32004R0139

РЕГЛАМЕНТ (EO) № 139/2004 НА СЪВЕТА

от 20 януари 2004 година

относно контрола върху концентрациите между предприятия

(регламент за сливанията на ЕО)

(текст от значение за ЕИП)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 83 и 308 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (3),

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложно поле

1.   Без да се накърняват член 4, параграф 5 и член 22, настоящият регламент се прилага по отношение на всички концентрации, които имат значение за Общността, както е дефинирано в настоящия член.

2.   Концентрацията е с общностно измерение, когато:

освен ако всяко от засегнатите предприятия не постига повече от две трети от неговия общ оборот за територията на Общността в рамките на една и съща държава-членка.

3.   Концентрация, която не отговаря на установените в параграф 2 прагове, е с общностно измерение, когато:

освен ако всяко от засегнатите предприятия не постига повече от две трети от своя общ оборот на територията на Общността в рамките на една и съща държава-членка.

4.   Въз основа на статистическите данни, които могат да бъдат редовно предоставяни от държавите-членки, Комисията докладва на Съвета за функционирането на праговете и за критериите, установени в параграфи 2 и 3, до 1 юли 2009 г., като може да представи предложения съгласно параграф 5.

5.   След доклада по параграф 4 и по предложение на Комисията Съветът с квалифицирано мнозинство може да промени праговете и критериите, посочени в параграф 3.

Член 2

Оценка на концентрациите

1.   Концентрациите, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, се оценяват в съответствие с целите на настоящия регламент и със следващите разпоредби с цел да бъде установено дали те са съвместими с общия пазар.

При извършване на оценката Комисията взема предвид:

2.   Концентрация, която не би възпрепятствала съществено конкуренцията в рамките на общия пазар или на значителна част от него, в частност в резултат на създаването или засилването на господстващо положение, се обявява за съвместима с общия пазар.

3.   Концентрация, която би възпрепятствала съществено конкуренцията в рамките на общия пазар или на значителна част от него, в частност в резултат на създаването или засилването на господстващо положение, се обявява за несъвместима с общия пазар.

4.   Създаването на съвместно предприятие, представляващо концентрация съгласно член 3, подлежи на оценка в съответствие с критерия на член 81, параграфи 1 и 3 от Договора само доколкото целта или резултатът от неговото създаване е координирането на конкурентното поведение на предприятия, които остават независими, с цел установяване на това дали операцията е съвместима с общия пазар.

5.   При извършването на оценка Комисията взема предвид по-специално:

Член 3

Понятие за концентрация

1.   Счита се, че е налице концентрация, когато е налице трайна промяна в контрола в резултат на:

2.   Контролът се придобива посредством права, договори или по друг начин, самостоятелно или в комбинация, като се вземат предвид релевантните фактически и правни обстоятелства, и предоставя възможността за упражняване на решаващо влияние по отношение на дадено предприятие, по-специално чрез:

3.   Контролът се придобива от лица или предприятия, които:

4.   Създаването на съвместно предприятие, което да изпълнява дългосрочно функциите на самостоятелен икономически субект, представлява концентрация по смисъла на параграф 1, буква б).

5.   Счита се, че не е налице концентрация, когато:

Член 4

Предварително нотифициране за концентрации и предварителна нотификация по искане на нотифициращите страни

1.   За посочените в настоящия регламент концентрации, които имат общностно измерение, Комисията се нотифицира преди тяхното извършване и след сключването на споразумение, обявяването на публичен търг или придобиването на контролен пакет.

Нотифицирането може да бъде извършено също така и когато засегнатите предприятия удостоверят пред Комисията добросъвестните си намерения да сключат споразумение или, в случаите на публичен търг, когато те са обявили публично намерението си да направят такъв търг, при условие че предвиденото споразумение или търг биха довели до извършване на концентрация с общностно измерение.

За целите на настоящия регламент терминът „нотифицирани концентрации“ обхваща също така и концентрациите, които са планирани и за които се извършва нотифициране на основание втора алинея. За целите на параграфи 4 и 5 от настоящия член терминът „концентрация“ включва планираните концентрации по смисъла на втора алинея.

2.   Концентрация, която се състои от сливане по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) или от придобиването на съвместен контрол по смисъла на член 3, параграф 1, буква б), подлежи на съвместно нотифициране от страните по сливането или тези, които придобиват съвместния контрол. Във всички останали случаи нотифицирането се извършва от лицето или предприятието, придобиващо контрол върху цялото или части от едно или повече предприятия.

3.   Ако Комисията установи, че концентрация, за която е постъпила нотификация, попада в приложното поле на настоящия регламент, тя публикува този факт, като същевременно отбелязва наименованията на засегнатите предприятия, държавата по регистрация, характера на концентрацията и икономическите сектори, до които се отнася. Комисията взема предвид законните интереси на предприятията за защита на техните търговски тайни.

4.   Преди нотифициране за концентрация по смисъла на параграф 1 лицата или предприятията по параграф 2 могат да информират Комисията посредством представяне на мотивирано искане, че концентрацията може съществено да засегне конкуренцията на пазар в дадена държава-членка, който има всички характеристики на обособен пазар и поради това подлежи на преценка, изцяло или отчасти, от тази държава-членка.

Комисията предоставя без забавяне това искане на всички държави-членки. В срок от 15 работни дни от получаването на искането държавата-членка, за която същото се отнася, изразява съгласие или несъгласие по отношение на препращане на случая. Ако държавата-членка не вземе решение в посочения срок, се счита, че същата е съгласна.

Освен ако държавата-членка възрази, в случай че Комисията прецени, че такъв обособен пазар съществува и че конкуренцията на този пазар може да бъде съществено засегната от концентрацията, може да реши да отнесе целия случай или част от него до компетентните органи на държавата-членка с цел прилагане на вътрешното законодателство в областта на конкуренцията на тази държава.

Решението дали да бъде отнесен или не един случай в съответствие с трета алинея се взима в срок 25 работни дни считано от момента на получаване на мотивираното искане от Комисията. Комисията информира за решението си останалите държави-членки и засегнатите лица или предприятия. В случай че Комисията не вземе решение в този срок, се счита, че е взела решение да отнесе случая в съответствие с искането, направено от засегнатите лица или предприятия.

В случай че Комисията реши или се счита, че е решила, на основание третата и четвъртата алинея, да отнесе целия случай, не следва да се нотифицира съгласно параграф 1, като в такъв случай се прилага вътрешното законодателство в областта на конкуренцията. Член 9, параграфи от 6 до 9 се прилагат mutatis mutandis.

5.   Относно концентрация по смисъла на член 3, която няма общностно измерение по смисъла на член 1 и която може да бъде разглеждана по вътрешното законодателство в областта на конкуренцията на най-малко три държави-членки, лицата и предприятията по параграф 2 могат, преди да уведомят компетентните органи, да информират Комисията посредством представяне на мотивирано искане, че концентрацията следва да бъде разгледана от Комисията.

Комисията предоставя без забавяне това искане на всички държави-членки.

Всяка държава-членка, компетентна да разгледа концентрацията според вътрешното си законодателство в областта на конкуренцията, може в срок 15 работни дни от получаването на мотивираното искане да изрази несъгласието си по отношение на искането за позоваване на случая.

Ако в срок 15 работни дни дори една държава-членка е изразила несъгласие в съответствие с трета алинея, случая не се препраща. Комисията незабавно информира всички държави-членки и засегнатите лица или предприятия за изразеното несъгласие.

Ако в срок 15 работни дни нито една държава-членка не е изразила несъгласие в съответствие с трета алинея, се счита, че концентрацията има общностно измерение, като Комисията следва да бъде уведомена в съответствие с параграфи 1 и 2. В такива случаи никоя държава-членка не следва да прилага вътрешното си законодателство в областта на конкуренцията по отношение на тази концентрация.

6.   Комисията докладва пред Съвета за прилагането на параграфи 4 и 5 до 1 юли 2009 г. След този доклад и по предложение на Комисията Съветът с квалифицирано мнозинство може да приеме промени в параграфи 4 и 5.

Член 5

Изчисляване на оборота

1.   Общият оборот по смисъла на настоящия регламент включва сумите, които засегнатите предприятия са получили през предшестващата финансова година от продажба на продукти и предоставяне на услуги, които попадат в обичайния им предмет на дейност, след приспадане на търговските отстъпки и данък добавена стойност, както и други данъци и такси, пряко свързани с оборота. Общият оборот на засегнатите предприятия не включва продажбата на продукти или предоставянето на услуги между предприятията по параграф 4.

Оборотът на територията на Общността или в дадена държава-членка включва продажбите на продукти и предоставянето на услуги на предприятия или на потребители на територията на Общността или в тази държава-членка, в зависимост от случая.

2.   Независимо от разпоредбата на параграф 1, когато концентрацията се свежда до придобиване на части, независимо дали представляват независими правни субекти, от едно или повече предприятия, само оборотът, който се отнася до частите, които са предмет на концентрация, следва да бъде взет предвид по отношение на продавача или продавачите.

Въпреки това две или повече операции по смисъла на първата алинея, които се осъществяват в период от две години между едни и същи лица или предприятия, се считат за една и съща концентрация, извършена на датата на последната операция.

3.   Вместо оборот се използва следното:

4.   Без да се накърнява параграф 2, общият оборот на засегнато предприятие по смисъла на настоящия регламент се изчислява като сбор на съответните обороти на следните:

5.   Когато засегнатите от концентрацията предприятия съвместно притежават правата или правомощията по параграф 4, буква б), при изчисляването на общия оборот на засегнатите предприятия за целите на настоящия регламент:

Член 6

Преценка на нотификацията и начало на процедурата

1.   Комисията преценява нотификацията възможно най-скоро след неговото получаване:

2.   Когато Комисията установи, че след промени от страна на засегнатите предприятия концентрацията, за която е извършено нотифициране, не поражда повече сериозни съмнения по смисъла на параграф 1, буква в), тя обявява концентрацията за съвместима с общия пазар на основание параграф 1, буква б).

Комисията може да приложи към решението си по параграф 1, буква б) условия и задължения, предназначени да гарантират, че засегнатите предприятия изпълняват поетите от тях спрямо Комисията задължения, с оглед превръщането на концентрацията в съвместима с общия пазар.

3.   Комисията може да отмени взетото от нея на основание параграф 1, буква а) или б) решение, когато:

4.   В случаите по параграф 3 Комисията може да постанови решение по параграф 1, без да е обвързана със сроковете по член 10, параграф 1.

5.   Комисията незабавно нотифицира съответните предприятия и компетентните органи в държавите-членки за взетото от нея решение.

Член 7

Прекратяване на концентрации

1.   Концентрация с общностно измерение съгласно член 1 или такава, която се оценява от Комисията на основание член 4, параграф 5, не се извършва, преди да бъде нотифицирано или преди да бъде обявена за съвместима с общия пазар съгласно решение по член 6, параграф 1, буква б), член 8, параграф 1 или 2 или въз основа на презумпцията по член 10, параграф 6.

2.   Параграф 1 не препятства извършването на публичен търг или на серия от операции с ценни книжа, включително такива, конвертируеми с други ценни книжа, допуснати до търговия на пазар като фондова борса, посредством които контролът по смисъла на член 3 се придобива от различни продавачи, при условие че:

3.   Комисията може, по предявено искане, да освободи от задълженията по параграф 1 или 2. Искането за освобождаване трябва да бъде мотивирано. При произнасянето си по искането Комисията взема предвид inter alia и ефекта на прекратяването върху едно или повече засегнати предприятия или върху трета страна, както и заплахата, която концентрацията създава. Такова освобождаване може да бъде обвързано с изпълнението на условия и задължения с гарантиране на условия за ефективна конкуренция. Освобождаване може да бъде искано и предоставяно по всяко време, било преди нотифицирането или след операцията.

4.   Валидността на всяка операция, извършена в противоречие с параграф 1. е в зависимост от решение на основание член 6, параграф 1, буква б) или член 8, параграф 1, 2 или 3 или на основание презумпцията по член 10, параграф 6.

Настоящият член не се прилага по отношение на валидността на сделките с ценни книжа, включително с такива, които могат да бъдат обменяни с други ценни книжа, допуснати до търговия на пазар като фондова борса, освен ако купувачът и продавачът са знаели или са били длъжни да знаят, че сделката е извършена в противоречие с параграф 1.

Член 8

Правомощия на Комисията за вземане на решение

1.   Когато Комисията установи, че концентрация, за която е извършено нотифициране, отговаря на критериите, установени в член 2, параграф 2, а в случаите по член 2, параграф 4 — на критерия, установен в член 81, параграф 3 от Договора, тя издава решение, обявяващо концентрацията за съвместима с общия пазар.

Решение, обявяващо дадена концентрация за съвместима, се счита, че обхваща ограниченията, пряко свързани и необходими за извършване на концентрацията.

2.   Когато Комисията установи, че след извършена промяна от страна на засегнатите предприятия концентрацията, за която е постъпила нотификация, отговаря на критериите, установени в член 2, параграф 2, а в случаите по член 2, параграф 4 — на критерия, установен в член 81, параграф 3 от Договора, тя издава решение, обявяващо концентрацията за съвместима с общия пазар.

Комисията може да включи в решението си условия и задължения, предназначени да гарантират, че засегнатите предприятия изпълняват поетите от тях спрямо Комисията ангажименти с оглед превръщането на концентрацията в съвместима с общия пазар.

Решение, обявяващо дадена концентрация за съвместима, се счита, че обхваща ограниченията, пряко свързани и необходими за извършване на концентрацията.

3.   Когато Комисията установи, че дадена концентрация отговаря на критериите, установени в член 2, параграф 3, а в случаите по член 2, параграф 4 — не отговаря на критериите, установен в член 81, параграф 3 от Договора, тя издава решение, обявяващо концентрацията за несъвместима с общия пазар.

4.   Когато Комисията установи, че дадена концентрация:

Комисията може:

В случаите, попадащи в рамките на първата алинея, буква а), от мерките, предвидени съгласно посочената алинея, може да бъдат наложени или посредством решение на основание параграф 3 или посредством самостоятелно решение.

5.   Комисията може да предприеме необходимите временни мерки, за да възстанови или поддържа условия за ефективна конкуренция, когато дадена концентрация:

6.   Комисията може да отмени взетото от нея съгласно параграф 1 или 2 решение, когато:

7.   Комисията може да постанови решение съгласно параграфи от 1 до 3, без да бъде обвързана със сроковете по член 10, параграф 3 в случаите, когато:

8.   Комисията незабавно нотифицира засегнатите предприятия и компетентните органи на държавите-членки за взетото от нея решение.

Член 9

Препращане към компетентните органи на държавите-членки

1.   Комисията може с решение, за което нотифицира незабавно засегнатите предприятия и компетентните органи на другите държави-членки, да препрати концентрация, за която е постъпило нотификация, на компетентите органи на съответната държава-членка при следните обстоятелства.

2.   В срок 15 работни дни от датата на получаването на копие от нотификацията държава-членка, по своя собствена инициатива или по покана на Комисията, може да информира Комисията, която информира засегнатите предприятия, че:

3.   В случай че Комисията счита, че като се имат предвид пазарът на съответните продукти и услуги и географските характеристики на пазара по смисъла на параграф 7, е налице такъв обособен пазар и че такава заплаха съществува, тя или:

Ако обаче Комисията счете, че такъв обособен пазар или такава заплаха не съществуват, тя приема решение в този смисъл, което да бъде изпратено до съответната държава-членка, и сама разрешава случая в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

В случаите, при които държава-членка информира Комисията съгласно параграф 2, буква б), че дадена концентрация засяга конкуренцията на обособен пазар в рамките на нейната територия, който не представлява съществена част от общия пазар, Комисията отнася целия или част от случая, свързан със засегнатия обособен пазар, ако счете, че такъв обособен пазар е засегнат.

4.   Решение за препращане или не съгласно параграф 3 се взима:

5.   Ако в посочения в параграф 4, буква б) срок от 65 работни дни Комисията независимо от напомнянето от съответната държава-членка не е взела решение за препращане в съответствие с параграф 3, нито е извършила подготвителните стъпки, предвидени в параграф 4, буква б), се приема, че е взела решение да отнесе случая до съответната държава-членка в съответствие с параграф 3, буква б).

6.   Компетентните органи на съответната държава-членка се произнасят по случая без неоправдано забавяне.

В срок 45 работни дни след препращането от Комисията компетентният орган в съответната държава-членка информира засегнатите предприятия за резултата от предварителната оценка на конкуренцията и какви по-нататъшни действия, ако има такива, същият предлага да бъдат предприети. Съответната държава-членка може по изключение да не спази този срок, ако необходимата информация не ѝ е била представена от засегнатите предприятия, както е предвидено в националното ѝ законодателство в областта на конкуренцията.

Когато нотифицирането се изисква съгласно разпоредбите на националното законодателство, срокът от 45 работни дни започва да тече от работния ден, следващ деня на получаване на пълна нотификация от компетентния орган на съответната държава-членка.

7.   В географски аспект пазарът включва област, в която засегнатите предприятия са въвлечени в доставката и търсенето на продукти или услуги, в която условията на конкуренция са достатъчно хомогенни и която може да бъде разграничена от съседните области по-специално поради това, че в тях условията на конкуренцията са значително по-различни. Оценката взима предвид по-специално същността и характеристиките на съответните продукти и услуги, наличието на бариери за навлизане на пазара или на потребителски предпочитания, на съществени разлики в пазарните дялове на предприятията между съответната област и съседните области или съществени разлика в цените.

8.   При прилагане на разпоредбите на настоящия член съответните държави-членки може да предприемат мерки, които са строго необходими за защита или за възстановяване на ефективната конкуренция на засегнатия пазар.

9.   В съответствие със съответните разпоредби на Договора всяка държава-членка може да обжалва пред Съда на Европейските общности, и в частност да поиска прилагането на член 243 от Договора, с цел прилагане на нейното национално законодателство в областта на конкуренцията.

Член 10

Срокове за образуване на производство и за вземане на решения

1.   Независимо от разпоредбата на член 6, параграф 4, решенията, упоменати по член 6, параграф 1, се вземат най-късно в срок 25 работни дни. Този срок започва да тече от работния ден, следващ деня на постъпване на нотификация, или ако информацията, съдържаща се в нотификацията, е непълна — от работния ден, следващ деня на получаване на пълната информация.

Този срок се увеличава с 35 работни дни, ако Комисията получи искане от дадена държава-членка в съответствие с член 9, параграф 2 или ако засегнатите предприятия предлагат поемането на ангажименти съгласно член 6, параграф 2 с цел превръщането на концентрацията в съвместима с общия пазар.

2.   Решенията съгласно член 8, параграф 1 или 2 относно концентрации, за които е постъпило уведомление, се вземат във възможно най-кратък срок след като бъде удостоверено, че сериозните съмнения по член 6, параграф 1, буква в) са били отстранени, по-специално в резултат от промените, извършени от засегнатите предприятия, и най-късно в срока по параграф 3.

3.   Независимо от разпоредбата на член 8, параграф 7 решенията съгласно член 8, параграфи от 1 до 3 относно концентрациите, за които е постъпила нотификация, се вземат в срок, не по-дълъг от 90 работни дни от датата на образуване на производство. Този срок се увеличава до 105 работни дни, когато засегнатите предприятия предложат поемането на ангажименти съгласно член 8, параграф 2, втора алинея с цел превръщането на концентрацията в съвместима с общия пазар, освен ако тези ангажименти не са били предложени в срок, по-кратък от 55 работни дни след образуването на производство.

Сроковете, определени в първата алинея, се продължават по същия начин, ако нотифициращите страни направят искане за това не по-късно от 15 работни дни след образуване на производството на основание член 6, параграф 1, буква в). Нотифициращите страни могат да направят такова искане само веднъж. По същия начин по всяко време след образуване на производството сроковете, определени в първа алинея, могат да бъдат продължени от Комисията със съгласието на нотифициращите страни. Общата продължителност на всяко продължение или продължения на основание настоящата алинея не следва да превишава 20 работни дни.

4.   Сроковете, определени в параграфи 1 и 3, се спират по изключение, когато поради обстоятелства, за които едно от предприятията, участващи в концентрацията носи отговорност, Комисията е трябвало да изиска с решение информация съгласно член 11 или да нареди проверка с решение съгласно член 13.

Предходната разпоредба се прилага също така и по отношение на срока по член 9, параграф 4, буква б).

5.   Когато Съдът на Европейските общности с решение отмени изцяло или отчасти решение на Комисията, което е предмет на срока по този член, концентрацията се преразглежда от Комисията с цел приемане на решение съгласно член 6, параграф 1.

Концентрацията се преразглежда в светлината на актуалните към момента условия на пазара.

Нотифициращите страни незабавно представят нова нотификация или да допълнят първоначалната нотификация, ако първоначалната нотификация стане непълна поради настъпили промени в условията на пазара или в предоставената информация. Когато няма такива промени, страните удостоверяват незабавно този факт.

Сроковете по параграф 1 започват да текат от работния ден, следващ деня на получаване на пълната информация в рамките на нова нотификация, на допълнителна нотификация или удостоверяване съгласно третата алинея.

Втора и трета алинея се прилагат също така и в случаите по член 6, параграф 4 и член 8, параграф 7.

6.   Ако Комисията не е приела решение в съответствие с член 6, параграф 1, букви б) и в), член 8, параграф 1, 2 или 3, съответно в сроковете по параграфи 1 и 3, се счита, че концентрацията е обявена за съвместима с общия пазар независимо от разпоредбата на член 9.

Член 11

Искания за информация

1.   С оглед изпълнение на задълженията си, предвидени в настоящия регламент, Комисията може, чрез обикновено искане или с решение, да изиска лицата по член 3, параграф 1, буква б), както и предприятията и обединенията на предприятия, да предоставят цялата необходима информация.

2.   Когато изпраща обикновено искане за информация до дадено лице, предприятие или обединение на предприятия, Комисията излага правното основание и целта на искането, да уточни каква информация се изисква и да определи срок, в рамките на който информацията да бъде предоставена, както и санкциите, предвидени в член 14 за предоставяне на неточна или подвеждаща информация.

3.   Когато Комисията с решение изиска дадено лице, предприятие или обединение на предприятия да представят информация, тя излага правното основание и целта на искането, да уточни каква информация се изисква и да определи срок, в рамките на който информацията да бъде предоставена. Тя също така посочва санкциите, предвидени в член 14, и да посочи или наложи санкциите, предвидени в член 15. Тя също така упоменава правото на обжалване на решението пред Съда на Европейските общности.

4.   Собствениците на предприятия или техни представители, а в случаите на юридически лица, дружества или предприятия, или обединения, които нямат юридическа правосубектност, лицата, упълномощени да ги представляват по закон или съгласно техния устав, представят исканата информация от името на съответните предприятия. Лицата, които са надлежно упълномощени, могат да представят информацията от името на клиентите си. Последните остават изцяло отговорни, в случай че представената информация е непълна, неточна или подвеждаща.

5.   Комисията незабавно препраща на компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия е регистрирано лицето или седалището на предприятието или сдружението на предприятия, копие от всяко решение, взето на основание параграф 3, а също така и на компетентния орган на държавата-членка, чиято територия е засегната. По изрично искане на компетентния орган на държавата-членка Комисията също така препраща на този орган копия от обикновените искания за информация, свързани с концентрацията, за която е нотифицирана.

6.   По искане на Комисията правителствата и компетентните органи на държавите-членки предоставят на Комисията цялата необходима информация за осъществяване на задълженията ѝ по настоящия регламент.

7.   С оглед изпълнение на възложените ѝ с настоящия регламент задължения Комисията може да проведе разговор с всяко физическо или юридическо лице, което се съгласи да бъде разпитано за целите на събиране на информация, свързана с предмета на дадено проучване. В началото на разговора, който може да се осъществи по телефона или чрез друго електронно средство, Комисията упоменава правното основание и целта на разговора.

Когато даден разговор не се провежда в помещенията на Комисията или се провежда по телефон или чрез друго електронно средство, Комисията информира предварително компетентния орган в държавата-членка, на чиято територия се провежда разговорът. В случай че компетентният орган на държавата-членка изисква това, длъжностни лица от този орган могат да подпомагат длъжностните лица или други упълномощени от Комисията лица при провеждане на разговора.

Член 12

Проверки от органите на държавите-членки

1.   По искане на Комисията компетентните органи на държавите-членки извършват проверки, които Комисията счита за необходими по член 13, параграф 1 или които тя е наредила с решение на основание член 13, параграф 4. Длъжностните лица от компетентните органи на държавите-членки, които са отговорни за извършването на тези проверки, както и онези, упълномощени или назначени от тях, изпълняват правомощията си в съответствие с разпоредбите на вътрешното право.

2.   Ако това се изисква от Комисията или от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия ще се извърши проверката, длъжностни лица и други придружаващи лица, упълномощени от Комисията, може да подпомагат длъжностните лица на съответния орган.

Член 13

Правомощия на Комисията за проверка

1.   С оглед изпълнение на възложените ѝ с настоящия регламент задължения Комисията може да извършва всички необходими проверки на предприятия или обединения на предприятия.

2.   Длъжностните лица и други придружаващи лица, упълномощени от Комисията да извършват проверка, имат право:

3.   Длъжностни лица и други придружаващи лица, упълномощени от Комисията да извършват проверка, упражняват правомощията си, след като представят писмено упълномощаване, посочващо предмета и целта на проверката и санкциите, предвидени в член 14, при представянето на изискваните счетоводни книги или документи, свързани с дейността, които са непълни, или когато отговорите на въпроси, поставени във връзка с параграф 2 от настоящия член, са неточни или подвеждащи. В достатъчен срок преди проверката Комисията известява за проверката компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия ще се извършва проверката.

4.   От предприятията и обединенията на предприятия се изисква да не се противопоставят на проверки, наредени с решение на Комисията. Решението уточнява предмета и целта на проверката, посочва датата, на която тя трябва да започне, и посочва санкциите, предвидени в членове 14 и 15, както и правото на обжалване пред Съда на Европейските общности. Комисията приема такива решения, след като се консултира с компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия се извършва проверката.

5.   Длъжностни лица от компетентния орган на държавата-членка или тези, упълномощени или назначени от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия ще се извърши проверката, по искане на този орган или на Комисията, активно съдействат на длъжностните лица и на други придружаващи ги лица, упълномощени от Комисията. За тази цел те разполагат с правомощията по параграф 2.

6.   Ако длъжностни лица и други придружаващи ги лица, упълномощени от Комисията, установят, че дадено предприятие се противопоставя на проверка, включително запечатване на негови помещения, счетоводни книги или документи, наредено на основание разпоредбите на настоящия член, съответната държава-членка оказва необходимото съдействие, изисквайки, когато това е необходимо, съдействието на полицията или на подобни правоприлагащи органи, за да им даде възможност да извършат проверката.

7.   В случай че съдействието по параграф 6 изисква упълномощаване от страна на правораздавателен орган в съответствие с вътрешното законодателство, такова упълномощаване се изисква. Такова упълномощаване може да бъде изискано също така и като предпазна мярка.

8.   Когато упълномощаване по параграф 7 се изисква, националният правораздавателен орган следва да се увери, че решението на Комисията е автентично и че принудителните мерки не са произволни, нито прекомерни от гледна точка на предмета на проверката. При проверката за пропорционалност на принудителните мерки националният правораздавателен орган може да изиска от Комисията, пряко или посредством компетентния орган на държавата-членка, подробно обяснение във връзка с предмета на проверката. Въпреки това националният правораздавателен орган не може да поставя под въпрос необходимостта от проверката, нито да изисква да му бъде предоставена информацията от досието на Комисията. Законността на решението на Комисията е предмет на разглеждане единствено от Съда на Европейските общности.

Член 14

Глоби

1.   Комисията може с решение да наложи на лицата по член 3, параграф 1, буква б), предприятия или обединения на предприятия глоби, непревишаващи 1 на сто от общия оборот на съответните предприятия или обединения на предприятия по смисъла на член 5, когато умишлено или поради небрежност:

2.   Комисията може с решение да наложи глоби, непревишаващи 10 на сто от общия оборот на съответните предприятия по смисъла на член 5, на лицата по член 3, параграф 1, буква б) или на съответните предприятия, ако умишлено или поради небрежност:

3.   При определяне на размера на глобата се вземат предвид естеството, степента и продължителността на нарушението.

4.   Решенията, взети съгласно параграфи 1, 2 и 3, нямат наказателноправен характер.

Член 15

Периодични наказателни плащания

1.   Комисията може с решение да наложи на лицата по член 3, параграф 1, буква б), предприятията или обединенията на предприятия периодични наказателни плащания, непревишаващи 5 % от средния общ дневен оборот на съответното предприятие или сдружение на предприятия по смисъла на член 5, за всеки работен ден от забавянето, изчислен от датата, определена в решението, с цел да бъдат принудени:

2.   Когато лицата по член 3, параграф 1, буква б), предприятия или обединения на предприятия са изпълнили задължението, чието изпълнение е било цел на периодичното наказателно плащане, Комисията може да определи конкретна сума на периодичните наказателни плащания, чийто размер да е по-малък от този, който би бил съгласно първоначалното решение.

Член 16

Обжалване пред Съда на Европейските общности

Съдът на Европейските общности има неограничена компетентност по смисъла на член 229 от Договора да разглежда решения, при които Комисията е определила глоба или периодични наказателни плащания; той може да отмени, намали или увеличи наложените глоби или периодичните наказателни плащания.

Член 17

Професионална тайна

1.   Информацията, придобита в резултат от прилагането на настоящия регламент, се използва само за целите на съответното искане, разследване или изслушване.

2.   Независимо от разпоредбата на член 4, параграф 3, членове 18 и 20, Комисията и компетентните органи на държавите-членки, техни длъжностни лица, служители и други лица, работещи под надзора на тези органи, както и държавни служители и длъжностни лица на други органи от държавите-членки не могат да разкриват информация, която са придобили при прилагането на настоящия регламент, която попада в обхвата на задължението за опазване на професионална тайна.

3.   Параграфи 1 и 2 не препятстват публикуването на обща информация или проучвания, които не съдържат информация, отнасяща се до конкретни предприятия или обединения на предприятия.

Член 18

Изслушване на страните и на трети лица

1.   Преди приемане на решение по член 6, параграф 3, член 7, параграф 3, член 8, параграфи от 2 до 6 и членове 14 и 15 Комисията предоставя на съответните лица, предприятия и обединения на предприятия възможността по всяко време на процедурата до консултациите с консултативния комитет да изложат техните становища във връзка с възраженията, повдигнати срещу тях.

2.   Независимо от разпоредбата на параграф 1, решение на основание член 7, параграф 3 и член 8, параграф 5 може да бъде взето временно, без да бъде дадена възможност на съответните лица, предприятия или обединения на предприятия да изложат становищата си предварително, при условие че Комисията им предостави такава възможност във възможно най-кратък срок след вземане на решението си.

3.   Комисията основава решението си единствено на възраженията, по отношение на които страните са имали възможност да представят становищата си. Правото на защита следва да бъде изцяло спазено при производството. Достъпът до досието е свободен най-малкото за страните, които са преки участници, при съблюдаване на законните интереси на предприятията за защита на техните търговски тайни.

4.   Доколкото Комисията или компетентните органи на държавите-членки считат за необходимо, те могат също така да изслушат други физически или юридически лица. Физически или юридически лица, които докажат достатъчен интерес, и особено членове на управителни или контролни органи на съответните предприятия или на упълномощени представители на техните работници или служители имат право след подаване на искане за това да бъдат изслушани.

Член 19

Връзка с органите на държавите-членки

1.   Комисията предоставя на компетентните органи на държавите-членки копия от уведомленията в рамките на три работни дни, а във възможно най-кратък срок копия от най-важните документи, представени на или издадени от Комисията съгласно настоящия регламент. Такива документи включват задълженията, които се предлагат да бъдат поети от съответните предприятия спрямо Комисията, с цел превръщането на концентрацията в съвместима с общия пазар на основание член 6, параграф 2 или член 8, параграф 2, втора алинея.

2.   Комисията извършва процедурите по настоящия регламент в тясна и постоянна връзка с компетентните органи на държавите-членки, които могат да изразяват становищата си във връзка с тези процедури. За целите на член 9 Комисията получава информация от компетентния орган на държавата-членка, както е предвидено в параграф 2 от посочения член, и му предоставя възможност да изложи становището си по време на всеки един етап от процедурата до приемането на решение съгласно параграф 3 от посочения член; за тази цел тя му предоставя достъп до досието.

3.   С консултативния комитет по концентрациите се провеждат консултации преди приемането на решения на основание член 8, параграфи от 1 до 6, член 14 или 15, с изключение на временните решения по член 18, параграф 2.

4.   Консултативният комитет се състои от представители на компетентните органи на държавите-членки. Всяка държава-членка определя един или двама представители; в случай че те не са в състояние да вземат участие, те могат да бъдат заместени от други представители. Най-малко един от представителите на държава-членка следва да бъде компетентен по въпросите, свързани с ограничителните практики и господстващото положение.

5.   Консултирането се извършва на съвместно заседание, свиквано по инициатива на и председателствано от Комисията. Към поканата за заседанието се прилага резюме на случая заедно с посочване на най-важните документи, както и проект на решението, което следва да бъде прието за всеки обсъждан случай. Заседанието се провежда не по-рано от 10 работни дни след изпращането на поканата. Комисията може в изключителни случаи да съкрати този срок, ако счете това за необходимо, с цел да се избегнат сериозни увреждания по отношение на едно или повече предприятия, засегнати от концентрацията.

6.   Консултативният комитет изработва становище по представения от Комисията проект на решение, ако е необходимо след гласуване. Консултативният комитет може да излезе със становище, дори ако някои от членовете му отсъстват и не се представляват. Становището се изготвя в писмена форма и се прилага към проекта на решение. Комисията се съобразява в максимална степен със становището на Комитета. Тя информира Комитета за начина, по който неговото становище е било взето предвид.

7.   Комисията съобщава становището на консултативния комитет, заедно с решението, на адресатите на решението. Тя оповестява становището, заедно с решението, като вземе предвид законния интерес на предприятията за защита на техните търговски тайни.

Член 20

Публикуване на решенията

1.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз решенията, които взема съгласно член 8, параграфи от 1 до 6, членове 14 и 15, с изключение на временните решения по член 18, параграф 2, заедно със становището на консултативния комитет.

2.   Публикацията съдържа имената на страните и основното съдържание на решението; тя отчита законния интерес на предприятията за защита на техните търговски тайни.

Член 21

Прилагане на регламента и юрисдикция

1.   Настоящият регламент се прилага по отношение на концентрациите по смисъла на член 3, като Регламенти (ЕО) № 1/2003 (8), (ЕИО) № 1017/68 (9), (ЕИО) № 4056/86 (10) и № (ЕИО) № 3975/87 (11) на Съвета не се прилагат освен по отношение на съвместните предприятия, които нямат общностно измерение и които имат за предмет на дейността си или като резултат от нея координирането на конкурентно поведение на предприятия, които остават независими.

2.   Комисията единствена притежава юрисдикцията да взема решенията, предвидени по настоящия регламент, като тези решения са предмет на обжалване пред Съда на Европейските общности.

3.   Нито една държава-членка няма право да прилага националното си законодателство по отношение на конкуренцията спрямо концентрация с общностно измерение.

Първата алинея се прилага, без да се накърняват правомощията на никоя държава-членка да извършва проучвания, необходими за прилагането на член 4, параграф 4, член 9, параграф 2 или след препращане съгласно член 9, параграф 3, първа алинея, буква б) или член 9, параграф 5, за предприемането на мерките, необходими за прилагането на член 9, параграф 8.

4.   Въпреки съдържанието на параграфи 2 и 3 държавите-членки могат да предприемат необходимите мерки за защита на законни интереси, различни от тези, които са предвидени в настоящия регламент, и които са съвместими с общите принципи и другите разпоредби на правото на Общността.

Обществената сигурност, плурализмът на медиите и нормите на общественото поведение се считат за законен интерес по смисъла на първата алинея.

Всеки друг обществен интерес трябва да бъде съобщен на Комисията от страна на съответните държави-членки и да се отчете от Комисията след оценка на неговата съвместимост с общите принципи и другите разпоредби на правото на Общността преди предприемането на горепосочените мерки. Комисията информира съответните държави-членки за нейното решение в рамките на 25 работни дни от упоменатото съобщаване.

Член 22

Препращане до Комисията

1.   Една или повече държави-членки могат да изискат Комисията да разгледа всяка концентрация по член 3, която няма общностно измерение по смисъла на член 1, но засяга търговията между държави-членки и заплашва да застраши сериозно конкуренцията на територията на държавата-членка или държавите-членки, които са отправили искането.

Такова искане се отправя най-много в срок 15 работни дни от датата на постъпване на нотификацията за концентрация или, в случай че не се изисква нотифициране, от датата, на която то е станало известно по друг начин на съответната държава-членка.

2.   Комисията незабавно информира компетентните органи на съответните държави-членки и засегнатите предприятия за всички искания, получени съгласно параграф 1.

Всяка друга държава-членка има право да се присъедини към първоначалното искане в срок 15 работни дни от момента, в който е информирана от Комисията за първоначалното искане.

Всички национални срокове, отнасящи се до концентрацията, спират да текат, докато в съответствие с предвидената по настоящия член процедура не бъде решено дали концентрацията да бъде оценявана. Веднага след като дадена държава-членка е информирала Комисията и засегнатите предприятия, че не желае да се присъедини към искането, националните срокове, които са били спрени, започват да текат отново.

3.   Комисията може, най-късно в срок от 10 работни дни след изтичането на срока по параграф 2, да реши да оцени концентрацията, ако счита, че тя засяга търговията между държави-членки и заплашва сериозно да застраши конкуренцията на територията на държавата-членка или държавите-членки, които са отправили искането. В случай че Комисията не вземе решение в този срок, се счита, че тя е приела решение да оцени концентрацията в съответствие с отправеното искане.

Комисията информира всички държави-членки и засегнати предприятия за решението си. Тя може да изиска представянето на нотификация съгласно член 4.

Държавата-членка или държавите-членки, които са отправили искането, не могат да прилагат повече националното си законодателство в областта на конкуренцията по отношение на концентрацията.

4.   Член 2, член 4, параграфи от 2 до 3, членове 5, 6 и от 8 до 21 се прилагат, когато Комисията оценява концентрация съгласно параграф 3. Член 7 се прилага, доколкото концентрацията не е била осъществена до датата, на която Комисията е информирала засегнатите предприятия за отправеното искане.

Когато не се изисква нотифициране съгласно член 4, срокът по член 10, параграф 1, в който може да се образува производство, започва от работния ден, следващ този, в който Комисията е информирала засегнатите предприятия, че е решила да оцени концентрацията съгласно параграф 3.

5.   Комисията може да информира една или няколко държави-членки, че счита, че дадена концентрация отговаря на критериите по параграф 1. В такива случаи Комисията може да покани тази държава-членка или тези държави-членки да отправят искане по параграф 1.

Член 23

Разпоредби за изпълнение

1.   Комисията разполага с правомощие да определи в съответствие с процедурата по параграф 2:

2.   Комисията се подпомага от консултативен комитет, съставен от представители на държавите-членки.

Член 24

Отношения с трети страни

1.   Държавите-членки информират Комисията за всички трудности от общ характер, изпитвани от техните предприятия, извършващи концентрации по член 3 в трети страни.

2.   Първоначално не по-късно от една година след влизане в сила на настоящия регламент, а впоследствие периодично Комисията изготвя доклад, който съдържа информация за начина, по който се третират предприятията, чието седалище или основен предмет на дейност са на територията на Общността, съгласно параметрите, определени в параграфи 3 и 4, що се отнася до концентрации в трети страни. Комисията представя тези доклади на Съвета заедно с препоръки към тях.

3.   Когато за Комисията е ясно или въз основа на докладите по параграф 2, или въз основа на друга информация, че трета страна не третира предприятия, чието седалище или основен предмет на дейност са на територията на Общността, по начин, сравним с този, който се прилага от страна на Общността по отношение на предприятия от тази страна, Комисията може да направи предложение пред Съвета за предоставяне на подходящия мандат за преговори с цел постигане на сравним начин на третиране на предприятия, чието седалище или основен предмет на дейност са на територията на Общността.

4.   Без да се накърнява член 307 от Договора, мерките, предприети по настоящия член, следва да съответстват на задълженията на Общността или на държавите-членки, произтичащи от международни споразумения, без оглед на това дали те са двустранни или многостранни.

Член 25

Отмяна

1.   Без да се накърнява член 26, параграф 2, Регламенти (ЕИО) № 4064/89 и (ЕО) № 1310/97 се отменят считано от 1 май 2004 г.

2.   Позоваванията на отменените регламенти се смятат за позовавания на настоящия регламент и се тълкуват съгласно таблицата на съответствие, съдържаща се в приложението.

Член 26

Влизане в сила и временни разпоредби

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден, следващ деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага считано от 1 май 2004 г.

2.   Регламент (ЕИО) № 4064/89 продължава да се прилага по отношение на концентрациите, които са били предмет на споразумение или оповестяване, или в случаите, при които е бил придобит контролът по смисъла на член 4, параграф 1 от посочения регламент, преди датата на прилагане на настоящия регламент, в частност разпоредбите, регулиращи прилагането, установени в член 25, параграф 2 и параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 4064/89 и член 2 от Регламент (ЕО) № 1310/97.

3.   Що се отнася до концентрации, по отношение на които настоящият регламент се прилага на основание присъединяване към ЕС, датата на присъединяването се счита за начална дата за прилагането на настоящия регламент.

(1)  ОВ С 20, 28.1.2003 г., стр. 4.

(2)  Становище от 9.10.2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  Становище от 24.10.2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4)  ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 1. Изменен в ОВ L 257, 21.9.1990 г., стр. 13. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1310/97 (ОВ L 180, 9.7.1997 г., стр. 1). Поправка в ОВ L 40, 13.2.1998 г., стр. 17.

(5)  ОJ C 364, 18.12.2000 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 222, 14.8.1978, стр. 11. Директива, последно изменена с Директива 2003/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 178, 17.7.2003 г., стр. 6).

(7)  ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2003/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

(8)  ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 175, 23.7.1968 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1).

(10)  ОВ L 378, 31.12.1986 г., стр. 4. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1/2003.

(11)  ОВ L 374, 31.12.1987 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1/2003.