6.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/55

(1)

Расизмът и ксенофобията са преки нарушения на принципите на свобода, демокрация, зачитане на човешките права и основните свободи, както и на принципа на правовата държава, на които се основава Европейският съюз и които са общоприети от държавите-членки.

(2)

Планът за действие на Съвета и на Комисията за оптималните начини за изпълнение на разпоредбите на Договора от Амстердам относно установяването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие (2), заключенията на Европейския съвет в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г., резолюцията на Европейския парламент от 20 септември 2000 г. относно позицията на Европейския съюз на Световната конференция срещу расизма и текущото състояние в Съюза (3) и съобщението от Комисията до Съвета и Европейския парламент относно шестмесечната актуализация на таблицата за оценка на постигнатия напредък в процеса на създаване на пространство на „свобода, сигурност и правосъдие“ в Европейския съюз (втората половина на 2000 г.) приканват към действия в тази област. В програмата от Хага от 4 и 5 ноември 2004 г. Съветът припомня, че е твърдо решен да се противопостави на всяка форма на расизъм, антисемитизъм и ксенофобия, както това вече бе заявено от Европейския съвет през декември 2003 г.

(3)

Съвместно действие 96/443/ПВР от 15 юли 1996 г. относно борбата срещу расизма и ксенофобията (4) следва да бъде последвано от ново законодателно действие, което да отговори на необходимостта от по-нататъшно сближаване на законодателните и нормативните разпоредби на държавите-членки и от превъзмогване на пречките за ефикасно правно сътрудничество, които се дължат основно на различията между законодателните подходи в държавите-членки.

(4)

Както показват оценката на Съвместно действие 96/443/ПВР и работата, извършена в рамките на други международни организации, като Съвета на Европа, все още съществуват известни трудности в областта на правното сътрудничество, от което следва, че съществува необходимост от по-нататъшно сближаване на наказателните законодателства на държавите-членки, за да се гарантира прилагането на ясно и цялостно законодателство за ефикасна борба срещу расизма и ксенофобията.

(5)

Расизмът и ксенофобията представляват заплаха срещу групи лица, които са обект на подобно поведение. Необходимо е да се определи общ подход в областта на наказателното право в Европейския съюз към явления като расизъм и ксенофобия, за да се гарантира, че едно и също поведение представлява правонарушение във всички държави-членки, както и че ще бъдат предвидени ефективни, съразмерни и възпиращи наказания и санкции срещу физическите и юридическите лица, извършили или отговорни за подобни правонарушения.

(6)

Държавите-членки признават, че борбата срещу расизма и ксенофобията изисква различни видове мерки в цялостна рамка и не може да се ограничи с наказателноправни въпроси. Настоящото рамково решение се ограничава с борбата срещу особено сериозните форми на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. Тъй като културните и правните традиции на държавите-членки се различават в известна степен, особено в тази област, пълно хармонизиране на националните законодателства понастоящем е невъзможно.

(7)

Терминът „произход“ се отнася предимно до лица или групи лица, чиито предци могат да бъдат идентифицирани въз основа на определени характеристики (например раса или цвят на кожата), като не е необходимо всички тези характеристики да бъдат налице. Въпреки това поради своя произход тези лица или групи лица могат да бъдат обект на омраза или насилие.

(8)

Терминът „религия“ се отнася в широк смисъл до лица, определени по отношение на техните религиозни убеждения или вярвания.

(9)

Терминът „омраза“ се отнася до омразата, основана на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност.

(10)

Настоящото рамково решение не възпрепятства държавите-членки да приемат разпоредби в националните си законодателства, разширяващи прилагането на член 1, параграф 1, букви в) и г) към престъпления, насочени срещу група лица, определени въз основа на критерии, различни от раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, като например социален статус или политически убеждения.

(11)

Следва да се гарантира, че разследванията и наказателното преследване на правонарушения, включващи прояви на расизъм и ксенофобия, не зависят от показанията или обвиненията на потърпевшите, които често са особено уязвими и не са склонни да започнат съдебно производство.

(12)

Сближаването на наказателното право следва да доведе до по-ефективна борба срещу правонарушения от расистки или ксенофобски характер чрез насърчаване на пълноценното и ефективно съдебно сътрудничество между държавите-членки. Проблемите, които могат да съществуват в тази област, следва да бъдат взети предвид от Съвета при разглеждането на настоящото рамково решение, за да се обсъди дали са необходими бъдещи стъпки в тази област.

(13)

Тъй като целта на настоящото рамково решение, а именно гарантирането на поне минимални ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции срещу правонарушения от расистки или ксенофобски характер във всички държави-членки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от отделните държави-членки, тъй като правилата трябва да бъдат общи и съвместими, и като се има предвид, че тази цел може да бъде постигната по-добре на равнището на Европейския съюз, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 2 от Договора за Европейския съюз и изложен в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в последния член, настоящото рамково решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(14)

Настоящото рамково решение зачита основните права и спазва принципите, признати в член 6 от Договора за Европейския съюз и от Европейската конвенция за правата на човека, по-специално членове 10 и 11 от нея, и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, в частност глави II и VI от нея.

(15)

Съображения, свързани със свободата на сдружаване и свободата на изразяване на мнение, и по-специално със свободата на печата и свободата на изразяване в други средства за масово осведомяване, са довели до въвеждането на процесуални гаранции в националното право на много държави-членки, както и на специални правила относно определянето или ограничаването на отговорността,

(16)

Съвместно действие 96/443/ПВР следва да се отмени, тъй като след влизането в сила на Договора от Амстердам, на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (5), както и на настоящото рамково решение то вече не е актуално,

а)

публично подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност;

б)

извършване на посочено в буква а) действие чрез публично разпространение или раздаване на документи, снимки или други материали;

в)

публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпления на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, определени в членове 6, 7 и 8 от статута на Международния наказателен съд, което е насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група;

г)

публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, определени в член 6 от Хартата на Международния военен трибунал, приложена към Лондонското споразумение от 8 август 1945 г., което е насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група.

а)

пълномощие да представлява юридическото лице,

б)

правомощие да взима решения от името на юридическото лице, или

в)

правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

а)

мерки за отмяна на правото за ползване на държавни помощи или облаги;

б)

мерки за временна или постоянна забрана за упражняване на търговска дейност;

в)

поставяне под съдебен надзор;

г)

съдебна мярка за ликвидация.

а)

изцяло или частично на нейна територия;

б)

от неин гражданин; или

в)

в полза на юридическо лице, чието седалище се намира на територията на тази държава-членка.

а)

нарушителят извършва действието, като се намира физически на нейна територия, независимо дали действието включва оборудване, инсталирано на информационна система, намираща се на нейна територия;

б)

действието включва оборудване, инсталирано на информационна система на нейна територия, независимо дали нарушителят извършва действието, като се намира физически на нейна територия.