11/ 45

BG

Официален вестник на Европейския съюз

180


32006R0367


L 068/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 367/2006 НА СЪВЕТА

от 27 февруари 2006 година

за налагане на окончателни изравнителни мита върху вноса на фолио от полиетилен терефталат (PET) с произход от Индия, след преглед, свързан с изтичането на срока в съответствие с член 18 от Регламент (ЕО) № 2026/97

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2026/97 от 6 октомври 1997 г. относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) (наричан по-нататък „основният регламент“), и по-специално член 18 от него,

като взе предвид предложението, представено от Комисията след консултации с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

А.   ПРОЦЕДУРА

1.   СЪЩЕСТВУВАЩИ МЕРКИ И ПРЕКРАТЕНО РАЗСЛЕДВАНЕ ОТНОСНО СЪЩИЯ ПРОДУКТ

(1)

С Регламент (ЕО) № 2597/1999 (2) Съветът наложи окончателно изравнително мито за вноса на фолио от полиетилен терефталат (PET), попадащ под кодове по КН ex 3920 62 19 и ex 3920 62 90 и с произход от Индия (наричано по-долу „окончателни изравнителни мерки“). Мерките бяха под формата на адвалорни мита, вариращи от 3,8 % до 19,1 %, наложени върху вноса от индивидуално назовани износители, с остатъчна ставка на митото 19,1 %, налагана върху вноса от други компании.

(2)

С Регламент (ЕО) № 1676/2001 (3) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито на вноса на фолио от PET с произход от Индия и Република Корея. Мерките бяха под формата на адвалорни мита, вариращи между 0 % и 62,6 % върху вноса на фолио от PET с произход от Индия (наричано по-долу „окончателни антидъмпингови мерки“), с изключение на вноса от пет индийски компании (Ester Industries Limited, наричана по-долу Ester), Flex Industries Limited (наричана по-долу Flex), Garware Polyester Limited (наричана по-долу Garware), MTZ Polyesters Limited (наричана по-долу MTZ) и Polyplex Corporation Limited (наричана по-долу Polyplex), чиито ангажименти бяха приети с Решение 2001/645/EО на Комисията (4).

(3)

Отбелязано е, че компанията, известна преди като MTZ Polyesters Limited, е сменила своето название. Новото ѝ название е MTZ Polyfilms Limited. Тази промяна по никакъв начин не се отразява на установеното в Регламент (ЕО) 2597/1999 и правото на компанията да се ползва от индивидуалната митническа ставка, прилагана към нея под предишното ѝ име. На 17 февруари 2005 г. Комисията обяви промяната в името на MTZ със съобщение, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (5). По-нататък беше отбелязано, че считано от юли 2005 г. MTZ е с нов адрес без други промени, които да касаят собствеността, структурата или операциите на компанията. Следователно адресът на компанията подлежи на изменение.

(4)

С Регламент (ЕО) № 1975/2004 (6) и (ЕО) № 1976/2004 (7) Съветът удължи окончателните изравнителни и антидъмпингови мерки върху вноса на фолио от PET с произход от Индия, върху вноса на същия продукт, изпращан от Бразилия и Израел, независимо дали той е деклариран като произхождащ от Бразилия или Израел или не.

(5)

На 28 юни 2002 г. (8) Комисията започна частичен временен преглед, ограничен до формата на окончателните изравнителни мерки, и по-специално до проверката на приемливостта на ангажимента, предложен от един индийски производител в съответствие с член 19 от основния регламент. Това разследване е прекратено с Регламент (ЕО) № 365/2006 на Съвета (9).

(6)

На 22 ноември 2003 г. (10) Комисията започна частичен временен преглед, ограничен до формата на окончателните антидъмпингови мерки. Това разследване приключи с Регламент (ЕО) № 365/2006 на Съвета.

(7)

На 4 януари 2005 г. (11) Комисията започна частичен временен преглед, ограничен до нивото на окончателните антидъмпингови мерки. Това разследване приключи с Регламент (ЕО) № 365/2006 на Съвета, който измени нивото на окончателните антидъмпингови мерки.

(8)

На 23 август 2005 г. (12) Комисията започна преглед на Регламенти (ЕО) № 1975/2004 и (ЕО) № 1976/2004 във връзка с искането на един израелски производител за изключване от разширените мерки. Това разследване беше прекратено с Регламент (ЕО) № 101/2006 на Съвета.

2.   ИСКАНЕ ЗА ПРЕГЛЕД ПРИ ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА

(9)

След публикуването на съобщение за наближаващото изтичане на срока (13) на окончателните изравнителни мерки, Комисията получи искане за преглед, свързан с изтичането на срока на Регламент (ЕО) № 2597/1999, в съответствие с член 18 от основния регламент, от производителите на подобния продукт в Общността, т.е. DuPont Teijin Films, Mitsubishi Polyester Film GmbH, Nuroll SpA и Toray Plastics Europe (наричани по-долу жалбоподатели). Жалбоподателите представляват основна част , в настоящия случай над 50 %, от общото производство на фолио от PET в Общността.

(10)

Искането се основаваше на аргумента, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно ще доведе до продължаване или повтаряне на субсидирането и вредите за промишлеността на Общността.

(11)

Преди да започне прегледът, свързан с изтичането на срока на мерките в съответствие с член 10, параграф 9 и член 22, параграф 1 от основния регламент, Комисията уведоми правителството на Индия (наричано по-долу ПИ), че е получила надлежно документирано искане за преглед и покани ПИ за консултации с цел изясняване на положението по отношение на съдържанието на жалбата и постигането на взаимноприемливо разрешение. Комисията обаче не получи никакъв отговор от ПИ във връзка с предложението за консултация.

3.   ЗАПОЧВАНЕ НА ПРЕГЛЕД ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗТИЧАНЕТО НА СРОКА

(12)

Комисията разгледа доказателствата, представени от жалбоподателите, и прецени, че те са достатъчни за започването на преглед в съответствие с разпоредбите на член 18 от основния регламент. След консултации с Консултативния комитет Комисията започна преглед, свързан с изтичането на срока на Регламент (ЕО) № 2597/1999 на Съвета, с публикуването на съобщение в Официален вестник на Европейския съюз  (14).

4.   ПЕРИОД НА РАЗСЛЕДВАНЕ

(13)

Разследването обхвана периода от 1 октомври 2003 г. до 30 септември 2004 г. (наричан по-долу период на разследването по прегледа или ПР). Разглеждането на тенденциите в контекста на вредите обхвана периода от 1 януари 2001 г. до края на периода на разследването по прегледа (наричан по-долу разглеждания период).

5.   СТРАНИ, ЗАСЕГНАТИ ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО

(14)

Комисията официално уведоми за началото на разследването жалбоподателите, другите известни производители в Общността, производителите износители, вносителите, снабдителите, ползвателите и ПИ. На заинтересованите страни беше предоставена възможност да изложат гледните си точки писмено. Всички заинтересовани страни, които поискаха това и показаха, че съществуват специални причини да бъдат изслушани, получиха тази възможност. Писмените и устните коментари, представени от страните, бяха разгледани и където това беше уместно, взети предвид.

(15)

С оглед на очевидно големия брой производители — износители на фолио от PET в Индия, които са посочени в жалбата, в съобщението за започване беше предвидена възможността в разследването да се приложи техниката на представителната извадка в съответствие с член 27 от основния регламент. За да се реши дали е необходима представителна извадка и ако това е така, тя да бъде определена, всички производители износители бяха помолени да оповестят своето съществуване и да предоставят посочената в съобщението за започване основна информация, свързана с разглеждания продукт през ПР. След прегледа на представената информация и като се взе предвид големият брой производители за износ, което показваше тяхната воля за сътрудничество, беше решено, че определянето на представителна извадка е необходимо.

(16)

Комисията разпрати въпросници до всички страни, за които се знаеше, че са засегнати, а също така и до всички компании, които обявиха своето съществуване в рамките на срока, посочен в съобщението за започване. Получиха се отговори от четирима производители в Общността, осем производители за износ, един вносител/ползвател, един снабдител и ПИ.

(17)

От осемте индийски производители износители четири компании (Ester, Flex, Garware и Jindal Poly Films Limited (наричана по-долу Jindal) бяха избрани за представителната извадка. Установи се, че те съставляват най-големия представителен обем от производство, продажби и износ към Общността на PET фолио, който може да бъде разумно разследван в рамките на наличното време, в съответствие с член 27, параграф 1 от основния регламент.

(18)

Със съобщение, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (15), Комисията обяви, че компанията, известна преди като Jindal Polyester Limited, е променила своя адрес. Следователно адресът на компанията подлежи на изменение.

(19)

Със съобщение, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (16), Комисията обяви, че компанията, известна преди като Jindal Polyester Limited, е променила своето название на Jindal Poly Films Limited. Следователно името на компанията подлежи на изменение.

(20)

Комисията търсеше и проверяваше цялата информация, необходима за определянето на субсидирането и вредите, а също и за определянето дали съществува вероятност от продължаване или повтаряне на субсидирането или вредите и дали запазването на мерките ще е в интерес на Общността. Бяха направени контролни посещения на обектите на следните заинтересовани страни:

a)

производители в Общността

DuPont Teijin Films, Luxemburg and Middlesbrough, Обединено кралство;

Mitsubishi Polyester Film GmbH, Wiesbaden, Германия;

Nuroll SpA, Pignataro Maggiore, Италия;

Toray Plastics Europe, Miribel, Франция;

б)

правителство на Индия

Министерство на търговията, Ню Делхи;

в)

производители в Индия за износ

Ester Industries Limited, Ню Делхи,

Flex Industries Limited, Ню Делхи,

Garware Polyester Limited, Аурангабад,

Jindal Poly Films Limited, Ню Делхи;

г)

вносител/ползвател

Coveme SpA, San Lazzaro di Savena, Италия;

д)

снабдител

Oxxynova GmbH, Marl, Германия.

6.   ОПОВЕСТЯВАНЕ

(21)

В съответствие с член 30 от основния регламент ПИ и останалите заинтересовани страни бяха информирани за съществените факти и съображения, на основата на които се възнамерява мерките да бъдат продължени. На тях им беше предоставено разумно време за коментар. Някои страни представиха писмени коментари. В допълнение на това на ПИ беше предложена и то прие консултация в съответствие с член 10, параграф 11 от основния регламент. Всички предложения и съображения бяха надлежно взети предвид.

Б.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И ПОДОБEН ПРОДУКТ

(22)

Продуктът, обхванат от настоящия преглед, е същият като разгледаният в Регламент (ЕО) № 2597/1999 на Съвета, а именно PET фолио, попадащо под кодове по КН ex 3920 62 19 и ex 3920 62 90, с произход от Индия (наричан по-нататък разглеждан продукт).

(23)

Разследването потвърди, че както и при първоначалното разследване, разглежданият продукт и PET фолиото, произвеждано и продавано на вътрешния пазар на Индия, а също и PET фолиото, произвеждано и продавано в Общността от производителите на Общността, имат едни и същи основни физически характеристики и начини на използване и по тази причина са подобни продукти по смисъла на член 1, параграф 5 от основния регламент.

В.   СУБСИДИИ

1.   УВОД

(24)

На базата на информацията, съдържаща се в искането за преглед и отговорите на въпросника на Комисията, бяха разследвани следните схеми, за които се твърдеше, че включват предоставянето на субсидии:

1.1.   Национални схеми

(25)

Схемите а) — д) се основават на Закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), който влиза в сила на 7 август 1992 г. (наричан по-долу Закон за външната търговия). Законът за външната търговия оправомощава ПИ да издава нотификации относно политиката на износ и внос. Те са обобщени в документите за политика на износ и внос, издавани на всеки пет години и редовно осъвременявани от Министерството на търговията. За периода на разследване по прегледа е релевантен един от тези документи, т.е. петгодишният план за периода от 1 април 2002 г. до 31 март 2007 г. (наричан по-долу Политика на ИВ 2002 — 2007). В допълнение на това ПИ определя процедурите, ръководещи Политика на ИВ 2002 — 2007 в „Наръчник на процедурите — от 1 април 2002 г. до 31 март 2007 г., том I“ (наричан по-долу ННП I 2002 — 2007) (17). Процедурите в наръчника също се осъвременяват редовно.

(26)

Схема е) се основава на Закона за подоходния данък от 1961 г., който се изменя всяка година от Финансов закон.

(27)

Схема ж) се основава на части 21 и 35A от Закона за регулиране на банковата дейност, който позволява на Банката на резерва на Индия (наричана по-долу БРИ) да инструктира търговските банки относно експортните кредити.

(28)

Схема з) е субсидия в отделни случаи, за която не можа да бъде установена законова основа в индийското право.

1.2.   Регионални схеми

(29)

На основата на информацията, съдържаща се в искането за преглед и отговорите на въпросника на Комисията, тя разследва и известен брой схеми, за които се твърдеше, че се предоставят от регионалните правителства или власти на някои щати в Индия.

a)

Щат Uttar Pradesh

Схемите се основават на Закона за търговския данък от 1948 г. на правителството на Uttar Pradesh (наричано по-долу ПУП).

б)

Щат Maharashtra

Пакетна схема от стимули (наричана по-долу ПСС) на правителството на Maharashtra (наричано по-долу ПМ) от 1993 г. Тази схема е основана на решения на Департамента за промишленост, енергия и труд на ПМ.

2.   НАЦИОНАЛНИ СХЕМИ

2.1.   Схема на предварителна лицензия (наричана по-долу СПЛ) (Предварително нареждане за освобождаване (наричано по-долу ПНО)

a)   Правна основа

(30)

Подробно описание на схемата се съдържа в параграфи от 4.1.1 до 4.1.14 от Политика на ИВ 2002 — 2007 и в глави 4.1 — 4.30 от ННП I 2002 — 2007.

б)   Избираемост

(31)

СПЛ се състои от шест подсхеми, описани по-подробно в съображение 32. Тези подсхеми се различават, inter alia, в обхвата на подлежащите на избиране за тях. Производители износители и търговци износители, „завързани за“ поддържащи производители, са избираеми за СПЛ физически износ и СПЛ за годишно изискване. Производители износители, снабдяващи крайния износител, са избираеми за СПЛ за междинни доставки. Основни изпълнители, които извършват доставки за „вътрешен износ“ категориите, споменати в параграф 8.2 от Политика на ИВ 2002 — 2007, като снабдители на отдел, ориентиран за износ (наричан по-долу ООИ), са избираеми за СПЛ планиран износ. Накрая, междинните снабдители на производителите износители са избираеми за облагодетелстване от „вътрешен износ“ по подсхемите ПНО и вътрешно кредитно писмо.

в)   Практическо приложение

(32)

Предварителен лиценз може да бъде издаден за:

i)

Физически износ: това е основната подсхема. Тя позволява освободен от мита внос на производствен материал за направата на специфичен краен износен продукт. В този контекст „физически“ означава, че износният продукт трябва да напусне територията на Индия. Разрешението за внос и задължението за износ, включително типа на продукта за износ, са посочени в лиценза.

ii)

Годишно изискване: този лиценз не е свързан с износ на специфичен продукт, а с по-голяма група от продукти (например химически и свързани с тях продукти). Притежателят на лиценза може — до определен стойностен праг, определен от предишното му представяне във връзка с износа — да внася освободени от мито всякакви материали за производство, които да бъдат използвани в направата на каквато и да била стока, попадаща в групата. Той може да избира какъв краен продукт да изнася от онези, включени в групата на използващите освободен от мито материал.

iii)

Междинни доставки: тази подсхема обхваща случаи, където двама производители възнамеряват да произвеждат един продукт за износ, като си поделят производствения процес. Производителят износител произвежда междинния продукт. Той може да внася освободени от мита производствени материали и за тази цел може да получи СПЛ за междинни доставки. Крайният износител завършва производствения процес и е задължен да изнесе готовия продукт.

iv)

Вътрешен износ: тази подсхема позволява главният изпълнител да внася материали, освободени от мита, които са нужни за производството на стоки, които ще бъдат продавани като „планиран износ“ на категориите от клиенти, изброени в параграф 8.2, букви б) — е), ж), и) и й) от Политика на ИВ 2002 — 2007. Според ПИ вътрешният износ се отнася за онези трансакции, при които доставените стоки не напускат страната. Известен брой доставки се разглеждат като вътрешен износ, при условие че стоките са произведени в Индия, например доставка на стоки за ООИ или за компания, намираща се в специална икономическа зона (наричана по-долу СИЗ).

v)

ПНО: притежател на СПЛ, който възнамерява да вземе производствени материали от вътрешни източници, вместо да ги внесе пряко, има опцията да направи това срещу ПНО. В тези случаи предварителният лиценз се валидира като ПНО и се прехвърля на вътрешния снабдител при доставката на материалите, посочени в него. Прехвърлянето на ПНО позволява на вътрешния снабдител да се ползва от облагите на вътрешния износ, както това е описано в параграф 8.3 от Политика на ИВ 2002 — 2007 (т.е. СПЛ за междинни доставки/вътрешен износ, отстъпки за вътрешен износ и връщане на крайния акциз). Механизмът на ПНО рефинансира данъци и мита за снабдителя вместо за крайния износител под формата на отстъпки/връщане на платени мита. Връщането на данъци/мита е налично както за вътрешни материали, така и за внесени такива.

vi)

Вътрешно кредитно писмо: тази подсхема отново обхваща вътрешни снабдители на притежател на СПЛ. Притежателят на СПЛ може да се обърне към банка, която да му открие вътрешно кредитно писмо в полза на вътрешния снабдител. Лицензът ще бъде валидиран от банката за пряк внос само по отношение на стойността и обема на взетите от вътрешен източник вместо внесени материали. Вътрешният снабдител се ползва от облагите на вътрешния износ, както това е описано в параграф 8.3 от Политика на ИВ 2002 — 2007 (т.е. СПЛ за междинни доставки/вътрешен износ, отстъпки за вътрешен износ и връщане на крайния акциз).

(33)

От четиримата включени в представителната извадка производители износители само един използваше СПЛ през ПР. По-специално този производител износител се ползваше от подсхеми i) и ii). Този сътрудничещ производител обясни, че докато през 1999 г., при налагането на окончателните изравнителни мерки, се е ползвал от схемата „Банкова книжка“ (наричана по-долу БК), по-късно е решил да престане да използва БК и да се насочи към СПЛ.

(34)

С цел проверка от страна на индийските власти, притежателите на лицензи са задължени от закона да поддържат „верни и точни отчети за разумната употреба на лицензите и използване на внесените стоки“ в специален формат (глава 4.30 ННП I 2002 — 2007) (наричани по-долу регистър на използването). Проверката установи, че компанията поддържа регистър на използването според изискванията.

(35)

По отношение на подсхема i) както разрешението за внос, така и задължението за износ (включително вътрешен износ) са фиксирани по количество и обем от ПИ и са документирани в лиценза. В допълнение на това, към момента на вноса и износа, съответните трансакции се отбелязват върху лиценза от правителствените служители. Обемът на вноса, разрешен по тази схема, се определя от ПИ на основата на стандартни норми за съотношението вложени материали — краен продукт (наричани по-нататък СНСВМ). СНСВМ съществуват за повечето продукти, включително разглеждания продукт, и са публикувани в ННП I 2002 — 2007.

(36)

В случая на подсхема ii), изброена по-горе в съображение 32 (СПЛ за годишно изискване), на лиценза се документира само стойността на разрешения внос. Притежателят на лиценза е задължен да „поддържа връзка между внесените материали и крайния продукт“ (параграф 4.24A, буква в) ННП I 2002 — 2007).

(37)

Внесените за производство материали не подлежат на прехвърляне и трябва да бъдат използвани за производство на крайния продукт за износ. Задължението за износ трябва да се изпълни в рамките на предписания срок от издаването на лиценза (18 месеца с възможност за две удължавания от по шест месеца).

(38)

Проверката доказа, че нивото на консумация от страна на компанията на суровините, необходими за производството на един килограм PET фолио, така както е записано в регистъра на използването, е по-ниско от съответстващите СНСВМ. С други думи, на сътрудничещия производител е позволено да внася свободно от мита повече от въпросните суровини, отколкото е предвидено според СНСВМ като необходимо за производствения процес. Компанията твърдеше, че ПИ трябва да коригира излишъка, когато срокът на лицензите изтече, т.е. 30 месеца след издаването на лицензите, виж съображение 37, тъй като обичайната практика е да се използват двете допустими удължавания от по шест месеца. Същевременно, като се има предвид, че първият лиценз на компанията е издаден на 31 януари 2003 г., компанията не успя да обоснове своите твърдения по време на контролната проверка на място, извършена от службите на Комисията през май 2005 г. През декември 2005 г., когато компанията направи коментари след оповестяването, тя не представи никакви доказателства, че прекомерното освобождаване е било коригирано. Тези СНСВМ очевидно водят до прекомерно освобождаване от мита. ПИ не представи никакви доказателства, които да покажат, че то систематично коригира прекомерните освобождавания при изтичане срока на действие на лицензите, нито че съществува разумна система за коригиране на прекомерното освобождаване.

г)   Коментари при оповестяването

(39)

След оповестяването ПИ посочи, че през 2005 г. то на три пъти е модифицирало СПЛ с цел, inter alia, да контролира по-добре използването на СПЛ от производителите износители и че модификациите и подобрените методи на контрол ще доведат до премахването на прекомерното освобождаване. Следователно, твърдеше се, че всякакви субсидии, генерирани от СПЛ и инкорпорирани в изчислението, не трябва да бъдат изравнявани.

(40)

Следва да се отбележи, че посочените промени в СПЛ влизат в сила както след ПР, така и след контролните проверки, осъществени от службите на Комисията, и следователно са практически непроверими. В допълнение на това, с публично съобщение от 10 октомври 2005 г., параграф 4.26 ННП I 2002 — 2007 беше допълнен, както следва:

„лицензиращият орган предприема действия срещу лицензирания също и в случай на непредставяне на надлежно попълнено допълнение 23 (друго название на регистъра на използването)“. Не се посочва обаче какви действия ще бъдат предприемани.

(41)

Следователно се приема, че гореспоменатите модификации, въведени от индийските власти, не са проверени с оглед на тяхното практическо прилагане. По-специално не са посочени последиците от непредставяне на регистър на използването. Следователно изложените по-долу заключения се основават на фактите, установени през ПР.

д)   Заключение

(42)

Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент, т.е. финансов принос на ПИ, който облагодетелства разследваните износители.

(43)

В допълнение на това СПЛ за физически износ и СПЛ за годишно изискване очевидно са юридически в зависимост от осъществяването на износ и следователно се приемат за специфични и подлежащи на изравняване по член 3, параграф 4, буква a) от основния регламент. При тези схеми една компания не може да получи никакви преимущества, ако не е поела ангажимент за осъществяване на износ.

(44)

Подсхемите, използвани в настоящия случай, не могат да бъдат разглеждани като разрешени системи за опрощаване или освобождаване от мита или субституционни системи за освобождаване/опрощаване по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Те не се придържат към строгите правила на приложение I, i), приложение II (определение и правила за освобождаването/опрощаването) и приложение III (определяне и правила за субституционно освобождаване/опрощаване) към основния регламент. ПИ не прилага ефективно своята система за проверка или процедура, за да определи дали и в какви количества влаганите материали са използвани за производството на изнасяния продукт (приложение II, раздел II, параграф 4 към основния регламент и, в случай на схеми за субституционно опрощаване, приложение III, раздел II, параграф 2 от основния регламент). СНСВМ за разглеждания продукт не са достатъчно прецизни. Самите СНСВМ не могат да бъдат разглеждани като система за проверка на действителната консумация, защото дизайнът на тези прекалено щедри норми не позволява на ПИ да проверява с достатъчна точност какво количество от вложения материал действително е било използвано в производството за износ. В допълнение на това липсва ефективен контрол от страна на ПИ, основан на регистъра за използване.

(45)

Следователно подсхемите подлежат на изравняване.

е)   Изчисление на размера на субсидията

(46)

Размерът на субсидията за износителя, използвал СПЛ, се изчислява по следния начин. Числителят са неплатените мита върху вноса (основни мита и специални, допълнителни мита) на материала, внесен по двете СПЛ подсхеми, използвани за разглеждания продукт през ПР (числител). В съответствие с член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент таксите, платени за получаването на субсидията, бяха приспаднати от размера на субсидията, където за това бяха отправени основателни искания. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент знаменателят е експортният оборот, генериран от разглеждания продукт в рамките на ПР.

(47)

Компанията, която е използвала тази схема през ПР, е получила субсидия от 6,0 %.

2.2.   Схема Банкова книжка (БК)

a)   Правна основа

(48)

Подробно описание на БК се съдържа в параграф 4.3 от Политика на ИВ 2002 — 2007 и в глава 4 от ННП I 2002 — 2007. По време на първоначалното разследване съществуваха две форми на БК — преди износа и след износа. През април 2000 г. БК формата преди износа е отменена и по тази причина разследването разгледа само формата след износ на предполагаемата субсидия.

б)   Избираемост

(49)

Всеки производител износител и търговец износител може да бъде избран за тази схема. Установи се, че три компании се ползват от схемата по време на ПР.

в)   Практическо прилагане на БК

(50)

Подлежащ на избиране износител може да кандидатства за БК кредити, които се изчисляват като процент от стойността на продуктите, изнасяни по тази схема. БК ставки са установени от индийското правителство за повечето продукти, включително и за разглеждания продукт. Те се определят на базата на СНСВМ, като се взимат предвид предполагаемо вносно съдържание на вложените материали в експортния продукт и падане на митото върху такъв предполагаем внос, независимо дали вносните мита са били платени в действителност.

(51)

За да може да се ползва от тази схема, една компания трябва да изнася. По време на трансакцията по износа износителят трябва да направи декларация пред индийските власти, която да посочва, че износът се осъществява по БК. За да бъдат изнесени стоките, по време на процедурата по изпращане индийските власти издават товарителница за износ. Този документ показва, inter alia, размера на кредита по БК, който ще бъде гарантиран по експортната трансакция. Към този момент износителят знае какво точно ще получи. Щом митническите власти издадат товарителница за износ, ПИ вече няма свобода на преценка дали да предостави кредит по БК. Релевантната ставка по БК за изчисляване на ползата за износителя е тази, която се прилага към момента на подаването на декларацията за износ. Следователно няма възможност за ретроактивно изменение в нивото на облагодетелстване.

(52)

Беше установено и това, че според индийските счетоводни стандарти кредитите по БК може да се вписват като натрупване на приходи в търговските сметки при изпълнение на задължението за износ. Тези кредити могат да бъдат използвани за плащането на митнически задължения при последващ внос на каквито и да било неограничено внасяни стоки, с изключение на средства за производство. Стоките, внасяни срещу такива кредити, може да бъдат продавани на вътрешния пазар (като се плаща данък върху продажбата) или да бъдат използвани по друг начин. Кредитите по БК могат да се прехвърлят свободно и валидно за срок дванадесет месеца след датата на тяхното издаване.

(53)

Кандидатстването за кредит по БК може да обхване до двадесет и пет експортни трансакции или, когато се попълва по електронен път, неограничен брой от експортни трансакции. Фактически не съществуват стриктни ограничения във времето за кандидатстване за кредити по БК, тъй като сроковете, посочени в глава 4.47 от ННП I 2002 — 2007, винаги се броят от най-скорошната експортна трансакция, включена в искането за БК.

(54)

ПИ и един износител привлякоха вниманието на службите на Комисията към факта, че тази схема в скоро време ще бъде отменена и заменена от схема, за която се твърди, че е „съвместима със СТО“. Първоначално беше планирано БК да бъде прекратена от 1 април 2005 г. Тъй като обаче заменящата я схема не беше готова за прилагане, действието на БК се удължи до 1 април 2006 г. Ако и на тази дата новата схема не бъде готова за влизане в сила, БК ще остане в сила колкото това е необходимо.

г)   Коментари при оповестяването

(55)

При оповестяването горният анализ на БК беше коментиран от ПИ и двама износители, облагодетелствали се от схемата. Те: i) твърдяха, че БК кредити могат да бъдат получени само ако изнасяните стоки носят вложени материали, за които е платено вносно мито, ii) поставиха под въпрос методологията на изчисляване на Комисията, основаваща се на базата на „натрупването“, като я противопоставиха на методологията, използвана при първоначалната процедура през 1999 г., която доведе до окончателни изравнителни мерки и беше основана на базата на „приемането“, iii) поискаха незабавно прекратяване на производството по отношение на БК на основата на това, че ПИ е обявило прекратяването на нейното действие от 1 април 2006 г., и iv) твърдяха, че ако тя не бъде изключена от изчисленията, това ще представлява нарушение на разпоредбите на член 27 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (ССИМ) в полза на развиващите се страни.

(56)

Претенция i) не беше обоснована нито от ПИ, нито от износителите. При всички положения тя противоречи на фактите, установени при разследването, както са посочени в съображения 50 — 53. Следователно тази претенция се отхвърля.

(57)

По отношение на претенция ii) методологията, използвана в настоящото разследване, цели да отрази по-добре влиянието на субсидията върху финансовото положение на сътрудничещите износители през периода на разследването. В това отношение се прие, че ползите за получателя се прехвърлят към момента, когато експортната трансакция се осъществява по схемата. Това се потвърждава, inter alia, от счетоводното записване на кредитите по БК, което според индийските счетоводни стандарти се осъществява на базата на натрупването. В допълнение на това следва да се отбележи, че тази методология е използвана няколко пъти от службите на Комисията, най-вече в случая с графитните електроди (18), и че тя не води до пълна преоценка на схемата, която всъщност винаги е била смятана за подлежаща на изравняване. Следователно тази претенция се отхвърля.

(58)

По отношение на претенция iii) се установи, че в миналото ПИ наистина е обявило премахването на БК. Първоначално планът е бил БК да бъде отменена на 31 март 2005 г., но това действие е отложено за 30 септември 2005 г. След това ПИ отново удължава срока на действие на схемата до 1 април 2006 г. При тези обстоятелства остава несигурно дали БК наистина ще бъде отменена до 1 април 2006 г. (виж съображение 123).

(59)

С оглед на претенция iv) няма нарушение на разпоредбите за развиващите се страни, съдържащи се в член 27 от ССИМ. Този член не изключва фактически възможността член на СТО да предприеме изравнителни действия срещу вредоносните ефекти от отпускането на субсидии от друг член. Тъй като беше установено, че БК подлежи на изравняване, претенцията се отхвърля.

д)   Заключение за БК

(60)

БК предоставя субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Кредитът по БК е финансов принос от ПИ, тъй като в крайна сметка се използва за компенсиране плащането на вносни мита и по този начин намалява приходите на ПИ, които иначе биха постъпили от заплащането на митнически задължения. В допълнение на това кредитът по БК облагодетелства износителя, защото подобрява ликвидността на компанията.

(61)

Също така според закона БК зависи от осъществяването на износ и следователно се приема като специфична и подлежаща на изравняване по член 3, параграф 4, буква a) от основния регламент.

(62)

Тази схема не може да бъде разглеждана като допустимо освобождаване/опрощаване на мита или като субституционна система за освобождаване/опрощаване по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), ii) от основния регламент. Тя не е съобразена със строгите правила на приложение I, i), приложение II (определение и правила за освобождаване/опрощаване) и приложение III (определение и правила за субституционно освобождаване/опрощаване) към основния регламент. Износителят няма задължение действително да използва стоките, внесени безмитно в производствения процес, и размерът на кредита не се изчислява във връзка с действително вложените материали. Нещо повече, липсва система или процедура, която да потвърждава кои материали за влагане са използвани в производствения процес на продукта за износ и дали няма прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на приложение I, i) и приложения II и III към основния регламент. Накрая, износителите могат да бъдат допуснати до БК, независимо дали въобще осъществяват някакъв внос на материали за влагане. С цел да се облагодетелстват от схемата, за тях е достатъчно само да съобщят за стоки, без да доказват, че някакъв материал за влагане действително е бил внесен. Така дори износители, които събират своите материали за влагане само на местно ниво и не внасят никакви стоки, които да могат да бъдат използвани като материали за влагане, имат възможността да се облагодетелстват от БК.

е)   Изчисление на размера на субсидията

(63)

В съответствие с член 2, параграф 2 и член 5 от основния регламент размерът на субсидиите, подлежащи на изравняване, беше изчислен с оглед на ползите, извлечени от получателя, които се установи, че съществуват по време на периода на разследване по прегледа. В това отношение се прие, че реципиентът се облагодетелства към момента, когато се осъществява експортната трансакция по схемата. От този момент ПИ е задължено да се откаже от митата, което представлява финансов принос по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), ii) от основния регламент.

(64)

В светлината на гореизложеното се приема за уместно да се оцени облагодетелстването по БК като сума от кредитите, получени по всички експортни трансакции, осъществени по тази схема в рамките на периода на разследването.

(65)

Където бяха отправени основателни искания, таксите, задължително плащани за получаването на субсидията, бяха извадени от кредитите, така че да се получи размерът на субсидията като числител, в съответствие с член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент.

(66)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тези субсидии беше разпределен върху общия експортен оборот през периода на разследването по прегледа като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа и не се предоставя във връзка с произведени, изнесени или транспортирани количества. По време на ПР от тази схема се облагодетелстват три компании, които получават субсидия между 9,0 % и 11,0 %.

2.3.   Схема на отдели, ориентирани за износ (наричани по-нататък ООИ)/схема на специални икономически зони (наричани по-нататък СИЗ)

a)   Правна основа

(67)

Подробно описание на тези схеми се съдържа в глави 6 (ООИ) и 7 (СИЗ) съответно от Политика на ИВ 2002 — 2007 и ННП I 2002 — 2007.

б)   Избираемост

(68)

С изключение на чисто търговските компании, всички предприятия, които по принцип са поели ангажимента да изнасят изцяло своята продукция или своите услуги, могат да влязат под схемите ООИ или СИЗ. Оказа се, че по време на ПР една компания се облагодетелства от ООИ.

в)   Практическо прилагане

(69)

СИЗ са специално определени, освободени от мита анклави, които се разглеждат от Политика на ИВ 2002 — 2007 като чужда територия за целите на търговските операции, митническото и данъчното облагане.

(70)

От друга страна, ООИ са географски по-гъвкави и могат да бъдат установени навсякъде в Индия. Тази схема съществува като допълнение към СИЗ.

(71)

Искането за придобиване на статут СИЗ или ООИ трябва да включва подробна информация за период от пет години, обхващаща, inter alia, планираните за производство количества, очакваната стойност на износа, изискванията за внос и набирането на местна работна ръка. Ако властите одобрят искането на компанията, те ѝ съобщават условията, при които става това. Съгласието дадена компания да бъде призната като имаща статут на СИЗ/ООИ е валидно за пет години. То може да бъде удължавани за последващи периоди.

(72)

Решително по важност задължение на ООИ или СИЗ, предвидено в Политика на ИВ 2002 — 2007, е тя да постигне печалба от нетния външен обмен (наричан по-долу НВО), т.е. в контролния период (пет години) общата стойност на износа да надвишава общата стойност на внесените стоки.

(73)

ООИ/СИЗ имат правото на следните отстъпки:

i)

освобождаване от вносни мита върху всички видове стоки (включително средства за производство, суровини и консумативи), необходими за производство, обработка или свързани с тях дейности;

ii)

освобождаване от акциз на стоки, поръчани от местни източници;

iii)

възстановяване на централния данък върху продажбата, платен за стоки, поръчани на местно ниво;

iv)

възможност да се продава част от продукцията на вътрешния пазар, при условие че се платят приложимите мита за готови продукти, като изключение от общото изискване за износ на цялата продукция;

v)

освобождаване от подоходния данък, който обичайно се дължи върху приходите от експортните продажби, в съответствие с раздел 10A или 10Б от Закона за подоходния данък, за период от 10 години след започване на дейността, но не по-късно от 2010 г.;

vi)

vвъзможност за 100 % чуждестранна собственост.

(74)

Отделите, опериращи по тези схеми, са гарантирани под наблюдението на митническите служители в съответствие с раздел 65 от Закона за митниците. Те са правно задължени да поддържат, в определена форма, точен отчет за целия внос, консумацията и използването на всички внесени материали и осъществения внос. Тези документи следва да се предоставят периодично, според отправеното искане, на компетентните власти (наричани по-нататък тримесечни или годишни доклади за напредъка). Същевременно „в нито един момент (от ООИ или СИЗ) не може да се иска да свързва всяка внесена пратка с износ, трансфер към други отдели, продажби във ВТЗ или запаси“, както е посочено в параграф 10.2 от допълнение 14-I и параграф 3.2 от допълнение 14-II към ННП I 2002 — 2007.

(75)

Вътрешните продажби се извършват и записват на основата на самоудостоверяване. Процесът по изпращане на пратки за износ от ООИ се наблюдава от митнически служител, който е постоянно командирован към ООИ.

(76)

В настоящия случай ООИ схемата е използвана от само един сътрудничещ износител за част от времетраенето на ПР. Тъй като СИЗ схемата не е използвана, няма нужда да се анализира дали тя подлежи на изравняване. Сътрудничещият износител, използвал ООИ, го е правил, за да внася средства за производство, без да плаща мита и за да получава рефинансиране на централния данък върху продажбите, плащан при поръчката на местни стоки. Този износител не се е ползвал от освобождаването от мита върху суровините, тъй като за да произведе PET фолио, ООИ съоръжението използва PET гранули за суровина. Те се произвеждат в друго поделение на същата компания от суровини, закупени по СПЛ. Така че компанията се е ползвала от предимствата, описани в i) и iii) от съображение 73.

г)   Коментари при оповестяването

(77)

Една компания, възползвала се от предимствата на ООИ, направи коментари върху някои детайли на изчислението на размера на субсидията. Където тези коментари бяха намерени за обосновани, изчисленията бяха съответно коригирани.

д)   Заключение за ООИ

(78)

Освобождаването на ООИ от два вида вносни мита (наричани по-нататък основно мито и специално допълнително мито) и възстановяването на централния данък върху продажбите са финансов принос на ПИ по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), ii) от основния регламент. Правителството не получава приходи, които иначе биха били дължими, ако схемата не съществуваше, като по-този начин ООИ извлича ползи по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент, защото запазва ликвидност, като не се налага да плаща мита, които обичайно се дължат.

(79)

Така освобождаването от основно мито и специално допълнително мито и възстановяването на данъка върху продажбите представляват субсидии по смисъла на член 2 от основния регламент. Според закона те зависят от осъществяването на износ и следователно са специфични и подлежащи на изравняване по член 3, параграф 4, буква a) от основния регламент. Експортната цел на ООИ, посочена в параграф 6.1 от Политика на ИВ 2002 — 2007, е условие, без което не може да се получат предвидените стимули.

(80)

В допълнение на това беше потвърдено, че ПИ не разполага с ефективна система за проверка или процедура, която да потвърждава дали и в какви количества материалите за влагане, освободени от мита или данък върху продажбите, са били използвани в производството на изнасяния продукт (приложение II, раздел II, параграф 4 към основния регламент и в случаите на субституционни схеми за освобождаване/опрощаване, приложение III, раздел II, параграф 2 към основния регламент). В допълнение на това освобождаването на средствата за производство от мита очевидно не е допустима схема за освобождаване или опрощаване на мита.

(81)

ПИ не осъществява по-нататъшна проверка, основана на действителното влагане на материали, макар че би било нормално това да се прави при отсъствието на ефективна система за контрол (приложение II, раздел II, параграф 5 и приложение III, раздел II, параграф 3 към основния регламент), нито пък се стреми да докаже, че не съществува прекомерно освобождаване.

е)   Изчисление на размера на субсидията

(82)

Съответно, подлежащата на изравняване полза е освобождаването от вносни мита (основно мито и специфично допълнително мито), които нормално се дължат при внос, а също така и възстановяването на данъка върху продажбите, осъществявани в периода на разследването по прегледа.

i)   Възстановяване на централния данък върху продажбите на митнически стоки

(83)

Числителят беше установен по следния начин. Размерът на субсидията за износителя, който използва тази схема, се изчисли на основата на данъка върху продажбите, възстановен за покупки за производствения сектор, т.е., inter alia, части и опаковъчни материали, в рамките на периода на разследване по прегледа. Таксите, чието плащане е необходимо за получаването на субсидията, бяха извадени в съответствие с член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент.

(84)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тези субсидии беше разпределен върху общия експортен оборот, генериран от всички експортни продажби през периода на разследването по прегледа, като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа и не се предоставя във връзка с произведени, изнесени или транспортирани количества. Така установеният размер на субсидията е 0,02 %.

ii)   Освобождаване от вносни мита (основно мито и специфично допълнително мито) и възстановяване на централния данък върху продажбите на средствата за производство

(85)

В съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент, ползата за компанията, използваща тази схема, беше изчислена на основата на неплатените мита върху внесените средства за производство и размера на възстановения данък върху продажбите при покупката на средства за производство, като и в двата случая се обхваща периодът, който отразява нормалния период на амортизация на такива средства за производство в промишлеността на разглеждания продукт. Така изчисленият размер, който се отнася към ПР, беше коригиран с добавянето на лихва за този период, за да може да се отрази стойността на ползата във времето и така да се определи пълната стойност на тази схема за получателя. Таксите, чието плащане е необходимо за получаването на субсидията, бяха извадени в съответствие с член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент от тази сума, за да се стигне до размера на субсидията като числител. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент размерът на тези субсидии беше разпределен върху общия експортен оборот, генериран от сектора през периода на разследването по прегледа, като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа и не се предоставя във връзка с произведени, изнесени или транспортирани количества. Така установеният размер на субсидията е 5,0 %.

(86)

Така общият размер на субсидията по ООИ за разглежданата компания възлиза на 5,0 %.

2.4.   Насърчаване на износа и средства за производство (наричани по-нататък НИСП)

a)   Правна основа

(87)

Подробно описание на НИСП се съдържа в глава 5 от Политика на ИВ 2002 — 2007 и глава 5 от ННП I 2002 — 2007.

б)   Избираемост

(88)

За тази схема са избираеми производители износители и търговци износители, „завързани за“ поддържащи производители. Установи се, че и четирите компании от представителната извадка са се ползвали от тази схема в рамките на ПР.

в)   Практическо прилагане

(89)

Под условието, че е поела задължение да осъществява износ, дадена компания получава разрешение да внася средства за производство (нови, а от април 2003 г. и втора ръка, на възраст до 10 години) при намалени митнически ставки. С тази цел при подаване на искане и заплащането на съответната такса ПИ издава НИСП лиценз. От април 2000 г. схемата предвижда намалена митническа ставка от 5 %, приложима за всички средства за производство, внесени по тази схема. До 31 март 2000 г. се прилага митническа ставка от 11 % (включително допълнително плащане от 10 %), а в случаите на внос с висока стойност приложимата ставка е нулева. С цел да бъде изпълнено задължението за износ, внесените средства за производство трябва да бъдат използвани за производството на определено количество стоки за износ в рамките на определен период.

г)   Коментари при оповестяването

(90)

След оповестяването ПИ претендираше, че при прибавянето на лихва за определяне на пълния размер на облагодетелстването няма основание да се приема, че дадена компания би финансирала целия размер на допълнителното мито чрез заеми и следователно трябва да се вземе предвид съотношението дълг — собствени средства на всяка компания през периода на разследването, като за изчисленията се използват само пропорционалните суми.

(91)

Приема се, че независимо дали една компания заема пари или използва собствени средства, за да финансира своите задължения, тя във всички случаи прави разходи. При заемите това е лихвата върху тях. При собствените средства това са неосъществените инвестиции. Следователно този аргумент се отхвърля.

(92)

Три компании, възползвали се от изгодите на НИСП, отправиха някои коментари относно детайли, свързани с изчисленията. Където тези коментари бяха установени за основателни, бяха направени съответните корекции в изчисленията.

д)   Заключение за НИСП

(93)

НИСП предоставя субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митата представлява финансов принос на ПИ, тъй като концесията намалява неговите приходи от мита, които иначе подлежат на плащане. В допълнение на това намаляването на митата облагодетелства износителите, тъй като спестените при вноса мита подобряват ликвидността на компаниите.

(94)

В допълнение на това НИСП е правно зависима от осъществяването на износ, тъй като такива лицензи не могат да бъдат получени без наличието на ангажимент за износ. Следователно НИСП се приема за специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 3, параграф 4, буква a) от основния регламент.

(95)

Тази система не може да бъде приета за допустима система за освобождаване/опрощаване на мита или за допустима субституционна система за освобождаване или опрощаване по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), ii) от основния регламент. Средствата за производство не са обхванати от такива допустими схеми, както е посочено в приложение I, i) към основния регламент, защото те не се консумират в производството на изнасяната продукция.

е)   Изчисление на размера на субсидията

(96)

Числителят беше установен по следния начин. Размерът на субсидията се изчислява в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент на основата на неплатените мита върху вноса на средства за производство, разпределени за период, който отразява нормалния период на амортизация на такива средства за производство в промишлеността за PET фолио. Към тази сума се прибавя лихва, за да се отрази пълната стойност на получената полза във времето. Таксите, чието плащане е необходимо за получаването на субсидията, бяха извадени в съответствие с член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент.

(97)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент размерът на тези субсидии беше разпределен върху общия експортен оборот през периода на разследването по прегледа, като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа. Субсидията, получавана от четирите компании в извадката, варира между 1,3 % и 2,7 %.

2.5.   Сертификат за снабдяване, освободено от мита (наричан по-долу ССОМ)

a)   Правна основа

(98)

Правната основа на тази схема се съдържа в параграфи 4.2.1 — 4.2.7 от Политика на ИВ 2002 — 2007 и параграфи 4.31 — 4.36 на ННП I 2002 — 2007.

б)   Практическо прилагане

(99)

Тъй като нито една от четирите компании в представителната извадка не се е ползвала от ССОМ, не е необходим по-нататъшен анализ дали тя подлежи на изравняване.

2.6.   Схема за освобождаване от подоходен данък (наричана по-долу СОПД)

a)   Правна основа

(100)

Правната основа на тази схема се съдържа в Закона за подоходния данък от 1961 г. (наричан по-долу ЗПД), който се изменя всяка година от Финансов закон. Последният определя ежегодно основата за събирането на данъци, а също така и различни освобождавания и намаления, които могат да бъдат използвани. Компаниите износители могат да претендират за освобождаване от подоходно данъчно облагане на основание раздели 10A, 10Б и 80HHC от ЗПД.

б)   Практическо прилагане

(101)

Тъй като нито една от четирите компании в представителната извадка не се е възползвала от възможностите по раздели 10A и 10Б от ЗПД, не се налага по-нататъшен анализ дали раздели 10A и 10Б от ЗПД подлежат на изравнителни мерки.

(102)

Двама от разследваните износители посочиха, че са се възползвали от частичното освобождаване от данъци върху печалбата, произтичащо от експортните продажби през ПР, по раздел 80HHC от ЗПД. От друга страна, като се има предвид, че тази разпоредба в ЗПД беше отменена от финансовата година, започваща от 1 април 2004 г. — 31 март 2005 г. нататък, това означава, че от 31 март 2004 г. от нея не е можело да се реализират ползи. Следователно облагодетелстването по раздел 80HHC от ЗПД не подлежи на изравняване в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент.

2.7.   Схема на експортен кредит (наричана по-долу СЕК)

a)   Правна основа

(103)

Подробностите на тази схема са описани в Главно циркулярно писмо IECD № 5/04.02.01/2002-03 (Експортен кредит в чужда валута) и Главно циркулярно писмо IECD № 10/04.02.01/2003-04 (Експортен кредит в рупии) на Банката на резерва на Индия (наричана по-долу БРИ), което е адресирано до всички търговски банки в Индия.

б)   Избираемост

(104)

За тази схема могат да бъдат избирани производители износители и търговци износители. Установи се, че три компании са се ползвали от схемата през ПР.

в)   Практическо прилагане

(105)

По тази схема БРИ определя задължителен таван на лихвения процент по експортните кредити както в индийски рупии, така и в чужди валути, който търговските банки могат да налагат на износителите „с оглед кредитите да са достъпни за износителите на конкурентни международни цени“. СЕК се състои от две подсхеми: Схема на експортен кредит преди изпращането (пакетен кредит), която обхваща кредитите, предоставени на износителя за покупка, обработка, производство, пакетиране и/или изпращане на стоките преди износ, и Схема на експортен кредит след изпращането, която предоставя заеми от работен капитал с цел финансиране на експортните вземания. Също така БРИ нарежда на банките да предоставят известна част от техните нетни банкови кредити за финансиране на износа.

(106)

В резултат на тези главни циркулярни писма износителите могат да получават експортни кредити при преференциални ставки в сравнение с лихвените проценти при обикновените търговски кредити (кеш кредити), които се определят изцяло от пазарните условия.

г)   Коментари при оповестяването

(107)

Две компании, реализирали ползи от СЕК, отправиха коментари относно детайли, свързани изчисленията на съответните размери на субсидиите. Където тези коментари бяха установени за основателни, бяха направени съответните корекции в изчисленията.

д)   Заключение за СЕК

(108)

Първо, с намаляването на финансовите разходи в сравнение с пазарното ниво на лихвения процент горепосочените преференциални лихвени проценти представляват облагодетелстване по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент. Независимо от факта, че преференциалните кредити по СЕК се предоставят от търговски банки, тази изгода представлява финансов принос от правителството по смисъла на член 2, параграф 1, iv) от основния регламент. БРИ е публична институция, която поради това попада в рамките на дефиницията за „правителство“ по член 1, параграф 3 от основния регламент, и тя инструктира търговските банки да дават преференциално финансиране на компаниите износителки. Това преференциално финансиране се равнява на субсидия, която се приема за специфична и подлежаща на изравняване, тъй като преференциалните лихвени проценти са поставени в зависимост от осъществяването на износ в съответствие с член 3, параграф 4, буква a) от основния регламент.

е)   Изчисление на размера на субсидията

(109)

Размерът на субсидията беше изчислен на основата на разликата между платената лихва по използваните през ПР експортни кредити и сумата, която би подлежала на плащане, ако се прилагаха лихвени проценти като за обикновени търговски кредити, използвани от отделните компании. Този размер на субсидията (числител) беше разпределен върху общия експортен оборот през периода на разследването по прегледа, като подходящ знаменател в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа и не се предоставя във връзка с произведени, изнесени или транспортирани количества. Четирите компании от представителната извадка се облагодетелстват от СЕК. Те са получили субсидии между 0,01 % и 1,3 %.

2.8.   Капиталови вливания

(110)

Тъй като нито една от четирите компании в представителната извадка не се е облагодетелствала от тази схема за конкретни случаи, не се налага по-нататъшен анализ дали тя подлежи на изравняване.

3.   РЕГИОНАЛНИ СХЕМИ

3.1.   Пакетна схема от стимули на правителството на Uttar Pradesh

(111)

Установи се, че нито един от производителите износители не се е възползвал от Пакетната схема от стимули на правителството на Uttar Pradesh.

3.2.   Пакетна схема от стимули (ПСС) на правителството на Maharashtra (ПМ)

a)   Правна основа

(112)

С цел да насърчи разпространяването на промишлеността в по-слабо развитите райони на щата, ПМ създава стимули на единици, които са нови и осъществяват експанзия чрез установяването си в развиващите се региони на щата от 1964 г. насам под схемата, известна като „Пакетна схема от стимули“. Схемата е изменяна няколко пъти от въвеждането ѝ и „Схема 1993“ действа от 1 октомври 1993 г. до 31 март 2001 г., когато се въвежда най-новото изменение „Схема 2001“, за която се очаква да остане в действие до 31 март 2006 г. ПСС на ПМ се състои от няколко подсхеми, основните сред които са: i) освобождаване от местния данък върху продажбите, и ii) възстановяване на октроа.

б)   Избираемост

(113)

За да попаднат в схемата, компаниите трябва да инвестират в по-слабо развити райони или чрез основаването на нови производствени центрове, или чрез осъществяване на големи капиталови инвестиции в разширяването или диверсификацията на съществуващи производствени съоръжения. Тези райони са класирани в различни категории според нивото на своето развитие (например слаборазвит район, по-слаборазвит район, най-слаборазвит район). Основният критерий, който определя размера на стимулите, е районът, в който се намира или ще се намира предприятието, и размерът на инвестицията.

в)   Практическо прилагане

(114)

Освобождаване от местен данък върху продажбите — стоките обикновено подлежат на облагане с централен данък върху продажбите (за междущатски сделки) или с щатски данък върху продажбите (за сделките в рамките на даден щат), който варира в зависимост от щата/щатите, където се осъществяват трансакциите. Няма данък върху продажбата при вносни и износни стоки, докато вътрешните продажби се облагат с данък със съответната действаща ставка. При схемата за освобождаване определени единици са свободни от задължението да събират данък върху продажбата при своите трансакции. По подобен начин определени единици са освободени от задължението да плащат местния данък върху продажбите при покупката на стоки от снабдител, който също е избираем за схемата. Докато продажните трансакции не носят никаква полза на определената единица продавач, трансакцията по закупуване наистина облагодетелства определеното закупуващо лице. Две от четирите компании в представителната извадка имаха по едно подразделение, избираемо за ПСС на ПМ по време на ПР. По схемата тези две подразделения бяха освободени от плащането на данък върху продажбите при някои вътрешни покупки от снабдители, избираеми за схемата на освобождаване.

(115)

Връщане на октроа — октроа е данък, налаган от местните правителства в Индия, включително ПМ, на стоките, които влизат в територията на определен град или област. Промишлените предприятия имат право да получат обратно платения октроа от ПМ, ако техният обект се намира на територията на определени градове или области в щата. Общото количество, което може да бъде върнато, е ограничено до 100 % от фиксираната капиталова инвестиция. От горните две компании с подразделения, подлежащи на избиране за ПСС на ПМ през ПР, само една се е облагодетелствала от връщането на октроа от страна на ПМ.

г)   Коментари при оповестяването

(116)

Една компания, възползвала се от ПСС на ПМ, отправи коментари относно детайли, свързани с изчисленията на съответните размери на субсидиите. Където тези коментари бяха установени за основателни, бяха направени съответните корекции в изчисленията.

д)   Заключение за ПСС на ПМ

(117)

ПСС на ПМ предоставя субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Двете разгледани подсхеми представляват финансов принос от ПМ, тъй като концесията намалява приходите на ПМ, които иначе биха постъпили. В допълнение на това освобождаването/връщането облагодетелства компанията, тъй като подобрява нейната ликвидност.

(118)

Схемата е приложима само за компании, които са инвестирали в някои определени географски райони в рамките на юрисдикцията на щата Maharashtra. Тя не се прилага за компании извън тези райони. Нивото на облагодетелстването е различно в зависимост от разглеждания район. Схемата е специфична в съответствие с член 3, параграф 2, буква a) и параграф 3 от основния регламент и следователно подлежи на изравняване.

е)   Изчисление на размера на субсидията

(119)

Относно освобождаването от данък върху продажбите, размерът на субсидията беше изчислен на основата на размера на данъка върху продажбите, който нормално се дължи в рамките на периода на разследването, но който остава неплатен по правилата на схемата. По подобен начин, относно октроа, ползата за износителя беше изчислена като размера на върнатия данък октроа в рамките на ПР. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент този размер на субсидията (числител) беше разпределен върху общия обем продажби през периода на разследването по прегледа като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа и не се предоставя във връзка с произведени, изнесени или транспортирани количества. Две компании се облагодетелстват от схемата в рамките на периода. И двете получават субсидия от 1,6 %.

4.   РАЗМЕР НА ПОДЛЕЖАЩИТЕ НА ИЗРАВНЯВАНЕ СУБСИДИИ

(120)

Размерът на подлежащите на изравняване субсидии, определен в съответствие с разпоредбите на основния регламент, изразен адвалорно, за разследваните производители износители варира между 11,7 % и 15,2 %. Тези размери на субсидиране надвишават минималния праг, посочен в член 14, параграф 5, букви a) и б) от основния регламент.

(121)

Следователно в съответствие с член 18 от основния регламент се приема, че субсидирането продължава през ПР.

СХЕМА

СПЛ

БК

ООИ

НИСП

СЕК

ПСС на ПМ

Общо

КОМПАНИЯ

%

%

%

%

%

%

%

Ester Industries Ltd

0

11,0

0

1,3

0,5

0

12,8

Flex Industries Ltd

0

9,0

0

2,7

пренебрежим

0

11,7

Garware Polyester Ltd

0

10,5

0

1,5

1,3

1,6

14,9

Jindal Poly Films Ltd

6,0

0

5,0

2,2

0,4

1,6

15,2

Г.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТАРЯНЕ НА СУБСИДИРАНЕТО

(122)

В съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент беше проверено дали изтичането на срока на действащите мерки има вероятност да доведе до продължаването или повтарянето на субсидирането.

(123)

Беше установено, че през ПР избраните в извадката индийски износители на разглеждания продукт продължават да се облагодетелстват от подлежащо на изравняване субсидиране от индийските власти. С изключение на една компания, установеният размер на субсидиите по време на прегледа беше по-висок от този, наблюдаван при първоначалното разследване. Докато някои програми, станали обект на изравнителни мерки през 1999 г. (като БК преди износ), са прекратени, други, несъществували през 1999 г. (като СПЛ), са установени като подлежащи на изравняване при настоящия преглед. Анализираните по-горе схеми на субсидиране осигуряват постоянно облагодетелстване. С изключение на БК (виж съображение 54), няма признаци тези програми да бъдат прекратени в предвидимото бъдеще. Според ПИ схемата, с която се планира да бъде заместена БК, влиза в сила най-рано на 1 април 2006 г. Твърди се, че положението, което ще възникне в резултат на заместването на БК, ще бъде съществуването на „съвместима със СТО“ схема, за която обаче Комисията няма информация и следователно този въпрос ще бъде преценяван за в бъдеще. Отбелязва се също така, че един от сътрудничещите износители, получавал в миналото ползи по БК, не правеше това в рамките на ПР на настоящото разследване (виж съображение 33). Този износител обаче се облагодетелства от СПЛ, която също е един вид схема за освобождаване/опрощаване на мита, в рамките на ПР на текущото разследване. Ако БК бъде отменена на 1 април 2006 г. и ако след тази дата износителите вече не получават облаги по нея, следва да се има предвид, че съществува вероятност субсидирането да бъде продължено чрез алтернативна, подлежаща на изравняване схема (СПЛ) на нива, близки до тези на БК. Междувременно износителите на разглеждания продукт ще продължават да получават подлежащи на изравняване субсидии. В допълнение на това нека да припомним, че всички износители на разглеждания продукт са избираеми за значителен брой от разследваните програми. При тези обстоятелства изглежда разумно да се заключи, че е вероятно субсидирането да продължи и за в бъдеще.

(124)

Тъй като беше демонстрирано, че субсидирането продължава през периода на прегледа и вероятно ще продължи и в бъдеще, въпросът за повторното субсидиране е ирелевантен.

Д.   ПРОМИШЛЕНОСТ НА ОБЩНОСТТА

1.   ПРОИЗВОДСТВО В ОБЩНОСТТА

(125)

В рамките на Общността подобният продукт се произвежда от 10 производители, които осъществяват цялото производство на Общността по смисъла на член 9, параграф 1 от основния регламент

2.   ПРОМИШЛЕНОСТ НА ОБЩНОСТТА

(126)

Следва да се отбележи, че при първоначалното разследване промишлеността на Общността се състои от осем производители. Допълнителните двама се базирани в новите държави-членки. Шест от компаниите не поддържат искането и не сътрудничиха по време на разследването. Следните четирима производители подкрепиха искането и се съгласиха да сътрудничат:

DuPont Teijin Films,

Mitsubishi Polyester Film GmbH,

Nuroll SpA,

Toray Plastics Europe.

(127)

Тези компании оказаха пълно съдействие на разследването. Те представляват 86 % от общото производство в Общността през ПР.

(128)

Следователно се приема, че четиримата гореизброени производители на Общността осъществяват основния дял от производството в Общността на подобния продукт. Следователно се приема, че четиримата горепосочени производители в Общността се разглеждат като съставляващи промишлеността на Общността по смисъла на член 9, параграф 1 и член 10, параграф 8 от основния регламент и ще бъдат наричани по-нататък „промишлеността на Общността“.

Е.   ПОЛОЖЕНИЕ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА

1.   ПРЕДВАРИТЕЛНА БЕЛЕЖКА

(129)

Следващите ценови тенденции се основават на вносните цени по Евростат и включват както конвенционалните и антидъмпинговите мита, където те имат приложение, така и изчислените разходи след осъществяването на вноса.

2.   ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА

(130)

Потреблението на пазара на Общността се установява на основата на обема продажби на промишлеността на Общността на пазара на Общността, данните на Евростат за вноса в ЕС и обема от продажби на другите производители в Общността на пазара на Общността.

(131)

Между 2001 г. и ПР потреблението в Общността спада със 7 %. По-специално то е като цяло стабилно между 2001 и 2002 г., спада с шест пункта между 2002 и 2003 г., и накрая с още един пункт през ПР.

 

2001

2002

2003

ПР

Общо потребление в ЕО (тонове)

271 417

271 787

253 890

251 491

Индекс (2001 = 100)

100

100

94

93

3.   ВНОС ОТ РАЗГЛЕЖДАНАТА СТРАНА

(132)

Обемът на вноса с произход от разглежданата страна нараства със 107 % през разглеждания период и достига до 12 679 тона през ПР, което съответства на пазарен дял от 5,0 %. В рамките на ПР на първоначалното разследване пазарният дял на разглежданата страна е 9,6 %, но спада до 2,3 % през 2001 г. след въвеждането на мерките.

(133)

Цените на вноса от разглежданата страна нарастват леко с два пункта в периода от 2001 г. до 2003 г., т.е. след нала гането на окончателните изравнителни мерки, но след това спадат с пет пункта в рамките на ПР.

(134)

На основата на сравнение модел по модел разследването показа, че през ПР вносът от разглежданата страна подбива промишлеността на Общността с 2 % до 21 % в зависимост от сътрудничещия износител. Това сравнение беше извършено на основата на действителните експортни цени на сътрудничещите износители за Общността. Разследванията, упоменати в съображения 5, 6 и 7, доказаха, че голяма част от експортните цени към Общността са стабилизирани точно над минималните цени на внос (наричани по-нататък МЦВ), установени от ангажиментите, приети в контекста на окончателните антидъмпингови мерки (виж съображение 2), и че индийските експортни цени към други трети страни са значително по-ниски от тези за Общността. Следователно ако изчисляването на подбиването на цените беше осъществено на базата на експортните цени към други трети страни, маржът на занижаването щеше да е по-голям от споменатия по-горе.

 

2001

2002

2003

ПР

Обем на вноса от разглежданата трета страна (тонове)

6 129

7 738

11 520

12 679

Индекс (2001 = 100)

100

126

188

207

Пазарен дял на вноса от разглежданата трета страна

2,3 %

2,8 %

4,5 %

5,0 %

Цени на вноса от разглежданата страна (евро/тон)

2 010

2 025

2 060

1 952

Индекс (2001 = 100)

100

101

102

97

(135)

Разследването, споменато в съображение 6, стигна до заключението, че ангажиментите са неподходящи за разглеждания продукт и че трябва да бъдат оттеглени. Тези елементи обясняват до голяма степен тенденциите, наблюдавани във връзка с вноса от Индия, а също и причината промишлеността на Общността да не се е възстановила напълно от субсидирането в миналото (виж съображение 161).

4.   ВНОС, ОСЪЩЕСТВЯВАН ПРИ ЗАОБИКАЛЯНЕ НА МЕРКИТЕ

(136)

Както е споменато в съображение 4, беше установено, че първоначалните мерки върху вноса от Индия се заобикалят посредством внос през Бразилия и Израел. По тази причина през ноември 2004 г. мерките, наложени върху вноса с произход от Индия, бяха разширени, така че да обхванат вноса на същото PET фолио, изпращано от Бразилия и Израел, независимо дали е декларирано като произхождащо от Бразилия или Израел или не, с изключение на продуктите, произвеждани от един истински бразилски и един истински израелски производител. Както е посочено в съображение 8, от разширяването на мерките беше изключен и втори израелски производител. Двете гореспоменати производства доказаха, че изключително ограничен обем от внос в Общността, идващ от Бразилия (около 10 тона) и Израел (около 180 тона) през 2003 г., произхожда от истински бразилски и израелски производители. Следва да се припомни, че датата на разширяването на антидъмпинговите и изравнителните мерки е в период от време, следващ тенденциите, описани в съображения 137 и 138.

 

2001

2002

2003

ПР

Обем на вноса от Бразилия (тонове)

1 231

2 533

2 159

1 225

Пазарен дял на вноса от Бразилия

0,5 %

0,9 %

0,9 %

0,5 %

Цена на вноса от Бразилия (еуро/тон)

776

1 612

1 628

1 758

Индекс (2001 = 100)

100

208

210

226

Обем на вноса от Израел (тонове)

3 561

4 338

4 620

4 788

Пазарен дял на вноса от Израел

1,3 %

1,6 %

1,8 %

1,9 %

Цена на вноса от Израел (еуро/тон)

2 052

1 821

1 678

1 790

Индекс (2001 = 100)

100

89

82

87

(137)

Обемът на вноса от Бразилия се удвоява между 2001 и 2002 г., спада леко и през 2003 г. и продължава да се свива през ПР, за да достигне ниво, близко до първоначалното от 2001 г., вероятно в резултат на започването на гореспоменатото разследване срещу заобикалянето на мерките през 2004 г. По подобен начин пазарният дял, държан от бразилския внос, нараства от 0,5 % през 2001 г. до 0,9 % през 2002 г., за да спадне до 0,5 % през ПР. Вносът от Бразилия през 2001 г. е на много ниски цени. След това цените нарастват в рамките на целия разглеждан период, за да достигнат до около 1 800 EUR на тон, което е малко под цените на вноса от Индия.

(138)

Обемът на вноса от Израел нараства стабилно от около 3 600 тона през 2001 г. до около 4 800 тона през ПР. Пазарният дял, държан от израелския внос, нараства от 1,3 % през 2001 г. до 1,9 % през ПР. Цените на вноса от Израел спадат от около 2 000 EUR на тон през 2001 г. до приблизително 1 800 EUR на тон през ПР. И тук израелските цени са леко под нивото на цените от Индия.

5.   ВНОС ОТ РЕПУБЛИКА КОРЕЯ

(139)

Както е посочено в съображение 2, през 2001 г. Съветът наложи окончателни антидъмпингови мерки на вноса на PET фолио с произход от Република Корея под формата на адвалорни митнически ставки, вариращи между 0 % и 13,4 %. След въвеждането на мерките количествата PET фолио, внасяно от Република Корея в Общността, спада от около 34 000 тона през 2001 г. до приблизително 23 200 тона през ПР. Пазарният дял на корейски продукти спада също с около три процентни пункта между 2001 г. и ПР. Цените на корейската продукция спадат с около 7 % между 2001 г. и 2002 г., нарастват с три пункта през 2003 г. и с още един пункт през ПР. На основата на статистиката от Евростат корейските цени на внос са устойчиво на по-високо ниво от индийските, но по-ниско от цените на промишлеността на Общността.

 

2001

2002

2003

ПР

Обем на вноса от Южна Корея (тонове)

34 002

30 187

25 631

23 166

Пазарен дял на вноса от Южна Корея

12,5 %

11,1 %

10,1 %

9,2 %

Цени на вноса от Южна Корея (еуро/тон)

2 514

2 339

2 422

2 434

Индекс (2001 = 100)

100

93

96

97

6.   ВНОС ОТ ДРУГИ СТРАНИ

(140)

Обемът на вноса от други трети страни, неспоменати по-горе, спада от около 41 000 тона през 2001 г., което съответства на пазарен дял от 15 %, на около 40 000 тона през ПР, съответстващи на пазарен дял от 16 %. Пазарният дял нараства, тъй като потреблението (знаменателят) намалява повече, отколкото вноса (числителя). Средните цени на вноса от други трети страни, не споменавани по-горе, първоначално нарастват от около 5 300 EUR/тон през 2001 г. до около 6 000 EUR на тон през 2002 г., след което спадат до около 4 800 EUR/тон през ПР. Тези цени са значително по-високи от онези на индийския внос и на промишлеността на Общността. Най-големият индивидуален износител за Общността сред тези трети страни е САЩ с обем на износ от около 17 500 тона през ПР. Цените на вноса в Общността от САЩ (около 6 700 EUR/тон през ПР) са също така значително по-високи от тези на вноса от разглежданата страна и по-високи от цените на промишлеността на Общността през ПР.

 

2001

2002

2003

ПР

Обем на вноса от страни, не споменавани по-горе (тонове)

41 098

31 324

35 093

39 869

Пазарен дял на вноса от страни, не споменавани по-горе

15 %

12 %

14 %

16 %

Цени на вноса от страни, не споменавани по-горе (еуро/тон)

5 312

6 000

5 125

4 803

Индекс (2001 = 100)

100

113

96

90

Ж.   ИКОНОМИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ НА ПРОМИШЛЕНОСТТА НА ОБЩНОСТТА

(141)

В съответствие с член 8, параграф 5 от основния регламент Комисията разгледа всички релевантни икономически фактори и показатели, имащи значение за състоянието на промишлеността на Общността.

1.   ПРОИЗВОДСТВО

(142)

Производството на промишлеността на Общността нараства с 10 % през 2002 г. в сравнение с 2001 г., след което спада и остава на нивото от 2001 г. през следващите години.

 

2001

2002

2003

ПР

Производство (тонове)

171 142

187 620

171 975

169 288

Индекс (2001 = 100)

100

110

100

99

2.   КАПАЦИТЕТ И НИВА НА РЕАЛИЗАЦИЯ НА КАПАЦИТЕТА

(143)

Производственият капацитет намалява незначително (с 3 %) между 2001 г. и ПР. Тъй като производството остава стабилно, докато в същото време капацитетът се свива леко, то нивото на неговата реализация бележи незначително нарастване.

 

2001

2002

2003

ПР

Производствен капацитет (тонове)

200 037

202 542

190 393

193 888

Индекс (2001 = 100)

100

101

95

97

Реализация на капацитета

86 %

93 %

90 %

87 %

Индекс (2001 = 100)

100

108

106

102

3.   ЗАПАСИ

(144)

Нивото на запасите на промишлеността на Общността нараства значително през 2002 г. в сравнение с 2001 г., след което започва да спада постоянно. През ПР нивото на запасите е с 28 % по-ниско, отколкото през 2001 г. Същевременно, тъй като подобният продукт обикновено се произвежда по поръчка, нивото на запасите не е особено смислен критерий.

 

2001

2002

2003

ПР

Запаси (тонове)

22 322

31 479

23 676

16 090

Индекс (2001 = 100)

100

141

106

72

4.   ОБЕМ НА ПРОДАЖБИТЕ

(145)

Продажбите на промишлеността на Общността на пазара на Общността към несвързани клиенти първоначално нарастват през 2002 г., след въвеждането на мерките, но след това спадат с 12 пункта между 2002 г. и ПР.

 

2001

2002

2003

ПР

Обем на продажбите в ЕО към несвързани клиенти (тонове)

142 173

156 716

141 959

139 874

Индекс (2001 = 100)

100

110

100

98

5.   ОБЕМ НА ПРОДАЖБИТЕ

(146)

Пазарният дял, държан от промишлеността на Общността, спада с около два пункта между 2001 г. и ПР. По-конкретно промишлеността на Общността печели около четири пункта през 2002 г., след налагането на изравнителните и на антидъмпинговите мерки, губи почти пет пункта през 2003 г. и накрая губи още един пункт през ПР. Тенденцията и достигнатото ниво показват известно подобрение в сравнение с положението преди въвеждането на изравнителните мерки, когато пазарният дял, държан от промишлеността на Общността, спада от около 57 % до приблизително 50 %.

 

2001

2002

2003

ПР

Пазарен дял на промишлеността на Общността

61,6 %

65,3 %

60,6 %

59,5 %

Индекс (2001 = 100)

100

106

98

97

6.   РАСТЕЖ

(147)

Между 2001 г. и ПР потреблението в Общността спада със 7 %. Промишлеността на Общността губи около два пункта от пазарния си дял, докато разглеждания внос печели 2,7 пункта от него.

7.   ЗАЕТОСТ

(148)

Нивото на заетост в промишлеността на Общността спада с 8 % между 2001 г. и ПР.

 

2001

2002

2003

ПР

Заетост, касаеща разглеждания продукт

2 323

2 310

2 235

2 134

Индекс (2001 = 100)

100

99

96

92

8.   ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ

(149)

Производителността на работната сила на промишлеността на Общността, разглеждана като продукция на заето лице за една година, нараства с 8 % между 2001 г. и ПР.

 

2001

2002

2003

ПР

Производителност (тон на заето лице)

74

81

77

79

Индекс (2001 = 100)

100

110

104

108

9.   ПРОДАЖНИ ЦЕНИ И ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ВЪТРЕШНИТЕ ЦЕНИ

(150)

Единичните продажни цени на промишлеността на Общността нарастват с 4 % между 2001 г. и ПР. Това развитие на цените като цяло е в съответствие с разходите по производството и основните суровини, които също показват увеличение през разглеждания период.

 

2001

2002

2003

ПР

Единична цена на пазара на ЕО (еуро/тон)

3 010

3 009

3 130

3 118

Индекс (2001 = 100)

100

100

104

104

10.   ЗАПЛАТИ

(151)

Между 2001 г. и ПР средната работна заплата нараства с 12 %, цифра, която надвишава увеличението на средната номинална цена на труда (6 %), отбелязана за същия период в икономиката на Общността като цяло.

 

2001

2002

2003

ПР

Годишна цена на труда за едно наето лице (000 EUR)

56

60

62

63

Индекс (2001 = 100)

100

107

110

112

11.   ИНВЕСТИЦИИ

(152)

Годишният поток от инвестиции в разглеждания продукт, вложени от промишлеността на Общността, намалява постоянно от 2002 г. насам. Увеличението за 2002 г. може да бъде обяснено с това, че един производител инвестира в завод и оборудване, а друг инвестира, за да улесни закриването на някои производствени линии.

 

2001

2002

2003

ПР

Нетни инвестиции (000 EUR)

334 426

38 326

34 979

29 341

Индекс (2001 = 100)

100

115

105

88

12.   ДОХОДНОСТ И ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

(153)

Доходността на промишлеността на Общността, макар и да показва постепенно подобрение през разглеждания период, остава отрицателна в рамките на времето от 2001 г. (–5,2 %) до ПР (–2,5 %). Възвръщаемостта на инвестициите (ВНИ), изразена като процент печалба от нетната счетоводна стойност на инвестициите, като цяло следва тенденциите при доходността в рамките на целия разглеждан период.

 

2001

2002

2003

ПР

Доходност от продажби в ЕО към несвързани клиенти (% от нетните продажби)

– 5,2 %

– 1,9 %

– 2,7 %

– 2,5 %

ВНИ (процент печалба от нетната счетоводна стойност на инвестициите)

– 4,6 %

– 1,9 %

– 2,9 %

– 2,9 %

13.   ПАРИЧНИ ПОТОЦИ И СПОСОБНОСТ ДА СЕ НАБИРА КАПИТАЛ

(154)

Положението с паричните потоци се влошава между 2001 г. и ПР главно в резултат на непарични обекти, като амортизация на активите и движения на инвентара.

 

2001

2002

2003

ПР

Паричен поток (000 EUR)

44 503

42 047

49 486

32 150

Индекс (2001 = 100)

100

94

111

72

(155)

Разследването показа, че капиталовите изисквания на производителите в Общността са сериозно засегнати от трудното им финансово положение. Макар някои от тези компании да са част от по-големи групи, капиталовите изисквания не винаги са посрещани на желаното ниво, тъй като в рамките на тези групи финансовите ресурси обикновено се насочват към по-печелившите подразделения. Тази относителна неспособност за набиране на капитал е свързана със спада в инвестициите, документиран в съображение 152.

14.   РАЗМЕР НА СУБСИДИРАНЕТО

(156)

По отношение на влиянието върху промишлеността на Общността на размера на действителния марж на субсидирането, като се имат предвид обемът и цените на вноса от разглежданата страна, това влияние не може да се приеме за пренебрежимо малко, особено в случаи на прозрачни, и по тази причина силно чувствителни към цените пазари, какъвто е този на разглеждания продукт.

15.   ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ОТ ЕФЕКТИТЕ ОТ МИНАЛО СУБСИДИРАНЕ И МИНАЛ ДЪМПИНГ

(157)

Докато разгледаните по-горе показатели демонстрират известно подобрение в икономическото и финансовото положение на промишлеността на Общността след налагането на окончателни изравнителни мерки през 1999 г. и след налагането на антидъмпингови мерки през 2001 г., те също така доказват, че промишлеността на Общността е все още крехка и уязвима.

16.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(158)

Както е показано в съображения 132 — 135, обемът на вноса от разглежданата страна се е удвоил между 2001 г. и ПР. Като се има предвид, че потреблението е спаднало със 7 % за същия период, това води до рязко нарастване на пазарния дял, държан от индийските износители, от 2,3 % през 2001 г. до 5,0 % през ПР. В същото време цените на индийския износ към Общността остават относително стабилни, на ниво от около 2 000 EUR на тон, по този начин значително подбивайки цените на промишлеността на Общността.

(159)

В периода от 2001 г. до ПР се наблюдава положително развитие при следните показатели: реализирането на капацитета и производителността на промишлеността на Общността нарастват, а запасите намаляват. Единичните цени на продажба нарастват в съответствие с разходите за суровини в рамките на периода между 2002 г. и ПР, доходността се подобрява, макар да остава отрицателна и през ПР, същото важи и за възвръщаемостта на инвестициите. Развитието на заплатите е положително.

(160)

От друга страна, следните показатели демонстрират отрицателно развитие: Пазарният дял на промишлеността на Общността се свива незначително, производството и производственият капацитет намаляват, обемът на продажби се свива, а заетостта, общият паричен поток и инвестициите спадат. Следователно от 2001 г. насам промишлеността на Общността показва смесени тенденции: докато някои показатели демонстрират положително развитие, значителен брой други имат отрицателно такова.

(161)

Ако гореизложените тенденции бъдат сравнени с онези, описани в регламентите, въвели временни и окончателни изравнителни мерки, оценката отново ще е смесена. По отношение на пазарния дял промишлеността на Общността губи около два пункта между 2001 г. и ПР, докато през четирите години, предхождащи приемането на окончателни изравнителни мерки, загубата възлиза на почти седем пункта. Следователно може да се приеме, че мерките са постигнали една от своите цели, а именно да намалят влошаването на положението с пазарния дял. От друга страна, доходността на промишлеността на Общността е по-лоша през ПР, отколкото преди налагането на окончателните изравнителни мерки. Ако тези мерки не бяха заобикаляни чрез внос през Бразилия и Израел, положението би могло да е по-благоприятно. По-нататък следва да се припомни, че ефикасността на мерките, а оттам и техният обезщетяващ ефект върху вредоносното положение на промишлеността на Общността бяха сериозно засегнати от факта, че ангажиментите не функционираха правилно, както е посочено в съображение 135.

(162)

Следва да се заключи, че положението на промишлеността на Общността не се е подобрило до степента, която би могла да се очаква след налагането на окончателните изравнителни и антидъмпингови мерки. Следователно положението на промишлеността на Общността продължава да е нестабилно.

(163)

В допълнение на това, че първоначалните мерки са заобикаляни, а ангажиментите не довеждат до желания ефект, беше анализирано и дали други фактори, като например вноса от трети страни или хипотетична неефективност на промишлеността на Общността, биха могли да обяснят постоянното лошо финансово положение на последната. В това отношение се установи, че не може да се изключи възможността нестабилното положение да се дължи в известна степен на вноса от Република Корея и свиването на потреблението. Но тези два фактора, сами по себе си, не могат да обяснят настоящото положение с промишлеността на Общността. Нещо повече, от решаващо значение е как би се развивала промишлеността на Общността в отсъствието на изравнителните мерки и дали има вероятност отново да ѝ бъде причинена вреда. Този въпрос е разгледан в следващия раздел.

(164)

След оповестяването двама производители износители твърдяха, че вносът от САЩ, увеличаването на заплатите в промишлеността на Общността и спадът на потреблението в Общността са фактори, които влияят значително върху нестабилното положение на промишлеността на Общността. По отношение на вноса от САЩ следва да се припомни (виж съображение 140), че цените на вноса от тази страна средно са значително по-високи от тези на вноса от разглежданата страна, а също и от цените на промишлеността на Общността в рамките на ПР. Нещо повече, установи се, че цените на вноса от тази страна са значително по-високи от гореспоменатите в рамките на целия разглеждан период. Следователно има основание да се заключи, че този фактор няма никакво негативно влияние върху положението на промишлеността на Общността. По отношение на нарастването на разходите за заплати на едно заето лице (12 %) следва да се отбележи, че каквито и да било негативни ефекти, причинени от този фактор на положението на промишлеността на Общността, са до голяма степен компенсирани от паралелния спад в заетостта през разглеждания период, което означава, че сметката за заплати се е променила само с 3,3 %. Следователно твърдението, че този фактор е оказал значително влияние върху положението на промишлеността на Общността, не може да бъде прието. По отношение на спада в потреблението, по-горе е признато, че този фактор може да се е отразил в известна степен на нестабилното положение на промишлеността на Общността. Той обаче не може да бъде приет за значителен, като се има предвид, че спадът в обема на продажбите към несвързани клиенти е само 2 %, в контраст с общия спад на потреблението от 7 %. В светлината на фактите, установени в раздели Е и Ж и в светлината на гореизложеното следва да се заключи, че вносът от САЩ не може да е оказал отрицателно влияние върху промишлеността на Общността, а другите два посочени по-горе фактора в най-добрия случай може да са играли второстепенна роля.

З.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ И/ИЛИ ПОВТАРЯНЕ НА ВРЕДИТЕ

1.   ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

(165)

Както беше видяно, въвеждането на изравнителни мерки е позволило на промишлеността на Общността да се възстанови само в известна степен от претърпените вреди. В резултат на няколко споменати по-горе елемента тя все още се намира в крехко и уязвимо положение. По тази причина бяха разгледани различни фактори, за да се определи дали положението на промишлеността на Общността ще остане същото, ще се подобри или ще се влоши, ако се остави срокът на мерките да изтече.

(166)

Проверката дали е вероятно вредите да продължат и/или да се повторят в случай на отмяна на мерките се основа по-специално на информацията, предоставена от сътрудничещите производители износители. Беше проверена и информация относно цените на вноса, осъществяван от износители, различни от сътрудничещите, предоставена от Евростат. Бяха проверени ценовите политики на сътрудничещите производители износители на други експортни пазари, експортните им цени за Общността, производственият им капацитет и запаси. Накрая беше преценен и вероятният ефект от отмяната на мерките върху цените на другия внос.

2.   ВРЪЗКА МЕЖДУ ЕКСПОРТНИЯ ОБЕМ И ЦЕНИТЕ ЗА ТРЕТИ СТРАНИ И ЕКСПОРТНИЯ ОБЕМ И ЦЕНИТЕ ЗА ОБЩНОСТТА

(167)

Беше установено, че средната експортна цена на индийските продажби за страни, които не са членки на ЕС, е значително по-ниска от средната експортна цена за Общността, а също и по-ниска от тази на вътрешния пазар. Продажбите на индийските износители в страни, които не са членки на ЕС, се осъществяват в значителни количества, достигащи до 73 % от общите експортни продажби. Следователно се прие, че ако действието на мерките се прекрати, индийските износители ще имат стимул да пренасочат значително количество от своя износ за други трети страни към по-привлекателния пазар на Общността на ценови нива, които макар и по-високи, вероятно ще останат под текущите ценови нива на експорт към Общността.

3.   НЕИЗПОЛЗВАН КАПАЦИТЕТ И ЗАПАСИ

(168)

Средно взето, сътрудничещите индийски производители имат значителен свободен капацитет, който е три пъти по-голям от количеството, изнасяно към Общността през ПР. Значителни са и средните запаси от готова продукция, които към края на ПР възлизат на 16 % от обема на износа към Общността. Следователно съществува потенциал за значително увеличаване на количествата, изнасяни към ЕО, по-специално тъй като няма признаци пазарите на трети страни или вътрешният пазар да са способни да поемат каквато и да било допълнителна продукция. В това отношение следва да се отбележи, че е доста невероятно вътрешният пазар на Индия, поради присъствието там на още четирима конкуриращи се производители, да бъде способен да абсорбира свободния капацитет на четиримата сътрудничещи производители износители.

4.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(169)

Следователно производителите в разглежданата страна имат потенциала да увеличат и/или пренасочат обема на своя износ към пазара на Общността. Разследването показа, че на основата на сравними типове продукт производителите износители продават разглеждания продукт на по-ниски цени, отколкото промишлеността на Общността (маржът на занижаване варира между 2 и 21 %). Вероятно тези ниски цени ще останат, а дори може да бъдат и още понижени, в съответствие с положението в останалата част на света, както е споменато в съображение 134, също така с цел да се завладее отново пазарният дял, държан преди въвеждането на мерките. Подобно ценово поведение, съчетано със способността на износителите от разглежданата страна да доставят значителни количества от разглеждания продукт на пазара на Общността, най-вероятно ще подсили тенденцията за натиск върху цените на пазара с очакван отрицателен ефект върху икономическото положение на промишлеността на Общността.

(170)

Както е показано по-горе, положението на промишлеността на Общността остава уязвимо и несигурно. Има вероятност, ако промишлеността на Общността бъде изложена на увеличен обем от внос от разглежданата страна, осъществяван на субсидирани цени, това да доведе до спад в нейните продажби, пазарен дял, цени, а също така впоследствие и до влошаване на финансовото положение до нивата, установени при първоначалното разследване. На тази основа следва да се заключи, че отмяната на мерките най-вероятно ще доведе до влошаване на и без това несигурното положение и до повторното възникване на дори по-вредоносно състояние за промишлеността на Общността.

I.   ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

(171)

В съответствие с член 31 от основния регламент беше проверено дали поддържането на съществуващите изравнителни мерки не е в противоречие с интересите на Общността като цяло. Определянето на интереса на Общността се основа на оценката на различните съставящи го интереси.

(172)

Следва да се припомни, че при първоначалното разследване се прие, че въвеждането на мерките не е в противоречие с интереса на Общността. В допълнение на това фактът, че настоящото разследване е преглед, който анализира положение, при което изравнителните мерки вече съществуват, позволява оценката на всеки ненужен отрицателен ефект от настоящите изравнителни мерки върху засегнатите страни.

(173)

На тази основа беше проверено дали въпреки заключението, че по всяка вероятност вредоносното субсидиране ще продължи или ще се повтори, не съществуват наложителни причини, които да доведат до заключението, че запазването на мерките в този конкретен случай няма да е в интерес на Общността.

2.   ИНТЕРЕС НА ПРОМИШЛЕНОСТТА НА ОБЩНОСТТА

(174)

Промишлеността на Общността е доказала, че е структурно жизнеспособна. Това се потвърждава от нейните експортни продажби, които остават на стабилно високо ниво от 2001 г. насам, и от положителното развитие на нейното икономическо положение след въвеждането на изравнителните мерки през 1999 г. По-специално фактът, че промишлеността на Общността буквално спира да губи пазарен дял в годините преди ПР, контрастира рязко с положението преди въвеждането на мерките. В периода между 2001 г. и ПР спадат и загубите на промишлеността на Общността. По-нататък следва да се припомни установеното заобикаляне на мерките чрез внос от Бразилия и Израел, а също така и фактът, че ангажиментите не функционираха според желаното. Ако това не се бе случило, положението на промишлеността на Общността би било още по-добро.

(175)

Следователно е разумно да се очаква, че промишлеността на Общността ще продължи да се ползва от сега действащите мерки и ще продължи да се възстановява, вероятно като си възвърне пазарен дял и подобри своята доходност. Ако мерките не бъдат запазени, вероятно промишлеността на Общността ще търпи по-големи вреди от увеличения внос на субсидирани цени от разглежданата страна и нейното понастоящем недобро финансово положение ще се влоши още повече.

3.   ИНТЕРЕС НА ВНОСИТЕЛИ/ПОЛЗВАТЕЛИ

(176)

Както е посочено в съображение 20, пълно сътрудничество на разследването оказа само една компания вносител, която е също така и ползвател. По съображения за поверителност точните цифри за този вносител/ползвател не могат да бъдат разкрити. Независимо от това този вносител/ползвател се приема за представителен за положението на другите вносители/ползватели в Общността поради относително високия му оборот. Този вносител закупува PET фолио от различни източници, включително Индия и промишлеността на Общността. Препродажбите на разглеждания продукт с произход от Индия, осъществявани от компанията, възлизат на 20 % от нейния оборот за ПР. Доходността на сътрудничещия вносител/ползвател възлиза на 5 % до 10 % от оборота през ПР.

(177)

По-нататък, следва да се припомни, че при първоначалното разследване беше установено, че ефектът от въвеждането на мерките няма да бъде значителен нито за вносителите, нито за ползвателите. Макар мерките да съществуват от пет години, вносителите/ползвателите в Общността продължават да се снабдяват и от Индия. Не бяха представени никакви данни и за това, че е имало трудности с намирането на алтернативни източници. Нещо повече, не трябва да се забравя, че по отношение на въвеждането на мерките върху ползвателите първоначалното разследване стигна до заключението, че като се има предвид пренебрежимо слабото влияние на цените на PET фолиото върху промишлеността на ползвателите, всякакво тяхно нарастване вероятно не би могло да има забележим ефект върху нея. Не бяха установени признаци в противоположен смисъл и след въвеждането на мерките. Следва да се заключи, че запазването на изравнителните мерки вероятно няма да окаже сериозно влияние върху вносителите/ползвателите в Общността.

4.   ИНТЕРЕС НА СНАБДИТЕЛИТЕ

(178)

Първоначалното разследване стигна до извода, че снабдителите на промишлеността на Общността ще се облагодетелстват от въвеждането на мерките. Както е посочено по-горе, само един снабдител сътрудничи на разследването и потвърди този факт, тъй като той е почти единственият снабдител на производителите в Общността и би пострадал от влошаването на финансовото им здраве. Следователно се приема, че запазването на мерките ще продължи да оказва положително влияние върху снабдителите.

5.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(179)

Като се има предвид гореизложеното, следва да се заключи, че не съществуват наложителни причини, на основание интерес на Общността, които да са срещу запазването на настоящите изравнителни мерки.

Й.   ИЗРАВНИТЕЛНИ МЕРКИ

(180)

Всички страни бяха информирани за основните факти и съображения, на основата на които се планира да бъде препоръчано запазването на съществуващите в момента мерки. На страните беше предоставено време да изразят позициите си след оповестяването.

(181)

От горното следва, че както е предвидено в член 21, параграф 2 от основния регламент, изравнителните мерки, приложими спрямо вноса на PET фолио с произход от Индия, следва да бъдат запазени. Припомня се, че тези мерки се състоят от адвалорни мита.

(182)

Както е очертано в съображение 4, изравнителните мерки са разширени, за да включват и вноса на PET фолио, изпращано от Бразилия и Израел, независимо дали то е с деклариран произход от Бразилия или Израел или не. Изравнителните мерки, за които е посочено, че ще бъдат запазени в съображение 181, следва да са мерките, разширени да обхващат и вноса на PET фолио, изпращано от Бразилия и Израел, независимо дали то е с деклариран произход от Бразилия или Израел или не. Бразилските и израелските производители износители, които са освободени от мерките, така както те са разширени с Регламент (ЕО) № 1976/2004 и изменени с Регламент (ЕО) № 101/2006 на Съвета, следва да бъдат освободени и от мерките, налагани с настоящия регламент.

(183)

Индивидуалните изравнителни митнически ставки за компаниите, определени в настоящия регламент, отразяват положението, установено по време на прегледа относно сътрудничещите износители. Така те се прилагат изключително за внос на продукти, произведени от компаниите и по този начин от споменатите конкретни юридически лица. Вносът на разглеждания продукт, произведен от която и да било друга компания, непосочена изрично в оперативната част на настоящия регламент с название и адрес, включително и лица, свързани с онези, които са изрично споменати, не може да се ползва от тези ставки и се подлага на митническата ставка, приложима за „всички останали компании“.

(184)

Всяка претенция за прилагането на тези индивидуални изравнителни митнически ставки(например след промяна на името на лицето или започването на ново производство, или промяна в продаващите лица) се отправя до Комисията (19) незабавно с цялата релевантна информация, и по-специално модификацията в дейността на компанията, свързана с производството, вътрешните и експортните продажби, свързани например с промяна на названието или в произвеждащите, или продаващите лица. Ако това е уместно, Комисията след консултации с Консултативния комитет, изменя съответно регламента, като осъвременява списъка на компаниите, ползващи се от индивидуалните митнически ставки.

(185)

С цел да се осигури правилното прилагане на изравнителните мита, нивото на остатъчното мито следва не само да се прилага спрямо несътрудничилите износители, но също и спрямо компаниите, които не са осъществявали никакъв износ в рамките на ПР. Същевременно последните са поканени, когато изпълнят изискванията на член 20 от основния регламент, да представят искане за преглед в съответствие с посочения член, за да може тяхното положение да бъде разгледано индивидуално,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се окончателно изравнително мито върху вноса на полиетилен терефталатно (PET) фолио, попадащо под кодове по КН ex 3920 62 19 (кодове по ТАRIC 3920621903, 3920621906, 3920621909, 3920621913, 3920621916, 3920621919, 3920621923, 3920621926, 3920621929, 3920621933, 3920621936, 3920621939, 3920621943, 3920621946, 3920621949, 3920621953, 3920621956, 3920621959, 3920621963, 3920621969, 3920621976 и 3920621994) и ex 3920 62 90 (кодове по TARIC 3920629033 и 3920629094), с произход от Индия.

2.   Ставката на митото, приложимо спрямо цена при свободна доставка на границата на Общността преди обмитяване, за внос от Индия на производство на компаниите, изброени по-долу, е както следва:

Страна

Компания

Окончателно мито (%)

Допълнителен код по TARIC

Индия

Ester Industries Limited,

75-76, Amrit Nagar,

Behind South Extension

Part-1,

New Delhi-110 003,

India

12,0

A026

Индия

Flex Industries Limited,

A-1, Sector 60,

Noida 201 301 (U.P.),

India

12,5

A027

Индия

Garware Polyester Limited

Garware House,

50-A, Swami Nityanand

Marg,

Vile Parle (East),

Mumbai 400 057,

India

3,8

A028

Индия

India Polyfilms Limited,

112 Indra Prakash Building,

21 Barakhamba Road,

New Delhi 110 001,

India

7,0

A029

Индия

Jindal Poly Films Limited,

56 Hanuman Road,

New Delhi 110 001,

India

7,0

A030

Индия

MTZ Polyfilms Limited,

New India Centre, 5th floor,

17 Co-operage Road

Mumbai 400 039,

India

8,7

A031

Индия

Polyplex Corporation Limited,

B-37, Sector-1,

Noida 201 301,

Dist. Gautam Budh Nagar,

Uttar Pradesh,

India

19,1

A032

Индия

Всички останали компании

19,1

A999

3.   Окончателното изравнително мито, приложимо за вноса от Индия, както е посочено в параграф 2, се разширява, за да обхване вноса на същото полиетилен терефталатно (PET) фолио, изпращано от Бразилия и изпращано от Израел (независимо дали то е с деклариран произход от Бразилия или Израел или не). (Кодове по TARIC 3920621901, 3920621904, 3920621907, 3920621911, 3920621914, 3920621917, 3920621921, 3920621924, 3920621927, 3920621931, 3920621934, 3920621937, 3920621941, 3920621944, 3920621947, 3920621951, 3920621954, 3920621957, 3920621961, 3920621967, 3920621974, 3920621992, 3920629031, 3920629092), с изключение на произведеното от:

Terphane Ltda BR 101, km 101, City of Cabo de Santo Agostinho, State of Pernambuco, Brazil (допълнителен код по TARIC A569);

Jolybar Filmtechnic Converting Ltd (1987), Hacharutsim str. 7, Ind. Park Siim 2000, Natania South, 42504, POB 8380, Israel (допълнителен код по TARIC A570);

Hanita Coatings Rural Cooperative Association Ltd, Kibbutz Hanita, 22885, Israel (допълнителен код по TARIC A691).

4.   Ако не е предвидено друго, прилагат се действащите разпоредби относно митническите задължения.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 27 февруари 2006 година.

За Съвета

Председател

U. PLASSNIK


(1)  ОВ L 288, 21.10.1997 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент № 461/2004 (ОВ L 77, 13.3.2004 г., стр. 12).

(2)  ОВ L 316, 10.12.1999 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 227, 23.8.2001 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 227, 23.8.2001 г., стр. 56.

(5)  ОВ C 40, 17.2.2005 г., стр. 8.

(6)  ОВ L 342, 18.11.2004 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 101/2006 (ОВ L 17, 21.1.2006 г., стр. 1).

(7)  ОВ L 342, 18.11.2004 г., стр. 8. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 101/2006.

(8)  ОВ C 154, 28.6.2002 г., стр. 2.

(9)  ОВ L 68, 8.3.2006 г., стр. 1.

(10)  ОВ C 281, 22.11.2003 г., стр. 4.

(11)  ОВ C 1, 4.1.2005 г., стр. 5.

(12)  ОВ L 218, 23.8.2005 г., стр. 3.

(13)  ОВ C 62, 11.3.2004, стр. 4.

(14)  ОВ C 306, 10.12.2004, стр. 2.

(15)  ОВ C 189, 9.8.2002 г., стр. 34.

(16)  ОВ C 297, 2.12.2004 г., стр. 2.

(17)  Нотификация № 1/2002—2007 от 31 март 2002 г. на Министерството на търговията и промишлеността на ПИ.

(18)  Регламент (ЕО) № 1628/2004 на Съвета, ОВ L 295, 18.9.2004 г., стр. 4 (съображение 13).

(19)  Европейска комисия, Генерална дирекция „Търговия“, дирекция B, J-79 5/17, B-1049 Brussels.