„ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МЕТОД НА ОБЩНОСТТА ЗА АНАЛИЗ НА НЕУТРАЛЕН АЛКОХОЛ

I.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

За целите на настоящото приложение:

а)	границата на повторяемостта е стойността, под която може да се очаква, че абсолютната разлика между два отделни резултата от проби, направени при едни и същи условия (същият оператор, същата апаратура, същата лаборатория, кратък интервал от време между пробите) е в рамките на вероятността;

б)	границата на възпроизводимостта е стойността, под която може да се очаква, че абсолютната разлика между два отделни резултата от проби, направени при различни условия (различен оператор, различна апаратура и (или различни лаборатории и/или по различно време) е в рамките на вероятността.

Терминът „краен резултат“ означава стойността, получена при прилагане на стандартизирания метод еднократно към една мостра. Освен ако не е посочено друго, вероятността е 95 %.

II.   МЕТОДИ

ВЪВЕДЕНИЕ

1.   ПОДГОТОВКА НА ПРОБИТЕ ЗА АНАЛИЗ

1.1.   Общи положения

Нормалният обем на лабораторната проба за анализ трябва да бъде 1,5 л, освен ако не е нужно по-голямо количество за някое конкретно изчисляване.

1.2.   Подготовка на пробите

Пробата трябва да бъде хомогенна преди анализа.

1.3.   Запазване

Подготвената проба се държи винаги в херметически затворен съд, предпазващ от влага, съхраняван така че да не се допуска влошаване на състоянието; по-конкретно, изрично се забраняват запушалки от корк, гума и пластмаса, които не трябва да влизат в пряк контакт с алкохола, както и употребата на червен восък.

2.   РЕАКТИВИ

Вода

2.1.1.   Когато става дума за вода за разтвор, разреждане или измиване, използва се дестилирана вода или деминерализирана вода с еквивалентна чистота.

2.1.2.   Когато става дума за „разтвор“ или „разреждане“, без да се спомената конкретен реактив, има се предвид воден разтвор.

2.2.   Химикали

Всички химикали трябва да имат качества на аналитичен реактив, освен в случаите, когато изрично се споменава друго.

3.   АПАРАТУРА

3.1.   Списък на апаратурата

Списъкът на апаратурата съдържа само онези артикули, които са със специализирана употреба, както и артикулите с конкретно предназначение.

3.2.   Аналитична везна

Аналитична везна е везна с точност до 0,1 mg или с по-голяма точност.

4.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

4.1.   Резултати

Резултатът, посочен в аналитичния доклад, е средната стойност, получена от най-малко две измервания, чиято повторяемост (r) е задоволителна.

4.2.   Изчисляване на резултатите

Освен ако не е казано друго, резултатите се изчисляват в г на хл от 100 обемни процента.

4.3.   Брой на значещите числа

Резултатът не трябва да съдържа повече значещи числа, отколкото това е оправдано, с оглед на точността на използвания аналитичен метод.

Метод № 1:   Определяне на алкохолното съдържание

Алкохолното съдържание по обем се определя в съответствие със съществуващите национални разпоредби или, в случай на спор, чрез алкохолометри или хидрометри, съгласно дефиницията им в Директива 76/765/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки в областта на алкохолометрите и хидрометрите за алкохол (1).

То се изразява в обемни проценти, съгласно разпоредбите на Директива 76/766/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки в областта на таблиците за алкохола (2).

Метод № 2:   Оценка на цвета и/или чистотата

1.   ОБХВАТ И ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Методът позволява оценка на цвета и/или чистотата на неутралния алкохол.

2.   ДЕФИНИЦИЯ

Цветът и/или чистотата: цветът и/или чистотата се оценяват чрез посочената процедура.

3.   ПРИНЦИП

Цветът и чистотата се оценяват визуално, чрез сравнение с вода съответно на бял и черен фон.

4.   АПАРАТУРА

Стъклени цилиндри, безцветни, високи най-малко 40 cm.

5.   ПРОЦЕДУРА

Поставят ce два стъклени цилиндъра (4) на бяла или черна повърхност и ce напълва единия цилиндър с пробата на ниво приблизително 40 см, а другия с вода на същото ниво.

Наблюдава ce пробата отгоре, т.е. през отвора на цилиндъра, и ce сравнява с другия цилиндър.

6.   ТЪЛКУВАНИЕ

Направя ce оценка на цвета и/или чистотата на пробата в резултат на описания по-горе (точка 5) начин на наблюдение.

Метод № 3:   Определяне на времето за избистряне на перманганата

1.   ОБХВАТ И ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Методът определя времето за избистряне на перманганата от чист алкохол.

2.   ДЕФИНИЦИЯ

Времето за избистряне на перманганата, както е дадено в посочения метод, е броят минути, необходими за уеднаквяване на цвета на пробата с цвета на контролната мостра, след като прибавите 1 ml от разтвор на калиев перманганат 1 mmol/l в 10 ml от пробата.

3.   ПРИНЦИП

Определя се времето, необходимо за изравняване на цвета на пробата с цвета на контролната мостра след прибавяне на калиевия перманганат, и се дефинира като време за избистряне на перманганата.

4.   РЕАКТИВИ

4.1.   Разтвор на калиев перманганат, 1 mmol/l. Да се приготви непосредствено преди употреба.

4.2.   Цветен разтвор А (червено)

—	претеглят се точно 59,50 g CoCl2.6H2O,

—	приготвя ce смес от 25 ml солна киселина (P20 = 1,19 g/ml) и 975 ml вода,

—	прибавят се кобалтов хлорид в част от сместа HCl/вода в мерителна колба от 1 000 ml и ce налеят до марката с останалата смес при 20 °С.

4.3.   Цветен разтвор Б (жълто)

—	претеглят се точно 45,00 g FeCl3.6H2O,

—	приготвя ce смес от 25 ml солна киселина (P20 = 1,19 g/ml) и 975 ml вода, след което ce процедира с отмереното количество железен хлорид, както при цветен разтвор А.

4.4.   Цветен разтвор, контролен образец

Отпипетират се 13 ml от цветния разтвор А и 5,5 ml от цветния разтвор Б в мерителна колба от 100 ml, след което прибавят се вода до марката при 20 °С.

Бележка:

Цветните разтвори А и Б могат да се съхраняват в контейнер при 4 °С в продължение на няколко месеца; от време-навреме се приготвя пресен контролен цветен разтвор.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Неслерови тръби от прозрачно безцветно стъкло от 100 ml, градуирани на 50 ml, със запушалка от матово стъкло, или епруветки, безцветни, с диаметър от 20 мм.

5.2.   Пипети от 1, 2, 5, 10 и 50 ml.

5.3.   Термометър с обхват до 50 °С на деления 0,1 или 0,2 °С.

5.4.   Аналитична везна.

5.5.   Водна баня с терморегулиране при температура 20 +/- 0,5 °C.

5.6.   Мерителни колби от 100 и 1 000 ml със запушалки от матово стъкло.

6.   ПРОЦЕДУРА

—	Отпипетират се 10 ml от пробата в епруветка или 50 ml в Неслерова тръба,

—	поставят ce на водна баня при температура 20 °С,

—	прибавят се 1 ml или 5 ml, в зависимост от използваното количество, 1 mmol/l KMnO4, смесват ce и ce оставят на водна баня при температура 20 °С,

—	отбелязва ce времето,

—	отпипетират се 10 ml от цветния контролен образец в епруветка със същия диаметър или 50 ml от цветния контролен образец в Неслерова тръба,

—	наблюдава ce промяната в цвета на пробата и ce сравнява отвреме навреме с цвета на контролния образец на бял фон,

—	отбелязва ce времето, в което цветът на пробата е станал еднакъв с цвета на контролния образец.

Бележка:

Внимава ce да не ce излага разтвора с пробата на пряка слънчева светлина по време на теста.

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Тълкуването на времето за избистряне се изразява във времето, необходимо за изравняване на цвета на епруветката с пробата с цвета на епруветката с контролния образец.

За неутрален алкохол това време трябва да бъде най-малко 18 минути при температура 20 °С.

7.2.   Повторяемост

Разликата във времето за двата теста, извършвани едновременно или непосредствено един след друг от един и същ лаборант и при едни и същи условия, не трябва да превишава две минути.

8.   БЕЛЕЖКИ

8.1.   Незначителни количества от манганов диоксид имат ефект на катализатор на реакцията; уверете си, че пипетите и епруветките, които използвате, са много грижливо почистени и че са запазени само за тази цел. Почистват ce със солна киселина и ce промиват обилно с вода; по стъклото не трябва да се виждат кафяви следи.

8.2.   Качеството на водата за приготвяне на разреден перманганатов разтвор (4.1) трябва да се следи внимателно; тя не трябва да съдържа никакъв перманганат. Ако не може да се получи необходимото качество, трябва да се кипне дестилирана вода и да се прибави малко количество перманганат, за да се получи много бледо розово оцветяване. След това този разтвор се охлажда и се използва за разреждане.

8.3.   При някои проби обезцветяването може да се получи, без да се мине през нюанса на контролния разтвор.

8.4.   Тестът с перманганата може да бъде изопачен, когато пробата алкохол за анализ не е била съхранявана в идеално почистена стъклена колба, затворена плътно със запушалка от матово стъкло, измита с алкохол, или с друга запушалка, покрита с калай или алуминий.

Метод № 4:   Определяне на алдехид

1.   ОБХВАТ И ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Методът определя съдържанието на алдехид, изразен като ацеталдехид, в неутрален алкохол.

2.   ДЕФИНИЦИЯ

Съдържание на алдехид: съдържанието на алдехиди, изразено като ацеталдехид, определено с помощта на посочения метод.

3.   ПРИНЦИП

Цветът, получен след реакцията на пробата с реактива на Шиф, се сравнява с контролните разтвори с известно съдържание на алдехид.

4.   РЕАКТИВИ

p-розанилин хидрохлорид (базов фухсин)

натриев сулфид или безводен натриев метабисулфит

солна киселина, плътност p20 = 1.19 g/ml

активен въглен на прах

разтвор на нишесте, приготвен от 1 g разтворимо нишесте и 5 mg Hgl2 (консервант), суспендирани в малко студена вода, смесени с 500 ml вряла вода, варени в продължение на 5 минути и филтрирани след изстудяване

йоден разтвор, 0,05 mol/l,

1-amino-etanol CH3.CH(NH2)OH (MW 61.08)

Реактив на Шиф:

—	разтвaрят ce 5,0 g p-розанилин хидрохлорид на прах в около 1 000 ml гореща вода в мерителна колба от 2 000 ml,

—	оставят се на водна баня, ако е необходимо докато се разтвори напълно,

—	разтвaрят ce 30 g безводен натриев сулфит (или еквивалентно количество натриев метабисулфит) в приблизително 200 ml вода и прибавят се към охладения разтвор p-розанилин,

—	оставят се да почине около 10 минути,

—	прибавят се 60 ml солна киселина (p20 = 1,19 g/ml),

—	там, където разтворът е безцветен — бледо оцветяване в кафяво може да се игнорира — прибавят се вода до марката,

—	ако е необходимо, филтрира ce с малко активен въглен върху сгънат филтър, за да ce направи разтвора безцветен.

Бележки:

1)	Реактивът на Шиф трябва да се приготви най-малко 14 дни преди употреба.

2)

Съдържанието на свободен SO2 в реактива трябва да бъде между 2,8 и 6,0 mmol/ml, pH трябва да бъде 1. Определяне на свободен SO2 — отпипетират се 10 ml от реактива на Шиф в колба на Ерленмайер от 250 ml, — прибавят се 200 ml вода, — прибавят се 5 ml от нишестения разтвор, — титруват се с йоден разтвор 0,05 mol/l до нишесте, ако съдържанието на свободен SO2 е извън посочения обхват, то трябва да бъде: — повишено с изчисленото количество натриев метабисулфит (0,126 g Na2SO3/100 ml реактив на отсъстващ mmol SO2), или — понижено с въздух на мехурчета през реактива. Изчисляване на свободния SO2 в реактива. mmol свободен SO2/100 ml реактив: Важно: Ако се използват други методи за подготвяне на реактива на Шиф, трябва да се провери чувствителността на реактива, за да може по време на теста: — да няма оцветяване с контролния безалдехиден алкохол, — оцветяването в розово трябва да се вижда в 0,1 g ацеталдехид на hl алкохол от 100 обемни процента.

3)

Пречистване на търговски 1-амино-етанол: — разтвaрят ce напълно 5 g 1-амино-етанол в приблизително 15 ml абсолютен етанол, — прибавят се приблизително 50 ml сух диетил етер (утаен 1-амино-етанол), — оставя ce няколко часа в хладилника, — филтрират ce кристалите и ce измиват със сух диетил етер, — изсушaват ce три до четири часа в сушилен шкаф върху сярна киселина в частичен вакуум. Бележка: Чистият 1-арайно-етанол трябва да бъде бял; ако не е, повторя ce процеса на прекристализация.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Колориметрични тръбички, всяка една снабдена със запушалка от матово стъкло, с вместимост 20 ml.

5.2.   Пипети от 1 ml, 2 ml, 3 ml, 4 ml, 5 ml и 10 ml.

5.3.   Водна баня, контролирана с термостат при 20 ± 0,5 °С.

5.4.   Спектрофотометър с кювети с дължина на пътя 50 mm.

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   Предварителни бележки

Когато използвате този метод за определяне на съдържанието на алдехид, уверете се, че алкохолното съдържание на пробата е най-малко 90,0 обемни процента. Ако не е, трябва да бъде увеличено чрез добавяне на необходимото количество безалдехиден етанол.

6.2.   Калибровъчна крива

—	претеглят се точно, с помощта на аналитична везна, 1,3860 g пречистен и изсушен 1-амино-етанол,

—	поставят се в мерителна колба от 1 000 ml и прибавя се безалдехиден етанол, добавя ce до марката при 20 °С. Разтворът съдържа 1 g/l ацеталдехид,

—	подготвят се на два етапа набор от разтвори, за да ce получи 10 контролни разтвора, съдържащи от 0,1 до 1,0 mg ацеталдехид на 100 ml разтвор,

—	определят се стойностите на поглъщане за тези контролни разтвори съгласно точка 6.3 и начертайте графика.

6.3.   Определяне на съдържанието на алдехид

—	отпипетират се 5 ml от пробата в колориметрична тръбичка,

—	прибавят се 5 ml вода, смесете и оставете на постоянна температура 20 °С,

—	едновременно с това ce приготвя контролната лабораторна проба, като ce използва 5 ml безалдехиден етанол от 9 обемни процента, прибавя се 5 ml вода и ce оставя на температура 20 °С,

—	след това, прибавят се във всяка тръбичка реактив на Шиф, затвaрят ce със запушалки с матово стъкло и ce разклатвaт добре,

—	оставят се на водна баня в продължение на 20 минути при 20 °С,

—	изливат се съдържанието в кювети,

—	определят се стойностите на поглъщане при 546 nm.

Бележка:

1)	За да ce определя стойностите на алдехида, трябва да ce проверява валидността на калибровъчните криви чрез сравнение с разтвора на пробата; ако не, трябва отново да ce приготвя калибровъчна крива.

2)	Контролната лабораторна проба трябва винаги да бъде безцветна.

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Формула и метод на изчисление

Построява ce графика на оптичната плътност при различна концентрация на ацеталдехид и ce определя концентрацията в пробата по отношение на тази диаграма.

Съдържанието на алдехид, изразено като ацеталдехид, в g/hl етанол от 100 обемни процента се изразява чрез:

където:

А	=	съдържанието в g на hl ацеталдехид в разтвора с пробата, определено по отношение на контролната крива,
T	=	алкохолното съдържание на пробата по обем, определено с метод № 1.

7.2.   Повторяемост

Разликата в резултатите при двата начина на изчисление, извършвани едновременно или непосредствено едно след друго, от един и същ лаборант, с една и съща проба, при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,1 g на hl етанол от 100 обемни процента.

Метод № 5:   Определяне на висшите алкохоли

1.   ОБХВАТ И ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Методът определя висшите алкохоли, изразени като 2-метилпропан-1-ол, в неутрален алкохол.

2.   ДЕФИНИЦИЯ

Съдържание на висши алкохоли: съдържанието на висши алкохоли, изразено като 2-метилпропан-1-ол и определено с помощта на горепосочения метод.

3.   ПРИНЦИП

Поглъщателната способност на оцветените продукти, която е резултат на реакцията на висшите алкохоли и ароматен алдехид в гореща разредена сярна киселина (реакция на Комаровски) се определя при 560 nm, коригирана по отношение на наличието на какъвто и да е алдехид в пробата, и след това сравнена с поглъщателната способност при реакцията на 2-метилпропан-1-ол в същите условия.

4.   РЕАКТИВИ

4.1.   Разтвор на салицил алдехид, 1 масов процент. Приготвя ce, като ce прибавя 1 g салицил алдехид в 99 g етанол от 96 обемни процента (без наличие на фюзелово масло (fusel oil).

4.2.   Сярна киселина, концентрирана, с плътност 1,84 g/m2.

4.3.   2-метилпропан-1-ол.

4.4.   Контролни разтвори на 2-метилпропан-1-ол.

Разтвaря ce 2-метилпропан-1-ол (4.3) във воден разтвор на етанол от 96 обемни процента, за да ce получи набор от контролни разтвори, съдържащи 0,1, 0,2, 0,4, 0,6 и 1,0 g 2-метилпропан-1-ол на hl разтвор.

4.5.   Контролни разтвори на ацеталдехид.

Приготвя ce контролните разтвори на ацеталдехид, както това е посочено в раздел 6.2 на метод № 4.

4.6.   Етанол от 96 обемни процента, без наличие на висши алкохоли и алдехиди.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Спектрофотометър UV и VIS, който може да определи стойностите на поглъщане в разтвори при 560 nm.

5.2.   Спектрофотометрични кювети с дължина на пътя 10, 20 и 50 mm.

5.3.   Водна баня с термостатично регулиране при 20 ± 0,5 °С.

5.4.   Колориметрични тръбички, направени от дебело стъкло от Pyrex или от подобен материал, със запушалки от матово стъкло и съдържание приблизително 50 ml.

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   Съдържание на алдехид

Определя се съдържанието на алдехид в пробата, изразен като ацеталдехид, като ce използва метанол 4.

6.2.   Калибровъчна крива: 2-метилпропан-1-ол.

Отпипетират се 10 ml от всеки контролен образец с 2-метилпропан-1-ол (4.4) в 50-ml стъклени цилиндри, всеки от които е снабден със запушалка от матово стъкло. Пипетирaт ce 1 ml от разтвора на салицил алдехид (4.1) в цилиндрите и след това 20 ml от сярната киселина (4.2.). Смесвa ce добре съдържанието, като ce накланявa внимателно цилиндрите назад-напред няколко пъти (отвреме навреме може да ce повдига леко запушалката). оставят се 10 минути на стайна температура и след това поставят се на водна баня (5.3) при температура 20 ± 0,5 °С. След 20 минути ce изливa съдържанието в няколко спектрофотометрични кювети.

Точно 30 минути, след като сте добавили сярната киселина, ce определя поглъщателната способност на разтворите при 560 nm под вода в контролната кювета на спектрофотометъра.

Начертава се калибровъчна крива на поглъщателната способност при концентрация на 2-метилпропан-1-ол.

6.3.   Калибровъчни криви — алдехиди

Повтаря се 6.2, като ce замества 10-те ml във всеки контролен образец с 2-метилпропан-1-ол с 10 ml във всеки контролен образец с ацеталдехид.

Начертава се калибровъчна крива на поглъщателната способност при 560 nm при концентрация на ацеталдехид.

6.4.   Определяне на пробата

Повтаря се 6.2, като ce замествa 10-те ml във всеки контролен образец с 2-метилпропан-1-ол с 10 ml от пробата.

Определя се поглъщателната способност на пробата.

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Формула и метод на изчисление

7.1.1.   Коригира ce поглъщателната способност на пробата, като ce извади стойността на поглъщане, съответстваща на концентрацията на алдехид в пробата (получена от калибровъчната крива, начертана в точка 6.3.).

7.1.2.   Определят се концентрацията на висши алкохоли в пробата, изразена като 2-металпропан-1-ол, от калибровъчната крива, начертана в точка 6.2., но с правилна поглъщателна способност (7.1.1.).

7.1.3.   Концентрацията на висши алкохоли, изразена като 2-метилпропан-1-ол, в грам на хектолитър етанол от 100 обемни процента, се изразява по следния начин:

където:

А	=	съдържанието на висши алкохоли в пробата, изчислено в точка 7.1.2.
T	=	алкохолното съдържание на пробата по обем, определено с метод № 1.

7.2.   Повторяемост

Разликата в резултатите при двата начина на изчисление, извършвани едновременно или непосредствено един след друг, от един и същ лаборант, с една и съща проба, при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,2 g на hl етанол от 100 обемни процента.

Метод № 6:   Определяне на общата киселинност

1.   ОБХВАТ И ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Методът определя общата киселинност, изразена като оцетна киселина, на неутралния алкохол.

2.   ДЕФИНИЦИЯ

Съдържание на общата киселинност, изразено като оцетна киселина: съдържанието на общата киселинност, изразено като оцетна киселина, определено с помощта на описания метод.

3.   ПРИНЦИП

След дегазиране пробата се титрува в контролен разтвор на натриев хидроксид и се измерва киселинността като оцетна киселина.

4.   РЕАКТИВИ

4.1.   Разтвори на натриев хидроксид, 0,01 mol/l и 0,1 mol/l, съхранявани по начин, който свежда до минимум контакта с въглероден диоксид.

4.2.   Разтвор на индигокармин (А)

—	претеглят се 0,2 g индигокармин,

—	разтварят се в 40 ml вода и ce добавят етанол до 100 g.

Разтвор на фенолово червено (Б),

—	претеглят се 0,2 g фенолово червено,

—	разтварят се в 6 ml натриев хидроксид 0,1 mol/l и ce добавят с вода до марката в мерителна колба от 100 ml.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Бюрета или автоматичен титратор.

5.2.   Пипета, 100 ml.

5.3.   Колба с кръгло дъно и със запушалка от матово стъкло, 250 ml.

5.4.   Обратен хладник със запушалка от матово стъкло.

6.   ПРОЦЕДУРА

—	отпипетират се 100 ml от пробата в колбата с кръгло дъно с обем 250 ml,

—	прибавя се котлен камък и ce нагрявa за кратко време до кипене в обратния хладник,

—	прибавя се по една капка от всеки индикатор разтвори А и Б в горещия разтвор,

—	след това се титруват с натриев хидроксид 0,01 mol/l до появата на промяна в цвета, от зеленикаво-жълто към виолетово.

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Формула и метод за изчисление

Съдържанието на обща киселинност, изразена като оцетна киселина в g на hl етанол, се изчислява по следния начин:

където:

V	=	брой в ml на натриевия хидроксид 0,01 mol/l, необходим за неутрализирането.
T	=	алкохолното съдържание на пробата по обем, определено с метод № 1.

7.2.   Повторяемост

Разликата в резултатите при двата начина на изчисление, извършвани едновременно или непосредствено един след друг, от един и същ лаборант, с една и съща проба, при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,1 g на hl етанол от 100 обемни процента.

Метод № 7:   Определяне на естери

1.   ОБХВАТ И ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Методът определя естерите, изразени като етилацетат, в неутрален алкохол.

2.   ДЕФИНИЦИЯ

Съдържание на естери: съдържанието на естери, изразено като етилацетат, определено с помощта на описания метод.

3.   ПРИНЦИП

Естерите реагират количествено с хидроксиламин хидрохлорид в алкален разтвор и образуват хидроксиламик-киселини. На свой ред, тези киселини образуват цветни смеси с йоните на желязото в киселинен разтвор. Оптичната плътност на тези смеси се измерва при 525 nm.

4.   РЕАКТИВИ

4.1.   Солна киселина 4 mol/l.

4.2.   Разтвор на железен хлорид, 0,37 mol/l в 1 mol/l солна киселина.

4.3.   Хидроксиламин хидрохлорид, 2 mol/l. Да се държи в хладилник.

4.4.   Разтвор на натриев хидроксид, 3,5 mol/l.

4.5.   Контролни разтвори на етилацетат, съдържащи 0,0, 0,2, 0,4, 0,6, 0,8 и 1,0 g етилацетат от 96 обемни процента.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Спектрофотометър с кювети с дължина на пътя 50 mm.

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   Калибровъчна крива

—	претеглят се точно 1,0 g етилацетат с помощта на аналитична везна,

—	прибавят се алкохол без наличие на естери в мерителна колба с обем 1 000 ml и добавете до марката при температура 20 °С,

—	подготвят се на два етапа набор от разтвори, за да ce получи 20 контролни разтвора, съдържащи от 0,1 до 2,0 mg етилацетат на 100 ml разтвор,

—	определят се стойностите на поглъщане на контролния разтвор съгласно точка 6.2 и ce начертава графика.

6.2.   Определяне на съдържанието на естери

—	отпипетират се 10 ml от пробата в епруветки, снабдени със запушалки от матово стъкло,

—	прибавят се 2 ml разтвор на хидроксиламин хидрохлорид,

—	едновременно с това се приготвя контролната лабораторна проба, като ce използва етанол без наличие на естери от 96 обемни процента и 2 ml разтвор на хидроксиламин хидрохлорид,

—	след това се прибавят 2 ml натриев хидроксид във всеки разтвор, затвaрят ce епруветките със стъклени запушалки и ce разклатват добре,

—	оставят се 15 минути при температура 20 °С на водна вадя,

—	прибавят се 2 ml солна киселина във всяка епруветка,ce разклатват за кратко време,

—	прибавят се 2 ml разтвор на железен хлорид, смесват ce добре,

—	излива се съдържанието в кюветите,

—	определят се стойностите на поглъщателната способност при 525 nm.

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Формула и метод на изчисление

Отбелязва се с графична линия оптичната плътност на контролните разтвори по отношение на тяхната концентрация.

Съдържанието на естери (изразено като етилацетат = А), което отговаря на стойността на поглъщателната способност, се разчита по графиката и се изчислява с формулата:

като се дава в 9 на hl етанол от 100 обемни процента,

където Т= алкохолното съдържание на пробата в обемни проценти, описано съгласно метод № 1.

7.2.   Повторяемост

Разликата в резултатите при двата начина на изчисление, извършвани едновременно или непосредствено един след друг, от един и същ лаборант, с една и съща проба, при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,1 g на hl етанол от 100 обемни процента.

Метод № 8:   Определяне на летливите азотни основи

1.   ОБХВАТ И ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Методът определя летливите азотни основи, изразени като азот, в неутрален алкохол.

2.   ДЕФИНИЦИЯ

Съдържание на летливи азотни основи: съдържанието на летливи азотни основи, изразено като азот, определено с помощта на посочения метод.

3.   ПРИНЦИП

Пробата се сгъстява чрез изпаряване до получаване на малък обем, в присъствие на сярна киселина, след което се определя съдържанието на амоняк чрез микродифузия.

4.   РЕАКТИВИ

4.1.   Сярна киселина, 1 mol/l.

4.2.   Разтвор на борова киселина за индикатор. Разтвaрят ce 10 g борова киселина, 8 mg бромкрезолово зелено и 4 mg метилово червено в 30 процентов пропан-2-ол и се прибавят 30 процентов пропан-2-ол до 1 000 ml.

4.3.   Разтвор на калиев хидроксид, 500 g/l, без наличие на въглероден диоксид.

4.4.   Солна киселина, 0,02 mol/l.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Изпарително блюдо с достатъчна вместимост, за да приеме 50 ml от пробата.

5.2.   Водна баня.

5.3.   Колба на Конуей с плътно затварящ се капак; виж фиг. 1 за описание и предложение за размери.

5.4.   Микробюрета с вместимост от 2 до 5 ml, градуирана в 0,01 ml.

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   Отпипетират се 50 ml от пробата (с предполагаемо съдържание на азот по-малко от 0,2 g на hl проба при проба от 200 ml) в стъклено блюдо, прибавят се 1 ml от 1 mol/l сярна киселина (точка 4.1), слaга ce блюдото (точка 5.1) на водна баня (точка 5.2) и сгъстете чрез изпаряване, докато остане около 1 ml.

6.2.   Отпипетират се 1 ml от индикатора разтвор на борова киселина (точка 4.2) във вътрешната камера на колбата на Конуей (точка 5.3) и се изплаква остатъчната течност от процеса на изпаряване (6.1) във външната камера. Колбата на Конуей се накланя леко и във външната камера се добавя около 1 ml разтвор на калиев хидроксид (точка 4.3) колкото е възможно най-бързо и колкото се може по-далеч от голямото съдържание на течност във външната камера. Веднага колбата на Конуей се затваря плътно с помощта на плътно прилепваща запушалка, намазана с мазнина.

6.3.   Двата разтвора се размесват във външната камера, като се внимава да не преминава течност от едната камера в другата. Оставят се да постоят два часа.

6.4.   Амоняка се титрува от вътрешната камера с 0,02 mol/l солна киселина (точка 4.4) с помощта на микробюрета (точка 5.4) до неутрализиране. Обемът на използваната киселина трябва да бъде между 0,2 и 0,9 ml; обозначaва ce обема на използваната киселина с V1 ml.

6.5.   Контролната лабораторна проба се титрува, като действията от раздел 6.1 до 6.4 се повтарят, замествайки пробата от 50 ml в раздел 6.1 със същия обем вода. Обема на използваната солна киселина се обозначава с V2 ml.

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Формула и метод на изчисление

Съдържанието на летливи азотни основи в g на hl етанол от 100 обемни процента, изчислено и изразено като азот, се изчислява, както следва:

където

V1	=	обема, в ml, на солната киселина, използвана за неутрализиране на пробата.
V2	=	обема, в ml, на солната киселина, използвана в контролната лабораторна проба.
T	=	алкохолното на пробата по обем, определено с метод № 1.
E	=	количеството използвана проба, в ml.

7.2.   Повторяемост

Разликата в резултатите при двата начина на изчисление, извършвани едновременно или непосредствено един след друг, от един и същ лаборант, с една и съща проба, при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,05 g на hl етанол от 100 обемни процента.

Метод № 9:   Определяне на метанол

1.   ОБХВАТ И ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Методът определя съдържанието на метанол в неутрален алкохол.

2.   ДЕФИНИЦИЯ

Съдържание на метанол: съдържанието на метанол, определено с помощта на посочения метод.

3.   ПРИНЦИП

Концентрацията на метанол се определя с пряко впръскване на проба в хроматографа за газове и течности.

4.   ПРОЦЕДУРА

Всеки метод за изследване с хроматографа за газове и течности е подходящ, при условие че колонките на газовия хроматограф и условията на тестването дават възможност да се постигне много точно разделение между метанола, ацеталдехида, етанола и етилацетата. Границата за откриване на метанол в етанол е по-малка от 2 g/hl.

5.   ПОВТОРЯЕМОСТ

Разликата в резултатите при двата начина на изчисление, извършвани едновременно или непосредствено един след друг, от един и същ лаборант, с една и съща проба, при едни и същи условия, не трябва да превишава 2 g на hl етанол от 100 обемни процента.

Метод № 10:   Определяне на сухия остатък

1.   ОБХВАТ И ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Методът определя съдържанието на сух остатък от неутрален алкохол.

2.   ДЕФИНИЦИЯ

Съдържание на сух остатък: съдържанието на сух остатък, определено с помощта на посочения метод.

3.   ПРИНЦИП

Кратна част от пробата се изсушава при температура 103 °С, а сухият остатък се определя гравиметрично.

4.   АПАРАТУРА

4.1.   Водна баня, кипяща.

4.2.   Изпарително блюдо с подходящ обем.

4.3.   Сушилен шкаф, който съдържа прясно активиран силикагел (или друг подходящ изсушител) и индикатор за влажност.

4.4.   Аналитична везна.

4.5.   Пещ с термостатичен контрол при температура 103 ± 2 °С.

5.   ПРОЦЕДУРА

Претеглят се прецизно, с точност до 0,1 mg, чисто сухо изпарително блюдо (точка 4.2) (стойност mo). Отпипетират се подходящ обем от пробата в блюдото, ако се налага с няколко действия (100—250 ml) (стойност Vo ml). Блюдото се поставя с пробата на кипяща водна баня ( т. 4.1) и се оставя да изсъхне. Поставя се в пещта ( т. 4.5) на 103 ± 2 °С за 30 минути и тогава се премества блюдото със сухия остатък в сушилен шкаф ( т. 4.3). Оставя се блюдото да се охлади за 30 минути и тогава то се претегля, с точност до 0,1 mg, блюдото със сухия остатък (M1).

6.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

6.1.   Формула и метод на изчисление

Съдържанието на сух остатък към g/hl етанол от 100 обемни процента се изразява по следния начин:

където:

Mo	=	масата, в g, на чистото сухо блюдо,
M1	=	масата, в g, на блюдото и остатъка след изсушаване,
Vo	=	обемът на пробата, взета за изсушаване, и
T	=	алкохолното съдържание на пробата по обем, определено с метод № 1.

6.2.   Повторяемост

Разликата в резултатите при двата начина на изчисление, извършвани едновременно или непосредствено едно след друго, от един и същ лаборант, с една и съща проба, при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,5 g на hl етанол от 100 обемни процента.

Метод № 11:   Граничен тест за отсъствие на фурфурол

1.   ОБХВАТ И ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Методът открива наличие на фурфурол в неутрален алкохол.

2.   ДЕФИНИЦИЯ

Откриване на концентрация на фурфурол с граничен тест: резултатът от граничния тест, определен с помощта на посочения метод.

3.   ПРИНЦИП

Алкохолната проба се смесва с анилин и кристална оцетна киселина. Наличието на фурфурол се доказва чрез появата на розово-оранжево оцветяване, което се появява в разтвора двадесетина минути след смесването.

4.   РЕАКТИВИ

4.1.   Анилин, прясно дестилиран.

4.2.   Оцетна киселина, кристална.

5.   АПАРАТУРА

Тръби, снабдени със запушалки от матово стъкло.

6.   ПРОЦЕДУРА

Отпипетират се 10 ml от пробата в тръба (5); прибавят се 0,5 ml анилин и 2 ml кристална оцетна киселина. Тръбата и съдържанието се разклащат, за да се смесят добре.

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Тълкувание на граничния тест

Ако времето за поява на каквото и да е розово—оранжево оцветяване в тръбата е по-малко от 20 минути, тестът е положителен и пробата съдържа фурфурол.

7.2.   Наблюдение

Резултатите от два гранични теста, извършвани едновременно или непосредствено едно след друго, от един и същ лаборант, с една и съща проба, при едни и същи условия, трябва да бъдат идентични.

Метод № 12:   UV тест

1.   ОБХВАТ

Методът определя оптичната прозрачност на неутрален алкохол.

2.   ПРИНЦИП

Измерва се оптичната прозрачност на пробата при дължина на вълната от 220 до 270 nm, като се сравнява с позната контролна проба с висока оптична прозрачност.

3.   АПАРАТУРА

3.1.   Спектрофотометър UV-VIS.

3.2.   Кварцови кювети с дължина на пътя 10 mn и същата спектрална трансмисия.

4.   РЕАКТИВИ

n-Хексан за спектроскопията.

5.   ПРОЦЕДУРА

—	Изплакват се до чисто кювети с разтвор от пробата и след това вътре се излива пробата; изсушават се кюветите от външната страна;

—	с контролната кювета се постъпва по същия начин, но с n-хексан, и се напълва;

—	определят се стойностите на поглъщателната способност и се начертава графика.

6.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Стойностите на поглъщателната способност при 270, 240, 230 и 220 nm не трябва да превишават следните цифри: 0,02, 0,08, 0,18 и 0,3.

Кривата на поглъщане трябва да бъде гладка и равномерна.

Метод № 13:   Определяне на съдържанието на 14С в етанол

1.   МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТИПА АЛКОХОЛ

Определянето на съдържанието на 14С в етанол позволява да се направи разграничение между алкохол от изкопаеми горива (синтетичен алкохол) и алкохол от пресни суровини (алкохол в резултат на ферментация).

2.   ДЕФИНИЦИЯ

Подразбира се, че съдържанието на 14С в етанол е съдържанието на 14С, определено с помощта на посочения метод.

Естественото съдържание на 14С в атмосферата (контролната стойност), при което той се поглъща от живата растителност чрез асимилация, не е постоянна величина. Затова контролната стойност се определя за етанол, получен от суровини от най-нов вегетационен период. Тази годишна референтна стойност се определя всяка година чрез съвместни анализи, организирани от Бюрото на Общността за референции и Съвместния изследователски център, Испра.

3.   ПРИНЦИП

Съдържанието на 14С в проби, съдържащи алкохол с най-малко 85 обемни процента етанол, се определя пряко, с броене на сцинтилация в течност.

4.   РЕАКТИВИ

4.1.   Толуенов сцинтилатор.

5,0 g 2,5-дифенилоксазол (PPO)

0,5 g p-bis-[4-метил-5-фенилоксазолил(2)]-бензен (диметил-POPOP) в 1 l толуен за лабораторен анализ.

Могат да се използват също сцинтилатори, които се продават в търговската мрежа, и имат същите характеристики.

4.2.   14С контролен образец

n-Хексадекан 14С с дейност около 1 × 106 dpm/g (приблизително 1,67 × 106 cBq/g) и гарантирана точност на определяната дейност от ± 2 % rel.

4.3.   Етанол без наличие на 14С

Синтез на алкохол от суровини от изкопаеми горива с най-малко 85 масови проценти с цел определяне на фона.

4.4.   Алкохол от пресни суровини от най-нов вегетационен период, с най-малко 85 масови процента етанол като контролен образец.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Многоканален течен спектрометър-сцинтилатор с процесор и автоматична външна стандартизация и дисплей за съотношението външен стандарт/канал (обичаен дизайн: три метрични канала и два външни стандартни канала).

5.2.   Ниско-калиеви тръби за броене, подходящи за спектрометъра, с тъмни запушалки на винт, съдържащи полиетиленова втулка.

5.3.   Мерителни пипети, 10 ml.

5.4.   Автоматично дозиращо устройство, 10 ml.

5.5.   Колба с кръгло дъно с вместимост 250 ml, със запушалка от матово стъкло.

5.6.   Апарат за дестилиране на алкохол с нагревателен кожух, напр. от типа Micko.

5.7.   Микролитрова спринцовка, 50 µg.

5.8.   Пикнометрична фуния, пикнометри, 25 ml и 50 ml.

5.9.   Термостат с температурна стабилност ± 0,01 °C.

5.10.   Официални таблици за алкохола, съгласно Директива на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателството на държавите-членки по отношение на таблиците за алкохола, публикувани от Комисията на Европейските общности (ISBN 92-825-0146-9).

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   Регулиране на апаратурата

Апаратурата се регулира в съответствие с инструкциите на производителя. Условията за измерване са оптимални, когато стойността Е2/В индексът за качество е максимална.

Е	=	ефективност
В	=	фон

Оптимизират се само два метрични канала. Третият се оставя свободен с контролна цел.

6.2.   Избор на тръбите броячи

Голям брой тръби броячи по-голям от броя, който ще бъде необходим после, се напълват с по 10 ml етанол от синтез, без наличие на 14С, и 10 ml в толуеновия сцинтилатор. Всяка една се измерва най-малко в продължение на × 100 минути. Тръбите, чийто фон варира с повече от ± 1 % rel. от средната стойност, не се използват. Могат да се използват само нови тръби от един и същ производител или от една и съща партида.

6.3.   Определяне на съотношението външен стандарт/канал (ESCR)

По време на процеса на нагласяне на каналите (точка 6.1.), ESCR се определя с помощта на подходяща компютърна програма, по-конкретно за определяне на ефективността. Използваният външен стандарт е 137цезий, и той е вграден от производителя.

6.4.   Подготовка на пробата

Могат да се измерват проби със съдържание на етанол най-малко 85 масови процента и без наличие на примеси, които поглъщат под 450 nm. Ниският остатък на естери и алдехиди не е проблем. След като се изхвърлят първите няколко ml, пробата се дестилира директно в пикнометъра, а алкохолното съдържание на пробата се определя с пикнометрия.Стойностите се вземат от Официалните таблици за алкохола.

7.   ИЗМЕРВАНЕ НА ПРОБИТЕ С ПОМОЩТА НА ВЪНШНА КОНТРОЛА

7.1.   Проби със слабо намалена интензивност на светене, като тези, описани в т. 6.4, чието ESCR е приблизително 1.8, могат да се измерят чрез ESCR, което дава единица за ефективност.

7.2.   Измерване

10 ml от всяка проба, приготвена съгласно точка 6.4, се пипетира в избрана тръба брояч, проверена за фон, и с помощта на автоматично броящо устройство се прибавят 10 ml толуенов сцинтилатор Пробите в тръбите се хомогенизират с подходящи кръгови движения; течността не трябва да мокри полиетиленовата втулка в запушалката. Тръба с 14С етанол от изкопаемо гориво се приготвя по същия начин, с цел измерване на фона. За проверка на съответната годишна стойност 14С се приготвя дубликат от пресен етанол от най-нов вегетационен период, като тръбата се смесва с вътрешната контрола (виж точка 8).

Контролната проба и фоновата проба се поставят в началото на серията от измервания, която не трябва да обхваща повече от 10 проби за анализ. Общото време за измерване на проба е най-малко 2 × 100 минути, при което отделните проби се измерват на етапи от по 100 минути, за да може да се забележи всякакво отклонение в апаратурата или друг дефект. (Затова един цикъл съответства на мерителен интервал от 100 минути на проба.).

На всеки четири седмици се приготвят пресни фонови и контролни проби.

Методът изисква малко време и материали и е особено подходящ за неспециализирани лаборатории, които обработват голямо количество проби.

При проби със слабо намалена интензивност на светене (ESCR приблизително равно на 1,8), ефективността почти не се влияе от изменението на тази стойност. Ако изменението е в рамките на ± 5 % rel., може да се очаква същата ефективност. При проби с по-силно намалена интензивност на светене, например денатурирани алкохоли, ефективността може да се определи посредством диаграма на корекция на гасненето. Ако не разполагате с подходяща компютърна програма, ce използва вътрешната контрола и ще ce получи недвусмислен резултат.

8.   ИЗМЕРВАНЕ НА ПРОБИТЕ С ПОМОЩТА НА ВЪТРЕШНА КОНТРОЛА 14С

8.1.   Процедура

Контролната и фонова проби (пресни и изкопаеми горива) и непознатият материал се измерват поотделно като дубликати. Една проба от дубликата се приготвя в не-селектирана тръба; прибавя се точно дозирано количество (30 µl) хексадекан 14С като вътрешна контрола (прибавена активност около 26 269 dpm/gC приблизително 43 782 cBq/gC). За подготовката на пробата и времето за измерване на другите проби виж. точка 7.2, но мерителното време за пробите с вътрешната контрола може да се намали до около пет минути, като се нагласи предварително на 105 импулса. По един дубликат от фоновата проба и от контролната серия се използва за мерителната серия; те се поставят в началото на мерителната серия.

8.2.   Работа с вътрешната контрола и с тръбите за броене

С цел да се избегне замърсяване при работа с вътрешната контрола, тръбите трябва да се съхраняват и манипулират грижливо, далеч от мястото, на което се приготвят и измерват пробите за анализ. След измерване и проверка за фон, тръбите могат да се използват повторно. Запушалките на винт и тръбите с вътрешната контрола се изхвърлят.

9.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

9.1.   Единицата мярка за активност на радиоактивното вещество е бекерел; 1 Bq = 1 разпад в секунда.

Показанието за специфична радиоактивност се изразява в бекерели на грам въглерод = Bq/gC.

Ако искате да получите по-практически резултати, най-добре е да ce изразяват резултатите в сантибекерели = cBq/gC.

Описанието и формулите, използвани в литературата и основаващи се на dpm, могат засега да бъдат запазени. За да получите съответния израз в cBq, просто умножете стойността, получена в dpm, по 100/60.

9.2.   Изразяване на резултатите с външна контрола

9.3.   Изразяване на резултатите с вътрешна контрола

9.4.   Съкращения

cpmpr	=	средна стойност на броене на проба спрямо общото време на измерване.
cpmNE	=	средна степен на фонови импулси, изчислена по същия начин.
cpmIS	=	сборът от прибавената вътрешна контрола (сверяване на радиоактивността в dpm).
dpmIS	=	количеството на прибавената вътрешна контрола (сверяване на радиоактивността в dpm).
V	=	обем на използваните проби в ml.
F	=	съдържание в грамове чист алкохол на ml, съответстващо на неговата концентрация.
Z	=	ефективност, съответстваща на стойността ESCR.
1,918	=	брой грама алкохол на грам въглерод.

10.   НАДЕЖДНОСТ НА МЕТОДА

10.1.   Повторяемост (r)

r = 0,632 cBq/g C; S(r) = ± 0,223 cBq/g C

10.2.   Съпоставимост (R)

R = 0,821 cBq/g C; S(R) = ± 0,290 cBq/g C.