за изменение на Регламент (EО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специфичния рисков материал и епидемиологичния надзор за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии и на Регламент (EО) № 1326/2001 относно храненето на животните и пускането на пазара на овце и кози и продукти от тях

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (EО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (1), последно изменен с Регламент (EО) № 1326/2001 на Комисията (2), и по-специално член 23 от него,

Регламент (EО) № 999/2001 се изменя, както следва:

Регламент (EО) № 1326/2001 се изменя, както следва:

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден от публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Въпреки това разпоредбите, предвидени в член 1, параграф 2, буква в) и в част A, точка 10 от приложение XI към Регламент (EО) № 999/2001, изменена с приложение II към настоящия регламент, се прилагат от 1 март 2002 г.

„ПРИЛОЖЕНИЕ III

СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ

ГЛАВА A

I. Мониторинг на говеда

1. Общи положения

Мониторингът на говеда трябва да се извърши съгласно лабораторните методи, предвидени в приложение X, глава В, точка 3.1, буква б).

2. Мониторингна животни, предназначени за клане и консумация от човека

2.1.

Всички говеда на възраст над 24 месеца:

—	предназначени за неотложно клане, определено в член 2, буква н) от Директива 64/433/EИО на Съвета (1), или

—	заклани съгласно глава VI, точка 28, буква в) от приложение I към Директива 64/433/EИО,

се изследват за наличие на СЕГ.

2.2.	Всички говеда на възраст над 30 месеца, предназначени за редовно клане за консумация от човека, се изследват за наличие на СЕГ.

2.3.	Чрез дерогация от точка 2.2 и по отношение на говедата, родени, отгледани и заклани на нейна територия, Швеция може да реши да провери само случайна проба. Пробата трябва да се състои поне от 10 000 животни на година.

3. Мониторинг на животни, които не са заклани за консумация от човека

Говеда на възраст над 24 месеца, които са умрели или убити, но които не са:

—	убити за целите за ликвидиране съгласно Регламент (EО) № 716/96 на Комисията (2),

—	убити в рамките на епидемия, като например шап,

—	заклани за консумация от човека,

се изследват за СЕГ на случаен принцип. Броят проби не е по-малък от този на пробите, посочен в таблицата. Пробата трябва да бъде представителна за всеки регион и продължителна.

Обща популация над 24 месеца	Минимален годишен размер на пробата (3)
100 000	950
200 000	1 550
300 000	1 890
400 000	2 110
500 000	2 250
600 000	2 360
700 000	2 440
800 000	2 500
900 000	2 550
1 000 000	2 590
1 500 000	3 000
2 000 000	3 500
2 500 000	4 000
3 000 000	4 500
3 500 000	5 000
4 000 000	5 500
4 500 000	6 000
5 000 000	6 500
5 500 000	7 000
6 000 000	7 500
6 500 000	8 000
7 000 000	8 500
7 500 000	9 000
8 000 000	9 500
8 500 000	10 000
9 000 000	10 500
9 500 000	11 000
10 000 000	11 500
10 500 000	12 000
11 000 000	12 500
11 500 000	13 000
12 000 000	13 500

4. Мониторинг на животни, закупени за ликвидиране съгласно Регламент (EО) № 716/96

4.1.	Всички животни, подложени на жертвено клане или установени за болни при инспекция преди смъртта, трябва да се тестват за СЕГ.

4.2.	Всички животни, родени между 1 август 1996 г. и 1 август 1997 г., трябва да се тестват за СЕГ.

4.3.	Случайна проба, състояща се от поне 50 000 животни годишно, от животни, които не са обхванати от точки 4.1 или 4.2, се тества за СЕГ.

5. Мониторинг на други животни

В допълнение към тестването, упоменато в точки 2—4, държавите-членки могат на доброволни начала да решат да изследват други говеда на техните територии особено когато тези животни, произхождащи от страни с местни случаи на СЕГ, са консумирали потенциално заразени храни или са били родени от майки, заразени с ТСЕ.

6. Мерки, които се предприемат след изследването

6.1.	Когато едно животно е заклано за консумация от човека и се изследва за СЕГ, здравната марка, посочена в глава XI от приложение I към Директива 64/433/EИО, не се сваля от трупа на това животно до излизане на отрицателен резултат от бързия тест.

6.2.	Държавите-членки могат да въведат дерогация от условията съгласно точка 6.1, когато в кланиците има официална система, която не позволява нито една част от закланото животно, носещо здравната марка, да напусне кланицата, докато не излезе отрицателен резултат от бързия тест.

6.3.	Цялата част от тялото на изследваното животно, включително и кожата са под официален контрол, докато не се получи отрицателен резултат от бързия тест, освен ако не е унищожено съгласно приложение V, точки 3 или 4.

6.4.	Всички части от тялото на животни с положителен резултат от бързия тест, включително и кожата се унищожат съгласно приложение V, точки 3 или 4, с изключение на материала, който трябва да се запази за архива, предвиден в глава Б, раздел III.

6.5.

Когато дадено животно, убито за консумация от човека, е дало положителен резултат от бързия тест, не само далият положителен резултат от теста труп, но и този, който непосредствено предхожда трупа на животното с положителен тест, и двата трупа, които непосредствено следват трупа с положителен резултат от същата кланична линия, се унищожат съгласно точка 6.4.

6.6.	Държавите-членки могат да въвеждат дерогация от разпоредбите на точка 6.5, когато в кланиците функционира система, която да възпира заразяването между труповете.

II. Мониторинг на овце и кози

1. Общи положения

Мониторингът на овце и кози се извършва чрез лабораторните методи, посочени в приложение X, глава В, точка 3.2, буква б).

2. Мониторинг на животни, заклани за консумация от човека

Животните, които са навъзраст над 18 месеца или които имат два постоянно израсли резеца, пробили венеца, и които са заклани за консумация от човека, трябва да се изследват в съответствие с размера на пробата, посочен в таблицата. Пробата трябва да е представителна за всеки регион и сезон. Подборът на пробите се извършва по такъв начин, че да се избегне свръхпредставяне на която и да било група по отношение на произход, възраст, порода, производствен вид или която и било друга особеност. Възрастта на животните се определя въз основа на озъбяването, на видими признаци на зрялост или друга надеждна информация. По възможност се избягва многократното вземане на проби от едно и също стадо.

Държава-членка	Минимален размер на пробата при заклани животни (4)
Белгия	3 750
Дания	3 000
Германия	60 000
Гърция	60 000
Испания	60 000
Франция	60 000
Ирландия	60 000
Италия	60 000
Люксембург	250
Нидерландия	39 000
Австрия	8 200
Португалия	22 500
Финландия	1 900
Швеция	5 250
Обединеното кралство	60 000

3. Мониторинг на животни, които не са заклани за консумация от човека

Животните, които са над 18-месечна възраст или имат повече от два резеца, пробили венеца, и които са умрели или убити, но които в последния случай не са:

—	убити в рамките на епидемия, като например шап,

—	са заклани за консумация от човека,

се изследват в съответствие с размера на пробата, посочен в таблицата. Извадката трябва да е представителна за всеки регион и сезон. Подборът на пробите се извършва по такъв начин, че да се избегне свръхпредставяне на която и да било група животни по отношение на произход, възраст, порода, производствен вид или която и да било друга особеност. Възрастта на животните се определя въз основа на озъбяването, на видими признаци на зрялост или друга надеждна информация. По възможност се избягва многократното вземане на проби от едно и също стадо.

Държава-членка	Минимален годишен размер на пробата при умрели животни (5)
Белгия	450
Дания	400
Германия	6 000
Гърция	6 000
Испания	6 000
Франция	6 000
Ирландия	6 000
Италия	6 000
Люксембург	30
Нидерландия	5 000
Австрия	1 100
Португалия	6 000
Финландия	250
Швеция	800
Обединеното кралство	6 000

4. Мониторинг на други животни

В допълнение към мониторинговата програма, посочена в точки 2 и 3, държавите-членки могат на доброволни начала да извършат изследване на други животни, по-специално:

—	животни, използвани за добив на мляко,

—	животни, произхождащи от държави с местни случаи от ТСЕ,

—	животни, които са консумирали потенциално заразени храни,

—	животни, родени от майки, заразени с ТСЕ,

—	животни от стада, заразени с ТСЕ.

5. Мерки, следващи тестването на овце и кози

Всички части на тялото на тествано животно, включително и кожата трябва да се запазят при официален контрол, докато не се получи отрицателен резултат от бързия тест, освен ако не са унищожени съгласно приложение V, точка 3 или 4.

Всички части на тялото на животно, което е дало положителен резултат от бързия тест, включително и кожата трябва да се унищожат съгласно приложение V, точки 3 или 4, с изключение на материала, който трябва да се запази за архива, предвиден в глава Б, част III.

6. Генотипове

6.1.

Протеиновият генотип трябва да се определи за всеки положителен ТСЕ случай с овце. ТСЕ случаите при устойчивите генотипове (овце или генотипове, които кодират аланин при двата алела и кодон 136, аргинин при двата алела и кодон 154 и аргинин при двата алела и кодон 171) трябва незабавно да бъдат докладвани на Комисията. При възможност такива случаи трябва да се предоставят за видоопределяне. Когато такова не е възможно, стадото на произход и всички други стада, с които животното е било в контакт, са обект на засилен мониторинг с цел да се открият други случаи на ТСЕ за целите на видоопределянето.

6.2.

В допълнение към генотиповете на животни при условията на точка 6.1, прион протеиновият генотип на случайна подпроба кози, тествани съгласно условията на глава A, раздел II, точка 2, трябва да се определи. Тази подпроба трябва да представлява поне един процент от общата проба за всяка държава-членка и не трябва да е по-малко от 100 животни за държава-членка. Чрез дерогация държавите-членки могат да изберат за анализ на генотипа еквивалентен брой живи животни на подобна възраст.

ГЛАВА Б

I. Информация, която трябва да се представи от държавите-членки в техните доклади

1.	Брой на животните от възприемчивите видове, поставени под ограничения на придвижването съгласно член 12, параграф 1.

2.	Брой на животните от възприемчивите видове, подложени на лабораторен преглед съгласно член 12, параграф 2 и резултатите от тези прегледи.

3.	Брой на стадата, където има подозрителни случаи при овце и кози и са изследвани съгласно член 12, параграфи 1 и 2.

4.	Оценката за всяка субпопулация, отнасяща се до глава A, раздел I, точки 3 и 4.

5.	Брой на говедата от всяка субпопулация съгласно глава А, раздел I, точки 2—5, изследвани за СЕГ, и резултат от изследването.

6.	Оценка на субпопулацията, отнасяща се до глава А, раздел II, точки 2 и 3, от които се подбират проби за изследване.

7.	Брой на овцете и козите и изследваните стада за всяка субпопулация, отнасяща се до глава A, раздел II, точки 2—4, метод на изследване и резултат от изследването.

8.	Брой, възрастово разпределение и географско разположение на животните, болни от СЕГ и скрейпи, страна на произход, ако произхождат от друга страна, година и, ако е възможно, месец на раждане на животните, болни от СЕГ.

9.	Животни, различни от говеда, овце и кози, за които е потвърдено, че са болни от ТСЕ.

10.	Извършената програма за надзор на генотипа по глава А, част II, точка 7.

II. Информация, която трябва да се представи от Комисията в обобщителния документ

Обобщителният документ трябва да е представен под формата на таблица, която съдържа най-малко информацията, посочена в част I за всяка държава-членка.

III. Документация и архив

Компетентните органи съхраняват, в продължение на седем години, документацията и архивите с:

—	броя и вида на животните, поставени под ограничение за придвижване, както е посочено в член 12, параграф 1;

—	броя и резултатите от клиничните и епизоотологичните изследвания, както е посочено в член 12, параграф 1;

—	броя и резултатите от лабораторните изследвания, както е посочено в член 12, параграф 1;

—	броя, идентичността и произхода на животните, изследвани в рамките на мониторинговите програми съгласно глава А и, когато е възможно, възрастта, породата и анамнестична информация;

—	прион протеиновия генотип при овце, болни от ТСЕ.

2.	Изследващата лаборатория съхранява, за период от седем години, всички лабораторни изследвания, лабораторни книги, парафинови блокчета и снимки от изследванията по метода Western blots.“

(3) Размерът на пробата е изчислен с цел да се определи преобладаване на 0,1 % с 95 % сигурност в подпопулациите, посочени в точка 3, въз основа на предположението, че пропорцията на тази субпопулация в общата популация говеда на възраст над 24 месеца е 1 %. Когато размерът на общата популация говеда на възраст над 24 месеца е 1 500 000 животни или повече, размерът на пробата е бил увеличен с 500 проби на 500 000 животни, за да се коригира пропорционалността с цел да се вземе предвид голямата вероятност за вариации в риска за СЕГ в рамките на популацията.

(4) Размерът на пробите е изчислен с цел да открие преобладаване на 0,005 % с 95 % сигурност при заклани животни в държавите-членки, които колят голям брой възрастни овце. В тези държави-членки, които колят по-малък брой възрастни овце, размерът е изчислен при 25 % от изчисления или регистриран брой женски овце, заклани през 2000 г.

(5) Размерът на пробата е изчислен с цел да открие преобладаване на 0,05 % с 95 % сигурност при умрели животни в държавите-членки с голям брой популация овце. В тези държави-членки, които колят по-малки популации овце, размерът на пробата се изчислява като 50 % от изчисления брой умрели животни (изчислена смъртност 1 % ).

„ПРИЛОЖЕНИЕ XI

ПРЕХОДНИ МЕРКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 22 И 23

A. Относно специфично рисков материал, механично добито месо и техники на клане

1. Специфично рисковият материал, определен по-долу, се отменя и унищожава съгласно точки от 5 до 8 и, ако е подходящо, точка 11.

Следните тъкани са посочени като специфично рискови материали:

черепът, включващ главния мозък и очите, сливиците, гръбначния стълб с изключение на гръбначната част в опашката и трансверсална апофиза на лумбални прешлени, но като се включи гръбначния коренен ганглий и гръбнака, на говеда на възраст над месеца и червата от дванадесетопръстника до ректума и мезентерия на говедата от всички възрасти;

ii)	черепът, включващ главния мозък и очите, сливиците и гръбначния мозък на овцете и козите на възраст над 12 месеца или с постоянен резец, излязъл през венеца, и далака на овцете и козите от всички възрасти.

Възрастта, определена по-горе за отделянето на гръбначния стълб на говедото, може да се коригира, като се измени настоящият регламент предвид статистическата вероятност от поява на СЕГ в съответните възрастови групи на популацията от говеда в Общността, основана на резултатите от СЕГ мониторинга, както е определено с глава A.I от приложение III и глава Б, точка 1 от настоящото приложение.

б)

В допълнение към специфично рисковия материал в буква a) следните тъкани трябва да се определят като специфично рисков материал в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Португалия, с изключение на автономния регион на Азорските острови:

цялата глава, с изключение на езика, включително главният мозък, очите, тригеминалните ганглии, сливиците, тимусът, далакът и гръбначния мозък на говедата на възраст над 6 месеца.

2. Чрез дерогация от точка 1, буква a), i) може да се вземе решение съгласно процедурата, упомената в член 24, параграф 2, за да се позволи използването на гръбнак и гръбначен коренен ганглий от говеда:

а)	родени, продължително отглеждани и заклани в държавите-членки, за които научната оценка е установила, че появата на СЕГ при родените местни говеда е твърде малко вероятна или невероятна, но не изключена, или

б)

родени след дата на ефективно прилагане на забраната за хранене на преживни животни с животински протеини в държавите-членки с докладван СЕГ в местните животни или за които научната оценка е определила, че появата на СЕГ при родени на местен терен животни е вероятна.

Обединеното кралство, Португалия и Швеция могат да се ползват от тази дерогация на базата на предадени и оценени преди това доказателства. Другите държави-членки могат да приложат тази дерогация, като се подаде заключително подкрепящо доказателство към Комисията относно букви a) или б), ако е подходящо.

Държавите-членки, ползващи се от тази дерогация, са длъжни, в допълнение към изискванията установени в приложение III, глава A, раздел I, да гарантират, че един от одобрените бързи тестове в списъка на приложение X, глава В, точка 4 се прилага за всички говеда на възраст над 30 месеца, които:

а)	са умрели в животновъдния обект или по време на транспортиране и които не са заклани за човешка консумация, с изключение на тези умрели животни, които се намират в отдалечени райони с ниска популация на животни, където случаите от СЕГ са малко вероятни;

б)	са предназначени за консумация от човека.

Тази дерогация не се предоставя, за да се позволи използването на гръбначен стълб и гръбначен коренен ганглий от говеда на възраст над 30 месеца с произход от Обединеното кралство или от Португалия, с изключение на автономния Азорски регион.

Експертите от Комисията могат да извършат проверки на място, за да проверят като следваща стъпка представеното доказателство съгласно член 21.

3. Кости от говеда, овце и кози не се използват за производството на механично добито месо.

4. Разкъсване на централната нервна тъкан, като се използва удължен оформен като шиш инструмент, въведен в черепната кухина след зашеметяване, не трябва да се извършва върху говеда, овце или кози, чието месо е предназначено за човешка или животинска консумация.

5. Специфичните рискови материали се отстраняват в:

а)

кланици;

б)	транжорни, когато се касае за гръбначен стълб от говеда;

в)	високо рискови преработвателни предприятия или помещения, упоменати в членове 3 и 7 от Директива 90/667/EИО, при наблюдение на определен агент, назначен от компетентните органи. Тези предприятия се одобряват за тази цел от компетентните органи.

Когато специфичния рисков материал не се отстрани от мъртвите животни, частите от тялото, съдържащи определен рисков материал или цялото тяло се считат за рисков материал. Независимо от това, целите трупове на мъртвите животни могат да бъдат отделени от изискванията за оцветяване, определени в точка 7.

6. Чрез дерогация от точка 5 държавите-членки могат да решат да позволят:

а)	отделяне на месо от бузите и езика от главите на говеда, овце и кози в кланични предприятия, специално одобрени за тази цел;

б)	отделяне на гръбначния стълб на овце и кози в кланични предприятия, специално одобрени за тази цел;

в)	отделяне на гръбнака от трупове или части от трупове в кланиците, специално одобрени, наблюдавани и регистрирани за тази цел.

7. Всеки специфичен рисков материал се оцветява с боя или, ако е подходящо, незабавно се маркира при отделяне и напълно се унищожава:

а)	чрез изгаряне без предварителна обработка, или

б)

след предварителна обработка:

съгласно системата, описана в глави I—V, VI и VII от приложението към Решение 92/562/EИО, чрез:

—

изгаряне,

—	съвместно изгаряне;

ii)	най-малко съгласно стандартите, посочени в приложение I към Решение 1999/534/EО, чрез заравяне в подходящото запълнено с пръст място.

Предварително обработеният материал трябва да бъде повторно оцветен с боя или, ако е подходящо, отново маркиран, ако боята вече не е видима или маркерът не е забележим.

8. Държавите-членки могат да въвеждат дерогация от разпоредбите на точки 5 и 7, за да позволят изгарянето или заравянето на специфичо рисковия материал или целите тела, без предварително оцветяване с боя или, ако е подходящо, без отделяне на специфично рисковия материал при обстоятелствата, посочени в член 3, параграф 2 от Директива 90/667/EИО и чрез метод, който:

—	изключва всякакъв риск от предаване на ТСЕ и

—	е одобрен и проверен от компетентните органи.

9. Държавите-членки могат да изпратят специфично рисковия материал или материала, получен от него, в други държави-членки само с оглед на последващо изгаряне при условията, посочени в член 4, параграф 2 от Решение 97/735/EО, или, ако е целесъобразно, съгласно точка 11, буква б).

Тази точка може да бъде изменена при молба от държава-членка да позволи изпращането на специфично рисковия материал или на материал, получен от него, в трети страни за изгаряне, след като условията за такъв износ са били приети.

Продуктите от животински произход, изброени по-долу, са предмет на условията, посочени в буква б), при внос в Общността на:

—	специфично рисковия материал, посочен в точка 1, буква a),

—	прясно месо: месото, посочено в Директива 64/433/EИО,

—	мляно месо и месни заготовки: мляното месо и месните заготовки, посочени в Директива 94/65/EО (1),

—	месни продукти: месните продукти, посочени в Директива 77/99/EИО (2),

—	други продукти от животински произход: други продукти от животински произход, посочени в Директива 77/99/EИО,

—	преработени мазнини, посочени в Директива 92/118/EИО,

—	желатин, посочен в Директива 92/118/EИО,

—	храна за домашни любимци, посочена в Директива 92/118/EИО,

—	преработен животински протеин, посочен в Директива 92/118/EИО,

—	кости и продукти от кости, посочени в Директива 92/118/EИО,

—	суровини за производството на храни за животни, посочени в Директива 92/118/EИО.

Всяко позоваване на „продукти от животински произход“ определя продукти от животински произход в списъка съгласно тази точка и не се отнася до други продукти от животински произход, съдържащи или произхождащи от тези продукти от животински произход.

б)

Когато упоменатите по-горе продукти от животински произход, съдържащи материал от говеда, овце или кози, бъдат внесени в Общността от трети страни или региони, здравните сертификати се придружават от декларация, подписана от компетентните органи на страната производител, със следния текст:

„Този продукт не съдържа и не е произведен от:

или (3)

специфичен рисков материал, както е определен в раздел A от приложение XI към Регламент (EО) № 999/2001, произведен след 31 март 2001 г., или механично добито месо, получено от кости на говеда, овце или кози, произведено след 31 март 2001 г. След 31 март 2001 г. говедата, овцете и козите, от които е получен този продукт, не са били заклани след зашеметяване с инжектиран газ в черепната кухина или убити по същия метод или заклани след зашеметяване чрез лацерация на централната нервна тъкан посредством вкарване в черепната кухина на остър удължен инструмент с форма на шиш.

Труповете, половинките и четвъртинките от тях може да съдържат гръбначен стълб при внос;

или (3)

материали от говеда, овце и кози, различни от получените от животни, родени, продължително отгледани и заклани в следните страни:

Аржентина

Австралия

Ботсуана

Бразилия

Чили

Коста Рика

Ел Салвадор

Намибия

Нова Зеландия

Никарагуа

Панама

Парагвай

Уругвай

Сингапур

Свазиленд

11. Държавите-членки извършват чести официални инспекции, за да потвърдят правилното прилагане на тази част и да гарантират, че са взети мерки за избягване на всякакво замърсяване, особено в кланиците, транжорните, предприятията за преработка на отпадъци от животински произход, високо рискови преработвателни предприятия или помещения, одобрени от държавите-членки съгласно член 7 от Директива 90/667/EИО, кланици, регистрирани съгласно точка 6, места за изхвърляне на отпадъци и други съоръжения за складиране или изгаряне.

Държавите-членки, по-специално, създават система, с която да гарантират и проверяват, че:

а)	специфично рисковият материал, използван в производството на продукти, посочени в член 1, параграф 2, са използвани единствено за разрешени цели;

б)

специфично рисковият материал особено когато отделянето се извършва в предприятия или помещения, различни от кланиците, е напълно отделен от другите отпадъци, които не са предназначени за изгаряне, се събира отделно и се отделя съгласно точка l и точки 5—9. Държавите-членки могат да решат да позволят отделяне на глави или трупове, съдържащи специфично рисковия материал до друга държава-членка, след като тази друга държава-членка се е съгласила да получи материала и е одобрила специфичните условия, приложими при такъв транспорт.

Независимо от това труповете, половинките и четвъртинките, които не съдържат друг специфично рисков материал освен гръбнака, включително и гръбначния коренен ганглий, могат да се внесат в държава-членка, или да се изпратят до друга държава-членка без предварителното съгласие на предходната.

12. Необходимо е да се приложи контролна система, за отделянето на гръбнака съгласно условието в съответствие с точка 1, буква a), i). Системата трябва да включва поне следните мерки:

а)	трупове или части от трупове на говеда съгласно определението в Директива 64/433/EИО се идентифицират със синя лента върху етикета, посочен в Регламент (EО) № 1760/2000, когато отделянето на гръбнака не се изисква;

б)

специфична индикация на броя говежди трупове или части от трупове, за които се изисква отделяне на гръбнака и за които не се изисква отделяне на гръбнака, се добавя към търговския документ, посочен в член 3, параграф 1, A), буква е), ii) от Директива 64/433/EИО, или към документа, посочен в член 1, параграф 2 от Решение 93/13/EИО на Комисията (4), което от двете е приложимо;

в)	месарниците съхраняват, в продължение на поне една година, търговските документи, посочени в буква б).

(1) Директива 94/65/EО на Съвета от 14 декември 1994 г. за определяне на изискванията за производството и пускане на пазара на мляно месо и месни заготовки (ОВ L 368, 31.12.1994 г., стр. 10).

(2) Директива 77/99/EИО на Съвета от 21 декември 1976 г. относно здравните проблеми, засягащи търговията с месни продукти в рамките на Общността (ОВ L 26, 31.1.1977 г., стр. 85). Директива, последно изменена с Директива 97/76/EО на Съвета (ОВ L 10, 16.1.1998 г., стр. 25).

(3) Да се заличи едно от тези, ако е необходимо.