27.2.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/34


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 193/2007 НА СЪВЕТА

от 22 февруари 2007 година

за налагане на окончателни изравнителни мита върху вноса на полиетиленов терефталат (PET) с произход от Индия, изготвен след провеждане на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на съществуващите мерки съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 2026/97

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 г. относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1), наричан по-долу „основен регламент“, и по-специално член 18 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (2), и по-специално член 14, параграф 1 от него,

като взе предвид предложението, внесено от Комисията след консултация с Консултативния комитет,

като има предвид че:

A.   ПРОЦЕДУРА

1.   МЕРКИ В СИЛА

(1)

На 30 ноември 2000 г. с Регламент (ЕО) № 2603/2000 (3) Съветът въвежда окончателни изравнителни мита върху вноса на определен полиетиленов терефталат (PET) с произход от Индия, Малайзия и Тайланд („разглеждани страни“) („първоначално разследване“). Въведените мерки са били основани на разследване за изравнителни мерки, образувано съгласно член 10 от основния регламент. Същевременно с Регламент (ЕО) № 2604/2000 (4) Съветът въвежда окончателни антидъмпингови мита върху вноса на същия продукт от споменатите страни. Наложените мерки са основани на антидъмпингово разследване, образувано съгласно член 5 от Регламент (EО) № 384/96.

(2)

Измененията на Регламент (ЕО) № 2604/2000 са следствие от разследвания за преразглеждане, образувани съгласно член 11, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 384/96 или следствие от ценови гаранции, одобрени в съответствие с член 8, параграф 1 от него.

(3)

В допълнение, с Регламент (ЕО) № 1467/2004 г. (5) Съветът наложи окончателни антидъмпингови мита върху вноса на определен PET, с произход от Австралия и Китайската народна република (КНР), и приключи процедурата върху вноса на PET с произход от Пакистан.

(4)

На 11 октомври 2005 г. Съветът измени нивото на действащите изравнителни мерки срещу вноса на PET от Индия (6). Измененията са следствие от ускорено преразглеждане, образувано в съответствие с член 20 от основния регламент.

2.   ИСКАНЕ ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ

(5)

След публикуване на известие за предстоящото изтичане на срока на мерките, на 30 август 2005 г. Комисията получи искане за преразглеждане на действащите мерки съгласно член 18 от основния регламент („преразглеждане с оглед изтичане на срока на мерките“).

(6)

Искането е подадено на 30 август 2005 г. от Комитета за полиетиленов терефталат на Plastics Europe (наричан по-долу „заявител“), от името на производители, представляващи основен дял, в конкретния случай над 90 %, от общата продукция на РЕТ в Общността.

(7)

Искането за преразглеждане с оглед изтичане срока на мерките изтъква като основание, че прекратяването на действието на мерките по всяка вероятност би довело до продължаване или до повторение на субсидирането и на вредата върху производството на Общността.

(8)

След като се консултира с Консултативния комитет и установи, че са налице достатъчно доказателства за образуване на преразглеждане съгласно член 18 от основния регламент, Комисията образува въпросните процедури по преразглеждане на 1 декември 2005 г. (7).

(9)

Следва да се отбележи, че преди да се образува преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие и в съответствие с член 22, параграф 1 и член 10, параграф 9 от основния регламент, Комисията нотифицира индийското правителство, че е получила надлежно документирано искане за преразглеждане и отправи покана за консултации с цел изясняване на ситуацията по отношение на съдържанието на жалбата и достигане до взаимно приемливо решение. Въпреки това индийското правителство не отговори на отправената му от Комисията покана за консултации.

3.   УСПОРЕДНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ

(10)

На 1 декември 2005 г. Комисията образува също преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 за действащите антидъмпингови мерки спрямо вноса на PET с произход от Индия, Индонезия, Малайзия, Република Корея, Тайван и Тайланд (8). По същото време е образувано частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 384/96, с единствен предмет дъмпинга при вноса на същия продукт, с произход от Република Корея и Тайван (8)

4.   ПЕРИОД НА РАЗСЛЕДВАНЕ ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ

(11)

Периодът на разследване за преразглеждане (ПРП) обхваща периода от 1 октомври 2004 г. до 30 септември 2005 г. Изследването на тенденциите в контекста на вредата покри периода от 1 януари 2002 г. до самия край на периода на разследване за преразглеждане (наричан по-долу „разглеждания период“).

5.   СТРАНИ, ОБЕКТ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО

(12)

Комисията официално уведоми производителите износители, представителите на страната на износ, различни вносители, производители в Общността, потребители и заявителя за образуването на преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие на мерките. На заинтересованите страни бе предоставена възможността да изложат становищата си в писмен вид и да поискат изслушване в рамките на срока, определен в известието за започване на процедура. На всички заинтересовани страни, които изразиха такова желание и доказаха, че са налице конкретни причини, поради които следва да бъдат изслушани, бе дадена такава възможност.

(13)

Предвид очевидно големия брой индийски производители износители, а също вносители и производители от Общността, изброени в искането за преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие, бе счетено за уместно, в съответствие с член 27 от основния регламент, да се проучи дали е необходимо използване на извадка. За да може Комисията да вземе решение по въпроса за нуждата от използване на извадка и, в случай на положителен отговор, да подбере такава, горепосочените страни бяха приканени, в съответствие с член 27 от основния регламент, да се свържат с Комисията в рамките на 15 дни от образуването на преразглежданията и да предоставят информацията, изисквана в известието за започване на процедура.

(14)

След проучване на предоставената информация и предвид малкия брой изразили желание да сътрудничат производители износители от Индия, бе решено, че не е необходимо използването на извадка що се отнася до производителите износители от Индия.

(15)

След като бе проучена предоставената от производителите и вносителите от Общността информация и предвид сравнително малкия брой отговори, бе решено, че за нито една от тези категории няма основание за използване на извадка.

(16)

По тази причина бяха изпратени въпросници до всички известни производители износители в разглежданата страна, вносители, снабдители, до производители и потребители от Общността.

(17)

Отговори на въпросниците бяха получени от трима индийски производители, от дванадесет производители от Общността, от един вносител, един снабдител и от десет преработватели/потребители.

(18)

Комисията изследва и провери всяка информация, която сметна за необходима за анализа, и проведе проверки на място в сградите на следните дружества:

1.

Производители от Общността

 

Voridian BV (Нидерландия)

 

M & G Polimeri Italia Spa (Италия)

 

Equipolymers Srl (Италия)

 

La Seda de Barcelona SA (Испания)

 

Novapet SA (Испания)

 

Selenis Industria de Polímeros SA (Португалия)

 

Selenis Itália Spa (Италия)

Снабдители от Общността

Interquisa SA (Испания)

Несвързани вносители в Общността

Global Service International SRL (Италия)

Потребители от Общността

Coca Cola Enterprises Europe Ltd (Белгия)

2.

Правителство на Индия

 

Министерство на търговията, Ню Делхи

 

Правителство на Махаращра — Дирекция промишленост, Мумбай

3.

Производители износители от Индия

 

SENPET Ltd, Kolkata (по-рано Elque Polyesters Limited)

 

Futura Polyesters Limited, Chennai (по-рано Futura Polymer Limited)

 

Pearl Engineering Polymers Limited, Ню Делхи

Б.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И ПОДОБЕН ПРОДУКТ

1.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ

(19)

Разглежданият продукт е същият като този в първоначалното разследване, т.е. PET с вискозитет 78 ml/g или по-висок, съгласно стандарт ISO 1628-5, с произход от разглежданата страна. Той е понастоящем класифициран с код по КН 3907 60 20.

2.   ПОДОБЕН ПРОДУКТ

(20)

Както и в първоначалното разследване, бе установено, че разглежданият продукт — PET, произвеждан и продаван на вътрешния пазар на разглежданата страна и PET, произвеждан и продаван от производителите от Общността — има еднакви основни физични и химични характеристики и употреба. Следва заключението, че всички видове PET с вискозитет 78 ml/g или по-висок са подобни по смисъла на член 1, параграф 5 от основния регламент.

В.   ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТОРЕНИЕ НА СУБСИДИРАНЕТО

I.   ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СУБСИДИРАНЕТО — ВЪВЕДЕНИЕ

(21)

На основание на информацията, съдържаща се в искането за преразглеждане и в отговорите на въпросника на Комисията, бяха разследвани изброените по-долу схеми, за които се твърди, че включват отпускане на субсидии.

1.   ПЪРВОНАЧАЛНО РАЗСЛЕДВАНИ СХЕМИ НА СУБСИДИРАНЕ

а)

Схема за натрупване на митнически кредити в „спестовна книжка“ (DEPBS);

б)

Схема с освобождаване от данък върху общия доход (ITES);

в)

Схема за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване (EPCGS);

г)

Зони за експортна преработка (EPZ) /Специални икономически зони (SEZ) /Експортно ориентирани единици (EOU).

2.   СХЕМИ НА СУБСИДИРАНЕ, КОИТО НЕ СА БИЛИ ОБЕКТ НА ПЪРВОНАЧАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ

д)

Схема с предварителни лицензии (ALS)

е)

Схема с експортни кредити (преди и след експедиране) (ECS)

ж)

Насърчителна схема спрямо данъка върху продажбите в Гуджарат (GSTIS)

з)

Схема за освобождаване от данък върху продажбите на електроенергия в Гуджарат (GEDES)

и)

Насърчителни схеми в Западен Бенгал (WBIS)

й)

Схема с пакет от насърчителни мерки (PSI) на правителството на Махаращра

(22)

Посочените по-горе схеми по буква а) и букви от в) до д) се основават на закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), в сила от 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Законът за външната търговия упълномощава правителството на Индия да издава известия относно политиката по износа и вноса. Същите са обобщени в документацията „Политика по износа и вноса“, наименувана от 1 септември 2004 г.„Външнотърговска политика“, издават се от Министерството на търговията на всеки пет години и се актуализират редовно. Един от документите от „Политика по износа и вноса“ е свързан с периода на разследване за преразглеждане в настоящия случай, а именно петгодишният план за периода от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г. („Политика по ИВ за 2004—2009 г.“). В допълнение правителството на Индия определя процедурите, които уреждат политиката по ИВ за 2004—2009 г. в „Процедурен наръчник — от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г., том 1“ („ПНА I 2004—2009 г.“). Процедурният наръчник (ПНА) също се актуализира редовно.

(23)

Схемата под буква б) се основава на Закона за общия доход от 1961 г., изменян всяка година със Закона за финансите.

(24)

Схемата под буква е) се основава на раздели 21 и 35А от Закона за банките от 1949 г., който позволява на Резервната банка на Индия (РБИ) да инструктира търговските банки в областта на експортните кредити.

(25)

Схемата под буква ж) се управлява от правителството на Гуджарат и се основава на неговата политика за насърчаване на промишлеността; схемата под буква з) се основава на Закона на Мумбай за данъка върху електроенергията от 1958 г.

(26)

Схемата под буква й) се управлява от щата Махаращра и се основава на решенията на Министерството на промишлеността, енергетиката и заетостта на правителството на Махаращра.

(27)

Схемата под буква и) е създадена от правителството на Западен Бенгал с известие на Министерството на търговията и промишлеността № 588-CI/H от 22 юни 1999 г. (WBIS 1999), последно заменено с известие № 134-CI/О/Incentive/17/03/I от 24 март 2004 г. (WBIS 2004).

(28)

След оповестяването на заключенията относно твърдяното субсидиране индийското правителство изрази отново множество притеснения относно изравняването на схемите и изчислението на размера на субсидиите. То представи отново доводи, че няма вероятност в настоящия случай субсидирането да продължи. За тази цел следва да се отбележи, че тази теза не съдържа нови доводи, които биха променили заключенията, изложени в настоящия регламент.

II.   СХЕМИ НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ

1.   СХЕМА ЗА НАТРУПВАНЕ НА МИТНИЧЕСКИ КРЕДИТИ В „СПЕСТОВНА КНИЖКА“ (DEPBS)

а)   Нормативна уредба

(29)

Подробно описание на DEPBS се намира в раздел 4.3 на „Политика по ИВ за 2004—2009 г.“ и в раздел 4.3-4.4 на ПНА I 2004—2009 г.

(30)

Беше установено, че нито един от сътрудничилите производители износители не е извлякъл в рамките на DEPBS ползи, подлежащи на изравнителни мерки. Следователно бе констатирано, че по-нататъшното разглеждане на тази схема в рамките на настоящото разследване е ненужно.

2.   СХЕМА С ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДАНЪК „ОБЩ ДОХОД“

(31)

Беше установено, че нито един от сътрудничилите производители износители не е извлякъл в рамките на ITES ползи, подлежащи на изравнителни мерки. Следователно бе констатирано, че по-нататъшното разглеждане на тази схема в рамките на настоящото разследване е ненужно.

3.   СХЕМА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИЗНОСА ЧРЕЗ ВНОС НА ПРОИЗВОДСТВЕНО ОБОРУДВАНЕ (EPCGS)

а)   Нормативна уредба

(32)

Подробно описание на EPCGS се намира в глава 5 на „Политика по ИВ за 2004—2009 г.“ и в глава 5 на ПНА I 2004—2009 г.

б)   Условия за участие

(33)

Схемата е отворена за производителите износители, за търговците износители, „обвързани“ с поддържащи производители, и за доставчиците на услуги.

в)   Практическо приложение

(34)

При условие че поемат задължение да изнасят, дружествата получават разрешение да внасят производствено оборудване (ново, а от април 2003 г. и употребявано оборудване на възраст до 10 години) при намалени или нулеви ставки на митото. За тази цел, след внасянето на заявление и заплащането на такса, правителството на Индия издава лиценз EPCGS. За да бъдат изпълнени задълженията за износ, внесеното производствено оборудване трябва да се използва за производство на определено количество стоки за износ в течение на известен период от време.

(35)

Притежателят на лиценз EPCGS може да си набави производственото оборудване и на местния пазар. В такъв случай местният производител на производствено оборудване може да се ползва от безмитен внос за частите, необходими за изработването на подобно оборудване. Друга една възможност е местният производител да потърси ползи за вътрешен износ във връзка с предоставено производствено оборудване на притежател на лиценз EPCGS.

г)   Заключение относно схема EPCGS

(36)

Схемата EPCGS предоставя субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Намалението на митото представлява финансово участие на правителството на Индия, тъй като тази отстъпка намалява приходите на правителството на Индия от иначе дължими мита. В допълнение намалението на митото предоставя ползи на износителя, тъй като спестените мита при вноса подобряват неговата ликвидност.

(37)

Освен това схемата EPCGS зависи по закон от извършването на износ, тъй като подобни разрешения са свързани със задължение за осъществяване на износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(38)

Вследствие на това тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Производственото оборудване не попада в обхвата на подобни допустими системи, както е посочено в приложение I, буква и) от основния регламент, защото не се влагат в производството на изнасяните продукти.

д)   Изчисление на размера на субсидията

(39)

Нито едно дружество не е закупило производствено оборудване през ПРП. Едно дружество обаче продължи да се ползва от освобождаване от мито за производствено оборудване, закупено преди началото на ПРП за сумата, установена в първоначалното разследване. Размерът на субсидията, получена по време на ПРП, бе изчислен, в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент, на основата на неплатените мита върху внесено производствено оборудване, разпределени за период, който съответства на действителната амортизация на подобно производствено оборудване на производителя износител. В съответствие с установената практика така изчисленият размер, отнасящ се до ПРП, бе коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да представя общата стойност на ползите през това време. Таксите, които се начисляват задължително за получаване на субсидията, бяха приспаднати от тази сума в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, така че размерът на субсидията да се получи като числител. В съответствие с член 7, параграф 2 и член 7, параграф 3 от основния регламент, този размер на субсидията бе отнесен към експортния оборот през ПРП (подходящ знаменател), тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Дружеството, което продължи да се ползва от схемата, получи субсидия от 0,38 %.

4.   СХЕМА С ЕКСПОРТНИ КРЕДИТИ (ECS)

а)   Нормативна уредба

(40)

Схемата е описана подробно в ръководен циркуляр IECD № 5/04.02.01/2002-03 (Експортен кредит в чуждестранна валута) и в ръководен циркуляр IECD № 10/04.02.01/2003-04 (Експортен кредит в рупии) на Резервната банка на Индия (РБИ), адресирани до всички търговски банки в Индия.

б)   Условия за участие

(41)

В схемата могат да участват производители износители и търговци износители. Беше установено, че едно от дружествата, сътрудничили в процедурата, е извлякло ползи в рамките на ECS.

в)   Практическо приложение

(42)

В рамките на тази схема РБИ определя задължителни максимални лихвени проценти спрямо експортните кредити в индийски рупии и в чуждестранна валута, които търговските банки могат да налагат на износителя „с цел да се предостави на износителите кредит при лихви, които са конкурентни на международно равнище“. ECS се състои от две подсхеми — Схема за експортен кредит преди експедиране („кредит за опаковане“), покриваща кредитите, предоставени на износителя за финансиране на закупуването, обработката, изработването, опаковането и/или превоза на стоки преди износа, и Схема за експортен кредит след експедиране, осигуряваща кредити за оборотен капитал за финансиране на експортните вземания. РБИ също инструктира банките да предоставят известна част от тяхното общо банково кредитиране за финансиране на износа.

(43)

Вследствие на тези ръководни циркуляри на РБИ износителите могат да получат експортни кредити с преференциални лихвени проценти в сравнение с лихвените проценти за обикновени търговски кредити („парични кредити“), които се подчиняват изцяло на пазарни условия.

г)   Заключение относно схема ECS

(44)

Първо, преференциалните лихвени проценти на кредита ECS, определени от ръководните циркуляри на РБИ, могат да намалят разходите по лихви на даден износител в сравнение с разходите за кредит, който се подчинява изцяло на пазарните условия, и предоставят на износителя полза по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент. Заключението е, че е била предоставена полза единствено в случаите на сътрудничилите износители, при които подобни разлики в лихвените проценти са били налице. Лихвените разлики за кредитите, отпускани съгласно ръководните циркуляри на РБИ, и тези за търговски „парични кредити“ не могат да се обяснят единствено с пазарно поведение на търговската банка.

(45)

Второ, независимо от факта, че преференциалните кредити в рамките на ECS се отпускат от търговски банки, предоставената полза представлява финансово участие на правителството по смисъла на член 2, параграф 1, iv) от основния регламент. РБИ е държавен орган и следователно попада под определението за „правителство“ в член 1, параграф 3 от основния регламент. Тя има 100 % държавно участие, преследва цели от областта на държавната политика, напр. паричната политика, и нейното управително тяло се назначава от правителството на Индия. РБИ инструктира частни институции, тъй като търговските банки са длъжни да спазват условията, по-специално максималните лихвени проценти за експортни кредити, наложени от разпоредбите и ръководните циркуляри на РБИ, според които търговските банки трябва да осигурят известна част от своето общо банково кредитиране за финансиране на износа. Тези нареждания задължават търговските банки да изпълняват функции, споменати в член 2, параграф 1, буква а), i) от основния регламент, в случая — заеми под формата на преференциално финансиране на износ. Подобен директен трансфер на средства под формата на заеми при определени условия е по принцип от компетенцията на правителството и тази практика по никакъв начин не се отличава от обичайните практики на правителствата (член 2, параграф 1, буква а), iv). Тази субсидия се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки, тъй като преференциалните лихвени проценти се отнасят единствено до финансирането на експортни сделки и следователно зависят от осъществяването на износ, в съответствие с член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

д)   Изчисление на размера на субсидията

(46)

Размерът на субсидията бе изчислен на основата на разликата между лихвата, платена върху експортни кредити, използвани през ПРП, и евентуално платимата лихва, ако бяха използвани процентите, прилагани спрямо обикновени търговски кредити, използвани от конкретното дружество. Размерът на субсидията (числител) бе отнесен към общия експортен оборот през ПРП (подходящ знаменател), в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Дружеството, което е извлякло ползи в рамките на ECS, е получило субсидия от 0,1 %.

5.   СХЕМА ЗА ЕКСПОРТНО ОРИЕНТИРАНИ ЕДИНИЦИ (EOUS)/СХЕМА ЗА СПЕЦИАЛНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЗОНИ (SEZS)

(47)

Беше установено, че нито един от сътрудничилите производители износители не е извлякъл в рамките на SESZ ползи, подлежащи на изравнителни мерки. Същевременно две индийски дружества са имали статус на експортно ориентирани единици (ЕОЕ) и са получили субсидии, подлежащи на изравнителни мерки през ПРП. Следователно описанието и оценката по-долу се ограничават до EOUS.

а)   Нормативна уредба

(48)

Подробно описание на схемата за ЕОЕ се намира в глава 6 на „Политика по ИВ за 2004—2009 г.“ и в ПНА I 2004—2009 г.

б)   Условия за участие

(49)

С изключение на чисто търговските фирми, всички предприятия, които по принцип предприемат цялостен износ на произведените от тях стоки и услуги, могат да бъдат учредени в рамките на схемата за ЕОЕ. Промишлените предприятия трябва да достигнат минимално ниво на инвестиции в дълготрайни активи (10 милиона индийски рупии), за да отговарят на условията на схемата за ЕОЕ.

в)   Практическо приложение

(50)

Както бе установено в първоначалното разследване, ЕОЕ могат да са разположени или установени навсякъде в Индия.

(51)

Исканията за предоставяне на статус на ЕОЕ трябва да включват подробности за следващите пет години, и по-специално за плануваното производствено количество, за приблизителната стойност на износа, за потребностите от внос и за местните потребности. Когато властите приемат искането на дружеството, свързаните с това условия му се съобщават. Съгласието за това дружеството да бъде признато за ЕОЕ е за срок от пет години. То може да бъде подновявано.

(52)

Ключово задължение на ЕОЕ, както е посочено в „Политика на ИВ за 2004—2009 г.“, е да се постигнат нетни външнотърговски (НВТ) приходи, т.е. за референтния период от пет години общата стойност на износа трябва да е по-висока от общата стойност на внесените стоки.

(53)

ЕОЕ имат право на следните отстъпки:

i)

освобождаване от вносни мита върху всички видове необходими или свързани с изработката, производството и преработката стоки (включително производствено оборудване, суровини и консумативи);

ii)

освобождаване от акцизна такса при закупуване на стоки на местния пазар;

iii)

възстановяване на централния данък върху продажбите при закупуване на стоки на местния пазар;

iv)

възможност за продажба на част от продукцията на вътрешния пазар на цена до 50 % от стойността франко борд на износа, ако са налице положителни НВТ приходи след плащането на преференциалните мита, т.е. акциза върху готовата продукция;

v)

частично възстановяване на платен данък върху гориво, набавено от местни нефтени компании;

vi)

освобождаване от обичайно дължимия данък „Общ доход“ върху печалби, осъществени при продажби за износ, в съответствие с раздел 10Б на „Закон за данъка върху общия доход“, за десетгодишен период след започването на дейност, но не и след края на финансовата 2010 г.;

vii)

възможност за сто процента чуждестранно участие в капитала.

(54)

Единиците, чиято дейност попада в тези схеми, са поставени под надзора на митническите служители в съответствие с раздел 65 на „Закон за митниците“.

(55)

Те имат законово задължение да водят точен отчет за целия внос, за употребата и използването на вносните материали и за осъществения износ в съответствие с раздел 6.11.1 на ПНА 2004—2009 г. Тези документи следва да се предават периодично на компетентните органи в тримесечни или годишни доклади за постигнатия напредък.

(56)

Същевременно „в никой момент [експортно ориентираната единица] не е длъжна да свързва всяка пратка с вносни стоки със свой износ, прехвърляния към други единици, продажби във вътрешна тарифна зона или със запаси“, както е посочено в раздел 6.11.2 на ПНА I 2004—2009 г.

(57)

Вътрешните продажби се изпращат и регистрират на основата на самоудостоверяване. Процесът на изпращане на експортни партиди на ЕОЕ се наблюдава от митнически/акцизен служител на постоянна работа в ЕОЕ.

(58)

В настоящия случай EOUS бе използвана от двама от сътрудничилите износители. Те са използвали схемата, за да внасят суровини и производствено оборудване без вносни мита, да си набавят стоки на вътрешния пазар без акцизи, да получават възстановяване на данъка върху продажбите и да продават част от производството си на вътрешния пазар. Едно от дружествата износители е използвало също схемата, за да получи частично възстановяване на платен данък върху гориво, набавено от местни нефтени компании. По този начин тe са извлекли всички ползи, изброени в съображение (53), точки от i) до v). Разследването показа, че разглежданите износители не са извлекли ползи в рамките на разпоредбите за освобождаване от данък „Общ доход“ на EOUS.

г)   Заключения относно схема EOUS

(59)

Освобождаването на ЕОЕ от два вида вносни мита („основно мито“ и „специално допълнително мито“) и възстановяването на данъка върху продажбите представляват финансово участие на индийското правителство по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Правителството се отказва от приходи, които биха били дължими, ако не съществуваше тази схема, като по този начин предоставя на ЕОЕ ползи по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент, като ѝ спестява ликвидности — тя не е задължена да плаща обичайно дължимите мита и получава възстановяване на данъка върху продажбите.

(60)

Същевременно освобождаването от акциз и от съответстващото му вносно мито („допълнително мито“) не водят до отказ от обичайно дължими приходи. Ако акцизът и допълнителното мито бъдат платени, могат да се използват като кредит за собствени бъдещи митнически задължения („механизъм ЦДДС“ (централен ДДС). Следователно тези мита не са окончателни. Посредством кредита по ЦДДС окончателно мито се налага единствено върху добавената стойност, не и върху суровините.

(61)

По този начин единствено освобождаването от основно мито, от специално допълнително мито, частичното възстановяване на платения данък върху гориво, набавено от местни нефтени компании, и възстановяването на данъка върху продажбите представляват субсидии по смисъла на член 2 от основния регламент. Те зависят по закон от извършването на износ и следователно се разглеждат като специфични и подлежащи на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Поставената пред ЕОЕ и посочена в параграф 6.1 на „Политика на ИВ за 2002—2007 г.“ цел — да осъществява износ, е задължително условие за получаване на стимулите.

(62)

Един от сътрудничилите износители изрази твърдението, че Комисията се е отклонила от логиката, използвана при първоначалното разследване, що се отнася до оценката на освобождаването от мита върху суровини и че единствено прекомерното възстановяване на мита, ако има такова, следва да бъде изравнено. Същевременно в отговор на това следва да се отбележи, че по време на първоначалното разследване, при оценката на размера, който подлежи на изравнителни мерки, въпросът дали схемата ЕОЕ е допустима система за възстановяване на мита или не е бил поставен „без да се засяга въпросът дали схема представлява схема за възстановяване, която съответства на разпоредбите на основния регламент“  (9). В рамките на настоящото преразглеждане схемата като цяло, заедно със системата за контрол, беше внимателно разследвана.

(63)

Разследването разкри, че тези субсидии не могат да се разглеждат като допустими системи за възстановяване на мита или системи с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Те не се придържат към строгите правила, предвидени в приложение І (букви з) и и), приложение ІІ (определение и правила за възстановяване) и приложение ІІІ (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. При положение че разпоредбите за възстановяване на данъка върху продажбите и за освобождаване от вносно мито се използват за закупуване на производствено оборудване, тези системи вече се отклоняват от правилата за допустими системи с възстановяване за заместители, тъй като оборудването не се влага в производствения процес, каквото е изискването в приложение І, буква з) (възстановяване на данъка върху продажбите) и буква и) (освобождаване от вносни мита).

(64)

В допълнение не беше установено дали индийското правителство разполага с ефективна система или процедура, посредством която да се потвърди дали и в какви количества набавените безмитно или освободени от данък върху продажбите суровини са били вложени в производството на изнасяния продукт (приложение ІІ, точка ІІ, параграф 4 към основния регламент, а ако става въпрос за системи с възстановяване за заместители — приложение ІІІ, точка ІІ, параграф 4 към основния регламент). Действащата система цели да проследява изпълнението на задължението за нетни външнотърговски приходи, а не влагането на внасяните стоки в производството на изнасяните стоки.

(65)

На ЕОЕ се позволява да продаде значително количество от своето производство на вътрешния пазар — до 50% от годишния си оборот. Следователно не съществува законово задължение да бъде изнесена цялата готова продукция. В допълнение тези вътрешни сделки се осъществяват извън надзора и контрола на правителствен служител и са обект единствено на процедурата по самоудостоверяване. Вследствие на това контролираните помещения на ЕОЕ избягват поне отчасти от физическия контрол на индийските власти. При тези условия и за да бъде приета за допустима система за проверка на възстановяването на мита, значението на допълнителните проверки, а именно контрол на връзката между освободените от мита суровини и готовите експортни продукти, се повишава.

(66)

Относно постановените по-нататъшни мерки следва да се напомни, че от ЕОЕ de jure вече не се изисква в никой момент да свързва всяка пратка с вносни стоки със съответния готов продукт. Единствено при наличието на подобен контрол индийските власти биха получили достатъчно информация относно крайното предназначение на суровините, така че ефикасно да се проверява дали освобождаването от мита и от данък върху продажбите касае единствено суровините за производство за износ. Самостоятелно определяните месечни данъчни декларации за вътрешни продажби, които индийските власти оценяват периодично, не са достатъчни. В допълнение целта на месечните данъчни декларации е да се проследи акциза, а не да се контролира предназначението на суровините. Вътрешните системи на дружествата, които не са следствие от законово задължение, сами по себе си не са достатъчни, тъй като системата за проверка на възстановяванията на мита трябва да бъде създадена и наложена от правителството, а не да се повери на преценката на ръководството на всяко отделно заинтересовано дружество. Следователно разследването установи, че индийската политика на ИВ изрично освобождава ЕОЕ от задължението да отбелязва връзката между суровините и готовия продукт и индийското правителство не е създало ефективен механизъм за контрол, който да определи кои суровини са били вложени в производството за износ и в какви количества.

(67)

Също така индийското правителство не е провело допълнителна проверка, основана на действително вложените суровини, макар и по принцип това да се изисква, когато отсъства ефективна система за проверка (приложение ІІ, точка ІІ, параграф 5 и приложение ІІІ, точка ІІ, параграф 3 от основния регламент). Освен това индийското правителство не представи доказателства, че не е било направено прекомерно опрощаване на задължения.

(68)

Имайки предвид гореизложеното, изразеното от дружеството твърдение, че Комисията се е отклонила от логиката, използвана при първоначалното разследване що се отнася до оценката на освобождаването от мита върху суровини, и че единствено прекомерното възстановяване на мита, ако има такова, следва да бъде изравнено, не може да бъде прието.

д)   Изчисление на размера на субсидията

(69)

Съобразно с горното, при отсъствие на допустима схема за възстановяване на мита или на система с възстановявания за заместители, подлежащата на изравнителни мерки полза е опрощаването на всички вносни мита (основно мито и специално допълнително мито), обикновено дължими при внос, а така също и възстановяването на платения данък върху гориво, набавено от местни нефтени компании и на данъка върху продажбите — всичко това през ПРП.

i)   Освобождаване от вносни мита (основно мито и специално допълнително мито), възстановяване на данъка върху продажби за суровини и възстановяване на платения данък върху гориво, набавено от местни нефтени компании

(70)

Размерът на субсидията за износителите, каквито се явяват ЕОЕ, бе изчислена на основата на опростените вносни мита (основно мито и специално допълнително мито) върху внесените общо материали за ЕОЕ, а така също и на основата на възстановения данък върху продажбите и на възстановения платен данък върху гориво, закупено на вътрешния пазар — всичко това през ПРП. Таксите, които се начисляват задължително за получаване на субсидията, бяха приспаднати от тази сума в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, така че размерът на субсидията да се получи като числител. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент този размер на субсидията бе отнесен върху съответния експортен оборот, натрупан през периода на разследване за преразглеждане (подходящ знаменател), тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Така получените маржове на субсидията бяха съответно 0,9 % и 5,8 % за двете дружества.

ii)   Освобождаване от вносни мита (основно мито и специално допълнително мито) върху производствено оборудване

(71)

Производственото оборудване не се влага физически в готовите продукти. В съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент ползите за разследваните дружества бяха изчислени на основата на размера на неплатените мита върху внесено производствено оборудване, разпределени върху период, който отразява действителната амортизация на подобно оборудване в разследваните дружества. Определянето на подобен действителен период на амортизация бе извършено на основата на използваните от двамата сътрудничили износители действителни периоди на амортизация, т.е. 18 години. Така изчисленият размер бе отнесен след това към ПРП и коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да отразява стойността на ползите през това време и по този начин да се установи пълният размер на ползата от тази схема за получателя. В съответствие с член 7, параграф 2 и член 7, параграф 3 от основния регламент този размер на субсидията бе отнесен към съответния експортен оборот, натрупан през ПРП (подходящ знаменател), тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Така получените маржове на субсидията бяха съответно 1,8 % и 0,4 % за двете дружества.

(72)

По този начин за разглежданите дружества общият марж на субсидията в рамките на EOUS възлиза съответно на 2,7 % и 6,2 %.

6.   СХЕМА С ПРЕДВАРИТЕЛНИ ЛИЦЕНЗИИ (ALS)

а)   Нормативна уредба

(73)

Подробно описание на схемата се намира в раздели от 4.1 до 4.1.14 на „Политика по ИВ за 2004—2009 г.“ и в глави 4.1 до 4.30 на ПНА I 2004—2009 г.

б)   Условия за участие

(74)

Както посочва подробното описание по-долу, ALS се състои от шест подсхеми. Наред с другото, те се различават във възможните участници. Подсхемите „физически износ“ и „годишни потребности“ са отворени за производителите износители и за търговците износители, които са „обвързани“ с поддържащи производители. Производителите износители, които снабдяват окончателния износител, могат да участват в подсхема „междинни доставки“. В подсхема „вътрешен износ“ могат да участват главни снабдители, чиито доставки са за категориите от участници, планиращи износ и изброени в параграф 8.2 на „Политика по ИВ за 2004—2009 г.“, напр. снабдителите на ЕОЕ. И накрая, междинните снабдители на производителите износители могат да претендират за свързаните с „вътрешен износ“ ползи в рамките на подсхемите: „предварителни нареждания за освобождаване“ (Advance Release Order — ARO) и „вътрешно кредитно писмо“.

в)   Практическо приложение

(75)

Предварителни разрешителни се издават за:

i)

Физически износ: това е основната подсхема. Тя позволява безмитен внос на суровини, необходими за производството на конкретен продукт за износ. Износът трябва да е „физически“ в смисъл, че износният продукт трябва да напусне територията на Индия. Лицензията посочва условията на разрешението за внос и на задължението за износ, включително вида на износния продукт.

ii)

Годишна потребност: този лиценз не е свързан с конкретен износен продукт, а с по-широкообхватна продуктова група (напр. химични и свързани с тях продукти). В рамките на определени граници, обусловени от предходните му експортни резултати, притежателят на лиценз може да внася безмитно всякакви суровини, предназначени за производството на който и да е от продуктите, попадащи в такава продуктова група. Той може да избере да изнася който и да е готов продукт, попадащ в продуктовата група, която ползва подобни безмитни суровини.

iii)

Междинни доставки: тази подсхема е за случаите, при които двама производители възнамеряват да произвеждат един-единствен износен продукт и да си поделят производствения процес. Производителят износител произвежда междинния продукт. Той може да внася безмитно суровини и да получи за тази цел предварителна лицензия (ALS) за междинни доставки. Окончателният износител завършва производството и е задължен да изнесе готовия продукт.

iv)

Вътрешен износ: тази подсхема позволява на някой главен снабдител да внася безмитно суровини, които са необходими за производството на стоки, предвидени за продажба като „вътрешен износ“ на категориите от клиенти, упоменати в параграф 8.2. (б—ж) и (и—к) на „Политика по ИВ за 2004—2009 г.“. С други думи готовите продукти не се налага да напускат страната, но по силата на клиентския статус се разглеждат като „вътрешен износ“. Това включва и снабдяването на ЕОЕ или на притежатели на лицензия в рамките на схемата за насърчаване на износа, чрез внос на производствено оборудване (EPCGS).

v)

Предварителни нареждания за освобождаване (ПНО): притежателят на предварителна лицензия, който възнамерява да си набави суровини от местни източници вместо чрез директен внос, има възможност да си ги набави срещу предварителни нареждания за освобождаване (ПНО). В такива случаи предварителните разрешителни се приемат като предварителни нареждания за освобождаване и се прехвърлят в полза на местния снабдител при доставката на посочените в тях суровини. Прехвърлянето на ПНО предоставя на местния снабдител ползите от „вътрешен износ“, посочени в параграф 8.3 на „Политика по ИВ за 2002—2007 г.“ (т.е. предварителна лицензия за междинни доставки/вътрешен износ, намаления за вътрешен износ и възстановяване на крайния акциз). Механизмът на ПНО възстановява данъци и мита на снабдителя вместо да ги възстановява на окончателния износител под формата на отстъпки или възстановяване на мита. Възстановяването на данъци или мита е възможно както за местни суровини, така и за вносни.

vi)

Вътрешно кредитно писмо: тази схема също покрива доставките от местния пазар за притежателя на предварителна лицензия. Той може да преговаря с банка за издаване на вътрешно кредитно писмо в полза на местен снабдител. Лицензията ще бъде валидирана от банката за пряк внос само по отношение на стойността и обема на материалите, които не са внесени, а са набавени на местния пазар. Местният снабдител ще се ползва от предимствата на „вътрешния износ“, посочени в параграф 8.3. на „Политика на ИВ за 2002—2007 г.“ (т.е. предварителен лиценз за междинни доставки/вътрешен износ, намаления за вътрешен износ и възстановяване на крайния акциз).

(76)

Беше установено, че през ПРП само един сътрудничещ износител е получил отстъпки в рамките на три подсхеми, свързани с разглеждания продукт, т.е i) схема за предварителни лицензии, подсхема „физически износ“, v) ПНО и iv) схема за предварителни лицензии, подсхема „вътрешен износ“. Следователно не е необходимо да се установява дали подсхемите ii) годишни потребности, iii) междинни доставки и vi) вътрешно кредитно писмо подлежат на изравнителни мерки.

(77)

За да улеснят проверките от страна на индийските власти, притежателите на лицензии са задължени от закона да водят „достоверни и точни отчети за съобразено с лицензията потребление и използване на внесените стоки“ в специален формат (глава 4.30 и приложение 23 на ПНА І 2002—2009 г.), т.е. фактически регистър на потреблението („приложение 23 регистър“). От май 2005 г. приложение 23 не само трябва да се съхранява в дружеството, но трябва да бъде заверено също от експерт-счетоводител и изпратено на индийските власти. Задължението за подаване на приложение 23 се отнася до лицензиите, издадени след влизането в сила на новите правила през май 2005 г. Практическото приложение на тази нова система следователно не може да бъде проверено, тъй като по време на разследването не се очакваше никакъв доклад, свързан с тези лицензии.

(78)

По отношение на изредените по-горе подсхеми i), iv) и v) както разрешението за внос, така и задължението за износ (включително вътрешен износ) се определят като обем и стойност от правителството на Индия и се документират в лицензията. В допълнение на това, към момента на вноса и износа правителствените служители следва да документират в лицензията съответните сделки. Обемът на вноса, разрешен по тази схема, се определя от правителството на Индия на основата на стандартни норми за съотношението между суровини и крайни продукти (наричани по-нататък СНСКП). СНСКП съществуват за повечето продукти, включително разглеждания продукт, и са публикувани в ПНА II 2004—2009 г.

(79)

Внесените суровинни материали не подлежат на прехвърляне и трябва да бъдат използвани за производство на крайния продукт за износ. Задължението за износ трябва да се изпълни в рамките на предписания срок след издаването на лицензията (18 месеца с възможност за две удължавания от по шест месеца).

(80)

Притежателят на предварителен лиценз, който възнамерява да си набави суровини от местни източници вместо чрез директен внос, има възможност да си ги набави срещу предварителни нареждания за освобождаване (ПНО). В такива случаи предварителните лицензии се приемат като ПНО и се прехвърлят в полза на местния снабдител при доставката на посочените в тях материали.

(81)

В процеса на ПРП бе установено, че суровинните материали, внесени от сътрудничилия износител в съответствие с разрешения съгласно СНСКП безмитен внос в рамките на различните подсхеми, са надвишавали материалите, необходими за производството на референтното количество от готовия продукт за износ. Следователно СНСКП за разглеждания продукт са били неточни.

г)   Заключение

(82)

Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент, т.е. представлява финансово участие на правителството на Индия, което предоставя полза на разследваните износители.

(83)

В допълнение на това подсхемата „физически износ“ в рамките на схемата за предварителни лицензии несъмнено зависи по закон от извършването на износ и следователно се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Без задължение за износ никое дружество не може да извлече ползи в рамките на тези схеми.

(84)

Подсхемата „вътрешен износ“ в рамките на схемата с предварителни лицензии фактически зависи от осъществяването на износ. Тя е била използвана от дружеството в малка степен и единствено при снабдяването на ЕОЕ или на единици в СЕЗ, категории, споменати в параграф 8.2, буква б) от „Политика по ИВ 2002—2007 г.“. Същото дружество посочи, че неговите клиенти в крайна сметка за изнесли въпросния продукт. Целта на ЕОЕ/СЕЗ е износ, както е посочено в параграф 6.1 на „Политиката по ИВ за 2002—2007 г.“. По този начин местните снабдители извличат ползи в рамките на подсхемата „вътрешен износ“ на схемата с предварителни лицензии, тъй като правителството на Индия очаква постъпления от износ, които впоследствие ще получи от износител, който се намира в ЕОЕ/СЕЗ. Съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент дадена субсидия се счита за зависима от осъществяването на износ, когато фактите показват, че предоставянето на субсидията, без да е обвързано юридически с осъществяване на износ, е фактически обвързано с действителните или очаквани постъпления от износ.

(85)

В този случай сътрудничилото дружество не е използвало предварителна лицензия, за да осъществи безмитен внос. Вместо това дружеството е извлякло ползи чрез набавянето на суровини от местни снабдители посредством преобразуване на лицензите в ПНО. При тази схема правото на освобождаване от данъци и мита се пада на снабдителя вместо на крайния износител под формата на отстъпки или възстановяване на мита. Освобождаването от данъци или мита е възможно както за местни суровини така и за вносни. Разследването разкри, че е налице съществена разлика в цените между суровините, набавени, чрез местен независим снабдител, използвайки схемата на ПНО и тези на суровините набавени, чрез местен снабдител без използване на лиценз. Ползата от освобождаването от мита и данъци се е прехвърлила, посредством по-ниските цени на снабдителя върху дружеството, което използва суровините и което е обект на настоящата процедура. Дружеството разграничи ясно покупните цени на суровини при използването на лиценз и цената, която се заплаща за същите суровини, без да се използва лиценз. Дружеството определи така получената полза като ценовата разлика при доставките, набавени в рамките на ПНО и при доставките, набавени без този лиценз.

(86)

Нито една от трите подсхеми, използвани в настоящия случай, не могат да се разглеждат като допустими системи за възстановяване на мита или системи с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Те не се придържат към строгите правила, предвидени в приложение І, буква и), приложение ІІ (определение и правила за възстановяване) и приложение ІІІ (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Макар и индийското правителство да спомена, че системата е претърпяла промяна от май 2005 г., следва да е ясно, че тези промени нямаха отражение върху схемите по време на ПРП, тъй като новата система за проверка не беше все още напълно въведена. Въпреки възможното изменение на системата за проверка от страна на индийското правителство, разследването разкри, че по време на ПРП индийското правителство не прилага ефективно своята система за проверка. То не прилага и процедури, с които да се потвърди дали и в какви количества суровините са били вложени в производството на изнасяния продукт (приложение ІІ, точка ІІ, параграф 4 от основния регламент, а ако става въпрос за системи с възстановяване за заместители — приложение ІІІ, точка ІІ, параграф 4 към основния регламент). СНСКП за разглеждания продукт не са били достатъчно точни и са надценили потреблението на суровини. Разследването установи, че в СНСКП се внасят изменения, за да отразяват по-добре потреблението на суровини, но тези нови СНСКП не бяха в сила по време на ПРП. Разследването установи, че в СНСКП се внасят изменения, за да отразяват по-добре потреблението на суровини, но тези нови СНСКП не бяха в сила по време на ПРП. В допълнение на това не е бил проведен ефективен контрол от страна на индийското правителство на основата на правилно воден регистър за действителното потребление („приложение 23 регистър“, по-рано приложение 18), върху лицензиите, които са била в сила през ПРП. Освен това индийското правителство не е провело допълнителна проверка, основана на действително вложените суровини, макар и по принцип осъществяването на такава проверка да е нужно, когато отсъства ефективно приложена система за проверка (приложение ІІ, точка ІІ, параграф 5 и приложение ІІІ, точка ІІ, параграф 3 от основния регламент), нито представи доказателства, че не е било направено прекомерно опрощаване на задължения.

(87)

Тези три подсхеми следователно подлежат на изравнителни мерки.

д)   Изчисление на размера на субсидията

(88)

При отсъствие на допустима схема за възстановяване на мита или системи с възстановяване за заместители размерът на субсидията е бил установен, както бе показано от дружеството, на основата на ценовата разлика между същите суровини, закупени със и без лиценз.

(89)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на субсидията бе отнесен върху общо натрупания експортен оборот (подходящ знаменател), тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(90)

Едно дружество е извлякло ползи от тази схема през периода на разследване за преразглеждане и е получило субсидии от 20,9 %.

III.   РЕГИОНАЛНИ СХЕМИ

1.   НАСЪРЧИТЕЛНА СХЕМА СПРЯМО ДАНЪКА ВЪРХУ ПРОДАЖБИТЕ В ГУДЖАРАТ (GSTIS) И СХЕМА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДАНЪК ВЪРХУ ПРОДАЖБИТЕ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ В ГУДЖАРАТ (GEDES)

(91)

Беше установено, че нито един от сътрудничилите производители износители не е извлякъл ползи, подлежащи на изравнителни мерки в рамките на Насърчителна схема спрямо данъка върху продажбите в Гуджарат (GSTIS) или на Схема за освобождаване от данък върху продажбите на електроенергия в Гуджарат (GEDES). Следователно беше констатирано, че по-нататъшното разглеждане на тези схеми в рамките на настоящото разследване е ненужно.

2.   НАСЪРЧИТЕЛНИ СХЕМИ В ЗАПАДЕН БЕНГАЛ (WBIS)

(92)

Подробното описание на WBIS се намира в известие на Министерството на търговията и промишлеността на правителството на Западен Бенгал № 588-CI/H от 22 юни 1999 г. (WBIS 1999), последно заменено с известие № 134-CI/О/Incentive/17/03/I от 24 март 2004 г. (WBIS 2004). Схемата е предоставила множество ползи на получателя, като отсрочено плащане на данъка върху продажбите, субсидии за инсталиране на производствено оборудване и субсидии за разработки. Разследването установи, че в миналото едно дружество е извлякло ползи от тази схема. Последствията от тези ползи обаче през ПРП бяха незначителни. По тази причина беше констатирано, че по-нататъшното разглеждане на тези схеми в рамките на настоящото разследване е ненужно.

3.   СХЕМА С ПАКЕТ ОТ НАСЪРЧИТЕЛНИ МЕРКИ (PSI) НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА МАХАРАЩРА

а)   Нормативна уредба

(93)

За да насърчи разполагането на производства в по-слабо развитите области на щата Махаращра, от 1964 г. правителството на щата стимулира новоразгръщащи се единици, създавани в развиващите се области на щата. Схемата е била изменяна многократно от въвеждането ѝ и „Схема 2001“ е била в действие от 1 април 2001 г. до 31 март 2006 г., след което действието ѝ е било удължено с една година — до 31 март 2007 г. PSI на правителството на Махаращра се състои от няколко подсхеми, сред които основните са: i) възстановяване на данък октроа/входен данък, ii) освобождаване от данък върху електроенергията и iii) освобождаване от местни данъци върху продажбите, чието действие е изтекло на 24.10.2004 г. Разследването установи, че единствената подсхема, използвана от един от сътрудничилите производители, е била тази за освобождаване от местни данъци върху продажбите.

б)   Условия за участие

(94)

За да могат да участват, по правило дружествата трябва да инвестират в по-малко развити области като създават нова промишленост или като правят широкомащабни капиталовложения в разгръщане и разнообразяване на съществуваща промишленост. Тези области са класифицирани съгласно икономическото им развитие в различни категории (т.е. слабо развити области, по-слабо развити области и най-слабо развити области). Основният критерий за установяване на размера на насърчителните мерки е областта, в която предприятието е или ще се намира и размерът на инвестицията.

в)   Практическо приложение

(95)

В рамките на схемата за освобождаване от местен данък върху продажбите, чието действие е изтекло през октомври 2004 г., определени единици са били освободени от задължението да събират какъвто и да е данък върху продажбите при техните сделки с продажби. По подобен начин определени единици са били освободени от заплащането на местния данък върху продажбите при закупуването на стоки от снабдител, който също отговаря на условията за участие по схемата. Ако освобождаването при сделките с продажби не облагодетелства определения продавач, то освобождаването при сделките за закупуване облагодетелства определения купувач. Разследването установи, че разглежданото дружество се е ползвало от освобождаване от данък върху продажбите до 24 октомври 2006 г.

г)   Заключение

(96)

Схемата PSI на правителството на Махаращра предоставя субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а, ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Разгледаната подсхема представлява финансово участие на правителството на Махаращра, тъй като тази отстъпка намалява размера на иначе дължими приходи за правителството на Махаращра. В допълнение това освобождаване/възстановяване облагодетелства дружеството, тъй като подобрява неговата ликвидност.

(97)

В подсхемата могат да участват единствено дружества, които са инвестирали в определени географски области под юрисдикцията на щата Махаращра. Тя не се прилага за дружества извън тези области. Размерът на ползите е различен според областта. Схемата е специфична съгласно член 3, параграф 2, буква а) и член 3, параграф 3 от основния регламент и следователно подлежи на изравнителни мерки.

д)   Изчисление на размера на субсидията

(98)

Относно освобождаването от данък върху продажбите размерът на субсидията бе изчислен на основата на размера на данъка върху продажбите, който по правило се дължи за ПРП, но който е останал неплатен по правилата на схемата. Тъй като действието на освобождаването от данък върху продажбите беше изтекло на 24.10.2004 г., единствено неплатеният данък върху продажбите в периода от 1.10.2004 г. до 24.10.2004 г. бе взет предвид, понеже само този период попадаше в ПРП. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на субсидията (числител) бе след това отнесен към общия експортен оборот на дружеството през ПРП (подходящ знаменател), тъй като субсидията не зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. През ПРП едно дружество е извлякло ползи от тази подсхема. Размерът на получената субсидия обаче е бил незначителен — по-малко от 0,1 %.

IV.   РАЗМЕР НА СУБСИДИИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ИЗРАВНИТЕЛНИ МЕРКИ.

(99)

Размерът на подлежащите на изравнителни мерки субсидии за разследваните производители-износители, определен в съответствие с разпоредбите на основния регламент, изразен адвалорно, се колебае между 2,7 % и 20,9 %.

(100)

Макар и да бе регистрирано високо ниво на сътрудничество от гледна точка на съотношението на износа към Общността, следва да се отбележи, че няколко производители-износители не сътрудничиха в процедурата, включително този с най-висок марж на субсидии от първоначалното разследване. Потенциалът и продукцията на несътрудничилите производители в Индия е значителен и е възможно също така тези производители-износители да продължат да извличат полза от разследваните схеми на субсидиране най-малко в степента, която бе установена при първоначалното разследване.

СХЕМА

DEPBS

ITES

EPGS

EOU

ALS

ECS

GSTIS

GEDES

WBIS

PSI

Total

ДРУЖЕСТВО

%

%

%

%

%

%

%

%

%

%

%

Senpet (по-рано Elque)

0

0

0

2,7

0

0

0

0

0

0

2,7

Futura

0

0

0

6,2

0

0,1

0

0

0

0

6,3

Pearl

0

0

0,3

0

20,6

0

0

0

0

незн.

20,9

V.   ЗАКЛЮЧЕНИЯ

(101)

В съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент бе проучено дали има вероятност изтичането на срока на действие на действащите мерки да доведе до продължаване или повторение на субсидирането.

(102)

Съгласно посоченото в съображения от (21) до (100) по-горе бе установено, че през ПРП индийските износители на разглеждания продукт са продължили да се ползват от подлежащо на изравнителни мерки субсидиране от страна на индийските власти. В действителност установените по време на разследването маржове на субсидиране са по-високи от тези, установени по време на първоначалното разследване, освен за един производител износител. Разглежданите схеми за субсидиране осигуряват постоянни ползи и няма признаци тези схеми да бъдат преустановени в близко бъдеще. При липса на информация как измененията в системата за проверка на схемата с предварителни лицензи ще бъдат приложени на практика, не могат да бъдат направени изводи относно възможните въздействия на тези изменения. При тези условия износителите на въпросния продукт ще продължат да получават субсидии, подлежащи на изравнителни мерки. Всеки износител има право на участие в няколко от схемите за субсидиране. При тези обстоятелства разумно се наложи заключението, че има вероятност субсидирането да продължи и за в бъдеще.

(103)

След като бе доказано, че субсидирането продължава по време на преразглеждането и вероятно ще продължи и за в бъдеще, въпросът за възможното повторение на субсидирането е неуместен.

Г.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА „ПРОИЗВОДСТВО НА ОБЩНОСТТА“

1.   ПРОДУКЦИЯ НА ОБЩНОСТТА

(104)

PET се произвежда в Общността от следните дружества:

 

Дванадесет производители, които подадоха искането за преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие на мерките, подкрепиха това искане и сътрудничиха на разследването (виж съображение (107);

 

Двама производители, които подадоха искането за преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие на мерките, но не сътрудничиха в настоящото разследване;

 

Един филиал на корейски производител, разположен в Общността, който сътрудничи на разследването и подкрепи искането;

(105)

Произвежданият от всички тези дружества PET представлява общата продукция на Общността по смисъла на член 9, параграф 1 от основния регламент.

2.   ПРОИЗВОДСТВО НА ОБЩНОСТТА

(106)

Комисията изследва дали сътрудничилите производители от Общността, поискали или подкрепили искането за преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие на мерките, представляват основен дял от общата продукция на РЕТ в Общността. Тези производители от Общността представляваха 88 % от общата продукция на РЕТ в Общността. Производителите от Общността, които не сътрудничиха изцяло, бяха изключени от определението за „производство на Общността“. Следователно според Комисията дванадесетте изцяло сътрудничили производители от Общността представляват производството на Общността по смисъла на член 9, параграф 1 и член 10, параграф 8 от основния регламент. При първоначалните разследвания производството на Общността е представлявало повече от 85 % от общото производство на PET в Общността по това време.

(107)

Следните дванадесет производители от Общността представляват производството на Общността:

 

Voridian BV (Нидерландия)

 

M & G Polimeri Italia Spa (Италия)

 

Equipolymers Srl (Италия)

 

La Seda de Barcelona SA (Испания)

 

Novapet SA (Испания)

 

Selenis Industria de Polímeros SA (Португалия)

 

Aussapol Spa (Италия)

 

Advansa Ltd (Обединеното кралство)

 

Wellman BV (Нидерландия)

 

Boryszew subsidiary Elana Wse (Полша)

 

V.P.I. SA (Гърция)

 

SK Eurochem Sp.Z. o.o. (Полша)

Д.   СИТУАЦИЯ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА

1.   ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА

(108)

Потреблението на Общността бе установено на основата на продадените обеми от производството на Общността, на преценки за продажбите на останалите производители на Общността на пазара на Общността, основани на данни, предоставени на етапа на подаване на жалбата и на данни от Евростат за целия внос в Общността от трети страни.

(109)

Между 2002 г. и ПРП потреблението на Общността на разглеждания продукт непрекъснато се е увеличавало до достигане на общо ниво от 2 400 000 тона през ПРП. Общото нарастване за периода е 18 %. То е било отчасти дължимо на нови приложения (бирени и винени бутилки наред с останалото) и отчасти на повишеното потребление в присъединяващите се страни.

Таблица 1

 

2002

2003

2004

ПРП

Потребление в Общността (в тонове)

2 041 836

2 213 157

2 226 751

2 407 387

Индекс

100

108

109

118

2.   ВНОС ОТ ИНДИЯ

2.1   ОБЕМ, ПАЗАРЕН ДЯЛ И ЦЕНИ НА ВНОСА

(110)

Между 2002 г. и ПРП общият внос от Индия нараства с 13 %. Докато от 2002 г. до 2003 г. вносът намалява със 17 %, през 2004 г. той нараства със 100 пункта и намалява отново през ПРП до около 6 800 тона, т.е. с около 70 пункта. Вносните цени се повишават с 5 пункта през 2003 г. и с още 3 и 7 пункта съответно през 2004 г. и през ПРП. Тази ценова тенденция само отчасти отразява силното нарастване в суровинните разходи. Пазарният дял на индийския внос остава относително малък през разглеждания период, т.е. 0,3 % през 2002 г., 0,2 % през 2003 г., 0,5 % през 2004 г. и 0,3 % през ПРП.

Таблица 2

 

2002

2003

2004

ПРП

Индия

Обем (в тонове)

6 046

4 999

11 079

6 831

Индекс

100

83

183

113

Цена (в EUR за тон)

883

930

955

1 018

Индекс

100

105

108

115

Пазарен дял

0,3 %

0,2 %

0,5 %

0,3 %

3.   ВНОС ОТ ТРЕТИ СТРАНИ

(111)

Обемът на вноса от трети страни е нараснал с 25 пункта през разглеждания период. Най-голямо увеличение е наблюдавано през 2003 г., когато вносът нараства с 41 пункта. След налагането на антидъмпингови мерки върху китайския износ през 2004 г., вносът спада с 14 пункта през 2004 г. и с още 2 пункта през ПРП. Пазарните дялове следват подобна тенденция — от 15,9 % през 2002 г. до 20,6 % през 2003 г., 18,5 % през 2004 г. и 16,9 % през ПРП. Нарастването на пазарния дял на вноса е било по-бавно от нарастването на вноса в абсолютни стойности поради силното потребление. Средно, вносните цени са били постоянно по-ниски от цените в ЕС в периода 2002—2004 г. Единствено през ПРП те са били малко по-високи от цените на производството на Общността.

Таблица 3

 

2002

2003

2004

ПРП

Обем (в тонове)

324 749

456 499

411 020

406 562

Индекс

100

141

127

125

Средна цена (в EUR за тон)

869

821

907

1 061

Индекс

100

94

104

122

Пазарен дял

15,9 %

20,6 %

18,5 %

16,9 %

Главни износители

Корея

113 685

129 188

139 296

127 734

Пакистан

28 558

83 208

55 125

73 426

Китай

47 875

131 343

49 678

72 814

САЩ

20 570

16 105

49 763

50 393

Тайван

42 136

36 986

16 796

29 382

Е.   ИКОНОМИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА

1.   ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

(112)

В началото на преразглеждането беше предвидено изготвянето на извадка от производители от Общността, но предвид техния умерен брой бе решено всички те да бъдат включени и вредоносните фактори бяха оценени на основата на информация, събрана от цялото производство на Общността.

(113)

В съответствие c член 8, параграф 5 от основния регламент Комисията разгледа всички значими икономически фактори и показатели, които оказват влияние на състоянието на производството на Общността.

2.   АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИНДИКАТОРИ

2.1.   ПРОДУКЦИЯ

(114)

Продукцията на производството на Общността е нараснала с 20 % между 2002 г. и ПРП, т.е. от 1 465 000 тона през 2002 г. на 1 760 000 тона през ПРП. Годишното нарастване е било с 4,8 % през 2003 г. и 4.6 % през 2004 г. Беше наблюдавано и допълнително нарастване през ПРП, когато продукцията набъбна с 150 000 тона, т.е. нарастване с 10,8 %. Това бе следствие от процеса на преструктуриране, предприет от производството с цел да се подобри контролът върху производствените разходи и по този начин да се извлече полза от растящото потребление на пазара на Общността, което — както бе посочено по-горе — нарасна с 19 % между 2002 г. и ПРП (от 2 млн. тона през 2002 г. до 2,4 млн. тона през ПРП).

Таблица 4

 

2002

2003

2004

ПРП

Производство (в тонове)

1 464 522

1 534 480

1 602 086

1 760 828

Индекс

100

105

109

120

2.2.   КАПАЦИТЕТ И НИВО НА ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА КАПАЦИТЕТА

(115)

Производственият капацитет нараства с 22 % между 2002 г. и ПРП, т.е. от 1 760 000 тона през 2002 г. на 2 156 000 тона през ПРП. Нарастването е налице най-вече през ПРП, когато производственият капацитет, в сравнение с 2004 г., нараства с 300 000 тона, т.е. с 16,7 %. Значителното нарастване на производствения капацитет става успоредно с нарастването на производството през същия период (вж. съображение 114). Нарастването на производствения капацитет е резултат от допълнителни инвестиции в производствени линии, за да бъде извлечена полза от разрастващия се пазар. Производственият капацитет нараства с 4 пункта през 2003 г., остава на това ниво през 2004 г. и след това намалява през ПРП с 5 пункта до ниво от 82 %. Намалението между 2004 г. и ПРП е резултат от значително нарастване на производствения капацитет през този период. В резултат на това се наблюдават едновременно по-голям обем на производство през ПРП в сравнение с 2004 г. и по-нисък процент на оползотворяването му.

Таблица 5

 

2002

2003

2004

ПРП

Производствен капацитет (в тонове)

1 760 332

1 762 378

1 848 315

2 156 294

Индекс

100

100

105

122

Оползотворен капацитет

83 %

87 %

87 %

82 %

Индекс

100

105

104

98

2.3.   ПРОДАЖБИ И ПАЗАРЕН ДЯЛ

(116)

Обемът на продажбите на производството на Общността на общия пазар нараства с 21 % между 2002 г. и ПРП. Ръст от 2 % през 2003 г. е последван от нарастване както през 2004 г., така и през ПРП, съответно с 8 и 11 пункта. Независимо от нарасналите продажби, дължащи се на по-голямото потребление, пазарният дял на производството на Общността намалява с 4 пункта през 2003 г. и след това постепенно нараства с 5 пункта през 2004 г. и 1 пункт през ПРП.

Таблица 6

 

2002

2003

2004

ПРП

Продажби в ЕО (в тонове)

1 306 768

1 333 976

1 438 883

1 586 902

Индекс

100

102

110

121

Пазарен дял

64 %

60 %

65 %

66 %

2.4.   РЪСТ

(117)

Като цяло трябва да се отбележи, че пазарният дял на производството на Общността се е увеличило с 2 % през разглеждания период, което показва, че неговият ръст е изостанал от този на потреблението на целия пазар.

2.5.   ЗАЕТОСТ

(118)

Нивото на заетост в производството на Общността нараства с 18 % през разглеждания период. Основното нарастване е налице през 2003 г. (11 пункта) и 2004 г. (още 6 пункта). Макар и тази нарастваща тенденция да продължи през ПРП, нарастването възлезе на едва 2 пункта. Нарастването от 18 % през целия период е свързано с нивото на производството, което нараства с 20 %.

Таблица 7

 

2002

2003

2004

ПРП

Служители

1 010

1 124

1 170

1 190

Индекс

100

111

116

118

2.6.   ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ

(119)

Производителността на производството на Общността, измерена като производството на тон продукция на зает служител годишно, като цяло нараства през разглеждания период. След като спада отначало с 6 % през 2003 г. в сравнение с 2002 г. и остава на това ниво през 2004 г., производителността нараства значително с повече от 8 % през ПРП в сравнение с 2004 г. — период, през който производството нараства значително.

Таблица 8

 

2002

2003

2004

ПРП

Производителност (тон/служител)

1 450

1 365

1 369

1 480

Индекс

100

94

94

102

2.7.   ЗАПЛАЩАНЕ

(120)

Следва да се отбележи, че производството на PET гранули изисква големи инвестиции на капитал и следователно разходите за труд имат слабо отражение върху общата себестойност на продукта. През периода, заплащането нараства с 12 %, съпоставено с увеличение от 20 % на общите производствени разходи. Друг значим показател са разходите за заплати на тон продукция. През периода, тези разходи намаляват с 6 %.

Таблица 9

 

2002

2003

2004

ПРП

Заплати (млн. EUR)

62,3

63,0

66,3

69,5

Индекс

100

101

106

112

Заплати на тон продукция (в EUR)

44,4

42,9

43,6

41,9

Индекс

100

96

98

94

2.8.   ПРОДАЖНИ ЦЕНИ И ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ЦЕНИТЕ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА

(121)

Единичните продажни цени нарастват от 924 EUR/тон през 2002 г. на 1 058 EUR/тон през ПРП. Като цяло тенденцията бе към нарастване (с 15 % за целия период). Това нарастване е до голяма степен следствие от нарастването на цената на суровините, дължащо се на нарастването на цената на петрола. Въпреки факта, че производството на Общността повиши своите цени то не беше в състояние да предаде нарастването надолу по търговската верига и да отрази напълно в продажните си цени нарастването в цените на суровините. Това се дължеше главно на факта, че нарастването в цените на суровините беше по-голямо от нарастването в цените на РЕТ. За да запази пазарния си дял, единственото решение за производството на Общността бе да увеличи умерено цените си и следователно да изпита ценови натиск.

Таблица 10

 

2002

2003

2004

ПРП

Среднопретеглена цена (EUR/тон)

924

902

1 006

1 058

Индекс

100

98

109

115

2.9.   ПРОИЗВОДСТВЕНИ РАЗХОДИ ЗА ОСНОВНИТЕ СУРОВИНИ

(122)

Имайки предвид, че около 850 kg пречистена терефталова киселина (ПТК) и 350 kg моноетиленгликол (МЕГ) (основните суровини) са необходими за производството на 1 тон PET, разходите за суровини (ПТК и МЕГ) са нараснали съответно с 67 % и 31 % между 2002 г. и ПРП, достигайки ниво от 770 EUR/тон (PTA) и 721 EUR/тон (МЕГ) (средна стойност за ПРП). Макар и да бе отбелязан слаб спад в цените на ПТК в третото тримесечие на 2005 г., когато цените спаднаха до ниво 700 EUR/тон, и да бе наблюдавана значително устойчива цена за МЕГ, е редно да се отбележи, че суровините се закупуват предварително на основата на дългосрочни договори. В резултат на това за разглеждания период, въпреки слабото понижение на цените на ПТК в края на ПРП, производството на Общността все още търпи последиците от значително нарасналите разходи. В допълнение на това, поради положението на световния петролен пазар, цените на суровините за производство на РЕТ могат да се изменят непредсказуемо, но по всяка вероятност ще останат високи. Всички тези фактори правят по-уязвими производителите на РЕТ в Общността. Следва да се отбележи все пак, че основните суровини са продукти, търгувани на световно ниво и би следвало да влияят в еднаква степен и на индийските производители износители.

Таблица 11

Средна стойност (EUR/тон)

 

2002

2003

2004

ПРП

ПТК

460

566

718

770

Индекс

100

123

156

167

МЕГ

551

550

650

721

Индекс

100

100

118

131

(123)

За сравнение средната единична стойност на тон РЕТ гранули, произведени в Общността, е била следната:

Таблица 12

 

2002

2003

2004

ПРП

Среднопретеглена стойност (EUR/тон)

899

918

1 013

1 092

Индекс

100

102

113

121

(124)

През разглеждания период, както бе посочено в таблици 11 и 12, основните суровини непрекъснато са поскъпвали (ПТК с 67 % и МЕГ с 31 %), докато общите производствени разходи нарастват само с 21 %. Същевременно, както бе посочено в таблица 10, цените са нараснали само с 15 % поради факта, че производството на Общността не бе в състояние да предаде нарастването надолу по търговската верига и да отрази напълно в продажните си цени нарастването в цените на суровините.

2.10.   ЗАПАСИ

(125)

Промяната в запасите през целия разглеждан период, т.е. между 2002 г. и ПРП, е низходяща с 10 %. Същевременно, както при първоначалните разследвания, запасите не следва да се разглеждат като значим показател от гледна точка на произведения в Общността РЕТ, предвид сезонните колебания на пазара на РЕТ през годината. В сравнение с производството, запасите представляват около 5—6 % от общата продукция.

Таблица 13

 

2002

2003

2004

ПРП

Запаси (в тонове)

101 554

110 695

90 422

91 123

Индекс

100

109

89

90

2.11.   РЕНТАБИЛНОСТ, ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ И ПАРИЧЕН ПОТОК

(126)

Рентабилността от продажби представлява печалбата от продажби на разглеждания продукт в Общността. Възвръщаемостта от общи активи и паричният поток можеха да бъдат измерени единствено на нивото на най-ограничената група от продукти, която включваше подобния продукт, в съответствие с член 8, параграф 8 от основния регламент. Освен това възвръщаемостта от инвестиции бе изчислена на основата на възвръщаемостта от общи активи, тъй като тя се разглежда като по-значима при анализа на тенденцията.

Таблица 14

 

2002

2003

2004

ПРП

Норма на печалба преди облагане за продажби в Общността

2,7 %

–1,8 %

–0,7 %

–3,2 %

Възвращаемост от общи активи

2,0 %

–1,4 %

–0,6 %

–2,4 %

Паричен поток (% от общите продажби)

18,1 %

5,5 %

10,1 %

–2,6 %

(127)

След ценовия натиск, започнал през 2002 г. и съвпаднал със силното повишение на дъмпинговия внос от КНР, Тайван, Малайзия, Южна Корея и Австралия (до 2004 г.) и на субсидирания внос от Индия, финансовото състояние на производството на Общността се влошава и през 2003 г. се отбелязват загуби. След слабо подобрение през 2004 г., вследствие на антидъмпинговите мерки спрямо КНР и Австралия, загубите нарастват до –3,2 % през ПРП. Следователно се отбелязва ясно изразена тенденция към влошаване.

(128)

Тенденциите за възвръщаемостта от общи активи и за паричния поток се развиват по същия начин, т.е. състоянието е относително добро през 2002 г., рязко влошаване през 2003 г., слабо подобрение през 2004 г. и отново влошаване през ПРП.

2.12.   ИНВЕСТИЦИИ И СПОСОБНОСТ ЗА НАБИРАНЕ НА КАПИТАЛ

Таблица 15

 

2002

2003

2004

ПРП

Инвестиции (в хил. EUR)

31 779

42 302

63 986

50 397

Индекс

100

133

201

159

(129)

Инвестициите са били отчасти насочени към повишаване на капацитета и отчасти към подобряване на производствения процес. Огромната част от разходите спада към 2004 г. и към ПРП, съвпадайки с повишаването на капацитета и с усилията да се запази пазарният дял предвид нарасналото потребление. Независимо от това, текущото състояние на производството на Общността и развитието на общностния и на световните пазари за РЕТ, белязани от липсата на рентабилност, не са стимулирали прекомерни инвестиции. Макар и при някои обстоятелства производителите на Общността да са могли да наберат капитал (особено от свързани дружества), липсата на рентабилност от РЕТ не е стимулирала инвестирането и в някои случаи решението е било отложено.

2.13.   РАЗМЕР НА ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ МАРЖ НА СУБСИДИРАНЕ

(130)

Що се отнася до влиянието от размера на действителния марж на субсидиране на индийския внос върху производството на Общността и предвид чувствителността на пазара спрямо този продукт, това влияние не може да се приеме за пренебрежимо. Следва да се отбележи, че този показател е по-значим в контекста на анализа за вероятното повторение на вредата. В случай, че изтече срокът на действие на мерките, е вероятно субсидираният внос да бъде подновен в обем и на цени, при които въздействието на маржа на субсидиите ще бъде значително.

2.14.   ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ОТ ПОСЛЕДИЦИТЕ НА ПРЕДХОДНО СУБСИДИРАНЕ

(131)

Докато разгледаните по-горе показатели показват известно подобрение в някои икономически показатели на производството на Общността след налагането на окончателни изравнителни мерки през 2001 г., те също така свидетелстват, че производството на Общността е все още нестабилно и уязвимо.

3.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТНОСНО СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА

(132)

Постоянното нарастване на потреблението, дължащо се отчасти на новите приложения (бирени и винени бутилки, наред с останалото), отчасти на повишеното потребление в присъединяващите се страни, принуждава промишлеността на Общността да повиши капацитета и производството си, за да не загуби пазарен дял. За целта през 2004 г. и през ПРП е налице значителен процес на преструктуриране, придружен от честа смяна на собствениците на отделните производители. Едновременно с това броят на производствените линии като цяло се е повишил, за да бъде следвано нарастването на потреблението и едновременно с това да се осъществят икономии от мащаба. По този начин при някои икономически показатели, т.е. потребление, производствен капацитет, производство, продажби в ЕС и заетост, наистина е била налице положителна тенденция. В допълнение, продажните цени също са се повишили през разглеждания период. Все пак всички гореописани усилия по преструктуриране не бяха достатъчни, за да неутрализират въздействието на постоянното и внушително увеличение на цените на суровините през разглеждания период. Не бе възможно по-високите разходи за суровини да бъдат отразени надолу по търговската верига в степента, която би била необходима за запазване на известно ниво на рентабилност. Това доведе до сериозно влошаване на рентабилността, която намалява от +2,7 % през 2002 г. на –3,2 % през ПРП. Подобни отрицателни тенденции бяха наблюдавани при възвръщаемостта от инвестиции и при паричния поток.

(133)

Това съвпадна с ниската цена на вноса от разглежданата страна, което очевидно допринесе за оказания натиск да бъдат намалени цените на производството на Общността. Същевременно, предвид малките обеми субсидиран внос в рамките на това преразглеждане с оглед изтичане срока на действие на мерките, ударението е поставено върху анализа на вероятността от повторение на вредата. Поради това, независимо от явното положително развитие при производството, продажбите и продажните цени, общото финансово състояние в Общността се е влошило, както свидетелства отрицателното развитие при рентабилността (от 2,7 % печалба през 2002 г. на 3,2 % загуби през ПРП), експортните продажби, производствените разходи, възвръщаемостта от инвестиции и паричния поток.

(134)

Ако гореизложените тенденции се съпоставят с описаните в регламентите, въвели временни и окончателни изравнителни мерки, оценката отново е противоречива. По отношение на пазарния дял производството на Общността е загубило един пункт между 2002 г. и ПРП, докато през четирите години, предхождащи приемането на окончателни изравнителни мерки, се е било повишило с 5 пункта. От друга страна, рентабилността на производството на Общността отбелязва по-малък спад през ПРП, отколкото преди налагането на окончателните изравнителни мерки. Вследствие на това, независимо от някои явни положителни тенденции, онагледени от показателите за вреда, положението на производството на Общността е все още далеч от нивата, които биха могли да се очакват, ако беше налице пълно възстановяване от вредата, установена при първоначалните разследвания.

(135)

Следва заключението, че състоянието на производството на Общността слабо се е подобрило в сравнение с периода преди въвеждането на мерките, но продължава да е много нестабилно и уязвимо. Освен това ценовият натиск вследствие вноса от разглежданата страна не е позволил на производството на Общността да отрази изцяло нарастването на цените на суровините в своите продажни цени.

Ж.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТОРЕНИЕ НА ВРЕДАТА

(136)

Беше установено, че средната експортна цена на индийските продажби за страни, които не са членки на ЕС, е значително по-ниска от средната експортна цена за Общността, а също и по-ниска от цените на вътрешния пазар. Продажбите на индийските износители в страни, които не са членки на ЕС, се осъществяват в значителни количества, достигащи до 95 % от общите експортни продажби. По тази причина бе отчетено, че ако действието на мерките се прекрати, индийските износители ще имат стимул да пренасочат значително количество от своя износ от други трети страни към по-привлекателния пазар на Общността на ценови нива, които дори и да се повишат, вероятно ще останат под текущите ценови нива на износ към Общността.

(137)

Както е посочено по-долу в съображение 140, производителите износители в Индия имат потенциала да повишат своя експортен обем към пазара на Общността. Индия бележи значителен растеж в своя производствен капацитет от 330 000 тона през 2003 г. на 600 000 тона през 2005 г. Съгласно пазарни прогнози, очакванията са за допълнително нарастване с 220 000 тона през 2008 г. През 2005 г. продажбите на вътрешния пазар са възлизали на 220 000 тона, а износът на 290 000 тона (включително 6 831 тона за ЕС). На основата на наличните данни, като средна стойност настоящият свободен капацитет би следвало да възлиза на около 90 000 тона и следва да се разглежда като значителен, тъй като представлява около 4 % от настоящото потребление в Общността. Тази оценка се потвърждава от резултатите на сътрудничилите индийски производители, които разполагат със значителен свободен капацитет.

(138)

По отношение нивата на запасите разследването показа, че нивото на запасите при сътрудничилите индийски производители не е значително. При все това следва да се отбележи, че нивото на запасите не е значим фактор, тъй като пазарът на РЕТ е цикличен.

(139)

В заключение, макар и вносът в ЕС да е бил слаб, съществува риск от пренасочване на значителен внос към ЕС.

(140)

Производителите в разглежданата страна имат следователно потенциала да увеличат и/или да пренасочат своя експортен обем към пазара на Общността. Разследването показа, че сътрудничилите производители износители са продавали разглеждания продукт на по-ниска цена от тази на производството на Общността. Вероятно тези ниски цени ще се задържат, а може и още да се понижат, подобно на ниските цени за останалата част на света, както е посочено в съображение 137, а също така и с цел да се достигне отново нивото на пазарния дял от периода преди въвеждането на мерките. Подобно ценово поведение, съчетано със способността на износителите от разглежданата страна да доставят значителни количества от разглеждания продукт на пазара на Общността, най-вероятно ще подсили тенденцията за натиск върху цените на пазара с предполагаем отрицателен ефект върху икономическото положение на производството на Общността.

(141)

Както бе показано по-горе, положението на производството на Общността остава уязвимо и нестабилно. Има вероятност, ако производството на Общността бъде изправено пред по-висок внос на субсидирани цени от разглежданата страна, това да доведе до спад в нейните продажби, пазарен дял, продажни цени, както и до съответното влошаване на финансовото положение до нивата, установени при първоначалното разследване. На тази основа следва да се заключи, че отмяната на мерките най-вероятно ще доведе до влошаване на и без това нестабилното положение и до повторение на една още по-ясно изразена вреда за производството на Общността.

(142)

На основание горепосоченото се стигна до заключението, че вносните цени по всяка вероятност ще бъдат по-ниски на пазара на Общността при отсъствие на изравнителни мерки, тъй като производителите в Индия вероятно ще се опитат да увеличат своите пазарни дялове. Подобно ценово поведение, съчетано със способността на производителите износители от Индия да продават значителни количества РЕТ на пазара на Общността, най-вероятно ще подсили ценовия натиск с предполагаем отрицателен ефект върху състоянието на производството на Общността.

З.   ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

(143)

В съответствие с член 31 от основния регламент беше изследвано дали продължаването на съществуващите изравнителни мерки не е в противоречие с интересите на Общността като цяло. Определянето на интереса на Общността бе основано на оценката на различните съставящи го интереси. Настоящото разследване анализира положение, при което вече има въведени изравнителни мерки и позволява да се оцени всеки неоправдан отрицателен ефект от настоящите изравнителни мерки върху засегнатите страни.

(144)

На тази основа бе проучено дали въпреки заключението, че по всяка вероятност вредоносното субсидиране ще продължи или ще се повтори, съществуват решаващи доводи, според които запазването на мерките в този конкретен случай няма да е в интерес на Общността.

2.   ИНТЕРЕС НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА

(145)

Както бе посочено по-горе, съществува голяма вероятност от повторение на вредоносното субсидиране, ако мерките бъдат отменени. С изключение на двама, всички останали производители на Общността изцяло сътрудничиха и изразиха своята пълна подкрепа за съществуващите мерки.

(146)

Продължаването на изравнителните мерки спрямо вноса от Индия ще засили възможността производството на Общността да достигне разумно ниво на рентабилност, тъй като е вероятно в краткосрочен план то да успее да увеличи продадените количества и вследствие на това да се възползва от икономии от мащаба, като същевременно е вероятно да успее да увеличи умерено своите продажни цени и вследствие на това да достигне задоволително ниво на печалба. Въпреки ниските нива на субсидиран внос от Индия по време на ПРП и следователно малката вероятност те да доведат до сериозна вреда, вероятно е те да окажат отрицателно влияние върху състоянието на производството на Общността, ако изравнителните мерки бъдат отменени. Оттук следва, че тези мерки са от съществено значение за гарантирането на жизнеспособността на производството на РЕТ гранули в Общността, което от години е изправено пред конкуренцията на субсидиран внос от Индия.

3.   ИНТЕРЕС НА ВНОСИТЕЛИТЕ

(147)

Налице бе слабо сътрудничество от страна на вносителите/търговците, а сред сътрудничилите вносители нито един не е купувал в Индия. Въпреки това сътрудничилите вносители/търговци могат да се разглеждат като представителни, тъй като техните продажбени обеми представляваха около 5 % от потреблението на ЕС. Същите биха предпочели също пазар с нулеви мита, в случай че финансовите им резултати са постоянно добри.

(148)

Разследването показа, че все още съществуват други страни снабдители, спрямо които няма наложени изравнителни или антидъмпингови мерки — Мексико, Бразилия, САЩ, Турция, Пакистан, Иран или Саудитска Арабия. Вносителите/търговците биха могли следователно да разчитат или да се пренасочат към значителни алтернативни източници на снабдяване.

(149)

Имайки предвид факта, че действащите мерки не влияят в голяма степен на вносителите, се наложи заключението, че запазването на съществуващите изравнителни мерки срещу вноса с произход от Индия ще продължи да не оказва съществен отрицателен ефект върху състоянието на вносителите в Общността.

4.   ИНТЕРЕСИ НА ПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ/ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

(150)

Комисията изпрати въпросници до 47 известни преработватели/потребители. Само десет от тях, с общо взето ниска представителност, отговориха на въпросника. Съгласно предоставената в техните отговори информация за покупките, сътрудничилите преработватели/потребители през периода на разследване представляват около 20 % от общото потребление на РЕТ в Общността. През ПРП в 95 % от случаите те са закупили РЕТ от производители на Общността, а в останалите случаи става дума за внос от други страни, а не от страната, която е обект на настоящото преразглеждане. Бяха представени множество доводи срещу въвеждането на мита.

(151)

На въпросника отговориха петима преработватели, превръщащи РЕТ гранули в заготовки и материал за бутилки и представляващи 10 % от потреблението. Разходите за РЕТ гранули представляват 55 % от цената на техния готов продукт (най-вече заготовки). Беше установено, че те внасят пренебрежими количества от Индия и други трети страни. Независимо от това те се противопоставят на продължаването на митата, твърдейки, че мерките могат да доведат до изкуствено завишаване на цените в Европа.

(152)

Петима потребители, представляващи около 10 % от потреблението, предоставиха твърде непълни данни. Слабото ниво на сътрудничество от страна на големите потребители вероятно се дължи на факта, че последното разследване относно вноса на РЕТ от КНР, Австралия и Пакистан се е състояло само преди две години. Разходите за РЕТ възлизат на около 6 до 7 % от общите разходи и затова са ограничени. Независимо от това, че не декларират никакъв внос от Индия, подобно на преработвателите те се противопоставят на въвеждането на митата с твърдението, че мерките могат да доведат до изкуствено завишаване на цените в Европа.

(153)

Имайки предвид по-скоро доброто финансово състояние на участниците надолу по веригата за разлика от това на производството на Общността, нито един преработвател/потребител не е изтъкнал аргумента, че запазването на сегашните мита може да доведе до загуба на работни места или до изнасянето на производствените мощности в чужбина.

(154)

Освен това, от гледна точка на производителността производството на Общността адаптира размерите си, за да отговори на нарасналото потребление и следователно е много вероятно неоползотвореният капацитет на производството на Общността да покрие изцяло размера на вноса.

(155)

Имайки предвид, че все още съществуват други страни снабдители, спрямо които няма наложени изравнителни или антидъмпингови мерки — Мексико, Бразилия, САЩ, Турция, Пакистан, Иран или Саудитска Арабия, потребителите на Общността биха могли освен това да разчитат или да се пренасочат към различни снабдители на разглеждания продукт.

(156)

Колкото до резултатите на потребителите, разследването показа, че през разглеждания период сътрудничилите потребители са увеличили оборота си, запазили са работните си места и до известна степен са подобрили общата си рентабилност. Следователно беше установено, че изравнителните мерки не са им повлияли отрицателно.

(157)

На основание на горепосоченото бе достигнато до заключението, че запазването на съществуващите изравнителни мерки срещу вноса с произход от Индия, няма да окаже съществен отрицателен ефект върху състоянието на потребителите в Общността.

5.   ИНТЕРЕС НА СНАБДИТЕЛИТЕ

(158)

Снабдителите на суровини (моноетиленгликол (МЕГ) и пречистена терефталова киселина (РТА), диметилтерефталат и изопропилов алкохол, на всички нефтохимически продукти производни на нафтата, ясно изразиха своята подкрепа за мерките и сътрудничиха пълноценно. Те биха извлекли ползи, ако мерките останат в сила, тъй като производството на Общността вероятно ще има възможност да се възстанови и това ще им позволи да подобрят резултатите си.

6.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТНОСНО ИНТЕРЕСА НА ОБЩНОСТТА

(159)

Вземайки предвид всички горепосочени фактори, бе достигнато до заключението, че не са налице решаващи доводи срещу продължаването на настоящите изравнителни мерки срещу Индия.

И.   ИЗРАВНИТЕЛНИ МЕРКИ

(160)

Всички заинтересовани страни бяха уведомени за основните факти и съображения, на които се основава плануваната препоръка за запазване на съществуващите мерки. На страните беше предоставен срок за да представят позициите си след оповестяването. Индийското правителство изрази мнение относно вредоносните аспекти, с твърдението, че не е доказано че производството на Общността е понесло продължителна вреда и че натискът от внос с произход от Индия не е причината, поради която европейските производители не са отразили изцяло нарастването на разходите за суровини върху техните продажни цени. Следва да се припомни, че както бе посочено в анализа на положението на производството на Общността, неговото финансово състояние се е влошило и, както бе обяснено в съображение 127, ниското ценово равнище на внос от разглежданата страна очевидно е допринесло за натиска към намаление на цените на производството на Общността. Същевременно, предвид малките обеми субсидиран внос в рамките на това преразглеждане с оглед изтичане срока на действие на мерките, вероятността от повторение на вредата трябваше да бъде разгледана. От тази гледна точка беше заключено, както бе споменато в съображение 127, че при отсъствие на мерки увеличеният обем на вноса от Индия на ниски цени би имал отрицателно отражение върху положението на производството на Общността. Освен това, един индийски износител изрази твърдението, че при отсъствие на мерки не е вероятно Индия да пренасочи продажби към Общността. Същият износител твърди, че нововъзникващите пазари са по-привлекателни от Общността, че търсенето в Индия нараства бързо и че следователно няма на разположение неоползотворен производствен капацитет. Следва обаче да се има предвид, че независимо от нарастването на търсенето на индийския пазар, разследването на ниво дружества показа наличие на неоползотворен производствен капацитет, както бе потвърдено от пазарното проучване. Следва заключението, че нито един от получените коментари по оповестяването не е в състояние да промени заключенията в настоящия регламент.

(161)

От гореизложеното следва, съгласно член 21, параграф 2 от основния регламент, че изравнителните мерки, приложими към вноса на РЕТ гранули с произход от Индия, следва да бъдат продължени. Следва да се припомни, че тези мерки се състоят от специфични мита.

(162)

Определените в настоящия регламент индивидуални изравнителни митнически ставки за отделните дружества отразяват положението, установено по време на преразглеждането по отношение на сътрудничилите износители. Следователно те се прилагат изключително към вноса на разглеждания продукт, произведен от тези дружества и следователно от споменатите конкретни юридически лица. Вносът на разглеждания продукт, произведен от което и да било друго дружество, което не е посочено изрично в оперативната част на настоящия регламент с наименование и адрес, включително и лица, свързани с онези, които са изрично посочени, не може да се ползва от тези ставки и се подлага на митническата ставка, приложима за „всички останали дружества“.

(163)

Всяко искане за прилагане на тези индивидуални изравнителни митнически ставки (напр. след промяна в наименованието на лицето или след започване на ново производство, или след създаване на нови пласментни единици) се отправя незабавно до Комисията (10) с всичката значима информация, по-специално всяка информация за промяна в дейността на дружеството или по отношение на производството, или вътрешните и експортни продажби и свързана например с промяната в наименованието, в производството или в пласментните единици. Където е приложимо и след консултации с Консултативния комитет, Комисията внася съответни изменения в регламента, като актуализира списъка на дружествата, ползващи се от индивидуалните митнически ставки.

(164)

За да се осигури правилното прилагане на изравнителните мита, нивото на остатъчното мито следва не само да се прилага спрямо несътрудничилите износители, но също и спрямо дружествата, които не са осъществявали никакъв износ в рамките на ПРП. Същевременно последните се приканват, когато изпълнят изискванията на член 20 от основния регламент, да представят искане за преразглеждане в съответствие с посочения член, с цел тяхното положение да бъде разгледано индивидуално,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   С настоящото се налага окончателно изравнително мито върху вноса на полиетилен терефталат с вискозитет от 78 ml/g или по-висок, съгласно стандарт ISO 1628-5, попадащ под код по КН 3907 60 20, с произход от Индия.

2.   С изключение на разпоредбите на член 2, ставката на изравнителното мито, приложимо към нетната цена франко границата на Общността преди обмитяване, за продукти, произведени от изброените по-долу дружества, е както следва:

Страна:

Дружество

Изравнително мито (EUR/тон)

Допълнителен код по TARIC

Индия

Reliance Industries Limited

41,3

A181

Индия

Pearl Engineering Polymers Ltd

31,3

A182

Индия

Senpet Ltd

22,2

A183

Индия

Futura Polyesters Ltd

0

A184

Индия

South Asian Petrochem Ltd

106,5

A585

Индия

Всички останали дружества

41,3

A999

3.   В случаите, когато стоките са били повредени преди влизането им в свободно обръщение и, следователно, действително платената или платима цена е представена за определяне на митническата стойност в съответствие с член 145 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (11), размерът на изравнителното мито, изчислено на основа на горните суми, се намалява с процент, съответстващ на посочената действително платена или платима цена.

4.   Независимо от параграфи 1 и 2, окончателното изравнително мито не се прилага върху внос, допуснат до свободно обращение в съответствие с член 2.

5.   Ако не е определено друго условие, се прилагат действащите разпоредби относно митническите задължения.

Член 2

1.   Вносът се освобождава от въведените с член 1 изравнителни мита, при условие че: стоките са произведени и директно изнесени (т.е. фактурирани и експедирани) за дружество вносител в Общността от дружествата, посочени в параграф 3; стоките са декларирани под съответния допълнителен код по TARIC и са изпълнени условията на параграф 2.

2.   Когато е представено искане за допускане до свободно обращение, освобождаването от обмитяване зависи от представянето пред митническата служба на въпросната държава-членка на валидна „Фактура по доброволна гаранция“, издадена от дружествата износители, упоменати в параграф 3, и съдържаща основните елементи, изброени в приложението. Освен това освобождаването от обмитяване става при условие, че обявените и представени пред митницата стоки съответстват напълно на описанието във „Фактурата по доброволна гаранция“.

3.   Вносът, придружен от „Фактура по доброволна гаранция“ се обявява под следните допълнителни кодове по TARIC:

Страна

Дружество

Допълнителен код по TARIC

Индия

Pearl Engineering Polymers Ltd

A182

Индия

Reliance Industries Ltd

A181

Индия

South Asian Petrochem Ltd

A585

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 22 февруари 2007 година.

За Съвета

Председател

F. MÜNTEFERING


(1)  ОВ L 288, 21.10.1997 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 461/2004 (ОВ L 77, 13.3.2004 г., стр. 12).

(2)  ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2117/2005 (ОВ L 340, 23.12.2005 г., стр. 17).

(3)  ОВ L 301, 30.11.2000 г., стр. 1.

(4)  OВ L 301, 30.11.2000 г., стp. 21. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1646/2005 (ОВ L 266, 11.10.2005 г., стр. 10).

(5)  ОВ L 271, 19.8.2004 г., стр. 1.

(6)  OВ L 266, 11.10.2005 г., стр. 1.

(7)  ОВ C 304, 1.12.2005 г., стр. 4.

(8)  ОВ C 304, 1.12.2005 г., стр. 9

(9)  Съображение 26, Регламент (ЕО) № 2603/2000, ОВ L 301, 30.11.2000 г., стр. 1.

(10)  Адрес: European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, J-79 5/17, B-1049 Brussels.

(11)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1, Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1875/2006 (ОВ L 360, 19.12.2006 г., стр. 64).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Елементи, които трябва да съдържа фактурата по доброволната гаранция, упомената в член 2, параграф 2:

1.

Номер на фактурата по доброволната гаранция.

2.

Допълнителен код по TARIC, под който фактурираните стоки могат да бъдат освободени от митницата на границите на Общността (както е посочено в регламента).

3.

Точно описание на стоките, включително:

отчетен кодов номер на продукта (PRC), (както е посочен в гаранцията, предложена от въпросния производител-износител),

код по КН,

количество (посочва се в единици).

4.

Описание на условията на продажбата, включително:

единична цена,

приложими условия на плащане,

приложими условия на доставка,

всички намаления и отстъпки.

5.

Наименование на дружеството вносител, на което дружеството е издало фактура директно.

6.

Име на длъжностното лице на дружеството, което е издало фактура по доброволната гаранция, и следната подписана декларация:

„Аз, долуподписаният, удостоверявам, че продажбата за директен износ за Европейската общност на стоките по тази фактура се извършва в рамките на и при условията на доброволната гаранция, предложена от …[дружество] и приета от Европейската комисия с Решение 2000/745/ЕО. Декларирам, че информацията, представена в тази фактура, е пълна и точна.“