03/ 52

BG

Официален вестник на Европейския съюз

35


32003D0896


L 333/94

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 19 декември 2003 година

за даване право на държавите-членки да удължат временните разрешения, издавани за новите активни вещества тиаклоприд, тиаметоксам, хиноксифен, флазасулфурон Spodoptera exigua — nuclear polyhedrosis вирус, спинозад, Giocladium catenulatum, Pseudomonas chlororaphis и индоксакарб

(нотифицирано под номер С(2003) 4851)

(текст от значение за ЕИП)

(2003/896/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), последно изменена с Директива 2003/84/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 8, параграф 1, четвърта алинея от нея,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО през месец септември 1998 г. Обединеното кралство получи заявление от Bayer AG (понастоящем Bayer CropScience) за вписването на активния тиаклоприд в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Решение 2000/181/ЕО на Комисията (3) потвърди, че документацията е пълна и може да се счита, че задоволява като цяло изискванията по приложения II и III към директивата по отношение на данните и информацията.

(2)

Властите на Испания получиха подобно заявление през месец март 1999 г. от Novartis Crop Protection AG (понастоящем Bayer CropScience) относно тиаметоксам. Тази документация бе обявена за пълна с Решение 2000/181/ЕО на Комисията.

(3)

Властите на Обединеното Кралство получиха подобно заявление през месец август 1995 г. от страна на Dow Elanco Europe (понастоящем Dow AgroSciences) относно хиноксифен. Тази документация бе обявена за пълна с Решение 96/457/ЕО на Комисията (4).

(4)

Властите на Испания получиха подобно заявление през месец декември 1996 г. от ISK Biosciences Europe SА относно флазасулфурон. Тази документация бе обявена за пълна с Решение 97/865/ЕО на Комисията (5).

(5)

Властите на Нидерландия получиха подобно заявление през месец юли 1996 г. от Biosys относно Spodoptera exigua — nuclear polyhedrosis вирус. Решение 97/865/ЕО обяви тази документация за пълна.

(6)

Властите на Нидерландия получиха подобно заявление през месец юли 1999 г. от Dow AgroSciences относно спинозад. Тази документация бе обявена за пълна с Решение 2000/210/ЕО на Комисията (6).

(7)

Властите на Финландия получиха подобно заявление през месец май 1998 г. от Kemira Agro Oy относно Gliocladium catenulatum. Тази документация бе обявена за пълна с Решение 1999/392/ЕО на Комисията (7).

(8)

Властите на Швеция получиха подобно заявление през месец декември 1994 г. от Bio Agri AB относно Pseudomonas chlororaphis. Тази документация бе обявена за пълна с Решение 97/248/ЕО на Комисията (8).

(9)

Властите на Нидерландия получиха подобно заявление през месец октомври 1997 г. от Du Pont de Nemours France SA относно индоксакарб. Тази документация бе обявена за пълна с Решение 98/398/ЕО на Комисията (9).

(10)

Потвърждение на пълнотата на документацията бе необходимо, за да стане възможно тя да бъде подробно разгледана и да се даде на държавите-членки възможността да издават временни разрешителни за периоди до три години за продуктите за растителна защита, съдържащи въпросните активни вещества, при съблюдаване на условията, постановени в член 8, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО, и по-специално на условията, отнасящи се до подробната оценка на активното вещество и на продукта за растителна защита с оглед на изискванията, постановени от директивата.

(11)

Въздействието на тези активни вещества върху здравето на човека и околната среда е било оценено в съответствие с разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 4 от Директива 91/414/ЕИО за употребите, предложени от съответните заявители. Докладващите държави-членки представиха проектооценките си пред Комисията на 29 ноември 2000 г. (тиаклоприд), 20 януари 2002 г. (тиаметоксам), 11 октомври 1996 г. (хиноксифен), 1 август 1999 г. (флазасулфурон), 19 ноември 1999 г. (Spodoptera exigua — nuclear polyhedrosis вирус), 1 февруари 2001 г. (спинозад), 16 май 2001 г. (Gliocladium catenulatum), 7 април 1998 г. (Pseudomonas chlororaphis) и 7 февруари 2000 г. (индоксакарб).

(12)

Документите са все още в процес на разглеждане след представянето на проектооценките от съответните докладващи държави-членки и няма да бъде възможно оценяването да приключи в сроковете, предвидени с Директива 91/414/ЕИО на Съвета.

(13)

Тъй като оценката до момента не е установила никакви причини за безпокойство, на държавите-членки би трябвало да се даде възможността да удължат временните разрешения, дадени за продуктите за растителна защита, съдържащи въпросните активни вещества, за срок от 24 месеца, в съответствие с разпоредбите на член 8 от Директива 91/414/ЕИО, така че да се даде възможност да продължи разглеждането на документите. Очаква се оценката и процесът по вземане на решение за евентуално включване в приложение I на всяко едно от въпросните активни вещества да приключат в рамките на 24 месеца.

(14)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавите-членки могат да удължат временните разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи тиаклоприд, тиаметоксам, хиноксифен, флазасулфурон, Spodoptera exigua — nuclear polyhedrosis вирус, спинозад, Giocladium catenulatum, Pseudomonas chlororaphis или индоксакарб за период не повече от 24 месеца от датата на приемането на настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2003 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на комисията


(1)  ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 247, 30.9.2003 г., стр. 20.

(3)  ОВ L 57, 2.3.2000 г., стр. 35.

(4)  ОВ L 189, 30.7.1996 г., стр. 112.

(5)  ОВ L 351, 23.12.1997 г., стр. 67.

(6)  ОВ L 64, 11.3.2000 г., стр. 24.

(7)  ОВ L 148, 15.6.1999 г., стр. 44.

(8)  ОВ L 98, 15.4.1997 г., стр. 15.

(9)  ОВ L 176, 20.6.1998 г., стр. 34.