4.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/37

(1)

В рамките на дело С 13/2006 (ex N 587/05) — Преференциална тарифа за електроенергия в Сардиния, Комисията е уведомена за удължаването на срока на две мерки за предоставяне на преференциална тарифа за електроенергия. Удължаването на срока е предоставено по силата на член 11, параграф 11 от декрет-закон № 35/2005 г., преобразуван в Закон № 80 от 14 май 2005 г. (наричан по-долу „Закон № 80/2005“), и е приложено без предварително уведомление до Комисията. Получателите са производителят на алуминий Alcoa и три дружества правоприемници на Società Terni: Terni Acciasi Speciali, Nuova Terni Industrie Chimiche и Cementir (наричани по-долу „дружествата Terni“).

(2)

С писмо от 23 декември 2005 г., Комисията изиска информация от Италия, която е отговорила с писмо от 24 февруари 2006 г. С писма от 2 март и 27 април 2006 г. Италия е предоставила допълнителна информация.

(3)

С писмо от 19 юли 2006 г., Комисията информира Италия, че е решила да започне процедурата, посочена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, по отношение на двете схеми (дело С 36/2006).

(4)

Решението на Комисията да започне процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си относно мерките.

(5)

Италия е предоставила съображения в писмо от 25 октомври 2006 г. По-нататъшна информация е предоставена в писма от 9 ноември 2006 г. и 7 декември 2006 г.

(6)

Комисията е получила мнения от заинтересовани страни. Тя ги е препратила до Италия, която е имала възможност да реагира. Мненията на Италия са получени в писмо от 22 декември 2006 г.

(7)

С писмо от 20 февруари 2007 г., Комисията е изискала по-нататъшна информация, която е предоставена от Италия в писма от 16 април, 10 май и 14 май 2007 г.

(8)

На 18 септември 2007 г. делото е разделено на част А, която се занимава с трите дружества, произлезли от разделянето на Società Terni (дружествата Terni), и част Б, която се отнася до Alcoa. Това решение се отнася изключително до удължаването на срока на преференциалната тарифа в полза на дружествата Terni.

(9)

Разменената кореспонденция във връзка с Alcoa не е цитирана тук.

(10)

Член 11, параграф 11 от Закон № 80/2005 предвижда удължаване на срока на две мерки, които предоставят намаления на общата тарифа за електроенергия. Получателите по тези две мерки, които са различни по своята природа и ще бъдат обсъдени поотделно, са производителят на алуминий Alcoa, от една страна, и три дружества, произлезли от разделянето на Società Terni, от друга страна.

(11)

Италия е национализирала своя сектор за производство на електроенергия със Закон № 1643 от 6 декември 1962 г. (по-долу „Закона за национализацията“). Законът предвижда прехвърлянето на съществуващите в Италия електроцентрали към новосъздаденото държавно дружество ENEL, което да държи монополно положение в производството, разпределението и доставката на електроенергия.

(12)

Към момента на национализацията Società Terni е било държавно дружество, извършващо дейности по производството на стомана, цимент и химикали. Държавата е упражнявала ефективен контрол върху дружеството чрез мажоритарен дял в капитала, притежаван от държавния холдинг IRI и държавната Finsider group. Società Terni е притежавало и управлявало също и водноелектрическа централа. По-голямата част от произвежданата електроенергия е използвана за захранване на производствения процес на дружеството.

(13)

Законът за национализацията посочва, че като общо правило дружества, които произвеждат електроенергия предимно за собствена консумация (производители за собствени нужди), не подлежат на национализация и им се разрешава да запазят своите активи за производство на електроенергия (3). Въпреки статута на дружеството на производител за собствени нужди активите за производство на електроенергия на Società Terni са били национализирани поради стратегическото си местоположение на територията на Италия. Прехвърлянето към ENEL е определено в член 4, параграф 5, четвърта алинея от Закона за национализацията.

(14)

С президентски указ № 1165/63 Италия е предоставила на дружеството компенсация за прехвърлянето на неговите активи за производство на електроенергия. Компенсацията е била под формата на преференциална тарифа за електроенергия със срок на действие от 1963 г. до 1992 г.

(15)

През 1964 г. Società Terni е разделено на три дружества: производителя на стомана Terni Acciai Speciali, производителя на химикали Nuova Terni Industrie Chimiche и производителя на цимент Cementir. Тези предприятия по-късно са били приватизирани и придобити съответно от ThyssenKrupp, Norsk Hydro и Caltagirone.

(16)

Както е отбелязано в съображение 1 от настоящото решение, тези предприятия правоприемници заедно ще бъдат наричани по-долу „дружествата Terni“, като се има предвид, че първоначалното дружество ще бъде наричано „Società Terni“. Тарифата, приложима първоначално към Società Terni и впоследствие към дружествата Terni, ще бъде наричана „тарифата Terni“.

(17)

Преференциалната тарифа продължава да се прилага при същите условия към трите дружества Terni. Основният получател (що се отнася до количеството субсидирана електроенергия както в абсолютна стойност, така и като пропорция от общото потребление на електроенергия от дружеството) е ThyssenKrupp.

(18)

Продължителността на специалната тарифа съвпада с общата продължителност на концесиите в производството на електроенергия от водни източници (4) в Италия, срокът на действие на които е трябвало да изтече през 1992 г. Концесията на Società Terni е предоставена за изключителен срок от 60 години (в сравнение с обичайните 30 години), който е изтичал в края на осемдесетте години.

(19)

През 1991 г. Италия е удължила срока на съществуващите концесии за производство на електроенергия от водни източници до 2001 г. със Закон № 9 от 9 януари 1991 г.„Разпоредби за прилагане на новия национален енергиен план: индустриални аспекти, водноелектрически централи и мрежи, енергия от въглеводороди и геотермална енергия, производители за собствени нужди и фискални разпоредби“ (по-долу Закон № 9/1991). По силата на член 20, параграф 4 от Закон № 9/1991 Италия удължава до 2001 г. срока на преференциалната тарифа за дружествата Terni. През следващите 6 години (2002—2007 г.) количествата субсидирана електроенергия, доставени до дружествата Terni, е трябвало постепенно да бъдат намалени (постепенно преустановени), така че предимството, произтичащо от тарифата, да изчезне към края на 2007 г.

(20)

Закон № 9/1991 съдържа множество разпоредби, някои от които се отнасят до държавна помощ. Закон № 9/1991 беше предоставен на Комисията заедно със Закон № 10/1991 „Разпоредби за прилагане на националния енергиен план по отношение на енергийната ефективност, енергоспестяването и развитието на възобновяеми енергийни източници“. През 1991 г. Комисията е обявила помощта по двата закона за съвместима с правилата относно държавната помощ (5).

(21)

Условията на преференциалната тарифа за Società Terni са определени в членове 6, 7 и 8 от президентски указ № 1165/63 „Прехвърляне на Ente Nazionale per l’Energia Elettrica на активите, използвани за дейностите, посочени в член 1, параграф 1 от Закон № 1643 от 6 декември 1962 г., осъществявани от „Terni — società per l'Industria e l'Elettricità S.p.A.“ “ (по-долу DPR № 1165/1963). DPR № 1165/1963 определя, че ENEL ще предоставя на Società Terni определено количество електроенергия (1 025 000 MWh годишно), което се равнява на потреблението на електроенергия от дружеството през 1961 г., плюс допълнително количество (595 000 MWh годишно), което отговаря на очакваното допълнително електропотребление в резултат на направените, но останали недовършени инвестиции през 1962 г.

(22)

Преференциалната цена е била изчислена чрез сравняването на два алтернативни метода и прилагането на по-благоприятния за дружеството:

(23)

Практически първият метод е използван до 2000 г., когато промените в структурата на италианската тарифа поради либерализиране на пазара на електроенергия налагат необходимостта от преминаване към втория метод.

(24)

През 1997 г. е започнала основна промяна в структурата на тарифата, с въвеждането на структурирана тарифа, състояща се от две части: част А, представляваща фиксирани и общи разноски, и част Б, отразяваща променливите разходи. До 1 януари 2000 г. тарифата Terni е била под формата на компенсаторен компонент (componente compensativa), изчислен като сумата от всички компоненти на тарифата, които Terni като (действителен) производител за собствени нужди не е необходимо да плаща (цялата част Б и група от част А). Този метод е в съответствие с втория от възможните методи, описани в DPR № 1165/63.

(25)

Постепенното намаляване на количествата електроенергия и мощност, доставяни на преференциална цена на дружествата Terni за срока за постепенното преустановяване (2002—2007 г.), е показано в таблицата по-долу:

(26)

На основание член 11, параграф 11 от Закон № 80/2005 Италия приема решение да прекъсне срока за постепенното преустановяване и отново да удължи периода на споразумението за тарифата Terni до 2010 г. Въз основа на член 11, параграф 13 от закона тази мярка започва да се прилага от 1 януари 2005 г. Скоро след това обикновените концесии в производството на електроенергия от водни източници са удължени до 2020 г. (6).

(27)

Второто удължаване на срока на тарифата е мярката, във връзка с която Комисията е започнала процедурата за официално разследване съгласно член 88, параграф 2 от Договора и за която се отнася настоящото решение.

(28)

Закон № 80/2005 посочва, че до 2010 г. дружествата Terni ще се ползват от същите условия както към 31 декември 2004 г., що се отнася до доставяните количества (926 GWh за трите дружества Terni) и до цените (1,32 евроцента/kWh). Количествата доставена електроенергия към момента са разпределени, както следва: Thyssen-Krupp — 86 %, Nuova Terni Industrie Chimiche — 10 %, и Cementir — 4 %.

(29)

Със Закон № 80/2005, съгласно неговото тълкуване и прилагане от AEEG (Органа за електроенергия и газ), се въвежда също и индексиращ механизъм, според който от 1 януари 2006 г. преференциалната тарифа ще се увеличава годишно в съответствие с повишаването на цената, регистрирано на европейските борси за електроенергия в Амстердам и Франкфурт, до максимум 4 %.

(30)

Първоначално преференциалната тарифа Terni е била управлявана и изплащана от държавното дружество ENEL, което държи монополно положение в производството, преноса, вноса, разпределението и доставянето на електроенергия в Италия.

(31)

През 2002 г., след като пазарът на електроенергия постепенно е либерализиран и ENEL вече не държи монополно положение, финансовата тежест, произтичаща от системите за преференциални тарифи, е прехвърлена от ENEL на всички потребители на електроенергия (7). Дължимите на дружествата Terni компенсаторни компоненти са предоставени от електроразпределители, които впоследствие са компенсирани от държавния орган Cassa Conguaglio per il Settore Elettrico (Изравнителен фонд за електроенергийния сектор, наричан по-долу „Cassa Conguaglio“) чрез парафискалния налог, събиран посредством компонент А4 от тарифата за електроенергията, който е един от разходните елементи, съдържащи се в сметката за електроенергия.

(32)

През 2004 г. AEEG взима решение да предаде изцяло административното управление на специалните тарифни схеми на Cassa Conguaglio  (8). От септември 2004 г. дружествата Terni заплащат пазарната цена за електроенергията, която закупуват (на либерализирания пазар), и получават реимбурсиране от Cassa Conguaglio, равняващо се на разликата между заплатената цена и преференциалната цена, на която имат право (компенсаторния компонент), без начислените разноски за транспорт, измерване и продажби. Разходите са платени от потребителите на електроенергия в Италия посредством парафискалния налог, споменат в съображение 31 по-горе.

(33)

След като Комисията започна официалната процедура за разследване, AEEG посредством Delibera № 190/06 постави плащанията съгласно Закон № 80/2005 при условие че, дружествата Terni предоставят гаранция с оглед покриване на риска за възстановяване на помощта.

(34)

В същата Delibera AEEG предвижда, като алтернатива, възможността през 2006 г. да изплати авансово сумите от помощта, които са дължими до края на предишното споразумение (2007 г.) въз основа на Закон № 9/1991. За тези суми AEEG не е поискал гаранция. Този вариант е приет от дружествата Terni и е изпълнен от AEEG.

(35)

С изключение на посочените в съображение 34 по-горе авансови плащания, всички други плащания, извършени към дружествата от Cassa Conguaglio съгласно Закон № 80/2005, са покрити от гаранция.

(36)

Решението на Комисията да започне официално разследване се е основавало на причините, описани в съображения от 37 до 41.

(37)

Комисията е изразила съмнения дали тарифата може да се разглежда като компенсаторна мярка, тъй като Società Terni към момента на национализацията е било държавно предприятие. Предвид това, че държавата не може да експроприира сама себе си, Комисията е имала съмнения, че прехвърлянето на активи на Società Terni на ENEL може да се разглежда като експроприиране, което дава право на компенсация на Società Terni, и е формулирала хипотезата, че такова прехвърляне може всъщност да се смята просто за преструктуриране на собствените активи на държавата.

(38)

Комисията е възприела становището, че дори и да бъде признат компенсаторният характер на мярката, продължават да съществуват съмнения относно пропорционалността на компенсацията спрямо претърпяната от Società Terni финансова вреда. По-специално Комисията изразява съмнения, че 44 години по-късно компенсацията все още е оправдана.

(39)

Комисията е посочила, че характерът на тарифата изглежда се е променил, когато ENEL спира да администрира схемата и да носи финансовата тежест, произтичаща от нея.

(40)

Решението на Комисията да открие процедура е свързано също и с Решение № 83/396/ЕОВС (Решение на Комисията от 29 юни 1983 г. относно помощ, която италианското правителство възнамерява да предостави на определени производители на стомана (9), с което се прекратява предоставянето на такава помощ на Società Terni, и Решение на Съда на ЕО по дело C-99/92 (10), с което Съдът поддържа горепосоченото решение на ЕОВС като доказателство, че относно тарифата Terni вече е постановено, че тя представлява държавна помощ.

(41)

В решението за откриване на процедура се посочва също, че ThyssenKrupp все още не е изплатило предоставената от Италия и също обявена за несъвместима държавна помощ (11) и поради това, въз основа на делото Deggendorf (12),не може да получава допълнителна държавна помощ.

(42)

Повечето от мненията, предоставени от дружествата Terni относно функционирането на Società Terni като „ente pubblico economico“, характерът на дейността, който води до прехвърлянето на активи на дружеството, компенсаторният характер на тарифата, тълкуването на решението на ЕОВС и определението на Съда на ЕО, както и ролята на Cassa Conguaglio, са до голяма степен еднакви с тези, направени от Италия, които ще бъдат обобщени в съображения от 52 до 69. Поради това единствено основното възражение в мненията на дружествата Terni и всякакви представени допълнителни елементи ще бъдат докладвани в съображения от 43 до 51.

(43)

Съгласно дружествата Terni тарифата е законна компенсация, на която Società Terni е имало право след експроприирането на активите му, и поради това тя не може да бъде определена като държавна помощ.

(44)

По отношение адекватността на компенсацията дружествата Terni повтарят историята на тарифата, като посочват, че всички удължавания на срока на тарифата Terni след 1991 г. са съпътствали общото подновяване на концесиите за производство на електроенергия от водни източници за други производители и поради това са били в съответствие с принципа за недискриминация между Terni и останалите производители за собствени нужди, които не са били експроприирани и които поради това са могли да продължат да произвеждат и консумират електроенергия при много ниски разходи.

(45)

Дружествата Terni посочват също, че финансовите суми, получени под формата на по-ниска тарифа за електроенергия, никога не са превишавали разликата между разхода за придобиване на енергия на пазара и разходите за електроенергия собствено производство.

(46)

Дружествата Terni твърдят, че мярката няма въздействие върху търговията между държавите-членки поради причините, обобщени по-долу:

(47)

Дружествата Terni претендират за легитимни очаквания на две основания:

(48)

Дружествата Terni посочват по-нататък в този контекст, че когато член 11, параграф 12 от Закон № 80/2005 (с който се създава преференциална тарифа за определени дружества с висока енергийна интензивност в Сардиния, дело С 13/06) е предмет на уведомление пред Комисията, италианските органи са предоставили информация и разяснения също и за тарифата Terni, така че уведомлението може да се смята за извършено по смисъла на член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г., който определя подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (14). Комисията не е взела решение в срок от два месеца и поради това, дори ако тарифата бъде сметната за държавна помощ, quod non, тази помощ следва да бъде разрешена въз основа на член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (15).

(49)

Дружествата Terni подчертават, че тяхната добросъвестност се потвърждава от факта, че ако имаше съмнения относно съвместимостта на тарифата, ThyssenKrupp със сигурност не би направило сериозни инвестиции в областта Terni.

(50)

Дружествата Terni изтъкват, че при отсъствието на Закон № 80/2005 те биха се възползвали от преференциалната тарифа до 31 декември 2007 г. въз основа на член 20, параграф 4 от Закон № 9/1991 (одобрен от Комисията). AEEG е упълномощило Cassa Conguaglio да изплати през 2006 г. (като авансово плащане) единствено сумите, които биха станали дължими през 2007 г. (16) Поради това сумите, получени до 31 декември 2006 г., следва да се смятат за разрешени. Според дружествата разпоредбите на Закон № 80/2005 де факто не са били приложени към тези суми.

(51)

Що се отнася до прецедента Deggendorf, ThyssenKrupp заявява желанието си по принцип да върне помощта, в случай че се стигне до споразумение относно сумата, която подлежи на възстановяване.

(52)

Италия твърди, че активите на Terni за производство на електроенергия са национализирани като изключение от общото правило, определено в Закона за национализацията, съгласно което производителите за собствени нужди не подлежат на експроприиране. Законът за национализацията от 1962 г. се базира на член 43 от Конституцията на Италия, съгласно който някои предприятия, които извършват услуги от основен обществен интерес или са в енергийния сектор, могат да бъдат прехвърлени на държавата чрез експроприиране, при условие че им бъде отпусната компенсация.

(53)

Що се отнася до съмненията на Комисията относно възможността да бъдат експроприирани активи, принадлежащи на държавно дружество, Италия твърди, че нито член 42, нито член 43 от Конституцията ограничават понятието за експроприиране на частно притежавано имущество. Според Италия експроприирането на електроенергийния клон на Società Terni е законосъобразно, тъй като Terni е контролирано от „ente pubblico economico“, което за разлика от „ente pubblico“ е задължено да действа в съответствие с пазарните принципи. Законът за национализацията не предвижда никаква компенсация за предприятия, управлявани от публични дружества strictu sensu, но го е предвидил за Terni с оглед на различния му статут и начин на функциониране.

(54)

Що се отнася до структурата на собствеността на Terni, Италия подчертава, че Terni е акционерно дружество (società per azioni), в което държавата има мажоритарен дял, но в неговия капитал имат участие и голям брой частни инвеститори. Италия е предоставила документация, която показва, че капиталът на Terni също така е отчасти в частни ръце и че дружеството е регистрирано на фондовата борса.

(55)

Според Италия лишаването на Terni от същото право на адекватно компенсиране, от което би се ползвало частно дружество, би представлявало нарушение на принципа за неутралност на собствеността, установен в член 295 от Договора за ЕО.

(56)

Италия цитира няколко решения на Corte di Cassazione и Consiglio di Stato, при които тези съдилища потвърждават, че логиката на тарифата за Terni е била да се постави дружеството на същата основа, както производители за собствени нужди на електроенергия от възобновяеми източници на енергия, и поради това тарифата не може да бъде повишавана посредством допълнения, които не се прилагат спрямо производители за собствени нужди.

(57)

Що се отнася до други производители на електроенергия, които са били експроприирани, Италия твърди, че с изключение на Terni всички експроприирани производители са предприятия, чиито дейности са изключително или основно в производството, вноса или доставката на електроенергия. Като общо правило платената от държавата компенсация отразява пазарната стойност на активите, изчислена по различен начин в зависимост от вида на дружеството. Нетната счетоводна стойност на активите е взета под внимание като отправна стойност и е коригирана въз основа на други фактори, които Италия не е посочила в подробности. Мнението на Италия посочва, че за производителите на електроенергия от водни източници остатъчната продължителност на концесията е изиграла роля в изчисляването на компенсацията.

(58)

Италия твърди, че както първоначалните тарифни споразумения, които представляват законна компенсация на Terni за експроприирането на неговите активи, така и по-нататъшните удължавания на срока на действие на тарифата не представляват държавна помощ. В подкрепа на това твърдение Италия цитира решения на Съда на ЕО, които касаят липсата на характер на помощ на определени форми на компенсации за предприятия (17), и по-специално компенсации за вреди и услуги от общ икономически интерес.

(59)

Що се отнася до одобряването на тарифата Terni съгласно правилата относно държавна помощ, Италия подчертава, че Закон № 9/1991, който определя първото удължаване на тарифата, е предмет на надлежно уведомление пред Комисията и е одобрен от нея. Последващите удължавания на действието на тарифата, които имат съпътстващ характер към удължаванията на концесиите за производство на електроенергия от водни източници, следват същата логика, която никога не е била оспорвана от Комисията. Поради това, според Италия, тарифата Terni следва да се смята за съществуваща мярка, която не представлява държавна помощ.

(60)

Италия твърди, че по този начин винаги е действала добросъвестно. Тя не е уведомила за оспорваното удължаване срока на тарифата Terni по член 88, параграф 3, тъй като по нейно мнение това удължаване не представлява държавна помощ. Италия подчертава, че Комисията е била информирана за съществуването на тази мярка (с доклад от ноември 2005 г. и с писмо от февруари 2006 г.).

(61)

Що се отнася до политическите причини за второто удължаване, Италия твърди, че тарифата е необходима, за да създаде условия на равнопоставеност между тези дружества с висока енергийна интензивност, които действат в Италия, и техните конкуренти в ЕС (18), които също се възползват от намалени цени на електроенергията (въз основа на тарифа или договор), докато не бъдат завършени текущи инфраструктурни проекти за производство на електроенергия и транспорт. Ако тарифата бъде премахната, въпросните дружества ще преместят дейността си извън ЕС. Това неизбежно би довело до индустриална криза и сериозна загуба на работни места в засегнатите региони. Ето защо, според Италия, тарифата Terni следва да се смята за съществуваща мярка, която не представлява държавна помощ. Италия цитира заключенията на Групата на високо равнище относно конкурентоспособността, енергетиката и околната среда  (19), която предлага като дългосрочно решение подобряването на вътрешните връзки и инфраструктура и като средносрочно решение — дългосрочни договори за доставка и партньорство между потребители и доставчици/производители на електроенергия.

(62)

Що се отнася до липсата на свръхкомпенсация, Италия прави следните забележки.

Ако Terni бе запазило своите производствени активи, дружеството би имало възможност да продава част от своята електроенергия на трети страни и така да получава допълнителни печалби. Претърпяната от Terni вреда е утежнена от рязкото покачване на цените на електроенергията с течение на времето. Все още незавършеният процес на либерализация на енергийните пазари засега не е довел до конкурентни цени на електроенергията и поради това остава в сила и необходимостта от компенсиране на Terni. Към момента дружествата Terni плащат цена (между 40 и 72 евро/MWh), която до голяма степен отговаря на цените на електроенергията, платими от дружества с равностойно потребление в ЕС. Всъщност ако Terni бе запазило своите активи, би плащало между 5 и 7 евро за MWh за електроенергията собствено производство. Така Италия стига до заключение, че тарифата не включва свръхкомпенсация.

(63)

Италия е представила „проучване“, осъществено от частния консултант Energy Advisor S.r.l. от името на дружествата Terni. Проучването, което може по-добре да бъде описано като просто „изчисление“, тъй като се състои от една таблица, заедно с няколко страници методологични обяснения, има за цел да бъде оценена стойността на активите за производство на електроенергия и тази цифра да бъде сравнена с общото предимство от тарифата, ползвана от Terni. В проучването се приема осчетоводената стойност на активите за производство на електроенергия и тя се актуализира до 2006 г. в съответствие с инфлацията. След това в проучването се изчислява нетното тарифно предимство на тарифата за Terni. За периода 1963—1999 г. проучването отчита разликата между годишните разходи за електроенергия на сравним потребител (вариант 2) и действителните годишни разходи на Terni въз основа на „собствени производствени разходи“ (вариант 1). За целите на това изчисление сравним потребител е производител на електроенергия за собствени нужди (освободен, между другото, от плащане на sovrapprezzo termico). За периода 2000—2006 г. предимството на тарифата се изчислява въз основа на собствените разноски за производство (вариант 1 — вече невъзможен след реформата на тарифата) и действителните разходи, претърпени от Terni, на базата на метода за „сравним потребител“ (вариант 2). Резултатите от проучването са посочени по-долу:

(64)

Следователно проучването показва, че не е налице свръхкомпенсация на загубите на Terni. Бъдещо изчисление на предимството за Terni от тарифата до 2010 г. също ще покаже липсата на свръхкомпенсация.

(65)

Що се отнася до Решение № 83/396/ЕОВС и Решение на Съда на ЕО по дело С-99/92, Италия прави следните фактически разяснения. Решението на ЕОВС не се отнася нито за Cementir, нито за Nuova Terni, които никога не са били активни в сектора на стоманата. Решението на ЕОВС се отнася до съвместимостта на държавна помощ, отпусната под формата на реимбурсация за един компонент от тарифата, sovrapprezzo termico, предоставен на завода, принадлежащ към клона на Terni за производство на стомана, но разположен в Lovere, Lombardy, а не в района Terni. Тази помощ може да бъде предоставена единствено на частни производители на стомана. В решението на ЕОВС се посочва, че след като Terni е държавно предприятие, заводът в Lovere не може да се възползва от помощта. Предварителното определение на Съда се отнася до въпроса за възможна дискриминация между частни и държавни производители. Определението на Съда на ЕО потвърждава решението на ЕОВС в частта, в която се постановява, че не е дискриминационно да се предвиждат различни мерки за помощ за частни и държавни производители.

(66)

Поради това групата Terni твърди, че решението на ЕОВС и решението на Съда на ЕО са неприложими по отношение на въпросния случай, тъй като се отнасят до sovrapprezzo termico, платено от завода в Lovere, а не за специалната обща тарифа, предоставена на трите завода в района Terni.

(67)

Италия подчертава също, че оспорваното удължаване на тарифата съгласно член 11, параграф 11 от Закон № 80/2005 е свързано с мащабна програма за инвестиции, които ThyssenKrupp осъществява в индустриалната зона на Terni-Narni. Според този план за действие в областта ще бъдат разработени нови мощности за производство на електроенергия. Поради това тарифата служи като временно решение до създаването на такива производствени мощности и нейното премахване би застрашило направените към момента инвестиции.

(68)

Относно характера и ролята на Cassa Conguaglio Италия твърди, че тя е просто технически посредник, чиято роля се свежда до събирането и пренасочването на парични потоци. Cassa Conguaglio няма поле за действие при определянето на тарифата и няма контрол върху финансовите средства. Поради това, според Италия, а) управляваните от Cassa Conguaglio ресурси не представляват държавни ресурси в светлината на практиката на Съда на ЕО (20), и б) направените промени в администрирането на специалните тарифи с намесата през 2004 г. на Cassa Conguaglio нямат въздействие върху компенсаторния характер на тарифата.

(69)

Относно делото Deggendorf Италия информира Комисията, че е в процес на изпълнение на висящата заповед за възстановяване на финансови средства по отношение на ThyssenKrupp и че дружеството е отделило 865 538 евро в блокирана банкова сметка с оглед на окончателното възстановяване, в случай че бъде постигнато споразумение относно сумата.

(70)

Предоставената от държавата компенсация за експроприиране на активи обикновено не се квалифицира като държавна помощ. Поради това при оценката на тази мярка е необходимо да се започне с това, дали прехвърлянето на активите на Società Terni за електроенергия от водни източници на ENEL поражда задължение за предоставяне на компенсация, или то следва да бъде разглеждано като обикновена реорганизация на държавни активи. Ако отговорът е, че компенсацията е оправдана, Комисията следва да определи до коя дата и/или стойност преференциалната тарифа Terni ще се смята за пропорционална мярка за компенсация.

(71)

През 1962 г., когато активите за производство на електроенергия от водни източници са прехвърлени на ENEL, Società Terni е държавно дружество, контролирано от ente pubblico economico. Съгласно италианските органи такива дружества се управляват според пазарни принципи. Държавата е била мажоритарен акционер в Società Terni, но част от капитала също се е държал от частни инвеститори и дружеството е било регистрирано на фондовата борса. Законът за национализацията не предвижда компенсация за enti pubblici„strictu sensu“, но го е направил за enti pubblici economici, каквото е Società Terni. Това отразява различните принципи, които управляват функционирането на тези дружества. Още повече че други „чисти“ производители на електроенергия са експроприирани през същия период и също са получили компенсация (но въз основа на различни критерии).

(72)

Комисията отбелязва, че отнемането на активите на Società Terni без компенсация би увредило интересите на дружеството, и особено тези на частните акционери. С оглед на принципа за равнопоставено третиране на частни и публични дружества и също с оглед на необходимостта да бъдат защитени конституционните права на частните акционери в Società Terni да получат компенсация, Комисията смята, че решението на Италия да се отнесе по същия начин както към частно дружество в същото положение и да предостави компенсация за отнемане на активите му може да се смята за оправдано.

(73)

През 1962 г. Италия решава да не компенсира Società Terni до определена сума, въз основа на пазарната стойност на експроприираните активи (противно на решението за „чистите“ производители на електроенергия. Вместо това компенсацията е във формата на предоставяне на фиксирано количество електроенергия на цената, която дружеството би заплащало, ако бе задържало своите активи за производство на електроенергия. Следва да се отбележи, че този метод има икономически смисъл: разглеждането на Società Terni като „фактически производител на електроенергия за собствени нужди“ има предимството да неутрализира риска от допълнително увреждане, което е могло да настъпи за Terni през годините, например в случай на увеличение на цените на електроенергията.

(74)

Комисията може да приеме принципа на този метод. При все това компенсацията за експроприиране не може да бъде безсрочно споразумение, а то трябва да е ясно и предвидимо установено по време на експроприирането, като експроприираното дружество следва да има възможност да възрази срещу предложената сума. Веднъж приет, компенсаторният пакет не може да бъде отворен повторно на по-късен етап.

(75)

В разглеждания случай общата сума на компенсацията е зависела от продължителността на тарифата. Предложеният от италианските органи първоначален компенсаторен пакет е предвиждал, че прилагането на тарифата ще продължи тридесет години и следователно ще приключи през 1992 г. Дружеството Società Terni е имало възможност да оспори този механизъм съгласно Закона за национализацията, ако е смятало, че този механизъм е неподходящ (21), но е избрало да го приеме.

(76)

Комисията е преценила с оглед на механизма и неговата продължителност, че първоначалното споразумение за компенсация може да се приеме за подходящо.

(77)

В Италия експлоатацията на водноелектрическа централа е предмет на концесия с продължителност, която позволява на дружеството амортизация на инвестицията. При изтичане на концесията дружеството губи, по принцип, правото да експлоатира своите активи. При компенсаторния метод на Terni има икономически смисъл предлагането на електроенергия на производствена цена да не надвишава остатъчния срок на концесията на дружеството. Точно такава изглежда е обосновката на първоначалния италиански закон, който ограничава продължителността на преференциалната тарифа до 1992 г. Докато собствената концесия на Terni би била вече изтекла няколко години по-рано, може да се приеме, че италианските органи са възнамерявали да изравнят изтичането на срока на тарифата на Terni с общото изтичане на концесиите за производство на електроенергия от водни източници в Италия през 1992 г. Още повече че на Società Terni е предоставена особено продължителна концесия (60 години вместо 30) и поради това по време на експроприирането дружеството вече е разполагало с тридесет години за амортизация на своята инвестиция.

(78)

В заключение Комисията смята, че първоначалният компенсаторен пакет е пропорционален и по никакъв начин не уврежда интересите на дружеството.

(79)

Въпрос от първостепенна важност в случая е дали споразумението за повторно удължаване на срока на тази тарифа следва да продължи да бъде разглеждано като неразделна част от компенсацията. Комисията е на мнение, че такова тълкуване е неприемливо. При експроприиране държавата постановява ex-ante или компенсация в абсолютен размер, или, както е във въпросния случай, компенсаторен механизъм. Всякакви ex-post промени в сумите или механизма по необходимост променят характера на мярката, която вече не може да бъде смятана за компенсаторна, доколкото се отклонява от първоначалното споразумение. Обратното би довело до изключването на този тип мерки от обхвата на контрола върху държавна помощ.

(80)

Държавите-членки могат да уведомят Комисията за намерението си да предоставят по-нататъшни предимства на експроприирано дружество. Такова уведомление се разглежда от Комисията по същество в светлината на правилата относно държавна помощ и като се вземат предвид специфичните обстоятелства.

(81)

Посоченото в съображение 63 проучване претендира да показва, че предоставената на Società Terni и на неговите приемни дружества компенсация през годините не покрива изцяло пазарната стойност на експроприираните активи, поради което не е налице свръхкомпенсация и получателите всъщност de facto никога не са се възползвали от предимство.

(82)

Като предварителна бележка Комисията би искала да подчертае, че анализ на адекватността на компенсаторното споразумение може да бъде правен единствено ex ante, т.е. към момента на експроприиране. В този контекст следва да се отбележи, че избраният от италианските органи механизъм цели да постави Società Terni в същото положение, както ако електроцентралата не е била отчуждена чрез предоставяне на достъп до електроенергия на производствена цена през периода на концесията. Ето защо аргументът, че при това споразумение дружествата Terni могат да получат по-малко, отколкото биха имали право, е трудно да бъде приет. Освен това Комисията твърди, че дори и констатациите на проучването да са били обосновани (какъвто не е настоящият случай, както е показано в съображения от 87 до 91, това обстоятелство е неприложимо за целите на установяване дали тарифата е предоставила предимство на получителите.

(83)

Следва да се напомни, че по време на експроприирането Италия е могла да избере да компенсира Terni с изплащане на фиксирана финансова сума на база стойността на експроприираните активи. Въпреки това Италия е избрала различен метод, а именно да приеме Società Terni като фактически производител за собствени нужди. Този метод е имал съвършен икономически смисъл и тъкмо в този контекст следва да бъде оценявано наличието на предимство. Следвайки този подход, трябва да се стигне до заключение, че до изтичане на срока на първоначалното споразумение за тарифата (и единствено до тази дата) получателите не са получили предимство. Това заключение не може да бъде поставено под съмнение в резултат на прилагане на алтернативни изчисления за печалба и загуба, особено там, където тези изчисления са направени ретроспективно.

(84)

Ретроспективното (ex-post) използване на различен метод би довело до противоречащи си или дори до нелогични резултати, както показва следният пример. Ако предположим, че поради драстичното нарастване на цените на електроенергията финансовите средства, получени от получателите, вече са надвишили пазарната стойност на завода Terni още през първите 10 години от срока на тарифното споразумение, съгласно методологията на изследването следва да се заключи, че е налице свръхкомпенсация, въпреки че пакетът за експроприирането е предвиждал тарифата да остане в сила за 30 години. Това логично би бил погрешен извод, тъй като не би взел предвид логиката на първоначалното споразумение. Същото заключение следва да се приложи a contrario в хипотезата, че действителните получени суми са по-малки от стойността на активите.

(85)

Освен това, в контекста на експроприиране, едно ex-post изчисляване на ползи и загуби е напълно неуместно. Дългосрочният резултат от експроприирането на дружеството, който е непредвидим към момента на експроприирането, не подлежи на преразглеждане много десетилетия по-късно, за да се оправдаят по-нататъшни траншове за компенсация.

(86)

Поради това проучването може да бъде отхвърлено като необосновано.

(87)

Независимо от това Комисията е изследвала данните и констатациите от проучването. Този анализ е показал, че проучването е методологически неправилно. Както ще бъде показано по-долу, проучването систематично е подценявало предимствата на тарифата за дружествата Terni и по всяка вероятност надценява стойността на експроприираните активи.

(88)

За да изчисли предимството на тарифата за периода 1963—1999 г., проучването сравнява цената, платена от Terni (алтернатива 1 — стойност на електроенергията собствено производство) с обичайната цена, платима от сравним потребител, което означава производител за собствени нужди, който е изключен от някои компоненти на тарифата (алтернатива 2). Поради това предимството се изчислява като разликата между двете алтернативи за преференциално третиране, предвидени като компенсация за Terni. Комисията отбелязва, че за да изчисли предимството от тарифата, тарифата на Terni всъщност следва да бъде сравнена с обичайната тарифа, платима от стопански субект, който не е производител за собствени нужди и има консумация на електроенергия, сравнима с тази на Теrni. Следователно проучването подценява предимството за Теrni от тарифата.

(89)

За периода 2000—2006 г. отново е прието предимството да бъде разликата между двата преференциални варианта, с единствената разлика, че действителната цена, платена от Terni, отговаря на алтернатива 2 (а не на алтернатива 1, което вече е невъзможно след реформата на тарифата). При използване на този метод за няколко години предимството дори се превръща в недостатък, което показва пропуските на методологията, като се приеме, че дружествата Terni винаги са плащали по тарифа, която е по-ниска от пазарната цена. По принцип за този период предимството на тарифата е просто равностойно на компенсаторния компонент, платен от Cassa Conguaglio. Поради това предимството отново е подценено в твърде съществена степен.

(90)

Друг пропуск в проучването касае стойността на активите. Проучването просто приема, според осчетоводената стойност на активите, разликата между перо „завод и машини“ в бюджета на Terni от 1962 г. (годината преди национализацията) и същото перо през следващата година. На първо място следва да се отбележи, че няма конкретно доказателство, че разликата се дължи изключително на загубите на водноелектрическата централа. Въпреки това, дори и arguendo тази осчетоводената стойност да бъде приета, използваният метод в проучването пак би бил погрешен. Както се потвърждава от Италия, истинската стойност на водноелектрическата централа към момента на експроприирането е свързана с остатъчния срок на прилежащата концесия (22). Ето защо осчетоводената стойност на завода следва да бъде коригирана, за да се вземе това под внимание. В проучването осчетоводената стойност просто е актуализирана към 2006 г. в съответствие с инфлацията. Поради това налице са доказателства, че проучването надценява стойността на активите.

(91)

В заключение проучването може да бъде отхвърлено изцяло.

(92)

Що се отнася до удължаванията на срока на тарифата Terni, Комисията смята, че техният смисъл е да се запази паралелното отношение към тези производители на електроенергия от водни източници, които са подновили концесиите си. При все това такова паралелно отношение, което е в основата на компенсаторния механизъм, е предвидено при споразуменията за експроприиране единствено за срок от тридесет години, а не безсрочно. Следователно поради причините, вече обяснени в съображения от 73 до 78 по-горе, тези удължавания нямат компенсаторен характер.

(93)

Това заключение е дори още по-очевидно за второто удължаване на срока на тарифата. Това удължаване прекъсва механизма за постепенно преустановяване на подаването на електроенергия, предназначен да улесни прехода на дружествата към пълна тарифа, което е знак, че италианските органи са били убедени, че дружествата са напълно компенсирани. Наистина, Италия обяснява обстойно причините, които са довели до това второ удължаване и които са свързани единствено с политиката в сферата на промишлеността (вж. мненията на Италия в съображение 60 по-горе).

(94)

В светлината на горепосоченото Комисията смята, че тарифата Terni може да се смята за компенсаторна до 1992 г. До тази дата мярката не се квалифицира като държавна помощ. Всички последващи удължавания на срока на тарифата обаче следва да се изследват в светлината на правилата относно държавна помощ.

(95)

Поради това Комисията е изследвала дали преференциалната тарифа, предоставена на групата след 1992 г., и в частност от 1 януари 2005 г., датата на влизане в сила на член 11, параграф 11 от Закон № 80/2005, която е предмет на това производство, представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(96)

В този контекст Комисията отбелязва поясненията на Италия относно неприложимостта на Решение № 83/396/ЕОВС и решението на Съда по дело С-99/92 и може да се съгласи, че тези решения нямат отношение към оценката на характера на тарифата, предоставена на трите завода в областта Terni.

(97)

Една мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕС, ако следните условия са изпълнени кумулативно: мярката а) предоставя икономическо предимство на получателя; б) е предоставена от държавата или посредством държавни ресурси и може да бъде приписана на държавата; в) е избирателна; г) има въздействие върху търговията вътре в Общността и може да наруши конкуренцията в ЕС.

(98)

В светлината на обосновката, развита в съображения от 74 до 95, Комисията стигна до заключението, че преференциалната тарифа за Terni не предоставя предимство на получателите през срока на първоначалния компенсаторен пакет, т.е. до 1992 г. Поради това следва да бъдат оценени единствено удължаванията на тарифата с оглед да се установи наличието на предимство.

(99)

Няма съмнение, че снабдяването с електроенергия на по-ниски цени в сравнение с обикновената тарифа за електроенергия представлява ясно изразено икономическо предимство за получателите, чиито производствени разходи са намалени и конкурентната им позиция е засилена.

(100)

След като тази конкретна договореност за тарифата се прилага единствено към групата Terni, мярката е избирателна.

(101)

Що се отнася до финансирането с държавни ресурси, следва да се отбележи, че от 2002 г. финансовата тежест от тарифата се понася от всички потребители на електроенергия в Италия посредством парафискален налог, събиран от Cassa Conguaglio чрез компонента А4 от тарифата за електроенергия. Такъв налог е задължителен по силата на Delibere на AEEG, посредством който се прилага националното законодателство. Cassa Conguaglio е държавен орган, създаден със закон, който осъществява своите функции въз основа на точни указания, установени в Delibere на AEEG и съответните законодателни и регулаторни разпоредби.

(102)

Според постоянната съдебна практика постановяването на налог, който е задължителен по националното право и е платим на законно създаден държавен орган, съставлява държавни ресурси по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, когато е предназначен за финансирането на мярка, която отговаря на останалите критерии на този член (23).

(103)

В съображение 68 по-горе Италия цитира делото Pearle  (24), за да обоснове твърдението си, че ресурсите, преминаващи през Cassa Conguaglio, не представляват държавна помощ. В делото Pearle Съдът е установил, че при определени, точно дефинирани обстоятелства ресурсите от налог, които преминават през държавен орган, могат да не бъдат сметнати като държавни ресурси. В Pearle мерките са били финансирани изцяло от икономическия сектор, по инициатива на този сектор и с налог, който просто преминава през държавен орган и платците на налога са идентични с тези, които се възползват от мерките за помощта. Комисията е на мнение, че въпросният случай се различава съществено. Тарифата Terni е била създадена по инициатива на държавата (не на икономическия сектор), получателите на тарифата не понасят никаква финансова тежест от налога, който почива изцяло върху потребителите на електроенергия, а държавата може по всяко време да даде указания на Cassa Conguaglio чрез Delibera на AEEG или други законодателни или регулаторни разпоредби за това, как да разполага със събраните чрез налога финансови средства. Следователно делото Pearle няма отношение към настоящия случай.

(104)

В делото Preussen Elektra, също цитирано от Италия в съображение 68 по-горе, Съдът е сметнал, че задължението за закупуване, наложено на частните предприятия за доставка на електроенергия от възобновяеми източници, на минимални цени, по-високи от реалната икономическа стойност на този вид електроенергия, не представлява държавна помощ, тъй като мярката не включва пряко или косвено прехвърляне на държавни ресурси.

(105)

Тук отново същината на случаите очевидно е различна. В делото Preussen-Elektra необходимите ресурси за финансиране на мярката са предоставени пряко от доставчиците на електроенергия без намесата на държавен орган, дори и като пасивно средство за преминаването на тези финансови средства. В този случай не може да бъде идентифицирано прехвърляне на държавни ресурси. При все това във въпросния случай средствата идват от обществото чрез парафискална такса, преминала през държавен орган, преди да бъде насочена към крайните получатели. Следователно е налице класически случай на участие на държавни ресурси.

(106)

В светлината на горепосоченото парафискалният налог, използван за финансиране на тарифата Terni, представлява държавни ресурси.

(107)

Критерият за приписване към държавата (25) също е изпълнен, тъй като правното основание за тарифата Terni е заложено в националното законодателство във връзка с Delibere на AEEG, който е държавен орган.

(108)

Що се отнася до последния критерий, посочен в член 87, параграф 1 — въздействие върху търговията между държавите-членки и нарушаване на конкуренцията, Комисията може да отхвърли аргументите на дружествата Terni, представени в съображение 46, въз основа на съображенията, развити в съображения от 109 до 116.

(109)

Основният аргумент по същество на получателите е, че заводите, които се възползват от тарифата, не са активни във вътреобщностната търговия, тъй като продават повечето от продуктите си на местния пазар.

(110)

Следва да се отбележи в това отношение, че анализът не може да бъде ограничен до заводите, разположени в областта Terni. Получателите са част от международни групи, които са активни в различни сектори на икономиката (26) и оперативна помощ, предоставена на един клон или завод, може да се използва за кръстосано субсидиране на други клонове на групата в сектори, отворени към вътреобщностната търговия, и всъщност дори само това обстоятелство би било достатъчно за заключението, че тарифата има въздействие върху търговията между държавите-членки.

(111)

Освен това, дори да е било демонстрирано, че по-голямата част или цялата продукция на дружествата е била продавана на италианския вътрешен пазар, quod non, това би било неуместно за целта да се установи въздействието на мярката върху вътреобщностната търговия. Съдът на ЕО е постановил, че „помощ в полза на предприятие може да засегне търговията между държавите-членки и да наруши конкуренцията, когато такова предприятие се конкурира с продукти, идващи от други държави-членки, дори и ако самото предприятие не изнася своите продукти (…). Когато държава-членка предоставя помощ на предприятие, местното производство може поради тази причина да се запази или да нарасне, в резултат на което се намалява възможността за предприятия, установени в други държави-членки, да изнасят техните продукти към пазара на тази държава-членка“ (27).

(112)

Поради това Комисията е изследвала дали, най-общо казано, е налице вътреобщностна търговия в засегнатите сектори.

(113)

Що се отнася до производителя на цимент Cementir, Комисията е анализирала задълбочено пазара на цимент и различните негови сегменти, по-специално в своето решение относно цимента от 1994 г. (28) Циментът е тежък продукт, с ниска стойност по отношение на своето тегло, така че транспортните разходи го правят икономически неизгоден за транспортиране на дълги разстояния. При все това Комисията е установила, че това ограничение не е пречка за вътреобщностна търговия. Циментовите изделия de facto биват търгувани между държавите-членки и заключението в миналото относно незаконни споразумения и съвместни практики между производители на цимент (санкционирано в горепосоченото решение) с оглед установяване на протекционизъм върху техните местни пазари е допълнително доказателство, че е налице ефективна конкуренция на ниво ЕС.

(114)

Що се отнася до Nuova Terni Industrie Chimiche, достатъчно е да се каже, че в самото решение за сливане, с което Комисията е разрешила закупуването от Norsk Hydro на Nuova Terni Industrie Chimiche (29), Комисията е установила, че е налице вътреобщностна търговия за продуктите, произведени от химическия клон на Terni, и географският пазар е бил най-малко в рамките на ЕИП.

(115)

Що се отнася до ThyssenKrupp, Комисията отбелязва, че пазарът на стомана е световен, силно конкурентен пазар. В предходни решения Комисията вече е установила, че пазарните сегменти, в които действа ThyssenKrupp, е бил най-малко на равнище ЕС (30).

(116)

Следователно може да се направи изводът, че преференциалната тарифа за електроенергия, предоставена на трите дружества Terni, e възможно да подобри техните конкурентни позиции спрямо директно конкурентни предприятия във вътреобщностната търговия. Според постоянната съдебна практика (31) при такива обстоятелства следва да се смята, че вътреобщностната търговия е засегната и конкуренцията е нарушена.

(117)

В светлината на горепосоченото Комисията достигна до заключението, че преференциалната тарифа, предоставена на дружествата Terni, смятано от 1 януари 2005 г., представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО и може да бъде разрешена само ако се ползва от дерогациите, определени в Договора.

(118)

Мярката не може да се смята за съществуваща помощ поради причините, разяснени в съображения от 119 до 132.

(119)

Първоначалната разпоредба на Закон № 9/1991, за която се приема, че попада в обхвата на разрешение за държавна помощ, е била изменена през 2005 г. с член 11, параграф 11 от Закон № 80/2005.

(120)

Следва да се отбележи, че същността на имплицитно одобрената тарифа, както и същността на тарифата, въведена със Закон № 80/2005, само привидно са сходни.

(121)

Закон № 80/2005 посочва, че Terni ще продължи да се възползва от преференциалната тарифа до 2010 г. Дори ако второто удължаване е просто удължаване във времето на предишната мярка, то би представлявало нова помощ. Според постоянната съдебна практика изменение в срока на съществуваща помощ следва да се разглежда като нова помощ (32).

(122)

При все това по-подробен анализ показва, че разликите между двете мерки са много по-съществени.

(123)

Преди влизането в сила на Закон № 80/2005 цената на Terni (и нейното годишно актуализиране) се основава на първоначалния паралелизъм в отношението към производителите за собствени нужди. Закон № 80/2005 се намесва, като прекъсва тази връзка и по ефективен начин разделя Tern от третирането му като производител за собствени нужди. Определената цена за 2005 г. съвпада с цената за 2004 г., но механизмът за формиране на цената е променен изцяло, тъй като новата цена се актуализира в съответствие със средното увеличение на цената на електроенергията, с гаранция, че независимо колко високо е увеличението на цената тарифата няма да нараства с повече от 4 % годишно.

(124)

Нивото на помощ също е увеличено поради увеличението на количествата, доставени на преференциалната цена. Дегресивният елемент е премахнат изцяло.

(125)

В този контекст следва да се подчертае, че дори и ако нивата на помощ бяха останали непроменени, щеше да се достигне до същото заключение, ако бъде следвано становището на генералния адвокат Fennelly по делото Италия и Sardegna Lines/Комисията (33). При оценяването на това, какво представлява значително изменение на дадена система, генералният адвокат Fennelly е заявил, че „въвеждането на напълно нов метод за ефективно осигуряване на същото ниво на помощ представлява значително изменение на първоначалния режим за отпускане на помощта“.

(126)

Комисията отбелязва също, че в светлината на различните механизми за управление на тарифата би било невъзможно да се определи в новата мярка, приложена през 2005 г., в част от която до 2007 г. би продължила да съществува помощ, и изменение, което може да бъде класифицирано като нова помощ (34).

(127)

Поради това Комисията смята, че мярката, наречена „второ удължаване“, всъщност е изцяло нова схема за помощ и че е съществено изменена в сравнение с тази, попадаща в обсега на решението от 1991 г.

(128)

В светлината на горепосоченото мярката може да бъде сметната за нова помощ от 1 януари 2005 г., датата, от която прилагането на тарифата се удължава със Закон № 80/2005 (35).

(129)

Твърдението в съображения от 48 до 60, че мярката следва да се смята за разрешена съгласно член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 659/1999 г., тъй като Комисията е била информирана за него и не е взела решение в рамките на процесуалните срокове, очевидно е неоснователно. Налице е съществена разлика между уведомление за мярка съгласно член 88, параграф 3, от една страна, и просто уведомление до Комисията за съществуването на мярка, от друга страна. В делото Breda Fucine Meridionali  (36) Първоинстанционният съд по-специално е постановил, че предаването на документи, които не са адресирани до генералния секретар и не съдържат изрично позоваване на член 93, параграф 3 от Договора за ЕО, не могат да се смятат за валидно уведомление.

(130)

Единствено мерки, които са предмет на надлежно уведомление съгласно член 88, параграф 3 и не са приложени преди решението на Комисията, могат да се ползват от процесуалните срокове, определени в Регламент (ЕО) № 659/1999. Във въпросния случай е безспорно, че член 11, параграф 11 от Закон № 80/2005 не е предмет на уведомление.

(131)

Освен това, съгласно член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999, в случай че Комисията не вземе решение в срок от два месеца, помощта се смята за разрешена, при условие че държавата-членка предварително уведомява за своето намерение да приложи мярката, и освен ако Комисията не вземе решение в срок 15 работни дни след получаване на уведомлението. В настоящия случай Италия не е направила предварително уведомление. Следователно, дори и ако твърденията на дружествата Terni бяха доказани, какъвто не е случаят, както бе разяснено в съображения 129 и 130 по-горе, член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999 не би бил приложим.

(132)

След като Италия не е уведомила за член 11, параграф 11 от Закон № 80/2005, помощта е незаконна.

(133)

Въпреки че настоящата процедура касае единствено второто удължаване на срока на тарифата, Комисията смята за подходящо да направи някои разяснения относно първото удължаване и неговото одобряване съгласно правилата относно държавна помощ.

(134)

Първото удължаване на срока на тарифата Terni е предвидено в член 20, параграф 4 от Закон № 9/1991. Този закон е обявен за съвместим с правилата относно държавна помощ в дело № 52/1991 (37). Решението на Комисията, предмет на уведомление до Италия, не посочва кои членове от закона са сметнати за съвместими. При все това вътрешните документи, въз основа на които Комисията е взела своето решение, представят кратко описание и оценка на членовете, които са в съответствие с правилата относно държавна помощ. Член 20, параграф 4 от закона, в който се предвижда удължаването на срока на тарифата Terni, не е бил споменат.

(135)

За съжаление, с оглед на тази оскъдна информация е невъзможно да се проследи обосновката по този случай, и по-специално да се разбере дали Комисията е изследвала и е възнамерявала да одобри тарифата Terni.

(136)

При все това, след като Италия е уведомила за целия закон и решението за одобрение също се отнася до целия закон, удължаването на срока на тарифата Terni следва да се смята за попадащо в обхвата на решението на Комисията от 1991 г.

(137)

Посредством дерогация от общата забрана за държавна помощ, посочена в член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, помощта може да бъде обявена за съвместима, ако може да се възползва от някои от дерогациите, изброени в Договора за ЕО.

(138)

Предоставената на дружествата Terni държавна помощ на основание член 11, параграф 11 от Закон № 80/2005 може да бъде определена като оперативна помощ.

(139)

Според постоянната съдебна практика оперативна помощ, т.е. такава, която е предназначена да облекчи разноските на предприятието, които обичайно то би понесло в своето ежедневно управление или обичайни дейности, по принцип изкривява конкуренцията до степен, противоречаща на общия интерес в секторите, в които е предоставена (38). Комисията отбелязва, че оперативната помощ, предоставена под формата на преференциална цена за предприятие с висока енергийна интензивност, т.е. предприятие, за което електроенергията е един от основните фактори при формирането на разходите, е форма на подкрепа, която има особено изкривяващ ефект върху конкуренцията, тъй като помощта има съществено и пряко влияние върху производствените разходи на предприятието и произтичащата от това конкурентна позиция.

(140)

Оперативна помощ може да бъде предоставена при определени условия в съответствие с Насоките относно държавна помощ за опазване на околната среда (39). Разглежданата тарифа обаче няма за цел опазването на околната среда.

(141)

По изключение оперативна помощ може да бъде предоставена в подпомагани региони, които имат право на помощ съгласно дерогацията от член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО. През разглеждания период регионът Umbria не е имал право на помощ съгласно член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО.

(142)

Въпреки че по причините, разяснени в съображения от 123 до 127 по-горе, двете удължавания на срока представляват различни мерки, Комисията намира за полезно да припомни, че в момента на уведомяване за първото удължаване регион Umbria е бил в сериозна икономическа криза, която е засегнала по-специално секторите на стоманата и химията в областта Terni. Тази криза, която достига своя връх в началото на 90-те години, е била призната от Комисията, когато през 1997 г. е одобрила италианската карта на области, които имат право на помощ съгласно член 87, параграф 3, буква в) (40). Областите Terni и Perugia са били обявени за имащи право на помощ съгласно цел 2 от структурните фондове.

(143)

Въпреки това, през 2005 г., по времето, когато е бил приет Закон № 80/2005, процесът на структурно приспособяване в Umbria вече е бил завършен. В предложената карта за регионална помощ за периода 2007—2013 г. Umbria изцяло ще загуби статута си на подпомаган регион. Поради това, макар че е трудно да се каже дали съображенията относно регионално развитие са изиграли роля при първоначалното решение за одобряване, сигурно е, че Комисията не може да разчита на такива съображения при оценяването на второто удължаване на срока на тарифата.

(144)

Всъщност Италия е обяснила подробно, от гледна точка на политиката в сферата на промишлеността, причините за второто удължаване срока на тарифата Terni (виж съображение 61). Основното съображение на Италия в полза на тарифата е, че дружества с висока енергийна интензивност в други държави-членки също могат да се възползват от намалени цени на електроенергията и тарифата е необходима като преходна мярка, за да се избегне преместване на дейността на дружествата извън ЕС при предстоящото пълно либерализиране на енергийния пазар и подобряването на инфраструктурата. Между другото, тези обяснения противоречат на твърдението на Италия, че тарифата Terni все още има компенсаторен характер и определено не предлагат обосновка за преглед на пакета по експроприирането.

(145)

Комисията отбелязва, че Съдът на ЕО е постановил, че „фактът, че държава-членка иска чрез едностранни мерки да сближи условията за конкуренция в определен икономически сектор с тези в други държави-членки, не лишава въпросните мерки от характера им на държавна помощ“ (41). В допълнение, аргументът на Италия, че такава държавна помощ е оправдана от съществуването на други (еднакво изкривяващи конкуренцията) държавни помощи в ЕС, следва да бъде изцяло отхвърлен. Такъв подход би довел до надпревара за отпускане на субсидии и би бил в противоречие със самата цел на контрола относно държавна помощ. Що се отнася до твърденията относно риска от преместване на дейността на дружествата извън ЕС, Комисията отбелязва, че в нейната практика по решенията или в юриспруденцията на съдилищата на Общността няма прецедент, когато такъв аргумент е бил приет като обосновка за предоставянето на държавни помощи. Във въпросния случай дори не е нужно Комисията да разглежда този въпрос, тъй като италианските органи не са представили никакви доказателства за своето твърдение. По-специално не е посочено, че тарифата е необходима и пропорционална за предотвратяването на този риск.

(146)

Що се отнася до заключенията на групата на високо равнище, споменати в съображение 61, те са неуместни, тъй като отразяват резултата от общ политически дебат и не представляват правно обвързващи разпоредби. Следва да се отбележи, между другото, че предложените от групата и цитирани от Италия решения не се отнасят до предоставянето на държавна помощ.

(147)

След като такава помощ не може да се възползва от никакви дерогации, посочени в член 87 от Договора за ЕО, второто удължаване на преференциалната тарифа за дружествата Terni следва да бъде обявено за несъвместимо с общия пазар.

(148)

Съгласно Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (42) в случаите на незаконна помощ, която е несъвместима с общия пазар, ефективната конкуренция следва да бъде възстановена, а помощта, заедно с лихвата, да бъде възстановена незабавно.

(149)

Според постоянната съдебна практика, когато държавна помощ е предоставена без предварително уведомление съгласно член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, получателят на помощта не може да има легитимно очакване, че отпускането на безвъзмездни средства е законно (43). Прилежен бизнесмен следва обикновено да бъде способен да прецени дали процедурата по уведомлението е спазена и помощта е законна.

(150)

При все това един получател на незаконно отпусната помощ не е лишен от възможност да разчита на изключителни обстоятелства, въз основа на които легитимно е предположил, че помощта е законна и затова отказва да върне помощта (44). Комисията е изследвала дали твърденията на Terni в съображение 47 за изключителни обстоятелства биха довели до такива легитимни очаквания.

(151)

По същество получателите твърдят, че Италия ги е уверила, че мярката няма характер на помощ и че Комисията не е оспорвала мярката нито при първото удължаване, нито когато е била предоставена информация относно второто удължаване.

(152)

Що се отнася до първото твърдение, достатъчно е да се напомни, че според постоянната съдебна практика наличието на легитимни очаквания не може да зависи от поведението на държавата-членка, предоставяща помощта. Първоинстанционният съд е определил по-специално, че „предоставена от държава-членка неточна информация относно законосъобразността в никой случай не дава основание за легитимни очаквания, особено когато Комисията не е била уведомена за тази информация“ (45).

(153)

Следователно единствено поведението на администрацията на Общността може да даде основание за легитимни очаквания. По-конкретно Съдът на ЕО е постановил, че „едно лице не може да пледира относно нарушаване на този принцип, освен ако не е получило изрично уверение (добавено подчертаване) от администрацията на Общността“ (46).

(154)

Дружествата Terni твърдят, че мярката не е било оспорена през 1991 г., когато Комисията е одобрила Закон № 9/1991. Следва да се отбележи, че решението на Комисията от 1991 г. обхваща единствено мярката, посочена в Закон № 9/1991, така че одобряването на тази мярка не може да даде основание за легитимни очаквания относно законосъобразността или съвместимостта на новата помощ, въведена със Закон № 80/2005. Дори и ако Комисията изрично е заявила, че мярката от 1991 г. не представлява помощ, quod non, получателите не могат да допускат, че относно мярката от 2005 г. също ще бъде обявено автоматично, че не е държавна помощ, след като са налице много обстоятелства, които могат да превърнат мярка, която не представлява помощ, в такава, която има характер на държавна помощ.

(155)

Още повече че в текста на решението на Комисията, предмет на уведомление до Италия и което обявява за съвместими мерките, съдържащи се в закони № 9/1991 и № 10/1991, би могло, ако не друго, да се предположи обратното на това, че мярката Terni представлява помощ.

(156)

Поради това решението на Комисията не може да даде на получателите пълно уверение, че тарифата няма характер на държавна помощ, а — в най-добрия случай — легитимно очакване, че удължаването през 1991 г. е било съвместимо. Въпреки това никакви очаквания не могат да бъдат обосновани по отношение на удължаването през 2005 г. Поради това този аргумент също следва да бъде отхвърлен.

(157)

Що се отнася до твърдението, че Комисията не е предприела надлежно действие, когато е получила информация за второто удължаване на срока на тарифата, това твърдение очевидно е необосновано. Италия твърди, че е споменала тарифата Terni в доклада за държавна помощ от 2005 г. Подробната информация относно мярката, предвидена в член 11, параграф 11 от Закон № 80/2005, е предоставена чак през февруари 2006 г. по искане на Комисията в контекста на разследване относно държавната помощ по член 11, параграф 12 от същия закон (държавна помощ С 13/06) Комисията е започнала официалната процедура по разследване през юли 2006 г.

(158)

Предвид малкото време между предоставянето на информацията и действията на Комисията е очевидно, че Комисията е действала с необходимата грижа.

(159)

В светлината на съображенията по-горе Комисията стигна до заключение, че не са налице изключителни обстоятелства, които биха станали причина дружествата Terni да хранят легитимни очаквания относно законността на оспорваната мярка.

(160)

Всички суми на несъвместима помощ, получени от ThyssenKrupp, Cementir и Nuova Terni Industrie Chimiche на основание член 11, параграф 11 от Закон № 80/2005 и които обхващат периода, започващ на 1 януари 2005 г. (вж. съображение 26), следва да бъдат възстановени заедно с лихвата, в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за изпълнение на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета, който определя подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (47).

(161)

Следва да се напомни в този контекст, че целта на възстановяването е да се възстанови конкурентното положение на получателя, съществувало преди отпускането на безвъзмездни средства за несъвместимата помощ. При установяване на предишното конкуретно положение на дружествата Terni преди въвеждането на Закон № 80/2005 следва да бъде взето под внимание съществуването на мярка относно помощ, определена в Закон № 9/1991, която е била предоставена съгласно правилата относно държавна помощ до 2007 г.

(162)

Поради това Комисията смята, че остатъчните суми от помощта, на които получателите биха имали право съгласно Закон № 9/1991 през 2005, 2006 и 2007 г., ако Закон № 80/2005 не е бил приложен, могат да бъдат приспаднати от подлежащите на възстановяване суми, ако Италия смята, че получателите имат право на тях съгласно националното законодателство.

(163)

Комисията констатира, че Италия незаконно е приложила, в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, член 11, параграф 11 от Decreto-legge № 80/05, преобразуван в Закон № 80/2005, като е предоставила промяна и удължаване на срока до 2010 г. на преференциална тарифа за електроенергия, приложима за трите дружества Terni. Комисията смята, че такава мярка, която представлява чиста оперативна помощ, не попада в приложното поле на каквато и да било дерогация от Договора за ЕО и поради това е несъвместима с общия пазар. Следователно частите от безвъзмездните средства по горната мярка, които все още не са отпуснати или платени, не могат да бъдат приложени. Вече платената помощ подлежи на възстановяване. Сумите, на които получателите биха имали право през 2005, 2006 и 2007 г. съгласно Закон № 9/1991, могат да бъдат приспаднати от подлежащата на възстановяване обща сума,