32005R0772

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 772/2005 НА КОМИСИЯТА

от 20 май 2005 година

относно спецификациите за обхвата на характеристиките и дефинирането на техническия формат за съставяне на годишната общностна статистика по стоманата за отчетни години от 2003 до 2009 г.

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 48/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 5 декември 2003 г. (1) относно изготвянето на годишните статистически данни на Общността за стоманодобивната промишленост за референтните години 2003—2009 г., и по-специално член 7 от него,

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Спецификациите за обхвата на характеристиките са определени в приложение I към настоящия регламент.

2.   В позоваванията на фирмените отчети в тези спецификации се използват заглавията, посочени в членове 9 и 23 от Директива 78/660/ЕИО на Съвета (2) за целите на представянето съответно на баланса и на отчета за приходите и разходите.

Член 2

Техническият формат, посочен в член 6.2 от Регламент (ЕО) № 48/2004, е, както е определен в приложение II към настоящия регламент.

Член 3

Държавите-членки прилагат тези спецификации и този технически формат по отношение на референтната 2003 г. и по отношение на следващите години.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(1)  ОВ L 7, 13.1.2004 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБХВАТ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ

1.   ГОДИШНА СТАТИСТИКА ПО БАЛАНСА НА СТОМАНЕНИЯ И ЧУГУНОВИЯ СКРАП

Предварителни бележки

От държавите-членки се очаква да съберат тази информация от всички комбинати, които произвеждат желязо, стомана или продуктите, определени като група 27.1 от NACE Rev. 1.1 и които потребяват и/или произвеждат скрап. По отношение на първата отчетна 2003 г. Комисията ще приеме, че обхванатото население се отнася до група 27.1 от NACE Rev. 1. За всеки комбинат следва да се попълва отделен въпросник, включително в случаите, в които няколко комбината са обединени в една и съща фирма. В случаите, в които комбинатът разполага с интегрирана в местното стопанство стоманолеярна, същата следва да се разглежда като неразделна част от комбината. Интегрираните в местното стопанство комбинати са онези комбинати, които имат едно и също управление на едно и също място. Формулярът важи за прокатните цехове, в които се превалцуват директно вече използвани продукти, които обикновено не се счита за скрап. Всички желязо- и стоманодобивни комбинати, които не разполагат със собствени ресурси и които вследствие на това обстоятелство купуват скрап от други комбинати, имат задължението да попълват тази анкета наравно с производителите на скрап. Тъй като не са класифицирани в група 27.1 от NACE Rev. 1.1, леярните за леене на желязо, както и неинтегрираните стоманолеярни се изключват от въпросника.

За скрап се счита:

От друга страна, отпадъците, съдържащи желязо, които са замърсени в значителна степен с неметални материали и които се получават при стопяване или топлинна обработка или при механична обработка, следва да бъдат изключени от графата „скрап“, например:

Спецификации

В тези кодове се вписват запасите на целия комбинат, включително интегрираните в местното стопанство дейности (включително стоманолеярните) с изключение на запасите, които се държат в леярните за леене на желязо.

Тук се включват:

Скрапът, постъпващ по линията на търговската посредническа дейност, се завежда там, където е подходящо, в източниците, подадени като кодове съответно 1031, 1032 и 1033.

Скрапът от демонтиране на кораби в кораборазрушителните работилници в Общността би могъл да се води като местен или общностен скрап.

Тук се включва скрапът, който постъпва от други комбинати или поделения на една и съща фирма в една и съща страна, включително от доменни пещи, стоманодобивни комбинати, цехове за валцуване, стоманолеярни, леярни за леене на желязо (включително интегрираните леярни за леене на желязо). Включва се и скрапът, постъпващ от заводи на други стоманодобивни фирми, както и от предприятия, различни от предприятията за добив или използване на стомана, например, рудници.

Тук също се включва и скрапът, постъпващ от вътрешнодържавния пазар, получаван с преки доставки от фирми, които не се занимават с производство на стомана, но разполагат със стоманолеярни или леярни за леене на желязо, цехове за изтегляне на тръби, леярни, предприятия от строителната промишленост, добивната промишленост, корабостроителници, железници, инженерингови фирми и предприятия за производство на метали и т.н.

Тук се включва скрапът, постъпващ от други страни от Общността.

Тук се включва скрапът, постъпващ от страни, които не са членки на ЕС (или трети страни).

Сборът запаси, считано към първия ден на годината, получени от комбинати във вид на постъпващ скрап.

Общото потребление отразява общите количества скрап, консумирани в производството на желязо в доменните пещи, електрическите пещи за производство на желязо, а също и в синтерните производства, както и общото потребление на метални отпадъци, използвани в общото производство на нерафинирана стомана, включително в производството на специален чугун на блокове чрез навъглеродяване на стомана и в производството на местните интегрирани стоманолеярни.

Потреблението на метални отпадъци при производството на стомана в електрически пещи.

Потреблението на неръждаеми метални отпадъци, съдържащи 10,5 % и повече хром и не повече от 1,2 % въглерод, със или без легиращи съставки.

Докладват се всички доставки на скрап, включително за всички леярни, дори и за местните интегрирани.

В тези кодове следва да се включат запасите в целия комбинат, в това число местните интегрирани дейности (включително стоманолеярните), с изключение на запасите, които се държат в леярните за леене на желязо.

2.   ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ГОРИВА И ЕНЕРГИЯ И БАЛАНС НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА В СТОМАНОДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Предварителни бележки относно видовете оборудване

Оборудването за приготвяне на зареждането включва инсталацията за приготвяне на шихтата и инсталацията за агломерата (синтера).

Що се отнася до високите доменни пещи и електрическите пещи за производство на желязо, следва да се взема предвид само консумацията на гориво, което се зарежда директно или пък се използва в пещите като заместител на кокса, т.е. тук се изключва потреблението на гориво във високите горещи доменни пещи, вентилаторите и останалото допълнително оборудване във високите доменни пещи (което се отчита в други графи за оборудване).

Цеховете за стопяване включват цеховете за стопяване в стоманолеярните и отделенията за непрекъснато леене.

Електроцентралите, генериращи електроенергия, включват потребление на горива и енергия, използвани за производството на целите количества електроенергия в комбината или в обединените електроцентрали, захранващи няколко стоманодобивни комбината. Виж също и обща бележка № 2.

Държавите-членки се задължават да съберат тази информация от всички стоманодобивни комбинати и комбинати за производство на желязо, определени като група 27.1 от NACE Rev. 1.1, включително цеховете за повторно валцуване на метали и електроцентралите от стоманодобивната промишленост, които обслужват няколко комбината и дружества. За целите на статистиката тези централи, генериращи електроенергия, следва да се считат за стоманодобивни комбинати от група 27.1 от NACE Rev. 1.1.

Електроцентрали от стоманодобивната промишленост, които обслужват няколко комбината и дружества

Електроцентралите от стоманодобивната промишленост, които обслужват няколко комбината и дружества, следва да се включват като едно общо цяло.

Електроцентралите от стоманодобивната промишленост, които обслужват няколко комбината и дружества, следва да отговарят на анкетата директно. Комбинатите, използващи енергия от тези електроцентрали, не следва да включват тези данни в своите индивидуални отговори с оглед избягване на дублирането на данни.

Стоманодобивните комбинати обаче в своите ресурси следва да отразят получените от електроцентралите от стоманодобивната промишленост, които обслужват няколко комбината и дружества, количества електроенергия като общо количество (код 3102), включено в количествата, получени отвън.

Електроцентралите, свързани и обслужващи предприятия от други видове промишленост, например, въгледобивната промишленост, се изключват.

Инсталации за производство на електроенергия и пара

Тези смесени инсталации следва да се считат за част от електроцентралите. Потреблението на горива следва да включва само горивата, използвани за производството на електроенергия, т.е. тук се изключват количествата, които се използват за доставка на топлинна енергия.

Потребление на електроенергия

В част А се въвежда потреблението на горива и електроенергия в комбинатите за добив на желязо и стомана, както и в прилежащите им допълнителни инсталации с изключение на коксовите пещи (високи доменни пещи, синтерни инсталации, местни интегрирани стоманолеярни, цехове за валцуване на метали и т.н.).

Тук се включва цялото потребление на допълнителните инсталации (например електроцентралите и парните инсталации), дори и същите да не функционират само за захранване на съответните стоманодобивни комбинати или комбинати за добив на желязо.

Тук се изключват цеховете, интегрирани в съответните стоманодобивни комбинати или комбинати за добив на желязо, чиито дейности не са включени в група 27.1 от NACE Rev. 1.1.

Част А:   Годишна статистика за потреблението на горива и електроенергия, представена като разбивка по типове инсталации

Твърдите горива следва да се записват според тяхното състояние при получаване.

Тук се включва коксът, полукоксът, нефтовият кокс и рафинираният ситен кокс.

Тук се включват въглищата и агломератите, лигнитните въглища и брикетите.

Тук се включва потреблението на всички течни горива в съответните стоманодобивни комбинати или комбинати за добив на желязо заедно с прилежащите им допълнителни инсталации, в централите за производство на електроенергия, с изключение на коксовите пещи.

Потреблението, което следва да се запише, следва да е нетното потребление, тук не се включват загубите и изгореният на празен ход газ.

Потреблението на газ следва да се записва в гигаджаули (1 гигаджаул = 109 джаула = 1 гигакалория/4,186) на базата на по-ниската топлинна стойност за всеки газ (за сух газ при 0° и 760 mm/Hg).

Тук се включват общите външни доставки на доменен газ, предназначен за битови нужди, за интегрирани стоманодобивни коксуващи инсталации, за други стоманодобивни комбинати и за други клиенти.

Тук се включват общите външни доставки на конверторен газ, предназначен за битови нужди, за интегрирани стоманодобивни коксуващи инсталации, за други стоманодобивни комбинати и за други клиенти.

Част Б:   Годишна статистика за баланса на електроенергията в стоманодобивната промишленост

Спецификация

Виж спецификациите за 3101 и 3102.

Брутното производство, съответстващо на общото потребление в електроцентралите съгласно отчетеното в част А за електроцентралите.

„Отвън“ включва публичните мрежи, други страни, комбинати за производство на желязо и стомана (включително обикновените електроцентрали), коксови пещи в стоманодобивни комбинати, местни интегрирани отделения и т.н.

Сборът от ред 3200 следва да съответства на сбора от ред 3100.

Тук се включва общото потребление по инсталации от редове 3211 + 3212 + 3213 + 3214 + 3215 + 3216 + 3217.

Отнася се до други видове инсталации съгласно част А.

Виж код 3102.

Тук се включват всички загуби на електроенергия.

3.   АНКЕТА ОТНОСНО ИНВЕСТИЦИИТЕ В ЖЕЛЕЗОДОБИВНАТА И СТОМАНОДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ (РАЗХОДИ И КАПАЦИТЕТ)

Част А:   Годишна статистика за разходите

Предварителни бележки

За всеки комбинат задължително се попълва отделен въпросник, дори в случаите, в които няколко комбината представляват части от една и съща фирма.

Инвестиционната разходна част представлява инвестициите по време на даден отчетен период в материални активи. Тук се включват новите и съществуващите материални активи, независимо дали са закупени от трети страни, или са произведени за собствена употреба (т.е. капитализирано производство на материални активи), имащи амортизационен срок повече от една година, включително непроизведените материални активи, например земята. Прагът на амортизационния срок на даден актив, от който се изчислява капитализирането, може да се увеличава в зависимост от практиката в счетоводната отчетност на дадено дружество там, където такава практика изисква по-дълъг очакван амортизационен срок от едногодишния праг, посочен по-горе.

Всички инвестиции се оценяват преди (т.е. бруто) изравняването на стойностите и преди изваждането на приходите от разпределението. Закупените материални активи се оценяват по покупна цена, т.е. тук се включват транспортните разходи, разходите по инсталиране и монтаж, таксите, данъците и останалите разходи, възникнали във връзка с прехвърлянето на собствеността на материалните активи. Материалните активи собствено производство се оценяват по производствена цена. Активите, придобити при процес на реструктуриране (например, при сливане, поглъщане, разделяне, отделяне на дружества), се изключват от статистиката. Покупките на дребни инструмент, които не търпят капитализиране, се включват в графа „Текущи разходи“.

Тук също се включват всички добавки, изменения, подобрения и обновления, които продължават амортизационния срок или увеличават производствения капацитет на материалните активи.

Разходите за текуща поддръжка се изключват, така както се изключват стойността и текущите разходи за материални активи, използвани в графа „Договори за наемане и лизинг“.

Що се отнася до отразяването на такива инвестиции, при които фактурирането, доставката, плащането и първото използване на материалния актив е възможно да се състоят в различни отчетни периоди – в такъв случай за цел се предлага следният метод:

На практика това може да не е възможно, като при това по смисъла на счетоводните конвенции на дадено дружество е възможно да е необходимо да се използват следните подходи към този метод:

Материалните активи се отразяват в счетоводната отчетност на дружеството в графа „Реални активи – материални активи“.

Спецификация по тип инсталация

Тук се включват:

NB: Във всяка графа се включват инсталациите, сградите и допълнителното оборудване.

Тук се включва оборудването за приготвяне на желязната руда и шихтите.

Тук се включват електрическите пещи за производство на чугун на блокове, ниски пещи и други инсталации за предварително стопяване и т.н.

Процесът аргоново-кислородна декарбонизация, вакуумните процеси и разливането и т.н. се считат за обработка, която следва след завършителния процес; във връзка с това съответното изразходване на инвестицията (както и при всяко производство) задължително се включва в категорията, включваща съответния завършващ процес.

Когато в рамките на комбината са включени (или ще бъдат включени) цех за стопяване на метали и инсталации за смесването им, разходите, свързани със смесването, следва да се включат в съответния цех за стопяване на метали. Ако комбинатът не разполага с цех за стопяване на метали, този разход се включва към разходите, свързани с високите доменни пещи.

Тук се включва процесът в дъговите пещи за производство на нерафинирана стомана по метода на пещите, използващи електрическа дъга или индукция.

Свързано е с процеса на непрекъснато леене на слябове, сатунки, междинни блокови заготовки, заготовки за греди, заготовки за тръби, с изключение на горни и долни краища (изрязъци).

При всеки тип валцовъчен агрегат следва да се имат предвид не само разходите, свързани със самия агрегат, но и разходите, свързани с поточната линия преди агрегатите и оборудването към нея, което е в комплект с агрегатите (например, пещи за донагряване), и поточната линия след агрегатите (например, охлаждащи форми, ножици). В графата „Други“ (код 4070) се включват разходите, свързани с всяко оборудване, което не е включено в някоя специална категория от агрегата извън инсталациите за нанасяне на покрития (калайдисване, поцинковане и т.н.), определени в код 4064.

Разходите за машини за студено валцуване на тънки плочи следва да се отразяват в код 4063 – машина за студено валцуване на лентови стомани.

Този код отразява разходите за машини за горещо валцуване на плоски стоманени продукти.

Този код отразява разходите за машини за горещо валцуване на дълги стоманени продукти.

Този код отразява разходите за машини за непрекъснато (или не) студено валцуване на широколентови стомани.

Този код отразява разходите за инсталации за полагане на покрития (и линии за полагане на покрития).

В този код се включват:

Капиталови разходи, предназначени за методи, технологии, процеси или оборудване, проектирано за улавяне и отстраняване на замърсяването и замърсителите (например, емисии във въздуха, отпадъчни флуиди или твърди отпадъци) след създаването им, за профилактика на разпространяването и за измерване нивото на замърсяването, за обработката и отвеждането на замърсителите, генерирани в процеса на производствената дейност на дадена фирма.

Тази графа представлява сумата от разходите в областите, свързани с опазването на околната среда: опазване на околния въздух и климат, управление на отпадните води, управление на отпадъците и други дейности по опазване на околната среда. „Други дейности по опазване на околната среда“ включва опазване и възстановяване на почвите, подпочвените и повърхностните води, заглушаване на шума и вибрациите, опазване на биологичното разнообразие и ландшафта, противорадиационна защита, научноизследователска и развойна дейност, общо екологично управление на околната среда, образование, обучение и информация, дейности, водещи до неразделими разходи, и дейности, некласифицирани в други графи.

Тук е включено следното:

Главната цел или функция на тези капиталови разходи е насочена към опазване на околната среда. Общите разходи за тази цел също следва да се включат в отчета.

Разходите следва да се отчитат общо, като също се отчитат и начисленията, които се получават в резултат от производството и продажбата на продаваеми съпътстващи продукти, направените икономии и получените субсидии.

Закупените активи се остойностяват на покупна цена, като се изключва ДДС, подлежащ на отчисляване, както и останалите данъци, пряко свързани с оборота и също подлежащи на отчисляване.

Тук се изключва следното:

Част Б:   Годишна статистика за капацитета

Предварителни бележки

Максималното възможно производство съответства на продукцията, която даден комбинат е в състояние да произведе за период от една планова година предвид нормалната или очаквана практическа методика на производството, оперативната методика и планираната продукция. По определение тя е по-висока, отколкото действителната продукция.

Обикновено промените в максималното възможно производство са свързани:

Максималната възможна годишна продукция представлява максималното производство, което може да бъде постигнато по време на дадена година при обичайни условия за работа, като се вземат предвид ремонти, поддръжка, обичайните почивни дни, наличното оборудване към началото на годината, като освен това се вземе предвид допълнителното производство на оборудване, за което е планирано да влезе в действие, а също и наличното оборудване, за което е взето решение да бъде бракувано в течение на същата година. Развитието на производството се основава върху вероятните пропорции на състава на разходите за всяка една позиция оборудване и върху предпоставката, че суровините са налице.

Общи методи за изчисляване

Всички временно закрити инсталации следва задължително да се включат в отговорите на анкетата.

Изчисляването на максималното възможно производство се основава на допускането, че условията за работа са нормални, в това число:

Пускане в експлоатация или спиране от експлоатация

В случаите, в които дадена инсталация предстои да бъде пусната в експлоатация, постоянно спряна от експлоатация, прехвърлена или продадена през дадена година, е необходимо да се посочи датата, на която ще настъпи пускането или спирането, и да се изчисли пропорционално максималното възможно производство за броя месеци, през които оборудването се очаква да е в експлоатация. Що се отнася до случаите, в които оборудването е ново, особено когато става дума са по-големи мащаби, следва да се прилага по-предпазлив подход при изчисляването на постижимото ниво на продукция през периода на разработване на инсталацията, който период може да продължи няколко години.

1.   Стоманодобивни комбинати

—   Конверторни стомани– при конверторните стомани (например стомани с ниска плътност, OBM и т.н.) всички инсталации за добив на желязо и стомана следва да се смятат заедно, т.е. максималното възможно производство може да бъде ограничено от наличността на горещ метал; в такива случаи максималното възможно производство на стоманодобивния комбинат трябва да се изчислява въз основа на наличните количества желязо, позволяващи нормалното разпределение на желязото между стоманодобива, леярните, гранулиращата инсталация и за продажби по усмотрение, както и нормалните отпадъчни шихти, необходими за производството на 1 тон краен продукт.

—   Електротехнически стомани– тук се взимат предвид обичайните налични количества електроенергия.

—   Общи– проблемните места от техническа гледна точка могат да се появят в някои допълнителни инсталации, от което да се създаде евентуална вероятност, например, от ограничаване на едновременното използване на само две от три налични пещи. (Причината може да се крие в технически слабо звено в подаването на кислород, в ямите за загряване или закаляване, в горните телфери и т.н.). Във връзка с това за всеки стопилен цех следва да се предвидят всички допълнителни съоръжения и оборудване, което влияе на експлоатацията му.

2.   Валцовъчни машини и линии за нанасяне на покрития

Максималното възможно производство на дадена валцовъчна машина или линия за нанасяне на покрития следва задължително да се изчисли въз основа на номенклатурата на даден продукт, т.е. въз основа на определени обеми от размерите и частите му. В случаите, в които дадена фирма, в резултат от непредвидими пазарни условия, не е в състояние да направи предвиждане, следва да се използва производствената гама за даден продукт за предишната година.

Освен това максимално възможното производство следва да се установи въз основа на обичайната гама размери на полуготовите изделия, заредени в цеха.

При изчисляване на максимално възможното производство следва да се вземат предвид слабите звена по целия производствен процес както в началните, така и в крайните му етапи, например наличността на полуготови продукти, капацитетът за обработка или завършване на даден продукт.

Покупката на полуготова стомана може да позволи увеличаването на максимално възможното производство в цех или група с иначе ограничени възможности, само ако съществува възможност необходимият обем полуготова стомана да е налице през година с добри търговски условия. От това обикновено следват дългосрочни договори или добре определени планове за доставки.

Общо взето, в даден интегриран комбинат или в даден комбинат от една и съща група следва да съществува баланс между производството на стомана и производството на валцувани изделия, след като се предвиди нормално разпределение на произведената стомана между валцовъчните цехове, леярните и заготовките за производството на тръби и за ковашките цехове.

Що се отнася до действително произведената продукция (код АСР), тя следва да се отчита на брутна база, в края на изпълнението на всеки етап от производствения процес, преди извършването на всяка трансформация.

Тук следва да се включат всички продукти, изработени в комбината, независимо от това дали са произведени за негова собствена сметка. В частност, всички продукти, изработени на ишлеме, следва да се включат в продукцията на комбинатите, където са произведени, а не в продукцията на завода, който ги е поръчал. Тук следва да се включат всички продукти и качества (сортове нелегирани и легирани стомани), включително нискокачествените, но не тези, които са предназначени за незабавно претопяване, например второстепенните продукти, изрязъци от плочи и листова ламарина, изрязани краища; продукти, направени от отрязани валцувани и частично валцувани стоманени продукти или заготовки, чиито дефектни части се бракуват за незабавно претопяване.

Предаването на данни, свързани с действителното производство, е по избор.

За всеки комбинат се попълва отделен въпросник, дори и няколко комбината да са части от една и съща фирма.

Спецификации

Производството на коксовите пещи.

Производството на всички заводи, произвеждащи синтерни гранули и други агломератни материали за зареждане на високи доменни пещи и директно редуцирано гъбесто желязо.

Производството на цялото желязо, високовъглероден манганов чугун и фероманган от високите доменни пещи и електрическите пещи за добив на желязо в металургичния комбинат.

Цялото производство на нерафинирана стомана.

Тук се включват горещо валцуваните продукти.

Тук се включва общото количество горещо валцувани плоски продукти.

Тук се включва общото количество горещо валцувани дълги продукти. По причини, свързани с удобството на употребата, в този код се включват валцувани заготовки за тръби, тъй като същите не могат да бъдат класифицирани под никой друг код.

(с изключение на продуктите с покрития)

Тук се включват продуктите, получени от горещо валцувани продукти (с изключение на продуктите с покрития). В този код се включва горещата тясна лента, получена от горещо валцуваната широка лента, студено валцуваните плоски продукти във формата на листове или спирали.

В този код се включват опаковъчни стомани (ламарина, калайдисани листове и ленти, ECCS), всички листове, плочи и спирали, потопени в гореща стопилка или с електролитно метално покритие, плоски или вълнисти, покрити с органични покрития.

Определенията на кодовете в настоящото изследване са дадени с позоваване на бившия въпросник 2-61 на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС).

(1)  Редовните основни ремонти през определен брой години (които например се правят при високите доменни пещи) обаче биха могли да бъдат сведени до „средногодишни“.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТЕХНИЧЕСКИ ФОРМАТ

1.   ФОРМАТ НА ДАННИТЕ

Данните се изпращат във вид на комплект записи, голяма част от които описват характеристиките на данните (страна, година, стопанска дейност и т.н.). Самите данни представляват числа, които могат да се свързват с идентификатори или обяснителни бележки под линия. Конфиденциалните данни следва да се изпращат, като в графа „Стойност“ се вписва действителната стойност, а идентификаторът отразява характера на конфиденциалните данни, които се добавят към записа.

2.   СТРУКТУРА НА ЗАПИСА

Записите се състоят от графи с различна дължина, разделени с точка и запетая (;). Максималната възможна дължина е показана в таблицата за сведение. По ред отляво надясно те са, както следва:

3.   ОПИСАНИЕ НА ГРАФИТЕ

3.1.   Тип серия

3.2.   Страни

3.3.   Тип производство или тип инсталация

3.4.   Променливи и единица мярка, използвана за стойностите на данните

Данните за паричните средства следва да се дават в хиляди евро за страните от еврозоната и в хиляди единици от съответните местни валути за страните извън еврозоната.

3.5.   Идентификатори за конфиденциалност

От държавите-членки се изисква да обозначават по прегледен начин конфиденциалните данни, като използват посочените по-долу идентификатори:

4.   ПРИМЕРИ ЗА ЗАПИСИ

Пример 1

S10;2003;DE;;1010;12345;;;MTON

Дотолкова, доколкото се отнася до годишната статистика по баланса за стоманения и железния скрап, запасите към 1.1.2003 г. в Германия са били 12 345 метрични тона. Тези данни не са конфиденциални.

Пример 2

S3B;2003;SK;MPP;5010;12000;;;MTON

Дотолкова, доколкото се отнася до годишната статистика по капацитета, максималното възможно производство на кокс в Словакия през 2003 г. е било 12 000 тона. Тези данни не са конфиденциални.

Пример 3

S3B;2003;ES;ACP;5040;12000;B;95;MTON

Дотолкова, доколкото се отнася до годишната статистика по капацитета, максималното възможно производство на нерафинирана стомана в Испания през 2003 г. е било 12 000 тона. Тези данни са конфиденциални, тъй като данните са били притежание на едно предприятие и представляват 95 % от производството.

5.   ЕЛЕКТРОННА ФОРМА

Държавите-членки се задължават да изпратят на Комисията (Евростат) данните и метаданните, изисквани съгласно настоящия регламент, в електронен формат, съответстващ на стандарта за взаимен обмен, предложен от Комисията (Евростат).