14.11.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 295/34

(1)

На 14 ноември 2005 г. Съветът прие Обща позиция 2005/792/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Узбекистан (1) в отговор на прекаленото, прекомерно и сляпо използване на сила от страна на узбекистанските сили за сигурност по време на събитията в Андижан през май 2005 г. Някои ограничителни мерки бяха подновени с Обща позиция 2006/787/ОВППС на Съвета (2). На 14 май 2007 г. Съветът прие Обща позиция 2007/338/ОВППС за подновяване на определени ограничителни мерки по отношение на Узбекистан (3), с която се разшири обхватът на ограниченията във връзка с допускането на определени лица за срок от шест месеца.

(2)

На 15 октомври 2007 г. Съветът призова узбекистанските власти да постигнат по-нататъшен напредък в областта на правата на човека. Той призова Узбекистан да изпълни изцяло международните си задължения, свързани с правата на човека и основните свободи, както и с върховенството на закона, и по-специално да позволи пълен и безпрепятствен достъп на съответните международни органи до затворници; да си сътрудничи ефективно със специалните докладчици на ООН за Узбекистан; да позволи на всички неправителствени организации, включително Хюмън райтс уоч, да работят в Узбекистан без ограничения; да освободи задържаните защитници на правата на човека и да прекрати преследването им; да се ангажира конструктивно с въпросите на правата на човека в контекста на предстоящия Комитет за сътрудничество ЕС—Узбекистан и да продължи реформи на съдебната власт, правоприлагането и полицейското право. Напредъкът в осъществяването на тези цели ще бъде оценен въз основа на доклад на ръководителите на мисиите, който ще включва оценка на предстоящите президентски избори.

(3)

Съветът счита за уместно да поднови за срок от 12 месеца оръжейното ембарго и ограниченията по отношение на допускането на лица, пряко отговорни за сляпата и прекомерна употреба на сила в Андижан и които възпрепятстват провеждането на независимо разследване. С цел да бъдат насърчени узбекистанските власти да предприемат градивни мерки за подобряване на ситуацията, свързана с правата на човека, и с оглед на поетите от тях ангажименти, ограниченията по отношение на допускането няма да се прилагат за срок от шест месеца. Преди края на този срок Съветът ще подложи на проверка напредъка на узбекистанските власти към постигане на целите, посочени в съображение 2.

(4)

За прилагането на някои мерки са необходими действия на Общността,

i)

оказването на техническа помощ, брокерски и други услуги, свързани с военни дейности, както и доставката, производството, поддръжката и използването на въоръжение и свързаното с него оборудване от всякакъв вид, включително оръжия и боеприпаси, военни транспортни средства и оборудване, полувоенно оборудване и резервни части за тях или свързани с оборудване, което може да се използва за вътрешни репресии, пряко или непряко, на което и да е физическо или юридическо лице, образувание или организация в Узбекистан, или които са предназначени за използване в тази страна;

ii)

предоставянето на финансиране или финансова помощ, свързани с военни дейности, включително по-специално отпускането на безвъзмездни средства, заеми и експортно кредитни застраховки за всякакъв вид продажба, доставка, трансфер или износ на въоръжение и свързаното с него оборудване от всякакъв вид, или за оказване на свързани с тях техническа помощ, брокерски услуги и други услуги, или свързани с оборудване, което би могло да бъде използвано за вътрешни репресии, пряко или непряко, на което и да е физическо или юридическо лице, образувание или организация в Узбекистан, или които са предназначени за използване в тази страна.

i)

по отношение на продажбата, доставката, трансфера или износа на несмъртоносно военно оборудване, предназначено единствено за хуманитарни или защитни цели или за програми на Организацията на обединените нации, Европейския съюз и Общността, свързани с изграждане на институции, или за операции по управление на кризи на Европейския съюз и Организацията на обединените нации;

ii)

по отношение на доставката, трансфера или износа на въоръжение и оборудване, посочени в член 1, и предназначени за разположените в Узбекистан сили от участниците в Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) и операцията „Трайна свобода“;

iii)

по отношение на продажбата, доставката, трансфера или износа на оборудване, което може да се използва за вътрешни репресии, предназначено единствено за хуманитарни или защитни цели;

iv)

по отношение на продажбата, доставката, трансфера или износа на невоенни превозни средства, произведени или снабдени със средства за осигуряване на балистична защита, и предназначени единствено за осигуряване на защита на персонал на ЕС и неговите държави-членки в Узбекистан;

v)

по отношение на предоставянето на финансиране, финансова или техническа помощ, свързани с оборудването, посочено в точки i), ii), iii) и iv),

i)

в качеството ѝ на държава-домакин на международна междуправителствена организация;

ii)

в качеството ѝ на държава-домакин на международна конференция, свикана от Организацията на обединените нации или провеждана под нейната егида; или

iii)

съгласно многостранно споразумение, предоставящо привилегии и имунитети; или

iv)

съгласно Договора за помирение (Латеранските споразумения), сключен през 1929 г. между Светия престол (Държавата Ватикана) и Италия.