09/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

75

32003L0049

L 157/49

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2003/49/ЕО НА СЪВЕТА

от 3 юни 2003 година

относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави-членки

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 94 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че:

(1)

В единен пазар, който притежава характеристиките на вътрешен пазар, транзакциите между дружества от различни държави-членки не следва да бъдат подложени на по-неблагоприятни от условия от тези, приложими към транзакциите между дружества от една и съща държава-членка.

(2)

Това изискване понастоящем не се спазва по отношение на плащанията на лихви и роялти; национални данъчни законодателства, комбинирани, когато е уместно, с двустранни или многостранни споразумения, не могат винаги да гарантират, че е избегнато двойното данъчно облагане и тяхното приложение често е свързано с обременителни административни формалности и проблеми с паричния поток за засегнатите дружества.

(3)

Необходимо е да се гарантира, че плащанията на лихви и роялти се облагат с данъци еднократно в една държава-членка.

(4)

Премахването на данъците върху плащанията на лихви и роялти в държавата-членка, където възникват, независимо дали се събират чрез удържането им при източника или чрез определянето им на базата на данъчни декларации, се явява най-подходящото средство за елиминиране на гореспоменатите формалности и проблеми и за гарантиране на уеднаквяването на данъчните условия за вътрешните и трансграничните операции. Особено необходимо е да се премахнат такива данъци по отношение на плащания, които се извършват между свързани дружества от различни държави-членки, както и между места на стопанска дейност на такива дружества.

(5)

Режимът следва да се прилага само към размера, ако има такъв, на плащанията на лихви и роялти, който би бил договорен от платеца и бенефициера при отсъствието на специални взаимоотношения.

(6)

Освен това е необходимо да не се пречи на държавите-членки да предприемат необходимите мерки за борба с измамите или злоупотребите.

(7)

На Гърция и Португалия следва да им бъде разрешен, по бюджетни причини, преходен период, за да могат те постепенно да намаляват данъците, независимо дали се събират чрез удържането им при източника, или чрез определянето им на базата на данъчни декларации, върху плащанията на лихви и роялти, докато стане възможно прилагането на разпоредбите на член 1.

(8)

На Испания, която е пуснала в действие план за повишаване на испанския технологичен потенциал, по бюджетни причини следва да ѝ бъде разрешен преходен период, по време на който да не прилага разпоредбите на член 1 за роялтите.

(9)

Необходимо е Комисията да докладва на Съвета за спазването на разпоредбите на директивата три години след датата, на която тя трябва да бъде транспонирана, особено с оглед разширяване на нейната сфера на действие до други дружества или предприятия, както и с оглед преразглеждане обхвата на определението за лихви и роялти в изпълнение на необходимото сходство на разпоредбите относно лихвите и роялтите в националното законодателство и в двустранните и многостранните договори за двойното данъчно облагане.

(10)

Тъй като целта на предлаганото действие, а именно въвеждане на обща система за данъчно облагане, приложима към плащанията на лихви и роялти на свързаните дружества от различни държави-членки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и поради тази причина може да бъде по-добре постигната на ниво Общност, Общността може да приеме мерки съгласно принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалността, установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложно поле и процедура

1.   Плащания на лихви и роялти в държава-членка се освобождават от всякакви данъци, налагани върху такива плащания в тази държава, независимо дали се събират чрез удържането им при източника или чрез определянето им на базата на данъчни декларации, при условие че бенефициерът на лихвите или роялтите е дружество от друга държава-членка или е място на стопанска дейност в друга държава-членка на дружество от държава-членка.

2.   Плащане, направено от дружество на държава-членка или от място на стопанска дейност в друга държава-членка, се счита за възникнало в тази държава-членка, наричана по-долу „държава източник“.

3.   Място на стопанска дейност се третира като платец на лихви или роялти, само доколкото тези плащания представляват данъчно признат разход за мястото на стопанска дейност в държавата-членка, в която то се намира.

4.   Дружество от държава-членка се третира като бенефициер на плащанията на лихви или роялти, само ако получава тези плащания в своя полза, а не като посредник, като например представител, фидуциарен собственик или пълномощник, за друго лице.

5.   Място на стопанска дейност се третира като бенефициер на лихви или роялти в следните случаи:

а)

ако вземането по дълг, правото или използването на информация, по отношение на които възникват плащания на лихви или роялти, са ефективно свързани с това място на стопанска дейност; и

б)

ако плащанията на лихви или роялти представляват доход, по отношение на който това място на стопанска дейност се облага в държавата-членка, в която се намира, с някои от данъците, посочени в член 3, буква а), iii), или в Белгия — с „impôt des non-résidents/belasting der niet-verblijfhouders“, или в Испания — с „Impuesto sobre la Renta de no Residentes“, или с данък, който е идентичен, или който по същество е подобен, и който се налага след датата на влизане в сила на настоящата директива в допълнение към или вместо тези съществуващи данъци.

6.   Когато място на стопанска дейност на дружество от държава-членка се третира като платец или като бенефициер на лихви или роялти, никоя друга част от дружеството не се третира като платец или бенефициер на тези лихви или роялти за целите на настоящия член.

7.   Този член се прилага само ако дружеството, което е платец, или дружеството, чието място на стопанска дейност се третира като платец, на лихви или роялти, е свързано дружество на дружеството, което е бенефициер, или чието място на стопанска дейност се третира като бенефициер на тези лихви или роялти.

8.   Този член не се прилага, когато лихвите или роялтите се плащат от или на място на стопанска дейност на дружество от държава-членка, което се намира в трета страна, и дейност на дружеството се извършва изцяло или частично чрез това място на стопанска дейност.

9.   Нищо в настоящия член не препятства една държава-членка да вземе под внимание, при прилагане на данъчните си закони, лихвите и роялтите, получени от нейни дружества, от места на стопанска дейност на нейни дружества или от места на стопанска дейност, които се намират в тази държава-членка.

10.   Една държава-членка има възможност да не прилага настоящата директива спрямо дружество от друга държава-членка или място на стопанска дейност на дружество от друга държава-членка, когато условията, определени в член 3, буква б), не са били изпълнявани в продължение на две години непрекъснато.

11.   Държавата източник може да изисква изпълнението на изискванията, предвидени в настоящия член и в член 3, да бъде доказано с удостоверение в момента на плащането на лихвите или роялтите. Ако изпълнението на изискванията, предвидени в настоящия член, не бъде удостоверено в момента на плащането, държавата-членка е свободна да иска удържане на данък при източника.

12.   Държавата източник може да постави като условие за освобождаване от данъци съгласно настоящата директива това, че тя е издала решение, което понастоящем разрешава освобождаване след удостоверяване на изпълнението на условията, предвидени в настоящия член и член 3. Решение за освобождаване от данъци се издава в срок най-късно до три месеца след удостоверяването, и след като такава допълнителна информация, която държавата източник може да поиска, бъде предоставена. Решението е валидно за срок най-малко една година след издаването му.

13.   За целите на параграфи 11 и 12 удостоверението, което трябва да бъде представено във връзка с всеки договор за плащане, е валидно за период най-малко една година, но не повече от три години от датата на издаване и съдържа следната информация:

а)

доказателство за седалището за данъчни цели на дружеството получател и, когато е необходимо, за съществуването на място на стопанска дейност, удостоверено от данъчния орган на държавата-членка, в която дружеството получател се е установило за данъчни цели, или в която се намира мястото на стопанска дейност;

б)

удостоверение за качеството на бенефициер в лицето на дружеството получател, съгласно параграф 4, или наличието на условия, съгласно параграф 5, когато място на стопанска дейност е получателят на плащането;

в)

за дружеството получател изпълнение на изискванията съгласно член 3, буква а), iii);

г)

минимално участие или критерий за минимално участие с право на глас съгласно член 3, буква б);

д)

периодът, в който участието по буква г) е съществувало.

Освен това държавите-членки могат да изискват посочване на правното основание за плащанията съгласно договора (например договор за заем или лицензионен договор).

14.   Ако изискванията за освобождаване не бъдат изпълнени, дружеството получател или мястото на стопанска дейност незабавно информират дружеството платец или мястото на стопанска дейност и, ако държавата източник изисква това — компетентния орган на тази държава.

15.   Ако на дружеството платец или на мястото на стопанска дейност е удържан данък при източника, от който трябва да бъдат освободени съгласно настоящия член, може да бъде отправено искане за връщане на този данък при източника. Държавата-членка може да изисква информацията, определена в параграф 13. Заявлението за връщане трябва да се представи в определения срок. Този срок е най-малко две години от датата на плащане на лихвата и роялтите.

16.   Държавата източник връща надвзетия при източника данък в срок от една година след надлежно получаване на заявлението и на такава допълнителна информация, каквато би сметнала за разумно да поиска. Ако данъкът, удържан при източника, не бъде върнат в този срок, дружеството получател или мястото на стопанска дейност имат право, след изтичането му, на лихва върху данъка с процент, съответстваща на основния лихвен процент, който се прилага в подобни случаи съгласно местното законодателство на държавата източник.

Член 2

Определения за лихва и роялти

За целите на настоящата директива:

а)

„лихва“ означава доход от вземания по дългове от всякакъв вид, обезпечени или не с ипотека и, даващи или не право на участие в печалбите на длъжника, и по-специално, доход от ценни книжа и доход от облигации или ценни книжа с фиксиран лихвен процент, включително премии, свързани с такива ценни книжа, облигации или ценни книжа с фиксиран лихвен процент; неустойките за просрочено плащане не се считат за лихва;

б)

„роялти“ означава всяко плащане, получено като възнаграждение за използването или за правото на използване на авторското право върху литературни и художествени произведения или научни трудове, включително кинематографични филми и софтуер, всеки патент, марка, дизайн или модел, скица, тайна формула или процес, или за промишлена, търговска или научна информация; плащане за използването или правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване се счита за роялти.

Член 3

Определения за дружество, свързано дружество и място на стопанска дейност

За целите на настоящата директива:

а)

„дружество от държава-членка“ означава всяко дружество:

i)

което приема една от формите, изброени в приложението към настоящата директива; и

ii)

което, съгласно данъчните закони на дадена държава-членка, се счита за утановено в тази държава-членка и, по смисъла на конвенцията за двойно данъчно облагане на доходите, подписана с трета страна, не се счита за установена за данъчни цели извън Общността; и

iii)

което е предмет на данъчно облагане с един от следните данъци без освобождаване, или с данък, който е идентичен или подобен, и който се налага след датата на влизане в сила на настоящата директива като допълнение към или вместо тези съществуващи данъци:

—

impôt des sociétés/vennootschapsbelasting в Белгия,

—

selskabsskat в Дания,

—

Körperschaftsteuer в Германия,

—

Φόρος εισοδήματος νομικών προσώπων в Гърция,

—

impuesto sobre sociedades в Испания,

—

impôt sur les sociétés във Франция,

—

корпоративен данък в Ирландия,

—

imposta sul reddito delle persone giuridiche в Италия,

—

impôt sur le revenu des collectivités в Люксембург,

—

vennootschapsbelasting в Нидерландия,

—

Körperschaftsteuer в Австрия,

—

imposto sobre o rendimento da pessoas colectivas в Португалия,

—

yhteisöjen tulovero/inkomstskatten för samfund във Финландия,

—

statlig inkomstskatt в Швеция,

—

корпоративен данък в Обедеиненото кралство;

б)

едно дружество е „свързано дружество“ на второ дружество, ако са налице следните условия:

i)

първото дружество има пряко минимално участие в размер на 25 % в капитала на второто дружество, или

ii)

второто дружество има пряко минимално участие в размер на 25 % в капитала на първото дружество, или

iii)

третото дружество има пряко минимално участие в размер на 25 % в капитала и на първото, и на второто дружество.

Участията могат да включват само дружества, установени на територията на Общността.

Държавите-членки обаче имат възможност да заместят критерия за минимално участие в капитала с този за минимално участие с право на глас;

в)

„място на стопанска дейност“ означава фиксирано място на дейност в държава-членка, откъдето се ръководи цялата или част от дейността на дружество от друга държава-членка.

Член 4

Изключване на плащания под формата на лихви или роялти

1.   Държавата източник не е задължена да гарантира предимствата от настоящата директива в следните случаи:

а)

плащания, които се третират като разпределение на печалба или като изплащане на капитал съгласно законите на държавата източник;

б)

плащания от искове по дългове, които водят до право на участие в печалбите на длъжника;

в)

плащания от искове по дългове, които дават право на кредитора да замени своето право на лихва за право на участие в печалбите на длъжника;

г)

плащания от искове по дългове, при които няма клауза за връщане на главницата, или когато сумата е дължима след повече от 50 години след датата на емитирането.

2.   Когато поради специалните взаимоотношения между платеца и бенефициера на лихвите или роялтите или между един от тях и някое друго лице, сумата на лихвите или роялтите надвишава сумата, която би била договорена между платеца и бенефициера в отсъствието на такива взаимоотношения, разпоредбите на настоящата директива се прилагат само към последната сума, ако има такава.

Член 5

Измами и злоупотреби

1.   Настоящата директива не препятства прилагането на разпоредбите на националното право или на тези, базирани на споразумения, необходими за предотвратяването на измами или злоупотреби.

2.   Държавите-членки могат, при транзакции, основният мотив или един от основните мотиви на които, е данъчна измама, избягване на данъчно облагане или данъчна злоупотреба, да отнемат предимствата по настоящата директива или да откажат да я приложат.

Член 6

Преходни правила за Гърция, Испания и Португалия

1.   Гърция и Португалия се оправомощават да не прилагат разпоредбите на член 1 до датата на прилагане, посочена в член 17, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно облагането с данъци на доходите от спестявания под формата на плащания на лихви (4). По време на преходния период от осем години, който започва на гореупоменатата дата, ставката на данъка върху плащания на лихви или роялти, извършени към свързани дружества на друга държава-членка или към място на стопанска дейност в друга държава-членка на свързано дружество на държава-членка, не трябва да превишава 10 % през първите четири години и 5 % — през последните четири години.

Испания се оправомощава, само що се отнася до роялтите, да не прилага разпоредбите на член 1 до датата на прилагане, посочена в член 17, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/48/ЕО. По време на преходния период от шест години, който започва на гореспоменатата дата, ставката на данъка върху плащане на роялти, извършени към свързано дружество на друга държава-членка или към място на стопанска дейност в друга държава-членка на свързано дружество на държава-членка, не трябва да превишава 10 %.

Все пак преходните правила остават предмет на постоянно приложение на всяка данъчна ставка, по-ниска от тези, посочени в първа и втора алинея, които са резултат от двустранни споразумения, сключени между Гърция, Испания или Португалия и други държави-членки. Преди края на някой от преходните периоди, посочени в настоящия параграф, Съветът може да вземе единодушно решение по предложение на Комисията за възможно удължаване срока на упоменатите преходни периоди.

2.   Когато дружество от държава-членка или място на стопанска дейност, разположено в тази държава-членка, на дружество от държава-членка:

—

получи лихви или роялти от свързано дружество от Гърция или Португалия,

—

получи роялти от свързано дружество от Испания,

—

получи лихви или роялти от седалище на свързано дружество на държава-членка, разположено в Гърция или Португалия, или

—

получи роялти от седалище на свързано дружество от държава-членка, разположено в Испания,

първата държава-членка разрешава сума, равна на данъка, платен в Гърция, Испания или Португалия съгласно параграф 1 върху този доход, да бъде приспадната от данъка върху дохода на дружеството или мястото на стопанска дейност, които получават този доход.

3.   Намалението, предвидено в параграф 2, не трябва да надвишава по-ниската от двете суми, а именно:

а)

данъка, платим в Гърция, Испания или Португалия върху такъв доход, на основание на параграф 1, или

б)

тази част от данъка върху дохода на дружеството или мястото на стопанска дейност, които получават лихвите или роялтите, изчислена преди разрешението за намаляване, която се прилага към тези плащания съгласно националното законодателство на държавата-членка, от която е дружеството, или в която е разположено мястото на стопанска дейност.

Член 7

Изпълнение

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 1 януари 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство в областта, регулирана от настоящата директива, както и за таблицата на съответствието между разпоредбите на настоящата директива и приетите национални разпоредби.

Член 8

Преразглеждане

До 31 декември 2006 г. Комисията докладва на Съвета за изпълнението на настоящата директива, и по-специално с оглед разширяването на нейния обхват до дружества и предприятия, различни от тези, посочени в член 3 и в приложението.

Член 9

Клауза за ограничаване

Настоящата директива не засяга прилагането на такива разпоредби на националното законодателство и на споразумения, които са извън разпоредбите на настоящата директива и са предназначени да премахнат или облекчат двойното данъчно облагане на лихвите и роялтите.

Член 10

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 3 юни 2003 година.

За Съвета

Председател

N. CHRISTODOULAKIS

(1)  ОВ С 123, 22.4.1998 г., стр. 9.

(2)  ОВ С 313, 12.10.1998 г., стр. 151.

(3)  ОВ С 284, 14.9.1998 г., стр. 50.

(4)  ОВ L 157, 26.6.2003 г., стр. 38.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на дружествата, предмет на член 3, буква a) от настоящата директива

а)

дружества по белгийското законодателство, известни като: „naamloze vennootschap/société anonyme, commanditaire vennootschap op aandelen/société en commandite par actions, besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid/société privée à responsabilité limitée“ и тези организации, учредени съгласно публичното право, които осъществяват дейността си съгласно частното право;

б)

дружества по датското законодателство, известни като: „aktieselskab“ и „anpartsselskab“;

в)

дружества по немското законодателство, известни като: „Aktiengesellschaft, Kommanditgesellschaft auf Aktien, Gesellschaft mit beschräenkter Haftung“ и „bergrechtliche Gewerkschaft“;

г)

дружества по гръцкото законодателство, известни като: „ανώνυμη εταιρíα“;

д)

дружества по испанското законодателство, известни като: „sociedad anónima, sociedad comanditaria por acciones, sociedad de responsabilidad limitada“ и тези организации, учредени съгласно публичното право, които осъществяват дейността си съгласно частното право;

е)

дружества по френското законодателство, известни като: „société anonyme, société en commandite par actions, société à responsabilité limitée“ и промишлени и търговски публични дружества и предприятия;

ж)

дружества по ирландското законодателство, известни като: „public companies limited by shares or by guarantee, private comtpanies limited by shares or by guarantee“, организации, регистрирани съгласно the Industrial and Provident Societies Act или строителни кооперации, регистрирани съгласно the Building Societies Acts;

з)

дружества по италианското законодателство, известни като: „società per azioni, società in accomandita per azioni, società a responsabilità limitata“ и публични и частни правни субекти, извършващи промишлена и търговска дейност;

и)

дружества по законодателството на Люксембург, известни като: „société anonyme, société en commandite par actions y société à responsabilité limitée“;

й)

дружества по нидерландското законодателство, известни като: „naamloze vennootschap y besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“;

к)

дружества по австрийското законодателство, известни като: „Aktiengesellschaft“ и „Gesellschaft mit beschränkter Haftung“;

л)

търговски дружества или дружества, учредени съгласно гражданското право, които имат търговска форма, кооперативи и публични предприятия, учредени съгласно португалското право;

м)

дружества по финландското право, известни като: „osakeyhtiö/aktiebolag, osuuskunta/andelslag, säästöpankki/sparbank“ и „vakuutusyhtiö/försäkringsbolag“;

н)

дружества по шведското право, известни като: „aktiebolag“ и „försäkringsaktiebolag“;

o)

дружества, учредени съгласно правото на Обединеното кралство.