08/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

177

L 325/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Регламент (ЕО) № 994/98 упълномощава Комисията да определи в регламент праг, под който се счита, че мерките за помощ се считат за неотговарящи на всички критерии по член 87, параграф 1 от Договора и следователно не попадат в процедурата за нотифициране, предвидена в член 88, параграф 3 от Договора.

(2)

Комисията прилага членове 87 и 88 от Договора и в многобройни решения специално е пояснила понятието „помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора. Освен това Комисията, е заявила неотдавна своята политика по отношение на тавана на минималната помощ с Регламент (ЕО) № 69/2001 (3), съгласно който член 87, параграф 1 не може да се прилага. С оглед на специалните правила, приложими в секторите на земеделието и рибарството, и риска, че дори малък размер на помощ в тези сектори може да отговоря на критериите по член 87, параграф 1 от Договора, Регламент (ЕО) 69/2001 не се прилага в тези сектори.

(3)

В светлината на опита, придобит от Комисията, особено след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно подпомагане на развитие на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти (4), както и насоките на Общността за държавните помощи в сектора на земеделието (5), може да се твърди, че много ниският размер на помощта, отпускана в сектора на земеделието, не отговаря на критериите по член 87, параграф 1 от Договора, при положение че са изпълнени определени условия. Такъв е случаят, при който както размерът на помощта, получена от отделните производители, е малък, така и общият размер на помощта, отпусната на сектора на земеделието, представлява само малък процент от стойността на производството. Земеделското производство в Общността обикновено се характеризира с това, че всяка стока се произвежда от голям брой много дребни производители, които произвеждат главно взаимозаменяеми стоки в рамките на общите организации на пазара. Поради тази причина въздействието на малки суми помощ, отпуснати на отделни производители за даден период от време, трябва да бъдат обвързани със стойността на земеделското производство на ниво сектор за същия период от време. Таван под формата на сума за дадена държава-членка, установен въз основа на стойността на производството в сектора на земеделието, създава условия за последователен подход във всички държави-членки, на базата на една обективна икономическа референтна стойност.

(4)

В светлината на опита на Комисията в оценката на държавната помощ в сектора на рибарството, особено след влизането в сила на насоките на Общността за оценка на държавната помощ за рибарството и аквакултурите (6) и Регламент (ЕО) № 2792/1999 на Съвета от 17 декември 1999 г. за установяването на подробни правила и разпоредби относно структурната помощ на Общността за сектора на рибарството (7), може да се твърди, че много ниският размер на помощта, отпускана в сектора на рибарството, не отговаря на критериите по член 87, параграф 1 от Договора, при положение че са изпълнени определени условия. Като се имат предвид сходствата в начина на производство в сектора на рибарството и в сектора на земеделието, такъв е случаят, при който както размерът на помощта, получена от отделните предприятия, е малък, така и общият размер на помощта, отпусната на сектора на рибарството, представлява само малък процент от стойността на производството.

(5)

С оглед увеличаването на прозрачността и правната сигурност, е уместно да се въведе правило относно минималната помощ в секторите на земеделието и рибарството с регламент.

(6)

В светлината на Споразумението за селското стопанство (8) на Световната търговска организация (СТО) настоящият регламент не следва да изключва помощта за износ, както и помощта в полза на местните продукти за сметка на вносните. Държавите-членки са длъжни да се въздържат от отпускането на каквато и да е помощ в разрез със задълженията, съдържащи се в това споразумение. Помощ във връзка с разходи за участие в търговски изложения или за проучвания или консултантски услуги, необходима за пускането на нов или съществуващ продукт на нов пазар, обикновено не представлява помощ за износ. В решението си от 19 септември 2002 г. Европейският съд постановява, че след като Общността веднъж е постановила създаването на обща организация на пазара в даден земеделски сектор, държавите-членки са длъжни да се въздържат от предприемането на каквито и да било мерки, които биха дестабилизирали или породили изключения на този пазар (9). Този принцип се отнася и за сектора на рибарството. По тази причина настоящият регламент не следва да се прилага спрямо помощ, чийто размер се определя въз основа на цената или количеството продукти, изнесени на пазара.

(7)

В светлината на опита на Комисията може да се смята, че помощ, която не превишава таван от 3 000 EUR за получател за произволен тригодишен период, като общата сума на тази помощ, отпусната на всички предприятия за три години, е под тавана, определен от Комисията, и се равнява на около 0,3 % от годишната земеделска продукция или от рибарската продукция, не оказва влияние върху търговията между държавите-членки и/или не нарушава и не заплашва да наруши конкуренцията и следователно не попада под разпоредбите на член 87, параграф 1 от Договора. Тригодишният период следва да е подвижен, така че за всяка нова предоставена минимална помощ е необходимо да бъде определен общия размер на тази предоставена помощ през предходните три години. Минималната помощ следва да се счита за предоставена от момента, в който получателят получи законното право да получи помощта. Правилото за минималната помощ не накърнява възможността предприятията да получат за същия проект държавна помощ, разрешена от Комисията или обхваната от регламент за групово освобождаване.

(8)

В интерес на прозрачността, еднаквото отношение и правилното прилагане на таваните за минималната помощ е уместно държавите-членки да прилагат един и същ метод на изчисление. За улесняване на това изчисление и в съответствие с Регламент (ЕО) № 69/2001 е подходящо сумите, които не са под формата на помощи в брой, да се преобразуват в техния брутен еквивалент. Изчисляването на еквивалента на помощта, платима на няколко вноски, и изчисляването на помощта под формата на заем при облекчени условия изисква използването на пазарните лихвени проценти, преобладаващи към момента на предоставяне на помощта. С цел еднакво, прозрачно и опростено прилагане на правилата за държавните помощи за пазарни лихвени проценти за целите на настоящия регламент следва да се считат референтните лихвени проценти, при условие че в случай на заем при облекчени условия, заемът е обезпечен с нормална гаранция и не крие необичаен риск. Референтните лихвени проценти се определят периодично от Комисията на базата на обективни критерии и се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз и в Интернет.

(9)

Комисията е длъжна да осигури спазването на правилата за държавна помощ, и по-специално спазването на условията за отпускане на помощта по правилата за минималната помощ. В съответствие с принципа за сътрудничество, предвиден в член 10 от Договора, държавите-членки следва да улеснят постигането на тази задача, като въведат необходимия механизъм, който да гарантира, че общият размер на помощта, предоставена по правилото за минималната помощ, не превишава нито тавана от 3 000 EUR на получател, нито общите тавани, установени от Комисията на базата на стойността на земеделската или рибарската продукция на държава-членка за тригодишен период. За целта е подходящо, когато държавите-членки отпускат минимална помощ, да информират съответните предприятия за минималния характер на помощта, да получат информация за останалите минимални помощи, получени през последните три години, и да проверят внимателно дали новата минимална помощ няма да надвиши таваните за минималната помощ. Алтернативно спазването на границите може да се осигури чрез централен регистър.

(10)

С оглед на опита на Комисията, и по-специално честотата, с която в общия случай се налага да се преразгледа политиката за държавните помощи, е уместно да се ограничи срокът за прилагане на настоящия регламент. Ако срокът за прилагане на настоящия регламент изтече, без да бъде продължен, на държавите-членки следва да се даде шестмесечен адаптационен период по отношение на схемите за минимална помощ, предвидени в него. В името на правната сигурност е подходящо да се изясни въздействието на настоящия регламент върху помощите, предоставени преди влизането му в сила,

a)

помощ, чийто размер е определен на базата на цената или количеството продукция, изнесена на пазара,

б)

помощ за дейности, свързани с износа, а именно помощ, свързана пряко с изнасяните количества, за създаване и функциониране на мрежа за разпространение или за други текущи разходи, свързани с износната дейност.

в)

помощ, зависеща от използването на стоки собствено производство за сметка на вносни стоки.

1.

„предприятия в сектора на земеделието“ означава предприятия, занимаващи се с производство, обработка и продажба на земеделски продукти,

2.

„земеделски продукт“ означава продукт, изброен в приложение I от Договора, с изключение на продуктите от рибарството, определени в точка 5,

3.

„обработка на земеделски продукт“ означава операция, извършена върху земеделски продукт, в резултат от която се получава също земеделски продукт.

4.

„предприятия в сектора на рибарството“ означава предприятия, занимаващи се с производство, обработка и продажба на рибни продукти,

5.

„рибни продукти“ означава продукти, уловени в морски или сладководни води, и продуктите от аквакултури, изброени в член 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (10),

6.

„обработка и продажба на рибни продукти“ означава всички операции, включително манипулация, третиране, производство и разпространение, извършени от момента на изваждане на брега или събиране до етапа на крайния продукт.