на точка 5.2 се заменя със следния текст: „Пробата за изпитване се поставя в реакционната колба (В). Добавят се 100 ml сярна киселина (3.2). Частиците или гранулите се разтварят за около 10 минути при температура на околната среда. Сглобява се апаратурата, както е показано на диаграмата: единият край на абсорбционната тръба (А) се свързва към източника на азот (4.2) посредством обратен клапан с налягане от 667 до 800 Pa, а другият край — към захранващата тръбичка, която влиза в реакционната колба. Фракционната колона на Вигрьо (С′) и кондензаторът (С), захранен с охлаждаща вода, се поставят на местата си. Азотът се нагласява така, че потокът му през разтвора да е умерен, разтворът се нагрява до кипене и се задържа при тази температура в продължение на 2 минути. В края на този период не трябва да се наблюдава никакво отделяне на мехури. Ако се виждат мехурчета, нагряването продължава още 30 минути. Разтворът се оставя да се охлади в продължение на най-малко 20 минути, като азотът продължава да се пропуска през него.“ |
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Раздел Б от приложение IV към Регламент (ЕО) № 2003/2003 се изменя, както следва:
|
1. |
Метод 1 се заменя със следния текст: „ 1 Подготовка на пробата за анализ EN 1482-2: Минерални торове и материали за варуване. Вземане на проби и подготовка на пробите. Част 2: Подготовка на пробите“ |
|
2. |
Методи 2 се заменят, както следва:
|
|
3. |
Метод 4.1 се заменя със следния текст: „ 4.1 Определяне на съдържанието на водоразтворим калий EN 15477: Минерални торове. Определяне съдържанието на водоразтворим калий Този метод за анализ е изпитан чрез ринг-тест.“ |
|
4. |
Добавят се следните методи: „ 11 Хелатообразуващи агенти 11.1 Определяне на съдържанието на хелатни хранителни микроелементи и на хелатната част на хранителните микроелементи EN 13366: Минерални торове. Обработване с катионни обменни смоли за определяне съдържанието на хелатни хранителни микроелементи и на хелатната част на хранителните микроелементи. Този метод за анализ е изпитан чрез ринг-тест. 11.2 Определяне на EDTA, HEDTA и DTPA EN 13368-1: Минерални торове. Определяне на хелатообразуващи агенти в торове чрез йонообменна хроматография. Част 1: EDTA, HEDTA и DTPA. Този метод за анализ е изпитан чрез ринг-тест. 11.3 Определяне на железни хелати на o,o-EDDHA и o,o-EDDHMA EN 13368-2: 2007 Минерални торове. Определяне на хелатообразуващи агенти в торове чрез хроматография. Част 2: Определяне на Fe хелати на o,o-EDDHA и o,o-EDDHMA чрез йонна хроматография. Този метод за анализ е изпитан чрез ринг-тест. 11.4 Определяне на железни хелати на EDDHSA EN 15451: Минерални торове. Определяне на хелатообразуващи агенти. Определяне на железни хелати на EDDHSA чрез йонна хроматография. Този метод за анализ е изпитан чрез ринг-тест. 11.5 Определяне на железни хелати на o,p-EDDHA EN 15452: Минерални торове. Определяне на хелатообразуващи агенти. Определяне на железни хелати на o,p-EDDHA чрез HPLC с обратна фаза. Този метод за анализ е изпитан чрез ринг-тест. 12 Инхибитори на нитрификация и уреаза 12.1 Определяне на дициандиамид EN 15360: Минерални торове. Определяне на дициандиамид. Метод с високоефективна течна хроматография (HPLC). Този метод за анализ е изпитан чрез ринг-тест. 12.2 Определяне на NBPT EN 15688: Минерални торове. Определяне на уреазния инхибитор N-(n-бутил)тиофосфорен триамид (NBPT) с високоефективна течна хроматография (HPLC). Този метод за анализ е изпитан чрез ринг-тест. 13 Тежки метали 13.1 Определяне на съдържанието на кадмий EN 14888: Минерални торове и материали за варуване. Определяне съдържанието на кадмий. Този метод за анализ е изпитан чрез ринг-тест.“ |
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Раздел Б от приложение V към Регламент (ЕО) № 2003/2003 се заменя със следния текст:
„Б. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОТОРИЗИРАНЕ НА ЛАБОРАТОРИИ, КОМПЕТЕНТНИ ДА ПРЕДОСТАВЯТ НЕОБХОДИМАТА УСЛУГА ЗА ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ЕО ТОРОВЕ С ИЗИСКВАНИЯТА НА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ И ПРИЛОЖЕНИЯТА КЪМ НЕГО
|
1. |
Стандарт, приложим на ниво лаборатории.
|
|
2. |
Стандарт, приложим на ниво акредитиращи органи: EN ISO/IEC 17011, Оценяване на съответствието: Общи изисквания за органи, извършващи акредитация на органи за оценяване на съответствието.“ |