ПРОТОКОЛ

срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, който допълва Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност

ПРЕАМБЮЛ

ДЪРЖАВИТЕ — СТРАНИ ПО НАСТОЯЩИЯ ПРОТОКОЛ,

КАТО ДЕКЛАРИРАТ, че ефективните действия за предотвратяване и борба срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух изискват широк международен подход, включително сътрудничество, обмен на информация и други подходящи мерки, включително социално-икономически мерки на национално, регионално и международно равнище,

КАТО ПРИПОМНЯТ Резолюция 54/212 от 22 декември 1999 г. на Общото събрание, в която събранието призовава държавите-членки и Организацията на обединените нации да засилят международното сътрудничество в областта на международната миграция и развитие, за да се обърне внимание на основните причини, породили миграцията, особено онези, свързани с бедността, да максимизират изгодите от международната миграция за засегнатите лица и да насърчават, когато това е възможно, регионалните и подрегионалните механизми, за да продължи да се отделя нужното внимание на въпроса за миграцията и развитието,

УБЕДЕНИ в необходимостта от осигуряване на хуманно отношение към мигрантите и пълна защита на техните права,

КАТО ОТЧИТАТ факта, че въпреки дейностите, предприети по време на други международни форуми, няма универсален инструмент, който да обхваща всички аспекти на незаконния трафик на мигранти и другите свързани с тази тема проблеми,

ЗАГРИЖЕНИ от същественото увеличение на действията на организирани престъпни групи в областта на незаконния трафик на мигранти и други свързани престъпни дейности, изложени в настоящия протокол, които нанасят огромни щети на засегнатите държави,

ЗАГРИЖЕНИ СЪЩО ТАКА, че контрабандният трафик на мигранти може да изложи на опасност живота и сигурността на засегнатите мигранти,

КАТО ПРИПОМНЯТ Резолюция 53/111 от 9 декември 1998 г. на Общото събрание, с която събранието взе решение да създаде отворена междуправителствена ad hoc комисия за целите на разработването на изчерпателна международна конвенция срещу транснационалната организирана престъпност, както и за обсъждане освен всичко друго на международен инструмент, обхващащ незаконния трафик и транспортиране на мигранти, включително по море,

УБЕДЕНИ, че допълването на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност с международен инструмент срещу контрабандния трафик на мигранти по суша, море и въздух ще бъде от полза за предотвратяването и борбата с това престъпление,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

I.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Отношение към Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност

1.   Настоящият протокол допълва Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. Той следва да се тълкува заедно с Конвенцията.

2.   Разпоредбите на Конвенцията се прилагат mutatis mutandis спрямо настоящия протокол, освен ако в него не е предвидено друго.

3.   Правонарушенията, установени в съответствие с член 6 от настоящия протокол, се смятат за правонарушения, установени в съответствие с Конвенцията.

Член 2

Цел

Целта на протокола е да се предотвратява и води борба срещу незаконния трафик на мигранти, както и да се насърчава сътрудничеството между държавите — страни по настоящия протокол за тази цел, като в същото време се защитават правата на мигрантите, обект на нелегален трафик.

Член 3

Употреба на термини

За целите на протокола:

а)	„незаконен трафик на мигранти“ е осигуряването на незаконно влизане на лице в някоя от държавите — страни по настоящия протокол, където това лице няма гражданство или постоянно пребиваване, с цел получаване, пряко или косвено, на финансови или други материални облаги;

б)	„незаконно влизане“ е всяко преминаване на граница, без да се спазват необходимите изисквания за законно влизане в приемащата държава;

в)

„фалшифициран пътнически документ или документ за самоличност“ е всеки пътнически документ или документ за самоличност: i) който е бил фалшиво изработен или подправен по съществен начин от лице, което не представлява законово упълномощено лице или агенция за издаване на пътнически документи или документи за самоличност от името на дадена страна; или ii) който е бил неправилно издаден или придобит посредством лъжлива самоличност, подкуп, принуда или друг незаконен начин; или iii) който се използва от лице, различно от собственика на документа;

г)

под „плавателен съд“ се разбира всеки един вид плавателен съд, включително траулер и хидроплан, който се използва или може да бъде използван като водно транспортно средство, с изключение на военен кораб, кораб на военноморските сили или друг плавателен съд, притежаван или под управлението от дадено правителство и използван към дадения момент единствено за правителствени нетърговски цели.

Член 4

Приложно поле

Освен ако не бъде постановено друго, настоящия протокол се прилага по отношение на превенцията, разследването и съдебното преследване на правонарушенията, установени в съответствие с член 6 от протокола, когато тези правонарушения са транснационални по своя характер и включват участието на организирана престъпна група, както и по отношение на защитата на правата на мигранти, обект на незаконен трафик.

Член 5

Наказателна отговорност на мигрантите

Мигрантите не подлежат на наказателно преследване по настоящия протокол, поради факта, че са били обект на деяние, посочено в член 6 от настоящия протокол.

Член 6

Инкриминиране

1.   Всяка държава — страна по настоящия протокол приема законодателни и други мерки, както е необходимо, за инкриминирането на следните деяния, когато те са извършени умишлено и с цел придобиване, пряко или непряко, на финансови или други материални облаги:

а)	незаконен трафик на мигранти;

б)	когато е извършено с цел подпомагане на незаконния трафик на мигранти: i) фалшифициране на пътнически документи или документи за самоличност; ii) доставяне, осигуряване или притежаване на подобен документ;

в)	допускане лице, което не е гражданин или постоянно пребиваващ, да остане в засегнатата държава, без да са спазени необходимите изисквания за законно пребиваване в държавата чрез средствата, посочени в буква б) от настоящия параграф, или чрез други незаконни средства.

2.   Всяка държава — страна по настоящия протокол също така приема законодателни и други мерки, за да инкриминира:

а)	опит за извършване на правонарушение съгласно параграф 1 от настоящия член, в съответствие с основните понятия в нейната правна система;

б)	участие като съучастник в правонарушение, посочено в параграф 1, буква а), буква б), i) или буква в) от настоящия член и по силата на основните понятия в нейната правна система, участие като съучастник в съответствие с параграф 1, буква б), ii) от настоящия член;

в)	организиране или подбуждане на други лица да извършат правонарушение, посочено в параграф 1 от настоящия член.

3.   Всяка държава — страна по настоящия протокол приема такива законодателни или други мерки, които да третират като утежняващи вината обстоятелствата при правонарушение по силата на параграф 1, буква а), буква б), i) и буква в) от настоящия член и, съгласно основните понятия в нейната правна система, при правонарушенията по силата на параграф 2, букви б) и в) от настоящия член, обстоятелствата:

а)	които застрашават или биха застрашили живота или безопасността на засегнатите мигранти, или

б)	които водят до нечовешко или унизително третиране, включително и експлоатация на такива мигранти.

4.   Настоящия протокол не възпира държавите — страни по протокола да приемат на мерки срещу лице, чието поведение представлява правонарушение по силата на тяхното вътрешно законодателство.

II.   НЕЛЕГАЛЕН ТРАФИК НА МИГРАНТИ ПО МОРЕ

Член 7

Сътрудничество

Държавите — страни по настоящия протокол се задължават да си сътрудничат в най-голяма степен за предотвратяване и противодействие на незаконния трафик на мигранти по море в съответствие с международното морско право.

Член 8

Мерки срещу незаконния трафик на мигранти по море

1.   Всяка държава — страна по настоящия протокол, която има основателни причини да подозира, че плавателен съд, пътуващ под нейния флаг или претендиращ за национален или който няма националност, или който пътува под чужд флаг, или отказва да покаже флаг, действително е регистриран под националността на потърпевшата държава — страна по протокола, е замесен в нелегален трафик на мигранти по море, може да се обърне за съдействие към други държави — страни по протокола, за забраняване на употребата на плавателния съд за тази цел. Държавите — страни по настоящия протокол, към които са се обърнали за съдействие, трябва да окажат такова в рамките на наличните средства, с които разполагат.

2.   Всяка държава — страна по настоящия протокол, която има основателни причини да подозира, че плавателен съд, упражняващ свободата на корабоплаване в съответствие с международното право и пътуващ под флага или показващ отличителни знаци за регистрация на друга държава — страна по протокола, е замесен в нелегален трафик на мигранти по море, има право да уведоми за това страната, на която принадлежи флагът, да поиска потвърждение за регистрация и, в случай че такова бъде дадено, да поиска от страната, на която принадлежи флагът, да я упълномощи да предприеме съответните мерки по отношение на плавателния съд. Страната, на която принадлежи флагът, може, inter alia, да упълномощи страната, предявила иск:

а)	да се качи на борда на плавателния съд;

б)	да претърси плавателния съд; и

в)	в случай че бъде открито доказателство, че плавателният съд е замесен в нелегален трафик на мигранти, да предприеме съответните мерки спрямо плавателния съд, лицата и товара, които се намират на борда, така както е упълномощена от страната, на която принадлежи флагът.

3.   Всяка държава — страна по настоящия протокол, която е предприела каквито и да било мерки в съответствие с параграф 2 от настоящия член, своевременно информира страната, на която принадлежи флагът, за постигнатите резултати.

4.   Всяка държава — страна по настоящия протокол отговаря в най-кратък срок на отправено от друга държава — страна по протокола, запитване, дали плавателният съд, който твърди, че е регистриран или пътува под флага на запитаната страна, има това право, и да изиска пълномощията съгласно параграф 2 от настоящия член.

5.   Държавата, на която принадлежи флагът, има право съгласно член 7 от настоящия протокол да предостави пълномощия при условия, съгласувани между нея и изискващата страна, включително условия, отнасящи се до съответните отговорности и степента, до която могат да се прилагат ефективни мерки. Всяка държава — страна по настоящия протокол не предприема каквито и да било други мерки, без да бъде изрично упълномощена от страната, на която принадлежи флагът, освен в случаите, в които това е наложително за предотвратяване на бъдеща опасност за живота на хората или последващи опасности от съответните двустранни или многостранни споразумения.

6.   Всяка държава — страна по настоящия протокол определя орган или, при необходимост, органи за получаване и отговор на молбите за съдействие, потвърждаване на регистрация или на правото на даден плавателен съд да пътува под съответните флагове и упълномощаване за прилагане на съответните мерки. За определянето на подобен орган се извършва уведомление чрез генералния секретар до всички останали държави — страни по настоящия протокол в срок до един месец след определянето на органа.

7.   Държава — страна по настоящия протокол, която има основателни причини да подозира, че даден плавателен съд е замесен в нелегален трафик на мигранти и няма националност или може да се заключи, че няма националност, може да качи на борда свои представители, които да претърсят този плавателен съд. При намиране на доказателства, които потвърждават подозрението, тази държава — страна по протокола предприема подходящи мерки съгласно съответното вътрешно и международно право.

Член 9

Гаранционни клаузи

1.   В случаите, когато една държава — страна по настоящия протокол, предприема мерки по отношение на плавателен съд в съответствие с член 8 от настоящия протокол, тази държава — страна по протокола:

а)	осигурява безопасността и хуманното отношение към хората на борда;

б)	има предвид, че не трябва да застрашава безопасността на плавателния съд или неговия товар;

в)	има предвид, че не трябва да застрашава търговските и правните интереси на страната, на която принадлежи флагът, или на всяка една друга замесена страна;

г)	гарантира чрез всички налични средства, че всяка една мярка, предприета по отношение на плавателния съд, не застрашава безопасността на околната среда.

2.   Там, където се счете, че мерките, предприети по силата на член 8 от протокола, са несъстоятелни, трябва да се изплати обезщетение на плавателния съд за всяка нанесена загуба или щета, при положение че този плавателен съд не е извършил никакво действие, което да оправдава прилагането на тези мерки.

3.   Всички мерки, предприети, приети или приложени по силата на настоящата глава, са съобразени с нуждата да не се засягат или нарушават:

а)	правата, задълженията и упражняването на юрисдикция от страна на крайбрежните страни по силата на международното морско право; и

б)	правото на страната, на която принадлежи флагът, да упражнява юрисдикция и контрол по отношение на административните, техническите и социалните мерки, отнасящи се до плавателния съд.

4.   Всички мерки, предприети в морски води по силата на настоящата глава, се извършват единствено от военни самолети или флотилия или от други ясно обозначени или с отличителни черти кораби или самолети, които служат на правителството и са упълномощени да извършват подобни действия.

III.   ПРЕВЕНЦИЯ, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ДРУГИ МЕРКИ

Член 10

Информация

1.   Без това да засяга членове 27 и 28 от конвенцията, държавите — страни по настоящия протокол, по-конкретно онези, които имат общи граници или са разположени на маршрути, по които се осъществява нелегален трафик на мигранти, се задължават с оглед постигане на целите на протокола и в съответствие със своето вътрешно законодателство и административни системи да обменят съответната информация по следните въпроси:

а)	изходящ и входящ пункт, както и маршрути, превозвачи и транспортни средства, за които е известно или се подозира, че се използват от престъпни организации, замесени в деянията, посочени в член 6 от настоящия протокол;

б)	идентификация и методи на действие на организациите или престъпните асоциации, за които е известно или се подозира, че са замесени в деянията, посочени в член 6 от настоящия протокол;

в)	автентичност и изправност на пътническите документи, издадени от всяка държава — страна по настоящия протокол, както и информация относно кражба или свързана злоупотреба на непопълнени пътнически документи или документи за самоличност;

г)	мерки и методи за укриване и транспортиране на хора, незаконно подправяне, копиране, придобиване или друг вид злоупотреба с пътнически документи или документи за самоличност, използвани срещу нелегалния трафик на мигранти, и начини за тяхното разкриване;

д)	законова политика, процедури и мерки за предотвратяване, борба и премахване на деянията, посочени в член 6 от настоящия протокол; и

е)	научна или техническа информация, необходима за прилагане на закона и за улесняване на взаимната възможност за предотвратяване, разкриване и разследване на деянията, посочени в член 6 от настоящия протокол, и за подвеждането под отговорност замесените лица.

2.   Държава — страна по настоящия протокол, която е получила информация, се задължава да спазва всяка молба на страната, която е предала информацията, поставяща ограничения за ползването на тази информация.

Член 11

Гранични мерки

1.   Без да се засягат международните ангажименти във връзка със свободното движение на хора, държавите — страни по настоящия протокол засилват, доколкото е възможно, граничния контрол, който е необходим за предотвратяване и разкриване на незаконния трафик на мигранти.

2.   Всяка държава — страна по настоящия протокол приема законодателни и други подходящи мерки за предотвратяване, доколкото е възможно, на използването на транспортни средства от търговски превозвачи за извършване на правонарушенията, установени съгласно член 6, параграф 1, буква а) от протокола.

3.   Там, където това е уместно, и без да се засягат приложимите международни конвенции, тези мерки трябва да поставят задължително условие към търговските превозвачи, включително транспортна компания или собственик или управител на други средства за транспорт, да проверят дали всички пътници притежават необходимите пътнически документи за влизане в приемащата страна.

4.   Държавите — страни по настоящия протокол приемат всички необходими мерки в съответствие със своето вътрешно законодателство, за да предвидят санкциии при нарушение на задълженията, посочени в параграф 3 от настоящия член.

5.   Всяка държава — страна по протокола обмисля предприемането на мерки, които позволяват, в съответствие с нейното вътрешно законодателство, отказ за влизане или отнемане на визи на лица, за които се предполага, че са замесени в извършването на правонарушенията, установени съгласно настоящия протокол.

6.   Без да се нарушава член 27 от конвенцията, държавите — страни по настоящия протокол, се задължават да преосмислят засилването на сътрудничество между органите за граничен контрол, както и създаването и поддържането на преки канали за общуване.

Член 12

Защита и контрол на документите

Всяка държава — страна по настоящия протокол предприема необходимите мерки, в съответствие с наличните средства:

а)	да гарантира, че пътническите документи или документите за самоличност, издавани от нея, притежават такива качества, които не позволяват лесната злоупотреба с тях и които не се поддават лесно на незаконни промени, копиране, или издаване; и

б)	да гарантира целостта и защитата на пътническите документи или документите за самоличност, издадени от или от страна на държавата — страна по настоящия протокол, и да предотврати незаконното им съставяне, издаване и употреба.

Член 13

Легитимност и валидност на документите

При отправено запитване от други държави — страни по настоящия протокол, всяка държава — страна по настоящия протокол, в съответствие с местното законодателство на отправящата запитване държава — страна по настоящия протокол, своевременно да удостоверят легитимността и автентичността на пътническите документи или документите за самоличност, издадени или претендиращи да бъдат издадени от името на питащата държава — страна по протокола, и за които съществува подозрение, че се използват за деянието, посочено в член 6 от настоящия протокол.

Член 14

Обучение и техническо сътрудничество

1.   Държавите — страни по настоящия протокол осигуряват или укрепва специализираното обучение за длъжностни лица, работещи в областта на миграцията и свързани с нея области, за предотвратяване на деянията, посочени в член 6 от настоящия протокол, и за хуманното третиране на нелегалните мигранти, които са били обект на такова поведение, при зачитане на техните права, установени в настоящия протокол.

2.   Държавите — страни по настоящия протокол си сътрудничат помежду си и с компетентните международни организации, неправителствени организации, други организации и други елементи на гражданското общество, за да осигурят необходимото обучение на служители на своята територия за предотвратяване, борба и премахване на деянията, посочени в член 6 от настоящия протокол, и защита на правата на мигрантите, които са били обект на такива деяния. Това обучение включва:

а)	подобряване на защитата и качеството на пътническите документи;

б)	разпознаване и разкриване на подправени пътнически или документи за самоличност;

в)

събиране на сведения за криминални прояви, в частност свързани с идентификацията на организации или престъпни групи, за които е известно или за които има подозрения, че са намесени в нелегалния трафик на мигранти, методите за транспортиране на нелегалните мигранти, злоупотребата с пътнически или документи за самоличност и методи за укриване при нелегалния трафик на мигранти;

г)	подобряване на процедурите за разкриване на лицата, обект на незаконен трафик, на отправни и входни пунктове; и

д)	хуманно отношение и защита на правата така, както е предвидено от настоящия протокол.

3.   Държавите — страни по протокола, които разполагат с нужния опит разглеждат възможността за предоставяне на техническа помощ на държавите, които често биват използвани като изходни или транзитни пунктове на нелегалния трафик на мигранти. Държавите — страни по настоящия протокол, се задължават да полагат максимални усилия за осигуряване на необходимите ресурси, като превозни средства, компютърни системи и четци за документи, за целите на борбата срещу деянията, посочени в член 6.

Член 15

Други превантивни мерки

1.   Всяка държава — страна по настоящия протокол предприема необходимите мерки за гарантиране или засилване на ефекта от информационни програми за увеличаване на информираността сред обществото относно факта, че деянията, посочени в член 6 от настоящия протокол, представляват престъпна дейност, често извършвана от престъпни групи с цел печалба, и които излагат засегнатите мигранти на сериозни рискове.

2.   В съответствие с член 31 от Конвенцията държавите — страни по протокола, си сътрудничат в областта на публичната информация за целите на предотвратяване превръщането на потенциалните мигранти в жертва на организирани престъпни групи.

3.   Всяка държава — страна по настоящия протокол насърчава или укрепва, когато това е уместно, програми за развитие на национално, регионално и международно ниво, като отчита социално-икономическите реалности на миграцията и като обръща специално внимание на икономически и социално изостаналите райони, за да се бори по този начин срещу социално-икономическите първопричини, като бедност и слабо развитие, довели до нелегалния трафик на мигранти.

Член 16

Мерки за защита и съдействие

1.   При прилагането на настоящия протокол всяка държава — страна по протокола, съгласно своите задължения по международното право, предприема всички подходящи мерки, включително законодателни, ако е необходимо, за запазване и защита на правата на лицата, които са били обект на деяние, посочено в член 6 от настоящия протокол, както следва по приложимото международно право, по-конкретно правото на живот и правото да не бъдат измъчвани или подлагани на друг вид проява на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание.

2.   Всяка държава — страна по настоящия протокол предприема подходящи мерки за предоставяне на ефективна защита на мигрантите срещу прояви на насилие спрямо тях, независимо дали то е причинено от лица или групи, заради това, че те са били обект на деяние, посочено в член 6 от настоящия протокол.

3.   Всяка държава — страна по настоящия протокол осигурява подходящо съдействие на мигрантите, чийто живот или безопасност са застрашени в резултат на това, че са били обект на деяние, посочено в член 6 от настоящия протокол.

4.   В процеса на прилагане на разпоредбите от настоящия член държавите — страни по настоящия протокол отчитат специалните потребности на жените и децата.

5.   В случай на арест на лице, което е било обект на деяние, посочено в член 6 от настоящия протокол, всяка държава — страна по протокола спазва задълженията си по Виенската конвенция за консулските отношения (1), когато тя е приложима, включително задължението да се информира незабавно засегнатото лице за разпоредбите относно уведомяването и контакта с консулските служители.

Член 17

Договори и споразумения

Държавите — страни по настоящия протокол разглеждат възможността да се сключат двустранни или регионални договори или оперативни договорености или споразумения, които целят:

а)	да въведат най-подходящите и ефективни мерки за предотвратяване и борба с деянията, посочени в член 6 от настоящия протокол; или

б)	да разширят действието на разпоредбите от настоящия протокол помежду си.

Член 18

Връщане на нелегалните мигранти

1.   Всяка държава — страна по настоящия протокол, изразява съгласие да улесни и приеме без неправомерно или необосновано забавяне връщането на лице, което е било предмет на деяние, посочено в член 6 от настоящия протокол, и което е неин гражданин или има право на постоянно местожителство на нейната територия по времето на връщането.

2.   Всяка държава — страна по настоящия протокол разглежда възможността за улесняване и приемане на върнато лице, което е било обект на деяние, посочено в член 6 от настоящия протокол и което са имали правото на постоянно пребиваване на нейната територия по времето на влизане в приемащата страна в съответствие с нейното местно законодателство.

3.   По молба на приемащата държава — страна по протокола, замолената държава — страна по настоящия протокол без неправомерно или необосновано забавяне удостоверява дали дадено лице, което е било обект на деяние, посочено в член 6 от настоящия протокол, е неин гражданин или има право на постоянно местожителство на нейната територия.

4.   За да се улесни връщането на лице, което е било обект на деяние, посочено в член 6 от настоящия протокол и което не разполага със съответните документи, държавата — страна по настоящия протокол, чийто гражданин е то или в която това лице има право на постоянно местожителство, се съгласява да издаде по молба на приемащата държава — страна по настоящия протокол, такива пътнически документи или други необходими документи, които да позволят на това лице да пътува и да се завърне обратно на нейна територия.

5.   Всяка държава — страна по настоящия протокол, заета с връщането на лице, което е било обект на деяние, посочено в член 6 от настоящия протокол, предприема необходимите мерки за осъществяване на връщането при системно и надлежно зачитане на сигурността и достойнството на лицето.

6.   Държавите — страни по настоящия протокол, могат да си сътрудничат със съответните международни организации за приложението на настоящия член.

7.   Този член не засяга което и да е право, създадено за на лицата, които са били обект на деяние, посочено в член 6 от настоящия протокол, по силата на националното законодателство на приемащата държава — страна по протокола.

8.   Настоящият член не следва да засяга поетите задължения по силата на който и да било друг приложим договор, двустранно, многостранно или всяко друго приложимо оперативно споразумение, което регламентира, изцяло или отчасти, връщането на лица, които са били обект на деяние, посочено в член 6 от настоящия протокол.

IV.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 19

Предпазна клауза

1.   Нито една от разпоредбите на настоящия протокол не засяга правата, задълженията и отговорностите на държавите и лицата, произтичащи от международното право, включително международното хуманитарно законодателство и международното законодателство за защита на правата на човека, и в частност, където това е приложимо, конвенцията от 1951 г. и протокола от 1967 г. за статута на бегълците и принципа на неотблъскване, съдържащ се в тях.

2.   Мерките, предвидени в настоящия протокол, следва да се тълкуват и прилагат по начин, който не дискриминира лица поради това, че са били обект на деяние, посочено в член 6 от настоящия протокол. Тълкуването и прилагането на тези мерки следва да бъдат в съответствие с международно признати принципи за недискриминация.

Член 20

Разрешаване на спорове

1.   Държавите — страни по настоящия протокол полагат усилия да разрешават спорове във връзка с тълкуването или прилагането на настоящия протокол чрез преговори.

2.   Всеки спор между две или повече държави — страни по настоящия протокол, произтичащ от тълкуването или прилагането на настоящия протокол, който не може да бъде разрешен чрез преговори в разумен срок от време, се отнася до арбитраж по молба на една от държавите — страни по настоящия протокол. В случай, че в срок до шест месеца от датата на молба за арбитраж тези страни не могат да постигнат съгласие за организацията на арбитража, всяка една от тези държави — страни има право да отнесе спора до Международния съд след отправяне на молба съгласно статута на съда.

3.   Всяка държава — страна по протокола, при подписване, ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване към настоящия протокол може да декларира, че се смята необвързана от разпоредбите на параграф 2 от настоящия член. Останалите държави — страни по настоящия протокол не са обвързани от разпоредбите на параграф 2 от настоящия член спрямо всяка една държава — страна по протокола, която е декларирала такова необвързване.

4.   Всяка държава — страна по настоящия протокол, която е декларирала необвързване в съответствие с параграф 3 от настоящия член, има право във всеки един момент да оттегли това необвързване чрез уведомление до Генералния Секретар на Обединените нации.

Член 21

Подписване, ратифициране, приемане, одобрение и присъединяване

1.   Настоящият протокол е отворен за подписване за всички държави от 12 до 15 декември 2000 г. в Палермо, Италия и след това в седалището на ООН в Ню Йорк до 12 декември 2002 г.

2.   Протоколът е открит за подписване от регионални организации за икономическа интеграция, при условие, че поне една държава — членка на такава организация е подписала настоящия протокол в съответствие с параграф 1 от настоящия член.

3.   Настоящият протокол подлежи на ратификация, приемане или одобрение. Документите за неговото ратифициране, приемане или одобрение, се депозират при генералния секретар на Обединените нации. Регионална организация за икономическа интеграция може да депозира своите документи за ратифициране, приемане или одобрение, при условие, че поне една нейна държава — членка е направила същото. В документа за ратифициране, приемане или одобрение организацията декларира степента на своите компетенции по отношение на въпросите, уредени от настоящия протокол. Такава организация уведомява депозитаря за всяка относима промяна в степента на нейните компетенции.

4.   Протоколът е открит за присъединяване за всяка държава или регионална организация за икономическа интеграция, в която поне една държава — членка участва като страна в протокола. Документите за присъединяване се депозират при Генералния секретар на ООН. Към момента на присъединяване регионалните организации за икономическа интеграция декларират степента на своите компетенции по отношение на въпросите, учредени с настоящия протокол. Такива организации уведомяват депозитаря при промяна в степента на техните компетенции.

Член 22

Влизане в сила

1.   Настоящият протокол влиза в сила на 90-ия ден от датата на депозиране на 40-ия документ за неговото ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване, но не по-рано от влизането в сила на Конвенцията. За целите на настоящия параграф всеки документ, депозиран от регионална организация за икономическа интеграция, не се смята за допълнителен към документите, депозирани от държавите — членки на подобна организация.

2.   Спрямо всяка държава или регионална организация за икономическа интеграция, която е ратифицирала, приела, одобрила или се е присъединила към настоящия протокол след депозирането на 40-ия документ за такова действие, настоящият протокол влиза в сила на 30-ия ден от датата на депозиране на съответния документ от тази страна или организация или на датата, на която настоящия протокол влиза в сила съгласно параграф 1 от настоящия член, в зависимост от това коя е по-късната от тези две дати.

Член 23

Изменения

1.   След изтичане на 5-годишния срок от влизането в сила на настоящия протокол всяка държава — страна по протокола може да предлага изменения, като представя предложенията си на Генералния секретар на ООН, който уведомява държавите — страни по протокола и Конференцията на страните по Конвенцията за така предложените изменения с цел обсъждане и вземане на решение относно предложенията. Държавите — страни по настоящия протокол, заседаващи в Конференцията на страните, полагат максимални усилия за постигане на консенсус по всяко едно предложение. Ако, след полагане на максимални усилия, са изчерпани всички възможности за постигане на консенсус и такъв не е постигнат, като краен вариант, за приемането на предложението е необходимо гласуване с мнозинство от 2/3 от гласовете на държавите — страни по настоящия протокол, присъствали и гласували на заседанието на Конференцията на страните по Конвенцията.

2.   Регионалните организации за икономическа интеграция, в рамките на техните компетенции, упражняват правото си на глас по настоящия член с брой гласове, равен на броя на техните държави-членки, които са страни по настоящия протокол. Такива организации не упражняват своето право на глас, ако техните държави-членки вече са упражнили своето, и обратно.

3.   Измененията, приети в съответствие с параграф 1 от настоящия член, подлежат на ратифициране, приемане или одобрение от държавите — страни по настоящия протокол.

4.   Измененията, приети в съответствие с параграф 1 от настоящия член, влизат в сила по отношение на всяка държава — страна по протокола, 90 дни след датата на депозиране на документите за ратифициране, приемане или одобрение на такива изменения при Генералния секретар на ООН.

5.   При влизане в сила на измененията, те са обвързващи по отношение на онези държави — страни по протокола, които са изразили съгласие си да бъдат обвързани от тях. Останалите държави — страни по протокола продължават да са обвързани от разпоредбите на настоящия протокол и всички предходни изменения, които те са ратифицирали, приели или одобрили.

Член 24

Денонсиране

1.   Всяка държава — страна по настоящия протокол може да го денонсира чрез писмено уведомление до Генералния секретар на ООН. Денонсирането поражда действие една година след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар.

2.   Регионалните организации за икономическа интеграция престават да бъдат страни по настоящия протокол, когато всички техни държави — членки са го денонсирали.

Член 25

Депозитар и езици

1.   Генералният секретар на ООН се определя за депозитар на настоящия протокол.

2.   Оригиналът на настоящия протокол, чийто арабски, китайски, английски, френски, руски и испански текст са еднакво автентични, се депозира в при Генералния секретар на ООН.

Декларация относно компетенциите на Европейската общност по отношение на въпросите, уредени от Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, който допълва Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност

В член 21, параграф 3 от Протокола се предвижда инструментът за присъединяване на регионална икономическа интеграционна организация да съдържа декларация, посочваща ръководените от Протокола въпроси, по отношение на които на организацията са прехвърлени компетенции от нейните държави-членки, които са страни по Протокола.

Протоколът срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух се прилага, предвид прехвърлените на Европейската общност компетенции, на териториите, на които се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и по условията, изложени в Договора, по-специално в член 299 от него и приложените към него протоколи.

Настоящата декларация не засяга позицията на Обединеното кралство и Ирландия по Протокола, интегриращ достиженията на правото от Шенген в правната рамка на Европейския съюз, и по Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложени към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност.

Настоящата декларация също не засяга позицията на Дания по Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност.

По силата на член 299 настоящата декларация също не се прилага на териториите на държавите-членки, в които споменатият Договор не се прилага, и не засяга подобни актове или позиции, които евентуално могат да се приемат по Протокола от държавите-членки, заинтересувани от името и в интересите на тези територии. В съответствие с цитираната по-горе разпоредба настоящата декларация посочва компетенциите, които държавите-членки са прехвърлили на Общността по Договорите по въпроси, уредени с Протокола. Обхватът и упражняването на подобни общностни компетенции поради характера си подлежат на непрекъснато развитие, тъй като Общността продължава да приема правила и регламенти, и Общността ще допълни или измени настоящата декларация, ако това е необходимо, в съответствие с член 21, параграф 3 от Протокола.

Общността изтъква, че има компетенции по отношение на преминаването на външните граници на държавите-членки, като контролира стандарти и процедури при извършване на проверки на хора на тези граници и издава разрешения за визи за предстоящи пребивавания за не повече от три месеца. Общността е също така компетентна по отношение на мерки по имиграционната политика относно условията за влизане и пребиваване и мерки за пресичане на незаконната имиграция и незаконното пребиваване, включително репатрирането на незаконно пребиваващи. Нещо повече, тя може да взема мерки за осигуряване на сътрудничество между съответните отдели на администрациите на държавите-членки, както и между тези отдели и Комисията в посочените по-горе сфери. В тези сфери Общността е приела правила и регламенти и когато е извършила това, то е било единствено за целите ѝ да участва във външни мероприятия с трети страни или компетентни международни организации.

В допълнение на гореизложеното, политиката на Общността в сферата на развитие на сътрудничество допълва политиките, следвани от държавите-членки, и включва разпоредби за превенция и борба срещу нелегалното придвижване на мигранти.