32006R1329

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1329/2006 НА КОМИСИЯТА

от 8 септември 2006 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Разяснения 8 и 9 на Комитета за разяснения на международните стандарти за финансови отчети (IFRIC)

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕО) № 1725/2003 се изменя, както следва:

Член 2

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(1)  ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 261, 13.10.2003 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 708/2006 (ОВ L 122, 9.5.2006 г., стр. 19).

ПРИЛОЖЕНИЕ

МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСОВА ОТЧЕТНОСТ

РАЗЯСНЕНИЕ 8 НА IFRIC

Обхват на IFRS 2

Препратки

Основа

1.   IFRS 2 се прилага за транзакции с компенсации срещу акции, в които образуванието получава или придобива стоки или услуги. Терминът „стоки“ включва стоково-материални запаси, консумативи, имущество, техника и оборудване, нематериални активи и други нефинансови активи (IFRS 2, параграф 5). Вследствие от това, с изключение на отделни транзакции, които са изключени от обхвата му, IFRS 2 се прилага по отношение на всички транзакции, в които предприятието получава нефинансови активи или услуги като компенсация за емитирането на капиталови инструменти на лицето. IFRS 2 също така се прилага за транзакции, в които предприятието влиза в задължения, във връзка с получените стоки или услуги, които са основани на цената (или стойността) на акциите на предприятието или на други капиталови инструменти на същото.

2.   В някои случаи, обаче, е възможно да се срещнат трудности при доказването, че стоките или услугите са получени (или ще бъдат получени). Например, дадено предприятие може да предостави акции на благотворително предприятие срещу нулева компенсация. Обикновено не е възможно да се идентифицират конкретните стоки или услуги, получени срещу такава транзакция. Подобно положение би могло да възникне при транзакции с други страни.

3.   IFRS 2 изисква транзакциите, при които като компенсации са правени плащания с акции в полза на служители, да се измерват с препратка към реалната стойност на (IFRS 2, параграф 11) (1). Оттук следва, че от образуванието не се изисква да измерва директно реалната стойност на получените от даден служител услуги.

4.   По отношение на транзакции, при които са правени компенсации с превеждане на акции в полза на страни, различни от служителите, в IFRS 2 е посочена поддаваща се на опровергаване презумпция, че реалната стойност на получените стоки или услуги подлежи на надеждна оценка. В такива ситуации, IFRS 2 изисква транзакцията да се измерва по реалната стойност на стоките или услугите в деня, в който предприятието получи стоките или отсрещната страна предостави услуга (IFRS 2, параграф 13). Оттук следва, че е налице основна презумпция за това, че образуванието е в състояние да идентифицира стоките или услугите, получени от страни, различни от служителите. Това дава повод за повдигане на въпроса дали IFRS се прилага в отсъствието на поддаващи се на идентифициране стоки или услуги. Оттук, на свой ред, произтича още един въпрос: дали предприятието е извършило компенсация с превеждане на акции, като поддаващата се на идентифициране получена компенсация (ако е налице) може да бъде по-малка от реалната стойност на компенсацията с превеждане на акции, дали тази ситуация показва, че стоките или услугите действително са получени, въпреки че не са изрично посочени, и следователно се прилага IFRS 2?

5.   Следва да се отбележи, че фразата „реалната стойност на компенсацията с превеждане на акции“ се отнася за реалната стойност на конкретната визирана компенсация с превеждане на акции. Например, по силата на правителственото законодателство от предприятието би могло да се иска то да издаде някаква част от своите акции на граждани от конкретна страна, които могат да се прехвърлят само на други граждани от същата конкретна страна. Такова ограничение при прехвърляне може да повлияе на реалната стойност на визираните акции, като вследствие от това тези акции да останат с реална стойност, която да е по-ниска от реалната стойност на иначе идентични на първите акции, които обаче не подлежат на такива ограничения. В тази ситуация, ако въпросът в параграф 4 възникнеше в контекста на акциите с ограничение, фразата „реалната стойност на компенсацията с превеждане на акции“ би се отнасяла до реалната стойност на акциите с ограничение, а не до реалната стойност на останалите — акциите без ограничение.

Обхват

6.   IFRS 2 се прилага по отношение на транзакции, при които дадено образувание или акционерите от дадено образувание са предоставили капиталови инструменти (2) или са довели до възникване на задължение, по силата на което са задължени да прехвърлят парични средства или други активи срещу сумите, които се основават на цената (или стойността) на акциите на образуванието или други капиталови инструменти на образуванието. Това разяснение се прилага по отношение на такива транзакции, когато получената от образуванието поддаваща се на идентифициране компенсация (или която предстои да бъде получена), включително в пари, или реалната стойност на поддаваща се на идентифициране непарична компенсация (ако такава е налице), се окаже по-малка от реалната стойност на предоставените финансови инструменти или възникналото задължение. При все това обаче това разяснение не се прилага по отношение на транзакции, изключени от обхвата на IFRS 2 в съответствие с параграфи 3—6 от същия IFRS.

Въпрос

7.   Въпросът, засегнат в разяснението, е дали IFRS 2 се прилага по отношение на транзакции, в които предприятието не може да идентифицира конкретно някои или всички получени стоки или услуги.

Съгласие

8.   IFRS 2 се прилага по отношение на отделни транзакции, при които се получават стоки или услуги, например транзакции, в които дадено предприятие получава стоки или услуги като компенсация срещу капиталовите инструменти на същото. Тук се включват транзакциите, при които предприятието не може да идентифицира конкретно някои или всички получени стоки или услуги.

9.   В отсъствие на конкретно поддаващи се на идентифициране стоки или услуги, съществуват други обстоятелства, които могат да посочат, че са получени (или предстои да бъдат получени) стоки или услуги, като в този случай се прилага IFRS 2. В частност, получената от предприятието поддаваща се на идентифициране компенсация (или която предстои да бъде получена), включително в пари, или реалната стойност на поддаваща се на идентифициране непарична компенсация (ако такава е налице), се окаже по-малка от реалната стойност на предоставените финансови инструменти или възникналото задължение, обикновено това обстоятелство показва, че е получена (или предстои да бъде получена) друга компенсация (т.е. неподдаващи се на идентифициране стоки или услуги).

10.   Образуванието измерва получените, поддаващи се на идентифициране, стоки или услуги в съответствие с IFRS 2.

11.   Образуванието измерва получените (или предстоящи да бъдат получени), неподдаващи се на идентифициране, стоки или услуги като разлика между реалната стойност на компенсацията с превеждане на акции и реалната стойност на които и да са получени (или предстоящи да бъдат получени), поддаващи се на идентифициране, стоки или услуги.

12.   Предприятието измерва неподдаващи се на идентифициране стоки или услуги, получени в деня на предоставянето. При все това, що се отнася до транзакциите, уредени в пари в брой, задължението се измерва отново на всяка отчетна дата, докато задължението бъде уредено.

Дата на влизане в сила

13.   Всяко образувание прилага настоящото разяснение за годишни периоди, започващи на 1 май 2006 г. или след това. По-ранното прилагане се насърчава. Ако дадено образувание приложи настоящото разяснение към период, започващ преди 1 май 2006 г., то оповестява този факт.

Преход

14.   Дадено образувание прилага настоящото разяснение със задна дата в съответствие с изискванията от IAS 8, при условие че спазва преходните разпоредби от IFRS 2.

(1)  Съгласно IFRS 2 всички препратки към заети лица включват останалите субекти, предоставящи подобни услуги.

(2)  Тук се включват капиталовите инструменти на образуванието, търговската централа на образуванието и останалите предприятия, които влизат в една и съща група заедно с въпросното образувание.

РАЗЯСНЕНИЕ 9 НА IFRIC

Повторна оценка на вложените производни ценни книжа

Препратки

Основа

1.   IAS 39 параграф 10 описва вложената производна ценна книга като „компонент от хибриден (комбиниран) инструмент, който включва също недериватен основен договор — от което произтича ефектът, че някои парични потоци на комбинирания инструмент варират по начин, подобен на отделна производна ценна книга“.

2.   IAS 39 параграф 11 изисква всяка вложена производна ценна книга да бъде отделена от основния договор и се осчетоводява като производна ценна книга тогава и само тогава, когато:

Обхват

3.   При условие че се спазват параграф 4 и 5, по-долу, настоящото разяснение се прилага по отношение на всички вложени вторични ценни книжа в рамките на обхвата на IAS 39.

4.   Настоящото разяснение не е насочено към въпроси, свързани с повторното измерване, произтичащи от повторно измерване на вложените вторични ценни книжа.

5.   Настоящото разяснение не е насочено към придобиването на договори с вложени вторични ценни книжа в търговска комбинация, нито към тяхната повторна оценка в деня на придобиването им.

Предмет

6.   IAS 39 изисква всяко образувание, когато то за първи път стане страна по договор, да направи оценка на това дали по силата на договора не се изисква някои от вложените вторични ценни книжа да бъдат отделени от основния договор и осчетоводени като вторични ценни книжа съгласно стандарта. Настоящото разяснение е насочено към следните въпроси:

Съгласие

7.   Всяко образувание прави оценка на това дали се изисква дадена вложена вторична ценна книга да бъде отделена от основния договор и осчетоводена като вторична ценна книга, когато предприятието за първи път стане страна по договора. По-нататъшното повторно оценяване е забранено, освен ако няма промяна в условията на договора, която да промени в значителна степен паричните потоци, които иначе били изисквани съгласно договора, в който случай преоценка се изисква. Всяко предприятие определя дали дадена промяна в паричните потоци е достатъчно значителна, като се разгледа степента, в която очакваните бъдещи парични потоци, свързани с вложената вторична ценна книга, основния договор или и с двете, са се променили, и дали промяната е значителна по отношение на предварително очакваните парични потоци по договора.

8.   Предприятие, което приема счетоводните стандарти за първи път, преценява дали се изисква дадена вложена вторична ценна книга да бъде отделена от основния договор и осчетоводена като вторична ценна книга, въз основа на условията, които вече са съществували по времето, когато предприятието е станало страна по договор за първи път, или в деня, в който съгласно параграф 7 се изисква преоценка, в зависимост от това кое от двете стане по-късно.

Дата на влизане в сила и преход

9.   Всяко образувание прилага настоящото разяснение за годишни периоди, започващи на 1 май 2006 г. или след това. По-ранното прилагане се насърчава. Ако дадено предприятие приложи настоящото разяснение към период, започващ преди 1 май 2006 г., то оповестява този факт. Разяснението се прилага със задна дата.