13.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/8

1.

За младите доброволци мобилността е неразделна част от свободата на движение на хора, защитена от член 18 от Договора.

2.

Общността може да приема мерки за насърчаване на мобилността на младите доброволци, като се насърчава сътрудничество между организаторите на доброволчески дейности в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата препоръка не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

3.

Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (1), и свързаните с него разпоредби се отнасят само за доброволците, които са социално осигурени съгласно националното законодателство, поради което е възможно някои проблеми, свързани със социалната защита, понякога могат да бъдат причина за въздържане за участие в доброволчески дейности в друга държава-членка.

4.

Препоръка 2001/613/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юли 2001 г. относно мобилността в рамките на Общността на студенти, лица, преминаващи обучение, доброволци, преподаватели и обучаващи (2) приканва държавите-членки да предприемат мерките, които считат за подходящи, в съответствие с общностното право и в рамките на националното си законодателство, за да се гарантира, че доброволците и техните семейства да не са дискриминирани по отношение на съответната социална защита, като например здравеопазване и социални политики, което може да засегне мобилността им.

5.

Препоръка 2001/613/ЕО и Препоръка 2006/961/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно транснационалната мобилност в Общността с цел образование и обучение: „Европейска харта за качество на мобилността“ (3) изрично се отнасят и до доброволците.

6.

Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност (4) предвижда възможност за издаване на специални разрешения за пребиваване на граждани на трети страни, кандидатстващи да бъдат приети на територията на държава-членка с цел извършване на доброволческа дейност.

7.

Резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 15 ноември 2004 г. относно общите цели за доброволческите дейности на младите хора и Резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 16 ноември 2007 г. относно изпълнението на общите цели за доброволческите дейности на младите хора (5) поставят общи цели за доброволческите дейности на младите хора, предлагат обмен на добри практики и дейности за взаимно обучение в подкрепа на изпълнението на тези цели и приканват държавите-членки да потърсят практически начини за измерване на напредъка. Втората резолюция приканва и Комисията да направи допълнителни предложения за насърчаване и признаване на доброволческите дейности, извършвани от младежи.

8.

През април 2008 г. Европейският парламент прие доклад за „Ролята на доброволческата дейност и приноса й за икономическо и социално сближаване“, в който държавите-членки и регионалните и местни органи се насърчават да признаят ценността на доброволческите дейности за подпомагане на социалното и икономическото сближаване и се препоръчва поощряване на трансграничните доброволчески проекти.

1.

В рамките на настоящата препоръка трансграничните доброволчески дейности имат следните характеристики: отворени за всички младежи, предприети по собствена воля в името на общ интерес, за продължителен период, с ясна рамка и в държава, различна от държавата на пребиваване, безвъзмездно или срещу символично заплащане и/или покриване на разходите. Доброволческите дейности не следва да оказват неблагоприятно въздействие върху потенциалната или съществуващата платена заетост, нито да се разглеждат като нейни заместители.

2.

Доброволческите дейности са източник на богат опит в контекста на неформалното образование и самостоятелно учене, който увеличава професионалните умения и компетентност на младите хора, увеличава пригодността им за заетост и чувството им за солидарност, развива социални им умения, улеснява интегрирането им в обществото и насърчава активното гражданско участие.

3.

В Европа съществува голямо разнообразие от доброволчески дейности, организирани от гражданското общество и от органи на публичната власт. Тези дейности следва да се запазят и да се доразвиват, както и да се улеснява сътрудничеството между организаторите на такива дейности.

4.

Трансграничната мобилност в Европа може да се използва като важен инструмент за насърчаване на образованието, заетостта и регионалното и социалното сближаване, както и за да спомогне за подобряване на взаимното разбирателство и активното участие в обществото. Това е особено важно за младите хора в условията на пазар на труда, на който все повече се ценят приспособимостта и гъвкавостта.

5.

Местните общности, приемащи млади доброволци, извличат значителна полза от техните дейности, които могат да се осъществяват в широк кръг от области, като например насърчаване на социалното включване, запазване на културното наследство, насърчаване на солидарността между поколенията и опазване на околната среда. В същото време тези дейности обогатяват културното многообразие на приемащите общности.

6.

Доброволческите дейности са приоритет на отворения метод на координация в областта на младежта, чрез който вече са установени голям брой добри практики. В този контекст Европейската доброволческа служба (ЕДС) — действаща в рамките на програмата на ЕС за младежта от 1996 г. насам, дава възможност на младежите да участват в доброволчески дейности в различни области. Настоящата програма „Младежта в действие“ подкрепя това действие.

7.

Независимо от тези усилия е възможно все още да съществуват пречки пред трансграничната мобилност на младите доброволци в Европа, поради което настоящата препоръка има за цел преди всичко да осигури на държавите-членки необходимата рамка, за да засилят сътрудничеството си, без да се засяга съществуващото в национален план разнообразие.

8.

По-доброто сътрудничество между организаторите на доброволчески дейности в различните държави и засиленият обмен на информация могат да насърчат всички млади европейци, независимо от тяхната националност, да се ангажират в по-голяма степен в доброволчески дейности в трети държави.

9.

Специално внимание следва да се отдели на младите хора с по-ограничени възможности, тъй като доброволческата дейност представлява особено ценна възможност за мобилност за тези млади хора, които иначе биха се възползвали в по-малка степен или изобщо не биха се възползвали от програмите за мобилност.

A.

Да насърчават мобилността на младите доброволци в Европа като подобряват условията за сътрудничество между организаторите на доброволчески дейности в различни държави, независимо дали са организации на гражданското общество или органи на публичната власт, така че всеки младеж да има възможност, ако желае, да работи като доброволец в Европа.

Б.

Да улесняват разработването за тази цел на следните направления за действие, като зачитат съответно националните рамки и законодателство в сферата на доброволческата дейност и собствените си общонационални приоритети, съществуващите възможности на местно равнище и техния режим за публични разходи:

1.

да подкрепя държавите-членки в посочените по-горе задачи, като използва рамката на ЕС за сътрудничество в областта на младежта и по-специално отворения метод на координация и програмата „Младежта в действие“;

2.

при постоянен контакт с държавите-членки да насърчава и организира обмен на информация и опит от областта на сътрудничеството между организаторите на доброволчески дейности в различните държави, независимо дали са представители на гражданското общество или органи на публичната власт;

3.

да разработи Европейски портал на младите доброволци, посветен на доброволческата дейност, изграден на основата на национални портали, бази данни или специални уебсайтове за младежки доброволчески дейности, където съществуват такива;

4.

да докладва на Съвета четири години след приемането на настоящата препоръка, за да се определи дали предложените мерки действат ефективно и да се прецени необходимостта от по-нататъшни действия.