РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 280/2009 НА КОМИСИЯТА

от 6 април 2009 година

за изменение на приложения I, II, III и IV към Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1), и по-специално член 74 от него,

като има предвид, че:

(1)

В приложение I към Регламент (ЕО) № 44/2001 са изброени правилата за национална компетентност, посочени в член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2 от същия регламент. Приложение II съдържа списък на съдилищата и компетентните органи на държавите-членки, които могат да разглеждат молбите за декларация за изпълняемост. В приложение III са изброени съдилищата, пред които могат да се подават жалбите срещу решения относно декларации за изпълняемост, а в приложение IV — процедурите за касационно обжалване на такива решения.

(2)

Приложения I, II, III и IV към Регламент (ЕО) № 44/2001 са изменяни многократно, последно с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета (2), с цел в тях да се включат правилата за национална компетентност, списъците на съдилищата и компетентните органи, както и процедурите по обжалване, приложими в България и Румъния.

(3)	Държавите-членки уведомиха Комисията за допълнителни изменения на списъците в приложения I, II, III и IV. Ето защо е уместно да се публикуват консолидирани версии на списъците в тези приложения.

(4)

В съответствие с член 3 от Споразумението между Европейската общност и Кралство Дания относно компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (3) Дания не следва да участва в приемането на изменения на Регламент Брюксел I и тези изменения не следва да са обвързващи или приложими за Дания.

(5)	Поради това Регламент (ЕО) № 44/2001 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложения от I до IV към Регламент (ЕО) № 44/2001 се заменят със съответните приложения към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

Съставено в Брюксел на 6 април 2009 година.

За Комисията

Jacques BARROT

Заместник-председател

(1) ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(2) ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1.

(3) ОВ L 299, 16.11.2005 г., стр. 62.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Правила за компетентност, посочени в член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2

—	в Белгия: членове 5—14 от Закона от 16 юли 2004 г. за международното частно право,

—	в България: член 4, алинея 1, точка 2 от Кодекса на международното частно право,

—	в Чешката република: член 86 от Закон № 99/1963 Coll., Граждански процесуален кодекс (občanský soudní řád), с измененията,

—	в Германия: член 23 от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozeßordnung),

—	в Естония: член 86 от Гражданския процесуален кодекс (tsiviilkohtumenetluse seadustik),

—	в Гърция: член 40 от Гражданския процесуален кодекс (Κώδικας Πολιτικής Δικονομίας),

—	във Франция: членове 14 и 15 от Гражданския кодекс (Code civil),

—	в Ирландия: правилата, които позволяват компетентността да се основава на факта, че документът, с който се образува производството, е връчен на ответника по време на негово временно пребиваване в Ирландия,

—	в Италия: членове 3 и 4 от Закон № 218 от 31 май 1995 г.,

—	в Кипър: раздел 21, параграф 2 от Закон за съдилищата № 14 от 1960 г., с измененията,

—	в Латвия: раздел 27 и параграфи 3, 5, 6 и 9 от раздел 28 от Гражданския процесуален закон (Civilprocesa likums),

—	в Литва: член 31 от Гражданския процесуален кодекс (Civilinio proceso kodeksas),

—	в Люксембург: членове 14 и 15 от Гражданския кодекс (Code civil),

—	в Унгария: член 57 от Наредба № 13 от 1979 г. за международното частно право (a nemzetközi magánjogról szóló 1979. évi 13. törvényerejű rendelet),

—	в Малта: членове 742, 743 и 744 от Гражданския процесуален и функционален кодекс — глава 12 (Kodiċi ta’ Organizzazzjoni u Proċedura Ċivili — Kap. 12) и член 549 от Търговския кодекс — глава 13 (Kodiċi tal-kummerċ — Kap. 13),

—	в Австрия: член 99 от Закона за компетентността на съдилищата (Jurisdiktionsnorm),

—

в Полша: членове 1103 и 1110 от Гражданския процесуален кодекс (Kodeks postępowania cywilnego), доколкото те определят компетентност на основание на местоживеене на ответника в Полша, собственост на ответника върху имущество, намиращо се в Полша, или правото му да има вещни права в Полша, факта, че предметът на спора се намира в Полша, и факта, че една от страните е полски гражданин,

—	в Португалия: членове 65 и 65А от Гражданския процесуален кодекс (Código de Processo Civil) и член 11 от Трудовия процесуален кодекс (Código de Processo de Trabalho),

—	в Румъния: членове 148—157 от Закон № 105/1992 относно отношенията по международното частно право,

—

в Словения: член 48, параграф 2 от Закона за международното частно право и производство (Zakon o medarodnem zasebnem pravu in postopku) във връзка с член 47, параграф 2 от Гражданския процесуален закон (Zakon o pravdnem postopku) и член 58 от Закона за международното частно право и производство (Zakon o medarodnem zasebnem pravu in postopku) във връзка с член 59 от Гражданския процесуален закон (Zakon o pravdnem postopku),

—	в Словакия: членове 37—37д от Закон № 97/1963 относно международното частно право и процедурния правилник, свързан с него,

—	във Финландия: глава 10, раздел 1, първа алинея, второ, трето и четвърто изречение от Кодекса на съдопроизводството (oikeudenkäymiskaari/rättegångsbalken),

—	в Швеция: глава 10, раздел 3, първа алинея, първо изречение от Кодекса на съдопроизводството (rättegångsbalken),

—

в Обединеното кралство: правилата, които позволяват компетентността да се основава на:

а)	факта, че документът, с който се образува производството, е връчен на ответника по време на неговото временно пребиваване в Обединеното кралство; или

б)	наличието в границите на Обединеното кралство на имущество, принадлежащо на ответника; или

в)	конфискация от страна на ищеца на имущество, разположено в Обединеното кралство.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Съдилищата или компетентните органи, пред които може да се подаде молбата, посочена в член 39, са следните:

—	в Белгия: „ tribunal de première instance “ или „ rechtbank van eerste aanleg “, или „ erstinstanzliches Gericht “,

—	в България: „ окръжният съд “,

—	в Чешката република: „ okresní soud “ или „ soudní exekutor “,

—

в Германия:

а)	съдията — председател на камара на „Landgericht“,

б)	нотариус в рамките на процедура за декларация за изпълняемост на автентичен акт,

—	в Естония: „ maakohus “ (областен съд),

—	в Гърция: „ Μονομελές Πρωτοδικείο “,

—	в Испания: „ Juzgado de Primera Instancia “,

—

във Франция:

а)	„greffier en chef du tribunal de grande instance“;

б)	„président de la chambre départementale des notaires“ в случай на молба за декларация за изпълняемост на нотариален автентичен акт,

—	в Ирландия: „ High Court “,

—	в Италия: „ corte d’appello “,

—	в Кипър: „ Επαρχιακό Δικαστήριο “ или „ Οικογενειακό Δικαστήριο “ в случай на решение за издръжка,

—	в Латвия: „ rajona (pilsētas) tiesa “,

—	в Литва: „ Lietuvos apeliacinis teismas “,

—	в Люксембург: съдията — председател на „ tribunal d’arrondissement “,

—	в Унгария: „ megyei bíróság székhelyén működő helyi bíróság “, а в Будапеща: „ Budai Központi Kerületi Bíróság “,

—	в Малта: „ Prim’ Awla tal-Qorti Ċivili “ или „ Qorti tal-Maġistrati ta’ Għawdex fil-ġurisdizzjoni superjuri tagħha “, или в случай на решение за издръжка „ eġistratur tal-Qorti “ при препращане от „ Ministru responsabbli għall-Ġustizzja “,

—	в Нидерландия: „ voorzieningenrechter van de rechtbank “,

—	в Австрия: „ Bezirksgericht “,

—	в Полша: „ sąd okręgowy “,

—	в Португалия: „ Tribunal de Comarca “,

—	в Румъния: „ Tribunal “,

—	в Словения: „ okrožno sodišče “,

—	в Словакия: „ okresný súd “,

—	във Финландия: „ käräjäoikeus/tingsrätt “,

—	в Швеция: „ Svea hovrätt “,

—

в Обединеното кралство:

а)	в Англия и Уелс: „High Court of Justice“ или в случай на решение за издръжка „Magistrates’ Court“ при препращане от държавния секретар;

б)	в Шотландия: „Court of Session“ или в случай на решение за издръжка „Sheriff Court“ при препращане от държавния секретар;

в)	в Северна Ирландия: „High Court of Justice“ или в случай на решение за издръжка „Magistrates’ Court“ при препращане от държавния секретар;

г)	в Гибралтар: „Supreme Court of Gibraltar“ или в случай на решение за издръжка „Magistrates’ Court“ при препращане от главния прокурор на Гибралтар.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Съдилищата, пред които могат да се подават жалбите, посочени в член 43, параграф 2, са следните:

—

в Белгия:

а)	що се отнася до жалба на ответника, „tribunal de première instance“ или „rechtbank van eerste aanleg“, или „erstinstanzliche Gericht“,

б)	що се отнася до жалба на ищеца, „Cour d’appel“ или „hof van beroep“,

—	в България: „ Апелативен съд — София “,

—	в Чешката република: апелативният съд чрез окръжния съд,

—	в Германия: „ Oberlandesgericht “,

—	в Естония: „ ringkonnakohus “,

—	в Гърция: „ Εφετείο “,

—	в Испания: „ Juzgado de Primera Instancia “, който е постановил обжалваното решение, за да се произнесе „ Audiencia Provincial “ по обжалването,

—

във Франция:

а)	„cour d’appel“ по решения за одобряване на молбата;

б)	съдията — председател на „tribunal de grande instance“, по решения за отхвърляне на молбата,

—	в Ирландия: „ High Court “,

—	в Исландия: „ heradsdomur “,

—	в Италия: „ corte d’appello “,

—	в Кипър: „ Επαρχιακό Δικαστήριο “ или „ Οικογενειακό Δικαστήριο “ в случай на решение за издръжка,

—	в Латвия: „ Apgabaltiesa “ чрез „ rajona (pilsētas) tiesa “,

—	в Литва: „ Lietuvos apeliacinis teismas “,

—	в Люксембург: „ Cour supérieure de justice “ в качеството си на съд за граждански жалби,

—	в Унгария: районният съд, разположен в седалището на областния съд (в Будапеща: Централен окръжен съд на Буда); решението по жалбата се постановява от областния съд (в Будапеща: Столичен съд),

—

в Малта: „ Qorti ta’ l-Appell “ в съответствие с процедурата за жалби, предвидена в Kodiċi ta’ Organizzazzjoni u Proċedura Ċivili - Kap. 12, или в случай на решение за издръжка от „ ċitazzjoni “ пред „ Prim’ Awla tal-Qorti ivili jew il-Qorti tal-Maġistrati ta’ Għawdex fil-ġurisdizzjoni superjuri tagħha’ “,

—

в Нидерландия:

а)	за ответника: „arrondissementsrechtbank“;

б)	за ищеца: „gerechtshof“,

—	в Австрия: „ Landesgericht “ чрез „Bezirksgericht“,

—	в Полша: „ sąd apelacyjny “ чрез „ sąd okręgowy “,

—	в Португалия: компетентният съд е „ Tribunal da Relação “. По силата на действащото национално законодателство жалбите се подават под формата на иск, предявен пред съда, който е постановил обжалваното решение,

—	в Румъния: „ Curte de Apel “,

—	в Словения: „ okrožno sodišče “,

—	в Словакия: апелативният съд чрез окръжния съд, чието решение се обжалва,

—	във Финландия: „ hovioikeus/hovrätt “,

—	в Швеция: „ Svea hovrätt “,

—

Обединеното кралство:

а)	в Англия и Уелс: „High Court of Justice“ или „Magistrates’ Court“ в случай на решение за издръжка;

б)	в Шотландия: „Court of Session“ или „Sheriff Court“ в случай на решение за издръжка;

в)	в Северна Ирландия: „High Court of Justice“ или „Magistrates’ Court“ в случай на решение за издръжка;

г)	в Гибралтар: „Supreme Court of Gibraltar“ или „Magistrates’ Court“ в случай на решение за издръжка.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Жалбите, които могат да се подават съгласно член 44, са следните:

—	в Белгия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия: касационна жалба,

—	в България: „ обжалване пред Върховния касационен съд “,

—	в Чешката република: „ dovolání “ и „ žaloba pro zmatečnost “,

—	в Германия: „ Rechtsbeschwerde “,

—	в Естония: „ kassatsioonikaebus “,

—	в Ирландия: жалба поради нарушение на закона пред „ Supreme Court “,

—	в Исландия: жалба пред „ Hæstiréttur “,

—	в Кипър: жалба пред „ Supreme Court “,

—	в Латвия: жалба пред „ Augstākās tiesas Senāts “ чрез „ Apgabaltiesa “,

—	в Литва: жалба пред „ Lietuvos Aukščiausiasis Teismas “,

—	в Унгария: „ felülvizsgálati kérelem “,

—	в Малта: не е възможно обжалване пред друг съд; в случай на решение за издръжка — „ Qorti ta’ l-Appell “ в съответствие с процедурата за жалби, предвидена в „ kodiċi ta’ Organizzazzjoni u Procedura Ċivili - Kap. 12 “,

—	в Австрия: „ Revisionsrekurs “,

—	в Полша: „ skarga kasacyjna “,

—	в Португалия: жалба поради нарушение на закона,

—	в Румъния: „ contestatie in anulare “ или „ revizuire “,

—	в Словения: жалба пред „ Vrhovno sodišče Republike Slovenije “,

—	в Словакия: „ dovolanie “,

—	във Финландия: жалба пред „ korkein oikeus/högsta domstolen “,

—	в Швеция: жалба пред „ Högsta domstolen “,

—	в Обединеното кралство: единствена жалба поради нарушение на закона.