(1)

От датата на въвеждането на еврото Комисията е компетентна по парични и валутни въпроси.

(2)

Съветът определя правилата за водене на преговори и сключване на споразумения по въпросите на паричния или валутен режим.

(3)

На 29 декември 2000 г. Италианската република подписа парично споразумение с града-държава Ватикан, от името на Общността.

(4)

В заключенията си от 10 февруари 2009 г. Съветът прикани Комисията да направи преглед на действието на съществуващите парични споразумения и да обмисли възможността за повишаване на таваните за емитиране на монети.

(5)

В своето Съобщение „Доклад относно функционирането на паричните споразумения с Монако, Сан Марино и Ватикана“ Комисията направи извода, че е необходимо паричното споразумение с града-държава Ватикан да бъде изменено с цел осигуряване на по-последователен подход в отношенията между Общността и държавите, с които са сключени парични споразумения.

(6)

Следователно паричното споразумение с града-държава Ватикан следва да бъде предоговорено колкото се може по-скоро, така че новият режим да влезе в сила от 1 януари 2010 г. заедно с новите правила относно начините за въвеждането на евромонети, предвидени в Препоръка на Комисията от 19 декември 2008 г. относно общите насоки за националните страни и емитирането на разменни евромонети (1), одобрени от Съвета в неговите заключения от 10 февруари 2009 г.,

а)

споразумението се сключва между Общността и града-държава Ватикан. Текстът на споразумението представлява кодифициран текст на действащото в момента споразумение с нанесени изменения;

б)

градът-държава Ватикан се задължава да приеме всички подходящи мерки - чрез пряко транспониране или възможни равностойни действия - за прилагане на цялото приложимо общностно законодателство относно предотвратяването на изпирането на пари, предотвратяването на измами и подправянето на парични и непарични разплащателни средства. Ватиканът също така се задължава да приеме цялото приложимо общностно законодателство в банковата и финансовата област, ако и когато в града-държава Ватикан бъде създаден банков сектор;

в)

преразглежда се методът за определяне на тавана за емитиране на евромонети от Ватикана. Новият таван се изчислява, като се използва метод, съчетаващ фиксирана част, която има за цел да предотврати прекомерните нумизматични спекулации с монети от Ватикана, като се задоволява търсенето на колекционерския пазар, и променлива част, изчислявана, като средното емитиране на монети на човек от населението в Италианската република в годината n-1 се умножи по броя на жителите на града-държава Ватикан. Без да се засяга емитирането на колекционерски монети, споразумението определя минимален дял от 51 % за евромонети на Ватикана, които да бъдат пуснати в обращение по номинална стойност;

г)

създава се Съвместен комитет, който да наблюдава напредъка по прилагането на споразумението. Той се състои от представители на града-държава Ватикан, на Италианската република, на Комисията и на ЕЦБ. Той има възможността ежегодно да преразглежда фиксираната част с оглед на отчитането на инфлацията и развитието на колекционерския пазар. На всеки пет години той разглежда доколко подходящ е минималният дял от монети, които да бъдат пуснати в обращение по номинална стойност, и може да вземе решение за увеличаването му. Той приема решенията си с единодушие. Съвместният комитет приема своя процедурен правилник;

д)

евромонетите на Ватикана се изсичат от Instituto Poligrafico e Zecca dello Stato. Със съгласието на Съвместният комитет обаче градът-държава Ватикан има възможност да използва друг доставчик сред монетните дворове от Европейския съюз, които изсичат евромонети. Количеството на монетите, емитирани от града-държава Ватикан, се добавя към количеството на монетите, емитирани от Италианската република, за целите на одобряването на общото количество емитирани монети от страна на ЕЦБ;

е)

Съдът на Европейските общности се избира за орган, натоварен с уреждането на споровете, които могат да възникнат в резултат на прилагането на споразумението.