32003D0031

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

oт 29 ноември 2002 година

за установяване на ревизирани екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността за детергенти за миялни машини и за изменение на Решение 1999/427/ЕО

(нотифицирано под номер С(2002) 4632)

(текст от значение за ЕИП)

(2003/31/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема за присъждане на знака за екомаркировка (1), и по-специално член 6, параграф 1, втора алинея от него,

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За да се присъди екомаркировка на Общността съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000, детергентът за миялни машини следва да попада в продуктовата група „детергенти за миялни машини“, дефинирана в член 2, и следва да съответства на екологичните критерии, посочени в приложението към настоящото решение.

Член 2

Продуктовата група „детергенти за миялни машини“ обхваща всички детергенти, предназначени за употреба само в автоматични домашни миялни машини и всички детергенти, предназначени за употреба в автоматични миялни машини, с които работят професионални ползватели, но подобни на автоматичните домашни миялни машини що се отнася до размера и употребата на машината.

Член 3

За административни цели кодовият номер, предоставен на продуктовата група „детергенти за миялни машини“, е „015“.

Член 4

Член 3 от Решение 1999/427/ЕО се заменя със следното:

Член 5

Настоящото решение се прилага от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2007 г.

Производителите на продукти, попадащи в продуктовата група „детергенти за миялни машини“, на които вече е била присъдена екомаркировка преди 1 януари 2003 г., могат да продължат да използват този етикет до 31 май 2004 г.

На производителите на продукти, попадащи в продуктовата група „детергенти за миялни машини“, които вече са кандидатствали за присъждане на екомаркировка преди 1 януари 2003 г., може да бъде присъдена екомаркировка при условията на Решение 1999/427/ЕО. В тези случаи етикетът може да бъде използван до 31 май 2004 г.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

(1)  ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 167, 2.7.1999 г., стр. 38.

(3)  ОВ L 56, 27.2.2002 г., стр. 33.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Цели на критериите

Тези критерии целят по-специално да допринесат за:

Освен това критериите засилват екологичното съзнание на потребителите. Критериите са определени на нива, които поощряват маркирането на детергентите за миялни машини, които имат слабо влияние върху околната среда.

Оценка и проверка на изискванията

Специфичните изисквания за оценка и проверка са посочени по отношение на всеки критерий.

Когато от заявителя се изисква да представи декларации, документация, анализи, доклади за изпитвания или други свидетелства, за да докаже съответствие с критериите, се приема, че те може да произхождат от заявителя и/или неговия/те доставчик/ци, и/или техния/те доставчик/ци и така нататък, както е подходящо.

Когато е възможно, изпитванията следва да бъдат извършени от лаборатории, които покриват общите изисквания на стандарта EN ISO 17025 или негов еквивалент.

Когато е подходящо, могат да бъдат използвани изпитателни методи, които са различни от тези, посочени за всеки критерий, ако компетентният орган, оценяващ заявлението, приема тяхната еквивалентност.

Когато е подходящо, компетентните органи могат да изискват подкрепящи документи и могат да извършват независими проверки.

Когато е подходящо, заявителят може да използва последващите ревизии на базата данни за съставките на детергентите, когато те са налични.

На компетентните органи се препоръчва да вземат предвид изпълнението на признати схеми за управление на околната среда, като EMAS или ISO 14001, когато оценяват заявленията и извършват мониторинг на съответствието с критериите (забележка: прилагането на такива схеми за управление не е задължително условие).

Мерна единица и референтна доза

Мерната единица, с която следва да се свързват вложените ресурси и произведената продукция, е количеството от продукта, необходимо за измиване на сервиз за 12 души със стандартно замърсяване (както е дефинирано в DIN или ISO стандартите). Препоръчваната от производителя доза за потребителите за нормално замърсени съдове и сервиз за 12 души е взета за референтна доза при стандартни условия, както са изложени в теста IKW за измиващо действие, посочен в критерий 6.

КРИТЕРИИ

1.   Екологична оценъчна матрица

Следните пет параметъра са включени в екологична матрица и са обобщени и оценени като цяло така, както е представено по-долу:

Следната таблица обобщава тези параметри и съответните им оценки, пречките за тяхното отстраняване и техните тегловни фактори. Формулата за изчисляване на оценката за всеки параметър и пречките за отстраняване са дадени подробно по-долу в букви а) - е). Параметрите се изчисляват за всяка съставка чрез отчитане на дозировката за всяко измиване, съдържанието на вода и процента на масата при формулирането и се прибавят за формулирането на всеки продукт.

Оценка и проверка: Следва да се представи точното формулиране на продукта, включително точното химическо описание на съставките (например, идентифициране според IUPAC, CAS №, сума и структурни формули, чистота, тип и процент на примеси, добавки; за смеси, например повърхностноактивни вещества: DID номер, състав и спектър на хомолози на разпространение, изомери и търговски наименования); аналитични свидетелства за състава на повърхностноактивните вещества и точният тонаж на продукта, който се пуска на пазара (докладване на 1 март за предходната година).

а)   Токсичност за водните организми

Токсичността на критичния обем на разреждане (CDVtox) се изчислява за всяка съставка (i) чрез следното уравнение:

където тегло (i) е теглото на съставката за всяка препоръчителна доза, LF е тегловният фактор и LTE е концентрацията на дългосрочния токсичен ефект на съставката. CDVtox се сумира за всяка съставка (i), като по този начин CDVtox за продукта като цяло става:

CDVtox = Σ CDVtox (съставка i)

CDVtox следва да бъде ≤ 200 l/измиване.

Общата оценката CDVtox = (5 – (CDVtox/60)) × 8

Оценка и проверка: Точното формулиране на продукта се предоставя на компетентния орган, заедно с подробностите за изчисленията на CDVtox и съответната обща оценка. За всички съставки в базата данни за съставки на детергенти (DID-списък, виж допълнение I.А) следва да се използват съответните стойности, дадени в списъка DID, и да се посочи кореспондиращият номер на съставката. В случай на нови химикали или допълнителни съставки, които не са изброени в DID-списъка, се следва подходът, описан в допълнение I.Б.

б)   Общо химикали

Общо химикали, в g/измиване, е препоръчаната доза минус съдържанието на вода.

Общо химикали следва да бъдат ≤ 22,5 g/измиване.

Общата оценка (общо химикали) = (15 – (Общо химикали/1,5)) × 3

Оценка и проверка: Точното формулиране на продукта се предоставя на компетентния орган заедно с подробностите за изчисленията за общите химикали и съответната обща оценка.

в)   Фосфати (като STPP – натриев триполифосфат)

Фосфатите са количеството фосфати във формулирането, изчислени като STPP.

Фосфатите следва да бъдат ≤ 10 g/измиване.

Обща оценка (фосфати) = (4 – (фосфати/2,5)) × 2

Оценка и проверка: Точното формулиране на продукта се предоставя на компетентния орган заедно с подробностите за изчисленията за фосфатите и съответната обща оценка.

г)   Аеробна бионеразградима органика (aNBDO)

Аеробна бионеразградима органика е теглото на количеството за едно измиване, в g/измиване, на всички органични съставки, които са аеробно бионеразградими (виж DID-списъка).

аNBDO следва да бъде ≤ 1 g/измиване

Обща оценка (аNBDO) = 4 – (аNBDO/0,25)

Оценка и проверка: Точното формулиране на продукта се предоставя на компетентния орган заедно с подробностите за изчисленията за аNBDO и съответната обща оценка. За всички съставки, включени в DID-списъка (допълнение I.А), се използват съответните данни, дадени в списъка DID. За съставки, които не са включени в DID-списъка, се предоставя съответната информация от литературата или от други източници, или от резултатите от подходящи изпитвания, показващи, че те са аеробно биоразградими. Тестовете за лесна биоразградимост са тези, предвидени в Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (1) и последващите ѝ изменения, и по-специално методите, изложени подробно в приложение V.В4, или техните еквивалентни методи за изпитване на ОИСР 301 А–Е, или еквивалентните им ISO тестове. Принципът „10-дневна пауза“ няма да се прилага. Приемливите нива следва да са 70 % за изпитванията, предвидени в приложения V.В4–А и В4–Б към Директива 67/548/ЕИО (и техните еквивалентни методи за изпитване на ОИСР 301 А и Д тестове, или еквивалентните им ISO тестове), и 60 % за тестовете В4–В, Г, Д и Е (и техните еквивалентни методи за изпитване на ОИСР 301 Б, В, Г и Е, или еквивалентните им ISO тестове).

д)   Анаеробна бионеразградима органика (anNBDO)

Анаеробна бионеразградима органика е теглото на количеството за едно измиване, в g/измиване, на всички органични съставки, които са анаеробно бионеразградими (виж DID-списъка).

аnNBDO следва да бъде ≤ 0,2 g/измиване

Обща оценка (аnNBDO) = (4 – (аnNBDO/0,05)) × 1,5

Оценка и проверка: Точното формулиране на продукта се предоставя на компетентния орган заедно с подробностите за изчисленията за аnNBDO и съответната обща оценка. За всички съставки, включени в списъка DID (допълнение I.А), се използват съответните данни, дадени в списъка DID. За съставки, които не са включени в DID-списъка, се предоставя съответната информация от литературата или от други източници, или от резултатите от подходящи изпитвания, показващи, че те са анаеробно биоразградими. Референтният тест за анаеробна разградимост е ISO 11734, ЕCETOC № 28 (юни 1988 г.), или еквивалентен метод за изпитване, с изискването за 60 % крайна разградимост при анаеробни условия. Методите за изпитване, симулиращи условията в съответна анаеробна среда, могат също да бъдат използвани за документиране, че е била постигната 60 % крайна разградимост при анаеробни условия (виж допълнение I.В).

е)   Обща оценка

Сумата от Оценка (CDVtox) + Оценка (Общо химикали) + Оценка (Фосфати) + Оценка (аNBDO) + Оценка (аnNBDO) следва да бъде ≥ 30.

Оценка и проверка: Точното формулиране на продукта се предоставя на компетентния орган заедно с подробностите за изчисленията за общата оценка.

2.   Биоразградимост на повърхностноактивни вещества

а)   Лесна аеробна биоразградимост

Всяко повърхностноактивно вещество, използвано в продукта, следва да бъде лесно биоразградимо.

Оценка и проверка: Точното формулиране на продукта се предоставя на компетентния орган. DID-списъкът (виж допълнение I.А) посочва дали дадено повърхностноактивно вещество е аеробно биоразградимо, или не (т.е. тези, за които е отбелязано „Д“ в колоната за аеробна биоразградимост, няма да се използват). За повърхностноактивни вещества, които не са включени в DID- списъка, се предоставя съответната информация от литературата или от други източници, или от резултатите от подходящи изпитвания, показващи, че те са аеробно биоразградими. Тестовете за лесна биоразградимост са тези, посочени в Директива 67/548/ЕИО и последващите ѝ изменения, и по-специално методите, изложени подробно в приложение V.В4, или техните еквивалентни методи за изпитване на ОИСР 301 А–Е, или еквивалентните им ISO тестове. Принципът „10-дневна пауза“ няма да се прилага. Приемливите нива са 70 % за изпитванията, предвидени в приложения V.В4–А и В4–Б към Директива 67/548/ЕИО (и техните еквивалентни методи за изпитване на ОИСР 301 А и Д и еквивалентните им ISO тестове), и 60 % за тестовете В4–В, Г, Д и Е (и техните еквивалентни методи за изпитване на ОИСР 301 Б, В, Г и Е и еквивалентните им ISO тестове).

б)   Анаеробна биоразградимост

Всяко повърхностноактивно вещество, използвано в продукта, следва да бъде анаеробно биоразградимо.

Оценка и проверка: Точното формулиране на продукта се предоставя на компетентния орган. DID-списъкът (виж допълнение I.А) посочва дали дадено повърхностноактивно вещество е анаеробно биоразградимо, или не (т.е. тези, за които е отбелязано „Д“ в колоната за анаеробна биоразградимост, няма да се използват). За повърхностноактивни вещества, които не са включени в DID- списъка, се предоставя съответната информация от литературата или от други източници, или от резултатите от подходящи изпитвания, показващи, че те са анаеробно биоразградими. Референтният тест за анаеробна биоразградимост е ISO 11734, ЕCETOC № 28 (юни 1988 г.) или еквивалентен метод за изпитване, с изискването за 60 % крайна разградимост при анаеробни условия. Методите за изпитване, симулиращи условията в съответна анаеробна среда, могат също да бъдат използвани за документиране, че е била постигната 60 % крайна разградимост при анаеробни условия (виж допълнение I.В).

3.   Опасни, вредни или токсични вещества или препарати

4.   Аромати

а)   Нитромускуси и полициклични мускуси

Нитромускуси и полициклични мускуси няма да бъдат включени в продукта нито като част от формулирането, нито като част от някой препарат, включен във формулирането. Това се отнася, наред с другите, за следните:

б)   Кодекс на практиката

Съставките, добавени към продукта като аромат, следва да са били произведени и/или третирани, като се следва кодексът на практиката на Международната асоциация по ароматите.

Оценка и проверка: Точното формулиране на продукта се предоставя на компетентния орган заедно с декларация за съответствие с всяка част а) и б) на този критерий.

5.   Опаковки

Оценка и проверка: Заявителят предоставя на компетентния орган, който преценява заявлението, мостра на опаковката. На компетентния орган се предоставят изчисление на количеството първична опаковка и декларация относно процента на рециклирания материал в картонената опаковка.

6.   Измиващо действие

Продуктът следва да притежава задоволително измиващо действие при препоръчаната дозировка според стандартния тест, разработен от IKW или стандарта EN 50242 (както е изменен по-долу).

Изпитванията се извършват при 55 °С или по-ниска температура.

Оценка и проверка: Докладът за изпитванията се предоставя на компетентния орган. Освен теста IKW или изменената версия на стандарта EN 50242 може да бъде използван друг тест, ако компетентният орган, преценяващ заявлението, приема неговата еквивалентност.

Ако се използва стандартът EN 50242: 1998, се прилагат следните изменения: изпитванията се извършват при 55 °С ± 2 °С със студено предварително измиване без детергент; машината, използвана в изпитването, следва да бъде свързана със студена вода и да побира сервиз за 12 души с измиващ индекс между 3,35 и 3,75; изсушаващата програма на машината следва да се използва, но се преценява само чистотата на съдовете; следва да се използва слаб алкален плакнещ агент в съответствие със стандарта (формула III); утаяването на изплакващия агент следва да е между 2 и 3; дозировката на детергента за измиване на съдове следва да бъде тази, препоръчана от производителя; следва да се извършат три опита при твърдост на водата в съответствие със стандарта; един опит се състои от пет измивания, при които резултатът се отчита след петото измиване, без съдовете да се почистват между измиванията; резултатът следва да е по-добър или идентичен на препоръчителния детергент след петото измиване; за рецептата за препоръчителния детергент (детергент В IEC 436) и изплакващия агент (формула III), виж допълнение Б в стандарта EN 50242: 1998 (тенсидите следва да се съхраняват на хладно място във водонепропускаеми контейнери, ненадхвърлящи 1 kg, и следва да се използват в рамките на три месеца).

7.   Чистота на ензимите

В крайния ензимен препарат не следва да има микроорганизми, произвеждащи ензими.

Оценка и проверка: Докладът за изпитванията или сертификат от производителя на ензима се предоставя на компетентния орган.

8.   Информация за потребителя

а)   Информация върху опаковката

Следният (или еквивалентен) текст следва да се обозначи върху или в продукта:

б)   Инструкции за дозировка

Инструкциите за дозировка следва да се обозначат на опаковките на продукта. Препоръчаните дозировки се специфицират за „нормално“ и „силно“ замърсени съдове и за обхватите на твърдост на водата, подходящи за местата, където се продава продуктът. Инструкциите следва да определят начините за оптимална употреба на продукта в зависимост от замърсяването.

Заявителят предприема подходящи стъпки, за да подпомогне потребителя да спазва препоръчаната дозировка, например чрез предоставянето на дозиращо приспособление (за продукти на прах или течни продукти), и/или чрез посочване на препоръчаната дозировка най-малко в ml (за продукти на прах или течни продукти). На опаковката следва да има препоръка към потребителите да се свържат със своя доставчик на вода или местната власт, за да узнаят степента на твърдост на тяхната чешмяна вода.

в)   Информация и етикетиране на съставките

Прилага се Препоръка 89/542/ЕИО на Комисията от 13 септември 1989 г. относно етикетирането на детергенти и почистващи агенти (4) и следните групи съставки следва да се етикетират:

Ако продуктът съдържа парфюм, той следва да се посочи на опаковката.

Оценка и проверка: Заявителят представя мостра на опаковката на продукта заедно с декларация за съответствие с букви а), б) и в) на този критерий.

9.   Информация върху екомаркировката

Клетка 2 на екомаркировката следва да съдържа следния текст:

Оценка и проверка: Заявителят представя на компетентния орган, който преценява заявлението, мостра на опаковката на продукта, показваща етикета, заедно с декларация за съответствие с този критерий.

(1)  ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 200, 30.7.1999 г., стр. 1.

(3)  Заявителят следва да впише тук препоръчаната температура или температурен обхват, които не следва да надхвърлят 55 °С.

(4)  ОВ L 291, 10.10.1989 г., стр. 55.

Допълнение I.А

DID-СПИСЪК

БАЗА ДАННИ ЗА СЪСТАВКИТЕ НА ДЕТЕРГЕНТИТЕ И ПОДХОД, КОЙТО ДА СЕ СЛЕДВА ЗА СЪСТАВКИТЕ, КОИТО НЕ СА ВПИСАНИ В БАЗАТА ДАННИ

А.   Данните, посочени по-долу за най-често използваните съставки в детергенти, следва да се използват за изчисляването на екологичните критерии

Забележка: параметрите аNBO, SI, II, THOD, както и CF-факторите за anNBO не са използвани в тази продуктова група.

База данни за съставките на детергентите (DID-списък; версия 29 септември 1998 г.)

(1)  

FWA 1= Двунатриев 4.4-бис (4-анилино-5-морфолино-1,3,5-триазин-2-ил)амино стилбен-2,2-двусулфонат

(2)  

FWA 5= Двунатриев 4.4-бис(2-сулфостририл)бифенил

(3)  THOD за аеробно неразградими органични вещества е определен на нула

(4)  Бърза фотодеградация

Бележки:

Д= да, критерият се прилага

Н= не, критерият не се прилага

LTE= концентрация с дългосрочен ефект

NOEC= концентрация, при която не се забелязва ефект

CF= корекционен фактор за анаеробно неразградими органични вещества

THOD= теоретичен разход на кислород

Допълнение I.Б

Следният подход се прилага, когато е подходящо, в случая на съставки, които не са включени в DID-списъка

Токсичност във водна среда

Най-ниският валидиран дългосрочен ефект (LTE) върху риби, daphnia magna или морски водорасли следва да се отчита за изчисляването на критерия за критичния обем на разреждане (токсичност).

В случаите, когато се използват данни за хомолози и/или QSAR (взаимоотношения на количествената структурна активност), може да се отчита корекционен коефициент за избраните LTE данни.

При отсъствие на LTE данни се прилага следната процедура с оглед приблизително да се преценят LTE данните чрез използването на определен фактор за несигурност (UF) за данните за най-чувствителните видове:

Вещества, които не са повърхностноактивни

Отклонения от това правило могат да се допускат, ако се представят свидетелства, че по-ниските фактори или данни са научно обосновани. NOEC е концентрация, при която не се наблюдава ефект (в постоянен тест).

Повърхностноактивни вещества

В последния случай, посочен по-горе, фактор на несигурност от поне 20 може да бъде използван вместо 50 само ако 1-2 L(Е)C50 (LC50 в случая на токсичност за рибите, ЕС50 в случай на токсичност за daphnia или морски водорасли) данните са налице и ако може да се заключи от информацията за други компоненти, че най-чувствителните видове са били тествани. Такова правило може да се прилага само в рамките на група хомолози. Следва да се подчертае, че използваните LTE (дългосрочни ефекти) трябва да са последователни в рамките на дадена група хомолози по отношение на влиянието, например дължината на алкилната верига за LAS (линеен алкилбензен сулфонат) или броя на ЕО (етокси групи) за алкохол-етоксилат, ако могат да се установят такива QSAR.

Всяко отклонение от гореописаната схема следва да се обоснове за съответното химическо вещество.

Натоварващи фактори

Натоварващите фактори се определят в съответствие с Директива 93/67/ЕИО на Комисията от 20 юли 1993 г. относно принципите за оценка на риска за хората и околната среда от вещества (1), нотифицирани в съответствие с Директива 67/548/ЕИО на Съвета и Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета (2).

Бионеразградима органика (анаеробна): последователна диаграма за определяна на корекционните фактори (CF) (3)

(1)  ОВ L 227, 8.9.1993 г., стр. 9.

(2)  OB L 84, 5.4.1993 г., стр. 1.

(3)  Корекционните фактори се установяват на базата на свойствата на съставките и се прилагат към дозировката, изразена в g/измиване.

Допълнение I.В

Документация за анаеробна биоразградимост

Следният подход може да се използва за предоставяне на необходимата документация за анаеробна биоразградимост в случая на съставки, които не са вписани в DID-списъка: