11/ 45

BG

Официален вестник на Европейския съюз

171

L 068/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Съветът, с Регламент (ЕО) № 2597/1999 (2), наложи окончателно изравнително мито върху вноса на фолио от полиетилен терефталат (PET), което се включва в кодове по КН ex 3920 62 19 и ex 3920 62 90, с произход от Индия („окончателните изравнителни мерки“). Мерките бяха под формата на адвалорно мито, вариращо в размер между 3,8 % и 19,1 %, наложено върху вноса от индивидуално назовани износители и със ставка на остатъчното мито от 19,1 %, наложено върху вноса от всички останали дружества.

(2)

Съветът, с Регламент (ЕО) № 1676/2001 (3), наложи окончателни антидъмпингови мита върху вноса на фолио от PET, с произход, inter alia, от Индия („окончателните антидъмпингови мерки“). Използван бе методът на подбор на индийските производители износители чрез представителна статистическа извадка, като бяха наложени индивидуални мита в размер от 0 % до 62,6 % за дружествата в извадката, докато за другите оказващи съдействие дружества, които не са включени в извадката, бе дадено мито на базата на среднопретегления дъмпингов марж от 57,7 %, намален с маржа на индивидуалното им възстановяванията при износ. На всички останали дружества бе наложено мито в размер на 53,3 %. Първоначалният период на разследване бе от 1 април 1999 г. до 31 март 2000 г. (наричан по-нататък „първоначалният период на разследване“).

(3)

На 22 август 2001 г. Комисията, с Решение 2001/645/ЕО (4), прие гаранциите, предложени от пет индийски производители: Ester Industries Limited (Ester), Flex Industries Limited (Flex), Garware Polyester Limited (Garware), MTZ Polyfilms Limited (MTZ), и Polyplex Corporation Limited (Polyplex). На 17 февруари 2005 г. Комисията обяви промяната в наименованието на MTZ чрез съобщение, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (5).

(4)

С регламенти (ЕО) № 1975/2004 и (ЕО) № 1976/2004 Съветът разшири действието на окончателните изравнителни и антидъмпингови мерки върху вноса на фолио от PET, с произход от Индия, за да включи и вноса на същия продукт, изпращан от Бразилия и Израел, независимо дали е деклариран или не като произхождащ от Бразилия или Израел.

(5)

На 28 юни 2002 г. (6) Комисията започна частично междинно преразглеждане на Регламент (ЕО) № 2597/1999, което се ограничаваше до формата на окончателните изравнителни мерки, и по-специално, до изследване на приемливостта на гаранцията, предложена от един индийски производител износител, съгласно член 19 от основния регламент. Разследването бе прекратено с приемането на Регламент (ЕО) № 365/2006 на Съвета (7).

(6)

На 22 ноември 2003 г. (8) Комисията започна частично междинно преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1676/2001, което се ограничаваше до нивото на окончателните антидъмпингови мерки. Това разследване бе приключено с приемането на Регламент (ЕО) № 365/2006, с който се изменя Регламент (ЕО) № 1676/2001.

(7)

На 10 декември 2004 г. (9) Комисията започна преразглеждане на срока на изтичане на окончателните изравнителни мерки. Разследването бе приключено с приемането на Регламент (ЕО) № 367/2006 на Съвета (10), с който се запазиха окончателните изравнителни мерки.

(8)

На 23 август 2005 г. (11) Комисията започна преразглеждане на регламенти (ЕО) № 1975/2004 и (ЕО) № 976/2004, по отношение на заявлението от един израелски производител за освобождаване от мерките с разширено действие. Разследването бе приключено с Регламент (ЕО) № 101/2006 на Съвета (12).

(9)

На 5 ноември 2004 г. молба за частично междинно преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1676/2001, ограничено по обхват до нивото на дъмпинга, бе подадена от следните производители от Общността: Du Pont Teijin Films, Mitsubishi Polyester Film GmbH и Nuroll SpA (наричани по-нататък „заявителите“). Заявителите представляват основен дял от производството на Общността на фолио от PET. Дружеството Toray Plastics Europe отбеляза подкрепата си за молбата, въпреки че това дружество не бе официален заявител.

(10)

Заявителите твърдяха, че по отношение на вноса на фолио от PET от петте индийски производители, от които са приети гаранции с Решение 2001/645/ЕО, нивото на действащите на мерки вече не е ефективно, за да противодейства на вредните последици на дъмпинга.

(11)

След като бе определено, след консултации с Консултативния комитет, че съществуват достатъчни доказателства да се оправдае започването на частично междинно преразглеждане, Комисията обяви на 4 януари 2005 г., чрез Съобщение за започване, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (13), започването на частично междинно преразглеждане, в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент.

(12)

Преразглеждането бе ограничено по обхват до изследване на дъмпинга от петте индийски производители износители, от които са приети гаранции и до нивото на остатъчното мито, с цел да се оцени необходимостта от продължаване, премахване или изменение на нивото на действащите мерки. Периодът на разследване бе от 1 октомври 2003 г. до 30 септември 2004 г.

(13)

Комисията официално уведоми производителите износители, представителите на изнасящата страна и производителите от Общността за започването на частичното междинно преразглеждане. На заинтересованите страни бе дадена възможността да представят писмено становищата си и да поискат да бъдат изслушани в срока, посочен в съобщението за започване на преразглеждането.

(14)

С оглед да получи информацията, която счита за необходима за целите на разследването, Комисията изпрати въпросници до засегнатите производители износители, всички от които оказаха съдействие като отговориха на въпросника. Бяха извършени посещения с цел проверка в помещенията на следните производители износители от Индия:

(15)

Разглежданият продукт, както е определен при първоначалното разследване, е фолио от полиетилен терефталат (PET) с произход от Индия, който като правило се обявява под код по КН ex 3920 62 19 и ex 3920 62 90.

(16)

Както и при първоначалното разследване, бе установено, че фолио от PET, произвеждано и продавано на вътрешния пазар на Индия и фолио от PET, изнасяно в Общността от Индия, притежават едни и същи основни физически и технически характеристики и има еднакви приложения. Следователно, те са подобни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(17)

С цел да се установи нормалната стойност, най-напред бе проверено, че общите продажби на вътрешния пазар на всеки от производителите износители са представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент, т.е. че те възлизат на 5 % или повече от обема на общите продажби на разглеждания продукт, изнасян за Общността. За всички дружества, бе установено, че общите продажби са представителни.

(18)

След това бе установено дали общите продажби на вътрешния пазар за всеки вид продукт съставляват 5 % или повече от обема на продажбите на същия продукт, изнасян в Общността. За две дружества бе установено, че продават второкачествено фолио на вътрешния пазар, а не за Общността. Тъй като второкачественото фолио не е директно съпоставимо с фолио от първо качество, продажбите на второкачествено фолио са изключени от изчислението на нормалната стойност. Друго дружество е продавало на вътрешния пазар фолио от три различни категории качество, но само фолиото от най-високо качество е продавано за Общността. При продажбата на фолио с три категории качество, дружеството често е продавало първокачествено и второкачествено фолио en masse с фолио от трето качество, но всички на цената на фолио от трето качество. Това бе обяснено като форма на освобождаване от запасите. Отново тези изчисления не бяха включени в изчислението.

(19)

Едно дружество е продавало на търговците на вътрешния пазар стоки, които са предназначени за износ. Стоките били лесни за идентифициране като предназначени за износ, тъй като са били обект на различен данъчен режим от този за обичайните продажби на вътрешния пазар. Дружеството не е могло да посочи дали крайното местоназначение на стоките е било Общността или трета страна. Тези продажби следователно се изключват от изчислението.

(20)

За видовете продукти, при които продажбите на вътрешния пазар съставляват 5 % или повече от обема на продажбите на същия вид, изнасян в Общността, бе проучено дали са били направени значителни продажби в обичайния ход на търговия, съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент. За всеки вид продукт, когато обемът на продажбите на вътрешния пазар, осъществени по нетни продажни цени, които се равняват или са над разходите за производството, представлява над 80 % от общия обем на продажбите на този вид, и когато средно претеглената цена на този вид е равна на или е над размера на разходите за производството, нормалната стойност бе установена на базата на действително заплатената средно претеглена цена за продажбите на този вид на вътрешния пазар, независимо дали тези продажби са рентабилни или не са. За видовете продукти, при които обемът на рентабилните продажби е равен или по-малък от 80 %, но не по-малко от 10 % от продажбите, или когато средно претеглената цена за този вид е под размера на разходите за производство, нормалната стойност се основаваше на средно претеглената цена, действително заплатена, единствено за рентабилните продажби на този вид на вътрешния пазар.

(21)

За видовете продукти, при които не могат да се използват цените на вътрешния пазар на производителите износители, за да се установи нормалната стойност, поради недостатъчна представителност или поради липса на достатъчни продажби в обичайния ход на търговия, нормалната стойност бе конструирана на базата на производствените разходи на видовете продукти, изнасяни за Общността, които са направени от засегнатите производители износители плюс разумния размер на разходите за търговия, общите и административните разходи (ТОА разходи) и за печалбата, съгласно член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(22)

В съответствие с член 2, параграф 6 от основния регламент, разходите за търговия, общите и административните разходи (ТОА) се основаваха на разходите, направени от производителите износители по отношение на продажбите им на вътрешния пазар на разглеждания продукт, за които бе установено, че са представителни. Нормата на печалбата бе изчислена на базата на средно претегления марж на печалбата на всяка дружество за видовете продукти, продавани на вътрешния пазар в достатъчни количества в обичайния ход на търговия.

(23)

След оповестяване на информацията, един производител износител оспори направеното коригиране на цената, заплатена за една специфична суровина. Оспорената корекция бе преразгледана, след което нивото на корекцията бе преработено и дъмпинговия марж бе повторно изчислен съобразно с това.

(24)

Друго дружество твърдеше, че фолио, което не е от най-високото качество следва да бъде включено в изчислението и, че „корекции“ следва да се направят с цел въпросното фолио да бъде сравнимо с нивото на фолио от първо качество. Също се твърдеше, че в допълнение на включването на тези сделки, ще се наложи едно преизчисляване на нормата на печалбата.

(25)

Обемът на фолио от второ и трето качество, изключено от изчислението представлява по-малко от 3 % от всички продажби на вътрешния пазар. По този начин се счита, че оставащите сделки на вътрешния пазар са достатъчно представителни за едно точно изчисление на нормалната стойност. Следователно не се налага преизчисление на нормата на печалбата.

(26)

На производителите износители се разкриха изчисленията и те представиха някои коментари. Комисията взе под внимание тези коментари и, доколкото бе установено, че са оправдани, коригира изчисленията съобразно с това.

(27)

Що се отнася до определянето на експортните цени, следва да се припомни, че настоящото разследване се опитва да установи дали равнището на дъмпинга се е изменило и дали тези промени могат да се считат, че са от дълготраен характер. В този контекст, определянето на експортните цени не може да се ограничи до проучване на миналото поведение на износителите, но трябва да изследва също вероятното развитие на експортните цени в бъдеще. С други думи трябва да се определи дали миналите експортни цени са надеждни като показател на вероятните бъдещи експортни цени. В този случай, и с оглед на факта, че са приети доброволни гаранции, се изследва по-специално дали съществуването на тези доброволни гаранции е повлияло на миналите експортни цени, така че да ги направи ненадеждни за установяването на бъдещото експортно поведение.

(28)

С цел да се изследва дали експортните цени за Общността са надеждни и предвид съществуването на доброволни гаранции, експортните цени за Общността бяха анализирани във връзка с минималните импортни цени (МИЦ) на доброволните гаранции Всъщност бе необходимо да се установи дали експортните цени за Общността бяха определени на съответното ниво главно, в резултат на ефекта от съществуването на МИЦ, установени с доброволните гаранции и следователно дали те са устойчиви или не. Следователно, бе разгледано, на среднопретеглена база и на ниво за всяко дружество дали цените, използвани за продажбите за пазара на Общността, са били значително над МИЦ или не, като се вземат предвид особеностите на разглеждания продукт и пазарите, на които се продава през периода на разследването(ПР) и как тези цени се отнасят до цените за износ за трети страни. Когато експортните цени за Общността са били на нивото на средните, доста над МИЦ на ниво дружества, се считаше че тези експортни цени са определени достатъчно независимо от доброволните гаранции, и следователно са надеждни като показател на ценоопределящото поведение, което износителите вероятно ще покажат в бъдеще. Точно обратно, когато експортните цени за Общността са били на нивото на средните, не много над МИЦ, и в допълнение, значително над експортните цени за трети страни, първите се считат, че са повлияни от доброволните гаранции и следователно не достатъчно надеждни, за да бъдат използвани за изчисляване на дъмпинга, съгласно член 2, параграф 8 от основния регламент, в контекста на междинното преразглеждане.

(29)

За двама индийски износители, Flex и Polyplex, бе установено, че експортните им цени за Общността са значително над МИЦ. Следователно, тези експортни цени за Общността бяха счетени за надеждни и се използваха при изчислението на дъмпинга.

(30)

За другите трима производители износители, Ester, Garware и MTZ, бе установено, че експортните цени за Общността са били доста близо до МИЦ. Още повече, бе установено, че експортните цени на тези три дружества за други трети страни, когато се отчитат на базата на всеки отделен вид, са били значително под цените на Общността, като по този начин е вероятно, че при липса на доброволни гаранции тези цени ще бъдат уеднаквени с цените, постигнати за същите видове за други трети страни. Следователно, бе заключено, че експортните цени на тези три дружества за Общността, не би могло да бъдат използвани, за да се установят надеждни експортни цени по смисъла на член 2, параграф 8 от основния регламент, в контекста на настоящото междинно преразглеждане.

(31)

Беше счетено, обаче, че липсата на надеждна цена за тези три индийски износители, поради съществуването на доброволни гаранции в този случай, не следва да доведе до преустановяване на преразглеждането за тези износители, ако независимо от всичко би могло иначе да се установи дълготраен характер при обстоятелства, свързани с тяхното дъмпингово поведение, по-специално относно експортните цени. За целта и предвид това, че производителите износители продават разглеждания продукт на световния пазар, бе решено да се установи експортната цена на базата на действително заплатените цени или тези, които се заплащат за всички трети страни за моделите, продавани за Общността.

(32)

След оповестяване на най-важните факти и съображения, на основата на които се възнамеряваше да се предложи изменение на Регламент (ЕО) № 1676/2001, много от страните представиха становища.

(33)

Редица индийски производители износители и индийското правителство поддържаха тезата, че не съществува правно основание съгласно член 2, параграфи 8 или 9 от основния регламент за основаване на експортните цени на тези за трети страни. Те твърдяха, че експортните цени за Общността съществуват и, че не е достатъчно показано, че има достатъчна база да се откаже използването на тези експортни цени. Те поддържаха тезата, че експортните цени за Общността са надеждни и че те трябва да се използват вместо цените за трети страни.

(34)

По отношение на използването на експортните цени за трети страни, трябва да се заяви, че целта на това преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент е да се определи дали продължаващото налагане на мерките е все още необходимо, за да се компенсира дъмпинга. При изследването на равнището на дъмпинга на засегнатите износители, е необходимо да се проучи изменението в равнището на дъмпинга в сравнение с първоначалните констатации относно дъмпинга. Следва да се отбележи, че използването на цените за трети страни, а не тези за Общността в случая на трите индийски производители износители, не се основава на приложението на член 2, параграфи 8 или 9 от основния регламент. Както е обяснено в съображения 27 и 28 , това се обосновава от необходимостта да се оцени вероятността тези цени за Общността да се задържат в бъдеще и, следователно, вероятността от повторно появяване на дъмпинг.

(35)

Заключението, изведено от тази оценка бе, че в случая на трите индийски производители износители, цените им за Общността са били повлияни от съществуването на МИЦ, тъй като те са определени много близо до МИЦ. Така те не са резултат само от пазарни сили и е малко вероятно да се задържат на същото ниво в бъдеще. Следователно, бе счетено, че няма цени за Общността, които биха могли да се използват за изчисляването на дъмпинга. При липса на експортна цена за Общността, бе счетено, че цените за трети страни формират точна и разумна алтернативна база за установяването на експортни цени по време на периода на разследването и за изчисляването на дъмпинга.

(36)

Един индийски производител износител заяви, че отхвърлянето на неговите продажни цени за Общността и използването на цените му за трети страни представлява дискриминация за това, че се третира по различен начин от онези износители, за които техните продажни цени са използвани за Общността.

(37)

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че не се е появила дискриминация при установяването на експортните цени, тъй като един и същи подход бе приложен за всички индийски износители. По отношение на всеки производител износител, бе оценено съществуването на подходящи експортни цени за Общността за целите на изчисляване на дъмпинга. Това се извърши чрез сравняване на експортните цени на всеки производител износител за Общността с МИЦ, за да се установи дали те не могат да бъдат счетени като определени независимо от онези МИЦ. Както е обяснено в параграф 28 , в случаите, когато тези цени са значително над МИЦ, се стига до заключението, че те не са били повлияни от МИЦ и, че цените могат да се използват за изчисляване на дъмпинга, тъй като са надеждни като показател на ценоопределящото поведение, което производителите износители е вероятно да покажат в бъдеще.

(38)

Когато бе счетено, че цените за Общността са били повлияни от съществуването на МИЦ, тогава тези цени не са счетени за надеждни като показател за ценоопределящото поведение, което износителят е вероятно да покаже в бъдеще, и не са използвани за изчисляването на дъмпинга. В този случай като алтернатива са използвани цените за трети страни. Следователно фактът, че са били използвани действителните експортни цени на някои износители, докато за други износители са били използвани техните експортни цени за трети страни, не е дискриминация на третирането между износителите.

(39)

Редица индийски производители износители не се съгласиха със заключението, че техните експортни цени за Общността са били доста близко до МИЦ и следователно не биха могли да се използват за изчисляване на дъмпинга. Те считаха, че техните цени са доста над МИЦ и изтъкнаха, че съгласно ценовата доброволна гаранция от тях се е изисквало те да не продават под МИЦ. Един износител приведе аргумента, че сравнението спрямо МИЦ не е задоволителна база, за да се определи дали цените за Общността са разумни и надеждни или не, а по-скоро че едно сравнение с цените на други индийски производители износители или на промишлеността на Общността би било по-подходящо.

(40)

В тази връзка, както е обяснено в съображение 30, институциите на Общността са установили, че цените на тримата производители износители не са доста над нивото на МИЦ, така че да покажат, че те са определени независимо от МИЦ. Затова, тези цени не представляват подходяща база за изчисляване на дъмпинга. Фактът, че съгласно ценовите доброволни гаранции, от производителите износители се е изисквало само да не продават под МИЦ, следователно е бил не само безспорен, но и нерелевантен за този тип анализ.

(41)

В контекста на съображенията дали цените за Общността са били повлияни от съществуването на МИЦ, следва да бъде отбелязано, че когато се представят доброволни гаранции, е необходимо да се обмисли дали експортните цени са надеждни и формират подходяща база за изчисляване на дъмпинговите маржове. Когато цените за Общността са повлияни от фактори, различни от пазарните сили, като МИЦ по доброволната гаранция, тогава тези цени се считат за неразумни и ненадеждни. В този случай, трябва да се отбележи, че сравнение с цените на всеки производител износител с други трети страни, както е споменато в съображение 28, бе счетено за по-целесъобразно, за да се определи поведението във връзка с ценоообразуването на даден производител износител, отколкото едно сравнение с цените на други индийски производители износители или промишлеността на Общността, тъй като то осигурява по-добро вникване в индивидуалното бизнес поведение на производителите износители.

(42)

Промишлеността в Общността приведе аргумента, че с оглед на изопачаващия ефект от МИЦ по доброволната гаранция, действителните продажни цени за Общността следваше да бъдат отхвърлени и вместо това да се използват цените за трети страни в случая на всички индийски производители износители. Те изразиха също така загриженост, че тези индийски производители износители с ниски дъмпингови маржове, изчислени като се използват експортните цени за Общността, не биха продължили да поддържат цените си на същото ниво в бъдеще.

(43)

Що се отнася до този аргумент, и както е обяснено в съображение 32, бе приет еднакъв подход по отношение на всички индийски производители износители. Използването или неизползването на цените на всеки износител за Общността се базираше на резултата от оценката дали тези цени са или не са повлияни от съществуването на МИЦ и на разликата между техните цени за Общността и експортните цени за трети страни, както е обяснено в съображение 28.

(44)

Промишлеността в Общността също поддържаше тезата, че сравнението на база средно претеглена цена между експортните цени и МИЦ, с цел да се определи дали цените за Общността са представителни за бъдещото поведение и надеждни за оценката на дъмпинга, е в противоречие с резултатите от преразглеждането на формата на мерките, съгласно които МИЦ повече не са подходящи.

(45)

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че въпросът при преразглеждането на формата на антидъмпинговите мерки бе дали ценовите доброволни гаранции все още са или не са подходящи или уместни (в смисъл, че те биха имали същия ефект като налагането на антидъмпингово мито) за изнасяните продукти съгласно тези гаранции (виж съображение 8 на Регламент (ЕО) № 365/2006 на Съвета). При това преразглеждане бе установено, че за някои групи продукти значително се е променил обхвата на действителните цени за Общността (както се разширил, така и се е стеснил) от първоначалното разследване и се стигна до заключението, че конкретните МИЦ, базирани на първоначалните цени са били неподходящи, за да се противодейства на вредния ефект на дъмпинга по отношение на текущите продажби. При настоящото преразглеждане, въпросът бе дали или не цените за Общността са били повлияни от съществуването на МИЦ по доброволните гаранциите, т.е. дали те са дълготрайни. Поддържа се тезата, че когато цените са значително над МИЦ, тези цени не са повлияни от МИЦ. Този подход се прилага независимо от това дали ценовите доброволни гаранции са подходящи за продукта. В този случай, цените следователно се определят от пазарните сили и представляват подходяща база оценката на дъмпинговото поведение. Следователно този аргумент се отхвърля.

(46)

Нормалната стойност и експортната цена бяха сравнени на база франко завода. Бе направена подходяща отстъпка под формата на корекции за разликите, които оказват влияние върху цената и ценовата съпоставимост в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Съобразно с това бяха направени промени за разликите в отстъпките, рабатите, транспорта, застраховката, обслужването, натоварването и подчинените на него разходи, опаковането, кредит и комисионни, когато е приложимо, като те са подкрепени от потвърдени доказателства. Бяха направени също и корекции за експортната цена за някои модели на Ester, Garware и MTZ, що се отнася до разликите на физическите характеристики на продукта, продаван за трети пазари спрямо продукта, продаван за Общността, съгласно член 2, параграф 10, буква a) от основния регламент.

(47)

Двама производители износители предявиха също така искане за корекция на експортната цена, по отношение на ограничено количество износ, съгласно член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент, основана на сумата на помощите, получени при износ съгласно Схемата за вписване на митата (СВМ) на база след износа. В тази връзка, бе установено, че съгласно тази схема, получените кредити при износа на разглеждания продукт биха могли да се използват, за да компенсират митата, дължими върху вноса на всички стоки или биха могли да се продават свободно на други дружества. В допълнение, няма ограничение, че внасяните стоки следва да се използват само в производството на изнасяния продукт. Следователно, производителите не показаха, че помощта по линия на схемата СВМ на база след износ е оказала влияние върху сравнимостта на цените и, по-специално, че клиентите последователно са заплащали различни цени на вътрешния пазар поради помощите от СВМ. Следователно, искът бе отхвърлен.

(48)

Дъмпинговият марж бе установен на базата на сравнение на средно претеглената нормална стойност със средно претеглената експортна цена, в съответствие с член 2, параграф 11 от основния регламент. Когато експортните цени се основаваха на цените за трети страни, съответните стойности CIF бяха изчислявани чрез увеличаване на цената франко завода за трети страни със средно претеглената разлика, по вид продукти, между равнището на цените за Общността франко завода и CIF.

(49)

Предвид значителното намаляване на индивидуалните дъмпингови маржове в сравнение с първоначалните мерки, се счете за целесъобразно също да се промени остатъчното мито. Последното бе установено, съгласно член 11, параграф 9 от основния регламент, на базата на най-големия дъмпингов марж, установен за петте разглеждани индийски производители износители, тъй като съответните пет индийски дружества се считат за представителни от включените в извадката оказващи съдействие производители по отношение на обема на вноса, на която основа бе изчислено първоначалното остатъчно мито.

(50)

Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената CIF граница на Общността, без платено мито, са както следва:

(51)

В съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент, бе направен анализ относно това дали промяната в обстоятелствата по отношение на дъмпинга би могла логично да се каже, че има дълготраен характер.

(52)

В тази връзка следва да се отбележи, че нормалната стойност бе установена на базата на разходите и цената на заявителя. Износителите имат съществен вътрешен пазар за разглеждания продукт, а вътрешните цени са се увеличили в сравнение с първоначалното разследване. Не могат да се открият признаци, че нормалната стойност, установена по време на настоящото преразглеждане, не би могло да се счита, че има дълготраен характер.

(53)

Би могло да се твърди, че развитието на цените на суровините, силно свързани с цените на петрола, биха могли да имат съществено влияние върху нормалната стойност. Обаче бе счетено, че тъй като суровините са стоки, цената на които се определя в международен план, последиците от увеличаването на цената би повлияло на всички участници на пазара и, следователно, има въздействие както върху нормалната стойност, така и върху експортната цена.

(54)

Както вече бе споменато в съображения 22 и 23, предвид съществуването на доброволни гаранции, с цел да се изследва дали експортните цени за Общността, биха могли да се считат за имащи или не дълготраен характер, последните е необходимо да се анализират във връзка с МИЦ, определени в доброволните гаранциите. В допълнение, бе направено ценово сравнение между цените на разглеждания продукт, продаван за износ за Общността и износа за трети страни по време на периода на разследване. Както е обяснено в съображение 23, бе счетено, че когато експортните цени за Общността не са доста над МИЦ и са значително над експортните цени за трети страни, последното не се счита да е надежден показател за ценоопределящото поведение, което износителите е вероятно да покажат в бъдеще. Вместо това, експортните цени за трети страни са били използвани, за да се определят бъдещите експортни цени, които би могло да се считат за дълготрайни.

(55)

На тази основа се стига до заключението, че променените обстоятелства по отношение на първоначалното разследване относно дъмпинга е разумно да се счита, че са от дълготраен характер, с тази особеност, че за три индийски износители, както е заключено в съображение 26, дълготрайната промяна в обстоятелствата относно тяхното дъмпингово поведение, по-специално що се отнася до експортните цени, трябваше да бъде установена на базата на цените, действително заплатени или които се заплащат на други трети страни за моделите, продавани за Общността, а не на базата на тяхната експортна цена за Общността.

(56)

Значителното намаляване на индивидуалните дъмпингови маржове на дружествата, включени в извадката, в сравнение с първоначалните мерки, и дълготрайния им характер, може да се считат за представителни също за всички други дружества. Следователно, остатъчното мито трябваше да се промени съобразно с това, както е обяснено в съображение 30.

(57)

С оглед на достигнатите заключения във връзка с дъмпинга и дълготрайния характер на променените обстоятелства, и като се вземат предвид заключенията на Регламент (ЕО) № 365/2006 относно формата на антидъмпинговите мерки (оттегляне на действащите гаранциии), антидъмпинговите мерки върху вноса на разглеждания продукт с произход от Индия, следва да бъдат изменени с цел да се отразят установените нови дъмпингови маржове.

(58)

Тъй като съгласно член 14, параграф 1 от основния регламент, нито един продукт не трябва да подлежи на антидъмпингови и изравнителни мита, с цел справяне с една и съща ситуация, произтичаща от дъмпинга или от субсидирането на износа, действащото изравнително мито, което съответства на възстановяванията при износ, бе приспаднато от антидъмпинговото мито, което трябва да бъде приложено. За остатъчното мито, приспадането съответства на размера на възстановяванията при износ на дружеството, на чиято база бе установен остатъчния дъмпингов марж.

(59)

Въз основа на гореспоменатото, и като се вземат под внимание констатациите от преразглеждането с оглед изтичане срока на действие на окончателните изравнителни мита (Регламент (ЕО) № 367/2006), предложените размери на митото, изразени като процент от цената CIF граница на Общността, без платено мито, са както следва:

(60)

Както е посочено в съображение 4, действието на антидъмпинговите мерки, които са в сила, бе разширено с цел да включи, освен това, и вноса на фолио от PET, експедирано от Бразилия и Израел, независимо дали е деклариран или не като произхождащ от Бразилия или Израел. Действието на изменените антидъмпингови мерки, както е посочено в съображение 59, следва да продължи да се разширява, за да включи вноса на фолио от PET, експедирано от Бразилия и Израел, независимо дали е деклариран или не като произхождащ от Бразилия или Израел. Бразилските и израелските производители износители, които бяха освободени от мерките, чието действие бе разширено с Регламент (ЕО) № 1975/2004 и изменено с Регламент (ЕО) № 101/2006, следва също да бъдат освободени от мерките, изменени с настоящия регламент.

(61)

Всички заинтересовани страни бяха информирани за най-важните факти и съображения, въз основа на които се възнамеряваше да се предложи изменение на Регламент (ЕО) № 1676/2001, като им бе предоставена възможността да коментират.

(62)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговите мита по дружества, посочени в този регламент, са били установени на базата на констатациите от настоящото разследване. Следователно, те отразяват установената ситуация по време на разследването по отношение на тези дружества. Така, тези ставки на митата (за разлика от митото за цялата страна, приложимо за „всички останали дружества“) са по изключение приложими за вноса на продукти, произхождащи от разглежданата страна и произвеждани от дружествата и по този начин от споменатите конкретни юридически лица. Внасяните продукти, произведени от друго дружество, неупоменато конкретно в оперативната част на настоящия регламент с наименование и адрес, включително юридически лица, свързани с тези, които са изрично упоменати, не могат да се ползват от тези ставки и следва да подлежат на ставка на митото, приложимо за „всички останали дружества“.

(63)

Всяко искане за прилагането на тези индивидуални ставки на антидъмпингови мита по дружества, например, след промяна в наименованието на юридическото лице или след основаването на нови юридически лица за производство или продажби, би следвало да бъде отправено незабавно до Комисията, заедно с цялата съответна информация, по-специално всяко изменение на дейностите на дружеството, свързани с производството, вътрешните продажби и експортните продажби, които са свързани, например, с тази промяна на наименованието или промяната в юридическите лица за производство или продажби. Ако е целесъобразно, тогава Регламент (ЕО) № 1676/2001 ще бъде изменен съобразно с това, чрез актуализиране на списъка на дружествата, които се ползват от индивидуалните ставки на митата.

(64)

С оглед да се осигури правилно прилагане на антидъмпинговото мито, нивото на остатъчното митото, следва да се прилага не само за износителите, които не оказват съдействие, но също така и за тези дружества, които не са осъществили никакъв износ по време на периода на разследване, ПР.

(65)

Следва да бъде отбелязано, че индийският износител MTZ смени адреса си с действие от юли 2005 г., без други промени за собствеността на дружеството, структурата или операциите. Следователно адресът на дружеството трябва да бъде изменен.

(66)

С цел на прозрачност и като се взема предвид Регламент (ЕО) № 365/2006, приет в същия ден като този регламент, който също се отнася до преразглеждане на окончателните антидъмпингови мерки, в оперативната част на настоящия регламент следва да се включи нова консолидирана версия на член 1 от Регламент (ЕО) № 1676/2001,