2.1.

Всички говеда на възраст над 24 месеца:

следва да преминат изследване за наличие на ТСЕ.

2.2.

Всички говеда на възраст над 30 месеца:

следва да се изследват за наличие на ТСЕ.

2.3.

За говедата, родени, отгледани и заклани на нейна територия и чрез дерогация от точка 2.2, Швеция има право да реши разглеждането само на случайна проба. Тези проби обхващат най-малко 10 000 животни годишно.

3.1.

Всички говеда на възраст над 24 месеца, които са умрели или са били заклани, но в този случай не и:

следва да се изследват за наличие на ТСЕ.

3.2.

Държавите-членки могат да решат дерогация от разпоредбите на точка 3.1. за отдалечените области, където гъстотата на животните е малка и не се осигурява събиране на умрелите животни. Държавите-членки, които се позовават на тази дерогация, информират за това Комисията и ѝ предоставят списък с въпросните области. Дерогацията не може да обхваща повече от 10 % от популацията на говеда в държавата-членка.

4.1.

Всяко животно, подлежащо на неотложно клане или обявено за болно при предкланична инспекция, следва да се изследва за наличие на ТСЕ.

4.2.

Всяко животно на възраст над 42 месеца, родено след 1-ви август 1996 г., следва да се изследва за наличие на ТСЕ.

4.3.

Случайната проба, състояща се от минимум 10 000 животни годишно, непокрити от точки 4.1 или 4.2, се изследва за наличие на ТСЕ.

6.1.

Когато животно, заклано и предназначено за консумация от човека бъде избрано за изследване за наличие на ТСЕ, на трупа на съответното животно не се поставя здравната маркировка, съгласно глава ХI от приложение I към Директива 64/433/ЕИО, до излизане на отрицателен резултат от бързия тест.

6.2.

Държавите-членки могат да дерогират разпоредбите на точка 6.1, когато разполагат с официална система, която не позволява нито една част от закланото говедо със здравна маркировка да напусне кланицата, докато не излезе отрицателния резултат от бързия тест.

6.3.

Всички части на тялото на животното, подложено на изследване за наличие на ТСЕ, включително кожата, трябва да останат под официален контрол, докато не се получи отрицателен резултат от бързия тест, освен ако те са отстранени, съгласно член 4, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета (3).

6.4.

Всички части от тялото на животни, които имат положителен резултат от бързия тест, включително кожата, се унищожават съгласно член 4, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 1774/2002, с изключение на материала, който трябва да се запази за регистрите, съгласно глава Б, част III.

6.5.

Когато едно животно е заклано за консумация от човека и е получен положителен резултат от бързия тест, то и трупът на животното, което го е предшествало, и труповете на две животни, последвали го при клането, трябва да бъдат унищожени, съгласно разпоредбите на точка 6.4.

6.6.

Държавите-членки могат да дерогират разпоредбите по точка 6.4, когато кланицата разполага със система за предпазване от кръстосано заразяване между труповете.

—

в рамките на кампания по ликвидиране на болестта,

—

с цел консумация от човека,

—

животни, използвани за добив,

—

животни, произхождащи от страни с регистрирани местни случаи на ТСЕ,

—

животни, потенциално консумирали заразени храни,

—

животни, родени от или потомци на заразени с ТСЕ майки.

6.1.

Когато овца или коза, заклана и предназначена за консумация от човека, бъде избрана за изследване за наличие ТСЕ, здравната марка, съгласно глава ХI на приложение I към Директива 64/433/ЕИО, не се поставя на трупа на съответното животно до излизане на отрицателен резултат от бързия тест.

6.2.

Държавите-членки могат да дерогират разпоредбите на точка 6.1, когато разполагат с официална система, която не позволява нито една част от закланото животно със здравна маркировка да напусне кланицата, докато не излезе отрицателния резултат от бързия тест.

6.3.

Всички части на тялото на животното, подложено на изследване за наличие на ТСЕ, включително кожата, трябва да останат под официален контрол, докато не се получи отрицателен резултат от бързия тест, освен ако те са отстранени, съгласно член 4, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 1774/2002.

6.4.

Всички части от тялото на животни, които са дали положителен резултат на бързия тест, включително кожата, се унищожават съгласно член 4, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 1774/2002, с изключение на материала, който трябва да се запази за регистрите, съгласно глава Б, част III.

7.1.

Генотипът на прионовия протеин се определя за всеки случай на положителен резултат за ТСЕ при овцете. Случаите с открита ТСЕ при животни, чиито генотипове са резистентни на болестта (овце, чийто генотип кодира аланина на двата алела на верига 136, аргинина на двата алела на верига 154 и аргинина на двата алела на верига 171) трябва незабавно да се съобщят на Комисията. При възможност при тези случаи трябва да се пристъпи към щамово типизиране. Когато щамовото типизиране не е възможно, то стадото по произход, както и всички стада, които са били в контакт с животното, се поставят под засилен мониторинг, с цел откриване на други случаи на ТСЕ за щамово типизиране.

7.2.

Освен животните, подложени на генотипен анализ по силата на разпоредбите на точка 7.1, необходимо е да се определи генотипът на прионовия ген и за извадка от овцете. За държавите-членки, чиито популации на възрастни овце се състоят от над 750 000 животни тази проба включва минимум 600 животни. В случая с останалите държави-членки, пробата включва минимум 100 животни. Пробите могат да бъдат подбрани сред животни, заклани с цел консумация от човека или живи животни. Пробата трябва да е представителна за цялата популация на овце.

1.

Брой на подозрителните случаи по родове животни, поставени под ограничение за придвижване в прилагане на член 12, параграф 1.

2.

Брой на подозрителните случаи по родове животни, които са подложени на лабораторно изследване в приложение на член 12, параграф 2 и резултати от това изследване.

3.

Брой на стадата, в които има подозрителни случаи за овце и кози, които са съобщени и обследвани в приложение на член 12, параграфи 1 и 2.

4.

Оценка на размера на всяка субпопулация, посочена в глава А, част I, точки 3 и 4.

5.

Брой на говедата, изследвани в рамките на всяка субпопулация, в приложение на глава А, част I, точки 2 до 5, метод на селекция на пробата и резултати от изследванията.

6.

Оценка на размера на субпопулациите, посочени в глава А, част II, точки 2 и 3, избрани за пробата.

7.

Брой овце и кози и стада, изследвани в рамките на субпопулациите, в приложение на глава А, част II, точки 2 до 5, метод на селекция за пробата и резултати от изследванията.

8.

Брой, възрастово разпределение и географско разпределение на положителните случаи на ТСЕ и скрейпи, когато става въпрос за страна на известяване. Брой на засегнатите от скрейпи стада и тяхното географско разпределение. За всеки случай на ТСЕ трябва да се посочват годината, а при възможност и месеца на раждане.

9.

Потвърден положителен резултат за ТСЕ при други животни, различни от говеда, овце и кози.

10.

Генотип и, при възможност, порода на всяко животно, което е станало обект на проба за изследване в рамките на субпопулация, в приложение на глава А, част II, точки 7.1 и 7.2.

1.

Компетентния орган съхранява в регистри, в рамките на седем години, следната информация:

2.

Всички документи от изследванията, по-конкретно лабораторни протоколи и когато има такива, парафинови блокчета и снимки от имунно отпечатъците (по метода Western-Blots), се съхраняват от лабораториите, които провеждат изследванията за период от седем години.