03/ 46

Официален вестник на Европейския съюз

32002L0099

L 018/11

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2002/99/ЕО НА СЪВЕТА

от 16 декември 2002 година

за установяване на ветеринарно-санитарни правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход за консумация от човека

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (3),

като има предвид, че:

(1)

В контекста на единния пазар бяха установени специфични ветеринарно-санитарни правила, регулиращи търговията в рамките на Общността при производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход от трети страни за консумация от човека, включени в приложение I към Договора.

(2)	Тези правила позволиха отстраняването на пречките за търговията със съответните продукти, с което допринесоха за създаването на вътрешния пазар, като в същото време осигуриха високо ниво на защита на здравето на животните.

(3)

Целта на тези правила е да се предотврати появата или разпространяването на болести по животните в резултат от пускането на пазара на продукти от животински произход. Те съдържат също така общи разпоредби, които се отнасят преди всичко за ограниченията, приложими към пускането на пазара на продукти, идващи от стопанство или област, заразени с епизоотични болести, и за задължението продуктите, идващи от ограничените области, да се подлагат на обработка за унищожаване на причинителя на болестта.

(4)

Тези общи разпоредби следва да се хармонизират, за да се отстранят възможни противоречия, възникнали по време на приемането на специфичните ветеринарномедицински правила. Тази хармонизация ще осигури също така еднакво прилагане на ветеринарно-санитарните правила в цялата Общност и ще въведе по-голяма прозрачност в структурата на законодателството на Общността.

(5)

Ветеринарните проверки на продукти от животински произход, предназначени за търговия, трябва да се извършват в съответствие с Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 година относно ветеринарните проверки в търговията в рамките на Общността с оглед окончателното изграждане на вътрешния пазар (4). Директива 89/662/ЕИО съдържа предпазни мерки, които могат да се прилагат в случай на сериозна опасност за здравето на животните.

(6)	Продуктите, внесени от трети страни, не трябва да представляват опасност за здравето на животните от Общността.

(7)	Поради това следва да бъдат въведени процедури за предотвратяване на появата на епизоотични болести. Тези процедури включват редовно оценяване на здравното състояние на животните в съответните трети страни.

(8)	Също така трябва да бъдат въведени процедури за установяване на общи или специфични правила или критерии, които да се прилагат при вноса на продукти от животински произход.

(9)

Разпоредби относно вноса на месо от домашни копитни животни и месни продукти, приготвени от или с такова месо, вече се съдържат в Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 година относно проблемите на здравната и ветеринарната инспекция при вноса на едър рогат добитък и свине и на прясно месо от трети страни (5).

(10)	Процедурите, приложими при вноса на месо и месни продукти, могат да бъдат използвани като модел за вноса на други продукти от животински произход.

(11)

Ветеринарните проверки на продукти от животински произход, внесени в Общността от трети страни, трябва да се извършва в съответствие с Директива 97/78/ЕО на Съвета от 18 декември 1997 година за определяне на принципите, които регулират организацията на ветеринарните проверки на продуктите, въведени в Общността от трети страни (6). Директива 97/78/ЕО съдържа предпазни мерки, които могат да се прилагат в случай на сериозна опасност за здравето на животните.

(12)	При приемането на правила за международна търговия трябва да се отчетат насоките, постановени от Световната организация по опазване здравето на животните (OIE).

(13)	Трябва да се организират одити и инспекции на Общността, за да се осигури еднакво прилагане на ветеринарно-санитарните разпоредби.

(14)	Продуктите, обхванати от настоящата директива, са включени в списъка в приложение I към Договора.

(15)	Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Обхват

Настоящата директива установява общите ветеринарно-санитарни правила, регулиращи всички етапи на производство, преработка и разпределение в рамките на Общността и въвеждането от трети страни на продукти от животински произход и на продукти, получени от тях, предназначени за консумация от човека.

Тези правила не засягат разпоредбите, предвидени в Директиви 89/662/ЕИО и 97/78/ЕО, и в директивите, изброени в приложение I.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива и според необходимостта се прилагат определенията в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година относно определяне на общите принципи и изисквания към законодателството в областта на храните за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури в областта на безопасността на храните (8) и в Директива 97/78/ЕО. Прилагат се също така следните определения:

1.	„всички етапи на производство, преработка и разпределение“ означава всеки етап от и включително първичното производство на храна от животински произход до и включително нейното съхраняване, транспорт, продажба или предлагане на крайния потребител;

„въвеждане“ означава внасяне на стоки в една от териториите, изброени в приложение I към Директива 97/78/ЕО с цел внедряването им съгласно митническите процедури, посочени в член 4, параграф 16, букви а)—е) от Регламент (ЕО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на митнически кодекс на Общността (9);

3.	„официален ветеринар“ означава ветеринар, квалифициран да изпълнява тази длъжност, назначен от компетентния орган;

4.	„продукти от животински произход“ означава продукти, получени от животни, и продукти, получени от тях, предназначени за консумация от човека, включително живи животни, когато са обработени за такава употреба.

ГЛАВА I

ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИ ИЗИСВАНИЯ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ВСИЧКИ ЕТАПИ НА ПРОИЗВОДСТВОТО, ПРЕРАБОТКАТА И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД В РАМКИТЕ НА ОБЩНОСТТА

Член 3

Общи ветеринарно-санитарни изисквания

1. Държавите-членки приемат мерки, с които да гарантират, че на всички етапи на производството, преработката и разпределението на продукти от животински произход в рамките на Общността операторите в търговията с храни не причиняват разпространяването на болести, които могат да се предават на животни, в съответствие със следните разпоредби.

2. Продуктите от животински произход трябва да се получават от животни, които отговарят на ветеринарно-санитарните условия, постановени в съответното законодателство на Общността.

3. Продуктите от животински произход се получават от животни:

а)	които не идват от стопанство, предприятие, територия или част от територия, които подлежат на ветеринарно-санитарни ограничения, приложими за съответните животни и продукти съгласно правилата, определени в приложение I;

б)

които, в случай на месо и месни продукти, не са били заклани в предприятие, в което по време на клането или производствения процес са се намирали заразени животни или със съмнение за зараза от една от болестите, предмет на правилата, посочени в буква а), или трупове или части от тях на такива животни, освен ако съмнението е било отхвърлено;

в)	които, в случая на аквакултури и продукти от тях, са в съответствие с Директива 91/67/ЕИО (10).

Член 4

Дерогации

1. Независимо от член 3 и при спазването на мерките за борба с болестите, посочени в приложение I, държавите-членки могат да разрешават производството, преработката и разпределението на продукти от животински произход, които идват от територия или част от територия, предмет на ветеринарно-санитарни ограничения, но които не идват от стопанство, което е заразено или има съмнение, че е заразено, при условие че:

преди да са били подложени на обработката, посочена по-долу, продуктите са били получени, третирани, транспортирани и съхранявани отделно, или по различно време, от продукти, отговарящи на всички ветеринарно-санитарни условия, и условията за транспортиране извън територията, която е предмет на ветеринарно-санитарни ограничения, са били одобрени от компетентния орган;

ii)	продуктите, които подлежат на обработка, са ясно идентифицирани;

iii)	продуктите преминават през обработка, която дава възможност съответният ветеринарно-санитарни проблем да бъде елиминиран, и

iv)	преработката се извършва в предприятие, одобрено за тази цел от държавата-членка, в която се е появил ветеринарно-санитарен проблем.

Разпоредбите на първата алинея се прилагат в съответствие с приложения II и III част 1 към настоящата директива, или с подробни правила, които следва да се приемат съгласно процедурата, посочени в член 12, параграф 2.

2. Производството, преработката и разпределението на аквакултури, които не отговарят на условията, посочени в член 3, се разрешава при спазването на Директива 91/67/ЕИО и, където е необходимо, съгласно допълнителни условия, които се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 12, параграф 2.

3. Освен това, ако здравното състояние го позволява, в определени ситуации могат да се допускат дерогации от член 3, в съответствие с процедурата, посочена в член 12, параграф 2. В тези случаи се обръща особено внимание на:

а)	специфичните характеристики на болестта при съответния вид и

б)	всички тестове и мерки, на които животните трябва да бъдат подложени.

Когато се разрешават такива дерогации, трябва да се предприемат стъпки, които да гарантират, че степента на предпазване от заболяване на животните няма да бъде намалена по никакъв начин. Поради това всички мерки, необходими за да се осигури защитата на здравето на животните в Общността, се приемат в съответствие със същата процедура.

Член 5

Ветеринарни сертификати

1. Държавите-членки осигуряват продуктите от животински произход, предназначени за консумация от човека, да подлежат на ветеринарно сертифициране, когато:

—	разпоредбите, приети поради ветеринарно-санитарни причини съгласно член 9 от Директива 89/662/ЕИО, изискват продуктите от животински произход от държава-членка да се придружават от ветеринарен сертификат, или

—	е допусната дерогация по член 4, параграф 3.

2. По процедурата, предвидена в член 12, параграф 2, се разработват подробни правила за прилагане и в частност, образец на такъв сертификат, като се вземат предвид общите принципи, определени в приложение IV. Сертификатите могат да включват подробна информация, изисквана в съответствие с друго законодателство на Общността в областта на общественото здраве и здравето на животните.

Член 6

Официален ветеринарен контрол

1. До приемането на регламенти на Европейския парламент и на Съвета, които да установят специфични хигиенни норми за храната от животински произход и правила за контрол, приложими към за хранителните продукти и храната за животни, държавите-членки гарантират, че официалният ветеринарно-санитарен контрол се извършва от техните компетентни органи, за да се осигури спазването на настоящата директива, нейните правила за прилагане и всички защитни мерки, свързани с продукти от животински произход, приети съгласно настоящата директива. Като общо правило инспекциите трябва да не се обявяват и проверките да се извършват в съответствие с разпоредбите на Директива 89/662/ЕИО.

2. До приемането на регламенти на Европейския парламент и на Съвета, които да установят специфични хигиенни норми за храната от животински произход и правила за контрол, приложими за хранителните продукти и храната за животни, когато се идентифицират нарушения на ветеринарно-санитарните изисквания, държавите-членки предприемат необходимите мерки за подобряване на положението в съответствие с Директива 89/662/ЕИО.

3. Експерти от Комисията могат да извършват проверки на място, включително одити, в сътрудничество с компетентните органи на държавите-членки, доколкото това е необходимо за еднаквото прилагане на настоящата директива. Държавите-членки, на чиято територия се извършват проверки, подпомагат експертите с всичко необходимо за изпълнение на техните задължения. Комисията информира компетентния орган за резултатите от извършените проверки.

Ако по време на одита или инспекцията на Комисията се идентифицира сериозен риск за здравето на животните, съответната държава-членка незабавно предприема всички мерки, необходими за опазване здравето на животните. Ако такива мерки не се вземат или ако те се отчетат като недостатъчни, Комисията, в съответствие с процедурата, упомената в член 12, параграф 2, взима необходимите мерки за защита на здравето на животните и информира държавите-членки за тях.

4. Правилата за прилагане на настоящия член и в частност тези, които уреждат процедурата за сътрудничество с националните органи, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 12, параграф 2.

ГЛАВА II

ВНОС ОТ ТРЕТИ СТРАНИ

Член 7

Общи разпоредби

Държавите-членки предприемат мерки, за да осигурят, че продуктите от животински произход, предназначени за консумация от човека, се въвеждат от трети страни само ако отговарят на изискванията в глава I, приложими за всички етапи на производство, преработка и разпределение на такива продукти в Общността, или ако предлагат еквивалентни ветеринарно-санитарни гаранции.

Член 8

Спазване на общностните правила

За да се осигури спазване на принципното задължение, постановено в член 7, съгласно процедурата, предвидена в член 12, параграф 2, се приема следното:

Списъци на трети страни или области от трети страни, от които вносът на определени продукти от животински произход е разрешен. Дадена трета страна се включва в тези списъци само ако в нея е извършен одит на Общността, който показва, че компетентният ветеринарно-санитарен орган осигурява подходящи гаранции по отношение на спазването на законодателството на Общността.

Когато тези списъци се изготвят или актуализират, се обръща специално внимание на:

а)	законодателството на третата страна;

б)	организацията на компетентния ветеринарно-санитарен орган и неговите инспекционни служби в третата страна, правомощията на тези служби, надзора, на който са подложени, и средствата, с които разполагат, включително капацитета на персонала, за ефективно прилагане на тяхното законодателство;

в)	действителните ветеринарно-саниртарни изисквания, които се прилагат при производството, преработката, обработката, съхраняването и изпращането на продукти от животински произход, предназначени за Общността;

г)	гаранциите, които компетентният ветеринарно-санитарен орган на третата страна може да даде по отношение на спазването или еквивалентността със съответните ветеринарно-санитарни условия;

д)	опита от предлагането на продукта от третата страна и резултатите от извършвания контрол на вноса;

е)	резултатите от инспекции и/или одити на Общността, извършвани в третата страна, по-специално резултатите от оценката на компетентните органи, или, когато Комисията го изисква, отчета, представен от компетентните органи на третата страна относно инспекциите, извършени от самите тях;

ж)

здравния статус на добитъка, другите домашни животни и дивите животни в третата страна, като специално внимание се обръща на екзотични болести по животните и който и да е аспект от общата здравна ситуация в страната, който би могъл да представлява риск за общественото здраве и здравето на животните в Общността;

з)

редовността, скоростта и точността, с които третата страна предоставя информация за съществуването на инфекциозни или заразни заболявания на животни на нейна територия, по-специално болестите, които подлежат на уведомяване, включени в списъка на Световната организация по опазване здравето на животните (OIE), или, в случая на болести по водните животни, заболяванията, които подлежат на уведомяване, включени в списъка на Здравния кодекс на водните животни на OIE;

и)	правилата за предотвратяване и борба с инфекциозни и заразни болести по животните, действащи в третата страна и тяхното прилагане, включително правилата за внос от други страни.

Комисията се грижи за това актуализираните версии на всички списъци, изготвени или актуализирани в съответствие с настоящия член, да бъдат достъпни за обществото. Списъци, изготвени в съответствие с настоящия член, могат да се комбинират с други списъци, изготвени за цели, свързани с общественото здраве и здравето на животните, и могат също така да включват образци на здравни сертификати.

3.	Правилата на произход за продукти от животински произход и животните, от които тези продукти са получени, се създават в съответствие с процедурата, посочена в член 12, параграф 2.

4.	Специални условия за внос за всяка трета страна или група трети страни, съобразени с ветеринарната ситуация в съответната трета страна или страни, се създават в съответствие с процедурата, посочена в член 12, параграф 2.

Когато е необходимо и в съответствие с процедурата, посочена в член 12, параграф 2, могат да се създадат:

—	подробни правила за прилагането на настоящия член,

—	критерии за класифициране на трети страни и области от тях по отношение на болестите по животните, и

—	специфични правила относно типовете въвеждане или отделни продукти, като например въвеждането на продукти от пътници или въвеждането на търговски образци.

Член 9

Документи

1. Ветеринарен сертификат, който отговаря на изискванията в приложение IV, се представя с пратките на продукти от животински произход при тяхното влизане в Общността.

2. Ветеринарният сертификат удостоверява, че продуктите отговарят на:

а)	изискванията за такива продукти съгласно настоящата директива и законодателството на Общността, което установява ветеринарно-санитарните изисквания, или разпоредби, които са еквивалентни на тези изисквания; и

б)	всички специални условия за внос, установени в съответствие с процедурата, упомената в член 12, параграф 2.

3. Документите могат да включват подробна информация, изисквана от други разпоредби на законодателството на Общността в областта на общественото здраве и здравето на животните.

4. В съответствие с процедурата в член 12, параграф 2:

а)	може да се изготви разпоредба за използване на електронни документи,

б)	могат да се изготвят образци на документи,

в)	могат да се установят правила и начини за удостоверяване при превоз.

Член 10

Инспекции и одити на Общността

1. Инспекциите и/или одитите на Общността на всички етапи, предмет на настоящата директива, могат да се извършват в трети страни от експерти от Комисията, за да се провери съответствието със или еквивалентността на ветеринарно-санитарните правила на Общността. Експертите от Комисията могат да се придружават от експерти от държавите-членки, оправомощени от Комисията да извършват тези инспекции и/или одити.

2. Инспекциите и/или одитите в трети страни по смисъла на параграф 1 се извършват от името на Общността, а Комисията поема направените разходи.

3. Процедурата за извършване на инспекциите и/или одитите в трети страни по параграф 1 може да се създава или променя съгласно процедурата, постановена в член 12, параграф 2.

4. Ако по време на инспекция или одит на Общността се идентифицира сериозен риск за здравето на животните, Комисията незабавно предприема необходимите мерки за опазване здравето на животните, в съответствие с член 22 от Директива 97/78/ЕО, и уведомява държавите-членки за това.

ГЛАВА III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 11

Актуализиране на техническите приложения

Приложенията към настоящата директива могат да бъдат изменени в съответствие с процедурата в член 12, параграф 2, за да се отчетат по-специално:

i)	научните становища и научното познание, най-вече относно новите оценки на риска;

ii)	техническото развитие; и

iii)	поставянето на цели, свързани с предпазването на здравето на животните.

Член 12

Процедура на Комитета

1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, учреден с член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО се определя на три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 13

Преходни разпоредби

1. Ветеринарно-санитарните правила, определени в директивите, изброени в приложение V, няма повече да се прилагат, считано от датата, упомената в член 14, параграф 1.

2. Правилата за прилагане, приети въз основа на тези разпоредби, остават в сила, докато се заменят с правила, които имат същия ефект, приети съобразно настоящата директива.

3. Преходни мерки могат да се въведат в съответствие с процедурата, посочена в член 12, параграф 2.

Член 14

1. Държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 януари 2005 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат такива разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби на националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 15

Настоящата директива влиза в сила на 20-ия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 16

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 декември 2002 година.

За Съвета

Председател

M. FISCHER BOEL

(1) ОВ C 365 E, 19.12.2000 г.

(2) Становище на Европейския парламент от 15 май 2002 г.

(3) Становище на Икономическия и социален комитет от 28 март 2001 г.

(4) ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 92/118/ЕИО (ОВ L 62, 15.3.1993 г., стр. 49).

(5) ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 28. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1452/2001 (ОВ L 198, 21.7.2001 г., стр. 11).

(6) ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 9.

(7) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

(9) ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 (ОВ L 311, 12.12.2000 г., стр. 17).

(10) ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Болести от значение за търговията с продукти от животински произход и за които са въведени мерки за борба в законодателството на Общността

БОЛЕСТ	ДИРЕКТИВА
Класическа чума по свинете	Директива 2001/89/ЕО на Съвета относно мерки на Общността за борба с класическата чума по свинете
Африканска чума по свинете	Директива 2002/60/ЕО на Съвета относно определяне на специфични разпоредби за борба с африканската чума по свинете
Шап	Директива 85/511/ЕИО на Съвета относно въвеждане на мерки на Общността за борба с шапа
Инфлуенца по птиците	Директива 92/40/ЕИО на Съвета относно въвеждане на мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците
Нюкасълска болест	Директива 92/66/ЕИО на Съвета относно въвеждане на мерки на Общността за борба с Нюкасълската болест
Чума по говедата Чума по дребните преживни животни Везикулозна болест по свинете	Директива 92/119/ЕИО на Съвета относно въвеждане на мерки на Общността за борба с някои болести по животните и специфични мерки, свързани със везикулозната болест по свинете
Болести по аквакултурите	Директива 91/67/ЕИО на Съвета относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи пускането на пазара на аквакултури и продукти от тях Директива 93/53/ЕИО на Съвета относно въвеждане на минимални мерки на Общността за борба с някои болести по рибите Директива 95/70/ЕО на Съвета относно въвеждане на минимални мерки на Общността за борба с някои болести по двучерупчестите мекотели

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Специална маркировка за идентифициране на месо от дадена територия или от част от територия

1. Здравната маркировка за прясно месо трябва да съдържа диагонален кръст, който се състои от две прави линии, пресичащи се в центъра на печата така, че информацията върху него да остава четлива.

2. За маркировката, упомената в параграф 1, може също така да се използва единичен овален печат, широк 6,5 cm и висок 4,5 cm; върху маркировката трябва да се вижда следната информация с напълно четливи знаци:

—	в горната част — наименованието или ISO кода на държавата-членка с главни букви: AT, BE, DE, DK, ES, FI, FR, GR, IE, IT, LU, NL, PT, SE и UK,

—	в центъра — номера на ветеринарното одобрение на кланицата,

—	в долната част — една от следните групи инициали CE, EC, EF, EG, EK или EY,

—	две прави линии, които се пресичат в центъра на печата по такъв начин, че информацията да не става нечетлива.

Буквите трябва да бъдат високи най-малко 0,8 cm, а цифрите — най-малко 1 cm.

Печатът трябва също така да съдържа информация, с помощта на която ветеринарят, инспектирал месото, да може да бъде идентифициран.

Маркировката трябва да се полага под прекия надзор на официалния ветеринар, който контролира прилагането на ветеринарно-санитарни изисквания.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

1. Обработки за елиминиране на някои рискове за здравето на животните, свързани с месото и млякото

МЕСО

Обработки (*)

Болест

Шап

Класическа чума по свинете

Везикулозна болест по свинете

Африканска чума по свинете

Чума по говедата

Нюкасълска болест

Инфлуенца по птиците

Чума по дребните преживни животни

а)	Топлинна обработка в херметически запечатан контейнер с F0 стойност 3,00 или по-голяма (**)

б)	Топлинна обработка при минимална температура 70 °С, която трябва да се достигне в цялото месо

в)	Топлинна обработка при минимална температура 80 °С, която трябва да се достигне в цялото месо

г)	Топлинна обработка в херметически запечатан контейнер при най-малко 60 °С за минимум 4 часа, през което време температурата в сърцевината трябва да бъде най-малко 70 °С за 30 минути

д)	Естествена ферментация и узряване за не по-малко от девет месеца за обезкостено месо, водещи до следните характеристики: Aw стойност не по-голяма от 0,93 или рН стойност не по-висока от 6,0

е)	Същата обработка като в буква д) по-горе, въпреки че месото може да съдържа кост (*)

ж)	Салами: обработка в съответствие с критерии, които се дефинират съгласно процедурата по член 12, параграф 2, след становище на съответния Научен комитет

з)	Шунки и филета: обработка, включваща естествена ферментация и узряване през най-малкото 190 дни за шунките и 140 дни за филетата

и)	Топлинна обработка, осигуряваща достигането на температура в сърцевината най-малко 65 °С за време, необходимо за постигане на стойност на термичната преработка (pv), равна или по-висока от 40

МЛЯКО и млечни продукти (включително сметана) за консумация от човека

а) Ултрависока температура (UHT)

(UHT = минимална обработка при 132 °С за най-малко 1 секунда)

б)	Ако млякото има рН, по-ниско от 7,0, обикновена висока температура — краткотрайна термична преработка (HTST)

в)	Ако млякото има рН 7,0 или по-високо — двойна HTST

+: Ефективността е разпозната.

0: Ефективността не е разпозната.

(*) Трябва да се вземат всички необходими мерки, за да се избегне кръстосаното замърсяване.

(**) F0 е изчисленият бактерициден ефект. F0 стойност от 3,00 означава, че най-студената точка в продукта е била нагрята достатъчно, за да се постигне същият бактерициден ефект като при 121 °С (250 °F) за три минути мигновено загряване и замразяване.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Общи принципи за издаване на сертификати

Представителят на компетентния орган на изпращане, който издава сертификат, който да придружава пратка на продукти от животински произход, трябва да подпише сертификата и осигури поставянето на официален печат. Това изискване се отнася за всеки лист от сертификата, ако той се състои от повече от един.

Сертификатите трябва да се изготвят на официалния език или езици на държавата-членка на местоназначение и на този на държавата-членка, в която се извършва граничната инспекция, или да се придружава от заверен превод на този език или тези езици. Някоя държава-членка обаче може да се съгласи да използва официален език на Общността, различен от нейния.

3.	Оригиналният вариант на сертификата трябва да придружава пратките при влизането им в Общността.

Сертификатите трябва да се състоят от:

а)	един лист хартия; или

б)	две или повече страници, които са част от един и неделим лист хартия; или

в)	няколко последователни страници, номерирани по начин, който показва, че дадена страница е част от ограничена последователност (например „страница 2 от 4“).

5.	Сертификатите трябва да носят уникален идентифициращ номер. Когато сертификатът се състои от няколко последователни страници, всяка страница трябва да посочва този номер.

6.	Сертификатът трябва да бъде издаден преди пратката, за която се отнася, да напусне контрола на компетентния орган на страната на изпращане.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

1.	Директива 72/461/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 година относно здравните проблеми, засягащи търговията с прясно месо в рамките на Общността (1), последно изменена с Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция.

2.	Директива 80/215/ЕИО на Съвета от 22 януари 1980 година относно ветеринарномедицинските проблеми, засягащи търговията с месни продукти в рамките на Общността (2), последно изменена с Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция.

3.	Директива 91/494/ЕИО на Съвета от 26 юни 1991 година относно ветеринарномедицинските условия, уреждащи търговията в Общността и вноса от трети страни на прясно птиче месо (3), последно изменена с Директива 93/121/ЕО.

Директива 91/495/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 година относно проблемите, свързани с общественото здраве и здравето на животните, които засягат производството и пускането на пазара на месо от зайци и на месо от дивеч, отглеждан във ферми (4), последно изменена с Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция.

5.	Директива 92/45/ЕИО на Съвета от 16 юни 1992 година относно проблемите на общественото здраве и здравето на животните, свързани с отстрелването на дивеч и пускането на пазара на месо от дивеч (5), последно изменена с Директива 97/79/ЕО.

6.	Директива 92/46/ЕИО на Съвета от 16 юни 1992 година относно здравните проблеми, които засягат производството и пускането на пазара на сурово мляко, термично обработено мляко и млечни продукти (6).

7.	Директива 94/65/ЕО на Съвета от 14 декември 1994 година за определяне на изискванията за производството и пускането на пазара на мляно месо и месни заготовки (7).

(1) ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 24.

(2) ОВ L 47, 21.2.1980 г., стр. 4.

(3) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 35.

(4) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 41.

(5) ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 35.

(6) ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 1.

(7) ОВ L 368, 31.12.1994 г., стр. 10.