5.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 317/5


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1420/2007 НА СЪВЕТА

от 4 декември 2007 година

за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на силикоманган с произход от Китайската народна република и Казахстан и за прекратяване на процедурата по отношение на вноса с произход от Украйна

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1) (наричан по-долу „основния регламент“), и по-специално член 9 от него,

като взе предвид предложението, представено от Комисията след консултации с консултативния комитет,

като има предвид, че:

А.   ПРОЦЕДУРА

1.   Образуване

(1)

На 6 септември 2006 г. по силата на член 5 от основния регламент Комисията обяви чрез известие („известие за започване“), публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2), започването на антидъмпингова процедура по отношение на вноса в Общността на силикоманган („SiMn“) с произход от Китайската народна република (КНР), Казахстан и Украйна (наричани по-долу „засегнатите страни“).

(2)

Процедурата бе започната вследствие на подадена на 24 юли 2006 г. жалба от Comité de Liaison des Industries de Ferro-Alliages (EUROALLIAGES) („жалбоподателя“) от името на производители, представляващи основен дял, в конкретния случай над 50 %, от общата продукция на SiMn на Общността (наричани по-долу „производителите жалбоподатели“). В жалбата се съдържат prima facie доказателства за дъмпинг на SiMn с произход от засегнатите страни и за нанасяне на имуществена вреда в резултат от него, което бе счетено за достатъчно основание за започване на процедура.

(3)

Една от заинтересованите страни заяви, че Комисията би следвало да е започнала такава процедура също и по отношение на вноса с произход от Индия. Все пак по време на започването на настоящата процедура Комисията не разполагаше с достатъчно доказателства за вредоносен дъмпинг, които да оправдаят започването на процедура по отношение на вноса с произход от Индия, съгласно разпоредбите на член 5, параграф 2 от основния регламент.

2.   Заинтересовани страни по процедурата

(4)

Комисията официално уведоми жалбоподателя, производителите жалбоподатели и други известни производители на Общността, производителите износители от засегнатите страни, вносителите/търговците и техните сдружения, доставчиците и ползвателите, за които е известно, че са заинтересовани, както и представителите на изнасящите държави, засегнати от започването на процедурата. Заинтересованите страни получиха възможност да изложат позициите си в писмен вид и да поискат изслушване в рамките на срока, посочен в известието за започване на процедура. На всички заинтересовани страни, които изявиха желание да бъдат изслушани и са посочили конкретни причини за това, бе дадена такава възможност.

(5)

С оглед да се позволи на производителите износители от КНР и Казахстан да подадат заявление за третиране съгласно условията на пазарна икономика („ТУПИ“) или индивидуално третиране („ИТ“), в зависимост от желанието им, Комисията изпрати формуляри за заявления на производителите износители, за които е известно, че са заинтересовани, както и на органите на КНР и Казахстан. Четири групи производители износители от КНР и един от Казахстан подадоха заявление за ТУПИ съгласно член 2, параграф 7 от основния регламент, или за ИТ, ако разследването установи, че не отговарят на условията за ТУПИ.

(6)

Поради очевидно големия брой производители износители от КНР и вносители в Общността, в известието за започване на процедура бе предвидено изготвянето на представителна извадка за установяването на дъмпинга и вредата, в съответствие с член 17 от основния регламент.

(7)

За да може Комисията да определи доколко е наложително изготвянето на представителна извадка, и ако случаят се окаже такъв да избере извадка, всички производители износители от КНР и вносители в Общността бяха приканени да се представят на Комисията и изпратят, както се посочва в известието за започване на процедура, основни сведения за дейността си във връзка с разглеждания продукт между 1 юли 2005 г. и 30 юни 2006 г.

(8)

Доколкото са засегнати производителите износители от КНР и предвид това, че само четири групи дружества, осъществявали експортни продажби на SiMn за Общността по време на периода на разследването, са изявили желание да бъдат включени в извадката, използването ѝ бе счетено за ненужно.

(9)

Що се отнася до вносителите в Европейската общност, само двама несвързани вносители са се представили и са изпратили поисканите данни своевременно. Поради това беше счетено, че не е необходима представителна извадка.

(10)

Комисията изпрати въпросници на всички известни заинтересовани страни и на всички други дружества, които проявиха интерес в рамките на сроковете, посочени в известието за започване на процедура. Попълнени въпросници бяха получени от четири производители от Общността, четири групи дружества от КНР, единствения производител износител от Казахстан, трима производители износители от Украйна, двама несвързани вносители и девет несвързани ползватели от Общността. Освен това няколко ползватели представиха коментари, без да отговорят на въпросника.

(11)

Впоследствие обаче една от групи производители износители от КНР не даде съгласието си за предвидената проверка на място относно предоставените данни в ТУПИ/ИТ заявленията и отговорите на въпросника. Вследствие на това, след като информира засегнатите дружества за последствията от отказа за сътрудничество, както е предвидено в член 18, параграф 1 от основния регламент, Комисията счете, в съответствие с разпоредбите на член 18, че посочените дружества отказват съдействие по процедурата и всички предоставени от тях сведения няма да бъдат взети предвид.

(12)

Комисията проучи и провери цялата информация, която счете за необходима за целите на ТУПИ/ИТ в случая на КНР и Казахстан, и за определянето на дъмпинга, произтичащите вреди и интереса на Общността спрямо всички засегнати страни. Направени бяха проверки на място в помещенията на следните дружества:

а)

Производители от Общността:

Eramet Comilog Manganese, Париж, Франция

Ferroatlantica S.L., Мадрид, Испания

Huta Łaziska SA, Łaziska Górne, Полша

OFZ, a.s., Istebne, Словакия.

б)

Ползватели от Общността:

Compañía Española de Laminación, S.L., Castellbisbal, Испания

Mittal Steel Poland SA (Arcelor SA), Kraków, Полша.

в)

Несвързани вносители

Metalleghe S.P.A., Brescia, Италия.

г)

Производители износители от КНР

Minmetals Group

Minmetals (Guizhou) Ferro-Alloys Co., Ltd., Guiyang

Guiyang Huaxi Minmetals Ferro-Alloys Co., Ltd., Qingzhen

China Minmetals Shenzhen Co., Ltd., Shenzhen

Minmetals Shanghai Pudong Trading Co., Ltd., Shanghai

China National Minerals Co., Ltd., Beijing

Minmetals Orient Import & Export Trading Co., Ltd., Beijing.

Jilin Group

Jilin Ferroalloys Co., Ltd., Jilin City

Jilin Ferroalloy Imp & Exp Co., Ltd., Jilin City.

Shanxi Jinneng Group

Shanghai Jinneng International Trade Co. Ltd., Shanghai

Datong Jinneng Jinli Ferroalloy Co. Ltd., Datong

Shanxi Jinneng Group Jinguan Ferroalloy, Datong

Datong Jinneng Industrial Silicon Co. Ltd., Datong.

д)

Производители износители от Казахстан

OJSC Kazchrome („Kazchrome“), Aktyubinsk и Aksu.

е)

Производители износители от Украйна:

PJSC Nikopol Ferroalloys Plant („NFP“), Nikopol и свързаните с него търговци

SPIG „Interpipe“ Corporation, Dniepropetrovsk

Nikopolskie Ferrosplavy LLC, Dniepropetrovsk

JSC Stakhanov Ferroalloys Plant („Stakhanov“), Stakhanov

OJSC Zaporozhye Ferroalloys Plant („Zaporozhye“), Zaporozhye.

ж)

Свързани търговци от Швейцария

Steelex SA, Lugano, свързано с PJSC Nikopol Ferroalloys Plant

ENRC, Kloten, свързано с OJSC Kazchrome.

(13)

Поради необходимостта от установяване на нормална стойност за производителите износители от КНР и Казахстан, които може да не получат ТУПИ, бе направена проверка за установяване на нормалната стойност въз основа на данни от държава аналог, която бе осъществена в помещенията на следните производители и свързаните с тях дружества за продажби в Съединените американски щати (САЩ):

Eramet Marietta, Inc., Marietta, Ohio (производител)

Eramet North America, Inc., Coraopolis, Pennsylvania (свързано дружество за продажби).

3.   Период на разследване

(14)

Разследването на дъмпинга и вредата обхваща периода от 1 юли 2005 г. до 30 юни 2006 г. (наричан по-долу „периода на разследване“ или „ПР“). Проучването на тенденциите от значение за оценката на вредата обхваща периода от 1 януари 2002 г. до края на периода на разследване (наричан по-долу „разглеждания период“).

Б.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

1.   Разглеждан продукт

(15)

Разглежданият продукт е силикоманган (в това число и феросиликоманган) (наричан по-долу „SiMn“), с произход от КНР, Казахстан и Украйна („разглежданият продукт“), деклариран обикновено под кодове по КН 7202 30 00 и ex81110011.

(16)

Разглежданият продукт се използва в металургията за дезоксидиране и като сплав. Произвежда се главно от манганова руда и силиций, които се смесват и довеждат до температура на топене в пещ.

(17)

Съществува SiMn с различно качество, като може да има и различно съдържание на желязо (Fe), манган (Mn), силиций (Si) и въглерод (C). Що се касае до съдържанието на въглерод, може да се разграничи SiMn с много слабо съдържание на въглерод, който е с по-високо качество (и чиято цена е по-висока), и SiMn с по-голямо съдържание на въглерод, чието качество може да се счита за нормално. SiMn се продава под формата на прах, гранулат или парчета с различен размер. Въпреки споменатите различия, независимо от качествения състав или размера, всички тези продукти бяха възприети като един и същ продукт, тъй като имат еднакви основни химични и физични характеристики и основна употреба.

2.   Сходен продукт

(18)

Разследването показа, че продаваният и произвеждан в Общността от производството на Общността SiMn, продаваният и произвеждан SiMn на вътрешния пазар на КНР, Казахстан и Украйна, и на вътрешния пазар на САЩ, която в крайна сметка бе избрана за държава аналог, и внасяният SiMn в Общността от КНР, Казахстан и Украйна, притежават по същество еднакви основни химични и физични характеристики и еднакви основни употреби. Впоследствие тези продукти бяха възприети като сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(19)

Един от производителите износители заяви, че необработеният манган, обичайно деклариран под код по КН 8111 00 11, следва да бъде изключен от обхвата на разследването. В тази връзка е потвърдено, че разглежданият продукт е силикоманган, както се посочва в съображение 15, а не е необработен манган, но същевременно разглежданият продукт включва необработения силикоманган. Докато в повечето случаи SiMn се декларира под код по КН 7202 30 00, също така той може да бъде деклариран, в зависимост от съдържанието на желязо, като необработен силикоманган или силикоманганови прахове под код по КН 8111 00 11.

В.   ДЪМПИНГ

1.   Третиране съгласно условията на пазарна икономика („ТУПИ“)

(20)

Съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент, при антидъмпинговите разследвания, свързани с внос на стоки с произход от КНР и Казахстан, нормалната стойност се определя в съответствие с параграфи 1—6 от посочения член за онези производители, които са показали, че отговарят на критериите, посочени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, т.е. когато тези производители износители са доказали, че преобладават условия на пазарна икономика по отношение на производството и продажбата на сходния продукт. Тези критерии са посочени по-долу накратко, в обобщен вид и само за справка:

1.

бизнес решения се вземат в отговор на пазарните сигнали без съществена държавна намеса, като разходите отразяват пазарните стойности;

2.

фирмите имат един ясен набор от основни счетоводни документи, които подлежат на независим одит в съответствие с международните счетоводни стандарти и се прилагат за всякакви цели;

3.

не съществуват съществени изкривявания, пренесени от предишната система на непазарна икономика;

4.

закони за несъстоятелност и собственост гарантират правната сигурност и стабилност;

5.

обменът на валута се извършва по пазарни курсове.

(21)

Първоначално четири китайски групи от производители износители кандидатстваха за ТУПИ съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент и отговориха в рамките на предвидените срокове на формуляра за заявление за ТУПИ за производители износители. Впоследствие обаче една от тези групи отказа да сътрудничи на разследването (както се посочва по-горе в съображение 11). Следователно ще бъдат взети под внимание само заявленията за ТУПИ на останалите три групи сътрудничещи китайски производители износители, изброени в съображение 12. Всички тези групи, в това число двамата производители на разглеждания продукт и свързаните с производителите дружества, участват в продажбата на разглеждания продукт. Всъщност извършването на проверка дали като цяло дадена група свързани дружества отговаря на условията за ТУПИ е установена практика на Комисията.

(22)

Единственият производител износител от Казахстан е поискал ТУПИ в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент и е изпратил в рамките на посочения срок попълнения формуляр за заявление за ТУПИ за производители износители.

(23)

Комисията потърси цялата информация относно сътрудничещите производители износители, която счете за необходима и провери предоставената информация в заявленията за ТУПИ в помещенията на въпросните дружества, която счете за необходима.

1.1.   Вземане на решение за ТУПИ по отношение на производителите износители от КНР

(24)

Разследването разкри, че не може да бъде одобрено ТУПИ по отношение на нито един от китайските производители износители, изброени в съображение 12, тъй като нито една от тези групи не отговаря на критерий № 1, установен в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, а освен това в един от случаите не бе изпълнен критерий № 2, а при друг — критерий № 3. В допълнение, относно групата, която не отговаря на критерии № 1 и 2, съществуват сериозни съмнения по отношение на критерий № 3, като във всички случаи въпросната група не е успяла да подаде пълния набор от формуляри за заявление за ТУПИ и попълнени въпросници на свързаните с нея дружества, които участват в производството и/или търговията с разглеждания продукт.

(25)

Що се касае до критерий № 1, нито една от въпросните китайски групи от дружества не е показала, че отговаря на този критерий. Бе установено, че всички групи дружества са изцяло собственост на държавата и те не успяха да представят достатъчно доказателства, за да се отхвърли съмнението за значителна държавна намеса при вземането на управленчески решения. Следователно не може да се изключи, че дружествата са под значителен държавен контрол и намеса.

(26)

Освен несъответствие с критерий № 1, за една група дружества бе установено, че е неспособна да покаже, че не съществуват изкривявания, пренесени от предишната система на непазарна икономика (критерий № 3), с оглед на определени некомпенсирани заеми, при особено благоприятни условия, които едно дружество от групата е получило от своето дружество майка, собственост на държавата.

(27)

Нещо повече, за друга група дружества освен несъответствието с критерий № 1 бе установено, че не е в състояние да покаже липсата на изкривявания, пренесени от предишната система на непазарна икономика, по-специално с оглед на осъществяването на бартерна търговия по време на периода на разследване. Тази група не успя да покаже, че счетоводството на няколко от нейните проверени обекти са били предмет на независим одит в съответствие с международните счетоводни стандарти, предвид нарушеното прилагане на основните счетоводни принципи, по-специално относно обезценяването на дълготрайни активи, като нарушението е било прието от одиторите на тези дружества.

(28)

Освен това, в рамките на същата група най-малко едно от дружествата, което изглежда е участвало в търговията с разглеждания продукт, не е подало нито заявление за ТУПИ, нито е попълнило въпросника, поставяйки под съмнение достоверността на предоставената информация.

(29)

Заинтересованите страни имаха възможност да коментират горните констатации. Получените коментари на две китайски групи от производители износители не представиха нови доказателства, които биха изменили констатациите относно вземането на решение за ТУПИ.

(30)

Предвид горепосоченото, нито една група от китайски производители износители не показа, че изпълнява всички установени критерии в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, поради което ТУПИ не може да бъде предоставено.

1.2.   Вземане на решение за ТУПИ по отношение на единствения производител износител от Казахстан

(31)

Единственият производител износител от Казахстан показа, че отговаря на петте критерия, установени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, вследствие на което му бе предоставено ТУПИ. Производителят износител и производството на Общността (виж съображение 91) имаха възможността да коментират направените констатации за ТУПИ. Получените коментари от производството на Общността не представиха нови доказателства, които биха изменили констатациите относно вземането на решение за ТУПИ.

2.   Индивидуално третиране („ИТ“)

(32)

Съгласно на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, ако е необходимо, по отношение на държавите, които попадат под този член, се определя мито за цялата държава, освен в случаите, когато дружествата могат да докажат, че отговарят на всички критерии, установени в член 9, параграф 5 от основния регламент.

(33)

Що се отнася до КНР, всички производители износители, които поискаха ТУПИ, подадоха заявление и за ИТ, в случай че им бъде отказано ТУПИ.

(34)

Въз основа на наличната информация бе установено, че всички засегнати групи дружества не са успели да докажат, че отговарят едновременно на всички изисквания за ИТ, посочени в член 9, параграф 5 от основния регламент. По-специално бе установено, че дружествата не отговарят на критерия, посочен в член 9, параграф 5, буква в) от основния регламент, според който по-голямата част от акциите принадлежат на частни лица, докато, както се пояснява в съображение 25, за всички дружества бе установено, че в крайна сметка в по-голямата си част са собственост на държавата. Следователно техните заявления следваше да бъдат отхвърлени.

3.   Нормална стойност

3.1.   Обща методология

i)   Обща представителност

(35)

Що се отнася до определянето на нормалната стойност, първо Комисията установи, в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент, за всеки засегнат производител износител от Казахстан и Украйна дали вътрешните продажби на разглеждания продукт на несвързани потребители са били представителни, т.е. дали общият им обем е представлявал най-малко 5 % от общия обем на експортните продажби на разглеждания продукт за Общността.

ii)   Сравнение на видовете продукти

(36)

Впоследствие Комисията установи кои видове на продукта, продавани от производителите износители на вътрешния пазар, имат като цяло представителни вътрешни продажби, които са еднакви или пряко сравними с видовете на продукта, продавани за износ в Общността.

iii)   Представителност на различните видове на продукта

(37)

За всеки вид продукт, продаван от производителите износители на техните местни пазари и счетен за пряко сравним с видовете на продукта, продавани за износ в Общността, бе преценено дали стойността на вътрешните продажби е достатъчно представителна за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент. Вътрешните продажби на определен вид на продукта се смятат за достатъчно представителни, когато общият обем на продажбите на този вид за несвързани клиенти на вътрешния пазар по време на ПР е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите на сравнимия вид на продукта, изнасян за Общността.

iv)   Обичайни търговски условия

(38)

Впоследствие Комисията проучи за всеки засегнат производител износител от Казахстан и Украйна дали вътрешните продажби на всеки вид на продукта, продаван на вътрешния пазар в представителни количества, могат да бъдат смятани като осъществени при обичайни търговски условия съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент. За целта бе определен делът на вътрешните рентабилни продажби на несвързани клиенти за всеки изнасян вид на продукта по време на ПР.

(39)

За онези видове на продукта, при които повече от 80 % от обема на продажбите на вътрешния пазар са извършени на цени не по-ниски от разходите за единица продукт и среднопретеглената им продажна цена е била равна или надвишава среднопретегления разход за производство, нормалната стойност за всеки вид на продукта бе определена като среднопретеглена от всички продажни цени на вътрешния пазар за въпросния вид на продукта.

(40)

Когато обемът на рентабилните продажби за даден вид на продукта представлява 80 % или по-малко от общия обем продажби за този вид или когато среднопретеглената цена на този вид е била под производствените разходи, нормалната стойност се базира на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглена стойност на рентабилните продажби само за този вид, при условие че тези продажби представляват 10 % или повече от общия обем продажби за този вид.

(41)

Когато обемът на рентабилните продажби, за който и да е вид на продукта, представлява по-малко от 10 % от общия обем продажби за вида, продажбите на този конкретен вид са считани като количествено недостатъчни, за да може цената на вътрешния пазар да осигури подходяща база за установяване на нормалната стойност.

(42)

Когато цените на вътрешния пазар за даден вид на продукта, продаден от определен производител износител, не могат да се използват за установяване на нормалната стойност, следва да се използва друг метод. Вместо това Комисията изчисли конструирана нормална стойност в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент по следния начин.

(43)

Нормалната стойност бе конструирана, като към производствените разходи за изнасяните видове на продукта на всеки износител, коригирани при необходимост, са добавени обосновани по размер търговски, административни и общи разходи (ТАО), както и разумен марж на печалба.

(44)

За всеки един случай ТАО разходи и печалба бяха установени съгласно методите, посочени в член 2, параграф 6 от основния регламент. За тази цел Комисията провери надеждността на данните относно ТАО разходите и печалбата, осъществени на вътрешния пазар от всеки един от разглежданите производители износители.

3.2.   Държава аналог

(45)

Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, при икономиките в период на преход нормалната стойност за производители износители, които не са одобрени за ТУПИ, следва да бъде установена въз основа на конструираната стойност в пазарната икономика на трета държава („държава аналог“) или на цената в такава трета държава спрямо други държави, или, в случай че споменатите начини не са приложими, на всяка друга разумна основа.

(46)

В известието за започване на процедура бе предвидено Бразилия да се използва като подходяща държава аналог с цел установяване на нормална стойност за КНР и Казахстан, при необходимост, а заинтересованите страни бяха приканени да изразят мнението си по въпроса. Нито една от заинтересованите страни не възрази срещу това предложение.

(47)

Комисията потърси съдействие от известните производители в Бразилия, както и впоследствие от производители от други потенциални държави аналог като Индия, Япония, Норвегия, Южна Африка и САЩ. При все това предложения за сътрудничество бяха получени само от производители от Норвегия и САЩ. Въз основа на предоставената информация от трите норвежки дружества се стигна до заключението, че вътрешният пазар на SiMn в Норвегия е много малък. Поради това норвежкият пазар не бе счетен като достатъчно представителен за определянето на нормална стойност за КНР и Казахстан.

(48)

На единствения познат производител от САЩ бе изпратен въпросник, а предоставените в отговор данни бяха проверени на място. Обемът на вътрешните продажби на въпросния производител от САЩ бе оценен като значителен и достатъчно представителен в сравнение с обема на китайския и казахстанския износ на разглеждания продукт за Общността. Освен това пазарът на САЩ може да бъде определен като отворен, предвид това, че ставката на вносното мито не е голяма (мито за MFN 3,9 % от цената FOB). Разследването показа, че има значителен внос на SiMn за пазара на САЩ. Поради това пазарът на САЩ бе определен като конкурентен и достатъчно представителен за определянето на нормална стойност за КНР и Казахстан.

(49)

Заинтересованите страни бяха приканени да коментират по въпроса и в отговор бе получено мнението на три заинтересовани страни, които възразяват срещу избора на САЩ за държава аналог. Една от китайските групи производители износители заяви най-напред, че конкуренцията на пазара в САЩ не е достатъчно голяма тъй като: i) сътрудничещият производител е единственият производител на вътрешния пазар; и ii) понеже обемът на вноса в САЩ бил ограничен поради наличието на антидъмпингови мерки срещу вноса на силикоманган в САЩ от основните държави производители в света. На второ място се твърди, че фактът, че сътрудничещият производител от САЩ е свързано дружество с един от подалите жалба производители, поставя под съмнение надеждността и представителността на предоставената от него информация за разходи и цени. На трето място бе изтъкнато, че би следвало да се вземе предвид факта, че достъпът до суровини в САЩ, където няма налични местни източници на основната суровина — мангановата руда, се различавал от достъпа в Китай, където съществуват местни източници. И четвърто, бе изказано твърдението, че би било по-уместно да бъде взета за държава аналог страна, която има по-сходно икономическо развитие с КНР, отколкото САЩ.

(50)

Китайският производител износител заяви, че Индия или на второ място Украйна биха били по-подходящ избор за държава аналог, най-вече защото конкуренцията и пазарните условия в тези страни могат в по-голяма степен да бъдат сравнявани с положението в КНР. Като трети вариант бе предложено нормалната стойност за КНР да бъде установена въз основа на данните, които са предоставили онези китайски производители, които отговарят на изискванията за ТУПИ. В крайна сметка бе заявено, че ако САЩ остане като държава аналог, нормалната стойност ще бъде коригирана предвид различията в достъпа до суровини и в производствените разходи, вследствие на по-високите разходи за работна ръка и опазване на околната среда в САЩ.

(51)

По същество, направените коментари от други две заинтересовани страни не добавиха нищо повече към горепосочените коментари на китайския производител износител.

(52)

Що се отнася до Индия, Комисията потърси съдействие от няколко индийски производители, но въпреки първоначалните положителни знаци в крайна сметка не се достигна до сътрудничество. Следователно Индия не би могла да бъде избрана за държава аналог. По отношение на Украйна, по време на разследването за тази страна бяха отбелязани високи нива на дъмпинг (виж съображение 87). В съответствие с установената практика държава, която е замесена в такъв дъмпинг, не може да се счита за подходяща държава аналог. Колкото до третото предложение, т.е. нормалната стойност за КНР да бъде установена въз основа на предоставените данни от китайските производители, които отговарят на изискванията за ТУПИ, достатъчно е да се отбележи, че член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент изрично постановява, че следва да бъде използвана „трета държава с пазарна икономика“, а освен това за нито един от сътрудничещите китайски производители не бе счетено, че отговаря на изискванията за ТУПИ.

(53)

В допълнение, по отношение на конкретните възражения за целесъобразността на избора на САЩ като държава аналог е редно да се отбележи следното: първо, по отношение на твърдението за липса на конкуренция на вътрешния пазар, както вече бе споменато в съображение 48, разследването показа, че макар сътрудничещият американски производител да е единственият местен такъв, то вносът на силикоманган за пазара на САЩ е значителен. Всъщност, вносът през ПР многократно е надхвърлял обема на вътрешните продажби на сътрудничещия американски производител. В тази връзка бе отбелязано също така, че наличието на действащи мерки за защита на търговията по отношение на разглеждания продукт не изключва избора на дадена страна за държава аналог, тъй като целта на антидъмпинговите мерки е именно да възстанови лоялната конкуренция на въпросния пазар.

(54)

Що се отнася до твърдението, че взаимоотношенията между американското сътрудничещо дружество и европейския производител биха могли да накърнят достоверността на предоставената информация, то тези твърдения не съвпадат с констатациите на разследването. Не бяха установени признаци, че тези взаимоотношения са оказали някакво деформиращо влияние върху цените, производствените разходи и рентабилността на американския производител, а Комисията бе удовлетворена по отношение на точността и надеждността на предоставената информация за целите на настоящото разследване.

(55)

Накрая, доводите относно достъпа до суровини и различието по отношение на разходите също бяха взети под внимание. Цената на главната суровина (манганова руда), която се използва при производството на силикоманган от сътрудничещото дружество в САЩ, бе сравнена с тази, която заплащат китайските дружества за същия продукт, и не бяха установени значителни различия. Освен това, беше отбелязано, че сътрудничещите китайски производители също внасят част от необходимите им количества манганова руда. Поради това въпросният довод, както и изискването за коригиране, бяха отхвърлени.

(56)

По отношение на другите изтъкнати фактори, като нивото на икономическо развитие или разходите за работна ръка и опазване на околната среда, заинтересованата страна не обоснова по задоволителен начин своето искане и тези фактори не бяха счетени за основателни за определянето дали САЩ е подходяща за държава аналог, нито пък за нуждата от коригиране на нормалната стойност. Също така бе отбелязано, че обикновено цените и разходите не се считат за надеждна основа при определянето на нормална стойност за страните, които са засегнати от разпоредбите на член 2, параграф 7 от основния регламент, като подобно сравнение фактически противоречи на поставената цел за използване на методите, които са установени в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

(57)

С оглед на гореизложеното се стигна до заключението, че САЩ е подходяща държава аналог съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

3.3.   Китайска народна република

(58)

След избора на САЩ за държава аналог и по силата на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент нормалната стойност за китайските производители износители, сред които на нито един не бе предоставено ТУПИ, беше калкулирана въз основа на проверените данни, които бяха предоставени от единствения сътрудничещ производител от САЩ.

(59)

Описаната в съображения 35—44 обща методология бе приложена по отношение на сътрудничещия производител от държавата аналог. Предвид това, че вътрешните продажби на SiMn на сътрудничещия американски производител не са били осъществени при обичайни търговски условия по време на ПР, нормалната стойност бе конструирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент. Маржът на печалба, който бе ползван при конструирането на нормалната стойност, бе установен съгласно разпоредбите на член 2, параграф 6, буква б) от основния регламент, на базата на маржа на печалба, който се прилага към същата обща категория продукти по отношение на производителя от САЩ. Използвани бяха търговските, административни и общи разходи, които са били направени по време на ПР за всички вътрешни продажби на сътрудничещия производител от САЩ.

3.4.   Казахстан

(60)

Описаната в съображения 35—44 обща методология бе приложена по отношение на единствения производител износител от Казахстан, който получи одобрение за ТУПИ. Предвид ограничения обем на вътрешните продажби, нормалната стойност следваше да бъде конструирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент. В тази връзка бе установено, че вътрешните продажби на сходния продукт на Kazchrome не са представителни и че вътрешните продажби на въпросния производител за същата обща категория от продукти не са били извършвани при нормални търговски условия. Поради това, съгласно разпоредбите на член 2, параграф 6 от основния регламент, размерът на ТАО разходите и печалбата при конструирането на нормалната стойност първоначално се базираха на среднопретеглените стойности на тези суми, които бяха получени от сътрудничещите украински производители за вътрешните им продажби на сходния продукт. След окончателното оповестяване производителят износител заяви, че използваната методология при определянето на ТАО разходите и печалбата не е била подходяща предвид факта, че е бил установен значителен дъмпинг от страна на сътрудничещите производители износители от Украйна. Казахстанският производител износител изтъкна като алтернатива по отношение на ТАО разходите и печалбата следва да се използват установените стойности в държавата аналог. Вследствие на направените коментари бе установено, че при тези обстоятелства наистина е неуместно да бъдат използвани данните за печалба на украинските производители. Вследствие на това бе преразгледана основата, върху която следва да бъде установен размерът на ТАО разходите и печалбата, съгласно разпоредбите на член 2, параграф 6 от основния регламент. В тази връзка бе направена оценка дали изобщо могат да бъдат използвани данните относно ТАО разходите и печалбата от SiMn на някое дружество при установяването на съответната стойност. Тъй като се счита, че дружеството функционира при пазарни условия и с оглед на възможно най-точното отразяване на ситуацията на вътрешния пазар на казахстанското дружество, бе определено среднопретеглената стойност на ТАО разходите и печалбата, осъществени при вътрешните продажби на SiMn на несвързани и свързани клиенти, да бъде използвана съгласно уводната част на член 2, параграф 6 от основния регламент. В този контекст следва да се отбележи, че реализираните ТАО разходи и печалба от вътрешни продажби на несвързани и свързани клиенти бяха на почти еднакви нива, което е показателно за това, че нито ТАО разходите, нито осъществените продажби на свързани клиенти на местния пазар са повлияни от тези взаимоотношения. Освен това, по отношение на вътрешните продажби бе установено, че са извършвани при нормални търговски условия и в относително големи количества (2,8 % от обема на изнасяния SiMn за Общността). Предвид това, че в уводната част на член 2, параграф 6 от основния регламент се дава приоритет на използването на собствените ТАО разходи и печалба, които са реализирани от вътрешни продажби при обичайни търговски условия, искането да се ползват получените данни от производителя в държавата аналог бе отхвърлено.

3.5.   Украйна

(61)

Описаната по-горе в съображения 35—44 обща методология бе приложена по отношение и на тримата сътрудничещи производители от Украйна. За по-голямата част от продажбите нормалната стойност следваше да бъде конструирана като се има предвид липсата на достатъчно количество вътрешни продажби на сравними модели. В съответствие с член 2, параграф 6, буква б) от основния регламент, за конструиране на нормалната стойност бяха използвани стойностите за продажби, за търговските, административните и общи разходи и за печалба, базирани на действителните данни на дружествата относно тяхната продукция и продажби, осъществени при обичайни търговски условия за същата обща категория продукти.

4.   Експортна цена

(62)

Производителите износители са осъществявали експортни продажби за Общността или пряко за несвързани клиенти, или чрез свързани или несвързани търговски дружества, които са разположени извън Общността.

(63)

В случаите когато експортните продажби са били извършени пряко за несвързани клиенти от Общността, или чрез разположени извън Общността несвързани търговски дружества, експортните цени бяха установени въз основа на действително заплащаните цени или на подлежащите на плащане за разглеждания продукт, съгласно разпоредбите на член 2, параграф 8 от основния регламент.

(64)

Когато експортните продажби за Общността са били осъществени чрез разположени в трета страна свързани търговски дружества, експортните цени бяха определяни въз основа на цените на въпросните свързани търговци при първата препродажба за несвързани клиенти от Общността.

4.1.   Китайска народна република

(65)

Тъй като на нито един от сътрудничещите китайски производители износители не бе предоставено ТУПИ/ИТ, данните за техните експортни продажби не са използвани за установяване на индивидуален дъмпингов марж, а само при изчисляването на митото за цялата страна, както е предвидено по-долу в съображение 79.

(66)

И трите сътрудничещи групи производители износители от КНР са осъществявали експортни продажби за Общността директно за несвързани клиенти. Поради това експортните цени бяха определяни въз основа на действително заплащаните цени или подлежащите на плащане.

4.2.   Казахстан

(67)

Единственият сътрудничещ производител износител е изнасял разглеждания продукт за Общността чрез свързано търговско дружество, разположено в трета страна. Поради това експортните цени за това дружество бяха определяни въз основа на цените, на които е осъществило първата препродажба за несвързан клиент от Общността.

4.3.   Украйна

(68)

Двама производители износители от Украйна са изнасяли за Общността изключително чрез разположени в трета страна извън Общността несвързани търговски дружества, а третият украински производител износител е направил някои продажби на разглеждания продукт за Общността чрез несвързано търговско дружество в Украйна, което изнася за Общността. И в двата случая експортната цена бе установена на базата на действително заплащаните цени или на подлежащите на плащане за продукта при продажбата му на търговското дружество за износ в Общността.

(69)

Някои от продажбите на третия производител износител са били извършени чрез верига от свързани дружества и накрая чрез свързан търговец от трета страна. В тези случаи експортните цени бяха определяни въз основа на цените на въпросните свързани търговски дружества при препродажба за несвързани клиенти от Общността.

5.   Сравнение

(70)

Нормалната стойност и експортните цени бяха сравнени на база франко завода и на същото ниво на търговия. С цел да се осигури обективно сравнение между нормалната стойност и експортните цени, под формата на корекции бяха отчетени разликите, които влияят на цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.

(71)

На тази основа, по отношение на всички разследвани казахстански и украински производители износители, когато това е било обосновано и необходимо, бяха направени корекции относно различията в нивото на търговия, транспортните и застрахователните разходи, разходите за обработване, натоварване и съпътстващи разходи, разноските за опаковане, кредити и следпродажбени разходи (гаранции).

(72)

Съгласно методология, установена по-горе в съображение 60, в използваните ТАО разходи за конструирането на нормалната стойност в случая на казахстанския производител износител са включени вътрешните транспортни и застрахователни разходи. По тази причина, въпреки липсата на направени искания по този въпрос, съгласно член 2, параграф 10, буква д) служебно бяха направени корекции за намаляването на ТАО разходите в размер на направените вътрешни транспортни и застрахователни разходи.

(73)

Kazchrome, единственият сътрудничещ производител износител от Казахстан, изтъкна, че заедно с разположения в Швейцария и свързан с него търговец ENRC, формира така наречената от него „единна икономическа структура“. Поради това той заяви, че докато продажната цена на търговеца следва да се използва при определянето на експортната цена, не бива да бъдат правени корекции за разноските за транспорт, ТАО разходи и печалба на търговеца.

(74)

Това искане беше надлежно разгледано. Установено бе, че въпреки взаимосвързаността си, ENRC и Kazchrome имат отделна юридическа правосубекност. Освен това, въпросните юридически лица са действали при взаимоотношения на принципа купувач-продавач. Впоследствие се стигна до заключението, че в търговския обмен между Kazchrome и Общността ENRC е изпълнявал роля, близка до тази на търговски агент, който работи срещу комисионна Освен това бе установено, че тъй като всички продажби на Kazchrome за Общността са били извършени чрез ENRC, то този търговец не е участвал във вътрешната търговска верига на Kazchrome. Нещо повече, направено бе заключението, че корекцията на експортната цена следва да обхване и транспортните разходи от самия завод, като се вземат предвид различните условия на продажба с оглед на лоялното сравнение между експортната цена и нормалната стойност на етап франко завода.

(75)

Поради това искането бе отхвърлено и в съответствие с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент бяха направени корекции на експортната цена за комисионна, както и за транспорт по силата член 2, параграф 10, буква д) от основния регламент. Размерът на комисионната бе изчислен на базата на преки доказателства за съществуването на такива функции. В този контекст при изчисляването на комисионната бяха взети предвид направените ТАО разходи от ENRC при продажбата на разглеждания продукт, произведен от Kazchrome, както и маржът на печалба за ENRC, който в този случай се базира на докладваното от несвързан сътрудничещ на разследването вносител.

(76)

По отношение на украинския производител, който в крайна сметка продава чрез свързан вносител от трета страна (виж съображение 69), бе направена корекция на експортната цена за комисионна в съответствие с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, в случаите когато продажбата е била осъществена чрез свързания търговец, тъй като въпросният търговец е имал роля, подобна на тази на търговски агент, който работи срещу комисионна. За засегнатото дружество — NFP и въпросния свързан търговец — Steelex SA, бе установено, че имат отделна юридическа правосубектност и по пряк или косвен начин са имали работни взаимоотношения на принципа купувач—продавач. Освен това за експортните продажби за Общността, осъществени чрез Steelex SA, е била изплащана комисионна. Размерът на изчислената от институциите на Общността комисионна се базира на преки доказателства за съществуването на такива функции. В тази връзка бяха взети предвид извършените ТАО разходи от Steelex SA при продажбата на разглеждания продукт, произведен от NFP, както и маржът на печалба, който бе докладван от несвързан сътрудничещ на разследването вносител. Освен това, NFP е извършила част от продажбите си чрез Steelex SA за Общността посредством установен в друга трета страна несвързан търговец. За тези продажби, в допълнение към комисионната за Steelex SA, бе счетено за уместно да се направи корекция за комисионна спрямо несвързания търговец, в съответствие с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, тъй като този търговец също е изпълнявал подобни функции на търговски агент, който работи срещу комисионна. Тази комисионна бе установена въз основа на изчислената разлика при въпросните продажби.

(77)

Един украински производител износител поиска корекция за валутното конвертиране, съгласно член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент. Това искане бе основано на вариациите на обменния курс за датата на фактурата и обменния курс за датата на плащане. В тази връзка е съществено да се подчертае, че датата на фактурата, в съответствие с член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент, се счита за дата на продажбата и следователно обменният курс, който следва да се приложи е валидният за датата на продажбата. Следователно това искане следваше да бъде отхвърлено.

6.   Дъмпингови маржове

6.1.   Китайска народна република

(78)

След като на нито един от сътрудничещите китайски производители износители не е предоставено ТУПИ или ИТ, дъмпинговият марж за цялата страна бе изчислен за КНР цялостно, използвайки претеглящ фактор за CIF стойността за всяка група сътрудничещи производители износители, т.е. сътрудничещи и несътрудничещи.

(79)

За тази цел първо бе изчислен дъмпинговият марж за сътрудничещите китайски производители износители, в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент, на базата на сравнение между среднопретеглената нормална стойност за държавата аналог по вид на продукта със среднопретеглена експортна цена по вид продукт, както се посочва по-горе.

(80)

Следва да се отбележи, че вносът от КНР е включвал както SiMn с нормално, така и SiMn с по-ниско съдържание на въглерод. Сътрудничещият производител от държавата аналог обаче е произвеждал само SiMn с нормално съдържание на въглерод. Поради това, при сравнението бяха използвани само данните относно този общ вид на продукта.

(81)

Второ, в съответствие с член 18, параграфи 1 от основния регламент, дъмпинговият марж бе установен за всички отказали сътрудничество производители износители на базата на наличните факти.

(82)

За да се определи дъмпинговият марж за несътрудничещите производители износители, първо бе установена степента на отказ на сътрудничество. За целта обемът на докладвания износ за Общността от сътрудничещите китайски производители износители бе сравнен с общия обем на вноса с произход от КНР, основан на статистически данни за вноса от Евростат. Това сравнение показа, че нивото на сътрудничество е ниско, тъй като износът от сътрудничещите производители представлява по-малко от 29 % от общия внос в Общността от КНР по време на ПР.

(83)

Поради това, нивото на дъмпинг за изнасяните количества от несътрудничещите китайски производители износители бе определено въз основа на най-високия дъмпингов марж, установен за сътрудничещите производители износители по отношение на SiMn с нормално съдържание на въглерод. Този подход бе възприет като целесъобразен, тъй като липсваха признаци дъмпингът при някой от несътрудничещите производители да е на по-ниско ниво от този при сътрудничещите производители износители. Поради това за цялата страна бе калкулиран среден дъмпингов марж като за претеглящ фактор бе взета цената СIF за всяка една група износители, т.е. сътрудничещи и несътрудничещи. На тази основа установеният за цялата страна среден дъмпингов марж, изразен като процент от цената СIF на границата на Общността преди обмитяване, е 60,1 %.

6.2.   Казахстан

(84)

На база на жалбата, наличната информация от производителя износител и други статистически данни стана ясно, че OJSC Kazchrome е единственият казахстански производител износител на силикоманган. Тъй като не бяха открити признаци някой производител износител умишлено да се е въздържал от сътрудничество, бе счетено за целесъобразно да се наложи остатъчен дъмпингов марж на същото ниво, което бе установено за OJSC Kazchrome.

(85)

Поради това определените дъмпингови маржове, изразени като процент от вносната цена CIF на границата на Общността, преди обмитяване, са следните:

OJSC Kazchrome: 6,5 %;

всички други дружества: 6,5 %.

6.3.   Украйна

(86)

На база на жалбата, наличната информация от страна на производителите износители и други статистически данни се стигна до заключението, че в случая на Украйна нивото на оказаното сътрудничество е над 80 %. Поради това бе счетено за целесъобразно да се наложи остатъчен дъмпингов марж на най-високото ниво на дъмпингов марж, което е установено за сътрудничещите производители износители от засегнатата страна.

(87)

На тази основа дъмпинговите маржове, изразени като процент от вносната цена CIF на границата на Общността, преди обмитяване, са следните:

PJSC Nikopol Ferroalloys Plant: 39,1 %;

JSC Nikopol Ferroalloys Plant: 53,4 %;

OJSC Nikopol Ferroalloys Plant: 56,7 %;

Всички други дружества: 56,7 %.

Г.   ВРЕДА

1.   Общи положения

(88)

През 1998 г. бяха наложени антидъмпингови мерки върху вноса на SiMn с произход от КНР и Украйна (Регламент (ЕО) № 495/98 (3). Действието на тези мерки изтече в началото на месец март 2003 г. Поради това, в началото на разглеждания период бяха налице мерки по отношение на вноса от двете засегнати страни. Този факт бе взет под внимание при извършването на анализа на вредата. Както се посочва в съображение 118 по-долу, развитието на доходността ясно показва, че отпадането на антидъмпинговите мерки през март 2003 г. не е променило съществено ситуацията на производството на Общността през последвалия период. Поради това се стигна до извода, че противно на искането на някои от заинтересованите страни, 2002 година може да бъде считана като базисна за изчисляването на посочените в съображения 93—141 индекси.

(89)

SiMn е ключова суровина за производство на стомана. Към края на 2003 г. и през първото полугодие на 2004 г. бе отбелязан значителен ръст в търсенето на стомана в световен мащаб, но най-вече в Азия. Това в комбинация с недостатъчното производство на SiMn в Азия доведе до повишено глобално търсене на SiMn, което през 2004 г. доведе до невиждано покачване на цената. При анализа на вредата бе обърнато внимание върху тези необичайни обстоятелства, с оглед на това те да не изменят неоправдано цялостната картина на вредата.

2.   Продукция на Общността и производство на Общността

(90)

В рамките на Общността сходният продукт е произвеждан от пет производители. Следователно продукцията на тези пет производители от Общността се счита, че съставлява продукцията на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(91)

От тези пет производители общо четирима — членове на обжалващото сдружение, изявиха желание за сътрудничество в процедурата в рамките на посочения в известието за започване на процедура срок и сътрудничиха надлежно при разследването. Констатирано беше, че тези четирима производители съставляват значителна част, в случая около 88 %, от общата продукция на Общността на сходния продукт. Четиримата сътрудничещи производители следователно съставляват производството на Общността, по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент, и ще бъдат наричани по-долу „производството на Общността“. Останалите производители от Общността ще бъдат наричани по-долу „другите производители от Общността“. Тези други производители от Общността не се противопоставиха на жалбата.

3.   Потребление на Общността

(92)

Потреблението на Общността бе установено на базата на обема на собствената продукция на производството на Общността, като се имат предвид промените в нивата на запасите, данните на Евростат за обема на вноса и износа за пазара на Общността, а що се касае до другите производители от Общността, направените прогнози от производителите от производството на Общността.

(93)

През ПР пазарът на Общността за разглеждания продукт и сходния продукт бе нараснал с приблизително 9 % в сравнение с 2002 г., т.е. с около 914 000 тона. През разглеждания период ръстът на потребление отбеляза връх през 2004 г., когато се бе увеличил с 14 % от 2002 г., но през двете последващи години отбеляза спад.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Общо потребление на ЕО (в тонове)

835 419

882 607

953 692

921 654

914 240

Индекс (2002 г. = 100)

100

106

114

110

109

4.   Внос от засегнатите страни

а)   Кумулативна оценка на последиците от разглеждания внос

(94)

Комисията проучи дали следва да се направи кумулативна оценка на вноса от засегнатите страни въз основа на установените критерии в член 3, параграф 4 от основния регламент.

(95)

Установено бе, че дъмпинговият марж за всяка една от засегнатите страни е над нивото dе minimis, обемът на вноса от всички тези страни е бил значителен и извършването на кумулативна оценка може да се счита за целесъобразна предвид конкурентните условия между внасяните продукти от засегнатите страни и сходния продукт на Общността. Тези сходни условия на конкуренция бяха подкрепени от факта, че внасяният разглеждан продукт от засегнатите страни и продавания и произвеждан сходен продукт от производството на Общността в рамките на нейния пазар са били подобни и са разпространявани по същите търговски канали. Освен това, всички внасяни количества са били значителни и са представлявали съществен дял от пазара. Все пак, поради липсата на подбиване на цените с внос от Украйна, както се посочва в съображение 104, се стигна до извода, че ефектът от украинския внос следва да бъде оценяван отделно.

(96)

Казахстанският производител износител поддържа тезата, че поради диаметрално противоположното пазарно поведение на Казахстан, вносът от него не бива бъде кумулиран към този от КНР за целите на оценяването на вредата. Въпросният производител износител заяви, inter alia, че развитието на обема, стойността и пазарния дял на казахстанския внос за Общността е било различно от това на другите засегнати страни, като добави, че е имало различия и в гамата продукти. Във тази връзка се признава, че през разглеждания период е отчетен цялостен спад в обема на вноса и пазарния дял на Казахстан (като стойностите му са 5,8 % през 2002 г. и 4,6 % през ПР). Все пак, както обемът така и пазарният дял на казахстанския внос през разглеждания период са били относително стабилни и на нива, които не могат да бъдат сметнати за незначителни. В допълнение, разследването показа, че развитието на цените на вноса от Казахстан не се различава съществено от това на вноса от другите засегнати страни. Поради това и с оглед на горепосочените съображения 73—75 не може да се заключи, че поведението на пазара при вноса от КНР и Казахстан е диаметрално различно, вследствие на което искането следва да бъде отхвърлено.

(97)

В светлината на гореизложеното се стигна до извода, че всички критерии, определени в член 3, параграф 4 от основния регламент, са изпълнени по отношение на КНР и Казахстан. Поради това вносът от тези две засегнати страни бе разгледан кумулативно, а вносът от Украйна бе предмет на отделна оценка.

б)   Обем

(98)

Обемът на вноса на разглеждания продукт от КНР и Казахстан за Общността постоянно е нараствал: от около 48 000 тона през 2002 г. до приблизително 162 000 тона през 2004 г., преди да отбележи спад до около 96 000 тона по време на ПР. Между 2002 г. и ПР обемът на вноса от тези страни се е увеличил с 99 %.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Обем на вноса от КНР и Казахстан (в тонове)

48 091

66 509

162 227

142 993

95 491

Индекс (2002 г. = 100)

100

138

337

297

199

Пазарен дял на вноса от КНР и Казахстан

5,8 %

7,5 %

17,0 %

15,5 %

10,4 %

Цени на вноса от КНР и Казахстан (EUR/тон)

462

464

829

689

564

Индекс (2002 г. = 100)

100

101

179

149

122

(99)

Обемът на вноса на разглеждания продукт от Украйна за Общността плавно е намалявал: от около 154 000 тона през 2002 г. до приблизително 138 000 тона през 2003 и 2004 г., преди да отбележи покачване на около 180 000 тона през 2005 г. и достигне до около 210 000 тона по време на ПР. Между 2002 г. и ПР обемът на вноса от тази страна се е увеличил с 36 %.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Обем на вноса от Украйна (в тонове)

154 391

137 683

137 514

179 993

210 302

Индекс (2002 г. = 100)

100

89

89

117

136

Пазарен дял на вноса от Украйна

18,5 %

15,6 %

14,4 %

19,5 %

23,0 %

Цени на вноса от Украйна (EUR/тон)

508

490

912

602

550

Индекс (2002 г. = 100)

100

97

180

118

108

в)   Пазарен дял

(100)

Пазарният дял на вноса от КНР и Казахстан се задържа на 5,8 % през 2002 г. През 2003 г. се увеличава, а през 2004 г. нараства отново, като достига до 17,0 %. През 2005 г. пазарният дял отбелязва лек спад до 15,5 % и продължава да намалява по време на ПР до 10,4 %. Като цяло между 2002 г. и ПР пазарният дял е нараснал с 4,6 процентни пункта, като се е увеличил почти двойно в сравнение с този от 2002 г.

(101)

През 2002 г. пазарният дял на вноса от Украйна се задържа на 18,5 %. През 2003 г., както и през 2004 г. отбелязва спад като през последната година достига до 14,4 %. През 2005 г. пазарният дял нараства до 19,5 % и тази тенденция продължава по време на ПР като тогава отбелязва 23,0 %. Като цяло между 2002 г. и ПР пазарният дял се е увеличил с 4,5 процентни пункта.

г)   Цени

i)   Развитие на цените

(102)

През 2004 г. цените на SiMn в световен мащаб се увеличиха до изключителни равнища, поради създалото се положение на необикновено високо търсене и недостиг на предлагането, както се пояснява в съображение 89. Това се отрази върху цените на вноса от засегнатите страни за въпросната година и част от 2005 г. Все пак, това не е повлияло на цените по време на ПР. Като цяло, средната цена за вноса на разглеждания продукт с произход от КНР и Казахстан е нараснала с 22 % между 2002 г. и ПР, докато средната цена на вноса на разглеждания продукт с произход от Украйна се е увеличила с 8 % за същия период.

ii)   Подбиване на цените

(103)

Извършена бе ценова съпоставка на различните видове продукти между производителя износител и средната продажна цена на производството на Общността в рамките на ЕС. За тази цел бяха сравнени цените на производството на Общността за несвързани клиенти с тези на сътрудничещите производители износители от засегнатите страни. Според случая бяха направени корекции, за да се вземат предвид различията в нивото на търговия и качеството на продуктите.

(104)

Сравнението показа, че по време на ПР както SiMn с произход от КНР, така и този от Казахстан, са били продавани в Общността на цени, които са подбивали тези на производството на Общността с 4,5 %, следователно с 4,5 % като цяло на среднопретеглена основа. Цените на вноса от Украйна бяха на сравними равнища с тези на производството на Общността (т.е. няма подбиване).

(105)

С цел при изчисляването на подбиването на цените да има сравнение на едно и също ниво на търговия, цените на производството на Общността франко завода бяха сравнени с цените на внесените стоки при влизането им на физическата територия на Общността, като бяха надлежно коригирани по отношение на разходите за товарене и освобождаване от митницата. Една от заинтересованите страни оспори използваната методология по отношение на казахстанското дружество с твърдението, че калкулирането на цената на вноса следва да се основава на цената CIF при освобождаването от митницата на границата на ЕС, а не цената на стоките при тяхното влизане на физическата територия на Общността (в дадения случай сухопътната граница на Литва). Не бяха представени убедителни доводи в подкрепа на необходимостта от различен подход при калкулирането по отношение на въпросното дружество. Напротив, следва да се отбележи, че цената CIF при освобождаването от митницата за казахстанския внос включва значителна сума за транспортни разходи след преминаването на стоката през границата на Общността в Литва и сравняването им с цените франко завода от страна на производството на Общността би било проява на дискриминация към последната, тъй като цените франко завода не включват никакви транспортни разходи. Поради това се стигна до заключението, че прилаганата методология е възможно най-целесъобразната, вследствие на което искането бе отхвърлено.

5.   Състояние на производството на Общността

(106)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент Комисията проучи всички значими икономически фактори и показатели, които влияят на състоянието на производството на Общността.

а)   Продукция

(107)

През 2002 г. от около 241 000 тона продукцията на производството на Общността достигна връх в своя ръст през 2004 г. от около 255 000 тона поради изключителното потребление, както се посочва в съображение 89, преди да спадне през 2005 г. и да отбележи леко повишение по време на ПР. Като цяло през разглеждания период продукцията е намаляла с 6 % до около 226 000 тона през ПР. Следва да бъде отбелязано, че един от производителите на Общността е преустановил произвеждането на SiMn през 2003 г. и по-голямата част от ПР.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Производство (в тонове)

241 784

220 073

255 671

221 402

226 142

Индекс (2002 г. = 100)

100

91

106

92

94

б)   Производствен капацитет и процент на използваемост

(108)

През разглеждания период производственият капацитет на производството на Общността е останал стабилен на нива от около 325 000 милиона тона.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Производствен капацитет (в тонове)

325 226

325 537

325 254

326 068

326 696

Индекс (2002 г. = 100)

100

100

100

100

100

Степен на използването на производствения капацитет

74 %

68 %

79 %

68 %

69 %

Индекс (2002 г. = 100)

100

91

106

91

93

(109)

Процентът на използваемост на капацитета през 2002 г. е бил 74 на сто. През 2003 г. е спаднал до 68 %, а през 2004 г. се е покачил отново до 79 %, преди да намалее до 69 % по време на ПР. Това отразява вариациите в обема на продукцията, както се посочва в съображение 107.

в)   Запаси

(110)

През 2003 г. нивото на крайните запаси на производството на Общността е намаляло с 45 %, но през 2004 г. се е възстановило почти до същите равнища като от 2002 г. Резкият спад в запасите към края на 2003 г. се дължи на отговарянето на извънредно високото търсене, посочено в съображение 89. Впоследствие през 2005 г. крайните запаси са нараснали с 22 % преди да намалеят значително по време на ПР до нива, по-ниски с около 30 % от тези през 2002 г. Този цялостен спад в крайните запаси се обяснява с факта, че продажбите в ЕС на производството на Общността са останали като цяло стабилни (виж съображение 111), въпреки спада в продукцията, който е описан в съображение 107.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Крайни запаси (в тонове)

21 017

11 561

20 983

25 682

14 618

Индекс (2002 г. = 100)

100

55

100

122

70

г)   Обем на продажбите

(111)

Обемът на извършените продажби от производството на Общността от собствената му продукция за несвързани производители на пазара на Общността през ПР е бил около 227 000 тона, същият като през 2002 г. Обемът на продажбите за 2003 и 2005 г. обаче е бил по-нисък съответно с 6 и 8 %. През 2004 г. обемът на продажбите е бил по-голям със 104 % от този през 2002 г. и ПР поради причините, изложени в съображение 89.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Обем на продажбите за клиенти в ЕО (в тонове)

227 571

213 778

236 494

208 687

227 690

Индекс (2002 г. = 100)

100

94

104

92

100

д)   Пазарен дял

(112)

От 27,2 % през 2002 г. пазарният дял на производството на Общността е спаднал до 24,2 % през 2003 г, преди да се покачи до 24,8 % през 2004 г. През 2005 г. пазарният дял отново е отбелязал спад до 22,6 %. По време на ПР се е възвърнал частично до нива от 24,9 %. През разглеждания период производството на Общността е загубило 2,3 процентни пункта от пазарния си дял.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Пазарен дял на промишлеността на Общността

27,2 %

24,2 %

24,8 %

22,6 %

24,9 %

Индекс (2002 г. = 100)

100

89

91

83

91

е)   Растеж

(113)

Между 2002 г. и ПР, когато потреблението в Общността се е повишило с 9 процентни пункта, обемът на продажбите на производството на Общността на общностния пазар не се е увеличил, като по този начин неговият пазарен дял е отбелязал спад с 2,3 процентни пункта. От друга страна, през същия период обемът на продажбите и пазарният дял на КНР и Украйна е нараснал. Това води до заключението, че производството на Общността не е могло да се възползва и да постигне някакъв растеж на общностния пазар.

ж)   Заетост

(114)

Ръстът на заетостта в производството на Общността отначало е спаднал с 32 % между 2002 и 2003 г., през 2004 се е увеличил с 27 процентни пункта, преди да отбележи спад с 13 процентни пункта през 2005 г. и с още 26 процентни пункта през ПР. През разглеждания период обемът на продукция е останал относително стабилен, като е варирал между 91 % и 106 % от нивото за 2002 г. Все пак, за един от производителите, който е преустановил производството на SiMn през ПР, както се посочва в съображение 107, вариациите в обема на производството през разглеждания период са били по-изявени и това се е отразило на вариациите по отношение на заетостта. Като цяло, заетостта в производството на Общността е отбелязала спад с 44 % между 2002 г. и ПР, т.е. преминавайки от порядъка на 700 до 400 наети души. Това показва, че производството на Общността е повишило своята ефективност, като същевременно обемът на продукция е намалял само с 6 %.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Трудова заетост (брой хора)

702

475

668

577

391

Индекс (2002 г. = 100)

100

68

95

82

56

з)   Производителност

(115)

Производителността на работната сила на производството на Общността, изразена като обем продукция (в тонове) на работник, която отначало е била 344 тона на работник, се е увеличила през разглеждания период, с изключение на 2004 г., за да достигне по време на ПР до равнище с 68 % по-високо от това през 2002 г. Това се илюстрира от факта, че заетостта е намаляла с 44 % през разглеждания период, докато продукцията е отбелязала спад само с 6 %. Нарастването на производителността се дължи отчасти на това, че намаляването на работните места е било по-значително за тези производители от Общността, които поначало са имали относително ниска продуктивност.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Производителност (тон/човек)

344

463

383

384

578

Индекс (2002 г. = 100)

100

135

111

111

168

и)   Заплати

(116)

Средната заплата на работник е нараснала с 26 % между 2002 и 2003 г., останала е на сходно равнище през 2004 г., преди да се увеличи отново през 2005 г. и да достигне през ПР до 77 % по-високо ниво от това през 2002 г. Нарастването на средните разходи за заплати се дължи отчасти на факта, че намаляването на работните места е било по-значително за тези производители от Общността, при които по начало средните разходи за заплати са били относително ниски.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Годишни разходи за трудова заетост на служител (EUR)

17 602

22 102

21 636

22 459

31 092

Индекс (2002 г. = 100)

100

126

123

128

177

й)   Фактори, които влияят върху продажните цени

(117)

Единичните цени на производството на Общността при продажби за несвързани клиенти са нараснали общо с 14 % между 2002 г. и ПР. През 2004 г. цените са били изключително високи поради извънредно голямото търсене и недостиг на предлагането в световен мащаб, както се посочва в съображение 89. Създалата се ситуация е продължила да оказва частично и въздействие и през 2005 г., когато цените са се нормализирали, като все пак в края на ПР са имали покачване с 14 % в сравнение с 2002 г.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Единична цена на пазара на ЕО

(EUR/тон)

521

526

928

640

593

Индекс (2002 г. = 100)

100

101

178

123

114

к)   Рентабилност и възвръщане на инвестициите

(118)

През разглеждания период рентабилността от продажбите на сходния продукт на производството на Общността, изразени като процент от нетните продажби, е нараснала от 0,8 % през 2002 г. до 3,1 % през 2003 г., поради описаната ситуация в съображение 89 през 2004 г. се е увеличила извънредно до 37,2 %, през 2005 г. е спаднала до 7,0 %, за да достигне 2,5 % през ПР. Впоследствие рентабилността се е повишила с 1,7 процентни пункта от 2002 г. до ПР.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Рентабилност на продажбите на ЕО за независими (% от нетните продажби)

0,8 %

3,1 %

37,2 %

7,0 %

2,5 %

 

100

385

4 668

884

313

ВИ (печалба в % от нетната балансова стойност на инвестициите)

3,6 %

11,0 %

410,2 %

24,4 %

10,4 %

 

100

303

11 252

668

284

(119)

Възвръщаемостта на инвестициите („ВИ“), изразена като печалбата в процент от нетната балансова стойност на инвестициите, в общи линии следва тенденциите на рентабилността. Нараснала е от 3,6 % през 2002 г. до 11 % през 2003 г., достигнала е изключителен ръст от 410 % през 2004 г., намаляла е до 24 % през 2005 г., преди да остане в крайна сметка на ниво от 10,4 % през ПР, с което отбелязва ръст от 6,8 процентни пункта за разглеждания период.

л)   Паричен поток и способност за набиране на капитал

(120)

Нетния паричен поток от оперативните дейности през 2002 г е бил почти нулев. През 2003 г. се е увеличил с около 9 млн. EUR, достигайки 83 млн. EUR през 2004 г., преди да възвърне нивото си от 16 млн. EUR през 2005 г. и стигне до 17 млн. EUR през ПР. Липсват признаци, че производството на Общността е изпитвало затруднение при набирането на капитал.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Паричен поток (EUR)

132

9 551

83 701

16 445

17 092

Индекс (2002 г. = 100)

100

7 214

63 220

12 421

12 910

м)   Инвестиции

(121)

Годишните инвестиции на производството на Общността в продукция на сходния продукт са се умножили петкратно между 2002 г. и 2003 г., преди да си възвърнат през 2004 г. приблизително същите позиции като от 2002 г. Между 2004 и 2005 г. инвестициите отново са нараснали с около осем пъти, преди да спаднат леко през ПР. Като цяло инвестициите са се увеличили с около 900 % от 2002 г. до ПР. Инвестициите на производството на Общността може да бъдат считани като главна заслуга на един от производителите от Общността, като бе установено, че са били използвани за поддръжка и модернизиране на наличното оборудване, а не с цел повишаване на капацитета.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Нетни инвестиции в хиляди ЕВРО

1 528

8 376

2 351

17 365

15 333

Индекс (2002 г. = 100)

100

548

154

1 136

1 003

н)   Големина на дъмпинговите маржове

(122)

Предвид обема, пазарният дял и цената на вноса от засегнатите страни, въздействието на размера на действителните дъмпингови маржове върху производството на Общността не може да бъде счетено за пренебрежимо.

о)   Възстановяване от предишен дъмпинг

(123)

Както се посочва в съображение 88, развитието по отношение на доходността ясно показва, че отпадането на антидъмпинговите мерки по отношение на SiMn през март 2003 г. не е променило съществено ситуацията на производството на Общността през последвалия период.

6.   Заключение относно вредата

(124)

В контекста на нарастващо потребление, пазарният дял на производството на Общността е намалял с 2,3 процентни пункта до 24,9 % през разглеждания период. Същевременно продукцията е намаляла с 6 %, като степента на използване на капацитетите също е загубила 5 процентни пункта. Освен това, производството на Общността е било принудено да съкрати определен брой служители. От друга страна, някои показатели за вреда свидетелстват за положителни тенденции през разглеждания период, като рентабилност, паричен поток, възвръщаемост на инвестициите и продажни цени, които са нараствали с 14 %. Въпреки това един по-задълбочен анализ на тези данни показва, с оглед на особеностите на този бранш, че марж на печалбата от 2,5 % не може да се приеме за задоволителен, както и не може да гарантира сигурността на производството в дългосрочен план. Що се касае до нарастването на цените, то бе достатъчно, за да покрие повишението на цените при суровините, но не и да увеличи устойчиво маржа на печалба. Следователно, въпреки че няколко показателя свидетелстват за положителни тенденции, производството на Общността не би могло да извлече полза от цялостното нарастване на потреблението на пазара на Общността, за което свидетелстват загубата на пазарен дял, спадът в продукцията и ниската рентабилност.

(125)

Тъй като един от производителите от Общността дълго време не е произвеждал сходния продукт през целия разглеждан период, поради прекъсване на производството през 2003 г. и през по-голямата част на ПР, както се посочва в съображение 107, последиците от това прекъсване бяха проучени допълнително. Все пак анализите показаха, че поради относително малката обща продукция на въпросния производител, прекъснатостта на процеса на производство е имала ограничено въздействие върху цялостната картина на вреда и не е повлияло значително на показателите относно вреда. Това се потвърждава от факта, че при изключването на въпросния производител от анализите има само леко подобрение на стойностите на резултатите. По специално, рентабилността на производството на Общността отново би била далеч от задоволителните 3,2 % през ПР, а производството и процентът на използваемост на капацитета отново биха били с негативна тенденция. Впоследствие бе направено заключението, че понесената от Общността вреда не би могла да се отдаде само на въпросния производител от Общността.

(126)

С оглед на гореизложеното се заключава, че производството на Общността е понесло съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

Д.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

1.   Въведение

(127)

В съответствие с член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент, Комисията проучи дали дъмпинговият внос е причинил вреда на производството на Общността, която може да бъде определена като имуществена. Бяха изследвани и други известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които биха могли също така да причинят вреда на производството на Общността, за да се гарантира, че вредата, която тези други фактори биха могли да причинят, не се приписва на дъмпинговия внос.

2.   Последици от дъмпинговия внос

(128)

Между 2002 г. и ПР обемът на дъмпинговия внос на разглеждания продукт с произход от КНР и Казахстан се е увеличил с 99 %, а делът му на общностния пазар се е покачил с около 4,6 процентни пункта. Средната цена на този внос е нараснала с 22 % между 2002 г. и ПР, но общо взето цените са били по-ниски от предлаганите от производството на Общността през разглеждания период. През същия период обемът на дъмпинговия внос на разглеждания продукт с произход от Украйна се е увеличил с 36 %, а делът му на общностния пазар се е покачил с около 4,5 процентни пункта. Средната цена на този внос е нараснала с 8 % между 2002 г. и ПР, но като цяло цените са били на по-ниски нива от предлаганите от производството на Общността през разглеждания период.

(129)

Както се посочва по-горе в съображение 104, подбиването на цените с вноса от КНР и Казахстан като цяло е било 4,5 % на среднопретеглена основа, докато при вноса от Украйна не е имало подбиване на цените.

(130)

Предвид подбиването на цените на производството на Общността чрез вноса от КНР и Казахстан бе направен изводът, че този дъмпингов внос е упражнявал натиск за намаляване на цените, възпрепятствайки производството на Общността да увеличи продажните си цени до едно приемливо ниво за реализирането на устойчива печалба. Поради това съществува ясна причинно-следствена връзка между този внос и вредата на производството на Общността. От друга страна, предвид липсата на подбиване на цените чрез вноса от Украйна и това, че маржът на вредата бе под нивото de minimis (виж съображения 168 и 169), бе счетено, че няма ясна причинно-следствена връзка между вноса от Украйна и вредата на производството на Общността.

3.   Въздействие на други фактори

а)   Резултати от износа на производството на Общността

(131)

Както е видно от поместената по-долу таблица, през разглеждания период обемът на експортните продажби е намалял с 40 %. Единичната цена на тези продажби е останала относително стабилна, като изключение прави само тази през 2004 г.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Обем на експортни продажби

(в тонове)

12 056

16 445

10 524

9 713

7 191

Индекс (2002 г. = 100)

100

136

87

81

60

Цена на експортните продажби

(EUR/тон)

598

522

787

592

578

Индекс (2002 г. = 100)

100

87

132

99

97

(132)

Все пак следва да се отбележи, че в контекста на общите продажби на производството на Общността, през разглеждания период нивото на експортните продажби от около 3 % до 7 % от общите продажби не е високо. Поради това се счита, че експортната дейност не би могла да бъде свързана по никакъв начин с понесената имуществена вреда от производството на Общността.

б)   Внос от трети страни

(133)

Анализите на вноса от трети страни се базират на данни на Евростат. За определен брой страни бе възможно да се извърши кръстосана проверка на тези данни спрямо проверената информация, която бе предоставена от заинтересованите страни, като така бе потвърдена достоверността на данните от Евростат.

(134)

Общият внос от всички държави, с изключение на този от засегнатите държави, е спаднал през разглеждания период с около 6 %, тоест от около 377 000 тона през 2002 г. до 354 000 тона през ПР.Съответно пазарният дял е спаднал от около 45 % до около 39 %. Основните трети държави вносители са Норвегия, Индия, Южна Африка и Бразилия.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Обем за всички други трети страни

(в тонове)

376 919

437 205

393 857

364 250

353 802

Индекс (2002 г. = 100)

100

116

104

97

94

Пазарен дял на всички други трети страни

45,1 %

49,5 %

41,3 %

39,5 %

38,7 %

Цени от всички други трети страни

(EUR/тон)

523

528

823

691

597

Индекс (2002 г. = 100)

100

101

157

132

114

Източник: Евростат

(135)

Вносът от Норвегия е спаднал с около 11 %, а пазарният му дял през разглеждания период е намалял с 4,9 процентни пункта (ПР = 21,9 %). Като цяло, през разглеждания период средната цена на вноса от Норвегия е била над тази на производството на Общността. Въпреки че донякъде е имало възможност за подбиване на цените на производството на Общността чрез норвежкия внос на SiMn с по-ниско въглеродно съдържание, с оглед на това, че продуктът с такъв качествен състав е бил минимална част (около 5 %) от общата продукция на производството на Общността, както и предвид липсата на цялостно подбиване, спад на обема на вноса и пазарния дял, бе направен изводът, че вносът от Норвегия не е допринесъл за понесената материална вреда от производството на Общността.

Норвегия

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Обем на вноса (в тонове)

224 253

213 838

178 639

200 310

200 272

Индекс (2002 г. = 100)

100

95

80

89

89

Пазарен дял на вноса

26,8 %

24,2 %

18,7 %

21,7 %

21,9 %

Цена на вноса (EUR/тон)

574

604

956

765

656

Индекс (2002 г. = 100)

100

105

167

133

114

Източник: Евростат

(136)

Вносът от Индия се е повишил с около 300 %, а пазарният му дял през разглеждания период е нараснал със 7,3 процентни пункта (ПР = 9,7 %). Същевременно средната цена на вноса от Индия е била малко по-висока от тази на производството на Общността (т.е. няма подбиване). Предвид липсата на цялостно подбиване чрез вноса от Индия бе направено заключението, че липсват ясни доказателства вносът от Индия да е допринесъл за понесената вреда от производството на Общността.

Индия

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Обем на вноса (в тонове)

19 954

33 497

31 593

48 123

89 017

Индекс (2002 г. = 100)

100

168

158

241

446

Пазарен дял на вноса

2,4 %

3,8 %

3,3 %

5,2 %

9,7 %

Цена на вноса (EUR/тон)

479

449

804

591

521

Индекс (2002 г. = 100)

100

94

168

123

109

Източник: Евростат

(137)

Вносът от Южна Африка е спаднал с около 38 %, а пазарният му дял през разглеждания период е намалял с 2,5 процентни пункта (ПР = 3,2 %). Средната цена на вноса от Южна Африка е била под предлаганата от производството на Общността и се е доближавала до поставената от засегнатите страни. Поради това се счита, че има възможност вносът от Южна Африка да е допринесъл за понесената вреда от производството на Общността. Все пак, предвид значителния цялостен спад на вноса от Южна Африка и неговия малък пазарен дял, той бе определен като недостатъчен за прекъсването на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от КНР и Казахстан и понесената имуществена вреда от производството на Общността.

Южна Африка

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Обем на вноса от Южна Африка

(в тонове)

47 808

81 330

58 753

52 640

29 531

Индекс (2002 г. = 100)

100

170

123

110

62

Пазарен дял на вноса от Южна Африка

5,7 %

9,2 %

6,2 %

5,7 %

3,2 %

Цена на вноса от Южна Африка

(EUR/тон)

417

429

660

611

501

Индекс (2002 г. = 100)

100

103

158

147

120

Източник: Евростат

(138)

Вносът от други трети страни, в това число и Бразилия, е спаднал с около 59 %, а пазарният му дял през разглеждания период е намалял с 6,4 процентни пункта (ПР = 3,8 %). Същевременно средната цена на вноса от други трети страни е била по-висока от тази от производството на Общността (т.е. няма подбиване). Предвид липсата на подбиване на цените чрез въпросния внос и тенденцията му към спад бе заключено, че той не е допринесъл за понесената имуществена вреда от производството на Общността.

Други трети страни (включително Бразилия)

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Обем на вноса (в тонове)

84 904

108 539

124 872

63 178

34 982

Индекс (2002 г. = 100)

100

128

147

74

41

Пазарен дял на вноса

10,2 %

12,3 %

13,1 %

6,9 %

3,8 %

Цена на вноса (EUR/тон)

460

476

713

598

528

Индекс (2002 г. = 100)

100

104

155

130

115

Източник: Евростат

в)   Конкуренция с други производители от Общността

(139)

Както е посочено в съображение 91по-горе, един от производителите от Общността не е оказал съдействие на разследването. Въз основа на получената информация от сътрудничещите производители от Общността по време на разследването бе преценено, че обемът на неговите продажби в Общността за разглеждания период е бил около 30 000 тона. Подобно, съответно и пазарният дял е бил стабилен през разглеждания период на ниво от около 3 %. Следователно този друг производител от Общността не е отбелязал по-голям ръст на продажбите и пазарен дял за сметка на производството на Общността. Липсваше информация относно цените на въпросния производител от Общността.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Обем на продажбите в ЕО на другите производители от Общността (в тонове)

30 000

30 000

30 000

30 000

30 000

Индекс (2002 г. = 100)

100

100

100

100

100

Пазарен дял на вноса на другите производители от Общността

3,6 %

3,4 %

3,1 %

3,3 %

3,3 %

Индекс (2002 г. = 100)

100

95

88

91

91

Източник: разследване, жалба

(140)

С оглед на гореизложеното и при отсъствието на информация за противното, бе направено заключението, че другият производител от Общността не е допринесъл за понесената вреда от производството на Общността.

г)   Производствени разходи (суровини)

(141)

Главните елементи от общите производствени разходи са суровините (около 45—55 %) и електроенергията (около 20—30 %). Средствата за пряка трудова заетост възлизат на около 5 % от разходите. Производствените разходи на производството на Общността са се покачили с 12 % между 2002 г. и ПР.

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ПР

Единична производствена цена (EUR/тон)

517

510

583

595

578

Индекс (2002 г. = 100)

100

99

113

115

112

(142)

Някои от заинтересованите страни твърдят, че понесената вреда от производството на Общността се дължи на увеличението на производствените разходи. Що се касае до разходите за суровини, тъй като те представляват основни продукти, които принципно се търгуват на международния пазар, се счита, че увеличението на цените е засегнало всички производители на SiMn, които обикновено биха се принудили да вдигнат едновременно продажните си цени. Следователно вредата е била причинена не от общото покачване при цените на суровините, а от факта, че заради дъмпинговия внос и подбиването на цените на производството на Общността то не е имало възможността да продава достатъчно скъпо, за да има задоволителен марж на печалба. По отношение на разходите за труд, както се посочва в съображение 115, данните относно производителността показват, че като цяло производството на Общността е успяло да компенсира увеличението на разходите с по-голяма ефективност и производителност. Някои страни изтъкнаха разходите за електроенергия като главната причина за понесената вреда от производството на Общността. В тази връзка бе установено, че цените на електроенергията за промишлени нужди в страните, където е разположено производството на Общността, са били в същия диапазон като цените на другите основни пазари по света, следователно те не биха могли да бъдат считани за източник на самопричиняване на вреда. Разходите за електроенергия може да са оказали влияние върху цялостните резултати, но само по отношение на един производител от Общността, който е изпитал недостиг на електричество поради значително увеличение на цените и последвалия спор с енергоснабдителя. Като цяло бе заключено, че покачването на производствените разходи не е допринесло за понесената вреда от производството на Общността.

д)   Самопричиняване на вреда

(143)

Тъй като инвестициите на един от производителите от Общността са нараснали значително през 2004 и 2005 г. (виж съображение 121), бе проучено дали е имало самопричиняване на вреда. Тези инвестиции са имали пряко въздействие върху производствените разходи и впоследствие върху рентабилността на производството на Общността. Все пак анализите показаха, че поради ограничения размер на тези инвестиции спрямо общите производствени разходи, въздействието върху рентабилността е било ограничено. Впоследствие бе направен изводът, че инвестициите на един от производителите от Общността може да са допринесли за понесената от производството на Общността вреда, но не дотам, че да се прекъсне причинно-следствената връзка.

е)   Свиване на пазара на силикоманган поради цикличност в производството на стомана

(144)

Някои страни изтъкнаха, че спадът в търсенето на стомана и последвалият спад при търсенето на SiMn, отбелязани през втората половина на 2004 г. и първото полугодие на 2005 г., последвали описания в съображение 89 безпрецедентен ръст в търсенето, са допринесли за влошеното състояние на производството на Общността. Все пак, разследването показа, че през целия разглеждан период потреблението в Общността е нараснало общо с 9 %. С оглед на това аргументът беше отхвърлен.

4.   Заключение относно причинно-следствената връзка

(145)

Фактът, че, от една страна, увеличаването на дъмпинговия внос от КНР и Казахстан, увеличаването на неговия пазарен дял и установеното подбиване на цените съвпада във времето с очевидното влошаване на състоянието на производството на Общността, от друга страна, води до заключението, че дъмпинговият внос е причинил имуществената вреда на производството на Общността по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент.

(146)

Бяха анализирани и други фактори, но те не бяха счетени за решаващи по отношение на понесената вреда. Що се отнася до Украйна, която има 23 % пазарен дял, поради липсата на цялостно подбиване на цените бе счетено, че вносът от нея не е допринесъл за понесената вреда от производството на Общността. Вносът от Южна Африка може да е допринесъл за понесената вреда от производството на Общността, но с оглед на неговия спад и малък пазарен дял не до степен, че да се прекъсне установената причинно-следствената връзка с дъмпинговия внос от КНР и Казахстан. Поради липсата на подбиване, тенденциите и обема на вноса, няма доказателства вносът от Индия или от други трети страни (в това число и Бразилия) да е допринесъл за понесената вреда от производството на Общността. Инвестициите на един от производителите от Общността може да са допринесли за понесената вреда от производството на Общността, но не дотам, че да се прекъсне причинно-следствената връзка, предвид ограничения размер на направените инвестиции. Освен това, няма друг установен фактор, като например резултатите от износа на производството на Общността, конкуренцията с други производители от Общността, увеличението на производствените разходи или цикличността на пазара на стомана, който да е допринесъл за понесената вреда от производството на Общността.

(147)

Въз основа на гореизложения анализ, в който бяха надлежно разграничени и отделени последиците от всички известни фактори, влияещи на състоянието на производството на Общността, от вредните последици на дъмпинговия внос, се стигна до заключението, че вносът от КНР и Казахстан е причинил имуществена вреда на производството на Общността по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент.

Е.   ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА

(148)

Комисията проучи дали, въпреки заключенията за дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка, съществуват неопровержими доводи да се заключи, че приемането на мерки в този конкретен случай е противно на интересите на Общността. За тази цел, и в съответствие с член 21, параграф 1 от основния регламент, Комисията разгледа вероятното въздействие на мерките по отношение на всички заинтересовани страни, както и вероятните последствия от липсата на мерки.

1.   Интерес на производството на Общността

(149)

С оглед на гореизложеното, следва да бъдат наложени мерки върху вноса от КНР и Казахстан. Очаква се налагането на тези мерки да доведе до покачване на цените на SiMn за посочените страни и възможност за производството на Общността да подобри своето състояние чрез повишение на цените и вероятен ръст на обема на продажбите и пазарния дял. Ако не бъдат наложени мерки, се предвижда вносът от КНР и Казахстан да остане на ниски цени, а производството на Общността да няма възможността за подобряване на своето положение.

(150)

Що се отнася до SiMn с ниско въглеродно съдържание, той представлява само 5 % от продукцията на производството на Общността и е внасян главно от Норвегия, но също така и от КНР. Ако се приеме, че бъдат наложени мерки, количествата, които идват понастоящем от КНР биха могли да се заместят до определена степен с внос от Норвегия, а така мерките ще дадат възможност на производството на Общността, с цел да отговори на търсенето, да увеличи собствената си продукция и продажби на SiMn с ниско въглеродно съдържание.

2.   Интереси на другите производители от Общността

(151)

Освен производството на Общността съществува само един друг производител от Общността. Поради липсата на сътрудничество от въпросния производител както и на точни данни относно неговата дейност, на базата на предоставената информация от сътрудничещите производители от Общността бе счетено, че неговото производство възлиза на около 10—15 % от това на производството на Общността. Ако бъдат установени антидъмпингови мерки, по отношение на този производител от Общността може да се очаква същото развитие, като това на производството на Общността, както се посочва в съображения 150 и 151.

3.   Интерес на несвързаните вносители в Общността

(152)

Двама несвързани вносители на разглеждания продукт оказаха съдействие за процедурата, като попълниха и изпратиха отговори на въпросника.

(153)

Тези вносители изразиха своята загриженост, при евентуално налагане на мерки, по отношение на: i) отрицателното въздействие върху снабдяването на Общността, предвид това, че общият производствен капацитет в рамките на Общността е една трета от потреблението, и ii) негативния ефект от каквито и да било мерки върху разходите за разглеждания продукт, чиято роля на основна суровина за производството на стомана би засегнала цялостно стоманодобива в Общността.

(154)

Що се отнася до снабдяването на Общността, наистина потреблението е трикратно по-голямо от настоящия производствен капацитет на Общността, а производството на Общността е покривало едва около 25 % от нуждите на общностния пазар по време на ПР. Все пак производството на Общността е работило само с около 70 % от своя капацитет през ПР и е използвало между 70 % и 80 % от капацитета си през разглеждания период. Следователно е в състояние да увеличи значително настоящата си продукция. Същевременно предвид относително ограничените количества на вносът, който ще бъде предмет на мерките (както се посочва в съображения 149 и 150), и че евентуалният спад на вноса от засегнатите страни може да бъде компенсиран с внос от други страни, бе направен изводът, че налагането на мито не би повлияло съществено на достъпа до снабдяване на вносителите. Също така, освен чрез производителите от Общността и засегнатите от разследването страни, близо 40 % от потреблението на пазара на Общността е снабдявано с внос от други страни, а именно: Норвегия, Индия, Южна Африка и Бразилия. Изброените страни кумулативно са доставяли в миналото по-големи количества за Общността.

(155)

Признава се, че ако бъдат въведени мерки, са възможни краткосрочни затруднения поради евентуални закъснения в увеличаването на продукцията на Общността и ако се наложи някои потребители да договарят нови или алтернативни снабдявания.

(156)

Що се касае до вносителите, дори и производството на Общността да увеличи своите продукция, обем на продажби и пазарен дял в рамките на ЕС, предвид това, че би могло да осигури само около 30 % от потреблението на пазара, все още ще има нужда от значителни количества внос. Въпреки констатацията, че обикновено вносителите работят с относително нисък марж на печалба, който може да бъде негативно повлиян от краткосрочни затруднения, поради търсенето от някои потребители на нови или алтернативни снабдявания, се счита, че вносителите са в състояние да запазят своя марж на печалба, като прехвърлят всички повишени разходи към ползвателите.

4.   Интерес на ползвателите

(157)

Десет ползватели на разглеждания продукт от металургичния сектор оказаха съдействие за процедурата, като попълниха и изпратиха въпросника или представиха коментари. Европейската асоциация на производителите на стомана (EUROFER) също предостави своите коментари.

(158)

Подобно на вносителите, ползвателите изразиха еднаква загриженост по отношение на задоволителното снабдяване и повишените разходи за крайните ползватели, както се посочва в съображение 153по-горе. Поради изложените в съображение 154 причини бе счетено, че налагането на мерките няма да има сериозни последици в краткосрочен план за снабдяването на Общността.

(159)

Преките последици от растежа в цената на SiMn за разходите при стоманодобива биха били ограничени, предвид това, че до 1 % от производствените разходи за въглеродна стомана са за SiMn и дори по-малко при неръждаемата стомана. На базата на получената информация от EUROFER относно техните общи годишни разходи за SiMn, бе счетено, че дори при значителен ръст на цените за всички видове SiMn от 20 %, това би намалило рентабилността на производителите на стомана (която понастоящем достига нива на печалба от порядъка на 10—40 %) само с около 0,2 %. С оглед на това, че размерът на мерките ще бъде значително по-малък и ще засегне не повече от 10 % от потреблението на Общността (в случай че никаква част от подложения на мерки внос не бъде заменена с внос от друг произход), последиците от каквито и да било мерки спрямо рентабилността на стоманодобивната промишленост биха били крайно ограничени.

(160)

Изтъкнато бе, че пазарът на SiMn е глобален и неговите нужди в световен мащаб нарастват успоредно с нарастване на търсенето на стомана. Когато търсенето надвишава предлагането, какъвто бе случая през 2004 г., това може да доведе до съществени увеличения на цените. При възникването на евентуални затруднения относно търсенето и снабдяването в Общността, както се посочва в съображение 155, това би довело до краткосрочни увеличения на цените,над нивото на наложените мита. Тъй като обаче пазарът на SiMn е развит глобално, бе счетено, че нивото на цените в Общността се регулира от взаимодействието между търсенето и предлагането в световен мащаб, като общностните цени не би трябвало да се отличават значително и за дълъг период от време от световните цени поради същественото наличие на внос с различен произход на пазара. Освен това, производителите на стомана, които понастоящем работят при задоволителни нива на печалба (10—40 %), във всички случи ще разполагат с възможността да прехвърлят последиците от всяко увеличение на цените на разглеждания продукт, което ще бъде ограничено поради относително малкото значение на SiMn за общите производствени разходи при стоманодобива.

(161)

Ползвателите се интересуваха също така и от ефикасността на налаганите мерки, като изтъкнаха, че налагането и отменянето на предишните мерки е имало малък ефект върху рентабилността на производството на Общността. В този контекст, макар целта на налагането на антидъмпингови мерки да е възстановяването на лоялните пазарни отношения, с което да се позволи на производството на Общността да се възстанови от понесената материална вреда по време на дъмпинга, фактът, че въпросното възстановяване не е могло да се реализира в миналото, не бива да става причина за отричане на целесъобразността от налагането на антидъмпингови мерки при положение, че сега това е гарантирано.

(162)

Някои производители посочиха, че през последните близо 10 години стоманодобивното производство на Общността е пострадала от повишилите се разходи вследствие на антидъмпинговите мерки, които бяха установени за различни суровини, които се използват главно при продукция на стомана. Те изтъкнаха също така, че освен настоящата процедура съществуват редица наскоро образувани процедури относно суровините за производството на стомана. Според техните твърдения цялостният ефект върху производителите на стомана от Общността е бил поставянето им в неизгодна позиция. Що се отнася до предишните мерки, следва да се отбележи, че за по-голямата част от тях срокът на действие е изтекъл. Колкото до кумулативния ефект от мерките по отношение на редица суровини, следва да се има предвид, че целта на антидъмпинговите мерки е да бъдат елиминирани последиците от нарушаването на конкуренцията поради наличието на дъмпингов внос. Като такъв, ефектът от антидъмпинговите мерки, дори и те да са наложени върху редица суровини, засягащи едно и също производство, не трябва да има отрицателно действие. При всички обстоятелства въздействието по отношение на стоманодобивното производство на каквито и да било мерки в конкретния случай би било пренебрежимо малко, както се пояснява в съображение 159 по-горе.

(163)

След оповестяването EUROFER повторно заяви, че налагането на мерките няма да бъде изцяло в интерес на Общността, тъй като би довело до увеличение на разходите за ползвателите, без да подобри особено положението на производството на Общността. В тази връзка не бяха предоставени нови данни и следователно представените по-горе разсъждения (съображения 157—162) са потвърдени и на тази основа се прави заключението, че въздействието от налагането на каквото и да било антидъмпингово мито върху финансовото състояние на ползвателите, по всяка вероятност, като цяло би било незначително.

5.   Заключение относно интереса на Общността

(164)

В заключение, очаква се налагането на мерки върху вноса от КНР и Казахстан, въпреки наличността на ограничени и намаляващи количества на SiMn на пазара от други страни (напр. Южна Африка и Норвегия, в случая на SiMn с ниско въглеродно съдържание) и от снабдители, които не са обект на мерки и имат подобни цени, като тези, предлагани от КНР и Казахстан преди налагането на всякакъв вид мито, да може да предостави възможност както за производството на Общността, така и за другия производител от Общността да подобри своето състояние чрез по-голям ръст на обема на продажбите, цените и пазарния дял. Дори и при евентуално възникване на отрицателни последици за ползвателите, като увеличение на разходите, поради нуждата от договаряне на нови или алтернативни снабдявания, се стигна до извода, че цялостното въздействие за ползвателите от налагането на мерки по отношение на КНР и Казахстан би било незначително. С оглед на горепосоченото бе направено заключението, че в настоящия случай няма непреодолими основания да не бъдат наложени мерки, както и че прилагането на такива мерки би било в интерес на Общността.

Ж.   ОКОНЧАТЕЛНИ МЕРКИ

(165)

Нивото на всички антидъмпингови мерки следва да бъде достатъчно, за да отстрани причинената вреда от дъмпинговия внос на производството на Общността, без да се превишават установените дъмпингови маржове. При изчисляване на сумата на митата, необходими за премахване на ефекта от причиняващия вреда дъмпинг, се цели мерките да позволят на производството на Общността да реализира печалба преди данъчно облагане, която е възможно да бъде реализирана при нормални условия на конкуренция, т. е. при липсата на дъмпингов внос.

(166)

Производството на Общността изтъкна, че един марж на печалбата от 8 % от оборота би трябвало да се счита за разумен, тъй като се очаква да бъде постигнат в отсъствието на вредоносен дъмпинг. След проучване се достигна до заключението, че изискваният марж на печалбата би довел до възстановяване на капиталовите инвестиции за относително кратък период от време. Освен това разследването показа, че самото производство на Общността като цяло е обезценявало своите капиталови инвестиции за повече време. Въз основа на това бе счетено, че един марж на печалбата от 5 %, в съответствие с използвания марж при разследването, довело до предишните антидъмпингови мерки, е целесъобразно ниво, което производството на Общността се очаква да достигне в отсъствието на вредоносен дъмпинг.

(167)

Необходимото увеличение на цените беше определено чрез сравнение на претеглената средна вносна цена, както бе установена при изчисленията за подбиващата цена, с невредоносна цена на сходния продукт, продаван от производството на Общността на пазара на ЕС. Невредоносната цена бе получена чрез корекция на продажните цени на производството на Общността, за да бъде отразен посоченият по-горе марж на печалбата. Всякаква разлика, произтичаща от това сравнение, бе изразена като процент от общата вносна CIF стойност. След като на нито един от сътрудничещите китайски производители износители не бе представено ТУПИ или ИТ, дъмпинговият марж за цялата страна беше изчислен за КНР цялостно на базата на цените от Comext.

(168)

Споменатото по-горе сравнение на цени показва следните маржове на вреда:

Украйна: всички дружества

1,6 %

OJSC Kazchrome

7,3 %

КНР

8,2 %

(169)

С оглед на горепосочените съображения и в съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент, бе счетено, че следва да бъде наложено окончателно антидъмпингово мито върху вноса на SiMn с произход от КНР и от Казахстан, на нивото на най-ниския установен дъмпингов марж и марж на вредата, в съответствие с правилото за по-ниското мито. По аналогия с член 9, параграф 3 от основния регламент и предвид това, че спрямо Украйна маржът на вредата бе под нивото de minimis, разследването по отношение на тази страна следва да бъде прекратено.

(170)

Впоследствие, както и поради причините, изложени в съображения 165—169, антидъмпинговото мито следва да е както следва:

Страна

Дружество

Митническа ставка

Казахстан

Всички дружества

6,5 %

КНР

Всички дружества

8,2 %

З.   ГАРАНЦИИ

(171)

След оповестяване на съществените факти и съображения, на които се основава намерението да се препоръча налагане на окончателни антидъмпингови мита, производителят износител от Казахстан предложи ценови гаранции в съответствие с член 8, параграф 1 от основния регламент. Освен това, разглежданият продукт показа съществена изменчивост на цените си и затова не е уместно за него да се приема ценова гаранция. С оглед преодоляването на този проблем, производителят износител предложи да се обвърже минималната цена на внос с тази за основната суровина, а именно мангановата руда. Все пак, ценовите вариации на разглеждания продукт не могат да бъдат обяснени с ценовите вариации на основната суровина, поради което не е възможно да бъдат обвързани минималните цени за внос към тези за суровините. Като алтернативен подход производителят износител предложи също минималната цена на внос да се обвърже със собствените си производствени разходи, както е посочено в неговите одитни счетоводни документи. Този подход обаче не би могъл да се възприеме, тъй като развитието на направените от него разходи не съответства непременно на развитието на неговите цени. Освен това, подобни гаранции са считани за непрактични, тъй като би било особено трудно за Комисията да осъществява постоянен мониторинг на развитието на разходите. Въз основа на посоченото по-горе бе направено заключението, че предложените от производителя износител гаранции не могат да бъдат приети,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на силикоманган (в това число и феросиликоманган), попадащ под кодове по КН 7202 30 00 и ex81110011 (код по ТАРИК 8111001110), с произход от Китайската народна република и Казахстан.

2.   Ставката на прилаганото антидъмпингово мито към чиста цена франко граница на Общността преди обмитяване, за продуктите, описани в параграф 1 и произведени от посочените по-долу фирми, е както следва:

Страна

Производител

Митническа ставка

Казахстан

Всички дружества

6,5 %

КНР

Всички дружества

8,2 %

3.   Ако не е определено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата.

Член 2

Процедурата относно вноса на силикоманган с произход от Украйна се прекратява.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 4 декември 2007 година.

За Съвета

Председател

F. TEIXEIRA DOS SANTOS


(1)  ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2117/2005 на Съвета (ОВ L 340, 23.12.2005 г., стр. 17).

(2)  ОВ C 214, 6.9.2006 г., стр. 14.

(3)  ОВ L 62, 3.3.1998 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 154/2003 (ОВ L 25, 30.1.2003 г., стр. 25).