ПРИЛОЖЕНИЕ

ТРАНСЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИОНАЛНА И ВИСОКОСКОРОСТНА ЖЕЛЕЗОПЪТНИ СИСТЕМИ

ТЕХНИЧЕСКА СПЕЦИФИКАЦИЯ ЗА ОПЕРАТИВНА СЪВМЕСТИМОСТ

Обхват: подсистеми Инфраструктура и подвижен състав

Аспект: достъпност за лица с намалена подвижност

1.

ВЪВЕДЕНИЕ

1.1.	Технически обхват

1.2.	Географски обхват

1.3.	Съдържание на настоящата ТСОС

2.	ДЕФИНИЦИЯ НА ПОДСИСТЕМА/ОБХВАТ

2.1.	Дефиниции на подсистемите

2.1.1.

Инфраструктура

2.1.2.

Подвижен състав

2.1.3.

Телематични приложения за пътници

2.2.	Дефиниция за „лица с намалена подвижност“

3.	ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ

3.1.	Обща информация

3.2.	Основните изисквания се отнасят до:

3.3.	Общи изисквания

3.3.1.

Безопасност

3.3.2.

Надеждност и годност

3.3.3.

Опазване на здравето

3.3.4.

Защита на околната среда

3.3.5.

Техническа съвместимост

3.4.	Изисквания, характерни за подсистемата инфраструктура

3.4.1.

Безопасност

3.5.	Изисквания, характерни за подсистемата подвижен състав

3.5.1.

Безопасност

3.5.2.

Надеждност и годност

3.5.3.

Техническа съвместимост

3.6.	Изисквания, характерни за другите подсистеми, отнасящи се също за подсистеми инфраструктура и подвижен състав

3.6.1.

Енергийна подсистема

3.6.1.1.

Безопасност

3.6.1.2.

Защита на околната среда

3.6.1.3.

Техническа съвместимост

3.6.2.

Контрол, командване и сигнализация

3.6.2.1.

Безопасност

3.6.2.2.

Техническа съвместимост

3.6.3.

Поддръжка

3.6.3.1.

Опазване на здравето и безопасност

3.6.3.2.

Защита на околната среда

3.6.3.3.

Техническа съвместимост

3.6.4.

Експлоатация и управление на движението

3.6.4.1.

Безопасност

3.6.4.2.

Техническа съвместимост

3.6.5.

Телематични приложения за товари и пътници

3.6.5.1.

Техническа съвместимост

3.6.5.2.

Опазване на здравето

3.7.	Елементи на обхвата на ТСОС относно ЛНП, които се отнасят до основните изисквания

4.	ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОДСИСТЕМИТЕ

4.1.	Инфраструктура на подсистемата

4.1.1.

Въведение

4.1.2.

Функционални и технически спецификации

4.1.2.1.

Обща информация

4.1.2.2.

Възможности за паркиране за ЛНП

4.1.2.3.

Безпрепятствен маршрут

4.1.2.3.1.

Обща информация

4.1.2.3.2.

Идентификация на маршрута

4.1.2.4.

Врати и входове

4.1.2.5.

Подови повърхности

4.1.2.6.

Прозрачни препятствия

4.1.2.7.

Тоалетни и място за смяна пелените на бебета

4.1.2.7.1.

Изисквания на подсистемата

4.1.2.7.2.

Изисквания за съставните елементи на оперативната съвместимост

4.1.2.8.

Мебелировка и свободно стоящи устройства

4.1.2.9.

Продажба на билети, информационни гишета и точки за оказване на помощ на клиентите

4.1.2.9.1.

Изисквания на подсистемата

4.1.2.9.2.

Изисквания за съставните елементи на оперативната съвместимост

4.1.2.10.

Осветление

4.1.2.11.

Визуална информация, означения, пиктограми и динамична информация

4.1.2.11.1.

Изисквания на подсистемата

4.1.2.11.2.

Изисквания за съставните елементи на оперативната съвместимост

4.1.2.12.

Устна информация

4.1.2.13.

Аварийни изходи, аларми

4.1.2.14.

Геометрия на пасарелките и подлезите

4.1.2.15.

Стълби

4.1.2.16.

Парапети

4.1.2.17.

Рампи, ескалатори, асансьори, подвижни пътеки

4.1.2.18.

Височина и отстояние на перона

4.1.2.18.1.

Височина на перона

4.1.2.18.2.

Отстояние на перона

4.1.2.18.3.

Трасе на ж.п. линията покрай перона

4.1.2.19.

Ширина и ръб на перона

4.1.2.20.

Край на перона

4.1.2.21.

Помощни средства за качване на пътници с инвалидни колички

4.1.2.21.1.

Изисквания на подсистемата

4.1.2.21.2.

Съставни изисквания на оперативната съвместимост

4.1.2.22.

Пресичане на железопътните линии при гарите

4.1.3.

Функционални и технически спецификации на интерфейсите

4.1.4.

Правила за експлоатация

4.1.5.

Правила за поддръжка

4.1.6.

Професионални квалификации

4.1.7.

Условия за опазване на здравето и безопасност

4.1.8.

Регистър на инфраструктурата

4.2.	Подсистема „подвижен състав“

4.2.1.

Въведение

4.2.2.

Функционални и технически спецификации

4.2.2.1.

Обща информация

4.2.2.2.

Места за сядане

4.2.2.2.1.

Обща информация

4.2.2.2.2.

Места за сядане с предимство

4.2.2.2.2.1.

Обща информация

4.2.2.2.2.2.

Еднопосочни места за сядане

4.2.2.2.2.3.

Срещуположно обърнати места за сядане

4.2.2.3.

Пространства за инвалидни колички

4.2.2.4.

Врати

4.2.2.4.1.

Обща информация

4.2.2.4.2.

Външни врати

4.2.2.4.2.1.

Изисквания на подсистемата

4.2.2.4.2.2.

Съставни изисквания на оперативната съвместимост

4.2.2.4.3.

Вътрешни врати

4.2.2.4.3.1.

Изисквания на подсистемата

4.2.2.4.3.2.

Съставни изисквания на оперативната съвместимост

4.2.2.5.

Осветление

4.2.2.6.

Тоалетни

4.2.2.6.1.

Обща информация

4.2.2.6.2.

Стандартна тоалетна (изисквания към елементите на оперативната съвместимост)

4.2.2.6.3.

Универсална тоалетна

4.2.2.6.3.1.

Изисквания към елементите на оперативната съвместимост (Универсална тоалетна)

4.2.2.6.3.2.

Изисквания към елементите на оперативната съвместимост (смяна пелените на бебета)

4.2.2.7.

Свободни пътеки

4.2.2.8.

Информация за потребителя

4.2.2.8.1.

Обща информация

4.2.2.8.2.

Информация (означения, пиктограми, индуктивни контури и устройства за спешно повикване)

4.2.2.8.2.1.

Изисквания за подсистемата

4.2.2.8.2.2.

Изисквания към елементите на оперативната съвместимост

4.2.2.8.3.

Информация (описание на маршрута и запазване на места)

4.2.2.8.4.

Информация (изисквания към елементите на оперативната съвместимост)

4.2.2.9.

Промени във височината

4.2.2.10.

Перила

4.2.2.11.

Място за спане, достъпно за инвалидна количка

4.2.2.12.

Позиция на стъпалото за качване и слизане от возилото

4.2.2.12.1.

Общи изисквания

4.2.2.12.2.

Стъпала за качване/слизане

4.2.2.12.3.

Помощни средства за качване

4.2.2.12.3.1.

Обща информация

4.2.2.12.3.2.

Наличност на помощни средства за ползватели на инвалидни колички

4.2.2.12.3.3.

Общи изисквания категория A

4.2.2.12.3.4.

Общи изисквания категория B

4.2.2.12.3.5.

Специални изисквания за подвижни стъпала

4.2.2.12.3.6.

Специални изисквания за преносими рампи

4.2.2.12.3.7.

Специални изисквания за полуавтоматични рампи

4.2.2.12.3.8.

Специални изисквания за мостови плоскости

4.2.2.12.3.9.

Специални изисквания за бордови асансьори

4.2.3.

Функционални и технически спецификации на интерфейсите

4.2.4.

Правила за експлоатация

4.2.5.

Правила за поддръжка

4.2.6.

Професионални квалификации

4.2.7.

Здравни и безопасни условия

4.2.8.

Регистър на подвижния състав

4.3.	Дефиниции на термините, използвани в настоящата ТСОС.

5.	ЕЛЕМЕНТИ НА ОПЕРАТИВНАТА СЪВМЕСТИМОСТ

5.1.

Дефиниция

5.2.	Новаторски решения

5.3.	Списък на съставните елементи

5.3.1.

Инфраструктура

5.3.2.

Подвижен състав

5.4.	Характеристики и спецификации на съставните елементи

5.4.1.

Инфраструктура

5.4.2.

Подвижен състав

6.	ОЦЕНКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО И/ИЛИ ГОДНОСТТА ЗА ПОЛЗВАНЕ

6.1.	Елементи на оперативната съвместимост

6.1.1.

Оценка на съответствието (общо)

6.1.2.

Процедури за оценка на съответствието (модули)

6.1.3.

Новаторски решения

6.1.4.

Оценка на годността за ползване

6.2.	Подсистеми

6.2.1.

Оценка на съответствието (общо)

6.2.2.

Процедури за оценяване на съответствието (модули)

6.2.3.

Новаторски решения

6.2.4.

Оценка на поддръжката

6.2.5.

Оценяване на правилата за експлоатация

6.2.6.

Оценка на отделни возила

6.3.	Съставни елементи на оперативна съвместимост, непритежаващи ео декларация

6.3.1.

Обща информация

6.3.2.

Преходен период

6.3.3.

Сертифициране на подсистемите, които съдържат несертифицирани елементи на оперативната съвместимост по време на преходния период

6.3.3.1.

Условия

6.3.3.2.

Нотифициране

6.3.3.3.

Реализация на жизнения цикъл

6.3.4.

Разпоредби за наблюдение

7.	ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТСОС — ЛНП

7.1.	Прилагане на настоящата ТСОС към нова инфраструктура/подвижен състав.

7.1.1.

Инфраструктура

7.1.2.

Подвижен състав

7.1.2.1.

Общи положения

7.1.2.2.

Новоизграден подвижен състав с нов дизайн

7.1.2.2.1.

Дефиниции

7.1.2.2.2.

Обща информация

7.1.2.2.3.

Фаза A

7.1.2.2.4.

Фаза Б

7.1.2.3.

Подвижен състав със съществуващ дизайн

7.1.2.4.

Преходен период

7.2.	Ревизия на ТСОС

7.3.	Приложение на настоящата ТСОС към съществуващата инфраструктура/подвижен състав

7.3.1.

Инфраструктура

7.3.1.1.

Общи положения

7.3.1.2.

Безпрепятствени маршрути — Обща информация (4.1.2.4.1)

7.3.1.3.

Геометрия на пасарелките, стълбите и подлезите (4.1.2.14 и 4.1.2.15)

7.3.1.4.

Рампи, ескалатори, асансьори и подвижни пътеки (4.1.2.17)

7.3.1.5.

Ширина и ръб на перона (4.1.2.19)

7.3.1.6.

Височина и ръб на перона (4.1.2.18)

7.3.1.7.

Сгради от историческо значение

7.3.2.

Подвижен състав

7.3.2.1.

Обща информация

7.3.2.2.

Места за сядане

7.3.2.3.

Места за инвалидни колички

7.3.2.4.

Външни врати

7.3.2.5.

Вътрешни врати

7.3.2.6.

Осветление

7.3.2.7.

Тоалетни

7.3.2.8.

Свободни пътеки

7.3.2.9.

Информация

7.3.2.10.

Промени във височината

7.3.2.11.

Дръжки

7.3.2.12.

Спални места с достъп за инвалидни колички

7.3.2.13.

Позиция на стъпалото, стъпала и помощни средства за повдигане

7.4.	Специални случаи

7.4.1.

Обща информация

7.4.1.1.

Височина на перона

7.4.1.2.

Ръб на перона

7.4.1.3.

Стъпала за качване и слизане

7.4.1.3.1.

Обща информация

7.4.1.3.2.

Специален случай за подвижен състав, функциониращ във Великобритания „P“

7.4.1.3.3.

Специален случай за подвижен състав, функциониращ във Финландия „P“

7.4.1.3.4.

Специален случай на подвижен състав, който се планира да се експлоатира в съществуващата конвенционална железопътна мрежа в Португалия „P“

7.4.1.4.

Свободен път

7.4.1.5.

Звуков сигнал на вратите съгласно Глава 4.2.2.4.1 „P“

7.4.1.6.

Места с предимство „P“

7.4.1.7.

Безпрепятствен свободен маршрут „P“ (Точка 4.1.2.3.1)

7.4.1.8.

Брой на пътниците

7.5.	Подвижен състав, експлоатиран според национални, двустранни, многостранни и международни договори

7.5.1.

Съществуващи споразумения

7.5.2.

Бъдещи споразумения

7.6.	Внедряване на инфраструктура и подвижен състав

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.1.   Технически обхват

Тази техническа спецификация за оперативна съвместимост (ТСОС) се отнася за подсистемите Конвенционална и Високоскоростна железопътна инфраструктура и пътническия подвижен състав, както са описани в Приложение I към Директива 2001/16/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО, само по отношение на „Достъпността за лица с намалена подвижност“. Тя също се занимава с някои елементи на подсистемата „Телематични програмни приложения за пътници“, като например оборудване за продажба и покупка на билети.

Целта на настоящата ТСОС е да допринесе за достъпността на железопътния транспорт за лицата с намалена подвижност. Това включва достъпа до обществените места на инфраструктурата (включително гарите), за които отговарят железопътните компании, управителят на инфраструктурата и ръководителят (началникът) на гарата. Специално внимание трябва да се обърне на:

(i)	проблемите, идващи от връзката перон — влак, което налага цялостен подход за подвижния състав на инфраструктурата;

(ii)	необходимостта от евакуация в случай на аварийни ситуации.

Настоящата ТСОС не определя правилата за действие при евакуация, а само изискванията за техническа и професионална квалификация. Целта на техническите изисквания е да се улесни евакуацията на всички лица.

Някои правила за действие, които не се отнасят до евакуацията, могат да се намерят в точка 4.1.4 и 4.2.4 на настоящата ТСОС.

Настоящата ТСОС се отнася за:

—	подсистемата „Конвенционална железопътна инфраструктура“, посочена в списъка в точка 1 на Приложение II към Директива 2001/16/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО

—

подсистемата „Конвенционален железопътен подвижен състав“, посочена в списъка в точка 1 на Приложение II към Директива 2001/16/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО, само за случая на превоз на пътници. Същевременно, за традиционния подвижен състав не се изисква съответствие при осъвременяване и обновяване.

—	подсистемата „Високоскоростна железопътна инфраструктура“, посочена в списъка в точка 1 на Приложение II към Директива 96/48/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО

—	подсистемата „Високоскоростен железопътен подвижен състав“, посочена в списъка в точка 1 на Приложение II към Директива 96/48/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО

—	в минимална степен, подсистемите „Телематични програмни приложения за пътници“ за Високоскоростната и Конвенционалната железопътна инфраструктура, определени в Приложение II към Директива 96/48/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО, и в Приложение II към Директива 2001/16/ЕО

Допълнителна информация относно подсистемите се съдържа в Глава 2.

1.2.   Географски обхват

Географският обхват на настоящата ТСОС е Трансевропейската конвенционална железопътна система, описана в Приложение I към Директива 2001/16/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО, и Трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове, описана в Приложение I към Директива 96/48/EО, изменена с Директива 2004/50/ЕО.

Разглеждат се по-специално линиите на конвенционалната и високоскоростна железопътни мрежи, посочени в Решение № 1692/96/EО на Европейския парламент и на Комисията от 23 юли 1996 г. относно Насоките на Общността за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа, или тези, включени в допълнението към това решение, като резултат от ревизията, предвидена в член 21 на решението, по-специално, в Решение № 884/2004/ЕО на Европейския парламент и на Комисията от 29 април 2004 г.

1.3.   Съдържание на настоящата ТСОС

Съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО и член 5, параграф 3 от Директива 96/48/EО, настоящата ТСОС:

а)	посочва целевия си обхват (част от мрежата или подвижния състав, посочени в Приложение I към директивата; подсистема или част на подсистема, посочена в Приложение II към директивата или разглеждания аспект) — (раздел 2);

б)	определя съществени изисквания за всяка разглеждана подсистема, както и за нейните интерфейси по отношение на други подсистеми (раздел 3);

в)	въвежда функционалните и технически спецификации, на които трябва да отговарят подсистемата и нейните интерфейси с други подсистеми (раздел 4);

г)	определя елементите на оперативната съвместимост и интерфейсите, които трябва да попадат в обхвата на европейските спецификации, както и европейските стандарти, които са необходими, за да се постигне оперативната съвместимост с Трансевропейската конвенционална железопътна система (раздел 5);

д)

определя, за всеки разглеждан случай, процедурите за оценка на съответствието или годността за ползване. По-точно, това включва модулите, дефинирани в Решение 93/465/ЕИО или, когато е необходимо, специални процедури за оценка или на съответствието, или на годността за използване на елементите на оперативната съвместимост, както и „EО“-утвърждаване на подсистемите (раздел 6);

е)	посочва стратегията за изпълнение на ТСОС. Особено необходимо е да се определят точно етапите, които трябва да се изпълнят, за да се извърши постепенен преход от съществуващото положение към окончателното състояние, когато стандартът ще бъде съответствието с ТСОС (раздел 7);

ж)	посочва се съответният персонал, професионалните квалификации и здравословните и безопасни условия на работа за експлоатацията и поддръжката на подсистемите, както и изпълнението на настоящата ТСОС — (раздел 4).

В допълнение, в съответствие с член 5, параграф 5, може да се предвидят специални случаи към всяка ТСОС; тези случаи са посочени в раздел 7.

Накрая, в раздел 4, настоящата ТСОС съдържа също правилата за експлоатация и поддръжка, характерни за обхвата, посочен в точки 1.1 и 1.2 по-горе.

2.   ДЕФИНИЦИЯ НА ПОДСИСТЕМА/ОБХВАТ

2.1.   Дефиниции на подсистемите

2.1.1.   Инфраструктура

Релсите, стрелките, инженерните съоръжения (пасарелки, тунели и др.), свързаната гарова инфраструктура (перони, зони за достъп, включващи нуждите на хората с намалена подвижност, др.), обезопасяващо и защитно оборудване.

Това включва достъпността на обществените площи на инфраструктурата (включително гарите), управлявани от железопътните компании, от ръководителя на инфраструктурата и ръководителя на гарата.

Настоящата ТСОС е приложима само за обществените места на гарите и техните зони за достъп, управлявани от железопътните компании, от ръководителя на инфраструктурата и ръководителя на гарата.

2.1.2.   Подвижен състав

Структурна, командна и контролна система за цялото влаково оборудване, тягови единици и единици за преобразуване на енергията, спирачни, съединителни и операционни механизми (талиги, оси и др.) и окачване, врати, интерфейс човек/машина (машинист, борден персонал и пътници, включително за нуждите на лицата с намалена подвижност), пасивно и активно оборудване за обезопасяване и за опазване на здравето на пътниците и бордния персонал.

2.1.3.   Телематични приложения за пътници

Приложения за пътнически услуги, включително системи осигуряващи на пътниците информация преди и по време на пътуването, системи за запазване на места и плащане, управление на багажа и управление на връзките между влаковете и връзките с други видове транспорт

2.2.   Дефиниция за „лица с намалена подвижност“

„Лица с намалена подвижност“ (ЛНП) включва всички хора, които срещат трудности, когато използват влакове или съответната инфраструктура. Това включва следните категории:

—	ползватели на инвалидни колички (лицата, които поради недъг или инвалидност ползват инвалидна количка за придвижване)

—	други увреждания, свързани с придвижването, включват: — лица с увреждания на крайниците; — лица със затруднения в придвижването; — хора с деца; — лица с тежък или обемист багаж; — възрастни хора; — бременни жени.

—	Лица с видими увреждания.

—	Слепи лица.

—	Хора с увреден слух.

—	Глухонеми лица.

—	Лица със затруднения в комуникацията (означава лица, които срещат затруднения при комуникиране или разбиране на писмена или говорима реч, както и чужденци, които нямат познания по местния език, хора с комуникативни затруднения, лица със сетивни, психични и интелектуални увреждания).

—	Хора с малък ръст (включително деца).

Уврежданията могат да бъдат дълготрайни или временни, могат да бъдат видими или скрити.

В ЛНП обаче не се включват хора с алкохолна или наркотична зависимост, освен ако тази зависимост не е причинена от медицинско лечение.

Транспортирането на товари с големи размери (например: велосипеди и обемист багаж) не попада в обхвата на настоящата ТСОС. Те са подчинени на правилата, изискванията за безопасност и на търговските изисквания на ръководителя на инфраструктурата, на ръководителя на гарата или на железопътното предприятие, относно разрешения размер, тегло и разпоредбите за безопасност.

3.   ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ

3.1.   Обща информация

В обхвата на настоящата ТСОС, изпълнението на съответните основни изисквания, цитирани в Раздел 3 на настоящата ТСОС, ще бъдат гарантирани от съответствието със спецификациите, описани:

—	в Раздел 4 за подсистемата,

—	и в Раздел 5 за елементите на оперативната съвместимост,

както е показано от положителния резултат от оценката на:

—	съответствието и/или годността за ползване на елементите на оперативната съвместимост

—	и утвърждаване на подсистемата,

както е описано в Раздел 6.

Части от основните изисквания попадат в обхвата на националните законодателства поради:

—	липса на спецификация за точките, изредени в Приложение L;

—	дерогация по член 7 на Директива 2001/16/EО;

—	специални случаи, описани в точка 7.3 от настоящата ТСОС.

Съответстващата оценка за съответствие трябва да се извърши съгласно процедурите, дефинирани от държава-членка, която е оповестила националните правила или е поискала дерогация или специален казус.

Съгласно член 4, параграф 1 на Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО, Трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове, подсистемите и елементите на тяхната оперативна съвместимост трябва да отговарят на основните изисквания, изложени в общите условия на Приложение III към директивата.

Съответствието на подсистемите на инфраструктурата, подвижния състав и техните елементи с основните изисквания се проверяват съгласно условията, предвидени в Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО, както и в настоящата ТСОС.

3.2.   Основните изисквания се отнасят до:

—	безопасност;

—	надеждност и годност;

—	опазване на здравето;

—	защита на околната среда;

—	техническа съвместимост.

Тези изисквания включват общите изисквания и изискванията, характерни за всяка подсистема. Съгласно Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО Приложение II, инфраструктурата и подвижният състав са подсистеми, които се класифицират като „структурни области“. Описанията на съответната подсистема е както следва, като и двата случая се отнасят специално до потребностите на ЛНП:

Инфраструктура:

Подвижен състав:

Основните изисквания, изредени по-долу, са в съответствие с Приложение III към Директива 2001/16/EО изменена с Директива 2004/50/EО, която е последно публикуваната.

3.3.   Общи изисквания

3.3.1.   Безопасност

Основно изискване 1.1.1 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.1.2.4 (Инфраструктура — врати и входове)

—	4.2.2.4 (Подвижен състав — врати)

—	4.2.2.4.2 (Подвижен състав — външни врати)

—	4.2.2.4.3 (Подвижен състав — вътрешни врати)

—	4.2.2.9 (Подвижен състав — промени във височината)

—	4.2.2.10 (Подвижен състав — парапети)

—	4.2.2.12 (Подвижен състав — положение на стъпалата, достъп до транспортно средство и излаз)

—	4.2.2.12.1 (Подвижен състав — общи изисквания)

—	4.2.2.12.2 (Подвижен състав — стъпала за достъп/излаз)

—	4.2.2.12.3 (Подвижен състав — Подпомагане качването на пътници с инвалидни колички)

—	4.1.2.21 (Инфраструктура — Помощни средства за качване)

Общо изискване 1.1.5 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.2.2.4 (Подвижен състав — врати)

—	4.2.2.4.2 (Подвижен състав — външни врати)

—	4.2.2.4.3 (Подвижен състав — вътрешни врати)

3.3.2.   Надеждност и годност

Основно изискване 1.2 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.2.2.4 (Подвижен състав — врати, външни & вътрешни)

—	4.2.2.4.2 (Подвижен състав — външни врати)

—	4.2.2.4.3 (Подвижен състав — вътрешни врати)

3.3.3.   Опазване на здравето

Основно изискване 1.3.1 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.2.2.2 (Подвижен състав — места за сядане)

—	4.2.2.2.1 (Подвижен състав — обща информация)

—	4.2.2.2.2 (Подвижен състав — места за сядане с предимство)

—	4.2.2.7 (Подвижен състав — пътеки във вагоните)

3.3.4.   Защита на околната среда

Не се отнася до настоящата ТСОС

3.3.5.   Техническа съвместимост

Основно изискване 1.5 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.1.2.18 (Инфраструктура — височина и ръб на перона)

—	4.2.2.12 (Подвижен състав — положение на стъпалата, достъп до транспортно средство и излаз)

3.4.   Изисквания, характерни за подсистемата инфраструктура

3.4.1.   Безопасност

Основно изискване 2.1.1 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.1.2.19 (Инфраструктура — ширина и ръб на перона)

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.1.2.3 (Инфраструктура — маршрути без препятствия)

—	4.1.2.3.1 (Инфраструктура — обща информация)

—	4.1.2.3.2 (Инфраструктура — идентификация на маршрута)

—	4.1.2.4 (Инфраструктура — врати и входове)

—	4.1.2.5 (Инфраструктура — повърхност на пода)

—	4.1.2.6 (Инфраструктура — прозрачни препятствия)

—	4.1.2.8 (Инфраструктура — мебелировка и свободно стоящи уреди)

—	4.1.2.9 (Инфраструктура — продажба на билети, информационни гишета и точки за оказване на помощ за потребителите)

—	4.1.2.10 (Инфраструктура — осветление)

—	4.1.2.12 (Инфраструктура — гласова информация)

—	4.1.2.13 (Инфраструктура — аварийни изходи)

—	4.1.2.14 (Инфраструктура — геометрия на пасарелките и подлезите)

—	4.1.2.15 (Инфраструктура — стълби)

—	4.1.2.16 (Инфраструктура — парапети)

—	4.1.2.17 (Инфраструктура — рампи, ескалатори, асансьори и движещи се пътеки)

—	4.1.2.18 (Инфраструктура — височина и ръб на перона)

—	4.1.2.19 (Инфраструктура — широчина и ръб на перона)

—	4.1.2.20 (Инфраструктура — ръб на перона)

—	4.1.2.21 (Инфраструктура — помощни средства при качване)

—	4.1.2.22 (Инфраструктура — кръстосване нивата на линиите в гарите)

3.5.   Изисквания, характерни за подсистемата подвижен състав

3.5.1.   Безопасност

Основно изискване 2.4.1 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.2.2.3 (Подвижен състав — място за инвалидните колички)

Това основно изискване не попада в обхвата на настоящата ТСОС.

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.2.2.3 (Подвижен състав — място за инвалидните колички)

—	4.2.2.6.3 (Подвижен състав — универсална тоалетна)

—	4.2.2.11 (Подвижен състав — спални места, достъпни с инвалидна количка)

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.2.2.4.2 (Врати — външни врати)

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.2.2.4.2 (Подвижен състав — Външни врати)

—	4.2.2.8 (Подвижен състав — информация за потребителя)

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.2.2.5 (Подвижен състав — осветление)

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.2.2.8 (Подвижен състав — информация за потребителите)

—	4.2.2.8.2 (Подвижен състав — информация (знаци и пиктограми))

3.5.2.   Надеждност и годност

Основно изискване 2.4.2 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.2.2.12.3 (Подвижен състав — Качване и устройства за повдигане за пътниците с инвалидни колички)

—	4.2.2.12.3.5 (Подвижен състав — подвижни стъпала)

3.5.3.   Техническа съвместимост

Основно изискване 2.4.3 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване не попада в обхвата на настоящата ТСОС.

Това основно изискване не попада в обхвата на настоящата ТСОС.

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.2.2.12 (Подвижен състав — Положение на стъпалата за достъп до превозно средство и излаз)

3.6.   Изисквания, характерни за другите подсистеми, отнасящи се също за подсистеми инфраструктура и подвижен състав

3.6.1.   Енергийна подсистема

3.6.1.1.   Безопасност

Основно изискване 2.2.1 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване не попада в обхвата на настоящата ТСОС.

3.6.1.2.   Защита на околната среда

Основно изискване 2.2.2 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване не попада в обхвата на настоящата ТСОС.

3.6.1.3.   Техническа съвместимост

Основно изискване 2.2.3 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

„Използваните електрически/термични енергоснабдителни системи трябва:

—	да създава възможност влаковете да постигат определените работни характеристики;

—	в случая на електрическите енергоснабдителни системи, да бъдат съвместими с токоприемниците, с които са оборудвани влаковете“

Това основно изискване не попада в обхвата на настоящата ТСОС.

3.6.2.   Контрол, командване и сигнализация

3.6.2.1.   Безопасност

Основно изискване 2.3.1 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване не попада в обхвата на настоящата ТСОС.

3.6.2.2.   Техническа съвместимост

Основно изискване 2.3.2 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване не попада в обхвата на настоящата ТСОС.

Това основно изискване не попада в обхвата на настоящата ТСОС.

3.6.3.   Поддръжка

3.6.3.1.   Опазване на здравето и безопасност

Основно изискване 2.5.1 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване не попада в обхвата на настоящата ТСОС.

3.6.3.2.   Защита на околната среда

Основно изискване 2.5.2 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване не попада в обхвата на настоящата ТСОС.

3.6.3.3.   Техническа съвместимост

Основно изискване 2.5.3 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване не попада в обхвата на настоящата ТСОС.

3.6.4.   Експлоатация и управление на движението

3.6.4.1.   Безопасност

Основно изискване 2.6.1 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.1.4 (Инфраструктура — правила за работа)

—	4.1.6 (Инфраструктура — професионални квалификации)

—	4.2.4 (Подвижен състав — правила за работа)

—	4.2.6 (Подвижен състав — професионални квалификации)

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.1.4 (Инфраструктура — правила за работа)

—	4.1.6 (Инфраструктура — професионални квалификации)

—	4.2.4 (Подвижен състав — правила за работа)

—	4.2.6 (Подвижен състав — професионални квалификации)

3.6.4.2.   Техническа съвместимост

Основно изискване 2.6.3 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.1.4 (Инфраструктура — правила за работа)

—	4.1.6 (Инфраструктура — професионални квалификации)

—	4.2.4 (Подвижен състав — правила за работа)

—	4.2.6 (Подвижен състав — професионални квалификации)

3.6.5.   Телематични приложения за товари и пътници

3.6.5.1.   Техническа съвместимост

Основно изискване 2.7.1 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

„Съществените изисквания за телематични приложения гарантират едно минимално качество на услугата за пътници и превозвачи на стоки, по-специално по отношение на техническа съвместимост.

Трябва да се предприемат мерки за осигуряване:

—	базите данни, софтуера и протоколите за предаване на данни да се развиват по начин, позволяващ максимален обмен на данни между различните приложения и оператори, като се изключват поверителните търговски данни;

—	лесен достъп до информацията за потребителите.“

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.1.2.9 (Инфраструктура — продажба на билети, информационни гишета и места за оказване на помощ на потребителите)

—	4.1.2.11 (Инфраструктура — визуална информация, означения, пиктограми и динамична информация)

—	4.1.2.12 (Инфраструктура — устна информация)

—	4.2.2.8 (Подвижен състав — информация за потребителите)

3.6.5.2.   Опазване на здравето

Основно изискване 2.7.3 от Приложение III към Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО:

Това основно изискване се удовлетворява от функционалните и технически спецификации в точки:

—	4.1.2.9 (Инфраструктура — продажба на билети, информационни гишета и места за оказване на помощ на потребителите)

—	4.1.2.12 (Инфраструктура — устна информация)

—	4.2.2.8 (Подвижен състав — информация за потребителите)

3.7.   Елементи на обхвата на ТСОС относно ЛНП, които се отнасят до основните изисквания

Инфраструктура		Справка с точка от Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО
		Приложение II	Основно изискване в Приложение III
Елемент от обхвата на ТСОС относно ЛНП	Ref. §		Сигурност	Надеждност и годност	Здраве	Опазване на околната среда	Техническа съвместимост
Общо	4.1.2.1	2.1
Възможности за паркиране на ЛНП	4.1.2.2	2.1
Безпрепятствен маршрут	4.1.2.3	2.1	2.1.1
Общо	4.1.2.3.1	2.1	2.1.1
Идентифициране на маршрута	4.1.2.3.2	2.1	2.1.1
Врати и входове	4.1.2.4	2.1	1.1.1 2.1.1
Повърхности на пода	4.1.2.5	2.1	2.1.1
Прозрачни препятствия	4.1.2.6	2.1	2.1.1
Тоалетни и условия за смяна пелените на бебета	4.1.2.7	2.1	1.1.5 2.1.1
Мебелировка и свободно стоящи уреди	4.1.2.8	2.1	2.1.1
Продажба на билети, информационни гишета и места за оказване на помощ на потребителите	4.1.2.9	2.1	2.1.1	2.7.3			2.7.1
Осветление	4.1.2.10	2.1	2.1.1
Визуална информация: означения, пиктограми, динамична информация	4.1.2.11	2.1					2.7.1
Устна информация	4.1.2.12	2.1	2.1.1	2.7.3			2.7.1
Аварийни изходи, аларми	4.1.2.13	2.1	2.1.1
Геометрия на пасарелките и подлезите	4.1.2.14	2.1	2.1.1
Стълбища	4.1.2.15	2.1	2.1.1
Парапети	4.1.2.16	2.1	2.1.1
Рампи, ескалатори, асансьори и подвижни пътеки	4.1.2.17	2.1	2.1.1
Височина и отстояние на перона	4.1.2.18	2.1	2.1.1				1.5
Височина на перона	4.1.2.18.1	2.1	2.1.1				1.5
Отстояние на перона	4.1.2.18.2	2.1	2.1.1				1.5
Трасе на линията покрай перона	4.1.2.18.3	2.1	2.1.1				1.5
Ширина и ръб на перона	4.1.2.19	2.1	2.1.1
Край на перона	4.1.2.20	2.1	2.1.1
Помощни средства за качване на пътници с инвалидни колички	4.1.2.21	2.1	1.1.1
Пресичане на трасето на линиите в гарите	4.1.2.22	2.1	2.1.1

Подвижен състав		Справка с точка от Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО
		Прило-жение II	Основно изискване в Приложение III
Елемент от обхвата на ТСОС относно ЛНП	Ref. §		Сигурност	Надеждност и годност	Опазване на здравето	Опазване на околната среда	Техническа съвместимост
Общо	4.2.2.1	2.6
Места за сядане	4.2.2.2	2.6			1.3.1
Общ	4.2.2.2.1	2.6			1.3.1
Места за сядане с предимство	4.2.2.2.2	2.6			1.3.1
Места за инвалидни колички	4.2.2.3	2.6	2.4.1
Врати	4.2.2.4	2.6	1.1.1 1.1.5	1.2
Външни врати	4.2.2.4.2	2.6	1.1.1 1.1.5 2.4.1	1.2
Вътрешни врати	4.2.2.4.3	2.6	1.1.1 1.1.5	1.2
Осветление	4.2.2.5	2.6	2.4.1
Тоалетни	4.2.2.6	2.6	2.4.1
Общ	4.2.2.6.1	2.6	2.4.1
Стандартна тоалетна	4.2.2.6.2	2.6	2.4.1
Универсална тоалетна	4.2.2.6.3	2.6	2.4.1
Свободна пътека	4.2.2.7	2.6			1.3.1
Потребителска информация	4.2.2.8	2.6	2.4.1	2.7.3			2.7.1
Общо	4.2.2.8.1	2.6
Информация (означения и пиктограми)	4.2.2.8.2	2.6	2.4.1
Информация (описание на маршрута и резервация на местата)	4.2.2.8.3	2.6
Промени във височината	4.2.2.9	2.6	1.1.5
Парапети	4.2.2.10	2.6	1.1.5
Места за спане достъпни с инвалидна количка	4.2.2.11	2.6	2.4.1
Положение на стъпалата за достъп с превозни средства и излаз	4.2.2.12	2.6	1.1.1				1.5 2.4.3
Общи изисквания	4.2.2.12.1	2.6	1.1.1				1.5 2.4.3
Стъпала за достъп/излаз	4.2.2.12.2	2.6	1.1.1				1.5 2.4.3
Помощни средства за качване	4.2.2.12.3	2.6	1.1.1	2.4.2			1.5 2.4.3

4.   ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОДСИСТЕМИТЕ

4.1.   Инфраструктура на подсистемата

4.1.1.   Въведение

Трансевропейската конвенционална железопътна система, за която се прилага Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО, и на която подсистемата е част, е интегрирана система, чиято съвместимост трябва да бъде проверена. Тази съвместимост трябва да се провери по-специално с оглед на спецификациите на всяка подсистема, нейните интерфейси по отношение на системата, в която тя е интегрирана, както и на правилата за експлоатация и поддръжка.

Функционалните и технически спецификации на подсистемата и нейните интерфейси, описани в раздел 4.1.2, не налагат използването на специални технологии или технически решения, с изключение на случаите, когато това е строго необходимо за оперативната съвместимост на Трансевропейската конвенционална железопътна система. Новаторските решения за оперативната съвместимост обаче могат да изискват нови спецификации и/или нови методи на оценка. За да може да се осъществи технологично нововъведение, тези спецификации и нови методи на оценка трябва да се развиват съгласно процесите, описани в раздели 6.1.4 и 6.2.4.

Като се вземат под внимание всички валидни основни изисквания, подсистемата инфраструктура се характеризира с:

4.1.2.   Функционални и технически спецификации

4.1.2.1.   Обща информация

От гледна точка на съществените изисквания в раздел 3, функционалните и технически спецификации на подсистемата инфраструктура относно достъпа на хора с ограничена подвижност, се подреждат, както следва:

—	Възможности за паркиране за ЛНП

—	Врати и входове на едно ниво

—	Пътеки за пътниците, главни пешеходни маршрути

—	Подови повърхности

—	Тактилна информация (информация от докосване)

—	Насочващи пътеки

—	Маркировка на стъклените врати и стени

—

Тоалетни

—	Мебелировка

—	Гише за продажба на билети или автомат за продажба на билети/информационни гишета

—	Машини за таксуване на билети

—	Осветление

—	Визуална информация: означения, пиктограми, динамична информация

—	Устна информация

—	Аварийни изходи, аларми

—	Геометрия на пасарелките и подлезите

—

Стълби

—

Парапети

—	Рампи, ескалатори, асансьори, подвижни пътеки

—	Височина и отстояние на пероните

—	Широчина и ръб на пероните

—	Краища на пероните

—	Помощни средства за качване

—	Пресичания на нивата на трасето

За всеки основен параметър, предметът се въвежда от обща точка.

В следващите точки се разглеждат подробно условията, които трябва да бъдат удовлетворени, за да се изпълнят изискванията, въведени в общата точка.

4.1.2.2.   Възможности за паркиране за ЛНП

Там, където съществуват места за паркиране на гарите, трябва да има паркоместа, резервирани за ЛНП, оправомощени да използват паркоместа за инвалиди, като в границите на паркинга тези резервирани места трябва да са възможно най-близо до достъпен вход.

Няма други изисквания, които да са специфични за железниците, тъй като за местата за паркиране трябва да важи европейската или националната регулация (това включва, но не се ограничава само до: – броя на местата, достъпа, разположението, размерите, материалите, цветовете, означенията и осветлението).

4.1.2.3.   Безпрепятствен маршрут

4.1.2.3.1.   Обща информация

Безпрепятствен маршрут е маршрутът, който може да се ползва свободно от всички категории ЛНП. Той може да включва рампи или асансьори, където те са изградени и функционират съгласно т. 4.1.2.17.

Трябва да бъде осигурен най-малко един безпрепятствен маршрут, който свързва следните точки и услуги, ако те са осигурени:

—	Места за спиране за връзка с други транспортни средства в границите на гарата (напр. таксита, автобуси, трамваи, метро, ферибот и др.);

—	Паркинг за автомобили

—	Достъпни входове и изходи

—	Информационни гишета

—	Други информационни системи

—	Места за продажба на билети

—	Помощ за клиентите

—	Чакални помещения

—	Възможности за оставяне на багаж

—

Тоалетни

—

Перони

Всички безпрепятствени маршрути, стълби, пасарелки и подлези трябва да са с минимална ширина 1 600 mm, с минимална габаритна височина 2 300 mm над цялата ширина от 1 600 mm. Изискванията за минимална ширина не отчитат допълнителната ширина, която може да е необходима за пътникопотока. Това изискване не е приложимо за ескалатори, подвижни пътеки и асансьори.

Дължината на безпрепятствените маршрути трябва да представлява най-краткото възможно разстояние.

Подовата повърхност на безпрепятствените маршрути трябва да притежава противоотразителни свойства.

За нови гари с пропускателна способност под 1 000 пътника дневно (общ брой на заминаващите и пристигащите пътници) не се изисква да са съоръжени с асансьори или рампи, което би било необходимо, за да се отговори напълно на това изискване, ако друга гара в близост до 30 km по същия маршрут, осигурява напълно съответстващ безпрепятствен път. При такива обстоятелства проектирането на нови гари трябва да включва условия за бъдещо инсталиране на асансьори и/или рампи, за да бъде гарата достъпна за всички категории на ЛНП.

4.1.2.3.2.   Идентификация на маршрута

Безпрепятствените маршрути трябва да бъдат ясно идентифицирани чрез визуална информация, както е описано подробно в т. 4.1.2.11.

Информация за безпрепятствените маршрути трябва да се предоставя на хора, за които е видно, че са с увреждания, чрез най-малко едно от следните средства: напр. тактилни (допирни) пътеки, звукови, тактилни (допирни) знаци, гласови съобщения, брайлови карти.

Ако се постави тактилна (допирна) пътека, то тя трябва да съответства на националното законодателство и да е налична по цялата дължина на безпрепятствения маршрут (и).

Ако има парапети или стени в близост по безпрепятствения маршрут към перона, то трябва да има кратка информация (напр. за номера на перона или информация за посоката) на брайлово писмо и с призматични букви или числа в края в долната част на парапета, или на стената на височина между 850 mm и 1 000 mm. Числата и стрелките са единствените допустими тактилни пиктограми.

4.1.2.4.   Врати и входове

Тази точка се отнася за всички врати и входове, които се намират по безпрепятствените маршрути.

Трябва да бъдат осигурени най-малко един достъпен вход към гарата и един достъпен вход към пероните .

Вратите и входовете трябва да имат най-малка ширина на отваряне от 800 mm и свободна габаритна височина от 2 100 mm.

Разрешено е ползването на ръчни, полуавтоматични и автоматични врати.

Средствата за оперирането с вратите трябва да бъдат достъпни на височина между 800 mm и 1 200 mm.

Ръчните, неплъзгащи се врати трябва да бъдат осигурени с хоризонтални бутащи се бариери, които да минават през цялата ширина на вратата, от двете ѝ страни.

Автоматичните и полуавтоматичните врати трябва да включват оборудване, което не позволява пътниците да бъдат притиснати по време на работа с тях.

Ако за опериране с вратите са инсталирани бутони или други устройства за дистанционно управление, то тогава всеки бутон или устройство трябва да контрастира със заобикалящата околна среда и трябва да може да се задейства със сила не по-голяма от 15 N.

Ако бутоните за отваряне и затваряне са един над друг, горният бутон трябва винаги да е за управление на отварянето.

Центърът на управлението не трябва да бъде на по-малко от 800 mm и на повече от 1 200 mm вертикално над нивото на пода.

Такива управления трябва да се намират чрез допир (например тактилни маркировки) и трябва да указват функционалността.

Силата, необходима да се отвори или затвори ръчна врата, при безветрени условия, не трябва да превишава 25 N.

За отварянето и затварянето на ръчна врата, с бравата трябва да се оперира със сила на дланта на ръката, не повече от 20 N.

Там, където се използва въртяща се врата, трябва допълнително да се постави невъртяща се такава, която да може свободно да се ползва и да е в съседство с въртящата се врата.

Праговете при вратите и входовете не трябва да са по-високи от 25 mm. Там, където са инсталирани прагове, те трябва да контрастират по цвят с наличния фон.

4.1.2.5.   Подови повърхности

Всички подови повърхности трябва да бъдат противоплъзгащи се, в съответствие с националното законодателство за обществени сгради.

В гаровите постройки не трябва да има неравности, превишаващи 5 mm в дадена точка на подовата повърхност на пътеките, с изключение при тактилните водещи пътеки, отводнителните канали и тактилните предупредителни индикатори.

4.1.2.6.   Прозрачни препятствия

Прозрачните препятствия по или покрай използваните от пътниците главни маршрути, които могат да бъдат стъклени врати или прозрачни стени, трябва да бъдат обозначени с най-малко две издадени ленти, съдържащи знаци, логотипи, емблеми или орнаменти на височина между 1 500 mm и 2 000 mm за едната лента, и между 850 mm и 1 050 mm за другата лента. Tези означения трябва да контрастират с фона, на който те са поставени. Те трябва да са с широчина най-малко 100 mm.

Такива означения не са необходими, ако пътниците са защитени от сблъскване в тях чрез други средства – например има парапети или дълга скамейка.

4.1.2.7.   Тоалетни и място за смяна пелените на бебета

4.1.2.7.1.   Изисквания на подсистемата

Ако на гарата има тоалетни, за инвалидна количка трябва да е достъпна най-малко една кабина, обща и за двата пола.

Ако на гарата има тоалетни, трябва да съществуват и помещения за смяна на пелените на бебета, които да са достъпни и за мъже и за жени. Те трябва да отговарят на точка 4.1.2.7.2.

За да могат и пътници с обемист багаж да ползват тоалетните, минималните размери на всяка тоалетна кабина трябва да е широка 900 mm и дълга 1 700 mm, ако вратата се отваря навътре, и с дължина 1 500 mm, ако вратата се отваря навън или е плъзгаща се. Вратата и всички входове към тоалетните трябва да са с минимална ширина 650 mm.

По отношение на размерите и оборудването на тоалетните за ползватели с инвалидни колички, трябва да се прилагат европейското и националното законодателство.

4.1.2.7.2.   Изисквания за съставните елементи на оперативната съвместимост

Места за смяна пелените на бебета.

В положение за ползване, приспособлението за поставяне на бебето трябва да е между 800 mm и 1 000 mm над нивото на пода. То трябва да е широко най-малко 500 mm и дълго най-малко 700 mm.

То трябва да е замислено така, че да предпазва бебето от непреднамерено изплъзване, не трябва да има остри ръбове и трябва да издържа тегло от най-малко 80 kg.

Ако масичката за смяна на пелените е издадена в достъпното за тоалетната пространство, трябва да е възможно тя да се свива, като за целта се прилага сила непревишаваща 25 N.

4.1.2.8.   Мебелировка и свободно стоящи устройства

Цялата мебелировка и свободно стоящи устройства на гарите трябва да контрастират със своя фон и да имат заоблени ръбове.

На територията на гарата мебелировката и свободно стоящите устройства трябва да бъдат разположени така, че да не затрудняват слепите и хората с видими увреждания. Те трябва също така да са откриваеми от слепи лица, които ползват бастун за слепи.

Конзоли на височина под 2 100 mm, които са издадени на повече от 150 mm, трябва да бъдат означени с препятствие на височина от максимум 300 mm, така че да бъдат откриваеми за слепи лица, ползващи бастун за слепи.

Не трябва да има висящи тела на височина под 2 100 mm.

На всеки перон, където е разрешено чакането на влаковете от пътниците, както и на всички места за почивка, трябва да има поне една защитена от атмосферни въздействия площ, с ергономични места за сядане. Столовете трябва да са с облегалки за гърба и поне една трета трябва да имат облегалки и за ръцете. Трябва също да има опора за облягане на правостоящи с дължина най-малко 1 400 mm и място за инвалидна количка.

4.1.2.9.   Продажба на билети, информационни гишета и точки за оказване на помощ на клиентите

4.1.2.9.1.   Изисквания на подсистемата

Там, където по дължината на безпрепятствения маршрут се разполагат гишета за продажба на билети, информационни гишета и точки за оказване на помощ на клиентите, поне едно гише трябва да е на най-малко 650 mm от долната му плоскост, трябва да има място за коленете с минимална дълбочина 300 mm и широчина 600 mm. Височината на горната повърхност, или на част от нея, която е с минимална ширина 300 mm и минимална дълбочина 200 mm, трябва да бъде между 700 mm и 800 mm. Това място трябва да бъде достъпно за хора с инвалидни колички, а за ЛНП трябва да се осигурят алтернативни приспособления за сядане.

Ако има прозоречна преграда между пътника и продавача на билети на гишето за продажба, то тя трябва или да може да се вдига, или ако не е подвижна, гишето трябва да е снабдено с разговорно устройство. Прозоречните прегради трябва да бъдат от прозрачно стъкло.

Най-малко едно място за продажба на билети трябва да бъде снабдено с необходимото оборудване, за да е възможно ЛНП със слухови увреждания да разбират казаното, като включат слуховия си апарат в положение „T“.

Ако електронните устройства са пригодени така, че да показват на продавача на билети информация за цената на екран, те също трябва да показват цената и на клиента, който си купува билети.

Там, където са поставени машини за автоматична продажба на билети по трасето на безпрепятствения маршрут на гарата, поне една от тях трябва да отговаря на изискванията от т. 4.1.2.9.2.

Там, където са поставени машини за проверка на билетите, поне при една от тях трябва да има свободна пътека с минимална ширина 800 mm, като там трябва да може да се разположи инвалидна количка с дължина до 1 200 mm.

Ако се използват въртящи се прегради, трябва да има и достъпна точка без такава въртяща се преграда, която да се ползва от ЛНП по всяко работно време.

4.1.2.9.2.   Изисквания за съставните елементи на оперативната съвместимост

Машините за проверка на билетите, поставени на безпрепятствен маршрут на гарата в съответствие с т. 4.1.2.9.1, трябва да имат тактилна контактна повърхност (това включва клавиатура, място за плащането и за получаването на билета) на височина между 700 mm и 1 200 mm. Поне един дисплей трябва да се вижда както от лице, седящото в инвалидна количка, така и от лице, стоящо пред машината. Ако дисплеят се използва и за въвеждане на информацията, то тогава той трябва да отговаря на изискванията в този параграф.

4.1.2.10.   Осветление

Осветлението в предната част на гарата трябва да е в съответствие с европейското или националното законодателство.

От достъпния вход на сградата до точката на достъп до перона безпрепятственият маршрут трябва да бъде с осветеност поне 100 lx, измерена на нивото на пода на територията на гарата. Минималното изискване за осветеност на главния вход, стълбите, и в края на рампите трябва да е най-малко 100 lx, измерени на нивото на пода. Ако се налага изкуствено осветление, за да се постигне това, то необходимата осветеност трябва да е най-малко 40 lx над осветеностите на околните места, и светлината да е с по студена цветна температура.

Пероните и другите външни пространства за пътниците трябва да имат минимални средни осветености от 20 lx, измерени на нивото на пода с минимална стойност 10 lx.

Такива места, където се изисква изкуствено осветление, за да може да се прочете подробна информация, трябва допълнително да бъдат с осветеност най-малко15 lx над осигурената в съседство осветеност.

Аварийното осветление трябва да бъде в съответствие с европейското или националното законодателство.

4.1.2.11.   Визуална информация, означения, пиктограми и динамична информация

4.1.2.11.1.   Изисквания на подсистемата

На дадена гара цялата информация трябва да бъде логична и последователна и в съответствие с европейското или националното законодателство.

За цялата писмена информация трябва да се използват безсерифни шрифтове, с малки и големи букви (т.е. не само с главни букви).

Не трябва да се използват скъсени горни и долни продължения на буквите (продълженията над и под реда на изписване).

Долните продължения на буквите трябва ясно да се разпознават и да са с минимален размер 20 % от главните букви.

Цялата налична информация трябва да е в съответствие с общия маршрут и информационната система, особено що се отнася до цветовете и контраста на пероните и входовете.

Визуалната информация трябва да е разбираема при всички условия на осветяване, когато гарата е в действие.

Визуалната информация трябва да контрастира с фона.

Там, където има динамична визуалната информация, тя трябва да е в съответствие с основната устна информация, която се предоставя.

Трябва да се предоставя следната информация:

—	Информация и инструкции за безопасност в съответствие с европейското или националното законодателство.

—	Предупредителни знаци, знаци за забранителни и задължителни действия в съответствие с европейското или националното законодателство.

—	Информация, относно обслужването на заминаващите влакове.

—	Запознаване с удобствата, които предлага гарата и пътя за достъп до тях.

Трябва да се осигурява информация във всички точки, където пътниците се нуждаят да вземат решение за маршрута и на интервали по него от най-много 100 m. Означенията, символите и пиктограмите трябва да се прилагат последователно по целия маршрут.

Трябва да се предостави подходящото ниво на информация, необходимо да се вземе решение. Например, „Към пероните“ може да е по-подходящо в първата точка за вземане на решение, когато се влиза в гарата, отколкото специални знаци за отделните перони.

Тактилни информационни означения трябва да се поставят в:

—	Тоалетни, за функционална информация и спешни обаждания, ако е необходимо налага

—	Асансьори в съответствие с EN 81-70:2003 Приложение E.4.

Обяви и реклами не трябва да се комбинират с пътя на следване и информационните системи.

Забележка: за целите на тази точка, обща информация за услугите на обществения транспорт не трябва да се разглежда като реклама.

Трябва да се поставят следните специални графични символи и пиктограми за ЛНП:

—	Означение, отговарящо на международния знак за „условия за инвалиди и хора с увреждания“, както е описано в Приложение N клауза N.2 и N.4

—	Насочваща информация за безпрепятствен маршрут и достъпни условия за инвалидни колички

—	Насочване към универсалните тоалетни

—	В случай, че на перона има информация за конфигурацията на влака, указание за мястото на качване на инвалидните колички.

Разрешено е комбинирането на символите с други такива (например: асансьор, тоалетна и др.).

Когато има индуктивни затворени контури, това трябва да е посочено със знак, както е описано в Приложение N, клауза N.2 и N.5.

Там, където услугата съществува, графичен символ трябва да посочва мястото за съхранение на багаж за тежки и обемисти товари.

Ако има телефони за търсене на помощ или за информация относно услуга, те трябва да са указани със знак, както е описано в Приложение N, клауза N.2 и N.6.

Ако има устройство за аварийно обаждане:

—	то трябва да има визуални и тактилни символи,

—	това трябва да се посочи със знак, както е описано в клауза в Приложение N клаузи N.2 и N.7.

а също то трябва да има:

—	визуална и звукова индикация, че функционира

—	допълнителна информация за функциониране, ако това е необходимо

В универсалните тоалетни и в тоалетни, достъпни за инвалидни колички, където има подвижни парапети, трябва да бъде поставен графичен символ, указващ горното и долно положение на парапетите.

Заедно с насочващата стрелка, показваща една посока, не трябва да има повече от пет пиктограми, поставени в съседство една до друга на едно място.

4.1.2.11.2.   Изисквания за съставните елементи на оперативната съвместимост

Дисплеите трябва да са с такъв размер, че да показват целите наименования на отделните гари или думи от съобщенията. Всяко име на гара или дума от съобщение трябва да бъде изведено на дисплея в продължение най-малко на 2 секунди. Ако се използват движещи се съобщения (по хоризонтала или вертикала), всяка завършена дума трябва да бъде показвана на дисплея в продължение на минимум 2 секунди, а скоростта на хоризонталното придвижване не трябва да превишава 6 символа в секунда.

Минималната височина на буквите трябва да се изчислява съгласно следната формула: Разстояние за четене в mm разделено на 250 = размера на шрифта (например: 10 000 mm/250 = 40 mm).

Всички знаци за безопасност, предупреждение, задължително действие и забрана трябва да включват пиктограми и трябва да бъдат изготвени в съответствие с ISO 3864-1

Максималното разстояние за четене е характеристика на елемента на оперативната съвместимост.

4.1.2.12.   Устна информация

Устната информация трябва да има най-малко ниво от 0,5 RASTI в съответствие с IEC 60268-16 част 16, на всички места.

Където е налице, устната информация трябва да е в съответствие с основната визуална информация, която се онагледява.

Когато автоматична устна информация не е осигурена, трябва да е налице озвучителна комуникационна система, за да могат при поискване пътниците да получават информация.

4.1.2.13.   Аварийни изходи, аларми

Аварийните изходи и аларми трябва да са в съответствие с европейското или националното законодателство.

4.1.2.14.   Геометрия на пасарелките и подлезите

Ако пасарелките или подлезите се използват като част от нормалния маршрут на пътниците на територията на гарата, навсякъде те трябва да имат безпрепятствена зона с ширина най-малко 1 600 mm габаритна височина най-малко 2 300 mm. Изискването за минимална ширина не включва допълнителната ширина, която може да се изисква за големи пътникопотоци. Тези допълнителни ширини трябва да бъдат в съответствие с националното законодателство.

4.1.2.15.   Стълби

Стълбите трябва да са в съответствие с европейското или националното законодателство.

Стълбите по главния маршрут трябва да имат минимална безпрепятствена ширина от 1 600 mm, измерена между парапетите. Изискването за минимална ширина не взема под внимание допълнителната ширина, която може да се изисква за пътникопотоци.

Повърхността на всички стълби трябва да има противоплъзгащи се свойства.

Преди първото стъпало за изкачване и преди първото стъпало за слизане трябва да има тактилна лента по цялата ширина на стълбите. Тази лента трябва да има минимална височина от 400 mm, трябва да се откроява и да бъде интегрирана в повърхността на пода. Лентата трябва да се различава от тези, използвани за тактилни водещи пътеки, ако има такива.

Откритите пространства под стълбите трябва да бъдат защитени, за да предпазят пътниците от непреднамерен удар в опорни конструкции и пространства с намалена височина.

4.1.2.16.   Парапети

Стълбите и рампите трябва да бъдат снабдени с парапети от двете страни и на две нива. По-високият парапет трябва да бъде поставен между 850 mm и 1 000 mm над нивото на пода, долният парапет трябва да се намира на височина между 500 mm и 750 mm над нивото на пода.

Трябва да има минимално свободно пространство от 40 mm между парапета и другите части на структурата, различни от крепежните елементи.

Парапетите трябва да са непрекъснати. Когато се поставят на стълбите, те трябва да са издадени най-малко с 300 mm извън горното и долното стъпало (тези издатини могат да бъдат закръглени, за да не представляват пречка).

Парапетите трябва да бъдат закръглени и да имат напречно сечение с еквивалентен диаметър 30 mm до 50 mm.

Парапетите трябва да контрастират със цветовете на заобикалящата стена.

4.1.2.17.   Рампи, ескалатори, асансьори, подвижни пътеки

Рампите трябва да бъдат инсталирани за ЛНП, които не могат да ползват стълби, там, където не са осигурени асансьори.

Рампите трябва да бъдат в съответствие с европейското или националното законодателство.

Там, където има поставени ескалатори, те трябва да имат максимална скорост от 0,65 m/s и трябва да бъдат проектирани в съответствие с европейското или националното законодателство.

Асансьори трябва да бъдат осигурени там, където не могат да се поставят рампи, те трябва да бъдат проектирани в съответствие с EN 81-70:2003, клауза 5.3.2.1 таблица 1.

Там, където са инсталирани, подвижните пътеки трябва да имат максимална скорост от 0,75 m/s, максимален наклон от 12 градуса (21,3 %) и трябва да бъдат проектирани в съответствие с европейските или националните правила.

4.1.2.18.   Височина и отстояние на перона

4.1.2.18.1.   Височина на перона

За перони на конвенционалната железопътна мрежа, за височина на перона са позволени две номинални стойности: 550 mm и 760 mm над повърхността на движение. Допустимите отклонения за тези размери трябва са между –35 mm/+ 0 mm.

За перони на конвенционалната железопътна мрежа, където могат да спират и трамваи (напр. вътрешноградска железница или трамвай-влак), номиналната разрешена височина на перона е между 300 mm и 380 mm. Толерансът на тези размери е в границите на +/–20 mm.

При криви с радиус под 500m, е разрешено височината на перона да бъде по-голяма или по-малка от специфицираната, ако първото ползваемо стъпало на возилото отговаря на фигура 11 в точка 4.2.2.12.1

4.1.2.18.2.   Отстояние на перона

Забележка, която следва да бъде премахната от CR PRM TSI в края на процеса: ТСОС за високоскоростната инфраструктура поставя изисквания за пероните при високоскоростната железопътна мрежа.

За перони при конвенционалната железопътна мрежа, ръбовете на перона, поставени на номинална височина от 550 mm и 760 mm, трябва да отговарят на минималния строителен габарит, както е дефиниран в EN (отворена точка, националните правилници трябва да се прилагат за минималния строителен габарит, очаква се ревизия на ТСОС след публикуването на EN15273-3:2006); и конвенционалната стойност bq0 от центъра на релсите успоредно на равнината на движение трябва да се получи от формулата, която не взема под внимание ефекта от

—	увеличаването на междурелсието в завоите,

—	виража (надвишението в крива),

—	стрелките и пресичането на коловозите,

—	квазистатично накланяне,

—	допуските при строителството и поддръжката

където:

R е радиусът на кривата на релсите в метри,

Изчислената стойност bqlim е специфицирана в EN15273-3:2006 и взема под внимание всички други стойности, които не са включени във формулата на bq0. Действителната стойност на bq за позициониране на ръбовете на перона от центъра на релсите успоредно на равнината на движение ще позволи отклонения, дължащи се на толеранса Tq за позициониране на ръбовете на перона или на тяхната поддръжка: bqlim ≤ bq ≤ bqlim + Tq.

Tолерансът Tq трябва да бъде 0 ≤ Tq ≤ 50 mm.

Ефектът от виража (надвишението в крива) трябва да бъде компенсиран извън кривата, за частта превишаваща 25 mm, чрез ръб на перона, издаващ се над улея, необходим за квазистатичното накланяне на строителния габарит перпендикулярно на повърхността на движение.

В резултат, действителното разстояние между пероните може да бъде по-голямо от конвенционалното.

4.1.2.18.3.   Трасе на ж.п. линията покрай перона

Забележка, която трябва да бъде премахната от CR PRM TSI в края на процеса: Пероните на линиите от категория 1 на високоскоростната железопътна мрежа трябва да съответстват на ТСОС за високоскоростната инфраструктура.

Забележка, която трябва да бъде включена в ТСОС за високоскоростната инфраструктура: Пероните на линиите от категория II и III на високоскоростната железопътна мрежа трябва да съответстват на точка 4.1.2.18.3 от CR PRM TSI.

За перони на конвенционалната железопътна мрежа ж.п. трасето в съседство до пероните е препоръчително да е право, но никъде не трябва да има радиус по-малък от 300 m.

4.1.2.19.   Ширина и ръб на перона

Разрешено е ширината на перона да бъде различна по цялата дължина на перона. Минималната ширина на перона без препятствия трябва да е по-голяма от:

—	ширината на опасната повърхност плюс ширината на две пътеки (от всяка от страните) от 800 mm (1 600 mm) или,

За едностранен перон — 2 500 mm, или за перон-остров — 3 300 mm (този размер може да се стеснява до 2 500 mm в края на перона).

Изискването за минимална ширина не включва допълнителната ширина, която може да бъде необходима за пътникопотока.

Позволено е да се поставят малки препятствия с дължина под 1 000 mm (например:- пилони, мачти, будки, седалки) в свободната пътека от 1 600 mm. Разстоянието от ръба на перона до препятствието трябва да е най-малко 1 600 mm и е необходимо да има най-малко 800 mm свободен път от края на препятствието до опасната зона.

Ако разстоянието между две малки препятствия е по-малко от 2 400 mm, те трябва да бъдат разглеждани като едно голямо препятствие.

Минималното разстояние от края на препятствия като стени, места за сядане, асансьори и стълби с дължина над 1 000 mm, но под 10 000 mm, до края на опасната зона, трябва да бъде най-малко 2 000 mm.

Минималното разстояние от края на препятствия като стени, места за сядане, подвижни пътеки и стълби с дължина над 10 000 mm, до края на опасната зона трябва да бъде 1 600 mm. Разстоянието между ръба на перона и края на това препятствие трябва да е най-малко 2 400 mm.

Ако има помощни средства във влаковете или на перона, които да позволяват на ползвателите на инвалидни колички да се качват или слизат от влаковете, то свободно пространство от 1 500 mm от края на средството, където се качва или сваля инвалидната количка на нивото на перона, до следващото препятствие на перона, или до противната опасна зона, трябва да бъде осигурено там, където е вероятно използването на такива средства. Една нова гара трябва да отговаря на това изискване за всички влакове, които се планира да спират на перона.

Опасната зона на перона започва от ръба от страна на релсите на перона и се дефинира като пространството, където пътниците могат да бъдат изложени на опасни сили поради въздушната струя от преминаващите влакове в зависимост от тяхната скорост. За конвенционалната железопътна система, тази опасна зона трябва да е в съответствие с националните правилници.

Границите на опасната зона, най-далече от релсовата страна на ръба на перона, трябва да бъде означена с визуални и тактилни предупредителни означения. Тактилните означения трябва да бъдат в съответствие с националните правилници.

Визуалното предупредително означение трябва да бъде цветово контрастираща, противоплъзгаща предупредителна линия с минимална ширина от 100 mm.

Цветът на материала на ръба на перона от страната на релсите трябва да контрастира с тъмнината на пролуката. Tози материал трябва да е противоплъзгащ.

4.1.2.20.   Край на перона

Краят на перона трябва да има визуални и тактилни означения.

4.1.2.21.   Помощни средства за качване на пътници с инвалидни колички

4.1.2.21.1.   Изисквания на подсистемата

Когато на перон на гарата, притежаващ пътеки с безпрепятствен достъп в съответствие с 4.1.2.3.1, спират влакове в нормална експлоатация, с врати за ползване на инвалидни колички, то трябва да е налично помощно средство за качване, което да се използва между вратата и перона и да позволи на пътника в инвалидна количка да се качи или слезе,

—	освен ако не е показано, че пролуката между ръба на прага на вратата и ръба на перона не е повече от 75 mm, измерена хоризонтално и не е повече от 50 mm, измерена вертикално; и

—	освен ако има гара на разстояние до 30 km по същия маршрут, снабдена с помощни средства за инвалидни колички.

Отговорният ръководител по инфраструктурата (Ръководителя на гарата(ите), ако те са отговорните лица) и железопътното предприятие трябва да се споразумеят относно управлението на помощните средства за качване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и Съвета за правата и задълженията на пътниците по международния ж.п транспорт (1), за да установят коя страна е отговорна за осигуряването на помощните средства за качване. Ръководителят по инфраструктурата (Ръководителя на гарата(ите), ако те са отговорните лица) и железопътното предприятие трябва да гарантират, че споразумението им за разделението на отговорностите е най- доброто общо решение.

Такива споразумения трябва да дефинират:

—	пероните на гарата, където трябва да се осигурят помощните средства за качване от ръководителя по инфраструктурата или от ръководителя на гарата, и подвижният състав, за който те ще се използват,

—	пероните на гарата, където трябва да се осигурят помощни средства за качване от железопътното предприятие, и подвижният състав, за който те ще се използват,

—	подвижният състав, където трябва да се осигурят помощни средства за качване от железопътното предприятие, и перонът на гарата, към който те ще се използват,

—	специалните правила за спиране на влаковете в съответствие с точка 4.1.2.19 (зона за помощни средства за качване на лица в инвалидни колички).

В системата за управление на сигурността, железопътното предприятие трябва да укаже какви са нейните задължения съобразно такива споразумения, и как ще ги спазва.

В системата за управление на сигурността ръководителят по инфраструктурата трябва да укаже какви са неговите задължения съобразно такива споразумения и как ще ги спазва.

В горните параграфи ръководителят на гарата, който отговаря за пероните, се счита за ръководител по инфраструктурата съгласно Директива 91/440/EО член 3: дефиниция на железопътна инфраструктура и Регламент 2598/70/EО.

Ако в резултат на горното, всички видове подвижен състав, които спират на перона, са оборудвани с помощни средства за качване съобразно с перона, то тогава не е задължително перонът да е снабден с такива помощни средства.

Помощните средства за качване трябва да отговарят на изискванията на точка1.2.21.2. Ако положението за качване на инвалидната количка е предварително дефинирано, позицията на перона за вратите достъпни с инвалидна количка, може да бъде отбелязана с международния знак „запазено за инвалиди и хора с увреждания“. Тези знаци трябва да са в съответствие с Приложение N точки N.2 и N.4.

Рампи

На перона на гарата или във влаковете трябва да е осигурена рампа за достъп, била тя ръчна или полу-автоматична, която да бъде обслужвана от член на персонала.

Рампата трябва да изпълнява изискванията на точка 4.1.2.21.2.

Асансьори на перона

Ако на перона се използва асансьор, то той трябва да отговаря на изискванията на точка 4.1.2.21.2.

4.1.2.21.2.   Съставни изисквания на оперативната съвместимост

Ако на гарите са поставени помощни средства за качване, те трябва да могат да обслужват инвалидна количка с характеристиките, описани в Приложение M:

Помощните средства за качване трябва да издържат тегло най-малко 300 kg, поставено в центъра на средството и разпределено на площ от 660 mm х 660 mm.

Ако помощното средство за качване работи с електроенергия, то трябва да включва и ръчно обслужване в случай на отпадане на захранването.

Рампи

Повърхността на рампата трябва да бъде устойчива на плъзгане и да има ефективна пълна ширина най-малко 760 mm.

Рампите трябва да имат повдигнати ръбове от двете страни, за да се предотврати плъзгане на колелата на инвалидни колички и помощни средства за придвижване на ЛНП.

Издатините в двата края на рампата трябва да бъдат скосени и не по-високи от 20 mm. Те трябва да имат контрастиращи предупредителни ленти.

Наклонът на рампата може да бъде най-много 10,2 градуса (18 %).

Когато се използва за качване или сваляне, рампата трябва да бъде осигурена за ползване и да не се измества при товарене и разтоварване.

Трябва да бъде гарантиран сигурен начин на съхранение, за да се гарантира, че рампите, включително подвижните такива, когато са прибрани, не представляват препятствие за пътниците.

Асансьори на перона

Ако на перона се използва асансьор, то той трябва да отговаря на следното:

Повърхността на рампата трябва да бъде противоплъзгаща. На нивото на повърхността перонът при асансьора трябва да има пълна ширина най-малко 720 mm.

Конструкцията на асансьора трябва да гарантира, че средството не може да се задвижи, когато асансьорът не е в готовност за движение.

Когато е налице, всеки орган за управление за позициониране, снижаване до нивото на земята, повдигане и прибиране на асансьора изисква постоянен ръчен натиск от страна на оператора и не трябва да позволява неправилна последователност на работа при зает асансьор.

Асансьорът трябва да включва авариен начин за позициониране, снижаване до нивото на земята, когато вътре има лице, и повдигане и прибиране, когато захранването му отпадне.

Никоя част на асансьорната платформа не трябва да се движи със скорост, превишаваща 150 mm/секунда по време на качване или слизане на пътника и не трябва да превишава 300 mm/секунда по време на позициониране или прибиране (освен ако асансьорът не се позиционира или прибира ръчно). Максималното хоризонтално и вертикално ускорение при пълен асансьор трябва да бъде 0,3 g.

Асансьорът трябва да е оборудван с прегради, за да пази колелата на инвалидната количка от излизане от платформата на асансьора по време на ползване.

Подвижна преграда или предвидено при проектирането приспособление трябва да пази инвалидната количка от излизане от най-близкия ръб до вагона, докато асансьорът е в напълно повдигнато положение.

Всяка страна на платформата на асансьора, която се издава към вагона, при повдигнато положение трябва да има преграда, висока най-малко 25 mm. Такива приспособления не трябва да пречат при маневрирането навътре или навън от пътеката.

Преградата откъм ръба за натоварване (външната преграда), която функционира като товарна рампа, когато асансьорът е на нивото на земята, трябва да е достатъчна в повдигнато или затворено състояние, или трябва да има допълнителна система, за да се предотврати преминаването на инвалидната количка през нея или повреждането ѝ.

Асансьорът трябва да позволява позициониране на инвалидната количка с лице навътре или навън.

Трябва да е осигурена безопасна прибираща система, която предпазва асансьорът да не се удари в инвалидната количка на пътника или в помощното средство за придвижване, както и да не създаде опасност за пътниците.

4.1.2.22.   Пресичане на железопътните линии при гарите

Ако националното законодателство разрешава пътниците да използват прелези на нивото на железопътните линии и се изисква прелезите да осигуряват безпрепятствен път, то те трябва да са достъпни за всички категории ЛНП.

Прелезите трябва да бъдат конструирани така, че и най-малкото колело на инвалидната количка, както е зададено в Приложение M, да не може да заседне между повърхността на прелеза и релсите.

Трябва да се поставят визуални и тактилни означения, за да се идентифицират границите на прелезната повърхност.

4.1.3.   Функционални и технически спецификации на интерфейсите

Поради факта, че към момента не съществуват ТСОС за конвенционалните железници, за пътническия подвижен състав и за инфраструктурата, този раздел остава открит.

Не съществува интерфейс с подсистемата „Контрол, управление и сигнализация“.

Интерфейсите с подсистемата „Експлоатация“ са описани в раздел 4.1.4 „Правила за експлоатация“.

4.1.4.   Правила за експлоатация

Следните правила за експлоатация не съставляват част от оценката на инфраструктурата.

Настоящата ТСОС не определя правилата за експлоатация при евакуация в случай на рискови ситуации, а само съответните технически изисквания. Целта на техническите изисквания за инфраструктурата, е да се улесни евакуацията за всички, включително за ЛНП.

С оглед на основните изисквания от раздел 3, правилата за експлоатация, характерни за подсистемата „Инфраструктура“ съгласно техническия обхват, дефиниран в точка 1.1, за които се отнася настоящата ТСОС, са следните:

—

Обща информация Ръководителят по инфраструктура или ръководителят на гарата трябва да имат разработена политика в писмен вид, за да се гарантира, че всички категории ЛНП могат да имат достъп до пътническата инфраструктура по всяко време на работа, в съответствие с техническите изисквания на настоящата ТСОС. Освен това, тази политика трябва да е съвместима с политиките на всяка ж.п. компания, която би желала да използва средствата (отнася се до раздел 4.2.4) по предназначение. Политиката трябва да се прилага чрез предоставяне на съответна информация на персонала, процедури и обучение. Политиката за инфраструктурата трябва да включва, без да се ограничава с това, правила за експлоатация за следните ситуации:

—

Безпрепятствени маршрути Когато нови, обновени или разширени гари с дневен пътникопоток от 1 000 пътника или по-малко, с комбинирано качване и слизане, осреднено за 12 месечен период, не отговарят на изискванията за безпрепятствени маршрути по отношение на аспектите, свързани с асансьора и\или с рампата съгласно точка 4.1.2.3.1, за организиране на транспортирането на ползвателите на инвалидни колички чрез достъпни средства между недостъпна гара и следващата достъпна гара по същия маршрут следва да се прилага националното законодателство.

—	Достъпност на ж.п. гарата Правилата за експлоатация трябва да са изготвени така, че да се гарантира, че е леснодостъпна информация за нивото на достъпност на всички гари.

—

Ж.п. гари без персонал — Продажба на билети за хора с видими увреждания Правилата за експлоатация трябва да са в писмен вид и да се прилагат по отношение на ж.п. гарите без персонал, където са поставени автомати за продажба на билети (виж точка 4.1.2.9). В такива случаи трябва да е винаги налице алтернативно средство за продажба на билети, достъпно за хора с видими увреждания (например, да се разреши продажба на билети или във влака или на гарата на пристигане).

—

Проверка на билетите — Въртящи се врати В случаите, в които за проверка на билетите се използват въртящи се врати, трябва да се прилагат правила за експлоатация, чрез които през такива контролни точки за ЛНП се предлага паралелен достъп. Този достъп за ЛНП трябва да пропуска ползватели на инвалидни колички, детски колички, хора с обемист багаж и може да бъде обект на проверка от служебни лица или на автоматична проверка.

—

Визуална и устна информация — постигане на последователност Правила за експлоатация трябва да се прилагат, за да се осигури последователност между основната визуална и устна информация (виж точка 4.1.2.12). Персоналът, който изготвя съобщенията, трябва да следва стандартни процедури, за да постигне пълна състоятелност на основната информация.

—

Устна информационна система при поискване от пътника В случаите, когато на гарата не е осигурена основна устна информация чрез високоговорителна система (виж точка 4.1.2.12), трябва да се прилагат правила за експлоатация, за да се осигури алтернативна информационна система, чрез която пътниците на гарата могат да получават същата информация гласово (напр. има телефонна информационна система — автоматична или с персонал).

—

Перон — Помощна операционна зона за качване с инвалидна количка Железопътното предприятие и управителят на инфраструктурата или ръководителят на гарата трябва заедно да определят пространството на перона, където средството е вероятно да бъде използвано и да докажат, че е съобразено с изискванията. Това пространство трябва да е съвместимо със съществуващите перони, където се очаква влакът да спира. Вследствие на горепосоченото, мястото на спиране на влака в някои случаи трябва да се избере така, че да отговаря на това изискване. Правила за експлоатация трябва да се прилагат, за да се отчитат промените в композицията на влака (виж точка 4.1.2.19), така че местата за спиране на влаковете да могат да се определят с оглед на помощните операционни зони за качване. За всяко помощно средство за качване на перона трябва да се осигури свободно пространство от 1 500 mm, считано от края на перона. (виж точка 4.1.2.19).

—

Безопасност на помощните средства за качване на ръчните или автоматични инвалидни колички По отношение на работата на персонала на гарата с помощните средства за качване, трябва да се прилагат правила за експлоатация (4.1.2.21.1 & 2). За да се гарантира, че персоналът на гарата може да работи безопасно с подвижната обезопасяваща бариера, приспособена за асансьори за инвалидни колички, трябва да се прилага правило за експлоатация (виж точка 4.1.2.21.2). За да се гарантира, че персоналът на гарата може да работи безопасно с рампите за качване, по отношение на използването, осигуряването, повдигането, свалянето и товаренето трябва да се прилага правило за експлоатация (виж точка 4.1.2.21.2).

—

Помощ за ползвателите на инвалидни колички Трябва да се прилагат правила за експлоатация, за да се гарантира, че персоналът е осведомен, че ползвателите на инвалидни колички могат да се нуждаят от помощ за качване и слизане от влака, и такава помощ трябва да бъде предвидена, ако е необходима. Може да се наложи ползвателите на инвалидни колички да резервират предварително такава помощ, за да се гарантира наличието на обучен персонал.

—

Контролирано пресичане на ж.п. линиите В случаите, когато националното законодателство разрешава контролирано пресичане на нивото на ж.п. линиите, трябва да се прилагат правила за експлоатация, за да се гарантира, че персоналът в контролираните точки на пресичане на ж.п. линиите оказва съответна помощ на ЛНП, включително и сигнализация за това кога е безопасно линията да се пресече.

4.1.5.   Правила за поддръжка

С оглед на основните изисквания от раздел 3, правилата за поддръжка, специфични за подсистемата „Инфраструктура“ според техническия обхват, дефиниран в точка 1.1, които биват засягани от настоящата ТСОС, са както следва:

управителят на инфраструктурата или ръководителят гара трябва да осигурят процедури, които включват осигуряването на алтернативна помощ за ЛНП по време на поддръжка, подмяна или ремонт на средствата за ползване от ЛНП.

4.1.6.   Професионални квалификации

Професионалните квалификации на персонала, необходим за функционирането на подсистемата „Инфраструктура“ съгласно техническия обхват, дефиниран в точка 1.1 и според точка 4.1.4 със списъка на правилата за експлоатация, засягани от настоящата ТСОС, са както следва:

Професионалното обучение на персонала, изпълняващ задачите по придружаването на влаковете, предоставянето на услуги и помощ на пътници на гарата, както и продажба на билети, трябва да включва темата за информираност за инвалидността и равнопоставеността, както и за специалните потребности на всяка категория ЛНП.

Професионалното обучение на инженерите и ръководителите, отговорни за поддържането и функционирането на инфраструктурата, трябва да включва темата за информираност за инвалидността и равнопоставеността, както и за специалните потребности на всяка категория ЛНП.

4.1.7.   Условия за опазване на здравето и безопасност

В обхвата на настоящата ТСОС няма специални изисквания относно условията за опазване на здравето и безопасността на персонала, необходим за функционирането на подсистемата „Инфраструктура“, както и за прилагането на тази ТСОС.

4.1.8.   Регистър на инфраструктурата

Изискванията за регистър на инфраструктурата по отношение на настоящата ТСОС, са както следва:

—	Географски обхват, както е дефинирано в точка 1.2;

—	В дефинирания географски обхват, гарите, попадащи в обхвата на настоящата ТСОС, трябва да бъдат включени;

—	За всяка определена гара, трябва да бъдат изредени в списъка пероните на тази гара, които попадат в обхвата на настоящата ТСОС.

За всяка определена гара, както и за всички перони, попадащи в обхвата на настоящата ТСОС, трябва да се включат в списъка и да се опишат по отношение на съответните точки от ТСОС, следните характеристики, а именно:

—	Улеснения за паркиране в съответствие с точка 4.1.2.2;

—	Безпрепятствен маршрут(и) в съответствие с точка 4.1.2.3;

—	Тактилни водещи пътеки, където ги има, в съответствие с точка 4.1.2.3.2;

—	Тоалетни, включително достъпните за ползвателите на инвалидни колички, в съответствие с точка 4.1.2.7;

—	Продажба на билети, информационни гишета и места за оказване на помощ на потребителите в съответствие с точка 4.1.2.9;

—	Визуални информационни системи в съответствие с точка 4.1.2.11;

—	Рампи, ескалатори, асансьори или подвижни пътеки, пригодени в съответствие с точка 4.1.2.17;

—	Височината, ръба, ширината и дължината на всеки перон в съответствие с точки 4.1.2.18 и 4.1.2.19;

—	Помощни средства за повдигане и тяхното описание, където има такива, в съответствие с точка 4.1.2.21;

—	Прелези на нивото на ж.п. линиите там, където това е възможно за ЛНП в съответствие с точка 4.1.2.22.

Когато се прилага националното законодателство, за да се установи съответствие с настоящата ТСОС, съответните наредби и клаузи трябва да се посочат срещу съответната точка от регистъра.

4.2.   Подсистема „Подвижен състав“

4.2.1.   Въведение

Трансевропейската конвенционална железопътна система, за която се прилага Директива 2001/16/EО, изменена с Директива 2004/50/EО, и от която подсистемата е част, е интегрирана система, чиято последователност трябва да бъде променена. Тази последователност трябва да бъде променена особено по отношение на спецификациите на всяка подсистема, с нейните интерфейси към системата, в която подсистемата е интегрирана, както и по отношение на правилата за експлоатация и поддръжка.

Функционалните и технически спецификации на подсистемата и нейните интерфейси, описани в раздели 4.2.2, не налагат използването на специални технологии или технически решения освен там, където това е строго необходимо за оперативната съвместимост на Трансевропейската конвенционална железопътна мрежа. Новаторските решения за оперативната съвместимост обаче могат да изискват нови спецификации и/или нови методи за оценка. За да се позволят технологични нововъведения, тези спецификации и методи за оценка трябва да бъдат разработени според процеса, описан в раздели 6.1.4 и 6.2.4.

Като вземем предвид съответстващите основни изисквания, подсистемата „Подвижен състав“ се характеризира от:

4.2.2.   Функционални и технически спецификации

4.2.2.1.   Обща информация

В светлината на основните изисквания от раздел 3, функционалните и технически спецификации на подсистемата „Подвижен състав“, отнасящи се до достъпа на лица с намалена подвижност, са организирани, както следва:

—	Места за сядане

—	Места за инвалидни колички

—

Врати

—	Осветление

—

Тоалетни

—	Свободни пътеки

—	Информация за потребителите

—	Промени във височината

—

Парапети

—	Места за спане, достъпни за инвалидни колички

—	Положение на стъпалото за вход и изход до вагона

За всеки основен параметър, основната точка въвежда следващите точки.

Тези следващи точки подробно определят условията, които трябва да се удовлетворят, за да се изпълнят изискванията, включени в общата точка.

4.2.2.2.   Места за сядане

4.2.2.2.1.   Обща информация

Дръжки за ръцете или вертикални перила или други средства, които могат да се ползват за личната стабилност при ползване на пътеката, трябва да са осигурени на гърба на всички седалки за сядане от страната на пътеката, освен ако седалката не се допира до задната част на друга седалка, поставена в обратна посока и снабдена с дръжка или граничеща с преграда.

Дръжки за ръцете или други средства, които могат да се ползват за лична стабилност, следва да се разполагат на височина между 800 mm и 1 200 mm над пода, като не трябва да навлизат в свободната пътека и е необходимо да контрастират със седалките.

В пространствата за сядане, които са със седалки, поставени по дължина, за лична стабилност следва да се използват перила. Тези перила трябва да бъдат на максимално разстояние 2 000 mm едно от друго и да бъдат разположени на височина между 800 mm и 1 200 mm над пода, като е необходимо да контрастират с вътрешната заобикаляща среда на вагона.

Дръжките за ръце и другите средства не трябва да имат остри ръбове.

4.2.2.2.2.   Места за сядане с предимство

4.2.2.2.2.1.   Обща информация

Не по-малко от 10 процента от местата на дадена влакова композиция, на едно индивидуално превозно средство, и по класи, трябва да бъдат означени като места с предимство за ползване от ЛНП.

Местата за сядане с предимство и вагоните, където те се намират, трябва да бъдат означени със знаци, съответстващи на Приложение N клауза N.3 и N.8 и указващи, че са налични такива места за тези, които имат право да ги ползват.

Местата за сядане с предимство трябва да се разполагат в салона за пътниците и в близост до външните врати.

Когато местата за сядане са снабдени с подлакътници, местата за сядане с предимство трябва да имат подвижни подлакътници, като се изключват подлакътници, поставени по дължината на корпуса на возилото. Подвижните странични подлакътници трябва да се прибират в положение наравно възглавницата на облегалката на седалката, за да позволяват безпрепятствен достъп до мястото за сядане или до други съседни места с предимство.

Местата за сядане с предимство не трябва да са със сгъваеми седалки.

Всяко място за сядане с предимство и пространството, достъпно за неговия потребител, трябва да съответстват на диаграмите, показани на фигури от 1 до 4.

Цялата използваема повърхност за сядане на мястото с предимство трябва да е широка минимум 450 mm (виж фигура 1).

Най високата точка на седалката на мястото за сядане с предимство трябва да е между 430 и 500 mm над нивото на пода при предната част на седалката. Свободното място за главата над седалката трябва да е на най-малко 1 680 mm от нивото на пода (виж фигура 2), освен при двуетажните влакове, където има рафтове за багаж над седалките. В такива случаи е разрешено намалено място за главата от 1 520 mm за местата за сядане с предимство под рафтове за багаж, при положение че най-малко 50 % от местата за сядане с предимство имат място за главата на 1 680 mm.

Забележка: на фигури от № 2 до 4 напречният разрез минава през осевата линия на седалката.

Когато седалките са с накланящи облегалки, размерите се определят, когато облегалките са в напълно изправено положение.

4.2.2.2.2.2.   Еднопосочни места за сядане

Там, където местата за сядане с предимство са еднопосочни, свободното пространство пред всяко място трябва да съответства на фигура 2.

Както е показано на фигури от 1 до 4, разстоянието между предната повърхност на облегалката и вертикалната равнина през най-задната част на предната седалка трябва да е най-малко 680 mm, като трябва да се отбележи, че изискваното разстояние (стъпка) между седалките трябва да се мери от центъра на седалката, 70 mm над мястото където седалката контактува с облегалката. Трябва също да има свободно пространство от най-малко 230 mm между предния край на седалката и споменатата вертикална равнина на предното място.

4.2.2.2.2.3.   Срещуположно обърнати места за сядане

Когато места за сядане с предимство са насрещно обърнати с лице едно към друго, разстоянието между предните краища на седалките трябва да е най-малко 600 mm (виж фигура 4).

Когато насрещно обърнати места за сядане с предимство са снабдени с масичка, между предния край на седалката на мястото и ръба на масата трябва да има минимално свободно хоризонтално разстояние от поне 230 mm (виж фигура 3).

4.2.2.3.   Пространства за инвалидни колички

В зависимост от дължината на влака, като се изключи локомотивът, във влака трябва да има не по-малко места за инвалидни колички, от дадените в следната таблица:

Дължина на влака	Брой на местата за инвалидни колички на влак
По-малко от 205 m	2 места за инвалидни колички
От 205 до 300 m	3 места за инвалидни колички
Над 300 m	4 места за инвалидни колички

За да се гарантира стабилност, мястото за инвалидни колички трябва да е предвидено така, че инвалидната количка да е разположена или с лице или с гръб на посоката на движение.

Мястото за инвалидна количка, за един ползвател, трябва да може да побира инвалидна количка със следните характеристики:

Ако на гарите са разположени помощни средства за повдигане, те трябва да побират инвалидна количка с характеристиките, зададени в Приложение M:

Между пода и тавана на возилото не трябва да има друго препятствие освен рафт за багаж над главите, хоризонтална дръжка, прикрепена на стената или тавана на возилото, или маса в съответствие с изискванията от точка 4.2.2.10.

Минималното разстояние в надлъжната равнина между мястото за инвалидна количка и предната повърхност 2 трябва да бъде в съответствие с фигура 5. Повърхност 1 може да бъде затворена сгъваема седалка, прибираща се такава, или преграда.

Ако повърхност 2 е предния край на седалката на мястото при насрещно разположение и ако това място може да бъде заето от пътник, минималното разстояние трябва да бъде не по-малко от 300 mm.

Ако повърхност 2 е облегалката на седалката на пътника при еднопосочно разполагане, или е преграда, или затворена сгъваема или прибираща се седалка пред мястото за инвалидна количка, минималното разстояние трябва да бъде не по-малко от 200 mm.

Места за сядане със сгъваеми или прибиращи се седалки могат да бъдат поставени на местата за инвалидни колички, но когато са в прибрано състояние не трябва да нарушават изискванията за размерите за мястото за инвалидна количка.

В единия край на мястото за инвалидна количка трябва да има конструкция или друго приемливо приспособление с ширина 700 mm (както е показано на фигура 6). Височината на конструкцията или приспособлението трябва да може да предпазва инвалидната количка, позиционирана с гръб срещу конструкцията или приспособлението, от обръщане назад.

Трябва да е налице поне едно място до или срещу мястото за инвалидна количка за придружител, който пътува с ползвателя на инвалидната количка. Това място трябва да предлага същото ниво на комфорт както другите места и трябва да е разположено от срещуположната страна на свободната пътека.

Мястото за инвалидна количка трябва да е снабдено с алармено устройство, което в случай на опасност да дава възможност на ползвателя на инвалидната количка да информира определено лице, което да предприеме съответни действия. Устройството трябва да е на място, което да може да се достига от лице, седящо в еталонна инвалидна количка.

Когато аларменото устройство се активира, трябва да се осигури визуална и звукова индикация, че алармената система е задействана.

Аларменото устройство не трябва да се поставя в тясна ниша или друга форма на заградено място, което пречи на незабавното задействане с ръка.

Положението на аларменото устройство трябва да бъде в удобно и достъпно за лицето в инвалидна количка положение, а не на пределно допустимото разстояние.

Непосредствено до или в мястото зa инвалидна количка трябва да се постави означение в съответствие с Приложение N клауза N.3 и N.4, така че да го определи като място зa инвалидна количка.

4.2.2.4.   Врати

4.2.2.4.1.   Обща информация

За да се затвори или отвори врата с ръчно управление за обществено ползване, управляващото устройство трябва да се задейства с дланта на ръката със сила, която не превишава 20 N.

Органите за управление на вратите, дали ръчни или с бутони, трябва да контрастират с повърхността, където са поставени.

Ако за управление на вратите са осигурени бутони или друго дистанционно управление, то всеки бутон или устройство трябва да се задейства със сила не по-голяма от 15 N.

Ако и двата бутона за отваряне и затваряне са разположени един над друг, горният бутон трябва винаги да е бутон за отваряне.

4.2.2.4.2.   Външни врати

4.2.2.4.2.1.   Изисквания на подсистемата

Автоматичните и полуавтоматични врати за достъп на външни пътници трябва да включват устройства, които при затваряне установяват наличие на пътник и ако има такъв спират автоматично, оставайки отворени за кратък период от време.

Когато са отворени, всички външни врати за пътници трябва да имат най-малка свободна използваема ширина 800 mm.

Външните врати трябва да бъдат боядисани или означени от външната страна, така че да контрастират на останалата част на корпуса на возилото.

Външните врати с обозначения за инвалидни колички трябва да са вратите най-близки до предвидените за инвалидни колички места.

Вратата, която се използва за достъп за инвалидни колички, трябва да е ясно обозначена със знак в съответствие с Приложение N клауза N.3 и N.4.

От вътрешната страна на возилото позицията на външните врати трябва да е с ясна контрастна маркировка на пода в съседство до вратата, за разлика от останалата част на пода на вагона.

Когато дадена врата бива разрешавана (отблокирана) за отваряне, трябва да се подава звуков сигнал, който да е ясно различим от пътниците във и извън влака. Този предупредителен сигнал трябва да продължава най-малко пет секунди, освен ако вратата не е задействана, като в такъв случай той може да спре след 3 секунди. Това изискване не се отнася за външни звукови сигнали при високоскоростни влакове клас 1 и клас 2.

Когато вратата се отваря автоматично или дистанционно от машиниста или друг член на екипажа, предупредителният сигнал трябва да продължава най-малко 3 секунди от момента, в който вратата започва да се отваря.

Когато врата с автоматично или дистанционно затваряне ще бъде приведена в движение, пътниците вътре и извън влака трябва да бъдат предупредени за това от звукова индикация. Предупредителният сигнал трябва да започне най-малко 2 секунди, преди началото на затварянето на вратата и трябва да е различен по тон от обичайния сигнал, когато тя се отваря. Сигналът трябва да продължава да звучи, докато вратата е в процес на затваряне.

Източникът на звука на предупредителния сигнал за вратата трябва да е поставен близо до управляващото устройство, или ако няма такова, в съседство с вратата.

Звуково предупреждение при вратата за пътниците — Разрешено отваряне на вратата

—	Характеристика — Продължителен или нисък пулсиращ многотонален звук (до 2 импулса в секунда) от две комбинирани честоти

—	Честоти — 3 000 Hz+/-500 Hz и: — 1 750 Hz +/-500 Hz

—	Ниво на звуковото налягане 70 dB LAeq, T +/-2 , измерено в централната точка на вестибюла на височина 1,5m над нивото на пода. (T = общо времетраене на звуковия сигнал)

Звуково предупреждение при вратата за пътниците — Предупреждение за затваряне на вратата

—	Характеристика — Бърз пулсиращ тон (6—10 импулса в секунда)

—	Честота — 1 900 Hz +/-500 Hz

—	Ниво на звуковото налягане 70 dB LAeq, T +/-2 , измерено извън возилото, на разстояние 1,5 m от средната ос на вратата, на 1,5 m над нивото на перона. Вътрешно измерване при стартиране на алармата. (T = цялото времетраене на звука)

Активирането на вратата трябва да се осъществява от екипажа на влака или да е полуавтоматично (напр. задействане от пътника чрез бутон).

Органът за управление на вратата трябва да е разположен или до или на крилото на вратата.

Центърът на органите за управление на външната врата, управляема от перона, трябва да е на не по-малко от 800 mm и на не повече от 1 200 mm, измерени вертикално над пероните, за всички перони, на които влакът спира. Центърът на органите за управление на външната врата трябва да е на не по-малко от 800 mm и на не повече от 1 200 mm, измерено вертикално над нивото на пода на возилото.

4.2.2.4.2.2.   Съставни изисквания на оперативната съвместимост

Ако за задействането на вратите са поставени бутони, то тогава за всеки бутон трябва да има визуална индикация върху или до бутона, когато той е в разрешено състояние, и трябва да се задейства със сила не по-голяма от 15 N. Ако затварянето на вратата се активира дистанционно от персонала (влаковата бригада), визуалната индикация трябва да спре най-рано 2 секунди преди началото на затварянето на вратата.

Такива бутони трябва да бъдат разпознаваеми чрез допир (например:- тактилни означения) и функцията им да бъде указана.

4.2.2.4.3.   Вътрешни врати

4.2.2.4.3.1.   Изисквания на подсистемата

Вътрешните автоматични и полуавтоматични врати трябва да включват устройства, които да предпазват пътниците от заклещване по време на действието на вратите.

Ако са поставени вътрешни врати, те трябва да съответстват на изискванията на тази точка.

Отворите на вратите, подходящи за ползватели на инвалидни колички, трябва да са с открита използваема ширина от минимум 800 mm.

За да се затвори или отвори врата с ръчно задействане за обществено ползване, органът за управление трябва да може да се активира с дланта на ръката, като се упражнява сила не по-голяма от 20 N.

Необходимата сила, за да се отвори или затвори врата ръчно, не трябва да превишава 60 N.

Центърът на органите за управление на вътрешните врати не трябва да е на по-малко от 800 mm и на не повече от 1 200 mm, измерено вертикално над нивото на пода на возилото.

Автоматичните врати между вагоните и последователните свързващи врати трябва да работят или синхронно като чифт или втората врата трябва автоматично да открива лицето, което я приближава, и да се отваря.

Ако над 75 % от повърхността на вратата е от прозрачен материал, тя трябва да е маркирана с най-малко две видни ленти със знаци, логотип, емблеми или декоративни елементи. Те трябва да са на височина между 1 500 mm и 2 000 mm за горната лента и между 850 mm и 1 000 mm за долната лента, и да се открояват на фона по цялата ширина на вратата. Тези ленти трябва да са широки минимум 100 mm.

4.2.2.4.3.2.   Съставни изисквания на оперативната съвместимост

Ако за задействане на вратите са поставени бутони, то тогава всеки бутон трябва да е осветен (или около него трябва да е осветено), когато е активен, и трябва да се задейства със сила не по-голяма от 15 N.

Центърът на органа за управление не трябва да е на по-малко от 800 mm и на повече от 1 200 mm вертикално над нивото на пода.

Такива органи за управление трябва да са откриваеми чрез допир (например:- тактилни означения) и функцията им да е указана.

4.2.2.5.   Осветление

Стъпалата за достъп до возилото (вагона) трябва да са осветени с най-малко 75 lx, измерени по протежение на 80 % от ширината на стъпалото, от светлоизточник, поставен в непосредствена близост до стъпалото.

4.2.2.6.   Тоалетни

4.2.2.6.1.   Обща информация

Когато във влака са монтирани тоалетни, трябва да се осигури достъп до универсална тоалетна от мястото за инвалидна количка в съответствие на изискванията както за стандартни така и за универсални тоалетни.

4.2.2.6.2.   Стандартна тоалетна (изисквания към елементите на оперативната съвместимост)

Стандартната тоалетна не е проектирана да бъде достъпна от ползвателите на инвалидни колички.

Минималната използваема ширина на вратата трябва да е 500 mm.

Центърът на бравата на вратата, на ключалката или на устройството ѝ за управление от външната или вътрешната страна на помещението, трябва да е поставен най-малко на 800 mm и най-много на 1 200 mm над пода.

Визуална и тактилна (или звукова) индикация трябва да показва кога вратата е заключена.

Управляващите устройства, както и друго оборудване в тоалетното помещение (с изключение на приспособленията за смяна пелените на бебета) трябва да се включват със сила не по-голяма от 20 N.

Всички управляващи устройства, включително пускането на водата, трябва да са с контрастиращ цвят и/или тон спрямо фоновата повърхност и трябва да са разпознаваеми чрез допир.

За работата на управляващото устройство трябва да има ясна и точна информация, използваща пиктограми, като тя трябва да е и тактилна.

До тоалетната чиния и умивалника трябва да е монтирана неподвижна вертикална и/или хоризонтална дръжка.

Дръжките трябва да са с кръгло сечение с външен диаметър от 30 mm до 40 mm и между тях и съседна повърхност трябва да има свободно разстояние от минимум 45 mm. Ако дръжката е крива, радиусът откъм вътрешната страна на кривата трябва да е най-малко 50 mm.

Тоалетната седалка, капакът и дръжките трябва да са в контрастиращ цвят и/или тон спрямо фона.

4.2.2.6.3.   Универсална тоалетна

Универсалната тоалетна е тоалетната, проектирана да се ползва от всички пътници, включително от всички категории ЛНП.

4.2.2.6.3.1.   Изисквания към елементите на оперативната съвместимост (Универсална тоалетна)

Минималната използваема ширина на вратата на тоалетната трябва да е 800 mm

Външната страна на вратата трябва да е означена със знак в съответствие с Приложение N клауза N.3 и N.4.

Центърът на бравата на вратата, на ключалката или на устройството ѝ за управление от външната или вътрешната страна на помещението, трябва да е поставен на най-малко 800 mm и на най-много 1 200 mm над пода.

Визуална и тактилна (или звукова) индикация трябва да показва че вратата е заключена.

Управляващите устройства, както и друго оборудване в тоалетното помещение (с изключение на приспособленията за смяна пелените на бебета) трябва да се активират със сила, не по-голяма от 20 N.

В тоалетната кабина трябва да има достатъчно място да се вмести инвалидна количка, както е дефинирано в Приложение M, и да може тя да маневрира до положение в съседство до тоалетната седалка, виж фигура 8a.

Пред тоалетната седалка трябва да има минимално свободно пространство от 700 mm, както е показано на фигура 8б.

От всяка страна на тоалетната седалка трябва да е монтирано хоризонтално перило, което съответства на изискванията за размери на горната точка. Перилото откъм достъпната за инвалидната количка страна, трябва да е закрепено така, че да позволява безпрепятствено преместване на ползвателя на инвалидната количка до и от тоалетната седалка, виж фигури 9 и 10.

Повърхността на тоалетната седалка при ниско положение трябва да е на височина от 450 mm до 500 mm над нивото на пода.

Цялото оборудване (умивалник, сапунерка, огледало, кран за водата и сушилня за ръцете) трябва да е лесно достъпно за лицето в инвалидната количка.

Тоалетната кабина трябва да е оборудвана с най-малко две алармени устройства, които в случай на опасност да позволяват на ЛНП да информира персонала, който да предприеме съответни действия. Едното устройство трябва да е поставено на не повече от 450 mm над пода, измерено вертикално от повърхността на пода до горния край на устройството. Другото трябва да е поставено на най-малко 800 mm и на не повече от 1 200 mm над пода, измерено вертикално до горния край на устройството.

По-ниското алармено устройство трябва да е позиционирано така, че лице, лежащо на пода, да може да го достигне. Двете устройства трябва да са поставени на различни вертикални повърхности на кабината, така че да могат да бъдат достигнати от различни положения.

Аларменото устройство трябва да се отличава от всяко друго устройство в тоалетната и да бъде различно оцветено от останалите управляващи устройства.

Непосредствено до всяко алармено устройство трябва да бъде поставен знак, съответстващ на Приложение N клауза N.3 и N.7. Знакът трябва да описва функцията и необходимите действия и трябва да контрастира с фона и да дава ясна визуална и тактилна информация.

В тоалетната трябва да е осигурена визуална и звукова индикация, че алармената система е задействана.

4.2.2.6.3.2.   Изисквания към елементите на оперативната съвместимост (смяна пелените на бебета)

Ако не е осигурено отделно помещение за смяна пелените на бебетата, то в универсалната тоалетна трябва да се вгради приспособление за смяна на пелените на бебетата. В ниско положение, приспособлението за смяна на пелените трябва да е между 800 mm и 1 000 mm над нивото на пода. То трябва да е широко най-малко 500 mm и дълго най-малко 700 mm.

То трябва да е проектирано така, че да се предотврати неочаквано изплъзване на бебето, не трябва да има остри ръбове и трябва да издържа тегло от минимум 80 kg.

Ако масичката за смяна на пелените навлиза в достъпното пространство на тоалетната, то тя трябва да може да се поставя в прибрано положение със сила, която не превишава 25 N.

4.2.2.7.   Свободни пътеки

От входа на возилото минималната ширина на свободната пътека в него трябва да бъде 450 mm, считано от нивото на пода до височина 1 000 mm, и 550 mm — на височина от 1 000 mm до 1 950 mm.

Ширината на свободната пътека между свързаните вагони на една влакова композиция трябва да бъде най-малко 550 mm, измерена при прав и равен ж.п. път.

Достъпът до и от местата за инвалидни колички, както и пространствата и вратите, достъпни за инвалидни колички, трябва да имат минимална ширина на свободната пътека 800 mm и това във височина — до минимум 1 450 mm, във всяка точка. Свободната пътека трябва да е такава, че да позволява безпрепятствано движение на еталонната инвалидна количка, описана подробно в Приложение M.

В съседство с мястото за инвалидна количка трябва да е осигурено пространство за завиване с минимален диаметър 1 500 mm, така че лице в еталонна инвалидна количка да може да прави завой с нея. Пространството за инвалидната количка може да бъде част от кръга на завиване.

4.2.2.8.   Информация за потребителя

4.2.2.8.1.   Обща информация

Цялата информация трябва да е надеждна и в съответствие с европейското и националното законодателство.

Цялата информация трябва да е съответства на общата маршрутна и информационна система, особено по отношение на цветовете и контраста във влаковете, на пероните и входовете.

Когато возилото или гарата функционират, визуалната информация трябва да бъде видима при всякакво осветление.

Визуалната информация трябва да контрастира с фона.

Долните продължения на буквите (продълженията под реда на изписване) трябва да са ясно разпознаваеми и да са с размер минимум 20 % от размера на главните букви.

Не трябва да се използват скъсени долни и горни продължения на буквите.

Трябва да е възможно да се предоставя информация (визуална и звукова) на повече от един език. (Изборът и броят на езиците е отговорност на железопътното предприятие с оглед на клиентелата на отделното обслужване на влаковете.)

Необходимо е да се предоставя следната информация:

—	Информация за сигурност и инструкции за безопасност в съответствие с европейското и националното законодателство

—	Гласови инструкции за безопасност в спешни случаи

—	Означения за предупредителни, забранителни и задължителни действия в съответствие с европейското и националното законодателство

—	Информация относно маршрута на влака.

—	Информация за местоположението на бордовото оборудване

4.2.2.8.2.   Информация (означения, пиктограми, индуктивни контури и устройства за спешно повикване)

4.2.2.8.2.1.   Изисквания за подсистемата

Всички обезопасяващи, предупредителни и задължителни действия и означения за забрани трябва да включват пиктограми и трябва да бъдат проектирани по ISO 3864-1.

Заедно със сочеща стрелка за указване на една посока, не трябва да има повече от пет пиктограми, поставени в съседство една до друга на едно място.

Тактилни информационни знаци трябва да има в:

—	Тоалетните — за функционална информация и спешно повикване, ако е необходимо

—	Влаковете — за бутона за отваряне/затваряне на вратата и за спешно повикване

Рекламите не трябва да се смесват с маршрутните и информационни системи.

Трябва да се поставят следните графични символи и пиктограми за ЛНП:

—	Символ за инвалидна количка в съответствие с Приложение N клауза N.3 и N.4

—	Насочваща информация за достъпните за инвалидна количка приспособления и услуги

—	Индикация за мястото на вратите, достъпни за инвалидни колички извън влака

—	Индикация за местата за инвалидни колички във влака

—	Индикация за универсални тоалетни

Символите отвътре могат да бъдат комбинирани и с други такива (например: асансьор, тоалетна, др.).

4.2.2.8.2.2.   Изисквания към елементите на оперативната съвместимост

Където са инсталирани индуктивни контури (датчици), те трябва да бъдат означени със знак, съответстващ на Приложение N клаузи N.3 и N.5.

Там, където има място за съхранение на тежък и обемист багаж, графичен символ трябва да указва това.

Ако има средство за повикване на помощ или за търсене на информация, то трябва да бъде указано със знак, съответстващ на Приложение N клаузи N.3 и N.6,

и трябва да има:

—	Визуална и звукова информация, когато устройството работи;

—	Допълнителна информация за работата, ако е необходимо

Ако има устройство за спешно повикване, то трябва да съответства на Приложение N клаузи N.3 и N.7 и трябва да има:

—	Визуални и тактилни символи,

—	Визуална и звукова индикация, когато устройството работи;

—	Допълнителна информация за работата, ако е необходимо

В универсалните и в достъпни с инвалидна количка тоалетни, там, където има сгъваеми перила, графичен символ трябва да показва разгънатото и спуснатото положение на перилата.

4.2.2.8.3.   Информация (описание на маршрута и запазване на места)

Крайното местоназначение или маршрутът трябва да бъдат указани извън влака, от страната на перона, в съседство с поне една от вратите за качване на пътници, най-малко през един от вагоните на влака.

Когато влаковете се движат в система, при която се подава динамична визуална информация на пероните на гарата върху разстояние до 50 m, и също така се предоставя информация за маршрута и местоназначението отпред на влака, не е задължително да се осигурява информация върху страните на всеки вагон.

Крайното местоназначение или маршрутът на влака трябва да бъдат показани във всяко превозно средство.

Следващата спирка на влака трябва да се показва така, че да може да се прочита най-малко от 51 % от местата за пътниците във всеки вагон. Тази информация трябва да се показва най-малко две минути преди пристигане на съответната гара. Ако следващата гара е на по-малко от две минути планирано време за пътуване, следващата спирка трябва да се показва веднага след потеглянето от предишната гара.

Изискването местоназначението и следващата спирка да могат да се четат от най-малко 51 % от местата за пътници във всеки вагон не е задължително, ако влакът е частично или изцяло разделен на купета с не повече от 8 места, до които води коридор. Индикацията обаче трябва да е видима за лице, което стои в коридора извън купето, както и от пътник, който заема място за инвалидна количка.

Подробна информация за маршрута или мрежата, по която функционира влакът, трябва да е предоставена (Железопътното предприятие трябва да реши по какъв начин да предостави тази информация).

Информацията за следващата спирка може да бъде показана на същия дисплей, където е посочено крайното местоназначение. Веднага след спирането на влака обаче, трябва да се преминава към показване на крайното местоназначение.

Системата трябва да може да предоставя съобщения на повече от един език. (Изборът и броят на езиците е отговорност на железопътното предприятие, според клиентелата на дадената услуга за жп превоз)

Ако системата е автоматизирана, трябва да е възможно да се спре подаването или да се коригира грешна или въвеждаща в заблуждение информация.

Ако вагонът е със запазени места, то номерът или буквата на вагона (както е използван в системата за запазване на места) трябва да бъде изложен на или до всяка врата със символи, с височина не по-малка от 70 mm.

Ако местата са означени с цифри или букви, номерът или буквата на мястото трябва да е означен на или до всяка седалка със символи, с височина не по-малка от 12 mm. Тези цифри и букви трябва да контрастират с останалия фон.

Влакът трябва да е снабден с високоговорителна система, която да се използва или за рутинни съобщения или за съобщения при спешност от машиниста или друг член на влаковата бригада, който отговаря за пътниците.

Системата може да работи ръчно, автоматично или на основата на предварително програмиране. Ако системата е автоматизирана, трябва да е възможно да се спре или да се коригира грешна или въвеждаща в заблуждение информация.

Системата трябва да се използва, за да се съобщава местоназначението и следващата спирка на влака, или при тръгване — всяка спирка.

Системата трябва да се използва, за да се съобщава следващата спирка на влака най-малко две минути преди пристигането на тази спирка. Ако следващата гара е на по-малко от две минути планирано време за пътуване, следващата спирка трябва да се съобщава веднага след потеглянето от предишната гара.

Във всички зони звуковата информация трябва да има най-малко ниво RASTI 0,5, в съответствие с IEC 60268-16 част 16. Системата трябва да отговаря на изискването за всяко място за сядане и място за инвалидна количка.

Системата трябва да може да прави съобщения на повече от един език. (Изборът и броят на езиците е отговорност на железопътното предприятие, с оглед на клиентелата на дадената услуга за жп превоз)

Ако системата е автоматизирана, трябва да е възможно да се спира или да се коригира грешна и въвеждаща в заблуждение информация.

4.2.2.8.4.   Информация (изисквания към елементите на оперативната съвместимост)

Всяко наименование на гара (което може да бъде съкратено), или думи от съобщение, трябва да бъдат показвани в продължение на най-малко 2 секунди. Ако се използва дисплей с бягащо съобщение (хоризонтален или вертикален), всяка завършена дума трябва да бъде показвана в продължение на най-малко 2 секунди и скоростта на хоризонталното движение не трябва да превишава 6 символа в секунда. За цялата писмена информация трябва да се използват безсерифни шрифтове, с малки и големи букви (т.е. не само с главни букви).

Главните букви и цифри, използвани върху предни външни дисплеи, трябва да са с височина най-малко 70 mm, а върху странични дисплеи — 35 mm на страните на корпуса на возилата и върху индикаторите във влака.

Във влаковете размерът на буквите не трябва да е по-малък от 35 mm при разстояние за четене над 5 000 mm.

Символи с размер 35 mm на дисплея се считат за приемливи за максимално разстояние на видимост от 10 000 mm.

4.2.2.9.   Промени във височината

Вътрешните стъпала (различни от тези за достъп отвън) трябва да имат максимална височина от 200 mm и минимална дълбочина 280 mm, измерено при централната ос на стълбите. Първото и последното стъпало трябва да бъдат означени с контрастна лента с ширина от 45 mm до 50 mm по цялата ширина на стъпалата на предната и горна повърхност при ръба на стъпалото. За двуетажни влакове е разрешено тази стойност да се намали до 270 mm за стълбите, водещи към горния етаж.

Не се разрешават стъпала между входния вестибюл на вратата за достъп с инвалидна количка, мястото за инвалидна количка, универсалното спално купе и универсалната тоалетна, с изключение на праг на врата, който не трябва да превишава височина от 15 mm.

Максималният наклон на рампите във влака не трябва да превишава следните стойности:

Дължина на рампата	Максимален наклон (градус)	Максимален наклон ( %)
> 1 000 mm	4,47	8
600 mm до 1 000 mm	8,5	15
По-малко от 600 mm	10,2	18

Забележка: тези наклони трябва да се измерват, когато возилото е спряло неподвижно на право и равно трасе.

4.2.2.10.   Перила

Всички перила, поставени във возилото, трябва да имат кръгло сечение с външен диаметър от 30 mm до 40 mm и между тях и съседна повърхност трябва да има свободно разстояние от минимум 45 mm. Ако перилото е закривено, радиусът от вътрешната страна на кривата трябва да е най-малко 50 mm.

Всички перила трябва да контрастират с фона.

Входните врати с повече от две входни стъпала трябва да са снабдени с перила от двете страни на вратата, поставени отвътре, колкото се може по-близо до външната стена на возилото. Перилата трябва да достигат височина между 800 mm и 900 mm над първото стъпало за качване във влака, в зависимост от височините на перона, за която е проектиран подвижният състав, и трябва да са успоредни на линията на ръба на стъпалото.

За качване и слизане от влака трябва също да е монтирано вертикално перило. Входните врати с до две входни стъпала трябва да са снабдени с вертикални перила от двете страни на вратата, поставени отвътре, колкото се може по-близо до външната стена на возилото. Те трябва да са разположени от 700 mm до 1 200 mm над прага на първото стъпало.

Когато коридорът при подвижния проход е по-малък от 1 000 mm и по-дълъг от 2 000 mm, там също трябва да има парапети или дръжки в, или в съседство с проходите между вагоните за ползване от пътниците. Там, където коридорът при прохода е по-широк или равен на 1 000 mm, в прохода трябва да се поставят перила или дръжки.

4.2.2.11.   Място за спане, достъпно за инвалидна количка

Когато влакът е оборудван със спални места за пътниците, трябва да се осигури един вагон, в който да има поне едно спално място, достъпно за инвалидна количка, където да може да се разположи инвалидна количка със спецификация съгласно дефиницията в Приложение M.

Ако за пътниците във влака има повече от един спален вагон, то тогава в него трябва да има не по-малко от две спални места, достъпни за инвалидни колички.

Ако вагонът предлага спални места, достъпни за инвалидни колички, външната врата на вагона трябва да е маркирана с означение в съответствие с Приложение N, клаузи N.3 и N.4.

Спалното място трябва да е оборудвано с не по-малко от две алармени устройства, които в случай на опасност дават възможност на ЛНП да информират персонала да предприеме съответни действия. Едното устройство трябва да е поставено на не повече от 450 mm над пода, измерено вертикално от повърхността на пода до горната част на устройството. Другото не трябва да е на по-малко от 600 mm и на не повече от 800 mm над пода, измерено вертикално до горната част на устройството.

По-ниското алармено устройство трябва да е позиционирано така, че то да бъде удобно достигано от лице, което лежи на пода. Тези две устройства трябва да са разположени на различни вертикални повърхности в спалното купе. Алармените устройства трябва да се различават от всяко друго управление в спалното купе и да бъдат оцветени различно от другите контролни устройства.

Знак, съответстващ на Приложение N клаузи N.3 и N.7, трябва да се постави непосредствено до всяко алармено устройство. Знакът трябва да описва функцията и необходимите действия и трябва да контрастира с околния фон, като осигурява ясна визуална и тактилна информация.

В спалното купе визуална и звукова индикация трябва да указва, че аларменото устройство функционира.

4.2.2.12.   Позиция на стъпалото за качване и слизане от возилото

4.2.2.12.1.   Общи изисквания

Трябва да бъде показано, че точката, разположена в средата на ръба на стъпалото (2) на всяка врата за достъп, от двете страни на возилото, застанало централно на ж.п.релсите и в работно състояние с нови колела, но без пътници, трябва да е разположено вътре в повърхността, определяна като „място на стъпалото“ на фигура 11 по-долу, като отговаря на изискванията от следващите редове.

Стъпалата за достъп на вагона трябва да бъдат така проектирани, че да отговарят на следните изисквания в зависимост от типа на перона, при който подвижният състав е предвиден да спира при нормална работа. Краят на пода при вратата за достъп трябва да се счита за стъпало.

Стъпалата трябва да са такива, че максималният габарит на конструкцията на вагона да отговаря на изискванията на Приложение C на ТСОС за товарни вагони.

Изискване a) за подвижния състав, предназначен да спира при нормална работа на перони с височина под 550 mm:

Най-ниското стъпало (първо ниво) трябва да бъде разположено на най-външната граница на конструктивния габарит на вагона, съгласно изискванията на Приложение C на ТСОС за товарни вагони, валидна за това возило.

Хоризонталното положение на най-ниското стъпало трябва да бъде разположено на външната граница на конструктивния габарит на вагона, съгласно изискванията на Приложение C на ТСОС за товарен вагон, валидна за това возило.

Изискване б) за подвижния състав, предназначен да спира при нормална работа на перони с височина 550 mm:

Когато возилото е спряло в номинално положение, стъпалото трябва да съответства на изискванията от фигура 11 и на следните стойности,

	δh mm	δv+ mm	δv- mm
На права равна отсечка	200	230	160
На отсечка с радиус на кривата 300m	290	230	160

Изискване в) за подвижния състав, предназначен да спира при нормална работа на перони с височина 760 mm:

Когато возилото е спряло в номинално положение, стъпалото трябва да съответства на изискванията от фигура 11 и на следните стойности,

	δh mm	δv+ mm	δv- mm
На права равна отсечка	200	230	160
На отсечка с радиус на кривата 300m	290	230	160

Изискване г) за подвижния състав, предназначен да спира при нормална работа на перони с височина 760 mm и на перони високи 550 mm или по-ниски, и които имат две или повече стъпала за достъп:

В допълнение на съответните изисквания по-горе, когато возилото е спряло в номинално положение стъпалото трябва да отговаря на изискванията нa фигура 11 и на следните стойности, като за основа е взета номинална височина на перона 760 mm.

	δh mm	δv+ mm	δv- mm
На права равна отсечка	380	230	160
На отсечка с радиус на кривата 300 m	470	230	160

4.2.2.12.2.   Стъпала за качване/слизане

Всички стъпала за качване и слизане трябва да са противоплъзгащи и да имат ефективна свободна ширина, колкото е ширината на входната врата.

Вътрешните стъпала за достъп отвън трябва да са с максимална височина 200 mm и минимална дълбочина 240 mm (за стъпване) между вертикалните ръбове на стъпалата. Височината на всички стъпала трябва да е еднаква. Първото и последното стъпало трябва да бъдат означени с контрастираща лента с ширина от 45 mm до 50 mm по цялата ширина на стъпалата, както на предната, така и на горната повърхност на ръба на стъпалото.

Височината на всяко стъпало е допустимо да бъде увеличена с най-много 230 mm, ако може да се покаже, че това води до намаляване с едно на общия брой необходими стъпала. (Например, ако трябва да се преодолее вертикалното разстояние от 460 mm, може да се покаже, че като се използват стъпала до 230 mm, броят на необходимите стъпала ще намалее от 3 на 2.)

Външната стълба за качване, фиксирана или подвижна, трябва да е с максимална височина 230 mm между стъпалата и с минимална дълбочина от 150 mm. Ако към стъпалото е монтирано удължение, което е разширение на прага на вратата от външната страна на возилото и няма промяна в нивото между удължението и пода на вагона, то това не се счита за стъпало за целите на тази спецификация. Минимално понижение в нивото от максимум 60 mm между повърхността на пода на входния вестибюл и външната част на вагона, използвана като „водач“ за затварянето на вратата, е също позволена и не трябва да се счита за стъпало.

Достъпът до входния вестибюл на возилото (вагона) трябва да се осигури с най-много 4 стъпала, от които едно може да бъде външно.

4.2.2.12.3.   Помощни средства за качване

4.2.2.12.3.1.   Обща информация

Помощните средства за качване трябва да отговарят на изискванията от следната таблица:

Използване на помощни средства за качване	Недостъпни за ползватели на инвалидни колички	Достъпни и за ползватели на инвалидни колички и за други лица	Достъпни само за ползватели на инвалидни колички
Категория на помощните средства за качване *	Подвижно стъпало	Рампа	Асансьор
	Друго устройство	Мостова плоскост	Други устройства
		Други устройства
Общи изисквания съгласно:	Категория A	Категория A	Категория B
		Категория B

4.2.2.12.3.2.   Наличност на помощни средства за ползватели на инвалидни колички

Когато входна врата на влака, съвместима с инвалидни колички, е предвидена да се отваря при нормална експлоатация, на перона на гара, на която има безпрепятствен маршрут със свободен достъп в съответствие с 4.1.2.3.1, между тази входна врата и перона трябва да се осигури помощно средство, което да позволява качването или свалянето на пътник в инвалидна количка, освен ако не е указано, че разстоянието между ръба на прага на вратата и края на перона не надхвърля 75 mm — измерено хоризонтално, и 50 mm — измерено вертикално.

Позицията на ръба на пероните, за която са предназначени помощните средства на подвижния състав, в съответствие с предишния параграф трябва да се декларира при характеристиките на подвижния състав.

Ако разстоянието между гарите по даден маршрут не превишава 30 km и пероните са такива, за каквито е предвиден подвижният състав, и които са оборудвани с помощни средства за ползватели на инвалидни колички, то тогава за подвижния състав не е задължително да носи такива помощни средства.

Отговорният управител на инфраструктурата (или началникът на гарата, ако те са отговорните органи) и железопътното предприятие трябва да съгласуват управлението на помощните средства с Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и Съвета за правата и задълженията на пътниците в международните железници, за да се установи кой е отговорен за осигуряването на необходимите помощни средства за повдигане. Управителят на инфраструктурата (или ръководителят на гарата) и железопътното предприятие трябва да гарантират, че начинът на разпределение на отговорностите, за което се споразумяват, е най-надеждното общо решение.

Такова споразумение трябва да дефинира:

—	пероните на гарата, където помощно средство за повдигане трябва да бъде осигурено от ръководителя на инфраструктурата или ръководителя на гарата, както и подвижния състав, за който средството ще се използва,

—	пероните на гарата, където помощно средство за повдигане трябва да бъде осигурено от железопътното предприятие, както и подвижния състав, за който средството ще се използва,

—	подвижния състав, където помощно средство за повдигане трябва да бъде осигурено от железопътното предприятие, както и перона на гарата, където средството ще се използва,

—	специалните правила за спиране на влаковете, за съобразяване с точка 4.1.2.19 (място за помощни средства за ползватели на инвалидни колички).

В своята система за управление на безопасността, железопътното предприятие трябва да посочи какви са неговите задълженията по тези споразумения и как възнамерява да ги изпълнява.

В горните параграфи, ръководителят на гарата, който отговаря за пероните, се счита за управител на инфраструктурата съгласно Директива 91/440/ЕО член 3: дефиниция на инфраструктурата и Регламент 2598/70/ЕО.

4.2.2.12.3.3.   Общи изисквания категория A

Изисквания към елементите на оперативната съвместимост

Средството трябва да може да издържа съсредоточено вертикално насочено усилие от 2 kN, което трябва да се приложи върху повърхност с площ 100 mm * 200 mm навсякъде по свободната повърхност на стъпалото, без да претърпява остатъчна деформация;

Средството трябва да може да издържа върху свободната си повърхност разпределен вертикално насочен товар от 4 kN на метър от дължината на стъпалото, без да претърпява значителна остатъчна деформация.

Трябва да се инсталира подходящ механизъм, за да се осигури стабилност на средството в отворено и прибрано положение.

Повърхността на средството трябва да бъде противоплъзгаща и трябва да има ефективна ширина равна на ширината на входната врата.

Средството трябва да е снабдено с устройство, което може да спира движението на това стъпало, ако предният му ръб се допре до предмет или лице, докато стъпалото е в движение.

Максималната сила, упражнявана от средството, трябва да е съобразена със следното:

Максималната сила упражнявана от средството в посоката на разтваряне не трябва да превишава сила от 300 N, когато се удря в препятствие.

Когато се очаква пътниците да стоят на вертикално движещо се средство във вагона, стъпалото не трябва да действа с вертикална сила =150 N, приложена на площ с диаметър 80 mm, където и да е по повърхността на стъпалото.

Средството трябва да включва начин за спешно прибиране и разгъване, в случай че захранването на стъпалото отпадне.

4.2.2.12.3.4.   Общи изисквания категория B

Изисквания към елементите на оперативната съвместимост:

Ако на гарите са поставени помощни средства за повдигане, на тях трябва да може да се помести инвалидна количка с характеристиките описани в Приложение M:

Повърхността на средството трябва да бъде противоплъзгаща и трябва да има ефективна ширина най-малко 760 mm, с изключение за асансьори, при които е разрешен размер 720 mm. Ако плоскостта е с ширина по-малка от 900 mm, тя трябва да е с повдигнати ръбове от двете страни, за да се предотврати изплъзване на спомагащите за движението колелца.

Средството трябва да издържа тегло най-малко 300 kg, поставено в центъра на рампата, разпределено върху повърхност с площ 660 mm х 660 mm.

4.2.2.12.3.5.   Специални изисквания за подвижни стъпала

Подвижното стъпало е напълно автоматично устройство, интегрирано във возилото, което се активира заедно с отварянето/затварянето на вратата.

Ползването на подвижни стъпала е разрешено, ако отговарят на изискванията на конструктивния габарит на подвижния състав, съгласно Приложение C на ТСОС за товарни вагони.

В случай на подвижно стъпало, издадено над разрешеното от изискванията за габарита, докато стъпалото се разтваря, влакът трябва да е в неподвижно състояние.

Разтварянето на подвижното стъпало трябва да е приключило преди разтворът на вратата да позволи на пътника да премине и обратно, отстраняването на стъпалото може да започне, само когато разтворът на вратата повече не позволява преминаване на ЛНП.

4.2.2.12.3.6.   Специални изисквания за преносими рампи

Съставни изисквания на оперативната съвместимост

Когато персоналът управлява средството ръчно, то трябва да е така проектирано, че да е безопасно и да изисква минимално усилие за работа.

Ако помощното средство за качване във влака функционира със захранване, тогава то трябва да включва начин за ръчна работа при отпадане на захранването. Този начин трябва да може да бъде използван безопасно както от пътника така и от оператора .

В случая на рампа за достъп тя трябва или да бъде поставяна ръчно от персонала, или да се съхранява на перона на гарата или във влака, или да се отваря полуавтоматично чрез механично средство, задействано от персонала или пътника.

Повърхността на рампата трябва да е противоплъзгаща и трябва да има ефективна свободна ширина най-малко от 760 mm.

Рампите трябва да са с повдигнати ръбове от двете страни, за да се предотврати излизане на колелцата на инвалидната количка (помощното средство за придвижване).

Повдигнатите ръбове в двата края на рампата трябва да бъдат скосени и да не са по-високи от 20 mm. Те трябва да имат контрастиращи предупредителни ленти.

Когато се използва за издигане или сваляне, рампата трябва да е осигурена при ползване, така че при товарене и разтоварване да не се измества.

Трябва да се предостави сигурно купе, което да гарантира, че сгънатите рампи, включително преносимите такива, не пречат на инвалидната количка на пътника или на помощното средство за придвижване, и не представляват опасност за пътниците, в случай на внезапно спиране.

Наклонът на рампата трябва да бъде максимум 10,2 градуса (18 %). При тази максимална стойност за пътника може да е необходима помощ.

Изисквания на подсистемата

Трябва да се предостави сигурно купе, което да гарантира, че сгънатите рампи, включително преносимите такива, не пречат на инвалидната количка на пътника или на помощното средство за придвижване, и не представляват опасност за пътниците, в случай на внезапно спиране.

4.2.2.12.3.7.   Специални изисквания за полуавтоматични рампи

Съставни изисквания на оперативната съвместимост

Полуавтоматичната рампа трябва да е снабдена с устройство, което да може да спре движението на това стъпало, ако по време на движението му предният му ръб се допре до предмет или човек.

Наклонът на рампата трябва да е максимум 10,2 градуса (18 %). При тази максимална стойност за пътника може да е необходима помощ.

Изисквания на подсистемата

Трябва да има орган за управление, който да гарантира, че возилото не може да се задвижи ако полуавтоматичната рампа не е прибрана.

4.2.2.12.3.8.   Специални изисквания за мостови плоскости

Съставни изисквания на оперативната съвместимост

Мостовата плоскост е напълно автоматично устройство, вградено във возилото, което се активира заедно с отварянето/затварянето на вратата. Тя остава в хоризонтално положение без опора от страна на перона на гарата.

4.2.2.12.3.9.   Специални изисквания за бордови асансьори

Съставни изисквания на оперативната съвместимост

Бордовият асансьор е устройство, вградено във входния вестибюл на возилото, което се обслужва от персонала на влака. Където има такава, тази система трябва да може да преодолява максималната разлика във височините на пода на возилото и на перона на гарата.

Ако се използва бордови асансьор, той трябва да е съобразен със следните изисквания:

Ако е монтиран, всеки орган за управление на отварянето, свалянето до нивото на земята, повдигането и прибирането на асансьора изисква постоянен ръчен натиск от оператора, като не трябва да позволява неправилна последователност на работа, когато платформата на асансьора е заета.

Асансьорът трябва да включва начин за отваряне, сваляне до нивото на земята на зает с пътник асансьор и повдигане и прибиране на празния асансьор при спешни ситуации, когато захранването на асансьора отпадне.

По време на сваляне и издигане на пътник никоя част от платформата на асансьора не трябва да се движи със скорост над 150 mm в секунда, и не трябва да превишава 300 mm в секунда по време на отваряне и затваряне (освен ако асансьорът не се отваря или затваря ръчно). Когато е зает, максималното хоризонтално и вертикално ускорение на платформата на асансьора трябва да е 0,3 g.

Платформата на асансьора трябва да е снабдена с прегради, за да се предпазят колелата на инвалидната количка от излизане от платформата на асансьора по време на работа.

Подвижна преграда или подобно средство трябва да предпазва инвалидната количка от излизане извън ръба, който е най-близо до возилото, докато асансьорът не заеме своето най-горно положение.

Всяка от страните на платформата на асансьора, която се издава отвъд вагона в най-горното си положение, трябва да има преграда, висока най-малко 25 mm. Такива прегради не трябва да пречат на маневрирането към и вън от пътеката.

Преградата на ръба (външната преграда), която функционира като повдигаща рампа когато асансьорът е на нивото на земята, трябва, когато е повдигната или затворена, да е достатъчна (или трябва да е осигурена допълнителна система), за предотвратяване на това инвалидна количка с ел. задвижване да връхлети или нанесе поражения върху нея.

Асансьорът трябва да позволява позициониране на инвалидната количка с лице навън и с лице навътре.

Трябва да е монтирана сигурна затваряща се система, която да гарантира, че затвореният асансьор не възпрепятства инвалидната количка на пътника или средството за придвижване и не представлява опасност за пътниците.

Когато асансьорът е в прибрано състояние, входът трябва да има най-малка използваема ширина от 800 mm.

Изисквания на подсистемата.

Асансьорът трябва да гарантира, че возилото не може да се задвижи, докато асансьорът не е прибран.

4.2.3.   Функционални и технически спецификации на интерфейсите

Поради факта, че ТСОС за конвенционалната железопътна система в момента не съществува за пътническите подвижен състав и инфраструктура, този раздел остава открит въпрос.

Няма интерфейс към подсистемата „Контрол, управление и сигнализация“.

Интерфейсите към подсистемата „Експлоатация“ са описани в раздел 4.1.4 „Правила за експлоатация“.

4.2.4.   Правила за експлоатация

Следните правила на опериране не съставляват част от оценката на подвижния състав.

Настоящата ТСОС не характеризира правилата за експлоатация при евакуация в случай на рискови ситуации, а само съответните технически изисквания. Целта на техническите изисквания за подвижния състав е да се улесни евакуирането за всички, включително и за ЛНП.

В светлината на основните изисквания от раздел 3, правилата за експлоатация, характерни за подсистемата „Подвижен състав“ в съответствие с техническия обхват, дефиниран в точка 1.1, разглеждани от настоящата ТСОС, са както следва:

—

Обща информация Железопътното предприятие трябва да разработи писмена политика, за да гарантира, че всички категории ЛНП могат да имат достъп до пътническия подвижен състав по всяко време на работа в съответствие с техническите изисквания на настоящата ТСОС. Освен това, политиката трябва да бъде съобразена съответно с политиката на ръководителя на инфраструктурата или ръководителя на гарата (виж раздел 4.2.4) . Политиката трябва да се реализира чрез предоставяне на подходяща информация на персонала, на процедури и обучение. Политиката относно подвижния състав трябва да включва, без да се ограничава с това, правила за експлоатация за следните ситуации:

—

Достъп и резервация на места с предимство Съществуват две възможни условия във връзка с местата, класифицирани като „места с предимство“; (i) свободни и (ii) резервирани (виж раздел 4.2.2.2.1). При случай (i) правилата за експлоатация са насочени към другите пътници (напр. наличието на означения), заявявайки им да осигуряват предимство на ЛНП от всички категории, които са дефинирани като имащи право да ползват такива места и че заетите места с предимство трябва да бъдат съответно преотстъпени. При случай (ii) правилата за експлоатация трябва да се прилагат от железопътното предприятие, за да се гарантира, че резервационната система за продажба на билети е справедлива по отношение на ЛНП. Такива правила гарантират, че до определен период от време преди тръгване местата с предимство са първоначално налични за резервация от ЛНП . Това трябва да включва и възможността за лице с куче-водач да запази две места — едно за ЛНП и едно за кучето. След изтичане на този период, местата с предимство могат да се ползват от всички пътници, включително и от ЛНП.

—	Превоз на куче-водач Правилата за експлоатация трябва да са така изготвени, че да позволяват на ЛНП с куче-водач да не плащат допълнителна такса.

—

Достъп и резервация на места за инвалидни колички Гореспоменатите правила за достъп и резервиране на места с предимство се прилагат също и за места за инвалидни колички (виж раздел 4.2.2.3) с изключение на случаите, в които ползвателите на инвалидни колички са единствената категория на ЛНП с предимство. Допълнително, правилата за експлоатация трябва да осигуряват (i) свободни или (ii) запазени места за придружаващите лица (не ЛНП) в съседство или срещу местата за инвалидни колички. Подвижни седалки позволяват на местата за инвалидни колички да се превръщат в универсални места за сядане.

—

Достъп и резервиране на универсални спални купета Гореспоменатите правила за резервиране на места с предимство се прилагат и за универсалните спални купета (виж раздел 4.2.2.3). Правилата за експлоатация обаче трябва да предотвратяват свободното заемане на универсалните спални купета (напр. трябва винаги да е необходимо предварително резервиране).

—

Аларма при мястото за инвалидна количка (Алармена система за ползвателите на инвалидна количка) Трябва да бъдат прилагани правила за експлоатация, за да се гарантира съответен отговор и действие от страна на бригадата на влака в случай на активиране на предупредителната аларма от мястото на ползвателите на инвалидни колички (виж 4.2.2.3).

—	Активиране на външните врати от бригадата на влака При задействане на външните врати от бригадата на влака трябва да бъдат прилагани правила за експлоатация, за да се осигури безопасността на всички пътници, включително ЛНП.(виж раздел 4.2.2.4.1).

—

Екипаж на влака — Алармена система в универсалните тоалетни Правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани, за да се осигури съответен отговор и действие от страна на бригадата на влака, в случай на активиране на предупредителната аларма в универсалната тоалетна (виж 4.2.2.6.3) от пътник, включително и от ЛНП.

—	Гласови инструкции за безопасност в случай на авария Правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани относно предаването на гласови инструкции за безопасност на пътниците в случай на авария (виж раздел 4.2.2.8.1). Тези правила трябва да засягат естеството на инструкциите и тяхното предаване.

—

Визуална информация — Контрол на обявите Правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани, за да се избегне отвличането на вниманието (чрез рекламите) на потенциалния пътник от визуалната информация (виж раздел 4.2.2.8.2). Тези правила се отнасят до относителното разположение, размерите и осветлението на рекламите.

—	Автоматични информационни системи — Ръчна корекция на неправилна или заблуждаваща информация Правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани за проверка и възможността да се коригира грешна автоматична информация от екипажа на влака (виж раздел 4.2.2.8).

—	Правила за оповестяване на крайното местоназначение и следваща спирка Правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани, за да се гарантира оповестяването на следващата спирка не по-късно от 2 минути преди събитието (виж раздел 4.2.2.8).

—

Използваем език за съобщенията във влака Съобщенията във влака могат да бъдат записани или да бъдат предадени на живо. И в двата случая, правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани, за да се обосноват използваните езици, като се вземе под внимание профила на националността на типичния пътник по маршрута относно езика (езиците), които се говорят (виж раздел 4.2.2.8).

—	Алармена система в спалните купета Правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани, за да се осигури подходящ отговор и действие от страна на бригадата на влака, в случай на активиране на предупредителната аларма в спалното купе (виж 4.2.2.11) от някой пътник, включително и от ЛНП.

—

Правила относно композицията на влака за ползването на помощните средства за повдигане на инвалидни колички според подредбата на пероните. Правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани, за да се вземат под внимание вариантите на композиране на влака, за да се определят безопасните зони на действие за помощните средства за повдигане на инвалидните колички от гледна точка на местата за спиране на влаковете.

—

Безопасност на ръчни и автоматични помощните средства за повдигане на инвалидни колички Правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани относно обслужването на помощните средства от бригадата на влака или персонала на гарата. В случай на ръчни средства, процедурите трябва да гарантират използването на минимално физическо усилие от страна на персонала. В случай на автоматични устройства, процедурите трябва да гарантират безопасна работа при отпадане на захранването. Правило за експлоатация трябва да се прилага относно използването на подвижната обезопасяваща преграда към асансьорите за инвалидни колички от персонала на влака или гарата. Правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани, за да се гарантира, че персоналът на влака или гарата може безопасно да работи с рампите за повдигане с оглед на отваряне, повдигане, снижаване и затваряне.

—

Помощ за ползвателите на инвалидни колички Правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани, за да се гарантира, че персоналът знае, че ползвателите на инвалидни колички могат да имат нужда от помощ при издигане и сваляне от влака и при необходимост трябва да им оказват такава помощ. ЛНП може да се наложи да заявят необходимостта от такава помощ, за да се осигури наличие на обучен персонал.

—

Перон — зона на действие на помощните средства за издигане на инвалидни колички Железопътното предприятие и управителят на инфраструктурата или ръководителят на гарата заедно трябва да определят пространството на перона, където средството най-вероятно ще се използва, и трябва да покажат верността на своето решение. Това пространство трябва да е съобразено със съществуващите перони, където влакът е най-вероятно да спре. В следствие на горното, за да се отговори на това изискване, точката на спиране на влака в някои случаи трябва да се уточни. Правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани, за да се вземат под внимание вариантите на композиране на влака (виж раздел 4.1.2.19) така че, точката на спиране на влаковете да може да се определи с оглед на зоните на действие на помощните средства.

—	Авариен метод за прибиране на подвижните стъпала Правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани за аварийно прибиране или отваряне на мостовата плоскост в случай на отпадане на захранването.

—	Превоз на столове на колелца Правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани за превоз на столове на колелца.

—	Превоз на багаж Правила за експлоатация трябва да бъдат прилагани за превоз на багаж.

—

Действащи комбинации на ЛНП — подвижен състав съвместим и несъвместим с ТСОС Когато влакът се формира от смесен подвижен състав, съвместим и несъвместим с ТСОС, трябва да се приложат процедури за експлоатация, за да се гарантира, че най-малко две ЛНП са осигурени във влака със съвместими с ТСОС места за инвалидни колички. Трябва да се гарантира също, че ако във влака има тоалетни, то ползвателят на инвалидна количка има достъп до една универсална тоалетна. При такива комбинации на подвижен състав трябва да има процедури, за да се осигури наличието на визуална и звукова информация за пътя на всички превозни средства. Приема се, че системи за динамична информация и алармени устройства в местата за инвалидни колички и универсалните тоалетни могат да не са напълно функционални, когато работят при такова формиране.

—

Формиране на влакове от индивидуални превозни средства, които са ТСОС — ЛНП съвместими Когато превозни средства, които са били оценявани индивидуално в съответствие с раздел 6.2.7, формират влак, процедури за експлоатация трябва да има, за да се гарантира, че целият влак отговаря на съответните точки на раздел 4.2 на настоящата ТСОС.

4.2.5.   Правила за поддръжка

С оглед на основните изисквания в раздел 3, правилата за поддръжка, характерни за подсистемата на подвижния състав съгласно техническия обхват, както е дефинирано в точка 1.1, разглеждано от настоящата ТСОС, са следните:

Ако едно средство, което е вградено за ЛНП се повреди (това включва и тактилните означения), железопътното предприятие трябва да е осигурила наличието на процедури за ремонт на средството или за замяната му в рамките на 6 работни дни след докладването за повредата.

4.2.6.   Професионални квалификации

Професионалните квалификации на персонала, необходим за работа и поддръжка на подсистемата подвижен състав според техническия обхват, както е зададено в точка 1.1, и съгласно точка 4.2.4, която съдържа списъка с правилата за експлоатация, касаещи тази ТСОС, са следните:

Професионалното обучение на персонала, изпълняващ задачите по придружаването на влаковете, предоставянето на услуги и помощ за пътниците на гарата и продажбата на билети трябва да включва и предмет за информиране относно наличието и равнопоставеността на хората с увреждания, включително специалните нужди на всяка категория ЛНП.

Професионалното обучение на инженерите и ръководителите, отговорни за поддръжката и работата на влаковете, трябва да включват предмет за информиране относно наличието и равнопоставеността на хората с увреждания, включително специалните нужди на всяка категория ЛНП.

4.2.7.   Здравни и безопасни условия

Няма специални изисквания в обхвата на настоящата ТСОС относно здравните и безопасни условия за персонала, необходим за работата на подвижния състав, нито за изпълнението на настоящата ТСОС.

4.2.8.   Регистър на подвижния състав

Изискванията за регистъра на подвижния състав с оглед на настоящата ТСОС са специфицирани по-надолу.

Регистърът на подвижния състав трябва да включва следната обща информация за всеки тип подвижен състав:

—	Общо описание на типа подвижен състав (включително най-висока скорост на работа и брой на фиксираните места);

—	Железопътното предприятие, която работи с подвижния състав и в случай, че е различен, собственикът на подвижния състав;

—	Страната-членка, одобрила подвижния състав за целите на настоящата ТСОС;

—	Номерът на класата и индивидуалните номера на возилото на подвижния състав;

—	Строителя на подвижния състав;

—	Датата на започване на обществена работа на подвижния състав с пътници;

—	Маршрутите, по които подвижният състав има разрешение да работи;

—	Датата на деклариране на съответствие на подвижния състав с изискванията на настоящата ТСОС;

—	Наименованието на упълномощения орган, удостоверяващ съответствието;

—	Влаковите конфигурации на подвижния състав, когато работят в съответствие с настоящата ТСОС;

В допълнение към всяко средство на подвижния състав трябва да се изреждат следните характеристики и да се описват с оглед на отнасящите се до тях точки в ТСОС, както следва:

—	Брой на местата с предимство в съответствие с точка 4.2.2.2;

—	Брой на местата за инвалидни колички в съответствие с точка 4.2.2.3;

—	Брой на тоалетните в съответствие с точка 4.2.2.6;

—	Брой на спалните места, достъпни за инвалидни колички, ако има такива, в съответствие с точка 4.2.2.11;

—	Височина на пода на возилото и позицията на стъпалата за качване и слизане в съответствие с точки 4.2.2.12.1, 4.2.2.12.2 и 4.2.2.12.3;

—	Височина на перона (включително и специални случаи), за която подвижният състав е проектиран да отговаря в съответствие с точка 4.2.2.12.1;

—	Описание на интегрираните средства за повдигане, ако ги има, в съответствие с точка 4.2.2.12.4;

—	Описание на преносими средства за повдигане, които се пренасят от подвижния състав в съответствие с точка 4.2.2.12.4;

Когато се прилага националното законодателство, за да се установи съответствие с настоящата ТСОС, отнасящите се правила и точки трябва да се укажат срещу съответното устройство в регистъра.

Ако страната-членка на регистрация се промени, съдържанието на регистъра на подвижния състав за подвижния състав, отнасящ се до настоящата ТСОС, трябва да се прехвърли от оригиналната страна на регистрация на новата страна на регистрация.

Данните, които се съдържат в регистъра на подвижния състав, се изискват от:

—	Страната-членка, за да потвърди, че подвижният състав отговаря на изискванията на настоящата ТСОС;

—	Ръководителя на инфраструктурата, за да се потвърди, че подвижният състав е съвместим с инфраструктурата, на която ще работи;

—	Железопътното предприятие, за да потвърди, че подвижният състав отговаря на нейните изисквания.

4.3.   Дефиниции на термините, използвани в настоящата ТСОС.

Управление с длан

Управление с длан означава, че с устройството трябва да може да се управлява, без да се изисква пръстите да бъдат опънати. Необходимо е това да е така проектирано, тъй като пътници със ставни болки, като артрит, може да не могат (и вероятно чувстват дискомфорт или болка при това движение) да упражняват сила с върха на единия си пръст. Много от тях не биха могли да опънат пръстите си за целта.

Контраст

Когато се прилага оцветяване на две съседни повърхности, за да се осигури достатъчен контраст, разликата между цветовете ще се определя от коефициента на отражение на светлината, оттенъка и цветните координати на всеки от тях.

За целите на настоящата ТСОС „контрастът“ ще се оценява по коефициента на отражение на дифузната светлина, но може да се влияе от разлики в оттенъка и наситеността на цвета.

„Контрастът чрез коефициента на отражение на дифузната светлина“ означава контрастът на повърхностите, описани в средната формула:

K	=	контраст
L0	=	коефициент на отражение за дифузната светлина на предмета.
Lh	=	коефициент на отражение за дифузната светлина на фона или съседна повърхност.

Когато контрастът се специфицира в настоящата ТСОС, минималната му стойност трябва да бъде K = 0,3.

L е интензитетът на дифузната светлина, отразена в дадена посока от елемент на повърхността, разделена от повърхността на елемента, проектиран в същата посока.

Комбинация от цветовете червено и зелено не е разрешена като контраст.

Измерването на коефициента на отражение на дифузната светлина трябва да се извършва в съответствие с европейските или национални стандарти.

Нивото на контраст в оттенъка трябва да се определя от близостта на два цвята в цветния спектър, така че цветовете, които са близки един до друг в спектъра, ще контрастират по-слабо от тези, които са далеч един от друг.

Стойността на наситеността на цвета в дефиницията на даден цвят описва неговия интензитет и нивото на наситеност. Колкото по-наситен е един цвят, толкова по-голям е неговият интензитет.

Първо стъпало

„Първото стъпало“ е първото стъпало на возилото, което пътникът използва при качване или слизане от влака. Това обикновено е стъпалото, което е най- близо до ръба на перона. То може да бъде фиксирано или подвижно.

Противоплъзгащ

„Противоплъзгащ“ означава, че една завършена повърхност за ползване трябва да е достатъчно грапава или другояче формулирано — триенето между повърхността и обувката на лицето или помощното средство за придвижване, се поддържа на приемливо ниво и при сухи и влажни условия.

Трябва да се отбележи, че няма уникална или универсално приета система на определяне на коефициента на триене, когато дефинираме противоплъзгането на подовите повърхности.

За подвижния състав, следователно, е достатъчно да се демонстрира, че статичният коефициент на триене между означената като „противоплъзгаща се“ повърхност и обувка с гумена подметка достига минимална стойност от 0,35 дори и тогава, когато повърхността е намокрена с чиста вода, като се измерва обикновено с национални, или международно признати методи на изпитване. Видът на гумата, използвана при изпитването, трябва да се декларира заедно с резултатите от изпитанията и трябва да е представителна за всички видове материали, използвани при производството на обувки, продавани за всекидневна употреба в държавите-членки на Европейския съюз.

За инфраструктурата трябва да се прилага националното законодателство, отнасящо се до еквивалентно означени повърхности в сгради.

„Тактилни знаци“ и „Тактилно управление“

„Тактилни знаци“ и „тактилно управление“ са знаци, или управления, включително изпъкнали пиктограми, символи или Брайлово писмо. За тактилните пиктограми и символи дълбочината трябва да е най-малко 0,5 mm издадена над повърхността, не трябва да е гравирана и трябва да има квадратни краища (напр. не закръглени или остри).

Разстоянията в пиктограмите и символите трябва да позволяват двете страни на съответната буква, номер или символ да се усетят с пръстите при единичен допир.

Най-малката височина на буква или число трябва да е 15 mm.

Когато се използва Брайлово писмо, трябва да се използва националният Брайлов стандарт. Брайловата точка трябва да е куполообразна. За единични думи трябва да се използва Брайлово писмо I, като се вгради локатор.

Ръководител на гарата

Ръководителят на гарата е отговорното лице/орган за ежедневното управление на гарата. Тази функция може да бъде прекратена от железопътното предприятие, ръководителя на инфраструктурата или трета страна.

Информация за безопасност

Информацията за безопасност е тази информация, която трябва да се предостави на пътниците, за да знаят предварително как трябва да се държат в случай на авария.

Инструкции за безопасност

Инструкциите за безопасност са тези инструкции, които трябва да се предоставят на пътниците, когато се случи авария, за да могат да разберат какво трябва да правят.

Свободен път

Свободният път е безпрепятствено пространство, което позволява движение във возилото до местата, отбелязани в Глава 4.

Проход

Проходът е средството, през което пътниците преминават от едно возило (вагон) на влака към следващото.

5.   ЕЛЕМЕНТИ НА ОПЕРАТИВНАТА СЪВМЕСТИМОСТ

5.1.   Дефиниция

Съгласно член 2, буква г) на Директива 2001/16/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО, елементите на оперативната съвместимост са „даден елементарен компонент, група компоненти, част от комплектоване или завършено комплектоване на оборудване, вградено или предстоящо да се вгради в подсистема, от която оперативната съвместимост на Трансевропейската конвенционална железопътна система зависи пряко или непряко. Схващането за съставния елемент включва материалните обекти и нематериалните такива, като програмното осигуряване (софтуер).“.

5.2.   Новаторски решения

Както е указано в раздел 4 на настоящата ТСОС, новаторските решения могат да наложат нова спецификация и/или нови методи на оценка. Тези спецификации и методи на оценка трябва да се разработват съгласно процеса, описан в точка 6.1.3.

5.3.   Списък на съставните елементи

Съставните елементи на оперативната съвместимост са включени в съответните условия на Директива 2001/16/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО, и се изреждат по-долу.

5.3.1.   Инфраструктура

Следните точки се определят като съставни елементи на оперативната съвместимост за инфраструктурата:

Устройство за визуална информация на пътниците

Помощни средства за качване

Бутони

Място за смяна на пелените на бебетата

Тактилно означение

Автомати за продажба на билети

5.3.2.   Подвижен състав

Следните точки се определят като съставни елементи на оперативната съвместимост за подвижния състав:

Модули за стандартна и универсална тоалетна

Информационно устройство за пътниците (звукова и визуална)

Алармени устройства за пътниците

Помощни средства за качване

Бутони

Място за смяна на бебетата

Визуални и тактилни означения

5.4.   Характеристики и спецификации на съставните елементи

5.4.1.   Инфраструктура

Съществените характеристики са дадени в съответните точки на раздел 4.1, показани по-долу.

Устройство за визуална информация на пътниците (4.1.2.11.2 и приложение N.)

Средства за качване (4.1.2.21.2)

Тактилни бутони (4.1.2.4)

Място за смяна пелените на бебетата (4.1.2.7.2)

Тактилни означения (4.1.2.11)

Автомати за продажба на билети (4.1.2.9.2)

5.4.2.   Подвижен състав

Съществените характеристики са дадени в съответните точки на раздел 4.2 показани по-долу.

Модули на тоалетни (4.2.2.6)

Устройство за визуална информация на пътниците (4.2.2.8.3 и Приложение N)

Алармени устройства за пътниците: Алармените устройства трябва да се активират чрез дланта на ръката на лицето и не трябва да изискват сила по-голяма от 30 N за да работят. Помощни средства за качване (4.2.2.12.3)

Бутони: Бутоните трябва да се активират със сила, не по-голяма от 15 N

Място за смяна пелените на бебета (4.2.2.6.3.2)

Визуални и тактилни означения (4.2.2.8.1, 4.2.2.8.2 и Приложение N)

6.   ОЦЕНКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО И/ИЛИ ГОДНОСТТА ЗА ПОЛЗВАНЕ

6.1.   Елементи на оперативната съвместимост

6.1.1.   Оценка на съответствието (общо)

Декларация на EО за съответствие или декларация на ЕО за годност в съответствие с член 13, параграф 1 и Приложение IV Глава 3 на Директива 2001/16/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО, трябва да се подготви от производителя или упълномощен негов представител, установен в Общността, преди един елемент от оперативната съвместимост да се пусне на пазара.

Оценката за съответствие на елемент от оперативната съвместимост трябва да се извърши съгласно следните модули (Модулите са описани в Приложение F на настоящата ТСОС):

Модули за елементи на оперативната съвместимост:

Модул A: Вътрешен производствен контрол на етапите на проектиране, разработване и производство

Модул A1: Вътрешен проектен контрол с проверка на продукта относно етапите на проектиране, разработване и производство

Модул B: Изследване на типа от гледна точка на етапите на проектиране и разработване

Модул C: Съответствие за типизиране на производствената фаза

Модул D: Система за управление на качеството на производството за производствената фаза

Модул F: Проверка на продукта относно производствената фаза

Модул H1: Цялостна система за управление на качеството относно етапите на проектиране, разработване и производство

Модул H2: Цялостна система за управление на качеството с проектно изследване относно етапите на проектиране, разработване и производство

Модул V: Утвърждаване на типа чрез изпитване в експлоатация (годност за употреба)

Ако е необходимо участие на упълномощен орган за съответния модул,

—	Процесът на одобрение и съдържанието на оценка трябва да бъдат дефинирани между производителя или негов упълномощен представител, установен в Общността, съгласно изискванията, определени в настоящата ТСОС.

—	За всеки елемент от оперативната съвместимост подходящият уведомен орган, избран от производителя, трябва да бъде упълномощен да:

оценява елементите на оперативната съвместимост на подсистемата „Подвижен състав“ и/или оценява елементите на оперативната съвместимост на подсистемата инфраструктура.

6.1.2.   Процедури за оценка на съответствието (модули)

Оценката на съответствието включва фазите и характеристиките, както е показано, с Х в Таблица D1 на Приложение D на настоящата ТСОС. Производителят или негов упълномощен представител, установен в Общността, трябва да избере един от модулите или комбинация от модули, посочени в следната Таблица 16, според изисквания елемент.

Таблица 16:

Процедури на оценка

Точка	Елементи за оценка	Mодул A	Mодул A1 (3)	Mодул B+C	Mодул B+D	Mодул B+F	Mодул H1 (3)	Модул H2
4.1.2.11.2 и 4.1.2.12.2	Устройство за визуална информация за пътниците		X	X	X		X	X
4.1.2.21.2	Средства за качване		X		X	X	X	X
4.1.2.4	Тактилни бутони	X		X			X
4.1.2.7.2	Място за смяна пелените на бебета	X		X			X
4.1.2.11	Тактилно означение	X		X			X
4.1.2.9.2	Автомати за продажба на билети	X		X			X
4.2.2.6	Тоалетни модули		X	X	X		X	X
4.2.2.8	Устройство за визуална информация за пътниците		X	X	X		X	X
4.2.2.3, 4.2.2.6 и 4.2.2.11	Алармено устройство за пътниците	X		X			X
4.2.2.12.3	Средство за качване		X		X	X	X	X
4.2.2.4	Бутони	X		X			X
4.2.2.6.3.2	Място за смяна пелените на бебета	X		X			X
4.2.2.8.1, 4.2.2.8.2 и Приложение N	Визуални и тактилни означения	X		X			X

6.1.3.   Новаторски решения

Ако за даден елемент от оперативната съвместимост се предложи новаторско решение, както е дефинирано в раздел 5.2, производителят или негов упълномощен представител, установен в Общността, трябва да заяви отклоненията от съответната точка на настоящата ТСОС и да ги подаде до Европейската железопътна агенция (ЕЖА). ЕЖА трябва да даде завършен вид на съответните функционални и интерфейсни спецификации за елементите и да разработи методика за оценяване.

Така подготвените съответни функционални и интерфейсни спецификации и методики за оценяване трябва да се включат в ТСОС в процеса на ревизирането ѝ.

След влизането в сила на решение на Комисията, взето в съответствие с член 21, параграф 2 на Директива 2001/16/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО, е позволено новаторското решение да се използва, преди включването му в ТСОС.

6.1.4.   Оценка на годността за ползване

Оценката на годността за ползване съгласно проверката на типа по време на работа (модул V), както е посочено в приложение Е на настоящата ТСОС е необходима за следните съставни елементи на оперативната съвместимост:

За нито един

6.2.   Подсистеми

6.2.1.   Оценка на съответствието (общо)

Съгласно приложение VI към Директива 96/48/ЕО, възложителят или негов нотифициран представител в Общността (заявител) трябва да подаде заявление за оценка на съответствието на подсистема „Подвижен състав“ или „Инфраструктура“ до нотифициран орган по негов избор.

Подаване на заявление за оценяване на съответствието на подвижния състав от производителя остава открит въпрос (виж DV11 въпрос 3)

Този нотифициран орган трябва да има право да оценява подсистемата „Подвижен състав“ или „Инфраструктура“.

В съответствие с член 18, параграф 1 и приложение VI към Директива 2001/16/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО, трябва да се попълни от заявителя.

Тази декларация на ЕК за проверка е необходима, за да се получи разрешение за работа на подсистемата.

Оценка на съответствието на подсистемата трябва да се извършва съгласно един или комбинация от следните модули в съответствие с точка 6.2.2 и приложение Д към настоящата ТСОС (Модулите са описани в приложение Е на настоящата ТСОС):

Модули за ЕО утвърждаване на подсистемите

Модул SB : Изследване на типа относно фазите на проектиране и разработване

Модул SD : Система за управление на качеството на продукта за производствената фаза

Модул SF : Проверка на продукта за производствената фаза

Модул SG : Проверка на единицата

Модул SH2 : Цялостна система за управление на качеството с изследване на проекта за фазите на проектиране, разработване и производство

Процесът на одобрение и съдържанието на оценката трябва да бъдат дефинирани между заявителя и нотифициран орган съгласно изискванията, определени в настоящата ТСОС, в съответствие с правилата, изложени в раздел 7 на настоящата ТСОС.

6.2.2.   Процедури за оценяване на съответствието (модули)

Заявителят трябва да избере един от модулите или комбинация от модули, показани в Таблица 17.

Таблица 17:

Процедури за оценяване

Подсистема за оценяване	Mодул SB+SD	Mодул SB+SF	Mодул SG	Mодул SH2
Подсистема „Подвижен състав“	X	X		X
Подсистема „Инфраструктура“	X		X	X

Характеристиките на подсистемата за оценяване по време на съответните фази са посочени в приложение Д на настоящата ТСОС, таблица Д.1 за подсистемата „Инфраструктура“ и таблица Д.2 за подсистемата „Подвижен състав“. Заявителят трябва да потвърди за всяка подсистема, че тя съответства на типа.

Характеристиките на елементите на оперативната съвместимост са посочени в приложение Г, таблица Г1, също така и в приложение Д, таблица Д.1 или Д.2. Оценката на тези характеристики се допълва от наличието на ЕО декларация за съответствие на елемента на оперативната съвместимост.

Оценяването на подсистемата за поддръжка е описано в точка 6.2.5.

6.2.3.   Новаторски решения

Ако подсистемата включва новаторски решения, както е описано в раздел 4.1.1 или 4.2.1, производителят или възложителят трябва да заяви състоянието на отклонение от съответната точка на ТСОС и да подаде документа до Европейската железопътна агенция (ЕЖА). ЕЖА трябва да даде завършен вид на съответните функционални и интерфейсни спецификации за това решение и да разработи методики за оценяване.

Съответните функционални и интерфейсни спецификации и методики за оценяване трябва да бъдат включени в настоящата ТСОС в процеса на ревизирането ѝ.

След влизането в сила на решение на Комисията, взето в съответствие с член 21, параграф 2 на Директива 2001/16/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО, е позволено новаторското решение да се използва, преди включването му в ТСОС.

6.2.4.   Оценка на поддръжката

Съгласно член 18.3 на Директива 2001/16/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО, уведоменият орган събира техническото досие, което включва документацията за поддръжка. Това означава, че уведоменият орган трябва да провери специално:

—	съществуването на документацията за поддръжка,

—	съществуването в документацията за поддръжка на подвижния състав на въпросите, подробно изложени в точка 4.2.10.2 на ТСОС RST за високоскоростни влакове,

но не трябва да проверява валидността на съдържанието на документацията за поддръжка.

Оценяването на съответствието на поддръжката е отговорност на всяка засегната държава-членка.

Точка Е.4 на приложение Е (което е открит въпрос) описва процедура, с която всяка държава-членка гарантира, че разпоредбите за поддръжката отговарят на условията на настоящата ТСОС и осигурява спазването на основните параметри и съществени изисквания през целия жизнен цикъл

6.2.5.   Оценяване на правилата за експлоатация

ТСОС за експлоатация на конвенционална железопътна система, точка 6.2.1 гласи, че към момента никой от елементите, съдържащи се в ТСОС OPE за конвенционална железопътна система не изискват отделна оценка от уведомен орган.

За целта на тази ЛНП ТСОС, уведоменият орган не трябва да проверява дадени правила за експлоатация, дори ако те са включени в точка 4.1.4 или 4.2.4.

6.2.6.   Оценка на отделни возила

Когато подвижният състав е доставен като отделни возила, а не като фиксирани композиции, тези возила трябва да се оценяват спрямо съответните точки на настоящата ТСОС, като се приеме, че не всяко возило ще има места за инвалидни колички, приспособления за инвалидни колички или универсална тоалетна.

Трябва обаче да се демонстрира, че когато е формиран като завършен влак с други съвместими возила, той ще съответства на всички точки на ТСОС — ЛНП.

6.3.   Съставни елементи на оперативна съвместимост, непритежаващи ЕО декларация

6.3.1.   Обща информация

За ограничен период от време, известен като „преходен период“, елементите на оперативната съвместимост, непритежаващи ЕО декларация за съответствие или годност за ползване, могат да бъдат включвани по изключение в подсистемите при положение, че условията, описани в този раздел, са изпълнени.

6.3.2.   Преходен период

Преходният период трябва да започва от влизането в сила на настоящата ТСОС и ще продължи шест години.

След като завърши преходният период при изключенията, позволени в раздел 6.3.3.3 по-долу, елементите на оперативната съвместимост трябва да съответстват на изискваната ЕО декларация за съответствие и/или годност за ползване преди включването в подсистемата;

6.3.3.   Сертифициране на подсистемите, които съдържат несертифицирани елементи на оперативната съвместимост по време на преходния период

6.3.3.1.   Условия

По време на преходния период, уведоменият орган има право да издава сертификат за съответствие за подсистема, дори ако някой от елементите на оперативната съвместимост, включени в подсистемата, не се разглеждат от съответните ЕО декларации за съответствие и/или годност за ползване съгласно тази ТСОС, ако са взети под внимание следните три критерия:

—	съответствието на подсистемата е проверено за изискванията, дефинирани в Глава 4 на настоящата ТСОС от уведомения орган и

—	чрез провеждане на допълнително оценяване, уведоменият орган потвърждава че, съответствието и/или годността за ползване на елементите на оперативната съвместимост са в съответствие с изискванията на Глава 5 и

—	елементите на оперативната съвместимост не се разглеждат от съответните ЕО декларации за съответствие и/или годност за ползване, те трябва вече да са били ползвани в подсистема, която е работила в най-малко една държава-членка преди влизането в сила на настоящата ТСОС.

ЕО декларации за съответствие и/или годност за ползване не трябва да се изготвят за елементи на оперативната съвместимост, оценявани по този начин.

6.3.3.2.   Нотифициране

—	сертификатът за съответствие на подсистемата трябва ясно да оказва кои елементи на оперативната съвместимост са оценявани от уведомения орган, като част от проверката на подсистемата.

—	ЕО декларацията за проверка на подсистемата трябва да посочва ясно:

—	Кои елементи на оперативната съвместимост са оценявани като част от подсистемата.

—	Потвърждение, че подсистемата съдържа елементи на оперативната съвместимост, идентични с тези, проверени като част от подсистемата.

—	За онези елементи на оперативната съвместимост, причината(ите) защо производителят не е осигурил ЕО декларация за съответствие и/или годност за ползване преди включването им в подсистемата.

6.3.3.3.   Реализация на жизнения цикъл

Производството или модернизирането/обновяването на съответната подсистема трябва да завърши в рамките на шестте години преходен период. Относно жизнения цикъл на подсистемата:

—	по време на преходния период и

—	под отговорността на органа, издал ЕК декларацията за проверка на подсистемата

елементите на оперативната съвместимост, които не притежават ЕО декларация за съответствие и/или годност за ползване и са от същия тип, създадени от същия производител, са разрешени за подмяна, свързана с поддръжката и като резервни части на подсистемата.

След изтичането на преходния период и

—	докато подсистемата се модернизира, обновява или подменя и

—	под отговорността на органа, издал ЕО декларацията за проверка на подсистемата

елементите на оперативната съвместимост, които не притежават ЕО декларация за съответствие и/или годност за ползване и са от същия тип, изградени от същия производител, могат да бъдат ползвани за замени, свързани с поддръжката.

6.3.4.   Разпоредби за наблюдение

По време на преходния период държавите-членки трябва да наблюдават:

—	броя и типа на елементите на оперативната съвместимост, въведени на пазара в собствената им страна;

—	да се уверят, че когато една подсистема е представена за одобрение, причините за липса на сертификат на елемент от оперативната съвместимост от производителя са идентифицирани;

—	да уведомят Комисията и другите държави-членки относно подробностите на несертифицираните елементи на оперативната съвместимост и причините за липса на сертификат.

7.   ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТСОС — ЛНП

Този раздел разглежда стратегията за изпълнение на ТСОС. По-точно, необходимо е да се характеризират етапите, които трябва да се завършат, за да се направи постепенен преход от съществуващата ситуация до крайното положение, при което съответствието с ТСОС ще се превърне в норма. Този раздел се базира на нуждата от координация при изпълнението на ТСОС предимно технически или експлоатационно, но се отчита и анализът на ползите и разходите съгласно съответните условия на директивата. В допълнение, трябва да се вземе под внимание фактът, че изпълнението на ТСОС обикновено трябва да се координира с изпълнението на други ТСОС.

Изпълнението на тези ТСОС трябва да отчита общото мигриране на конвенционалната и високоскоростна железопътна мрежа към пълна оперативна съвместимост.

За да подпомогне този процес, тези ТСОС позволяват постепенно последователно прилагане и координирано изпълнение с други ТСОС.

7.1.   Прилагане на настоящата ТСОС към нова инфраструктура/подвижен състав.

7.1.1.   Инфраструктура

Аспектите на инфраструктурата в раздели от 2 до 6 на настоящата ТСОС и други специални условия по-долу се прилагат напълно за нова инфраструктура, пусната в експлоатация.

Тази точка на ТСОС не се прилага за нова инфраструктура, която е предмет на вече подписан договор или във финална фаза на тръжна процедура към датата на влизане в сила на настоящата ТСОС.

Управителят на инфраструктурата или железопътното предприятие или началникът на гарата, отговарящи и за ж.п. гарата, трябва да организират консултации с организациите, отговорни за управление на околността във всички случаи на ново строителство на гарата или в околността, за да се допринесе за удовлетворяването на изискванията за достъпност не само в гарата, но и за достъпност до нея.

7.1.2.   Подвижен състав

7.1.2.1.   Общи положения

Аспектите на подвижния състав в раздели от 2 до 6 на настоящата ТСОС и други специални условия по-долу се прилагат напълно за нов подвижен състав, пуснат в експлоатация.

Настоящата ТСОС не се прилага за нов подвижен състав, който е предмет на вече подписан договор или във финална фаза на тръжна процедура към датата на влизане в сила на настоящата ТСОС.

7.1.2.2.   Новоизграден подвижен състав с нов дизайн

7.1.2.2.1.   Дефиниции

За целта на този раздел 7.1.1 и на раздел 7.1.2.1:

—	Период фаза A е периода, който започва с определянето на уведомения орган и предоставянето му на описание на подвижния състав, който предстои да се разработи и построи или закупи.

—	Период фаза B е периода, който започва, когато се издаде сертификат за изследване на типа или проекта за ЕО утвърждаване от уведомения орган и завършва, когато срокът на сертификата за изследване на типа или проекта за ЕО утвърждаване изтече.

7.1.2.2.2.   Обща информация

—	сертификат за изследване на типа или проекта за ЕО утвърждаване на подсистема и/или

—	сертификат за изследване на типа или проекта относно съответствие и/или годност за ползване на елементите на оперативната съвместимост

е разрешено да се изисква от който и да е заявител, както е дефинирано в точки 6.2.1 и 6.1.1 съответно.

Заявителят трябва да уведоми за своето намерение да разработва и оценява нов подвижен състав и/или елементи на оперативната съвместимост нотифицирания орган, избран в съответствие с Глава 6 на настоящата ТСОС. Заедно с това уведомление, заявителят трябва да осигури описание на подвижния състав или на елементите на оперативната съвместимост, който възнамерява да разработва, строи или да придобие.

7.1.2.2.3.   Фаза A

Следвайки датата, определена от уведомения орган, базата за сертифициране на валидната ТСОС към датата на одобряване на специалния подвижен състав трябва да бъде определена за седемгодишен период на фаза А, с изключение при използване на член 19 на Директива 96/48/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО.

Когато ревизирана версия, включително настоящата, на ТСОС влезе в сила по време на периода на фаза A, разрешено е да се ползва ревизираната версия, или изцяло или за отделни раздели, ако заявителят и нотифицираният орган се споразумеят за това. Тези разпореждания трябва да бъдат документирани.

След положителна оценка, уведоменият орган трябва да издаде сертификат за изследване на типа или проекта за ЕО утвърждаване на подсистемата или сертификат за изследване на типа или проекта за съответствие и/или годност за ползване за елемента на оперативната съвместимост.

7.1.2.2.4.   Фаза Б

а)

Изисквания на подсистемата Сертификатът за изследване на типа или проекта за подсистемата е валиден за седемгодишен период на фаза Б, дори ако влезе в сила нова ТСОС, с изключение на случай на използване на член 19 на Директива 96/48/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО. По това време е разрешено подвижен състав от същия тип да влезе в експлоатация без нова оценка на типа. Преди края на седемгодишния период на фаза Б, подвижният състав трябва да бъде оценен съгласно валидната по това време ТСОС, за тези изисквания, които са изменени или са нови в сравнение с базата за сертифициране. — Ако се иска и се приеме дерогация, сертификатът за изследване на съществуващия тип или проект за ЕО утвърждаване остава валиден за още тригодишен период на фаза Б. Преди изтичането на трите години същият процес на оценка и заявка за дерогация е разрешено да се направи отново. — Ако проектът на подсистемата е съвместим, сертификатът за изследване на типа или проекта за ЕО утвърждаване трябва да остане валиден за следващ седемгодишен период на фаза Б. В случай, че не влезе в сила нова ТСОС преди края на периода на фаза Б, не се изисква оценка на подвижния състав и съответният сертификат остава в сила за следващ седемгодишен период на фаза Б.

б)

Изискване за елемент на оперативната съвместимост Сертификатът за изследване на типа или проекта или годността за ползване е валиден за петгодишен период фаза Б, дори ако нова ТСОС влезе в сила, с изключение на случай на ползване на член 19 на Директива 96/48/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО. По това време нови елементи от същия тип е разрешено да се внедряват без оценка. Преди края на петгодишния период фаза Б, елементът трябва да бъде оценен съгласно валидната към момента ТСОС за тези изисквания, които са променени или са нови в сравнение с базата на сертифициране.

7.1.2.3.   Подвижен състав със съществуващ дизайн

Подвижен състав, чийто проект не е сертифициран съгласно ТСОС, попада под условията, описани в раздел 7.5.2

7.1.2.4.   Преходен период

Държавите-членки могат да не прилагат ТСОС за преходен период, който ще продължи до 1ви януари 2010 година. Това се ограничава за случаите на:

—	вече подписани договори или във финална фаза на тръжната процедура към датата на влизане в сила на настоящата ТСОС и възможности към договорите за закупуване на допълнителни возила или

—	договори за покупка на нов подвижен състав от съществуващ проектен тип, подписан през този преходен период

7.2.   Ревизия на ТСОС

Съгласно член 6, параграф 3 на Директива 2001/16/ЕО, изменена с Директива 2004/50/ЕО, Агенцията е отговорна за извършването на преглед и актуализация на ТСОС и за подготовката на подходящи препоръки към Комитета, упоменат в член 21 на тази директива да следи за развитието на технологиите или за социалните изисквания. В допълнение, постоянното приемане и ревизии на други ТСОС, може също да окаже въздействие върху настоящата ТСОС. Предложените промени към настоящата ТСОС трябва да бъдат подложени на щателен преглед и обновените ТСОС трябва да се публикуват на показателна периодична основа от 3 години.

Агенцията трябва да бъде уведомена за новаторски решения, за да вземе решение за бъдещото им включване в ТСОС.

7.3.   Приложение на настоящата ТСОС към съществуващата инфраструктура/подвижен състав

Във връзка със съществуващата инфраструктура и подвижен състав, настоящата ТСОС се прилага за компоненти, които са обновени или разширени в съответствие с условията, изложени в член 14, параграф 3 на директивата.

7.3.1.   Инфраструктура

Съществуваща инфраструктура е инфраструктурата, която се използва в деня на влизане в сила на настоящата ТСОС.

ТСОС не се прилага за съществуващата инфраструктура, докато тя не бъде обновена или модернизирана.

ТСОС не се прилага за инфраструктура, която е обновена или модернизирана по време на вече подписан договор или при финална фаза на тръжна процедура към датата на влизане в сила на настоящата ТСОС.

Управителят на инфраструктурата или железопътното предприятие или началник гара, отговарящи за ж.п. гарата, трябва да организират консултации с организациите, отговорни за управление на околността във всички случаи на модернизиране и ремонт на гарата или околността, за да се допринесе за удовлетворяването на изискванията за достъпност не само в гарата, но и за достъпа до нея.

Когато са обновени или модернизирани съществуващите гари, които имат дневен пътникопоток от 1 000 пътника или по-малко, комбинирано пристигащи и заминаващи, осреднено за 12 месечен период, не се изисква да има асансьори или рампи, там където иначе биха били нужни, за да се постигне пълно съответствие с тази точка, ако друга гара в 50 км обсег по същата линия осигурява напълно съответстващ безпрепятствен път. При тези обстоятелства проектът на гарите трябва да включва бъдещо монтиране на асансьор и/или рампи, за да направи гарата достъпна за всички категории ЛНП.

7.3.1.1.   Общи положения

Когато елементите са обновени или модернизирани, те трябва да отговарят на изискванията на настоящата ТСОС, с изключение на следното:

Когато работата по модернизирането или ремонта на инфраструктурата засяга аспекти на инфраструктурата, подчинени на някоя точка от ЛНП ТСОС, тя трябва да бъде оценена отново съгласно изискването на настоящата ТСОС, предмет на следните условия:

Съответствие със съдържанието на настоящата ТСОС не е задължително, ако работата, необходима, за да се постигне съответствие, налага конструктивни промени на някой носещ елемент.

Системите и елементите, които не се включват в обхвата на специална програма за модернизиране или обновяване, не се налага да се правят съвместими по време на тази програма.

В случай че, инфраструктурата се оценява повторно спрямо друга ТСОС, като резултат от дейности по модернизиране или обновяване, то тогава се изисква повторно оценяване само за настоящата ТСОС относно системите и компонентите директно засегнати от дейностите.

Трябва да има два вида блокове на инфраструктурата

—	Сградите на гарата (включително места за паркиране, тоалетни, офиси за продажба и др.)

—

Перони

Когато се надстроява или ремонтира цялостен блок, то той трябва да включва безпрепятствен маршрут (когато е приложимо), който може да бъде свързан с други блокове, когато те са модернизирани или обновени.

Нормалната поддръжка на елементите на инфраструктурата не трябва да изисква повторна оценка в рамките на настоящата ТСОС.

7.3.1.2.   Безпрепятствени маршрути — Обща информация (4.1.2.4.1)

Съответствие с изискванията за размерите на пасарелки и подлези относно ширина и/или височина не е задължително за съществуващите пасарелки и подлези.

7.3.1.3.   Геометрия на пасарелките, стълбите и подлезите (4.1.2.14 и 4.1.2.15)

Съответствие с изискванията за размерите на пасарелки, стълби и подлези относно ширина и/или височина не е задължително за съществуващите пасарелки, стълби и подлези.

7.3.1.4.   Рампи, ескалатори, асансьори и подвижни пътеки (4.1.2.17)

Съответствие с изискванията за рампи, ескалатори, асансьори и подвижни пътеки не е задължително за съществуващите рампи, ескалатори, асансьори и подвижни пътеки.

7.3.1.5.   Ширина и ръб на перона (4.1.2.19)

Съответствие с изискванията за минимална ширина на перона не е задължително за съществуващите гари, ако причината за несъответствие е наличието на определени препятствия на перона (напр. конструктивни колони, стълбищни клетки, асансьори и др.), които не могат да се преместват.

7.3.1.6.   Височина и ръб на перона (4.1.2.18)

Съответствие с изискванията за височина и ръб на перона не е задължително в случай на ремонтирани перони, но остава задължително за модернизиране на перони.

7.3.1.7.   Сгради от историческо значение

Когато съществуваща сграда, или част от нея, е призната за историческа сграда и е защитена от националното законодателство, операторът на инфраструктурата трябва да се старае да изпълни съдържанието на настоящата ТСОС. Обаче там, където е видно, че националното законодателство за защита на сградите ще бъде нарушено, изпълнението на съответните изисквания на настоящата ТСОС не е задължително.

7.3.2.   Подвижен състав

Съществуващият подвижен състав е подвижния състав, който функционира, или е по договор, който вече е подписан или във финална фаза на тръжна процедура към деня на влизане в сила на настоящата ТСОС.

ТСОС не се прилага за съществуващия подвижен състав, ако той не е обновен или модернизиран.

Тази точка от ТСОС не се прилага за подвижен състав, който е обновен или модернизиран при условията на вече подписан договор или във финална фаза на тръжна процедура към деня на влизане в сила на настоящата ТСОС.

7.3.2.1.   Обща информация

Там, където дейностите по надграждането и ремонта на подвижния състав влияе на аспектите на подвижния състав, подчинен на точка от тази ЛНП ТСОС, той трябва да бъде повторно оценен съгласно изискването на настоящата ТСОС, подчинено на следните условия:

Системите и компонентите, които не са включени в обхвата на специална програма за надграждане и обновяване, по време на тази програма не се налага да станат съответстващи.

В случай че, возилото се оценява повторно спрямо друга ТСОС, като резултат от дейности по обновяване или модернизиране, то тогава се изисква повторно оценяване само за настоящата ТСОС относно системите и компонентите, директно засегнати от дейностите.

Съответствие със съдържанието на настоящата ТСОС не е задължително, ако необходимата дейност, за да се постигне съответствие, изисква структурни промени на входните врати (външни и вътрешни), на рамите, буферите, корпусите на возилата, защитните устройства срещу струпване (при катастрофа) на возилата едно върху друго, или дейност, която налага повторна проверка на структурната цялост на возилото съгласно EN 12663:юли 2001 г. и/или други ТСОС.

7.3.2.2.   Места за сядане

Съответствие с точка 4.2.2.1 относно перилата на гърба на местата за сядане е задължително, само ако структурата на местата за сядане се модернизира или обновява в цялото превозно средство.

Съответствие с точка 4.2.2.2 относно осигуряването на места с предимство е задължително, само ако положението на местата за сядане се променя във целия влак и това може да се постигне без да се намалява съществуващият капацитет на влака. При последното обстоятелство трябва да се осигури максималният брой места с предимство, като се запази съществуващият капацитет.

Съответствие с изискванията относно височината над местата с предимство не е задължително, ако ограничителният фактор е решетката за багаж, която не е изменена структурно по време на ремонтните или надграждащи дейности.

7.3.2.3.   Места за инвалидни колички

Съответствие с изискванията за места за инвалидни колички се изисква, само когато разположението на местата се променя в цялото влаково формирование. Обаче, ако входящото помещение или коридорите не могат да бъдат изменени, за да позволят достъп на инвалидни колички, не е необходимо да се осигуряват места за инвалидни колички, ако разположението на местата за сядане трябва да се променя.

Осигуряването на контактни аварийни устройства при позициите на инвалидните колички не е задължително, ако возилото не притежава електрическа система за комуникация, която да бъде приспособена да включва такова устройство.

7.3.2.4.   Външни врати

Съответствие с изискванията за определяне на изхода на коридорите с означения и контраст е задължително, само когато возилото се боядисва повторно (или другояче казано, се освежава).

Съответствие с изискванията за определяне на вътрешното положение на изходните коридори чрез контраст на нивото на пода е задължително, само когато покритието на пода се ремонтира или обновява.

Съответствие с изискванията за осигуряване на сигнализация при отваряне и затваряне на вратата е задължително, само когато системата за контрол на вратата се ремонтира или обновява.

Пълно съответствие с изискванията относно положението и осветлението на контрола на вратите е задължително, само когато системата за управление на вратата се ремонтира или обновява и когато управлението може да се премести без изменение на структурата на возилото или вратата. В този случай обаче ремонтираните или обновени органи за управление трябва да бъдат инсталирани колкото е възможно по-близо до положението за съответствие.

7.3.2.5.   Вътрешни врати

Съответствие с изискванията за сила на задействане на органа за управление на вратите и позиционирането им е задължително, само ако вратата и механизмът и/или управлението на вратата се ремонтира или обновява.

Съответствие с изискването да се направи синхронна работата на последователните свързващи врати и на тези между превозните средства е задължително, само ако вратите са вече автоматизирани, системата за контрол на вратите е ремонтирана или обновена и съществува подходяща контролна система за комуникация между вагоните.

7.3.2.6.   Осветление

Съответствие с изискването да се осигури осветяване на стъпалата съгласно точка 4.2.2.5, при външните изходи не се налага, ако се установи, че няма достатъчна мощност на електрическата система и тя не може да издържи на допълнително натоварване, или такова осветление не може полезно да се приложи без структурна промяна на входната част.

7.3.2.7.   Тоалетни

Осигуряването на напълно съвместима универсална тоалетна е задължително, само когато съществуващите тоалетни напълно се обновяват или преоборудват и се осигурява място за инвалидна количка, и съвместима универсална тоалетна може да се вгради без структурна промяна на корпуса на вагона.

Поставянето на аварийни контактни устройства в универсалната тоалетна не е задължително, ако возилото няма електрическа система за комуникация, която да бъде адаптирана да включва такова устройство.

7.3.2.8.   Свободни пътеки

Съответствие с изискванията на точка 4.2.2.7 е задължително, само ако разположението на местата се променя в целия вагон и се осигурява място за инвалидна количка.

Съответствие с изискванията за свободни пътеки между свързващите превозни средства е задължително, само ако проходът се ремонтира или обновява.

7.3.2.9.   Информация

Съответствие с изискванията на точка 4.2.2.8.2.2 относно информацията за маршрута не е задължителна при ремонт или обновяване. Обаче там, където е инсталирана автоматична маршрутна информационна система като част от програмата за обновяване и надграждане, тя трябва да съответства на тази точка.

Съответствието с други части на точка 4.2.2.8 трябва да е задължително при обновяване и надграждане на означения и вътрешни повърхности.

7.3.2.10.   Промени във височината

Съответствие с изискванията на точка 4.2.2.9 не е задължителна, с изключение когато цветна контрастна предупредителна лента на носа на стълбата трябва да се постави, когато се обновяват и ремонтират материалите на повърхността за ходене.

7.3.2.11.   Дръжки

Съответствие с изискванията на точка 4.2.2.10 е задължително, само където съществуващите дръжки са ремонтират и обновяват.

7.3.2.12.   Спални места с достъп за инвалидни колички

Съответствие с изискването да се осигури спално място с достъп за инвалидна количка е задължително, само когато съществуващото спално място се ремонтира или обновява.

Осигуряването на аварийни контактни устройства в спалното място с достъп за инвалидна количка не е задължително, ако возилото няма електрическа система за комуникация, която да бъде адаптирана да включва такова устройство.

7.3.2.13.   Позиция на стъпалото, стъпала и помощни средства за повдигане

Съответствие с изискванията на точка 4.2.2.12 не е задължително при ремонт или обновяване, с изключение ако подвижни стъпала или други интегрални помощни средства са набавени, то те трябва да отговарят на съответните подточки в този раздел на ТСОС.

Обаче, ако мястото за инвалидна количка съгласно точка 4.2.23 се създава при ремонт или обновяване, то тогава то е задължително да осигурява някаква форма на помощно средство за повдигане в съответствие с точка 4.2.2.12.4.

Отговорният управител на инфраструктурата (или ръководител/и на гарата, ако те са отговорните органи) и железопътното предприятие трябва да постигнат споразумение в съответствие с член 10.5 на Директива 91/440/ЕО, изменена последно от Директива 2004/51/ЕО, преди да влезе в експлоатация разширеният подвижен състав, за да установи коя страна е отговорна за осигуряването на помощни средства, където това е необходимо (точка 4.2.2.12.4). Управителят на инфраструктурата (или ръководител/и на гарата и железопътното предприятие трябва да гарантират, че разделението на отговорностите, за което са се споразумели, е най-доброто важно общо решение.

7.4.   Специални случаи

7.4.1.   Обща информация

При специалните случаи по-долу са разрешени следните специални условия.

Тези специални случаи принадлежат към две категории: условията се прилагат или постоянно (случай „P“), или временно (случай „T“). При временни случаи се препоръчва съответната страна-членка да въведе съответната подсистема или до 2010 година (случай „T1“), цел поставена в Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и Комисията от 23 юли 1996 година относно Насоките на общността за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа, или до 2020 година (случай„T2“).

7.4.1.1.   Височина на перона

Дания „P“

Разрешено е височината на перона да бъде 920 mm над повърхността на движение за S-Bahn обслужването.

Франция „P“

Разрешено е височината на перона да бъде 920 mm над повърхността на движение за мрежата на Ил-дьо-Франс (Ile-de-France).

Германия „P“

Разрешено е височината на перона да бъде 960 mm над повърхността на движение за S-Bahn обслужването.

Великобритания, Северна Ирландия и Ейре „P“

Разрешено е височината на перона да бъде 915 mm над повърхността на движение.

Литва, Латвия и Естония „P“

За конвенционалната железопътна инфраструктура е разрешено само височината на перона да бъде 200 mm или 1 100 mm (+20 mm, – 50 mm) над повърхността на движение.

Полша „P“

Разрешено е височината на перона да бъде 960 mm над повърхността на движение за S-Bahn обслужването.

Португалия „P“

За цялата съществуваща конвенционална железопътна инфраструктура в Португалия, е разрешено височината на перона да бъде 900 mm над повърхността на движение.

На гари и спирки без услуги за ежедневно пътуващи лица с карти е разрешено височината на перона да бъде 685 mm над повърхността на движение.

Забележка: конструкцията на прага на входната врата на нов подвижен състав трябва да бъде оптимизирана за достъп от перон с височина от 900 mm.

Испания „P“

Разрешено е височината на перона да бъде 680 mm над повърхността на движение за предназначени пътници или регионални пътни перони.

Швеция „P“

Разрешено е височината на перона да бъде 580 mm и 730 mm над повърхността на движение.

Холандия „P“

Разрешено е височината на перона да бъде 840 mm над повърхността на движение.

7.4.1.2.   Ръб на перона

Ейре „P“

По права и равна линия bq0 = 1 561 mm.

Великобритания „P“

Ръб на перона:

При прави и равни перони.

∞ ≥ R ≥ 360	360 ≥ R ≥ 160
bq0 = 1 447,5

За линии, които обслужват (Клас 373) Eurostar и линии, където се обслужват товарни контейнери от 2,6 m.

∞ ≥ R ≥ 360	360 ≥ R ≥ 160
bq0 = 1 477,5

За линии, където се обслужват товарни контейнери от 2,6 m.

	∞ ≥ R ≥ 500	500 ≥ R ≥ 160
Вътрешна страна на кривата	bq0 = 1 447,5

	∞ ≥ R ≥ 360	360 ≥ R ≥ 160
Външна страна на кривата	bq0 = 1 447,5

За височини на перони от 550 mm и 760 mm, ръбът трябва да бъде:

„P“

при крива с радиус R при 1 000 ≤ R < ∞ (m)

при крива с радиус R при R < 1 000 (m)

Италия „P“

За височина на перона 550 mm

Финландия „P“

Латвия, Литва и Естония „P“

Само за конвенционална железопътна инфраструктура:

За височини на перона от 200 mm bq0 = 1 745 mm (+30 mm, – 25 mm).

За височини на перона от 1 100 mm bq0 = 1 920 mm (+30 mm, – 25 mm).

Северна Ирландия „P“

По право и равно трасе bq0 = 1 560 mm.

Полша „P“

Португалия „P“

Приложима само за цялата конвенционална железопътна инфраструктура.

Междурелсие (номинално): 1 668 mm

За височини на перона (h) oт 900 mm (700 mm < h ≤ 1 170 mm)

За височини на перона (h) oт 685 mm (400 mm ≤ h ≤ 700 mm)

Испания „P“

Само части от мрежата са с междурелсие от 1 668 mm

Швеция „P“

7.4.1.3.   Стъпала за качване и слизане

7.4.1.3.1.   Обща информация

Когато оперативно съвместим подвижен състав се експлоатира на перони, описани като специални случаи подробно в точка 7.4.1.2 за перони с височина от 550 mm или 760 mm, следната допълнителна стойност δ g може да бъде добавена към конвенционалната стойност на δ h .

Съответната стойност b q0 е също зададена в таблиците.

Допълнителна стойност δ g за право и равно трасе.

	Белгия „P“	Финландия „P“	Италия „P“	Полша „P“	Португалия „P“ за перони от 900 mm	Португалия „P“ за перони от 685 mm	Швеция „P“	Испания „P“	Велико. Британия „P“
δg	0	150	11,5	75	+ 120 mm	+ 150 mm	20	70	- 202,5
bq0	1 650	1 800	1 661,5	1 725	1 770 mm	1 800 mm	1 670	1 720	1 447,5
За допълни-телни размери:		7.4.1.3.3			7.4.1.3.4	7.4.1.3.4			7.4.1.3.2

Допълнителна стойност δ g за R = 300 m

	Белгия „P“	Финландия „P“	Италия „P“	Полша „P“	Португалия „P“ за перони от 900 mm	Португалия „P“ за перони от 685 mm	Швеция „P“	Испания „P“	Велико. Британия „P“
δg	54,5	257,5	11,5	195	+ 213 mm	+ 215 mm	Отвътре 144 Отвън 123,5	70	Стандарт –200 Eurostar -170
bq0	1 716,5	1 920	1 674	1 845	1 876 mm	1 878 mm	Отвътре 1 806,5 Отвън 1 773,5	1 732,5	Стандарт 1 462,5 Eurostar 1 492,5
За допълни-телни размери:		7.4.1.3.3			7.4.1.3.4	7.4.1.3.4			7.4.1.3.2

7.4.1.3.2.   Специален случай за подвижен състав, функциониращ във Великобритания „P“

Тъй като δg е с отрицателна стойност, първото стъпало, както е дефинирано в точка 4.2.2.12.1 ще бъде необходимо да се отстрани при работа по линиите на Великобритания. При тези обстоятелства първото използваемо стъпало в линиите на Великобритания трябва да съответства на следната таблица:

	δh mm	δv+ mm	δv- mm
При право равно трасе	200	230	160
При трасе с радиус на кривата от 300m, случай при Standard	200	230	160
При трасе с радиус на кривата от 300m, случай при Eurostar	255	230	160

7.4.1.3.3.   Специален случай за подвижен състав, функциониращ във Финландия „P“

Тъй като има увеличение в стойността на δg , допълнително стъпало е необходимо за ползване на линиите във Финландия. При тези обстоятелства първото полезно стъпало трябва да съответства на следната таблица и трябва да е такова, че максималният конструктивен размер на возилото да отговаря на изискванията на Приложение W на ТСОС за товарни вагони:

	δh mm	δv+ mm	δv- mm
При право равно трасе	200	230	160
При трасе с радиус на кривата от 300 m	410	230	160

7.4.1.3.4.   Специален случай на подвижен състав, който се планира да се експлоатира в съществуващата конвенционална железопътна мрежа в Португалия „P“

Тъй като има увеличение на стойността на δg и нивата на перона се различават (900 mm и 685 mm) от стандартните нива на пероните (760 mm и 550 mm), ще бъде необходимо за планирания за работа подвижен състав по линиите на Португалия при тези обстоятелства първото полезно стъпало да отговаря на следната таблица, като трябва да бъде такова, че максималния конструктивен размер на возилото да отговаря на изискванията на prEN 15273-2:2005 — Железопътни приложения — Размери — Част 2: Размер на подвижния състав — Приложение за португалските кинематични размери (CP)

Дизайнът на прага на входната врата на новия подвижен състав (междуградска и главна линия) трябва да се оптимизира за достъп от перони с височина от 900 mm.

	δh mm	δv+ mm	δv- mm
При прав, равен коловоз	200	230	160
При коловоз с радиус на кривата от 300 m	370	230	160

7.4.1.4.   Свободен път

Специален случай Великобритания, Северна Ирландия и Ейре „P“

Поради строителния габарит, кривата на трасето и, поради това, ограничената ширина на возилото, трябва да отговарят на следното:

От гледна точка на влизане във возилото, минималният свободен път за достъп до местата с предимство трябва да отговаря на общия случай.

Не трябва да има специално изискване за ЛНП за минимален свободен път за достъп до другите места за сядане.

7.4.1.5.   Звуков сигнал на вратите съгласно Глава 4.2.2.4.1 „P“

Специален случай Германия

Поради по-ниските нива на шума в модерните влакове в Германия нивото на звуковия сигнал трябва да бъде минимум 60 dB Leq(A),T +/- 2. Може да бъде даван алтернативен звуков сигнал с 5 dB по-висок от околния шум.

7.4.1.6.   Места с предимство „P“

Специални случаи Германия и Дания

10 % от всички места трябва да са места с предимство. Във влаковете с доброволна и задължителна резервация най-малко 20 % от тези места трябва да са означени с пиктограма, останалите 80 % могат да се запазят и закупят предварително.

Във влакове, където няма възможност за резервация, всички места с предимство трябва да имат пиктограма за ЛНП съгласно Глава 4.2.2.2.1.1.

7.4.1.7.   Безпрепятствен свободен маршрут „P“ (Точка 4.1.2.3.1)

Специален случай Франция (Само за мрежата на Ile de France)

Нови, обновени или пристроени гари с поток от под 5 000 пътници дневно (комбиниран брой пътници заминаващи и пристигащи) не се изисква да отговарят на изискванията за безпрепятствен свободен маршрут относно аспектите за асансьори и/или рампи, ако има гара в близост до 25 km по същата линия, която осигурява безпрепятствен свободен маршрут. При тези обстоятелства, дизайнът на новите гари трябва да включва условия за бъдещо инсталиране на асансьор и/или рампи, за да стане гарата достъпна за всички категории ЛНП.

7.4.1.8.   Брой на пътниците

Специален случай Австрия „T1“

В резултат на бързото изпълнение на плана на Австрийските власти за времетраенето на този временен специален случай, изискванията за броя на пътниците, определен в точки 7.1.1 и 7.3.1 (инфраструктура) и 4.1.4 (правила за експлоатация за безпрепятствен свободен маршрут) трябва да отговаря само за инфраструктура, която е нова, разширена или обновена за гари, които имат среден дневен поток пътници от 2 000 човека или повече, с комбинирано пристигане и заминаване.

7.5.   Подвижен състав, експлоатиран според национални, двустранни, многостранни и международни договори

7.5.1.   Съществуващи споразумения

Държавите-членки трябва да уведомят Комисията в срок от 6 месеца след влизането в сила на настоящата ТСОС за следните споразумения, при които подвижният състав се отнася за обхвата на настоящата ТСОС (изграждане, обновяване, надграждане, внедряване, експлоатация и управление на подвижния състав, както е определено в Глава 2 на настоящата ТСОС) и оперира:

—	национални, двустранни, многостранни и международни споразумения между държавите-членки и железопътното предприятие или ръководителите на инфраструктурата, одобрени на постоянна или временна основа и налагащи се поради много специфичното място или естество на планираната транспортна услуга;

—	двустранни или многостранни споразумения между железопътното предприятие или ръководителите на инфраструктурата или между органите по сигурността, които осигуряват значителни нива на местна или регионална оперативна съвместимост;

—

международни споразумения между една или повече държави-членки и поне една трета страна или между железопътното предприятие или ръководителите на инфраструктурата на държавите-членки и поне едно железопътно предприятие от трета страна, която предоставя значителни нива на местна или регионална оперативна съвместимост.

Продължителното опериране/поддръжка на подвижния състав, включено в тези споразумения трябва да бъде разрешено, тъй като те съответстват на общностното законодателство.

Съответствието на тези споразумения с европейското законодателство, включително техния недискриминационен характер и по-точно настоящата ТСОС ще бъде оценена и Комисията ще вземе необходимите мерки, като например ревизията на настоящата ТСОС да включи възможните специални случаи или преходни мерки.

7.5.2.   Бъдещи споразумения

Евентуални бъдещи споразумения или изменения на съществуващите споразумения и по-точно на тези, които включват доставка на подвижен състав, чийто проект не е сертифициран в съответствие с настоящата ТСОС, трябва да вземат под внимание европейското законодателство и по-точно настоящата ТСОС. Държавите-членки трябва да уведомят Комисията за тези споразумения/изменения. Използва се същата процедура на § 7.5.1.

7.6.   Внедряване на инфраструктура и подвижен състав

В съответствие с член 16, параграф 1 на Директива 2001/16/ЕО, където е постигнато съответствие с ЛНП ТСОС и е получена ЕО декларация за проверка една държава-членка за инфраструктура и подвижен състав, това трябва да е взаимно признато от всички държави-членки относно достъпа на ЛНП.

Когато търсим сертификат за безопасност съгласно член 10 на Директива 2004/49 (част B на сертификата) или одобрение за пускане в експлоатация съгласно член 14, параграф 1 на Директива 2001/16, могат да изискват сертифициране/одобрение за пускане в експлоатация на инфраструктурата и подвижния състав. Подвижният състав може да бъде групиран съгласно серията или типа.

Трябва да се провери обаче, дали там където инфраструктурата и подвижният състав се експлоатират заедно, те са съвместими. Това може да се изпълни чрез използването на регистрите за инфраструктура и подвижен състав.

---

(1)  ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 14.

(2)  За стъпалото трябва да се прилагат нормални правила за измерване. Това следователно ще попречи на разполагане на вратата на някои места на вагона.

(3)  Модули A1 и H1 са разрешени само за съществуващи решения при условията, дефинирани в точка 6.1.3