(1)

С писмо, регистрирано в генералния секретариат на Комисията на 19 декември 2008 г., Федерална република Германия (наричана по-долу „Германия“) поиска разрешение да продължи да прилага мярка за дерогация от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, уреждаща правото на приспадане и предоставена по-рано с Решение 2004/817/ЕО (2) по силата на приложимата тогава Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. в областта на хармонизирането на законодателствата на държавите-членки относно данъка върху печалбата — обща система за данък върху добавената стойност: единна основа (3).

(2)

В съответствие с член 395, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО с писмо от 3 юни 2009 г. Комисията информира останалите държави-членки за отправеното от Германия искане. С писмо от 9 юни 2009 г. Комисията уведоми Германия, че разполага с цялата счетена за необходима информация, за да разгледа искането.

(3)

Мярката за дерогация цели да изключи напълно правото на приспадане на ДДС, начислен върху стоки и услуги, които служат повече от 90 % за личните нужди на данъчнозадълженото лице или на негови служители или по-общо за несвързани с дейността му цели.

(4)

Мярката е в дерогация от член 168 от Директива 2006/112/ЕО, с който се установява общият принцип за право на приспадане, и има за цел да опрости процедурата за облагане с ДДС. Размерът на дължимия данък на етапа на крайното потребление се засяга само в незначителна степен.

(5)

Правните и фактическите обстоятелства, наложили необходимостта от настоящото прилагане на въпросната мярка за опростяване, не са се променили и продължават да съществуват. Поради това на Германия следва да се разреши да прилага мярката за опростяване за нов, но ограничен период от време, за да може мярката да бъде подложена на оценка.

(6)

Дерогацията няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Общността, произтичащи от ДДС,