11/ 30

BG

Официален вестник на Европейския съюз

12

L 274/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

През м. юли 1996 г., с Регламент (ЕО) № 1490/96 (2), беше наложено окончателно антидъмпингово мито по вноса на полиестерни щапелни влакна (PSF) с произход от Беларус. През 1997 г., с Регламент (EО) № 2513/97 (3), мерките бяха разширени за да обхванат вноса на кабели от полиестерни нишки (PFT) с произход от Беларус, внесени чрез заобикаляне на първоначалните мерки.

(2)

В момента са в сила окончателни антидъмпингови мерки по отношение на вноса на PSF с произход от Тайван (Регламент (EО) № 1728/1999 на Съвета (4), Австралия, Индонезия и Тайланд (Регламент (EО) № 1522/2000 на Съвета (5), както и от Южна Корея и Индия (Регламент (EО) № 2852/2000 на Съвета (6).

(3)

С Регламент (EО) № 902/2001 на Съвета (7) са наложени окончателни изравнителни мита върху вноса на PSF с произход от Австралия и Индонезия.

(4)

През м. октомври 1999 г., Комисията получи искане да образува междинен преглед на окончателните антидъмпингови мита, които са в сила (Регламент (ЕО) № 1490/96) по отношение на вноса в Общността на PSF с произход от Беларус. След това искане постъпи искане за образуване на преглед относно срока на действие на 27 април 2001 г.

(5)

Искането за междинен преглед беше внесено от единственият износител в Беларус, Khimvolokno Industrial Group VSV Trading Co. („Khimvolokno“). Искането за междинен преглед се основаваше на prima facie доказателство, представено от заявителя, че обстоятелствата, inter alia, вътрешните цени в аналогичната държава, въз основа на които са въведени мерките, са се променили, и че тези промени имат траен характер.

(6)

Искането за преглед относно срока на действие беше внесено от Международната комисия за изкуствена коприна и синтетични влакна („CIRFS“), действаща от името на производителите от Общността, представляващи преобладаващата част от цялото производство на PSF в Общността. Основанията за искането за преглед относно срока на действие бяха, че в резултат от изтичането на срока на мерките би било вероятно дъмпингът да настъпи отново и това да нанесе вреда на промишлеността на Общността.

(7)

Комисията, след като установи, че са налице достатъчно доказателства за започване на междинен преглед, и след консултация с Консултативния комитет, оповести с уведомление („уведомление за образуване“), публикувано в Официален вестник на Европейските общности  (8), образуването на разследване съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент по отношение на вноса в Общността на PSF с произход от Беларус, ограничено по обхват до разследването за дъмпинг.

(8)

Комисията, след консултация с Консултативния комитет, оповести с уведомление за образуване, публикувано в Официален вестник на Европейските общности  (9) образуването на разследване по отношение на вноса за Общността на PSF с произход от Беларус в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент.

(9)

Периодът на разследването за дъмпинг по отношение на междинния преглед е от 1 октомври 1999 г. до 30 септември 2000 г. („междинен ПР“). Периодът на разследването за дъмпинг по отношение на прегледа относно срока на действие е от 1 юли 2000 г. до 30 юни 2001 г. („ПР относно срока на действие“). Периодът, предвиден за оценка на състоянието на промишлеността на Общността, както се прилага при прегледа относно срока на действие, обхващаше периода от 1 януари 1997 г. до края на ПР относно срока на действие („разглеждания период“).

Поради частичното припокриване на междинния ПР и ПР относно срока на действие и поради съображения свързани с административната ефективност се считаше за подходящо двете разследвания да бъдат обединени в едно разследване.

(10)

Комисията официално уведоми заявителят, който е производител и износител от Беларус, CIRFS и заявителят от името на производителите в Общността, известните заинтересовани производители, износители и вносители, властите на изнасящата държава и техните представители, потребителите и асоциации в Общността, за които се знае, че са заинтересовани от започването на прегледите. На пряко заинтересованите страни беше дадена възможността да изложат писмено своите становища и да поискат да бъдат изслушани в рамките на срока, посочен в приложимото уведомление за образуване.

(11)

Комисията изпрати въпросници до всички известни заинтересовани страни, и получи отговори от четири заявители производители от Общността, от единствения производител за износ от Беларус, от един производител в аналогичната държава Полша, и от двама вносители.

(12)

Производителят за износ от Беларус, заявителите производители от Общността, потребителите и вносителите от Общността представиха техните писмени становища. Всички страни, които в рамките на приложимия срок поискаха да бъдат изслушани и заявиха, че са налице конкретни основания за това, бяха изслушани.

(13)

Комисията потърси и провери цялата информация, която считаше за необходима с цел определяне на продължителността или повторяемостта на дъмпинга и вредата, и на интереса на Общността, и извърши проверки в помещенията на следните компании:

(14)

Разглежданият продукт е: синтетични щапелни влакна от полиестер, некардирани, нито пенирани, нито обработени по друг начин, за предене, понастоящем класифицирани по Комбинираната номенклатура в код по КН 5503 20 00. Той обикновено се посочва като полиестерни щапелни влакна или PSF. Следва да се припомни, че поради заобикаляне на мерките, те са разширени за да обхващат и кабели от полиестерни нишки, с абревиатура PFT, спадащи към код по КН 5501 20 00, използвани за преработка в PSF в Общността.

(15)

Продуктът е основен материал, използван на различни етапи в процеса на производство на текстилни изделия. Потреблението на PSF в Общността е за предене, т.е. производствени нишки за текстилни изделия, дори и смесени с други влакна, например памучни или вълнени, или за нетъкани приложения като пълнеж (влакнест пълнеж), т.е. за напълване или тапициране на някои текстилни изделия като възглавници, седалки на коли и якета.

(16)

Продуктът се продава в различни видове изделия, които могат да бъдат идентифицирани чрез различни спецификации като дебелина, дължина, здравина, свиваемост, лустро и силиконова обработка или чрез тяхната класификация в семейства от продукти каквито са стандартните, кухи, спирални и двукомпонентни влакна, и специалните продукти като багрени, маркирани влакна и влакна с Y-образно напречно сечение.

(17)

Различните видове се считат за едно семейство продукти за целта на разследването, защото основните физически характеристики на различните видове не водят до значителни различия, дори и когато употребите и качеството на продаваните PSF се различават. Не съществуват явни разграничителни линии между различните видове, тъй като има припокриване и следователно конкуренция между сходните видове.

(18)

Както стана и при предишните антидъмпингови разследвания по отношение на PSF, някои страни, по-конкретно битовата промишленост, твърдяха, че трябва да бъде направено разграничаване според употребата на PSF за предене или за други цели, различни от предене, защото ценообразуването за двете приложения е напълно различно. Те предложиха кодът по КН за PSF да бъде подразделен на три или четири различни подкода с различие по дение (дебелина) и сравнението между PSF, произведени в Общността, и PSF, внесени в Общността да бъде извършено поотделно за всеки подкод.

(19)

В съображение 9 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 2852/2000 беше посочено, че е установено съществуването на значително припокриване на различните видове PSF по отношение на тяхната заменяемост и конкуренцията между тези видове. Настоящото разследване потвърди тази констатация. То потвърди също факта, че няма ясна разграничителна линия между различните видове PSF, която би установила уникална връзка между физическите характеристики на продукта и употребата на продукта. Следователно, въз основа на наличните факти към днешна дата, диференциацията на продукта не е възможна. Освен това, трябва да бъде напомнено, че не е възможно крайната употреба на PSF да бъде категорично определена чрез лабораторен анализ.

(20)

В настоящия случай трябва да бъде отбелязано, че никоя страна не е представила убедителни аргументи или критерии, които биха позволили прекласифицирането на PSF в подкодове. Наистина, както е отбелязано по-горе, физическите характеристики не определят непременно крайната употреба на продукта, а дебелината (дение) е само една от характеристиките на продукта.

(21)

Въз основа на гореизложените факти и съображения е потвърдено, че за целите на тази процедура различните видове PSF съставляват един продукт.

(22)

От първоначалното разследване беше направено заключението, съображение 6 на Регламент (EО) № 1490/96, че по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент, PSF, произвеждани и продавани от промишлеността на Общността на пазара на Общността, и PSF, произвеждани и продавани на пазара на аналогичната държава, са подобни на PSF, внесени в Общността от Беларус.

Наистина, няма разлики в основните физически характеристики и употреби на PSF, внесени в Общността от Беларус и PSF, произвеждани от подалите заявление производители в Общността и продавани на пазара на Общността. Основните характеристики и употреби на PSF с произход от Беларус са подобни на PSF, произвеждани и продавани в аналогичната държава. Тъй като не бяха представени никакви нови аргументи в полза на отклоняване от тези констатации, те са утвърдени.

(23)

Тъй като Беларус не е пазарна икономика по смисъла на член 2, параграф 7 от основния регламент, нормалната стойност трябваше да се основава на информация, получена в подходяща трета страна с пазарна икономика, в която продуктът се произвежда и пласира на пазара. В уведомлението за започване на междинния преглед Комисията предложи Тайван като подходяща аналогична държава поради факта, че искането за междинния преглед се основаваше, inter alia, на факта, че вътрешните цени в аналогичната държава Тайван, които бяха използвани за определяне на нормалната стойност в предишните разследвания, бяха значително понижени.

(24)

На известните производители на продукта в Тайван бяха изпратени въпросници, но въпреки значителните усилия на Комисията не беше постигнато сътрудничество. Комисията потърси сътрудничество от други известни производители на конкретния продукт в шест други държави с пазарна икономика. Само един производител в Полша беше готов да сътрудничи напълно и предостави необходимата информация, която впоследствие беше проверена.

(25)

Информацията, предоставена от съдействащата полска компания показа, че Полша е подходяща аналогична държава поради следните причини:

(26)

Както е посочено по-горе, нормалната стойност се изчислява на базата на данни, проверени в помещенията на полския производител, който оказа пълно сътрудничество при разследването.

(27)

Първо беше проверено дали обемът на реализираните от полския производител продажби на PSF и PFT беше достатъчно голям за да формира надеждна база за определяне на нормалната стойност. Тъй като той продаваше големи количества на своя вътрешен пазар, беше направено заключението, че случаят е такъв.

(28)

Впоследствие беше проверено дали произвежданите и продавани в Полша PSF и PFT можеха да се считат за идентични или директно сравними с изнасяните от белоруския износител PSF и PFT, продавани в Общността. Тъй като, в рамките на всеки вид, те имат еднакви химически данни и физически характеристики, полските и белоруските продукти се считаха за сравними продукти.

(29)

За всеки вид от продукта, продаван от полския производител на полския пазар беше установено дали обемът на продажбите на продукта на полския пазар е достатъчно голям за да представлява надеждна база за определяне на нормалната стойност. Установено бе, че това е така.

(30)

Накрая беше проверено дали продажбите на продукта, реализирани от полския производител на полския пазар, можеха да се считат за реализирани като редовна търговска практика, като беше разгледана пропорционалната част на рентабилните продажби на въпросния вид.

(31)

В случаите, когато рентабилните продажби за всеки вид представляваха 80 % или повече от общия обем на продажбите, нормалната стойност се базираше на действителната вътрешна цена, изчислена като средно претеглена стойност на цените на всички вътрешни продажби на този вид продукти, реализирани през съответния ПР (междинен ПР или ПР относно срока на действие), независимо дали всички тези продажби са били рентабилни или не. В случаите, когато рентабилните продажби представляваха под 80 %, но над 10 % от общия обем на продажбите от всеки вид, нормалната стойност се базираше на действителната вътрешна цена, изчислена като средно претеглена стойност само на рентабилните продажби.

(32)

В случаите, когато обемът на рентабилните продажби на някой вид от продукта представляваше под 10 % от общия обем на продажбите се считаше, че този конкретен вид се продава в недостатъчни количества за да може вътрешната цена да бъде подходяща база за определяне на нормалната стойност.

(33)

За онези видове, при които нормалната стойност можеше да се базира на вътрешните цени, нормалната стойност се формираше съгласно член 2, параграф 3 от основния регламент. Това се правеше чрез прибавяне към производствената стойност на всеки вид на полския производител на разумна сума търговски, общи и административни разходи (ТОА) и за печалба. В съответствие с член 2, параграф 6 от основния регламент, сумите за ТО&А разходи и за печалба се базираха на продажбите на подобния продукт, реализирани като редовна търговска практика на полския производител.

(34)

Единственият белоруски производител за експорт Khimvolokno претендираше, че през междинния ПР е изнесъл значителен обем от продукта за Общността. Но тези „износи“ бяха всъщност реализирани при бартерни търговски условия за една несвързана компания в Общността чрез търговска фирма, получаваща малка печалба в Швейцария. Останалата част е била продадена на три несвързани търговски фирми в Общността. Нормално се счита, че цените, постигнати по бартерни търговски споразумения не са надеждни. В тези случаи експортната цена трябваше да бъде съставена, в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент, на базата на първата продажба, реализирана на надеждни цени. В този случай експортната цена можеше да бъди ефективно преобразувана чрез разглеждане на сделките на Khimvolokno със швейцарската търговска фирма и след това с несвързаната компания в Общността. Всъщност, експортната цена за Общността можеше да бъде установена чрез приспадане на посредническата печалба на швейцарската фирма от цената, определена за несвързаната компания в Общността. След това тази цена беше приведена в съответствие с цената, определена от Khimvolokno за швейцарската фирма и можеше да се счита за експортна цена, както е описано в член 2, параграф 8 от основния регламент.

(35)

Както швейцарската посредническа фирма, така и несвързаната компания в Общността оказаха сътрудничество в процедурата и отговориха на въпросника, изпратен от Комисията. Проверката в помещенията на несвързаната компания в Общността показа, че цялото количество, закупено от тази компания през междинния ПР е било предназначено за пазари извън Общността, предимно за Съединените американски щати, и ефективно не е било внесено в Общността. Съгласно данни на Евростат, през междинния ПР в Общността не е внесено никакво количество PSF или PFT с произход от Беларус. Оттук се стигна до заключението, че останалите количества, отчетени от Khimvolokno като продадени на Общността, също не са били ефективно внесени в Общността. Но трябва да бъде отбелязано, че Khimvolokno очевидно са отчели добросъвестно тези продажби като експорт за Общността, и не са били наясно с факта, че тези продукти не са били ефективно внесени в Общността.

(36)

От посоченото по-горе следва, че тъй като ефективно не е извършен никакъв внос за Общността, не може да бъде определена експортна цена за продажбите от Khimvolokno на Общността за междинния ПР.

(37)

Въпреки това изглежда, че ако белоруският производител за експорт действително изнасяше въпросния продукт за Общността, това би било на цени, които биха довели до по-малък дъмпингов марж отколкото е действително действащото мито 43,5 %. Наистина цените на количествата, отчетени от Khimvolokno като изнесени за Общността през междинния ПР показват значително по-нисък дъмпингов марж, отколкото е действително действащото мито. Освен това, заявления за възстановяване на антидъмпингови мита, платени от немски вносител за извършен внос преди междинния ПР, а именно между м. април 1977 г. и м. октомври 1997 г., също са показали, че действително упражняваният дъмпинг през този период е по-малко от половината от действително прилаганите мита.

(38)

Затова беше решено да се използват цените на продукта, за който се твърди, че е изнесен за Общността пред междинния ПР като база за определяне на експортната цена за Общността, тъй като тези цени представляват в този конкретен случай най-надеждната информация, и показват, че обстоятелствата относно дъмпинга са се променили съществено, както се изисква от член 11, параграф 3 от основния регламент.

(39)

При положение, че Беларус се счита за държава с непазарна икономика, нормално е да се състави само една експортна цена за цялата страна. В това отношение, тъй като Khimvolokno е единственият известен производител за износ на белоруския продукт, експортът на тази компания се считаше за представителен за целия експорт на Беларус за Общността и така информацията, представена от тази компания, беше използвана за определяне на експортната цена на продукта от Беларус.

(40)

С цел осигуряване на достоверно сравнение между нормалната стойност и експортната цена бяха направени съответните промени под формата на корекции за разликите, засягащи сравнимостта на цените съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент. Съответните корекции бяха направени във всички случаи, когато се считаха за разумни, точни и подплатени с доказателства, какъвто беше случаят по отношение на транспорта и разходите по кредити.

(41)

Дъмпинговият марж беше установен на базата на сравнение между средно претеглената нормална стойност на продукта за всеки от неговите видове и средно претеглената експортна цена на продукта по видове. В този случай, този метод отразява пълната степен на практикувания дъмпинг. Дъмпинговият марж, установен по време на междинния ПР, изразен като процент от нетната цена CIF франко граница на Общността преди обмитяване, е 21,0 %.

(42)

Съгласно член 9, параграф 4 от основния регламент, митата не трябва да превишават установения дъмпингов марж, а трябва да бъдат по-ниски от маржа, ако такова по-ниско мито би било адекватно за отстраняване на вредата за промишлеността на Общността. При наличието на факта, че този преглед е ограничен до проверката на дъмпинговите аспекти, нивото на наложените мита не трябва да бъде по-високо от маржовете на вредата, установени по време на първоначалното разследване.

(43)

Тъй като нивото на вреда, установено по време на първоначалното разследване, е по-високо от дъмпинговия марж, установен в настоящия преглед, нивото на митата трябва да бъде определено на нивото на установения дъмпингов марж, а именно на 21,0 %.

(44)

Поради причините, изложени в съображения 23—25, Полша също беше използвана като подходяща трета държава с пазарна икономика за определяне на нормалната стойност при прегледа относно срока на действие.

(45)

За прегледа относно срока на действие, нормалната стойност беше установена на същата база както за междинния преглед, както е пояснено в съображения 26—33.

(46)

Единственият белоруски производител и износител Khimvolokno претендираше, че по време на ПР относно срока на действие е изнесъл значителен обем от продукта за Общността.

(47)

Проверката в помещенията на несвързаната компания в ЕО, за която се твърди, че внася голямо количество от белоруския продукт, потвърди, че никаква част от количеството, закупено от тази компания, не е била ефективно внесена в Общността през ПР относно срока на действие. Обаче, съгласно данни от Евростат, под 10 тона PFT, т.е. под 1 % от количеството, отчетено от изнасящия производител, е внесено в Общността през ПР относно срока на действие.

(48)

Под 10 тона можаха да бъдат идентифицирани като една сделка на заявителя за един от несвързаните вносители в Общността. Експортната цена на тази сделка беше използвана като експортна цена за Общността, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(49)

При положение, че Беларус се счита за държава с непазарна икономика, за страната като цяло е нормално установена само една експортна цена. В това отношение, тъй като Khimvolokno е единственият известен изнасящ производител на белоруския продукт, експортните сделки на тази компания се считаха за представителни за целия експорт от Беларус за Общността и така беше използвана представената информация за определяне на експортната цена на продукта от Беларус.

(50)

С цел осигуряване на достоверно сравнение между нормалната стойност и експортната цена бяха направени съответните промени под формата на корекции за разликите, отразяващи се върху сравнимостта на цените съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент. Съответните корекции бяха направени във всички случаи, когато те се считаха за разумни, точни и подплатени с доказателства. Това беше така по отношение на транспортните и кредитните разходи.

(51)

Дъмпинговият марж беше установен на базата на сравнение между средно претеглената нормална стойност на продукта за всеки от неговите видове и средно претеглената експортна цена на продукта по видове. Този метод отразява пълната степен на практикувания дъмпинг. Дъмпинговият марж, установен по време на междинния ПР, изразен като процент от нетната цена CIF франко граница на Общността преди обмитяване е 6,2 %.

(52)

Беше разгледана вероятността от повторяемост на дъмпинга в различни количества, ако въпросните мерки бъдат премахнати. В това отношение, искането за преглед относно срока на действие се основаваше предимно на това, че експортните сделки от Беларус за трети страни се реализираха на дъмпингови цени и че изнасящият производител има значителен резервен капацитет.

(53)

Разследването потвърди горните твърдения. По-конкретно беше установено, че:

(54)

Продажбите на подалия заявление изнасящ производител за трети страни се състоят от:

(55)

По отношение на производствения капацитет и оползотворяването на капацитета, разследването показа, че съдействащият изнасящ производител използва под 60 % от своя производствен капацитет през ПР относно срока на действие на мерките.

(56)

Затова може да се направи заключението, че ако мерките бъдат прекратени, съществува вероятност от подновяване на дъмпинга в значителни експортни количества за Общността.

(57)

Искането за преглед относно срока на действие беше направено от името на 13 производители в Общността, за които се знае, че произвеждат PSF в Общността. Двама от подалите заявление производители не представиха отговор на въпросника на Комисията и затова не се разглеждаха като част от промишлеността на Общността. Трети производител, който беше внесъл заявление, не представи поисканата информация в рамките на посочения продължен срок и затова също не се считаше като формиращ част от промишлеността на Общността.

(58)

Останалите четири подали заявление производители отговориха на въпросника на Комисията и оказаха съдействие при разследването. Те представляват над 52 % от производството на PSF в Общността и затова формират промишлеността на Общността в смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент.

(59)

Потреблението на PSF в Общността беше установено по действителния обем на продажбите на промишлеността на Общността и на подалите заявление производители, които не са включени в дефиницията на промишлеността на Общността, предполагаемите продажби на останалите производители от Общността и по информация от Евростат за обемите на вноса от всички трети страни. Трябва да бъде отбелязано, че по време на настоящото разследване съставните данни за 1997 г. и 1998 г., както са публикувани в Регламент (ЕО) № 2852/2000 бяха леко променени, защото някои данни бяха актуализирани. Тези дребни корекции не се отразяват върху констатациите на този Регламент.

(60)

На базата на гореизложеното, потреблението в Общността се развиваше както следва през разгледания период:

(61)

Общият обем на потреблението през разглеждания период се увеличи с 16 %. Основното увеличение настъпи между 1997 г. и 1998 г., когато потреблението нарасна от около 524 000 тона на 599 000 тона. Потреблението достигна своя връх през 1999 г. с около 649 000 тона, след което спадна до 607 000 тона през ПР относно срока на действие.

(62)

Както е посочено в съображение 47, установените експортни обеми от Беларус за Общността през ПР относно срока на действие се оказаха незначителни.

(63)

След налагането на антидъмпинговите мерки през 1996 г. обемът на вноса през разглеждания период беше ограничен. Заобикалянето на мерките позволи на изнасящият производител от Беларус да изнесе над 9 000 тона PFT за Общността през 1997 г., но след разследването срещу заобикаляне на мерките, споменато в съображение 1 и разширяването на митата, количествата спаднаха и през ПР относно срока на действие в Общността бяха внесени само незначителни количества PSF от Беларус.

(64)

Поради незначителните експортни обеми от Беларус през ПР относно срока на действие, в този случай не бяха изчислени никакви дъмпингови маржове. Въпреки това, беше отбелязано, че средната цена на PSF с произход от Беларус е далеч под средната цена, определяна от промишлеността на Общността. Подобно на това, експортните цени на PSF от Беларус за други трети страни също бяха по-ниски от цените на промишлеността на Общността.

(65)

Затова е ясно, че ако изнасящият производител в Беларус беше изнесъл своя PSF за пазара на Общността през ПР относно срока на действие, това би станало на високи дъмпингови нива.

(66)

През ПР относно срока на действие, главните източници на вносен PSF за Общността бяха, по ред на важност, Република Корея, Тайван и Съединените американски щати, покриващи приблизително 70 % от целия внос или 25,4 % от цялото потребление на Общността. Сумата на вноса от други трети страни през ПР относно срока на действие покриваше около 36,3 % от потреблението на Общността и се развиваше както следва:

(67)

Вносът на PSF от всички други трети страни се увеличи от около 153 000 тона през 1997 г. на 220 000 тона през ПР относно срока на действие, или с 44 %. Горната таблица показва, че вносът значително се увеличи със 72 % между 1997 г. и 1999 г., след което последва низходяща тенденция до ПР относно срока на действие с намаление от 16 %. Това намаление съвпада с налагането на антидъмпингови мерки срещу някои трети страни през 2000 г., посочени в съображения 2 и 3.

(68)

Цените на PSF, внесени от други трети страни, се повишиха между 1997 г. и ПР относно срока на действие въпреки един спад през 1998 г. и 1999 г. Средната цена на PSF с произход от други трети страни беше с 12 % по-висока през ПР относно срока на действие, отколкото през 1997 г. Като се отчитат митническите сборове и антидъмпинговите мита, обаче, средната импортна цена остана леко по-ниска от цената на промишлеността на Общността.

(69)

Напомнено е, че разглеждането на развитието на икономическото състояние на промишлеността на Общността обхвана периода от 1997 г. до края на ПР относно срока на действие, а именно юни 2001 г. Както е посочено в съображения 2 и 3, срещу Австралия, Индия, Индонезия, Южна Корея, Тайван и Тайланд бяха наложени окончателни антидъмпингови мерки и затова те бяха в сила през ПР относно срока на действие. Това положение е до голяма степен свързано с разбирането на развитията, описани по-нататък.

(70)

Развитието на производството на промишлеността на Общността се разви както следва:

(71)

Като цяло, производството на промишлеността на Общността леко се увеличи с 1 % през разглеждания период. През 1997 г. промишлеността на Общността произведе 213 000 тона PSF, след което производството леко спадна през следващите години. През ПР относно срока на действие обемът на производството леко се увеличи до 214 000 тона. То трябва да бъде сравнено с увеличението от 16 % в потреблението на Общността през същия период.

(72)

Същевременно разследването показа, че производственият капацитет се понижи между 1997 г. и 1998 г. Общото понижение на капацитета настъпи главно през 1998 г., когато той спадна от 264 000 тона през 1997 г. на 247 000 тона. Това обяснява защо след 1997 г. беше постигната по-висока степен на оползотворяване на капацитета. През 1999 г. промишлеността на Общността възвърна част от капацитета си (254 000 тона), който достигна общо 256 000 тона през ПР относно срока на действие. Разследването показа, че когато беше възможно, тенденцията за повечето производители, включени в дефиницията за индустрия на Общността, беше по-скоро да закриват някои производствени линии или инсталации за производство на PSF, или да ги преобразуват в други линии за производство на други по-рентабилни продукти, които не са обхванати от настоящото разследване. Обаче един производител от Общността реши да изгради нов производствен капацитет. Това решение беше взето за да се задоволят по-добре изискванията на потребителите в Общността по отношение на количество и видове PSF и обяснява повишаването на капацитета между 1998 г. и ПР относно срока на действие.

(73)

Разследването показа, че към края на ПР относно срока на действие (именно през юни 2001 г.) запасите от PSF достигнаха 25 000 тона и бяха 24 % по-високи от онези през декември 1997 г. (20 000 тона). Обаче, проучването установи, че нивата на запасите в края на юни са традиционно по-високи отколкото в края на финансовата година, особено през декември. Това се дължи на факта, че преди периода юли/август, когато става спирането за сервизно обслужване и поддръжка на машините, промишлеността на Общността трябва да произведе запаси за да може да обслужи своите клиенти. Съпоставимата цифра в края на 2000 г. показа 4 % увеличение на запасите в сравнение с 1997 г.

(74)

Промишлеността на Общността успя да повиши търговския си обем на своя вътрешен пазар с 4 %, като същевременно през въпросния период загуби подобни търговски обеми на експортните си пазари. Това съответства на констатацията за устойчиви производствени обеми и запаси през същия период.

(75)

Продажбите на промишлеността на Общността бяха общо взето стабилни до 2000 г., а след това се увеличиха с 3 % между 2000 г. и ПР относно срока на действие. Това увеличение съвпадна с налагането на антидъмпингови мита върху вноса от някои трети страни през 2000 г. Заслужава да се отбележи, че тенденцията по отношение на търговския обем се отклоняваше от тази за потреблението в Общността както е посочено в съображения 59 и 61. Тя е в противовес на динамиката на потреблението, което се повиши предимно в периода между 1997 г. и 1999 г. (+24 %) и се понижи (– 7,0 %) между 2000 г. и ПР относно срока на действие.

(76)

Пазарният дял на промишлеността на Общността, обаче, се понижи от 37,8 % през 1997 г. на 33,4 % през ПР относно срока на действие. Между 1997 г. и 1999 г. той постоянно намаляваше, което доведе до загуба над 7 процентни пункта. С налагането на антидъмпингови мерки през 2000 г., през ПР относно срока на действие настъпи възстановяване на пазарния дял с 2,8 процентни пункта. Въпреки това, общата загуба на пазарен дял, която промишлеността на Общността претърпя, възлезе на 4,4 процентни пункта през разглеждания период. Това намаление на пазарния дял съответства на констатациите, направени в съображения 59, 61, 74 и 75.

(77)

Разследването показа, че промишлеността на Общността не се е възползвала от нарастването на пазара през разгледания период. Въпреки увеличението от 16 % на потреблението между 1997 г. и 1999 г., промишлеността на Общността загуби над 7 процентни пункта пазарен дял. Докато потреблението спадна с 6 % между 2000 г. и ПР относно срока на действие, именно след налагането на антидъмпинговите мерки, посочени в съображения 2 и 3, промишлеността на Общността повиши своя търговски обем с 3 %, което доведе до спечелване на 2,8 процентни пункта пазарен дял. Независимо от това възстановяване, растежът, постигнат от промишлеността на Общността през разгледания период беше крайно отрицателен в сравнение с нарастването на потреблението.

(78)

Горната таблица показва, че през разглеждания период средните продажни цени на промишлеността на Общността на тон за несвързани потребители на пазара на Общността са нараснали средно с 10 %. През периода от 1997 г. до 1999 г., средните цени са се понижили с 12 %. Впоследствие, през 2000 г. и през ПР относно срока на действие цените значително възстановиха нивата си. Разследването, обаче, показа, че увеличението на продажната цена беше свързано с увеличението на разходите, което е пояснено по-долу. Промишлеността на Общността твърдеше, че незадоволителното развитие на цените в сравнение с разходите се дължеше предимно на силната ценова конкуренция на пазара на Общността, особено преди налагането на антидъмпинговите мерки през 2000 г.

(79)

Разследването показа, че пазара на Общността за PSF е чувствителен към цените и че както е посочено в съображение 68 цените на вносните PSF оставаха на по-ниско ниво от тези на промишлеността на Общността, въпреки еквивалентното пропорционално увеличение на цената.

(80)

През разглеждания период средните разходи по продажбите на тон PSF произведени от промишлеността на Общността се увеличиха с 23 %. Между 1997 г. и 1999 г. производствените разходи останаха общо взето стабилни. Обаче те се увеличиха значително с 23 % между 1999 г. и ПР относно срока на действие. Разследването показа, че значителното увеличение на производствените разходи е свързано с колебанията в цените на някои суровини като параксилен и етиленгликол, които пряко се влияеха от цената на петрола.

(81)

Трябва да бъде отбелязано, че един производител, включен в дефиницията за промишленост на Общността, беше новоучреден през 1998 г., и че за 1997 г. нямаше на разположение никакви данни за рентабилността. Поради тази причина анализът на рентабилността и паричните потоци обхваща периода от 1998 г. до ПР относно срока на действие. Трябва, обаче, да се отбележи, че наблюдаваните тенденции на базата на наличните данни за разглеждания период съответстват на получените от горната таблица.

(82)

Рентабилността на промишлеността на Общността през 1998 г. беше много добра. Това ниво на рентабилност беше постигнато извънредно поради изключително ниската цена на суровия петрол през тази година. Впоследствие рентабилността спадна поради това, че увеличението на цената на петрола, а оттам и на производствените разходи, не можеше да се компенсира от пропорционално увеличение на продажната цена. Независимо от това, рентабилността, постигната през 2000 г. и през ПР относно срока на действие, беше забележителна при наличието на значително увеличение на производствените разходи (до 20 %). Това показва, че промишлеността на Общността беше в състояние да контролира своите разходи за да стабилизира печалбите на около 5 %.

(83)

Паричният поток следваше подобна тенденция като рентабилността от 1998 г. до ПР относно срока на действие. Генерираните парични наличности от операциите с PSF спаднаха с 44 % през разглеждания период, или от 44,5 млн. EUR през 1998 г. на 24,8 млн. EUR през ПР относно срока на действие. Това е свързано предимно с наблюдаваното през същия период понижаване на рентабилността.

(84)

Предвид трудното положение на пазара на Общността за PSF, описано в настоящия анализ и по-конкретно в съображение 89, повечето от компаниите включиха в дефиницията на промишлеността на Общността срещнатите трудности по набирането на необходимия капитал за финансиране на техните инвестиции и преструктуриране. Намаляването на печалбите, което настъпи през 1999 г. и 2000 г. попречи на повечето от тези компании да преминат към изпълнение на техните инвестиционни програми, които за повечето от тях бяха стартирани през 1998 г. Както е посочено по-долу в съображение 88, само един производител от Общността можа да набере капитал и пое риска да изпълни своите планирани инвестиции през разглеждания период.

(85)

Като цяло, броят на служителите, заети в производството на PSF спадна с 3 %, което отразява намаляването на обема и преструктурирането на промишлеността на Общността. Работните места бяха значително намалени със 7 % през 1998 г., но промишлеността на Общността отново започна да наема работници през 1999 г.

(86)

С оглед на развитието на обема на производство на PSF, както е посочено в съображение 70, производителността на промишлеността на Общността се подобри през въпросния период.

(87)

Както показва таблицата по-долу, инвестициите във въпросния продукт значително се повишиха през разглеждания период:

(88)

Нивото на инвестициите, което беше изключително ниско през 1997 г. значително се повиши през 1998 г., която беше добра година за индустрията и поощри някои производители да инвестират във въпросния продукт. Обаче, както е споменато в съображения 82 и 89, рентабилността на промишлеността на Общността и пазарната конюнктура за въпросния продукт се влошиха през следващите години. Това обяснява защо инвестициите не нараснаха през 1999 г. и бяха отново драматично намалени през 2000 г. Инвестициите съществено се възобновиха през ПР относно срока на действие, особено защото един производител от Общността, включен в дефиницията на промишлеността на Общността, пое риска да изпълни своята инвестиционна програма. Трябва, обаче, да се подчертае, че нивото на инвестициите през ПР относно срока на действие представляваше 6 % от общия оборот на промишлеността на Общността.

(89)

В това отношение трябва да бъде отбелязано, че в продължение на редица години на пазара на Общността имаше присъствие и заплаха от присъствие на дъмпингов внос от някои трети страни. Колебанията в цената на петрола през разглеждания период допълнително утежниха затрудненията на участниците, които произвеждаха, купуваха и използваха PSF, и по-конкретно на промишлеността на Общността, които не знаеха дали при наличието на дъмпингов внос на ниски цени можеха да отразят в разумна степен повишението на цената на суровината в тех ните продажни цени. Поведението на промишлеността на Общността по отношение на инвестициите може да е било повлияно и от несигурността, която е характерна за пазара от редица години.

(90)

Възвръщаемостта на инвестициите следваше подобна тенденция като наблюдаваната по отношение на рентабилността.

(91)

Положението на промишлеността на Общността се подобри до известна степен след налагането на антидъмпингови мерки през разглеждания период, но индустрията не се е възстановила напълно от предишния дъмпинг от някои трети държави, включително Беларус, и от установеното заобикаляне по отношение на PFT от Беларус през 1997 г. За това свидетелства предимно незадоволителното икономическо положение на промишлеността на Общността, особено през 1998 г. и 1999 г. Въпреки значителното увеличение на потреблението през тези години, производството, производственият капацитет, инвестициите, пазарния дял, продажните цени и печалбите следваха низходяща тенденция.

(92)

По отношение на въздействието на величината на действителния дъмпингов марж през ПР върху положението на промишлеността на Общността, той не се счита за релевантен фактор в настоящия преглед, тъй като налагането на антидъмпингови мита през 1997 г. и последващите мерки срещу тяхното заобикаляне на практика спряха вноса от Беларус.

(93)

Както вече е посочено в съображение 69, икономическото положение на промишлеността на Общността трябва да се разглежда в светлината на провеждащите се антидъмпингови разследвания през разглеждания период и налагането на антидъмпингови мерки през 2000 г.

(94)

През разглеждания период производството на промишлеността на Общността леко се повиши с 1 %. Оползотворяването на капацитета и производителността се повишиха поради понижените нива на производствения капацитет и трудовата заетост.

(95)

Разследването показа също, че през разглеждания период пазарът на Общността се развиваше позитивно по отношение на обема, особено през 2000 г. Потреблението през ПР относно срока на действие спадна в сравнение с това през 2000 г., но като цяло се повиши с 16 % през разглеждания период. Обаче, промишлеността на Общността не можа да участва напълно в този ръст на пазара. Точно обратното, тя загуби 3 процентни пункта от пазарния дял въпреки увеличените обеми на продажбите.

(96)

Износът от Беларус на практика изчезна през разглеждания период, но както е видно от опита за заобикаляне на мерките, пазарът на Общността е много привлекателен за този внос. От съображение 54 става ясно, че експортните цени от Беларус за трети държави са много по-ниски от средната цена на промишлеността на Общността. Трябва също да бъде напомнено, че до 2000 г. пазара на PSF в Общността се характеризира от наличието на дъмпингов внос на ниски цени, който повлече надолу продажните цени с 12 %, въпреки увеличението на разходите.

(97)

През 2000 г. и ПР относно срока на действие, продажните цени на промишлеността на Общността и разходите за производство на PSF се повишиха. Фактът, че цените се повишиха с много по-нисък темп от разходите доведе до положението на намаляване на печалбите. Като последица от това, способността на промишлеността на Общността за набиране на капитал беше сериозно засегната. Това допълнително затрудни промишлеността на Общността, която функционираше в затруднена пазарна конюнктура през разглеждания период. Рентабилността и паричния поток, натрупан през ПР, не бяха достатъчни за поддържане на техните средносрочни инвестиции.

(98)

Въз основа на гореизложеното и по-конкретно на намалението на пазарния дял и незадоволителното ниво на продажните цени и печалбите се счита, че промишлеността на Общността е все още в уязвимо състояние.

(99)

Напомня се, че в съображение 56 се счита, че съществува вероятност от възобновяване на дъмпинга в значителни обеми PSF с произход от Беларус.

(100)

В съображение 98 е направено също заключението, че промишлеността на Общността е все още в уязвимо състояние през ПР относно срока на действие.

(101)

Освен това, напомня се, че през ПР относно срока на действие практически не е имало никакъв внос от Беларус за Общността за разлика от ситуацията през периода на първоначалното разследване, когато на пазара на Общността постъпиха над 32 000 тона вносни PSF с произход от Беларус на ниски дъмпингови цени. Същевременно промишлеността на Общността загуби 4 % от търговския обем и 5,6 процентни пункта от пазарния дял, а нейните производствени разходи значително се повишиха. В резултат рентабилността беше много отрицателна и 25 % от наетия персонал в сектора на PSF беше временно освободен от работа.

(102)

Пазарът на Общността за PSF е много атрактивен за изнасящите производители и беше установено, че много от тях практикуваха дъмпинг за да спечелят пазарен дял. Настоящото разследване показа, че след налагането на антидъмпингови мерки през 2000 г. положението на пазара на Общността се е подобрило. Счита се, че ако се допусне прекратяване на мерките, които са в сила срещу вноса от Беларус, този внос вероятно ще прекрати позитивните развития, наблюдавани на пазара на Общността, и ще завземе по-голяма част от вече застрашения пазарен дял на промишлеността на Общността.

(103)

Всъщност, въпреки, че белоруският изнасящ производител по всяка вероятност ще повиши експортните цени и така ще намали нивото на дъмпинга, както е подсказано в съображения 64 и 65, изглежда, че неговите цени все пак ще останат дъмпингови и ще подбиват цените на промишлеността на Общността. Ясно е, че за да си възвърне пазарния дял изнасящият производител ще трябва да подбие цените на промишлеността на Общността.

(104)

При тези обстоятелства и при положение, че както е посочено в съображение 78 пазарът на Общността е чувствителен към цените, промишлеността на Общността не би била в състояние да конкурира внесените от Беларус PSF на ниски дъмпингови цени. Размерът на наличните капацитети в Беларус и подбиването на цените, което вероятно ще бъде упражнено от изнасящия производител, вероятно ще нанесат съществена вреда на промишлеността на Общността. Наистина се счита, че когато бъде изправена пред ниските цени на дъмпинговия внос от Беларус, промишлеността на Общността няма да има друг избор освен да намали своите цени и така да задължи пазарен дял, или да поддържа цените си и да загуби пазарен дял. И двата курса на действие ще имат сериозно въздействие върху финансовото положение на промишлеността на Общността и по-конкретно на нейната рентабилност, възвръщаемост на инвестициите, паричен поток и способност за набиране на капитал.

(105)

Това би засегнало сериозно промишлеността на Общността, която успя да оцелее и да се преструктурира въпреки наличието на известни количества дъмпингов внос и силните колебания в цената на петрола, но все пак по слабо, отколкото ако сегашната мярка бъде прекратена. Промишлеността на Общността завършва своето преструктуриране, нейните производствени линии са модернизирани и нерентабилните линии са закрити. Затова е ясно, че промишлеността на Общността има малко допълнително пространство за маневри, с които да се справи с внезапно подновяване на дъмпинговия внос на ниски цени, и че отново би настъпила съществена вреда.

(106)

В светлината на гореизложените констатации се счита, че прекратяването на мерките срещу вноса от Беларус вероятно би довело до повторно нанасяне на съществена вреда за промишлеността на Общността от вноса с произход от Беларус.

(107)

Беше проучено също дали поддържането на антидъмпинговите мерки за вноса на PSF от Беларус би било срещу интереса на Общността. Тъй като е установено, че съществува вероятност от възобновяване на дъмпинга, който нанася вреда, разследването разгледа също дали има някакви надделяващи интереси срещу поддържането на мерките и взе предвид също въздействията на предишни антидъмпингови мерки върху всичките различни интереси, които това касае, и по-конкретно тези на потребителите и вносителите/търговците.

(108)

За да бъде разгледан интереса на Общността в този конкретен случай беше поискана информация от всички заинтересовани страни, за които се знаеше, че са заинтересовани или които се обявиха за такива. Комисията изпрати въпросници до промишлеността на Общността, девет други производители в Общността, 10 вносители/търговци (един от които се намира извън Общността, но извършва доставки за търговец, намиращ се в Общността), несвързани с белоруския изнасящ производител, трима потребители на конкретния продукт и три асоциации на потребители.

(109)

В допълнение към отговорите, получени от промишлеността на Общността, горепосоченият вносител, намиращ се извън Общността, един търговец, и един производител, който не е включен в дефиницията на промишлеността на Общността, представиха отговор на въпросника на Комисията. Нито един от потребителите или асоциациите на потребители не представи отговор на въпросника, въпреки, че две асоциации представиха общо становище.

(110)

Трябва да бъде напомнено, че при предишните разследвания се считаше, че приемането на мерки не засяга интереса на Общността.

(111)

По време на редица години, промишлеността на Общността страдаше от дъмпингов внос на PSF на ниски цени, водещ до положение, при което продажбите на стандартните влакна не бяха рентабилни. Въпреки, че промишлеността на Общността доразработи сегмента на PSF влакна с по-висока принадена стойност, каквито са двукомпонентните влакна или влакната с Y-образно напречно сечение, багрените влакна, влакна със специални характеристики каквито са огнеупорните влакна, и чрез маркиране на влакната, делът на тези влакна в общия търговски обем е доста ограничен. Основният бизнес с PSF остава със стандартните влакна, предназначени както за тъкани, така и за нетъкани изделия. Тези сегменти са изправени пред директната конкуренция от дъмпингов внос.

(112)

Затова е ясно, че промишлеността на Общността трябва също да произвежда цялата гама от PSF влакна за да остане в бизнеса. Самите клиенти изискват за доставките да бъде осигурено наличие на пълната гама от влакна. Поради тази причина промишлеността на Общността няма готовност и не е в състояние да изостави производството на стандартните PSF.

(113)

Както е посочено в съображение 85 промишлеността на Общността, чрез съкращаване на част от дейността, е била в състояние да подобри оползотворяването на своя капацитет и производителност. Същевременно, чрез преструктуриране и специализация, рентабилността през последните години е останала позитивна, дори и на незадоволителни нива. Трябва също да се спомене, че промишлеността на Общността снабдява около 33 % от пазара на Общността.

(114)

С оглед на гореизложената ситуация се счита, че при липса на мерки срещу PSF с произход от Беларус би настъпила сериозна вреда за промишлеността на Общността. Затова съществува вероятност от съществено влошаване на нейното финансово положение и реална възможност от допълнително съкращаване на работна ръка и закриване на производствени съоръжения.

(115)

Както е посочено в съображение 64, през ПР относно срока на действие почти нямаше внос на PSF с произход от Беларус. Разследването показа, че само един търговец със седалище в Общността е закупил големи количества PSF с произход от Беларус чрез трета страна-вносител, но те са били незабавно реекспортирани от Общността. Разследването показа, че търговецът със седалище в Общността е намерил алтернативни пазари за своите PSF с произход от Беларус и е намерил също алтернативни източници на внос.

(116)

Гореизложеното съображение и липсата на сътрудничество от осемте други вносители/търговци, които получиха въпросниците, указва, че действащите мерки срещу вноса с произход от Беларус вероятно не са оказали съществено въздействие върху положението на вносителите/търговците в Общността.

(117)

Нито един потребител или асоциация на потребители не представи отговор на въпросника, предназначен за оценяване на интереса на Общността. Две асоциации, обаче, изпратиха становища, като едното обхващаше мненията на потребители, работещи в предаческата промишленост, а другото беше от името на потребители в индустрията, произвеждаща нетъкани изделия, предимно за пълнеж.

(118)

И двете асоциации се обявиха срещу поддържането на антидъмпинговото мито срещу Беларус, тъй като твърдяха, че поради наказателното естество на тези мерки на практика е затворен един източник на доставки за потребителите на Общността. Освен това се твърдеше, че тъй като промишлеността на Общността не предлага наличности на всички видове PSF или наличностите не са в достатъчни количества, потребителите на Общността понасят вреда поради засилената конкуренция на трети страни по отношение на техния краен продукт. Същевременно потребителите са станали по-слабо конкурентоспособни поради високите разходи за суровини. Този аргумент беше специално подчертан от предаческата промишленост, произвеждаща прежди.

(119)

По отношение на наличностите на всички PSF влакна, разследването потвърди, че за промяна на производствените инсталации за производство от един вид PSF на друг се изискват някои ограничени корекции, като например различен вид дюза за изтегляне на нишка. По време на предишните разследвания това съображение беше представено също от асоциации на самите потребители. Разследването показа, че производителите, включени в дефиницията на индустрия на Общността имат техническите възможности да произвеждат всички видове PSF. Промишлеността на Общността по-скоро твърдеше, че не е в състояние да доставя PSF на ниските цени, предложени от потенциалните купувачи.

(120)

Освен това разследването показа, че преустановяването на антидъмпинговите мита в сила срещу Беларус вероятно би довело до значително объркване на пазара и наистина би довело до закриване на производствени мощности в Общността. Това не би било в съответствие с дългосрочния интерес на индустрията на потребителите, която въпреки всичко закупува над 33 % PSF за своите нужди от промишлеността на Общността, като поставя някои изисквания за специални видове, които не са налични от трети страни.

(121)

Поради липсата на сътрудничество от страна на потребителите не беше възможно да се изчисли точно евентуалното въздействие на мерките, предложени за текущото разследване, или истинското въздействие на текущите мерки. Обаче, както е споменато в съображение 63, през ПР относно срока на действие на Общността бяха продадени само незначителни количества вносни PSF от Беларус.

(122)

Считаше се също, че размерът на първоначално наложеното мито за PSF от Беларус е определен на необходимото ниво за премахване на причинената от дъмпинга вреда. Пазарът на Общността не е затворен за такъв внос, но е много вероятно изнасящият производител от Беларус да намери по атрактивни пазари, особено в Съединените американски щати и Русия. С оглед на намаления размер на предложеното антидъмпингово мито е много вероятно вносът от Беларус да стане по-атрактивен за някои потребители в Общността в сравнение с други източници на доставки. Това от своя страна би довело до намаляване на техните разходи.

(123)

Въз основа на гореизложеното се счита, че като се предотвратява сериозното объркване, предизвикано от възобновяването дъмпинговия внос с произход от Беларус в големи обеми, предложените мерки вероятно ще засилят конкуренцията на пазара на Общността.

(124)

Въз основа на гореизложеното е направено заключението, че няма наложителни основания от интерес за Общността против продължаването на мерките.

(125)

Въз основа на констатациите от прегледа относно срока на действие и както е предвидено в член 11, параграф 2 от основния регламент, действието на антидъмпинговите мерки, приложими по отношение на вноса на полиестерни щапелни влакна с произход от Беларус трябва да продължи.

(126)

Тъй като действието на антидъмпинговото мито, което е в сила по отношение на PSF, е разширено с Регламент (ЕО) № 2513/97 за да обхваща и вноса на PFT с произход от Беларус, тези мерки също трябва да се поддържат.

(127)

Всички страни бяха уведомени за съществените факти и съображения, на които се основава намерението за промяна на размера на съществуващите мерки. Освен това им беше предоставен срок, в който да представят декларации след това оповестяване. Не бяха получени никакви коментари, които по своя характер налагат промяна на горните заключения.

(128)

От гореизложеното следва, че въз основа на констатациите от междинния преглед (виж съображения 42 и 43) и както е предвидено в член 113, параграф 3 от основния регламент, антидъмпинговите мита, наложени с Регламент (ЕО) № 1490/96, както са разширени с Регламент (ЕО) № 2513/97, трябва да бъдат намалени на 21,0 %, изразено като процент от нетната цена франко граница на Общността преди обмитяване, установена от междинния преглед по време на междинния ПР. Това ниво на митото трябва да важи за вноса на PSF и PFT с произход от Беларус,