1.

През 2008 г. растежът на БВП отбеляза чувствителен спад до 1,3 %. Това се дължеше на по-слабото външно търсене и намаленото вътрешно търсене, свързани до голяма степен с високата инфлация и отражението на финансовата криза. Очаква се през 2009 г. икономическата ситуация още повече да се влоши. Изчисленията сочат, че през 2008 г. вследствие най-вече на по-високите цени на енергията в страната инфлацията е била около 4,5 % или почти два пъти по-висока в сравнение с 2007 г. Понижаването на световните цени на енергията би трябвало да доведе до намаляване на инфлацията през 2009 г. За 2008 г. Комисията очаква дефицит в публичните финанси от около 0,9 % от БВП. Брутният дълг през 2008 г. се очаква да бъде около 88 % от БВП. Традиционният излишък по текущата сметка през 2008 г. беше сведен до дефицит, който се очаква да се увеличи през 2009 г.

2.

През 2008 г. заетостта отбеляза положителен ръст и безработицата спадна до 6,9 %. Въпреки това прогнозите за 2009 г. не са толкова добри, като се очаква нарастване на безработицата. Най-засегнати от кризата са автомобилостроенето, стоманодобивът и финансовият сектор.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Белгия е приела мерки в подкрепа на финансовия сектор, по-конкретно за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Освен това Белгия реагира на икономическия спад, като неотдавна обяви мерки, в т.ч. за финансова подкрепа на МСП.

4.

Комисията ще оцени предприетите от Белгия мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът ще оценят съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към незабавното прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и да бъде разгърнат потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Белгия продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Бяха оповестени мерки за допълнително намаляване на данъчното облагане върху наемния труд, като се увеличава размерът на необлагаемия доход за работниците с ниски и средни доходи; въпреки това може да са необходими по-нататъшни стъпки. Трябва да се положат още усилия за подобряване на функционирането на пазара на труда, особено по отношение на по-възрастните работници и на групите в неравностойно положение, за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси, за по-голяма конкуренция на пазарите на газ и електроенергия и за по-добри резултати в научноизследователската и развойна дейност.

6.

Белгийската икономика е експортно ориентирана и по тази причина е изключително важно да се съхрани конкурентоспособността. В този контекст от решаващо значение е промените в разходите за труд на единица продукция да са съобразени с най-важните търговски партньори. През 2008 г. обаче разходната конкурентоспособност отслабна. Би било ползотворно да нарасне конкуренцията на пазарите на газ и електроенергия. Важно е устойчивото инвестиране в научноизследователската и развойна дейност и придобиването на умения, за да се ускори растежът на производителността и да се насърчи конкурентоспособността. Слабото участие на пазара на труда, нарастването на разходите, свързани със застаряването на населението, и големият държавен дълг излагат на риск дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Този факт подчертава нуждата от увеличаване на първичния бюджетен излишък и от прилагане на политики в подкрепа на растежа и заетостта. Прилагането на интегриран подход при провеждането на структурните реформи би могло да ускори постигането на резултати в Белгия. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Белгия да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Белгия се препоръчва:

1.

Поради силното вътрешно търсене растежът на БВП в България се ускори до 7 % през първите девет месеца на 2008 г., в резултат на което БВП на човек от населението достигна 40 % от средния за ЕС. През 2009 г. се очаква значително по-скромен растеж с оглед на бързо влошаващите се външни обстоятелства и по-строгите условия за кредитиране. Средногодишната инфлация през 2008 г. достигна рекордно равнище от 12 %, предизвикана от външнообусловени покачвания на цените на стоките, движена от вътрешното търсене и подхранвана от голямото увеличение на заплатите, което далеч надвишаваше растежа на производителността. Тенденцията е към спад на инфлацията, но е най-вероятно тя да остане над средните за ЕС стойности. Състоянието на бюджета продължава да е стабилно с бюджетен излишък от над 3 % от БВП през 2008 г., което се дължи на благоприятния състав на компонентите на икономическия растеж и на по-добра събираемост на данъците. Същевременно силното вътрешно търсене, особено инвестициите, предизвикали увеличен внос на инвестиционни стоки, допринесе за влошаване на дефицита по текущата сметка. Дефицитът по текущата сметка остава на високото равнище от почти 25 % от БВП.

2.

През 2008 г. трудовата заетост се повиши с над 3 %, но този ръст ще се забави през следващите две години. Безработицата спадна до 6 % през 2008 г., но се очаква известно повишение през 2009 г. Неотдавнашното влошаване на бизнес климата и намаленото търсене в няколко сектора, по-конкретно производството и строителството, вероятно ще доведат до спад на заетостта в тези и в съпътстващи икономически сектори.

3.

България следваше ориентирани към стабилност макроикономическа и фискална политики и неотдавна обяви, че предприема мерки, включително за подобряване на конкуренцията в енергетиката и в търговията на дребно.

4.

Комисията ще оцени мерките, предприети от България в отговор на икономическия спад, в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът извършиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за конвергенция с Пакта за стабилност и растеж. В този контекст България следва да поддържа строгата си фискална политика и спешно да предприеме действия за отстраняване на макроикономическите дисбаланси. В допълнение към незабавното прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и да бъде разгърнат потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

България продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Отбелязан е умерен напредък, при все че през втората половина на годината в резултат на целенасочени решения на правителството прилагането на мерките бе ускорено. България продължи да прилага своята разумна фискална политика, въпреки че ефективността на публичните разходи може да бъде допълнително подобрена. Бяха предприети обнадеждаващи мерки за усъвършенстване на организацията и качеството на образованието, но е необходимо по-нататъшно модернизиране, за да се подобрят управлението и резултатите. Трябва да се положат още усилия за подобряване на ефективността и резултатността на публичната администрация, а навременното осъществяване на обявения независим функционален анализ е необходимо, за да се подобри съществено прилагането на реформите. Все още предстои много работа, за да се постигне напредък в съкращаването на бюрокрацията, в значително по-голямо инвестиране в умения и в реформиране на обществената система за научноизследователска и развойна дейност.

6.

На фона на световната финансова и икономическа криза е още по-важно България да предприеме действия за овладяване на макроикономическата си уязвимост (изразяваща се във висока инфлация и значителен дефицит по текущата сметка), като съхрани строгата си фискална политика и ускори структурните реформи, за да укрепи своята конкурентоспособност. България трябва да ускори темпа на изпълнение на реформите, за да преобрази икономиката си, която в общи линии сега се основава на разходни предимства, като я направи по-производителна и в по-голяма степен основана на знанието. В сегашния икономически и паричен контекст тези реформи са от особена важност и за поддържането на конкурентоспособността на българската икономика. От решаващо значение за ефективното изпълнение на необходимите реформи е способността на България да подобри незабавно ефективността и резултатността на публичната си администрация. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на България да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на България се препоръчва:

1.

Очаква се растежът на БВП да спадне до около 4 % през 2008 г., а Комисията очаква допълнително спадане през 2009 г. Средната стойност на инфлацията, която възлезе на 6,3 % за цялата година, в момента е в низходяща тенденция благодарение на въздействието от по-ранни увеличения на данъците и поевтиняване на енергията. В продължение на няколко години бюджетният дефицит намаля и през 2008 г. бе 1,2 % от БВП. През 2008 г. дефицитът по текущата сметка бе около 1 % от БВП. Положителното търговско салдо е значително.

2.

Заетостта нарасна с 1,8 процента от 2005 г. насам, като през 2008 г. достигна 66,6 %. През третото тримесечие на 2008 г. безработицата спадна до 4,3 %, което е най-ниското равнище от 12 години насам. Прогнозите към момента предвиждат умерен спад в растежа на заетостта и увеличение на безработицата. Предвид намаляващото търсене на износа се очаква безработицата да засегне най-вече работниците в автомобилостроенето и в други експортно ориентирани производства.

3.

Комисията ще оцени предприетите от Чешката република мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът извършиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за конвергенция с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към незабавното прилагане на мерките, препоръчани в точка 6, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и да бъде разгърнат потенциалът за дългосрочен растеж.

4.

Чешката република продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Бяха предприети редица реформи за подобряване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси, за намаляване на административната тежест, за увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, за реформиране на образователната система, за гарантиране на активност в по-зряла възраст и за разработване на подход към реформирането на пазара на труда, който се основава на гъвкавост и сигурност. Трябва да се положат повече усилия за осигуряване на по-добър достъп до финансиране, за повече инвестиции в научноизследователската и развойна дейност, за укрепване на правоприлагането в сферата на интелектуалната собственост и за интегриране на групите в неравностойно положение на пазара на труда.

5.

Населението на Чешката република е едно от бързо застаряващите в ЕС и това ще има сериозни последствия за пенсионната и здравната система. Следователно основното структурно предизвикателство е да се обезпечи дългосрочната устойчивост на публичните финанси и да се насърчи преходът към икономика, основана на знанието. Овладяването на тези структурни предизвикателства ще създаде по-добър потенциал за растеж и повече работни места и ще повиши устойчивостта на икономиката към външни трусове. Всичко това изисква по-нататъшни реформи в научноизследователската и развойна дейност, в иновациите, образованието и обучението, по-интегриран подход към реформирането на пазара на труда, основаващ се на гъвкавост и сигурност, и по-нататъшни подобрения в условията за предприемаческа дейност. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

6.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Чешката република да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Чешката република се препоръчва:

1.

През 2008 г. растежът на БВП спадна чувствително. Поевтиняването на недвижимите имоти се отрази неблагоприятно на вътрешното търсене, потреблението на домакинствата и строителството. По-строгите условия за финансиране по всяка вероятност ще доведат до още по-бързо поевтиняване на недвижимите имоти, което ще утежни последствията от глобалния икономически срив върху икономиката. Инфлацията, движена от поскъпването на енергията и храните, достигна средна стойност от 3,6 % през 2008 г., но вече се наблюдава забавяне. Излишъкът в държавния бюджет може да надвиши 3 % от БВП през 2008 г., но се очаква да спадне значително и да бъде около нулата през 2009 г. Дания вероятно ще има и малък излишък по текущата сметка през 2008 и 2009 г.

2.

През 2008 г. заетостта отбеляза растеж, но през 2009 г. се очаква обратна тенденция. Аналогично безработицата нарасна през последните месеци на 2008 г. и се очаква да се увеличи през 2009 г. Това следва да смекчи натиска върху пазара на труда в краткосрочен план, но не отменя необходимостта да се задоволи оставащият недостиг на работна ръка и да се улесни допълнително преходът на пазара на труда. В сферата на заетостта предизвикателството в средносрочен план е да се увеличи като цяло работната сила и съответствието между търсени и предлагани умения, а в краткосрочен план евентуална данъчна реформа би подпомогнала усилията в тази посока.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Дания е приела мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. В допълнение общата фискална политика е експанзионистична с около 1 % от БВП, като включва намаления на данъци и увеличения на разходи от 2009 г.

4.

Комисията ще оцени предприетите от Дания мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът извършиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за конвергенция с Пакта за стабилност и растеж.

5.

Дания продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Бе постигнат допълнителен напредък в рамките на стартирали преди това планове за реформи, особено по отношение на стимулирането на предлагането на работна ръка и включването на намаления на пределните данъчни ставки от 2009 г. С оглед на застаряването на населението се разработват по-нататъшни планове за реформи на данъчната система и пазара на труда.

6.

От решаващо значение за потенциала за икономически растеж на Дания са укрепването на предлагането на работна ръка и на производителността на труда, както и оптимизирането на ползите от инвестициите в човешки капитал, в научни изследвания и в иновации. Демографското застаряване започна да въздейства върху предлагането на работна ръка и това откроява нуждата от реформи, които да стимулират трудовото участие и увеличаването на изработените часове. Друго предизвикателство е необходимостта да се разшири конкуренцията, за да се намалят относително високите потребителски цени в Дания. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

1.

Вследствие на резкия спад в ръста на износа, предизвикан от световната криза, нарастването на БВП в Германия забави темп от 2,5 % през 2007 г. до 1,3 % през 2008 г. Освен това по-строгите условия за финансиране и влошената икономическа перспектива вероятно ще доведат до спад и в инвестициите. По тези причини се очаква през 2009 г. икономическата активност да забави значително темповете си. Задвижена от поскъпването на основни стоки през първата половина на 2008 г., инфлацията достигна върхова стойност от 3,2 %, но през 2009 г. се очаква да намалее. През 2008 г. държавният бюджет бе почти балансиран, но през 2009 г. Комисията очаква дефицит от почти 3 %. Значителните печалби от ценова конкурентоспособност през последните години спомогнаха за излишък по текущата сметка от над 7 % от БВП през 2008 г.

2.

През 2008 г. заетостта нарасна с 1,3 %, но се очаква икономическият спад да засегне пазара на труда и безработицата да се увеличи през 2009 г. Поради продължаващото свиване на работната ръка и вследствие на демографските промени предприятията вероятно ще се опитат да задържат квалифицирания си персонал, поради което съкращенията може да засегнат най-тежко нискоквалифицираните и временните работници.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Германия е приела мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Освен това в отговор на икономическия спад неотдавна Германия прие редица мерки, които включват инвестиране в образователна и друга инфраструктура, осигуряване на предоставяне на кредити на предприятията, намаляване на данъчното облагане и на социалноосигурителните вноски, както и мерки за избягване на уволнения и за повишаване на квалификациите.

4.

Комисията ще оцени предприетите от Германия мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът направиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Германия продължи с изпълнението на своята национална програма за реформа. Бяха взети редица положителни мерки за изграждане на общество, основано на знанието, за насърчаване на екологичните иновации и за реформиране на пазара на труда. Постигнат е добър напредък по отношение на средносрочната бюджетна цел и качеството на публичните финанси. Необходими са допълнителни мерки за насърчаване на конкурентоспособността в сектора на услугите, за подобряване на бизнес средата и за намаляване на структурната безработица.

6.

Подобряването на растежа на производителността и справянето с високата безработица сред нискоквалифицираната работна ръка, особено в източната част на страната, трябва да спомогнат за запазването на убедителните икономически резултати на Германия и в бъдеще. В това отношение подобренията в научноизследователската и развойна дейност и в иновациите имат полезен ефект. Същевременно по-доброто функциониране на пазарите на услуги, по-конкретно професионалните услуги и секторите на енергетиката и железопътните услуги, както и по-добрата бизнес среда биха увеличили още повече потенциала за растеж на германската икономика. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Германия да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Германия се препоръчва:

1.

След растеж на БВП от 6,3 % през 2007 г., през 2008 г. икономиката се сви. През 2009 г. се очаква още по-голямо свиване. Тази тенденция се дължи на спад в потреблението на домакинствата и в инвестициите в условията на предишната висока инфлация и по-строги условия за кредитиране. Инфлацията намалява паралелно с по-ниския ръст на заплатите и с поевтиняването на основните стоки на международните пазари. Състоянието на публичните финанси чувствително се влоши и въпреки значителното съкращаване на разходите и излишък от почти 2,7 % от БВП през 2007 г., през 2008 г. имаше бюджетен дефицит. През 2008 г. дефицитът по текущата сметка намаля значително до 10 % от БВП, а Комисията прогнозира, че ще намалее още.

2.

Икономическият спад се отразява на пазара на труда, където безработицата нараства с бързи темпове. Актуалните прогнози на Комисията предвиждат, че безработицата, която бе около 5 % през 2008 г., ще нарасне през 2009 г. Най-вероятно ще бъдат засегнати строителството, жилищният сектор и търговията на дребно. Очаква се значително забавяне в растежа на заплатите и евентуално намаляване на заплатите както в частния сектор, така и в публичния сектор. Условията на пазара на труда са особено трудни за по-възрастните работници и за младите хора.

3.

Освен това в отговор на икономическия спад неотдавна Естония оповести някои мерки, включително за инвестиции в инфраструктура и в придобиването на умения.

4.

Комисията ще направи оценка на предприетите от Естония мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът направиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за конвергенция с Пакта за стабилност и растеж. В този контекст Естония следва да продължи работата по фискалната консолидация. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Естония продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Бяха предприети редица мерки за подобряване на резултатите в сферата на научноизследователската и развойна дейност и иновациите, за укрепване на конкуренцията и за насърчаване на ученето през целия живот. По-смесени бяха резултатите от ответните мерки във фискалната политика и в структурните реформи, имащи за цел да улеснят адаптирането на пазара на труда (най-вече политиките за активен пазара на труда). Тези мерки биха спомогнали за овладяване на инфлацията и повишаване на заплатите. Предвид решаващата роля на структурните фондове за финансирането на мерките от националната програма за реформи е важно да се укрепи административният капацитет за изпълнение на програмите.

6.

Износът на стоки и услуги е жизненоважен елемент в общите икономически резултати на страната. Необходими са спешни структурни реформи в подкрепа на належащото преразпределение на ресурси към сектори, които са движени от външното търсене и които са с по-висока добавена стойност. За да се балансира загубата на разходна конкурентоспособност в трудоемки сектори и за да се гарантира средносрочен до дългосрочен растеж в производителността и производството, е необходимо непрекъснато да се инвестира в научноизследователската и развойна дейност, в иновациите и образованието. Влошеното състояние на пазара на труда изисква да се обърне по-целенасочено внимание на политиките за активен пазар на труда и на ученето през целия живот, за да се отговори на развитието и промените в нуждите на пазара на труда. Друг важен аспект от възстановяването на конкурентоспособността е гарантирането на по-близко съответствие между промените в заплащането и развитието на производителността. Изпълнението на пакета от реформи в областта на пазара на труда трябва да се следи отблизо, за да се повиши гъвкавостта на пазара на труда. За подобряване на макроикономическата стабилност са необходими решителна и ориентирана към стабилност фискална политика, добре прилагана политика по отношение на конкуренцията и по-висока енергийна ефективност. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Естония да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Естония се препоръчва:

1.

Прогнозите сочат, че вследствие на влошаването на жилищния пазар, изострено от финансовата криза, през 2008 г. БВП се е свил с 2 % (при ръст от 6 % през 2007 г.) Освен това Ирландия е особено уязвима към очакваното забавяне на икономическия растеж на основните си търговски партньори. Според прогнозите реалният БВП ще се свие допълнително през 2009 г. Инфлацията, която достигна почти 4 % в средата на 2008 г., спадна рязко към края на 2008 г., като Комисията очаква допълнителен спад през 2009 г. Състоянието на публичните финанси се влоши вследствие на значително намалелите данъчни постъпления от пазара на недвижими имоти, който търпи корекции, и на рецесията в по-общ план. На мястото на неотдавнашната тенденция на скромни бюджетни излишъци се оформи бюджетен дефицит от 6 % от БВП през 2008 г., който рискува да нарасне значително. През последните години външнотърговският баланс се влоши поради загубата на разходна конкурентоспособност, като за 2008 г. Комисията прогнозира дефицит по текущата сметка от около 6 % от БВП, който може малко да намалее през 2009 г.

2.

Според текущите прогнози за пазара на труда заетостта е намаляла през 2008 г. и ще намалее още през 2009 г. Според прогнозите безработицата е нараснала до 6,5 % през 2008 г. и се очаква още да се увеличи през 2009 г. Средният брой на лицата, поискали обезщетения за безработица, се повиши с над 40 % през 2008 г. спрямо 2007 г. Най-засегнати от растящата безработица са работниците в строителството, най-вече млади мъже.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Ирландия прие мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Освен това в отговор на икономическия спад неотдавна Ирландия прие мерки, включително за подпомагане на жилищния сектор и за помощи за най-уязвимите социални групи.

4.

Комисията ще направи оценка на предприетите от Ирландия мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът направиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Ирландия продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Бяха предприети мерки за увеличаване на местата в детските заведения и за усъвършенстване на уменията. Необходими са допълнителни усилия, но вече се работи по представянето на рамка за по-дългосрочна пенсионна политика. Въздействието на тенденциите на жилищния пазар върху публичните финанси и ръста на БВП бе по-тежко от очакваното.

6.

Основните предизвикателства пред Ирландия в момента са свързани с последствията от бума на жилищния пазар и от финансовата криза. Другата причина обаче за задълбочилата се уязвимост на ирландската икономика е постепенното подкопаване на конкурентната позиция на страната. Необходими са спешни действия за възстановяване на растежа и конкурентоспособността посредством мерки за повишаване на ръста на производителността и насърчаване на подходящи политики по отношение на възнагражденията. В средносрочен план трябва да се предвиди по-нататъшно реформиране на пенсионната система, за да се гарантира устойчивостта ѝ. Тъй като състоянието на бюджета също се влоши чувствително, възстановяването на фискалната устойчивост следва да бъде приоритет. Внимателното степенуване на приоритетите в публичните разходи и реформите, които стимулират ръста на производителността, като увеличават и усъвършенстват човешкия и физическия капитал, ще повишат капацитета на ирландската икономика да се адаптира и постепенно да възстанови средносрочния устойчив растеж. В този контекст е необходимо да се засили конкуренцията, включително търговията на дребно. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Ирландия да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Ирландия се препоръчва:

1.

През 2008 г. растежът на БВП се забави до известна степен и бе малко под 3 %, което се дължеше основно на по-слабото външно търсене. Комисията прогнозира, че растежът на БВП ще намалее допълнително през 2009 г., притискан от свиващия се жилищен сектор и по-скромните инвестиции. Движена от поскъпването на енергията и храните, инфлацията скочи над 4 % през 2008 г., но се очаква да спадне през 2009 г. През 2008 г. бюджетният дефицит достигна 3,4 % от БВП, което се дължеше най-вече на по-малкото приходи и в по-малка степен на преразход. Брутният дълг през 2008 г. се очаква да бъде около 94 % от БВП. През 2008 г. дефицитът по текущата сметка възлиза на 13,4 % от БВП. Комисията очаква през 2009 г. той да намалее.

2.

Въпреки че заетостта през 2008 г. нарасна, темпът ѝ на растеж бе по-бавен от този през предходната година. През 2009 г. се очаква отрицателен растеж. Прогнозите сочат, че през 2009 г. безработицата ще се увеличи и ще достигне 9 %. Очаква се, че финансовата криза ще засегне най-вече МСП поради затегнатите условия за кредитиране. Въздействието на кризата вече се усеща в строителството и в морския транспорт.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Гърция е приела мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Освен това Гърция реагира на икономическия спад с неотдавна обявени целеви мерки, в т.ч. за подкрепа на МСП и за икономически уязвимите социални групи.

4.

Комисията ще направи оценка на предприетите от Гърция мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът направиха оценка на съвместимостта на актуализираните програми за стабилност с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Гърция продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Бяха предприети редица мерки за реформиране на пенсионната система. Бюджетните проблеми през 2007 г. подчертаха необходимостта да се продължи започналата през 2004 г. фискална консолидация. Окуражаващ бе фактът, че Гърция съсредоточи вниманието си върху реформата на публичната администрация. Успехът на начинанието сега зависи от ефективното му изпълнение. За да бъде Гърция в състояние да се справи с предизвикателствата на пазара на труда, са нужни повече усилия, най-вече за разработване на политики за активизиране на трудовия пазар и на мерки за овладяване на недекларирания труд. Изпълнението на реформите в сферата на образованието и обучението следва да се ускори.

6.

Предвид неблагоприятните международни обстоятелства става неизбежно да се активизира и ускори работата за овладяване на макроикономическите дисбаланси и структурните слабости на гръцката икономика. Последователната и непрекъсната структурна реформа е от основно значение за повишаване на потенциала за конкурентоспособност и растеж. Гърция трябва да се съсредоточи по-конкретно върху прилагането на политики за инвестиране в човешкия капитал, в научноизследователска и развойна дейност и в иновации. Страната трябва да подобри бизнес средата, включително като въведе т.нар. „обслужване на едно гише“, да повиши ефективността на публичната администрация и да работи за създаването на устойчиви макроикономически условия. Друг важен аспект от възстановяването на конкурентоспособността е гарантирането на по-близко съответствие между промените в заплащането и развитието на производителността. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Гърция да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Гърция се препоръчва:

1.

През 2008 г. растежът на реалния БВП на Испания значително се забави до 1,2 %. През 2009 г. е вероятно спадът да продължи. Тази тенденция се дължи на продължаващото свиване на сектора на жилищното строителство и се изостря от световната финансова криза и от все по-строгите условия за кредитиране, които водят до спад във вътрешното търсене. През 2008 г. инфлацията нарасна с бързи темпове до 4,1 %, но се очаква значително да се успокои. През 2008 г. държавният бюджет отбеляза дефицит в размер на 3,4 % от БВП, което представлява влошаване с над пет процентни пункта в сравнение с 2007 г. Дефицитът по текущата сметка достигна почти 9,5 % от БВП през 2008 г., но Комисията очаква да се намали през 2009 г.

2.

През 2008 г. нивото на заетостта спадна и ще продължи да спада през 2009 г., въпреки че участието на пазара на труда, особено на жените, продължава да е много добро. В резултат безработицата надмина 11 % през 2008 г., като се очаква допълнително значително увеличение до над 16 % през 2009 г. Най-засегнати са имигрантите, младежите и нискоквалифицираните работници, по-специално мъжете между 25 и 54 години, а секторите на жилищното строителство и автомобилната индустрия са изложени на особен риск.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Испания прие мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Освен това Испания реагира на икономическия спад, като неотдавна обяви мерки за инвестиции в общественото строителство, за улесняване на финансирането за МСП и за подпомагане на безработните.

4.

Комисията ще направи оценка на предприетите от Испания мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът направиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Испания продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Постигнат е напредък по програмата за усъвършенстване на нормативната уредба, подобрен е достъпът до детски заведения, постигнати са резултати и в подобряването на функционирането на енергийния сектор, най-вече по отношение на свързването с мрежите на съседни държави.

6.

Ключовите предизвикателства в средносрочен план са продължаването на структурните реформи, за да се поддържа потенциалът за растеж, коригирането на големия дефицит по текущата сметка и стимулирането на преструктурирането на жилищния сектор. В този контекст основното предизвикателство е да се подобри конкурентоспособността. За тази цел важните приоритети включват развитие на иновациите, засилване на конкуренцията, особено в сектора на услугите, усъвършенстване на нормативната уредба на пазара на наеми и повишаване на качеството на човешкия капитал чрез учене през целия живот и осъществяване на реформата на образованието. Друг важен аспект за подобряване на конкурентоспособността е постигането, в контекста на социален диалог, на по-близко съответствие между промените в заплащането и развитието на производителността на фирмено равнище. Продължаването на преструктурирането на обществените разходи с акцент върху секторите, които повишават производителността, като научноизследователската и развойна дейност и иновациите, би подпомогнало заетостта и икономическата активност. По-силната конкуренция в сектора на услугите би спомогнала за овладяване на инфлацията и за повишаване на разходната конкурентоспособност на износа. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Испания да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Испания се препоръчва:

1.

Растежът на БВП на Франция спадна чувствително до 0,7 % през 2008 г., което се дължеше предимно на слабото вътрешно търсене. С влошаващите се икономически прогнози и затягането на условията за кредитиране капиталовите инвестиции и инвестициите в жилища са в застой. Очаква се през 2009 г. показателите на икономическия растеж да останат слаби. През 2008 г. инфлацията нарасна до 3,2 %, но през 2009 г. ще забави темп. През 2008 г. бюджетният дефицит съставляваше 3,2 % от БВП. Световният икономически спад засяга тежко износа и това е един от факторите за очакваното нарастване през 2008 г. на дефицита по текущата сметка до около 3,4 % от БВП, като Комисията очаква това ниво да се задържи.

2.

През 2008 г. заетостта почти не отбеляза растеж, а през 2009 г. се очакват отрицателни стойности. Безработицата се задържа на ниво от около 8 % през 2008 г., но се очаква да нарасне през 2009 г. Настоящият икономически спад вече оказва значително въздействие на пазара на труда в сектора на промишлеността, като в автомобилостроенето и строителството се съкращават работни места.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Франция е приела мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Освен това Франция реагира на икономическите проблеми, като неотдавна обяви мерки, в т.ч. за инвестиции в инфраструктура, енергийна ефективност и производство на енергия и за подпомагане на МСП и строителството.

4.

Комисията ще направи оценка на предприетите от Франция мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът направиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Франция продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Като част от цялостната програма за реформи са предприети редица мерки, по-конкретно за подпомагане на МСП и на използването на ИКТ, за подобряване на резултатите от научноизследователската и развойна дейност, в подкрепа на политиките за околната среда, реформи в търговията на дребно и пазара на труда и усъвършенстване на социалния диалог и планиране на средносрочна фискална политика. Необходими са още усилия за подобряване на бюджетната консолидация в средносрочен план, на конкуренцията в енергетиката, железопътните товарни превози и регламентираните професии, за по-нататъшно модернизиране на трудовото законодателство и разширяване на възможностите в професионалното обучение.

6.

Основните предизвикателства пред Франция в средносрочен план са да продължи модернизирането на пазара на труда, да подобри функционирането му и да се справи със сегментирането му, да продължи да усъвършенства общата рамка за конкуренция в сектора на услугите и да продължи да следи напредъка в търговията на дребно. Работейки по тези задачи, страната следва стриктно да се придържа към обявената от правителството цел за нулев ръст на разходите от държавния бюджет. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Франция да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Франция се препоръчва:

1.

Изчисленията сочат, че през 2008 г. италианската икономика се е свила с 0,6 %. Високата инфлация, понижаването на общото благосъстояние и растящата несигурност задържаха потреблението на домакинствата, докато намаляващото търсене и строгите условия за финансиране доведоха до спад в инвестициите. Влошената разходна конкурентоспособност и по-слабото търсене в световен мащаб засегнаха също износа. Комисията очаква през 2009 г. БВП да се свие с още 2 %. Инфлацията достигна най-високата си стойност през третото тримесечие на 2008 г., като прогнозите предвиждат тя да намалее. След като през 2007 г. спадна до 1,6 % от БВП, бюджетният дефицит отново нараства. Очаква се през 2008 г. общият дълг да надскочи 105 % от БВП и да продължи да расте през 2009 г. и 2010 г. Комисията очаква дефицитът по текущата сметка за 2008 г. да бъде над 2 % от БВП, но през 2009 г. и 2010 г. да бъде овладян.

2.

През 2008 г. ръстът на заетостта отбелязва малка положителна стойност, но се очаква през 2009 г. да бъде отрицателен. Тъй като работната ръка нараства с по-бързи темпове от заетостта, през 2008 г. за първи път от десет години насам нивото на безработицата се повиши и се очаква тази негативна тенденция да се запази през 2009 г. По всяка вероятност кризата ще засегне най-тежко нискоквалифицираните работници и тези с нетипични договори.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Италия е приела мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Освен това в отговор на икономическия спад Италия прие мерки за поддържане потреблението на домакинствата, най-вече в подкрепа на домакинствата с ниски доходи, и на инвестициите.

4.

Комисията ще направи оценка на предприетите от Италия мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът извършиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към незабавното прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Италия продължи с изпълнението на своята национална програма за реформи. Най-забележителен е напредъкът в областта на фискалната корекция. Бяха въведени някои мерки за подобряване на бизнес средата, по-специално чрез премахване на редица излишни закони и повишаване на ефективността на публичната администрация. Поставена е цел да се намали административната тежест върху фирмите с 25 % до 2012 г. и е в заключителна фаза проект за измерване на тази тежест. Бяха направени първите стъпки за въвеждане на подхода, съчетаващ гъвкавост и сигурност, и остава да се види какво ще бъде въздействието на новите мерки в областта на образованието и научните изследвания. Необходими са още усилия за разгръщане на конкуренцията.

6.

Икономическият растеж в Италия беше възпрепятстван в продължение на няколко години от ниския ръст на производителността и от нивото на публичния дълг, постоянно надвишаващ БВП, въпреки че дълговете на корпоративния сектор и на домакинствата са относително малки. Публичният дълг представлява тежест за фискалната устойчивост. Основните политики за справяне с предизвикателството на ниската производителност включват дълбоки структурни реформи, включително за укрепване на рамката за конкуренция, по-нататъшно подобряване на бизнес средата чрез съкращаване на бюрокрацията на всички управленски равнища, подобряване функционирането на пазара на труда и насърчаване на научноизследователската и развойна дейност. Следва да се обърне повече внимание на формирането на човешкия капитал и на по-доброто оползотворяване на неизползвания трудов потенциал, особено на юг. Друг важен фактор за възстановяване на конкурентоспособността е осигуряването на съответствие между промените в заплатите и ръста на производителността, което може да се постигне чрез по-нататъшно децентрализиране на механизмите за определяне на възнагражденията. За да бъдат продължени започнатите през юли 2008 г. бюджетни реформи, е важно в средносрочен план публичните финанси да се задържат в устойчива, постоянна рамка, като така се създадат по-благоприятни условия за инвестиции и възможност за увеличаване на разходите за човешки капитал и инфраструктура. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

В светлината на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Италия да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Италия се препоръчва:

1.

През 2008 г. растежът на реалния БВП се забави съвсем леко до 3,6 %, тъй като вътрешното търсене и най-вече потреблението на домакинствата продължи стабилно да расте. Комисията очаква икономическият растеж допълнително да спадне през 2009 г. до около 1 %, най-вече поради въздействието, което по-слабата икономическа активност у основните търговски партньори на Кипър ще окаже върху туризма и търсенето от чужбина на недвижими имоти. По всяка вероятност потреблението на домакинствата ще спадне и поради нарастващата им задлъжнялост и несигурната обстановка. Ръстът на инфлацията през 2008 г. бе 4,4 %, т.е. два пъти по-висок в сравнение с 2007 г., главно поради по-високите цени за вноса на петрол и храни. Комисията очаква ръстът на инфлацията да спадне до 2 % през 2009 г. За 2008 г. се очаква бюджетен излишък от 1 % от БВП. Пониженото външно търсене, намалените приходи от туризъм, значително по-високите цени на петрола и на стоките и нарастването на номиналните възнаграждения се отразиха на конкурентоспособността на кипърската икономика и увеличиха дефицита по текущата сметка до над 13 % от БВП през 2008 г. Този дефицит се очаква да намалее до 12 % през 2009 г. Налице е необходимост от възстановяване на конкурентоспособността посредством мерки за повишаване на ръста на производителността и адекватни промени в разходите за труд на единица продукция.

2.

Според текущите оценки на пазара на труда ръстът на заетостта през 2008 г. е бил 2 %, като безработицата остава около 4 %. През 2009 г. се очаква ръстът на заетостта да намалее, което да доведе до повишаване на безработицата до около 5 %. Сегашната обстановка на трудовия пазар показва, че вероятно най-тежко засегнати от въздействието на кризата ще бъдат секторите на туризма и строителството заедно с предимно нискоквалифицираната чуждестранна работна ръка, заета в тези сектори.

3.

Неотдавна Кипър обяви мерки в отговор на икономическия спад, сред които подкрепа за домакинствата с ниски доходи и евтини жилищни заеми. Бяха обявени също мерки в подкрепа на секторите на строителството и туризма, включително стъпки за ускоряване на процедурите, така че да се улесни изпълнението на инфраструктурни проекти.

4.

Комисията ще направи оценка на предприетите от Кипър мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът извършиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към незабавното прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Кипър продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Микроикономическите политики за развитие на информационното общество и за създаване на условия за устойчив растеж, заедно с цялостните политики за социално приобщаване, допринесоха за убедителните резултати на Кипър за 2008 г. В Камарата на представителите са внесени за одобрение мерки, които да осигурят дългосрочната фискална устойчивост, особено в сферата на пенсиите. В допълнение са необходими по-нататъшни мерки за реформиране на здравеопазването. В Кипър се насърчават допълнителни мерки за подобряване по-скоро на иновациите, отколкото на научноизследователската и развойна дейност, като се има предвид, че икономиката е ориентирана към услугите и че повечето фирми са микропредприятия. Изпълнението на стратегията за учене през целия живот е в ход, но следва да се предприемат допълнителни действия за реформиране на средното техническо и професионално образование и на системата за професионални стажове. На микроикономическо ниво някои мерки спомогнаха за активизиране на недостатъчната конкуренция в професионалните услуги.

6.

Икономиката на Кипър се характеризира с висока степен на търговска специализация, което в съчетание с отвореността на страната я прави по-уязвима на външни трусове. Осъществяващият се преход към по-разнообразна и движена от иновации икономика е от съществено значение за по-голямата устойчивост към конкуренцията на икономики с ниски разходи. Необходими са усилия за повишаване на производителността на труда чрез инвестиции в знания, нови технологии, умения, бизнес среда и иновации. Важно предизвикателство на политиката ще бъде повишаването на конкурентоспособността на страната. Като се имат предвид относително високите външни дисбаланси, ускоряването на структурните реформи би било от голямо значение, като това ще повиши ръста на производителността и ще приведе възнагражденията в съответствие с производителността. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

В светлината на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Кипър да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Кипър се препоръчва:

1.

Според Комисията растежът на БВП на Латвия е намалял рязко през 2008 г. — от над 10 % през 2007 г. до очаквано свиване от около 2 %. Лошото икономическо състояние и финансовата криза направиха отпускането на кредити по-трудно, влошавайки по този начин потреблението на домакинствата и пазара на недвижими имоти. Особено голямо бе отражението върху инвестициите, които според очакванията са намалели с около 9 % през 2008 г. Очаква се за известно време БВП да продължи да намалява значително. Инфлацията нарасна до 15,3 % през 2008 г., но ще отбележи спад през 2009 г. Дълбоката рецесия ще се отрази отрицателно на бюджетното салдо, което според очакванията на Комисията е достигнало дефицит от близо 3,5 % от БВП през 2008 г. Спадът във вътрешното търсене е допринесъл за появата на големи външни дисбаланси. Вносът намаля значително през 2008 г., което спомогна за свиването на дефицита по текущата сметка до около 15 % от БВП.

2.

Заетостта ще намалее значително през 2009 г. Към настоящия момент безработицата нараства и се очаква да надмине значително нивото от 6,5 % през 2008 г. Засега закриването на работни места е засегнало най-вече нискоквалифицираните работници от секторите строителство и търговия на дребно, но то се отразява все повече и на други групи от населението. Очаква се да бъдат засегнати редица групи в неравностойно положение и млади хора, което ще доведе до обрат в напредъка, постигнат по отношение на заетостта на представителите на тези групи през последните години.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от международната финансова помощ, одобрена през декември 2008 г., Латвия е приела мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макрофинансовата стабилност. През 2008 г. стана ясно, че в Латвия ще се наблюдава ясно изразен и продължителен икономически спад. Натискът върху латвийските капиталови и финансови пазари и върху банковата система на страната се засили, което накара властите да признаят неотложната нужда от международна финансова помощ. В този контекст на 12 декември 2008 г. латвийският парламент прие програма за икономическо стабилизиране и съживяване на растежа, която има за цел да спомогне за запазването на вътрешното и международното доверие във финансовата система, да допринесе пряко и косвено да се спре и обърне влошаването на разходната конкурентоспособност и инфлационният натиск чрез намаляване на разходите за заплати в публичния сектор като основен елемент на много по-рестриктивна фискална политика, както и да се засили потенциалът за икономически растеж чрез редица структурни реформи.

4.

Комисията ще оцени предприетите от Латвия мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът извършиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за конвергенция с Пакта за стабилност и растеж. В тази връзка Латвия трябва да спазва целите по отношение на публичните финанси, заложени в нейната програма за икономическа стабилизация, да предприеме спешни действия по отношение на своите макроикономически дисбаланси и да изпълни изцяло меморандума си за платежния баланс. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Латвия продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Правителството ограничи планираните разходи и предложи мерки за ограничаване на растежа на заплатите в публичния сектор. Бяха взети мерки за подобряване на научноизследователската и развойна дейност. Предприети са значителни действия за увеличаване на предлагането на работна ръка в средносрочен план, но са нужни още усилия за разработване на стратегия за учене през целия живот. Нормативната среда продължи да се подобрява. Отбелязан е и известен напредък в подобряването на достъпа до детски заведения.

6.

Неотложното предизвикателство в областта на икономическата политика за Латвия е да гарантира макрофинансова стабилност поради риска от ярко изразен и продължителен икономически спад. В средносрочен план инвестициите в научноизследователска и развойна дейност за повишаване на производителността, иновациите и образованието трябва да улеснят прехода от сектори, движени от вътрешно търсене, към търгуеми сектори. Необходими са спешни структурни реформи за повишаване на гъвкавостта на пазара на труда и за улесняване на прехода, главно посредством по-ефективно активизиране и обучение. Политиката на заплатите в публичния сектор трябва да даде подходящия сигнал за умереност на заплатите в частния сектор, като по този начин спомага за удържането на инфлацията и за запазването на разходната и ценовата конкурентоспособност на износа. Навременното и решително изпълнение на програмите по структурните фондове ще има положителен ефект за укрепване на потенциала на предлагане на икономиката, за подпомагане на заетостта и за запазване на достъпа на предприятията до финансови средства. От ключово значение за изпълнението на програмите е запазването на административния капацитет. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Латвия да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Латвия се препоръчва:

1.

Според очакванията на Комисията БВП е нараснал с 3,4 % през 2008 г., т.е. много по-малко, отколкото през 2007 г. (8,9 %). Вследствие на промените на пазара на недвижими имоти инвестициите са намалели. По-стриктните кредитни ограничения, свиването на реалните доходи и спадащото доверие между бизнеса и потребителите ще намалят вътрешното търсене през 2009 г. Инфлацията достигна пикова стойност от 11,1 % през 2008 г., подхранвана от високите цени на основните стоки и натиска от страна на заплатите в страната. Поради влошаването на глобалната икономическа ситуация и допълнителните разходи бюджетният дефицит нарасна. Комисията очаква той да е достигнал близо 3 % от БВП през 2008 г. и да остане на това равнище през 2009 г., тъй като бяха приети мерки за икономии. Значителните увеличения на заплатите вероятно са накърнили външната конкурентоспособност, което наред със слабото външно търсене се очаква да намали растежа на износа през 2009 г. През следващите години обаче се очаква забавяне в растежа на номиналните заплати. Освен това слабото вътрешно търсене вероятно ще намали растежа на вноса, което ще доведе до намаляване на дефицита по текущата сметка, който през 2008 г. е възлизал на 12,6 % от БВП. В перспектива е необходима подготовка за въздействието от договореното закриване на атомната електроцентрала Игналина през 2010 г. върху потенциала на БВП и вътрешните цени на енергията.

2.

Текущите данни за пазара на труда сочат, че през 2008 г. растежът на заетостта е станал отрицателен, а безработицата се очаква да нарасне до над 5 %. Вече се увеличават и съкращенията на персонал в големи мащаби, които засягат предимно нискоквалифицираните работници, нискоквалифицираните млади хора, жителите на селските райони и по-възрастните работници. Регионалните различия по отношение на безработицата може да се задълбочат.

3.

На 9 декември 2008 г. новоизбраното правителство прие правителствена програма за справяне с кризата, с която бяха оповестени редица фискални мерки за справяне с макроикономическите дисбаланси на страната и за намаляване на общия бюджетен дефицит от 2009 г. нататък.

4.

Комисията ще оцени предприетите от Литва мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът извършиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за конвергенция с Пакта за стабилност и растеж. В този контекст Литва трябва да спазва целите по отношение на публичните финанси, заложени в нейната програма за справяне с кризата. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Литва продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Предприети са редица мерки за подобряването на шансовете за заетост сред младите хора и осигуряването на обучение за предприемачи. Необходими са повече усилия за намиране на решения в ключовите области на политиката с цел подобряване на макрофинансовата стабилност и намаляване на инфлацията. Освен това ще бъде необходима допълнителна помощ за насърчаване на преките чуждестранни инвестиции, подобряване на резултатите на научноизследователската и развойна дейност и иновациите, подобряване на нормативната среда, увеличаване на детските заведения и подобряване на здравето и безопасността.

6.

Високият икономически растеж и емиграцията стесниха пазара на труда и доведоха до нарастване на разходите за труд, което влияе неблагоприятно върху конкурентоспособността на Литва. Сегашното икономическо забавяне обаче ще доведе до нарастване на безработицата и затова политиката на активен пазар на труда се превръща във фактор от жизненоважно значение. Най-неотложното предизвикателство обаче остава намаляването на значителните макроикономически дисбаланси. За да бъде овладяна инфлацията и спряно влошаването на конкурентоспособността, промените в заплащането трябва да са по-тясно свързани с производителността. Определени мерки за ограничаване на растежа на заплатите в публичния сектор вече са приложени в съответствие с цялостната политика на икономии от разходи. Бизнес средата следва да бъде подобрена, а административният капацитет — заздравен. Освен това е необходимо да бъде насърчен растежът на производителността, като се усъвършенстват уменията и се подобрят резултатите на иновациите, включително чрез привличане на преки чуждестранни инвестиции. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Литва да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Литва се препоръчва:

1.

Паралелно с първите последици от забавянето на международната икономика през 2008 г. растежът на БВП в Люксембург спадна до около 1 %, което е значително по-малко в сравнение с растежа през 2007 г. (5,2 %). Очаква се това забавяне да продължи през 2009 г. Причина за тази тенденция са слабото външно търсене и спадът в частните инвестиции. Инфлацията нарасна до над 4 % през 2008 г., подхранвана от нарастващите цени на енергията и хранителните стоки, но се очаква тя да намалее през 2009 г. Има вероятност през 2008 г. икономическото забавяне да е довело до намаляване на бюджетния излишък до 3,0 % от БВП. Според Комисията Люксембург ще отбележи значителен излишък по текущата сметка в размер на над 8 % от БВП за 2008 г., който вероятно ще намалее малко през 2009 г.

2.

Заетостта продължи да нараства през 2008 г., а процентът на безработица се запази на ниво от 4,1 %. Очаква се ситуацията през 2009 г. да не е толкова положителна, като ръстът на заетостта ще се забави, а безработицата ще се увеличи. Люксембург ще се изправи пред предизвикателства, произтичащи от продължаващата криза, които вероятно ще се отразят на финансовия, транспортния и стоманодобивния сектор, както и на предприятията, свързани с автомобилостроенето.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Люксембург прие мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин подпомогнат икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Освен това в отговор на икономическия спад неотдавна Люксембург обяви мерки, които включват намаляване на данъците за бизнеса и помощи за домакинствата с по-ниски доходи.

4.

Комисията ще направи оценка на предприетите от Люксембург мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът направиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж.

5.

Люксембург продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Страната отбеляза известен напредък в повишаването на заетостта сред по-възрастните работници, намаляването на броя на лицата, които напускат училище преждевременно, и премахването на изкуствените пречки в системата на образованието, както и в повишаването на привлекателността на икономическата среда. Необходимо е да се вземат допълнителни мерки за справянето с тези основни предизвикателства.

6.

Тъй като финансовият сектор допринася за повече от една четвърт от БВП, настоящата финансова криза би могла да има сериозни последици за страната. Освен това може да се очаква влошаване на конкурентоспособността, предизвикано от сравнително бързото нарастване на разходите за труд на единица продукция. По всяка вероятност това влошаване ще продължи и през следващите години, тъй като според прогнозите през 2008 г. и 2009 г. производителността ще намалее. В по-дългосрочен план е необходима реформа на пенсионната система, която да гарантира дългосрочната ѝ устойчивост. Процентът на заетост сред местното население остава под средния за ЕС, като заетостта сред по-възрастните работници е особено ниска. Люксембург трябва също така да направи бизнес средата в страната по-привлекателна. Изпълнението на одобрения от Европейския съвет пакет от мерки за енергетиката и изменението на климата ще трябва да се следи отблизо.

1.

След рязък спад до ниво от 1,1 % през 2007 г. (главно поради програмата за фискална корекция, която започна в средата на 2006 г.) и въпреки значителното селскостопанско производство, растежът на БВП през 2008 г. намаля до 0,9 %. В бъдеще се очаква рязък икономически спад поради бързо влошаващата се външна обстановка. Финансовата криза оказа особено силно неблагоприятно отражение върху унгарските финансови и валутни пазари и доведе до временно замразяване на пазара на държавни облигации, рязък срив на стоковата борса и значително обезценяване на валутата. През 2008 г. инфлацията е била над 6 %, но от средата на 2007 г. тенденцията е към спад и се очаква инфлацията да продължи да намалява. Независимо от икономическото забавяне Комисията очаква бюджетният дефицит да намалее до 3,3 % от БВП през 2008 г., като съответните органи планират нови корекции. Дефицитът по текущата сметка слабо се е увеличил до около 7 % от БВП през 2008 г.

2.

През 2008 г. заетостта намаля с около 1 %, като тази тенденция ще се запази и през 2009 г. Очаква се безработицата да продължи да нараства и над равнището от около 7,7 % през 2008 г. В зависимост от интензивността на икономическото забавяне е възможно безработицата да обхване не само нискоквалифицираните работници и групите в неравностойно положение, но и географските райони.

3.

Във връзка със заема от Общността за платежния баланс, който има за цел да подпомогне отговора на Унгария на сътресенията на финансовия пазар, на 19 ноември 2008 г. унгарските власти подписаха Меморандум за разбирателство, в който се посочват условията за икономическата политика, свързани с изразходването на този заем, и по-конкретно по отношение на фискалната консолидация и реформата на фискалното управление.

4.

Комисията ще оцени предприетите от Унгария мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът извършиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за конвергенция с Пакта за стабилност и растеж. В тази връзка Унгария трябва да изпълни изцяло условията съгласно Меморандума за разбирателство относно платежния баланс. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчат преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Унгария продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Очаква се през 2008 г. фискалната политика отново да доведе до ниво на консолидация, което е по-добро от поставеното като цел. Необходими са допълнителни усилия за структурни реформи и реформи на пазара на труда. Структурните фондове играят важна роля при изпълнението на националната програма за реформа и като цяло тяхното усвояване се осъществява по план. След сътресенията на финансовите пазари унгарските власти приеха поредица от мерки за укрепване на доверието в пазара, които включват ускорено намаляване на дефицита, засилено фискално управление и по-добро регулиране и контрол на финансовия сектор.

6.

Политическото предизвикателство пред Унгария е да смекчи неблагоприятното отражение на финансовата криза, като в същото време запази финансовата стабилност и увеличи надеждността на своята икономическа политика. За тази цел е необходимо да бъде предотвратено по-нататъшното влошаване на външната конкурентоспособност, като се гарантира, че всяко увеличение на заплатите съответства на производителността. В средносрочен план от изключително важно значение ще бъде полагането на усилия за подобряване на макроикономическата и фискалната стабилност. Това изисква повишаване на ефективността на публичния сектор и на сектора на здравеопазването и по-добро функциониране на пазара на труда, по-конкретно продължаване на реформата на системата за социална закрила, за да се осигури адекватно заплащане на труда. Независимо от напредъка, постигнат от средата на 2006 г. насам, могат да бъдат направени някои допълнителни икономии по отношение на ефективността в публичния сектор. Общото ниво на заетост в Унгария (57,3 %) бе третото най-ниско равнище в ЕС през 2007 г., като заетостта сред младите и по-възрастните хора и други групи в неравностойно положение е особено ниска. Съответствието между системата на образованието и обучението и нуждите на пазара на труда трябва да бъде доразвито, за да се противостои ефективно на проблема с несъответствието между предлаганите професионални умения и уменията, търсени на пазара на труда. Изпълнението на договорения от Европейския съвет пакет от мерки за енергетиката и изменението на климата ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Унгария да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Унгария се препоръчва:

1.

Според прогнозите на Комисията БВП трябва да е нараснал с 2,1 % през 2008 г., което представлява спад в сравнение с 3,9 % през 2007 г. Очаква се през 2009 г. растежът на БВП да се забави. През октомври 2008 г. инфлацията достигна 5,7 %, подхранвана от високите международни цени на храните и петрола и вероятно в резултат на слабата вътрешна конкуренция и на голямата зависимост от внос на енергия. Фискалната позиция се влоши през 2008 г., като бюджетният дефицит нарасна до 3,5 % от БВП. По-слабото световно търсене доведе до нарастването на дефицита по текущата сметка.

2.

Ръстът в заетостта намаля през 2008 г. и се очаква тази тенденция да продължи паралелно със забавянето на икономическата активност. Заетостта сред жените слабо нарасна през 2007 г., но въпреки това остава най-ниската в ЕС — 36,9 %. През 2007 г. процентът на заетост сред по-възрастните работници се понижи (на 28,3 %). Възможно е безработицата да нарасне и да надмине нивото от 6,5 %, отчетено през 2008 г., като това увеличение ще засегне главно нискоквалифицираните работници от производствения сектор и сферата на туризма, макар че и други сектори все повече могат да бъдат изложени на риск.

3.

В отговор на икономическия спад неотдавна Малта обяви мерки, предвиждащи повече инвестиции в инфраструктурата, околната среда и туризма и по-ниски данъци за домакинствата.

4.

Комисията ще оцени предприетите от Малта мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът направиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Малта продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Постигнат бе напредък по отношение на конкуренцията и реформата на пазара на труда. Положителни инициативи през 2008 г. включват направените важни стъпки за приватизация на корабостроителниците, установяването на подход, съчетаващ гъвкавост и сигурност, и определянето на цел за намаляването на административната тежест. Необходими са допълнителни мерки за подобряването на системата на здравеопазването, бизнес средата и разнообразяването на енергийните източници. През 2008 г. напредъкът в бюджетната консолидация се е забавил.

6.

Малта е силно зависима от вноса на енергия, природни ресурси, производствени суровини и потребителски стоки. В основата на икономическото развитие на Малта стоят човешките ресурси, като в тази област са необходими съществени подобрения във връзка с ученето през целия живот сред по-ниско квалифицираните и допълнително намаляване на броя на преждевременно напускащите училище. Малкият размер на икономиката прави особено актуални въпросите на конкурентоспособността и налага подобрения в бизнес средата. За постигането на по-ефективно използване на публичните финанси е необходимо реформите в системата на здравеопазването да продължат. Въпреки че Малта разнообразява своята икономическа база, е необходим допълнителен напредък при преодоляването на настоящата силна зависимост от туризма и производството на електроника. Предизвикателството да бъде осигурена конкурентоспособност изисква по-нататъшни структурни реформи, които ще повишат производителността, както и растежа на заплатите в зависимост от нарастването на производителността. Изпълнението на договорения от Европейския съвет пакет от мерки за енергетиката и изменението на климата ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Малта да продължи работата си за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Малта се препоръчва:

1.

Растежът на реалния БВП в Нидерландия се забави до 1,9 % през 2008 г. в сравнение с 3,5 % през 2007 г. Очаква се през 2009 г. растежът да намалее като последица от световния спад, свиването на инвестиции и значителното забавяне в растежа на потреблението на домакинствата. Инфлацията достигна 2,2 % през 2008 г. в резултат от предишното покачване на цените на храните и енергията. През 2008 г. бюджетният излишък нарасна и достигна 1,1 % от БВП. Въпреки това прогнозите на Комисията са излишъкът да се превърне в бюджетен дефицит от 1,4 % от БВП през 2009 г. и 2,7 % през 2010 г. Въпреки световния спад, според прогнозите Нидерландия ще отбележи излишък по текущата си сметка от над 8 % от БВП през 2008 г., като се очаква този излишък да намалее до 6,5 % от БВП през 2009 г.

2.

Ръстът на заетостта през 2008 г. продължи да бъде малко под 2 %; очаква се обаче през 2009 г. той да бъде отрицателен. В резултат безработицата спадна през 2008 г., но прогнозите са тя да се увеличи през 2009 г. Досега работодателите избягваха да прибягват до масови съкращения, поради опасения, че няма да могат да намерят квалифициран персонал, когато икономиката се възстанови. По всяка вероятност промишленият и финансовият сектор ще бъдат засегнати в най-голяма степен.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС, Нидерландия е приела мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Освен това в отговор на икономическия спад Нидерландия неотдавна обяви мерки, включително намаляване на корпоративното облагане за МСП, намалени вноски за социална сигурност за работниците, намаляване на работното време, и предприе допълнителни мерки за подобряване на достъпа до финансиране както за МСП, така и за по-големите дружества.

4.

Комисията ще направи оценка на предприетите от Нидерландия мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в договорения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът направиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Нидерландия продължи да изпълнява своята националната програма за реформи. Взети бяха мерки за увеличаване на предлагането на работна ръка, но са нужни по-нататъшни мерки за увеличаването на общия брой изработени часове. Независимо от стагнацията в разходите за научноизследователска и развойна дейност бе постигнат напредък към по-голяма съгласуваност в комбинацията от политики, чрез въвеждане на нови структури за управление, съгласувана стратегия за научноизследователска и развойна дейност и иновации, както и оптимизиране на комбинацията от политики в областта на иновациите.

6.

Увеличаването на броя на изработените часове и подобрените резултати в научноизследователската и развойна дейност и иновациите ще спомогнат за запазването на силните икономически резултати в бъдеще. Предизвикателство представлява преформулирането на дългосрочната стратегия за научноизследователската и развойна дейност в набор от съгласувани и ефективни мерки на политиката, които да насърчат преди всичко разходите за научноизследователската и развойна дейност от страна на частния сектор. Предвид застаряването на населението и произтичащото от това намалено предлагане на работна ръка е необходимо да се осигури устойчивост на публичните финанси. Изпълнението на договорения от Европейския съвет пакет от мерки за енергетиката и изменението на климата ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Нидерландия да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Нидерландия се препоръчва:

1.

Растежът на БВП се забави през 2008 г., като спадна от 3,1 % през 2007 г. до 1,7 %. Прогнозите са растежът да спадне с над 1 % вследствие на намаляващия износ и свиването на инвестициите. Обявената инфлация достигна почти 4 % в средата на 2008 г., но в момента бързо намалява. Според Комисията Австрия отбелязва малък бюджетен дефицит от 0,6 % от БВП през 2008 г., който се очаква да нарасне значително през 2009 г. Външните баланси са в добро състояние, като очакваният излишък по текущата сметка през 2008 г. е бил над 3 % от БВП и според прогнозата ще се запази около това равнище през 2009 г. и 2010 г.

2.

Заетостта нарасна с 1,6 % през 2008 г., но се очаква да намалее през 2009 г., като безработицата се очаква да нарасне отново, след почти три години на спад. Очаква се това да се отрази най-много на онези групи на пазара на труда, които по традиция имат ограничена перспектива за заетост, по-специално по-възрастните работници и нискоквалифицираните работници. Най-напред бяха съкратени местата за квалифицирани работници на временни договори в промишления сектор. Понастоящем най-засегнатата част от икономиката е секторът на автомобилостроенето.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Австрия е приела мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин подпомогнат икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Освен това в отговор на икономическия спад неотдавна Австрия обяви мерки, които включват по-ниско данъчно облагане и допълнителна финансова помощ за домакинствата, по-лесен достъп до финансиране за МСП, както и увеличени инвестиции в инфраструктура, енергийна ефективност и научноизследователска и развойна дейност.

4.

Комисията ще направи оценка на предприетите от Австрия мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в договорения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът ще направят оценка на съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Австрия продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Предприети са усилия за увеличаване на заетостта сред по-възрастните работници и на образователните резултати на младите хора в неравностойно положение, за справяне с основаната на пола сегрегация на пазара на труда и за подобряване на образованието в областта на предприемачеството. Необходими са допълнителни мерки за заздравяване на фискалната консолидация в средносрочен план и за повишаване на конкуренцията.

6.

Главното предизвикателство пред Австрия в средносрочен план е превръщането ѝ в икономика, основана в по-голяма степен на знания. Австрия значително увеличи разходите в областта на научноизследователската и развойна дейност. Следва да се обърне по-голямо внимание не само на повишаване на разходите за научни изследвания, но и на създаването на човешки капитал. Запазването на умерен размер на заплатите подобри конкурентната позиция на Австрия в световен мащаб и благоприятства за създаването на работни места за увеличаваща се работна сила. Австрия е изправена пред предизвикателството да осигури по-добро използване на трудовите ресурси, особено на по-възрастните работници, и да подобри интеграцията, образованието и професионалното обучение на групи в неравностойно положение. Постигането на устойчива система за социално осигуряване зависи от реформите и трайната фискална консолидация, която трябва да бъде съгласувана с по-големи публични разходи в ключови за средносрочния икономически растеж сфери. Изпълнението на договорения от Европейския съвет пакет от мерки за енергетиката и изменението на климата ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Австрия да работи за осъществяването на структурни реформи. По-конкретно на Австрия се препоръчва:

1.

Според Комисията растежът на БВП в Полша се забави до 5 % през 2008 г., след като нарасна с 6,7 % през 2007 г. За оживения растеж допринесоха главно потреблението на домакинствата и високото ниво на инвестициите. Растежът на БВП ще се забави допълнително през 2009 г. поради ниския обем на износа и ниските инвестиции. Инфлацията е достигнала пиково ниво от около 4,25 % през 2008 г., но се очаква да забави покачването си през 2009 г. Очаква се бюджетният дефицит слабо да е нараснал до 2,5 % от БВП през 2008 г. и според прогнозите на Комисията ще се влоши допълнително с около един процентен пункт през 2009 г. По всяка вероятност през 2009 г. дефицитът по текущата сметка, който през 2008 г. е възлизал на 5,6 % от БВП, ще се запази на това ниво.

2.

Заетостта нарасна с 3 % през 2008 г., а безработицата намаля още повече до 7,4 %. През 2009 г. обаче растежът на заетостта ще се забави значително, като се очаква безработицата да се повиши до 8,4 %. Последните развития на пазара на труда показват, че експортно ориентираните сектори, производството, строителството и транспортът са най-тежко засегнати от забавянето в икономическата активност. По-голям ще бъде натискът за увеличаване на трудовата активност и подобряване на трудовата мобилност между различните сектори и индустрии, като по-този начин ще се спомогне за възстановяването на разходната конкурентоспособност на икономиката след периода на интензивен ръст на заетостта и заплатите.

3.

Неотдавна Полша обяви мерки, включващи помощи за МСП и домакинства с ниски доходи, с които да отговори на икономическия спад, но продължава да съсредоточава усилията си върху съкращаването на разходите и осигуряването на устойчивост на публичните финанси.

4.

Комисията ще оцени предприетите от Полша мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът направиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за конвергенция с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Полша продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Бяха предприети редица мерки за подобряване на конкуренцията в мрежовите индустрии, за насърчаване на политики на активен трудов пазар, за подобряване на нормативната уредба за предприемачите и за установяване на връзка между образованието и обучението и пазара на труда. Необходими са по-нататъшни усилия за засилване на контрола върху разходите, за подобряване на резултатите в научноизследователската и развойна дейност, за преразглеждане на системите за предоставяне на помощи и за увеличаване на участието в т.нар. „учене през целия живот“.

6.

Икономическите резултати на Полша са забавени от няколко свързани помежду си структурни проблема, ниската производителност на труда и слабото използване на работната сила. Съчетаването на усилията за завършване на реформата на системите за социална сигурност с нарастване на броя на по-възрастните работници би могло едновременно да подобри предлагането на работна сила и да подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Икономическият растеж и заетостта биха спечелили от по-нататъшното подобряване на бизнес средата, развитието на инфраструктурата и подобряването на качеството на човешкия капитал. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Полша да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Полша се препоръчва:

1.

Според Комисията от почти 2 % през 2007 г. растежът на БВП на Португалия се понижи до 0,2 % през 2008 г. Този спад се дължи на слабите инвестиции и по-ниския обем на износа, свързани с намаляването на външното търсене. Очаква се през 2009 г. вътрешното търсене да намалее още повече, което ще доведе до още по-голямо забавяне на икономическия растеж. Инфлацията нарасна до 2,7 % през 2008 г., но остана под средната за еврозоната и в момента намалява поради последните тенденции към спад на световните цени и слабото търсене. Продължавайки тенденцията на спад от последните години, през 2008 г. бюджетният дефицит на Португалия е бил малко над 2 % от БВП. Дефицитът по текущата сметка нарасна до около 11,8 % от БВП през 2008 г. поради по-слабия ръст на износа и високите цени на основните стоки. Очаква се през 2009 г. дефицитът по текущата сметка да се подобри.

2.

Заетостта в Португалия нарасна слабо през 2007 г. и нивото на заетост се стабилизира на около 68 %. Безработицата достигна пикова стойност от 8,1 % през 2007 г., но през 2008 г. отбеляза умерен спад. Слабото чуждестранно търсене започва да влияе на заетостта в големия експортно ориентиран сектор. Паралелно с продължаващия период на преход, в който се намира икономиката, структурната безработица ще продължи да нараства, като засегне най-вече нискоквалифицираните работници и групите в неравностойно положение.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Португалия е приела мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Освен това, в отговор на икономическия спад и в контекста на плана за възстановяване Португалия неотдавна одобри нова бюджетна програма за финансиране на цялостна инициатива (Инициатива за инвестиции и заетост), за да увеличи целевите публични инвестиции и да подкрепи частните инвестиции и заетостта. Това е в допълнение към предходни решения за намаляване на данъците за бизнеса и за увеличаване на финансовата помощ за домакинствата с ниски доходи.

4.

Комисията ще оцени предприетите от Португалия мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът направиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Португалия продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Направени са важни стъпки за постигане на устойчиво понижаване на държавния дефицит, за реформиране на публичната администрация и за подобряване на устойчивостта на публичните финанси. Взети бяха мерки за постигане на целта по отношение на публичната научноизследователска и развойна дейност и бяха направени някои стъпки за увеличаване на частните инвестиции и отстраняване на недостатъците в системата на иновациите. Образователната система стана по-ефективна и със социалните партньори бе постигнато съгласие за реформа на кодекса на труда, което вече е одобрено от парламента. Необходими са повече усилия, за да се продължи пренасочването на публичните разходи за дейности, които насърчават в по-голяма степен потенциалния икономически растеж, наблюдението на резултатите и повишаването на ефективната конкуренция на енергийните пазари.

6.

В резултат на значителното намаляване на бюджетния дефицит и напредъка във фискалната консолидация и реформата в публичната администрация публичните финанси станаха по-стабилни. Бизнес средата, както и образованието и обучението се подобриха. Въпреки това Португалия все още е изправена пред редица значителни предизвикателства за постигане на по-висок ръст на производителността и по-балансирана външна позиция. При тези обстоятелства Португалия би спечелила ако продължи да прилага и наблюдава по-интегриран политически подход, основан на единодействие между политиките, който гарантира качеството на публичните разходи, подобрява функционирането на пазарите, повишава ефективността на системите за образование и обучение и обръща внимание на конкурентоспособността. Друг важен аспект от възстановяването на конкурентоспособността е гарантирането на по-близко съответствие между промените в заплащането и развитието на производителността. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо. Приложените през последните години мерки бяха свързани с възобновяемите енергийни източници, а мерките, за които вече е взето решение в контекста на Инициативата за инвестиции и заетост, представляват важна крачка напред.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Португалия да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Португалия се препоръчва:

1.

Растежът на БВП на Румъния се ускори до прогнозираните 7,8 % през 2008 г., като за това са допринесли главно рекордният скок на потреблението на домакинствата и на инвестициите. Очаква се обаче през 2009 г. растежът да се забави съществено в резултат на значително по-стриктните условия за кредитиране, спада в доверието на потребителите и инвеститорите и по-слабото външно търсене. Инфлацията нарасна до почти 8 % през 2008 г., но според прогнозите на Комисията ще намалее през 2009 г. Бюджетният дефицит достигна прогнозно ниво от 5,2 % от БВП през 2008 г. и вероятно ще нарасне значително през 2009 г., ако не настъпи промяна в политиката. Независимо от лекото подобрение вследствие на по-слабото вътрешно търсене се очаква дефицитът по текущата сметка да остане висок — почти 13 % от БВП през 2008 г. и да се запази двуцифрено число през 2009 г.

2.

Очаква се равнището на заетост да се запази на нива под 60 % през 2009 г., а безработицата леко да нарасне. Безработицата сред младите хора е над 20 % и е сред най-високите в ЕС. Очаква се световната криза да доведе до по-висока безработица, особено в някои икономически сектори, сред които тези, в които се наблюдава недостиг на работна ръка (автомобилостроенето, текстилната промишленост, нефтохимическата промишленост и строителството). Тя ще засегне предимно нискоквалифицираните работници и младите хора.

3.

Комисията ще оцени предприетите от Румъния мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът ще направят оценка на съвместимостта на актуализираната програма за конвергенция с Пакта за стабилност и растеж. В този контекст Румъния трябва да увеличи усилията си за постигане на фискална консолидация и незабавно да предприеме действия за отстраняване на макроикономическите си дисбаланси. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 6, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

4.

Румъния продължи да изпълнява своята национална програма за реформи, но напредъкът е скромен. Румъния продължи да води свободна фискална политика, която допринесе за макроикономическите и фискални дисбаланси. Тя приведе в действие няколко мерки за подобряване качеството на образованието, но трябва да се направи още в тази насока. Румъния също продължи да изпълнява своята стратегия за научноизследователска и развойна дейност. Трябва да се положат още усилия, за да се подобри ефективността и резултатността на публичната администрация. Все още предстои много работа, за да бъде отбелязан напредък в съкращаването на бюрокрацията и в инвестирането в умения.

5.

В настоящия икономически контекст първият приоритет на Румъния следва да бъде справянето с макроикономическите и фискалните дисбаланси, които представляват риск за устойчивия средносрочен до дългосрочен икономически растеж. В същото време поради факта, че нейните разходни предимства постепенно намаляват, Румъния следва да ускори структурните реформи за превръщането на икономиката от икономика, базираща се на разходни предимства, в икономика, която се основава в по-голяма степен на производителност, иновации и знания, черпейки по този начин от нови източници за растеж. От решаващо значение за ефективното осъществяване на необходимите реформи е способността на Румъния да подобри незабавно ефективността и резултатността на публичната си администрация. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

6.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Румъния да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Румъния се препоръчва:

1.

Според Комисията растежът на БВП на Словения се понижи от 6,8 % през 2007 г. на 4 % през 2008 г., а през 2009 г. се очаква допълнително понижаване. Инфлацията се повиши значително през 2007 г. поради нарастващите цени на енергията и храните и силния натиск от страна на търсенето, но спадна от пиковото си равнище от 6,5 % на 1,8 % в края на 2008 г. Според прогнозите дефицитът по текущата сметка през 2008 г. е бил малко над 6 % от БВП. Комисията очаква през 2009 г. той да се подобри само малко. Прогнозите сочат, че публичните финанси, които отбелязаха излишък през 2007 г., са регистрирали дефицит през 2008 г.

2.

В съответствие с икономическата активност ръстът на заетостта започна да намалява темпото си през втората половина на 2008 г. след много динамичен ход и се очаква да намалее още повече през 2009 г. Очаква се безработицата да е спаднала до 4,5 % през 2008 г. и да нарасне през 2009 г. Последните данни предполагат нарастване на безработицата в сектора на експортно ориентираните и трудоемките услуги, което ще засегне предимно работниците на срочни договори (особено младите и чуждестранните работници) и нискоквалифицирания персонал.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Словения е приела мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност Освен това в отговор на икономическия спад правителството прие мерки за бюджетен стимул през декември 2008 г.

4.

Комисията ще оцени предприетите от Словения мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът ще направят оценка на съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Словения продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Бяха взети значителни мерки за заздравяването на връзката между образователната система и пазара на труда. Необходими са допълнителни усилия за подобряването на дългосрочната фискална устойчивост, за по-нататъшното развитие на подхода, съчетаващ гъвкавост и сигурност, за подобряването на конкуренцията и на резултатите от научноизследователската и развойна дейност и за по-нататъшното прилагане на мерки за енергийна ефективност. Постигнат бе и известен напредък по отношение на разгръщането на потенциала на бизнеса.

6.

Словения е изправена пред предизвикателства в областта на пенсионната реформа и запазване на активността в по-зряла възраст, като целта е страната да се справи с последиците за бюджета, свързани със застаряващото население. Премахването на липсата на структурна гъвкавост на пазара на труда и продуктовите пазари би спомогнало за поемането на специфични за страната трусове и би укрепило възможностите на Словения за приспособяване в рамките на еврозоната. Задържането на ръста на заплатите под повишаването на производителността е също от съществено значение за осигуряването на устойчив растеж и конкурентоспособност. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Словения да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Словения се препоръчва:

1.

Според Комисията БВП на Словакия е спаднал до 7,1 % през 2008 г., което представлява спад в сравнение с 10,4 % през 2007 г., което се дължи главно на забавянето във външното търсене. Растежът бе подпомогнат от оживеното вътрешно търсене, включително от засиленото потребление в публичния сектор и от домакинствата и от интензивните инвестиции в строителството. През 2009 г. растежът на словашката икономика ще бъде по-бавен. Инфлацията се покачи до 4 % през 2008 г., но ще намалее през 2009 г. Според прогнозите на Комисията през 2008 г. бюджетният дефицит се е увеличил до 2,2 % от БВП. През 2009 г. се очаква дефицитът по текущата сметка, който през 2008 г. е възлизал на 6 % от БВП, да се запази на това ниво.

2.

Заетостта нарасна с 2,3 % през 2008 г., но вероятно през 2009 г. ще намалее. Очаква се безработицата да остане висока — на равнище от над 10 % през 2009 г. По всяка вероятност експортно ориентираните предприятия, особено тези от автомобилостроенето, и лицата, наети на нетипични договори ще бъдат засегнати най-тежко от икономическото забавяне.

3.

За да отговори на икономическия спад, неотдавна Словакия прие мерки, включващи помощи за МСП.

4.

Комисията ще оцени предприетите от Словакия мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът ще направят оценка на съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Словакия продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Предприети бяха някои стъпки за подобряването на бизнес средата и за реформирането на системата на образование и обучение. Необходими са допълнителни мерки за подобряването на предприемачеството и на конкуренцията в предлагането на енергия, за разработването на стратегия за запазване на активност в по-зряла възраст и за решаването на проблема със заетостта сред младежите.

6.

Основните предизвикателства пред Словакия в средносрочен план са по-нататъшното намаляване на безработицата, особено на дългосрочната безработица, подобряването на качеството на системата на образование и обучение, увеличаването на шансовете за намиране на работа сред някои групи от населението, както и постепенното намаляване на регионалните различия по отношение на доходите и заетостта. В областта на научноизследователската и развойна дейност и в иновациите от важно значение е да се увеличи качеството на постигнатите резултати и участието на частния сектор. С оглед на неотдавнашното си присъединяване към еврозоната Словакия трябва също така да насочи вниманието си в по-голяма степен върху фискалната дисциплина с цел да гарантира макроикономическа стабилност и да подобри възможностите на икономиката за приспособяване. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Словакия да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Словакия се препоръчва:

1.

Растежът на БВП на Финландия се забави до 1,5 % през 2008 г. поради по-слабо външно търсене и по-ниски инвестиции. Очаква се през 2009 г. икономическата активност да забави още своите темпове. Инфлацията нарасна рязко до 3,9 % през 2008 г. поради нарасналите световни цени на храните и горивата и сравнително голямото увеличение на заплатите. Очаква се обаче понижаващите се цени на основните стоки на световните пазари да доведат до значителен спад на инфлацията през 2009 г. При все това бюджетният излишък на Финландия би следвало да е достигнал близо 4,5 % от БВП през 2008 г. Очаква се умерен спад на сегашния излишък по текущата сметка от 4,2 % от БВП.

2.

Заетостта нарасна през 2008 г., макар и с по-бавни темпове, отколкото през 2007 г. Очаква се тази тенденция да се обърне през 2009 г. Очаква се неотдавнашните неблагоприятни условия на пазара на труда да забавят непосредствения ефект от кризата върху безработицата, която ще нарасне в експортно ориентираните сектори, както и сред по-възрастните работници и младите хора.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Финландия е приела мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Освен това Финландия реагира на икономическия спад, като неотдавна обяви мерки, в т.ч. за финансова подкрепа на МСП и насърчаване на строителството.

4.

Комисията ще оцени предприетите от Финландия мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът направиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за стабилност с Пакта за стабилност и растеж.

5.

Финландия продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Бяха положени усилия за изпълнението на предишни планове за реформи, особено по отношение на прилагането на преработения Закон за ограничаването на конкуренцията и прилагането на Директивата за услугите. Необходимо е обаче да се подобри правоприлагането в областта на конкуренцията. В ход са редица реформи за решаване на проблемите на пазара на труда, необходимо е обаче засилено изпълнение на мерки за справяне с продължаващите несъответствия между търсенето и предлагането на пазара на труда. Освен това в момента се извършва преглед на системата за социално осигуряване и бе стартирана нова стратегия за климата и енергетиката, за да се осигури по-устойчиво икономическо развитие.

6.

През последните няколко години финландската експортно ориентирана икономика отчете много добри резултати. Икономическият растеж и конкурентоспособността обаче се задържат от недостига на работна сила, който ще нарасне в средносрочен план поради бързо застаряващото население. С оглед на вече високото равнище на заетост основните предизвикателства ще бъдат увеличаването на процента на участие и намаляването на структурната безработица, дължаща се на регионални и секторни несъответствия, както и на несъответствие между търсените и предлаганите умения. Приемането и прилагането на новата стратегия за иновации би могло също да допринесе за постигане на дългосрочен устойчив икономически растеж. С оглед на факта, че финландската икономика се характеризира с високо потребление на енергия, нейният растеж и производителност биха спечелили от подобрения в енергийната ефективност. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

1.

Растежът на БВП на Швеция се забави от 2,5 % през 2007 г. до около 0,5 % през 2008 г. в резултат на слабото външно търсене, отслабващото с бързи темпове доверие на потребителите и бизнеса, спада на фондовите борси и охлаждането на пазара на недвижими имоти. През 2009 г. се очаква забавянето на продължи. През 2008 г. инфлацията бе 3,3 %, но се очаква тя да спадне през 2009 г. През 2008 г. Швеция имаше бюджетен излишък от 2,3 % от БВП. Швеция запази висок излишък по текущата сметка (6,2 % от БВП) през 2008 г.

2.

Със забавянето на икономическия растеж се забавя и растежът на заетостта. Безработицата вероятно ще нарасне значително от сегашното си ниво от около 6 %. Секторите, които вероятно ще бъдат най-силно засегнати от кризата, са промишленото производство и строителството, както и частните услуги и търговията на дребно.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Швеция е приела мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Освен това в отговор на икономическия спад неотдавна Швеция обяви мерки, включващи помощи за автомобилостроенето и строителството, както и данъчни отсрочки за бизнеса и субсидии на услугите за домакинствата.

4.

Комисията ще оцени предприетите от Швеция мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът извършиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за конвергенция с Пакта за стабилност и растеж.

5.

Швеция продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. В отговор на необходимостта да съсредоточи вниманието си върху конкуренцията правителството възложи да се направи задълбочено проучване на причините за липсата на конкуренция. Оповестени бяха мерки за допълнително намаляване на данъците и вноските за социално осигуряване за сметка на работодателите, които имат за цел да увеличат производителността и шансовете за намиране на работа.

6.

Шведската икономика е силна и икономическата реформа продължава, но все пак може да бъде постигнат допълнителен напредък за увеличаване на конкуренцията и повишаване на заетостта сред определени групи от населението. По-силната конкуренция би могла да доведе до повишаване на производителността и икономическия растеж и да намали ценовите разлики между Швеция и останалите държави от ЕС. По-голямото участие на пазара на труда на дълготрайно безработните лица, на връщащите се от отпуск по болест, младите хора и на лицата от мигрантски произход също би могло да доведе до по-голям икономически растеж и да подобри още повече устойчивостта на публичните финанси. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

1.

Икономиката на Обединеното кралство е забавила значително своя растеж, като от 3 % от БВП през 2007 г. той е спаднал на 0,7 % през 2008 г. и се очаква да намалее още повече през 2009 г. Забавянето отразява въздействието на настоящата финансова криза и резкия спад на пазара на недвижими имоти, които доведоха до значително отслабване на вътрешното търсене, придружено от спад в потреблението на домакинствата и инвестициите. Инфлацията отбеляза пикова стойност от почти 4 % през 2008 г., но се очаква да спадне до много ниско ниво през 2009 г. Наблюдава се бързо влошаване на състоянието на публичните финанси в резултат на кризата и на дискреционно разхлабване на фискалната политика. Очаква се бюджетният дефицит да достигне 5,7 % от БВП през финансовата 2008/2009 година и да нарасне още повече през следващата финансова година. От средата на 2007 г. е налице голямо обезценяване на валутния курс. Комисията очаква дефицитът по текущата сметка, който през 2008 г. възлизаше на 2,3 % от БВП, да нарасне значително през 2009 г.

2.

Според изчисленията на Комисията заетостта е нараснала слабо през 2008 г., но се предвижда да намалее поради свиването на икономиката през 2009 г. Безработицата нарасна до около 6 % през 2008 г. и вероятно ще продължи да расте през 2009 г. Първоначално най-засегнатите от закриването на работни места сектори бяха финансовите услуги и строителството, но последиците за заетостта са по-широки, тъй като повсеместно спада търсенето на работна сила. Засега безработицата е засегнала по-специално мъжете и някои региони, а въздействието ѝ върху различните възрастови групи е доста равномерно.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от координирания подход на ЕС Обединеното кралство е приело мерки в подкрепа на финансовия сектор. Това са мерки за стабилизиране на банковия сектор, които следва да допринесат и за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Освен това в отговор на икономическия спад неотдавна Обединеното кралство обяви мерки, които включват временно понижаване на ставката на ДДС, осъществяване на инвестиции от 3 милиарда паунда публични средства, увеличаване на облекченията на личното подоходно облагане, осъществяване на планираните увеличения на помощите за деца и данъчните кредити за деца, помощ за пенсионери, финансова подкрепа за МСП, подкрепа за кредитирането на автомобилния сектор, увеличаване на възможностите за обучение и други помощи за безработните, както и стимулиране на инвестициите.

4.

Комисията ще оцени предприетите от Обединеното кралство мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. По отношение на публичните финанси Комисията и Съветът извършиха оценка на съвместимостта на актуализираната програма за конвергенция с Пакта за стабилност и растеж. В допълнение към незабавното прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчи преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и потенциалът за дългосрочен растеж.

5.

Обединеното кралство продължи да изпълнява своята национална програма за реформи. Предприети бяха редица мерки за увеличаване на нивото на професионални умения и за по-нататъшно подобряване на шансовете за заетост сред лицата в най-неравностойно положение. Обявени бяха краткосрочни мерки, които да подпомогнат отделни лица и работодатели да развият своите умения по време на спада. Освен това е постигнат добър напредък в изпълнението на политиката за научноизследователска и развойна дейност и иновациите. Предприети бяха редица мерки да се увеличи предлагането на пазара на недвижими имоти в средносрочен план, но е трудно да се прецени дали те ще бъдат ефективни при сегашните пазарни условия.

6.

Поради високата задлъжнялост на домакинствата в Обединеното кралство, голямото значение на финансовия сектор за икономиката и продължаващите мащабни корекции на пазара на недвижими имоти, Обединеното кралство е особено уязвимо към рязкото влошаване на условията на световните финансови пазари. По всяка вероятност финансовата криза е засегнала потенциала за растеж на икономиката. Структурните реформи допринесоха за неотдавнашното нарастване на производителността, но Обединеното кралство все още е изправено пред предизвикателство по отношение на производителността. По-нататъшни усилия за реформи, включващи прилагането на политика за подобряване на професионалните умения, научноизследователската и развойна дейност и иновациите, в съчетание с ориентиране на фискалната позиция на Обединеното кралство към устойчиво подобрение в средносрочен план, ще са от решаващо значение за увеличаване на потенциала за икономически растеж и ще укрепят устойчивостта на икономиката на страната в бъдещи шокови ситуации. Изпълнението на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, одобрен от Европейския съвет, ще трябва да се следи отблизо.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на Обединеното кралство да продължи да работи за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на Обединеното кралство се препоръчва:

1.

Световната финансова криза засегна сериозно еврозоната и вече е в ход рецесия. Очаква се условията на финансовия пазар да останат по-строги за по-дълъг период от очаквания. Доверието на домакинствата и бизнеса спадна значително и разрастването на кризата оказва отрицателно влияние върху износа на страните от еврозоната. През втората половина на 2008 г. инфлацията рязко намаля и се очаква да продължи да се понижава до около 1 % през 2009 г. През последните няколко години бе постигнат напредък в консолидирането на публичните финанси. При все това сега се очаква бюджетните дефицити и дългът да нараснат поради икономическия спад, мерките за стимулиране в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване и въздействието на мерките за подпомагане на финансовия сектор върху публичните финанси.

2.

Доскоро пазарите на труда се справяха сравнително добре с икономическото забавяне, включително като резултат на предходни реформи на пазара на труда, но в близко бъдеще те ще бъдат повлияни негативно, като прогнозата сочи значително нарастване на безработицата. Някои страни са засегнати по-тежко от други, но не се очаква някоя държава-членка на еврозоната да остане незасегната.

3.

В отговор на финансовата криза и като част от общия и координиран подход на ЕС голяма част от държавите-членки от еврозоната са приели мерки в подкрепа на финансовия сектор с цел стабилизиране на банковия им сектор, които следва да допринесат за подобряване на достъпа до финансиране, като по този начин помогнат на икономиката в по-широк план и укрепят макроикономическата стабилност. Енергичното изпълнение на тези национални схеми следва да спомогне за запазване на финансовата стабилност, за възстановяване на нормалното функциониране на кредитните пазари и за укрепване на предлагането на кредити за бизнеса и домакинствата, като същевременно се запазят равностойните условия на вътрешния пазар. Освен това предвид факта, че сътресенията обхващат цялата еврозона, предвид значителните рискове, свързани с по-силното свиване на икономическата активност, и предвид бързия спад на инфлацията макроикономическите политики бяха разхлабени. В контекста на плана за възстановяване много държави-членки от еврозоната обявиха или приеха мерки с цел да се подкрепи търсенето, да се изгради доверие и да се смекчи въздействието на кризата.

4.

Комисията и Съветът ще продължат да оценяват предприетите от държавите-членки от еврозоната мерки в отговор на икономическия спад в съответствие с принципите, изложени в одобрения от Европейския съвет план за възстановяване. В допълнение към бързото прилагане на мерките, препоръчани в точка 7, следва да се насърчат преходът към икономика с ниски нива на емисии на CO2 и мерките за повишаване на потенциала за дългосрочен растеж.

5.

Държавите-членки от еврозоната продължиха да провеждат реформи, отговарящи на препоръките на еврозоната; измерението на еврозоната е отразено, макар и в различна степен, в общите стратегии за реформа, обявени в техните НПР. Нестабилната икономическа обстановка подчертава необходимостта да се отстранят съществуващите все още структурни слабости също и на пазара за продукти и на пазара на труда, които са съществени за корекции в рамките на паричен съюз.

6.

Потенциалът за икономически растеж на държавите-членки от еврозоната зависи в значителна степен от ускоряването на реформите, които улесняват адаптирането на пазара на труда и подобряват конкуренцията в секторите на услугите. Освен това особено в икономиките с големи външни дисбаланси тенденциите при разходите за труд следва да отчитат конкурентните позиции в еврозоната.

7.

С оглед на оценката на Комисията за отбелязания напредък Съветът препоръчва на държавите-членки от еврозоната да продължат да работят за осъществяване на структурните реформи. По-конкретно на държавите-членки от еврозоната се препоръчва:

8.

За да се извлече максимална полза от взаимодействията между политиките, които са по-силни в рамките на паричен съюз, и за да се засили политическата ангажираност по отношение на реформите, държавите-членки от еврозоната следва да продължават да укрепват ефективността на политическата координация в контекста на Еврогрупата. Целта е да се повиши ефективността на фискалните мерки, да се осъществява договореното наблюдение на развитието на конкурентоспособността и да се въведат необходимите реформи, както и да се работи по бърз и ефективен начин за постигане на съгласувани позиции на международни форуми. За тази цел съществуващите споразумения за външно представителство на еврозоната следва да се прилагат в пълна степен.