32002R2091

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2091/2002 НА КОМИСИЯТА

от 26 ноември 2002 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 2870/2000 за определяне на референтни методи на Общността за анализ на спиртните напитки

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на спиртните напитки (1), изменен с Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция, и по-специално член 4, параграф 8 от него,

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕО) № 2870/2000 се изменя, както следва:

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

(1)  ОВ L 160, 12.6.1989 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 333, 29.12.2000 г., стр. 20.

ПРИЛОЖЕНИЕ

V.   АНЕТОЛ. ГАЗОВО ХРОМАТОГРАФИЧНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТРАНСАНЕТОЛ В СПИРТНИ НАПИТКИ

1.   Обхват

Този метод е подходящ за определянето на трансанетол в подправени с анасон спиртни напитки, като се използва капилярна газова хроматография.

2.   Нормативни препратки

ISO 3696: 1987 г. Вода за аналитични лабораторни цели — Спецификации и методи на изследване.

3.   Принцип

Концентрацията на трансанетол в спирта се определя чрез газова хроматография (ГХ). Същото количество от вътрешен стандарт, т.е. 4-алиланизол (естрагол) в случай, че естраголът не присъства естествено в пробата, се прибавя към пробата за изследване и към трансанетолен разтвор с известна концентрация, които след това се разреждат с 45-процентов етанолов разтвор и се инжектират директно в системата ГХ. За ликьори с високо съдържание на захар е необходима екстракция преди приготвяне на пробата и анализ.

4.   Реагенти и материали

По време на анализа трябва да се използват само реагенти с чистота най-малко 98 %. Използва се вода клас най-малко 3, съгласно дефиницията на ISO 3696.

Съответните химикали се съхраняват на хладно (при 4 °С), далече от светлина, в алуминиеви контейнери или в тъмни (кехлибарени) стъклени бутилки за реагенти. За предпочитане е запушалките да бъдат поставени с алуминиев печат. Трансанетолът ще трябва да бъде „размразен“ от своето кристално състояние преди употреба, но в този случай неговата температура никога не трябва да надвишава 35 °С.

4.1.   Етанол 96 об. % (CAS 64-17-5)

4.2.   1-метокси-4-(1-пропенил) бензол; (трансанетол) (CAS 4180-23-8)

4.3.   4-алиланизол, (естрагол) (CAS 140-67-0), предлаган вътрешен стандарт (ВС)

4.4.   Етанол 45 об. %

Прибавят се 560 g дестилирана вода към 378 г етанол 96 об. %.

4.5.   Приготвяне на стандартни разтвори

Всички стандартни разтвори се съхраняват при стайна температура (15 до 35 °С) далече от светлина в ауминиеви контейнери или в тъмни (кехлибарени) стъклени бутилки за реагенти. За предпочитане е запушалките да бъдат поставени с алуминиев печат.

Трансанетолът и 4-алиланисолът са практически неразтворими във вода и следователно е необходимо да се разтворят трансанетолът и 4-алиланисолът в 96 % етанол (4.1) преди да се добави 45 % етанол (4.4).

Запасите от разтвори трябва да бъдат прясно приготвени всяка седмица.

4.5.1.   Стандартен разтвор А

Запасен разтвор от трансанетол (концентрация: 2 g/l)

Претеглят се 40 mg трансанетол (4.2) в 20 ml обемна колба (400 mg в 200 ml и т.н.). Добавя се 96 об. % етанол, допълва се до обем с 45 об. % етанол (4.4), разбърква се добре.

4.5.2.   Вътрешен стандартен разтвор Б

Запасен разтвор от вътрешен стандарт, т.е. естрагол (концентрация: 2 g/l)

Претеглят се 40 mg естрагол (4.3) в 20-милилитрова колба (400 mg в 200 ml и т.н.). Добавя се 96 об. % етанол, допълва се до обем с 45 об. % етанол (4.4), разбърква се добре.

4.5.3.   Разтвори, използвани за проверка на линейните показания на детектора за йонизация на пламъка (ДИП)

Линейните показания на ДИП трябва да бъдат проверени за анализа, взимайки предвид диапазон от концентрации на трансанетол в спирта от 0 g/l до 2.5 g/l. В процеса на анализиране неизвестните проби на спиртове, които ще се анализират, се разреждат 10 пъти (8.3). За условията на анализа, описан в метода, запасните разтвори, съответстващи на концентрации 0, 0.05, 0.1, 0.15, 0.2 и 0.25 g/l на транс-анетол в пробата, която ще се анализира, се приготвят както следва: взима се по 0.5, 1, 1.5, 2 и 2.5 мл запасен разтвор А (4.5.1) и се капва в отделни 20-милилитрови колби; капва се във всяка колба 2 ml от вътрешния стандартен разтвор Б (4.5.2) и се допълва до обем с 45 об. % етанол (4.4), разбърква се добре.

Чистите разтвори (8.4) се използват като 0 g/l разтвор.

4.5.4.   Стандартен разтвор В

Взимат се 2 ml стандартен разтвор А (4.5.1) и се капва в 20-милилитрова колба, след това се прибавят 2 ml вътрешен стандартен разтвор Б (4.5.2) и се допълва да обем с 45 об. % етанол (4.4), разбърква се добре.

5.   Апаратура и оборудване

6.   Хроматографски условия

Видът и размерите на колоните и условията на ГХ трябва да бъдат такива, че анетолът и вътрешният стандарт да са отделени един от друг и от всякакви външни вещества. Типичните условия за колоната, дадена за пример в 5.3 са:

7.   Проби

Пробите се съхраняват при стайна температура, на тъмно и на хладно.

8.   Процедура

8.1.   Наблюдение на пробите за естрагол

За да е сигурно, че естраголът не присъства естествено в пробата, трябва да бъде извършен пълен анализ без да се добавя никакъв вътрешен стандарт. В случай, че естраголът присъства естествено в пробата, трябва да бъде избран друг вътрешен стандарт (напримет ментол).

Капват се 2 ml проба в 20-милилитрова колба и се допълва до обем с 45 об. % етанол (4.4), разбърква се добре.

8.2.   Приготвяне на неизвестни проби

Капват се 2 ml проба в 20-милилитрова колба, след това се прибавя 2 ml вътрешен стандартен разтвор Б (4.5.2) и се допълва до обем с 45 об. % етанол (4.4), разбърква се добре.

8.3.   Бланков разтвор

Капват се 2 ml вътрешен стандартен разтвор Б (4.5.2) в 20-милилитрова колба и се допълва до обем с 45 об. % етанол (4.4), разбърква се добре.

8.4.   Линеен тест

Преди започване на анализа, линейността на показанията на ДИП се проверява чрез трикратно последователно анализиране на всеки от линейните стандартни разтвори (4.5.3).

Интегрираните повърхности или височини на максимумите за всяка инжекция образуват графика на концентрацията на техния базов разтвор в g/l спрямо отношението R за всяка една.

R= височина или повърхност на максимума на трансанетола, разделена на височината или повърхността на максимума на естрагола.

Получава се линейна графика.

8.5.   Определяне

Инжектира се бланковият разтвор (8.3), след това стандартен разтвор В (4.5.4), последван от един от линейните стандарти (4.5.3), който ще служи като проба за качествен контрол (тя може да бъде избрана като се има предвид вероятната концентрация на трансанетол в неизвестната), след това пет неизвестни (8.2); вкарва се линейна (за контрол на качеството) проба след всеки пет неизвестни проби, за да се осигури аналитична стабилност.

9.   Изчисляване на коефициента на отговор

Измерват се както повърхностите на максимум (като се използва интегратор или друга система за данни) или височините на максимума (ръчна интеграция) за трансанетол, така и вътрешни стандартни максимуми.

9.1.   Изчисляване на коефициента на отговор (RF)

Коефициентът на отговор се изчислява по следния начин:

RFi =(Ci/повърхност или височинаi)*(повърхност или височинаis/Cis)

където:

RFi се изчислява от петте проби на разтвора В (4.5.4).

9.2.   Анализ на тестовите разтвори за линейни показания

Инжектира се тестов разтвор за линейни показания (4.5.3)

9.2.   Анализ на пробата

Инжектира се неизвестен пробен разтвор (8.2).

10.   Изчисляване на резултати

Формулата за изчисляване на концентрацията на трансанетола е следната:

ci = Cis * (повърхност или височинаi/повърхност или височинаis)*RFi

където:

Концентрацията на трансанетол се изразява в грамове на литър, до един десетичен знак.

11.   Осигуряване на качество и контрол

Хроматограмите трябва да бъдат такива, че анетолът и вътрешният стандарт да сa отделени един от друг и от всякакви външни вещества. Стойността на RFi се изчислява от резултатите за петте инжекции на разтвор В (4.5.4). В случай, че коефициентът на изменение (CV % = (стандартно отклонение/средно)*100) е в рамките на плюс или минус 1 %, средната стойност на RFi е приемлива.

Посоченото по-горе изчисление се използва за изчисляване на концентрацията на трансанетол в пробата, избрана за контрол на качеството от линейните контролни разтвори (4.5.3).

В случай, че изчислените средни резултати от анализ на линейния разтвор, избран за проба за вътрешен контрол на качеството (ВКК) са в рамките на плюс или минус 2,5 % от тяхната теоретична стойност, тогава резултатите за неизвестните проби могат да се приемат.

12.   Обработка на спиртна проба, съдържаща голямо количество захар и на ликьорна проба преди ГХ анализ

Извличане на алкохол от спиртна напитка, съдържаща голямо количество захар, за да може да се определи концентрацията на трансанетол, като се използва капилярна газова хроматография.

12.1.   Принцип

Взима се кратна на ликьоровата проба и към нея се прибавя вътрешния стандарт, при концентрация, близка до тази на аналита (трансанетола) в ликьора. Към това се прибавя натриев фосфат додекахидрат и амониев сулфат без кристализационна вода. Получената смес се разбива добре и се охлажда до получаване на два пласта и горният алкохолен пласт се отстранява. Аликвотна част от този алкохолен пласт се взима и се разрежда с 45 % етанолов разтвор (4.4) (Забележка: на този етап не се добавя вътрешен стандарт, тъй като вече е бил добавен). Полученият разтвор се анализира в газова хроматография.

12.2.   Реагенти и материали

По време на екстракцията се използват само реагенти с чистота по-голяма от 99 %.

12.3.   Апаратура и оборудване

Конусообразни колби, разделителни колби, хладилник.

12.4.   Процедура

12.4.1.   Наблюдение на пробата за естрагол

За да се осигури естраголът да не присъства естествено в пробата, пълна екстракция (12.6.2) и анализ трябва да бъдат извършени без прибавянето на никакъв вътрешен стандарт. В случай, че естраголът присъства естествено в пробата, трябва да бъде избран друг вътрешен стандарт.

12.4.2.   Екстракция

Капват се 5 ml от 96 % етанол (4.1) в конусообразна колба, добавят се 50 mg вътрешен стандарт (4.3) и се прибавят 50 ml от пробата. Прибавят се 12 g амониев сулфат, едноводен (12.2.1) и 8.6 g двуосновен натриев фосфат, додекахидрат (12.2.2). Конусообразната колба се запушва.

Колбата се разклаща в продължение най-малко на 30 минути. Може да се използва механично устройство за разклащане, но не и покрита с тефлон магнитна разбъркваща пръчка, тъй като тефлонът ще абсорбира част от аналита. Трябва да се отбележи, че прибавените соли няма да се разтворят напълно.

Запушената колба се поставя в хладилник (Т < 5 °С) най-малко за два часа.

След този период трябва да има два различни течни слоя и твърда утайка. Алкохолният слой трябва да бъде чист; в случай, че не е, се поставя отново в хладилника докато се отдели чист.

В случай, че алкохолният пласт е чист, внимателно се взима аликвотна част (т.е. 10 ml), без да се нарушава водният пласт, поставя се в кехлибарен съд и плътно се затваря.

12.4.3.   Приготвяне на извлечената проба за анализ

Оставя се екстрактът (12.4.2) да достигне стайна температура.

Взимат се 2 ml от алкохолния пласт на извлечената проба с умерена температура и се капват в 20-милилитрова колба, допълва се до обем с 45 % етанол (4.4), разбърква се добре.

12.5.   Определяне

Следва се процедурата, описана в 8.5.

12.6.   Изчисляване на резултати

За изчисляване на резултатите се използва следната формула:

Където:

Резултатите се изразяват в грамове на литър, до един десетичен знак.

12.7.   Качествен контрол и сигурност

Следва се процедурата, описана в точка 11 по-горе.

13.   Характеристики на работа на метода (точност)

Статистически резултати от вътрешнолабораторен тест:

VI.   ГЛИЦИРИЗИНОВА КИСЕЛИНА. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГЛИЦИРИЗИНОВА КИСЕЛИНА ЧРЕЗ ВИСОКОЕФЕКТИВНА ТЕЧНА ХРОМАТОГРАФИЯ

1.   Обхват

Този метод е подходящ за определянето на глицеризиновата киселина в спиртни напитки с анасон, като се използва високоефективна течна хроматография (ВЕТХ). Съгласно Регламент (ЕИО) № 1576/89 всеки подправен с анасон спирт, който се нарича „pastis“, трябва да съдържа от 0,05 до 0,5 g глицеризинова киселина на литър.

2.   Нормативни препратки

ISO 3696: 1987 г. Вода за аналитични лабораторни цели — Спецификации и методи на изследване.

3.   Принцип

Концентрацията на глицеризинова киселина се определя като се използва високоефективна течна хроматография (ВЕТХ) с UV детекция. Стандартен разтвор и пробата за тестване се филтрират и се инжектират поотделно директно в системата ВЕТХ.

4.   Реагенти и материали

По време на анализа се използват само реагенти от степен ВЕТХ, чист етанол и вода от степен 3, както е дефинирано от ISO 3696.

4.1.   Етанол 96 об. % (CAS 64-17-5).

4.2.   Амониев глициризинат, C42H62O16.NH3 (глициризинова киселина амониева сол)

(Mol. Wt.: 839,98)(CAS 53956-04-0): чистота най-малко 90 %

(Mol. Wt.: глицеризинова киселина 822,94).

4.3.   Оцетна киселина на кристали, CH3COOH, (CAS 64-19-7).

4.4.   Метанол, CH3OH (CAS 67-56-1).

4.5.   Етанол 50 об. %

За 1 000 ml при 20 °С:

4.6.   Приготвяне на ВЕТХ разтвори за отстраняване на вещества

4.6.1.   Разтворител за отстраняване А (пример)

80 части (от обема) вода (2.0)

20 части (от обема) оцетна киселина (4.3).

Разтворителят за отстраняване се обезгазява за пет минути.

Забележка: В случай, че водата, която се използва, не е била микрофилтрирана, е препоръчително да се филтрира приготвеният разтворител за отстраняване чрез филтър за органични разтворители с размер на порите по-малък или равен на 0.45 μm.

4.6.2.   Разтворител за отстраняване Б

Метанол (4.4).

4.7.   Приготвяне на стандартни разтвори

Всички стандартни разтвори трябва да бъдат прясно приготвени след два месеца.

4.7.1.   Референтен разтвор В

Претеглят се с точност до 0,1 mg, 25 mg амониев глицеризинат (4.2) в 100-милилитрова колба. Прибавя се малко 50 об. % етанол и се разтваря амониевият глицеризинат. След като се е разтворил, се допълва до отбелязаното с 50 об. % етанол (4.5).

Филтрира се през филтър за органични разтворители.

4.7.2.   Стандартни разтвори, които се използват за проверка на линейността на показанията на инструментите

Запасен разтвор 1,0 g/l се приготвя чрез претегляне с точност до 0,1 mg на 100 mg амониев глицеризинат в 100-милилитрова колба. Прибавя се малко 50 об. % етанол (4.5) и се разтваря амониевият глицеризинат. След като се е разтворил, се допълва до отбелязаното с 50 об. % етанол (4.5).

Най-малко четири други разтвора, съответстващи на 0,05, 0,1, 0,25 и 0,5 g/l амониев глицеризинат се приготвят като се капнат съответно 5 ml, 10 ml, 25 ml и 50 ml от запасния разтвор 1,0 g/l в отделни 100-милилитрови колби. След това се допълва до отбелязаното с 50 об. % етанол (4.5) и се разбърква добре.

Всички разтвори се филтрират през филтър за органични разтворители.

5.   Апаратура и оборудване

5.1.   Система за отделяне

5.2.   Изчислителен интегратор или записващо устройство, работата на което е съвместима с останалата част на системата.

5.3.   Колона (пример):

5.4.   Лабораторно оборудване

6.   Хроматографски условия

7.   Процедура

7.1.   Приготвяне на спиртната проба

Да се филтрира при необходимост чрез филтър за органични разтворители (диаметър на порите: 0.45 μm).

7.2.   Определяне

След като се установят хроматографичните условия,

8.   Характеристики на работа на метода (точност)

Статистически резултати от вътрешнолабораторния тест:

VII.   ХАЛКОНИ. ВИСОКОЕФЕКТИВЕН МЕТОД НА ТЕЧНА ХРОМАТОГРАФИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НАЛИЧИЕТО НА ХАЛКОНИ В PASTIS

1.   Обхват

Този метод е подходящ за определяне на наличието или отсъствието на халкони в напитки, подправени с анасон. Халконите са естествени оцветители от рода на флавона, които се съдържат в корена на сладника (Glycyrrhiza glabra).

За да се нарече една подправена с анасон напитка „pastis“, тя трябва да съдържа chalcone (Регламент (ЕИО) № 1576/89).

2.   Нормативни препратки

ISO 3696: 1987 г. Вода за аналитични лабораторни цели — Спецификации и методи на изследване.

3.   Принцип

Приготвя се разтвор на референтен екстракт от сладник. Наличието или отсъствието на халкони се определя като се използва високоефективна течна хроматография (ВЕТХ) с UV детекция.

4.   Реагенти и материали

По време на анализа се използват само реагенти от степен ВЕТХ. Етанолът трябва да бъде 96 об. %. Само вода със степен 3, както е определено от ISO 3696, трябва да се използва.

4.1.   Етанол 96 об. % (CAS 64-17-5)

4.2.   Ацетонирил, СН3CN, (CAS 75-05-8)

4.3.   Референтно вещество: Glycyrrhiza glabra: сладник, „сладък корен“

Грубо смлени корени от сладник (Glycyrrhiza glabra). Средни размери на пръчковидните частици: дължина: от 10 до 15 mm, дебелина: от 1 до 3 mm.

4.4.   Натриев ацетат, СН3COONa, (CAS 127-09-3)

4.5.   Оцетна киселина на кристали, CH3COOH, (CAS 64-19-7)

4.6.   Приготвяне на разтвори

4.6.1.   Етанол 50 об. %

За 1 000 ml при 20 °С:

4.6.2.   Разтворител А: ацетонирил

Ацетонирил (4.2.) с ВЕТХ аналитична чистота.

Обезгазява се.

4.6.3.   Разтворител Б: 0,1 М буферен разтвор на натриев ацетат, pH 4,66.

Претеглят се 8,203 g натриев ацетат (4.4), добавят се 6,005 g кристализирала оцетна киселина (4.5) и се допълва до 1 000 ml с вода (2) в обемна колба.

5.   Приготвяне на референтния екстракт от Glycyrrhiza glabra (4.3)

5.1.   Претеглят се 10 g смлян корен от сладник (Glycyrrhiza glabra) (4.3) и се поставят в дестилационна колба с обло дъно

5.2.   Извлича се екстрактът от сладник от филтъра

5.3.   Екстракцията на корен от сладник трябва да бъде извършена три пъти последователно.

5.4.   Трите филтрата се смесват.

5.5.   Изпарява се разтворителят (от 5.4.) върху ротативен изпарител.

5.6.   Улавя се остатъчният екстракт (от 5.5) със 100 ml 50 об. % етанол (4.6.1).

6.   Апаратура и оборудване

6.1.   Сепарационна система.

6.2.   Изчислителен интегратор или рекордер, който е съвместим с останалата част на сепарационната система.

6.3.   Колона

Материал: неръждаема стомана или стъкло

Вътрешен диаметър: от 4 до 5 mm

Постоянна съставка: кварц с напречни връзки с функционална група (С18), производна на октадецила, размер на частиците: 5 μm най-много (съставка с напречни връзки).

6.4.   Общо лабораторно оборудване, включително:

6.5.   Условия на хроматография (пример).

7.   Процедура

7.1   Приготвяне на спиртната проба

Филтрира се чрез филтър за органични разтвори (диаметър на порите: 0,45 μm).

7.2.   Приготвяне на остатъчния екстракт от сладник (5.6)

Прави се разтвор едно към десет с 50 об. % етанол (4.6.1) преди анализа.

7.3.   Определяне

8.   Хроматограма на характеристиките на pastis

Фигура 1

Хроматограма, получена чрез метода, описан по-горе, показваща присъствието на халкони в „pastis“. Максимумите от 1 до 8 са халкони, а максимум 9 е глицеризинова киселина.

9.   Характеристики на работа на метода (точност)

Резултати от вътрешнолабораторния тест:

IX.   ЯЙЧЕН ЖЪЛТЪК. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ЯЙЧЕН ЖЪЛТЪК В СПИРТНИ НАПИТКИ — ФОТОМЕТРИЧЕН МЕТОД

1.   Обхват

Този метод е подходящ за определянето на концентрацията на яйчен жълтък в границите от 40 до 250 g/l в яйчен ликьор и ликьор с яйце.

2.   Нормативни препратки

ISO 3696: 1987 г. Вода за аналитични лабораторни цели — Спецификации и методи на изследване.

3.   Принцип

Разтворимите в етанол фосфорни съединения, открити в яйчен жълтък, са извлечени и анализирани фотометрично като комплекс на фосфора и сол на молибденовата киселина.

4.   Реагенти и материали

5.   Апаратура и оборудване

6.   Проби

Пробите се съхраняват преди анализ при стайна температура.

7.   Процедура

7.1.   Приготвяне на пробата

7.2.   Фотометричен анализ на фосфата

7.2.1.   Разтвор за сравнение

7.2.2.   Пробен разтвор

7.2.3.   Калибрационна крива

8.   Изразяване на резултати

Съдържанието на яйчен жълтък в g/l се изчислява по следната формула:

където:

9.   Характеристики на работа на метода (точност)

Статистически резултати от вътрешнолабораторния тест:

(1)  Противоречиви резултати между двата дубликата, дължащи се на пробна грешка