ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА И ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ/ЕЛЕКТРОННИТЕ УСТРОЙСТВА, МОНТИРАНИ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

1.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

1.1.   Настоящата директива се прилага за електромагнитната съвместимост на превозните средства, обхванати от член 1. Тя се прилага също и за отделните електрически и електронни устройства, предназначени за монтиране на превозните средства.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1.   По смисъла на настоящата директива:

2.1.1.   „Електромагнитна съвместимост“ означава способността на превозното средство или на компонента/ите или на отделния технически възел/ли да функционира удовлетворително в работната му електромагнитна среда, без да създава недопустими електромагнитни смущения върху който и да е обект, поставен в тази среда.

2.1.2.   „Електромагнитно смущение“ означава всеки електромагнитен процес, който може да влоши функционирането на превозното средство или на компонента(ите) или на отделния(те) технически възел(ли). Електромагнитното смущение може да бъде електромагнитен шум или неочакван сигнал или промяна в самата среда на неговото разпространение.

2.1.3.   „Електромагнитна устойчивост“ означава способността на превозното средство или на компонента/ите да функционира/т без влошаване на работата си при наличие на конкретни електромагнитни смущения.

2.1.4.   „Електромагнитна среда“ означава съвкупността от електромагнитните процеси, налични в определено пространство.

2.1.5.   „Гранични стойности“ означава номиналното ниво, което служи за еталон по отношение на пределните стойности за целите на одобрението на типа и осигуряването на съответствие на продукцията.

2.1.6.   „Еталонна антена“ за честотния диапазон от 20 до 80 MHz означава симетричен полувълнов резониращ дипол, настроен за честота 80 MHz, а за честотния диапазон над 80 MHz — симетричен полувълнов резониращ дипол, настроен на честотата на измерване.

2.1.7.   „Широколентово излъчване“ означава излъчване, което има широчина на честотната лента, по-голяма от тази на използваното измервателно или приемно устройство.

2.1.8.   „Теснолентово излъчване“ означава излъчване, което има широчина на честотната лента, по-малка от тази на използваното измервателно или приемно устройство.

2.1.9.   „Електрическа/електронна система“ означава електрическо и/или електронно устройство/а или комплект/и устройства със съответните електрически връзки, които представляват съставна част на превозното средство, но не подлежат на одобрение на типа отделно от превозното средство.

2.1.10.   „Електрическо/електронно устройство“ (ЕЕУ) означава електрическо и/или електронно устройство или комплект/и устройства, предназначени да бъдат съставна част от превозното средство, заедно със съответните електрически връзки и проводници, които изпълняват една или повече специализирани функции. ЕЕУ може да бъде одобрено по искане на производителя като „компонент“ или като „отделен технически възел (ОТВ)“ (член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2003/37/ЕО.

„Тип превозно средство“ по отношение на електромагнитната съвместимост означава превозни средства, които не се различават съществено по следните характеристики:

2.1.11.1.   общия размер и форма на двигателното отделение;

2.1.11.2.   общото разположение на електрическите и/или електронни компоненти и общото разположение на проводниците;

2.1.11.3.   изходния материал, от който са изработени каросерията или корпусът (ако е приложимо) на превозното средство (например стомана, алуминий или стъклопласт); наличието на корпусни елементи, изработени от различни материали, не променя типа на превозното средство, при условие че изходният материал на каросерията остава непроменен; въпреки това, такива промени трябва да бъдат отразени.

„Тип ЕЕУ“ по отношение на електромагнитната съвместимост означава ЕЕУ(а), които не се различават съществено по следните характеристики:

2.1.12.1.   функцията, изпълнявана от ЕЕУ;

2.1.12.2.   общото разположение на електрическите и/или електронните компоненти, ако е приложимо.

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ЕО ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА

3.1.   Одобрение на тип превозно средство

3.1.1.   Заявлението за одобрение на тип превозно средство по отношение на електромагнитната съвместимост съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2003/37/ЕО се подава от производителя на превозното средство.

3.1.2.   Образец на информационния документ е даден в приложение II.

3.1.3.   Производителят на превозното средство съставя списък, в който описва всички планирани комбинации от съответните електрически/електронни системи или ЕЕУ(а) в превозното средство, типовете каросерии (1), вариантите по отношение на материала на каросерията (1), общото разположение на проводниците, вариантите по отношение на двигателя, версии с ляво/дясно кормилно управление и версии на базата. Съответните електрическите/електронните системи или ЕЕУ(а) на превозните средства са тези, които могат да излъчват съществени широколентови или теснолентови смущения, и/или които имат отношение към непосредственото управление на превозното средство от водача (вж. точка 6.4.2.3).

3.1.4.   По взаимно съгласие на производителя и компетентния орган от предходния списък се избира представително превозно средство, което да бъде изпитано. Това превозно средство е представително за съответния тип превозно средство (допълнение 1 към приложение II). Изборът на превозно средство се извършва въз основа на предлаганите от производителя електрически/електронни системи. Допълнително превозно средство от предходния списък, за целите на изпитването може да бъде избрано, ако производителят на превозното средство и компетентният орган приемат по взаимно съгласие, че се използват различни електрически/електронни системи могат да окажат съществено влияние върху електромагнитната съвместимост на превозното средство, в сравнение с тази на първото представително превозно средство,

3.1.5.   Изборът на превозното средство/а в съответствие с точка 3.1.4 се ограничава до комбинациите от превозни средства/електрически или електронни системи, предназначени за реално производство.

3.1.6.   Производителят може да приложи към заявлението си протокол за проведени изпитвания. Одобряващият орган може да използва такива данни с оглед съставяне на сертификата за ЕО одобрение на типа.

3.1.7.   Ако техническа служба, която отговаря за провеждането на изпитванията за одобрение на типа, сама провежда изпитването, тогава превозно средство, представително за подлежащия на одобрение тип в съответствие с точка 3.1.4 е необходимо да бъде представен.

3.2.   Одобрение на тип ЕЕУ

3.2.1.   Заявлението за одобрение на тип ЕЕУ по отношение на електромагнитната съвместимост съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2003/37/ЕО се подава от производителя на превозното средство или от производителя на ЕЕУ.

3.2.2.   Образец на информационния документ е даден в приложение III.

3.2.3.   Производителят може да приложи към заявлението си за одобрение на типа протокол за проведени изпитвания. Одобряващият орган може да използва такива данни с оглед съставяне на сертификата за ЕО одобрение на типа.

3.2.4.   Ако техническата служба, която отговаря за изпитванията за одобрение на типа, сама провежда изпитването, трябва да се представи на нейно разположение образец от системата на ЕЕУ, представителна за типа, който ще бъде одобряван, ако е необходимо, след обсъждане с производителя за, например възможни варианти на проектиране, брой на компонентите и брой на датчиците. Ако техническата служба прецени за необходимо, тя може да избере допълнителен образец.

3.2.5.   Образецът/ите трябва да бъде/бъдат ясно и незаличимо обозначен/и с търговското наименование или маркировка на производителя и с обозначението на типа.

3.2.6.   Ако е необходимо, се посочват възможните ограничения по отношение на използването. Всички подобни ограничения се включват в информационния документ даден в приложение III и/или в сертификата за ЕО одобрение на типа, даден в приложение V.

4.   ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА

4.1.   Възможности за одобрение на типа

4.1.1.   Одобрение на типа превозно средство

По преценка на производителя на превозното средство могат да се използват следните алтернативни възможности за одобрение на типа превозно средство.

4.1.1.1.   Одобрение на типа инсталацията на превозно средство

Инсталацията на превозно средство може да получи одобрение на типа директно, като се спазват разпоредбите, посочени в точка 6. Ако производителят на превозното средство избере този начин, не се изисква отделно изпитване на електрическите/електронните системи или на ЕЕУ.

4.1.1.2.   Одобрение на типа превозно средство чрез изпитване на отделни ЕЕУ(а)

Производител на превозно средство може да получи одобрение за превозно средство, като докаже пред одобряващия орган, че всички съответни електрически/електронни системи или ЕЕУ(а) (точка 3.1.3) са поотделно одобрени в съответствие с настоящата директива и са инсталирани съгласно всички предвидени в нея условия.

4.1.1.3.   По негово желание, производителят може да получи одобрение съгласно настоящата директива, ако превозно средство не притежава оборудване от типа, подлежащ на изпитване за устойчивост или за емисии. Превозното средство не трябва да е оборудвано с посочените в точка 3.1.3 системи (устойчивост), нито с оборудване за искрово запалване. Тези одобрения не изискват провеждане на изпитвания.

4.1.2.   Одобрение на типа ЕЕУ

Одобрение на типа може да се издава за ЕЕУ, което е предназначено за монтаж или на всеки тип превозно средство или на конкретен тип или типове превозни средства в съответствие с искането на производителя. Обикновено ЕЕУ, които са свързани с непосредственото управление на превозните средства, се одобряват типово заедно с производителя на превозното средство.

4.2.   Издаване на одобрение на типа

4.2.1.   Превозно средство

4.2.1.1.   Ако представителното превозно средство удовлетворява изискванията на настоящата директива, се издава ЕО одобрение на типа в съответствие с член 4 от Директива 2003/37/ЕО.

4.2.1.2.   Образец на сертификата за ЕО одобрение на типа е даден в приложение IV.

4.2.2.   ЕЕУ

4.2.2.1.   Ако представителната система/и от ЕЕУ удовлетворява/т изискванията на настоящата директива, се издава ЕО одобрение на типа в съответствие с член 4 от Директива 2003/37/ЕО.

4.2.2.2.   Образец на сертификата за ЕО одобрение на типа е даден в приложение V.

4.2.3.   С оглед съставянето на посочените в точка 4.2.1.2 или точка 4.2.2.2 сертификати, компетентният орган на държавата-членка, която издава одобрението на типа, може да използва протокол, изготвен от одобрена или акредитирана лаборатория или изготвен в съответствие с разпоредбите от настоящата директива.

4.3.   Изменение на одобренията

4.3.1.   В случай на изменения на одобрения, които са издадени съгласно настоящата директива, се прилагат разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/37/ЕО.

4.3.2.   Изменение на одобрение на типа превозно средство, чрез добавяне или замяна на ЕЕУ.

4.3.2.1.   Когато производител на превозно средство е получил одобрение за инсталацията на превозно средство и желае да монтира допълнителна или заместваща електрическа/електронна система или ЕЕУ, които вече са получили одобрение съгласно настоящата директива и които ще се монтират в съответствие с всички предвидени за това условия, одобрението на превозното средство може да се изменя без допълнителни изпитвания. За целите на съответствието на продукцията, допълнителната или заместващата електрическа/електронна система или ЕЕУ се разглежда като съставна част на превозното средство.

4.3.2.2.   Когато допълнителната или заместващата част/и не е/са получила/и одобрение съгласно настоящата директива, и ако се прецени за необходимо да се проведат изпитвания, се приема, че цялото превозно средство отговаря на изискванията, ако може да се докаже, че новата или изменената част/и отговаря/т на съответните изисквания по точка 6, или ако, при сравнително изпитване може да се докаже, че няма вероятност новата част да окаже неблагоприятно въздействие върху съответствието на типа превозно средство.

4.3.2.3.   Добавянето от страна на производителя на превозното средство към одобрен тип превозно средство на стандартно битово или промишлено оборудване, различно от мобилно комуникационно оборудване, което отговаря на изискванията на Директива 2004/108/ЕО и което е инсталирано в съответствие с препоръките на производителите на оборудването и на превозното средство, или подмяната или демонтирането на такова оборудване, не прави невалидно одобрението на превозното средство. Това не възпрепятства производителите на превозни средства да монтират комуникационно оборудване в съответствие с подходящи инструкции за инсталиране, разработени от производителя на превозните средства и/или производителя/ите на съответното комуникационно оборудване. Производителят на превозното средство представя доказателства (ако такива се изискват от страна на изпитващия орган), че въпросните предаватели не оказват неблагоприятно въздействие върху експлоатационните характеристики на превозното средство. Това може да се извърши под формата на декларация, че нивата на мощност и инсталацията са такива, че границите на устойчивост по настоящата директива осигуряват достатъчна защита срещу влиянието на самите предавания, а именно без трансмисията във връзка с посочените в точка 6 изпитвания. По настоящата директива не се разрешава използването на комуникационни предаватели, когато се прилагат други изисквания по отношение на това оборудване или неговото използване. Производител на превозно средство може да откаже да инсталира в произвежданото от него превозно средство стандартно битово или промишлено оборудване, което отговаря на изискванията на Директива 2004/108/ЕО.

5.   МАРКИРОВКА

5.1.   Върху всяко ЕЕУ, което съответства на одобрен тип съгласно настоящата директива се нанася маркировка за ЕО одобрение на типа.

5.2.   Тази маркировка се състои от правоъгълник, в който е вписана буквата „е“, последвана от отличителния номер на държавата-членка, която е издала ЕО одобрение на типа:

1 за Германия; 2 за Франция; 3 за Италия; 4 за Нидерландия; 5 за Швеция; 6 за Белгия; 7 за Унгария; 8 за Чешката република; 9 за Испания; 11 за Великобритания; 12 за Австрия; 13 за Люксембург; 17 за Финландия; 18 за Дания; 19 за Румъния; 20 за Полша; 21 за Португалия; 23 за Гърция; 24 за Ирландия; 26 за Словения; 27 за Словакия; 29 за Естония; 32 за Латвия; 34 за България; 36 за Литва; 49 за Кипър; 50 за Малта.

Маркировката трябва също да включва, в близост до правоъгълника, четирицифрения пореден номер (с нули в началото, както е приложимо), по-долу наричан „базов номер на одобрението“, който се съдържа в раздел 4 от номера на одобрението на типа, който е обозначен на сертификата за ЕО одобрение на типа, издаден за съответния тип устройство (приложение V), предшестван от двете цифри, обозначаващи поредния номер, определен за последното съществено техническо изменение на Директива 75/322/ЕИО, заменена с настоящата директива, към датата на издаване на ЕО одобрението на типа за компонент.

5.3.   Маркировката за ЕО одобрение на типа трябва да бъде ясно и незаличимо нанесена върху основната част на ЕЕУ (например, електронното управлявано устройство).

5.4.   В допълнение 7 е даден пример на маркировка за ЕО одобрение на типа.

5.5.   За електрически/електронни системи, които са включени в типове превозни средства, одобрени съгласно настоящата директива, не се изисква маркировка.

5.6.   Маркировката върху ЕЕУ в съответствие с точка 5.3 не е необходимо да бъде видима, когато ЕЕУ е монтирано върху превозно средство.

6.   ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

6.1.   Общи технически изисквания

6.1.1.   Превозното средство (и неговата електрическа/електронна система/и или ЕЕУ) трябва да се проектира, конструира и оборудва така, че при нормални условия на експлоатация превозното средство да отговаря на изискванията на настоящата директива.

6.2.   Технически изисквания относно широколентовото електромагнитно излъчване от превозни средства, оборудвани с двигатели с искрово запалване

6.2.1.   Метод за измерване

Създаваното от представителното за типа си превозно средство електромагнитно излъчване се измерва с помощта на описания в приложение VI метод, при което и да е от определените разстояния за разполагане на антената. Разстоянието се избира от производителя на превозното средство.

6.2.2.   Гранични стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от превозно средство

6.2.2.1.   Ако измерванията се извършват по описания в приложение VI метод, при което разстоянието между превозното средство и антената е 10,0 ± 0,2 m, граничните стойности за излъчването са 34 dB микроволта/m (50 микроволта/m) в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 34 до 45 dB микроволта/m (50 до 180 микроволта/m) в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай пределната стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е показано в допълнение 1 към настоящото приложение. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz границата остава постоянна при 45 dB микроволта/m (180 микроволта/m).

6.2.2.2.   Ако измерванията се извършват по описания в приложение VI метод, при което разстоянието между превозното средство и антената е 3,0 ± 0,05 m, граничната стойност за излъчването е 44 dB микроволта/m (160 микроволта/m) в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 44 до 55 dB микроволта/m (160 до 562 микроволта/m) в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай граничната стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е показано в допълнение 2 към настоящото приложение. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz пределната стойност остава постоянна при 55 dB микроволта/m (562 микроволта/m).

6.2.2.3.   Стойностите, измерени върху представителното за типа си превозно средство, изразени в dB микроволта/m (микроволта/m), трябва да бъдат най-малко с 2,0 dB (20 %) по-ниски от граничните стойности.

6.3.   Технически изисквания относно теснолентовото електромагнитно излъчване от превозни средства

6.3.1.   Метод за измерване

Създаваното от представителното за типа си превозно средство електромагнитно излъчване се измерва с помощта на описания в приложение VII метод, при което и да е от определените разстояния за разполагане на антената. Разстоянието се избира от производителя на превозното средство.

6.3.2.   Гранични стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от превозно средство

6.3.2.1.   Ако измерванията се извършват по описания в приложение VII метод, при което разстоянието между превозното средство и антената е 10,0 ± 0,2 m, граничните стойности за излъчването са 24 dB микроволта/m (16 микроволта/m) в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 24 до 35 dB микроволта/m (16 до 56 микроволта/m) в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай граничната стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е показано в допълнение 3 към настоящото приложение. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz граничната стойност остава постоянна при 35 dB микроволта/m (56 микроволта/m).

6.3.2.2.   Ако измерванията се извършват по описания в приложение VII метод, при което разстоянието между превозното средство и антената е 3,0 ± 0,05 m, граничната стойност за излъчването е 34 dB микроволта/m (50 микроволта/m) в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 34 до 45 dB микроволта/m (50 до 180 микроволта/m) в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай пределната стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е показано в допълнение 4 към настоящото приложение. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz пределната стойност остава постоянна при 45 dB микроволта/m (180 микроволта/m).

6.3.2.3.   Стойностите, измерени върху представителното за типа си превозно средство, изразени в dB микроволта/m (микроволта/m), трябва да бъдат най-малко с 2,0 dB (20 %) по-ниски от граничните стойности.

6.3.2.4.   Независимо от граничните стойности, посочени в точки 6.3.2.1, 6.3.2.2 и 6.3.2.3 от настоящото приложение, ако в първоначалния етап, описан в точка 1.3 от приложение VII, силата на сигнала, измерена в радиоантената на превозното средство, е по-малка от 20 dB микроволта/m (10 микроволта/m) в честотния диапазон от 88 до 108 MHz, се смята, че превозното средство съответства на граничните стойности за теснолентови емисии и не се изисква допълнително изпитване.

6.4.   Технически изисквания относно устойчивостта на превозните средства на въздействието на електромагнитно излъчване

6.4.1.   Метод за изпитване

Устойчивостта на представителното за типа си превозно средство на въздействието на електромагнитно излъчване се изпитва по метода, описан в приложение III.

6.4.2.   Гранични стойности на устойчивост на превозното средство

6.4.2.1.   Ако изпитванията се извършват по метода, описан в приложение VIII, еталонната средноквадратична стойност на напрегнатост на полето трябва да бъде 24 волта/m за 90 % от честотния диапазон от 20 до 1 000 MHz и 20 волта/m за целия честотен диапазон от 20 до 1 000 MHz.

6.4.2.2.   Смята се, че представителното за типа си превозно средство отговаря на изискванията за устойчивост, ако в хода на изпитванията, извършени в съответствие с приложение VIII, и при напрегнатост на полето, изразена във волта/m, 25 % над еталонното ниво, не настъпва необичайна промяна в скоростта на въртене на задвижваните колела на превозното средство, влошаване на експлоатационните характеристики, което би довело до объркване на останалите участници в пътното движение, както и влошаване на непосредственото управление на превозното средство от страна на водача, което би могло да се забележи от водача или от другите участници в пътното движение.

6.4.2.3.   Непосредственото управление на превозното средство от страна на водача се изразява например в кормилно управление, спирачно управление или управление на оборотите на двигателя.

6.5.   Технически изисквания относно широколентовите електромагнитни смущения, създавани от ЕЕУ.

6.5.1.   Метод за измерване

Създаваното от представителното за типа си ЕЕУ електромагнитно излъчване се измерва с помощта на описания в приложение IХ метод.

6.5.2.   Гранични стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от ЕЕУ

6.5.2.1.   Ако измерванията се извършват по метода, описан в приложение IХ, граничните стойности за излъчването са 64 до 54 dB микроволта/m (1 600 до 500 микроволта/m) в честотния диапазон от 30 до 75 MHz, при което граничната стойност намалява логаритмично (линейно) при честоти над 30 MHz, и 54 до 65 dB микроволта/m (500 до 1 800 микроволта/m) в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, при което граничната стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е показано в допълнение 5 към настоящото приложение. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz пределната стойност остава постоянна при 65 dB микроволта/m (1 800 микроволта/m).

6.5.2.2.   Стойностите, измерени върху представителния за типа си ЕЕУ, изразени в dB микроволта/m, (микроволта/m) трябва да бъдат най-малко с 2,0 dB (20 %) по-ниски от граничните стойности.

6.6.   Технически изисквания относно теснолентовите електромагнитни смущения, създавани от ЕЕУ

6.6.1.   Метод за измерване

Създаваното от представителното за типа си ЕЕУ електромагнитно излъчване се измерва с помощта на метода, описан в приложение Х.

6.6.2.   Гранични стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от ЕЕУ

6.6.2.1.   Ако измерванията се извършват по метода, описан в приложение Х, граничните стойности за излъчването са 54 до 44 dB микроволта/m (500 до 160 микроволта/m) в честотния диапазон от 30 до 75 MHz, при което граничната стойност намалява логаритмично (линейно) при честоти над 30 MHz, и 44 до 55 dB микроволта/m (160 до 560 микроволта/m) в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, при което граничната стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е показано в допълнение 6 към настоящото приложение. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz граничната стойност остава постоянна при 55 dB микроволта/m (560 микроволта/m).

6.6.2.2.   Стойностите, измерени върху представителното за типа си ЕЕУ, изразени в dB микроволта/m, (микроволта/m) трябва да бъдат най-малко с 2,0 dB (20 %) по-ниски от граничните стойности.

6.7.   Технически изисквания относно устойчивостта на ЕЕУ на въздействието на електромагнитно излъчване

6.7.1.   Методи за изпитване

Устойчивостта на представителното за типа си ЕЕУ на въздействието на електромагнитно излъчване се изпитва по един от методите, описани в приложение ХI.

6.7.2.   Гранични стойности за устойчивост на ЕЕУ

6.7.2.1.   Ако изпитванията се извършват по методите, описани в приложение ХI, граничните стойности за устойчивост са 48 волта/m при метода за изпитване в 150-милиметрова отворена електромагнитна камера, 12 волта/m при метода за изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера, 60 волта/m при метода за изпитване в коаксиална ТЕМ-камера (Transverse elecromagnetic mode), 48 mА при метода за изпитване чрез директно инжектиране на ток и 24 волта/m при метода за изпитване в условията на свободно поле.

6.7.2.2.   При приложени върху представителното за типа си ЕЕУ напрегнатост на полето или напрежение на тока, изразени в съответните линейно-измервателни единици 25 % над граничната стойност, ЕЕУ не трябва да проявява каквато и да било неизправност, която би могла да доведе до понижаване на експлоатационните характеристики, което би причинило объркване на останалите участници в пътното движение или ограничаване на възможността за непосредствено управление от страна на водача на оборудваното със системата превозно средство, което би могло да се забележи от водача или от останалите участници в пътното движение.

7.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА

7.1.   Съответствието на продукцията по отношение на електромагнитната съвместимост на превозното средство или компонента, или на отделния технически възел се проверява въз основа на данните, които се съдържат в сертификата/ите за ЕО одобрение на типа, посочени съответно в приложение IV и/или в приложение V.

7.2.   При проверка на съответствието на серийно произвеждано превозно средство, компонент или ОТВ се счита, че продукцията съответства на изискванията на настоящата директива по отношение на широколентовото и теснолентовото електромагнитно излъчване, ако измерените нива не превишават с повече от 2 dB (25 %) граничните стойности, посочени съответно в точки 6.2.2.1, 6.2.2.2, 6.3.2.1 и 6.3.2.2 (както е уместно).

7.3.   При проверка на съответствието на серийно произвеждано превозно средство, компонент или ОТВ се счита, че продукцията съответства на изискванията на настоящата директива по отношение на устойчивостта на въздействието на електромагнитното излъчване, ако превозното средство, компонентът или ОТВ не проявява отрицателно въздействие върху непосредственото управление на превозното средство, което може да се забележи от водача или от останалите участници в пътното движение, когато превозното средство, компонентът или ОТВ се намира в определеното в точка 4 от приложение VIII състояние и е подложено на въздействието на поле, чиято напрегнатост, изразена във волта/m, е до 80 % от граничните стойности, предписани в точка 6.4.2.1 от настоящото приложение.

8.   ИЗКЛЮЧЕНИЯ

8.1.   Ако превозното средство, електрическата/електронната система или ЕЕУ не притежава електронен генератор с работна честота повече от 9 kHz, се смята, че същите отговарят на изискванията по точка 6.3.2 или точка 6.6.2 от настоящото приложение и на приложения VII и Х.

8.2.   Превозни средства, които не са оборудвани със свързани с непосредственото управление на превозното средство електрически/електронни системи или ЕЕУ, не е необходимо да се изпитват за устойчивост и се смята, че отговарят на изискванията по точка 6.4 от настоящото приложение и на приложение VIII.

8.3.   ЕЕУ(а), чиито функции не са свързани с непосредственото управление на превозното средство, не е необходимо да се изпитват за устойчивост и се смята, че са в съответствие с точка 6.7 от настоящото приложение и на приложение ХI.

8.4.   Електростатичен разряд

За превозни средства, оборудвани с гуми, корпусът/шасито на превозното средство може да се смята за електрически изолирана конструкция. Съществени електростатични сили по отношение на външната заобикаляща превозното средство среда настъпват единствено при влизане или излизане на пътник от превозното средство. Тъй като в такива моменти превозното средство се намира в неподвижно състояние, не се смята за необходимо да се провежда изпитване за одобрение на типа по отношение на електростатичния разряд.

8.5.   Предаващи се преходни процеси

Тъй като при нормални пътни условия към превозните средства не се осъществяват никакви външни електрически връзки, не се създават никакви предаващи се преходни процеси по отношение на външната среда. Производителят носи отговорността за гарантиране, че оборудването може да издържа на предаващите се преходни процеси в превозното средство, например в резултат на комутиране на електрически товари и взаимодействие между системите. Не се смята за необходимо да се провежда изпитване за одобрение на типа по отношение на предаващите се преходни процеси.

---

(1)  Ако е приложимо.

ПРИЛОЖЕНИИЕ II

Информационен документ № … съгласно приложение I към Директива 2003/37/ЕО относно ЕО одобрение на типа на селскостопански или горски трактор във връзка с електромагнитната съвместимост (Директива 2009/64/ЕО)

При необходимост следната информация трябва да се предостави в три екземпляра и трябва да включва списък на съдържанието. Всички чертежи трябва да се предоставят в подходящ мащаб и достатъчно подробно във формат А4 или в досие с такъв формат.

Ако има снимки, те трябва да са достатъчно подробни. Предоставят се подробности за работата на всички системи, компоненти или технически възли, оборудвани с електронни устройства за управление.

0.   Общо

0.1.   Марка/и (търговска марка, регистрирана от производителя):

0.2.   Тип (спецификация на всички варианти и версии):

Средство за идентификация на типа, ако е означено на превозното средство:

0.3.1.   Табела на производителя (местоположение и начин на закрепване):

0.4.   Категория на превозното средство:

0.5.   Име и адрес на производителя:

0.8.   Наименование/я и адрес/и на монтажния завод/и:

1.   Общи конструкционни характеристики на превозното средство

Снимка/и и/или чертежи на представителното превозно средство:

1.2.   Местоположение и разположение на двигателя:

3.   Двигател

3.1.2.   Тип и търговско описание на базовия двигател (както е означен на двигателя или други средства за идентификация):

3.1.4.   Име и адрес на производителя:

Принцип на работа:

—	искрово запалване/компресионно запалване (1)

—	директно впръскване/впръскване (1)

—	четиритактов/двутактов (1)

3.2.1.6.   Брой и разположение на цилиндрите:

3.2.1.9.   Максимален въртящ момент: … min–1

Зареждане с гориво:

3.2.3.1.   Гориво-подаваща помпа:

Налягане (2) или диаграмна характеристика … kPa

Система на впръскване:

3.2.4.2.1.   Описание на системата:

3.2.5.   Функции с електронно управление:

Описание на системата:

Електрическа система:

3.11.1.   Номинално напрежение …, положително/отрицателно замасяване (1)

Генератор:

3.11.2.1.   Тип

3.11.2.2.   Номинална мощност: VA

4.   Трансмисия

Тип (механичен, хидравличен, електрически и т.н.):

4.2.1.   Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (които и да са):

6.   Окачване (при необходимост)

6.2.2.   Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (които и да са):

7.   Кормилно управление

7.2.2.1.   Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (които и да са):

7.2.6.   Ред и начин на регулиране на кормилното управление, ако има:

8.   Спирачки

8.5.   За трактори с антиблокиращи спирачни системи, описание на системата на действие (включваща всички електронни части), електрическа блок схема, диаграма, схема на хидравличния или пневматичния кръг

9.   Поле на видимост, остъкляване, чистачки на предното стъкло и огледала за виждане назад

Остъкляване:

9.2.3.4.   Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако са монтирани) на механизма за задействане на страничното стъкло:

9.3.   Чистачки на предното стъкло:

Техническо описание:

Огледала за виждане назад (местоположение):

9.4.6.   Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако са монтирани) на системата за регулиране:

Размразяване и предпазване от запотяване:

9.5.1.   Техническо описание:

10.   Защитни конструкции при преобръщане, защита от атмосферни влияния, седалки, товарни платформи

Седалки и опори за краката:

10.3.1.4.   Местоположение и основни характеристики:

10.3.1.5.   Система за регулиране:

10.3.1.6.   Изместване и система за блокиране:

Потискане на радиосмущения:

10.5.1.   Описание и чертежи/снимки на формите и съставните елементи на част от корпуса, оформящ отделението на двигателя и съседните части на отделението за пътници:

10.5.2.   Чертежи или снимки на местоположението на металните части, разположени в отделението на двигателя (напр. отоплителни уреди, резервно колело, въздушен филтър, кормилен механизъм и т.н.)

10.5.3.   Таблица и чертеж на оборудването за контрол на радиосмущения:

10.5.4.   Подробности за номиналната стойност на съпротивленията за прав ток и в случай на кабели за запалване с вградени съпротивления — за тяхното номинално съпротивление за метър:

11.   Устройства за осветяване и светлинна сигнализация

11.3.   Кратко описание на електрическите/електронните компоненти, различни от лампите (ако има такива):

12.   Разни

12.8.   Описание на бордовата електроника, използвана за работа и управление на навесния или тегления от превозното средство инвентар:

---

(1)  Ненужното се заличава.

(2)  Посочва се допустимото отклонение.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Информационен документ № … относно ЕО одобрение на типа на електрическо/електронно устройство (ЕЕУ) по отношение на електромагнитната съвместимост (Директива 2009/64/ЕО)

При необходимост следната информация трябва да се предостави в три екземпляра и трябва да включва списък на съдържанието. Всички чертежи трябва да се предоставят в подходящ мащаб и достатъчно подробно във формат А4 или в досие с такъв формат. Ако има снимки, те трябва да бъдат достатъчно подробни.

Ако системи, компоненти или отделни технически възли (ОТВ) са оборудвани с електронни устройства за управление, трябва да се предоставят данни за тяхната работа.

0.   ОБЩО

0.1.   Марка (търговско име на производителя):

0.2.   Тип и общо търговско описание/я:

0.5.   Име и адрес на производителя:

0.7.   При компоненти и отделни технически възли местоположение и метод за нанасяне на ЕО маркировката за одобрение:

0.8.   Адрес/и на монтажния завод/и:

1.   ТОВА ЕЕУ СЕ ОДОБРЯВА, КАТО КОМПОНЕНТ/ОТВ (1)

2.   ОГРАНИЧЕНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО И УСЛОВИЯТА ЗА МОНТАЖ:

---

(1)  Ненужното се заличава.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОБРАЗЕЦ

(максимален формат: А4 (210 × 297 mm)

СЕРТИФИКАТ ЗА ЕО ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА

„ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“

Съобщение относно:

—	ЕО одобрение на типа (1)

—	разширяване на ЕО одобрение на типа (1)

—	отказ за издаване на ЕО одобрение на типа (1)

—	отнемане на ЕО одобрение на типа (1)

за тип превозно средство във връзка с Директива 2009/64/ЕО.

Номер на ЕО одобрение на типа:

Основание за разширяване:

РАЗДЕЛ I

0.1.   Марка (търговско име на производителя):

0.2.   Тип и общо търговско описание/я:

Начини за идентифициране на типа, ако са обозначени върху превозното средство/компонента/отделния технически възел (1)  (2):

0.3.1.   Местоположение на тази маркировка:

0.4.   Превозно средство:

0.5.   Име и адрес на производителя:

0.8.   Адрес/и на монтажния завод/и:

РАЗДЕЛ II

1.   Допълнителна информация (ако е необходимо): Вж. допълнението

2.   Техническа служба, която отговаря за провеждане на изпитванията:

3.   Дата на протокола за изпитване:

4.   Номер на протокола за изпитване:

5.   Забележки (ако има такива): Вж. допълнението

6.   Място:

7.   Дата:

8.   Подпис:

9.   Прилага се индексът на техническото досие, представено на одобряващия орган, което може да се получи при поискване.

---

(1)  Ненужното се заличава.

(2)  Ако начините за идентифициране на типа съдържат знаци, които не са от значение за описанието на типа на превозно средство, на компонента или на отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за одобрение на типа, тези знаци се представят в документацията със символа: „?“ (например, АВС??123??).

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ОБРАЗЕЦ

(максимален формат: А4 (210 × 297 mm)

СЕРТИФИКАТ ЗА ЕО ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА

„ЕЕУ“

Съобщение относно:

—	ЕО одобрение на типа (1)

—	разширяване на ЕО одобрение на типа (1)

—	отказ за издаване на ЕО одобрение на типа (1)

—	отнемане на ЕО одобрение на типа (1)

за тип компонент/отделен технически възел (1) във връзка с Директива 2009/64/ЕО.

Номер на ЕО одобрение на типа:

Основание за разширяване:

РАЗДЕЛ I

0.1.   Марка (търговско име на производителя):

0.2.   Тип и общо търговско описание/я:

Начини за идентифициране на типа, ако са обозначени върху превозното средство/компонента/отделния технически възел (1)  (2):

0.3.1.   Местоположение на тази маркировка:

0.4.   Превозно средство:

0.5.   Име и адрес на производителя:

0.7.   При компоненти и отделни технически възли, местоположение и метод на нанасяне на ЕО маркировката за одобрение:

0.8.   Адрес/и на монтажния завод/и:

РАЗДЕЛ II

1.   Допълнителна информация (ако е необходимо): Вж. допълнението

2.   Техническа служба, която отговаря за провеждане на изпитванията:

3.   Дата на протокола за изпитване:

4.   Номер на протокола за изпитване:

5.   Забележки (ако има такива): Вж. допълнението

6.   Място:

7.   Дата:

8.   Подпис:

9.   Прилага се индексът на техническото досие, представено на одобряващия орган, което може да се получи при поискване.

---

(1)  Ненужното се заличава.

(2)  Ако начините за идентифициране на типа съдържа знаци, които не са от значение за описанието на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за одобрение на типа, тези знаци се представят в документацията със символа: „?“ (например АВС??123??).

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ШИРОКОЛЕНТОВИТЕ ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ЕМИСИИ, ИЗЛЪЧВАНИ ОТ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   Изпитвателният метод, описан в настоящото приложение, се прилага само за превозните средства.

1.2.   Измервателна апаратура

Измервателното оборудване трябва да удовлетворява изискванията, посочени в публикация № 16—1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR).

Трябва да се използва квазипиков детектор за измерване на широколентовите електромагнитни емисии по настоящото приложение или, ако се използва пиков детектор, се прилага подходящ коригиращ коефициент, в зависимост от честотата на импулсите на искрообразуване.

1.3.   Метод за изпитване

Това изпитване е предназначено за измерване на широколентовите електромагнитни емисии, създавани от системите с искрово запалване и от електрически двигатели (тягови електродвигатели, двигатели за отопление или размразяващи системи, горивни помпи, водни помпи и други), монтирани постоянно на превозното средство.

Разрешени са две алтернативни разстояния за еталонната антена: на 10 или на 3 m от превозното средство. Във всеки от тези случаи изискванията по точка 3 трябва да бъдат удовлетворени.

2.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите от измерванията се изразяват в dB микроволта/m (микроволта/m) за честотния обхват с ширина 120 kHz. Ако действителната широчина на честотния обхват B (изразена в kHz) на измервателния уред е различна от 120 kHz, получените стойности в микроволта/m трябва да се превърнат в обхват с широчина 120 kHz чрез умножаване с коефициент 120/Б.

3.   МЯСТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗМЕРВАНИЯТА

3.1.   Изпитвателната площадка трябва да представлява равно и свободно пространство, в което няма повърхности, които отразяват електромагнитни вълни в рамките на окръжност с минимален радиус 30 m, измерен от точката, намираща се по средата между превозното средство и антената (фигура 1 от допълнение 1).

3.2.   Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или превозното средство, в което е разположено измервателното оборудване, могат да се намират вътре в зоната на изпитване, но само в разрешената зона, показана на фигура 1 от допълнение 1.

Разрешени са други измервателни антени в зоната на изпитване, на минимално разстояние от 10 m както от приемателната антена, така и от изпитваното превозно средство, доколкото може да се покаже, че това няма да се отрази на резултатите от изпитването.

3.3.   Изпитванията в затворени помещения са разрешени, ако може да се установи корелация между резултатите в затвореното помещение и резултатите, получени в открития участък. Не е необходимо затворените помещения за изпитване да отговарят на изискванията за размери във фигура 1 от допълнение 1, освен за разстоянието между антената и превозното средство и за височината на антената. Не е необходимо да се извършва проверка на околните излъчвания преди или след изпитването, както е посочено в точка 3.4.

3.4.   Външна среда

За да се гарантира, че никакъв външен шум или сигнал с достатъчна амплитуда не може да засегне съществено измерванията, трябва да се извършат измервания преди и след основното изпитване. Ако при измерване на фоновото ниво превозното средство се намира в изпитвателния участък, е необходимо да се гарантира, че никакво излъчване от превозното средство не би оказало съществено влияние върху измерването на фоновото ниво, например чрез отдалечаване на превозното средство от зоната на изпитването, отстраняване на ключа за запалването или изключване на акумулаторната батерия. При двете измервания стойността на външния шум или на сигнала трябва да бъде най-малко с 10 dB по-ниска от граничните стойности, посочени в точка 6.2.2.1 или точка 6.2.2.2 от приложение I, с изключение на случаите, когато са налице целенасочени външни теснолентови предавания.

4.   СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

4.1.   Двигател

Двигателят трябва да работи при нормалната работна температура, а трансмисията трябва да бъде в неутрално положение. Ако поради практически причини тези изисквания не могат да бъдат спазени, могат да се установят алтернативни разпоредби по взаимно съгласие между производителя и компетентния орган, отговарящ за провеждането на изпитването.

Необходимо е да се вземат мерки, така че механизмът за промяна на оборотите на двигателя да не оказва влияние върху нивото на електромагнитното излъчване. В хода на всяко измерване двигателят трябва да работи в следните режими:

Тип на двигателя	Метод за измерване
	Квазипик	Пик
Искрово запалване	Обороти на двигателя	Обороти на двигателя
Един цилиндър	2 500 об./мин. ± 10 %	2 500 об./мин. ± 10 %
Повече от един цилиндър	1 500 об./мин. ± 10 %	1 500 об./мин. ± 10 %

4.2.   По време на дъжд или на други валежи не се провеждат изпитвания на превозното средство и те могат да се възобновят 10 минути след спиране на валежите.

5.   ТИП, ПОЛОЖЕНИЕ И НАСОЧВАНЕ НА АНТЕНАТА

5.1.   Тип на антената

Всеки тип антена може да се използва, доколкото тя може да се стандартизира спрямо еталонната антена. За калибриране на антената може да се използва методът, описан в публикация № 12 на CISPR, трето издание, допълнение А.

5.2.   Височина и разстояние на измерването

5.2.1.   Височина

5.2.1.1.   Изпитване на разстояние от 10 m

Фазовият център на антената се намира на височина 3,00 ±0,05 m над повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.1.2.   Изпитване на разстояние от 3 m

Фазовият център на антената се намира на височина 1,80 ±0,05 m над повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.1.3.   Нито една част от който и да е от приемните елементи на антената не трябва да бъде на разстояние по-малко от 0,25 m от повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.2.   Разстояние на измерване

5.2.2.1.   Изпитване на разстояние от 10 m

Хоризонталното разстояние, измерено от върха или от друга подходяща точка на антената, определена по време на процедурата за стандартизиране, описана в точка 5.1, до външната повърхност на каросерията на превозното средство, трябва да бъде 10,00 ±0,2 m.

5.2.2.2.   Изпитване на разстояние от 3 m

Хоризонталното разстояние, измерено от върха или от друга подходяща точка на антената, определена по време на процедурата за стандартизиране, описана в точка 5.1, до външната повърхност на каросерията на превозното средство, трябва да бъде 3,00 ±0,05 m.

5.2.2.3.   Ако изпитването се провежда в затворено помещение с цел електромагнитно екраниране на радиочестотите, приемните елементи на антената трябва да се намират на разстояние най-малко 1,0 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и най-малко 1,5 m от стената на затвореното помещение. Не трябва да има никакви поглъщащи материали между приемната антена и изпитваното превозно средство.

5.3.   Разполагане на антената спрямо превозното средство

Антената трябва да се разположи последователно от лявата страна и от дясната страна на превозното средство, при което същата е успоредна на равнината на надлъжна симетрия на превозното средство и разположена на линията, преминаваща през средната точка на двигателя (фигура 1 от допълнение 1) и в една линия със средната точка на превозното средство, определена като точка на главната ос на превозното средство по средата между центровете на предната и задната оси на превозното средство.

5.4.   Положение на антената

Във всяка измервателна точка трябва да се извършат отчитания за двата вида поляризация (хоризонтална и вертикална) на антената (фигура 2 от допълнение 1

5.5.   Показания

Максималната величина от четирите показания, отчетени в съответствие с точки 5.3 и 5.4 при всяка от фиксираните честоти, трябва да се разглежда като характеристично показание за честотата, при която е било извършено измерването.

6.   ЧЕСТОТИ

6.1.   Измервания

Измерванията трябва да се провеждат в честотния диапазон от 30 до 1 000 MHz. За потвърждаване на факта, че превозното средство удовлетворява изискванията от настоящото приложение, органът, който отговаря за провеждане на изпитването, трябва да извърши изпитвания най-много при 13 честоти в посочения диапазон, например 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750, 900 MHz. Ако по време на изпитването се превиши граничната стойност, се извършва проверка, за да се установи, че това се дължи на превозното средство, а не на фоново излъчване.

6.1.1.   Граничните стойности се отнасят за целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz.

6.1.2.   Измерванията могат да се провеждат с квазипикови или с пикови детектори. В точки 6.2 и 6.5 от приложение I са посочени пределните стойности за квазипикови детектори. Ако се използва пиков детектор, за честотна лента с широчина 1 MHz се добавят 38 dB, а за честотна лента с широчина 1 kHz се изваждат 22 dB.

6.2.   Допустими отклонения

Фиксирана честота (MHz)	Допустимо отклонение (MHz)
45, 65, 90, 120, 150, 190 и 230	±5
280, 380, 450, 600, 750 и 900	±20

Допустимите отклонения се отнасят за посочените честоти и целта им е да се избегнат смущения от предавания, съвпадащи или близки до номиналните фиксирани честоти по време на измерването.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ТЕСНОЛЕНТОВИТЕ ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ЕМИСИИ, ИЗЛЪЧВАНИ ОТ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   Изпитвателният метод, описан в настоящото приложение, се прилага само за превозните средства.

1.2.   Измервателна апаратура

Измервателното оборудване трябва да удовлетворява изискванията, посочени в публикация № 16—1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR).

Съгласно настоящото приложение трябва да се използва детектор за средни стойности или пиков детектор за измерване на теснолентовите електромагнитни емисии.

1.3.   Метод за изпитване

1.3.1.   Това изпитване е предназначено за измерване на теснолентовите електромагнитни емисии, които биха могли да се излъчват от микропроцесорна система или от друг източник на теснолентово излъчване.

1.3.2.   В началото се извършва измерване на нивата на емисиите в обхвата на честотна модулация (88 до 108 MHz) на радиоантената на превозното средство с помощта на уреда, определен в точка 1.2. Ако нивото, посочено в точка 6.3.2.4 от приложение I, не е превишено, тогава се смята, че превозното средство удовлетворява изискванията от настоящото приложение по отношение на честотната лента и не е необходимо да се провежда пълното изпитване.

1.3.3.   В процедурата за пълно изпитване са възможни две алтернативни разстояния за разполагане на антената: на 10 или на 3 m от превозното средство. Във всеки от тези случаи изискванията по точка 3 трябва да бъдат удовлетворени.

2.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите от измерванията се изразяват в dB микроволта/m (микроволта/m).

3.   МЯСТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗМЕРВАНИЯТА

3.1.   Изпитвателната площадка трябва да представлява равно и свободно пространство, в което няма повърхности, които отразяват електромагнитни вълни в рамките на окръжност с минимален радиус 30 m, измерен от точката, намираща се по средата между превозното средство и антената (фигура 1 от допълнение 1 към приложение VI).

3.2.   Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или превозното средство, в което е разположено измервателното оборудване, могат да се намират вътре в изпитвателния участък, но само в разрешената зона, показана на фигура 1 от допълнение 1 към приложение VI.

Разрешени са други измервателни антени в зоната на изпитване, на минимално разстояние от 10 m както от приемателната антена, така и от изпитваното превозно средство, доколкото може да се покаже, че това няма да се отрази на резултатите от изпитването.

3.3.   Изпитванията в затворени помещения са разрешени, ако може да се установи корелация между затвореното помещение и открития участък. Не е необходимо затворените помещения за изпитване да отговарят на изискванията за размери съгласно фигура 1 от допълнение 1 към приложение VI, освен за разстоянието между антената и превозното средство и за височината на антената. Не е необходимо да се извършва проверка на външното излъчване преди и след изпитването, както е посочено в точка 3.4.

3.4.   Външна среда

С оглед да се гарантира, че никакъв външен шум или сигнал с достатъчна амплитуда не може да засегне съществено измерванията, трябва да се извършат измервания по отношение на фоновото ниво преди и след основното изпитване. Ако при измерване на фоновото ниво превозното средство се намира в изпитвателния участък, е необходимо да се гарантира, че никакво излъчване от превозното средство не би оказало съществено влияние върху измерването на фоновото ниво, например чрез отдалечаване на превозното средство от зоната на изпитването, отстраняване на ключа за запалването или изключване на акумулаторната батерия. При двете измервания стойността на външния шум или на сигнала трябва да бъде най-малко с 10 dB по-ниска от гранични стойности, посочени в точка 6.3.2.1 или точка 6.3.2.2 (което е приложимо) от приложение I, с изключение на случаите, в които става въпрос за целенасочени външни теснолентови предавания.

4.   СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

4.1.   Електронните системи на превозното средство трябва да са настроени на нормален работен режим като превозното средство е в неподвижно състояние.

4.2.   Включва се запалването. Двигателят не работи.

4.3.   По време на дъжд или на други валежи не се провеждат изпитвания и те могат да се възобновят 10 минути след спиране на въпросните валежи.

5.   ТИП, ПОЛОЖЕНИЕ И НАСОЧВАНЕ НА АНТЕНАТА

5.1.   Тип на антената

Всеки тип антена може да се използва, доколкото тя може да се стандартизира спрямо еталонната антена. За калибриране на антената може да се използва методът, описан в публикация № 12 на CISPR, трето издание, допълнение А.

5.2.   Височина и разстояние на измерването

5.2.1.   Височина

5.2.1.1.   Изпитване на разстояние от 10 m

Фазовият център на антената се намира на височина 3,00 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.1.2.   Изпитване на разстояние от 3 m

Фазовият център на антената се намира на височина 1,80 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.1.3.   Нито една част от който и да е от приемните елементи на антената не трябва да бъде на разстояние по-малко от 0,25 m от повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.2.   Разстояние на измерване

5.2.2.1.   Изпитване на разстояние от 10 m

Хоризонталното разстояние, измерено от върха или от друга подходяща точка на антената, определена по време на процедурата за стандартизиране, описана в точка 5.1, до външната повърхност на каросерията на превозното средство трябва да бъде 10,00 ± 0,2 m.

5.2.2.2.   Изпитване на разстояние от 3 m

Хоризонталното разстояние, измерено от върха или от друга подходяща точка на антената, определена по време на процедурата за стандартизиране, описана в точка 5.1, до външната повърхност на каросерията на превозното средство трябва да бъде 3,00 ±0,05 m.

5.2.2.3.   Ако изпитването на превозното средство се провежда в затворено помещение с цел електромагнитно екраниране на радиочестотите, приемните елементи на антената трябва да се намират на разстояние най-малко 1,0 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и най-малко 1,5 m от стената на затвореното помещение. Не трябва да има никакви поглъщащи материали между приемната антена и изпитваното превозно средство.

5.3.   Разполагане на антената спрямо превозното средство

Антената трябва да се разположи последователно от лявата страна и от дясната страна на превозното средство, при което същата е успоредна на равнината на надлъжна симетрия на превозното средство и се намира на линията, преминаваща през средната точка на двигателя (фигура 2 от допълнение 1 към приложение VI).

5.4.   Положение на антената

Във всяка измервателна точка трябва да се извършат отчитания за двата вида поляризация (хоризонтална и вертикална) на антената (фигура 2 от допълнение 1 към приложение VI).

5.5.   Показания

Максималната стойност от четирите показания, отчетени в съответствие с точки 5.3 и 5.4 при всяка от фиксираните честоти, трябва да се разглежда като характеристично показание за честотата, при която е било извършено измерването.

6.   ЧЕСТОТИ

6.1.   Измервания

Измерванията трябва да се провеждат в честотния диапазон от 30 до 1 000 MHz. Диапазонът се разделя на 13 обхвата. Във всеки обхват може да се извърши проверка при една фиксирана честота, за да се потвърди, че са спазени необходимите гранични стойности. За потвърждаване на факта, че превозното средство удовлетворява изискванията на настоящото приложение, органът, който отговаря за провеждане на изпитването, извършва проверки в една такава точка във всеки от следните 13 обхвата:

от 30 до 50, от 50 до 75, от 75 до 100, от 100 до 130, от 130 до 165, от 165 до 200, от 200 до 250, от 250 до 320, от 320 до 400, от 400 до 520, от 520 до 660, от 660 до 820, от 820 до 1 000 MHz.

Ако по време на изпитването граничната стойност е превишена, трябва да се направи проверка, за да се установи, че това се дължи на самото превозно средство, а не на фоновото излъчване.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

МЕТОД ЗА ИЗПИТВАНЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСТОЙЧИВОСТТА НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ИЗЛЪЧВАНЕ

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   Изпитвателният метод, описан в настоящото приложение, се прилага само за превозните средства.

1.2.   Метод за изпитване

Настоящото изпитване има за цел да демонстрира устойчивостта срещу понижаване на ефективността на оборудването за непосредствено управление на превозното средство. Превозното средство трябва да бъде подложено на въздействието на електромагнитните полета съгласно процедурата, описана в настоящото приложение. По време на изпитванията трябва да се наблюдава състоянието на превозното средство.

2.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

За изпитването, описано в настоящото приложение, показателите за напрегнатост на полето се изразяват във волта/m.

3.   МЯСТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗМЕРВАНИЯТА

Изпитвателната апаратура трябва да е в състояние да генерира стойностите за напрегнатост на полето в честотните диапазони, описани в настоящото приложение. Изпитвателната апаратура трябва да съответства на изискванията на (националното) законодателство по отношение на излъчването на електромагнитни сигнали.

Трябва да се следи за това, оборудването за контрол и наблюдение да не бъде повлиявано от създаваните полета за да се гарантира достоверността на резултатите от изпитванията.

4.   СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНЕТО

Превозното средство трябва да бъде без товар, с изключение на оборудването, необходимо за провеждане на изпитването.

4.1.1.   Двигателят трябва да осигури въртене на водещите колела с постоянна скорост, отговаряща на 3/4 от максималната скорост на превозното средство, освен ако по технически причини производителят не предпочете друга скорост. Двигателят на превозното средство трябва да се натоварва с подходящ въртящ момент. В зависимост от случая, предавателните валове могат да бъдат изключени (например, за превозните средства с повече от две оси), при условие че не задвижват компонент, излъчващ смущение.

4.1.2.   Фаровете трябва да бъдат включени на къси светлини.

4.1.3.   Трябва да бъде включен левият или десният пътепоказател.

4.1.4.   Всички останали системи, които оказват въздействие върху управлението на превозното средство от водача, трябва да бъдат (включени) както при нормална експлоатация на превозното средство.

4.1.5.   Превозното средство не трябва да бъде електрически свързано с изпитвателния участък, както и с каквото и да е друго оборудване, с изключение на изискваното съгласно точка 4.1.1 или точка 4.2. Съприкосновението на гумите с повърхността на изпитвателния участък не се счита за електрическо свързване.

4.2.   При наличие на електрически/електронни системи, които са неразделна част от оборудването за непосредствено управление на превозното средство, които не функционират при условията, описани в точка 4.1, може да се разреши на производителя да представи на органа, който отговаря за провеждане на изпитванията, протокол или допълнителни доказателства, че електрическите/електронните системи на превозното средство съответстват на изискванията на настоящата директива. Тези доказателства се прилагат към документацията за одобрение на типа.

4.3.   Наблюдението върху превозното средство се осъществява само с оборудване, което не причинява смущения. За да се определи дали са спазени изискванията по настоящото приложение се извършва наблюдение върху външната страна на превозното средство и пътническото отделение (например с помощта на една или повече видеокамери).

4.4.   Обикновено превозното средство е обърнато с предната си част към стационарна антена. Въпреки това, когато електронните блокове за управление и съответната фиксирана проводникова система са преимуществено разположени в задната част на превозното средство, изпитването обикновено се провежда, с превозно средство обърнато със задната си част към антената. При дълги превозни средства (с изключение на леки автомобили и лекотоварни микробуси), чиито електронни блокове за управление и свързаната с тях фиксирана проводникова система са преимуществено разположени в средната част на превозното средство, трябва да се определи еталонна точка (точка 5.4) или от дясната или от лявата страна на превозното средство. Тази еталонна точка трябва да се намира в средата на надлъжната ос на превозното средство или в точка върху едната от страните на превозното средство, избрана съвместно от производителя и компетентния орган, след като е проучена схемата за разположение на електронните системи и на фиксирана проводникова система.

Такива изпитвания могат да се извършват само, ако физическата конструкция на изпитвателната камера го позволява. Местоположението на антените трябва да се отбележи в протокола за изпитване.

5.   ТИП, ПОЛОЖЕНИЕ И НАСОЧВАНЕ НА УСТРОЙСТВОТО ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ПОЛЕ

5.1.   Тип на устройството за генериране на поле

5.1.1.   Типът/овете на устройството за генериране на поле се избира/т така, че в еталонната точка (вж. точка 5.4) да се постигне желаната напрегнатост на полето при съответните честоти.

5.1.2.   Устройството(ата) за генериране на поле може/могат да бъдат антена/антени или линейно-предавателна система (ЛПС).

5.1.3.   Конструкцията и ориентирането на всяко устройство за генериране на поле трябва да осигуряват хоризонтална или вертикална поляризация на генерираното поле в честотния обхват от 20 до 1 000 MHz.

5.2.   Височина и разстояние на измерване

5.2.1.   Височина

5.2.1.1.   Фазовият център на антената трябва да се намира на разстояние не по-малко от 1,5 m над повърхността, върху която е разположено превозното средство, или на не по-малко от 2 m над повърхността, върху която е разположено превозното средство, ако височината на тавана на превозното средство е по-голяма от 3 m.

5.2.1.2.   Нито една част от излъчващите елементи на антената не трябва да се намира на по-малко от 0,25 m от повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.2.   Разстояние на измерване

5.2.2.1.   Максимално доближаване до реалните условия на експлоатация може да се постигне чрез разполагане на устройството за генериране на поле възможно най-далеч от превозното средство. Това разстояние обикновено се намира в диапазона от 1 до 5 m.

5.2.2.2.   Ако изпитването се провежда в затворено помещение, излъчващите елементи на устройството за генериране на поле трябва да се намират на не по-малко от 1,0 m от който и да е поглъщащ радиовълните материал и на не по-малко от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Не трябва да има никакви поглъщащи материали между предавателната антена и изпитваното превозно средство.

5.3.   Разполагане на антената спрямо превозното средство

5.3.1.   Излъчващите елементи на устройството за генериране на поле не трябва да се намират на разстояние по-малко от 0,5 m от външната повърхност на каросерията на превозното средство.

5.3.2.   Устройството за генериране на поле трябва да се намира върху осевата линия на превозното средство (равнината на надлъжна симетрия).

5.3.3.   Нито една част на ЛПС, с изключение на повърхността, върху която е разположено превозното средство, не трябва да се намира на по-малко от 0,5 m от която и да е част на превозното средство.

5.3.4.   Всяко устройство за генериране на поле, поставено върху превозното средство, трябва да обхваща централно най-малко 75 % от дължината на превозното средство.

5.4.   Еталонна точка

По смисъла на настоящото приложение, еталонна точка е точката, в която трябва да се определи напрегнатостта на полето. Тя се определя, както следва:

5.4.1.1.   най-малко на 2 m хоризонтално от фазовия център на антената или най-малко на 1 m вертикално от излъчващите елементи на ЛПС,

5.4.1.2.   върху осевата линия на превозното средство (равнината на надлъжна симетрия),

5.4.1.3.   на височина 1,0 ±0,05 m над повърхността, върху която е разположено превозното средство или на 2,0 ±0,05 m, ако минималната височина на тавана на който и да е превозно средство от съответния модел е по-голяма от 3,0 m;

5.4.1.4.   За предно осветление се избира една от следните две възможности:

—	1,0 ± 0,2 m вътре в превозното средство, измерено от пресечната точка между предното стъкло и капака (точка С от допълнение 1), или

—	0,2 ± 0,2 m от центъра на осевата линия на предната ос на трактора, измерено в посока към центъра на трактора (точка D от допълнение 2),

в зависимост от това, коя определя най-близката до антената еталонна точка

5.4.1.5.   За задно осветление или:

—	1,0 ± 0,2 m вътре в превозното средство, измерено от пресечната точка между предното стъкло и капака (точка С от допълнение 1), или

—	0,2 ± 0,2 m от центъра на осевата линия на задната ос на трактора, измерено в посока към центъра на трактора (точка D от допълнение 2),

в зависимост от това, коя определя най-близката до антената еталонна точка

5.5.   Ако е взето решение за облъчване на задната част на превозното средство, еталонната точка се избира както е описано в точка 5.4. В този случай задната част на превозното средство е обърната към антената и то е разположено така, като след завъртане хоризонтално на 180° около централната си точка, а именно по такъв начин, че разстоянието от антената до най-близо разположената точка от външната повърхност на каросерията на превозното средство остава едно и също. Това е показано в допълнение 3.

6.   ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗПИТВАНЕТО

6.1.   Диапазон на честотите, продължителност, поляризация

Превозното средство се подлага на въздействието на електромагнитно излъчване в честотния диапазон от 20 до 1 000 MHz.

6.1.1.   За да се потвърди, че превозното средство отговаря на изискванията от настоящото приложение, превозното средство се изпитва при фиксирани честоти от посочения диапазон, чийто брой достига 14, например:

27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750 и 900 MHz.

Времето на реакция на изпитваното оборудване трябва да се вземе под внимание, а продължителността трябва да бъде достатъчна, за да може изпитваното оборудване да реагира в нормални условия. Във всеки случай тя не трябва да е под 2 секунди.

6.1.2.   При всяка честота се прилага един тип поляризация (вж. точка 5.1.3).

6.1.3.   Всички останали параметри на изпитването съответстват на определените в настоящото приложение.

6.1.4.   Ако превозно средство не премине успешно изпитването, определено в точка 6.1.1, трябва да се удостовери, че несъответствието е възникнало при отговарящи на изискванията условия на изпитване, а не в резултат на генериране на неконтролируеми полета.

7.   ГЕНЕРИРАНЕ НА НЕОБХОДИМАТА НАПРЕГНАТОСТ НА ПОЛЕТО

7.1.   Методология на изпитването

7.1.1.   „Методът на замяната“ се прилага за получаване на необходимите за изпитването характеристики на полето.

7.1.2.   Фаза на калибриране

С оглед да се генерира необходимата напрегнатост на полето в еталонната точка при всяка честота, към уреда за генериране на поле се подава мощност с определено ниво (съгласно процедурата, описана в точка 5), като превозното средство не се намира в изпитвателния участък, нивото на подаваната мощност или всеки друг параметър, непосредствено свързан с нивото на подаваната мощност, и необходим за определянето на полето, трябва да се измерват и отбелязват. Честотите на изпитването попадат в диапазон от 20 до 1 000 MHz. Калибрирането се извършва, като се започва от честота 20 през интервали между честотите не по-големи от 2 % от предходната честота, и се завършва при честота 1 000 MHz. Получените резултати се използват при изпитванията за одобрение на типа, освен ако не са били извършени промени в апаратурата или оборудването, като в този случай процедурата за калибриране трябва да се повтори.

7.1.3.   Фаза на изпитване

След това превозното средство се въвежда в изпитвателното съоръжение и се разполага съгласно изискванията по точка 5. След това към устройството за генериране на поле се подава определената в точка 7.1.2 мощност за всяка от честотите в съответствие с точка 6.1.1.

7.1.4.   Какъвто и да е бил избраният параметър в точка 7.1.2 за определяне на полето, същият параметър се използва за определяне на напрегнатостта на полето по време на изпитването.

7.1.5.   Оборудването за генериране на поле и начинът за неговото разполагане в хода на изпитването трябва да отговарят на същите техническите условия като използваните по време на процедурата, описана в точка 7.1.2.

7.1.6.   Устройство за измерване на напрегнатостта на полето

За определяне на напрегнатостта на полето във фазата на калибриране по метода на замяната се използва подходящ компактен уред за измерване на напрегнатостта на полето.

7.1.7.   Във фазата на калибриране по метода на замяната фазовият център на устройството за измерване на напрегнатостта на полето се намира в еталонната точка.

7.1.8.   Ако се използва калибрирана приемателна антена в качеството на устройство за измерване на напрегнатостта на полето, могат да се снемат показания в три взаимно перпендикулярни направления и изотропната еквивалентна стойност на показанията дава стойността на напрегнатост на полето.

7.1.9.   За да се отчетат различията в геометрията на превозните средства, може да се наложи да се определят няколко еталонни точки или положения на антената за дадено изпитвателно съоръжение.

7.2.   Контур на напрегнатост на полето

7.2.1.   Във фазата на калибриране по метода на замяната (преди въвеждане на превозно средство в изпитвателния участък), напрегнатостта на полето в най-малко 80 % от калибровъчните честоти не трябва да е под 50 % от номиналната напрегнатост на полето в следните точки:

а)	за всички устройства за генериране на поле, на 0,5 ± 0,05 m от всяка страна на еталонната точка по линия, преминаваща през еталонната точка и разположена на една и съща височина с еталонната точка, перпендикулярно на равнината на надлъжна симетрия на превозното средство;

б)	при ЛПС, на 1,50 ± 0,05 m по линия, преминаваща през еталонната точка, на същата височина като еталонната точка, и успоредна на равнината на надлъжна симетрия на превозното средство.

7.3.   Камерен резонанс

Независимо от посоченото в т. 7.2.1 условие, изпитвания не се провеждат при честоти на камерен резонанс.

7.4.   Характеристики на изпитвателния сигнал, подлежащ на генериране

7.4.1.   Максимално отклонение на обвивката

Максималното отклонение на обвивката на изпитвателния сигнал трябва да бъде равно на максималното отклонение на обвивката на немодулирана синусова вълна, чиято средноквадратична стойност, изразена във волта/m, е определена в точка 6.4.2 от приложение I (допълнение 3 към настоящото приложение).

7.4.2.   Форма на вълната на изпитвателния сигнал

Изпитвателният сигнал е радиочестотна синусова вълна, амплитудно модулирана от синусова вълна с честота 1 kHz при дълбочина на модулацията m равна на 0,8 ±0,04.

7.4.3.   Дълбочина на модулацията

Дълбочината на модулацията m се определя по формулата:

m

=

(максимално отклонение на обвивката — минимално отклонение на обвивкаtа)/(макс имално отклонение на обвивката + минимално откло нение на обвивката)

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ШИРОКОЛЕНТОВИТЕ ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ЕМИСИИ, ИЗЛЪЧВАНИ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ/ЕЛЕКТРОННИТЕ УСТРОЙСТВА

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   Изпитвателният метод, описан в настоящото приложение, се прилага за ЕЕУ, които впоследствие могат да бъдат монтирани на превозни средства, отговарящи на изискванията от приложение VI.

1.2.   Измервателна апаратура

Измервателното оборудване трябва да отговаря на изискванията, посочени в публикация № 16—1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR).

Съгласно настоящото приложение трябва да се използва квазипиков детектор за измерване на широколентовите електромагнитни емисии или, ако се използва пиков детектор, трябва да се прилага подходящ коефициент за корекция, в зависимост от честотата на импулсите на смущенията.

1.3.   Метод за изпитване

Настоящото изпитване е предназначено за измерване на широколентовите емисии, излъчвани от ЕЕУ.

2.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите от измерванията трябва да се изразяват в dB микроволта/m (микроволта/m) за честотния обхват с ширина 120 kHz. Ако действителната ширина на честотния обхват B (изразена в kHz) на измервателната апаратура е различна от 120 kHz, получените стойности в микроволта/m трябва да се превърнати в обхват с ширина120 kHz чрез умножаване с коефициент 120/B.

3.   МЯСТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗМЕРВАНИЯТА

3.1.   Изпитвателният участък трябва да отговаря на изискванията, посочени в публикация № 16—1 (93) на CISPR (допълнение 1).

3.2.   Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или превозното средство, в което е разположено измервателното оборудване, трябва да се намират извън границите, посочени в Допълнение 1.

3.3.   Изпитванията в затворени помещения са разрешени, ако е установена корелация между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Затворените помещения за изпитване могат да не се отговарят на изискванията за размери в допълнение 1, освен за разстоянието между антената и изпитваното ЕЕУ и за височината на антената (фигури 1 и 2 от допълнение 2).

3.4.   Външна среда

С оглед да се гарантира, че никакъв външен шум или сигнал с достатъчна амплитуда не може да окаже съществено влияние върху измерванията, трябва да се извършат измервания преди и след основното изпитване. При двете измервания, стойността на външния шум или на сигнала трябва да бъде най-малко с 10 dB по-ниска от пределните стойности на смущение, посочени в точка 6.5.2.1 от приложение I, с изключение на целенасочени външни теснолентови предавания.

4.   СЪСТОЯНИЕ НА ЕЕУ ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

4.1.   Изпитваното ЕЕУ трябва да бъде в нормален работен режим.

4.2.   По време на дъжд или на други валежи не се провеждат измервания върху ЕЕУ и те могат да се възобновят 10 минути след спиране на тези валежи.

4.3.   Условия на изпитването

4.3.1.   Изпитваното ЕЕУ и неговата фиксирана проводникова система трябва да бъдат разположени върху опори на височина 50 ± 5 mm над изработена от дърво или еквивалентен материал непроводяща маса. Въпреки това, ако някоя част от изпитваното ЕЕУ трябва да бъде електрически свързана с металната каросерия на превозното средство, тази част се разполага върху заземителна повърхност и електрически се свързва със заземителната повърхност. Заземителната повърхност представлява метален лист с минимална дебелина 0,5 mm. Минималният размер на заземителната повърхност зависи от размера на изпитваното ЕЕУ, но трябва да позволява разполагане на фиксирана проводникова система и на компонентите на ЕЕУ. Заземителната повърхност трябва да бъде свързана към защитния проводник на заземителната система. Заземителната повърхност трябва да бъде разположена на височина 1,0 ±0,1 m над покритието на изпитвателния участък и да е успоредна на него.

4.3.2.   Изпитваното ЕЕУ се разполага и свързва в съответствие с експлоатационни изисквания към него. Захранващите кабели се разполагат по протежение на по-близкия до антената край на заземителната повърхност/масата и на не повече от 100 mm от този край.

4.3.3.   Изпитваното ЕЕУ се свързва със заземителната система в съответствие със спецификациите на производителя за инсталиране, като не се допускат допълнителни заземителни връзки.

4.3.4.   Минималното разстояние между изпитваното ЕЕУ и всички останали проводими елементи, например стените на екранираните зони (с изключение на заземителната повърхност/маса, намираща се под изпитвания обект) трябва да бъде 1,0 m.

4.4.   Захранването към изпитваното ЕЕУ се подава посредством еквивалентна изкуствена мрежа от 5 μН/50 Ω, която е електрически свързана със заземителната повърхност. Подаваното електрическо напрежение се поддържа в границите ±10 % от номиналното работно напрежение на системата. Колебанията на напрежението трябва да бъдат по-малки от 1,5 % от номиналното работно напрежение на системата, измерено върху контролния извод на изкуствената мрежа.

4.5.   Ако изпитваното ЕЕУ се състои от повече от един елемент, в идеалния случай съединителните кабели представляват фиксирана проводникова система, която е предназначена за използване в превозното средство. Ако това не може да се изпълни, дължината на свързването между основния блок и изкуствената мрежа трябва да бъде 1 500 ± 75 mm.

Всички кабели в обвивката трябва да имат съединения, които да са максимално близки до характерните за реалните условия, и е препоръчително да са с реален товар и възбуждане.

Ако за осигуряването на подходящи условия за работа на изпитваното ЕЕУ се изисква допълнително оборудване, трябва да се направи компенсиране с оглед на неговото влияние върху нивото на измерваните излъчвания.

5.   ТИП, ПОЛОЖЕНИЕ И НАСОЧВАНЕ НА АНТЕНАТА

5.1.   Тип на антената

Всеки вид линейно поляризирана антена може да се използва, доколкото тя може да се стандартизира спрямо еталонната антена.

5.2.   Височина и разстояние на измерването

5.2.1.   Височина

Фазовият център на антената трябва да се намира на височина 150 ± 10 mm над заземителната повърхност.

5.2.2.   Разстояние на измерване

Хоризонталното разстояние, измерено от фазовия център или от върха на антената, ако е подходящо, до края на заземената повърхност трябва да е 1,00 ±0,05 m. Нито една част на антената не трябва да бъде на разстояние по-малко от 0,5 m от заземителната повърхност.

Антената се разполага успоредно на равнината, перпендикулярна на заземителната повърхност и минаваща през края на заземителната повърхност, по чието протежение преминава основната част от кабелния сноп.

5.2.3.   Ако изпитването се провежда в затворено помещение с цел електромагнитно екраниране на радиочестотите, приемните елементи на антената трябва да се намират на разстояние не по-малко от 0,5 m от всеки поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Между приемната антена и изпитваното ЕЕУ не трябва да има никакви поглъщащи материали.

5.3.   Насочване и поляризация на антената

В измервателната точка трябва да се отчетат показанията както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената.

5.4.   Показания

Максималната стойност от двете показания, отчетени (в съответствие с точка 5.3) във всяка от фиксираните честоти, трябва да се разглежда като характеристично показание за честотата, при която е било извършено измерването.

6.   ЧЕСТОТИ

6.1.   Измервания

Измерванията трябва да се провеждат в честотния диапазон от 30 до 1 000 MHz. Смята се, че ЕЕУ, по всяка вероятност, отговаря на необходимите гранични стойности в целия честотен диапазон, ако ги удовлетворява при следните 13 честоти от диапазона: 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750 и 900 MHz.

Ако по време на изпитването граничната стойност е превишена, се извършва проверка, за да се гарантира, че това се дължи на самото ЕЕУ, а не на фоново излъчване.

6.1.1.   Граничните стойности се отнасят за целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz.

6.1.2.   Измерванията могат да се провеждат с квазипиков или с пиков детектор. В точки 6.2 и 6.5 от приложение I са дадени граничните стойности за квазипиков детектор. Ако се използва пиков детектор, за честотна лента с широчина 1 MHz се добавят 38 dB, а за честотна лента с широчина 1 kHz се изваждат 22 dB.

6.2.   Допустими отклонения

Фиксирана честота (MHz)	Допустимо отклонение (MHz)
45, 65, 90, 120, 150, 190 и 230	±5
280, 380, 450, 600, 750 и 900	±20

Допустимите отклонения важат за посочените честоти и целта им е да се избегнат смущения от предавания, излъчвани на номиналната фиксирана честота или близо до нея по време на измерването.

ПРИЛОЖЕНИЕ Х

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ТЕСНОЛЕНТОВИТЕ ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ЕМИСИИ, ИЗЛЪЧВАНИ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ/ЕЛЕКТРОННИ УСТРОЙСТВА

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   Изпитвателният метод, описан в настоящото приложение, се прилага за ЕЕУ.

1.2.   Измервателна апаратура

Измервателното оборудване трябва да удовлетворява изискванията, посочени в публикация № 16—1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR).

За измерване на теснолентовите електромагнитни емисии съгласно настоящото приложение трябва да се използва детектор за средни стойности или пиков детектор.

1.3.   Метод за изпитване

1.3.1.   Настоящото изпитване е предназначено за измерване на теснолентовите електромагнитни емисии, причинявани от микропроцесорни системи.

1.3.2.   В рамките на кратък (2—3 минути) първоначален етап във връзка с избора на поляризация на антената се допуска извършване на сканиране на честотния диапазон, посочен в точка 6.1, с помощта на спектроанализатор с цел установяване на наличието и/или локализацията на пикови емисии. Това може да подпомогне избора на честоти за провеждане на изпитването (вж. точка 6).

2.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите от измерванията се изразяват в dB микроволта/m (микроволта/m).

3.   МЯСТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗМЕРВАНИЯТА

3.1.   Изпитвателният участък трябва да удовлетворява изискванията, посочени в публикация № 16—1 (93) на CISPR (допълнение 1 към приложение IХ).

3.2.   Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или превозното средство, в което е разположено измервателното оборудване, трябва да се намират извън границите, посочени в допълнение 1 към приложение IХ.

3.3.   Изпитванията в затворени помещения са разрешени, ако е установена корелация между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Не е необходимо затворените помещения за изпитване да отговарят на изискванията за размери в допълнение 1 към приложение IХ, освен за разстоянието между антената и изпитваното ЕЕУ и за височината на антената (фигури 1 и 2 от допълнение 2 към приложение IХ).

3.4.   Външна среда

С оглед да се гарантира, че никакъв външен шум или сигнал с достатъчна амплитуда няма да окаже съществено влияние на измерванията, трябва да се извършат измервания преди и след основното изпитване. При двете измервания стойността на външния шум или на сигнала трябва да бъде най-малко с 10 dB по-ниска от граничните стойности на смущение, посочени в точка 6.6.2.1 от приложение I, с изключение на целенасочени външни теснолентови излъчвания.

4.   СЪСТОЯНИЕ НА ЕЕУ ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

4.1.   Изпитваното ЕЕУ трябва да бъде в нормално работно състояние.

4.2.   По време на дъжд или на други валежи не се провеждат изпитвания на ЕЕУ и те могат да се възобновят 10 минути след спиране на тези валежи.

4.3.   Условия на изпитването

4.3.1.   Изпитваното ЕЕУ и неговата фиксирана проводникова система трябва да бъдат разположени върху опори на височина 50 ± 5 mm над дървена маса или такава изработена от еквивалентен непроводящ материал. Въпреки това, ако някоя част от изпитваното ЕЕУ трябва да бъде електрически свързана с металната каросерия на превозното средство, тази част се разполага върху заземителна повърхност и електрически се свързва със заземителната повърхност.

Заземителната повърхност представлява метален лист с минимална дебелина 0,5 mm. Минималният размер на заземителната повърхност зависи от размера на изпитваното ЕЕУ, но трябва да бъде достатъчен за разполагане на фиксираната проводникова система и на компонентите на ЕЕУ. Заземителната повърхност трябва да бъде съединена със защитния проводник на заземителната система. Заземителната повърхност трябва да бъде разположена на височина 1,0 ± 0,1 m над покритието на изпитвателния участък и трябва да бъде успоредна на същото.

4.3.2.   Изпитваното ЕЕУ се разполага и свързва в съответствие с експлоатационни изисквания към него. Захранващите кабели се разполага по протежението на по-близкия до антената край на заземителната повърхност/масата и на не повече от 100 mm от този край.

4.3.3.   Изпитваното ЕЕУ се свързва със заземяващата система в съответствие със спецификациите на производителя за инсталиране, като не се допускат допълнителни заземяващи връзки.

4.3.4.   Минималното разстояние между изпитваното ЕЕУ и всички останали проводими елементи като стените за екранираната зона (с изключение на заземителната повърхност/масата, намираща се под изпитвания обект) трябва да бъде 1,0 m.

4.4.   Изпитваното ЕЕУ се захранва посредством изкуствена мрежа от 5 μН/50 Ω, която е електрически свързана със заземителната повърхност. Подаваното електрическо напрежение се поддържа в границите ±10 % от номиналното работно напрежение на системата. Колебанията на напрежението трябва да бъдат по-малки от 1,5 % от номиналното работно напрежение на системата, измерено на контролния извод на изкуствената мрежа.

4.5.   Ако изпитваното ЕЕУ се състои от повече от един елемент, съединителните кабели в идеалния случай представляват фиксираната проводникова система, предназначена за използване в превозното средство. Ако това не може да се изпълни, дължината на свързването между контролираното електронно устройство и изкуствената мрежа трябва да бъде 1 500 ± 75 mm. Всички кабели в обвивката трябва да притежават съединения, максимално близки до характерните за реалните условия, и е препоръчително да са с реален товар и възбуждане. Ако за осигуряването на подходящи условия за работа на изпитваното ЕЕУ се изисква допълнително оборудване, трябва да се направи компенсиране с оглед на неговото влияние върху нивото на измерваните смущения.

5.   ТИП, ПОЛОЖЕНИЕ И НАСОЧВАНЕ НА АНТЕНАТА

5.1.   Тип на антената

Всеки вид линейно поляризирана антена може да се използва, доколкото тя може да се стандартизира спрямо еталонната антена.

5.2.   Височина и разстояние на измерването

5.2.1.   Височина

Фазовият център на антената трябва да се намира на височина 150 ± 10 mm над заземителната повърхност.

5.2.2.   Разстояние на измерване

Хоризонталното разстояние, измерено от фазовия център или от върха на антената, ако е подходящо, до края на заземителната повърхност трябва да бъде 1,00 ± 0,05 m. Нито една част на антената не трябва да бъде на разстояние по-малко от 0,5 m от заземителната повърхност.

Антената се разполага успоредно на равнина, перпендикулярна на заземителната повърхност и минаваща през края на заземителната повърхност, по чието протежение преминава основната част от кабелния сноп.

5.2.3.   Ако изпитването се провежда в затворено помещение с цел електромагнитно екраниране на радиочестотите, приемните елементи на антената трябва да се намират на разстояние най-малко 0,5 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и най-малко 1,5 m от стената на затвореното помещение. Не трябва да има каквито и да било поглъщащи материали между приемната антена и изпитваното ЕЕУ.

5.3.   Насочване и поляризация на антената

В измервателната точка трябва да се извършат отчитания на показанията както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената.

5.4.   Показания

Максималната стойност от двете показания, отчетени (в съответствие с точка 5.3) при всяка от фиксираните честоти, се приема като характеристично показание за честотата, при която е било извършено измерването.

6.   ЧЕСТОТИ

6.1.   Измервания

Измерванията трябва да се провеждат в честотния диапазон от 30 до 1 000 MHz. Този диапазон трябва да се раздели на 13 обхвата. Във всека обхват може да се извърши проверка при една фиксирана честота, за да се потвърди, че са спазени изискваните гранични стойности. За потвърждаване на факта, че ЕЕУ удовлетворява изискванията от настоящото приложение, органът, натоварен с изпитвания, извършва изпитване върху една точка във всеки от следните 13 честотни обхвата:

30 до 50, 50 до 75, 75 до 100, 100 до130, 130 до 165, 165 до 200, 200 до 250, 250 до 320, 320 до 400, 400 до 520, 520 до 660, 660 до 820, 820 до 1 000 MHz.

Ако по време на изпитването се превиши граничната стойност, се извършват проверки, за да се гарантира, че това се дължи на изпитваното ЕЕУ, а не на фоново излъчване.

6.2.   Ако в рамките на първоначалния етап, който може да бъде проведен както е описан в точка 1.3, нивото на излъчваните теснолентови смущения за който и да било обхват, посочен в точка 6.1, е най-малко с 10 dB по-ниско от граничната стойност, се смята, че ЕЕУ удовлетворява изискванията от настоящото приложение по отношение на този честотен обхват.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

МЕТОД/И ЗА ИЗПИТВАНЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСТОЙЧИВОСТТА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ/ЕЛЕКТРОННИТЕ УСТРОЙСТВА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ИЗЛЪЧВАНЕ

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   Изпитвателните методи, описани в настоящото приложение, се прилагат за ЕЕУ.

1.2.   Методи за изпитване

1.2.1.   ЕЕУ може да удовлетворява изискванията на която и да било комбинация от следните методи за изпитване по преценка на производителя, при условие че резултатите покриват целия честотен диапазон, посочен в точка 5.1.

—	изпитване в отворена електромагнитна камера: вж. допълнение 1

—	изпитване чрез директно инжектиране на ток: вж. допълнение 2,

—	изпитване в коаксиална TEM-камера: вж. допълнение 3,

—	изпитване в условията на свободно поле: вж. допълнение 4.

1.2.2.   Поради излъчването на електромагнитни полета, генерирани в хода на изпитванията, всички изпитвания се провеждат в екранирана зона (коаксиалната ТЕМ-камерата представлява екранирана зона).

2.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

За описаните в настоящото приложение изпитвания, стойностите за напрегнатост на полето трябва да се изразяват във волта/m, а пропуснатия ток трябва да се изразява в милиампера.

3.   МЯСТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗМЕРВАНИЯТА

3.1.   Изпитвателното оборудване трябва да може да генерира необходимия изпитвателен сигнал в честотните диапазони, определени в настоящото приложение. Изпитвателното оборудване трябва да съответства на изискванията на (националното) законодателство по отношение на излъчването на електромагнитни сигнали.

3.2.   Измервателното оборудване трябва да бъде разположено извън камерата.

4.   СЪСТОЯНИЕ НА ЕЕУ ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

4.1.   Изпитваното ЕЕУ трябва да бъде в нормално работно състояние. Той трябва да бъде разположен така, както е посочено в настоящото приложение, освен ако отделните методи за изпитване налагат друго разполагане.

4.2.   Изпитваното ЕЕУ трябва да се захранва чрез изкуствена мрежа (5 μН/50 Ω), която трябва да бъде електрически заземена. Напрежението на електрозахранването трябва да се поддържа в границите ±10 % от номиналното работно напрежение на системата. Колебанията на напрежението трябва да бъдат по-малки от 1,5 % от номиналното работно напрежение на системата, измерено върху контролния извод на изкуствената мрежа.

4.3.   Във фазата на калибриране трябва да е налице всякакво допълнително оборудване, необходимо за осигуряване на работата на изпитваното ЕЕУ. В хода на калибрирането допълнителното оборудване не трябва да се намира на разстояние по-малко от 1 m от еталонната точка.

4.4.   За осигуряване получаването на възпроизводими резултатите при повтаряне на измерванията, устройството за генериране на изпитвателния сигнал и неговото разполагане трябва да удовлетворяват едни и същи изисквания по време на едни и същи фази на калибриране (точки 7.2, 7.3.2.3, 8.4, 9.2 и 10.2).

4.5.   Ако изпитваното ЕЕУ се състои от повече от един елемент, в идеалния вариант съединителните кабели представляват фиксираната проводникова система, предназначена за използване в превозното средство. Ако това не може да се изпълни, дължината на разстоянието между електронния блок за управление и изкуствената мрежа трябва да бъде 1 500 ± 75 mm. Всички кабели в обвивката трябва да притежават съединения, максимално близки до използваните в реални условия и е препоръчително да са с реален товар и възбуждане.

5.   ЧЕСТОТЕН ДИАПАЗОН, ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ

5.1.   Измерванията трябва да се извършват в честотния диапазон от 20 до 1 000 MHz.

5.2.   С оглед да се потвърди, че ЕЕУ/а удовлетворява/т изискванията от настоящото приложение, изпитванията трябва да се проведат при максимален брой от 14 фиксирани честоти в рамките на даден диапазон, например:

27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750 и 900 MHz.

Времето на реакция на изпитваното оборудване трябва да се вземе под внимание, а продължителността на изпитването трябва да бъде достатъчна, за да може изпитваното оборудване да реагира в нормални условия. Във всички случаи продължителността не трябва да бъде по-малка от 2 секунди.

6.   ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОДЛЕЖАЩИЯ НА ГЕНЕРИРАНЕ ИЗПИТВАТЕЛЕН СИГНАЛ

6.1.   Максимално отклонение на обвивката

Максималното отклонение на обвивката на изпитвателния сигнал трябва да бъде равно на максималното отклонение на обвивката на немодулирана хармонична вълна, чиято средноквадратична стойност е определена в точка 6.4.2 от приложение I (виж допълнение 3 към приложение VIII).

6.2.   Форма на вълната на изпитвателния сигнал

Изпитвателният сигнал трябва да бъде радиочестотна хармонична вълна, амплитудно модулирана от хармонична вълна с честота 1 kHz при дълбочина на модулацията m равна на 0,8 ±0,04.

6.3.   Дълбочина на модулацията

Дълбочината на модулацията m се определя по следния начин:

m

=

(макс имално отклонение на обвивката — минимално отклонение на обвивката)/(макс имално отклонение на обвивката + минимално отклонение на обвивката)

7.   ИЗПИТВАНЕ В ОТВОРЕНА ЕЛЕКТРОМАГНИТНА КАМЕРА

7.1.   Метод за изпитване

Методът за изпитване се състои в подлагане на въздействието на полета с конкретни стойности на напрегнатост на фиксираната проводникова система, свързваща компонентите на ЕЕУ.

7.2.   Измерване на напрегнатостта на полето в отворена електромагнитна камера

При всяка от желаните изпитвателни честоти към отворена електромагнитна камера се подава мощност с определено ниво за генериране на необходимата напрегнатост на полето в зоната за изпитване в отсъствието на изпитваното ЕЕУ; нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност и необходим за определяне на характеристиките на полето, трябва да се измерва, а резултатите да се записват. Получените резултати се използват по време на изпитването за одобрение на типа, освен ако не са били направени промени в апаратурата или оборудването, като в този случай процедурата за калибриране трябва да се повтори. По време на тази процедура, датчикът за измерване на напрегнатост на полето трябва да се постави под токопровеждащия проводник, центриран в надлъжно направление, във вертикално направление и в напречно направление. Електронният блок на измервателя трябва да се намира възможно най-далеч от надлъжната ос на отворената електромагнитна камера.

7.3.   Инсталиране на изпитваното ЕЕУ

7.3.1.   Изпитване в 150-милиметрова отворена електромагнитна камера

Този метод за изпитване дава възможност за генериране на еднородно поле между токопроводящия проводник (отворена електромагнитна камера със съпротивление 50 Ω) и заземителна повърхност (проводящата повърхност на изпитвателната маса), между които може да се постави част от фиксираната проводникова система. Електронният(ите) блок/ове за управление на изпитваното ЕЕУ трябва да се разполага(т) върху заземителна повърхност, но извън отворената електромагнитна камера, като един от неговите краища е успореден на токопроводящия проводник на отворената електромагнитна камера. Той трябва да е на 200 ± 10 mm от линията, намираща се върху заземителната повърхност, непосредствено под края на токопроводящия проводник.

Разстоянието между който и да е край на токопровеждащия проводник и което и да е периферно устройство, използвано за измерванията, трябва да бъде най-малко 200 mm.

Секцията на фиксираната проводникова система на изпитваното ЕЕУ трябва да бъде разположена хоризонтално между токопроводящия проводник и заземителната повърхност (фигури 1 и 2 от допълнение 1).

7.3.1.1.   Минималната дължина на фиксираната проводникова система, която трябва да включва проводника на електрозахранването на електронния блок за управление и трябва да бъде разположена под отворената електромагнитна камера, трябва да бъде 1,5 m, освен ако дължината на фиксираната проводникова система в превозното средство е под 1,5 m. В този случай дължината на фиксираната проводникова система трябва да бъде равна на максималната дължина на токопроводящата система, използвана в инсталациите на превозното средство. Всички отклонения, намиращи се по протежението на тази дължина, трябва да бъдат ориентирани перпендикулярно спрямо надлъжната ос на линията.

7.3.1.2.   В противен случай, пълната дължина на фиксираната проводникова система, включително дължината на най-дългото отклонение, трябва да бъде 1,5 m.

7.3.2.   Изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера

7.3.2.1.   Метод за изпитване

Отворената електромагнитна камера се състои от две успоредни метални пластини, намиращи се на разстояние 800 mm една от друга. Изпитваното оборудване се разполага в централната част на пространството между тези пластини и се подлага на въздействието на електромагнитно поле (фигури 3 и 4 от допълнение 1).

Този метод позволява да се изпитват комплектовани електронни системи, включително датчици и задействащи устройства, както и блокове за управление и токопроводяща система. Той е подходящ за уреди, чийто максимален размер е по-малък от една трета от разстоянието между пластините.

7.3.2.2.   Разположение на отворената електромагнитна камера

Отворената електромагнитна камера трябва да бъде разположена в екранирано помещение (за предотвратяване на разпространението на излъчването) и разположена най-малко на 2 m от стени или от всякакви метални прегради, за да се предотврати отразяване на електромагнитни излъчвания. За притъпяване на това отразяване може да се използва материал, който поглъща радиовълните. Отворената електромагнитна камера трябва да бъде разположена върху непроводящи опори на височина не по-малко от 0,4 m от пода.

7.3.2.3.   Калибриране на отворена електромагнитна камера

Уредът за измерване на напрегнатост на полето трябва да бъде разположен в рамките на средната една трета от надлъжното, вертикалното и напречното измерение на пространството между успоредните пластини, в отсъствието на изпитваната система. Придружаващото измервателно оборудване трябва да се разположи извън границите на екранираното помещение.

При всяка от желаните изпитвателни честоти към отворената електромагнитна камера се подава мощност с определено ниво за генериране на необходимата напрегнатост на полето върху антената. Нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност и необходим за определяне характеристиките на полето, се използва по време на изпитването за одобрение на типа, освен ако не са направени промени в средствата или оборудването, като в този случай процедурата за калибриране трябва да се повтори.

7.3.2.4.   Инсталиране на изпитваното ЕЕУ

Основният блок за управление трябва да бъде разположен в рамките на средната една трета от надлъжното, вертикалното и напречното измерение на пространството между успоредните пластини. Той трябва да бъде поставен върху опора, изработена от непроводящ материал.

7.3.2.5.   Основна обвивка на проводниците и кабели за съединяване с датчиците и задействащите устройства

Основната обвивка на проводниците и кабелите за съединяване с датчиците и задействащите устройства се издигат вертикално от блока за управление и горната заземителна плоча (това дава възможност за максимално увеличаване на степента на взаимодействие с електромагнитното поле). След това те трябва да преминават върху долната част на тази повърхност до единия от нейните свободни краища, където същите трябва да завият и преминат върху външната част на заземителна плоча до точките на съединяване с входа на отворената електромагнитна камера. След това кабелите трябва да се насочват към придружаващото оборудване, което трябва да бъде разположено в зоната извън влиянието на електромагнитното поле, например: върху пода на екранираното помещение най-малко на 1 m от отворената електромагнитна камера.

8.   ИЗПИТВАНЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСТОЙЧИВОСТТА НА ЕЕУ В УСЛОВИЯТА НА СВОБОДНОТО ПОЛЕ

8.1.   Метод за изпитване

Този метод на изпитване позволява да се изпитат електрическите/електронните системи на превозни средства, като ЕЕУ се подлага на въздействието на генерираното от антената електромагнитно излъчване.

8.2.   Описание на изпитвателния стенд

Изпитването трябва да се проведе върху стенд във вътрешността на полуекранирана камера, чиято екранирана част стига до горната повърхност на стенда.

8.2.1.   Заземителна повърхност

8.2.1.1.   За изпитването за определяне на устойчивостта в условията на свободно поле, изпитваното ЕЕУ и неговата фиксирана проводникова система се разполагат върху опори на височина 50 ± 5 mm над дървена или изработена от еквивалентен непроводящ материал маса. Въпреки това, ако някоя част от изпитваното ЕЕУ е предназначена да бъде електрически съединена с металната каросерия на превозното средство, тогава тази част трябва да се разположи върху заземителна повърхност и да бъде електрически свързана с нея. Заземителната повърхност е метален лист с минимална дебелина 0,5 mm. Минималният размер на заземителната повърхност зависи от размера на изпитваното ЕЕУ, но трябва да осигурява възможност за разполагане на неговата фиксирана проводникова система и на компонентите на ЕЕУ. Тази заземителна повърхност трябва да е съединена със защитния проводник на заземяващата система. Заземителната повърхност се разполага на 1,0 ±0,1 m над покритието на изпитвателния участък и е успоредна на същото.

8.2.1.2.   Изпитваното ЕЕУ трябва да бъде инсталирано и свързано в съответствие с експлоатационните изисквания към него. Захранващите кабели трябва да бъдат разположени по дължината на най-близкия спрямо антената край на масата или на заземителната повърхност, и на не повече от 100 mm от този край.

8.2.1.3.   Изпитваното ЕЕУ трябва да е свързано към заземяващата система съгласно предписанията на производителя за инсталиране, като никакви допълнителни заземяващи връзки не са разрешени.

8.2.1.4.   Минималното разстояние между изпитваното ЕЕУ и всички останали проводими конструкции като стените на екранирана зона (с изключение на заземителната повърхност/масата, намираща се под изпитвания обект) трябва да бъде 1,0 m.

8.2.1.5.   Повърхнината на която и да било заземителна повърхност трябва да бъде най-малко от 2,25 квадратни метра, като нейната най-малка страна не трябва да е по-малка от 750 mm. Заземителната повърхност трябва да бъде съединена с камерата, чрез съединителни ленти, така че съответното постояннотоково съпротивление да не надхвърля 2,5 mΩ.

8.2.2.   Инсталиране на изпитваното ЕЕУ

Когато едрогабаритно оборудване е разположено върху металния изпитвателен стенд, той трябва да се разглежда като част от заземителната повърхност и трябва да бъде снабден с подходящи връзки. Външните повърхности на изпитвателния образец трябва да се намират на минимално разстояние 200 mm от края на заземителната повърхност. Всички съединителни проводници и кабели трябва да се намират на минимално разстояние 100 mm от края на заземителната повърхност, а разстоянието до заземителната повърхност (измерено от най-ниската точка на токопроводящата система) трябва да бъде 50 ± 5 mm над тази повърхност. Изпитваното ЕЕУ се захранва чрез изкуствена мрежа (5 μH/50 Ω).

8.3.   Тип, положение и насочване на устройството за генериране на поле

8.3.1.   Тип на устройството за генериране на поле

8.3.1.1.   Типът/овете на устройството за генериране на поле трябва да се избира/т по такъв начин, че в еталонната точка (точка 8.3.4) да се постигне желаната напрегнатост на полето при съответните честоти.

8.3.1.2.   Устройството/ата за генериране на поле може да бъде антена/и или пластинна антена.

8.3.1.3.   Конструкцията и насочването на всяко устройство за генериране на поле трябва да осигуряват хоризонтална или вертикална поляризация на генерираното поле в честотния обхват от 20 до 1 000 MHz.

8.3.2.   Височина и разстояние на измерване

8.3.2.1.   Височина

Фазовият център на всяка антена трябва да се намира на височина 150 ± 10 mm над заземителната повърхност, върху която е разположено изпитваното ЕЕУ. Никоя част на който и да е от излъчващите елементи на антената не трябва да е на разстояние, по-малко от 250 mm от пода на помещението.

8.3.2.2.   Разстояние на измерване

8.3.2.2.1.   Максимално доближаване до реалните условия на експлоатация може да се постигне чрез разполагане на устройството за генериране на поле, доколкото условията позволяват, възможно най-далеч от ЕЕУ. Това разстояние обикновено е в границите от 1 до 5 m.

8.3.2.2.2.   Ако изпитването на превозното средство се провежда в затворено помещение, излъчващите елементи на устройството за генериране на полето не трябва да се намират на разстояние по-малко от 0,5 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и на не по-малко от 1,5 m от стената на помещението. Никакви поглъщащи материали не трябва да се разполагат между предаващата антена и изпитваното ЕЕУ.

8.3.3.   Разполагане на антената спрямо изпитваното ЕЕУ

8.3.3.1.   Излъчващите елементи на устройството за генериране на поле не трябва да се намират на разстояние по-малко от 0,5 m от края на заземителната повърхност.

8.3.3.2.   Фазовият център на устройството за генериране на поле трябва да се намира в плоскостта, която:

а)	е перпендикулярна на заземителната повърхност;

б)	минава през края на заземителната повърхност и средната точка от основната част на фиксираната проводникова система; и

в)	е перпендикулярна на края на заземителната повърхност и основната част на фиксираната проводникова система.

Устройството за генериране на полето трябва да бъде разположено успоредно на тази плоскост (фигури 1 и 2 от допълнение 4).

8.3.3.3.   Всяко устройство за генериране на поле, разположено над заземителната повърхност или над изпитваното ЕЕУ, трябва да се разпростира над изпитваното ЕЕУ.

8.3.4.   Еталонна точка

По смисъла на настоящото приложение, еталонна точка е точката, в която трябва да се определи напрегнатостта на полето. Тя се определя, както следва:

8.3.4.1.   най-малко на 1 m хоризонтално от фазовия център на антената или най-малко на 1 m вертикално от излъчващите елементи на пластинната антена;

8.3.4.2.   в плоскост, която:

а)	е перпендикулярна на заземителната повърхност;

б)	е перпендикулярна на края на заземителната повърхност, по чието протежение минава основната част от фиксираната проводникова система;

в)	разделя края на заземителната повърхност и средната точка на основната част на фиксираната проводникова система; и

г)	съвпада със средата на основната част на токопроводящата система, минаваща по протежение на най-близкия до антената край на заземителната повърхност;

8.3.4.3.   на 150 ± 10 mm над заземителната повърхност.

8.4.   Генериране на необходимата напрегнатост на полето: методология за изпитване

8.4.1.   „Методът на замяната“ се използва за генериране на условията на полето за изпитването.

8.4.2.   Метод на замяната

За генериране на необходимата напрегнатост на полето в еталонната точка (определена в точка 8.3.4 в отсъствието на изпитваното ЕЕУ в зоната на изпитване) към устройството за генериране на поле се подава мощност с определено ниво при всяка от избраните изпитвателни честоти; нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност, необходима за определяне на характеристиките на полето, трябва да се измерва, а резултатите да се записват. Получените резултати се използват за изпитванията за одобрение на типа, освен ако не са направени промени в апаратурата или оборудването, като в този случай процедурата трябва да се повтори.

8.4.3.   Допълнителното оборудване трябва да се намира на минимално разстояние 1 m от еталонната точка по време на фазата на калибриране.

8.4.4.   Устройство за измерване на напрегнатост на полето

За определяне на напрегнатостта на полето във фазата на калибриране по метода на замяната, трябва да се използва подходящо компактно измервателно устройство на напрегнатостта на полето.

8.4.5.   Фазовият център на устройството за измерване на напрегнатост на полето трябва да съвпада с еталонната точка.

8.4.6.   След това изпитваното ЕЕУ, което може да включва допълнителна заземителна повърхност, се разполага в изпитвателния участък и се привежда в съответствие с изискванията по точка 8.3. Ако се използва втора заземителна повърхност, тя трябва да се намира най-много на 5 mm от заземителната повърхност на изпитвателния стенд и да бъде електрически свързана с нея. Необходимата мощност, в съответствие с точка 8.4.2, се подава към устройството за генериране на поле при всяка честота, както е посочено в точка 5.

8.4.7.   Какъвто и да е избраният параметър за определяне на характеристиките на полето съгласно точка 8.4.2, същият параметър трябва да се използва по време на изпитването за генериране на напрегнатост на полето.

8.5.   Контур на напрегнатост на полето

8.5.1.   Във фазата на калибриране по метода на замяната (преди поставянето на ЕЕУ в изпитвателния участък), напрегнатостта на полето не трябва да бъде под 50 % от номиналната напрегнатост на полето на разстояние 0,5 ±0,05 m от всяка страна на еталонната точка по линията, успоредна на най-близкия до антената край на заземителната повърхност и преминаваща през еталонната точка.

9.   ИЗПИТВАНЕ В КОАКСИАЛНА TEM-КАМЕРА

9.1.   Метод за изпитване

В коаксиалната TEM-камера (transverse electromagnetic mode) се генерират еднородни полета между вътрешния проводник и корпуса (заземителна повърхност). Камерата се използва за изпитване на ЕЕУ (фигура 1 от допълнение 3).

9.2.   Измерване на напрегнатост на полето в коаксиалната ТЕМ-камера

9.2.1.   Напрегнатостта на електрическото поле в коаксиалната ТЕМ-камера се определя по следната формула:

|E| = (√(P × Z))/d където:

Е	=	електрическо поле (волта/метър)
Р	=	подавана в камерата мощност (W)
Z	=	съпротивление на камерата (50 Ω)
D	=	разстояние (метри) между горната стена и пластината (septum).

9.2.2.   Като алтернатива, подходящ датчик за напрегнатост на полето трябва да се постави в горната половина на коаксиалната ТЕМ-камера. В тази част от коаксиалната ТЕМ-камера, електронният блок/ове за управление оказва/т само незначително влияние върху полето за изпитване. Изходният сигнал от този датчик определя напрегнатостта на полето.

9.3.   Размери на коаксиалната TEM-камера

За запазване на еднородността на полето в коаксиалната TEM-камера и за гарантиране на възпроизводимостта на резултатите от измерването, размерът на изпитвания обект не трябва да бъде по-голям от една трета от вътрешната височина на камерата.

На фигури 2 и 3 от допълнение 3 са дадени препоръчителните размери на коаксиалната TEM-камера.

9.4.   Проводници за подаване на електрозахранване, предаване на сигнали и осигуряване на контрол

Коаксиалната TEM-камера трябва да бъде снабдена с комутационен панел с коаксиални гнезда, които притежават възможно най-късо щепселно съединение (с подходящо количество контактни щифтове). Проводниците за подаване на електрозахранване и предаване на сигналите, идващи откъм щепселното съединение в стената на камерата, трябва да бъдат директно съединени с изпитвания обект.

Външните елементи като датчиците и елементите за подаване на електрозахранване и осигуряване на контрол, могат да бъдат съединени със:

а)	екранирано периферно устройство;

б)	превозно средство в близост до коаксиалната TEM-камера; или

в)	директно с екранирания комутационен панел.

Трябва да се използват екранирани кабели за свързване на коаксиалната TEM-камера с периферното устройство или с превозното средство, ако превозното средство или периферното устройство не се намират в същото екранирано помещение или в съседно екранирано помещение.

10.   ИЗПИТВАНЕ ЧРЕЗ ДИРЕКТНО ИНЖЕКТИРАНЕ НА ТОК

10.1.   Метод за изпитване

Този метод предвижда провеждане на изпитване за определяне на устойчивостта на въздействието на излъчването чрез непосредствено индуциране на токове във фиксираната проводникова система с помощта на токов инжектор. Токовият инжектор представлява съединителна скоба, през която минават кабелите на изпитваното ЕЕУ. Изпитванията за определяне на устойчивостта на въздействието на излъчването могат да се провеждат при изменяне на честотата на индуцираните сигнали.

Изпитваното ЕЕУ трябва да бъде разположено върху заземителна повърхност съгласно точка 8.2.1 или в превозно средство в съответствие със спецификацията за конструкцията на превозното средства..

10.2.   Калибриране на токовия инжектор преди началото на изпитването

Токовият инжектор се инсталира в калибровъчно закрепващо приспособление. В хода на сканиране на изпитвателния честотен диапазон трябва да се контролира нивото на мощността, необходима за достигане на параметрите на тока, посочени в точка 6.7.2.1 от приложение I. Този метод дава възможност да се калибрира системата за непосредствено инжектиране на ток в рамките на зависимостта между подаваната мощност и необходимото ниво на тока преди изпитването, като именно тази подавана мощност трябва да се подава към токовия инжектор след неговото свързване с изпитваното ЕЕУ с помощта на кабелите, използвани в хода на калибрирането. Трябва да се отбележи, че подаваната към токовия инжектор контролируема мощност представлява подаваната мощност.

10.3.   Инсталиране на изпитваното ЕЕУ

Когато ЕЕУ се монтира върху заземителна повърхност съгласно точка 8.2.1 всичките кабели от фиксираната проводникова система трябва да имат съединения, максимално близки до използваните в реални условия и за предпочитане да бъдат с реален товар и възбуждане. Както при монтираните върху превозното средство ЕЕУ, така и при монтираните върху заземителната повърхност ЕЕУ, токовият инжектор се поставя последователно до всеки проводник на фиксираната проводникова система, до всяко съединение и на разстояние 150 ± 10 mm от всяко съединение на електронния блок за управление (ЕБУ) на изпитваното ЕЕУ, модулите на уредите или активните датчици, както е показано в допълнение 2.

10.4.   Проводници за подаване на електрозахранване, предаване на сигнали и осигуряване на контрол

Когато изпитваното ЕЕУ се монтира върху заземителна повърхност съгласно точка 8.2.1, фиксираната проводникова система трябва да бъде съединена между изкуствената мрежа и основния електронен блок за управление (ЕБУ). Тази система трябва да минава успоредно по края на заземителна повърхност най-малко на 200 mm от нейния край. Тази система съдържа проводника на електрозахранването, който се използва са съединяване на акумулатора на превозното средство със съответното ЕЕУ, и възвратния проводник, ако такъв се използва върху превозното средство.

Разстоянието между ЕБУ и изкуствената мрежа е 1,0 ±0,1 m или е равно на дължината на токопроводящата система между ЕБУ и акумулатора върху превозното средство, ако тя е известна; във всеки случай се използва най-късото от двете разстояния. Ако се използва токопроводящата система на превозното средство, отклоненията върху съответната дължина трябва да бъдат насочени по протежение на заземителната повърхност, но перпендикулярно от края на заземителната повърхност. В противен случай, останалите проводници на изпитваното ЕЕУ, които се намират върху същата дължина, трябва да се разклоняват в точката на изкуствената мрежа.

ПРИЛОЖЕНИЕ XII

ЧАСТ A

Отменената директива и списък на нейните последователни изменения

(посочени в член 6)

Директива 75/322/ЕИО на Съвета (ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 28)
Директива 82/890/ЕИО на Съвета (ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 45)	единствено по отношение на позоваването на Директива 75/322/ЕИО в член 1, параграф 1
Директива 97/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 277, 10.10.1997 г., стр. 24)	единствено по отношение на позоваването на Директива 75/322/ЕИО в член 1, първо тире
Директива 2000/2/ЕО на Комисията (ОВ L 21, 26.1.2000 г., стр. 23)	единствено член 1 и приложението
Директива 2001/3/EО на Комисията (ОВ L 28, 30.1.2001 г., стр. 1)	единствено член 2 и приложение II
Точка I.A.13 от приложение II към Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 57)
Директива 2006/96/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 81)	единствено по отношение на позоваването на Директива 75/322/ЕИО в член 1 и точка A.12 от приложението

ЧАСТ Б

Срокове за транспониране в националното право и за прилагане

(посочени в член 6)

Директива	Срок за транспониране	Дата на прилагане
75/322/ЕИО	21 ноември 1976 г.	—
82/890/ЕИО	21 юни 1984 г.	—
97/54/ЕО	22 септември 1998 г.	23 септември 1998 г.
2000/2/ЕО	31 декември 2000 г. (1)	—
2001/3/ЕО	30 юни 2002 г.	—
2006/96/ЕО	31 декември 2006 г.	—

---

(1)  В съответствие с член 2 от Директива 2000/2/ЕО:

(2)  ОВ L 220, 29.8.1977 г., стр. 38.“.

ПРИЛОЖЕНИЕ XIII

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 75/322/ЕИО	Директива 2000/2/ЕО	Настоящата директива
Член 1		Член 1
	Член 2	Член 2
Член 4		Член 3
Член 5		Член 4
Член 6, параграф 1		—
Член 6, параграф 2		Член 5
—		Член 6
—		Член 7
Член 7		Член 8
Приложение I		Приложение I
Приложение II A		Приложение II
Приложение II Б		Приложение III
Приложение III A		Приложение IV
Приложение III Б		Приложение V
Приложение IV		Приложение VI
Приложение V		Приложение VII
Приложение VI		Приложение VIII
Приложение VII		Приложение IX
Приложение VIII		Приложение X
Приложение IX		Приложение XI
—		Приложение XII
—		Приложение XIII