07/ 12 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
56 |
32003L0077
L 211/24 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
ДИРЕКТИВА 2003/77/ЕО НА КОМИСИЯТА
от 11 август 2003 година
за изменение на Директиви 97/24/ЕО и 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно типовото одобрение на двуколесните и триколесните моторни превозни средства
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност,
като взе предвид Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на двуколесни и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 17 от нея,
като взе предвид Директива 97/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1997 г. относно някои компоненти и характеристики на двуколесните или триколесни моторни превозни средства (2), както е изменена с Директива 2002/51/ЕО (3), и по-специално член 7 от нея,
като има предвид, че:
(1) |
Директива 97/24/ЕО е една от специалните директиви, свързани с процедурата по издаване на типово одобрение, въведена от Директива 92/61/ЕИО (4), която трябва да бъде отменена с Директива 2002/24/ЕО, считано от 9 ноември 2003 г. |
(2) |
Директива 2002/51/ЕО относно намаляването на нивото на замърсяващите газови емисии, предизвикани от двуколесни и триколесни моторни превозни средства и за изменение на Директива 97/24/ЕО въвежда нови пределни стойности на газовите емисии, изпускани от двуколесните мотоциклети. Тези пределни стойности влизат в сила на два етапа, първият започва от 1 април 2003 г. и се отнася за всички типове превозни средства, а вторият — от 1 януари 2006 г. за новите типове. За втория етап измерването на замърсяващите газови емисии, предизвикани от двуколесни мотоциклети, се извършва чрез прилагане на елементарен изпитателен цикъл при градски условия, определен в Регламент ИКЕ/ООН № 40 и на изпитателен цикъл при извънградски условия, предвиден в Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се приемат за контрол върху замърсяването на въздуха от газовете на моторните превозни средства (5), последно изменена с Директива 2002/80/ЕО на Комисията (6). |
(3) |
Директива 97/24/ЕО, както е изменена с Директива 2002/51/ЕО, определя точните параметри на тестово изпитване от тип I за измерване на замърсяващите газови емисии от двуколесни и триколесни моторни превозни средства. Този изпитателен цикъл би следвало да бъде допълнен от Комисията, в рамките на Комитета по привеждане в съответствие с техническия напредък, създаден с член 13 от Директива 70/156/ЕИО, и трябва да се прилага от 2006 година. |
(4) |
Необходимо е да се изяснят някои аспекти, свързани с данните от тестово изпитване тип II, извършвано при годишния технически преглед, в съответствие с Директива 2002/51/ЕО, както и да се предвиди записването на данните от това изпитване в приложение VII към Директива 2002/24/ЕО. |
(5) |
Следователно Директива 97/24/ЕО и Директива 2002/24/ЕО е необходимо да се изменят. |
(6) |
Разпоредбите на настоящата директива са в съответствие със становището на Комитета по привеждане в съответствие с техническия напредък, |
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Приложение II на глава 5 към Директива 97/24/ЕО се изменя съгласно приложение I към настоящата директива.
Член 2
Приложение VII към Директива 2002/24/ЕО се изменя съгласно приложение II към настоящата директива.
Член 3
1. До 4 септември 2004 г. държавите-членки приемат и публикуват необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да спазят настоящата директива. Те незабавно уведомяват Комисията за текста на тези разпоредби, както и за таблица за съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.
Те прилагат тези разпоредби считано от 4 септември 2004 г.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки
2. Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на разпоредбите от вътрешното законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.
Член 4
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 5
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 11 август 2003 година.
За Комисията
Erkki LIIKANEN
Член на Комисията
(1) ОВ L 124, 9.5.2002 г., стр. 1.
(2) ОВ L 226, 18.8.1997 г., стр. 1.
(3) ОВ L 252, 20.9.2002 г., стр. 20.
(4) ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 72.
(5) ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1.
(6) ОВ L 291, 28.10.2002 г., стр. 20.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Приложение II към глава 5 от Директива 97/24/ЕО се изменя, както следва:
1. |
Точка 2.2.1.1. се заменя със следния текст: „2.2.1.1. Изпитване от тип I (контрол на средните стойности на отпадните емисии) За типовете превозни средства, които преминават тестово изпитване за пределни стойности на газовите емисии, посочени в ред А на таблицата към раздел 2.2.1.1.5.:
За типовете превозни средства, които преминават изпитването за пределни стойности на газовите емисии, посочени в ред Б на таблицата към раздел 2.2.1.1.5.:
|
2. |
Добавя се следния раздел 2.2.1.1.7.:
|
3. |
Раздел 2.2.1.2.4 се заменя със следния текст:
|
4. |
Раздел 2.2.1.2.5 се заменя със следния текст:
|
5. |
Бележката под линия (*) на таблицата към раздел 2.2.1.1.5 се заличава. |
6. |
Заглавието на допълнение 1 се заменя със следния текст: |
7. |
Добавя се следното допълнение 1а: „Допълнение 1а Изпитване от тип I (за превозните средства, които подлежат на изпитване за пределни стойности на газови емисии, посочени в ред Б от таблицата към раздел 2.2.1.1.5. на настоящото приложение) (контрол на средните стойности на емисиите от замърсяващи газове) 1. ВЪВЕДЕНИЕ Метод за прилагане за изпитване от тип I, предвидено в раздел 2.2.1.1. от приложение II 1.1. Двуколесният или триколесният мотоциклет се поставя на динамометричен стенд, оборудван със спирачка и инерционен маховик. Извършва се изпитване без прекъсване, което включва шест елементарни цикъла на кормуване в градски условия с обща продължителност от 1 170 секунди за мотоциклети от клас I, или изпитване от шест елементарни цикъла на кормуване в градски условия плюс един цикъл на кормуване в извънградски условия с обща продължителност от 1 570 секунди, за мотоциклети от клас II. По време на изпитването отработените газове се разтварят с въздух, така че да се получи постоянен състав на сместа. През цялото времетраене на изпитването от така получената смес се отвежда постоянен дебит към една или няколко торбички, за да се определят последователно концентрациите (средните стойности за изпитването) на въглероден окис, неизгорели въглеводороди, азотни окиси и въглероден двуокис. 2. ЦИКЪЛ НА РАБОТА НА ДИНАМОМЕТРИЧНИЯ СТЕНД 2.1. Описание на цикъла Циклите на работа, които се прилагат върху динамометричния стенд, са посочени в поддопълнение 1. 2.2. Общи условия за изпълнение на цикъла Ако е необходимо, трябва да се проведат предварителни изпитвателни цикли, за да се определи кой е най-добрият начин за управление на механизма за подаване на газта и за задействане на спирачката, с цел провеждане на цикъл, който се доближава до теоретичния в рамките на предписаните пределни стойности. 2.3. Използване на скоростната кутия 2.3.1. Използването на скоростната кутия се определя по следния начин:
2.3.2. Двуколесните и триколесни мотоциклети, които са оборудвани със скоростни кутии с автоматично управление, се изпитват, като се включва най-високата предавка („drive“). Механизмът за подаване на газ се задейства по такъв начин, че да се постигне колкото е възможно по-постоянно ускорение, за да може трансмисията да включва различните предавки в нормална последователност. Прилагат се предписаните в раздел 2.4. допустими отклонения. 2.3.3. За провеждането на цикъла на кормуване при извънградски условия скоростната кутия се използва в съответствие с препоръките на производителя. Не се прилагат точките за смяна на скоростите, които фигурират в допълнение 1 към настоящото приложение; ускорението трябва да продължава през целия период, изобразен от правата линия, която свързва края на всеки период на работа на свободен ход с началото на следващия период на работа с постоянна скорост. Прилагат се предписаните в раздел 2.4. допустими отклонения. 2.4. Допустими отклонения
3. ДВУКОЛЕСЕН ИЛИ ТРИКОЛЕСЕН МОТОЦИКЛЕТ И ГОРИВО 3.1. Дву- или триколесен мотоциклет, които се подлагат на изпитване
3.2. Гориво За целите на изпитването, трябва да се използва еталонното гориво, чиито спецификации са посочени в приложение IV. Ако смазването на двигателя се извършва с гориво-смазочна смес, качеството и дозировката на маслото, което се добавя към еталонното гориво, трябва да отговарят на препоръките на производителя. 4. АПАРАТУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ 4.1. Динамометричен стенд Стендът трябва да притежава следните главни характеристики:
4.1.1. Ефективно изминатото разстояние трябва да бъде измерено с оборотомер, задвижван от вала, който задвижва спирачката и инерционните маховици. 4.2. Оборудване за вземане на проби от отработените газове и за измерване на обема им
4.3. Оборудване за анализ 4.3.1. Определяне на концентрацията на въглеводородите
4.3.2. Определяне на концентрациите на СО и СО2
4.3.3. Определяне на концентрациите на NOx
4.4. Точност на уредите и на измерванията 4.4.1. При положение, че спирачката е била еталонирана с отделно изпитване, не е необходимо да се посочва точността на динамометъра. Цялата инерционна сила на въртящите се маси, включително и инерционната сила на валовете и на въртящата се част на спирачката (виж раздел 5.2.), се дава с точност от ± 2 %. 4.4.2. Скоростта на двуколесния или триколесен мотоциклет трябва да бъде измерена въз основа на скоростта на въртене на валовете, свързани със спирачката, и на скоростта на въртене на инерционните маховици. Тя трябва да може да бъде измерена с точност до ± 2 км/ч в диапазона от 0 до 10 км/ч и с точност до ± 1 км/ч в диапазона над 10 км/ч. 4.4.3. Температурата, посочена в раздел 4.2.2.5., трябва да може да се измери с точност до ± 1 °C. Температурата, посочена в раздел 6.1.1., трябва да може да се измери с точност до ± 2 °C. 4.4.4. Атмосферното налягане трябва да може да се измери с точност до ± 0,133 кРа. 4.4.5. Разреждането в сместа на разтворените газове, които влизат в помпата Р1 (виж раздел 4.2.2.13.), по отношение на атмосферното налягане, трябва да може да се измери с точност до ± 0,4 кPa. Разликата в налягането на разтворените газове между отсеците, разположени преди и след помпата Р1 (виж раздел 4.2.2.13.), трябва да може да се измери с точност до ± 0,4 кPa. 4.4.6. Изместеният обем при всяко пълно завъртане на помпата Р1 и стойността на изместването при възможно най-ниска скорост на помпане, според отчитането на оборотомера, трябва да позволят определянето с точност до ± 2 % на общия обем на сместа „отработени газове — първичен въздух“, изместен от Р1 по време на изпитването. 4.4.7. Анализаторите трябва да притежават измервателен диапазон, който е съобразен с точността, изисквана за измерване на съдържанието на различни замърсители с точност до ± 3 %, без да се държи сметка за точността на газовете, използвани за еталониране. За определяне на концентрацията на въглеводородите, анализаторът с йонизация на пламък трябва да може да достига до 90 % от цялата скала за по-малко от една секунда. 4.4.8. Съдържанието на еталониращи газове не трябва да се отклонява с повече от ± 2 % от референтната стойност на всеки един от тях. Разтварящият носител е съставен от азот. 5. ПОДГОТОВКА НА ИЗПИТВАНЕТО 5.1. Изпитване по път 5.1.1. Условия, отнасящи се до пътя Пистата за изпитвания трябва да бъде равна, хоризонтална, права и с равномерно покритие. Повърхността трябва да бъде суха и свободна от каквото и да е препятствие или бариера, спираща вятъра, което би попречило на измерването на съпротивлението при движение. Наклонът не трябва да превишава 0,5 % между две точки, разположени една от друга на разстояние минимум от 2 метра. 5.1.2. Условия относно околната среда при изпитването на път По време на периодите на събиране на данни, вятърът трябва да бъде постоянен. Неговата скорост и посока трябва да се измерват непрекъснато или според подходяща честота на място, където силата му по време на пробег при свободен ход има представителна стойност. Условията на околната среда трябва отговарят на следните ограничения:
Стандартните условия на околната среда трябва да са следните:
Относителната плътност на въздуха в момента на изпитването на мотоциклета, изчислена по следната формула, не трябва да се отклонява с повече от 7,5 % от плътността на въздуха при стандартните условия. Относителната плътност на въздуха dT трябва да се изчисли по следната формула:
където:
5.1.3. Референтна скорост Референтната или референтните скорости трябва да бъдат определени за съответния изпитвателен цикъл. 5.1.4. Указана скорост Указаната скорост v е необходима за изготвяне на кривата на съпротивлението при движение. За определяне на съпротивлението при движение, в зависимост от скоростта на мотоциклета, когато тя се доближава до референтната скорост v0, съпротивленията при движение трябва да бъдат измерени с помощта на минимум четири указани скорости, включително и референтната/ите скорост/и. Диапазонът на указаните скорости (интервалът между максималната и минимална скорост) трябва да бъде разширен до двете крайни стойности на референтната скорост или до границите на диапазона на референтната скорост, ако има повече от една такава скорост, като това разширение става най-малко с Δv, както е посочено в точка 5.1.6. Указаните скорости, включително референтната/те скорост/и, не трябва да се различават с повече от 20 км/ч и интервалът между тях трябва да бъде същият. Кривата на съпротивлението при движение позволява да се изчисли съпротивлението при движение при указаната/ите скорост/и. 5.1.5. Начална скорост на пробега на свободен ход Началната скорост на пробега на свободен ход трябва да надвишава с повече от 5 км/ч максималната скорост, при която започва измерването на времето на отрицателно ускорение при свободен ход, защото трябва да се предвиди достатъчно време, например за да се определи положението на мотоциклета и на водача и за да се изключи захранването на двигателя, преди скоростта да слезе отново до v 1, скоростта при която започва измерването на отрицателното ускорение при свободен ход. 5.1.6. Начална и крайна скорост при измерването на времето на отрицателно ускорение при свободен ход За гарантиране на точността на измерването на времето на отрицателно ускорение при свободен ход (Δt) и на интервала между началната скорост (v1) и крайната скорост (v2), в километри в час, през времето на пробега на свободен ход (2Δv), трябва да бъдат налице следните условия:
Δv = 5 км/ч за v < 60 км/ч Δv = 10 км/ч за v ≥ 60 км/ч 5.1.7. Подготовка на мотоциклета за провеждане на изпитването
5.1.8. Водач и положение на кормуване 5.1.8.1. Водачът трябва да носи съответен комбинезон (от една част) или подобно облекло, каска, защита за очите, ботуши и ръкавици. 5.1.8.2. В съответствие с условията, описани в раздел 5.1.8.1., водачът трябва да бъде с тегло 75 кг ± 5 кг и с ръст 1,75 м ± 0,05 м. 5.1.8.3. Водачът трябва да бъде седнал върху предвидената седалка, с крака върху стъпенките и с нормално протегнати ръце. Това положение на тялото му позволява да упражнява във всеки момент необходимия контрол над мотоциклета по време на изпитването при движение на свободен ход. Водачът трябва да остане в това положение през цялото време на измерването. 5.1.9. Измерване на времето на отрицателното ускорение при движение на свободен ход 5.1.9.1. След период на загряване, мотоциклетът трябва да повиши скоростта си, за да достигне до началната скорост, при която трябва да започне пробегът на свободен ход. 5.1.9.2. Като се има предвид, че от конструктивна гледна точка, поставянето на трансмисията в неутрално положение може да бъде опасно и трудно, пробегът на свободен ход може да се извърши единствено с двигател с отцепен съединител. От друга страна, методът, при който се използва друг мотоциклет за теглене, трябва да се приложи за мотоциклетите, при които е невъзможно прекъсването на захранването по време на пробега на свободен ход. Когато изпитването на свободен ход се възпроизвежда на динамометричния стенд, трансмисията и съединителят трябва да се намират в същите условия, както при изпитването на път. 5.1.9.3. Начинът на кормуване трябва да бъде възможно най-малко изменян и спирачките не трябва да бъдат задействани до края на измерването на пробега на свободен ход. 5.1.9.4. Времето на отрицателно ускорение при свободен ход Δtai, което съответства на указаната скорост vj, трябва да бъде измерено като време, което е изминало между скоростта vj + Δv на мотоциклета и скоростта vj - Δv. 5.1.9.5. Описаната процедура между точки 5.1.9.1. и 5.1.9.4. трябва да се повтори по обратен ред, за да се измери времето на отрицателно ускорение при движение на свободен ход Δtbi. 5.1.9.6. Средната стойност на ΔTi от двете времена на отрицателно ускорение при движение на колелото на свободен ход Δtаi и Δtbi. се изчислява с помощта на следното уравнение:
5.1.9.7. Необходимо е да се направят минимум четири изпитвания и да се изчисли средното време на отрицателно ускорение при движение на свободен ход ΔTj с помощта на следното уравнение:
Изпитванията трябва да бъдат провеждани докато се достигне статистическа точност Р, която е по-ниска или равна на 3 % (Р ≤ 3 %). Статистическата точност Р се определя в проценти по следната формула:
където:
Таблица 1 Коефициент на статистическа точност
5.1.9.8. По време на повторенията на изпитването, трябва да се следи започването на пробега на свободен ход да стане при едни и същи условия на загряване и при една и съща начална скорост. 5.1.9.9. Измерването на времето на отрицателно ускорение при движение на свободен ход за няколко указани скорости може да се извърши в рамките на един и същ пробег на свободен ход. В този случай пробегът на свободен ход трябва да се повтаря, като всеки път започва от същата начална скорост. 5.2. Обработка на данните 5.2.1. Изчисление на съпротивлението при движение 5.2.1.1. Съпротивлението при движение Fj, измервано в нютони, при указаната скорост vj, се изчислява по следния начин:
където:
5.2.1.2. Челното съпротивление Fj трябва да бъде коригирано съгласно 5.2.2. 5.2.2. Регулиране на кривата на съпротивление при движение Кривата на съпротивление при движение F се изчислява по следния начин:
Това уравнение трябва да се коригира чрез линейна регресия на серията от данни за Fj и vj получена по-горе, за да се определят коефициентите f0 и f2, където:
Получените коефициенти f0 и f2 трябва да бъдат коригирани с помощта на следните уравнения, за да се вземат предвид референтните условия на околната среда:
където:
5.2.3. Референтно съпротивление при движение, използвано за регулиране на динамометричния стенд Референтното съпротивление при движение F*(v0) върху динамометричния стенд при референтната скорост на мотоциклета (v0), измервано в нютони, се изчислява по следния начин:
5.3. Регулиране на динамометричния стенд въз основа на измервания на пробега на свободен ход 5.3.1. Спецификации на оборудването 5.3.1.1. Уредите, използвани за измерване на скоростта и времето, трябва да притежават указаната в точки от „а“ до „е“ на таблица 2 точност на измерване. Таблица 2 Изисквана точност на измерванията
Валовете на стенда трябва да бъдат чисти, сухи и без нищо, което би могло да предизвика приплъзване на гумата. 5.3.2. Регулиране на инерционната маса 5.3.2.1. Еквивалентната инерционна маса на динамометричния стенд трябва бъде равна на еквивалентната инерционна маса на инерционния маховик mfi, която е по-близка до реалната маса на мотоциклета ma. Реалната маса ma отговаря на сумата от въртящата се маса на предното колело mrf, и на общата маса на мотоциклета, включително водача и инструментите, измерена по време на изпитването на път. Еквивалентната инерционна маса mi може също така да се изчисли въз основа на данните в таблица 3. Стойността на mrf може в зависимост от случая да бъде измерена или изчислена в килограми, или да се приеме за равна на 3 % от m. Ако реалната маса ma не може да бъде равна на еквивалентната инерционна маса на инерционния маховик mi, така че референтното съпротивление при движение F* да бъде еквивалентно на съпротивлението при движение FE, което трябва да се приложи върху динамометричния стенд, времето на отрицателно ускорение при свободен ход ΔTE може да бъде изменено пропорционално на общата маса по време на референтното отрицателно ускорение при свободен ход ΔTroad, с помощта на следните уравнения:
с
и където:
5.3.3. Преди изпитването динамометричният стенд трябва да бъде загрят, за да се стабилизира силата на триене Ff. 5.3.4. Налягането на гумите трябва да бъде приведено в съответствие с указанията на производителя или с налягането, при което се изравнява скоростта на мотоциклета по време на изпитването на път и скоростта на мотоциклета, получена върху динамометричния стенд. 5.3.5. Мотоциклетът, който се изпитва, трябва да бъде загрят върху динамометричния стенд при същите условия, както при изпитването на път. 5.3.6. Процедури по регулиране на динамометричния стенд Натоварването върху динамометричния стенд FE, като се има предвид неговата конструкция, е съставено от общата загуба при триене Ff (която съответства на сбора от съпротивлението при триене при въртене на динамометричния стенд и на съпротивлението при търкаляне на гумите и от съпротивлението при триене на въртящите се части на системата за управление на мотоциклета) и от спирателното усилие на блока за поглъщане на енергия (pau) Fpau, както се показва със следното уравнение:
Референтното челно съпротивление F*, посочено в точка 5.2.3., трябва да се възпроизведе върху динамометричния стенд в зависимост от скоростта на мотоциклета, а именно:
5.3.6.1. Общата загуба при триене Ff върху динамометричния стенд трябва да бъде измерена с помощта на метода, посочен в раздели 5.3.3.1.1. и 5.3.3.1.2. 5.3.6.1.1. Управление посредством динамометричния стенд Този метод се прилага само към динамометрични стендове, които могат да управляват мотоциклет. Мотоциклетът трябва да се управлява от динамометричния стенд с постоянната референтна скорост v0, при включена трансмисия и двигател с отцепен съединител. Общата загуба при триене Ff(v0) се извежда от усилието, прилагано на динамометричния стенд. 5.3.6.1.2. Пробег на свободен ход без поглъщане Методът за измерване на времето на отрицателно ускорение при движение на свободен ход служи за изчисляване на общата загуба при триене Ff. Извършеният от мотоциклета пробег на свободен ход трябва да се направи върху динамометричния стенд според процедурата, описана от 5.1.9.1. до 5.1.9.4., без никакво поглъщане от динамометричния стенд, като е необходимо да се измери времето на отрицателното ускорение при свободен ход Δti, което съответства на референтната скорост v0. Това измерване трябва да се извърши минимум три пъти, като средното време на отрицателно ускорение при движение на колелото на свободен ходтрябва да се изчисли по следната формула:
Общата загуба при триене при референтната скорост v0, Ff(v0), се изчислява, както следва:
5.3.6.2. Усилието Fpau(v0), погълнато от динамометричния стенд при референтната скорост (v0), се получава като се извади Ff(v0) от референтното челно съпротивление F*(v0):
5.3.6.3. В зависимост от своя тип динамометричният стенд трябва да бъде регулиран в съответствие с един от методите, описани в раздели 5.3.6.3.1. до 5.3.6.3.4. 5.3.6.3.1. Динамометричен стенд с полигонална функция При динамометричен стенд с полигонална функция, в който характеристиките на поглъщане се определят от стойностите на натоварване при различни скорости, като точки за регулиране се избират минимум три от указаните скорости, между които е и референтната скорост. Във всяка една от тези точки динамометричният стенд трябва да бъде регулиран в зависимост от стойността на Fpau(vj), получена съгласно 5.3.6.2. 5.3.6.3.2. Динамометричен стенд, контролиран посредством коефициенти
5.3.6.3.3. Динамометричен стенд с полигонален цифров регулатор F*
5.3.6.3.4. Динамометричен стенд с цифров регулатор на коефициенти f*0 и f*2
5.3.7. Проверка на динамометричния стенд 5.3.7.1. Непосредствено след първоначалното регулиране времето на отрицателното ускорение при свободен ход ΔtЕ върху динамометричния стенд, което съответства на референтната скорост v0, трябва да бъде измерено по процедурата, описана от 5.1.9.1. до 5.1.9.4. Измерването трябва да се проведе минимум три пъти, а средното време на отрицателно ускорение при колело на свободен ход ΔtE трябва да се изчисли въз основа на резултатите. 5.3.7.2. Съпротивлението при движение, установено при референтната скорост FE(v0) върху динамометричния стенд, се изчислява с помощта на следното уравнение:
където:
5.3.7.3. Грешката при регулиране, ε, се изчислява, както следва:
5.3.7.4. Необходимо е да се пренастрои динамометричният стенд, ако грешката при регулиране не отговаря на следните критерии:
5.3.7.5. Описаната процедура в раздели 5.3.4.1. до 5.3.4.3 трябва да бъде повтаряна, докато грешката при регулиране започне да отговаря на горните критерии. 5.4. Регулиране на динамометричния стенд с помощта на таблицата за челно съпротивление Динамометричният стенд може да бъде регулиран по-скоро въз основа на данните от таблицата за съпротивление при движение, отколкото въз основа на съпротивлението при движение, получено по метода на пробег на колело на свободен ход. С този метод, предвиждащ използването на таблицата, динамометричният стенд трябва да бъде регулиран в зависимост от референтната маса, независимо от специфичните характеристики на мотоциклета. Инерционната маса, еквивалентна на инерционния маховик mfi, трябва да бъде еквивалентната инерционна маса mi, указана в таблица 3. Динамометричният стенд трябва да бъде регулиран според съпротивлението на търкаляне на предното колело „а“ и коефициента на аеродинамично съпротивление „b“, указани в таблица 3. Таблица 3 (2) Еквивалентна инерционна маса
5.4.1. Регулиране на съпротивлението при движение върху динамометричния стенд с помощта на таблицата за съпротивление при движение Челното съпротивление върху динамометричния стенд FE трябва да се определи с помощта на следното уравнение:
където:
Референтното челно съпротивление F* трябва да бъде равно на челното съпротивление, получено от таблицата за челно съпротивление FT, защото няма да бъде необходимо извършване на корекция, за да се вземат под внимание референтните условия на околната среда. 5.4.2. Указана скорост за динамометричния стенд Съпротивленията при движение върху динамометричния стенд трябва да бъдат проверени при указаната скорост v. Необходимо е да се проверят минимум четири указани скорости, включително и референтната/те скорост/и. Диапазонът на указаните скорости (интервалът между максималната и минимална скорости) трябва да бъде разширен до двете крайни стойности на референтната скорост или до границите на диапазона на референтната скорост, ако има повече от една такава скорост, като това разширение става най-малко с Δv, както е определено в 5.1.6. Указаните скорости, включително референтната/те скорост/и, не трябва да се различават с повече от 20 км/ч и интервалът между тях трябва да бъде същият. 5.4.3. Проверка на динамометричния стенд 5.4.3.1. Непосредствено след първоначалното регулиране трябва да бъде измерено времето на отрицателното ускорение при колело на свободен ход върху динамометричния стенд, което съответства на указаната скорост. Мотоциклетът не трябва да бъде поставен върху динамометричния стенд по време на измерването на времето на отрицателното ускорение при колело на свободен ход. Когато скоростта на динамометричния стенд надвиши максималната скорост на изпитвателния цикъл, е необходимо да се започне измерването на времето на отрицателно ускорение при свободен ход. Измерването трябва да се проведе минимум три пъти, а средното време на отрицателно ускорение при колело на свободен ход ΔtE трябва да се изчисли въз основа на получените резултати. 5.4.3.2. Установеното съпротивление при движение FE(vj) при указаната скорост върху динамометричния стенд се изчислява с помощта на следното уравнение:
5.4.3.3. Грешката при регулиране при указаната скорост, ε, се изчислява, както следва:
5.4.3.4. Необходимо е да се пренастрои динамометричният стенд, ако грешката при регулиране не отговаря на следните критерии:
Описаната процедура от раздели 5.3.3.1. до 5.4.3.3- трябва да бъде повтаряна, докато грешката при регулиране влезе в рамките на изискванията. 5.5. Привеждане на двуколесния или триколесния мотоциклет до температурата на околната среда
5.6. Еталониране на апаратурата за анализ 5.6.1. Еталониране на анализаторите Посредством изходния разходомер и изходния манометър, монтирани върху всяка бутилка, към анализатора се изпраща количеството газ с определеното налягане, необходимо за правилната работа на уредите. Уредът се регулира, за да показва като стабилизирана стойност стойността, указана върху еталонната газова бутилка. Въз основа на регулировката, направена с бутилката, когато тя е с максимално съдържание, се установява кривата на отклоненията на уреда в зависимост от съдържанието на различните използвани еталонни газови бутилки. За периодичното еталониране на анализатора на йонизиране на пламък, което трябва да се извършва най-малко един път месечно, трябва да се използват смеси от въздух и пропан (или хексан) с номинални концентрации на въглеводород, равни на 50 % и на 90 % от пълната скала. За периодичното еталониране на анализаторите от недисперсивен тип с поглъщане в инфрачервения спектър, трябва да се извърши измерване на смесите с азот и, респективно с СО и СО2, с номинални концентрации от 10 %, 40 %, 60 %, 85 % и 90 % от пълната скала. За еталонирането на анализатора на NOx с химическа луминесценция трябва да се използват смеси на азотисти окиси (N2O), разтворени в азот, с номинална концентрация от 50 % и 90 % от пълната скала. За контролното еталониране, което се извършва преди всяка серия от изпитвания, при трите типа анализатори трябва да се използват смеси, които съдържат газовете, на които ще се извършва анализ, с концентрация равна на 80 % от пълната скала. Може да се използва устройство за разреждане за довеждане на еталониращ газ с концентрация от 100 % до изискваната концентрация. 6. ПРОЦЕДУРА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ИЗПИТАНИЯТА ВЪРХУ ДИНАМОМЕТРИЧНИЯ СТЕНД 6.1. Специални условия за изпълнение на цикъла 6.1.1. Температурата в помещението на динамометричния стенд трябва да бъде в границите между 20 °С и 30 °С по време на цялото изпитване и да бъде възможно най-близка до тази на помещението, в което двуколесният или триколесният мотоциклет се привежда към температурата на околната среда. 6.1.2. По време на изпитването двуколесният или триколесният мотоциклет трябва да бъде в напълно хоризонтално положение, за да се избегне неправилно подаване на горивото. 6.1.3. По време на цялото изпитване пред мотоциклета трябва да се постави един вентилатор за охлаждане с променлива скорост, който да насочва охлаждащия въздух към мотоциклета, така че да симулира реалните условия на работа. Скоростта на въртене на вентилатора трябва да бъде такава, че в диапазона на работа между 10 и 50 км/ч, линейната скорост на въздуха на изхода на вентилатора да е равна на съответната скорост на вала с допуск от ± 5 км/ч. При скорости, които надвишават 50 км/ч, линейната скорост на въздуха трябва да бъде равна на съответната скорост на вала с допуск от ± 10 %. При скорости на вала, които не надвишават 10 км/ч, линейната скорост на въздуха може да бъде нулева. Споменатата по-горе скорост на въздуха трябва да се определи като средна стойност от девет точки на измерване, разположени в центъра на всеки правоъгълник, който разделя крайното сечение на нагнетяващия вентилатор на девет части (тоест то се разделя на три равни части по хоризонтала и по вертикала). Всяка стойност, измерена в тези девет точки, трябва да отговаря с точност до 10 % на тяхната средна стойност. Изходът на нагнетяващия вентилатор трябва да има площ минимум от 0,4 м2, а долният му край трябва да е разположен на разстояние между 5 и 20 см над земята. Крайното сечение на вентилатора трябва да бъде перпендикулярно на надлъжната ос на мотоциклета, а разстоянието по отношение на предния край на мотоциклета трябва да бъде между 0,3 и 0,45 м. Устройството за измерване на линейната скорост на въздуха трябва да се намира на разстояние между 0 и 20 см от изходния отвор на въздуха. 6.1.4. За да се контролира валидността на извършените цикли, по време на изпитването се записва скоростта в зависимост от времето. 6.1.5. Температурата на водата за охлаждане и на маслото в картера на двигателя могат да бъдат записвани. 6.2. Пускане в ход на двигателя
6.3. Използване на стартер с ръчно управление Стартерът трябва да се изключи от веригата възможно най-бързо и по принцип преди ускорението от 0 до 50 км/ч. Ако това предписание не може да се спази, се посочва моментът на ефективното му затваряне. Стартерът се регулира в съответствие с указанията на производителя. 6.4. Работа на свободен ход 6.4.1. Скоростна кутия с ръчно управление
6.4.2. Скоростна кутия с полуавтоматично управление Прилагат се указанията на производителя за кормуване при градски условия или, ако липсват такива, се прилагат предписанията, които се отнасят за скоростни кутии с ръчно управление. 6.4.3. Скоростна кутия с автоматично управление Селекторът не трябва да бъде задействан по време на цялото изпитване, освен ако производителят не е предписал друго. В този случай се прилага процедурата, предвидена за скоростните кутии с ръчно управление. 6.5. Ускорения
6.6. Отрицателно ускорение
6.7. Стабилизирани скорости
7. ПРОЦЕДУРА ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ, АНАЛИЗ И ИЗМЕРВАНЕ НА ОБЕМА НА ЕМИСИИТЕ 7.1. Операции, извършвани преди първоначалното пускане в ход на двуколесния или триколесния мотоциклет
7.2. НаЧало на опЕраЦиитЕ по взЕманЕ на проби и измЕрванЕ на обЕм
7.3. Край на операциите по вземане на проби и измерване на обем
7.4. Анализ на пробите, съдържащи се в торбичките
7.5. Измерване на изминатото разстояние Реално изминатото разстояние S, изразено в км, се получава като се умножи броят на отчетените обороти върху тотализиращия оборотомер (раздел 4.1.1.) по размера на развивката на вала. 8. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО НА ОТДЕЛЕНИТЕ ЗАМЪРСЯВАЩИ ГАЗОВЕ 8.1. Масата на въглеродния окис, отделен по време на изпитването, се определя по следната формула:
където:
8.2. Масата на неизгорелите въглеводороди, отделена с отработените газове от двуколесния или триколесния мотоциклет по време на изпитването, се определя с помощта на следната формула:
където:
8.3. Масата на азотните окиси, отделена с отработените газове на двуколесния или триколесния мотоциклет по време на изпитването, се определя с помощта на следната формула:
където:
8.4. DF е коефициент, който се изразява със следната формула:
където:
Поддопълнение 1а КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЦИКЛИТЕ НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ИЗПИТВАНИЯ ОТ ТИП I Оперативен цикъл при провеждане на елементарен цикъл за кормуване при градски условия на динамометричен стенд (виж допълнение 1, раздел 2.1.) Оперативен цикъл при провеждане на елементарен цикъл за кормуване при градски условия при изпитване от тип I (виж допълнение 1, подраздел 1) Оперативен цикъл при провеждане на цикъл за кормуване при извънградски условия на динамометричен стенд
Оперативен цикъл при провеждане на цикъл за кормуване при извънградски условия при изпитване от тип I [Виж Допълнение 1, раздел 3 от приложение III към Директива 91/441/ЕИО (3)] |
(1) Отнася се за допълнителни маси, които могат да бъдат евентуално заменени от електронно устройство, при условие че се докаже еквивалентността на резултатите.
(2) Ако максималната скорост на едно превозно средство, така, както е заявена от производителя, не надвишава 130 км/ч, и тази скорост не може да бъде достигната върху динамометричния стенд с характеристиките на стенда за изпитване, указани в таблица 3 на допълнение А, коефициентът b трябва да бъде променен, за да се достигне до максималната скорост.
(3) ОВ L 242, 30.8.1991 г., стр. 1.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
В Приложение VII към Директива 2002/24/ЕО, раздел 2.2. се заменя със следния текст:
“