12.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 41/17

ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА

от 11 февруари 2009 година

относно прилагането на Система за отчет и контрол на ядрен материал от операторите на ядрени инсталации

(нотифицирано под номер C(2009) 785)

(2009/120/Евратом)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 77, параграф 124 от него,

(1)

Като има предвид, че Регламент (Евратом) № 302/2005 от 8 февруари 2005 г. относно прилагане на предпазните мерки по Евратом (1) определи естеството и обхвата на изискванията, предвидени в член 79 от Договора за Евратом, за да позволи отчетност на използваните или произвежданите руди, изходни материали и специални делящи се материали.

(2)

Като има предвид, че член 7 от Регламент (Евратом) № 302/2005 изисква ядрените оператори да поддържат система за отчет и контрол за ядрени материали и определя някои изисквания за такава система.

(3)

Като има предвид, че работният документ на Комисията, озаглавен „Прилагане на гаранциите по Договора за Евратом“ (2) съдържа изискването Комисията да създаде отправна рамка за висококачествена система за отчет и контрол на ядрен материал (ОКЯМ). Той също така гласи, че одитирането на системите за ОКЯМ ще бъде една от надзорните дейности на Комисията.

(4)

Като има предвид, че Европейската асоциация за изследване и разработване в областта на гаранциите (ESARDA) представи през 2007 г. Ръководство за добри практики в системите за отчет и контрол на ядрени материали, което разглежда елементите на система за ОКЯМ, която би могла да бъде обект на одити, както и възможните критерии за определяне на качеството на дейностите по всеки от тези елементи,

ПРЕПОРЪЧВА:

Раздел 1 —   Цел и обхват

Настоящата препоръка описва базовите характеристики на система за ОКЯМ на даден оператор, съответстваща на правните задължения, определени в Регламент (Евратом) № 302/2005. Някои характеристики, описани в настоящата препоръка, се отнасят само за съоръжения със съответни дейности (3).

Раздел 2 —   Термини и определения

1.

„Обвивка“ е конструктивен елемент на съоръжение, контейнер или оборудване, която се използва за осигуряване на физическата цялост на зона или обект (включително на оборудването или данните за защита) и за поддържане на непрекъснатостта на информацията за зоната или обекта чрез предотвратяване на неконтролиран достъп до или движение на ядрен или друг материал, или на взаимодействие с позициите, чието въздействие е ограничено. Пример са стените на складово помещение или басейн за съхраняване, резервоари за транспортиране и контейнери за съхранение.

2.

„Коригиращо действие“ е действие за премахване на причината за установена аномалия в ОКЯМ, отклонение или друга нежелана ситуация. Коригиращото действие се предприема, за да се предотврати повторно проявяване. Съществува разлика между корекция и коригиращо действие.

3.

„Обработка на данните“ е връзката между създаването на данни от резултати от измерване и проследяване на материали и издаването на различни нормативни доклади, документи, свързани с проверка по Евратом и вътрешни работни документи, свързани с проследяването на материалите в самото съоръжение.

4.

„Инвентарен контрол“ от ядрения оператор е програма за качествен контрол, чиято цел е своевременно да гарантира съответствие между записите и действителното положение. Инвентарният контрол следва да включва изясняване и докладване на открити несъответствия, както и съгласуване с други ведомости на мястото и централизирани такива.

5.

„Списъкът на инвентарните позиции“ е пълен списък на позициите от ядрен материал (ЯМ) в зоната на материален баланс (ЗМБ) или на указано място в рамките на ЗМБ, създадено в резултат на прилагането на инсталационна процедура. Списъкът може да включва материал, който бива манипулиран на групи. Списъкът следва да включва наименованията и местата на позициите или групите. Стойностите за масата и за други характеристики на позициите или групите следва да бъдат проследими.

6.

„Проверка на материалния баланс“ означава метода за оценка на стойността по материалния баланс; като се отчита обосновано приетата неопределеност от измерванията, проверката на баланса решава дали балансът е приемлив или не.

7.

„Несъответствие в материалния баланс“ означава стойност по материалния баланс, която не се потвърждава от проверката на материалния баланс.

8.

„Измерване“ означава дейностите за определяне на количеството и характеристиките на отчитания ядрен материал.

9.

„Отчет и контрол на ядрения материал“ (ОКЯМ) означава всички дейности в дадена ядрена инсталация, засягащи отчитането и контрола на ядрения материал, включително определянето и обработката на данни, както и докладването на Комисията.

10.

„Несъответствие в ОКЯМ“ означава всяко несъответствие между две или повече информации (напр. записи), когато това несъответствие не може да бъде обосновано след отчитане на допустимата вариация при измерването или на приетата допустима неопределеност. Несъответствията в ОКЯМ включват несъответствия в измерванията, несъответствия в материалния баланс и несъответствия в контрола на ядрения материал.

11.

„Аномалия в ОКЯМ“ е несъответствие или поредица от несъответствия, които показват липса или излишък на значително количество ядрен материал. Аномалия в ОКЯМ може да бъде открита по време на разследване на несъответствия в ОКЯМ от всякакъв вид.

12.

„Несъответствие в контрола на ядрения материал“ означава несъответствие при идентифицирането или при определяне на местонахождението на ядрен материал.

13.

„Проследяване на ядрен материал“ означава документацията за идентифицирането, движението, местонахождението и основните характеристики на всяка позиция на ядрения материал в ЗМБ. По специално проследяването включва експлоатационни записи, които са основата за прегрупиране, ново измерване, декларации за разлики между изпращача и получателя и промяна на категорията.

14.

„Ядрен оператор“ означава лице или предприятие, което създава или експлоатира съоръжение за производство, разделяне, преработка, съхранение или друга употреба на изходни материали или на специални делящи се материали. Терминът се използва също и за организацията, която в крайна сметка е отговорна за съответствието на ОКЯМ с Регламент (Евратом) № 302/2005.

15.

„Показател за ефективност“ означава предварителен показател за постигане на резултат, който се постига от отделен човек, екип, организация или действие.

16.

„Извършване на физическа инвентаризация“ означава процеса за създаване на пълен списък на позициите ядрен материал за ЗМБ като основа за проверка на инвентаризацията от инспекторите на Комисията.

17.

„Проверка на физическата инвентаризация“ (PIV) означава дейност по инспектиране, която проверява валидността на извършената от оператора инвентаризация и приключва периода на материален баланс. Проверката на инвентаризацията се извършва въз основа на списъка на инвентарните позиции, съставен от оператора. Данните от списъка на инвентарните позиции са взаимно свързани с отчетите за физическата наличност.

18.

„Качествен контрол“ означава контрол, предназначен да гарантира, че изискванията за качество се изпълняват.

19.

„Система за управление на качеството“ означава координирани дейности по управление и контрол на дадена организация по отношение на качеството.

20.

„Осигуряване на качеството“ означава частта от Системата за управление на качеството, съсредоточена върху постигането на увереност за това, че се изпълняват изискванията за качество.

21.

„Проследимост“ означава способността да се проследява хронологичното развитие, прилагане или местонахождение на разглеждания елемент.

Раздел 3 —   Управление на системата за ОКЯМ

Организация и отговорности

1.

Висшето ръководство следва да гарантира, че отговорностите и пълномощията са определени и обявени в рамките на организацията. Следва да бъде назначен член на ръководството, който независимо от другите отговорности да бъде отговорен за ежегодното писмено удостоверяване пред изпълнителния директор, че цялата система за ОКЯМ е годна за определените цели.

2.

Ролите и отговорностите на ръководството, взети заедно, следва да включват и организационни процедури и модели за комуникация, които:

а)

предават информация за ефективността на ОКЯМ както на йерархичен принцип, така и между различните работни области на отговорност;

б)

възлагат отговорности да подобряване на ОКЯМ, както се изисква въз основа на критериите за установяване на необходимост от подобряване;

в)

осигуряват информация за аномалии в ОКЯМ на ръководителя на ОКЯМ;

г)

гарантират, че служителите, занимаващи се с дейности по ОКЯМ, притежават подходящите компетентности;

д)

осигуряват подходящо ниво на осведоменост за правните задължения, засягащи гаранциите.

Управление и контрол на качеството

3.

Основните задачи следва да включват мерки за осигуряване на качеството и за качествен контрол. Целите на тези мерки следва да включват:

а)

намаляване на характерния риск от човешки грешки;

б)

осигуряване на правилната работа на измервателната апаратура и програмното осигуряване;

в)

осигуряване на редица показатели, предназначени да предупреждават ръководството при всеки признак за неадекватна ефективност (показатели за ефективност);

г)

вътрешна оценка с цел откриване на ниска ефективност;

д)

механизъм за коригиращи действия за случаи на ниска ефективност.

Раздел 4 —   Измерване и контрол на измерването

Програма за измерване

1.

Когато се извършват измервания, следва да се създаде програма за осигуряване на достатъчно точно определяне на количеството и характеристиките на материала, който трябва да бъде посочен в отчетните декларации. Дейностите по измерване следва да се провеждат така, че да има проследимост в случай на разследване на аномалия. Дейностите по измерване следва да включват измерването на материала, а също и процеса, при който измерваният материал се избира за представителен за даден набор от материал и за всякаква последваща преработка на този пробен материал (вземане на проби, превоз и подготовка на пробата), както и изискваните процеси на обработка на данните. Трябва да са включени и дейности по измерване, необходими за контрол на измерването и осигуряване на качеството.

Изисквания към отчетните данни

2.

За да се гарантира съответстваща ефективност на измерванията, следва да се вземат предвид следните изисквания:

а)

утвърждаването на прилаганите методи на измерване;

б)

проследимост на резултатите от измерванията;

в)

точността и грешката;

г)

всеки резултат от измерване трябва да бъде одобрен от отговорно лице;

д)

пробата трябва да е представителна за материала.

3.

В случаите, в които отчетните данни се основават на изчисления, а не на преки измервания, стойностите следва да бъдат утвърдени, проследими и одобрени. За броенето на позициите важат подобни изисквания.

Контрол на измерването

4.

Следва да има въведена програма за контрол на измерването с цел да се гарантира валидността на използваните за отчетните декларации измервателни резултати и техните неопределености.

5.

Програмата за контрол на измерването следва да включва:

а)

измервания, гарантиращи, че измервателната апаратура работи в съответствие с изискванията;

б)

гаранция, че в отчетните стойности за масата няма значителна систематична грешка и че неопределеността при измерването е съответстващо оценена;

в)

записи с всички данни от програмата за контрол на измерването;

г)

описание на измервателното оборудване и методите на измерване;

д)

одобрение на процедурите за измерване.

Раздел 5 —   Проследяване на „ядрен материал“

1.

Проследяването на ядрения материал следва да документира всяко движение и местонахождението на всяка позиция от ядрен материал. То следва да включва и информация за характеристиките на материала и неговата защитна обвивка. Всяко действие, свързано с ядрен материал, което променя местонахождението, идентифицирането, естеството или количеството на ядрения материал, следва да бъде документирано. По-специално проследяването следва да включва отчети, които са основата за прегрупиране, ново измерване, декларации за разлики между изпращача и получателя и промяна на категорията.

Идентифициране

2.

Когато това е практически изпълнимо, ядреният материал следва да бъде в контейнери със заведен уникален елемент за идентифициране. Когато ядреният материал не е в транспортируем контейнер, за идентифициране на „контейнера“ и за определяне на местонахождението на контейнера/материала може да се счита дадено ясно разграничено технологично местоположение. Това включва материал в технологични съдове или друго оборудване. Елементите за идентифициране на контейнерите следва да бъдат незаличими и ясно четими при инвентаризационни проверки. Ако елементът за идентифициране на позицията трябва да се смени, следва да бъде записана връзката между стария и новия елемент за идентифициране. Ако ядреният материал е в някакъв вид двойна защитна обвивка, естеството и характеристиките на материала във всеки един контейнер или място следва да бъдат проследими чрез контрола на идентифицирането.

Идентифициране на мястото за съхранение

3.

Местата, на които може да се държи ядрен материал, следва да имат елементи за идентифициране, които са основата за записване на местоположението и преместванията на материала. Когато е необходимо, в рамките на зоните следва да бъдат споменати конкретни места като част от указанията за точното местоположение. Записите за контрол на съхраняването следва да гарантират, че елементите за идентифицирането на съдържанието на всяко място за съхранение са известни и че може да се намери мястото на всяка определена позиция. Естеството и характеристиките на материала на всяко място следва да могат да бъдат установени чрез контрол на идентифицирането или по други начини.

Проследяване на материал по време на производството

4.

Когато ядрен материал влиза в технологичен процес (или се преопакова), производствените записи следва да позволяват идентифицирането на позициите, от които материалът е бил подаван в процеса (или в нови контейнери). Целта на това е да се осигури проследимост на съответните ядрени характеристики на материала в процеса.

Производствените записи следва да показват количеството материал, който се подава в процеса или се преопакова и, както вече бе посочено, следва да се поддържа проследимост на информацията, свързана с естеството на ядрения материал.

Когато в резултат на обработката или преопаковането се получават нови позиции или набори от материал, за тези позиции следва да бъдат установени стойности за масата и елементи за идентифициране, а техните елементи за идентифициране следва да бъдат свързани със съответните резултати за масата и с хронологията на измерване.

Инвентарен контрол

5.

При инвентарния контрол от страна на оператора следва:

а)

да се гарантира, че всички премествания на ядрен материал от складове към зоните за обработка и обратно се записват (ключови точки на измерване — КТИ);

б)

да се проверява редовно дали записите за запасите съответстват на записите за потоците в КТИ, записите за местата на съхранение и записите за обработката, като редовно съгласува записите по места с централните записи на ЗМБ;

в)

да се отчитат експлоатационните записи от мерките за инвентарен контрол, които осигуряват непрекъсната информация за съдържанието на позиции в ядрения материал;

г)

да се проверява редовно съответствието между информацията за наличния материал и действителното състояние;

д)

да се изясняват и докладват откритите несъответствия, както и да се съгласуват резултатите с други отчети по места или с централни отчети.

В случай на преместване на ядрен материал, което не представлява преместване на позиция, поместена в защитна обвивка, следва да бъде измерено количеството на преместения материал.

Управление на несъответствията

6.

Инсталацията следва да има методика, чрез която да се разпознават и разследват несъответствията в ОКЯМ и да се документира тяхното обработване. Методиката следва да:

а)

отбелязва за всеки вид несъответствие действията по разследване, които се предприемат, както и обстоятелствата във всеки един случай, които се отчитат при изясняване на несъответствието. Предприеманите действия следва да включват отговорностите на персонала и допълнителните данни, които се използват;

б)

извършва подходяща корекция на записите и нормативните декларации, когато дадено несъответствие се изясни;

в)

завежда писмено, когато дадено несъответствие остане неизяснено, както и да завежда писмено предприетото действие за изясняването му.

Управление на аномалиите

7.

Инсталацията следва да има въведена методика, която съответства на задълженията за докладване съгласно членове 6 и 14 (специални доклади) от Регламент (Евратом) № 302/2005. Освен управлението на аномалиите, описано в раздел 5, точка 6 от настоящата препоръка, методиката следва да:

а)

разпознава, разследва и документира обработването на аномалиите в ОКЯМ, съответстващи на член 15, буква а) от Регламент (Евратом) № 302/2005. Целта на такива разследвания на ОКЯМ следва да бъде навременно създаване на отчетно доказателство за това, че за целия материал се води отчет;

б)

разпознава, разследва и документира обработването на други ситуации, съответстващи на член 15, буква б) от Регламент (Евратом) № 302/2005;

в)

определя отговорностите на персонала и формата на вътрешна комуникация, необходима, когато се изискват действия съгласно член 15, буква а) или б) от Регламент (Евратом) № 302/2005. Методиката следва да определя и механизмите, чрез които персоналът ще информира Комисията;

г)

определя отговорностите и пълномощията на персонала с цел осигуряване на „допълнителни подробности или обяснения“, когато такива се изискват съгласно член 14 от Регламент (Евратом) № 302/2005.

Раздел 6 —   Обработка на данните и контрол

1.

Следва да бъде въведена система за обработка на данни, която да осигурява:

а)

сигурно и надеждно запаметяване на всички данни, необходими за правилната работа на системата за ОКЯМ;

б)

декларациите, изисквани от Регламент (Евратом) № 302/2005 (отчети за промяна в наличността, доклади за материалния баланс, отчети за физическата наличност, специални доклади, предварителни уведомления);

в)

стандартно отклонение в материалния баланс за проверките на материалния баланс (ако е целесъобразно);

г)

различни видове документи, свързани с декларациите за промяна в наличността, като документация за доставяне;

д)

работни документи за планов инвентарен контрол;

е)

работни документи за извършване на физическа инвентаризация;

ж)

списък на инвентарните позиции, създаден въз основа на извършването на физическа инвентаризация и използван при проверката на инвентаризацията или друг вид проверка.

2.

Следва да има процедури за обработка на данните с цел коригиране на записи и генериране на декларации за коригиране, според необходимостта за всяка ситуация, при която е било открито несъответствие. По време на такива процеси на коригиране следва да се запазва проследимостта. Качественият контрол и мерките за осигуряване на качеството следва да гарантират завършеността и безгрешността на системата за обработка на данните.

3.

Възможностите за обработка на данните следва да включват:

а)

осигуряване на инвентарни списъци, позволяващи проверка на инвентара от оператора;

б)

инвентарни списъци, осигуряващи всякаква информация, необходима за определяне на несъответствията между местата, описани в записите, и действителното физическо място;

в)

поддържане на редовно съгласуване на записите по места и централните записи на ЗМБ, когато отчитането на ядрени материал в технологичен процес включва отделно съхраняване на тези записи;

г)

възможност за въвеждане на корекции, произтичащи от разследването на несъответствия, с цел проверка на инвентара и съгласуване на документацията;

д)

документацията за резултатите от проверката на инвентара и съгласуването на базата данни, включително документацията за установените несъответствия, за целите на показателите за ефективност.

4.

Процедурите за дейностите по изпълнение на обработката на данните следва да осигуряват на ръководителя на системата за ОКЯМ контролна информация. Тя трябва да включва служителите, които дават начало на всяко изпълнение на софтуерна програма, разпознаване на използваната(ите) приложна(и) програма(и), както и идентифициране на местонахождението на използваните входящи данни и местонахождението на създаваните изходящи данни. Трябва също да бъде възможно да се разпознава всяко изпълняване на приложна софтуерна програма или достъп до записи и данни, които не са в съответствие с разрешените правила за обработка на данните.

Проследимост

5.

Системата за обработка на данните следва да генерира информацията, изисквана съгласно Регламент (Евратом) № 302/2005, и също да поддържа проследимостта за цялата осигурена информация. Трябва да бъде възможно да се идентифицира всяка информация или данни, които може да са необходими за изясняване на несъответствия и аномалии във връзка с изискванията на Регламент (Евратом) № 302/2005.

Раздел 7 —   Материален баланс

Получаване и изпращане

1.

Ядрените оператори следва да прилагат процедури по получаване, включващи:

а)

проверка на информацията от изпращача (пълнота, непротиворечивост);

б)

проверка на естеството, елемента за идентифициране и механичната цялост на транспортния контейнер и пломбите, както и първоначална проверка на естеството на ядрения материал (когато е необходимо);

в)

въвеждане на получения материал в процеса на отчитане;

г)

разпознаване и обработване на разлики между изпращача и получателя;

д)

коригиращи действия в случай на несъответствия;

е)

записване по начин, който гарантира проследимост;

ж)

осигуряване на съобразяване със задълженията, предвидени в членове 21 и 22 от Регламент (Евратом) № 302/2005.

2.

Ядрените оператори следва да прилагат процедури по изпращане, определящи:

а)

съдържанието на информацията, която се изпраща на получателя;

б)

как следва да се актуализира отчетът;

в)

коригиращите действия и съответна реакция при ситуации на несъответствие, регистрирани от получателя;

г)

подготовката и изпълнението на процеса на изпращане;

д)

воденето на записи по начин, който гарантира проследимост;

е)

дейностите за осигуряване на съобразяване със задълженията, предвидени в членове 21 и 22 от Регламент (Евратом) № 302/2005.

Извършване на физическа инвентаризация (PIT)

3.

Всяка календарна година следва да се извършва физическа инвентаризация на всяка ЗМБ, като периодът между две последователни физически инвентаризации не трябва да надвишава 14 месеца. Процедурите PIT следва да включват тези за докладване на Комисията и за осигуряване на списък на инвентарните позиции за проверка на физическата инвентаризация (PIV). По специално ядрените оператори следва да имат процедури PIT, отчитащи следните необходимости:

а)

определяне на работните методи на извършване на физическа инвентаризация и отговорностите за всяка зона за съхранение и зона за обработване;

б)

установяване на надежден списък от позиции за целия материал на всяко едно място от ЗМБ. Подобни процедури трябва да са замислени така, че да гарантират, че няма никакъв пропуснат материал;

в)

извършването на физическата инвентаризация следва да бъде записвано;

г)

ако има дейности по извършване на физическа инвентаризация, включващи физически проверки (проверка на етикетите или измерване), процедурите следва да включват правила за определяне на необходимите корекции в информацията в системата за обработка на данни (когато са открити несъответствия), както и правила за предаване на такива корекции на отдела за обработка на данни;

д)

преди да бъде предаден, списъкът на инвентарните позиции за ЗМБ, представен пред инспекторите на Комисията като основа за PIV, следва да бъде удостоверен с подписа на отговорното лице;

е)

при една методика за извършване на физическа инвентаризация на зона за съхранение, която разчита изцяло на записи за преместване, надеждността на методиката следва да бъде повишена, като бъдат предвидени:

i)

указания за качествен контрол и осигуряване на качеството за създаването на записи за преместванията;

ii)

мерки за качествен контрол и за осигуряване на качеството, гарантиращи надеждни записи за местата за съхранение;

iii)

текущо записване на факта, че тези указания за осигуряване на качеството и за качествен контрол за били спазени;

iv)

осигуряване на невредимостта на материала по време на престоя му в зоната;

v)

независимо потвърждение, че записите за преместване са пълни.

4.

За всяка една позиция за целите на формалните проверки списъкът на инвентарните позиции следва да включва:

а)

местоположение и положение на съхраняване в рамките на мястото;

б)

тип на контейнера и идентификация на контейнера (ако е приложимо);

в)

вид на материала;

г)

маса на ядрения материал за всяка позиция (бруто тегло, нето тегло и тара);

д)

степен на обогатяване на урана;

е)

изотопен състав на плутония (ако има).

Списъкът на инвентарните позиции следва да включва точки за материал, който е труден за измерване или поради мястото си (съдържание на технологичен съд), или защото е в неудобна за измерване форма. В такива случаи операторът следва за всяка позиция да обяви интервал за масата по оценка, като проследимостта следва да осигури връзката с данните, използвани за оценката. Оценките за масата на материал, който е недостъпен или е в технологични съдове, следва да включват мястото на материала. Стойностите за масата на измерени отпадъци, случайни загуби и прехвърляния в отпадък следва да имат проследима хронология.

Проверка на материалния баланс

5.

В ЗМБ, в която има обработка или повторно измерване, материалният баланс от физическата инвентаризация, както и материалните баланси за технологичната зона, които са част от методика за инвентарен контрол, следва да бъдат проверявани за приемливост, като се използват стандартни отклонения на баланса, отчитащи обосновано приетата неопределеност на измерванията, а в случай на количества по оценка — неопределеността на технологичния процес и измерванията. Тези проверки следва да бъдат неразделна част системата за осигуряване на качеството.

Процедурите за всяка проверка на баланс следва да вземат предвид следното:

а)

софтуерът за изчисляване на стандартното отклонение на всеки баланс следва да е предвиден в методиката за осигуряване на качеството на програмното обезпечаване и неговата употреба;

б)

данните от отчитането и методът на измерване, използвани за изчисляване на стандартното отклонение на всеки баланс, следва да са предвидени в методиката за данните и тяхното използване;

в)

алгоритмите, използвани за изчисляване на стандартното отклонение, следва да са описани в технически документ;

г)

методът следва да осигурява стандартни отклонения за баланса, които отразяват правилно модела на технологична обработка през периода на баланса и които отразяват правилно също и хронологията на измерванията (или на метода за оценка) на стойностите за масата, използвани за изчисляване на баланса;

д)

когато оценките за материала в технологичния процес са въз основа на хронологична информация или на някакъв вид моделиране, методът на оценка и методът за установяване на неопределеността следва да бъдат описани в технически документ;

е)

работните процедури за проверка на баланса, ръководството за потребителя на софтуера, описанието на софтуера и документите за техническия метод следва да бъдат написани по такъв начин, че да могат да бъдат удостоверени тяхната пълнота и взаимна съгласуваност.

Адресати на настоящата препоръка са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 11 февруари 2009 година.

За Комисията

Andris PIEBALGS

Член на Комисията

(1)  ОВ L 54, 28.2.2005 г., стр. 1.

(2)  SEC(2007) 293.

(3)  Посочването на проверки на измерванията и материалния баланс е несъстоятелно за съоръжение, при което няма измервания.