22.1.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 17/39

(1)

На 12 декември 2003 г. Европейският съвет прие Европейска стратегия за сигурност, която призовава за установяване на международен ред, основан на ефикасен многостранен подход. Европейската стратегия за сигурност приема Устава на Организацията на обединените нации (ООН) за основополагаща рамка на международните отношения. Укрепването на ООН, осигуряването на възможност тя да изпълнява задълженията си и да действа ефективно е приоритет на Европейския съюз.

(2)

На 6 декември 2006 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации прие Резолюция 61/89, озаглавена „Към договор за търговията с оръжие: установяване на общи международни стандарти за внос, износ и трансфер на конвенционално оръжие“.

(3)

В заключенията си от 11 декември 2006 г. Съветът приветства официалното начало на процеса, който да доведе до изработването на правнообвързващ международен договор за търговията с оръжие, и отбеляза със задоволство, че голямо мнозинство от държавите — членки на ООН, са подкрепили посочената по-горе резолюция, в т.ч. всички държави-членки на ЕС. Съветът отново потвърди, че ЕС и неговите държави-членки ще изпълняват активна роля в този процес и подчерта, че е важно в рамките на този процес да се осъществи сътрудничество с други държави и регионални организации.

(4)

Генералният секретар на ООН създаде група от 28 правителствени експерти (ГПЕ), която да продължи обсъждането на евентуален договор за търговията с оръжие. През 2008 г. ГПЕ проведе срещи и представи своите заключения по време на министерската седмица в рамките на 63-тата сесия на Общото събрание на ООН. Групата стигна до заключение, че е необходимо по-нататъшно обмисляне и че в рамките на Организацията на обединените нации следва се положат постепенни усилия по открит и прозрачен начин. ГПЕ насърчи тези държави, които са в състояние да го направят, да откликват на призива за помощ на държавите в нужда.

(5)

В заключенията си от 10 декември 2007 г. Съветът подчерта значението на определената от ООН група от правителствени експерти (ГПЕ) и я насърчи да задвижи процеса напред. Той изрази своята твърда увереност, че един всеобхватен, правнообвързващ инструмент, който съответства на настоящите задължения на държавите по силата на съответното международно право и установява общи международни стандарти за внос, износ и трансфер на конвенционално оръжие, ще представлява съществен принос към решаването на проблема с нежеланото и безотговорно разпространение на конвенционално оръжие.

(6)

През октомври 2008 г. Първият комитет на Общото събрание на ООН прие резолюцията „Към договор за търговията с оръжие: установяване на общи международни стандарти за внос, износ и трансфер на конвенционално оръжие“. Всички държави-членки на ЕС подкрепиха текста.

(7)

Институтът на ООН за изследвания в областта на разоръжаването (UNIDIR) подкрепи този процес, като предприе изследване, състоящо се от две фази на подробен анализ на становищата на държавите — членки на ООН, относно осъществимостта, обхвата и параметрите на един договор за търговия с оръжие. Анализите на UNIDIR допринесоха за постигането на напредък в обсъжданията по договора за търговията с оръжие, като установиха областите на консенсус и различия, както и все още незасегнатите аспекти. Анализите послужиха като полезна информация на ГПЕ. Поради посочените причини е разумно на UNIDIR да се възложи техническото изпълнение на дейностите, предвидени в настоящото решение.

(8)

Въз основа на изложените по-горе заключения на Съвета и за да се утвърди постигнатото до момента, ЕС следва да подпомогне този процес чрез започване на разисквания, които да включват държавите, които не са членки на ГПЕ, както и други участници, като представителите на гражданското общество и промишлеността, с цел развиване на познанието и разбирането на въпроса и допринасяне за разширяването на направените от ГПЕ препоръки,

а)

да повиши осведомеността на националните и регионалните участници, държави — членки на ООН, представители на гражданското общество и промишлеността за настоящите международни дискусии относно договор за търговията с оръжие;

б)

да подкрепи поставената цел пред групата от правителствени експерти, създадена от генералния секретар на ООН във връзка с договора за търговията с оръжие, и да утвърди ООН като единствения форум, в чиито рамки може да се постигне един наистина универсален правен инструмент;

в)

да осигури по-голяма съпричастност от страна на всички държави — членки на ООН, и регионални организации към процеса, свързан с договора за търговията с оръжие;

г)

да насърчи обмена на становища между държавите, които участват в ГПЕ, и тези, които не членуват в групата;

д)

да насърчи разискванията между държавите — членки на ООН, по-специално между тези от тях, които не участват в ГПЕ;

е)

да насърчи обмена на становища между държавите — членки на ООН, регионалните организации, представителите на гражданското общество и промишлеността;

ж)

да определи възможните елементи, приложното поле и въздействието на договора за търговията с оръжие; и

з)

да информира цялата международна общност за тези разисквания и становища.

—

организиране на встъпителна проява, шест регионални семинара, заключителен семинар, включително оповестяване на резултатите, както и на допълнителна проява в рамките на Първия комитет (64-та сесия на Общото събрание на ООН).