23.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 345/75

(1)

През юни 2004 г. Европейският съвет поиска да се изготви цялостна стратегия за защита на критичните инфраструктури. В отговор на това на 20 октомври 2004 г. Комисията прие съобщение относно защитата на критичните инфраструктури в борбата с тероризма, в което се дават предложения за засилване на способността на Европа да предотвратява терористични нападения, засягащи критични инфраструктури, както и готовността ѝ да реагира и реакцията ѝ на тях.

(2)

На 17 ноември 2005 г. Комисията прие Зелена книга относно Европейска програма за защита на критичните инфраструктури, в която се предлагат различни възможности за създаване на програмата и на предупредителната информационна мрежа за критични инфраструктури. В получените отзиви за Зелената книга се изтъква ползата от общностна рамка за защитата на критичните инфраструктури. Призната бе необходимостта да се увеличи способността на Европа за защита на критичните инфраструктури и да се спомогне за намаляване на тяхната уязвимост. Изтъкнато бе значението на ключовите принципи на субсидиарност, пропорционалност и взаимно допълване, както и на диалога със заинтересованите страни.

(3)

През декември 2005 г. Съветът по правосъдие и вътрешни работи призова Комисията да изготви предложение за Европейска програма за защита на критичните инфраструктури и реши, че програмата следва да бъде изградена върху подход, обхващащ всички опасности, като противодействието на терористични заплахи се счита за приоритет. Съгласно този подход при осигуряване на защитата на критичните инфраструктури следва да се вземат предвид заплахите, които са резултат от човешка дейност, технологичните заплахи и природните бедствия, като се отдава обаче приоритет на терористичните заплахи.

(4)

През април 2007 г. Съветът прие заключения относно Европейската програма за защита на критичните инфраструктури, в които отново изтъкна, че държавите-членки носят крайната отговорност за управлението на механизмите за защита на критичните инфраструктури в рамките на техните национални граници, като същевременно приветства усилията на Комисията за разработване на европейска процедура за установяване и означаване на европейски критични инфраструктури („ЕКИ“) и за оценка на необходимостта от подобряване на тяхната защита.

(5)

Настоящата директива представлява първата стъпка от един поетапен подход за установяване и означаване на ЕКИ и за оценка на необходимостта от подобряване на тяхната защита. Ето защо настоящата директива обхваща основно секторите на енергетиката и транспорта и следва да бъде преразгледана, за да се направи оценка на нейното въздействие и на необходимостта в нейния обхват да бъдат включени и други сектори, inter alia, сектора на информационните и комуникационните технологии.

(6)

Държавите-членки и собствениците/операторите на ЕКИ носят първична и крайна отговорност за тяхната защита.

(7)

В Общността съществуват определен брой критични инфраструктури, чието нарушаване или унищожаване би довело до значителни трансгранични последици. Това включва трансгранични последици за повече от един сектор като резултат от взаимозависимостта между свързани помежду си инфраструктури. Подобни ЕКИ следва да бъдат установени и означени по обща процедура. Оценяването на изискванията за сигурност за подобни инфраструктури следва да се извърши съгласно минимален общ подход. Двустранните механизми на сътрудничество между държавите-членки в областта на защитата на критичните инфраструктури представляват едно добре установено и ефикасно средство за защита на трансграничните критични инфраструктури. Европейската програма за защита на критичните инфраструктури следва да се основава на този вид сътрудничество. Информацията, свързана с означаването на определена инфраструктура като ЕКИ, следва да се класифицира на съответното ниво в съответствие със съществуващото законодателство на Общността и на държавите-членки.

(8)

Тъй като в някои сектори има конкретен опит, експертни знания и изисквания по отношение на защитата на критичните инфраструктури, следва да се разработи и въведе общностен подход за защита на критичните инфраструктури, като се вземат предвид спецификата на съответните сектори и съществуващите секторни мерки, включително тези, които вече са налице на общностно, национално или регионално равнище, както и, когато е необходимо, сключените споразумения за трансгранична взаимопомощ между собствениците/операторите на критични инфраструктури. Предвид високата степен на участие на частния сектор в надзора и управлението на риска, както и в планирането на непрекъснатостта на работните процеси и възстановяването им след бедствия и аварии, е необходимо общностният подход да насърчава пълноценното участие на частния сектор.

(9)

По отношение на сектора на енергетиката, и по-специално на методите за производство и пренос на електроенергия (във връзка с доставките на електроенергия), се приема, че когато е целесъобразно, производството на електроенергия може да включва елементите на атомни електроцентрали за пренос на електроенергия, но без специфично ядрените елементи, обхванати от съответното законодателство в ядрената област, включително договори и право на Общността.

(10)

Настоящата директива допълва действащите секторни мерки на общностно равнище и в отделните държави-членки. Там, където вече са въведени общностни механизми, тяхното използване следва да продължи, като по този начин те ще допринесат за цялостното прилагане на настоящата директива. Следва да се избягва дублирането на различни актове или разпоредби или противоречието между тях.

(11)

Във всички означени ЕКИ следва да се въведат операторски планове за сигурност или еквивалентни мерки, които да включват установяване на важните инфраструктурни елементи, оценка на риска, както и установяване, подбор и подреждане по приоритети на мерките и процедурите за противодействие. С оглед да се избегнат ненужната работа и дублирането, всяка държава-членка следва първо да прецени дали собствениците/операторите на означени ЕКИ разполагат със съответните операторски планове за сигурност или сходни мерки. Когато не съществуват подобни планове, всяка държава-членка следва да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира въвеждането на подходящи мерки. Всяка държава-членка самостоятелно решава коя е най-подходящата форма на действие за въвеждането на операторски планове за сигурност.

(12)

Мерките, принципите, насоките, включително общностните мерки, както и двустранните и/или многостранните схеми за сътрудничество, които предвиждат план, който е сходен или еквивалентен на операторски план за сигурност, или предвиждат служител за връзка по сигурността или сходна длъжност, следва да се разглеждат като отговарящи съответно на изискванията на настоящата директива по отношение на операторския план за сигурност или по отношение на служителя за връзка по сигурността.

(13)

Във всички означени ЕКИ следва да бъдат определени служители за връзка по сигурността, с цел да се улеснят сътрудничеството и комуникацията с компетентните национални органи за защита на критичните инфраструктури. С оглед да се избегнат ненужната работа и дублирането, всяка държава-членка следва първо да прецени дали собствениците/операторите на означени ЕКИ вече не разполагат със служител за връзка по сигурността или сходна длъжност. Когато няма служител за връзка по сигурността, всяка държава-членка следва да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира въвеждането на подходящи мерки. Всяка държава-членка самостоятелно решава коя е най-подходящата форма на действие за определянето на служители за връзка по сигурността.

(14)

За ефикасното установяване на рисковете, заплахите и уязвимите места в съответните сектори се изисква комуникация както между собствениците/операторите на ЕКИ и държавите-членки, така и между държавите-членки и Комисията. Всяка държава-членка следва да събира информация относно ЕКИ, които се намират на нейна територия. Комисията следва да получава от държавите-членки обща информация относно уязвимите места, заплахите и рисковете в секторите, в които са били установени ЕКИ, включително, когато е необходимо, информация за възможни подобрения в ЕКИ и междусекторни зависимости, въз основа на което, при необходимост, Комисията да може да изготвя конкретни предложения за подобряване на защитата на ЕКИ.

(15)

С цел да се улесни подобряването на защитата на ЕКИ, може да бъдат разработени общи методологии за определяне и класифициране на уязвими места, заплахи и рискове по отношение на инфраструктурните елементи.

(16)

На собствениците/операторите на ЕКИ следва да се осигури достъп, основно чрез компетентните органи на държавите-членки, до най-добрите практики и методологии за защита на критичните инфраструктури.

(17)

За ефективната защита на ЕКИ е необходимо да има комуникация, координация и сътрудничество на национално и общностно равнище. Това може да се постигне най-добре, като във всяка държава-членка се определят точки за контакт по защитата на европейските критични инфраструктури, които следва да координират въпросите, свързани със защитата на европейските критични инфраструктури както в рамките на страната, така и с останалите държави-членки и с Комисията.

(18)

За разработването на дейности за защита на европейските критични инфраструктури в области, в които се изисква определена степен на поверителност, е целесъобразно да се осигури съгласуван и сигурен обмен на информация в рамките на настоящата директива. Важно е правилата за поверителност съгласно приложимото национално законодателство или Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (3) да се спазват по отношение на конкретните факти, свързани с елементи на критичните инфраструктури, които биха могли да се използват за планиране и извършване на действия с цел причиняване на нежелани последици за инсталации на критичните инфраструктури. Класифицираната информация следва да бъде защитена съгласно съответното законодателство на Общността и на държавите-членки. Държавите-членки и Комисията следва да спазват съответната класификация за сигурност, определена от автора на документа.

(19)

Обменът на информация, свързана с ЕКИ, следва да се извършва при условия на доверие и сигурност. Обменът на информация изисква отношения на доверие, при които дружествата и организациите да знаят, че техните данни с чувствително и поверително съдържание ще бъдат достатъчно защитени.

(20)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно създаването на процедура за установяване и означаване на ЕКИ, както и на общ подход за оценка на необходимостта от подобряване на защитата на тези инфраструктури, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради обхвата на действието, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(21)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз,

а)

„критична инфраструктура“ означава елемент, система или части от нея, намиращи се в държавите-членки, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, здравето, безопасността, сигурността, икономическото или социалното благосъстояние на населението, и чието нарушаване или унищожаване би имало значителни последици в дадената държава-членка в резултат на невъзможността да се запазят тези функции;

б)

„европейски критични инфраструктури“ или „ЕКИ“ означава критични инфраструктури, намиращи се в държавите-членки, чието нарушаване или унищожаване би имало значителни последици за две или повече държави-членки. Значимостта на последиците се оценява в зависимост от междусекторни критерии. Те включват и последиците от междусекторните зависимости върху други видове инфраструктури;

в)

„анализ на риска“ означава отчитане на съответните сценарии за действие при различни заплахи, с цел да се направи оценка на уязвимостта и на потенциалните последици от нарушаването или унищожаването на критична инфраструктура;

г)

„чувствителна информация, свързана със защитата на критичните инфраструктури“ означава факти относно дадена критична инфраструктура, които, ако бъдат оповестени, могат да бъдат използвани за планиране и извършване на действия с цел нарушаване или унищожаване на инсталации на критичната инфраструктура;

д)

„защита“ означава всички дейности, целящи гарантиране на функционирането, непрекъснатостта и целостта на критичните инфраструктури, за да възпрат, смекчат и неутрализират заплаха, риск или уязвимо място;

е)

„собственици/оператори на европейски критични инфраструктури“ означава образувания, които отговарят за инвестирането във и/или ежедневното функциониране на определен елемент, система или част от тях, означени като ЕКИ съгласно настоящата директива.

а)

критерий на пострадалите (оценява се потенциалният брой на загиналите или ранените);

б)

критерий на икономическите последици (оценява се значимостта на икономическите загуби и/или влошеното качество на продукти или услуги; включително възможните последици за околната среда);

в)

критерий на обществените последици (оценяват се последиците за общественото доверие, физическото страдание и нарушаването на ежедневния живот; включително загубата на основни услуги).