03/ 51

BG

Официален вестник на Европейския съюз

267

L 325/31

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Живите животни и храните от животински произход фигурират в списъка на приложение I към Договора. Животновъдството и пускането на пазара на храни от животински произход представляват важен източник на доходи за земеделските стопани. Прилагането на ветеринарни мерки, имащи за цел повишаване състоянието на общественото здраве и здравето на животните, подпомага рационалното развитие на земеделския сектор.

(2)

Опазването на здравето на човека от болести и инфекции, които се предават директно или индиректно от животните на човека (зоонози) е от първостепенно значение.

(3)

Зоонозите, които се предават чрез храните, могат да причинят страдания на човека и икономически загуби както за производството на храни, така и за хранително-вкусовата промишленост като цяло.

(4)

Зоонозите, предавани чрез източници, различни от храната, по-специално чрез популациите на живи животни и домашни любимци, също представлява една тема за безпокойство.

(5)

Директива 92/117/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. относно мерки за защита срещу определени зоонози и определени преносители на зоонози в животни и продукти от животински произход за предотвратяване избухването на хранителни инфекции и отравяния (4), предвиждат създаването на система за мониторинг на някои зоонози както на равнище държави-членки, така и на общностно равнище.

(6)

С помощта на референтната лаборатория на Общността за епидемиологията на зоонозите Комисията всяка година събира от държавите-членки резултатите от мониторинга и ги обобщава. Публикуването на резултатите се извършва един път годишно от 1995 г. насам. Те осигуряват базата за оценяване на текущото състояние, отнасящо се до зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози. Системите за събиране на данни обаче не са хармонизирани и следователно не позволяват да се правят сравнения между държавите-членки.

(7)

Други текстове в законодателството на Общността предвиждат извършването на мониторинг и контрол на някои зоонози сред животинската популация. По-специално Директива 64/432/ЕИО от 26 юни 1964 г. на Съвета относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (5), се занимава с туберкулозата при говедата и бруцелозата при говедата. Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за търговията с овце и кози в рамките на Общността (6) се занимава с бруцелозата при овцете и козите. Настоящата директива не създава никакво дублиране на тези съществуващи изисквания.

(8)

Освен това един бъдещ регламент на Европейския парламент и на Съвета относно хигиената на хранителните продукти следва да обхваща специфични елементи, необходими за предпазване, контрол и мониторинг на зоонози и заразни агенти, причиняващи зоонози, и да включва специфични изисквания за микробиологичното качество на храните.

(9)

Директива 92/117/ЕИО предвижда събирането на данни за случаи на зоонози, констатирани при човека. Целта на Решение № 2119/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г. относно създаването на мрежа за епидемиологично наблюдение и контрол на заразни болести в Общността (7) е да се засили събирането на такива данни и да се допринесе за подобряването на предпазните мерки и контрола в Общността по отношение на заразните болести.

(10)

Събирането на данни за наличието на зоонози и заразни агенти, причиняващи зоонози при човека и при животните, както и в хранителните продукти и във фуражите, е необходимо, за да се определят тенденциите и източниците на зоонозите.

(11)

В своето становище за зоонозите, прието на 12 април 2000 г., Научният комитет по ветеринарните мерки във връзка с общественото здраве е счел, че мерките, предназначени за борба със зоонотичните инфекции с хранителен произход, които тогава са в сила, са недостатъчни. Освен това той е оценил, че епидемиологичните данни, които държавите-членки са събрали, са били недостатъчни и не са били напълно сравними. Като последица от това Комитетът е препоръчал да се подобрят мерките за мониторинг и е идентифицирал опциите за управление на риска. Между приоритетите на общественото здраве, определени от Комитета, фигурираха по-специално Salmonella spp., Campylobacter spp., чревната бактерия Eschеrichia coli (VTEC), Listeria monocytogеnes, Cryptosporidium spp., Echinococcus granulosus/ multilocularis и Trichinella spiralis.

(12)

Следователно е необходимо да се подобрят съществуващите системи на мониторинг и събиране на данни, създадени с Директива 92/117/ЕИО. Едновременно с това Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. за контрола на салмонела и други специфични заразни агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига (8), ще замени специфичните мерки за контрол, установени с Директива 92/117/ЕИО. Следователно Директива 92/117/ЕИО следва да бъде отменена.

(13)

Новата рамка, управляваща научните съвети и научното подпомагане по въпросите за безопасността на храните, създадена с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания към законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури в областта на безопасността на храните (9), следва да бъде използвана, за да се събират и анализират съответните данни.

(14)

Когато това е необходимо, за да се улесни събирането и сравняването на данни, мониторингът следва да се прави на хармонизирана основа. Това ще даде възможност да се оценяват тенденциите и източниците на зоонози и заразни агенти, причиняващи зоонози вътре в Общността. Събраните данни, прибавени към данните, получени от други източници, създават базата за управление на риска, свързан със зоонотични организми.

(15)

Предимство следва да бъда дадено за тези зоонози, които представляват най-голям риск за здравето на човека. Системите за мониторинг обаче следва също така да улесняват откриването на появяващи се или новопоявяващи се зоонотични заболявания и нови щамове зоонотични организми.

(16)

Обезпокояващото появяване на резистентност към антимикробни агенти (такива като антимикробни медицински продукти и антимикробни фуражни добавки) е една характеристика, която е необходимо да бъде наблюдавана. Следва да бъде създадена разпоредба за такова наблюдение, която да обхваща не само заразни агенти, причиняващи зоонози, но също така, доколкото те представляват заплаха за общественото здраве, и други агенти. Мониторингът на индикаторни организми също е необходим. Такива организми създават резервоар на устойчиви гени, които той може да препраща към патогенни бактерии.

(17)

Освен общото наблюдение могат да бъдат идентифицирани специфични потребности, които могат да се нуждаят от установяването на координирани програми за мониторинг. Следва да бъде обърнато особено внимание по-специално на зоонозите, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 2160/2003.

(18)

Ако са задълбочено проучени, огнищата на зоонози от хранителен произход дават възможност да се идентифицира патогенният агент, включеният проводник на храна и факторите, свързани с приготвянето и манипулирането на хранителни продукти, които допринасят за появяването на посочените огнища. Следователно е подходящо да се създаде разпоредба за такива проучвания и за тясно сътрудничество между различните органи.

(19)

Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии са обхванати от Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (10).

(20)

За да гарантира, че информацията, събрана за зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози, може да бъде използвана ефективно, следва да бъдат определени подходящи правила относно обмяната на цялата подходяща информация. Тази информация следва да бъде събирана в държавите-членки и предавана на Комисията под формата на доклади, които да бъдат препредавани на Европейския орган за безопасност на храните и да бъдат без забавяне направени достояние на обществото по подходящ начин.

(21)

Докладите следва да бъдат предавани ежегодно. Допълнителни доклади обаче могат да бъдат уместни, когато обстоятелствата дават основание за това.

(22)

Може да бъде подходящо да се определят контролни лаборатории на Общността и национални контролни лаборатории, които да предоставят съвети и помощ при анализи и тестове, свързани със зоонози и заразни агенти, причиняващи зоонози, попадащи в обхвата на настоящата директива.

(23)

Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (11) следва да бъде изменено дотолкова, доколкото се отнася до подробните правила, ръководещи финансовия принос на Общността за някои действия, свързани с мониторинга и контрола на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози.

(24)

Следва да бъдат определени подходящи процедури за изменение и допълнение на някои разпоредби на настоящата директива, за да се държи сметка за техническия и научен прогрес и за приемането на прилагащи и преходни мерки.

(25)

За да се държи сметка за техническия и научен прогрес, следва да бъде гарантирано тясно и ефективно сътрудничество между Комисията и държавите-членки в Постоянния комитет, създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002.

(26)

Държавите-членки не могат, действайки сами, да събират сравними данни, които да служат като база за оценка на риска, свързан със зоонотични организми от съществено значение на общностно равнище. Събирането на такива данни по-добре може да бъде постигнато на общностно равнище. Комисията следователно може да приеме мерки в съответствие с принципа на подчинеността, както е посочено в член 5 от Договора за създаването на Европейската общност. В съответствие с принципа на пропорционалността, както е посочено в споменатия член, настоящата директива не излиза извън рамките на това, което е необходимо, за да се постигнат тези цели. Отговорността за създаването и поддържането на системи за мониторинг би следвало да се пада на държавите-членки.

(27)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (12),

а)

мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози;

б)

мониторинга на свързаната антимикробна резистентност;

в)

епидемиологичното проучване на огнищата на токсични инфекции от хранителен произход и

г)

обмена на информация, отнасяща се до зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози.

1.

определенията, установени в Регламент (ЕО) № 178/2002, и

2.

следните определения:

а)

тя уведомява Комисията кой ще бъде компетентния орган, който ще действа като контактна точка с Комисията, и

б)

тя се грижи компетентните органи да си сътрудничат по такъв начин, че да гарантират правилното прилагане на изискванията на настоящата директива.

а)

компетентните органи за целите на законодателството на Общността относно ветеринарно-санитарните мерки;

б)

компетентните органи за целите на законодателството на Общността относно храненето на животните;

в)

компетентните органи за целите на законодателството на Общността относно хигиената на храните;

г)

структурите и/или органите, посочени в член 1 от Решение № 2119/98/ЕО;

д)

други заинтересовани структури и организации.

а)

на нивото на първичното производство и/или

б)

на други етапи на хранителната верига, включително в хранителните продукти и фуражните храни.

а)

тяхното наличие в животинските и човешките популации, в храните за животните и човека;

б)

тежестта на тяхното въздействие върху човека;

в)

техните икономически последици за здравето на животните и на човека и за производството и търговията с храните за животните и човека;

г)

епидемиологичните тенденции в животинските и човешки популации, в храните за животните и човека.

а)

животинската популация или животинските подпопулации, или етапите на хранителната верига, които да бъдат обхванати от мониторинга;

б)

естеството и типа на данните, които да бъдат събирани;

в)

дефинирането на случаите;

г)

схемите за вземане на проби, които да бъдат използвани;

д)

лабораторните методи, които да бъдат използвани при тестовете, и

е)

честотата на докладването, включително указания за докладването между местните, регионалните и централните власти.

а)

съхраняват резултатите и правят всичко необходимо, за да съхранят всеки подходящ изолат за период, който следва да бъде определен от компетентния орган, и

б)

съобщават резултатите или предоставят изолатите на компетентния орган при поискване.

—

член 8 от Директива 64/432/ЕИО,

—

член 14, параграф 2 от Директива 89/397/ЕИО (13) 3,

—

член 24 от Решение 90/424/ЕИО,

—

член 4 от Решение № 2119/98/ЕО.

1.

Член 29 се заменя със следното:

„Член 29

1.   Държавите-членки могат да поискат финансово участие на Общността за мониторинга и контрола на зоонозите, изброени в приложението, група 2, в рамките на разпоредбите, посочени в член 24, параграфи 2—11.

2.   Що се отнася до контрола на зоонозите, финансовото участие на Общността е въведено като част от национална програма за контрол, посочена в член 5 от Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други заразни агенти, причиняващи зоонози, причиняващи токсични инфекции от хранителен произход (14). Нивото на финансовото участие на Общността се определя на максимум 50 % от разходите, направени за прилагането на задължителни мерки за контрол.

2.

Добавя се следният член:

„Член 29а

Държавите-членки могат да поискат финансово участие на Общността, посочено в член 29, параграф 2, за национален план, който е одобрен на базата на Директива 92/117/ЕИО, до датата, на която съответните програми за контрол са били одобрени в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 2160/2003.“

3.

В приложението следните тирета се добавят към списъка на група 2:

—

бруцелоза (brucellosis) и агентите от този източник

—

кампилобактериоза (campylobacteriosis) и агентите от този източник

—

ехинококоза (echinococcosis) и агентите от този източник

—

листериоза (listeriosis) и агентите от този източник

—

салмонелоза (salmonellosis) и агентите от този източник

—

трихинелоза (trichinellosis) и агентите от този източник

—

туберкулоза (tuberculosis), дължаща се на Mycobacterium bovis

—

чревна бактерия Ешерихия коли (verotoxigenic Escherichia coli)

—

калцивирус (calicivirus)

—

вирус на хепатит А (hepatitis A virus)

—

вирус на грипа (influenza virus)

—

бяс (вирус на беса) (rabies)

—

вируси, предавани от артроподи (viruses transmitted by arthropods)

—

борелиоза (borreliosis) и агентите от този източник

—

ботулизъм (botulism) и агентите от този източник

—

лептоспироза (leptospirosis) и агентите от този източник

—

пситакоза (папагалска треска) (psittacosis) и агентите от този източник

—

туберкулоза (tuberculosis), различна от точка A

—

вибриоза (vibriosis) и агентите от този източник

—

йерсиниоза (чума) (yersiniosis) и агентите от този източник

—

анизакиоза (anisakiasis) и агентите от този източник

—

криптоспоридиоза (cryptosporidiosis) и агентите от този източник

—

цистисеркоза (cysticercosis) и агентите от този източник

—

токсоплазмоза (toxoplasmosis) и агентите от този източник

1.

животински видове, включени в мониторинга;

2.

видове бактерии и/или щамове, включени в мониторинга;

3.

стратегия за вземане на проби, използвана в мониторинга;

4.

антимикробни вещества, включени в мониторинга;

5.

лабораторни методи, използвани за откриване на резистентността;

6.

лабораторни методи, използвани за идентифициране на микробните изолати;

7.

методи, използвани за събирането на данните.

—

нейната цел;

—

нейната продължителност

—

нейната географска област или регион;

—

съответните зоонози и/или заразни агенти, причиняващи зоонози;

—

типа на пробите и други изисквани данни;

—

схемите за вземане на минимални проби;

—

типа на методите за лабораторен анализ;

—

задачите на компетентните органи;

—

източниците, които следва да бъдат разпределени;

—

оценката на нейните разходи и на нейното финансиране, и

—

метода и срока за докладване на нейните резултати.

а)

системи за мониторинг (стратегии за вземане на проби, честота на вземането на проби, естество на образците, дефиниция на случая, използвани диагностични методи);

б)

политика по отношение на ваксинацията и други превантивни действия;

в)

механизъм за контрол и където е подходящо — програмите за контрол;

г)

мерки, приети в случай на положителни резултати или на единични случаи;

д)

съществуващи нотификационни системи;

е)

история на болестта и/или инфекцията в страната.

а)

съответна чувствителна животинска популация (заедно с датата, за която се отнасят цифрите):

б)

брой и общо описание на лабораториите и институциите, участващи в мониторинга;

а)

промени, настъпили във вече описаните системи;

б)

промени, настъпили в по-рано описаните методи;

в)

резултати от изследванията и от друго допълнително типизиране, или други методи на охарактеризиране в лаборатории (поотделно за всяка докладвана категория);

г)

национална оценка на текущото състояние, тенденцията и източниците на инфекция;

д)

приложимост като зоонотично заболяване;

е)

приложимост за човека, като източник на инфекция при човека, на резултатите, получени при животните и в хранителните продукти;

ж)

стратегии за контрол, признати, че биха могли да бъдат използвани, за да се предпази или сведе до минимум предаването на заразен агент, причиняващ зоонози на човека;

з)

ако е необходимо, всяко специфично действие, решено в държавата-членка или предложено за Общността като цяло, в зависимост от текущото положение.

а)

общ брой на огнищата на токсични инфекции от хранителен произход за година;

б)

брой на смъртните случаи при човека и заболели в резултат на тази токсични инфекции от хранителен произход;

в)

агенти, причиняващи тези огнища на токсични инфекции от хранителен произход, включително — когато е възможно — серотипа или всякакво друго напълно ясно описание на тези агенти. Когато не е възможно идентифицирането на агент, причиняващ токсични инфекции от хранителен произход, следва да бъде посочена причината за това;

г)

хранителни продукти, които се намесват в появяването на огнищата на токсични инфекции и други потенциални проводници на зараза;

д)

идентифициране на типа място, където инкриминираният хранителен продукт е произведен/купен/придобит/консумиран;

е)

фактори, благоприятстващи например наличието на слабости в хигиената при преработка на хранителни продукти.