ПРИЛОЖЕНИЕ I
Технически спецификации, посочени в член 3, параграф 1, член 4 и член 5, параграф 2, буква б)
1. ОБЩА СХЕМА НА ПРОУЧВАНЕТО
Проучването ще се проведе съгласно схемата, представена на фигура 1.
Фигура 1: Схема на проучването
x „развъдни стопанства“, 10 контролни проби на стопанство (част 1)
Проучване
Избор на 10 стопанства за определяне на разпространението в рамките на отделните стопанства посредством вземане на 100 индивидуални проби
y „производствени стопанства“, 10 контролни проби на стопанство (част 2)
2. ИЗВАДКОВА РАМКА
2.1. Описание на популацията
Проучването се извършва в стопанства, в които се отглеждат поне 80 % от популацията на свине за разплод в дадена държава-членка. За предпочитане е пробите да се вземат от стопанства, в които се отглеждат 50 и повече свине за разплод. Въпреки това, ако в стопанствата с 50 и повече свине за разплод не се отглеждат 80 % от националната популация на свине за разплод, се пристъпва към вземане на проби и от стопанства с по-малко от 50 свине за разплод.
Стопанствата, в които се отглеждат свине за разплод, се класифицират в две групи: „развъдни стопанства“ и „производствени стопанства“. Развъдните стопанства продават млади женски свине и/или шопари за разплод. По правило тези стопанства продават 40 % или повече от младите женски свине, които се отглеждат за разплод, а останалите животни се продават за клане. За разлика от тях производствените стопанства продават основно свине за угояване или клане.
Изследванията за разпространение на Salmonella трябва да се извършват отделно в развъдните стопанства (част 1 от проучването) и в производствените стопанства (част 2 от проучването), представляващи стадата, както е посочено на фигура 2, с изключение на стадата за отбиване и за окончателно угояване.
Фигура 2: Схема на стопанствата
Племенни или чисто развъдни стада
Развъдни, размножителни или стада
за доставка (кръстоски)
Стада за опрасване до
окончателно угояване
Стада за опрасване до отбиване (или отглеждане)
Стада за отбиване до окончателно угояване
Развъдни
Производствени
2.2. Извадка и стратегия за вземане на проби
Двете части на изследването следват подобна двуетапна процедура за вземане на проби. На първия етап във всяка държава-членка се определя случайна извадка от развъдни стопанства и случайна извадка от групата на производствените стопанства. Броят на стопанствата, които трябва да бъдат включени в проучването, е разгледан в раздел 2.3. На втория етап във всяко избрано стопанство се определят необходимият брой боксове за вземане на пробите (виж раздел 2.2.2).
2.2.1. Първи етап: избор на стопанства
Всяка държава-членка трябва да определи две извадкови рамки. В първата се включват всички развъдни стопанства, отговарящи на изискванията на проучването (по правило това са стопанствата с поне 50 свине за разплод – виж раздел 2.1), а във втората се включват всички производствени стопанства, отговарящи на изискванията. След това изисканият брой стопанства за всяка част на проучването се избира на случаен принцип от всеки списък. Случайната извадка има за цел да гарантира, че в проучването ще бъдат включени стопанства с различен размер на стадата и от всички региони със свиневъдство в съответната държава-членка. Известно е, че в някои държави-членки броят на стопанствата с много големи стада е малък (например по-малък от 10 % от всички стопанства, отговарящи на изискванията). Поради това е възможно нито едно от тези много големи стада да не бъде включено при изготвянето на случайната извадка. Дадена държава-членка може да използва критерий за стратифициране на извадката преди определянето ѝ, като например за определяне на група стопанства, включваща десетте процента най-големи стада, и да заделят 10 % от необходимата извадка за тази група стопанства. Аналогично дадена държава-членка може да стратифицира извадката между отделните административни региони, пропорционално на дела на отговарящите на изискванията за включване в проучването стада във всеки регион. Всяка планирана стратификация се описва в доклада, който всяка държава-членка трябва да предостави на Комисията в съответствие с точка 5, подточка 1.
Когато вземането на проби от дадено избрано стопанство е невъзможно (например когато стопанството вече не съществува към момента на вземането на проби), се извършва случаен избор на ново стопанство от същата извадкова рамка. Ако е приложена стратификация (например съобразно размера на стадата или по региони), новото стопанството следва да бъде избрано от същата група.
Размерът на първичната извадка (броят на стопанствата, от които ще бъдат взети проби) се разпределя приблизително равномерно през годината, с цел да бъдат представени, доколкото е възможно, всички сезони. Всеки месец се извършва вземане на проби от приблизително една дванадесета от броя на включените в извадката стопанства.
В проучването трябва да се включват и стопанства с отглеждане на стадата на открито, но не се предвижда задължителна стратификация на този тип производство.
2.2.2. Втори етап: вземане на проби в стопанствата
Във всяко избрано развъдно и производствено стопанство боксовете, площадките или групите свине за разплод на възраст над 6 месеца, от които ще бъдат взети проби, се избират на случаен принцип.
Броят на боксовете, площадките или групите, от които ще бъдат взети проби, трябва да бъде пропорционално разпределен съобразно броя на прасетата за разплод на различните етапи на производство (бременни, не бременни и други категории свине за разплод). Точните възрастови категории за вземане на проби не са предварително определени, но тази информация ще бъде събрана при вземането на пробите.
Свинете за разплод, които са докарани в стопанството неотдавна и биват държани под карантина, не се включват в проучването.
2.3. Изчисляване на размера на извадката
2.3.1. Размер на първичната извадка (размер на извадката на първия етап)
Извършва се редовно изчисляване на размера на първичната извадка за развъдните стопанства и второ редовно изчисляване на размера на първичната извадка за производствените стопанства. Размерът на първичната извадка е броят на развъдните стопанства и на производствените стопанства, от които ще бъдат взети проби, във всяка държава-членка, като този размер се определя при отчитане на следните критерии, при условие че се прилага прост случаен принцип:
|
а) |
общ брой на развъдните стопанства (развъдни стопанства, част 1 от проучването); |
|
б) |
общ брой на производствените стопанства (производствени стопанства, част 2 от проучването); |
|
в) |
очаквано годишно разпространение (p): 50 %; |
|
г) |
желана доверителна вероятност (Z): 95 %, отговаряща на стойност на Zα от 1,96; |
|
д) |
точност (L): 7,5 %; |
|
е) |
тези стойности се използват във формулата:
|
Изчислението се извършва първо за развъдните стопанства и след това за производствените стопанства. Във всеки случай се използват приетите стойности в стъпки от в) до д).
За практически цели, ако в извадковите рамки за развъдните стопанства или за производствените стопанства са включени 100 000 или повече стопанства, може да се приеме, че популацията е безкрайна, при което броят на стопанствата, които следва да бъдат избрани на случаен принцип от съответната извадкова рамка, е 171 (виж таблица 1). Когато броят на развъдните стада или на производствените стада е по-малък от 100 000, се прилага коефициент за корекция за крайната популация, поради което в извадката за вземане на проби се включва по-малък брой стопанства, както е илюстрирано в таблица 1.
Например, ако в дадена държава-членка има 1 000 стопанства от групата на производствените стопанства и 250 стопанства от групата на развъдните стопанства, трябва да се вземат проби от 147 стопанства от групата на производствените стопанства и от 102 стопанства от групата на развъдните стопанства.
Таблица 1
Брой на стопанствата със свине за разплод, от които се вземат проби в едната или другата част на проучването, като функция на крайния размер на популацията (общ брой на стопанствата със свине за разплод в държавите-членки)
|
Брой на стопанствата с прасета за разплод (N) |
Размер на извадката (n) за краен размер на популацията, 7,5 % точност |
|
100 000 |
171 |
|
10 000 |
169 |
|
5 000 |
166 |
|
2 000 |
158 |
|
1 000 |
147 |
|
500 |
128 |
|
250 |
102 |
|
150 |
80 |
|
125 |
73 |
|
100 |
64 |
|
90 |
59 |
|
80 |
55 |
|
70 |
50 |
|
60 |
45 |
|
50 |
39 |
|
40 |
33 |
|
30 |
26 |
|
20 |
18 |
|
10 |
10 |
Неотговорилите следва да се предвидят, например посредством увеличаване на размера на извадката във всяка група с 10 %. Стопанствата, които не отговарят на изискванията за участие в проучването, се заменят в процеса на провеждането му (виж раздел 2.2.1).
В случай че не е възможно да се определи броят на „развъдните стопанства“ преди началото на проучването, се избира определен брой стопанства за включване в извадката съгласно таблица 1 въз основа на общия брой на стопанствата с женски свине за разплод (X стопанства). Броят на стопанствата за вземане на проби се увеличава с поне 30 % ((X + 30 %) стопанства). Преди началото на проучването компетентният орган определя известен брой развъдни стопанства, равен поне на тези допълнителни 30 %. По време на посещенията в стопанствата всяко от тях се класифицира като производствено стопанство или развъдно стопанство в съответствие с определенията по-горе.
2.3.2. Размер на вторичната извадка (размер на извадката на втория етап)
Във всяко включено в извадката стопанство се вземат контролни проби от изпражнения (виж раздел 3.1) от 10 случайно подбрани бокса, площадки или групи свине за разплод. При необходимост (например в помещения за опрасване или в помещения, където се държат в малки групи женските свине за разплод от по-малко от десет животни), групата може да включва повече от един бокс. Всяка контролна проба трябва да съдържа материал от поне 10 свине за разплод.
Въпреки това в малки стопанства или в стопанства с голям брой свине за разплод, държани на открито в оградени дворове, в които броят на боксовете, площадките или групите е по-малък от 10, се извършва вземане на повече от една проба от същия бокс, площадка или група, за да бъдат предоставени общо 10 контролни проби.
3. СЪБИРАНЕ НА ПРОБИ В СТАДАТА
3.1. Тип и характер на контролната проба
За бактериологичен анализ се събира материал от пресни изпражнения от животни, представящи цялото стопанство, което е единицата от интерес за проучването. Тъй като всяко стопанство е единствено, преди да се пристъпи към вземане на пробите, се определя от кои боксове, площадки или групи ще се вземат пробите. Взетата проба се поставя в отделен контейнер, така че да се избегне замърсяване от други проби, и се изпраща в лабораторията.
Всяка обединена проба следва да тежи общо поне 25 г, като могат да се използват два подхода за събиране на тези обединени проби от изпражнения:
|
1. |
При натрупани смесени изпражнения в рамките на бокс или площадка, може да се използва голям марлен тампон (с примерни размери 20 × 20 см), който се натрива през фекалната маса, така че да се съберат минимум 25 г смесен материал. Това може да се постигне, например чрез провлачване на тампона на зигзаг по протежение на 2 метра, така че той да се покрие плътно с фекален материал. Ако е необходимо, например при топло време или ако подът е обкован с летви, тампонът може да се навлажни с подходяща течност, като например питейна вода. |
|
2. |
На места, където няма такова натрупване на фекална маса, като например открити пространства, големи оградени дворове, помещения за опрасване или боксове или други помещения, в които се държат малки групи прасета, се вземат отделни малки количества материал от отделни пресни изпражнения или места, така че общата проба с тегло минимум 25 г да съдържа материал от минимум 10 отделни животни. Местата, от които са събрани тези малки количества материал от изпражнения, следва да бъдат разпределени така, че пробата да е представителна за изследваната площ. |
Винаги, когато е възможно, следва да се предпочита процедура 1. При този подход всяка взета проба трябва да съдържа материал от поне 10 отделни прасета, а ако това не е възможно, се прилага процедура 2.
3.2. Вземане на допълнителни проби за проучването относно разпространението в рамките на отделните стопанства
В 10 стопанства, избрани на случаен принцип от общата извадка развъдни стопанства и производствени стопанства, се извършва по-интензивно вземане на проби. В тези стопанства се вземат 10 контролни проби при спазване на описаната по-горе процедура (раздел 3.1.). В допълнение, от всеки от избраните боксове се вземат 10 индивидуални проби с минимално тегло 30 г, които се обозначават по такъв начин, че тези 10 индивидуални проби да могат да се свържат с контролната проба от същия бокс. Следователно, от всяко от десетте стопанства се вземат 10 контролни проби и 100 (10 × 10) индивидуални проби. Обработката на тези проби е описана в раздел 4.3.1.
Тази процедура за вземане на проби се прилага в Чешката република, Дания, Румъния, Словения, Швеция и Обединеното кралство.
3.3. Информация за пробите
Цялата съответна информация, получена от пробите, се вписва във формуляр за проба от компетентния орган с оглед изпълнение на съдържащите се в част 5 изисквания относно данните.
Всяка проба и придружаващият я формуляр за проба се обозначават с единствен номер, който се използва от вземането на пробата до изследването ѝ, както и с кода на бокса. Компетентният орган създава необходимата организация за това обозначаване и за ползване на система за присвояване на единствени номера на пробите.
3.4. Транспортиране на пробите
По време на транспортиране пробите трябва да се съхраняват по възможност при температура между + 2 и + 8 °C и без възможност за замърсяване с външен материал. Пробите се изпращат в лабораторията възможно най-бързо в рамките на 36 часа с експресна поща или по куриер, като трябва да пристигнат в лабораторията не по-късно от 72 часа след тяхното вземане.
4. МЕТОДИ ЗА ЛАБОРАТОРЕН АНАЛИЗ
4.1. Лаборатории
Анализът и серотипизирането се извършват в националната референтна лаборатория (НРЛ). В случай че НРЛ не разполага с капацитет за извършване на всички анализи или ако тази лаборатория не осъществява текуща дейност по откриване, компетентните органи могат да възложат извършването на анализите на ограничен брой други лаборатории, участващи в официалния контрол на Salmonella. Тези лаборатории трябва да имат доказан опит при прилагане на изисквания метод за откриване и въведена система за гарантиране на качеството, отговаряща на стандарта ISO 17025, а също така да са поставени под надзора на НРЛ.
4.2. Получаване на пробите
В лабораторията пробите се съхраняват в хладилник до бактериологичното изследване, което се извършва по възможност в рамките на 24 часа след получаването на пробата, но не по-късно от 96 часа след вземането ѝ.
4.3. Анализ на пробите
Държавите-членки гарантират, че всички участващи лица и организации са обучени в достатъчна степен за извършване на анализите.
4.3.1. Подготовка
В лабораторията контролните проби се размесват внимателно и цялостно, преди вземане на 25 г материал за анализ.
За оценка на разпространението в рамките на отделните стопанства в съответствие с точка 3.2 всяка от взетите индивидуални проби (с тегло 30 г) се разделя на две части. Една част от пробата, с тегло не по-малко от 25 г, се размесва внимателно и цялостно, след което се посява отделно. Останалата част от пробата се използва за приготвяне на изкуствено обединена проба от десетте индивидуални проби, взети в избрания бокс, група или площадка. Тази втора част се приготвя посредством смесване на 2,5 г от всяка от десетте индивидуални проби, за да се създаде изкуствено обединена проба с тегло 25 г. Изкуствено обединените проби се смесват внимателно и цялостно преди да бъдат подложени на анализ. На анализ се подлагат общо 10 контролни проби, 10 изкуствено обединени проби и 100 индивидуални проби от всяко от десетте стопанства, избрани за проучването относно разпространението в рамките на отделните стопанства.
4.3.2. Методи за откриване и идентифициране
4.3.2.1. Откриване на Salmonella
Използва се методът, препоръчан от референтната лаборатория на Общността (РЛО) за Salmonella в Bilthoven, Нидерландия. Този метод е описан в приложение Г към стандарт ISO 6579: „Откриване на Salmonella spp. в животински изпражнения и в проби от етапа на първично производство“. Използва се най-актуалната версия на приложение Г.
4.3.2.2. Серотипизиране на Salmonella
Всички изолирани щамове, за които е потвърдено, че са Salmonella spp., се серотипизират от НРЛ за Salmonella по схемата на Кауфман—Уайт.
С цел гарантиране на качеството 16 щама, подлежащи на серотипизиране, и 16 изолата, неподлежащи на серотипизиране, се изпращат в РЛО за Salmonella. Част от тези изолати се изпращат в РЛО всяко тримесечие. Ако са изолирани по-малко щамове, се изпращат всички изолати.
4.3.2.3. Фаготипизиране на Salmonella
В случай на фаготипизиране на изолати от Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium (по избор), се използват методите, описани от референтния център на СЗО за фаготипизиране на Salmonella към Агенцията за защита на здравето (HPA) в Колиндейл, Лондон.
5. ДОКЛАДВАНЕ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
5.1. Цялостно описание на изпълнението на проучването
Докладът в текстов формат съдържа поне следната информация:
|
а) |
държава-членка |
|
б) |
описание на популацията от стопанства с прасета за разплод
|
|
в) |
брой на взетите и анализираните проби
|
|
г) |
цялостни резултати
|
|
д) |
списък на лабораториите, включени в базовото проучване относно разпространението на Salmonella
|
5.2. Пълни данни за всяко стопанство, от което са взети проби, и съответните резултати от изследванията:
Държавите-членки предоставят резултатите от проучването в електронен формат под формата на необработени данни, при използване на речник на данните и формуляри за събиране на данни, предоставени от Комисията. Речникът на данните и формулярите се изготвят от Комисията.
5.2.1. Следната информация се събира в държавите-членки за всяко стопанство, включено в извадката:
|
а) |
код на стопанството |
|
б) |
тип на производството в стопанството
|
|
в) |
размер на стопанството: брой на прасетата за разплод в стопанството към момента на вземане на пробите (преброяване на възрастни прасета) |
|
г) |
политика на подмяна: всички заместващи прасета за разплод се закупуват; част или всички заместващи прасета за разплод се развъждат на място |
|
д) |
(доброволно:) клинични симптоми на диария: Установени ли са симптоми на диария в рамките на 3 месеца преди вземането на пробите? |
5.2.2. Следната информация се събира в държавите-членки за всяка изпратена в лабораторията проба:
|
а) |
код на пробата |
|
б) |
код на лабораторията, извършила първоначалния анализ |
|
в) |
дата на вземане на пробата |
|
г) |
дата на започване на лабораторния анализ |
|
д) |
откриване на Salmonella: качествен резултат (положителен/отрицателен) |
|
е) |
серотипизиране на Salmonella: открит серовар (серовари) (може да е повече от един) |
|
ж) |
възраст на свинете: само млади женски свине или свине за разплод на различна възраст |
|
з) |
пол: само женски свине за разплод, женски свине за разплод и шопари или само шопари |
|
и) |
етап на производството: свине майки; свине в период на покриване, бременни свине (друго?) |
|
й) |
вид на помещенията: под, обкован с летви (изцяло/частично); твърд под; дълбока постеля от слама или друго |
|
к) |
диета: хранят ли се прасетата в този бокс, площадка или група изключително с комбиниран фураж? |
|
л) |
хранителни добавки: добавят ли се към фуража вещества, намаляващи разпространението на Salmonella (като органични киселини или пробиотици)? |
|
м) |
систематично използване на антибиотици: прилагат ли се антибиотици при всички животни в групата, независимо от начина на въвеждане в организма? |
|
н) |
последна дата на даване на антимикробни вещества на животните (в рамките на последните четири седмици). |
5.2.3. Следната допълнителна информация се събира в държавите-членки за всяка отделна проба, изпратена в лабораторията в рамките на извадката относно разпространението в отделните стопанства:
|
а) |
код на обединената проба |
|
б) |
откриване на Salmonella във всяка индивидуална проба: качествен резултат (положителен/отрицателен) |
|
в) |
серотипизиране на Salmonella във всяка индивидуална проба: открит серовар (серовари) (може да е повече от един) |
