13/ 48

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

L 394/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

С Регламент (ЕО) № 1725/2003 на Комисията (2) бяха приети някои международни стандарти и разяснения, които бяха налице към 1 септември 2002 г.

(2)

На 18 декември 2003 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува 13 ревизирани международни счетоводни стандарти и даде предизвестие за отменянето на МСС 15 Информация, отразяваща влиянието на промените в цените. Целта на преработването бе по-нататъшното повишаване на качеството и съответствието на съвкупността от съществуващите Международни счетоводни стандарти (МСС).

(3)

По принцип целите на този проект за подобрение бяха да се намалят или елиминират алтернативите, повторенията и противоречията в рамките на стандартите, да се решат някои въпроси, свързани с конвергенцията и да се направят подобрения в структурата на съществуващите МСС. Освен това СМСС реши да включи съществуващите разяснения в подобрените стандарти, за да повиши прозрачността и съответствието и да направи стандартите по-изчерпателни.

(4)

Консултацията с технически експерти в тази област потвърждава, че ревизираните МСС отговарят на техническите критерии за приемане, предвидени в член 3 от Регламент (ЕО) № 1606/2002, и по-специално изискванията за допринасяне за европейското обществено благосъстояние.

(5)

Приемането на стандартите на „подобрените проекти“ означава като последствие, измененията на други международни счетоводни стандарти и разяснения, за да се осигури съответствие между международните счетоводни стандарти. Тези резултантни изменения засягат Международния стандарт за финансови отчети (МСФО) № 1, Международните счетоводни стандарти (МСС) № 7, 12, 14, 19, 20, 22, 23, 29, 30, 34, 35, 36, 37, 38 и 41 и разясненията на Постоянния комитет за разяснения (ПКР) № 7, 12, 13, 21, 22, 25, 27 и 32. Посредством приемането на тези стандарти, разясненията от страна на Постоянния комитет за разяснения (ПКР) № 1, 2, 3, 6, 11, 14, 18, 19, 20, 23, 24, 30 и 33 се отменят.

(6)

Следователно Регламент (ЕО) № 1725/2003 трябва да се измени съответно.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Счетоводния регулаторен комитет.

1.

Международните счетоводни стандарти (МСС) № 1, 2, 8, 10, 16, 17, 21, 24, 27, 28, 31, 33 и 40 се заменят от текста, разгледан в приложението към настоящия регламент;

2.

МСС 15 и ПКР № 1, 2, 3, 6, 11, 14, 18, 19, 20, 23, 24, 30 и 33 се заличават;

3.

Приемането на МСС 1 означава като последствие изменения на МСС № 12, 19, 34, 35 и 41, за да се осигури съответствие между международните счетоводни стандарти;

4.

Приемането на МСС 2 означава като последствие изменения на МСС № 14 и № 34, за да се осигури съответствие между международните счетоводни стандарти;

5.

Приемането на МСС 8 означава като последствие изменения на МСФО 1, МСС № 7, 12, 14, 19, 20, 22, 23, 34, 35, 36, 37 и 38 и ПКР № 12, 13, 21, 22, 25, 27 и 31, за да се осигури съответствие между международните счетоводни стандарти;

6.

Приемането на МСС 10 означава като последствие изменения на МСС № 22, 35 и № 37, за да се осигури съответствие между международните счетоводни стандарти;

7.

Приемането на МСС 16 означава като последствие изменения на МСФО 1, МСС № 14, 34, 36, 37 и 38 и ПКР № 13, 21 и 32, за да се осигури съответствие между международните счетоводни стандарти;

8.

Приемането на МСС 21 означава като последствие изменения на МСФО 1, МСС № 7, 12, 29, 34, 38 и 41 и ПКР № 7, за да се осигури съответствие между международните счетоводни стандарти;

9.

Приемането на МСС 24 означава като последствие изменения на МСС № 30, за да се осигури съответствие между международните счетоводни стандарти;

10.

Приемането на МСС 27 означава като последствие изменения на МСС № 22 и ПКР № 12, за да се осигури съответствие между международните счетоводни стандарти;

11.

Приемането на МСС 31 означава като последствие изменения на ПКР № 13, за да се осигури съответствие между международните счетоводни стандарти.

МСС 1

МСС 2

МСС 8

МСС 10

МСС 16

МСС 17

МСС 21

МСС 24

МСС 27

МСС 28

МСС 31

МСС 33

МСС 40

1.

Целта на настоящия стандарт е да определи базата за представяне на финансови отчети с общо предназначение, да осигури сравнимост на финансовите отчети на образуванието както с тези за предходни периоди, така и с финансовите отчети на други образувания. За постигането на тази цел, настоящият стандарт предвижда общите изисквания за представянето на финансовите отчети, насоките за тяхната структура и минималните изисквания за тяхното съдържание. Признаването, оценяването и оповестяването на конкретни сделки и други събития се третират в други стандарти и в разясненията.

2.

Този стандарт се прилага по отношение на всички финансови отчети с общо предназначение, изготвени и представени в съответствие с Международните стандарти за финансови отчети (МСФО).

3.

Финансови отчети с общо предназначение са тези, които са предназначени да отговорят на нуждите на потребители, които не са в състояние да искат отчети, специално изготвени за посрещане на техните конкретни нужди от информация. Финансовите отчети с общо предназначение включват тези, които се представят индивидуално или в рамките на друг публичен документ, като например годишен отчет или проспект. Този стандарт не се прилага за структурата и съдържанието на консолидираните междинни финансови отчети, подготвени в съответствие с МСС 34 Междинно финансово отчитане. Обаче параграфи 13—41 важат за подобни финансови отчети. Настоящият стандарт се прилага еднакво за всички юридически лица, независимо дали трябва да изготвят консолидирани финансови отчети или индивидуални финансови отчети, както е дефинирано в МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети.

4.

МСС 30 Оповестявания в счетоводните отчети на банки и сходни финансови институции специфицира допълнителни изисквания за банки и сходни финансови институции, които са в съответствие с изискванията на настоящия стандарт.

5.

Настоящият стандарт използва терминология, която е подходяща за образувания, ориентирани към печалба, включително стопански образувания от обществения сектор. Образувания с нестопански дейности в частния сектор, обществения сектор или в държавния сектор, искащи да приложат този стандарт, може да е необходимо да изменят описанията за конкретни статии в счетоводните отчети и за самите счетоводни отчети.

6.

По същия начин образуванията, които нямат акционерен капитал, както е дефинирано в МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне (напр. някои взаимни фондове) и образувания, чийто основен капитал не е под формата на акции (например, някои кооперативни образувания) може да се наложи да адаптират представянето в финансовите отчети на участията на членовете и на притежателите на дялови единици.

7.

Финансовите отчети са структурирано представяне на финансовото състояние и финансовите резултати на дадено образувание. Целта на финансовите отчети с общо предназначение е да предоставят информация за финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на дадено образувание, която е полезна за широк обхват от потребители при вземането на икономически решения. Финансовите отчети показват също резултатите от стопанисването от страна на ръководството на ресурсите, които са му поверени. За изпълнението на тази цел, финансовите отчети предоставят следната информация за образуванието:

Тази информация, заедно с друга информация в приложенията, помагат на потребителите на финансовите отчети при прогнозирането на бъдещите парични потоци на образуванието и по-специално, тяхното разпределение във времето и сигурността им.

8.

Пълният набор от финансови отчет обхваща:

9.

Много образувания представят извън финансовите отчети, финансов преглед от ръководството, който разглежда и пояснява главните характеристики на финансовото изпълнение и финансовото състояние на образуванието и главните несигурности, пред които е изправено. Такъв отчет може да включва преглед на:

10.

Много образувания представят също, извън финансовите отчети, доклади и отчети, като например екологични доклади и отчети за добавената стойност, особено в отрасли, където екологичните фактори са значителни и когато заетите лица се разглеждат като важна група потребители. Докладите и отчетите, представени извън финансовите отчети са извън обхвата на МСФО.

11.

В този стандарт се използват определения със следното значение:

12.

Преценката, затова дали даден пропуск или неточност биха могли да повлияят върху икономическите решения на потребителите и така да станат съществени, изисква да се разглеждат характеристиките на тези потребители. Общите положения за изготвянето и представянето на финансови отчети посочва в параграф 25, че „се приема, че потребителите трябва да имат разумно познаване на търговските и икономическите дейности и счетоводството и желание да проучват информацията с разумно старание“. Следователно, преценката трябва да вземе пред вид как би могло разумно да се очаква потребителите с подобни атрибути да бъдат повлияни при вземането на икономически решения.

13.

Финансовите отчети представят честно финансовото състояние, финансовото изпълнение и паричните потоци на образуванието. Честното представяне изисква вярно представяне на ефектите от сделките, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване за активи, пасиви, приходи и разходи, предвидени в Общите положения за изготвяне и представяне на финансови отчети. Предполага се, че прилагането на МСФО, с допълнително оповестяване, когато е необходимо, води до финансови отчети, които постигат честно представяне.

14.

Образувание, чийто финансови отчети спазват МСФО, прави изрична и безрезервна декларация за такова спазване в приложението с пояснителните бележки. Финансовите отчети няма да се описват като съответстващи на МФСО, освен ако те не съответстват на всички изисквания на МФСО.

15.

Практически, при всички обстоятелства, вярното представяне се постига чрез спазване на приложимите МСФО. Честното представяне изисква от образуванието:

16.

Неподходящите счетоводни политики не се коригират нито посредством оповестяване на използваните счетоводни политики, нито посредством разяснителни бележки или материали.

17.

В изключително редки обстоятелства, при които ръководството прави извод, че спазването на дадено изискване на даден стандарт или разяснение би било толкова подвеждащо, че би влязло в противоречие с целта на финансовите отчети, предвидена в Общите положения за изготвяне и представяне на финансови отчети, образуванието се отклонява от това изискване, по начина предвиден в параграф 18, ако имащата отношение регулаторна рамка изисква, или не забранява по друг начин такова отклонение.

18.

Когато дадено образувание се отклони от дадено изискване на даден стандарт или разяснение в съответствие с параграф 17, то следва да оповести:

19.

Когато дадено образувание се е отклонило от изискване на стандарт или разяснение през предходен период и такова отклонение засяга сумите, признати във финансовите отчети за текущия период, то прави оповестяванията, предвидени в параграф 18, точки в) и г).

20.

Параграф 19 се прилага, например, когато дадено образувание се отклони в предходен период от изискване в стандарт или разяснение за оценяване на активи или пасиви и това отклонение засяга оценяването на промените в активите и пасивите, признати във финансовите отчети за текущия период.

21.

В изключително редки обстоятелства, когато ръководството прецени, че спазването на дадено изискване на някой стандарт или разяснение ще бъде толкова подвеждащо, че би влязло в противоречие с целите на финансовите отчети, предвидени в Общите положения за изготвяне и представяне на финансови отчети, но имащата отношение регулаторна рамка забранява отклонението от изискването, образуванието трябва в максималната възможна степен да намали забелязаните подвеждащи аспекти на спазването, като оповести:

22.

За целите на параграфи 17—21, дадена единица информация би била в противоречие с целта на финансовите отчети, когато тя не представя честно сделките, другите събития и условията, които претендира, че представя или може да се очаква разумно да представя и впоследствие, би било вероятно да повлияе на икономическите решения, вземани от потребителите на финансовите отчети. Когато се преценява дали спазването на конкретно изискване на даден стандарт или разяснение би било толкова подвеждащо, че би влязло в противоречие с целта на финансовите отчети, предвидени в Общите положения за изготвяне и представяне на финансови отчети, ръководството взема предвид:

23.

При изготвянето на финансовите отчети ръководството трябва да направи преценка на способността на образуванието да продължи да функционира като действащо образувание. Финансовите отчети трябва да бъдат изготвени на база на действащо образувание, освен ако ръководството не възнамерява да ликвидира образуванието или да прекрати стопанската дейност, или няма друга реалистична алтернатива освен да направи това. Когато при изготвянето на тази негова преценка, на ръководството са известни съществени несигурности, свързани със събития или условия, които могат да породят значително съмнение, че образуванието може да продължи своята дейност като действащо, тези несигурности трябва да се оповестят. Когато финансовите отчети не са изготвени на база на действащо образувание, този факт трябва да се оповести заедно с базата, на която са изготвени финансовите отчети, както и причините, поради които образуванието не е разглеждано като действащо.

24.

При преценяването дали предположението за действащо образувание е подходящо, ръководството взема предвид цялата налична информация за обозримото бъдеще, което трябва да бъде поне но без да се ограничава до, дванадесет месеца от датата на баланса. Степента на преценката зависи от фактите във всеки конкретен случай. Когато образуванието има история на рентабилна дейност години наред и има достъп до финансови ресурси, може да се направи заключение, че счетоводството на база на действащо образувание е подходяща, без да се налагат детайлни анализи. В други случаи ръководството може да има нужда да прецени широк диапазон от фактори по отношение на текущата и очаквана рентабилност, схемите за погасяване на дългове и потенциалните източници на ресурси за заместващо финансиране преди да може да получи удовлетворяващи го доказателства, че прилагането на базата на действащо образувание е подходяща.

25.

Образуванието трябва да изготвя финансовите си отчети, с изключение на информацията за паричните потоци, използвайки счетоводното отчитане на база текущо начисляване.

26.

При счетоводното отчитане на база текущо начисляване позициите се признават като активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи (елементите на финансовите отчети), когато те удовлетворяват определенията и критериите за признаване за тези елементи в Общите положения за изготвяне и представяне на финансови отчети.

27.

Представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети трябва да се запазят и през следващите периоди освен ако:

28.

Значително придобиване или изваждане от употреба или преглед на представянето на финансовите отчети може да наложат финансовите отчети да бъдат представени по различен начин. Образуванието променя представянето на финансовите си отчети само ако промененото представяне предоставя информация, която е надеждна и по-подходяща за потребителите на финансовите отчети и че променената структура има вероятност да продължи да се прилага, така че да не се влошава сравнимостта. Когато се правят такива промени в представянето, образуванието прекласифицира своята сравнителна информация в съответствие с параграфи 38 и 39.

29.

Всеки съществен клас от сходни статии трябва да се представя отделно във финансовите отчети. Статии, които имат различен характер или функция, трябва да се представят отделно, освен ако са несъществени .

30.

Финансовите отчети са резултат от обработката на значителни по обем операции или други събития, които са структурирани чрез окрупняването им в класове в зависимост от техния характер или функция. Последният етап в процеса на окрупняване и класифициране е представянето в съкратена и класифицирана информация, която формира статии или на лицевата страна на баланса, отчета за приходите и разходите, отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци или в приложенията. Ако една статия не е достатъчно съществена, тя може да се агрегира с други статии или на лицевата страна на тези отчети или в приложенията към тях. Статия, която не е достатъчно съществена, за да бъде представена отделно на лицевата страна на тези отчети може въпреки това да бъде достатъчно съществена, за да бъде представена отделно в приложенията.

31.

Прилагането на концепцията за същественост означава, че конкретно изискване за оповестяване в стандарт или разяснение, не трябва да се спазва, ако информацията е несъществена.

32.

Активи и пасиви и приходи и разходи не трябва да се прихващат, освен когато такова прихващане се изисква или е разрешено от даден стандарт или разяснение.

33.

Важно е както активите, така и пасивите, а също така и приходите и разходите да бъдат отчитани поотделно. Прихващането в отчета за приходите и разходите или в баланса, освен когато то отразява същността на операцията или събитието, отнема възможността на потребителите да разберат предприетите операции, други събития и условия, които са настъпили и да оценят бъдещите парични потоци на образуванието. Отчитането на активи, намалени с обезценки, например обезценка от залежалост на стоково-материални запаси и на провизии за съмнителни вземания, не се счита за прихващане.

34.

МСС 18 Приходи определя термина „приход“ и изисква той да бъде оценен по справедливата стойност на получената насрещна престация или на вземането, като се вземе предвид размерът на търговските отстъпки и отстъпките за обем, направени от образуванието. В хода на своята обичайната дейност, образуванието предприема и други операции, които не генерират приходи и са инцидентни спрямо основните дейности, генериращи приходи. Резултатите от такива операции се представят, когато представянето им отразява същността на операцията или друго събитие чрез нетиране на прихода със свързаните с него разходи, възникнали от същата операция. Например:

35.

Освен това печалбите и загубите, възникващи от група подобни операции, се отчитат нетно, например положителни и отрицателни курсови разлики или печалби или загуби от финансови инструменти, държани за търгуване. Такива печалби или загуби обаче се отчитат отделно, ако са съществени.

36.

Освен, ако даден стандарт или разяснение допуска или изисква друго, сравнителната информация по отношение на предходния период трябва да бъде оповестена за всички суми, отчетени във финансовите отчети. Сравнителната информация трябва да бъде включена в текстови и описателен вид, когато това би спомогнало за по-доброто разбиране на финансовите отчети за текущия период.

37.

В някои случаи, описателна информация, съдържаща се във финансовите отчети за предходния/предходните период(и), продължава да бъде актуална и за текущия период. Например, подробностите по съдебен спор, изходът, от който е несигурен към последната дата на баланса и все още не е решен, се оповестяват в текущия период. Потребителите на финансовите отчети биха имали полза от информацията, че съществува такава несигурност към датата на баланса, както и за стъпките, които са били предприети през периода, за да се разреши тази несигурност.

38.

Когато представянето или класифицирането на статии във финансовите отчети е претърпяло промени, сравнителните стойности, освен в случаите, когато това е практически невъзможно да се направи, трябва също да бъдат прекласифицирани. Когато се прекласифицират сравнителни стойности, образуванието следва да оповести:

39.

Когато е практически невъзможно да се прекласифицират сравнителни стойности, образуванието трябва да оповести:

40.

Подобряването на сравнимостта на информация между периодите помага на потребителите на финансовите отчети при вземането на икономически решения, особено като позволява преценката на тенденциите във финансовата информация за целите на прогнозирането. При някои обстоятелства, е практически невъзможно да се прекласифицира сравнителна информация за конкретен период, за да се постигне сравнимост с настоящия период. Например през предходния/те период/и данните може да на са били събрани по начин, позволяващ прекласификация и може да не е възможно да се възпроизведе информацията.

41.

МСС 8 третира преизчисленията, които се изискват за сравнителната информация, когато образуванието промени счетоводната си политика или коригира дадена грешка.

42.

Този стандарт изисква определени оповестявания в лицевата страна на счетоводния баланс, в отчета за приходите и разходите и в отчета за промените в собствения капитал и изисква оповестяването на други статии или в самите финансови отчети, или в приложенията с разяснителните бележки към тях. МСС 7 предвижда изискванията за представяне на отчета за паричните потоци.

43.

Този стандарт понякога използва термина „оповестяване“ в широкия смисъл на думата, обхващащ както статиите, които се представят в самия счетоводен баланс, в отчета за приходите и разходите, в отчета за промените в собствения капитал и в отчета за паричните потоци, както и в приложенията с разясненията към тях. Оповестявания се изискват също и от други стандарти и разяснения Освен в случаите, когато настоящият или друг стандарт или разяснение изискват противоположното, такива оповестявания се правят или в самия счетоводен баланс, в отчета за приходите и разходите, в отчета за промените в собствения капитал и в отчета за паричните потоци (който от тях е подходящ) или в приложенията с разясненията към тях.

44.

Финансовите отчети трябва да бъдат ясно идентифицирани и разграничени от останалата информация в същия публикуван документ.

45.

МФСО се прилагат само за финансовите отчети, но не и за останалата информация, представена в един годишен отчет или друг документ. Поради това е много важно потребителите да бъдат в състояние да разграничат информацията, изготвена в съответствие с изискванията на МФСО от останалата информация, която може да бъде полезна за потребителите, но не е обект на тези изисквания.

46.

Всеки компонент на финансовите отчети трябва да бъде ясно идентифициран. В допълнение, следната информация трябва да бъде ясно показана и повторена, когато е необходимо за правилното разбиране на представената информация:

47.

Изискванията на параграф 46 обикновено се изпълняват чрез въвеждането на заглавия на страниците и съкратени заглавия на колоните на всяка страница на финансовите отчети. Изисква се преценка при определянето на най-добрия начин за представяне на тази информация. Например, когато финансовите отчети са представени в електронен формат, може да не се използват отделни страници; в такъв случай горните данни се представят достатъчно често, че да се осигури правилното разбиране информацията, предоставена във финансовите отчети.

48.

Финансовите отчети често се правят по-разбираеми чрез представянето на информацията в хиляди или милиони от отчетната валута. Това е приемливо дотолкова, доколкото нивото на закръгляване при представянето е оповестена и съответно не се губи съществена информация.

49.

Финансовите отчети трябва да бъдат представяни най-малко веднъж годишно. Когато датата на баланса на образуванието се промени и годишните счетоводни отчети са представени за период по-дълъг или по-кратък от една година, образуванието трябва да оповести следната информация като допълнение към отчетния период, за който се отнасят финансовите отчети:

50.

Обикновено финансовите отчети са надлежно изготвени за период от една година. Въпреки това някои образувания, предпочитат да изготвят например отчети за период 52 седмици по практически съображения. Този стандарт не изключва тази практика, тъй като не е вероятно изготвените за такъв период финансови отчети да се различават съществено от тези, които биха били изготвени за едногодишен период.

51.

Образуванието трябва да представя текущи и нетекущи активи и краткосрочни или дългосрочни пасиви като отделно класифицирани на лицевата страна на баланса в съответствие с параграфи от 57 до 67 с изключение на случаите, когато представянето базирано на ликвидността предоставя информация, която е надеждна и по-подходяща. Когато се прилага това изключение, всички активи и пасиви трябва да бъдат представени основно по реда на тяхната ликвидност.

52.

Независимо от избрания метод на представяне образуванието трябва да оповести за всяка статия от актива и пасива, която комбинира суми, които се очаква да бъдат възстановени или да бъдат уредени в рамките на а) не-повече от дванадесет месеца от датата на баланса и б) повече от дванадесет месеца от датата на баланса, образуванието трябва да оповести сумата, която се очаква да бъде възстановена или уредена след повече от дванадесет месеца.

53.

Когато дадено образувание предоставя стоки или услуги в рамките на ясно определим работен цикъл, отделното класифициране на текущи и нетекущи активи и пасиви на лицевата страна на баланса осигурява полезна информация посредством разграничаване на нетните активи, които циркулират за продължителен период като оборотен капитал, от онези, които се използват в дългосрочните дейности на образуванието. По този начин се отграничават активите, които се очаква да бъдат реализирани в рамките на текущия оперативен цикъл и задълженията, дължими за уреждане в рамките на същия период.

54.

За някои образувания, като например финансови институции, представянето на активите и пасивите във възходящ или низходящ ред на ликвидност предоставя информация, която е надеждна и по-подходяща от разграничаването на текущи/нетекущи, защото образуванието не предоставя стоки или услуги в рамките ясно разграничим оперативен цикъл.

55.

При прилагането на горния параграф 51 на образуванието се разрешава да представи някои от своите активи или пасиви на базата на класификацията текущи/нетекущи и други по реда на ликвидност, когато това предоставя информация, която е надеждна и по-подходяща. Нуждата от смесена база на представяне може да възникне, когато образуванието има разнообразни дейности.

56.

Информацията за датите на падеж на активите и пасивите е полезна при оценката на ликвидността и платежоспособността на дадено образувание. МСС 32 изисква оповестяване на датите на падежа на финансовите активи и финансовите пасиви. Финансовите активи включват търговски и други вземания, а финансовите пасиви включват търговски и други задължения. Информацията за очакваната дата на възстановяване или уреждане на непаричните активи и пасиви, като например материални запаси и провизии, е също полезна, независимо дали активите и пасивите са класифицирани като текущи или нетекущи. Например, образуванието оповестява размера на материалните запаси, които се очаква да бъдат възстановени след повече от дванадесет месеца от датата на баланса.

57.

Един актив може да бъде класифициран като текущ, когато отговаря на някой от следните критерии:

58.

Настоящият стандарт използва термина „нетекущ“, в който се включват материалните, нематериалните и финансовите активи с дългосрочен характер. Той не забранява използването на алтернативни описания, стига значението им да е ясно.

59.

Оперативният цикъл на образуванието е времето между придобиването на активите, които влизат в процеса на обработка и тяхното реализиране в пари или парични еквиваленти. Когато нормалният оперативен цикъл не ясно разграничим, неговата продължителност се приема, че е дванадесет месеца. Текущите активи включват активи (като например материални запаси и търговски вземания), които се продават, употребяват или реализират като част от нормалния оперативен цикъл на образуванието дори когато не се очаква да бъдат реализирани през следващите дванадесет месеца след датата на баланса. Текущите активи обхващат също активи, държани предимно за търгуване (финансовите активи в тази категория се класифицират като държани за търгуване в съответствие с МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване) и текущата част на нетекущите финансови активи.

60.

Един пасив трябва да се класифицира като текущ, когато отговаря на някой от следните критерии:

61.

Някои текущи задължения, като търговски задължения и начисления към служители и за други оперативни разходи, представляват част от оборотния капитал, използван в нормалния цикъл на дейността на образуванието. Такива оперативни статии се класифицират като текущи пасиви дори ако следва да бъдат уредени в срок, по-дълъг от дванадесет месеца след датата на баланса. Същият нормален оперативен цикъл се прилага за класификацията на активите и пасивите на дадено образувание. Когато нормалният оперативен цикъл на образуванието не ясно разграничим, неговата продължителност се приема за дванадесет месеца.

62.

Други текущи задължения не се уреждат в рамките на нормалния оперативен цикъл, но следва да се уредят в срок от дванадесет месеца след датата на баланса или се държат главно с цел да бъдат търгувани. Като пример могат да се посочат финансовите задължения, класифицирани като държани за търгуване в съответствие с МСС 39, банков овърдрафт, текущата част нетекущи финансови задължения, дължими дивиденти, данъци върху печалбата и други нетърговски задължения. Финансовите задължения, които осигуряват финансиране на дългосрочна база (т.е. не са част от оборотния капитал, използван в нормалния оперативен цикъл на образуванието) и които не са дължими за уреждане в срок дванадесет месеца след датата на баланса, са нетекущи задължения, предмет на параграфи 65 и 66.

63.

Образуванието класифицира своите финансови задължения като текущи, когато следва да бъдат уредени в срок до дванадесет месеца след датата на баланса, даже ако:

64.

Ако образуванието очаква и има усмотрението да рефинансира или да пролонгира някои задължения най-малкото за дванадесет месеца след датата на баланса по съществуваща кредитна линия, то класифицира задължението като нетекущо дори ако то иначе би било дължимо в рамките на по-къс период. Когато, обаче рефинансирането или пролонгирането на задължението не е по усмотрение на образуванието (например, ако няма споразумение за рефинансиране), потенциалната възможност за рефинансиране не се разглежда и задължението се класифицира като текущо.

65.

Когато дадено образувание наруши ангажимент по дългосрочно кредитно споразумение на или преди датата на баланса, в резултат, на което задължението става изискуемо при поискване, задължението се класифицира като текущо дори ако кредиторът се е съгласил след датата на баланса и преди одобрението на издаването на финансовите отчети, да не изисква плащане в резултат на нарушението. Задължението се класифицира като текущо, защото на датата на баланса образуванието няма безусловното право да отсрочва неговото уреждане за поне дванадесет месеца след тази дата.

66.

Задължението, обаче се класифицира като нетекущо, ако кредиторът се е съгласил до датата на баланса да предостави гратисен период, приключващ най-малкото дванадесет месеца след датата на баланса, в рамките, на който образуванието може да коригира нарушението и през който кредиторът не може да поиска незабавно погасяване.

67.

По отношение на заеми, класифицирани като текущи задължения, ако между датата на баланса и датата, на която е одобрено издаването на финансовите отчети настъпят следните събития, тези събития се квалифицират за оповестяване като некоригиращи събития в съответствие с МСС 10 Събития след датата на баланса:

68.

Като минимум лицевата страна на баланса трябва да съдържа статиите, които представят следните стойности:

69.

Допълнителни балансови статии, групи и раздели и междинни сборове трябва да бъдат представяни на лицевата страна на баланса, когато подобно представяне е подходящо за по-доброто разбиране на финансовото състояние на образуванието.

70.

Когато образуванието представя текущи и нетекущи активи и текущи и нетекущи задължения като отделни класификации на лицевата страна на своя баланс, то няма да класифицира отсрочените данъчни активи (задължения) като текущи активи (задължения).

71.

Настоящият стандарт не предписва определен ред или формат за представянето на статиите. Параграф 68 предоставя само списък на статиите, които се различават по характер и функция до такава степен, че е уместно да бъдат представени отделно на лицевата страна на баланса. Освен това:

72.

Преценката за това дали допълнителните статии следва да се представят отделно се базира на оценката на:

73.

Използването на различни бази за оценяване на различните класове активи предполага, че те се различават по характер или функция и поради това трябва да бъдат представени в отделни статии. Например, различни класове имоти, машини, съоръжения и оборудване могат да бъдат отчитани по себестойност или по преоценени стойности, съгласно МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване.

74.

Образуванието трябва да оповести или на лицевата страна на баланса, или в приложенията допълнителни подкласификации на представените статии, класифицирани по подходящ за дейността на образуванието начин.

75.

Нивото на детайлност, предоставено в подкласификациите зависи от изискванията на МСФО и от размера, характера и функциите на включените стойности. Факторите, описани в параграф 72, също се използват при определянето на базата за подкласификация. Оповестяванията биха могли да варират за всяка статия, например:

76.

Образуванието трябва да оповести следната информация или на лицевата страна на баланса, или в приложенията:

77.

Образувание без дялов капитал, като например сдружение или тръст, следва да оповести информация, която е еквивалентна на информацията, изисквана по параграф 76, точка а), като покаже движението за периода на всяка категория участие в капитала и правата, преференциите и ограниченията, присъщи на всяка категория участие в капитала.

78.

Всички статии за приходите и разходите, признати за даден отчетен период трябва да бъдат включени в печалбата или загубата освен ако не се изисква друго от даден стандарт или разяснение.

79.

Обикновено всички статии за приходите и разходите, признати за даден отчетен период се включват в печалбата или загубата. Това обхваща резултатите от промените в счетоводните приблизителни оценки. Може, обаче да са налице обстоятелства, когато конкретни статии могат да бъдат изключени от печалбата или загубата за текущия период. МСС 8 третира два такива случая: корекцията на грешки и резултата от промените в счетоводните политики.

80.

Други стандарти третират статии, които може да отговарят на определенията за приходи и разходи съгласно Общите положения за изготвяне и представяне на финансови отчети, но обикновено се изключват от печалбата или загубата. Примерите за това включват преоценъчни резерви (виж МСС 16), конкретни печалби и загуби, произтичащи от преизчислението в чужда валута на финансовите отчети на чуждестранна дейност (виж МСС 21) и печалби или загуби от повторното оценяване на финансови активи на разположение за продажба (виж МСС 39).

81.

Като минимум, лицевата страна на отчета за приходите и разходите трябва да включва статиите, които представляват следните суми за отчетния период:

82.

Статиите по-долу трябва да бъдат оповестявани на лицевата страна на отчета за приходите и разходите като разпределение на печалбата или загубата за отчетния период:

83.

Допълнителни статии, групи и раздели и междинни сборове трябва да се представят на лицевата страна на отчета за приходите и разходите, когато подобно представяне е подходящо за по-доброто разбиране на финансовото изпълнение на образуванието.

84.

Тъй като ефектите от различните дейности, операции и събития в образуванието се различават по честота, потенциални възможности за печалба или загуба и тяхната предвидимост, оповестяването на елементите на финансовото изпълнение улеснява разбирането на финансовите резултати от дейността и прогнозирането на бъдещите резултати. Допълнителни статии се представят на лицевата страна на отчета за приходите и разходите и използваните описания и промените в поредността на статиите се правят, когато това е необходимо, за да се обяснят елементите на финансовото изпълнение. Факторите, които трябва да се вземат предвид, обхващат същественост и характер и функция на компонентите на приходите и разходите. Например, дадена банка може да промени описанията с цел да приложи по-специфичните изисквания на МСС 30. Статиите за приходите и разходите не се компенсират, освен ако не отговарят на критериите, посочени в параграф 32.

85.

Образуванието не трябва да представя никакви приходи и разходи като извънредни позиции, било то в лицевата част на отчета за приходите и разходите или в приложенията.

86.

Когато статиите на приходите и разходите са съществени, тяхното естество и размер трябва да бъдат оповестени отделно.

87.

Обстоятелствата, които биха генерирали отделно оповестяване на приходни и разходни статии обхващат:

88.

Образуванието трябва да представи анализ на разходите, използвайки класификация, която се основава или на характера на разходите, или на тяхната функция в рамките на образуванието, което от двете предоставя информация, която е надеждна и по-подходяща.

89.

Образуванията се насърчават да представят анализа по параграф 88 по-горе на лицевата страна на отчета за приходите и разходите.

90.

Разходите се класифицират допълнително с цел да се отграничат компонентите на финансовото изпълнение, които могат да се различават по отношение на периодичност, потенциал за печалба или загуба и предвидимост. Този анализ се предоставя в една от двете форми.

91.

Първата форма на анализа на разходите е позната като метод на разходите по икономически елементи. Разходите се агрегират в отчета за приходите и разходите според естеството им (например амортизации, покупки на материали, транспортни разходи, доходи на наетите лица и разходи за реклама) и не се преразпределят по различни функции в образуванието. Този метод може да бъде прост за прилагане, тъй като не е необходимо преразпределяне на разходите за дейността по функционални класификации. По-долу е даден пример за класификация съгласно метода на разходите по икономически елементи:

92.

Втората форма на анализ е позната като метод на разходи по функционално предназначение или като метод себестойност на продажбите и класифицира разходите според тяхната функция като част от себестойността на продажбите или например разходи за дистрибуция или административната дейност. Като минимум образуванието оповестява себестойността на продажбите си по този метод отделно от другите разходи. Този метод може да предостави по-подходяща информация на потребителите, отколкото класифицирането на разходите по икономически елементи, но разпределянето на разходите по функции винаги може да изисква произволни разпределения и съдържа значителна субективна преценка. Пример за класификация по метода на функционалното предназначение на разходите е даден по-долу:

93.

Образуванията, които класифицират разходите си по функционално предназначение, следва да оповестяват допълнителна информация за разходите по икономически елементи, включително амортизационните разходи и разходите за доходите на заетите лица.

94.

Изборът между метода на разходите по функционално предназначение и метода на разходите по икономически елементи зависи както от историческите фактори, от факторите, свързани с отрасъла, така и от характера на образуванието. И двата метода осигуряват индикация за онези разходи, за които се очаква да варират, пряко или косвено, спрямо нивото на продажбите или производството на образуванието. Тъй като всеки от двата метода на представяне има своите предимства за различните видове образувания, настоящият стандарт изисква ръководството да избере най-подходящото и надеждно представяне. Обаче, тъй като информацията за разходите по икономически елементи е полезна при прогнозирането на бъдещите парични потоци, се изисква допълнително оповестяване, когато се използва класификацията по функционалното предназначение на разходите. В параграф 93, по-горе „доходи на заети лица“ има същия смисъл както в МСС 19 Доходи на заети лица.

95.

Образуванието трябва да оповести или на лицевата страна на отчета за приходите и разходите или на отчета за промените в собствения капитал, или в приложенията сумата на дивидентите, призната като разпределение на дивиденти за държателите на собствен капитал през отчетния период и свързаната сума на една акция.

96.

Образуванието трябва да представи отчет за промените в собствения капитал, показващ в лицевата страна на отчета:

97.

Образуванието трябва също да представи или в лицевата част на отчета за промените в собствения капитал, или в приложенията:

98.

Промените в собствения капитала на образуванието между датите на два баланса отразява увеличението или намалението в неговите нетни активи през периода. С изключение на промените в резултат от операции с притежателите на собствен капитал, действащи в качеството си на притежатели на собствен капитал, (като вноски в собствения капитал, обратно изкупуване на собствени капиталови инструменти на образуванието и дивиденти), и разходите по операциите, пряко свързани с такива операции, цялостната промяна в собствения капитал през даден период представя общата сума на печалбите и загубите, генерирани от дейността на образуванието през този период (независимо от това дали тези приходни и разходни статии са признати в печалбата или загубата или директно като промени в собствения капитал).

99.

Настоящият стандарт изисква всички приходни и разходни статии, признати през даден период да бъдат включени в печалбата или загубата освен, ако в друг стандарт или разяснения не се изисква друго. Други стандарти изискват някои печалби и загуби (като например увеличение или намаление от преоценка и определени курсови разлики, печалби или загуби от повторно оценяване на финансови активи на разположение за продажба и свързаните суми на текущи и отсрочени данъци) да бъдат признати директно като промени в собствения капитал. Тъй като е важно да се разгледат всички приходни и разходни статии при преценяването на промените във финансовото състояние на образуванието между датите на два баланса, настоящият стандарт изисква представяне на промените в собствения капитал, което отграничава общите приходи и разходи на образуванието, включително тези, които се признават директно в собствения капитал.

100.

МСС 8 изисква прилагане с обратна сила на корекции за извършване на промени в счетоводните политики, дотолкова, доколкото е възможно, освен когато преходните разпоредби в друг стандарт или разяснение не изискват друго. МСС 8 изисква също преизчисленията за коригиране на грешки да се правят с обратна сила, дотолкова, доколкото е възможно. Правят се корекции с обратна сила и преизчисления с обратна сила на салдото на неразпределената печалба, освен когато даден стандарт или разяснение изисква корекция с обратна сила на друг компонент на собствения капитал. Параграф 96, буква г) изисква оповестяване в отчета за промените в собствения капитал на общата корекция на всеки елемент на собствения капитал, получен в резултат, отделно от промените в счетоводните политики и от корекциите на грешки. Тези суми се оповестяват за всеки предходен период и началото на периода.

101.

Изискванията в параграфи 96 и 97 могат да се спазят по различни начини. Един пример е табличния формат, при който се осъществява равнение на началните и крайните салда за всеки елемент от собствения капитал. Алтернативна възможност е да се представят само статиите, включени в параграф 96 в отчета за промените в собствения капитал. При този подход статиите, описани в параграф 97 се представят в приложенията към финансовите отчети.

102.

Информацията за паричните потоци предоставя на потребителите на финансовите отчети база за оценка на способността на образуванието да генерира пари и парични еквиваленти, както и на потребностите на образуванието да оползотвори тези парични потоци. МСС 7 Отчети за паричните потоци определя изискванията за представянето на паричните потоци и свързаните с тях оповестявания.

103.

Приложенията към финансовите отчети трябва да:

104.

Приложенията, доколкото е възможно трябва да бъдат представени по систематичен начин. Всяка позиция на лицевата страна на баланса, отчета за приходите и разходите, отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци трябва да има препратка към съответната информация, представена в приложенията.

105.

Приложенията, обикновено се представят в следния ред, който помага на потребителите за по-доброто разбиране на финансовите отчети и сравняването им с финансовите отчети на други образувания:

106.

В някои случаи може да бъде необходимо или желателно редът на представяне на специфични статии да бъде променен в приложенията. Например, информацията относно промените в справедливата стойност, признати в печалбата или загубата може да се комбинира с информацията за падежите на финансови инструменти, въпреки че първите се отнасят до отчета за приходите и разходите, а вторите се отнасят до баланса. Независимо от това, остава изискването за систематична структура на приложенията, доколкото това е практически възможно.

107.

Приложенията, предоставящи информация за базата, на която са изготвени финансовите отчети и специфичните счетоводни политики, може да се представят като отделен елемент на финансовите отчети.

108.

В резюмето за значителните счетоводни политики, образуванието трябва да оповести:

109.

Важно е за потребителите да знаят използваната база/и за оценяване във финансовите отчети (например: историческа цена, текуща стойност, нетна реализуема стойност, справедлива стойност или възстановима стойност), защото базата, на която се изготвят финансовите отчети засяга значително техния анализ. Когато е използвани повече от една база за оценяване във финансовите отчети, например, когато определени класове от активи се преоценяват, необходимо е да се предостави индикация за категориите активи и пасиви, към които е приложена всяка база за оценяване.

110.

При вземането на решение дали да се оповести конкретна счетоводна политика ръководството преценява дали оповестяването ще подпомогне потребителите в разбирането на начина, по който операциите, други събития и условия са отразени в отчетеното финансово изпълнение и финансовото състояние. Оповестяването на конкретни счетоводни политики е особено полезно за потребителите, когато тези политики са избрани измежду алтернативите, позволени в стандартите и разясненията. Един пример е да се оповести дали един съдружник в съвместно контролирано образувание признава участието си в съвместното контролирано образувание, използвайки пропорционална консолидация или метода на собствения капитал (виж МСС 31 Участия в съвместни предприятия). Някои стандарти конкретно изискват оповестяване на определени счетоводни политики, включително изборът, който ръководството прави между различните политики, които те позволяват. Например, МСС 16 изисква оповестяване на базите за оценяване, използвани за класовете на имотите, машините, съоръженията и оборудването. МСС 23 Разходи по заеми изисква да се оповести дали разходите по заеми се признават непосредствено като разход или се капитализират като част от разхода за отговарящите на условията активи.

111.

Всяко образувание преценява същността на своите операции и политиките, които потребителите очакват да бъдат оповестени за този тип образувание. Например, дадено образувание, което подлежи на облагане с подоходни данъци би се очаквало да оповестява счетоводните си политики за подоходните данъци, включително тези, приложими за задължения по отсрочени данъчни задължения и активи. Когато образуванието има съществени чуждестранни дейности или операции в чужда валута, се очаква то да оповести счетоводните политики за признаване на положителните и отрицателните курсови разлики. При осъществяването на бизнес комбинации се оповестяват използваните политики за оценяване на репутацията и малцинственото участие.

112.

Една счетоводна политика може да бъде от съществено значение поради характера на операциите на образуванието дори когато сумите, представени за текущия и предходните периоди не са съществени. Освен това е подходящо да се оповести и всяка значителна счетоводна политика, която не се изисква специално от МСФО, но е избрана и приложена в съответствие с МСС 8.

113.

Образуванието трябва да оповести в резюмето на съществените счетоводни политики или в други приложения преценките, освен тези, обхващащи приблизителни оценки (виж параграф 116), направени от ръководството в процеса на прилагането на счетоводните политики на образуванието, които имат най-значителния ефект върху сумите, признати във финансовите отчети.

114.

В процеса на прилагането на счетоводните политики на образуванието, ръководството прави различни преценки, освен тези обхващащи приблизителни оценки, които могат да окажат значително влияние върху сумите, признати във финансовите отчети. Например, ръководството прави преценка при определянето:

115.

Някои от оповестяванията, направени съгласно параграф 113 се изискват от други стандарти. Например МСС 27 изисква дадено образувание да оповестява причините, поради които участието на образуванието в собствеността не представлява контрол, по отношение на обекта на инвестицията, който не е дъщерно образувание дори ако повече от половината от неговото право на глас или потенциалното му право на глас е притежавано пряко или непряко чрез дъщерни образувания. МСС 40 изисква оповестяване на критериите, разработени от образуванието за разграничаване на инвестиционен имот от ползван от собственика имот и от имот, държан за продажба при обичайното извършване на дейността, когато класификацията на имота е трудна.

116.

Образуванието трябва да оповестява в приложенията към финансовите отчети информация за ключовите предположения относно бъдещето и други ключови източници за несигурността на оценките към датата на баланса, в които има данни за значителен риск, който може да доведе до съществена корекция на балансовата стойност на активите и пасивите в рамките на следващата финансова година. По отношение на тези активи и пасиви, приложенията трябва да включват подробности за:

117.

Определянето на балансовите стойности на някои активи и пасиви изисква оценяването на ефектите от несигурни бъдещи събития върху тези активи и пасиви към датата на баланса. Например, при отсъствието на скорошни наблюдавани пазарни цени, използвани за оценяване на следните активи и пасиви, необходими са ориентирани към бъдещето оценки за оценяване на възстановимата стойност на групите на имотите, машините, съоръженията и оборудването, на ефекта от технологичното остаряване на материалните запаси, провизиите, които са предмет на бъдещия изход от висящи съдебни спорове и дългосрочните задължения към такива доходи на заети лица, като задължения за пенсионно осигуряване. Тези оценки съдържат предположения за такива статии като корекция на риска към паричните потоци или използваните сконтови проценти, бъдещите промени в заплатите и бъдещите промени в цените, засягащи други разходи.

118.

Ключовите предположения и други ключови източници за оценяването на несигурността, оповестени съгласно параграф 116 са свързани с оценките, които изискват най-трудните, субективни и сложни преценки от страна на ръководството. Тъй като броят на променливите и предположенията, засягащи възможното бъдещо разрешаване на несигурностите нараства, тези преценки стават по-субективни и сложни и потенциалът за последваща съществена корекция на балансовите стойности на активите и пасивите, обикновено се увеличава съответно.

119.

Оповестяванията в параграф 116 не се изискват за активи и пасиви със значителен риск за съществената промяна на балансовите им стойности в рамките на следващата финансова година, ако към датата на баланса, те се оценяват по справедлива стойност на базата на наскоро наблюдавани пазарни цени (техните справедливи стойности могат да се променят съществено в рамките на следващата финансова година, но тези промени не биха възникнали в резултат от предположения или други източници за несигурността на предвижданията към датата на баланса).

120.

Оповестяванията в параграф 116 се представят по начин, който улеснява правилното разбиране от потребителите на финансови отчети за преценките, които прави ръководството за бъдещето и за други ключови източници за несигурност на предвижданията. Характерът и обхватът на предоставената информация варира в зависимост от характера на предположенията и другите обстоятелства. По-долу са дадени примери за видовете оповестявания, които се правят:

121.

Не е необходимо да се оповестява бюджетна информация или прогнози при правенето на оповестяванията в параграф 116.

122.

Когато е невъзможно да се оповести степента на възможните ефекти на дадено ключово предположение или друг ключов източник на несигурност на оценката към датата на баланса, образуванието оповестява, че на базата на съществуващата информация е разумно възможно резултатите в рамките на следващата финансова година, които са различни от предположенията, да изискват съществена корекция на балансовата стойност на засегнатите активи и пасиви. Във всеки случай, образуванието оповестява характера и балансовата стойност на конкретен актив или пасив (или група от активи или пасиви), засегнати от предположението.

123.

Оповестяването в параграф 113 на конкретни преценки на ръководството, направени в процеса на прилагането на счетоводните политики на образуванието не е свързано с оповестяванията на ключови източници на информация за несигурността на оценяването в параграф 116.

124.

Оповестяването на някои ключови предположения, които в противен случай биха се изисквали в съответствие с параграф 116, се изисква от други стандарти. Например, при определени обстоятелства МСС 37 изисква оповестяване на основни предположения относно бъдещи събития, засягащи групи от провизии. МСС 32 изисква оповестяване на значителни предположения, прилагани при приблизителното оценяване на справедливите стойности на финансови активи и финансови пасиви, които се отчитат по справедлива стойност. МСС 16 изисква оповестяване на значителни предположения, прилагани при приблизителното оценяване на справедливите стойности на преоценени позиции имоти, машини, съоръжения и оборудване.

125.

Образуванието трябва да оповести в приложенията:

126.

Образуванието трябва да оповести следното, ако не е оповестено другаде в информацията, публикувана с финансовите отчети:

127.

Дадено образувание трябва да приложи настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. Насърчава се по-ранното прилагане. Ако дадено образувание прилага този стандарт за период, започваш преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт.

128.

Този стандарт заменя МСС 1 Представяне на финансовите отчети, преработен през 1997 г.

1.

Целта на този стандарт е да определи счетоводното третиране на материалните запаси. Основен въпрос при осчетоводяването на материалните запаси е тяхната себестойност да бъде призната за актив и пренесена за бъдещи периоди, докато бъдат признати съответните приходи. Този стандарт дава насоки за определянето на тази себестойност и последващото ѝ признаване за разход, включително и всяко намаление на стойността до нетната реализуема стойност. Той също така дава насоки за използването на методите за разпределение на разходите в себестойността, които се използват за определяне на разходите за материални запаси.

2.

Този стандарт се прилага за всички материални запаси, с изключение на:

3.

Този стандарт не се прилага за оценяване на материални запаси, държани от:

4.

Материалните запаси, за които става въпрос в параграф 3, буква а), се оценяват по нетна реализуема стойност на определени етапи на производството. Това например става, когато земеделската реколта е вече прибрана, когато е приключил процесът на добиване на полезни изкопаеми и продажбата е осигурена по форуърден договор или правителствена гаранция или когато има активен пазар и съществува незначителен риск стоката да не може да бъде продадена. Тези материални запаси се изключват само от изискванията по отношение на оценяването по настоящия стандарт.

5.

Брокерите търговци са тези, които купуват или продават стоки за чужда или за своя сметка. Материалните запаси, за които става въпрос в параграф 3, буква б) се придобиват главно за целите на продажбата в близко бъдеще и генериране на печалба от колебанията в цената или маржа на брокера или търговеца. Когато тези материални запаси се оценяват по справедливата стойност минус разходите по продажбите, те се изключват само от изискванията за оценяване в този стандарт.

6.

В този стандарт се използват следните термини с конкретните им значения:

7.

Нетната реализуема стойност се отнася до нетната сума, която образуванието очаква да реализира от продажбата на материални запаси в нормалния ход на стопанската дейност. Справедливата стойност отразява сумата, за която същите материални запаси биха могли да бъдат разменени между информирани и желаещи купувачи и продавачи на пазара. Първата е стойност, специфична за дадено образувание, а втората не. Нетната реализуема стойност за материалните запаси може да не е равна на справедливата стойност минус разходите по продажбата.

8.

Материалните запаси обхващат закупените и предназначените за продажба стоки, включително, например стоките, закупени от търговци на дребно и предназначени за продажба, или земя и друга собственост за продажба. Материалните запаси обхващат също така и готовата продукция или продукция, която е в процес на производство в образуванието и включват и материали и запаси, предназначени да се използват в процеса на производство. В случай на предоставяне на услуги материалните запаси включват разходи за услугите, както е предвидено в параграф 19, за които образуванието все още не е признало свързаните с тях приходи (виж МСС 18 Приходи).

9.

Материалните запаси трябва да се оценяват по по-ниската от себестойността и нетната реализуема стойност.

10.

Себестойността на материалните запаси обхваща всички разходи по закупуването, преработката, както и други разходи, направени във връзка с довеждането им до тяхното настоящо местоположение и състояние.

11.

Разходите за закупуване на материалните запаси обхващат покупната цена, вносните мита и други данъци (различни от тези, които впоследствие образуванието може да си възстановява от данъчните власти), транспортните разходи, товаро-разтоварни и други разходи, които могат директно да се отнесат към придобиването на готова продукция, материали и услуги. Търговските отстъпки, рабати и други подобни статии се приспадат при определяне на покупната стойност.

12.

Разходите за преработка на материалните запаси включват разходи, директно свързани с произвежданите единици, като например прекия труд. Освен това те включват и систематично начисляване на постоянните и променливите общи разходи, които се правят в процеса на производството. Постоянните общи разходи са тези непреки производствени разходи, които остават сравнително постоянни независимо от обема на производството, като например амортизация и поддръжка на фабрични сгради и оборудване, а така също и разходите за ръководството и администрацията на производството. Променливите общи разходи са тези непреки производствени разходи, които варират пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството, като например непреките материали и непрекия труд.

13.

Разпределението на постоянните общи разходи към разходите за преработка се базира на нормалния капацитет на производствените мощности. Нормалният капацитет е очакваното средно производство за няколко периода или сезона при нормални условия, като се взема предвид загубата на капацитет в резултат на планирана поддръжка. Реалното ниво на производство може да бъде използвано, ако то се приближава до нормалния капацитет. Размерът на постоянните общи разходи, начислен за всеки произвеждан продукт, не се увеличава в резултат от нисък обем на производство или когато образуванието е в престой. Неразпределените общи разходи се признават за разходи в периода, в който те възникват. В периоди на необичайно високо производство размерът на постоянните общи разходи, който се начислява за всяка единица продукция, се намалява така че материалните запаси да не се оценяват над себестойността. Променливите общи разходи се разпределят за всяка единица продукция на базата на реалното използване на производствените мощности.

14.

Производственият процес може да даде като резултат едновременното производство на повече от един продукт. Такъв е случаят например при производството на свързани продукти или когато се произвежда основен продукт и субпродукт. Когато разходите за преработката на всеки продукт не са ясно разграничими, те се разпределят между продуктите на рационална и последователна основа. Така например, разпределението може да се базира на относителната стойност на продажбите на всеки продукт или на всеки етап от производствения процес, на който продуктите могат да бъдат разграничавани помежду си, или при завършване на производството. Повечето субпродукти по своята природа са несъществени. В такъв случай те обикновено се оценяват с нетната реализуема стойност и тази стойност се приспада от стойността на основния продукт. В резултат на това балансовата стойност на основния продукт не се различава съществено от неговата себестойност.

15.

Другите разходи се включват в себестойността на материалните запаси само дотолкова, доколкото те са направени във връзка с довеждането на материалните запаси до настоящото им място и състояние. Така например в стойността на материалните запаси може да се окаже уместно да бъдат включени непроизводствени разходи или разходи по проектирането на продукти за конкретни клиенти.

16.

Примери за разходи, изключвани от себестойността на материалните запаси и признаващи се за разходи за периода, в който те са възникнали:

17.

МСС 23 Разходи по заеми идентифицира ограничени обстоятелства, при които разходите по заеми се включват в стойността на материалните запаси.

18.

Образуванието може да закупи материални запаси при условията на отсрочено уреждане. Когато тази договореност фактически съдържа елемент на финансиране, например разлика между покупната цена за нормални кредитни условия и платената сума, този елемент се признава като лихвен разход за периода на финансирането.

19.

Дотолкова, доколкото доставчиците на услуги имат материални запаси, те ги оценяват по себестойността на предоставянето на услугите. Тази себестойност при предоставяне на услуги се състои главно от разходите за труд и другите разходи за персонала, зает пряко в предоставянето на услугата, включително служителите, изпълняващи надзорна дейност и съответната част от общите разходи за тях. Разходът за труд и другите разходи, свързани с продажбите и общия административен персонал, не се включват, а се признават за разходи в периода, в който са възникнали. Себестойността на материалните запаси при предоставяне на услуги не включва маржовете на печалбата или неразпределяемите общи разходи, които често се включва в цените, начислявани от доставчиците на услуги.

20.

Съгласно МСС 41 Селско стопанство, материалните запаси, обхващащи селскостопанска продукция, която образуванието е добило от биологични активи, се оценяват при първоначалното им признаване по справедливата им стойност, намалена с разходите при пункта за продажба към момента на добиването. Това е себестойността на материалните запаси към датата на прилагане на този стандарт.

21.

Техниките за оценка на себестойността на материалните запаси, като например метода на стандартната себестойност за разходите или метода „цени на дребно“, могат да бъдат използвани за удобство, ако резултатите се приближават до себестойността. Стандартната себестойност взема предвид нормалните нива на материали и доставки, труда, ефикасността и оползотворяването на капацитета. Те се преразглеждат редовно и ако е необходимо, се преизчисляват съобразно текущите условия.

22.

Методът „цени на дребно“ често се използва в търговията на дребно за оценяването на големи количества материални запаси от бързооборотни позиции, които имат сходни маржове и за които не е възможно използването на други методи. Стойността на материалните запаси се определя, като продажната цена на запасите се намалява с подходящия процент на брутния марж. Използваният процент следва да взема предвид запасите, чиито цени са намалени под началната продажна цена. Често за всяка група стоки на дребно се използва един усреднен процент.

23.

Разходите за материалните запаси от позиции, които обикновено не са взаимозаменяеми и произведените стоки или извършените услуги са предназначени за конкретни проекти, трябва да бъдат определяни чрез използването на конкретна идентификация на себестойността на всеки от тях.

24.

Специфична идентификация за себестойността означава, че конкретни разходи се отнасят към определени позиции материални запаси. Това е едно подходящо третиране за единици, които са предназначени за конкретен проект независимо дали те са били закупени или произведени. Специфичната идентификация за разходите обаче е неуместна при голям брой позиции материални запаси, които обичайно са взаимозаменяеми. В такива случаи методът на определяне на тези единици, които остават в запасите, би могъл да се използва за постигане на предварително определен ефект върху печалбата или загубата.

25.

Разходите за материалните запаси, които не са уредени в параграф 23, трябва да се определят чрез използването на формулите първа входяща, първа изходяща (FIFO) или среднопретеглена стойност.Образуванието трябва да използва същата формула за определяне на разходите за всички материални запаси със сходен характер и употреба за образуванието. За материални запаси с различен характер или употреба, може да бъде оправдано използването на различни формули за оценка на разхода за материалните запаси.

26.

Например, материалните запаси, използвани в един сегмент на стопанска дейност, за образуванието могат да имат употреба, различна от същия вид материални запаси, използвани в друг сегмент на стопанска дейност. Разликата в географското положение на материалните запаси, обаче (или в съответните данъчни разпоредби), сама по себе си не е достатъчна, за да оправдае използването на различни формули за оценка на разхода за материалните запаси.

27.

Формулата FIFO приема, че позициите от материалните запаси, които са закупени или произведени първи, се продават първи и следователно оставащите в запасите позиции в края на отчетния период са тези, които са закупени или произведени последни. По формулата за среднопретеглената стойност разходите за всяка позиция се определят от среднопретеглената стойност на сходни позиции в началото на периода и стойността на сходни позиции, закупени или произведени през периода. Усредняването може да бъде изчислено на периодична основа или при получаването на всяка допълнителна доставка в зависимост от условията в образуванието.

28.

Себестойността на материалните запаси може да не е възстановима, в случай че те са повредени или са цялостно или частично морално остарели или ако има спад в продажните им цени. Също така себестойността на материалните запаси може да не бъде възстановима, ако приблизително определените разходи за завършване или приблизително определените разходи, които ще бъдат направени за осъществяване на продажбата, са се увеличили. Практиката на обезценяване на материалните запаси под себестойността им до нетната реализуема стойност е в съответствие с виждането, че активите не трябва да се отчитат със стойности, превишаващи очакваните суми от тяхната продажба или използване.

29.

Стойността на материалните запаси се намалява до нетната реализуема стойност на базата на отделни позиции (позиция по позиция). При някои обстоятелства, обаче, може да бъде подходящо да се групират сходни или свързани позиции. Така например подобен случай може да има при позиции материални запаси, които са свързани с продуктовата линия на един и същ продукт и имат сходно предназначение и крайна употреба; произведени са и са предлагани в една и съща географска зона и на практика не могат да бъдат оценени отделно от други позиции в тази продуктова линия. Не е уместно да се намалява стойността на материални запаси на основата на класификацията на материалните запаси, например готова продукция или всички материални запаси в конкретен отрасъл или географски сегмент. Доставчиците на услуги, по принцип, натрупват разходи във връзка с всяка услуга, за която се начислява отделна цена на продажба. Ето защо, всяка такава услуга се третира като отделна позиция.

30.

Приблизителното оценяване на нетната реализуема стойност се базира на най-надеждните съществуващи данни по време на съставянето на тази оценка според обема на материалните запаси, който се очаква да бъде реализиран. Тези оценки вземат пред вид колебанията в цените или себестойността, които са в пряка връзка със събития, станали след приключване на периода дотолкова, доколкото тези събития потвърждават условията, съществуващи в края на периода.

31.

Приблизителната оценка на нетната реализуема стойност също така следва да отчита какво е предназначението на държаните материални запаси. Например, нетната реализуема стойност на количеството материални запаси, държани за изпълнение на фирмените договори за продажби или предоставяне на услуги, се базира на договорната цена. Ако договорите за продажба са за по-малко количество от държаните материални запаси, нетната реализуема стойност на превишението има като база основните цени на продажба. Провизии могат да възникнат от фирмените договори за продажба, превишаващи количествата държани материални запаси или от фирмени договори за покупка. Такива провизии се третират съгласно МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи.

32.

Материали и други консумативи, държани с оглед да бъдат използвани в производството на материални запаси, не се обезценяват под себестойността им, ако завършените продукти, в които те ще бъдат включени, се очаква да бъдат продадени по тяхната себестойност или над нея. Когато обаче спад на цената на материалите сочи, че себестойността на готовата продукция ще превиши нетната реализуема стойност, материалите се обезценяват до нетната реализуема стойност. При тези обстоятелства заместителната стойност на материалите може да бъде най-добрата мярка за тяхната нетна реализуема стойност.

33.

Във всеки следващ период се прави нова оценка на нетната реализуема стойност. Когато обстоятелствата, които преди това са довели до снижаване на стойността на материалните запаси под тяхната себестойност, вече не са налице или когато има данни за нарастване на нетната реализуема стойност поради променени икономически обстоятелства, снижаването на стойността се сторнира (т.е. сторнирането се ограничава до размера на първоначалното намаление на стойността), така че новата балансова стойност е по-ниската от себестойността и преразгледаната нетна реализуема стойност. Такъв случай имаме, когато например дадена позиция от материалните запаси, която се отчита по нетна реализуема стойност поради спад в цената на продажбите, е все още в наличност в един последващ период и нейната продажна цена се е увеличила.

34.

Когато материални запаси са продадени, балансовата стойност на тези материални запаси следва да бъде призната като разход през периода, през който съответният приход е бил признат. Сумата на всяка обезценка на материалните запаси до нетната им реализуема стойност, както и всички загуби от материални запаси следва да се признаят като разходи за периода на обезценката или на възникването на загубите. Сумата на евентуалното обратно възстановяване на стойността на обезценката на материалните запаси, възникналa в резултат на увеличението на нетната реализуема стойност, следва да бъде призната като намаление на стойността на материалните запаси, признато като разход през периода, през който е възникнало възстановяването.

35.

Някои материални запаси могат да бъдат отнесени по сметките на други активи, като например материални запаси, които се използват като компонент на създадените от самото образувание собствени сгради, съоръжения и оборудване. Материалните запаси, отнесени по този начин към друг актив, се признават за разход в продължение на полезния живот на актива.

36.

Финансовите отчети трябва да оповестяват:

37.

В помощ на потребителите на финансовите отчети е информацията, касаеща балансовите стойности по отделни видове материални запаси и границите на промените в тези активи. Общоприети класификационни групи материални запаси са стоките, производствените доставки, материалите, незавършеното производство и готовата продукция. Материалните запаси на образувания, произвеждащи услуги, могат да бъдат представени просто като незавършено производство.

38.

Сумата на материалните запаси, признати за разход за отчетния период, която често се нарича отчетна стойност на продажбите, включва разходите, предварително включени при оценката на сега продадените материални запаси и неразпределените производствени общи разходи, както и стойността на производствените разходи за материалните запаси, които са извън нормалните граници. Конкретните обстоятелства за дадено образувание може също да изискват включването на други суми, като например разходи за пласмент.

39.

Някои образувания приемат различен формат за отчета си за приходите и разходите, което води до отчитане на различни стойности вместо себестойността на материалните запаси, признати за разход за отчетния период. Според този формат образуванието представя анализ на разходите, използвайки класификация, основана на разходите по икономически елементи. В този случай образуванието оповестява стойностите, признати като разходи за суровини и консумативи, разходи за труд и други разходи, заедно със сумата на нетната промяна в материалните запаси за отчетния период.

40.

Всяко образувание трябва да прилага този стандарт за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. Насърчава се по-ранното прилагане. Ако дадено образувание прилага този стандарт за отчетен период, започващ преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт.

41.

Настоящият стандарт заменя МСС 2 Материални запаси (преработен през 1993 г.).

42.

Настоящият стандарт заменя ПКР-1 Последователност — различни формули за изчисляване на себестойността на стоково-материалните запаси.

1.

Целта на настоящия стандарт е да предпише критериите за избор и промяна на счетоводните политики, заедно със счетоводното третиране и оповестяване на промените в счетоводните политики, промени в счетоводните преценки и коригиране на грешки. Стандартът е предназначен за повишаване на приложимостта и надеждността на финансовите отчети на образуванието и сравнимостта на тези финансови отчети както с финансовите отчети за предходни периоди, така и с финансовите отчети на други образувания.

2.

Изискванията за оповестяване на счетоводните политики, с изключение на тези за промените в счетоводните политики са разгледани в МСС 1 Представяне на финансовите отчети.

3.

Този стандарт трябва да се прилага при избирането и прилагането на счетоводните политики и отчитането на промените на счетоводните политики, промените в счетоводните преценки и коригирането на грешки от предходни периоди.

4.

Данъчните ефекти на корекциите на грешки от предходни периоди и корекциите с обратна сила, направени за прилагането на промените в счетоводните политики, се отчитат и оповестяват в съответствие с МСС 12 Данъци върху дохода.

5.

В този стандарт се използват следните термини с посоченото им значение:

6.

Преценката дали даден пропуск или неточност биха могли да повлияят на икономическите решения на потребителите и по този начин да бъдат съществени, изисква разглеждането на характеристиките на тези потребители. Общите положения за изготвяне и представяне на финансови отчети посочват в параграф 25, че „приема се, че потребителите имат подходяща информация за стопанските и икономически дейности и счетоводната отчетност и желание да проучат тази информация с разумно старание“. Ето защо, преценката трябва да вземе пред вид начина, по който би могло разумно да се очаква потребителите с такива характеристики да бъдат повлияни при вземането на икономически решения.

7.

Когато стандарт или разяснение са конкретно приложими за дадена сделка, друго събитие или условие, счетоводната политика или политики, прилагани за тази позиция трябва да бъде определена посредством прилагането на стандарта или разяснението и отчитането на всякакви имащи отношение Насоки за прилагането, издадени от СМСС за стандарта или разяснението.

8.

МСФО определят счетоводни политики, за които СМСС смята, че водят до финансови отчети, съдържащи подходяща и надеждна информация за сделките, другите събития и условия, за които се прилагат. Тези политики не трябва да се прилагат, когато ефектът от тяхното прилагане е несъществен. Неуместно е обаче, да се правят или да се оставят некоригирани несъществени отклонения от МСФО, з а да се постигне конкретно представяне на финансовото състояние, финансовото изпълнение, или парични потоци на дадено образувание.

9.

Прилагането на насоките за стандартите, издадени от СМСС не съставлява част от тези стандарти и затова не съдържа изисквания за финансовите отчети.

10.

При отсъствието на стандарт или разяснение, които се прилагат конкретно за дадена сделка, друго събитие или условие, ръководството трябва да използва своята преценка при разработването и прилагането на счетоводна политика, която води до информация, която е:

11.

При правенето на преценката, разгледана в параграф 10 по-горе, ръководството трябва да се позове и разгледа приложимостта на следните източници в низходящ ред:

12.

При преценката, разгледана в параграф 10 по-горе, ръководството също така може да разгледа най-новите документи на други органи, изготвящи стандарти, които използват подобна концептуална рамка за разработване на счетоводни стандарти, друга счетоводна литература и общоприети счетоводни практики, доколкото същите не влизат в противоречие с източниците, разгледани в параграф 11.

13.

Образуванието трябва да избере и прилага счетоводните си политики системно за сходни сделки, други събития и условия освен ако даден стандарт или разяснение специално не изисква или разрешава категоризация на позиции, за които могат да бъдат подходящи различни политики. Ако даден стандарт или разяснение изисква или разрешава подобна категоризация, трябва да бъде избрана и последователно приложена подходяща счетоводна политика за всяка категория.

14.

Образуванието трябва да промени дадена счетоводна политика само ако промяната:

15.

Потребителите на финансови отчети трябва да могат да сравняват финансовите отчети на образуванието с предходни периоди, за да определят тенденциите в неговото финансово състояние, финансови резултати и парични потоци. Ето защо, се прилагат за всеки период и от единия към следващия период едни и същи счетоводни политики освен ако дадена промяна в счетоводната политика не отговаря на някой от критериите в параграф 14.

16.

Разгледаното по-долу не представлява промяна в счетоводните политики:

17.

Първоначалното прилагане на дадена политика за преоценяване на активи в съответствие с МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване или МСС 38 Нематериални активи представлява промяна в счетоводната политика, която трябва да се третира по-скоро като преоценка в съответствие с МСС 16 или МСС 38, отколкото в съответствие с настоящия стандарт.

18.

Параграфи 19—31 не се прилагат по отношение на промяната в счетоводната политика, разгледана в параграф 17.

19.

При условията на параграф 23:

20.

За целите на настоящия стандарт, предсрочното прилагане на даден стандарт или разяснение не представлява доброволна промяна в счетоводната политика.

21.

При отсъствието на стандарт или разяснение, които се прилагат конкретно за дадена сделка, друго събитие или условие, ръководството може, в съответствие с параграф 12, да приложи счетоводна политика от най-новите документи на други органи, изготвящи стандарти, които използват подобна концептуална рамка за разработването на счетоводни стандарти. Ако след изменението на такъв документ, образуванието избере да промени дадена счетоводна политика, тази промяна се отчита и оповестява като доброволна промяна в счетоводната политика.

22.

При условията на параграф 23, когато промяната на счетоводната политика се прилага с обратна сила в съответствие с параграф 19, буква а) или б), образуванието трябва да коригира началното салдо на всеки засегнат елемент на собствения капитал за най-ранния представен предходен период и другите сравнителни суми, оповестени за всеки представен предходен период, все едно че новата счетоводната политика е била винаги приложена.

23.

Когато се изисква прилагане с обратна сила по параграф 19, буква а) или б), промяната в счетоводната политика трябва да се прилага с обратна сила с изключение дотолкова, доколкото е невъзможно да се определят ефектите, специфични за даден период или кумулативния ефект на промяната.

24.

Когато е невъзможно да се определят ефектите от промяната на счетоводната политика, специфични за даден период, върху сравнителната информация за представените един или повече предходни периоди, образуванието трябва да прилага новата счетоводна политика за балансовите стойности на активите и пасивите към началото на най-ранния период, за който прилагането с обратна сила е възможно, който може да бъде текущия период и ще направи съответната корекция на началното салдо на всеки засегнат елемент на собствения капитал за този период.

25.

Когато е невъзможно да се определи кумулативния ефект в началото на текущия период от прилагането на новата счетоводна политика за всички предходни периоди, образуванието трябва да коригира сравнителната информация, за да приложи новата счетоводна политика без обратна сила от най-ранната възможна дата.

26.

Когато дадено образувание прилага нова счетоводна политика с обратна сила, то прилага новата счетоводна политика към сравнителната информация за колкото е възможно по-ранни периоди. Прилагането с обратна сила за предходен период не е възможно, освен ако е възможно да се определи кумулативния ефект върху сумите както в началния баланс, така и в крайния баланс за този период. Сумата на получената като резултат корекция, свързана с периоди преди тези, представени във финансовите отчети, се отразява във всяко начално салдо на всеки засегнат елемент на собствения капитал за най-ранния представен период. Обикновено, корекцията са прави по отношение на неразпределената печалба. Корекцията обаче може да бъде направена на друг елемент на собствения капитал (например, за да се спази даден стандарт или разяснение). Всяка друга информация за предходни периоди, като например исторически обобщения на финансови данни, също се коригират за колкото е възможно по-ранни периоди.

27.

Когато за дадено образувание е невъзможно да приложи с обратна сила нова счетоводна политика, защото не може да определи кумулативния ефект от прилагането на политиката за всички предходни периоди, в съответствие с параграф 25, образуванието прилага без обратна сила новата политика от началото на възможно най-ранния период. Ето защо то не взема пред вид частта на кумулативната корекция на активи, пасиви и собствен капитал, възникнали преди тази дата. Промяна в счетоводната политика се разрешава даже ако е невъзможно политиката да се приложи без обратна сила за някой предходен период. Параграфи 50—53 предоставят насоки за това кога е невъзможно да се приложи нова счетоводна политика за един или повече предходни периода.

28.

Когато първоначалното прилагане на даден стандарт или разяснение има ефект върху текущия период или някой предходен период би имало такъв ефект, с изключение когато е невъзможно да се определи сумата на корекцията, или може да има такъв ефект върху бъдещи периоди, образуванието трябва да оповести:

29.

Когато доброволната промяна в счетоводната политика има ефект върху текущия или върху някой предходен период, би имала ефект върху такъв период, освен когато е невъзможно да се определи сумата на корекцията, или може да има ефект върху бъдещи периоди, образуванието трябва да оповести:

30.

Когато образуванието не е приложило нов стандарт или разяснение, които са били издадени, но още не са влезли в сила, то трябва да оповести:

31.

При спазването на горния параграф 30 образуванието взема предвид оповестяването на:

32.

Като резултат от несигурностите, присъщи на стопанските дейности, много статии във финансовите отчети не могат да бъдат оценени точно а само приблизително. Приблизителната оценка съдържа преценки, основани на последната налична, надеждна информация. Например може да се изискват приблизителни оценки за:

33.

Използването на разумни приблизителни оценки е съществена част от изготвянето на финансови отчети и не подкопава тяхната надеждност.

34.

Дадена приблизителна оценка може да се нуждае от преработване, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които се основава същата, или в резултат на нова информация или натрупан по-голям опит. По своя характер, преработването на приблизителната оценка не се отнася до предходни периоди и не представлява корекция на грешка.

35.

Промяната в прилаганата база за оценяване е промяна в счетоводната политика, а не промяна в счетоводната приблизителна оценка. Когато е трудно да се разграничи дадена промяна в счетоводната политика от промяната в счетоводната приблизителна оценка, промяната се третира като промяна в счетоводната приблизителна оценка.

36.

Ефектът от промяната на счетоводна приблизителна оценка, различна от промяна, по отношение на която се прилага параграф 37, трябва да се признава без обратна сила, като се печалбата или загубата за:

37.

Доколкото промяната на дадена счетоводна приблизителна оценка поражда промени в активите и пасивите или е свързана със статия от собствения капитал, тя трябва да бъде призната посредством коригирането на балансовата стойност на свързания актив, пасив или статия собствен капитал през периода на промяната.

38.

Бъдещото признаване на ефекта от промяната в счетоводната приблизителна преценка означава, че промяната се прилага за сделки, други събития и условия от датата на промяната в приблизителната оценка. Една промяна на счетоводна приблизителна оценка може да засегне само печалбата или загубата за текущия период или печалбата или загубата както за текущия период, така за и бъдещи такива. Например, една промяна на приблизителната стойност на размера на несъбираемите вземания засяга само печалбата или загубата за текущия период, поради което се признава през текущия период. Промяна в приблизителната оценка на полезния живот или на очаквания модел на потребление на икономическите ползи от един амортизируем актив засяга обаче амортизационните разходи както за текущия период, така и за всеки бъдещ период през оставащия полезен живот на актива. И в двата случая ефектът от промяната, свързана с текущия период, се признава като приход или разход за текущия период. Ефектът върху бъдещи периоди, ако има такъв, се признава като приход или разходи за тези бъдещи периоди.

39.

Образуванието трябва да оповестява характера и размера на промяната в счетоводната приблизителна оценка, която има ефект през текущия период или се очаква да има ефект през бъдещи периоди, с изключение на оповестяването на ефекта върху бъдещи периоди, когато е невъзможно да се оцени този ефект.

40.

Ако размерът на ефекта през бъдещи периоди не се оповестява, защото неговото оценяване е невъзможно, образуванието трябва да оповести този факт.

41.

Грешки могат да възникнат по отношение на признаването, оценяването, представянето или оповестяването на елементи на финансовите отчети. Финансовите отчети няма да са в съответствие с МСФО, ако съдържат или съществени или несъществени грешки, направени умишлено за постигането на определено представяне на финансовото състояние, финансовите резултати или парични потоци на образуванието. Потенциалните грешки за текущия период, отрити през този период се коригират преди даването на разрешението за публикуване на финансовите отчети. Понякога, обаче, съществени грешки не се откриват до следващия период и тези грешки от предходния период се коригират в сравнителната информация, представена във финансовите отчети за този следващ период (виж параграфи 42—47).

42.

Съгласно условията на параграф 43 образуванието трябва да коригира с обратна сила съществени грешки за предходен период в първия комплект финансови отчети, за които е дадено разрешение за публикуване след тяхното откриване чрез:

43.

Грешка от предходен период трябва да се коригира чрез преизчисляване с обратна сила, освен доколкото е невъзможно да се определят или ефектите, специфични за конкретен период или кумулативния ефект на грешката.

44.

Когато е невъзможно да се определят специфичните за даден период ефекти от грешка върху сравнителната информация за един или повече представени предходни периоди, образуванието трябва да преизчисли началните салда на активите, пасивите и собствения капитал за най-ранния период, за които преизчисляването с обратна сила е възможно (който може да бъде текущия период).

45.

Когато е невъзможно да се определи кумулативния ефект в началото на текущия период от дадена грешка върху всички предходни периоди, образуванието трябва да преизчисли сравнителната информация, за да коригира грешката без обратна сила от най-ранната възможна дата.

46.

Корекцията на грешка от предходен период се изключва от печалбата или загубата за периода, през който е открита грешката. Всяка информация, представена за предходни периоди, включително всякакви исторически обобщения на финансови данни, се преизчислява, от колкото е възможно по-ранен период.

47.

Когато е невъзможно да се определи сумата на грешката (например грешка при прилагане на счетоводна политика) за всички предходни периоди, образуванието в съответствие с параграф 45 преизчислява сравнителната информация без обратна сила от най-ранната възможна дата. Ето защо то не взема пред вид частта на кумулативното преизчисляване на активите, пасивите и собствения капитал, възникнала преди тази дата. Параграфи 50—53 предвиждат насоки за това кога е невъзможно да се коригира дадена грешка за един или повече предходни периоди.

48.

Корекциите на грешки се разграничават от промените в счетоводните приблизителни оценки. Счетоводните приблизителни оценки по своя характер са приближения, които може да трябва да бъдат преработени, ако стане известна допълнителна информация. Например печалбата или загубата, призната в резултат от дадено условно задължение, не представлява корекция на грешка.

49.

При прилагането на параграф 42, образуванието трябва да оповести следното:

50.

При някои обстоятелства е невъзможно да се коригира сравнителна информация за един или повече предходни периоди за постигането на сравнимост с текущия период. Например, може да не са били събрани данни през предходния период/и, по начин, който позволява или прилагането с обратна сила на нова счетоводна политика (включително за целите на параграфи 51—53, неговото прилагане без обратна сила за предходни периоди) или преизчисляването с обратна сила, за коригиране на грешка от предходен период и може да е невъзможно да се възпроизведе информацията.

51.

Често е необходимо да се правят приблизителни оценки при прилагането на счетоводна политика за елементите на финансовите отчети, признати или оповестени по отношение на сделки, други събития или условия. Приблизителната оценка е по същността си субективна и приблизителни оценки могат да бъдат разработени след датата на баланса. Разработването на приблизителни оценки е потенциално по-трудно при прилагането с обратна сила на счетоводна политика или при правенето на преизчисления с обратна сила за коригиране на грешка от предходен период, поради по-дългия период от време, който може да е изминал от засегната сделка, друго събитие или условие, които са настъпили. Целта на приблизителните оценки, свързани с предходни периоди, обаче, остава същата като за приблизителните оценки направени през текущия период, а именно, приблизителните оценки да отразяват обстоятелствата, които са съществували, когато сделката, другото събитие или условие са се реализирали.

52.

Ето защо, прилагането с обратна сила на нова счетоводна политика или коригирането на грешка от предходен период изисква разграничаването на информацията, която:

от другата информация. За някои видове приблизителни оценки (например, приблизителна оценка на справедлива стойност, която не се базира на наблюдаема цена или наблюдаеми входящи ресурси) е невъзможно да се разграничат тези видове информация. Когато прилагането с обратна сила или преизчисляването с обратна сила биха изисквали да се направи значителна приблизителна оценка, за която е невъзможно да се разграничат тези два вида информация, не е възможно да се приложи новата счетоводна политика или да се коригира грешка за предходен период с обратна сила.

53.

Не трябва да се извършва преценка след събитието, когато се прилага нова счетоводна политика или се коригират суми за предходен период, или чрез правенето на предположения за това какви биха били намеренията на ръководството в един предходен период или чрез приблизителната оценка на признатите, оценени или оповестени суми в един предходен период. Например, когато образуванието коригира грешка от предходен период при оценяването на финансови активи, които преди това са класифицирани като инвестиции, държани до падеж в съответствие с МСС 39 Финансови инструменти—признаване и оценяване, това не променя тяхната база за оценяване за периода, ако ръководството е решило по-късно да не ги държи до падеж. Освен това, когато образуванието коригира грешка от предходен период при изчисляването на своите задължения към натрупаните отпуски по болест на служителите в съответствие с МСС 19 Доходи на заети лица, то не взема пред вид информацията за необичайно тежкия сезон с грипни заболявания през следващия период, която била на разположение след като финансовите отчети за предходния период са били разрешени за публикуване. Фактът, че често се изискват значителни приблизителни оценки, когато се изменя сравнителна информация, представена за предходни периоди, не пречи на надеждната корекция на сравнителната информация.

54.

Дадено образувание трябва да прилага този стандарт за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. Насърчава се по-ранното прилагане. Ако дадено образувание прилага този стандарт за отчетен период, започващ преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт.

55.

Настоящият стандарт заменя МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводните политики, (преработен през 1993 г.).

56.

Настоящият стандарт заменя следните разяснения:

1.

Целта на настоящия стандарт е да определи:

Стандартът също изисква образуванието да не изготвя финансовите си отчети на основата на принципа за действащо образувание, ако събитията след датата на баланса показват, че принципът за действащо образувание не е уместен.

2.

Този стандарт следва да бъде прилаган при отчитането и оповестяването на събития след датата на баланса.

3.

В този стандарт се използват следните термини с посочените им значения:

4.

Процесът по утвърждаване на финансовите отчети за публикуване варира в зависимост от структурата на управление, законовите изисквания и процедурите по изготвянето и приключването на финансовите отчети.

5.

В някои случаи, от образуванието се изисква да представи финансови отчети на образуванието за одобрение от акционерите, след като финансовите отчети са вече публикувани. В такива случаи финансовите отчети са считат за утвърдени за публикуване на датата на първоначалното им издаване, а не на датата, на която акционерите одобряват финансовите отчети.

6.

В някои случаи, от ръководството на образуванието се изисква да представи финансови отчети пред надзорния съвет (съставен единствено от лица, които не участват в изпълнителното ръководство) за одобрение. В такива случаи финансовите отчети са утвърдени за публикуване, когато ръководството ги утвърждава за представяне пред надзорния съвет.

7.

Събития след датата на баланса включват всички събития до датата, когато финансовите отчети са утвърдени за публикуване, дори ако тези събития възникват след публикуването на обявената печалба и друга финансова информация.

8.

Образуванието трябва да коригира сумите, признати във финансовите отчети, за да отрази коригиращите събития след датата на баланса.

9.

Следните събития са примери за коригиращи събития след датата на баланса, които изискват образуванието да коригира сумите, признати във финансовите отчети, или да признае статии, които не са били признати преди:

10.

Образуванието не трябва да коригира сумите, признати във финансови отчети, за да отрази некоригиращите събития след датата на баланса.

11.

Пример за некоригиращо събитие след датата на баланса е намаляването на пазарната стойност на инвестициите между датата на баланса и датата, когато финансовите отчети са утвърдени за публикуване. Спадът на пазарната стойност, обикновено, не се свързва със състоянието на инвестициите към датата на баланса, но отразява обстоятелства, които са възникнали впоследствие. Следователно, образуванието не коригира сумите за инвестициите, признати във финансовите отчети. По подобен начин, образуванието не осъвременява сумите, оповестени за инвестиции към датата на баланса, въпреки че образуванието може да е длъжно да направи допълнително оповестяване съгласно параграф 21.

12.

Ако образуванието обяви дивидентите за притежателите на капиталови инструменти (така, както са дефинирани в МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне) след датата на баланса, то не трябва да признава тези дивиденти като задължение към датата на баланса.

13.

Ако дивидентите са обявени (т.е. дивидентите са разрешени по подходящ начин, вече не са по усмотрение на образуванието) след датата на баланса, но преди финансовите отчети да са утвърдени за публикуване, дивидентите не се признават като задължение към датата на баланса, защото не отговарят на критериите за настоящо задължение в МСС 37. Такива дивиденти се оповестяват в приложенията към финансовите отчети в съответствие с МСС 1 Представяне на финансовите отчети.

14.

Образуванието не трябва да изготвя финансовите си отчети на основата на принципа за действащо образувание, ако ръководството реши след датата на баланса, че възнамерява да ликвидира образуванието или да преустанови дейността му или че няма никаква друга реалистична алтернатива, освен да направи това.

15.

Влошаването на резултатите от дейността и финансовото състояние след датата на баланса може да покаже необходимост да се обмисли дали принципът за действащо образувание е все още уместен. Ако принципът за действащо образувание вече не е уместен, ефектът е толкова проникващ, че този стандарт изисква по-скоро фундаментална промяна на базата на осчетоводяване, отколкото коригиране на сумите, признати в рамките на първоначалната база на осчетоводяване.

16.

МСС 1 изисква оповестявания, ако:

17.

Образуванието трябва да оповести датата, когато финансовите отчети са утвърдени за публикуване и кой е извършил това утвърждаване. Ако собствениците на образуванието или други лица имат правото да изменят финансовите отчети след публикуването, образуванието трябва да оповести този факт.

18.

За потребителите е важно да знаят кога финансовите отчети са били утвърдени за публикуване, тъй като финансовите отчети не отразяват събития след тази дата.

19.

Ако образуванието получи информация след датата на баланса относно условия, които са съществували към датата на баланса, то трябва да осъвремени оповестяванията, които се отнасят до тези условия в контекста на новата информация.

20.

В някои случаи образуванието трябва да осъвремени оповестяванията в своите финансови отчети, за да отрази информация, получена след датата на баланса дори когато информацията не засяга сумите, които то признава в своите финансови отчети. Един пример за необходимостта да се осъвременяват оповестяванията е, когато се появи доказателство след датата на баланса относно условно задължение, което е съществувало на датата на баланса. В допълнение към преценката дали трябва да признае провизия по МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи, образуванието осъвременява своите оповестявания относно условните задължения в контекста на това доказателство.

21.

Ако некоригиращите събития след датата на баланса са съществени, неоповестяването би могло да повлияе на икономическите решения на потребителите на финансовите отчети, взети на базата на финансовите отчети. Съответно, образуванието трябва да оповести следното за всяка съществена категория на некоригиращото събитие след датата на баланса:

22.

По-долу са разгледани примери за некоригиращи събития след датата на баланса, които по принцип биха довели до оповестяване:

23.

Образуванието трябва да прилага този стандарт за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. Насърчава се по-ранното прилагане. Ако дадено образувание прилага този стандарт за отчетен период, започващ преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт.

24.

Настоящият стандарт заменя МСС 10 Събития след датата на баланса (Преработен през 1999 г.)

1.

Целта на този стандарт е да определи счетоводното третиране на имотите, машините, съоръженията и оборудването, така че потребителите на финансовите отчети да могат да отграничат информацията за инвестициите на дадено образувание в неговите имоти, машини, съоръжения и оборудване и промените в такива инвестиции. Основните въпроси при осчетоводяването на имотите, машините, съоръженията и оборудването са признаването на активите, определянето на балансовите им стойности и амортизационните отчисления и загубите от преоценка във връзка с тях.

2.

Този стандарт трябва да се прилага при отчитането на имоти, машини, съоръжения и оборудване, освен когато друг стандарт изисква или разрешава различно счетоводно третиране.

3.

Този стандарт не се прилага за:

Този стандарт, обаче се прилага за имоти, машини, съоръжения и оборудване, използвани за разработване или поддържане на активите, разгледани в а) и б).

4.

Други стандарти могат да изискват признаването на дадена статия на имоти, машини, съоръжения и оборудване на базата на подход, различен от този в настоящия стандарт. Например МСС 17 Лизинги изисква образуванието да оценява признаването на дадена статия на отдадени на лизинг имоти, машини, съоръжения и оборудване на базата на прехвърлянето на рисковете и ползите. В подобни случаи, обаче, от настоящия стандарт се определят други аспекти на счетоводното третиране на тези активи, включително амортизацията.

5.

Образуванието трябва да прилага този стандарт за имоти, които се изграждат или разработват за бъдещо ползване като инвестиционни имоти, но все още не удовлетворяват определението за „инвестиционен имот“ съгласно МСС 40 Инвестиционни имоти. След като изграждането или разработването е завършено, имотът става инвестиционен имот и от образуванието се изисква да прилага МСС 40. МСС 40 се прилага също и за инвестиционни имоти, които се преобразуват за продължаваща употреба като инвестиционни имоти. Образуванието, използващо модела на себестойността за инвестиционни имоти в съответствие с МСС 40, трябва да използва модела на себестойността в този стандарт.

6.

В този стандарт се използват следните понятия с посочените значения:

7.

Себестойността на дадена позиция от имоти, машини, съоръжения и оборудване трябва да се признава като актив, ако и само ако:

8.

Резервните части и сервизното оборудване обикновено се отчитат като материални запаси и се признават в печалбата или загубата в момента на потребяването им. Основните резервни части и резервно оборудване, обаче се считат за имоти, машини, съоръжения и оборудване, когато образуванието очаква да ги използва през повече от един период. По същия начин, ако резервните части и сервизното оборудване могат да се използват само във връзка с отделен имот, машина, съоръжение или оборудване те се осчетоводяват като имоти, машини, съоръжения и оборудване.

9.

Този стандарт не определя мерната единица за признаване, т.е. какво съставлява отделен имот, машини, съоръжения и оборудване. Ето защо, се изисква преценка при прилагането на критериите за признаване към специфичните обстоятелства на дадено образувание. Може да е целесъобразно да се групират незначителни поотделно активи от рода на матрици, инструменти и критериите да се прилагат за съвкупната стойност.

10.

Образуванието оценява по този принцип на признаване всички разходи за своите имоти, машини, съоръжения и оборудване в момента, когато са направени. Тези разходи обхващат първоначално направените разходи за придобиване или изграждане на отделен имот, машини, съоръжения и оборудване и разходите, понесени впоследствие за допълването им, частичната им подмяна или сервизно обслужване.

11.

Отделните имоти, машини, съоръжения и оборудване могат да бъдат придобити по причини за осигуряване на безопасност или опазване на околната среда. Придобиването на такива имоти, машини, съоръжения и оборудване, въпреки че това не повишава пряко икономическите ползи от отделен съществуващ имот, машина, съоръжение и оборудване, може да бъде необходимо, за да получи образуванието бъдещи икономически ползи от другите си активи. Такива позиции имоти, машини, съоръжения и оборудване отговарят на изискванията за признаване като активи, защото те дават възможност на образуванието да получи по-големи бъдещи икономически ползи от съответните активи, отколкото би получило, ако тези позиции не са били придобити. Например, един химически производител може да инсталира нови процеси за химическа обработка, за да спази екологичните изисквания за производството и съхранението на опасни химикали; подобренията на съответните машини и съоръжения се признават като актив, защото без тях образуванието не може да произвежда и продава химикали. Получената като резултат балансова стойност на такъв актив и свързаните с него активи, обаче се преглежда за обезценка в съответствие с МСС 36 Обезценка на активи.

12.

Съгласно принципа на признаване в параграф 7, образуванието не признава в балансовата стойност на отделен имот, машина, съоръжение и оборудване разходите за ежедневното сервизно обслужване на позицията. Тези разходи, по-скоро, се признават в печалбата или загубата, когато бъдат направени. Разходите за ежедневното сервизно обслужване са главно разходи за труд и консумативи и могат да включват себестойността на дребни резервни части. Целта на тези разходи, често се описва като „ремонти и поддръжка“ на отделен имот, машина, съоръжение и оборудване.

13.

Резервните части на някои отделни позиции имоти, машини, съоръжения и оборудване могат да изискват подмяна на редовни интервали. Например, една пещ може да изисква подмяна на облицовката след определен брой часове на експлоатация, или вътрешното обзавеждане на самолетите, като например седалките и бордните кухни могат да се нуждаят от подмяна няколко пъти по време на експлоатационния период на корпуса на самолета. Отделните имоти, машини, съоръжения и оборудване също така могат да бъдат придобивани, за да се правят не толкова чести периодически подмени, като например подмяна на вътрешните стени в дадена сграда или да се направи еднократна подмяна. Съгласно принципа за признаване, разгледан в параграф 7, образуванието признава в балансовата стойност на отделен имот, машина, съоръжение и оборудване разхода за подмяната на част на такава позиция, в момента на понасянето на този разход, ако са изпълнени критериите за признаването. Балансовата стойност на тези резервни части, които са заменени, се отписва в съответствие с разпоредбите за отписването в настоящия стандарт (виж параграфи 67—72).

14.

Условието за продължаване на експлоатирането на отделен имот, машина, съоръжение и оборудване (например, самолет) може да бъде извършването на редовни основни прегледи за повреди, независимо от това дали се подменят части от съответната позиция. При извършването на всеки основен преглед, неговите разходи се признават в балансовата стойност на отделния имот, машина, съоръжение и оборудване, като замяна, ако са удовлетворени критериите за признаване. Всяка оставаща балансова стойност на разход от предишен преглед (за разлика от механичните части) се отписва. Това се прави, независимо дали разходът за предишния преглед е идентифициран в сделката, при която е придобита или изработена позицията. Ако е необходимо, може да бъде използван приблизителния разход за бъдещ подобен преглед, като показател за това какъв е бил разхода за прегледа на съществуващия елемент, когато позицията е била придобита или изградена.

15.

Всеки имот, машина, съоръжение или оборудване, който отговаря на изискването за признаване за актив, трябва да бъде оценен по себестойност.

16.

Себестойността на един имот, машина, съоръжение или оборудване обхваща:

17.

Примери за разходи, подлежащи на пряко разпределение в себестойността:

18.

Образуванието прилага МСС 2 Материални запаси към разходите по задълженията за демонтаж, отвеждане на актива и възстановяване на площадката, на която се е намирал, които са направени по времето на конкретен период, като последица от това, че активът е използван за произвеждане на материални запаси през този период. Задълженията за разходите, отчетени в съответствие с МСС 2 или МСС 16 се признават и оценяват в съответствие с МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи.

19.

Примери за разходи, които не са разходи на отделен имот, машина, съоръжение и оборудване са:

20.

Признаването на разходи в балансовата стойност на отделен имот, машина, съоръжение и оборудване, се преустановява, когато същите са на мястото и в работното състояние, необходими, за да могат да работят, по начина, предвиден от ръководството. Ето защо, разходите, направени при използването или повторното разполагане на дадена позиция, не се включват в балансовата стойност на такава позиция. Например, следните разходи не се включват в балансовата стойност на отделен имот, машина, съоръжение и оборудване:

21.

Някои операции се провеждат във връзка с изграждането или разработването на отделен имот, машина, съоръжение и оборудване, но не са необходими за привеждането им на мястото и в състоянието, необходими, за да могат да работят по начина, предвиден от ръководството. Тези случайни операции могат да настъпят преди или по време на дейностите по изграждането или разработването. Например, може да бъдат спечелени приходи чрез използването на строителна площадка като паркинг до започването на строителството. Тъй като случайните операции не са необходими за привеждането на дадена позиция до мястото или състоянието, необходими, за да могат да работи по начина, предвиден от ръководството, приходите и свързаните разходи от случайни операции, се признават в печалбата или загубата и се включват в съответните им категории приходи и разходи.

22.

Себестойността на даден актив, придобит по стопански начин, се определя като се използват същите принципи, както за придобит актив. Ако образуванието произвежда подобни активи за продажба в обичайния ход на стопанската си дейност, себестойността на актива, обикновено, е същата като себестойността на изграждането на даден актив за продажба (виж МСС 2). Затова, всякакви вътрешни печалби се елиминират при изчисляването на подобни разходи. По същия начин, разходите в необичайни размери за бракувани материали, труд, или други ресурси, направени при придобиването на актив по стопански начин, не се включват в себестойността на актива. МСС 23 Разходи по заеми установява критерии за признаването на лихвените разходи като елемент от балансовата стойност на придобитите по стопански начин имоти, машини, съоръжения и оборудване.

23.

Себестойността на отделен имот, машина, съоръжение и оборудване представлява равностойността на цената при плащане в брой на датата на признаването. Ако плащането е отсрочено за срок по-дълъг от обичайните срокове за кредити, разликата между равностойността на цената при плащане и общата сума на плащането се признава като лихва за периода на кредита, освен ако такава лихва се признава в балансовата стойност на позицията в съответствие с допустимото алтернативно третиране в МСС 23.

24.

Една или повече позиции на отделен имот, машина, съоръжение или оборудване може да се придобива в замяна срещу непаричен актив или активи или комбинация от парични и непарични активи. В разгледаното по-долу става въпрос просто за размяна на един непаричен актив срещу друг, но това важи също и за размените, разгледани по-горе. Себестойността на такъв отделен имот, машина, съоръжение или оборудване се определя по справедлива стойност, освен ако а) разменната сделка няма търговска същност или б) нито справедливата стойност на получения актив, нито на отдадения актив може да бъде надеждно оценена. Придобитата позиция се оценява по този начин, дори ако образуванието не може незабавно да отпише отдадения актив. Ако придобитата позиция не се оценява по справедлива стойност, себестойността ѝ се оценява по балансовата стойност на отдадения актив.

25.

Образуванието определя дали дадена разменна сделка има търговска същност, като вземе пред вид степента, в която бъдещите му парични потоци се очаква да се променят в резултат от сделката. Дадена разменна сделка е търговска по своята същност, ако:

С цел да се определи дали дадена разменна сделка има търговска същност, стойността, специфична за образуванието на частта от операциите на образуванието, засегнати от сделката трябва да отразява паричните потоци след данъците. Резултатът от тези анализи може да бъде ясен без да се налага образуванието да извършва детайлни изчисления.

26.

Справедливата стойност на даден актив, за който няма сравними пазарни сделки, се оценява надеждно, ако а) променливостта на обхвата на разумните приблизителни оценки на справедливата стойност не е значителна за този актив или б) вероятностите за различни оценки в рамките на обхвата могат да бъдат разумно преценени и използвани при оценяването на справедливата стойност. Ако образуванието може да определи надеждно справедливата стойност на получения актив или на отдадения актив, тогава справедливата стойност на отдадения актив се използва за оценяване на себестойността на получения актив, освен, ако справедливата стойност на получения актив е по-ясно видима.

27.

Себестойността на отделен имот, машина, съоръжение или оборудване, държан от наемател по финансов лизинг, се определя в съответствие с МСС 17 Лизинги.

28.

Балансовата стойност на отделен имот, машина, съоръжение и оборудване може да се намалява с отпуснатите правителствени дарения в съответствие с МСС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ.

29.

Образуванието трябва да избере или модела на себестойността в параграф 30 или модела на преоценената стойност в параграф 31 като своя счетоводна политика и трябва да прилага тази политика за цялата категория имоти, машини, съоръжения и оборудване.

30.

След признаването като актив, отделният имот, машина, съоръжение и оборудване трябва да се отчита по себестойността си, намалена с натрупаната амортизация и всякакви натрупани загуби от обезценка.

31.

След признаването за актив всеки отделен имот, машина, съоръжение или оборудване, чиято справедлива стойност може да бъде оценена надеждно, трябва да се отчита по преоценена стойност, която е неговата справедлива стойност на датата на преоценяването, намалена с всякаква последваща натрупана амортизация и последващи натрупани загуби от обезценка. Преоценяванията трябва да се правят достатъчно редовно, за да се гарантира, че балансовата стойност не се различа съществено от тази, която би била определена, ако се използва справедливата стойност на датата на баланса.

32.

Справедливата стойност на земя и сгради обикновено се определя по пазарни данни чрез оценка, която обичайно се извършва от професионални квалифицирани оценители. Справедливата стойност на машини, съоръжения и оборудване обикновено е пазарната им стойност, определена чрез оценка.

33.

Ако липсват доказателства за пазарната стойност поради специализирания характер на машините, съоръженията и оборудването и тъй като тези активи рядко се продават, освен като част от продължаващ функционирането си бизнес, образуванието може да се наложи да оценява справедливата стойност, използвайки приходния подход или подхода за амортизираната възстановителна стойност.

34.

Честотата на преоценките зависи от промените в справедливите стойности на отделните имоти, машини, съоръжения и оборудване, които се преоценяват. Когато справедливата стойност на преоценяван актив значително се различава съществено от балансовата му сума, необходима е допълнителна преоценка. Някои имоти, машини, съоръжения и оборудване може да се влияят от значителни и чести промени в справедливата стойност и това да налага ежегодна преоценка. Такива чести преоценки не са необходими за имоти, машини, съоръжения и оборудване, чиито справедливи стойности търпят само незначителни промени. Вместо това, за тях може да бъде необходимо да се прави преоценка само на всеки три или пет години.

35.

Когато се преоценява отделен имот, машина, съоръжение или оборудване, всяка натрупана амортизация към датата на преоценката се третира по един от следните начини:

Сумата на корекцията, която е резултат от преизчисляването или отписването на натрупаната амортизация, съставлява част от увеличението или намалението на балансовата стойност, която се отчита в съответствие с параграфи 39 и 40.

36.

Когато се преоценява имот, машина, съоръжение или оборудване, целият клас имоти, машини, съоръжения и оборудване, към който този актив принадлежи, трябва да бъде преоценен.

37.

Всеки клас имоти, машини, съоръжения и оборудване представлява групиране на активи със сходен характер и употреба в дейностите на образуванието. По-долу са дадени примери на отделните класове:

38.

Позициите във всеки клас имоти, машини, съоръжения и оборудване се преоценяват едновременно, за да се избегне селективната преоценка на активи и отчитането на суми във финансовите отчети, които представляват смесица от себестойности и оценки към различни дати. Въпреки това, даден клас активи може да се преоценява на цикличен принцип, при условие че преоценката на класа активи се извършва за кратък срок и че преоценките се актуализират.

39.

Когато балансовата стойност на един актив се увеличава в резултат на преоценка, увеличението трябва да се отчита в раздела за собствения капитал в статията „Резерв от преоценки“. Увеличението от преоценка, обаче трябва да се признава в печалбата или загубата, доколкото съответства на намаление от преоценка на същия актив, което преди това е признато за печалба или загуба.

40.

Когато балансовата стойност на един актив се намалява в резултат на преоценка, намалението трябва да се признава за печалба или загуба. Намалението, обаче трябва да се дебитира директно към собствения капитал под раздела „Резерв от преоценки“ доколкото има кредитно салдо в резерва от преоценки по отношение на този актив.

41.

Резервът от преоценки, включен в собствения капитал по отношение на отделен имот, машини, съоръжения и оборудване, може да се прехвърля директно към неразпределената печалба, когато активът се отписва. Това може да обхваща прехвърлянето на целия резерв, когато активът се бракува или извежда от употреба. Въпреки това, част от резерва може да се прехвърли, като активът се използва от образуванието. В такъв случай сумата на прехвърления резерв представлява разликата между амортизацията въз основа на преоценената балансова стойност на актива и амортизацията въз основа на първоначалната себестойност на актива. Прехвърлянията от „Резерва от преоценки“ в неразпределената печалба не се извършва чрез печалбата или загубата.

42.

Ефектите от данъците върху дохода, ако има такива, които са в резултат от преоценяването на имоти, машини, съоръжения и оборудване, се признават и оповестяват в съответствие с МСС 12 Данъци върху дохода.

43.

Всяка част от отделния имот, машина, съоръжение и оборудване, със себестойност, значителна по отношение на общата себестойност на актива, трябва да бъде амортизирана отделно.

44.

Образуванието разпределя първоначално признатата сума по отношение на отделен имот, машина, съоръжение и оборудване по неговите значителни части и амортизира поотделно всяка такава част. Например, може да бъде уместно да се амортизират поотделно корпуса и двигателите на самолета, независимо дали е собствен или е предмет на финансов лизинг.

45.

Дадена значителна част от отделен имот, машина, съоръжение и оборудване може да има полезен живот и метод за амортизация, които са същите като полезния живот и метода на амортизация на друга значителна част на същия актив. Такива части могат да бъдат групирани при определянето на амортизационното отчисление.

46.

Дотолкова, доколкото образуванието амортизира отделно някои части на отделен имот, машина, съоръжение и оборудване, то също амортизира отделно останалата част от такава позиция. Останалата част се състои от частите на позицията, които индивидуално не са значителни. Ако образуванието има различни очаквания за тези части, могат да са необходими техники на приближение за амортизиране на останалата част по начин, който е вярно представяне на модела на потребление и/или полезния живот на неговите части.

47.

Образуванието може да избере да амортизира отделно частите на дадена позиция, които нямат себестойност, която е значителна по отношение на общата себестойност на позицията.

48.

Амортизационното отчисление за всеки период трябва да бъде признато в печалбата или загубата освен, ако е включено в балансовата стойност на друг актив.

49.

Амортизационното отчисление за отчетен период обикновено се признава в печалбата или загубата. Понякога, обаче, бъдещите икономически ползи, въплътени в актива, се усвояват при производството на други активи. В този случай, амортизационното отчисление съставлява част от себестойността на другия актив и се включва в неговата балансова стойност. Например, амортизацията на производствени машини, съоръжения и оборудване се включва в разходите за преработка на материалните запаси (виж МСС 2). По същия начин, амортизацията на имоти, машини, съоръжения и оборудване, използвани за развойни дейности, може да бъде включена в себестойността на нематериалните активи, признати в съответствие с МСС 38 Нематериални активи.

50.

Амортизируемата сума на даден актив трябва да се разпределя системно през целия полезен живот на актива.

51.

Остатъчната стойност и полезния живот на даден актив трябва да бъдат преглеждани най-малкото в края на всяка финансова година и ако очакванията се различават от предишните преценки, промяната/ите трябва да бъдат отчетени като промяна в счетоводната преценка в съответствие с МСС 8 Счетоводни политики, промени в счетоводните преценки и грешки.

52.

Амортизацията се признава, дори когато справедливата стойност на актива превишава балансовата му стойност, доколкото остатъчната стойност на актива не превишава неговата балансова стойност. Ремонтът и поддръжката на даден актив не обезсилва нуждата същият да бъде амортизиран.

53.

Амортизируемата сума на всеки актив се определя след приспадане на остатъчната му стойност. На практика, остатъчната стойност на актива често е незначителна и затова не е съществена за изчисляването на амортизируемата сума.

54.

Остатъчната стойност на всеки актив може да се повиши до сума, равна на или по-голяма от балансовата стойност на актива. Ако това стане, амортизационното отчисление на актива е нула, освен и докато неговата остатъчна стойност намалее впоследствие до сума, по-малка от балансовата стойност на актива.

55.

Амортизацията на даден актив започва, когато той е на разположение за ползване, т.е. когато той е на мястото и в състоянието, необходими за да може да работи по начина, предвиден от ръководството. Амортизацията на даден актив се преустановява, когато активът се отписва. Ето защо амортизацията не се преустановява, когато активът не се използва или се изважда от активна употреба и се държи на разположение, освен ако активът е напълно амортизиран. По методите на амортизация на база употребата, обаче амортизационното отчисление може да бъде нула, докато няма производство.

56.

Бъдещите икономически ползи, въплътени в един актив, се консумират от образуванието по принцип посредством неговото използване. Други фактори обаче, като например техническото остаряване и износване, докато активът стои неизползван, често водят до намаляване на икономическите ползи, които биха могли да бъдат получени от актива. Следователно, всички следващи фактори трябва да се отчитат при определянето на полезния живот на актива:

57.

Полезният живот на актива се определя по отношение на очакваната полезност на актива за образуванието. Политиката на образуванието за управлението на актива може да включва освобождаването от активите след определен срок или след консумирането на определена част от бъдещите икономически ползи, въплътени в актива. Затова, полезният живот на актива може да бъде по-къс от неговия икономически живот. Оценяването на полезния живот на актива е въпрос на преценка, основана на опита на образуванието с подобни активи.

58.

Земята и сградите са делими активи и за целите на счетоводството се разглеждат отделно, дори, когато са придобити заедно. С известни изключения, например кариери и площадки използвани за сметища, земята има неограничен полезен живот и затова не се амортизира. Сградите имат ограничен полезен живот и следователно са амортизируеми активи. Увеличението на стойността на земята, върху която е построена дадена сграда, не се отразява върху определянето на амортизируемата стойност на сградата.