16.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 320/1

1.

на Резолюцията на Съвета от 14 февруари 2002 г. относно поощряването на езиковото многообразие и изучаването на езици (1), в която се подчертава, че знанието на чужди езици е едно от основните умения, които всеки гражданин трябва да притежава, за да участва ефективно в европейското общество на знанието, и следователно улеснява както интеграцията в обществото, така и социалното единство;

2.

на заключенията на Европейския съвет в Барселона от 15-16 март 2002 г., в които се призовава за по-нататъшни действия за подобряване на овладяването на основни умения, по-специално чрез преподаване на два чужди езика на всички от много ранна възраст (2);

3.

на Решение № 1983/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 декември 2006 г. относно Европейската година на междукултурен диалог 2008 г. (3);

4.

на заключенията на Съвета от 19 май 2006 г. относно Европейския показател за езикова компетентност (4), в които беше потвърдено отново, че освен че спомагат за взаимното разбирателство между народите, чуждоезиковите умения представляват предпоставка за мобилността на работната сила и допринасят за конкурентоспособността на икономиката на Европейския съюз;

5.

на заключенията на Съвета от 22 май 2008 г. относно работния план за културата за периода 2008-2010 г. (5), в които се подчертава културното измерение на многоезичието и по-конкретно неговата роля в достъпа до културата и приноса му към творчеството;

6.

на заключенията на Съвета от 22 май 2008 г. относно междукултурните познания, в които се отчита ролята на изучаването на езици и на превода за придобиването на междукултурни познания;

7.

на заключенията на Съвета от 22 май 2008 г. относно многоезичието, в които, inter alia, Комисията се приканва да изготви до края на 2008 г. предложения за цялостна политическа рамка по въпросите на многоезичието.

—

съобщението на Комисията от 18 септември 2008 г.„Многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност“ (6).

—

Зелената книга на Комисията от 3 юли 2008 г.: „Миграция и мобилност: предизвикателствата и възможностите за образователните системи в ЕС“ (7);

—

езиковото и културното многообразие е неразделна част от европейската идентичност; то е едновременно споделено наследство, богатство, предизвикателство и предимство за Европа,

—

многоезичието е хоризонтална тема от първостепенно значение, която обхваща социалните, културните, икономическите и, следователно, образователните сфери,

—

популяризирането на по-малко използваните европейски езици представлява важен принос към многоезичието,

—

все още следва да се положат значителни усилия, за да се насърчава изучаването на чужди езици и да се ценят културните аспекти на езиковото многообразие на всички нива на образованието и обучението, като същевременно се подобрява и осведомеността относно разнообразието от европейски езици и разпространението им по света,

—

многоезичието има също особено значение за стимулиране на културното многообразие, inter alia в областта на медиите и онлайн съдържанието, както и на междукултурния диалог в Европа и с другите региони по света; преводът има специален принос за това, защото свързва езици и култури и дава широк достъп до произведения и идеи,

—

езиковото разнообразие в рамките на Европа допринася допълнително за развитието на икономически и културни връзки между Европейския съюз и останалата част от света,

—

многоезичието допринася за развиването на творчеството като предоставя достъп до други начини на мислене, възприемане на света и изразяване на въображението.

а)

да повишат осведомеността сред обществеността относно ползите от езиковото многообразие и изучаването на чужди езици, и по-специално сред младите хора, които преминават начално обучение в общото и в професионалното образование;

б)

да осигуряват на мигрантите, особено на младите хора, обучение по езика на приемащата държава, като съществен елемент за успешно интегриране и заетост, като същевременно се зачита езикът на тяхната страна по произход.

а)

да се стремят, от най-ранна възраст и по време на цялото обучение в периода на общото, професионалното и висшето образование, да осигуряват на младите хора широк избор и качествено преподаване на езици и култури, който да им позволи да овладеят поне два чужди езика, което е фактор за интеграция в общество, основано на знанието;

б)

да направят необходимото за насърчаване на придобиването и редовното обновяване на езиковите умения за всички, в контекста на формалното, неформалното и самостоятелното учене;

в)

да се стремят да разширят избора от езици, които се преподават в различните нива на образованието, включително признати езици, които са по-слабо използвани, за да се даде възможност на учениците да направят своя избор на основание лични интереси или географско положение;

г)

да насърчават изучаването и разпространението на европейските езици чрез използване на новаторски инструменти като цифровите комуникационни технологии и дистанционното обучение и на подходи като онези, които се основават върху взаимното разбиране между езици с общи корени;

д)

да стимулират оценяването на обучаващите се въз основа на признати инструменти, като например Общата европейска референтна рамка за езиците на Съвета на Европа и езиковия паспорт „Европас“, и когато е подходящо, Европейския показател за езикова компетентност;

е)

да отделят специално внимание на по-нататъшното обучение на преподавателите по чужди езици и на задълбочаването на езиковите познания на преподавателите по принцип, за да насърчават развитието на преподаването на неезикови дисциплини на чужд език (ИУПЧЕ — Изучаването на учебни предмети на чужд език);

ж)

да насърчат европейската мобилност и обмена сред преподавателите по чужди езици, с цел колкото се може повече от тях да са пребивавали за известен период от време в страна, в която се говори преподавания от тях език;

з)

да използват програмата „Учене през целия живот“ и съответните национални схеми, за да осигурят възможности за мобилност за всички — особено за обучаващите се младежи и за преподавателите — която да им позволи да подобрят езиковите си умения, както и инициативи като Европейския езиков етикет за разработване на учебни и обучителни материали за чужди езици.

а)

да подкрепят осигуряването и изучаването на широк набор от езици, което да позволи на предприятията, най-вече на малките и средните предприятия, да разширят достъпа си до пазарите по света, по-специално до нововъзникващите пазари;

б)

да насърчат вземането предвид в по-голяма степен на езиковите умения в професионалното развитие на служителите, по-специално в малките и средните предприятия;

в)

да използват европейските структурни фондове, когато е подходящо, за да осигурят езикови курсове, свързани с конкретната работа, в по-нататъшното професионално обучение и образованието за възрастни;

г)

да ценят и използват езиковите познания на гражданите от мигрантските среди като средство за укрепване на междукултурния диалог и икономическата конкурентоспособност.

А.

В рамките на съществуващите политики и програми:

Б.

Да организират обсъждане за това доколко е уместна и осъществима в бъдеще специфична програма в подкрепа на превода, която да е на висотата на съпровождащите я културни, технологични и професионални предизвикателства;

а)

да засилят сътрудничеството между държавите-членки, както и между техните културни институции или други представителни органи в трети страни, и да насърчават езиковите партньорства и междукултурния диалог с трети страни;

б)

да използват максимално потенциала на европейските езици за развиване на културния и икономически диалог с останалата част на света и за укрепване на ролята на ЕС на международната сцена;

в)

да подобрят сътрудничеството както с националните, така и с международните организации, по-специално със Съвета на Европа и ЮНЕСКО, които извършват дейност в областта на изучаването на чужди езици и езиковото и културното многообразие.

1.

да подкрепи държавите-членки в усилията им за постигане на целите, изложени в настоящата резолюция, като се използва пълният потенциал на европейското сътрудничество в образованието, културата и други свързани области на политиката;

2.

да приеме мерки — в контекста на новата цялостна политическа рамка относно многоезичието и в рамките на своите компетенции, за това езиковите потребности на гражданите и на институциите да бъдат надлежно взети предвид, като обръща особено внимание на:

3.

да представи, до средата на 2011 г., доклад за изпълнението на настоящата резолюция, в сътрудничество с държавите-членки и като набляга специално на примерите за добри практики;

4.

да извършва периодичен преглед на положението по отношение на езиковите умения в Европа, по-специално въз основа на всякакви съществуващи изследвания, проведени от държавите-членки, Общата европейска референтна рамка за езиците, и когато е подходящо, Европейския показател за езикова компетентност.