03/ 58

BG

Официален вестник на Европейския съюз

37


32004D0453


L 156/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 29 април 2004 година

относно изпълнение на Директива 91/67/ЕИО на Съвета по отношение на мерките за борба с някои болести по аквакултурите

(нотифицирано под номер C(2004) 1679)

(текст от значение за ЕИП)

(2004/453/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 91/67/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания при пускането на пазара на аквакултури и продукти от тях (1), и по-специално член 12, параграф 2, член 13, параграф 1, втора алинея, и член 13, параграф 2 от нея,

като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (2), и по-специално член 10 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Държава-членка, която счита своята територия или част от територията си за свободна от една или повече от болестите, посочени в приложение А, колона 1, списък III към Директива 91/67/ЕИО, може, съгласно член 13 от тази директива, да представи пред Комисията доказателства за твърдението, че е свободна от болести за целите на предоставяне на статус на страна свободна от болести. Дания, Финландия, Ирландия, Швеция и Обединеното кралство са представили такива искания пред Комисията.

(2)

Държава-членка, която изготвя програма за контрол с цел ликвидиране на една или повече от болестите, посочени в приложение А, колона I, списък III към Директива 91/67/ЕИО, може, съгласно член 12 от тази директива, да представи пред Комисията програмата за одобрение. Финландия, Ирландия, Швеция и Обединеното кралство са представили такива програми пред Комисията.

(3)

Регламент (ЕИО) № 706/73 на Съвета от 12 март 1973 г. относно законодателството на Общността, приложимо към Англо-нормандските острови и остров Ман за търговия със селскостопански продукти (3) установява, че ветеринарното законодателство се прилага към тези острови при същите условия, както в Обединеното кралство за продуктите, внос в тези острови или износ от тях за Общността.

(4)

Необходимо е да се установят изискванията, които да изпълняват държавите-членки, за да бъдат обявени за свободни от болести и критериите, които държавите-членки трябва да прилагат съгласно програмите за контрол и ликвидиране. Необходимо е също да се определят допълнителните гаранции, които се изискват за пускане на определени видове риби в зони, свободни от болести, и зоните, включени в програмите за контрол и ликвидиране. За тези цели следва да се вземат предвид препоръките на Световната организация по опазване здравето на животните (OIE).

(5)

Дания е представила доказателства за това, че е свободна от пролетна виремия по шараните (SVC) за цялата си територия и следователно следва да се счита за свободна от тази болест.

(6)

Финландия е представила доказателства за това, че е свободна от SVC за цялата си територия и от Gyrodactylus salaris и инфекциозна панкреатична некроза (IPN) за части от своята територия. Въпросните територии следователно трябва да се считат за свободни от тези болести. Финландия също е представила програма за контрол и ликвидиране на ренибактериоза (BKD), която ще прилага за континенталните части на своята територия. Тази програма следва да бъде одобрена с оглед ликвидирането на болестта и достигане статус на страна, свободна от болести.

(7)

Ирландия е представила доказателства, че е свободна от SVC, BKD и Gyrodactylus salaris за цялата си територия и следователно трябва да се счита за свободна от тези болести.

(8)

Швеция е представила доказателства, че е свободна от SVC и IPN за цялата си територия и следователно трябва да се счита за свободна от тези болести. Швеция е представила също и програма за контрол и ликвидиране на BKD, която ще прилага за континенталните части на своята територия. Тази програма следва да бъде одобрена с оглед ликвидирането на болестта и достигане статус на страна свободна от болести.

(9)

Обединеното кралство е представило доказателства, че е свободно от Gyrodactylus salaris за цялата си територия и от IPN, BKD и SVC за части от своята територия. Въпросните територии следователно трябва да се считат за свободни от тези болести. Обединеното кралство е представило също и програма за контрол и ликвидиране на SVC и BKD, която ще прилага за други части на своята територия. Тази програма следва да бъде одобрена с оглед ликвидирането на болестта и достигане статус на страна, свободна от болести.

(10)

Допълнителните гаранции, предвидени в настоящото решение, следва да се преразгледат след три години, като се отчита опита, придобит относно контрола и ликвидирането на болестите и развитието на алтернативните мерки за контрол като например ваксини.

(11)

Допълнителни гаранции относно SVC са определени за някои видове риби, предназначени за изпращане в Обединеното кралство, Северна Ирландия, остров Ман и Гернзи с Решение 93/44/ЕО на Комисията (4). Това решение следва да бъде отменено и заменено с настоящото решение.

(12)

Решение 2003/513/ЕО на Комисията (5) е решение, което съдържа мерки за защита на определени райони на Общността срещу пренасяне на Gyrodactylus salaris. Тези мерки са в сила от 1996 г. и по същество са допълнителни гаранции, а не защитни мерки. Поради това Решение 2003/513/ЕО следва да бъде отменено и заменено с настоящото решение.

(13)

Тези гаранции, определени в Решения 93/44/ЕО и 2003/513/ЕО следва да бъдат актуализирани, за да отчетат на настоящото научно познание и последните препоръки на Световната организация по опазване здравето на животните (OIE).

(14)

Гаранциите, предвидени в настоящото решение са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Изисквания към територия, за да бъде считана за свободна от болести

Изискванията, които трябва да се изпълнят, за да се счита дадена територия за свободна от една или повече от болестите, изброени в колона I, списък III от приложение А към Директива 91/67/ЕИО, са установени в приложение I, глава I към настоящото решение.

Член 2

Територии, считани за свободни от болести

Териториите, посочени в приложение I, глава II към настоящото решение, се считат за свободни от болестите, изброени в колона I, списък III от приложение А към Директива 91/67/ЕИО.

Член 3

Критерии за програми за контрол и ликвидиране

Критериите, които държавите-членки прилагат съгласно програма за контрол и ликвидиране на една или повече от болестите, посочени в колона I, списък III от приложение А към Директива 91/67/ЕИО, са установени в приложение II, глава I към настоящото решение.

Член 4

Одобрение на програми за контрол и ликвидиране

Одобряват се програмите за контрол и ликвидиране за териториите, посочени в приложение II, глава II към настоящото решение.

Член 5

Допълнителни гаранции

1.   Жива риба, отгледана във ферма, хайверни яйца и гамети, които се внасят на териториите, посочени в приложение I, глава II или в приложение II, глава II, трябва да са в съответствие с гаранциите, включително тези за опаковка и етикетиране и съответните специфични допълнителни изисквания, установени в здравния сертификат, издаден в съответствие с образеца на здравен сертификат в приложение III, като се вземат предвид обяснителните бележки в приложение IV.

2.   Изискванията, установени в параграф 1, не се прилагат в случаите, когато хайверните яйца се внасят на териториите, посочени в приложение I, глава II или приложение II, глава II, за консумация от хора.

3.   Допълнителните гаранции се поддържат, когато са изпълнени изискванията в приложение V.

Член 6

Транспорт

Жива риба, отгледана във ферма, хайверни яйца и гамети, които се внасят на териториите, посочени в приложение I, глава II или приложение II, глава II, се транспортират при условия, които не променят техния здравен статус и не излагат на опасност здравния статус в местоназначението.

Член 7

Отмяна

Решения 93/44/ЕО и 2003/513/ЕО се отменят.

Член 8

Преразглеждане

Комисията преразглежда допълнителните гаранции, определени в настоящото решение най-късно до 30 април 2007 г. Това преразглеждане отчита опита, придобит относно контрола и ликвидирането на болестите, и развитието на алтернативните мерки за контрол като например ваксини.

Член 9

Адресати

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 29 април 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията


(1)  ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 806/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 24. Директива, последно изменена с Директива 2002/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 315, 19.11.2002 г., стр. 14).

(3)  ОВ L 68, 15.3.1973 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1274/86 (ОВ L 107, 24.4.1986 г., стр. 1).

(4)  ОВ L 16, 25.1.1993 г., стр. 53. Решение, последно изменено с Решение 94/865/ЕО (ОВ L 352, 31.12.1994 г., стр. 75).

(5)  ОВ L 177, 16.7.2003 г., стр. 22.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Статус на територия, свободна от болести

ГЛАВА I

Изисквания за статус на територия, свободна от болести

А.   Страна, свободна от болести

Държава-членка се счита за свободна от болест, ако не присъства нито един от възприемчивите видове или ако отговаря на условията в точки 1 или 2 по-долу.

Ако дадена държава-членка поделя общ водосборен район с една или повече други държави-членки, тя може да се обяви за страна, свободна от болест, ако всички общи водосборни райони са обявени за зони, свободни от болести и в двете държави-членки.

1.   Държава-членка, в която не е наблюдавана проява на болест най-малко за последните 25 години, въпреки условия, благоприятни за нейната клинична изява, може да се счита за свободна от болест ако:

1.1.

са били непрекъснато налице основни условия за безопасност срещу болести поне за предходните 10 години. Основните условия за безопасност срещу болести като минимум са следните:

а)

болестта подлежи на задължително обявяване пред компетентния орган, това включва обявяване на съмнение за болест;

б)

в страната е налице система за ранно откриване, осигуряваща бързо разпознаване на признаци за болест, или на възникваща болестна ситуация, или необяснима смъртност, при водни животни във ферма или на свобода, и бързо съобщаване на събитието на компетентния орган, с цел започване най-скоро на диагностичното проучване, като тази система позволява на компетентния орган да предприеме ефективно разследване и докладване на болестта, включително достъп до лаборатории с възможност за диагностициране и различаване на съответните болести, и обучение на ветеринари и специалисти по болести по рибата за откриване и докладване при поява на необичайна болест. Такава система за ранно откриване трябва да включва най-малко следното:

i)

широка информираност, т. е. сред персонала във ферми или преработвателни предприятия, относно характерните признаци на посочените болести;

ii)

ветеринари или специалисти по здраве на водни животни, обучени в разпознаване и докладване на поява на съмнения за болест;

iii)

способност на компетентния орган да предприеме бързо и ефективно разследване на болестта;

iv)

достъп на компетентния орган до лаборатории с оборудване за диагностициране и различаване на описани и новопоявили се болести;

1.2.

не е установена зараза в дивите популации;

1.3.

са налице условия за търговия и внос, които да предпазват от въвеждането на болести в държавата-членка.

2.   Държава-членка, в която последната известна клинична поява е била през последните 25 години или в която инфекциозният статус преди целевото наблюдение е бил неизвестен, например поради липсата на условия, благоприятни за клинична изява, може да се счита за свободна от болест ако:

2.1.

отговаря на основните изисквания за безопасност, описани в точка 1.1, и

2.2.

е налице целево наблюдение поне за последните 2 години във фермите, в които присъстват възприемчиви видове, без да е открит патогенен микроорганизъм. Ако в страната има области, в които наблюдението само във фермите не дава достатъчно епидемиологични данни (когато броя на фермите е ограничен), но в които има диви популации от възприемчиви видове, тези диви популации трябва да се включат към целевото наблюдение. Методите за вземане на проби и размера на пробите следва да са поне еквивалентни на тези, установени в Решение 2001/183/ЕО или в съответните глави на Международния кодекс на OIE за здравето на водните животни и Наръчника на OIE за диагностични тестове за водни животни. Диагностичните методи следва да бъдат поне еквивалентни на тези, установени в съответните глави на Наръчника на OIE за диагностични тестове за водни животни.

Б.   Зона, свободна от болест

Зона, свободна от болест, може да се установи в рамките на територията на дадена държава-членка със зараза или непознат статус за болест, ако никой от възприемчивите видове не присъства в зоната, или ако зоната отговаря на условията по точка 1 или точка 2 по-долу.

Такива зони, свободни от болест, задължително трябва да обхващат: един или повече цялостни водосборни райони от изворите на водните пътища до морето, или част от водосборен район от извора/ите до естествена или изкуствена преграда, която предпазва от миграция на рибата нагоре по течението. Такива зони трябва да са ясно очертани от компетентния орган на карта на територията на въпросната страна.

Ако един водосборен район се простира в повече от дадена държава-членка, той може да се обяви за зона, свободна от болест, само ако условията, посочени по-долу, се отнасят до всички области на зоната. И двете засегнати държави-членки следва да подадат молба за одобрение на зоната.

1.   Зона, в която не е наблюдавана поява на болестта през последните 25 години въпреки условията, които са благоприятни за клинична изява, може да се счита за свободна ако:

1.1.

са били непрекъснато налице основни условия за безопасност срещу болести поне за предходните 10 години. Основните условия за безопасност срещу болести включват най-малко следното:

а)

болестта подлежи на задължително обявяване пред компетентния орган, това включва обявяване на съмнение за болест;

б)

в страната е налице система за ранно откриване, осигуряваща бързо разпознаване на признаци за болест, или на възникваща болестна ситуация, или необяснима смъртност, при водни животни във ферма или на свобода, и бързо съобщаване на събитието на компетентния орган, с цел започване най-скоро на диагностичното проучване, като тази система позволява на компетентния орган да предприеме ефективно разследване и докладване на болестта, включително достъп до лаборатории с възможност за диагностициране и различаване на съответните болести, и обучение на ветеринари и специалисти по болести по рибата за откриване и докладване при поява на необичайна болест. Такава система за ранно откриване трябва да включва най-малко следното:

i)

широка информираност, т. е. сред персонала във ферми или в преработвателни предприятия, относно характерните признаци на посочените болести;

ii)

ветеринари или специалисти по здраве на водни животни, обучени в разпознаване и докладване на поява на съмнения за болест;

iii)

способност на компетентния орган да предприеме бързо и ефективно разследване на болестта;

iv)

достъп на компетентния орган до лаборатории с оборудване за диагностициране и различаване на описани и новопоявили се болести;

1.2.

не е установена зараза в дивите популации;

1.3.

налице са условия за търговия и внос, които да предпазват от въвеждането на болести в държавата-членка.

2.   Зона, в която последната известна клинична поява е била през последните 25 години или в която инфекциозният статус преди целевото наблюдение е бил неизвестен, например поради липсата на условия, благоприятни за клинична изява, може да се счита за свободна от болест ако:

2.1.

отговаря на основните условия за безопасност срещу болести, както са описани в точка 1.1;

2.2.

е налице целево наблюдение поне за последните 2 години във фермите, в които присъстват възприемчиви видове, без да е открит патогенен микроорганизъм. Ако в страната има области, в които наблюдението само в фермите не дава достатъчно епидемиологични данни (когато броя на фермите е ограничен), но в които има диви популации от възприемчиви видове, тези диви популации трябва да се включат към целевото наблюдение. Методите за вземане на проби и размера на пробите следва да са поне еквивалентни на тези, установени в Решение 2001/183/ЕО на Комисията или в съответните глави на Международния кодекс на OIE за здравето на водните животни и Наръчника на OIE за диагностични тестове за водни животни. Диагностичните методи следва да бъдат поне еквивалентни на тези, установени в съответните глави на Наръчника на OIE за диагностични тестове за водни животни.

ГЛАВА II

Територии, одобрени за свободни от определени болести, посочени в колона 1, списък III от приложение А към Директива 91/67/ЕИО на Съвета

Болест

Държава-членка

Територия или части от територия

Пролетна виремия по шараните (SVC)

Дания

Цялата територия

Финландия

Цялата територия; водосборния район на река Vuoksi следва да се счита за буферна зона.

Ирландия

Цялата територия

Швеция

Цялата територия

Обединено кралство

Териториите на Северна Ирландия, остров Ман, Джърси и Гернси

Ренибактериоза (BKD)

Ирландия

Цялата територия

Обединено кралство

Териториите на Северна Ирландия, остров Ман и Гернси

Вирус на инфекциозна панкреатична некроза (IPN)

Финландия

Континенталните части от територията; водосборните райони на река Vuoksi и река Kemijoki следва да се считат за буферни зони.

Швеция

Цялата територия

Обединено кралство

Територията на остров Ман

Зараза с Gyrodactylus salaris

Финландия

Водосборните райони на Tenojoki и Näätämönjoki; водосборните райони на Paatsjoki, Luttojoki и Uutuanjoki се считат за буферни зони.

Ирландия

Цялата територия

Обединено кралство

Териториите на Великобритания, Северна Ирландия, остров Ман, Джърси и Гернси


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Програми за контрол и ликвидиране

ГЛАВА I

Минимални критерии, които се прилагат в програма за контрол и ликвидиране на определени болести, посочени в колона 1, списък III от приложение А към Директива 91/67/ЕИО на Съвета

А.   Минималните критерии, които следва да се прилагат от държавата-членка съгласно одобрена програма за контрол и ликвидиране, са:

1.

Болестта подлежи на задължително обявяване пред компетентния орган, това включва обявяване на съмнението за болест.

2.

В страната е налице система за ранно откриване, осигуряваща бързо разпознаване на признаци за болест, или на възникваща болестна ситуация, или необяснима смъртност, при водни животни във ферма или на свобода, и бързо съобщаване на събитието на компетентния орган, с цел започване най-скоро на диагностичното проучване, като тази система позволява на компетентния орган да предприеме ефективно разследване и докладване на болестта, включително достъп до лаборатории с възможност за диагностициране и различаване на съответните болести, и обучение на ветеринари и специалисти по болести по рибата за откриване и докладване при поява на необичайна болест. Такава система за ранно откриване трябва да включва най-малко следното:

2.1.

широка информираност, т. е. сред персонала във ферми или в преработвателни предприятия, относно характерните признаци на посочените болести;

2.2.

ветеринари или специалисти по здраве на водни животни, обучени в разпознаване и докладване на поява на съмнения за болест;

2.3.

способност на компетентния орган да предприеме бързо и ефективно разследване на болестта;

2.4.

достъп на компетентния орган до лаборатории с оборудване за диагностициране и различаване на въпросната болест.

3.

Налице са условия за търговия и внос, които да предпазват от въвеждането на болести в държавата-членка.

4.

Налице е целево наблюдение в предприятия за изкуствено отглеждане, в които има кой да е от възприемчивите видове. Ако в страната има области, в които наблюдението само в фермите не дава достатъчно епидемиологични данни (когато броя на фермите е ограничен), но в които има диви популации от възприемчиви видове, тези диви популации трябва да се включат към целевото наблюдение. Методите за вземане на проби и размера на пробите следва да са поне еквивалентни на тези, установени в Решение 2001/183/ЕО или в съответните глави на Международния кодекс на OIE за здравето на водните животни и Наръчника на OIE за диагностични тестове за водни животни. Диагностичните методи следва да бъдат поне еквивалентни на тези, установени в съответните глави на Наръчника на OIE за диагностични тестове за водни животни.

5.

Програмите за контрол и ликвидиране продължават, докато се изпълнят изискванията на приложение I и държавата-членка или части от нея могат да бъдат считани за свободни от болестта.

6.

Преди 1 май всяка година, се представя доклад пред Комисията, съдържащ информация за броя на подозрителните случаи, броя на потвърдените случаи, броя на фермите и местата с ограничителни мерки, броя на вдигнатите ограничения и резултата от активното наблюдение, извършено през предишната календарна година съгласно следната таблица:

Държава-членка и болест

 

Брой на съмнителни случаи

 

Брой на потвърдени случаи

 

Брой на фермите и местата с ограничителни мерки

 

Брой на вдигнатите ограничения

 

От колко ферми и риба/рибни басейни са взети проби

 

От колко естествено живеещи риби/рибни басейни са взети проби и от кои водосборни райони

 

Резултат от пробите

 

Б.   В случай на съмнение за наличието на болест официалната служба на държавите-членки осигурява следното:

1.

Вземат се подходящи проби за изследвания с оглед да се установи присъствието на въпросния патоген.

2.

В очакване на резултата от изследването по точка 1, компетентният орган поставя фермата под официално наблюдение и се прилагат съответни контролни мерки и никаква риба не може напусне засегнатата ферма, освен ако няма разрешение от официалната служба.

3.

Ако изследването по точка 1 показва присъствие на патоген или клинични признаци, трябва да се извърши епизоотично изследване от официалната служба, за да се определят възможните пътища на заразяване и да се проучи дали рибата е напускала фермата през съответния период, предшестващ наблюдението на подозрителния случай.

4.

Ако епизоотично изследване покаже, че болестта е била внесена в една или повече ферми или от свободни води, за тези области се прилагат разпоредбите на точка 1 и:

4.1.

всички ферми, разположени в същия водосборен район или крайбрежна област, се поставят под официално наблюдение;

4.2.

никаква риба, хайверни яйца или гамети не напускат тези ферми без разрешението на официалната служба.

5.

В случай на обширни водосборни райони или крайбрежни области официалната служба може да реши да ограничи приложението на тази мярка до по-малко обширна област, близка до фермата, за която има съмнения или която е заразена, ако се счита, че тази област може да гарантира максимална защита срещу разпространението на болестта.

В.   В случай на потвърждение на болестта държавите-членки осигуряват следното:

1.

Фермата или мястото, където е заразената риба, незабавно се поставя под ограничителни мерки и никаква жива риба не се прехвърля в помещенията и не напуска фермата, освен ако няма разрешение от официалните служби на държавата-членка.

2.

Ограниченията се поддържат, докато се ликвидира болестта чрез изискванията в 2.1 или 2.2 по-долу:

2.1.

Незабавно изтегляне на цялата наличност чрез:

а)

умъртвяване на всички живи риби под надзора на официалната служба или в случай, че рибата е достигнала търговски размер и не показва никакви клинични признаци на болест, умъртвяване под надзора на официалната служба за търговия или преработка за човешка консумация. Във втория случай официалната служба обезпечава рибата да бъде умъртвена и изкормена незабавно, тези операции да се извършат в условия, които не допускат разпространението на патогени. Държавата-членка може за конкретни случаи, като вземе предвид риска от разпространението на болестта в други ферми или в диви популации, да разреши риба, която не е достигнала търговски размер, да остане във фермата до достигане на този размер, и

б)

пресушаване на фермата или мястото (и когато е необходимо, дезинфекция) за определен период след изтеглянето на наличността, като се взема предвид раздел 1.7 от последното издание на Международния кодекс на OIE за здравето на водните животни.

2.2.

Прогресивни мерки за отстраняване на заразата чрез щателно управление на заразените ферми или места чрез:

а)

отстраняване и унищожаване на мъртвата риба и рибата, показала клинични признаци на болест, както и уловената риба, която не е показала клинични признаци на болест, докато всеки епидемиологичен участък, засегнат от болестта на това място, се освободи от риба и се дезинфектира, или

б)

отстраняване и унищожаване на мъртвата риба и рибата, показала клинични признаци на болест, в случая на места, където отстраняването и/или дезинфекцията не са възможни поради естеството на мястото (например речна система или обширно езеро).

3.

За да се улесни бързото ликвидиране на болестта от заразените помещения, компетентният орган на държавата-членка може да разреши транспортирането на риба, която не е показала клинични признаци на болест — под надзора на компетентния орган — към други ферми или области в рамките на въпросната държава-членка, които нямат статус на свободни от болести или не са обект на одобрена програма за контрол и ликвидиране.

4.

Риба, отстранена и ликвидирана в следствие на действието по точки 2.1 и 2.2, трябва да се ликвидира в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002.

5.

Риба, използвана за възстановяване на рибните запаси в даден водоем, трябва да има произход от сертифицирани източници свободни от болест.

6.

Държавите-членки предприемат необходимите мерки за предпазване от разпространението на болестта към риба от други ферми или естествено живееща риба.

ГЛАВА II

Територии с одобрени програми за контрол и ликвидиране на определени болести, посочени в колона 1, списък III от приложение А към Директива 91/67/ЕИО

Болест

Държава-членка

Територия или части от територия

Пролетна виремия по шараните(SVC)

Обединено кралство

Териториите на Великобритания

Ренибактериоза (BKD)

Финландия

Континенталните части на територията

Швеция

Континенталните части на територията

Обединено кралство

Териториите на Великобритания


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Image

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Обяснителни бележки за документа за придвижване и етикетирането

а)   Документите за придвижване се изготвят от компетентните органи на държавата-членка на произхода, на база образеца в приложение I към настоящото решение, като се вземат предвид видовете от пратката и статуса на местоназначението.

б)   Оригиналът на всеки документ за придвижване се състои от един лист, двустранно попълнен, или когато се изискват повече от един лист, документът трябва да бъде в такава форма, че всички листа да образуват едно цяло и да бъдат неделими.

Документът задължително носи означението „оригинал“ в горния десен ъгъл на всяка страница и има специфичен кодов номер, издаден от компетентния орган. Всички страници на документа за придвижване са номерирани — (страница номер) от (общ брой на страниците).

в)   Оригиналът на документа за придвижване и етикетите, посочени в образеца на документ за придвижване се съставят най-малко на един от официалните езици на държавата-членка на местоназначение. Държавите-членки обаче могат да разрешат други езици, ако е необходимо, придружени с официален превод.

г)   Оригиналът на документа за придвижване се попълва в деня на товаренето на стоката, като се поставя официален печат и се подписва от официален инспектор, назначен от компетентния орган. По този начин компетентният орган на държавата-членка на произхода гарантира, че са спазени принципите на сертифициране, еквивалентни на онези, определени в Директива 96/93/ЕО на Съвета.

Печатът, освен ако не е релефен, и подписът са в цвят, различен от този, с който са попълнени данните.

д)   Ако за нуждите на идентифицирането на позициите от стоката към документа за придвижване се прибавят допълнителни страници, тези страници се считат като част от оригинала и носят подпис и печат на всяка страница от официалния инспектор, извършващ сертифицирането.

е)   Оригиналът на документа за придвижване придружава стоката, докато тя стигне местоназначението.

ж)   Документът за придвижване е валиден 10 дни от датата на издаването. В случай на транспортиране с кораб срокът на валидност се продължава за времето на пътуване по море.

з)   Водните животни, техния хайвер и гамети не се транспортират заедно с други водни животни, хайверни яйца или гамети, които имат по-нисък здравен статус. Освен това те в никакъв случай не се транспортират при каквито и да е други условия, които променят техния здравен статус или могат да застрашат здравния статус на местоназначението.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Минимални критерии, които се прилагат за поддържане на допълнителни гаранции за определени болести по колона 1, списък III от приложение А към Директива 91/67/ЕИО на Съвета, съгласно членове 12 и 13 от Директива 91/67/ЕИО на Съвета

А.   С цел да се поддържат предоставените допълнителни гаранции, държавите-членки трябва като минимум да спазват следните критерии:

1.

Болестта подлежи на задължително обявяване пред компетентния орган, това включва обявяване на съмнение за болест.

2.

Всички ферми, в които има видове, възприемчиви към болестта, за която държавата-членка е предоставила свободен статус, задължително са под надзора на компетентния орган.

3.

Наличие на система за ранно откриване, осигуряваща бързо разпознаване на признаци за болест, или на възникваща болестна ситуация, или необяснима смъртност, при водни животни във ферма или на свобода, и бързо съобщаване на събитието на компетентния орган, с цел започване най-скоро на диагностичното проучване, като тази система позволява на компетентния орган да предприеме ефективно разследване и докладване на болестта, включително достъп до лаборатории с възможност за диагностициране и различаване на съответните болести, и обучение на ветеринари и специалисти по болести по рибата за откриване и докладване при поява на необичайна болест. Такава система за ранно откриване трябва да включва най-малко следното:

3.1.

широка информираност, т. е. сред персонала във ферми или преработвателни предприятия, относно характерните признаци на посочените болести;

3.2.

ветеринари или специалисти по здраве на водни животни, обучени в разпознаване и докладване на поява на съмнения за болест;

3.3.

способност на компетентния орган да предприеме бързо и ефективно разследване на болестта;

3.4.

достъп на компетентния орган до лаборатории с оборудване за диагностициране и различаване на въпросната болест.

4.

Наличие на условия за търговия и внос, а също и управление на запасите от естествено обитаваща риба от възприемчивите видове, с цел предпазване от внасянето на въпросната болест в държавата-членка или части от нея, обхванати от настоящото решение. Риба с произход от крайбрежни зони не се внася в континентални зони, освен ако няма разрешение от компетентния орган на държавата-членка на местоназначението.

5.

В държава-членка, в която само част от територията е обявена за свободна съгласно приложение I, глава II (не цялата територия е обявена за свободна), се поддържа целево наблюдение съгласно разпоредбите на приложение II, глава I, точка 4 в областите, обявени за свободни.

6.

Жива риба, отгледана във ферма, хайверни яйца и гамети, които се внасят на териториите, посочени в приложение I, глава II или приложение II, глава II, се транспортират при условия, които не променят техния здравен статус и не излагат на опасност здравния статус в местоназначението. Транспортирането се извършва във вода, считана за свободна от въпросната болест, тъй като е взета от водния източник на фермата или мястото на произход, и смяната на водата по време на транспорта се прави само на места, разрешени от компетентния орган на държавата-членка на местоназначението, когато е уместно, съвместно с компетентния орган на държавата-членка на произхода.

7.

Не се прави ваксинация срещу въпросната болест.

8.

Преди 1 май всяка година се представя доклад пред Комисията, съдържащ информация за броя на подозрителните случаи, броя на потвърдените случаи, броя на фермите и местата с ограничителни мерки, броя на вдигнатите ограничения и резултата от активното наблюдение, извършено през предишната календарна година съгласно следната таблица.

Държава-членка и болест

 

Брой на съмнителни случаи

 

Брой на потвърдените случаи

 

Брой на фермите и местата с ограничителни мерки

 

Брой на вдигнатите ограничения

 

От колко ферми и риба/рибни басейни са взети проби

 

От колко естествено живеещи риба/рибни басейни са взети проби и от кои водосборни райони

 

Резултат от пробите

 

Б.   В случай на съмнение за наличието на болест официалната служба на държавите-членки осигурява следното:

1.

Вземат се подходящи проби за изследвания с оглед да се установи присъствието на въпросния патоген.

2.

В очакване на резултата от изследването по точка 1, компетентният орган поставя фермата под официално наблюдение и се прилагат съответни контролни мерки и никаква риба не може напусне засегнатата ферма, освен ако няма разрешение от официалната служба.

3.

Ако изследването по точка 1 показва присъствие на патоген или клинични признаци, трябва да се извърши епизоотично изследване от официалната служба, за да се определят възможните пътища на заразяване и да се проучи дали рибата е напускала фермата през съответния период, предшестващ наблюдението на подозрителния случай.

4.

Ако епизоотично изследване покаже, че болестта е била внесена в една или повече ферми или от свободни води, за тези области се прилагат разпоредбите на точка 1 и:

4.1.

всички ферми, разположени в същия водосборен район или крайбрежна област, се поставят под официално наблюдение;

4.2.

никаква риба, хайверни яйца или гамети не напускат тези ферми без разрешението на официалната служба.

5.

В случай на обширни водосборни райони или крайбрежни области, официалната служба може да реши да ограничи приложението на тази мярка до по-малко обширна област, близка до фермата, за която има съмнения или която е заразена, ако се счита, че тази област може да гарантира максимална защита срещу разпространението на болестта.

В.   В случай на потвърждение на болестта държавите-членки осигуряват следното:

1.

Фермата или мястото, където е заразената риба, незабавно се поставя под ограничителни мерки и никаква жива риба не се прехвърля в помещенията и не напуска фермата, освен ако няма разрешение от официалните служби на държавата-членка.

2.

Ограниченията се поддържат докато се ликвидира болестта чрез изискванията в 2.1 или 2.2 по-долу:

2.1.

Незабавно изтегляне на цялата наличност чрез:

а)

умъртвяване на всички живи риби под надзора на официалната служба или в случай, че рибата е достигнала търговски размер и не показва никакви клинични признаци на болест, умъртвяване под надзора на официалната служба за търговия или преработка за човешка консумация. Във втория случай официалната служба обезпечава рибата да бъде умъртвена и изкормена незабавно, тези операции да се извършат в условия, които не допускат разпространението на патогени. Държавата-членка може за конкретни случаи, като вземе предвид риска от разпространението на болестта в други ферми или в диви популации, да разреши риба, която не е достигнала търговски размер, да остане във фермата до достигане на този размер, и

б)

пресушаване на фермата или мястото (и когато е необходимо, дезинфекция) за определен период след изтеглянето на наличността, като се взема предвид раздел 1.7 от последното издание на Международния кодекс на OIE за здравето на водните животни.

2.2.

Прогресивни мерки за отстраняване на заразата чрез щателно управление на заразените ферми или места чрез:

а)

отстраняване и унищожаване на мъртвата риба и рибата, показала клинични признаци на болест, както и уловената риба, която не е показала клинични признаци на болест, докато всеки епидемиологичен участък, засегнат от болестта на това място, се освободи от риба и се дезинфектира, или

б)

отстраняване и унищожаване на мъртвата риба и рибата, показала клинични признаци на болест, в случая на места, където отстраняването и/или дезинфекцията не са възможни поради естеството на мястото (например речна система или обширно езеро).

3.

За да се улесни бързото ликвидиране на болестта от заразените помещения, компетентният орган на държавата-членка може да разреши транспортирането на риба, която не е показала клинични признаци на болест — под надзора на компетентния орган — към други ферми или области в рамките на въпросната държава-членка, които нямат статус на свободни от болести или не са обект на одобрена програма за контрол и ликвидиране.

4.

Риба, отстранена и ликвидирана вследствие на действието по точки 2.1 и 2.2, трябва да се ликвидира в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002.

5.

Риба, използвана за възстановяване на рибните запаси в даден водоем, трябва да има произход от сертифицирани източници, свободни от болест.

6.

Държавите-членки предприемат необходимите мерки за предпазване от разпространението на болестта към риба от други ферми или естествено живееща риба.

7.

Когато държавата-членка е премахнала болестта от континентална ферма съгласно точка В 2.1 от настоящото приложение и епизоотичните изследвания, изисквани в точка Б. 3. от настоящото приложение, дават заключение, че болестта не се е разпространила в други ферми или в природата, статуса на свободна от болест се възстановява незабавно. В противен случай, статусът може да се възстанови само ако са спазени изискванията на приложение I.