13/ 49

BG

Официален вестник на Европейския съюз

104

L 191/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Несъответствията между законовите или административните разпоредби, приети от държавите-членки във връзка с екодизайна на енергоемките продукти, могат да създадат бариери за търговията и да нарушат конкуренцията в Общността и следователно могат да въздействат пряко върху създаването и функционирането на вътрешния пазар. Хармонизацията на националните законодателства е единственото средство за недопускането на такива бариери за търговията и на нелоялна конкуренция.

(2)

Енергоемките продукти имат значителен дял в потреблението на природни ресурси и енергия в Общността. Те имат и няколко други важни въздействия върху околната среда. По-голямата част от продуктовите категории, които се намират на пазара на Общността, имат различна степен на въздействие върху околната среда, въпреки че функционалните им характеристики са сходни. В интерес на устойчивото развитие трябва да се насърчава непрекъснатото подобряване на общото въздействие върху околната среда на тези продукти, предимно чрез идентифициране на основните източници на негативно въздействие върху околната среда и избягване на пренасянето на замърсяване, когато това подобряване не води до прекомерни разходи.

(3)

Екодизайнът на продуктите е решаващ фактор в стратегията на Общността за единна политика за продуктите. Като превантивен подход, предназначен да оптимизира екологичните характеристики на продуктите, без да променя функционалните им качества, той създава истински нови възможности за производителите, потребителите и за цялото общество.

(4)

Подобряването на енергийната ефективност — с една от възможностите, които създава за по-ефективно крайно енергийно потребление — се счита за фактор, допринасящ в значителна степен за постигането на целите за намаляване на емисиите на парникови газове в Общността. Потреблението на електричество е най-бързо нарастващата категория на крайното енергийно потребление и се предвижда да нараства през следващите 20—30 години в отсъствието на каквато и да е политическа мярка за противопоставяне на тази тенденция. Значително намаляване на енергопотреблението, предложено от Комисията в Европейската програма за изменение на климата, е възможно. Изменението на климата е един от приоритетите на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда, създадена с Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3). Пестенето на енергия е най-разходно-ефективният начин за повишаване сигурността на енергоснабдяването и намаляване на зависимостта от вноса на енергоносители. Затова по отношение на енергопотреблението следва да се приемат мащабни мерки и задачи.

(5)

Действия следва да се предприемат през фазата на проектиране на енергоемките продукти, тъй като изглежда, че замърсяването, причинено през жизнения цикъл на продукта, се определя на този етап и повечето от разходите се правят тогава.

(6)

За прилагането на изискванията на Общността за екодизайн към енергоемките продукти следва да се създаде ясна рамка с цел осигуряване на свободното движение на продукти, които отговарят на изискванията, и подобряване на общото им въздействие върху околната среда. Такива изисквания на Общността следва да са съобразени с принципите на лоялната конкуренция и международната търговия.

(7)

Изискванията за екодизайн следва да се определят с оглед на целите и приоритетите на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда, включително, когато е целесъобразно, приложимите цели на съответните тематични стратегии на Програмата.

(8)

Настоящата директива се стреми да достигне високо ниво на защита на околната среда чрез намаляване на възможното въздействие на енергоемките продукти, което в крайна сметка ще бъде от полза за потребителите и други крайни ползватели. Устойчивото развитие изисква и да се обърне необходимото внимание на здравното, социалното и икономическото въздействие на предвидените мерки. Подобряването на енергийната ефективност на продуктите допринася за по-голямата сигурност на енергоснабдяването, което е предпоставка за устойчива икономическа дейност, а следователно и за устойчиво развитие.

(9)

Държава-членка, която счете за необходимо да запази вътрешните си разпоредби на основание на специфичен проблем за държавата-членка, възникнал след приемането на приложимата мярка по прилагането, може да направи това съобразно условията, определени в член 95, параграфи 4, 5 и 6 от Договора, който предвижда предварително уведомяване на Комисията и одобрение от нея.

(10)

За да се максимизират екологичните ползи от подобряването на дизайна, може да се наложи да се информират потребителите за екологичните характеристики и експлоатацията на енергоемките продукти и да им се предоставят съвети как да използват продуктите по начин, който не уврежда околната среда.

(11)

Подходът, определен в Зелената книга за интегрирана политика за продуктите, който е основен иновационен елемент на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда, цели да намали въздействието на продуктите върху околната среда през целия им жизнен цикъл. Разглеждането на етапа на проектиране на въздействието на продукта върху околната среда през целия му жизнен цикъл има висок потенциал за подобряване на околната среда по разходо-ефективен начин. Необходима е достатъчно гъвкавост, за да може този фактор да бъде интегриран в проектирането на продукта, като в същото време се вземат предвид техническите, функционалните и икономическите съображения.

(12)

Макар че е желателно да се прилага комплексен подход към екологичното представяне на продукта, намаляването на парниковите газове чрез увеличаване на енергийната ефективност трябва да се счита за приоритетна екологична цел, докато се одобри план за работа.

(13)

Може би е необходимо и оправдано да се създадат конкретни количествено определени изисквания за екодизайн към някои продукти или техните екологични аспекти, за да се гарантира минимизирането на тяхното въздействие върху околната среда. Предвид на неотложната необходимост да се работи за реализацията на задълженията в рамките на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата и без да се накърнява единният подход, провъзгласен от настоящата директива, следва да се даде известен приоритет на мерките с висок потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове при ниска цена. Такива мерки могат също да допринесат и за устойчиво използване на ресурсите и представляват основен принос към десетгодишната рамка от програми за устойчиво производство и потребление, приета на Световния форум за устойчиво развитие в Йоханесбург през септември 2002 г.

(14)

Като най-общ принцип потреблението на енергия от енергоемките продукти в спомагателен режим и в изключено положение следва да се намали до необходимия минимум за правилното им функциониране.

(15)

Макар че за база се приемат продуктите или технологиите с най-добри показатели, предлагани на пазара, включително и на международните пазари, нивото на изискванията за екодизайн следва да се определи на основата на технологичен, икономически и екологичен анализ. Гъвкавото използване на метода за определяне на нивото на изискванията може да улесни бързото подобряване на екологичното представяне. Участващите заинтересовани страни следва да се консултират и да си сътрудничат активно при този анализ. Създаването на задължителни мерки изисква надлежно консултиране на участващите страни. По време на консултациите може да се открои потребността от поетапно въвеждане или приемане на преходни мерки. Въвеждането на междинни цели повишава предвидимостта на политиката, дава възможност за съгласуване на циклите на разработване на продукта и прави по-лесно дългосрочното планиране за заинтересованите страни.

(16)

Следва да се даде приоритет на алтернативни начини за действие, като саморегулиране на сектора, в който такова действие може да осъществи целите на политиката по-бързо или с по-малко средства от задължителните изисквания. Може да се наложи и приемане на законодателни мерки, когато пазарните сили не се развиват в правилната посока или с приемлива скорост.

(17)

Саморегулирането, включващо и доброволни споразумения, предлагани под формата на едностранно поемане на задължения, може да осигури бърз напредък благодарение на бързото и разходно-ефективно изпълнение и да даде възможност за гъвкаво и съответстващо адаптиране към технологичните възможности и чувствителността на пазара.

(18)

За оценяването на доброволните споразумения или други мерки за саморегулиране, представени като алтернативи на мерките по прилагането, следва да се предостави информация поне за следното: открит достъп за участие, добавена стойност, представителност, количествени и поетапни цели, участие на гражданското общество, мониторинг и докладване, разходна ефективност на прилагането на инициатива за саморегулиране, устойчивост.

(19)

В глава 6 от Информацията на Комисията за споразуменията в областта на околната среда на общностно равнище в рамките на Плана за действие с цел опростяване и подобряване на правната среда са дадени полезни насоки за оценката на саморегулирането по сектори в светлината на настоящата директива.

(20)

Настоящата директива следва също да насърчи включването на екодизайна в малките и средните предприятия (МСП) и в много малки фирми. Включването може да се улесни чрез осигуряването на богата и леснодостъпна информация, свързана с устойчивостта на техните продукти.

(21)

Върху енергоемките продукти, които съответстват на изискванията за екодизайн, дадени в мерките по прилагането към настоящата директива, следва да е нанесена СЕ маркировка и свързаната с нея информация, за да могат да се пуснат на вътрешния пазар и да се движат свободно. Стриктното спазване на мерките по прилагането е необходимо, за да се намали въздействието върху околната среда на регулираните енергоемки продукти и да се осигури лоялна конкуренция.

(22)

При изготвянето на мерките по прилагането и работния си план Комисията следва да се консултира с представителите на държавите-членки, както и със заинтересованите страни по дадена стокова група, като например сектора на индустрията, включително МСП, и занаятчийския сектор, профсъюзите, търговците, търговците на дребно, вносителите, групите за защита на околната среда и организациите на потребителите.

(23)

При изготвянето на мерките по прилагането Комисията следва също да вземе предвид съществуващото вътрешно законодателство в областта на околната среда, по-специално законодателството за токсичните вещества, за което държавите-членки са посочили, че според тях следва да се запази, без да се намаляват съществуващите и оправдани нива на защита в държавите-членки.

(24)

Следва да се обърне внимание на модулите и правилата, предназначени за използване в директивите за техническа хармонизация, предвидени в Решение 93/465/ЕИО на Съвета от 22 юли 1993 г. относно модулите за различните фази на процедурите за оценяване на съответствието и правилата за поставяне и използване на маркировката за съответствие СЕ, предназначени за използване в директивите за техническо хармонизиране (4).

(25)

Органите по надзора следва да обменят информация за мерките, предвидени в рамките на полето на действие на настоящата директива, с оглед подобряване на надзора на пазара. Такова сътрудничества следва да използва в най-голяма степен електронни средства за комуникация и съответните програми на Общността. Необходимо е да се улесни обменът на информация за екологичното представяне на продукта през жизнения му цикъл и за постиженията на решенията за дизайна. Събирането и разпространението на цялото знание, създадено от дейността на производителите в областта на екодизайна, е една от съществените ползи от настоящата директива.

(26)

Компетентният орган е обикновено държавен или частен орган, определен от държавните органи, който предоставя необходимите гаранции за безпристрастност и наличие на технически знания и умения за извършване на верификация на продукта относно съответствието му с приложимите мерки по прилагането.

(27)

Отбелязвайки значението на избягването на несъответствие, държавите-членки следва да осигурят създаването на ефективни мерки за надзор на пазара.

(28)

По отношение на обучението и информацията, свързани с екодизайн за МСП, може да е целесъобразно да се предвидят придружаващи дейности.

(29)

В интерес на функционирането на вътрешния пазар е да има стандарти, които са хармонизирани на общностно равнище. След публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на позоваване на такъв стандарт съобразяването с него следва да породи презумпция за съответствие със съответните изисквания, определени в мярката по прилагането, приета въз основа на настоящата директива, въпреки че следва да се разреши използването и на други средства за доказване на съответствие.

(30)

Една от основните роли на хармонизираните стандарти следва да бъде оказването на помощ на производителите за въвеждане на мярката по прилагането, приета съгласно настоящата директива. Такива стандарти могат да играят съществена роля за създаване на стандарти за измерване и изпитване. Когато става въпрос за генеричните изисквания за екодизайн, хармонизираните стандарти могат да допринесат значително за насочване на производителите при определянето на екологичния профил на техните продукти в съответствие с изискванията на приложимата мярка по прилагането. Хармонизираните стандарти следва ясно да посочват връзката между техните клаузи и разглежданите изисквания. Целта на хармонизираните стандарти не е да определят допустими граници за екологичните аспекти.

(31)

По смисъла на определенията, използвани в настоящата директива, е полезно да се правят позовавания на релевантните международни стандарти, като например ISO 14040.

(32)

Настоящата директива е в съответствие с някои принципи за въвеждането на новия подход, определен в Резолюция на Съвета от 7 май 1985 г. за новия подход към техническата хармонизация и стандартите (5) и позоваването на хармонизирани европейски стандарти. Резолюция на Съвета от 28 октомври 1999 г. за ролята на стандартизацията в Европа (6) препоръчва на Комисията да проучи възможността за разширяване на принципа на новия подход, за да бъдат включени и сектори, които все още не са обхванати като средство за подобряване и опростяване на законодателството, когато има възможност.

(33)

Настоящата директива допълва съществуващите инструменти на Общността, като Директива 92/75/ЕИО на Съвета от 22 септември 1992 г. относно обозначаването чрез етикетиране и стандартна информация на консумацията на енергия и други ресурси от битовите уреди (7), Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема за предоставяне на екоетикет на Общността (8), Регламент (ЕО) № 2422/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно програмата на Общността за етикетиране за енергийна ефективност на офис оборудване (9), Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване (10), Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (11) и Директива 76/769/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за търговията със и употребата на някои опасни вещества и препарати (12). Съвместното действие на настоящата директива и съществуващите инструменти на Общността следва да допринесе за увеличаване на съответното им въздействие и за изграждане на ясни изисквания за производителите.

(34)

Тъй като Директива 92/42/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно изискванията за ефективност на нови бойлери за топла вода с течно или газово гориво (13), Директива 96/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 септември 1996 г. относно изискванията за енергийна ефективност за домашни хладилници, фризери и за комбинирани хладилници, захранвани с електроенергия (14) и Директива 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно изискванията за енергийна ефективност, приложими за баластите за флуоресцентно осветление (15) вече съдържат разпоредби за преработване на изискванията за енергийна ефективност, те следва да бъдат включени в настоящата рамка.

(35)

Директива 92/42/ЕИО предвижда въвеждането на система за класифициране със „звезди“, предназначена за установяване на консумацията на енергия за бойлерите. Тъй като държавите-членки и секторът са съгласни, че система за класифициране със „звезди“ доказа, че не е в състояние да донесе очаквания резултат, Директива 92/42/ЕИО следва да се измени, за да се даде възможност за внедряването на по-ефективни схеми.

(36)

Изискванията, определени в Директива 78/170/ЕИО на Съвета от 13 февруари 1978 г. относно ефективността на топлогенераторите за отопление на помещения и за производство на топла вода в нови или съществуващи непромишлени сгради и относно топлоизолацията и разпределението на топла вода за домакински нужди в нови непромишлени сгради (16), са заменени с разпоредбите на Директива 92/42/ЕИО, Директива 90/396/ЕИО на Съвета от 29 юни 1990 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с уредите, захранвани с газ (17) и Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийната ефективност на сградния фонд (18). Директива 78/170/ЕИО следва поради това да бъде отменена.

(37)

Директива 86/594/ЕИО на Съвета от 1 декември 1986 г. относно пренасяния по въздух шум, отделян от домакинските уреди (19) определя условията, при които може да се изиска публикуване на информация за шума, излъчван във въздуха от такива уреди, от държавите-членки и дава процедурата за определянето на нивото на шума. За целите на хармонизацията излъчването на шум следва да се включи в комплексната оценка за екологично представяне. Тъй като настоящата директива предвижда такъв комплексен подход, Директива 86/594/ЕИО следва да бъде отменена.

(38)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (20).

(39)

Държавите-членки следва да определят наказанията, които ще се прилагат в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива. Мерките следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

(40)

Не бива да се забравя, че параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро нормотворчество (21) предвижда, че Съветът „ще насърчава държавите-членки да изготвят, за себе си и в интерес на цялата Общност, свои собствени таблици, които в рамките на възможното ще отразят съответствието между директивите и мерките за транспонирането им, и ще ги публикуват.“

(41)

Тъй като целта на предложеното действие, да се осигури предимно функционирането на вътрешния пазар чрез изискване към продуктите да достигнат необходимото ниво на екологично представяне, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки самостоятелно и, следователно, поради своя мащаб и резултати може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, предвиден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, предвиден в упоменатия член, настоящата директива не излиза извън необходимото за постигането на тази цел.

(42)

Консултации с Комитета на регионите са потърсени, но той не е представил становище,

1.

„Енергоизползващ продукт“ е продукт, който след като е пуснат на пазара и/или в действие, е зависим от използването на енергия (електричество, твърди горива и възобновяеми енергийни източници), за да работи по предназначението си или продукт за създаването, пренасянето и измерването на такава енергия, включително и части, зависими от използването на енергия и предназначени за монтиране в енергоизползващ продукт, обхванат от настоящата директива, които се пускат на пазара и/или в действие като отделни части за крайни потребители и за които може да се направи независима оценка на екологичното представяне.

2.

„Компоненти и монтажни възли“ са части, предназначени за монтиране в енергоемки продукти, които не се пускат на пазара и/или в действие като отделни части за крайни потребители и за които не може да се направи независима оценка на екологичното представяне.

3.

„Мерки по прилагането“ са мерките, приети в съответствие с настоящата директива, които определят изискванията за екодизайн към определени енергоемки продукти или техни части.

4.

„Пускане на пазара“ е първото доставяне на енергоизползващ продукт на пазара на Общността с цел да бъде разпространен или използван в рамките на Общността срещу възнаграждение или безплатно и независимо от техниката на продаване.

5.

„Пускане в действие“ е първото използване на енергоизползващ продукт по предназначение от краен потребител в Общността.

6.

„Производител“ е физическо или юридическо лице, което произвежда енергоемки продукти, обхванати от настоящата директива, и отговаря за тяхното съответствие с изискванията на настоящата директива по отношение на пускането им на пазара и/или в действие под собственото име или търговската марка на производителя или за да бъдат използвани от самия производител. При отсъствието на производител по смисъла на първото изречение или на вносител по смисъла на точка 8 всяко физическо или юридическо лице, което пуска на пазара и/или в действие енергоемки продукти, обхванати от настоящата директива, се счита за производител.

7.

„Упълномощен представител“ е всяко физическо или юридическо лице, установило се в Общността, което е получило писмено пълномощие от производителя да изпълнява от негово име всички или част от задълженията и формалностите, свързани с настоящата директива.

8.

„Вносител“ е всяко физическо или юридическо лице, установило се в Общността, което пуска продукт от трета страна на пазара на Общността, упражнявайки търговска дейност.

9.

„Материали“ са всички материали, използвани през жизнения цикъл на енергоизползващ продукт.

10.

„Продуктов дизайн“ е поредица от процеси, които трансформират правните, техническите, защитните, функционалните, пазарните и други изисквания, на които трябва да отговаря енергоемкият продукт, в техническа спецификация на упоменатия енергоизползващ продукт.

11.

„Екологичен аспект“ е елемент или функция на енергоизползващ продукт, които могат да си взаимодействат с околната среда през неговия жизнен цикъл.

12.

„Въздействие върху околната среда“ е всяка промяна на околната среда, която изцяло или частично е предизвикана от енергоизползващ продукт през неговия жизнен цикъл.

13.

„Жизнен цикъл“ са последователните и взаимосвързани етапи на енергоизползващ продукт от влагането на суровината до продажбата му.

14.

„Повторна употреба“ е всяка операция, чрез която енергоизползващ продукт или неговите компоненти, след като са стигнали края на първото им използване, се използват за целта, за която са били създадени, включително и продължаване на използването на енергоизползващ продукт, който е върнат в събирателен пункт, на дистрибутор, на преработвател на вторични суровини или производител, както и повторно използване на енергоизползващ продукт след обновяване.

15.

„Рециклиране“ е преработване в производствения процес на отпадъчни материали, за да бъдат използвани за първоначалното си предназначение или за други цели с изключение на оползотворяването на енергия.

16.

„Оползотворяване на енергия“ е използването на горивни отпадъци като средство за производство на енергия чрез директно изгаряне със или без други отпадъци, но като се оползотворява топлинната енергия.

17.

„Оползотворяване“ е всяка от приложимите операции за отпадъци (22), предвидена в приложение II Б към Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. за отпадъците.

18.

„Отпадък“ е вещество или предмет в категориите, дадени в приложение I към Директива 75/442/ЕИО, което собственикът му изхвърля, възнамерява да изхвърли или трябва да изхвърли.

19.

„Опасен отпадък“ е отпадъкът, обхванат от член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (23).

20.

„Екологичен профил“ е описание, в съответствие с мярката по прилагането, приложима за енергоемкия продукт, на входните елементи и изходните елементи (например материали, емисии и отпадъци), свързани с енергоемкия продукт през целия му жизнен цикъл, които имат значение от гледна точка на въздействието на продукта върху околната среда и са изразени във физически количества, които могат да се измерят.

21.

„Екологично представяне“ на енергоемкия продукт са резултатите от управлението на екологичните аспекти на енергоемкия продукт от страна на производителя, отразени в техническата документация за продукта.

22.

„Подобряване на екологично представяне“ е процесът на повишаване на екологичното представяне на енергоемкия продукт през следващите поколения, но не задължително за всички екологични аспекти на продукта едновременно.

23.

„Екодизайн“ е интегрирането на екологичните аспекти в дизайна на продукта с цел подобряване на екологично представяне на енергоемкия продукт през целия му жизнен цикъл.

24.

„Изискване за екодизайн“ е изискване към енергоемкия продукт или дизайна на енергоемкия продукт, предназначено да подобри екологичното му представяне, или изискване за представяне на информация, свързана с екологичните аспекти на енергоемкия продукт.

25.

„Генерично изискване за екодизайн“ е всяко изискване за екодизайн, базирано на екологичния профил като цяло на енергоемкия продукт, без да са определени допустимите гранични стойности за конкретните екологични аспекти.

26.

„Специфично изискване за екодизайн“ е измеримо, включително и количествено, изискване за екодизайн, свързано с конкретен екологичен аспект на енергоемкия продукт, като например консумация на енергия при употреба, изчислена за единица резултат от дейността.

27.

„Хармонизиран стандарт“ е техническа спецификация, приета от признат орган по стандартизация съгласно мандат от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., която определя процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (24), с цел да се създаде европейско изискване, съответствието с което не е задължително.

i)

организират подходящи проверки, в необходимия мащаб, с цел да установят дали енергоемкият продукт е в съответствието и да задължат производителя или негов упълномощен представител да изтегли от пазара продукта, който не е в съответствие, съгласно член 7;

ii)

изискват да им бъде представена цялата необходима информация от заинтересованите страни, определена в мерките по прилагането;

iii)

вземат проби от продуктите и да ги подлагат на проверка за съответствие.

—

да гарантира, че енергоемкият продукт, пуснат на пазара или пуснат в действие, съответства на изискванията на настоящата директива и на приложимите мерки по прилагането,

—

да осигури достъп до декларацията за съответствие и техническата документация, е задължение на вносителя.

а)

дали информацията може да бъде представена чрез хармонизирани символи или признати кодове, или други средства;

б)

типа на очаквания потребител на енергоемкия продукт и естеството на информацията, която следва да се представи.

а)

неспазване на изискванията на приложимата мярка по прилагането;

б)

неправилно прилагане на хармонизираните стандарти, посочени в член 10, параграф 2;

в)

недостатъци на хармонизираните стандарти, посочени в член 10, параграф 2;

—

необходимата информация за ролята, която те могат да играят за устойчивото използване на продукта;

—

когато се изисква от мерките по прилагането, екологичния профил на продукта и ползите от екодизайна.

а)

енергоемкият продукт съставлява значителна част от обема на продажбите и търговията, примерно повече от 200 000 единици на година в рамките на Общността според най-новите налични данни;

б)

енергоемкият продукт, като се има предвид количеството, което е пуснато на пазара и/или в действие, има значително въздействие върху околната среда в рамките на Общността, определено в стратегическите приоритети на Общността, определени в Решение № 1600/2002/ЕО;

в)

енергоемкият продукт показва значителен потенциал за усъвършенстване по отношение на въздействието си върху околната среда, без това да води до прекомерни разходи, като се вземе предвид по-специално:

а)

приоритетите на Общността в областта на околната среда, като например тези, определени в Решение № 1600/2002/ЕО или в Програмата на Комисията за изменение на климата в Европа (ECCP);

б)

релевантното законодателство и саморегулиране на Общността, като например доброволни споразумения, от които, след оценка в съответствие с член 17, се очаква да постигнат целите на политиката по-бързо или с по-малко разходи в сравнение със задължителните изисквания.

а)

разглежда жизнения цикъл на енергоемкия продукт и всички негови важни екологични аспекти, inter alia, енергийната ефективност. Дълбочината на анализа на екологичните аспекти и възможността за усъвършенстването им зависят от тяхната значимост. Приемането на изисквания за екодизайн към важни екологични аспекти на енергоемкия продукт не може да се отлага неправомерно от липсата на определеност по отношение на другите аспекти;

б)

извършва оценка, в която се разглежда въздействието върху околната среда, потребителите и производителите, включително МСП, от гледна точка на конкуренцията, включително и на пазари извън Общността, иновациите, достъпа до пазари и цени и ползи;

в)

взема предвид съществуващото вътрешно законодателство в областта на околната среда, което държавите-членки считат за релевантно;

г)

провежда необходимите консултации със заинтересованите страни;

д)

изготвя обяснителен меморандум за проекта за мярка по прилагането на основата на оценката, посочена в буква б);

е)

определя датата/датите за прилагане на мярката, евентуалните поетапни или преходни мерки и срокове, като взема предвид по-специално вероятното въздействие върху МСП или върху специфични стокови групи, произвеждани предимно от МСП.

а)

да няма значимо отрицателно въздействие върху функционалността на продукта от гледна точка на потребителя;

б)

да няма неблагоприятно въздействие върху здравето, безопасността и околната среда;

в)

да няма значимо отрицателно въздействие върху потребителите, по-специално по отношение на достъпността и разходите през жизнения цикъл на продукта;

г)

да няма значимо отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на отрасъла;

д)

по принцип поставянето на изискване за екодизайн да не води до налагането на патентовани технологии на производителите;

е)

да не се налага прекомерна административна тежест на производителите.

—

мерки по прилагането, като започне от продуктите, които са идентифицирани от Програмата на Комисията за изменение на климата в Европа, тъй като предлагат висок потенциал за разходно-ефективно намаляване на емисиите на парникови газове, като например нагреватели и водонагреватели, електродвигателни системи, осветителни тела за бита и в сектора на услугите, битова техника, офис техника за бита и в сектора на услугите, потребителска електроника и климатични системи за охлаждане и отопление (HVAC);

—

отделна мярка по прилагането, която намалява загубите от поддържане на спомагателен режим за група продукти.

1)

заличава се член 6;

2)

добавя се член 10а:

„Член 10а

Настоящата директива представлява мярка по прилагането по смисъла на член 15 от Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г., която създава рамка за определянето на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти (26), относно енергийната ефективност по време на използването им, в съответствие с упоменатата директива, и може да се измени или отмени в съответствие с член 19, параграф 2 от Директива 2005/32/ЕО.

3)

заличава се приложение I, точка 2;

4)

заличава се приложение II.

1.1.

Доколкото се отнасят за дизайна на продуктите, значимите екологични аспекти се определят по отношение на следните фази от жизнения цикъл на продукта:

1.2.

За всяка фаза се оценяват следните екологични аспекти, когато е целесъобразно:

1.3.

За оценяването на потенциала за усъвършенстване на екологичните аспекти, упоменати в предходния параграф, се използват по-специално следните параметри, когато е целесъобразно, и се допълват от други при необходимост:

—

информация от проектанта, свързана с процеса на производство;

—

информация за потребителите относно значимите екологични характеристики и представяне на продукта, която придружава продукта, когато се пуска на пазара, за да позволи на потребителите да сравнят тези аспекти на продуктите;

—

информация за потребителите относно начина на монтиране, употреба и поддръжка на продукта, за да се минимизира въздействието му върху околната среда и да се осигури оптимална продължителност на живота на продукта, както и относно връщането на излезлия от употреба продукт и при необходимост информация относно срока на достъп до резервни части и възможностите за повишаване на капацитета на продуктите;

—

информация за пречиствателните съоръжения при демонтаж, рециклиране или депониране на излезли от употреба продукти.

1.

Разглеждането на екологичните аспекти, определени в мярката по прилагането като способни да бъдат повлияни в значителна степен чрез дизайна на продукта, изисква от производителите на енергоемките продукти да направят оценка на модела на енергоемкия продукт през целия му жизнен цикъл на базата на реалистични допускания за нормални условия и предназначение. Другите екологични аспекти могат да бъдат изследвани доброволно.

На базата на тази оценка производителите създават екологичния профил на енергоемките продукти. Той се основава на свързаните с околната среда характеристики на продукта и входните/изходните елементи през целия му жизнен цикъл, изразени с измерими физически величини.

2.

Производителите използват оценката, за да оценят алтернативните проектни решения и постигнатото екологично представяне на продукта с помощта на условни критерии и показатели.

Критериите и показателите се определят от Комисията в мярката по прилагането на основата на информацията, събрана по време на изготвянето на мярката.

Изборът на конкретно проектно решение може да осъществи разумен баланс между различните екологични аспекти и между екологичните аспекти и други релевантни съображения, като безопасни и здравословни условия, технически изисквания за функционалност, качество и представяне, както и икономически аспекти, включващи производствени разходи и степен на реализируемост, като се съблюдават изискванията на релевантното законодателство.

1.

В резултат на технически, екологичен и икономически анализ се подбират няколко представителни модела на въпросния енергоизползващ продукт на пазара и се определят техническите възможности за усъвършенстване на екологичното представяне на продукта, като се следи икономическата жизнеспособност на възможностите и се избягва значителното намаляване на представянето или на полезността за потребителите.

Техническият, екологичният и икономическият анализ също определят, за разглежданите екологични аспекти, най-добре представящите се продукти и технологии на пазара.

По време на анализа и при определянето на изискванията следва да се вземат предвид представянето на продуктите, които са на международните пазари, и показателите и критериите, залегнали в законодателствата на други страни.

Въз основа на този анализ и като се вземе предвид икономическата и техническата осъществимост, както и потенциалът за усъвършенстване, се вземат конкретни мерки с оглед да се минимизира въздействието на продукта върху околната среда.

Когато става въпрос за енергопотреблението на продукт в употреба, се определя нивото на енергийна ефективност или потребление, като се цели минимизиране на разходите през жизнения цикъл на продукта за крайните потребители за представителни модели на енергоемки продукти, като се вземат предвид последствията за другите екологични аспекти. Методът на анализ на разходите през жизнения цикъл на продукта използва реален сконтов процент на базата на данни, представени от Европейската централна банка, и реалистична продължителност на живота на енергоемкия продукт; той се базира на сумата от колебанията на покупната цена (в резултат на колебанията на заводските цени) и на оперативните разходи, които произтичат от разликите в нивата на възможностите за технически подобрения, сконтирани за целия живот на разглежданите представителни модели на енергоемки продукти. Оперативните разходи са преди всичко енергопотреблението и допълнителните разходи за други ресурси (като вода или перилен препарат).

Анализът на чувствителността, обхващащ съответстващите фактори (като например цена на енергията и други ресурси, цената на суровините и производствени разходи, сконтовите проценти) и, когато е целесъобразно, външни екологични разходи, в т.ч. за избягване на емисии на парникови газове, се извършва, за да се провери дали са настъпили значителни промени и дали генералните заключения са надеждни. Изискването съответно се адаптира.

Същата методология следва да се прилага и за другите ресурси, такива като водата.

2.

За разработването на технически, екологични и икономически анализи може да се използва информация, налична по други дейности на Общността.

Същото е в сила за информацията, която е достъпна по съществуващи програми, осъществявани в други части на света за определяне на специфично изискване за екодизайн към енергоемките продукти, търгувани с икономическите партньори на ЕС.

3.

Датата на влизане на изискването в сила е съобразена с цикъла на повторно проектиране на продукта.

1.

Настоящото приложение съдържа описание на процедурата, с която производителят или негов упълномощен представител, който осъществява задълженията, определени в точка 2 от настоящото приложение, гарантира и декларира, че енергоемкият продукт отговаря на съответните изисквания на приложимата мярка по прилагането. Декларацията за съответствие може да се отнася за един или повече продукти и трябва да се съхранява от производителя.

2.

Производителят съставя досие с техническата документация на продукта, което дава възможност за оценяване на съответствието на енергоемкия продукт с изискванията на приложимата мярка по прилагането.

Документацията определя по-специално:

3.

Производителят трябва да вземе всички необходими мерки, за да гарантира, че продуктът ще бъде произведен в съответствие със спецификациите за дизайн, посочени в точка 2, и с изискванията на мярката, която е приложима за него.

1.

Настоящото приложение съдържа описание на процедурата, с която производителят, който осъществява задълженията, определени в точка 2 от настоящото приложение, гарантира и декларира, че енергоемкият продукт отговаря на съответните изисквания на приложимата мярка по прилагането. Декларацията за съответствие може да се отнася за един или повече продукти и трябва да се съхранява от производителя.

2.

За оценяване на съответствието на енергоемкия продукт може да се използва управленска система, при условие че производителят изпълнява екологичните елементи, определени в точка 3 от настоящото приложение.

3.

Екологични елементи на управленската система

В тази точка се определят елементите на управленската система и процедирите, с помощта на които производителят може да докаже, че енергоемкият продукт съответства на изискванията на приложимата мярка по прилагането.

3.1.

Политика за екологичното представяне на продукта

Производителят трябва да е в състояние да докаже съответствие с изискванията на приложимата мярка по прилагането. Производителят трябва също да е в състояние да осигури рамка за определяне и преглед на целите и показателите на екологичното представяне на продукта с оглед на подобряването на цялостното екологично представяне на продукта.

Всички мерки, приети от производителя за подобряването на цялостното екологично представяне на енергоемкия продукт и за създаването на неговия екологичен профил, ако се изисква от мярката по прилагането, чрез дизайн и производство, трябва да се документират систематизирано и методично във формата на писани процедури и инструкции.

Процедурите и инструкциите трябва да съдържат по-специално съответстващо описание на:

3.2.

Планиране

Производителят създава и поддържа:

3.3.

Изпълнение и документация

3.3.1.

Документацията относно управленската система следва да включва по-специално следното:

3.3.2.

Документацията относно енергоемкия продукт съдържа по-специално:

3.4.

Проверяващо и коригиращо действие:

1.

име и адрес на производителя или негов упълномощен представител;

2.

описание на модела, достатъчно за недвусмислената му идентификация;

3.

когато е целесъобразно, позоваванията на използваните хармонизирани стандарти;

4.

когато е целесъобразно, другите технически стандарти и спецификации, които са използвани;

5.

когато е целесъобразно, позоваванията на други актове на Общността, които регламентират поставянето на СЕ маркировка;

6.

идентификация и подпис на лицето, упълномощено да задължи производителя, или негов упълномощен представител.

1.

точното определение на типа/типовете енергоемки продукти, за които се прилага;

2.

изискванията за екодизайн към енергоемките продукти, за които се прилага, дата/дати за изпълнение, поетапни или временни мерки и срокове:

3.

параметрите на екодизайна, посочени в приложение I, част 1, за които не са необходими изисквания за екодизайн;

4.

изискванията за монтиране на енергоемкия продукт, когато то има пряко въздействие върху екологичното представяне на енергоемкия продукт;

5.

използваните стандарти и/или методи за измерване; когато е целесъобразно, използваните хармонизирани стандарти, на които са направени позовавания в Официален вестник на Европейския съюз;

6.

подробна информация за оценяване на съответствието съгласно Решение 93/465/ЕИО:

когато са определени различни модули в други СЕ изисквания за същия енергоизползващ продукт, модулът, определен в мярката по прилагането, има предимство за съответното изискване;

7.

изисквания за информацията, която се предоставя от производителите, предимно за елементите на техническата документация, които са необходими за по-лесното проверяване на съответствието на енергоемкия продукт с мярката по прилагането;

8.

продължителността на преходния период, през който държавите-членки са задължени да разрешат пускането на пазара и/или в действие на енергоемките продукти, които са в съответствие с действащите законови разпоредби на тяхна територия на датата на приемане на мярката по прилагането;

9.

датата за оценка и възможна преработка на мярката по прилагането, съобразена с скоростта на техническия прогрес.