29.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 72/9

(1)

На 27 февруари 2007 г. Съветът разгледа актуализираната програма за сближаване на Малта за периода от 2006 г. до 2009 г.

(2)

Макроикономическият сценарий, върху който се основава програмата, предвижда реалният ръст на БВП да бъде около 3 % през периода на програмата. При съпоставка на този сценарий с текущите налични данни, може да се заключи, че той се базира на благоприятни предположения за растежа за 2007 г. и особено благоприятни такива за периода след 2007 г., главно поради оптимистичната оценка за средносрочното развитие на външния сектор. Ако чистият износ в средносрочен план бъде по-неблагоприятен от предвидения в програмата, външният дисбаланс, наблюдаван през последните години може да се повиши. Прогнозите за инфлацията изглеждат реалистични.

(3)

За 2006 г. се очаква общият бюджетен дефицит да достигне 2,9 % от БВП според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2006 г., а целта в предходната актуализация на програмата за сближаване бе 2,7 % от БВП. Очакваният резултат за 2006 г. в новата актуализация (2,6 % от БВП) е по-нисък от посочения в прогнозите на службите на Комисията от есента на 2006 г. и изглежда реалистичен в светлината на последната информация за растежа на БВП и данните за държавните финанси.

(4)

Целта на бюджетната стратегия, представена в актуализацията, е през 2006 г. дефицитът да спадне под референтната стойност от 3 % от БВП и след това да се постигне фискална консолидация. Актуализацията предвижда постепенно намаляване на общия бюджетен дефицит, което да доведе до балансиран като цяло бюджет до 2009 г. При прогнозираното намаление на лихвената тежест, очаква се първичният излишък да достигне 3,25 % от БВП до 2009 г. Корекцията ще се постигне чрез намаляване на съотношението на първичните разходи към БВП с почти 5,75 процентни пункта от БВП, което до голяма степен компенсира спада в съотношението приходи–БВП с почти 3,75 процентни пункта от БВП. Въпреки успешното ограничаване на общите разходи, през последните години се наблюдава тенденция на повишаване на разходите за здравеопазване. По-малко ще се прибягва до еднократни мерки за намаляване на дефицита, отколкото в близкото минало. Програмата най-общо потвърждава планираната номинална бюджетна корекция от предходната актуализация в условията на много по-благоприятен макроикономически сценарий.

(5)

Очаква се структурният дефицит (т.е. дефицитът, коригиран с промените в икономическата конюнктура, без да бъдат взети предвид еднократните и други временни мерки), изчислен по общоприетата методология, да се подобри, като от около 3 % от БВП през 2006 г. стане 0,5 % от БВП в края на периода на програмата. Както и в предходната актуализация на програмата за сближаване, средносрочната бюджетна цел, представена в програмата, е структурно балансиран бюджет, но новата програма не предвижда постигането на тази цел в рамките на своя срок. Тъй като средносрочната бюджетна цел е по-амбициозна от минималната референтна стойност (дефицит от около 1,75 % от БВП), постигането й би означавало осигуряване на резерв срещу възникване на прекомерен дефицит. Средносрочната бюджетна цел е в рамките на границите за държавите-членки на еурозоната и ERM II, посочени в Пакта за стабилност и растеж, като съответства на етичния кодекс и адекватно отразява коефициента на задлъжнялост и средния ръст на потенциалното производство в дългосрочен план.

(6)

Рисковете за бюджетните прогнози, залегнали в програмата, общо взето се уравновесяват, що се отнася до 2007 г., но през периода след тази година бюджетните резултати могат да се окажат по-лоши от прогнозираните в програмата. Това се дължи на предвидения за 2007 г. благоприятен ръст на БВП и на определено благоприятния макроикономически сценарий за 2008-2009 г., залегнал в основата на прогнозите в актуализацията (макар данъчните прогнози за тези години да са предпазливи). Освен това, след 2007 г. не се предоставят подробности за стратегията за корекции, което увеличава рисковете за планираната фискална консолидация.

(7)

Предвид оценката на риска, бюджетната ориентация на програмата изглежда съответства на корекция на прекомерния дефицит до 2006 г., както препоръчва Съветът. Освен това, тя осигурява достатъчен резерв срещу нарушаване на прага на дефицита от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания след 2008 г. През годините след коригирането на прекомерния дефицит, постигането на поставената в програмата средносрочна бюджетна цел в общи линии съответства на Пакта за стабилност и растеж, в който се посочва, че за държавите-членки от еурозоната и валутно-курсовия механизъм (ERM II) годишното подобрение на структурното салдо следва да е минимум 0,5 % от БВП, както и че корекциите трябва да бъдат по-големи през периоди на благоприятна икономическа конюнктура и могат да са по-малки през периоди на неблагоприятна такава.

(8)

Брутният държавен дълг се очаква да бъде 68,25 % от БВП през 2006 г., което надвишава референтната стойност от 60 % от БВП от Договора. Според прогнозите в програмата, коефициентът на задлъжнялост ще намалее с 8,75 процентни пункта от БВП през целия период на програмата. Развитието на коефициента на задлъжнялост не изглежда така благоприятно, както е предвидено в програмата, което се дължи на гореспоменатите рискове за бюджетните цели. Предвид оценката на риска, коефициентът на задлъжнялост изглежда ще намалее достатъчно до референтната стойност в рамките на периода на програмата.

(9)

Неотдавна Малта предприе пенсионна реформа с цел да се увеличи ефективната възраст за пенсиониране, като същевременно повиши размера на пенсиите. В резултат на това, изчисленията в програмата посочват, че пенсионните разходи, водещи до по-голямо увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, биха били по-високи и близки до средните за ЕС. Въпреки по-бавния, в сравнение с предишни тенденции, темп, прогнозите за разходите за здравеопазване показват увеличение от 1,75 процентни пункта от БВП в дългосрочен план, в случай че текущите тенденции се запазят. Сегашното състояние на бюджета не може да гарантира стабилно намаляване на дълга под референтната стойност, посочена в Договора. Затова подобряването на състоянието на бюджета, както е прогнозирано в програмата, би допринесло за намаляване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси. Като цяло, Малта изглежда е изложена на среден риск по отношение на устойчивостта на публичните финанси.

(10)

Програмата за сближаване не съдържа качествена оценка на общото въздействие на доклада от октомври 2006 г. за изпълнение на националната програма за реформи в рамките на средносрочната фискална стратегия. Тя обаче предоставя систематична информация за преките бюджетни разходи или спестени средства вследствие на основните реформи, предвидени в националната програма за реформи, а посочените в нея бюджетни прогнози отчитат изрично въздействието, което залегналите в националната програма за реформи действия ще имат върху публичните финанси. Мерките в областта на публичните финанси, предвидени в програмата за сближаване, изглежда съответстват на предвидените в националната програма за реформи. По-конкретно, и в двете програми се предвижда изпълнение на пенсионната реформа, докато програмата за сближаване дава подробности за данъчната реформа, обявена в националната програма за реформи.

(11)

Бюджетната стратегия в програмата като цяло съответства на общите насоки на икономическата политика, включени в интегрираните насоки за периода 2005-2008 г.

(12)

Относно изискванията за данни, посочени в етичния кодекс за програмите за стабилност и за сближаване, в програмата има някои празнини по отношение на задължителните и незадължителните данни (2).

(i)

да осъществи адекватен напредък към постигане на средносрочната бюджетна цел според предвиденото в програмата и да осигури съответното намаляване на съотношението дълг-БВП, като свърже бюджетната стратегия, особено относно разходите, с по-дългосрочна перспектива;

(ii)

предвид нивото на задлъжнялост и прогнозираното увеличение на разходите, свързани със застаряването, да подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси чрез постигане на средносрочната бюджетна цел и осъществяване на по-нататъшен напредък в разработването и изпълнението на здравната реформа.