08/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

186

L 312/67

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Член 16 от Договора изисква, без да се засягат членове 73, 86 и 87, Общността да използва своите правомощия по такъв начин, че да осигури извършването на услуги от общ икономически интерес на основата на принципи и условия, които им дават възможност да изпълняват своите цели.

(2)

За определени услуги от общ икономически интерес, които трябва да се извършват на основата на принципи и при условия, които дават възможност да се постигнат заложените цели, може да се окаже необходима финансова подкрепа от държавата, предназначена да покрие някои или всички специфични разходи, възникващи от задълженията на обществената услуга. В съответствие с член 295 от Договора, както е интерпретирано от Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд на Европейските общности, от гледна точка на законодателството на Общността е без значение дали такива услуги от общ икономически интерес се извършват от публични или от частни предприятия.

(3)

Член 86, параграф 2 от Договора постановява в това отношение, че предприятията, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес или имащи характер на предприятие с монополно положение, генериращо приходи, са предмет на правилата, съдържащи се в Договора, и по-специално на правилата за конкуренцията. Въпреки това член 86, параграф 2 разрешава изключение от правилата, съдържащи се в Договора, при условие че се изпълнят определени критерии. Първо, необходимо е да е налице акт за възлагане, с който държавата възлага отговорността за изпълнението на определена задача на дадено предприятие. Второ, възлагането трябва да се отнася за услуга от общ икономически интерес. Трето, изключението трябва да е необходимо и пропорционално за изпълнението на определените задачи (наричано по-долу изискване за необходимост). Най-накрая, не трябва да се оказва влияние върху развитието на търговията до такава степен, която би се оказала в разрез с интересите на Общността,

(4)

В своето решение по делото на Altmark Trans GmbH и Regierungspräsidium Magdeburg v Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH  (1) (Altmark) Съдът на Европейските общности постанови, че компенсацията за обществена услуга не представлява държавна помощ по смисъла на член 87 от Договора, при условие че са изпълнени четири кумулативни критерия. Първо, предприятието получател трябва действително да има задължения за извършване на обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно дефинирани. Второ, параметрите на базата, на която се изчислява компенсацията, трябва да бъдат установени предварително по обективен и прозрачен начин. Трето, компенсацията не може да надвишава това, което е необходимо за покриване изцяло или частично на разходите, възникнали при изпълнение на задълженията, свързани с предоставяне на обществената услуга, като се отчитат съответните приходи и разумна печалба. И последно, когато предприятието, което трябва да изпълнява задължения, свързани с предоставянето на обществена услуга, в специфичния случай не е избрано в съответствие с процедура за обществена поръчка, която би осигурила избора на кандидат, който може да предостави съответната/ите услуга/услуги на най-ниска цена за обществото, нивото на необходимата компенсация трябва да се определя на базата на анализ на разходите, които би направило едно типично, добре управлявано и адекватно снабдено с транспортни средства предприятие,

(5)

Когато тези четири критерия са изпълнени, компенсацията за обществена услуга не представлява държавна помощ и членове 87 и 88 от Договора не се прилагат. Ако държавите-членки не изпълнят тези критерии, но общите критерии за приложимост на член 87, параграф 1 от Договора са изпълнени, компенсацията за обществена услуга представлява държавна помощ и е предмет на членове 73, 86, 87 и 88 от Договора. Следователно настоящото решение се прилага само за компенсации за обществени услуги дотолкова, доколкото тя представлява държавна помощ.

(6)

Член 86, параграф 3 от Договора позволява на Комисията да определя смисъла и степента на изключението по член 86, параграф 2 от Договора, както и да определя правилата, позволяващи ефективно следене на изпълнението на критериите, посочени в член 86, параграф 2, когато това е необходимо. Трябва следователно да бъдат определени условията, при които определени системи за компенсация са съвместими с член 86, параграф 2 и не са предмет на предварително нотификация по член 88, параграф 3 от Договора,

(7)

Такава помощ може да се декларира като съвместима само ако тя се предоставя, с цел да се гарантира предоставянето на услуги, които са услуги от общ икономически интерес, както е посочено в член 86, параграф 2 от Договора. От съдебната практика, основана върху прецеденти, е ясно, че с изключение на секторите, в които съществуват правила на Общността, уреждащи материята, държавите-членки имат голяма свобода при дефинирането на услугите, които могат да бъдат класифицирани като услуги от общ икономически интерес. Следователно с изключение на секторите, в които съществуват правила на Общността, уреждащи съответните въпроси, задачата на Комисията е да гарантира, че няма явна грешка по отношение на дефиницията на услуги от общ икономически интерес.

(8)

За да се прилага член 86, параграф 2 от Договора, на предприятието — бенефициер на помощта, трябва да бъде специално възложено от държавата-членка да извършва специфична услуга от общ икономически интерес. В съответствие със съдебната практика, основана върху прецеденти, за интерпретирането на член 86, параграф 2 от Договора такъв акт или актове на възлагане трябва да определят като минимум точната същност, обхвата и продължителността на наложените задължения за предоставяне на обществена услуга, както и идентичността на съответните предприятия.

(9)

За да се осигури изпълнението на критериите, посочени в член 86, параграф 2 от Договора, е необходимо да се установят по-точни условия, които трябва да бъдат изпълнени във връзка с възлагането на извършването на услуги от общ икономически интерес. В действителност сумата на компенсацията може да бъде точно изчислена и проверена само ако задълженията за предоставяне на обществени услуги, възложени на предприятията, и всички задължения, възложени на държавата, са ясно определени в официален акт на компетентните публични органи в съответната държава-членка. Формата на този инструмент може да се различава в отделните държави-членки, но той трябва да определя като минимум точната същност, обхвата и продължителността на наложените задължения за предоставяне на обществени услуги, както и идентичността на съответните предприятия и разходите, които трябва да бъдат поети от тях.

(10)

При дефиниране на задълженията за предоставяне на обществени услуги и оценяване дали тези задължения се изпълняват от съответните предприятия, към държавите-членки се отправя покана за широки консултации, като по-специално ударението се поставя върху потребителите.

(11)

Освен това, с цел да се избегнат неоправдани нарушения на конкуренцията, член 86, параграф 2 от Договора изисква компенсацията да не надвишава това, което е необходимо да се покрият разходите, направени от предприятието при изпълнение на задълженията за предоставяне на обществени услуги, като се отчитат съответните приходи и разумна печалба. Това трябва да се разбира като препратка към действителните разходи, направени от съответното предприятие.

(12)

Компенсацията, извън това, което е необходимо, за да се покрият разходите, направени от съответното предприятие, не е необходима за извършване на услугата от общ икономически интерес и следователно представлява несъвместима държавна помощ и следва да бъде върната на държавата. Компенсация, предоставена за извършване на услуга от общ икономически интерес, но в действителност използвана от съответното предприятие да оперира на друг пазар, също не е необходима за извършване на услугата от общ икономически интерес и следователно представлява несъвместима държавна помощ и следва да бъде върната на държавата.

(13)

За да се гарантира съответствие с необходимото изискване, посочено в член 86, параграф 2 от Договора, е необходимо да се създадат разпоредби, свързани с изчисляването и следенето на стойността на предоставената компенсация. Държавите-членки трябва редовно да проверяват дали предоставяната компенсация не води до свръхкомпенсация. Въпреки това, с цел да се осигури минимална гъвкавост за предприятията и държавите-членки, когато стойността на свръхкомпенсацията не надвишава 10 % от стойността на годишната компенсация, трябва да се осигури възможност тази свръхкомпенсация да бъде прехвърлена за следващия период и да бъде извадена от стойността на компенсацията, която в противен случай трябва да бъде изплатена. Приходите на предприятията, на които е възложено да извършват услуги от общ икономически интерес в областта на социалното настаняване, могат да се различават драстично по-специално поради риска от банкрут на наемателите. Следователно, когато такива предприятия извършват само услуги от общ икономически интерес, трябва да се създаде възможност всяка свръхкомпенсация за даден период да може да се прехвърля за следващ период, като максималният размер е до 20 % от стойността на годишната компенсация.

(14)

До степента, до която компенсацията се предоставя на предприятията, на които е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес, стойността на компенсацията не излиза извън разходите за услугите и се спазват праговете, посочени в настоящото решение, Комисията счита, че развитието на търговията не се повлиява дотолкова, че да се окаже в разрез с интересите на Общността. При тези обстоятелства Комисията счита, че компенсацията трябва да се счита за държавна помощ, съвместима с член 86, параграф 2 от Договора,

(15)

Малки по стойност компенсации, предоставени на предприятия, които предоставят услуги от общ икономически интерес, чийто оборот е ограничен, не оказват влияние на развитието на търговията и конкуренцията до такава степен, каквато би била в разрез с интересите на Общността. Когато посочените в настоящото решение условия са изпълнени, предварително нотификация няма да се изисква. За целта на дефиниране на обхвата на изключението от нотификация трябва да се вземат предвид оборотът на предприятията, получаващи компенсация за обществени услуги и нивото на тази компенсация,

(16)

Болниците и предприятията за социално настаняване, на които са възложени задачи, включващи услуги от общ икономически интерес, имат специфични характеристики, които трябва да бъдат отчитани. По-специално, трябва да се взема предвид фактът, че на настоящия етап от развитието на вътрешния пазар интензитетът на деформации на конкуренцията в тези сектори не е задължително пропорционален на нивото на оборота и компенсацията. Съответно болниците, предоставящи медицинско обслужване, включително, където е възможно, спешно обслужване и допълнителни услуги, пряко свързани с основните дейности, а именно в областта на научните изследвания, и предприятията за социално настаняване, предоставящи настаняване на граждани или групи от граждани в неравностойно социално положение, които поради неразрешими ограничения нямат възможност да получат настаняване при пазарни условия, трябва да бъдат изключени от изискването за нотификация, предвидено в настоящото решение, дори ако компенсацията, която получават, надвишава праговете, установени в настоящото решение, ако извършваните услуги се определят от държавите-членки като услуги от общ икономически интерес.

(17)

Член 73 от Договора представлява lex specialis по отношение на член 86, параграф 2. Той установява правилата, приложими за компенсацията за обществена услуга в сектора на наземния транспорт. Този член е разработен с Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 г. относно действия на държавите-членки по отношение на задължения, присъщи на концепцията за обществените услуги в областта на железопътния, шосейния транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища (2), който установява общи условия за задължения за обществени услуги в сектора на наземния транспорт и налага методи за калкулиране на компенсацията. Регламент (ЕИО) № 1191/69 изключва цялата компенсация в сектора на наземния транспорт, която изпълнява условията за нотификация по член 88, параграф 3 от Договора. Той също така разрешава на държавите-членки да дерогират от своите разпоредби предприятията, предоставящи градски, крайградски или регионален транспорт. Когато това дерогиране се прилага, всяка компенсация за предоставяне на обществена услуга, доколкото тя представлява държавна помощ, се регулира от Регламент (ЕИО) № 1107/70 на Съвета от 4 юни 1970 г. относно предоставяне на помощи за железопътния, шосейния и вътрешноводния транспорт (3). В съответствие с решението по делото Altmark компенсацията, която не спазва разпоредбите на член 73, не може да бъде обявена за съвместима с Договора на базата на член 86, параграф 2 или на базата на друга разпоредба от Договора. Следователно такава компенсация не се включва в настоящото решение.

(18)

За разлика от наземния транспорт секторите на морския и въздушния транспорт са предмет на член 86, параграф 2 от Договора. Определени правила, приложими за компенсацията на обществена услуга в секторите на морския и въздушния транспорт, могат да бъдат открити в Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешни маршрути на Общността (4) и Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 г. относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите-членки (морски каботаж) (5). Въпреки това, противно на Регламент (ЕИО) № 1191/69, тези регламенти не се позовават на съвместимостта на възможни елементи на държавна помощ, нито съдържат изключение от задължението за нотификация съгласно член 88, параграф 2 от Договора. Следователно настоящото решение е подходящо да се прилага при компенсация за обществени услуги в секторите на въздушния и морския транспорт, при условие че в допълнение на изпълнението на условията, посочени в настоящото решение, тази компенсация се подчинява също така на секторните правила, съдържащи се в Регламент (ЕИО) № 2408/92 и Регламент (ЕИО) № 3577/92, когато е приложимо.

(19)

Праговете, приложими за компенсация за обществена услуга в секторите на въздушния и морския транспорт, следва обичайно да бъдат същите като тези, прилагани в общия случай. Въпреки това, в специфичните случаи на компенсация за обществена услуга за въздушни или морски връзки към острови и за летища и пристанища, които съставляват услуги от общ икономически интерес, както е посочен в член 86, параграф 2 от Договора, се оказва по-подходящо да се предвидят алтернативни прагове на основата на средногодишния брой пътници, тъй като това по-точно отразява икономическата реалност в тези дейности.

(20)

Настоящото решение е до голяма степен уточняване на смисъла и степента на изключението съгласно член 86, параграф 2 от Договора така, както последователно е бил прилаган в миналото от Съда на Европейските общности, Първоинстанционния съд и от Комисията. До степента, до която настоящото решение не променя материалното право, приложимо в тази област, то трябва да се прилага незабавно. Въпреки това, определени разпоредби от настоящото решение излизат извън статуквото, като създават допълнителни изисквания, насочени към ефективно следене изпълнението на критериите, посочени в член 86, параграф 2. За да се даде възможност на държавите-членки да предприемат необходимите мерки в това отношение, е подходящо да се предвиди период от една година, преди да започне прилагането на тези специфични разпоредби.

(21)

Изключението от изискването за предварително нотификация за определени услуги от общ икономически интерес не изключва възможността държавите-членки да уведомяват за специфичен проект за помощ. Такова нотификация ще се оценява в съответствие с принципите на Рамката на Общността за държавна помощ под формата на компенсация за обществена услуга (6).

(22)

Настоящото решение се прилага, без да накърнява разпоредбите на Директива 80/723/ЕИО на Комисията от 25 юни 1980 г. относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия, както и за финансовата прозрачност в определени предприятия (7).

(23)

Настоящото решение се прилага, без да накърнява разпоредбите на Общността, които са в сила за областите на обществените поръчки и на конкуренцията, и по-специално членове 81 и 82 от Договора.

(24)

Настоящото решение се прилага, без да накърнява по-стриктни специфични разпоредби, свързани със задълженията за обществени услуги, които се съдържат в секторното законодателство на Общността,

a)

компенсация за обществена услуга, предоставена на предприятия със среден годишен оборот преди облагане с данъци и включени всички дейности, по-малко от 100 милиона EUR през последните две финансови години, предшестващи годината на възлагане на услугата от общ икономически интерес, които получават годишна компенсация за въпросната услуга по-малко от 30 милиона EUR;

б)

компенсация за обществена услуга, предоставена на болници или предприятия за социално настаняване, които извършват дейности, квалифицирани от съответната държава-членка като услуги от общ икономически интерес;

в)

компенсация за обществена услуга за въздушни или морски връзки към острови, за които средният годишен трафик през последните две финансови години, предшестващи годината на възлагане на услугата от общ икономически интерес, не надвишава 300 000 пътници;

г)

компенсация за обществена услуга за летища и пристанища, за които средният годишен трафик през последните две финансови години, предшестващи годината на възлагане на услугата от общ икономически интерес, не надвишава 1 000 000 пътници в случай на летища и 300 000 пътници в случай на пристанища.

a)

същността и продължителността на задълженията за предоставяне на обществена услуга;

б)

съответното предприятие и неговата територия;

в)

същността на всички изключителни или специални права, предоставени на предприятието;

г)

параметрите за изчисляване, контролиране и преглед на компенсацията;

д)

мерките за избягване и връщане на свръхкомпенсации.

а)

когато дейностите на въпросното предприятие се ограничават до услугата от общ икономически интерес, могат да се отчетат всички разходи на това предприятие;

б)

когато предприятието извършва също така дейности, попадащи извън обхвата на услугата от общ икономически интерес, се отчитат само разходите, свързани с услугата от общ икономически интерес;

в)

разходите, определени за услугата от общ икономически интерес, могат да включват всички променливи разходи, направени при предоставянето на услугата от общ икономически интерес, пропорционален дял от фиксираните разходи, които са общи както за услугата от общ икономически интерес, така и за другите дейности, и разумна печалба;

г)

разходите, свързани с инвестиции, особено във връзка с инфраструктурата, могат да бъдат отчетени, когато е необходимо, за изпълнението на услугата от общ икономически интерес.