12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/62

(1)

Комисията се запозна с различни сведения относно съществуването на фонд, предназначен да компенсира повишението на цената на горивото, засегнало риболовните предприятия във Франция от 2004 г. насам. Според тези сведения фондът, наречен Фонд за предотвратяване на непредвидените рискове в сектор риболов, (FPAP), е имал за цел да изглажда краткосрочните колебания в цената на горивото в сектор риболов, но на практика е давал възможност на тези предприятия да се възползват от цена на горивото, определено по-ниска от пазарната.

(2)

Очевидно в началото е било предвидено този фонд да функционира единствено на базата на вноски от професионални членове. Принципът на функциониране е бил прост: фондът да поеме тази част от цената на горивото, която надвишава референтна цена, определена на литър, а в замяна предприятията да плащат на FPAP вноски, когато цената на горивото падне отново под референтната. По този начин е щяло да бъде постигнато равновесие във финансирането на системата, без принос от публични средства.

(3)

Въпреки това, тъй като пазарната цена на горивото винаги остава много над референтната цена, Комисията предполага, че дейността на FPAP е била възможна единствено благодарение на финансовия принос на държавата. Този финансов принос представлява държавна помощ по смисъла на член 87 от Договора за ЕО.

(4)

На 25 август 2005 г. Комисията поиска от Франция да ѝ съобщи до 5 септември 2005 г. дали са приемани или планирани конкретни мерки от страна на държавата за справяне с увеличението на разходите за гориво. Комисията припомни освен това, че ако тези мерки са включвали държавни помощи, тя е трябвало да бъде уведомена съгласно член 88, параграф 3 от Договора.

(5)

При липса на отговор и в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за изменение на прилагането на член 93 (понастоящем 88) от Договора за ЕО (1) на 21 септември 2005 г. Комисията поиска от Франция да ѝ предостави в срок от три седмици информация относно този фонд, за да може да проучи дали наистина има наличие на държавна помощ и, ако е така, дали тази държавна помощ е съвместима или не с общия пазар.

(6)

На 7 октомври 2005 г. Франция отговори на искането на Комисията от 25 август 2005 г., като посочи, че „във Франция не е прилагана мярка, свързана с режима на държавни помощи за справяне с трудностите, произтичащи от последното сериозно увеличение на цените на горивото.“ Франция посочи обаче, че е насърчила „инициатива от страна на професионалистите“, състояща се в създаването на фонд за предотвратяване на непредвидените рискове в сектор риболов. В това писмо въобще не се споменава за авансовите парични средства, предоставени от държавата. Напротив, от отговора на френските власти става ясно, че финансирането на фонда, управляван от професионалисти, почива изключително върху взаимното ползване на финансовия капацитет на членовете.

(7)

На 21 октомври 2005 г. Комисията напомни на френските власти официалното си искане за информация относно FPAP с дата 21 септември 2005 г., като даде нова отсрочка от две седмици.

(8)

При липса на отговор от страна на Франция в определения срок, Комисията реши, съгласно член 10, параграф 3, да разпореди на Франция да предостави информацията, необходима за настоящото разследване. На 6 декември 2005 г. тя е била уведомена за това разпореждане с дата 5 декември 2005 г. и срок за отговор от три седмици.

(9)

Франция отговори с писмо от 21 декември 2005 г., получено от Комисията на 27 декември 2005 г. То препраща към предходен отговор с дата от 6 декември и получен на 8 декември, отговор, изпратен вследствие на писмото на Комисията от 21 септември 2005 г. (вж. съображение 5 от настоящото решение). С тези две писма Франция изпрати на Комисията устава на FPAP и трите споразумения относно предоставянето на възстановими авансови плащания от държавата на FPAP.

(10)

След като проучи тези отговори и приложените към тях документи, на 8 март 2006 г. Комисията информира Франция за решението си да открие официална процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО и в член 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999.

(11)

Решението на Комисията да открие официалната процедура по разследване бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 19 април 2006 г. (2) . Комисията прикани заинтересованите страни да представят своите мнения по спорните мерки в срок от един месец.

(12)

С писмо от 21 април 2006 г. Франция изпрати становището си под формата на нота от своите органи. Тази нота е придружена от списък с аргументи, които изглежда първоначално са били предназначени за вътрешно ползване; тези аргументи обясняват позицията, която трябва да се заеме, за да се отговори на аргументите на Комисията.

(13)

На 17 май 2006 г. кантора Ménard, Quimbert и съдружници, адвокати от Нант (наричани по-долу MQA), заяви с факс намерението си да представя впоследствие мнения от името на FPAP и във връзка с това моли да ѝ бъде дадена отсрочка. Комисията прие удължаване на срока с две седмици. След това с обикновено писмо от 17 май, получено от Комисията на 23 май, MQA предаде паметна записка на бланка на Морската кооперация, подписана от г-н de Feuardent, генерален секретар на FPAP, с дата 18 май. Трето писмо от MQA, също от 17 май и получено от Комисията на 14 юни, бе „нова версия на мнението (им) след коригиране на няколко технически грешки“; всъщност ставаше въпрос за документи, които все още не са били предадени на Комисията, включващи допълващи становища към посочената по-горе паметна записка на г-н de Feuardent, придружени от серия документи, отнасящи се до функционирането на FPAP (устав, правилник за работа, информационни съобщения, данъчно третиране на вноските, съвместна мисия на Генералната инспекция на финансите и на Генералната инспекция за земеделие и риболов). И накрая, едно последно писмо от MQA от 12 юни 2006 г., изпратено същия ден по факс до Комисията, и следващо писмото от 19 май „по грешка датирано от 17 май, представящо мнението на г-н de Feuardent, генерален секретар на Конфедерацията на морската кооперация, взаимоспомагателна и кредитна каса, с дата от 18 май 2006 г.“ съдържаше същите допълващи мнения като изпратените с третото писмо от 17 май, но без приложените документи.

(14)

На 14 юни 2006 г. Комисията препрати на Франция третото писмо на MQA от 17 май 2006 г. (версията, обявена като поправяща техническите грешки) и последното писмо на MQA от 12 юни 2006 г., като помоли мнението на Франция да ѝ бъде изпратено в срок от един месец. На 12 юли 2006 г. Франция помоли за отлагане на срока до 1 септември. На 18 юли 2006 г. Комисията се съгласи с допълнителен срок от един месец. На 26 септември 2006 г. Франция отговори, че не би желала да внася конкретно становище, но отбеляза, че писмото на MQA от 17/19 май 2006 г. не съответства на мненията на г-н deFeuardent. На 9 октомври 2006 г. Комисията даде на Франция подробна информация за получените от MQA писма, като поиска от нея да потвърди до десет дни, че френските органи са запознати с паметната записка на г-н de Feuardent. На 23 октомври 2006 г. Франция отговори, че не разполага с тази паметна записка, която тя е посочила преди само защото писмото (на MQA) от 12 юни я е упоменавало. Тъй като Франция заяви, че не е получила това писмо, Комисията ѝ го изпрати с документ за официално предаване на 27 октомври 2006 г., като поиска евентуалното нейно мнение да ѝ бъде предадено до 15 ноември най-късно.

(15)

На 27 ноември 2006 г. Франция информира Комисията, че няма конкретен коментар по този документ.

(16)

FPAP е учреден в съответствие с френския закон от 21 март 1884 г., изменен със закона от 12 март 1920 г., под формата на професионален синдикат. Проектоуставът е одобрен от учредителното събрание, което се е състояло на 10 февруари 2004 г., а самият устав носи дата 9 април 2004 г.

(17)

Съгласно устава (член 4) синдикатът се учредява за срок от 99 години. Седалището му е в Париж, ул. du Rocher 24, на същия адрес, на който е регистрирана Конфедерацията на морската кооперация, взаимоспомагателна и кредитна каса (наричана по-нататък „Морска кооперация“).

(18)

Според член 7 членове учредители са Морската кооперация, централата за снабдяване и развитие CECOMER — кооперативно дружество на търговците на дребно, което всъщност е централа за снабдяване на морските кооперации, чиято функция по-специално е снабдяването с производствени материали и продукти за функционирането на риболовните предприятия, Центърът за управление на риболовците занаятчии и две лица от сферата на риболова. Учредителното събрание от 10 февруари 2004 г. определя петимата членове учредители за управители на FPAP до свикване на обикновено общо събрание, решено да се проведе през 2007 г. По този начин става ясно, че FPAP е продукт на риболовния сектор и на организации, икономически свързани с него (морски кооперации, снабдителна централа, центрове за управление на риболовните предприятия).

(19)

Кандидатите за членове трябва да докажат, че дейността им е свързана с риболова; въпреки това синдикатът може да приема за член „всяко друго лице, готово да даде своята морална подкрепа на синдиката“, при условие че делът на тази категория членове не надвишава 5 % от общия брой на членовете на синдиката. В писмото си от 6 декември 2005 г. Франция уточнява, че FPAP има 2 013 членове и 2 385 кораба, което представлява 30 % от френската флота.

(20)

В член 2 от устава се посочва, че: „Целта на синдиката е да разработи продукти, които да позволят на предприемачите от риболовния сектор да осигурят обезпечаването на следните рискове: колебания в цените на дизела, замърсяване на морето или санитарни рискове, свързани със замърсяването, закриване на квоти или значително съкращаване на възможностите за риболов, пазарни рискове. Наименованието на синдиката е Фонд за предотвратяване на непредвидените рискови в сектор риболов“. По такъв начин FPAP е замислен като взаимнозастрахователно дружество, което предлага на своите членове определен брой услуги в замяна на вноските им.

(21)

Франция предаде копията на три споразумения, подписани между държавата и FPAP относно предоставянето на възстановими авансови плащания от държавата в полза на този фонд. Тези аванси се изплащат с посредничеството на Националната междупрофесионална служба за морски продукти и аквакултура (OFIMER). Първото споразумение с дата 12 ноември 2004 г. е за сума от 15 милиона евро; второто с дата 27 май 2005 г. — за сума от 10 милиона евро; третото с дата 11 октомври 2005 г. — за сума от 40 милиона евро. Съгласно трите споразумения на FPAP са изплатени авансово общо 65 милиона евро.

(22)

Освен това е възможно според аргументите, приложени към нотата на Франция от 21 април 2006 г. (вж. съображение 12 от настоящото решение), FPAP да е получил още един аванс, възлизащ на 12 милиона евро (вж. съображение 40 от настоящото решение).

(23)

Съгласно член 1 от тези споразумения „FPAP функционира на базата на вноски, плащани от неговите членове, които вноски следва да предоставят финансова гаранция при рискове, дължащи се на колебания в цените на нефта и произтичащите от това разходи за управлението му.“ Тези споразумения показват, че FPAP, макар официално замислен по устав с доста широк предмет на дейност по отношение на услугите, които може да предоставя (вж. съображение 20 от настоящото решение), в действителност е ограничил дейността си до финансова гаранция за риболовните предприятия при повишаване на цените на горивата.

(24)

Съгласно член 2 от споразумението от 12 ноември 2004 г.„авансовият паричен ресурс има за цел създаването на механизъм за гарантиране при колебанията на международните цени на нефта, считано от 1 ноември 2004 г.; този аванс би позволил придобиването на финансови опции на фючърсните пазари. Компенсациите, изплащани на членовете на фонда, трябва да съответстват на ценовата разлика, установена между максималната гарантирана цена и средната месечна цена на референтния индекс за разглеждания месец.“ Член 2 от споразумението от 27 май 2005 г. е редактиран почти по същия начин: той предвижда, вместо „създаването“ на механизъм за гарантиране, „продължаване ползването“ на този механизъм и посочва 1 март 2005 г. като начална дата, от която може да действа гаранцията за аванса, изплатен в рамките на това споразумение. Същото се отнася за споразумението от 11 октомври 2005 г.; член 2 предвижда, че и за изплатения аванс фондът продължава гарантирането си „… считано от 1 юли 2005 г. и най-малко до 31 декември 2005 г. като купува финансови опции на фючърсните пазари до 17 евроцента/л.“ Уточнено е, че „изплатените компенсации на членовете на фонда трябва да съответстват максимум на установената ценова разлика между цена от 30 евроцента/л и средната месечна референтна цена за съответния месец, ако последната е по-висока от 30 евроцента/л.“

(25)

От подробния правилник за работа на FPAP следва, че този механизъм действа посредством гаранционни споразумения, сключвани между FPAP и предприятията членове. Членовете заплащат такса за участие в размер на 150 EUR, както и гаранционна вноска на базата на предполагаемо количество гориво, изразено в литри, по 0,035 евроцента за литър гориво. Срещу това риболовните предприятия получават обезщетение, определено в зависимост от консумираното количество, в рамките на осигурения лимит, чийто метод на изчисление е подробно описан в този правилник.

(26)

Член 3 от посочените в съображение 21 споразумения определя, че авансовите суми могат да бъдат изплащани от OFIMER единствено след представяне на определени оправдателни документи. Тези документи трябва да включват протокола от съвещателния орган на FPAP, с който се разрешава разпределянето на авансовото плащане от държавата, а за първите две споразумения — подробно описание на начина на ползване на това авансово плащане, както и прогнозен бюджет. В нотата си от 6 декември 2005 г. Франция потвърди, че посочените суми, възлизащи общо на 65 милиона евро, действително са били предоставени на FPAP. В тази нота се уточнява, че тези авансови плащания са предоставени „за да се гарантира функционирането на FPAP, в много кратки срокове, за периода от ноември 2004 г. до края на декември 2005 г.“

(27)

Освен това FPAP се ангажира да поддържа счетоводна отчетност, която дава възможност да се установи, при поискване, използването на авансовите плащания, както и разпределението на ресурсите и разходите. Счетоводните документи трябва да бъдат съхранявани в продължение на десет години и се предоставят на разположение на различните държавни органи при обикновено поискване.

(28)

Член 4 определя лихвения процент, приложим при възстановяване на тези авансови плащания от FPAP на OFIMER, на 4,45 %. Сумата от 15 милиона евро — предмет на споразумението от 12 ноември 2004 г., следва да бъде възстановена най-късно до 1 ноември 2006 г.; сумата от 10 милиона евро — предмет на споразумението от 27 май 2005 г., най-късно до 1 май 2007 г.; сумата от 40 милиона евро — предмет на споразумението от 11 октомври 2005 г., най-късно до 1 юли 2007 г.

(29)

По отношение на трите (евентуално четирите) споразумения, подписани между френската държава и фонда, дейността на FPAP в рамките на първата от целите, определени в член 2 от устава (даващ възможност на риболовните предприятия да осигурят гарантиране на рисковете, свързани с колебанията в цените на дизела), следователно е двойна:

(30)

Що се отнася до държавната помощ, дейността на фонда трябва да се разглежда в тези два аспекта, от една страна, когато действа като икономически оператор на фючърсните пазари и, от друга страна, когато компенсира част от разходите на риболовните предприятия, съответстващи на закупеното гориво с цел намаляване на производствените разходи.

(31)

Официалната процедура по разследване бе открита на базата на следните основания.

(32)

Авансовото плащане, предоставено на FPAP, може да се разглежда като краткосрочен заем с лихвен процент 4,45 %. Комисията обаче отбелязва, че фондът не разполага с никакво недвижимо имущество и че неговите собствени капитали са изключително ограничени, тъй като техен единствен източник са вноските от членовете му. Поради това една банкова институция никога не би отпуснала такъв заем.

(33)

Този фонд се ползва следователно от финансово предимство в сравнение с други предприятия, действащи на същите фючърсни пазари. Това предимство представлява държавна помощ в полза на фонда. Нито една от разпоредбите на член 87 от Договора за ЕО или от насоките, приети от Комисията при анализа на режимите за държавна помощ, не дава възможност то да се разглежда като съвместимо с общия пазар.

(34)

От друга страна, благодарение на тази дейност риболовните предприятия членове на FPAP, могат да купуват гориво на по-ниски цени. Това представлява помощ, в резултат на която се съкращават производствените разходи на предприятията-бенефициенти на фонда. Или, съгласно параграф 3.7 от насоките за разследване на държавните помощи в сектор риболов и аквакултурата (3), този тип помощ за функционирането, която не е свързана с никакво задължение, е редно да се разглежда като несъвместима с общия пазар.

(35)

И тук става въпрос за помощ, в резултат на която се съкращават производствените разходи на предприятията-членове на FPAP. Нито една от разпоредбите на член 87 от Договора за ЕО или от насоките, приети от Комисията за анализиране на режимите за държавна помощ, също не дава възможност тя да се приема като съвместима с общия пазар. И в съответствие с параграф 3.7 от насоките, отнасящи се конкретно за риболовния сектор, този тип помощ за функционирането на фонда, от която не произтича никакво задължение, трябва да се разглежда като несъвместима с общия пазар.

(36)

Предвид всички данни, с които разполага, Комисията счете, че има сериозни съмнения за съвместимостта с общия пазар на тази мярка за помощ, от която се възползват едновременно самият фонд FPAP и риболовните предприятия, които членуват в него.

(37)

Мненията на Франция са представени в отговора от 21 април 2006 г. Впоследствие не бе формулирано нито едно допълнително становище по аргументите, развити в него от FPAP и от MQA.

(38)

Франция изтъква, че анализът на Комисията би следвало да се концентрира върху характера и условията за предоставяне на авансовите плащания от държавата, а не върху дейността на FPAP.

(39)

В това отношение тя отбелязва, че:

(40)

Комисията отбелязва накрая, че Франция посочва в аргументите, приложени към отговора ѝ (вж. съображение 12 от настоящото решение), че „не е необходимо да се посочва, че е решено отпускането на авансово плащане от 12 милиона евро, тъй като до момента споразумението не е подписано и е уместно да се изчака. Бе направено предложение да се посочи, че въпросът се обмисля.“

(41)

Комисията получи от MQA няколко писма с различно съдържание, изпратени безразборно (вж. подробно в съображение 13 от настоящото решение), които могат да се обобщят по следния начин: паметна записка от името на Морската кооперация с дата 18 май 2006 г., подписана от генералния секретар на FPAP, както и допълващи мнения на MQA от името на FPAP, придружени от серия документи, отнасящи се до функционирането на FPAP (устав, правилник, информационни бележки, данъчно третиране на вноските, писмо за съвместна мисия на Генералната инспекция на финансите и на Генералната инспекция за земеделие и рибарство).

(42)

От анализа на документите, получени от MQA, става ясно, че FPAP се присъединява към довода на Франция като посочва, че не може да се прави предположение за „чисто и просто отпадане на дълга при неговия падеж“, докато не е констатирана никаква нередност по изплащането му. За останалото, противно на Франция, FPAP концентрира аргументацията си не върху характера и условията за отпускане на помощта, а върху статута и дейността на фонда.

(43)

Основните насоки, избрани от FPAP, за да оспори характера на държавна помощ или несъвместимостта по отношение на общия пазар на авансовите плащания, предоставени от френската държава, могат да се обобщят по следния начин:

(44)

Намесата на FPAP имала за цел всъщност да улесни задържането на риболова в регионални рамки и да попречи на корабите за далечно плаване да се пренасочат към по-близки места за улов или на траулерите да се ориентират към по-специфични риболовни цели, при които има по-малък разход на енергия. Неговата цел била да запази ресурсите, равновесието и разнообразието на системата чрез фаза на приспособяване. По този начин FPAP изпреварвал плановете за оздравяване и за преструктуриране и предвиденото увеличение на тавана на помощите de minimis. По тези причини FPAP излага следните доводи:

(45)

И накрая MQA предаде в рамките на своето становище копия на две писма от министъра, отговарящ за бюджета, до FPAP, в които се посочва, че FPAP и всички негови членове ползват данъчни облекчения. Те се състоят за FPAP в освобождаване от корпоративен данък, както и вероятно от професионална такса, а за собствениците рибари — във възможността да приспаднат от облагаемите си доходи вноските, плащани на синдиката.

(46)

Настоящото решение не засяга данъчните преференции, посочени в съображение 45. В действителност Комисията не бе запозната с тях, когато реши да открие официалната процедура по разследване. Тези данъчни преференции са предмет на специфичен анализ в рамките на преписка № 38/2007, чиято цел е да установи дали съответстват на критериите за държавна помощ и, ако е така, дали тези помощи са съвместими с общия пазар.

(47)

FPAP преследва двойна цел по отношение на държавните помощи:

(48)

На първо място е важно да се определи дали FPAP може да бъде квалифициран като предприятие. Ако случаят не е такъв, член 87, параграф 1 не се прилага по отношение на FPAP. По този въпрос Комисията припомня, че съгласно постоянната съдебна практика в контекста на правото за конкуренция понятието „предприятие“ обхваща всяко образувание, което упражнява икономическа дейност, независимо от правния му статут и начина на неговото финансиране (4). Всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки и услуги на даден пазар, представлява икономическа дейност (5).

(49)

Дружествата, които участват на фючърсните пазари на суровинни продукти, обикновено са частни дружества, функциониращи по правилата на пазарната икономика. Целта на операциите, извършвани на тези фючърсни пазари, се състои в това операторът да заложи на факта, че покупната цена на продукта, в случай че бъде придобит в бъдеще на нормална пазарна цена, би била различна от цената, на която е записана опцията. По този начин даден действащ оператор на такъв пазар поема риск поради несигурността от развитието на цената. В настоящия случай FPAP реално е действал като оператор на фючърсните пазари на нефтени продукти. При това положение той е и икономически играч от риболовния сектор, тъй като доставя на дружеството CECOMER, член-учредител и член на управителния орган на FPAP и снабдителна централа на морските кооперации, гориво на цена, различна от тази, на която това дружество би го купило при нормални пазарни цени. Ако операцията по придобиване на опции, която по характер е спекулативна, успее, цената на горивото, преотстъпено на кооперациите, е по-ниска от пазарния курс. По този начин FPAP поема риск като очаква, че това ще бъде финансово изгодно за него. Морските кооперации от своя страна препродават след това горивото на риболовните предприятия на цената, на която са го купили от CECOMER. Не са известни характеристиките на операциите по прехвърляне на собствеността на закупеното гориво от FPAP на CECOMER — кооперативно дружество на търговци на дребно; въпреки това и макар че CECOMER е член-учредител на FPAP става въпрос за операции, извършвани между две независими образувания. Анализът на тези операции по прехвърляне на собственост върху гориво показва, че те имат договорен характер; действително, въпреки че вероятно се характеризират със свои особености, споразуменията, по които се извършват тези операции, остават споразумения от частното право и поради този факт, договори от частното право. Дейността на FPAP, състояща се от участие на фючърсните пазари на нефтени продукти с цел закупуване на тези продукти с оглед на преотстъпването им на CECOMER, която е търговско дружество, е очевидно дейност от стопански характер. Освен това в решението за откриване на процедура Комисията отбеляза: „Целта на FPAP е да даде възможност за придобиване на финансови опции на фючърсните пазари. Без да е изрично уточнено, споменатите фючърсни пазари явно са тези на нефт и неговите производни. По този начин се оказва, че макар учреден под формата на синдикат той действа на фючърсните пазари като закупува и продава опции, както би постъпило обикновено частно дружество, участващо на този вид пазари и функциониращо по правилата на пазарната икономика“. В своите отговори Франция и FPAP не оспориха, че FPAP извършва такива операции за покупка и продажба на опции. Франция не прави коментари в това отношение; що се отнася до FPAP, той се задоволява да посочи, че „FPAP е участвал на световния пазар на „стоки“ чрез борсови посредници или чрез специализирани финансови институции. Трудно е да си представим по-конкурентен, по-обширен и по-нестабилен пазар. От този момент фондът не се е възползвал от никакви тарифни предимства, нито от особени условия по отношение на всички други оператори на пазара … Въпросът следователно се свежда до произхода на авансираните средства …“; той не поставя под съмнение твърдението на Комисията, според което фондът действа като обикновен оператор на фючърсните пазари. Уместно е да отбележим в допълнение, че функцията на FPAP по никакъв начин не е на администратор на публични средства в обществен интерес. Тя не може да бъде разглеждана и като упражняване от страна на държавата или на организация под нейната отговорност на пълномощията на публичен орган.

(50)

Следователно FPAP явно трябва да се разглежда като предприятие по смисъла на общностното право на конкуренция. Не е необходимо да се обсъжда подробно неговият характер и статут. В случая фактът, че той евентуално е с нестопанска цел, е без значение. Освен това, дори когато се схваща, ако повторим думите на FPAP, „като обединение на потребители на нефтени продукти, които търсят по-скоро да се защитят от пазара, отколкото да действат на него“, тези „потребители“ всъщност са икономически оператори (морски кооперации и риболовни предприятия), които търсят начин да понижат производствените си разходи. Тази реакция — напълно логична от страна на икономически оператори, пречи обаче тези оператори да се разглеждат като отделни потребители по смисъла на член 87, параграф 2, буква а) от Договора, който разрешава помощи със социален характер за тези отделни потребители. Следователно представените от Франция или от самия FPAP аргументи във връзка с неговия статут, начин на функциониране, цели и специфично положение на пазара на нефтени продукти не могат да бъдат приети.

(51)

Комисията счита, че по настоящото дело има пълно основание да прецени, че става дума за наличие на държавна помощ съгласно принципа на частния кредитор.

(52)

Средствата, получени от трите авансови плащания, условията за чието отпускане са известни, е трябвало да бъдат възстановени с лихва 4,45 %. Що се отнася до възможния четвърти аванс в размер на 12 милиона евро, може да се предполага, че неговото отпускане е станало при същите или при твърде подобни условия. Приносът на държавата съответства на практика на заем, отпуснат с такъв лихвен процент. Разбира се този процент е по-висок от референтния, използван от Комисията при определяне на елемента на помощ в даден преференциален заем — референтен процент, фиксиран на 4,43 % за 2004 г. (7) и на 4,08 % от 1 януари 2005 (8). Следователно теоретично можеше да не е имало наличие на държавна помощ в предоставените авансови плащания, ако те бяха направени при нормалните условия на пазарна икономика.

(53)

Комисията счита обаче, че тези авансови плащания не са отпуснати при нормални пазарни условия, доколкото нито един частен кредитор не би приел да отпусне въпросните суми при отсъствието на гаранция за жизнеспособността на дейността, развивана от FPAP и вероятността за възстановяване на сумите на падеж.

(54)

Началният капитал на FPAP се формира от вноски на членовете (вж. съображения 23 и 25). Нито Франция, нито FPAP са представили цифрови данни относно ресурсите, събрани от тези вноски. Според аргументите, приложени към отговора от 21 април 2006 г., френските власти обаче считат, посочвайки че „при изготвяне на отговора от 6 декември 2005 г. тези сведения са били включени в проекта, но са отпаднали в процеса на съгласуване между министерствата“, че „в момента не се налага да се отговаря.“

(55)

Комисията предполага все пак, че става въпрос за относително скромни суми в сравнение с вероятния размер на разходите. Действително въз основа на сведенията, включени в паметната записка, подписана от генералния секретар на FPAP, в „Подробния правилник за дейността на FPAP“ от ноември 2004 г. и в „информационната бележка на FPAP“ от януари 2006 г. може да се направи груба оценка: около 2 500 членове (брой на членовете на FPAP според френските власти) внасят членски внос от 150 евро, т.е. 375 000 EUR, към които се прибавят вноските за покриване на същинската гаранция за риск (вж. съображение 25). Ако се допусне, че е осигурено цялото количество потребен дизел и ако се вземе за основа примерното потребление на риболовен траулер с дължина 24 метра, както е отчетено от FPAP (около 10 тона гориво на седмица), при хипотеза за максимална активност от 48 седмици в годината, т.е. потребление от 480 тона (макар че броят на активните седмици е по-близо до 38—40, отколкото до 48), и единичната стойност на вноската във FPAP, т.е. 0,0035 EUR на литър, се получава общо 4 200 000 EUR годишно за 2 500 кораба. Третият източник на вноски произтича от предвидената в устава възможност синдикатът да приема, в границите на 5 % от членовете, „всяко лице, готово да предложи морална подкрепа на синдиката“. Вероятно става въпрос за незначителна сума. При липса на каквито и да е сведения за броя на членовете, които са готови да предложат морална подкрепа, и общата сума на техните вноски, се приема твърде завишената хипотеза за допълнителни постъпления от порядъка на 125 000 EUR (125 членове, чиято дейност не е свързана с риболова, т.е. максимумът, разрешен от устава на FPAP [5 % от 2 500 члена] × 1 000 EUR).

(56)

Общата сума на постъпленията от различните видове вноски по този начин се увеличава на 4 200 000 + 375 000 + 125 000, т.е. 4 700 000 EUR на година. Тук става въпрос за изключително оптимистична хипотеза, изчислена въз основа на примерното потребление на 24-метров риболовен траулер, който развива дейност 48 седмици в годината и въз основа на хипотезата, че е осигурено цялото потребление. Комисията я приема с единствената цел да установи каква би могла да бъде максималната теоретична сума на постъпленията във FPAP. Т.е. ако се отчете фактът, че броят на членуващите кораби, посочен от Франция, е 2 385, от които една значителна част са крайбрежни кораби, по-малки от 12 метра, чието годишно потребление на гориво е по-близо до 200 тона, отколкото до 480, приети за горните изчисления, действителната сума вероятно е значително по-малка. Действително като се има предвид, че френската флота наброява около 1 500 кораба по-дълги от 12 метра и че 95,3 % от корабите с този размер членуват във FPAP (9), т.е. около 1 400 кораба, от което се прави заключение, че 1 000 кораба, по-малки от 12 метра, също членуват във FPAP. Следователно общата сума на годишните постъпления със сигурност е под тези 4,7 милиона евро.

(57)

След направените хипотетични изчисления на постъпленията Комисията отбелязва, че от една страна, FPAP очевидно не притежава никакво недвижимо имущество, а от друга страна, движимото му имущество, състоящо се единствено от вноските на неговите членове, е твърде ограничено. По тази причина Комисията счита, че при нормални условия на пазарна икономика една банка, например Crédit Maritime, която се представя, според собствените ѝ думи, като „естественият партньор на риболовния отрасъл“, никога не би отпуснала в заем (или „авансирала“, за да употребим термините от споразуменията, сключени между държавата и FPAP) въпросните суми (дори и само част от тези суми) на FPAP, за да участва във фючърсен пазар, без предварително да се е уверила във вероятната му платежоспособност на падежа на заема.

(58)

Франция възразява, че това заключение е „твърдение, което не почива на точно проучване на финансовите институции и че биха могли да се създадат гаранционни механизми.“ Проучване, направено от Националната камара на финансовите съвети и експерти (10) сред тридесет и пет банки обаче дава доста точна картина за правилата, прилагани от френските банкови институции при отпускане на кредити на техните клиенти. Загрижеността за намаляване на кредитния риск по отношение на клиентите кара ръководителите на банковите учреждения да налагат спазването на пределни норми, основани на редица коефициенти, които дават възможност да се направи анализ на финансовото здраве и капацитета на предприятието, което ще обслужва дълга, в зависимост от различни критерии, като собствен капитал, баланс, равнище на срочна задлъжнялост, оборот и финансови разходи. От този анализ по-специално следва, че съотношение „обща банкова задлъжнялост към собствения капитал“, по-високо от 2,50, отключва предупредителен сигнал за риск, който, разбира се, не прекратява напълно отпускането на заем, но кара банката да потърси по-големи гаранции. В случая с FPAP, ако отнесем авансовите плащания от 65 милиона към представената по-горе оптимистична оценка на собствения капитал, (4,7 милиона евро, вж. съображение 56), съотношението става 13,82, т.е. приблизително шест пъти повече от горната граница на риска. Естествено, ако действителната сума на авансовите плащания е по-висока (77 милиона, ако вземем предвид възможния допълнителен аванс от 12 милиона, посочен в съображение 22), или ако действителната сума на собствения капитал е чувствително по-малка, този хипотетичен коефициент би нараснал още. С такова ниво на риска, нито една финансова институция не би разглеждала възможността за заем, макар ползването на действителни гаранции (като залог на опциите за закупуване и залагане на запасите от гориво, придобити от FPAP) или на лични гаранции (като учредяване на ипотека върху личното имущество на членовете и залог на кораби им) да е част от банковите техники, позволяващи да се минимизира риска от неплатежоспособност. Трябва все пак да отбележим, че в случай на ползване на лични гаранции от членовете, риболовните предприятия вероятно биха проявили по-голяма въздържаност от членуване във FPAP. Съществуват и други техники за прехвърляне или разделяне на риска за клиента, такива като съфинансиране на заема от няколко банкови институции, прибягване до дружества за взаимно гарантиране или подкрепа от регионални или департаментални гаранционни фондове (по принцип, те самите гарантирани от дружества за взаимно гарантиране), но във всички случаи гаранцията обикновено се разрешава единствено в полза на съвършено здрави и потенциално рентабилни предприятия и то за суми, ненадвишаващи никога 50 % от задлъжнялостта (т.е. в случая с FPAP, за сума малко по-голяма от 30 милиона EUR, което оставя остатъчен риск близо три пъти по-висок от горната граница на риска).

(59)

Когато Франция отбелязва по повод на тези техники, че „е могло“ да бъдат създадени гаранционни системи, тя негласно допуска, че те не са били създадени в настоящия случай и че авансовото плащане от държавата е било предоставено без да са били търсени гаранции, подобни на използваните от банковите институции. При тези условия Комисията заключи, че Франция не се е държала като частен кредитор и че не е имала гаранция, че FPAP би бил в състояние да възстанови поставените на негово разположение средства.

(60)

От друга страна, FPAP чрез неговия Съвет отбелязва, че той носи гражданска отговорност съгласно френското право и че тази отговорност е неограничена, като уточнява, че синдикалната дейност може да бъде гарант за значителни суми. Комисията отбелязва обаче, че много сериозни суми са могли да бъдат застрашени за организация като FPAP, тъй като операциите, проведени на фючърсните пазари, представляват явни рискове, можещи да доведат до сериозни загуби. При това положение нищо не показва, че отговорността на FPAP, в случай на сериозни загуби, ще бъде поета от членовете. Нито един от представените документи (устав, правилник, информационни бележки) не разкрива такъв механизъм. Единственото съображение от финансов характер, което присъства в тези документи, засяга вноската, за която е посочено, че остава в полза на синдиката при напускане на даден член (член 10). От друга страна, Комисията отбелязва, че законът от 21 март 1884 г., по силата на който е учреден FPAP, е законът, разрешаващ учредяването на професионалните синдикати във Франция. Подобен закон със сигурност не съдържа подвеждане под отговорност по икономически, а оттам и по финансови причини членовете на въпросния синдикат. Следователно в случай на сериозни финансови загуби Комисията не вижда как те биха могли да бъдат компенсирани от неговите членове.

(61)

Като се вземат предвид всички тези елементи Комисията счита, че принципът на частния кредитор не е бил спазен.

(62)

Комисията счита, че предполагаемата сума на приходите, получени от различните вноски на членовете, дори при завишена хипотеза, никога не би позволила на FPAP да действа на фючърсен пазар без прибавяне на външни средства. Тези външни средства са били предоставени от държавата с посредничеството на OFIMER под формата на три авансови плащания, разпределени между ноември 2004 г. и октомври 2005 г., на обща стойност по информация, предоставена от Франция, на 65 милиона евро. Четвърти аванс от 12 милиона евро вероятно също е бил отпуснат; в действителност аргументите, цитирани в съображение 22, дават да се разбере, че подписването на споразумението е било в ход към тази дата.

(63)

Франция не е съобщила факт, който да опровергае този анализ. Сред аргументите може впрочем да се прочете следното: „Счита се (от Комисията), че FPAP не може да действа, предвид средствата си, без възстановим аванс от държавата. Срещу това доказателство не може да се представи нито един аргумент.“ За Комисията, освен това, тези авансови плащания са били отпуснати при условия, които не са нормалните условия на пазара (вж. съображения 51 до 61 от настоящото решение).

(64)

Освен това Комисията отбелязва, че нито Франция, нито FPAP са посочили на Комисията размера на средствата, ангажирани от FPAP на фючърсните пазари или резултата от транзакциите, извършени на тях. Според същите аргументи френските власти преднамерено са избрали да не съобщават тези сведения; в действителност се посочва, че „… е възможно тези сведения да бъдат предоставени на Комисията; следва обаче да се прецени сега ли е подходящо те да бъдат предоставени.“ Впрочем Комисията констатира, че тези сведения не са ѝ предоставени нито с това писмо, нито по-късно.

(65)

И накрая, Франция, както и FPAP и неговият Съвет считат, че Комисията не може да прави предположение за наличието на държавна помощ при положение че нито веднъж не е констатирано непогасяване на сумите (Франция: „възстановимият аванс не може да се квалифицира като държавна помощ, докато не е настъпил падежът“. FPAP: „Тази сума може ли или не може да бъде възстановена? Това е главният въпрос, поставен от Комисията“; MQA: „Не е настъпил падежът на нито един от заемите, отпуснати от Франция на FPAP. На този етап още няма случай на непогасяване, нито действия от страна на френската държава, които да навеждат на мисълта за чисто и просто анулиране на дълга на неговия падеж“). Комисията напомня по този повод, че квалифицирането като държавна помощ в полза на FPAP първо е свързано с решението на Франция да отпусне на FPAP заем, който той не би получил по друг начин, дори ако сроковете за погасяване са били спазени. По тази причина, когато Комисията си задава въпрос относно платежоспособността на FPAP на падежа на заема, то е защото въпросът с платежоспособността на FPAP е в центъра на оценката на обстоятелствата по отношение на нормалните условия на отпускане на заем от частна банкова институция, а не защото подозира преобразуването на един заем във финансова помощ.

(66)

От тази гледна точка, ако се окаже, че авансовите суми не са изплатени в рамките на падежите им, дори въобще не са изплатени, това би потвърдило както че FPAP не е в състояние да извършва предвидени по устав действия без външни кредити, така и че тези кредити никога не биха били отпуснати от финансова институция при нормални пазарни условия. Впрочем по този повод Комисията отбелязва, че не е била информирана от Франция за евентуално възстановяване на авансовите плащания, от които се е възползвал FPAP. Те трябваше да бъдат възстановени съответно на 1 ноември 2006 г. за авансовото плащане от 15 милиона евро — предмет на споразумението от 12 ноември 2004 г., на 1 май 2007 г. за авансовото плащане от 10 милиона евро — предмет на споразумението от 27 май 2005 г. и на 1 юли 2007 г. за авансовото плащане от 40 милиона евро — предмет на споразумението от 11 октомври 2005 г. (вж. съображение 21). Що се отнася до четвъртия аванс, който FPAP може би е получил (вж. съображение 22), не са известни нито датата на споразумението, нито датата на падежа.

(67)

Трите известни дати на падеж в момента са минали. Първата вече беше преминала, когато на 27 ноември 2006 г. Франция изпрати последното си писмо до Комисията, след решението за откриване на официалната процедура по разследване. Комисията счита, че ако този аванс е бил действително възстановен, Франция или самият FPAP биха информирали незабавно Комисията, тъй като един от изтъкнатите аргументи в противовес на анализа на Комисията бе, че авансите не могат да се квалифицират като държавна помощ, докато не е настъпил падежът им. Няма никакво съмнение, че ако изплащането на първия аванс е било извършено, то Франция би го съобщила на Комисията в писмото си от 27 ноември 2006 г., а след това би направила същото за втория и за третия аванси, които е трябвало да бъдат възстановени към 1 май и към 1 юли 2007 г., както и за евентуалния четвърти аванс. Освен това от професионалната преса излиза, че до момента не е имало възстановяване. Ето защо Комисията счита, че помощта, първоначално отпусната под формата на авансово плащане, се е превърнала в помощ под формата на пряка субсидия.

(68)

Следователно с оглед на изложените по-горе основания, Комисията счита, че авансовите плащания от държавата представляват финансово предимство, предоставено с държавни ресурси.

(69)

Комисията отбелязва, че трите споразумения, сключени между държавата и FPAP, изрично предвиждат, че отпуснатите публични средства имат за цел създаването на механизъм за гарантиране срещу колебанията в международните курсове на нефта и че този механизъм ще даде възможност за придобиване на финансови опции на фючърсните пазари. Следователно е ясно, че началните парични средства на FPAP, които с попълнение единствено от вноските на членовете му, не биха му позволили да извършва такива операции, поне не в мащаба, в който са извършвани. Действително в първото споразумение с дата 12 ноември 2004 г. се посочва, че авансовото плащане от 15 милиона евро има за цел „да позволи задействането на механизма“. Тъкмо благодарение на тези авансови плащания FPAP е бил в състояние да извършва на фючърсните пазари операции по придобиване на опции в значителни размери.

(70)

С други думи, оказва се, че държавата на практика е подкрепила създаването на FPAP, учреден под формата на синдикат, и неговото участие на фючърсните пазари на нефтени продукти, макар че тази дейност не съответства на нормалната синдикална дейност; при това в условията на конкуренция с частни оператори, което вече не са нормалните условия на конкуренция. Впрочем Франция признава, че от 7 октомври 2005 г.„правителството е насърчило инициатива, предприета от професионалисти, а именно създаването на фонд за предотвратяване на непредвидените рискове в сектор риболов. Този фонд, управляван от професионалисти, дава възможност на рибарите (…) да обединят финансовия си капацитет, за да закупуват финансови опции на фючърсните пазари с цел да се застраховат срещу риска от промени на цените на горивото“, като същевременно пропуска да уточни, че въпросният „финансов капацитет“ на рибарите съществува благодарение на държавни ресурси, тъй като към тази дата вече са отпуснати две авансови плащания. Няма съмнение обаче, че FPAP е трябвало да държи сметка за изискванията на публичните власти, когато решава как да използва средствата, поставени на негово разположение. От тази гледна точка създаването на междуведомствена комисия за инспекция, натоварена „да извърши одит на настоящото функциониране на механизма на FPAP и да провери дали условията на изразходване са задоволителни по отношение на закона и разпоредбите за публичните разходи, като същевременно съответстват на поетите задължения от управляващите тези средства“, показва загрижеността на държавата да гарантира, че средствата на FPAP са използвани в съответствие с предвиденото в споразуменията предназначение.

(71)

В тази връзка Комисията счита, с оглед на всички признаци, че финансовото преимущество, което представляват отпуснатите на FPAP авансови плащания за придобиване на финансови опции на фючърсните пазари на нефтени продукти, произхожда от държавата (11).

(72)

FPAP се ползва от финансово преимущество по отношение на останалите дружества, които участват на фючърсните пазари, независимо дали става въпрос за дружества, обичайно действащи на тези пазари, или за дружества, които са или биха могли да бъдат учредени като FPAP под формата на професионален синдикат в другите държавите-членки, дори във Франция.

(73)

Франция изтъква, че „FPAP не може да се разглежда като облагодетелстван в сравнение с други частни структури, които биха играли същата роля, тъй като той е единствената френска професионална структура, която има за цел да обедини риболовните предприятия за закупуване на опции на фючърсните пазари.“ Комисията отбелязва в отговор, че положението на FPAP по отношение на правилата на конкуренция не бива да се оценява само в сравнение с други френски структури, които обединяват риболовни предприятия и играят същата роля като него, а в сравнение с всички френски и европейски оператори, които са в състояние да участват на фючърсните пазари на нефтени продукти.

(74)

FPAP оспорва освен това факта, че той е бил облагодетелстван от привилегированите условия за упражняване на дейността си като инвеститор на фючърсния пазар: според собствените му думи, „Фондът участва на световния пазар на „стоки“, чрез борсови посредници или специализирани финансови институции (…) (Той) не се е възползвал от никакви тарифни преимущества, нито от специални условия по отношение на останалите участници на пазара.“ Комисията не твърди, че финансовото преимущество на FPAP произтича от привилегированото отношение към FPAP от страна на останалите участници на пазара, а че фондът е участвал на този пазар само защото е разполагал с рамка за финансово участие, осигурена от държавата, която превишава собствения финансов капацитет на FPAP. Същевременно държавата не е осигурила същото, при еднакви условия, на други предприятия, които биха могли да имат същия интерес като FPAP да участват на този пазар (предприятия от други сектори на дейност, засегнати от покачването на цената на нефта, например) или които участват на този пазар по причини, свързани с икономическите и търговските им стратегии (например нефтени предприятия).

(75)

FPAP признава наличието на това преимущество. В документ на Конфедерацията на морските кооперации, който не е изпращан на Комисията, но е публикуван на интернет страницата на „Конференцията за риболов и аквакултура на регион Бретан“ (12), г-н de Feuardent, обобщавайки основните теми, засегнати по време на среща с отговорните органи на регион Бретан на 24 май 2006 г., посочва: „Държавата реши да ни подкрепи с отпускането на 65 милиона евро до този момент. Освен това FPAP регистрира на „стоковия“ пазар няколко милиона евро печалби от опции, които безспорно представляват добавена стойност.“ Комисията заключава от това, че FPAP е могъл да извършва операции по придобиване на финансови опции на пазара на нефтени продукти единствено благодарение на публичните средства, с които е разполагал, и с каквито не са разполагали други структури или предприятия и че от това е извлякъл директна печалба. Следователно преимуществото, с което се е ползвал, нарушава или застрашава да наруши конкуренцията.

(76)

С участието си, както посочва г-н de Feuardent, на „стоковия“ пазар FPAP участва на световния пазар на нефт.

(77)

Неговата дейност следователно надхвърля френската национална рамка по такъв начин, че има основания да се счита, че отпуснатите авансови плащания засягат търговския обмен между държавите-членки.

(78)

По този начин налице са четирите условия, необходими за установяване на наличието на държавна помощ: авансовите плащания, отпуснати на FPAP, произхождат от ресурси на държавата, те са свързани с държавата, те нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията и засягат търговския обмен между държавите-членки. Помощта, от която се ползва FPAP, следователно представлява държавна помощ по смисъла на член 87 от Договора за ЕО по отношение на частта от паричните средства, получена от ресурси на държавата и използвана за придобиване на опции на фючърсния пазар на нефтени продукти.

(79)

Както показват споразуменията, сключени между държавата и FPAP, тази държавна помощ под формата на авансови плащания има за цел да позволи на FPAP да започне участието си на фючърсните пазари на нефт и неговите производни, както и да го продължи по-нататък. Следователно става въпрос за помощ за дейността на FPAP. Освен това Франция признава, в писмото си от 6 декември 2005 г., че посочените суми са били изплатени авансово „за да осигурят функционирането на FPAP“.

(80)

Според член 87, параграфи 2 и 3 от Договора някои категории помощи са или могат да се разглеждат като съвместими с общия пазар. Уместно е да се проучи дали тази помощ за дейността на FPAP може да се отнесе към някоя от тези категории.

(81)

Комисията отбелязва, че тази помощ не съответства на примерните случаи, предвидени от член 87, параграф 2.

(82)

Действително тя не е предназначена за преодоляване на щети, причинени от природни бедствия или от други извънредни произшествия. Комисията напомня по този повод, че колебанията в курса на нефта са присъщи на икономическата дейност. Тези колебания засягат и други сектори на дейност, които са потребители на нефтени продукти във всички държави-членки на Европейския съюз и не могат да се разглеждат като природно бедствие или извънредно произшествие по смисъла на член 87 от Договора. Тази помощ следователно не е съвместима с общия пазар съгласно член 87, параграф 2, буква б) от Договора.

(83)

Тази помощ не може да се разглежда и като съвместима с общия пазар на базата на пряко прилагане на член 87, параграф 3 от Договора, с различните примерни случаи, предвидени в него:

(84)

Комисията отбелязва освен това, че нито едно от приетите от нея насоки за анализ на държавните помощи не се отнася за настоящата помощ за функционирането на FPAP.

(85)

От това следва в заключение, че помощта на FPAP за придобиване на опции на фючърсните пазари не може да се счита за съвместима с общия пазар по отношение на нито едно от изключенията, разрешени от Договора.

(86)

Преди да пристъпи към анализа на помощите, които станаха причина за официалното откриване на процедурата по разследване, Комисията трябва да заеме позиция относно аргумента на FPAP, който счита, че отпуснатите на него и на риболовните предприятия помощи би трябвало да се разглеждат в светлината на повишаване на прага на помощите de minimis в риболовния отрасъл. Според FPAP въпросните суми (около 16 000 EUR средно на предприятие, като се изключи помощта, която той разглежда като пряка социална помощ за рибарите) нетно биха били под тези — в процес на приемане към момента на изплащане на компенсациите от FPAP (30 000 EUR на предприятие) (13). Френските власти в своя отговор също се позовават на повишаването на прага за помощите de minimis, но без да претендират за прилагането му към настоящата помощ.

(87)

На първо място, Комисията припомня, че съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Комисията от 6 октомври 2004 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО за минималните помощи в отраслите земеделие и рибарство (14), който е в сила за периода, когато са отпускани тези помощи за риболовните предприятия, максималният размер на минималната помощ е 3 000 EUR на предприятие за срок от три години; разглежданите в настоящото решение помощи превишават значително тези размери и Франция не посочва в своето становище евентуално прилагане на този таван за предприятията, които биха могли да се възползват от тях. От друга страна, дори ако сумата от 30 000 EUR, която фигурира в Регламент (ЕО) № 875/2007, приет наскоро от Комисията (15), е по-висока от 16 000 EUR, посочени по-горе от FPAP, това е средната сума. От друга страна, Франция неправилно се позовава на сумата от 16 000 EUR, като изключва частта от помощта, която тя квалифицира като социална помощ и която трябва да се вземе предвид при анализа (вж. съображения 122 и 123). По този начин с оглед на различните размери на риболовните предприятия, членуващи във FPAP можем да бъдем сигурни, че отпуснатата на някои предприятия помощ превишава 30 000 EUR. Например за риболовните траулери от 20 до 25 метра годишната сума на обезщетението се установява на около 35 000 EUR, т.е. 70 000 EUR за двете години — 2005 и 2006 (16). Независимо от това, както се посочва по-горе, Франция не изиска прилагането на новия таван за минималните помощи и не представи нито едно доказателство, че би го направила. Следователно, предвид всички тези факти в рамките на постоянното разследване на режимите за държавна помощ Комисията е задължена да провери съвместимостта на тези помощи с разпоредбите на член 87 от Договора.

(88)

Франция счита, че Комисията няма основание да включва в анализа си за наличието на държавна помощ тази страна от дейността на фонда. Според Франция „квалифицирането като държавна помощ може да почива само върху ad hoc анализ на възстановимото към държавата авансово плащане, а не на базата на анализ на дейността на FPAP. По този начин желанието на френските власти е да се развие само първата част 3.1 от оценката. Част 3.2 се свежда до осъждане на дейността на FPAP, който е професионален синдикат, извършващ дейността си по закупуване на опции с цел да застрахова своите членове срещу колебанията на цените на дизела.“ (17).

(89)

В отговор Комисията припомня, че в съответствие с постоянната съдебна практика помощите не се характеризират с причините за тях или с целите, които си поставят, а се определят в зависимост от резултатите им (18). Освен придобиването на финансови опции на фючърсните пазари, целта на FPAP, според сключените с държавата споразумения, е изплащането на риболовните предприятия на компенсация, съответстваща на ценовата разлика между максималната гарантирана сума и средномесечната цена на референтния индекс за съответния месец. Поради това Комисията счита, че риболовните предприятия са се възползвали от специфични преимущества посредством създадената от FPAP система и че въздействието на авансовите плащания, отпуснати от държавата, следва да се анализира не само от гледна точка на преимуществото, предоставено на FPAP, но и от гледна точка на преимуществата, предоставени на риболовните предприятия.

(90)

Преимуществото, което риболовните предприятия са получили от дейността на FPAP, има двоен характер: то се състои, от една страна, във възможността да си доставят гориво на преференциална цена, и от друга страна, да получат обезщетение, частично компенсиращо разходите им за гориво.

(91)

По отношение на първия аспект, придобиването на опции на фючърсните пазари от FPAP, който след това преотстъпва купеното при условията на фючърсна сделка гориво на CECOMER — снабдителна централа на морските кооперации, позволява на предприятията, членуващи във FPAP, да закупуват полученото от тези кооперации гориво на цена, по-ниска от тази на нормалния пазар. Следователно, както е посочено по-горе (вж. съображение 75 от настоящото решение), това е станало възможно само защото „Държавата е решила да го подкрепи с 65 милиона евро до този момент. Освен това FPAP регистрира на „стоковия“ пазар няколко милиона евро печалби от опции, които безспорно представляват добавена стойност.“ Комисията установява, че доставката на гориво на риболовните предприятия на цена, по-ниска от тази на нормалния пазар, е станало възможно благодарение на авансовите плащания, предоставени от държавата и на собствените ресурси на FPAP, т.е. резултатът от вноските на неговите членове и печалбите, получени от спекулативните операции на фючърсния пазар на нефтени продукти.

(92)

Намираме същия двоен произход на средствата (ресурси на държавата и ресурси, получени от частната дейност на FPAP), които са послужили за финансиране на компенсацията, плащана на риболовните предприятия.

(93)

Както е описано в съображение 24 от настоящото решение, FPAP поема съществуващата ценова разлика, според споразуменията от 12 ноември 2004 г. и 27 май 2005 г. между „максималната гарантирана цена“ и средната месечна цена на референтния индекс и според споразумението от 11 октомври 2005 г. между 30 евроцента на литър и средната месечна референтна цена, ако последната е по-висока от 30 евроцента.

(94)

Първоначално предвиденият механизъм на „изглаждане“ се основава на хипотезата, че допълнителните разходи по отношение на дадена референтна цена в период на високи курсове биха могли да се компенсират благодарение на вноските, платени от членовете в период на по-умерени курсове. По такъв начин системата би могла да се самофинансира. Ако се вземе предвид споменатия в съображение 75 от настоящото решение документ на г-н de Feuardent, „FPAP технически е бил в състояние да вземе първите опции още от април 2004 г.; по това време нуждите на CECOMER (около 200 милиона литра) за 2005 г. са могли да бъдат покрити при 0,28 евроцента/литър за около 4 милиона евро“. По този начин FPAP вероятно е могъл да посрещне в началото на 2004 г. относително скромните нужди от „осигуровката дизел“ със собствени ресурси. Следователно се оказва, че в първоначалния си замисъл фондът би могъл да се самозадоволява.

(95)

Въпреки това, тъй като курсът на нефта се задържа на много високо равнище, а членството във FPAP става много популярно, броят на членовете на FPAP бързо и значително се увеличава. В резултат на това стойността на тази „осигуровка дизел“ нараства експлозивно и поддържането ѝ вече е възможно само посредством авансовите плащания, предоставени от държавата на FPAP.

(96)

Ако се направи опит за оценка на кредитите, необходими на FPAP, за да посрещне разходите за „осигуровката дизел“ за 2005 г., може да се тръгне от хипотезата, че равнището на потреблението на гориво, за което е необходима компенсация за риболовните предприятия, вероятно от 200 милиона литра (вж. съображение 94) е стигнало до количество, което може да се оцени на около 900 милиона литра. Действително ако отново се вземат средните стойности на годишно потребление, служещи за база на изчисленията, посочени в съображения 55 и56, потреблението на 1 000 кораба с дължина до 12 метра ще бъде 1 000 кораба × 200 тона/кораб, което е равно на 200 000 тона, а тази на корабите с дължина, по-голяма от 12 метра, ще бъде 1 400 кораба × 480 тона/кораб, т.е. 672 000 тона, което прави общо 872 000 тона (или 872 милиона литра). В действителност, както е посочено в съображение 55, ако се приеме, че риболовната дейност на корабите продължава по-скоро 38 седмици в годината, отколкото 48, потреблението вероятно е по-близо до 700 000 тона (1 000 кораба с дължина до 12 м × 158 тона, т.е. 158 000 тона и 1 400 кораба с дължина над 12 м × 380 тона, т.е. 532 000 тона). При хипотезата за таван на компенсациите от 12 евроцента на литър, таван, прилаган за третото авансово плащане (19), финансовите нужди на FPAP биха достигнали по този начин годишен размер от порядъка на 85 милиона евро. Ако разгледаме факта, че риболовните предприятия може би са осигурили само част от потреблението си на гориво, необходимостта от кредити вероятно е била по-маловажна, но размерът на средствата остава няколко десетки милиона евро за година в сравнение с първоначалната оценка от 4 милиона евро за 2005 година. По този начин става ясно, че FPAP не би могъл да посрещне гарантираното обезпечение за своите членове срещу вноските им, без да се възползва от външни средства, в случая авансовите плащания, предоставени от държавата.

(97)

В този контекст FPAP се е възползвал от публични средства, за да отговори на нуждите на тази „осигуровката дизел“, като е поел отговорност да управлява тези средства по най-добрия начин. Така паричните средства на FPAP са съставени от средства, произхождащи от вноски на членовете, от авансовите плащания от държавата и от евентуални печалби от дейността му на фючърсните пазари на нефт. Частта от тези средства, получена от авансовите плащания от държавата, съответства несъмнено на държавни ресурси. Що се отнася до печалбите, реализирани на фючърсните пазари, които са позволили на риболовните предприятия да се снабдяват с по-евтино гориво, те биха могли да бъдат реализирани единствено благодарение на наличието на държавни ресурси, които са предоставили на FPAP средствата да извършва финансови операции на фючърсните пазари. В допълнение, макар че точните параметри на споразуменията, сключени между FPAP и CECOMER, са неизвестни и за тях не може да се направи заключение от нито един от документите, предоставени от Франция, Комисията предполага, че изплатената компенсация на предприятията членове, съответстваща на определена ценова разлика, е била по-малко висока, отколкото ако CECOMER и морските кооперации бяха доставяли на рибарите гориво, закупувано на нормалния пазар, т.е. без участието на FPAP на фючърсните пазари. По този начин печалбата от операциите на FPAP на фючърсните пазари е прехвърлена на CECOMER — снабдителна кооперация на морските кооперации, и в крайна сметка на риболовните предприятия, които се снабдяват с гориво от нея. Така със сигурност FPAP би могъл на практика да продължи изплащането на компенсации за по-дълъг период, отколкото ако FPAP е бил само посредническа организация, натоварена единствено с разпределението на 65-те (или 77-те) милиона евро, предоставени от държавата под прикритието на механизма за „осигуровката дизел“.

(98)

Поради това Комисията счита, че именно посредством ресурсите от държавата, независимо дали са захранвали директно паричните средства на FPAP или са били използвани за извличане на печалби, които увеличават тези парични средства, риболовните предприятия са могли да се възползват от финансово преимущество, от една страна, като получават възможността да си доставят гориво на преференциална цена и, от друга страна, като получават компенсационно обезщетение, изчислено спрямо дадена референтна цена.

(99)

Трите, евентуално четирите споразумения, сключени между държавата и FPAP предвиждат отпуснатите публични средства под формата на авансови плащания в крайна сметка да компенсират частично разходите за гориво на риболовните предприятия. Компенсацията, изплатена на рибарите под формата на обезщетение, съответстващо на разликата между референтната цена и цената на бензиностанция, се съчетава с намаление на цената на дизела при доставчика, който най-често е морската кооперация.

(100)

Паричните средства на FPAP, състоящи се първоначално от членските вноски, след това нараснали при първото авансово плащане от държавата, са му позволили да действа на фючърсните пазари и да извлече от това печалби, без тези печалби да бъдат достатъчни, за да поеме и изплащането на компенсационно обезщетение на риболовните предприятия в замяна на вноските им. Две, евентуално три допълнителни авансови плащания обаче са му позволили да продължи дейността си, преди постепенно да се наложи да закрие позициите си, за да разполага с необходимите ликвидни средства за плащане на обезщетенията. Комисията отбелязва, че решенията относно сделките на фючърсните пазари са били взети от председателя на FPAP. Тяхното практическо изпълнение е извършено с помощта на борсови посредници и специализирани финансови институции (вж. съображение 74), чието възнаграждение е осигурено от FPAP в размери, неизвестни на Комисията. По този начин, въпреки че уставът на FPAP предвижда председателят задължително да се консултира с управителния съвет „при вземане на решение за предстоящите за изпълнение гаранционни проекти“, държавата не е представена в този управителен съвет. Така, дори FPAP да е задължен, най-общо, да „поддържа счетоводна отчетност, която дава възможност да се установи, при поискване, използването на авансовите плащания, както и разпределението на ресурсите и разходите на фонда“, държавата не участва при вземане на решение нито за стратегията, която FPAP трябва да следва за придобиване на тези финансови опции, нито за равнището на финансовата компенсация, която трябва да се изплати на предприятията. Следователно ако, както е показано в параграф 4.1.1.4, няма съмнение, че помощта, състояща се от отпуснатите три, евентуално четири, авансови плащания, е предоставена от държавата, не е така за допълнителните преимущества, от които са могли да се ползват риболовните предприятия благодарение, от една страна, на своите вноски и, от друга страна, на разумното управление на всички парични средства на FPAP. Действително ако, посредством проведените сделки на фючърсните пазари, окончателният размер на помощта, изплатена на рибарите, е по-висока от първоначално получените от FPAP публични средства, тази част от помощта, която превишава размера на авансово платените публични средства, не произхожда от решение на държавата. По този начин за Комисията, дори да не е възможно от счетоводна гледна точка да отдели точно това, което е получено от държавни ресурси и това, което идва от собствени ресурси, тъй като в действителност всички парични средства са били използвани за участие на фючърсните пазари на нефт и за изплащане на компенсационното обезщетение, преимуществото, съответстващо на разликата между общия размер на помощта, получена от риболовните предприятия и общия размер на авансовите плащания от държавата, прехвърлени на риболовните предприятия, не е свързано с държавата.

(101)

Комисията счита, че облекченията, от които са се ползвали риболовните предприятия членове на FPAP, за разходите си за гориво, облагодетелстват тези предприятия, защото единствено те са могли да се възползват от тях. Позицията им е по-силно в сравнение с други предприятия, с които се конкурират на общностния пазар, независимо дали става въпрос за други риболовните предприятия или за предприятия от други отрасли на икономическа дейност, които имат интерес да понижат производствените си разходи, свързани с разхода на гориво. Нещо повече, тъй като този гаранционен механизъм е насочен единствено към риболовните предприятия, предоставеното по този начин преимущество на тези предприятия се разглежда като отраслово преимущество, недостъпно за останалите отрасли. Следователно всяка форма на помощ, като поставя в привилегировано положение конкретен отрасъл, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията (вж. Решение 2006/269/ЕО на Комисията от 8 февруари 2006 г. относно приспадането на данъци от професионалните рибари (Швеция) (20), съображения 31 и 35).

(102)

Франция възразява, че тази помощ не е облагодетелствала предприятията, членуващи във FPAP доколкото „членството във FPAP е свободно и открито за всички риболовни предприятия, при условие че плащат вноските си“. MQA допълва, че това членство е открито „без значение на структура или националност на облагодетелстващите се“. Накрая FPAP уточнява, че „предприятията, членуващи във FPAP, са с френски капитали, но също така с испански и нидерландски“.

(103)

Комисията отбелязва в отговор, че риболовните предприятия, които могат да членуват във FPAP са само тези, които имат кораби, регистрирани във Франция или в отвъдморските департаменти. Предприятия с нидерландски или с испански капитали, притежаващи френски кораби, могат наистина да станат членове на FPAP; сигурно за тези кораби става въпрос в отговорите на Франция и FPAP. Другите кораби от Общността обаче не могат да членуват в него.

(104)

Всички предприятия, получатели на компенсацията, плащана от FPAP, са в конкуренция на общностния пазар с предприятията, чиито кораби са под флага на други държави-членки и които също имат интерес да намалят производствените си разходи, свързани с разхода на гориво, но не разполагат със система за компенсации от рода на създадената от FPAP. По тази причина преимуществото, от което се ползват членуващите риболовни предприятия или тези, които още не са станали членове, но които биха могли да го направят, т.е. всички предприятия, имащи риболовни кораби под френско знаме, ясно представлява изкривяване на конкуренцията.

(105)

FPAP счита освен това, че факторите за изкривяване на конкуренцията трябва да се търсят другаде. Като се позовава на наличието на сериозни допълнителни разходи, които според него са без икономическо основание, като тези, които произтичат от управлението на многогодишните планове за ориентиране на риболовната флота, т.е. управлението на общия капацитет на тази флота, или свързаните с управлението на „правата да произвеждаш“, FPAP посочва по-конкретно, че „„Правата“, свързани с национални „политики“, представляват (…) истинският фактор за изкривяване на европейската конкуренция (и) излизат далеч извън икономическата сфера.“

(106)

Комисията отбелязва по този повод, че тези разходи, независимо дали във Франция са по-ниски или по-високи от съществуващите в другите държави-членки, са резултат от ограниченията, дължащи се на регулаторната рамка, в която понастоящем се извършва риболовната дейност. В известието (21) си от 26 февруари 2007 г. относно инструментите за управление, основани на правата на риболов, Комисията напомня, че риболовният отрасъл в Общността се характеризира с многобройни инструменти и механизми за управление и че подобни по характер ситуации се третират понякога по различен начин в зависимост от държавите-членки. В резултат именно на това продажбата и закупуването на права на риболов е текуща практика в някои държави-членки, независимо дали става в рамките на установени пазари или пряко. Споменатите от FPAP разходи са същите, с които се сблъскват флотите на различните държави-членки и съответстват на икономическото развитие на риболовния отрасъл. Те са резултат от прилагането на национално равнище на мерките за управление, които общата политика за рибарство налага или прави необходими. Това прилагане не оправдава създаването на специфични схеми за помощи в една отделна държава-членка. По тази причина, противно на изтъкнатото от FPAP, нарушаването на конкуренцията не трябва да се оценява в рамките на един „съответен пазар“, например „регионален микро пазар“, понятие на което той се позовава, а както е предвидено в рамките на Договора в цялостния общ пазар. По такъв начин, ако помощта за FPAP има за цел да улесни поддържането на риболова в регионални рамки и да защити ресурсите като попречи на корабите за далечно плаване да се насочат към по-близки места за улов или на траулерите да се ориентират към по-специфични места за риболов, както се посочва от FPAP, то тя съответства най-добре на помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и следователно, в това отношение, на държавна помощ.

(107)

Затова, поради всички изложени по-горе причини, Комисията счита, че авансово изплатените средства от държавата, от които риболовните предприятия са се облагодетелствали чрез FPAP, нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията.

(108)

FPAP оспорва факта, че помощите, предоставени на риболовните предприятия - членове на синдиката, засягат търговския обмен между държавите-членки. Действително според FPAP тези предприятия упражняват дейност на „пазар, който в никакъв случай не е единствен, а почива по-скоро върху „мозайка“ от регионални микропазари“.

(109)

Комисията констатира в отговор, че общата стойност на износа на продукти от риболова и аквакултурата от Франция към останалия свят е достигнала 1 290 милиона евро през 2005 г., от които 80 % с местоназначение в държавите-членки на Европейския съюз. В същото време общата стойност на вноса на тази категория продукти във Франция е била за 2005 г. 3 693 милиона евро, от които 40 до 60 % според източниците, с произход държавите-членки на Европейския съюз (22). За сравнение общата стойност на френската продукция е възлизала на 1 868 милиона евро. Следователно без да има нужда да се прави много подробен икономически анализ (23) с цифри, е ясно, че каквито и да са измененията на цената по вид, констатирани всеки ден на френските или на европейските пристанища, обемът на търговския обмен между Франция и останалата част на Европа натежава значително в баланса ѝ за доставка на продукти от риболов и аквакултура. Мерки, чиято цел е да облагодетелстват голям брой френски риболовни предприятия (повече от 30 % от флотата) чрез снижаване на разходите им за производство, със сигурност имат своето отражение върху търговския обмен между държавите-членки в областта на риболова.

(110)

Следователно става ясно, че преимуществото, от което са облагодетелствани риболовните предприятия чрез поемане на част от техните производствени разходи, засяга търговския обмен между държавите-членки.

(111)

Четирите условия, необходими за установяване на наличието на държавна помощ, са представени само частично. Преимуществото, от което са се облагодетелствали риболовните предприятия, се дължи на използването на държавни ресурси, то нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговския обмен между държавите-членки. Докато с държавата е свързано само това, което е в границите на размера на авансовите плащания, доколкото те представляват само част от паричните средства на FPAP и доколкото държавата не се е намесвала в решенията, вземани от FPAP, за да се умножават средствата, предоставени на негово разположение. По такъв начин Комисията може да направи заключение за наличието на държавна помощ по смисъла на член 87 от Договора за ЕО само в границите на предоставените публични средства, т.е. 65 или 77 милиона евро.

(112)

Комисията отбелязва, че френските власти, независимо от отговорите им от 7 октомври 2005 г. и от 21 април 2006 г., не оспорват всъщност заключенията на Комисията относно наличието на държавна помощ. Действително при обсъждане на проекта за финансов закон за 2007 г. от Националното събрание министърът на земеделието и риболова, запитан за бъдещето на FPAP, отговаря: „FPAP работи от 1 ноември 2004 г., но Европейската комисия го надзирава отблизо, тъй като става въпрос за държавна помощ.“ (24).

(113)

Според член 87, параграфи 2 и 3 от Договора, някои категории помощ са или могат да бъдат разглеждани като съвместими с общия пазар.

(114)

Комисията отбелязва, че тези помощи не съответстват на примерните случаи, предвидени в член 87, параграф 2, от Договора.

Предвид на предходното, Комисията счита, че въпросните държавни помощи, от които са облагодетелствани риболовните предприятия, не са съвместими с общия пазар съгласно член 87, параграф 2, буква б) от Договора.

(115)

Тези помощи също не може да се разглеждат като съвместими с общия пазар на базата на прилагане на член 87, параграф 3 от Договора, с различните примерни случаи, предвидени в него.

(116)

Вследствие на всички тези факти държавната помощ, предоставена на риболовните предприятия за намаляване на разходите им за гориво, не отговаря на нито една от изключенията, предвидени в член 87 от Договора.

(117)

Що се отнася до помощите за риболовните предприятия, те трябва да бъдат анализирани и в светлината на насоките за разследване на държавните помощи, предназначени за секторите на риболова и аквакултурата (наричани по-долу „насоки“).

(118)

Ефектът от тези помощи е намаляване на производствените разходи на риболовните предприятия. Те добиват характер на помощи за функционирането.

(119)

Комисията напомня първо, че по смисъла на точка 3.5 от тези насоки, „държавните помощи не трябва да придобиват предпазен характер, те трябва напротив да облагодетелстват по-високата ефективност и ефикасност на производството и търговията с риболовни продукти. Помощите трябва да водят до трайни подобрения, по такъв начин че риболовният сектор да може да се развива само с приходите от пазара.“

(120)

Следователно, както е изложено в съображение 115, буква в) от настоящото решение, намаляването на разходите за гориво няма за цел развитието на риболовните дейности по посока на устойчив риболов, в съответствие с общата политика в областта на рибарството, а поддържането на едно и също равнище на риболовните предприятия. Ето защо Комисията счита, че тези помощи придобиват предпазния характер, посочен в точка 3.5 от насоките и следователно не могат да бъдат считани за съвместими с принципа, поставен от насоките.

(121)

Франция посочи в отговорите си при откриване на официалната процедура по разследване, че „действията на FPAP са изпреварили полезни мерки, които плановете за оздравяване и преструктуриране, след като бъдат приети, само ще илюстрират и потвърдят“. Въпреки това доста по-късно, през януари 2008 г., Франция информира Комисията за разработването на мерки, представени като мерки за подпомагане при оздравяване и преструктуриране на риболовните предприятия. Тези мерки са регистрирани от Комисията под номер NN 09/2008 и в момента са в процес на анализиране. От казаното дотук, дори ако приемем аргумента на Франция, според който действията на FPAP са изпреварили донякъде тези мерки за подпомагане на оздравяването и преструктурирането, това няма отношение към тяхната съвместимост с общия пазар поради основните различия, които съществуват между мерките, осъществени от FPAP и условията, на които трябва да отговарят схемите за подпомагане при оздравяване и преструктуриране на предприятията. Тези условия са описани в насоките на Общността относно държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение (26). Действително, противно на това, което се изисква в насоките, помощта в резултат от действията на FPAP е била отпусната без разлика на всички риболовни предприятия, а не само на предприятията в затруднение. От друга страна, помощите за оздравяване не може да превишават шест месеца и трябва да бъдат под формата на възстановим заем или на гаранция; що се отнася до помощите за преструктуриране, те се отпускат при точни условия и за ограничен период. Следователно отпуснатите от Франция помощи чрез FPAP не изпълняват нито едно от необходимите условия: риболовните предприятия се ползват от тези помощи от 2004 г., те не са отпуснати под формата на заем или на гаранция и не е предвидено да бъдат възстановени в рамките на план за преструктуриране.

(122)

FPAP счита също , че отпуснатите помощи са оправдани от факта, че всъщност ставало въпрос за помощ за доходи на работещите. FPAP пише по този повод: „FPAP е учреден като „група за предпазване“ с оглед да изгради за 2 500-те членуващи в него предприятия предпазен юридически периметър по смисъла на френския закон … В този смисъл помощта за доходите на работещите, влизаща в рамките на преструктурирането, е разрешена. Тя с нищо не засяга правилата за конкуренция. Напротив, тя се отнася до общностни принципи, които гарантират минимален приличен доход на работещите.“ FPAP продължава като посочва, че във Франция системата за заплащане на моряците чрез участие в приходите на кораба би довело до лишаване от заплати на работещите в риболовните предприятия, дори до задлъжняването им към собственика на кораба. Накрая той уточнява, че 25 от 65-те милиона авансови плащания, предоставени от държавата „засягат пряко аванси на работещите и могат да се анализират като пряко социално действие“. MQA добавя: „Ако заемите се разглеждат като помощи, насочени към печалба, не от FPAP, а от риболовните предприятия членове, наистина става въпрос за социално подпомагане. Финансовата помощ, предоставена по този начин, би била действително свързана с възнаграждението на моряците.“

(123)

Тези твърдения предизвикват няколко коментара от страна на Комисията:

(124)

Според MQA може да се приеме, че става въпрос също и за социално-икономически мерки: „в насоките (…) се посочва, че социално-икономически мерки могат да бъдат обявени за съвместими. В случая FPAP е изцяло прозрачен и мерките, квалифицирани от Комисията като помощи, имат очевиден социално-икономически характер.“

(125)

Комисията констатира, че MQA не внася нито един елемент, позволяващ да се разглеждат въпросните помощи във връзка с точка 4.5 от насоките, които предвиждат за всеки отделен случай, че могат да се приемат като съвместими с общия пазар преки помощи за работниците, имащи характер на социално-икономически мерки. Действително този параграф уточнява, че те могат да се разглеждат като съвместими, само „при условие че са част от пакет от мерки за подкрепа със социално-икономически характер, предназначени да компенсират загубите на приходи, свързани с приспособяемостта на риболовния капацитет, приети по силата на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2371/2002“ (Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (32)). Следователно създаването на FPAP не се вписва в един общ план, приет в съответствие с Регламент (ЕО) № 2371/2002 с оглед приспособяемост на риболовния капацитет. Издигнатият от MQA аргумент следователно не може по никакъв начин да оправдае отпускането на помощи за дейността.

(126)

MQA посочва, че не е точно да се твърди, че помощите са отпуснати без поставяне на условие. Според MQA „за да предостави тези заеми, държавата е изискала от FPAP да представи голям брой разходно-оправдателни документи, с цел да установи стриктното управление на фонда, както и решимостта на фонда и на неговите членове да търсят трайно решение на проблемите, свързани с новите производствени условия в риболовния сектор.“ MQA подчертава това изискване за прозрачна отчетност и решението на държавата да изиска провеждането на междуведомствена инспекция.

(127)

Комисията взема предвид това изискване за прозрачност и контрол, като същевременно отбелязва, че то изглежда елементарно, тъй като става въпрос за намеса, финансирана с публични средства. Тя съжалява обаче, че в такъв контекст на прозрачност френските власти не са ѝ предали всички подробни цифрови данни за дейността на фонда, въпреки исканията, отправени по време на процедурата. Накрая тя констатира, че никога не е била информирана за инспекцията, спомената от MQA, нито a fortiori за нейните заключения, поискани от френските власти за средата на ноември 2005 г.

(128)

По тази причина Комисията счита, че отпуснатите от държавата авансови плащания попадат в категорията на помощи за функционирането, посочени в точка 3.7 от насоките, според която: „държавните помощи, отпуснати без каквото и да е задължение от страна на получателите да отговарят на целите на общата политика в областта на рибарството и предназначени за подобряване на положението на предприятията и за увеличаване на паричните им средства (…), са несъвместими с общия пазар в качеството им на помощи за функционирането“. Следователно тези авансови плащания са несъвместими с общия пазар.

(129)

Комисията констатира, че FPAP неправомерно е приложил, в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора, различни мерки за подпомагане, които са предмет на настоящото решение.

(130)

Въз основа на анализа, развит в част 4.1 от настоящото решение, Комисията счита, че попълването на паричните средства на FPAP чрез отпускане на три, евентуално четири авансови плащания, в общ размер 65, евентуално 77 милиона евро, представлява държавна помощ, несъвместима с общия пазар, по силата на член 87, параграфи 2 и 3, от Договора. Действително, като се вземе предвид, че нито една финансова институция не би отпуснала авансови плащания, подобни на предоставените на FPAP, и че според наличните сведения, тези авансови плащания не са били възстановени, то те се превръщат в директна субсидия (вж. съображение 67) и следователно в държавна помощ в посочения размер.

(131)

Въз основа на извършения анализ в част 4.2 от настоящото решение Комисията счита, че помощта, отпусната във вид на авансови плащания на FPAP, която е дала възможност на риболовните предприятия да закупуват гориво на преференциални цени и да се възползват от компенсационно обезщетение в рамките на осигуровката за дизел, представлява държавна помощ, несъвместима с общия пазар по силата на член 87, параграф 2 и 3 от Договора.

(132)

Размерът на държавната помощ, предоставена от Франция, възлиза на 65 милиона евро, или на 77 милиона, ако е имало четвърто споразумение. Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999, когато е взето отрицателно решение в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателите. Целта е постигната, когато въпросните помощи, увеличени в случая с лихвите за забава, бъдат възстановени от получателите или, с други думи, от предприятията, които реално са се възползвали от тях (33). Целта на възстановяването ще бъде следователно достигната, когато сумата от 65 или 77 милиона бъде възстановена.

(133)

За да се определи какво трябва да възстановят, от една страна, FPAP, и от друга страна, риболовните предприятия, трябва да се вземе предвид факта, че FPAP, когато действа като икономически оператор на фючърсните пазари, има за цел да предостави обезщетения на риболовните предприятия в рамките на създадената от него осигурителна схема за дизел и да им достави гориво на преференциална цена. Анализът, направен в настоящото решение на общите икономически характеристики на конкретната схема, показва, че FPAP е изпълнил мисията си като е прехвърлил постепенно помощта, отпусната от държавата. По тази причина помощта, която трябва да се възстанови от FPAP, е частта от 65-те или от 77-те милиона евро, която не е била прехвърлена на риболовните предприятия, а помощта, която трябва да се възстанови от риболовните предприятия в такъв случай е частта, която им е била прехвърлена.

(134)

Комисията няма сведения за сумата, която е била действително прехвърлена от FPAP на риболовните предприятия. Комисията отбелязва по този повод, че въпреки отправеното към Франция разпореждане за предоставяне на всички необходими сведения относно функционирането на FPAP, тя не е изпратила информация нито за начина на използване на паричните средства от този фонд, нито за неговата отчетност. При липса на тези сведения и в съответствие с практиката на Съда (34), Комисията счита, че е полезно да предостави някои указания за методологията, която трябва да се използва при определяне на размера на помощта, която следва да се възстанови.

(135)

При определяне на тези указания Комисията взе под внимание факта, че по силата на споразуменията FPAP е задължен да води счетоводна отчетност, която дава възможност да се установи използването на авансовите плащания, както и предназначението на ресурсите и разходите и че е поел задължението да съхранява счетоводните документи за минимален период от 10 години и да ги предоставя на различните държавни органи при обикновено поискване (вж. съображение 27). Въз основа на тези данни органите или организациите, натоварени с прилагане на решението за възстановяване, ще имат възможност да установят движението на паричните средства на FPAP, както и състоянието на тези парични средства в момента, в който това решение ще трябва да бъде изпълнено. В допълнение, тъй като счетоводната отчетност на риболовните предприятия по принцип се води от групи за управление към Центъра за управление на рибарите-занаятчии, който има представител в управителния съвет на FPAP, получените от FPAP обезщетения е възможно да бъдат засечени в счетоводните документи на предприятията.

(136)

Размерът на несъвместимата помощ, която трябва да се възстанови от FPAP съответства на частта от държавната помощ, която не е била окончателно прехвърлена на риболовните предприятия, т.е. сумата от авансовите плащания, с която е финансирано функционирането на FPAP, както и сумата от тези авансови плащания, която фондът е запазил в своите парични средства. Общият размер на разходите за функциониране може да се установи от органа, натоварен да изпълни решението за възстановяване, въз основа на счетоводните документи на FPAP. Като се вземе предвид заменяемия характер на парите и невъзможността да се разграничи техния източник в зависимост от използването им, Комисията счита, че частта от авансовите плащания от държавата, с която са финансирани разходите му за функциониране, съответства на общата сума на тези разходи, умножена по коефициента за тези авансови суми, получен от съотношението на сумата от авансовите плащания и собствените средства на FPAP (вноски на членовете). По същия начин размерът на авансовите суми, останали в паричните средства на фонда може да се определи като се умножат останалите парични средства със същия коефициент.

(137)

Както е посочено по-горе, помощта, която трябва да се възстанови от всички риболовните предприятия, възлиза на 65 или на 77 милиона авансови плащания, намалени със сумата, възстановена от FPAP в съответствие с указанията, дадени в съображение 136. Що се отнася до държавната помощ, която всяко едно от тези предприятия следва да възстанови, трябва да се държи сметка за факта, че не е възможно от счетоводна гледна точка да се направи разграничение между помощта, която е квалифицирана като държавна помощ и тази, която не идва от държавата (вж. параграф 4.2.1.2 от настоящото решение).

(138)

Комисията счита, че държавната помощ, която всяко предприятие трябва да възстанови, може да се изчисли на базата на полученото от него обезщетение във вид на осигуровка за дизел.

(139)

Като приема това обезщетение за база за изчисление, Комисията не се интересува каква точно субсидия съответства на реализираните от всяко риболовно предприятие икономии от закупуването на гориво на цена, по-ниска от пазарната. Комисията счита, че това е правилно, тъй като предприятията, които са се възползвали от преференциални цени за горивото си са същите, които са се възползвали от обезщетенията във вид на осигуровката за дизел и това е станало в съответните напълно сравними пропорции,, тъй като колкото повече едно предприятие купува гориво на преференциална цена, толкова повече обезщетения получава и обратно. Така избраната основа няма да внесе изкривяване между засегнатите предприятия по отношение на задълженията за връщане на средства, които те трябва да изпълнят. Освен това Комисията отбелязва, че ако отчете този еквивалент на субсидиите в основата за изчисляване, ще се наложи да се изчислява за всяко снабдяване с гориво, извършено в периода на дейност на FPAP на фючърсните пазари на нефт, разликата между разхода, направен при закупуване през деня и разхода, реално фактуриран от кооперацията, след като се определи какъв е бил курса за деня, приложим към закупения тип гориво и към мястото на снабдяване. Ще бъде много трудно да се приложи този метод. Това е причината, поради която Комисията счита, че е за предпочитане да препоръча основа за изчисляване, която ще улесни задачата на органите и организациите, натоварени с изпълнение на решението за възстановяване.

(140)

Поради това Комисията счита, че държавната помощ, която трябва да се възстанови от всяко предприятие, може да се изчисли на базата на полученото от всяко предприятие обезщетение във вид на осигуровка за дизел. Подлежащата на връщане държавна помощ трябва да се изчисли като се умножи това обезщетение с процент, съответстващ на съотношението на общия размер на държавната помощ, подлежаща на връщане от риболовните предприятия, отнесен към общия размер на обезщетенията, изплатени от FPAP на риболовните предприятия във вид на осигуровката за дизел.

(141)

Сумата, която трябва да се възстанови от всяко риболовно предприятие трябва да се изчисли по следните формули:

където:

(142)

Тази формула държи сметка за постулата, според който FPAP е получил от фючърсните пазари печалби, които след това са били изцяло преотстъпени на риболовните предприятия. Както е описано в настоящото решение това е най-вероятният случай. Необходимо е обаче да се предвиди и теоретичният случай, при който FPAP би понесъл загуби на фючърсните пазари, в резултат на което риболовните предприятия биха ползвали общо обезщетения, по-ниски от размера на авансовите плащания, намалени със сумата, възстановима от FPAP. В такъв случай коефициентът (Аванси – R*FPAP)/Обща сума I би бил по-голям от 1, по-специално ако сумата на „R*FPAP“ е ниска; тогава вследствие на прилагането на горната формула общата сума, която трябва да се възстанови от риболовните предприятия, би била по-висока от тази, от която са се възползвали. По тази причина в този конкретен случай е по-подходящо да се предвиди сумата, която трябва да възстанови всяко предприятие да съответства на размера на полученото от него обезщетение във вид на „осигуровка дизел“. В този конкретен случай салдото от авансовите плащания от държавата и обезщетенията, изплатени на риболовните предприятия, ще трябва да се възстанови от FPAP, който реално е ползвал тази разлика.

(143)

Държавните помощи, от които са се възползвали риболовните предприятия, може да не подлежат на възстановяване, ако към датата на отпускането им, те изпълняват условията на Регламент (ЕО) № 1860/2004 или на Регламент (ЕО) № 875/2007 относно помощите de minimis,

а)

общият размер (главница и лихви), който следва да бъде възстановен от FPAP;

б)

подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

в)

документите, показващи, че FPAP е започнал процеса по възстановяване на помощта.

а)

списък с риболовните предприятия, които са получили помощ, посочена в член 2 и общата сума, получена от всяко от тях;

б)

общата сума (главница и лихви), която следва да се възстанови от всеки получател на помощ;

в)

подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за да се съобрази с настоящото решение;

г)

документите, показващи че получателите са били заставени да възстановят помощта.