19/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

179

L 185/35

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Като законна валута на дванадесет държави-членки, еурото все повече се е превърнало в глобална валута и поради това е станало основна цел на международните фалшификаторски организации в Европейския съюз и в трети страни.

(2)

Следва да бъде предотвратено по-нататъшното нарастване на фалшификациите на еурото, които биха възпрепятствали безпроблемното обращение на еуробанкноти и еуромонети.

(3)

Сътрудничеството между държавите-членки, както и между държавите-членки и Европол, трябва да бъде задълбочено с цел укрепване на системата за защита на еурото от фалшификации извън територията на Европейския съюз.

(4)

Международната конвенция за борба с подправянето на парични знаци, подписана в Женева на 20 април 1929 г. (наричана по-долу „Женевската конвенция“) следва да се прилага по-ефективно в условията на европейската интеграция.

(5)

Третите държави се нуждаят от централно бюро за контакти за информация относно фалшификациите на еурото и цялата информация следва да се събира в Европол с цел анализ.

(6)

С оглед на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета от 29 май 2000 г. за засилване на защитата срещу фалшифицирането чрез наказателни и други санкции с оглед пускането в обращение на еурото (3) Съветът смята за уместно, всички държави-членки да се присъединят към Женевската конвенция и да създадат национални бюра по смисъла на член 12 от тази конвенция.

(7)

Съветът смята за целесъобразно да определи Европол за централно бюро за борба срещу фалшифицирането на еурото по смисъла на член 12 от Женевската конвенция,

1.

По отношение на фалшифицирането на еурото, Европол — в рамките на своите цели съгласно Акта на Съвета от 26 юли 1995 г. за създаване на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол) (1) — изпълнява функциите на централно бюро по смисъла на членове 12 - 15 от Женевската конвенция от 1929 г.

1.1.

Европол събира и обработва, в съответствие с Конвенцията за Европол, цялата информация, която би улеснила разследването, предотвратяването и борбата срещу фалшифицирането на еуро, и предава тази информация незабавно на националните централни бюра на държавите-членки.

1.2.

В съответствие с Конвенцията за Европол, и по-специално в съответствие с член 18 от нея, и съгласно Акта на Съвета от 12 март 1999 г. за определяне на разпоредбите за предаване на лични данни от Европол на трети държави и трети организации (2), Европол поддържа преки контакти с централните бюра за изпълнение на задачите по точки 1.3, 1.4 и 1.5 от настоящата декларация.

1.3.

Европол предава на централните бюра на третите държави, когато смята за целесъобразно, набор от истински образци на намиращите се в обръщение парични знаци на еуро.

1.4.

Европол периодично нотифицира централните бюра на третите държави за всяка нова емисия на парични знаци и за изтеглянето от обращение на парични знаци.

1.5.

Европол нотифицира – освен в случаи от чисто местно значение – централните бюра на третите държави, когато смята за целесъобразно, за следното:

1.6.

Като централно бюро на държавите-членки Европол участва в конференциите по въпросите на фалшифициране на еурото по смисъла на член 15 от Женевската конвенция.

1.7.

Ако Европол не може да изпълни задачите по точки от 1.1 до 1.6 съгласно Конвенцията за Европол, националните централни бюра на държавите-членки запазват своите правомощия.

2.

По отношение на фалшифицирането на всички други валути и функциите на централно бюро, които не са делегирани на Европол в съответствие с точка 1, националните централни бюра запазват досегашните си правомощия.