01/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

32005D0876

L 322/33

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ 2005/876/ПВР НА СЪВЕТА

от 21 ноември 2005 година

относно обмен на информация, получена от данните за съдимост

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз и по-специално членове 31 и 34, параграф 2, буква в) от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 29 от Договора за Европейския съюз, Европейският съюз си постави за цел да осигури на гражданите високо ниво на безопасност в рамките на свободата, сигурността и правосъдието. Тази цел предполага обмен на информация във връзка с наказателни присъди на лица, които живеят на територията на държавите-членки, между компетентните органи на държавите-членки.

(2)

На 29 ноември 2000 г. Съветът в съответствие със заключенията на Европейския съвет от заседанието в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. прие програма от мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване по наказателноправни въпроси (3). Настоящото решение допринася за постигането на целите, предвидени от мярка 3 на програмата, която изисква установяването на стандартен формуляр, като този съставен за шенгенските органи, преведен на всички официални езици на Съюза, за заявления за искане на свидетелства за съдимост.

(3)

Членове 13 и 22 на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г. (4) предвиждат система за предаването на информация за осъжданията между договарящите страни, но те са твърде бавни, за да отговорят на нуждите на съдебното сътрудничество в област като тази на Европейския съюз.

(4)

Окончателният доклад на първата оценка — взаимната правна помощ по наказателноправни въпроси (5), постави изискването към държавите-членки да опростят процедурите за предаване на документи между държавите, като използват, ако е необходимо, стандартни формуляри за улесняване на взаимната правна помощ.

(5)

На 25 март 2004 г. Европейският съвет даде указания на Съвета да проучи мерките за обмен на информация за осъждания за терористични престъпления и възможността за европейски регистър за осъжданията и лишаването от права и Комисията в нейното комюнике за мерките, които трябва да бъдат взети за борба с тероризма и други форми на тежки престъпления, по-специално за подобряване на обмена на информация, акцентира върху важността на един ефективен механизъм за предаване на информация за осъжданията и лишаването от права.

(6)

Това решение спазва принципа за субсидиарност, посочен в член 2 от Договора за Европейския съюз и член 5 от Договора за създаване на Европейската общност, тъй като подобряването на системите за предаване на информация за осъжданията между държавите-членки не може да бъде извършвано адекватно от държавите-членки едностранно и изисква координирано действие в Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е предвидено в посочения член 5, настоящото решение не излиза извън това, което е необходимо, за да се постигне тази цел.

(7)

Подобряването на системите за предаване на информация за осъжданията означава, че присъдите, произнесени в дадена държава-членка срещу граждани на друга държава-членка, стават известни на последната държава-членка, колкото е възможно по-скоро и че всяка държава-членка може да получи информацията, от която има нужда, от данните за съдимост от друга държави-членки в рамките на много кратък срок.

(8)

Настоящото решение допълва и улеснява съществуващите механизми за предаването на информация за осъжданията на базата на съществуващите конвенции. По-специално, разпоредбите във връзка с исканията за информация, получена от данните за съдимост, не заменя възможността на разположение на съдебните органи за пряк взаимен обмен на информация, отнасяща се до данни за наказателни присъди по член 6, параграф 1 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз, установена с Акт на Съвета от 29 май 2000 г. (6) Тя предвижда обаче специално право на централния орган на държава-членка да изпрати искане за информация, получена от данните за съдимост, до централния орган на друга държава-членка при обстоятелства, определени в националния закон.

(9)	Личните данни, обработвани съгласно настоящото решение, ще бъдат защитени в съответствие с принципите, приети в Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на физическите лица по отношение на автоматичната обработка на лични данни.

(10)

Съгласно Препоръка на Съвета № R(84) 10 относно съдимостта и рехабилитацията на осъжданите лица, главната цел на създаването на досието за съдимост е да се информират органите, отговарящи за системата на наказателното съдопроизводство за миналото на дадено лице, което е обект на съдебно производство, с оглед на адаптирането на решението, което ще бъде взето към конкретната ситуация. Тъй като всяко друго използване на данните за съдимост, което може да компрометира възможностите за социална рехабилитация на осъденото лице, трябва да бъде максимално ограничено, използването на информация, предадена по настоящото решение за използване, различно от използването в наказателното производство, може да бъде ограничено в съответствие с националното законодателство на замолената държава и на молещата държава.

(11)	Настоящото решение спазва основните права и съблюдава принципите, признати в член 6 от Договора за Европейския съюз и изложени отново в Хартата за основните права на Европейския съюз.

(12)	Настоящото решение няма силата да задължава държавите-членки да регистрират осъжданията или информацията по наказателноправни въпроси в своите архиви за наказателни присъди освен тези, които те са задължени да регистрират по националния си закон.

(13)	Настоящото решение не се прилага за предаването на съдебни постановления или копия от тях,

РЕШИ:

Член 1

Централен орган

1. За целите на членове 2 и 3 всяка държава-членка определя централен орган. За изпращане на информация по член 2 обаче и за отговаряне на искания по член 3 държавите-членки могат да определят един или повече централни органа.

2. Всяка държава-членка информира Генералния секретариат на Съвета и на Комисията за органа, определен в съответствие с параграф 1. Генералният секретариат на Съвета уведомява държавите-членки и Еврюст за тази информация.

Член 2

Информация по собствена инициатива, отнасяща се до осъждания

Всеки централен орган без забава информира централните органи на другите държави-членки за наказателни присъди и последващи мерки по отношение на граждани на тези държави-членки, регистрирани в архива на наказателните присъди. Когато съответното лице е гражданин на две или повече държави-членки, информацията се дава на всяка от тези държави-членки, освен ако лицето не е гражданин на държавата-членка, на чиято територия е осъдено.

Член 3

Искане на информация за осъждания

1. Когато е поискана информация от данните за съдимост, централният орган може в съответствие с националния закон да изпрати искане за извлечение от и информация, свързана с данните за съдимост, до централния орган на друга държава-членка. Всички искания за информация се изпращат въз основа на искане с формуляр-образец, предвиден в приложението към настоящото решение.

Когато дадено лице поиска информация за своята съдимост, централният орган на държавата-членка, където е направено това искане, може в съответствие с националния закон да изпрати искане за извлечение от и за информация, свързана с данните за съдимост, до централния орган на друга държава-членка, ако съответното лице е или е било местно лице или гражданин на молещата или замолената държава-членка.

2. Отговорът се изпраща незабавно и във всеки случай в рамките на период, който не превишава 10 работни дни от получаването на искането, при условията, предвидени по националния закон, регламенти или практика от централния орган на замолената държава-членка до централния орган на молещата държава-членка, на основание на формуляра-образец, предвиден в приложението. Той включва информацията, получена в съответствие с член 2 и регистрирана в архива за наказателни присъди на замолената държава-членка.

Ако искането е направено за въпросното лице в съответствие с параграф 1, втора алинея, периодът, посочен в първата алинея на настоящия параграф, не превишава 20 работни дни от получаването на искането.

3. Когато замолената държава-членка се нуждае от допълнителна информация, за да идентифицира лицето, за което се отнася искането, тя незабавно се консултира със молещата държава-членка с оглед да бъде предоставен отговор в рамките на 10 работни дни от получаването на допълнително поисканата информация.

4. Отговорът се придружава от свидетелство за съдимост при условията, предвидени от националния закон.

5. Искания, отговори и друга имаща отношение информация може да бъде предавана по всякакви начини, чрез които може да се получи писмен запис при условията, позволяващи на получаващата държава-членка да установи достоверността.

Член 4

Условия за използването на лични данни

1. Личните данни, съобщени по член 3 за целите на наказателноправно производство, могат да бъдат използвани от молещата страна само за целите на наказателноправното производство, за което са поискани, както е специфицирано във формуляра-образец, предвиден в приложението.

2. Личните данни, съобщени по член 3 за цели, различни от наказателноправното производство, могат да бъдат използвани от молещата страна в съответствие с нейния национален закон само за целите, за които са били поискани и в рамките на границите, специфицирани от замолената държава-членка във формуляра-образец.

3. Настоящият член не важи за лични данни, получени от държава-членка по настоящото решение и с произход от тази държава-членка.

Член 5

Езици

Формулярът трябва да бъде изпратен от молещата държава-членка на официалния език или на един от официалните езици на замолената държава-членка. Замолената държава-членка отговаря на един от своите официални езици или на друг език, приемлив и за двете държави-членки. Всяка държава-членка може по време на приемането на това Решение или на по-късна дата да укаже в заявление до Генералния секретариат на Съвета кои са официалните езици на институциите на Европейските общности, които приема. Генералният секретариат на Съвета уведомява държавите-членки за тази информация.

Член 6

Взаимоотношение с други правни инструменти

1. По отношение на държавите-членки настоящото решение допълва и улеснява прилагането на членове 13 и 22 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г., нейните допълнителни протоколи от 17 март 1978 г. (7) и 8 ноември 2001 г. (8), Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз от 29 май 2000 г. (9) и нейния протокол от 16 октомври 2001 г. (10).

2. За целите на настоящото решение държавите-членки се отказват от правото да разчитат помежду си на своите уговорки по отношение на член 13 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г. Настоящото решение не оказва влияние върху направените уговорки по отношение на член 22 от посочената конвенция. Подобни уговорки могат да бъдат приложени по отношение на член 2 от настоящото решение.

3. Настоящото решение няма да засегне прилагането на по-благоприятни разпоредби в двустранните или многостранните споразумения между държавите-членки.

Член 7

Изпълнение

Държавите-членки следва да изпълнят настоящото решение, колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от 21 май 2006 г.

Член 8

Прилагане

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 21 ноември 2005 година.

За Съвета

Председател

J. STRAW

(1) ОВ C 322, 29.12.2004 г., стр. 9.

(2) Становище все още непубликувано в Официален вестник.