31.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/62

(1)

Нестабилността на цените на храните постави редица развиващи се страни и тяхното население в драматична ситуация. Тази хранителна криза, съпътствана от финансова и енергийна криза и влошаване на качеството на околната среда заплашва да доведе нови стотици милиони хора до крайна бедност, състояние на глад и недохранване и налага да се прояви по-голяма солидарност с тези хора. Всички данни относно перспективата за пазарите на храни водят до заключението, че голямата нестабилност на цените на храните би могла да продължи да съществува през следващите години.

(2)

По тази причина с настоящия регламент следва да се създаде инструмент за финансиране на бързи ответни мерки по отношение на кризата с нестабилните цени на храните в развиващите се страни, като допълнение към съществуващите инструменти на Европейския съюз, свързани с политиката за развитие.

(3)

Съгласно Европейския консенсус относно развитието (2), приет на 20 декември 2005 г. от Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в Съвета, от Европейския парламент и от Комисията, Европейската общност (наричана по-долу „Общността“) ще продължи да работи за продоволствено осигуряване на международно, регионално и национално равнище — цел, за постигането на която следва да допринесе настоящият регламент.

(4)

На 22 май 2008 г. Европейският парламент прие резолюция относно покачващите се цени на храните в Европейския съюз и в развиващите се страни, като призова Съвета да осигури съгласуваност на всички свързани с прехраната национални и международни политически мерки, чиято цел е гарантиране на правото на прехрана.

(5)

По време на заседанието си на 20 юни 2008 г. Европейският съвет категорично потвърди своя ангажимент за постигане на колективната цел за официална помощ за развитие (ОПР) в размер 0,56 % от брутния национален доход (БНД) до 2010 г. и 0,7 % от БНД до 2015 г., както беше посочено в заключенията на Съвета от 24 май 2005 г., в заключенията на Европейския съвет от 16 и 17 юни 2005 г. и в Европейския консенсус относно развитието.

(6)

Като призна в своите заключения от 20 юни 2008 г., че високите цени на храните засягат положението на най-бедното население на света и излагат на риск напредъка по постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), Европейският съвет прие програма на ЕС за действие за постигане на ЦХР, в която се заявява, че Европейският съюз се ангажира, в съответствие с декларацията от конференцията на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), приета от Конференцията на високо равнище на ФАО по продоволственото осигуряване на 5 юни 2008 г. (декларация на конференцията на ФАО) да насърчава глобално партньорство за прехрана и селско стопанство и желае да играе значителна роля за подпомагане на преодоляването до 2010 г. на част от разликата във финансирането в областта на селското стопанство, продоволственото осигуряване и развитието на селските райони.

(7)

Европейският съвет заяви в заключенията си, че в това начинание Европейският съюз ще насърчава по-координирана и дългосрочна международна реакция по отношение на съществуващата хранителна криза, и по-специално в рамките на Организацията на обединените нации (ООН) и международните финансови институции, че приветства създаването от генералния секретар на ООН на Работна Група на Високо Равнище по въпросите на глобалната криза в продоволственото осигуряване (РГВР) и е решен да изпълни изцяло ангажимента си по прилагането на декларацията на конференцията на ФАО. За тази цел РГВР прие цялостна рамка за действие, а международни и регионални организации предприеха собствени инициативи. Европейският съвет също така заяви в заключенията си, че Европейският съюз ще подкрепи енергични ответни мерки за осигуряване на по-добро снабдяване със селскостопански продукти в развиващите се страни, като предостави по-специално необходимото финансиране за селскостопански суровини и производствени фактори и съдействие за използването на пазарни инструменти за управление на риска, че Европейският съюз значително ще засили подкрепата си за публичните и частни инвестиции в селското стопанство и по принцип ще насърчава развиващите се страни да разработват по-добри селскостопански политики, по-специално с оглед подкрепата на продоволственото осигуряване и укрепването на регионалната интеграция. Европейският съюз ще мобилизира също и средства за финансиране не само на продоволствена помощ, но и на „предпазни мрежи“ за бедните и уязвими групи от населението.

(8)

Финансовите и материални нужди за пълно овладяване на причините за високите цени на храните и последиците от тях са много големи. Ответните мерки следва да дойдат от целокупната международна общност; Европейската общност прави решителна крачка, като дава своя справедлив дял. Европейският съвет от 20 юни 2008 г. приветства намерението на Комисията да излезе с предложение за нов фонд за подкрепа на селското стопанство в развиващите се страни в рамките на текущите финансови перспективи.

(9)

Ответната стратегия на Общността следва по-специално категорично да насърчава позитивна реакция под формата на по-голямо предлагане от страна на селскостопанските производители в развиващите се страни в краткосрочен до средносрочен план, като в същото време чувствително облекчава негативните последствия от нестабилността на цените на храните върху най-бедните слоеве от населението в тези страни. По-голямото предлагане като реакция е в интерес и на Общността, защото смекчава натиска върху цените на селскостопанските продукти.

(10)

Общността разполага с няколко инструмента за дългосрочно подпомагане на развитието, и по-конкретно Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (3) и Европейския фонд за развитие, чрез който се отпуска ОПР на страните от Африка, Карибския и тихоокеанския басейн (АКТБ) и отвъдморските страни и територии (ОСТ)(наричан по-долу „ЕФР“). Тези инструменти от неотдавна се планират в съответствие със средносрочните и дългосрочните приоритети за развитие на страните, отговарящи на условията за финансиране. Мащабните промени в планирането по тези инструменти в отговор на краткосрочна криза биха застрашили баланса и съгласуваността на съществуващите стратегии за сътрудничество с тези страни. За отпускането на спешна помощ Общността разполага и с Регламент (ЕО) № 1257/96 от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ (4), както и с Регламент (ЕО) № 1717/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за установяване на инструмент за стабилност (5).

(11)

Тези инструменти обаче вече бяха мобилизирани или препрограмирани до крайна степен през 2008 г., за да се овладеят негативните последствия от нестабилните цени на храните в развиващите се страни. Това може да се направи в много по-ограничена степен през 2009 г.; това обаче би било крайно недостатъчно, за да се отговори на нуждите.

(12)

Следователно, необходимо е да бъде приет специален финансов инструмент в допълнение на съществуващите инструменти за външно финансиране, да се приемат спешни допълнителни мерки за бързо овладяване на последствията от сегашната нестабилност на цените на храните в развиващите се страни.

(13)

Помощта съгласно настоящия регламент следва да се управлява по начин, позволяващ увеличаване на доставките на храни за местното население.

(14)

Мерките по този инструмент следва да помогнат на развиващите се страни да увеличат производителността в селското стопанство през следващите сезони, следва да отговорят бързо на непосредствените нужди на тези страни и тяхното население, да бъдат първа крачка за предотвратяването, доколкото това е възможно, на продоволствената несигурност в бъдеще и да съдействат за смекчаване на последствията от нестабилните цени на храните в глобален план, което би било от полза за най-бедните слоеве от населението, за дребните селскостопански производители, и за европейските потребители и селскостопански производители.

(15)

Самото естество на мерките по настоящия регламент налага решенията за тяхното финансиране да се вземат с ефективни, гъвкави, прозрачни и бързи процедури, с активно сътрудничество на всички участващи институции.

(16)

Трябва да се осигури съгласуваност и непрекъснатост между краткосрочните мерки, насочени към подпомагане на най-пряко и най-тежко засегнатите от покачващите се и/или нестабилните цени на храните слоеве на населението, и по-тясно свързаните със структурната политика мерки, насочени към предотвратяване на повторението на настоящата хранителна криза.

(17)

Необходимо е да се предвидят и разпоредби за защита на финансовите интереси на Общността в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (6), Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията, за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (7) и с Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (8).

(18)

Тъй като целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, с оглед обхвата на изискваните дейности, могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(19)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9).

(20)

Различните инструменти на политиката за развитието, както и настоящият инструмент за финансиране се прилагат така, че да се гарантира непрекъснатост на сътрудничеството, и по-конкретно преходът между спешни мерки и средносрочни и дългосрочни ответни мерки. Настоящият регламент следва да се впише в една дългосрочна стратегия за подкрепа на продоволственото осигуряване в развиващите се страни, основана на техните собствени нужди и планове.

(21)

За да се осигури ефективност на мерките, предвидени в настоящия регламент, и предвид тяхната неотложност, настоящият регламент следва да влезе в сила на следващия ден след публикуването му,

а)

да се насърчи позитивната реакция под формата на по-голямо предлагане от страна на селскостопанския сектор в целеви страни и региони;

б)

да се подкрепят дейности, с които бързо и непосредствено ще се смекчат негативните последствия за местното население от нестабилните цени на храните в съответствие с глобалните цели за продоволствено осигуряване, включително стандартите на ООН за хранителни потребности;

в)

засилване на производствения капацитет и подобряване на управлението на селскостопанския сектор с цел увеличаване на устойчивостта на намесите.

а)

мерки за по-добър достъп до суровини, други производствени фактори и услуги за селското стопанство, включително торове и семена, като се отделя специално внимание на местни инструменти и тяхната достъпност;

б)

„предпазни мрежи“, имащи за цел поддържането или подобряването на производствения капацитет в селското стопанство и задоволяване на основните хранителни нужди на най-уязвимите групи от населението, включително децата;

в)

други мерки с по-малък обхват, имащи за цел увеличаването на производството въз основа на нуждите на съответната държава: микрокредитиране, инвестиции, оборудване, инфраструктура и складове; както и професионално обучение и подкрепа за професионалните групи в селскостопанския сектор.

а)

държави и региони, които са партньори, и техните институции;

б)

децентрализирани органи в държавите партньори, като например общини, провинции, департаменти и региони;

в)

съвместни органи, изградени от държави и региони, които са партньори с Общността;

г)

международни организации, включително регионални организации, органи на ООН, департаменти и мисии, международни и регионални финансови институции и банки за развитие;

д)

институции и органи на Общността, но само за целите на изпълнението на мерките за подкрепа, посочени в член 3, параграф 4;

е)

агенции на ЕС;

ж)

следните образувания и органи на държавите-членки, на държави и региони, които са партньори и на всяка друга трета държава, която отговаря на изискванията за допускане до външно подпомагане от Общността, установени в Регламент (ЕО) № 1905/2006, доколкото същите допринасят за постигане на целите на настоящия регламент:

а)

проекти и програми;

б)

бюджетна подкрепа, по-специално бюджетна подкрепа за определени сектори, ако управлението на държавата партньор за изразходване на обществени средства е достатъчно прозрачно, надеждно и ефективно и условията за предоставяне на бюджетна подкрепа, установени в съответния географски финансов инструмент, са изпълнени;

в)

вноски в международни или регионални организации и международни фондове, управлявани от такива организации;

г)

вноски в национални фондове, създадени от държави и региони, които са партньори за привличане на съвместно финансиране от редица донори, или вноски във фондове, създадени от един или няколко донора за целта на съвместното изпълнение на проекти;

д)

съфинансиране с образувания, допустими за финансиране съгласно определението в член 4;

е)

средства, предоставени на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или на други финансови посредници на основата на програми на Комисията за предоставяне на заеми (по-специално за подкрепа на инвестиции във и развитие на частния сектор), рисков капитал (във формата на подчинени или условни заеми) или други временни миноритарни участия в капитала на предприятието, и вноски в гаранционни фондове в съответствие с член 32 от Регламент (ЕО) № 1905/2006, доколкото финансовият риск на Общността е ограничен до тези средства.