03/ 54

BG

Официален вестник на Европейския съюз

174

L 078/50

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Член 8, параграф 2 от Директива 91/414/EИО предвижда работната програма за изследване на активните вещества, използвани в продуктите за растителна защита, които вече са били пуснати на пазара на 25 юли 1993 г., да се проведе от Комисията. Подробните правила за провеждането на тази програма са създадени с Регламент (ЕИО) № 3600/92.

(2)

Регламент (EО) № 933/94 на Комисията от 27 април 1994 г. относно съставяне на списъка с активните вещества в продуктите за растителна защита и за определяне на държавите-членки докладчици относно прилагането на Регламент (ЕИО) № 3600/92 на Комисията (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2230/95 (6), определи активните вещества, на които следва да се направи оценка в рамките на Регламент (ЕИО) № 3600/92, както и държавата-членка, която ще бъде докладчик за оценката на всяко вещество, и идентифицира производителите на всяко активно вещество, направили нотификация в установения срок.

(3)

Симазин е едно от 89-те активни вещества, определени в Регламент (ЕО) № 933/94.

(4)

В съответствие с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 3600/92 Обединеното кралство, в качеството си на държава-членка докладчик, представи на Комисията на 20 декември 1996 г. доклад за направената от нея оценка на информацията, предоставена от нотификаторите в съответствие с член 6, параграф 1 от посочения регламент.

(5)

След получаването на доклада на държавата-членка докладчик Комисията проведе консултации с експерти на държавите-членки, както и с главния нотификатор Syngenta съгласно разпоредбите на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 3600/92.

(6)

Комисията организира тристранна среща с главния нотификатор и държавата-членка докладчик за това активно вещество на 6 юни 2003 г.

(7)

Докладът с оценката, изготвен от Обединеното кралство, е разгледан от държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. Прегледът е приключен на 3 октомври 2003 г. под формата на отчет на Комисията за прегледа на симазин.

(8)

Досието и информацията от прегледа бяха предоставени и на Научния комитет по растенията. Комитетът бе помолен да коментира аспектите на възможно замърсяване на подпочвените води със симазин. В становището си (7) Научният комитет по растенията не прие докладваните изчисления относно екологичните концентрации в подпочвените води. Комитетът също счита, че наличните данни от наблюдението не показват, че концентрациите на симазин или на продукти от разпада му няма да надвишават 0,1 µg/l в подпочвените води.

(9)

Оценките, изготвени на основата на предоставената информация, не показват, че може да се очаква, че при предложените условия за употреба, продуктите за растителна защита, съдържащи симазин, отговарят по принцип на изискванията, определени в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414/ЕИО. По-специално наличните данни от наблюдението са недостатъчни, за да покажат, че на големи площи концентрациите на активното вещество и на продуктите при разпада му няма да надвишават 0,1 µg/l в подпочвените води. Освен това не е сигурно, че продължителната употреба върху други площи ще позволи задоволително да се възстанови качеството на подпочвените води, там където концентрациите вече надвишават 0,1 µg/l в подпочвените води. Тези нива на активното вещество надвишават допустимите норми, дадени в приложение VI към Директива 91/414/ЕИО, и биха имали неприемливо въздействие върху подпочвените води.

(10)

Затова симазин не следва да бъде включен в приложение I към Директива 91/414/ЕИО.

(11)

Следва да се вземат мерки, които да гарантират, че ще бъдат оттеглени разрешенията за продуктите за растителна защита, съдържащи симазин, в рамките на предвидения срок, както и че няма да бъдат подновявани и няма да бъдат издавани нови разрешения за такива продукти.

(12)

Предвид информацията, предоставена на Комисията, става ясно, че при отсъствието на ефективни алтернативи за някои ограничени употреби в определени държави-членки е необходимо да се продължи използването на активното вещество, за да се даде възможност за разработването на алтернативни средства. И поради това е оправдано, при съществуващите обстоятелства, да се предвиди, при строги условия за минимизиране на риска, по-дълъг срок за оттеглянето на съществуващите разрешения за случаите на ограничена употреба, считана за съществена, за които понастоящем не са налице ефективни алтернативи за контрол на вредните организми.

(13)

Гратисният период за депониране, съхраняване, пускане на пазара и използване на съществуващите запаси от продукти за растителна защита, съдържащи симазин, разрешен от държавите-членки, следва да бъде ограничен до не повече от 12 месеца, за да се разреши използването на съществуващите запаси за не повече от един допълнителен вегетативен период.

(14)

Настоящото решение не засяга действията, които Комисията може да предприеме на по-късен етап относно това активно вещество в рамките на Директива 79/117/ЕИО на Съвета от 21 декември 1978 г. за забрана пускането на пазара и използването на продукти за растителна защита, съдържащи определени активни вещества (8), последно изменена с Регламент (ЕО) № 807/2003 (9).

(15)

Мерките, предвидени с настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

1.

разрешенията за продуктите за растителна защита, съдържащи симазин, се отнемат до 10 септември 2004 г.;

2.

от 16 март 2004 г. няма да бъдат издавани или подновявани разрешения за продуктите за растителна защита, съдържащи симазин, съгласно дерогацията, предвидена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/EИО;

3.

по отношение на употребите, изброени в колона Б от приложението, държава-членка, посочена в колона А, може да запази в сила разрешенията за продуктите за растителна защита, съдържащи симазин, до 30 юни 2007 г., при условие че:

а)

за употребите, за които разрешението следва да се отнеме до 10 септември 2004 г., изтичат най-късно до 10 септември 2005 г.;

б)

за употребите, за които разрешението следва да се отнеме до 30 юни 2007 г., изтичат най-късно до 31 декември 2007 г.